Tag Archives: преживяване близко до смъртта

123

5 Съжаления на умиращите

Най-честите 5 съжаления на хората преди да умрат са:

  1. Иска ми се да имах куража да живея живота ми според мен, а не според очакванията на другите.
  2. Иска ми се да не работех толкова много.
  3. Иска ми се да имах куража да изразявам чувствата си.
  4. Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите ми.
  5. Иска ми се да бях си позволил да съм по-щастлив/а.
Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Преживявания близки до смъртта Видео

Линк: Преживявания близки до смъртта Видео

Смъртта

Какво знаем за смъртта?

Болезнена ли е?

Края на живота ли е?

Как да узнаем?

“Няма знание без преживяване.”
~ Алберт Айнщайн

Има хора, които са преживели смъртта …

и са се съживили!

Те споделят с нас какво са преживели по време на тяхното …

Преживяване Близко до Смъртта

15,000,000 Американци са имали преживяване близко до смъртта (запитване през 1997)

поради …

болест
операция

травмa
катастрофа с кола

кома
пристъп

самоубийство
война

раждане
отпускане

сънища
медитация

и други …

Какво преживяват?

ОТДЕЛЯНЕ ОТ ТЯЛОТО
отделяне от тялото
цитат …

“Чувствам такова прекрасно освобождение! Свободна съм!”
~ Жоазиан Антонете

“Осъзнах, че бях отделена от тялото ми, но някак си продължих да съществувам.”
~ Грейс Бубулка

“Бях в състоянието на летяща свобода, не чувствайки болка и прекарвайки си страхотно.”
~ Лаурелин Мартин

“Цветовете станаха по-живи и трептящи. Звукът беше по-ясен и остър.”
~ Жулиет Найтингейл

“Всичко изглеждаше по-ярко, но нежно”
~ Моше Цванг

“Можех да видя семейството ми в стаята, но не можех да се свържа с тях.”
~ Кенет Хагин

“Изведнъж можех да чуя техните мисли и чувства …”

“Хей момчета, нищо ми няма!” извиках щастливо …

“но никой от тях не погледна в моята посока.”
~ Моше Цванг

ТЯХНОТО СЪЩЕСТВО
Какво са били?

“Нямах тяло или форма. Бях просто чиста енергия, чисто съзнание. Просто бях.”
~ П.М.Х. Атуотър

“Сякаш бях силно вибриращ дух, сякаш бях енергия.”
~ Дейн Молин

ДВИЖЕНИЕ
Как се движат?

“Можех да се движа без усилие. Като си помисля за едно място и там бях!”
~ Жулиет Найтингейл

“Помислих си за пирамидите и бяхме там на секундата …”

“Каза че, няма ограничения къде можем да отидем …”

“Можех да видя Гая цялата наведнъж. Почувствах дълбока любов към това красиво място …”

“Гая има своя собствена енергия и е наистина едно истинско живо същество.”
~ Дейвид Оакфорд

“Със скорост по-бърза от светлината прелетях през центъра на галактиката …”

“Супер клъстерите на галактиките минаха покрай мен …”

“Съзнанието ми се разшири, за да се свърже с цялата холографска вселена и още повече …”

“Можех да преживея цялото творение да се самосъздава …”

“Можех да видя и усетя всичките Големи Взривове или юги да се създават и саморазрушават.”
~ Мелън-Томас Бенедикт

ДУХОВНИ МЕСТА
отиват на красиви места …

“Озовах се на една абсолютно красива зелена ливада. Можех да видя нежна светлина грееща във всяко живо същество.”
~ Джейни Смит

“Цялата градина пееше!”
~ Ранеле Уолис

срещат се с починали любими или други духовни същества …

“Видях прабаба ми. Тя се доближи до мен и ме прегърна с отворени ръце.”
~ Линклеър Денис

“От тази красива светлина се появи една фигура. Беше облечена в дълги бели дрехи и бяла светлина.”
~ Дейвид Гоинс

ОБЩУВАНЕ
Как си общуват?

“Всичко беше предадено телепатично.”
~ Жулиет Найтингейл

“Всяка мисъл, дали просто емоция или обем от информация, дойде пакетирана с мигновено и пълно разбиране.”
~ Роналд Кругер

СВЕТЛИНАТА
и после Светлината …

“Вдигнах очи и видях огромна светлина в далечината.”
~ Линда Стюарт

“Като приближих топлото, излъчващо сияние пред мен, почувствах чист екстаз.”
~ Грейс Бубулка

“Най-невероятното чувство на тотална обич, тотална сигурност, тотална закрила.”

“Започнах да се възторгвам. Възторгът растеше. Блаженството растеше.”
~ Джейни Смит

“Бях тотално и напълно обгърната от Божествена Любов.”
~ Жулиет Найтингейл

“Почувствах се единна с всички неща и с Източника.”
~ Линклеър Денис

“Светлината мина около мен, през мен, измивайки всяко скрито място на моето сърце …”

“… премахвайки всичката болка и страх, превръщайки моето същество в радостна песен.”

“Разбирането ми за любов се промени завинаги.”

“Светлината беше любов и любовта беше Бог.”

“Истината кои сме всички ние е перфектна любов като създание на Бог.”

“Цялото Божие създание е едно създание и аз съм едно със създанието. Бог и аз сме едно, Създател и създание.”

“Единствената реалност е Бог; не може да има друга и БОГ Е ЛЮБОВ.”
~ Линда Стюарт

“Знаех, че той беше моя спасител, и приятел, и Бог. Той беше Исус Христос …”

“Това ли е Исус, Бог, съществото от което се страхувах през целия ми живот? Той не е изобщо това, което си мислех. Той е пълен с любов.”
~ Бети Ийди

“Светлината се променяше в различни фигури, като Исус, Буда, Кришна, мандали, първообразни картини и знаци …”

“Твоите вярвания оформят вида на обратната връзка, която получаваш от светлината.”
~ Мелън-Томас Бенедикт

“Други може би ще го нарекат Буда, или Йехова, но името не беше от значение, само разпознаването на абсолютна любов и истина беше важно.”
~ Линда Стюарт

ПРЕГЛЕД НА ЖИВОТА
имат преглед на живота …

“Изгледахме живота ми от началото до края. Живота ми беше показан по начин, по който не се бях замислял преди.”
~ Хауърд Сторм

“Прегледа включваше не само моите действия, ами и изживяване на всяка мисъл помислена и всяка дума изговорена.”
~ П.М.Х. Атуотър

“Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша, и също почувствах как яда се прехвърляше на другите хора …”

“Почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие – такава радост!”
~ Тифани Сноу

“Когато бях 5-годишна тормозех Тами Флауър, друго 5-годишно момиче, до състоянието на рев …”

“Сега бях в уникалната позиция да почувствам това, което Тами чувстваше. Нейното разочарование, нейните сълзи, нейните чувства на изолираност …”

“Бях Тами и се нуждаех от любов, грижа и прошка. Почувствах огромно съжаление за това момиче …”

“Осъзнах, че като наранявам някой друг, само наранявах себе си. Отново, почувствах единността.”
~ Лаурелин Мартин

“Всички неща, за които работих да постигна, признанието за което работих, в училището, университета и работата, не означаваха нищо в тази среда …”

“Видях когато сестра ми имаше една тежка нощ, как отидох в спалнята й и я прегърнах. Не казвайки нищо, просто лежах до нея и я бях прегърнал …”

“Оказа се, че това преживяване беше едно от най-големите ми постижения в живота.”
~ Хауърд Сторм

“Преживях малко от това, което дървото преживя като го обичах, два малки фотона от любов и обожание.”
~ Томас Сойър

“Осъзнах, че най-голямата грешка, която направих в моя живот беше, че не се научих да обичам себе си.”
~ Барбара Харис Уитфилд

“Моят преглед на живота ми показа, че можех много повече да направя, споделяйки, принасяйки в жертва, предлагайки каквото имам.”
~ Ранеле Уолис

“Целта на прегледа не е наказание, ами духовно израстване …”

“Най-голямата ирония е, че всеки път, когато нараним някой друг, ние рано или късно нараняваме себе си.”
~ Роналд Кругер

“Като разбрах това, си простих за моите грешки и като си простих получих любов в изобилие.”
~ Лаурелин Мартин

На края им е казано, че все още не е тяхното време …

и се връщат обратно в телата си …

ПОУКИ
та какво можем да научим от Преживяванията близки до Смъртта?

