Tag Archives: предприемачество


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Как горите промениха един малък град в Перу

Статия: „Парите наистина растат по дърветета в едно малко градче в Перу“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Андите, най-голямата планинска верига в света, са дом за 32% от населението на Перу. Голяма част от жителите на Андите попадат сред най-бедните общности в страната и ежедневната борба за развитие на земеделие и животновъдство при изключително тежки условия принуждава много от тях да изоставят родните си местна и да заминат за големите градове (които рядко успяват да им предложат мечтаната работа поради големия приток на хора към тях), или да загубят надежда за развитие и по-добър живот.

Докато седях в едно такси на път към малкото фермерско градче Граня Порсон, наблюдавах как пейзажът се сменя от сухи, тревисти, студени равнини към красиви борови гори. Забелязох, обаче, че дърветата растат в перфектни прави линии. И по-късно научих, че са засадени наръка – всичките 13 милиона дървета. Лесовъдството е спасило този някога беден район, като е създало работни места и нови източници на поминък.

Проблем: Бедността в Андите, поради ограничените природни ресурси.

Хората в този регион са сред най-бедните в цяло Перу и единственият им източник на поминък е отглеждането на животни. Липсват горива. Ниските температури са неподходящи за земеделие. Няма пътища, които да ги свързват с градовете. Питейната вода недостига. Работни места се намират трудно.

Решението: Залесяване и превръщане на лесовъдството в източник на работни места и приходи.

„Засаждането на дървета на подходящи места може да донесе приходи, особено когато това става с помощта на общностни кооперации”, се казва в глава трета на „По-добро лесовъдство, по-малко бедност” (публикувана през 2006г. от ФАО).

През 50-те години правителството на Перу започва да насърчава създаването на кооперативи, ферми и предприятия, притежавани и ръководени от членовете им, които си поделят печалбите. Кооперативът The Workers Agrarian Cooperative Atahualpa Jerusalem (известен накратко по името на града Граня Порсон) е създаден на около 45 минути от Каямарка. Ръководителят му, Дон Алехандро Куиспе Чилон смятал, че засаждането на дървета може да измъкне хората от бедността. В началото обаче местните не вярват в неговата визия. Всъщност някои дори го смятат за луд. Това било район, известен с обширните си тревисти поля. Никой не искал да чака 20 години докато дърветата пораснат.

„Хората ме питаха „и какво, ще ни храниш с дървета, така ли?””, казва Чилон. „Няма да ядем дърветата, отговарях им, но ще ядем благодарение на тях.”

През 70те години той започва да реализира идеята си. Засажда 1000 хектара с дървета и това привлича вниманието на белгийски инвеститори, интересуващи се от развитие на лесовъдство в Перу. Белгийската корпорация е впечатлена от това, което жителите на Граня Порсон са постигнали и решават да инвестират в техния район. Защо? Привлечени са от хората: трудолюбива местна общност, която се стреми да изгради едно по-добро бъдеще. Белгия им осигурява обучение и ресурси, като същевременно инвестира в проучвания, които да определят кои дървета биха оцелели на суровия климат в Андите, като в крайна сметка се спира на бора.

„Местните засаждаха дърветата с мисълта, че ако искат в бъдеще да разполагат с програма с положително икономическо и социално влияние, трябва да започнат от нулата и да изградят една добре организирана и подредена система”, споделя Шарл Картон, белгийски лесовъд, който работи в Перу от началото на програмата.

„Дърветата се засаждат в редици и ако почвата е добра след 20 години те вече могат да се използват. Кооперътивът спазва строгото правило да засажда по две нови дървета на всяко отсечено”, казва Чилон.

Резултатът: Създаване на нови работни места и източник на приходи за жителите на Граня Порсон.

Проектът не минава без проблеми и провали, но като цяло животът на жителите на Граня Порсон се подобрява и хора от съседни области изявяват желание да се присъединят към кооператива, заради по-спокойния и добър живот там.

„Жилищата и дърветата напълно промениха живота на хората”, казва Картон. „Те вече имат дърва за готвене, могат да си преваряват водата, имат осветление вечер и могат да бъдат пълноценно семейство – нещо, което не беше възможно преди.”

Докато преди хората са живели в къщи от кал и слама, днес те вече могат да си изградят по-стабилни домове. Прокарани са пътища и новите бизнеси, като магазини за сувенири, производство на млечни продукти и дори хостел, носят приходи на региона.

„Като медицинска сестра забелязваме подобрение в здравословното състояние на хората”, споделя Мануел Яуиспе Чилион, един от членовете на кооператива, който следи развитието на програмата от самото й начало. „Имаме дори семейно планиране, докато преди хората имаха по 8, 10 и дори 12 деца, днес вече имато по едно или две. Имаме и чиста питейна вода, което преди липсваше.”

Бяха изградени и училища, а преди хората не мислеха, че им е нужно училище или образование, защото се страхуваха, че образованието ще накара децата да напуснат родните си места, за да си потърсят по-добра работа, обяснява ми Чилон, който сам се е научил да чете докато е пасял овце като малък. Разказва ми как е ровел в боклука, търсейки стари вестници, за да има от къде да се научи да чете.

Може ли моделът да заработи на други места?

„Да, разбира се”, отговаря Чилон, когато му задавам този въпрос. „Единственото нещо, което бих казъл и което повтарям на всички, които идват тук от други области, е, че трябва да си честен. Целта трябва да е да донесеш ползи на цялата общност, а не само на себе си или на определена група хора.”

Има възможност за създаване на общности и ресурси, като тези. Но условията в Граня Порсон правят случая рядък и изключителен. Това място е кооператив на хора, които желаят да работят заедно за общото благо и да си поделят ползите и печалбата. Те са изключително работливи и честни и се опитват да изградят едно по-добро бъдеще.

„Напредваме”, казва Картон, когато го питам какво мисли за развитието на проекта. „Не всичко е завършен и изобщо не е перфектно, но желанието за работа го има. Проблеми не липсват, но вървим напред заедно и изпълнени с надежда. Смятам, че това е подходящо решение.”

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Намали, използвай повторно, рециклирай и ремонтирай

Статия: „Намали, използвай повторно, рециклирай и ремонтирай“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изхвърлянето на счупени вещи никога не е било по-лесно. При някои вещи цената просто е твърде ниска, а при други бързото остаряване винаги ни дава повод да си вземем по-нова версия. Може ли възможността за поправка на вещите да промени потребителските навици?

Създаденият в Ню Йорк Pop Up Repair Shop стартира като едномесечен експеримент, целящ да прекъсне цикъла на закупуване и изхвърляне на вещи. Той е първата стъпка от по-подробно изследване на въпроса от страна на Сандра Голдмарк, дизейнер на театрални костюми и декори и професор в Барнард Колидж. Сандра и съпругът й Майлъл Банта, театрален продуцент, отварят магазина като набират с помощта на IndieGoGo campaign $9,000 начален капитал.

Причината да се заемат с това е собственото им раздразнение от счупен тостер и принтер, както и вдъхновение от работата им в театъра.

„За всяка постановка правим нови декори и след това ги изхвърляме, и това се повтаря отново и отново, като постоянно ни напомня, че същото се случва и в реалния свят, а не само в нашия свят на приказките”, казва Сандра. “.

Театърът им дава и уменията, от които се нуждаят, за да поправят различните вещи. „Всичко, което правим тук, сме го научили от театъра”, добавя Майкъл. Много от “магьосниците на поправките”, които работят в магазина, са приятели на Сандра от театъра.

Броя на потребителите далеч надхвърля очакванията на Майкъл и Сандра. Над 190 души са донесли около 360 предмета за поправка; един от посетителите донесъл цели 14. Първите 25 клиента са заплатили за услугата сума по собствена преценка, за да могат Сандра и Майкъл да добият представа колко са склонни да платят хората, преди да сложат фиксирани цени.

Столове, лампи, вентилатори, друга дребна електроника, включително iPhone-и и плюшени играчки се оказали сред най-често оставяните за поправка предмети. Повечето клиенти идвали от квартала, в който било разположено малкото магазинче.

Като част от експеримента, клиентите попълвали и кратка анкета, включваща въпроси като „Искате да поправите тази вещ, защото има сантиментална стойност за вас, искате да си спестите по-високата цена за купуването на нова или желаете да помогнете на околната среда?” или „По скала от 1 до 10, като 10 е най-високата оценка, в каква степен бихте казали, че сте природозащитник?” Колежът Бернард отпуска на семейството грант за провеждане на изследването – за събиране на данни и последващ анализ.

Оказва се, че „много хора, идващи в магазина, казват, че ги е грижа за околната среда, но не си признават открито, че идват при нас по тази причина. Според тях просто искат да поправим вещите им. Според мен се подценяват”, споделя Сандра.

По време на Съвета за опазване на природните ресурси, една от най-големите природозащитни организации, работещи с киноиндустрията за намаляване на екологичния отпечатък на Наградите Грами, специалистът Дарби Хувър говори за стимулите, които карат хората да изхвърлят вещите, вместо да ги ремонтират, както и за възможността за промяна на потребителските навици.

„Едно от нещата, които се случиха през последните 20 години, бе ускоряването на развитието на нови технологии до степен, при която, когато нещо се счупи, то вече е остаряло”, казва Дарби. „Нямаме мотив да го поправим. На пазара винаги има нещо по-ново и по-добро.”

Ситуацията обаче не е безнадеждна. „Контактът между хората днес е много по-лесен, така че е много по-лесно за притежателя на някоя счупена вещ да намери човек, който да му я поправи или да открие видео, което му показва как да си я ремонтира сам”, допълва Дарби. „Според мен информацията е налична, трябва само да променим начина си на мислене. Трябва да си припомним, че поправката на вещите е нещо добро, защото така те не попадат в депата за отпадъци.”