Животът е наистина вечен и смъртта е илюзия.

Бог не го е грижа коя религия е най-добрата. Това, което наистина е от значение, е любовта, а не религията.

Човек трябва първо да се научи да обича себе си без да се осъжда и безусловно. Тогава той всъщност ще обича всички хора и всички неща по същия начин.

представете си …

Как бих живял ако не се страхувах от смъртта?

Как бих живял ако обичах себе си и всичко около мен безусловно?

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

За Смъртта

От Преживявания близки до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Съзнанието продължава след като мозъка е мъртъв и не функционира.

По време на смъртта духа напуска тялото. При травматична смърт, духът може да напусне тялото дори преди смъртта да настъпи.

Нашите чувства и нашето чувство на съзнание са много по-огромни, когато сме извън физическото тяло.

Раждането е заспиване и забравяне. Смъртта е събуждане и припомняне.

Времето спира, когато умрем. Минало, настояще и бъдеще стават “веченото сега”.

В тунела, който свързва този свят със следващия, както хора така и животните минават през него.

Ако се напусне тунела и преживее огромната любов и знания там, това преживяване никога няма да се забрави.

Смъртта ни прави по-живи. Ние сме по-мъртви сега, докато сме живи на Земята, отколкото когато сме мъртви.

Нашите животи са на показ. Нашия цял живот е едно голяма изследване. След смъртта ни се дават оценки на всичко. Ние си даваме оценките. Бог не ни съди.

По време на нашия преглед на живота, ние моментално ще преживеем всяка мисъл и чувство на всеки, който познаваме по време на целия ни живот. Някои преживявания близки до смъртта описват прегледа на живота като моментално “ставане” на всички, които познаваме.

По време на нашия преглед на живота, ние виждаме как нашите действия причиняват верижна реакция, докато не се върнат обратно при нас.

По време на прегледа на живота, ние преживяваме нашия целия живот отново от гледна точка на всички в един миг. Преживяваме това, докато сме в светлината на безкрайното познание и безкрайната любов.

По време на прегледа на живота ние ще преживеем всеки аспект на нашия живот от всички перспективи. Например възможно е да се определи броя на комарите във вашия двор, докато сте били дете, ако поискате.

Нашия преглед на живота е по-скоро преживяване отново на целия ни живот. Няма съдене освен това, което идва от нашето съзнание. По време на нашия преглед на живота, ние ставаме вселената и преживяваме целия наш живот за един миг.

Съобщението от нашия преглед на живота е това: любов.

Ние съдим нашия собствен живот. Бог не.

След смъртта някои хора не са показани веднага на Бог, защото ще е твърде непоносимо за тях. На хората се показва това, от което имат нужда да видят след смъртта. Някои хора имат нужда от райска поляна и те ще я получат. Някои се нуждаят да видят близките си и те ще дойдат. Някои се нуждаят да видят бижута и ще им се покажат бижута. Ние виждаме това, което е необходимо за нашето въвеждане в духовния свят.

Постепенно ни обучават като духовни същество и ни закарват в рая. Светските желания отпадат, както и животинската природа, с която сме се борили през живота ни. Ние ставаме тези, които наистина сме – част от божественото.

“Съществото от Светлина” може да бъде наречено Исус, Буда, Йехова, Великия Дух и т.н., но името не е от значение. Само разпознаването на абсолютна любов и истина е от значение.

След смъртта, съществува “точка на незавръщане”, която ако се прекоси е невъзможно да се върнеш обратно в тялото.

Нашите физически и умствени недостатъци се оправят веднага след смъртта.

В светлината на Бог няма мнения, изводи или вярвания, има само съществуване. То е съществуване в състоянието на тотална хармонична перфектност.

Има толкова много различни описания на преживявания близки до смъртта, защото има толкова много различни нива след смъртта, възприятия и преживявания.

Всичко не е само взаимно свързано, всичко е едно.

Същността на нашето същество е перфектна любов.

Нашата религия не е от значение за Бог. Това, което е от значение, как ние показваме любовта ни към Бог според начина, по който се отнасяме едни с други.

Има една истински важна задача в живота, и това е да обичаме. Да обичаме природата, да обичаме хората, да обичаме животните, да обичаме самото създание, просто защото е.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Преглед на живота

Прегледът на живота е една от най-интересните части в преживяванията близки до смъртта. Някой хора нямат такъв преглед, други имат и може би това е частта от ПБС-тата, където най-малко се разминават различните преживявания на различните хора. При прегледа на живота си човек чувства всички свои мисли и действия, не само от своята гледна точка, ами и от гледната точка на другите и изпитва това, което те изпитват. Това е една общите характеристики.

На тази страница са изброени няколко прегледа на живота:

Линк: Дейвид Оакфорд

Изведнъж видях моите родители на Земята преди да се родя. Видях как те тръгнаха заедно и видях как имаха моя брат и сестра преди мен. Видях техните позитивни и негативни страни и ги прецених според това, което имах нужда да науча да правя на Гая. Съществата ме попитаха как и защо съм избрал тези определени родители и поискаха да им кажа. Казаха, че аз зная как и защо съм ги избрал и ме каза да има кажа защо. Не знам от къде ми дойде, но аз им казах как и защо и те се съгласиха с мен. Избрах ги да им помогна по техния път и също да се поуча от тях.

Видях моята душа да отива към майка ми и да влиза в нея. Видях себе си да се раждам от гледаната точка на наблюдател и същевременно преживявайки го. По нататък видях целия ми живот като наблюдател и от гледната точка на тези, на които моите действия са повлияли. Почувствах чувствата, които те чувстваха директно, получени от нещата, които съм им направил. Видях позитивни и негативните неща, които бях направил все едно че наистина се случваха. Нищо не беше подминато или представено неточно.

Изпитах жестокостта да се родя отново. Изпитах напускането на рая и пътя към Гая. Видях като безпомощно пеленаче, което се нуждае от майка си за всичко. Изпитах любовта на баща ми, както и неговия гняв. Изпитах любовта на майка ми, нейните страхове и нейния гняв също. Видях всичко добро и лошо от детството ми и отново преживях каквото бях причинил на другите. Почувствах всички мои емоции и емоциите на душите, които бях наранил и обичал. От всичко това, разбрах, че е от дълбоко значение изборите, които правим на Гая.

Научих колко силни сме хората и как можем да влияем един на друг по позитивни и негативни начини. Беше страхотно да видя как моите невинни действия имаха толкова силен ефект върху душите, на които си нямах и представа че въздействам. Преживяването беше такова, че никога няма да го забравя. Изпитах целия спектър на чувства от моя живот за сравнително кратко време от човешка гледна точка. Където аз бях, времето нямаше значение.

Можех да видя как съм станал такъв, какъвто бях на Гая и защо съм станал по този начин. Всичко, което бях направил през моя живот влияеше на еволюцията на душите около мен. Видях причините за всички мои действия и разбрах защо съм направил това, което съм направил. Имаше място за всички мои позитивни и негативни действия. Това не беше забавно преживяване. Можех да видя колко чудесно може да бъде, ако изберем да действаме позитивно спрямо другите души през повечето от времето.