Дарби споменава и няколко компании, чиято цел освен да изкарват пари е и да не позволяват на счъпените предмети да се озоват на боклука, като създадената още през 1980г. Urban Ore и работническия кооператив Recology в Сан Франциско, който предлага 20 програми за насърчаване на рециклирането и повторната употреба.

Сред поръчките на резервни части, наемът, режийните разходи и заплатите на служителите, Pop-Up Repair се оказва губещо начинание от финансова гледна точка. „Според нас няма как да поставим толкова високи цени, че да постигнем финансова независимост”, споделя Сандра.

Но въпреки това тя е оптимист. „Смятам, че отношението ни към вещите може да се промени, така, както постепенно се променя и отношението ни към храната”, казва Сандра. „Първият фермерски пазар в Ню Йорк бе създаден още през 70-те години, така че това движение вече има дълга история, макар все още да е малко спрямо веригите супермаркети. Що се отнася до вещите, мисля, че хората са готови за сходна промяна на навиците, просто трябва да им предоставим възможност това да се случи.”

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Да „рециклираме“ храната

Статия: „Не искате този сандвич и не можете да го подарите – все пак не го изхвърляйте“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дана Фрац е предприемач, който желае да „рециклира” храната, вземайки хранителните продукти, които не се консумират и давайки ги на онези, които не могат да си ги позволят. Тя желае компаниите да спрат да изврълят толкова много храна – както хранителните магазини, така и ресторантите. Иска всички хора да знаят колко много храна попада в кошчето за отпадъци. Звучи ви твърде идеалистично? Фрац не смята така.

Колко храна се изхвърля в момента в САЩ и доколко са достоверни тези числа?

40% от произведената в Америка храна се изхвърля. Тази цифра идва от национални експерти – авторът Джонатан Блуум, написал „Отпадъците на Америка: как Америка изхвърля почти половината си храна” и Дана Гъндърс, която работи по този въпрос в Съвета за защита на националните ресурси.

Както правят в момента хранителните магазини? Има ли политики, които да предотвратяват това?

Някои хранителни магазини даряват излишната си храна или свалят цените на храни, които все още са годни за ядене, но не са толкова свежи, повредени са по някакъв начин или просто нямат добър търговски вид. Съществува държавна политика, която окуражава даряването на храни. Става въпрос за Good Samaritan Food Act, закон, който е приет специално, за да насърчи даряването на храни. Според него дарителите не носят отговорност, ако даряват на организация с идеална цел. Много дарители получават и данъчни облекчения.

Кое ви бе най-трудно като активист и социален предприемач в това начинание?

Много съм притеснена от прекомерното консуматорство и изхвърляне на продукти, характерни за американската култура. Материалистичния ни начин ан живот оказва негативно влияние върху околната среда и социалните условия по цял свят. Вместо да живеем в хармония със земята, ние приемаме една култура, основаваща се на експлоатация и придобиване. Изхвърлянето на храни е не само загуба на хранителни вещества, то замърсява водите, изхабява почвите, изгаря твърди горива и допринася неимоверно много за повишаването на въглеродния ни отпечатък.

Какво е решението според вас? 

Food Shift работи с училищата в Оукланд, за да може останалата от училищните столове храна да бъде раздадена на учници или бедни семейства, вместо да бъде изхвърлена. Работим с местен хранителен магазин, който изрази желание да плаща на Food Shift, за да прибираме храна от магазина му. Това ще ни позволи да наемем служител, като в същото време ще намали таксата смет, която магазинът плаща. Интересуваме се от модели за преразпределение на храните, които увеличават достъпа до питателна храна, намаляват отпадъците и носят приходи под някаква форма, за да бъдат устойчиви и да се разпространяват – примерно пазари за по-евтини храни или продукти с добавена себестойност.

Доколко е осъществимо това?

Вече имаме изградена система за събиране и рециклиране на отпадъците, защо да нямаме в добавка към това и система, която събира излишната храна? Може да ви звучи малко налудничаво, но е реалистична стратегия и може да създаде много работни места в сферата на „зелената” икономика. Възможно е храна, който в противен случай би била изхвърлена, да започне да ни носи приходи. Но и в никакъв случай не е лесно. Трудностите идват от необходимостта от гарантиране на безопасността на храната, изграждането на нови канали за дистрибуция и създаването на нови модели, които се различават от настоящите норми.

Защо магазините просто не свалят цените на свежите продукти с 50% около час преди да затворят? Така ще си спестят изхвърлянето на храната на следващия ден и все пак ще имат някакви приходи от нея. 

Да, в това има смисъл – и на потребителите ще им хареса отстъпката. По свои оценки Berkeley Bowl получава по 1500 долара на ден от витрините с намалени продукти, които предлагат плодове и зеленчуци с недобър търговски вид или храни на границата на срока си на годност за 99 цента. Andronicos има съвместна програма с Food Star за продажбата на стоки с лош търговски вид на ниска цена, а Zero Percent е технология, която позволява на работещите в хранителната индустрия да публикуват онлайн излишъците от храни и да ги обявяват за дарение или да ги продават с отстъпка. Това са прекрасни иновации, които повече фирми биха могли да внедрят, за да намалят отпадъците, да спестят пари и да защитят околната среда.

Има ли чуждестранни модели за намаляване на хранителните отпадъци, които бихте искали да видите приложени и в САЩ?

Водеща в тази област е Великобритания. Кампанията им „Обичай храната, не отпадъците” намали хранителните отпадъци с 18% в продължение на пет години. Великобритания има и стандартизирано обозначаване на срока на годност, за да не се объркват потребителите. Много хрантиелни магазини там предоставят съвети за съхранение на плодове и зеленчуци. Вместо програми от типа „купи едно, вземи две”, магазините предлагат промоции от типа „купи едно, дари едно безплатно” или „купи едно, вземи второ безплатно по-късно”. Харесва ми и компанията Rubbies in the Rubble, която произвежда зеленчукови и плодови пюрета от продукти с недобър търговски вид.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

За финансирането: Кит Джекинс от Raw Art Works

Статия: „За финансирането: Кит Джекинс от Raw Art Works“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дори и най-добрите социални новатори могат да си останат на етап идея, ако не разполагат с необходимите средства за стартирането на проекта си. В тази поредица социални предприемачи споделят своя опит в набирането на средства: стратегии, рискове и безкрайните усилия, положени за получаването на подкрепа и финансиране.

Raw Art Works отново събужда сред младежите в неравностойно положение желанието да творят. В продължение на 25 години организацията работи с младежи в риск по различни проекти, свързани с визуално и филмово изкуство. Тя изгражда една общност, в която децата и тийнейджърите могат да развият своя талант и да експериментират с различни творчески похвати.  

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Кит Джекинс: На едно толкова натоварено работно място изискванията и рискът са големи. Ние сме организация с идеална цел и всяка година се нуждаем от стабилни финанси. Много малка част от приходите ни могат да бъдат пренасочени към следващата година.

За мен са много ценни и онези моменти, в които разговарям насаме с някой от прекрасните ни служители; просто затварям вратата на офиса и в продължение на десет минути му обяснявам с какво точно допринася за организацията и защо толкова много го ценя. Похвалите по конкретен повод и изразяването на благодарност са много важни.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Мащабна инициатива на местна финансираща организация бе оповестена девет месеца преди крайния срок за подаване на заявление за финансиране. Кандидатствахме за максимална сума за максимално дълъг период от време – $150 000 на година в продължение на пет години. Имаме прекрасно дългосрочно партньорство с тази организация и в продължение на години сме получавали финансиране от тях. Не включих всичките $150 000 в проектобюджета ни за следващата година (заявлението ни бе подадено само месец преди края на фискалната година, а резултатите щяха да станат ясни през първото тримесечие на следващата), но все пак включих голяма част от тези средства в плановете ни.

Грешката ми се състоеше в това, че не потърсих информация за резултатите от решенията на финансиращата организация за предишните тримесечия, а когато приехме проектобюджета си и подадохме заявление, вече имаше излезли три такива решения. Тези решения изобщо не отговаряха на първоначалните им изявления и с времето отпусканото финансиране непрекъснато намаляваше. Бях прекалено уверен, а това ми се случва доста рядко. Трябваше предварително да се запозная с информацията, да се вслушам по-внимателно в това, което се говори. В крайна сметка получихме само 1/3 от средствата, за които кандидатствахме, а това ни постави в затруднено положение, особено като се има предвид и непредвидимата икономическа обстановка в момента.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Speak Shop – индивидуално обучение по испански с учители от Гватемала

Статия: „Колко е важно да достигнеш хората: Синди Купър от Speak Shop“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В тази поредица социалните предприемачи разговарят за това колко е важно да достигнеш хората. От превръщането на непознати в бизнес партньори до спасяването на наводнени централни офиси, контактите често се оказват един от най-важните аспекти при създаването и управлението на социално предприемачество.

Speak Shop се стреми да постави основите на междукултурен диалог и разбиране, чрез курсове по чужди езици. Хората използват техните услуги, за да изучават испански с индивидуални преподаватели от Гватемала, като уроците се провеждат посредство веб-камери. Основателите се надяват скоро да успеят да предложат уроци и по други езици, както и да обхванат повече държави.

Техният модел превръща преподавателите в собственици на микро-бизнес, вместо в сезонни учители, като в същото време предоставя на студентите възмоцност да се запознаят с местната култура и език, без да се налага да пътуват до съотвената страна.