Линк: Хауърд Сторм

После те поискаха да поговорим за моя живот. За моя изненада животът ми протече пред очите ми, може би около 2 метра пред мен, от началото до края. Прегледа на живота ми беше най-вече под техен контрол и ми показаха моя живот, но не от моята гледна точка. Видях се в моя живот – и това всичко беше един урок, въпреки че тогава не го осъзнах. Опитваха се да ме научат на нещо, но не знаех, че е учене, защото не знаех, че ще се завърна.

Просто гледахме живота ми от началото до края. Някои неща се забавяха, уголемяваха се, а други неща просто ги пропускаха набързо. Животът ми беше показан по начин, по който никога не се бях замислял. Всички неща, за които работех да постигна, признанията, за които бях работил, в началното училище, в гимназията, в университета и в моята кариера, те не означаваха нищо в тази среда.

Усещах тяхната скръб и страдание, или радост, докато се разкриваше моя живот. Те не казаха, че нещо е добро или лошо, но аз го чувствах. И усещах всички тези неща, към които те бяха безразлични. Например те не погледнаха моята страхотна диплома в гимназията. Те просто не почувстваха нищо към нея, нито към други неща, от които бях много горд.

Това на което те реагираха беше как си взаимодействам с хората. Това беше краткия смисъл на дългия преглед. За съжаление, повечето от моите взаимодействия не отговаряха на това, което трябваше да бъдат, по нежен/обичащ начин. Винаги когато реагирах с обич по време на моя живот, те се веселяха.

Повече от времето забелязах, че моите взаимодействия с хората са били манипулативни. По време на моята професионална кариера например, видях се да седя във офиса, като професор в университет, докато един студент беше дошъл при мен с личен проблем. Аз изглеждах отвън състрадателен, търпелив и обичащ, докато вътре ми беше втръснало/досадно. И си проверявах часовника под бюрото, докато чаках нетърпеливо студента да свърши.

Трябваше да мина през всички тези изживяване в компанията на тези великолепни същества.

Когато бях тинейджър, кариерата на баща ми му причини много стрес, 12 часа на ден работа. И заради моето възмущение, понеже той беше пренебрежителен към мен, когато се прибираше от работа, аз бях студен и безразличен към него. Това го караше да се ядосва, и това ми даваше още едно основание да чувствам омраза към него. Карахме се и майка ми се разтревожваше. През повечето време от моя живот съм мислел, че моя баща е злодея, а аз съм жертвата. Като прегледахме живота ми, видях как аз самият причинявах доста от това. Вместо да го поздравя щастливо в края на деня, постоянно поставях тръни във него – за да оправдая моята болка.

Видях, когато сестра ми имаше лоша вечер една нощ, как отидох в спалнята й и я прегърнах. Без да казвам нищо, просто лежах до нея прегърнал я. И се оказа, че тази случка беше един от най-големите ми триумфи в живота ми.

Целият преглед на живота ми щеше да бъде емоционално унищожителен, да ме остави откачен човек, ако не беше факта, че приятелят ми и приятелите на приятелят ми ме обичаха по време на самия преглед. Можех да чувствам тази обич. Винаги когато малко се разстройвах те спираха прегледа за малко и просто ме обичаха. Обичта им беше осезателна. Можеше да я усетиш в тялото ти, можеше да я усетиш вътре в теб, обичта им минаваше направо през теб. Бих желал да мога да ви го обясня, но не мога.

Терапията беше тяхната любов, защото прегледа на живота ми ме разкъсваше. Беше жалко да се гледа, просто жалко. Не можех да повярвам. Въпросът е, че ставаше все по-зле като продължаваше. Моята глупост и егоизъм като тинейджър само се увеличиха като станах възрастен. Всичко под гримасата на това да бъда добър съпруг, добър баща и добър гражданин. Лицемерието на всичко това беше отвратително. Но през цялото това време я имаше тяхната обич.

Когато свърши ревюто те попитаха, “Искаш ли да питаш нещо?” и аз имах милиони въпроси:

Питах например, “Какво ще кажете за Библията?”

Те отговориха, “Какво за нея?”

Попитах дали е вярна, и те казаха, че е. Като ги попитах, защо тогава когато се опитвах да я чета виждах толкова много противоречия, те ме върнаха на прегледа на живота ми – нещо, което бях изпуснал. Показаха ми, как за малкото пъти когато бях отворил Библията, че съм я чел със идеята да намеря противоречия и проблеми. Опитвах се да докажа на себе си, че не си заслужава четенето.

Казах им, че не ми е ясна Библията. Нямаше смисъл. Те ми казаха, че съдържа духовна истина и че трябва да я чета духовно, за да я разбера. Трябва да се чете молитвено. Моите приятели ме информираха, че не е като другите книги. Също ми казаха, и по-късно разбрах че е вярно, че когато я четеш молитвено, тя ти говори. Тя се разкрива за теб. И после не ти трябва да работиш повече над нея.

Линк: Жулиет Найтингейл

Едно от първите неща, които си спомням че преживях, беше прегледа на живота, който включваше всичко, което съм изживяла във физическото въплъщение до този момент. Беше като в кино – гледайки филм за моя живот и всичко ставаше едновременно. Мисля, че повечето ПБС-ри (хората преживели ПБС) ще се съгласят, че прегледа на живота е един от най-трудните аспекти на ПБС-то. Да видиш целия ти живот пред теб – с всяка мисъл, дума, действие и т.н. – може да бъде доста обезпокоително. Все пак, това което се случи бе, че никой не ме съдеше. Само чувствах постоянно прегръщане на божествената любов от Съществото от Светлина, което беше винаги с мен. Това, което тогава осъзнах е, че ние сами се съдим! Нямаше “Той-Бог” да стой на трона и да хвърля обвинения към мен, (не че очаквах да видя такова същество). Никога не съм се съгласявала с такива религиозни митове. Явно бях единствената, която се чувстваше неудобно и най-критично към мен. Все пак, като казвам това, също осъзнах, че не идвах от изгодната позиция на “егоистичното Аз”, ами от моята душа, която беше много по-отделена и не чувствах да съм емоционална заредена, и т.н. Вече не се идентифицирах с моята личността от физическото Аз. Затова, това което почувствах беше много различно – идващо от напълно друга перспектива на самата душа … или моята истинска идентичност.

Линк: Гюнтер Вагнер

После Съществото от Светлина започна да ми показва моя минал живот отново, но този път наблегна на качеството на моята душа по време на моето съществуване на Земята. Като гледах моя живот за първи път, бях много щастлив да мога да видя моя предишен свят и мен си. Счетох това по-скоро за забавление отколкото за нещо друго. Вече не се чувствам мизерно.

Но втория път, предишните случки от моя живот на Земята ми бяха показани с наблягане на моята реакция в определени ситуации свързани с обичта или лоши нрави или дори омраза. Стана ми напълно ясно и знаех за какво да се оглеждам по време на втория преглед. Всичко започна отначало. Не можах да видя как се появих на Земята, защото само си бях насочил вниманието към любовта или омразата.

Отначало бях много доволен, че нищо не се случваше, на което да реагирам с любов или омраза. Тогава филмът се забърза, но все още нямаше нищо, за което да ми кажат, че съм отговорен. Бях достатъчно глупав да кажа триумфално: “Виждаш ли, няма нищо!”

Тогава видях сцена, в която моята сестра близначка и аз се карахме (Не можех да разбера причината за това), но знаех веднага колко грозно съм се държал. Казах на светлината:

“Но ти трябва да разбереш! Това е лошо, добре, но това е начина, по който хората се държат на Земята! Не можеш да ме обвиняваш за това!”