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Купър: Трябва да откриеш поне още един човек, на който можеш да разкажеш всичко за идеята си и той да те разбере. Имам късмет, че открих такъв човек в лицето на Клей, който е не само съосновател, но и мой съпруг. Но понякога се нуждаеш и от някой извън организацията или извън семейството си. Повечето хора не се интересуват от проблемите ти, но социалните предприемачи са доста отворени и склонни да те изслушат, затова първо се обръщам към тях. Наскоро чух един собственик на рисков капитал да казва „Като предприемач, трябва да си способен да изразяваш страстта си. Когато питаш някой кой герой от „Мечо Пух” иска да е, никой няма да ти каже Магарето Йори (което непрестанно е тъжно).” Този човек е прав. Но в предприемачеството винаги има върхове и спадове и затова е много важно да имаш някой, с когото можеш да споделиш дните, в които се чувстваш по-скоро като Йори.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Една от най-големите грешки, които допуснах в началото, бе да отложа стартирането на организацията, заради страха си да не се проваля. Когато основахме Speak Shop през 2004, бяхме доста колебливи, защото никой досега не бе чувал за индивидуално обучение по испански език посредство уебкамера и нямахме ресурсите, с които да докажем, че подобен модел ще проработи. След като в продължение на няколко месеца безуспешно се опитвахме да намерим доброволци, които да изпробват птограмата ни, решихме просто да започнем да рекламираме Speak Shop чрез Google Ads. И тогава се появиха първите ни клиенти. Бяхме много развълнувани, но все още се страхувахме, че може да сме избързали. Спомням си, че попитах първия ни клиент, Попи „Мислиш ли, че можеш да научиш испански по този начин?” Тя навярно се е питала защо й задавам подобен въпрос, но отговорът й беше „Да, разбира се!” Това беше един от най-прекрасните моменти. Имахме истински клиент, който бе ентусиазиран и доволен. Сега знам, че дори и големи компании като Twitter и Facebook понякога правят грешки. Но ако временно се откажеш от стремежа си всичко да е перфектно, можеш да създадеш нещо, което наистина работи и помага на хората. Не можеш да станеш истински предприемач, докато не допуснеш няколко грешки.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За нас е огромна чест да бъдем тук днес и бих искал да благодаря на вас и на Фондацията за цялостен житейски принос от името на Финландското Движение за действие на селата за почетната награда, която връчвате на активните хора, живеещи в селските райони на Финландия. Изключително сме радостни, че смятате дейността ни за достойна за тази Награда.

Движението за действие на селата няма организация на национално ниво, така че не може да се каже, че има човек, който да представлява цялото движение. Затова ни бе трудно да решим кой да дойде тук днес, за да получи наградата. В крайна сметка дойдохме четирима души, но можехме да бъде и много повече. Бих искал да ви представя присъстващите сред нас.

Анти Йокинен е фермер, коренен жител на западна Финландия. В продължение на 17 години е ръководил селския комитет в родното си село. Техният комитет е един от първите в страната и без техните усилия селото Куустенлатва навярно вече нямаше да съществува. Нека ви спомена само част от това, което са постигнали те. Изградили са къща и комплекс, наречен „селски дом”, в който млади семейства могат да получат апартаменти. Спасили са от затваряне селския магазин, като са го откупили и са го превърнали в част от селската асоциация.

Леена Котилайнен е фермер и журналист от източна Финландия. След десет години обучение и работа в града, тя се завръща в родното си село Сарвикумпу. Селският комитет, който тя ръководи, превръща старата сграда на училището в селски дом. Селото редовно издава свой вестник. Леена пише статии за селата за някои списания, които се разпространяват в цялата страна. Тя е автор и на три пиеси за селския театър, който организира представления всяко лято.

Хикка Ванхапиха е готвач в училищен стол и предприемач от Каткасуванто в далечния север на Лапландия, близо до шведската граница. Селото бе избрано за еко-село на годината в Лапландия. Хикка е един от основателите на консултативния комитет на селата в Лапландия, който е първата организация за регионално сътрудничество сред селата във Финландия.

Моето име е Тапио Матлар и съм роден в Хелзинки, но след като живях там в продължение на 28 години, реших, че ми е писнало от задръстванията и мръсния въздух, и заедно със семейството ми се преместихме в малко селце в централна Финландия, наречено Вуоренкила. В продължение на четири години бях председател на селския комитет. През това време осъзнах, че е нужно списание, което да осигурява някаква връзка между селата. Намерих издател и оттогава досега работя като редактор на това списание. Офисът ни се намира във фермата ни, където си имаме и „теле-къща” – компютърния център на селото.

Сред нас са и няколко души, изиграли специална роля в развитието на движението и заслужаващи да споделят тази награда с нас.

На първо място трябва да благодарим на проф. Лаури Хаумтамаки от Университета в Тампере за това, че усети духа, обхванал финландските села в средата на 70-те години, още в зората на Движението за действие на селата. През 76-та година той започна проект за проучване на селата, който значително улесни целия процес. Този проект оказа огромно влияние върху развитието на концепцията на селските комитети. Книгите на проф. Хаутамаки разпространиха нашата идеология сред селата из цялата страна.

Друг човек, оказал голямо влияние върху движението, е Тармо Палонен от Асоциацията на финландските общини. Той е бащата на консултативния комитет по въпросите на селата, чиято подкрепа бе от огромно значение за развитието на движението през последните десет години.