Великата светлина не ме обвиняваше за нищо, което бях направил на Земята.

Тогава ми бяха показани още няколко отвратителни сцени на Земята, в които се държах лошо. Но все още си имах извинения. Тогава мисля, че великата светлина стана малко нетърпелива с моята глупост, без съмнение.

Изведнъж филмът се ускори до така степен, че не можех да различа никакви картини. После спря рязко и бях изправен пред ситуация, в която се държах крайно зле.

Моето държание беше извънредно подсилено, така че всеки лош аспект на моя характер се появи ясно пред мен. Бях ужасен! Едва вярвах, че този характер е моя! Най-накрая бях убеден! Такава душа никога не можеше да остане в този светъл свят! Нямах право! Бях напълно потресен и обезсърчен. Исках да се върна. Да, наистина нямаше друга възможност.

Линк: Лаурелин Мартин

Не можех да видя с моите очи или да чуя с моите уши, въпреки това инстинктивно знаех, че това е Уилс. Чух неговата усмивка, видях неговия смях и усетих неговия хумор. Нямаше много смисъл, но придоби голям смисъл. Бяхме отделени, но също бяхме едно. Сякаш се бях завърнала у дома и зет ми ме посрещаше. Веднага си помислих колко доволна бях да съм с него, защото сега можех да се реванширам за последния път когато го видях преди да умре. Почувствах се тъжна и малко виновна, за това че не си отделих време от моя натоварен график да си поговорим искрено (heart-to-heart) както ме беше помолил. Осъзнах, че той не ме съдеше, ами аз мен. Бях в неговата позиция, умирайки, искайки да кажа чао на тези, които обичах и след това виждайки хора като мен, които “не разбират това” – не разбирайки това, че всички постижения, пари и признания в света не могат да се вземат когато човек умре. Единственото нещо, което взимаш със себе си е любовта, която си дал.

Уилс раздаваше любов през целия си живот. В известен смисъл той беше готов да напусне нашия физически свят и да продължи своята работа във духовния свят. Хора, като моята сестра, които са оставени от своя любим, понякога не го разбираха. Трябваше да запомня да кажа на Гвен за моето откритие.

Тези, които си тръгват са в обичащото пространство с много напътствия, разбиране и цели. Тяхното желание преди да си тръгнат е не да предизвикат скръб и печал на другите, ами да уважат божия план. Това е тяхното време за промяна, за продължаване на развитието на техния дух. В много случаи обичаните, които са си тръгнали работят помагайки, служейки и напътствайки другите.

Деликатното упътване на Уилс ми позволи да видя моята невинност. Разбрах мигновено, че живота е за хората, а не за преследване на цели. Аз си поставях целите на първо място като средство да търся одобрение и любов от другите хора. Като разбрах това, простих си за моите грешки и като си простих получих любов в изобилие.

Като даваме любов, получаваме и усещаме любов от вселената.

Уилс беше като “Духа след Коледа”. Преглеждайки живота си, ми бяха показани нови открития вътрешно в мен. Много случки бяха показани едновременно. Спомням си две от тях. Когато бях 5-годишна тормозех Тами Флауър, друго 5-годишно момиче, до състояние на рев. Бях сега в уникалната позиция да почувствам това, което Тами чувстваше. Нейното разочарование, нейните сълзи, нейните чувства на изолиране, бяха сега моите чувства. Почувствах огромно съжаление за това момиче. Бях Тами и се нуждаех от любов, грижи и прошка. Моята същност даде любов и на двете от нас, любов толкова дълбока и нежна, като любовта между майка и дете. Осъзнах, че като наранявам някой друг, само наранявах себе си. Отново, почувствах единността.

Другата случка беше подобна. Бях си направила майтап с Били Брадли, едно мършаво, недохранено астматично дете. Умря когато беше 17-годишно от мозъчен аневризъм. Той сякаш беше в пространството на съществуване, където и аз бях. Въпреки това, все още не бях сигурна къде съм. Когато Били беше на 12 години ми беше написал едно любовно писмо, което аз отказах. Почувствах неговата болка, която стана моята болка. В същото време почувствах огромна обич към това момче и към мен. Моя контакт с него стана извън физическото и почувствах неговата душа. Той имаше жизнена, ярка светлина горяща в него. Чувствайки здравия и силния му дух беше невъобразим момент, особено като знаех колко много страдаше физически, когато беше жив.

Посланието беше ясно. Посланието беше – ЛЮБОВ.

Най-вече преди всичко друго, човек трябва да се научи да обича себе си, без да се съди и безусловно. Тогава човек ще обича всички хора и всички неща по същия начин.

Осъзнах колко важни са хората в живота ни, колко е важно да ги приемаме и да ги обичаме. И най-накрая разбрах старата мохиканска поговорка, която бях чула, когато бях в “Момичета скаути”, “Никога не сърди друга индианка, ако не си вървял една миля в нейните цървули”.

Като прегледах живота си с Уилс, моето съдене преобладаваше и си спомням, че си мислех “Направила съм лоши неща в моя живот.” Въпроса ми беше отговорен преди да си завърша мисълта.

Всички събития в живата ви са важни. Разбирането на всички неща, дори случките, които смятате за незначителни, ще ви закарат на места с огромно съзнание и съчувствие.

Като свърши прегледа ми разбрах. Почувствах пречистващо освобождаване. Преживявах емоции без физическите признаци от сълзи. Това ме закара до по-дълбоко място на разбиране и съчувствие. Никога не се бях замисляла как моите действия се отразяваха на другите и как третирах себе си. Почувствах да съжалявам за всички мои несъзнателни действия. Със съзнаването на моето неосъзнато състояние, освободих всичката скръб, която бях причинила и радостно преминах към прошка.

Линк: Грейс Бубулка

В този момент имах още един последен вид комуникация с тази част на светлината. Изведнъж видях всичко. Видях се като бебе, дете, тинейджър, възрастна наведнъж. В същото време, видях всичко, което направих, всичко, което си бях мислила, всичко. Видях събития и хора в моя живот, които преди считах за важни. Също и много неща, които считах за не толкова важни. Всичко беше там за мен да разбера … всичко “добро”, “лошо”, или “безразлично”.

Например добре си спомням една ситуация, когато бях в първи клас като шест годишно дете. Бях в клас и няколко минути преди междучасието. Сестра Селине беше поставила три свещени карти на края на нейното бюро отпред в стаята. Свещените карти бяха за награда след междучасието състезанието по правопис, което нашия клас щеше да има. Бях на предния чин и можех да видя свещените карти много добре. Тази по средата обрисуваше един ефирен ангел пазител, гледащ две малки деца да пресичат мост. Исках толкова много тази карта. Като излязохме в междучасие, изкушението ме превзе и откраднах свещената карта. Прибрах я бързо в моя униформена торбичка. Никой не ме видя. По време на междучасието се почувствах болна от вина. Промъкнах се обратно в класната стая, докато другите първокласници играеха отвън и поставих свещената карта обратно на бюрото на Сестрата.

В моето ПБС си спомних всичко за тази ситуация. Това което беше наистина впечатляващо, е че осъзнах колко много грешна ми беше постъпката. Въпреки, че се компенсирах за грешката ми, аз “знаех” за ужаса на Сестра Селине, че картата е взета. Аз “знаех”, че другите деца видяха само две карти на бюрото за състезанието по правопис, а не три. Това което наистина “знаех” беше, че моето действие имаше влияние върху много други.

Така мина прегледа на живота ми. Дълбоко осъзнах и имах огромни прозрения за всичко в моя живот и всички мои съприкосновения с други от моето раждане до момента на моето преживяване близко до смъртта. Всички тези в светлината бяха свидетели на този преглед на целия ми живот. Бях обгърната от обичащо чувство и ми бяха показани областите на моите слабости. Изведнъж осъзнах, че аспектите на моя живот не бяха съвместими с вечността в светлината. Също знаех как да поправя това. Бях се натоварена с отговорността за остатъка на живота ми.

Линк: Рики Рандолф

“Какво направи с живота си?”. Гласът проникна в мен. Нямах отговор.

Тогава от дясната ми страна видях нещо като филм и аз участвах в него. Видях майка ми да ме ражда, моето детство и приятели. Видях всичко от моето детство. Видях всичко което бях направил пред очите ми.

Както живота ми течеше пред очите ми, опитах се да се замисля за добрите неща, които бях направил. Бях отгледан в църква и бях много активен в църковните дейности, и точно като си мислех за това видях един човек в колата си и му беше свършил бензина. Спрях и го закарах до близката бензиностанция преди една година. Купих му малко газ, защото той нямаше пари и му помогнах да продължи пътя си. Помислих си, но защо гледам това? Гласът беше силен и ясен – “Ти изобщо не се замисли да помогнеш на тази душа и не поиска нищо в замяна. Тези действия са същината на доброто”.

Също и видях всички хора, които бях наранил. И видях как моите действия задвижваха действията на другите. Бях шокиран! Никога не се бях замислял, че моя живот оказва влияние върху действията на моите приятели, семейство и другите хора, които бях срещнал. Видях резултата на всичко, което бях направил. Не бях доволен изобщо. Погледнах към случките към края. Наистина бях направил толкова малко със живота си. Бил съм егоистичен и жесток толкова много пъти. Наистина съжалявах, че съм направил толкова малко. След това отново силно и ясно чух гласа да приказва отново, “Трябва да се върнеш”.

Линк: Тифани Сноу

Тогава събитията на живота ми се разкриха пред очите ми, времена, когато бях ядосана, и когато показвах любов, изглеждаха като филм. Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша и също почувствах как яда се прехвърляше през другите хора. Тогава, когато показвах любов към хората, почувствах същото. И почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие – такава радост!

Линк: Джордж Родоная

По едно време претърпях, това което се нарича преглед на живота, видях моя живот от началото до края наведнъж. Участвах в реалните драми на моя живот, почти като холографична картина на моя живот пред мен, нямах чувство за минало, настояще или бъдеще, просто сега и реалността на моя живот. Но не започна с раждане и не продължи с моя живот в Московския Университет. Всичко се появи наведнъж. Ето ме. Това беше моя живот. Не изпитах никакво чувство на вина или разкаяние за нещата, които бях направил. Не се почувствах по един или друг начин, за моите неуспехи, грешки или постижения. Всичко, което почувствах, беше моя живот, както си беше. И бях доволен от това. Приех живота ми какъвто е.

Линк: Картър Милс

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

Линк: Ранеле Уолис

Гласовете спряха и кратки картини проблеснаха пред мен. Поредица от картини, думи, идеи, разбиране. Бяха картини от моя живот. Пробляскваха пред мен с невероятна скорост, и ги разбирах напълно и се учех от тях. Друга картина се появи, и друга, и друга, гледах целия си живот, всяка секунда от него. И не само разбирах случките, ами отново ги изживявах. Отново бях този човек, правещ онези работи на моята майка, или казващ онези думи на моя баща или братя или сестри, и за първи път знаех, защо съм ги направила и защо съм ги казала. Не мога да опиша пълнотата на този преглед. Включваше знания относно мен, които всички книги на земята не биха могли да поберат. Разбрах всяка причина за всичко, което бях направила през живота ми. И също разбрах влиянието, което имах върху другите.

Част от мен започна да предчувства определени събития, неща от моя живот, от които бих се ужасила да ги видя. Но повечето от тях не се появиха. И разбрах, че бях поела отговорност за тези действия и се бях разкаяла за тях. Видях се да се разкайвам за тези грехове, искрено исках Бог да премахне тежестта и товара от тези ужасни действия. И Той ги е премахнал. Възхищавах се на неговата възвишена любов и на това че, моите злодеяния могат да бъдат простени и премахнати толкова бързо. Но след това видях други картини, които не очаквах. Неща, които бяха също толкова ужасни. Видях ги в страшни подробности. И наблюдавах влиянието, което те имаха над другите. Видях, че съм разочаровала много хора в моя живот. Давала съм обещания на приятели и семейството ми, които съм оставила просто да си чакат, докато не са станали безвъзвратно неосъществими. Хората са разчитали на мен, и съм казвала, много съм заета, това не е моя проблем, и съм ги оставяла. Моето пренебрежително отношение е причинило истинска болка и мъка на другите, болка, за която никога не съм знаела.

Показаха ми една приятелка, която страдаше ужасно в нейния живот. Тя е живяла в прекрасен, духовен свят преди да дойде тук на Земята, и тя е била объркана и нерешителна да дойде изобщо тук. Но й е било обещано да има добри родители, членове на семейството, и приятели, и тя се е съгласила да дойде за изживяването и израстването, което този живот ще и предостави. Показаха ми, че аз й бях една от най-важните приятелки дадени й да я упътват и помагат. След това видях моите лични глупости, безразсъдства и негрижовни отношения. Видях как тези се бяха комбинирали да заблудят моята приятелка и да я тикат към грешки и скръб.

Бях объркала живота си, без да се замислям за последствията, и по този начин наранявах и нея. Ако през цялото време следвах моите задължения към мен и другите, тя би живяла по-лесен и по-продуктивен живот. До този момент не бях осъзнала, че игнорирането на отговорностите е грях.

Какво се случваше? Защо виждах всичко това? Умът ми се въртеше с тези въпроси.

После, видях една жена, за която бях помолена да се грижа от нашия локален лидер на църквата. Просто трябваше да я проверявам и да видя дали се нуждае от нещо. Познавах я доста добре, но се страхувах от нейния постоянен песимизъм и негативност. Беше известна с нейната горчивина сред местните хора. Не мислех, че мога да се справя с депресиращото влияние, което тя ми оказваше, и затова никога не исках да я виждам. Нито веднъж. Сега видях, че възможността да я посещавам беше предопределена от Високи Сили, че точно аз съм човека, който й е трябвал по това време. Тя не го знаеше, и аз не го знаех, но аз я разочаровах. Сега аз изживях нейната тъга и почувствах нейното разочарование и знаех, че аз съм причината. Провалих се със тази специална мисия към нея, отговорност, която би ме подсилила с времето. Бях избягала от отговорността за растеж, за мен и за нея, защото не се стараех достатъчно да се преборя с моите дребни страхове и мързел. Но причината не беше от значение, и го виждах това, дори сега тя живееше в скръб и горчивина, изживявайки го, точно както аз сега, и нищо не можех да направя, за да се върна и да й помогна.

Преживях отново да правя и добри неща, но те бяха малко и по-малко значителни отколкото си мислех. Повечето от големите неща, които бях направила, бяха почти незначителни. Бях ги направила за мен. Помагах на хора, когато и на мен ми утърваше. Моята благотворителност се основаваше на условия за изплащане, дори и изплащането беше удар в моето его. На някои хора бях помогнала все пак, с малки жестове на добрина, усмивка, добра дума, малките неща, които отдавна бях забравила. Видях как хората ставаха по-щастливи поради моите действия и като резултат ставаха по-добри едни към други. Видях, че бях излъчвала вълни от добрина и надежда и любов, когато мислех само да помогна по някакъв малък начин. Но бях разочарована. Колко малко бяха тези случаи. Не бях помогнала на толкова хора, колкото си мислех.