Най-важният човек, стоящ зад тази награда е Хилкка Пиетила, която осъзна важността и същността на Движението и го популяризира не само във Финландия, но и по света.

Финландското движение за действие на селата започна спонтанно в средата на 70-те години, като съпротива срещу убеждението, че селата нямат бъдеще. В други индустриални държави урбанизацията бе започнала по-рано, отколкото във Финландия и вече водеше до силно обезлюдяване на селата. Властите очакваха същото да се случи и в нашата страна. Но финландските села отказаха да загинат.

Потокът от хора от селата към градовете, който бе изключително силен през 60-те години, постепенно се забави и смени посоката си. През последните 15 години в селата живеят 40 000 повече души отпреди. Финландия не последва модела на останалите западни, индустриализирани държави. Ние сме една от най-слабо урбанизираните страни сред членовете на OECD.

Вярата в бъдещето на селата се съживи през първите години на 80-те, когато бяха създадени стотици нови комитети за действие на селата. Днес във Финландия има около 3000 такива комитета, т.е. почти във всяко село. Всеки комитет включва около 10 члена, което означава, че в страната има 30 000 активиста и резултатите от дейността им влияят върху живота на около половин милион души, живеещи в провинцията.

Комитетите за действие на селата са предимно неформални организации и основната им задача е да подкрепят онова развитие, към което се стремят жителите на селото. Комитетите обикновено възникват спонтанно. Някой се свързва със селяните, събира ги на среща и те решават дали искат да основат такъв комитет. Повечето комитети си имат председател и секретар, но не и правила или някаква форма на организация. Жителите обикновено се събират веднъж или два пъти в годината и на тези срещи се избират членовете на комитета. На всяко събрание жителите могат да променят решенията, взети при предходните срещи.

Финландското движение за действие на селата е независима неправителствена организация и в много от комитетите й влизат членове на всички политически партии, както и хора, които са неутрални. Ние имаме своя собствена идеология. Ние не смятаме икономическите печалби за по-важни от качеството на живот. Не вярваме в развитието, чрез централизирани системи за вземане на решения.

Вместо това вярваме в реалната помощ и в правото на хората сами да определят посоката на развитие на живота си. В много отношения общината е твърде голяма управленска единица, която не отразява настроенията и нуждите на всички жители. Голяма част от необходимите услуги могат да бъдат осигурявани и от самите селяни. В някои области селата вече имат известна независимост, благодарение на експеримента „Свободно село” иницииран от починалият наскоро Оива Хитинен, първият председател на консултативния комитет на селата в Лапландия.

От огромна полза за селските комитети е доброволната работа в екип, т.нар. „talkoot“, древна традиция, възродена от Движението за действие на селата. Милиони часове доброволен труд са били положение в селата във Финландия с цел подобряване на обкръжаващата среда и качеството на живот. В резултат на това ние успяхме да съхраним културните си традиции и да осигурим всякакви услуги, както на селяните, така и на туристите. И всичко това бе постигнато без финансова помощ от страна на правителството или местните власти.

Селяните имат потенциала да задоволят много от своите нужди, но проблемът идва от отношението на общините. В някои области селата успяха да постигнат споразумение с местните власти относно начина на осигуряване на услуги за селата, но много общности все още не са готови за подобен род сътрудничество. В някои случаи диалогът между селския комитет и общината стига дори до конфронтации.

В различни райони на страната дейността на комитетите приема различни форми. В източна и северна Финландия, както и в най-отдалечените села, най-големият проблем е малкият брой жители. В същото време в южната част на страната проблемът идва от прекалено големият брой нови жители. Един от проблемите, с които се сблъскват всички, е как да се съхранят основните обществени услуги в селата, при едно общество, което вярва единствено в централизацията.

Спасяването на малките училища в селата е постоянна грижа за всички. Правителството и много общини смятат, че поддържането на тези училища струва твърде много на обществото ни. Но ние не вярваме, че Финландия е толкова бедна, че да трябва да пести пари за сметка на децата в селата. Много от училищата, заплашени от затваряне, са на над 100 години и са оцелели и в много по-лоши времена. Искането за затваряне на малките селски училища се дължи на увереността в бъдещия успех на централизацията, а не на някакви реални ползи.

Изключително сме благодарни за честта, която оказвате на Движението за действие на селата, връчвайки му тази награда. Вярваме, че гласът ни ще бъде чут от власттите в нашата страна и че можем да повлияем върху развитието на обществото. Надяваме се решенията да се вземат въз основа на устойчиви ценности и жителите на селата да могат сами да определят своето бъдеще. Сигурни сме, че тази награда ще окуражи активните хора в селата да работят още по-усилено в полза на житейските ценности, които споделяме. Ще сме особено щастливи, ако нашето движение се превърне в пример за жителите на селата както в развитите, така и в развиващите се страни и те също да успеят да докажат, че жизненият живот в селата не противоречи на напредъка.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Финландско движение за действие на селата

Статия: Финландско движение за действие на селата на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че ни показаха един динамичен път към възстановяването на селските райони, децентрализацията и овластвяването на народа.”