Като свърши прегледа на живота ми, умирах от мъка. Видях всичко, което бях направила в жив и пряк детайл – лошите неща, натрапчивото и ужасяващото в техния край, и добрите неща, звънчащи със все по-голяма награда и щастие, от колкото можех да си представя. Но в края чувствах, че не отговарям на изискванията. Недостатъчна. Никой не ме съдеше. Нямаше никой. Исках да се потопя в мъката на собствените ми обвинения. Пламъците на разкаянието ме поглъщаха, но нищо не можех да направя.

“Какво става с Джим” казах отново, и тогава го видях в далечината да идва към нас.

Веднага исках да изтичам до него и да го прегърна, но баба ми сложи ръка отпред и каза, “Не, не можеш.”

Бях потресена. Имаше сила в нейните думи и знаех, че не мога да им се възпротивя.

“Защо не?” попитах аз.
“Заради начина, по който той живя живота си.”, каза тя.

Той се приближи и спря на около 3 метра. Беше облечен в джинси и синя тениска, разкопчана до гърдите. Така носеше обикновено тениски на Земята, но аз си помислих, Боже, това е рисковано. Така ли се обличат в Рая?

Той се усмихна и можех да почувствам неговото щастие. Въпреки, че не притежаваше същия вид светлина или сила както баба ми, той изглеждаше доволен. Предаде ми съобщение за неговата майка, като ме помоли да й кажа да престане да скърби за неговата смърт, да й кажа, че той е щастлив и върви напред.

Той обясни, че е взел някакви решения в живота си, които са попречели на неговото развитие на Земята. Бил е взел тези решения знаейки, че са грешни, и сега иска да приеме техните последствия. Когато е бил изхвърлен от товарния камион, в който били той, неговата жена и неговия приятел, главата му се е ударила в една скала и е умрял на мига. Когато е отишъл на другата страна, са му дали шанс да остане в духа си или да се върне на Земята. Той е видял, че неговия растеж на Земята е бил спрял и ако се върне би загубил и светлината, която е имал. И затова е избрал да остане в духа си.

Той ме помоли да обясня това на майка му, и аз казах че ще го направя, без да зная как, защото не си бях и помислила, че ще се връщам обратно. Тогава той каза, че има много работа, която го чака, обърна се и си тръгна. Мога да кажа, че беше доста зает, много ангажиран със неща, които бяха жизнено важни за него, които ще му помогнат, но не знаех точно какви.

Погледнах баба и я попитах, защо ме спря да го прегърна. Тя обясни, че това е част от неговото “проклятие”.
Обърках се.

“Силите, които са ни дадени”, обясни тя, “са само-дадени. Ние растем със силата на нашите желания да се учим, обичаме, и да приемаме нещата с вяра, които не можем да докажем. Нашата способност да приемаме истината, да живеем с нея, ръководи нашия духовен прогрес, и определя степента на светлина, с която разполагаме. Никой не налага светлина и истина върху нас, никой не ги взима, освен ако ние не поискаме. Ние сами се управляваме и сами се съдим. Джим, реши да ограничи своето развитие на Земята като се отказваше от неща, които бяха истина. Той нарани себе си и другите като използваше и продаваше дрога. Някой хора бяха тежко наранени. Той имаше няколко причини за да се обърне към дрогата, но си остава факта, че той знаеше, че тези неща са грешни. Той избра тъмнината пред светлината достатъчно често, че да не се обърне към светлината отново. И сега, до степента, в която той беше станал духовно тъмен, той е оставен с определена степен на тъмнина – или липса на светлина – тук в духа. Въпреки това той има воля. Той може да расте. Той все още може да намери всичкото щастие, което иска да приеме, всичкото което е способен да поеме. Но знае, че той няма същите сили да прогресира и да постигне радостта, която други с повече светлина имат. Това е част от неговото проклятие, че неговото развитие е ограничено. Но той избира да расте. И е щастлив.”

Линк: Барбара Уйтфилд

Тогава осъзнах, че в каквото вярвах в миналото може да не е реално. Може би моите вярвания са били погрешни. Може би това беше реално и всичко друго беше илюзия. Като си мислих колко отдалечени са ми били вярванията и като осъзнах, че прегръдката на баба ми е реална, почувствах че се освобождавам от огромна токсична болка. И като почувствах това освобождаване се появи внезапна преиграване на всяка сцена, която аз и баба ми споделихме по време на нашите деветнадесет години заедно в този живот. Не беше просто спомена ми за нея, ами също и нейните спомени за мен. И нашите спомени станаха едно. Можех да почувствам и да видя и да усетя точно какво чувстваше тя, какво виждаше и усещаше. И знаех, че тя усещаше същото нещо от моите спомени. Ние двете бяхме заедно, повтаряйки всичко, което значехме една на друга. Беше прекрасно.

Все още мога да си припомня всеки спомен и те са толкова живи, както когато те се случиха преди двадесет и три години в моето ПБС. Една от любимите ми сценки е когато готвехме заедно. Бях три или четири годишна. Бяхме сами в кухнята, но цялото семейство щеше да дойде за вечеря, и затова имаше очакване във въздуха. Моята Баби издърпа един тежък дървен стол от кухненската маса до печката, хвана ме и ме сложи на него. Тя стоеше отзад, много близко до мен, за да ми помага и да ме защитава. Една по една, тя слагаше малко смес в ръката ми, и аз я правех във формата на топка и я хвърлях в тази голяма тенджера с вряла вода. Тенджерата беше почти толкова висока, колкото аз на стола. Силната миризма на риба беше наситила вече влажния въздух. Аз си слагах ръцете на носа и извиквах, Уфф. А тя се смееше. След като свършихме тя издърпа стола с мен върху него по средата на кухнята. Аз пищях и се смях, защото се почувствах, че съм на пътешествие. Тя избърса ръцете ми с мокър парцал, но аз ги помирисах и извиках Уфф отново. Видях я да взима лимон и да го реже по средата. Притри половината от лимона по ръцете ми и после ги избърса с нейната вече изцапана и мокра престилка. После ме погледна с такава любов в нейните очи и каза, “Не мърдай. Баби ще се върне веднага!”. Тя се върна с нейната четка за коса и започна за заглажда косата ми за толкова дълго време. Толкова добре се чувстваше. После ми направи дълги къдрици, изви всяка къдрица около нейните пръсти. Когато свърши тя ме повдигна и ме сложи на пода, избягах до нейната спалня и се погледнах в огледалото. Изглеждах точно като Шърли Темпъл.

Когато цялото семейство седна за вечеря онази вечер, тя каза на всички, че аз съм направила рибата. Моите лели ме погледнаха, много очаровани. И като я опитаха, кимнаха с глава в знак на съгласие и казаха на майка ми колко добър готвач съм била.

Нямаше го стария човек с дълга бяла брада. Отне ми дълго време да използвам думата Бог. Всъщност не бях използвала нито една дума, докато не видях филма Междузвездни Войни и чух за Силата. Тогава вече четях квантова физика, опитайки се да открия обяснение на това, което проникна в мен и беше мен … и теб … и всички нас. Сега то беше там, и ме държеше. Чувството беше невероятно. Няма думи на Английски, или може би в тази реалност, с които да се опише вида любов, която Бог излъчва. Бог напълно прие всичко докато преглеждахме живота ми. Във всяка сцена от моя преглед на живота можех да почувствам отново, това което чувствах в различните времена на моя живот. И можех да почувствам всичко, което всеки почувства като резултат от моите действия. Някои от тях се чувстваха добре, други ужасно. Всичко това се превърна в знание и аз се учех, о, как се учех! Информацията се пренасяше с главоломна скорост, която може би щеше да ме изгори, ако не беше тази необикновена енергия да ме държи. Информацията идваше и после любов неутрализира съденията ми към мен. С други думи, като преглеждахме живота ми, Бог никога не ме съди. Бог ме държеше и ме пазеше. Получих всичката информация за всяка една сценка, моите възприятия, чувства и възприятията и чувствата на всеки друг, които беше в тази сценка. Независимо как се съдих във всяко едно взаимодействие, да бъда държана от Бог беше най-голямото взаимодействие. Бог вливаше любов във всичко, всяко чувство, всека частица информация относно всичко абсолютно всичко, което се случваше, за да може всичко да е наред. Нямаше добро или лошо. Бяхме само аз и хората, които обичах, опитвайки се да бъдем, или просто се опитвахме да оживеем.

Сега осъзнавам, че ако ме държеше тази Божия Сила, нямаше да имам силите да преживея това, което ви обяснявам.

Аз, ние в този случай, защото ние сме едно, много свещено едно, Бог и аз се сливахме в един свещена личност. Ние отидохме до бебето, което виждах в левия ъгъл в тъмнината. Представете си бебето да е вътре в мехур и този мехур в центъра на един облак от хиляди и стотици мехури. Във всеки мехур имаше друга сцена от моя живот. Като се придвижихме към бебето, сякаш минавахме през мехурите. В същото време ние изживяхме моите тридесет и две години от моя живот в линейна последователност. Можех да се чуя да казвам, “Нищо чудно, нищо чудно”. Сега вярвам, че моето “нищо чудно” означаваше “нищо чудно, че си такава каквато си сега. Погледни какво ти беше причинено, когато беше малко дете”.

Майка ми беше зависима от наркотиците, ядосана, оскърбителна, а баща ми го нямаше през повече от времето и направи малко за да се намеси. Видях цялото си детство в травма отново, в моя преглед на живота, но не го виждам в малки части и детайли, по начина, по които си го спомнях като възрастна. Видях го и го преживях както го бях живяла по времето, когато се случваше. Не бях само мен си, ами и майка ми. И моя баща. И моя брат. Ние бяхме всички едно. Точно както почувствах всичко, което моята баба беше почувствала, сега почувствах на майка ми болката и пренебрегването от нейното детство. Тя не се опитваше да бъде лоша. Тя не знаеше как да обича и да бъде мила. Не разбираше за какво е живота. И тя все още беше ядосана от нейното детство, ядосана, защото те бяха бедни и защото нейният баща имаше силни припадъци почти всеки ден, докато не умря, когато тя беше на единадесет. И тогава тя беше ядосана, защото той я напусна.

Всичко ни заля обратно, включително и безпомощността на баща ми да спре лудостта. Ако моя баща беше вкъщи, когато майка ми избухваше в яд, той би затворил всички прозорци, за да не могат съседите да я чуят и после отиваше навън, при тях на гости. Отново станах свидетел на яростта на брат ми към обижданията на майка ми и после той се обръщаше към мен и я пренасяше на мен. Видях как всички ние бяхме свързани в този “танц”, който започна с моята майка. Видях как нейното физически тяло изразяваше нейната емоционална болка. Видях като пораснах и напуснах къщата на родителите ми, когато бях осемнадесет. До този момент видях майка ми да претърпява двадесет и шест операции, двадесет и пет от които бяха по избор. Видях се като дете да се моли за доктор да й помогне. Една или друга част от тялото й беше винаги в болка. Имаше две гръбначни сливания (fusions) на врата й, и две или три на лумбалния гръбнак. Двете колена, двата лакътя и едната китка бяха оперирани.

Като продължи прегледа на живота ми, отново преживях гладуването на майка ми, защото й беше казано, че е станала “закръглена”. После тя претърпя няколко операции за чревни проблеми и запек и по време на тях в болницата я хранеха с тръби, защото тя беше толкова слаба. Дори си скъси пръстите на краката. Това го наричат операция на деформирани пръсти на краката. Истинската причина беше, че тя имаше огромна колекция от обувки с високи токчета, които бяха в размер четири и половина. (Тя винаги настояваше да носи тънки високи токчета дори при нейния лош гръбнак). Нейните крака растяха (както на всички, когато порастваме), но тя искаше те да останах номер четири и половина. Видях се в един мехур със нея като нейният ортопедичен хирург й каза, “Флоренс, имаш два избора. Да си вземеш обувки с половин размер по-големи или да скъсиш пръстите си!” Той се смееше, но тя избра операцията. Тя беше в в гипс шест седмици, взимайки все повече лекарства, за успокояване на болката и за сън.

Видях я също да минава през психиатрични болници. По време на една от тях, около 1955, не можех да я посетя за три седмици. Бях на около единадесет и бях сигурна, че бях направила нещо погрешно. В един мехур можех да се видя най-накрая да ми е позволено да я видя. Изглеждах голяма за годините ми, по-висока от нея. Тя тежеше около четиридесет килограма. Аз изглеждах яка. Тя живееше с черно кафе, успокоителни и болкоуспокояващи. Аз обичах да ям.

В мехура я молех да приказва с докторите, за да си дойде у дома. Тя каза, “О скъпа. Това е като работа. Нямам нужда да бъда тук, но Тати има три здравни осигуровки и така правя пари докато съм тук. Синият Кръст плаща всички медицински разноски и ние ще запазим остатъка от другите две застраховки”. Сега почувствах да го казва и наистина го имаше предвид. Тя вярваше в това. Продължих да гледам и осъзнах, че нищо не може да помогне на моята майка, защото тя нямаше реално разбиране защо беше тук. Можех да се чуя да казвам, “Нищо чудно, нищо чудно”. И тогава доброжелателната енергия, която ме държеше ме стисваше по-силно и дори с повече любов.

Продължихме да гледаме майка ми в болка, виждайки се с докторите и винаги получавайки рецепти за болко успокояващи, хапчета за сън и други успокояващи лекарства. Единственото ми чувство по това време беше самотност. Почувствам се толкова самотна, когато тя беше в болницата. После я видях да ме малтретира, когато си беше у дома. Сега почувствах, че тя ме малтретираше, защото мразеше себе си. Видях се паднала на колене, да се моля за доктор да й помогне. Това което не разбирах като дете, но разбрах в прегледа на живота, беше, че тя не искаше никой да й помогне. Тя мислеше, че нейната работа в живота е да има доктори и да бъде пациент. И тя се наслаждаваше на грижите за нея в болницата.

Видях как се бях “предала”, за да оцелея. Забравих, че съм дете. Станах майката на майка ми. Изведнъж разбрах, че на майка ми се беше случило същото в нейното детство. Тя се грижеше за нейния баща по време на неговите пристъпи и като дете тя се отдаде да се грижи за него. Като деца, тя и аз станахме всичко, от което другите се нуждаеха. Като продължи прегледа на живота ми, също видях душата на майка ми, колко болнав беше живота й, колко загубена беше тя. И видях моя баща, как той си затваряше очите, за да избегне скръбта за болката на майка ми и за да оцелее. В моя преглед на живота видях, че те бяха добри хора, притиснати в безпомощност. Видях тяхната красота, тяхната човечност и техните нужди останаха неизпълнени в техните детски години. Обичах ги и ги разбирах. Може да си имаме проблеми, но ние все още сме свързани в нашия танц на живота чрез енергийния източник, който ни е създал.

Тогава разбрах, че ние не свършваме с нашата кожа. Ние всички сме в това голямо разбъркано количество от съзнание. Всеки един от нас е част от това съзнание, което наричаме Бог. И ние не сме просто хора. Ние сме Дух. Ние бяхме Дух преди да дойдем в този живот. Сега всички ние сме борещите се Духове, опитвайки се да разберем правилно какво е да бъдеш човек. И когато напуснем това място, ние ще сме чисти Духове отново.

Като продължи прегледа на живота ми, аз се омъжих и имах моите собствени деца и видях, че бях на ръба, да повторя кръга на малтретирането и травмата, която бях изпитала като дете. Бяха ми предписани лекарства. Бях в болницата. Ставах като майка ми. И в същото време тази енергия ме държеше, ме остави в преживяването на всичко това. Почувствах спомените на Бог за тези сцени през очите на Бог точно както аз гледа през очите на баба ми. Можех да почувствах божествения интелект на Бог и бяха поразена. Бог ни обича и иска от нас да се учим и да се събудим до нашето истинско аз, до това, което е важно. Осъзнах, че Бог иска да знаем, че ние изпитваме истинска болка ако умрем без да живеем. И начина, по който да живеем е да даваме любов на нас и на другите. Ние сме тук, за да се научим никога да не задържаме нашата любов. Но само, когато се излекуваме достатъчно, за да бъдем реални, можем да разберем и да даваме любовта, по начин, по който любовта е замислена.

Като продължи да се разкрива живота ми, станах свидетел колко жестоко третирах себе си, защото това ми беше показано и на това ме бяха научили като дете. Осъзнах, че най-голямата грешка, която направих в моя живот през тези тридесет и две години беше, че не се научих да обичам себе си.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , | Коментарите са изключени

Карлос В – Преживяване близко до смъртта

Карлос В – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Ако липсата на слънцето през нощта ви кара да плачете, няма да можете да видите звездите. Ако стоиш на пътя, винаги гледай към това, което ще извървиш и обърни гръб на това, което вече си извървял.
~ Стара китайска поговорка.

Тук ние ще обсъдим част от това преживяване по време на онези девет дни, през които бях в несъзнание.

Случи се рано сутринта на 6-ти Януари 1995, точно след като се събудих за рутинните ми задачи. След като изкъпах и закусих, изгубих съзнание за девет дни, когато се събудих от пътуване ми след смъртта.

Казаха ми, че съм бил откаран в най-близката болница до моята къща по това време, това е болницата “Сан Блас”, не далече от Лома Дел Есте, Валенсия, Венецуела. Беше публичен празник – Деня на Поклонението. Бях допуснат до спешното клинично мъртъв, без жизнени знаци. По това време нямаше специалисти в неврологията на служба, но въпреки това те докараха неврохирург от Каракас, точно пристигнал от Валенсия, др. Арауджо, който започна с краниотомия (отваряне на черепа), поради лоши синуси, който бяха заразили мозъка ми с гной. Изкараха 250 сентилитра (2,5 литра), всичко това заради запушване на носната ми кухина от както бях дете, за което не знаех.

Не знаех какво става с мен, докато не дойде деветия ден, когато се събудих и двама хирурзи, единият от тях беше др. Арауждо, ми казаха: “Спокойно, току-що ти направихме мозъчна операция”. Свързах се с една от дъщерите ми, която живееше в чужбина, да й кажа довиждане, защото живота ми беше на карта. Девет от десет човек умират в такива случаи. Положението ми беше толкова зле, че дори докторите подготвиха семейството ми за погребение. Тази идея се разпространи бързо чрез посещаващи професори/учители, приятели и познати, на които им беше казано, че ще ми е трудно да оцелея, като например професор Реквена и жена му, които пристигнаха от Маракей и се сбогуваха с мен два пъти, като се подкрепяха.

Въпреки това, какво ставаше с мен? Какво преживявах? Какво се случи с мен? Това е което мога да си спомня: Винаги имах представата, че съм сънувам, че спа. Не само си спомням минаването през черен тунел, но през тунел със светлини от широк диапазон на цветове. По време на целия път многобройни гласове можеха да се чуят, казвайки ми: Нищо, което е на Земята не принадлежи вече на теб, всичко е времено. Това не са твоите деца, просто роли, които се играят, всичко е времено, твоя успех е свързан с начина, по който си играл ролята си, зависи от това как си се държал. И изведнъж нещо като екран се отвори и те ми казаха: Това е всичко, което си направил досега. Спомних си сцени от моя минал живот от както бях две годишен. Те ми казваха: Тук не си успял, тук сгреши, тук можеш да видиш допуснати грешки, тук са добрите дела.

Беше невероятно, защото ми напомни на лоши моменти от живота ми, на скръб, моменти на нечистота и всичко поради простия факт, че не обръщах внимание на това, което бях предопределен да върша, поради това, че не можех да се справя с моята слабост, емоциите. Почувствах се лошо, когато осъзнах всичкото страдание, което бях причинил на другите и на мен си, научих се как да интерпретирам кармичния закон и неговите последици.

Беше ми посочено отново и отново, че всичко във физическия/земния свят е временно и че трябва да се освободим от всякаква зависимост, условност или привързаност или каквото и да е, защото те ни пречат да растем и да се развиваме и причиняват скръб. Беше ми напомнено за важността да не ставаме прекалено привързани към илюзорни фигури, характеристики, към роли, които се играят, беше ми наблегнато на важността да се прави добро без да се създава зависимост или искания. Беше ми подчертано, че съществуването на тази планета трябваше да бъде според това, че човек трябва да се възползва от дадените възможностите без да причинява болка на другите, ами обратно, позволявайки любовта да се открие, уважавайки чувствата на всеки един, да не лъже другите, да се учи да бъде истински, да не позволява да се вкопчва във въображаемото. Беше ми казано: Нищо няма да вземеш със себе си, само каквото си направил за твоето собствено развитие. Всички земни неща остават там, не се привързвай към тях, използвай ги без да причиняваш болка, без да създаваш зависимост за тебе.

Ясно си спомням как пристигнах на едно място с красива светлина, разкошно блестяща, където много хора, които влизаха в приемна зала се събираха. Огромна зала, добре декорирана. Не познавах никой от тях. Чувах много гласове, музика на небесните тела, красива музика, не много добре позната, много хармонична, Много вибриращи същества облечени в бяло було, някои други в жълто.

Някой се приближи към мен и ми каза: Твоя престой тук ще е кратък. Някой те чака и иска да ти каже довиждане. Това е последния ти шанс. Той ще дойде скоро. Само трябва да отидеш в онази стая, в която той ще влезне. Точно тогава чух как някой викаше и как те казаха: Има някой, който иска да те поздрави и да ти каже довиждане. Това беше последния път, когато ти ще го видиш. Това е твоя дядо Абрахам.

Вратата се отвори и дядо ми дойде, светейки. Прегърна ме и приказвахме. Спомням си че ми каза: Дойдох да кажа сбогом. Няма да ме видиш отново. Други задължения ме чакат. Пази се и следвай пътя си. Каза ми и други неща, но не си ги спомням точно. Прегърна ме отново. Видях как вратата се отвори и той напусна, оставяйки ме тъжен.

Въпреки това, някой ми взе ръката и ми каза, че трябва да се връщам, че имало твърде много неща да свърша. Както моя път тук, пътя ми обратно беше през блестящи цветни светлини, и по-точно зелени, жълти и сини, сякаш си взимах душ от светлини и тя ми даваха огромен мир. Не разбрах защо, но когато се върнах, някой ми каза, че вибрациите на цветовете, излизащи от светлините са причинени от молитви и групови медитации, молещи се за мен, според техния неговия водач. Признавам си, че никога не ме беше страх, ами обратното, това пътуване и близост до смъртта причиниха големи промени в мен. Преживях трансформация, по-финна от това да бъда в това измерение. Знаех как да изпълня мисията си, как да бъда по буден в моите връзки, с добри обноски, и как да работя по-усилено върху непривързаност и зависимост.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Джил Тейлър – Преживяване близко до смъртта

Джил Тейлър – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.ted.com

Невроанатомист