През 60-те и началото на 70-те години много села във Финландия се обезлюдяват. През 1974г. обаче се появяват първите признаци на възстановяване на селските райони, а през 1976г. те достигат и до Лаури Хаутамаки, който по-късно става професор във Факултета по регионални изследвания в Университета в Темпере. Той започва изследване на това зараждащо се движение, за да оцени потенциала за възстановяване на селските общности. Новите идеи на проекта (примерно „конкретните утопии”) привличат вниманието на обществото. За по-малко от десет години (1977-1985) броят на Селските комитети скача от 50 на 2000. През 2009г. във Финландия има 4000 села и почти всяко си има собствен Селски комитет или Селско общество, което да координира проектите за развитие на селото. Активисти организират и Селски общности за действие във всички 12 провинции в страната. Дори и на национално ниво е създадена организация, Suomen Kylätoiminta ry., включваща различни асоциации, подкрепящи дейностите, извършвани в селата.

Селските комитети са израз на колективни действия в малък мащаб, които вземат превес над индивидуализма. Възстановяват се комуналните и социалните услуги, като здравеопазване, пощенски служби, обществен транспорт. През 1986г. един учен пише: „Макар възраждащата се активност в селата да постигна много положителни неща, важността й се крие много по-дълбоко. В дългосрочен план тя се състои в промяна на отношението на хората. Предишната пасивност и покорство отстъпиха място на една нова жизненост, независимост, общностен дух и по-добро познаване на възможностите за действие и търсене на подкрепа.”

С годините задачите на Селските комитети се променят. През 80-те и началото на 90-те, основната им дейност се състои в набиране на средства за осъществяване на различни проекти. Основният метод е традиционната финландкса доброволна работа в екип „talkoot,“ която е насочена към постигане на обща цел. След присъединяването на Финландия към ЕС през 1995г. става възможно и финансирането на проекти за развитие на селските райони с помощта на европейски фондове и по-специално програмата LEADER. Съществуват обаче мнения, според които европейските програми са развалили първоначалната идея на Движението за действие на селата, като някои селища дори отказват да приемат средства от ЕС. Повечето Селски комитети обаче все още вярват, че могат да приемат пари по програма LEADER без да опорочават първоначалната идея „селата да поемат съдбата си в собствените си ръце”.

Селските комитети играят важна роля в изпълнението на регионалните политики (развитие отдолу нагоре). Съществуват доказателства, че те са помогнали за създаването и развитието на едно ново сътрудничество между по-традиционните организации (на фермерите, професионалните съюзи, младежките общности, женските клубове и др.) и предприемачите. Съживяват се и услугите, свързани с домакинството и фермерството и особено органичното земеделие. Всички тези организации са израз на нарастващата решимост на хората да съхранят динамиката, качеството и разнообразието на живота си и да го предпазят от характерните за останалите страни тенденции към урбанизация, централизация и загуба на независимостта и поминъка на селските райони.

Селските комитети обединяват жизнеността и изобретателността, които се проявяват в широк набор от дейности, с гъвкавостта и ефикасността на организацията и очевидните познания и любов към родното място, неговата култура, традиции и околна среда. Дейностите на комитетите включват изкуство (музика, театър, рисуване), занаяти (традиционни и съвременни), икономическо развитие и окуражаване на предприемчивостта, спорт, всякакви социални събития, включващи цялото село и генериращи осезаем ентусиазъм и жизненост.

Например селото на Тапио Матлар, Вуоренкила в централна Финландия наброява едва 150 жители, но Селската общност е една от най-активните в цялата страна. През 80-те години селото отваря ски-център, който все още е действащ и всяка зима привлича хиляди туристи. Жителите пишат книга за историята на селото (публикувана през 2006г.), която се простира на 500 страници и включва множество исторически фотографии. Предстои издаването и на 2-часов DVD-филм за селото. Както издаването на книгата, така и филмът са финансирани изцяло от жителите на селото. Друг скорошен проект е строежът на модерна вятърна мелница, която да отразява старото мото на Движението за действие на селата: „Ние не се борим срещу вятърните мелници, а за тях!”

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Sunflower Solutions – слънчева енергия за развиващите се градове

Статия: „Колко е важно да достигнеш хората: Крис Кларк от Sunflower Solutions“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В тази поредица социалните предприемачи разговарят за това колко е важно да достигнеш хората. От превръщането на непознати в бизнес партньори до спасяването на наводнени централни офиси, контактите често се оказват един от най-важните аспекти при създаването и управлението на социално предприемачество.

Крис Кларк е основател и президент на Sunflower Solutions, компания, която продава слънчеви панели, за да осигури електричество на развиващите се градове.  

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Кларк: Когато завърших колежа вече имах идеята, но не знаех нищо за слънчевите панели или за стартирането на собствен бизнес. Честно казано не знаех нищо за предприемачеството. Мога откровено да заявя, че днес нямаше да съм постигнал това, което имам, ако не бях получил огромна помощ. Имам доста разнообразен екип от съветници, с който се срещам на всеки две седмици и просто споделям с тях проблемите и предизвикателствата, пред които съм изправен. Разполагам със стабилен екип от мъже и жени, които ми дават обратна връзка и не ми позволяват да направя някоя глупост. Нещата потръгнаха, когато осъзнах страстта си към Sunflower и това, към което се стремим. В началото човек живее с илюзията, че ще направи всичко перфектно. Но нещата никак не са лесни. Дълго време не изкарваш никакви пари. В един момент трябваше да реша дали да похарча всичките си спестявания за разрастването на Sunflower или да си намеря нормална работа. Реших, че парите не са най-важното нещо за мен. Знаех, че с всяка система от соларни панели, която инсталирам, давам шанс на още една общност да получи стабилно здравеопазване или чиста вода. Осъзнах, че правя това, за да помагам на хората, а не за да бъда следващия Бил Гейтс. Не се опитвах да съм като него, опитвах се да променя света и когато си дадох сметка за това, нещата наистина се промениха. Само пет месеца след стартирането на компанията през януари 2009 вече бяхме инсталирали първата си система в Кения и планирахме да започнем разрастването си от там.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Подцених важността на продажбите. Най-силната ми страна бе в това, че не се интересувам само от парите, но това се оказа и най-голямата ми слабост. Шест месеца след стартирането на компанията се върнах да живея при родителите си, което премахна страха ми, че един ден ще фалирам. Днес вече имаме петима служители, които бяха привлечени то факта, че технологията, която предлагаме е единствена по рода си в света. Но в края на краищата всеки трябва да изкарва някакви пари. Не можеш вечно да живееш при родителите си. Осъзнах това, преди то да се превърне в сериозен проблем. Вече сме инсталирали първата поредица от системи и сега само трябва да достигнем до повече хора.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск

Статия: „Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си.

Зак Розенбърг и Лиз МакКартни живеели във Вашингтон, когато чули за разрушенията нанесени от урагана Катрина. Въпреки че нямали никакъв опит в строителството, те решили да се преместят в Ню Орлийнс, за да помогнат за възстановяването на града. Днес St. Bernard Project се сочи из целия регион като пример за добра практика във възстановяването на общността. Зак разговаря с Доузър за някои от предизвикателствата и успехите, постигнати през последните пет години.

Dowser: Кой е най-големият предприемачески риск, който сте поел и който ви се е отплатил?
Розенбърг: Основният ни фокус в върху строителството, но за нас е важно и да отговаряме на нуждите на общността. Забелязахме, че за някои хора най-трудният момент настъпваше след като се завърнеха по домовете си. Едва тогава те започваха да осъзнават през какво са преминали и търсеха помощ, за да излекуват душата си и да се справят с емоциите. Ние можехме да им помогнем, защото вече бяхме спечелили доверието на общността. През 2009г. в съседство с централния ни офис отворихме клиника за умствено здраве. За нас това бе огромен риск, защото нито имахме образование, свързано с психология и социална дейност, нито пък финансиране за проекта. Клиниката, поне на пръв поглед, изглежда нямаше нищо общо с основната ни дейност. Но нашата организация бе място, където хората можеха да получат обратно домовете си и решихме, че тя също така може да е и място, където да получат обратно живота си. Днес програмата ни е напълно финансирана и поддържаме партньорство с Центъра по здравни науки към държавния университет в Луизиана, за да можем по-добре да отговорим на нуждите на клиентите си.

Кой е най-големият риск, който сте поели и не ви се е отплатил или поне така ви се е струвало навремето?
Един от най-важните уроци, които научихме, бе основаването на партньорства с други организации. Изгубихме ужасно много време и енергия в преследване на възможности за финансиране от страна на организации, като Home Depot и Lowes, защото смятахме, че ще е съвсем естествено да си партнираме с тях, но постоянно получавахме откази. От друга страна не отделихме почти никакво време на DeWalt, а днес те са едни от най-активните ни партньори. Важно да установиш кога точно трябва да се откажеш и да потърсиш други възможности. Вместо да се фокусираш върху най-очевидните партньори в своята сфера, по-добре е да потърсиш партньори, които имат сходни ценности.  

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в сферата на социалното предприемачество?
Две неща: 1) Ако дадено действие е абсолютно необходимо за постигането на мисията или целта ви, това действие не е рисковано. Ако нещо е несигурно, това не означава непременно, че е и рисковано. Рискът идва от недостатъчната подготовка за това, което се опитваш да направиш. 2) Използвайте въображението си, когато изготвяте модел на своята организация. Потърсете и извън вашата сфера на дейност и вместо да се фокусирате върху предоставяните услуги, разгледайте процеса им на работа. Нашият вертикално интегриран модел бе вдъхновен от UPS, въпреки че FEMA и Habitat for Humanity са по-тясно свързани с дейността ни. В известен смисъл как го правите е не по-малко важно от какво правите.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени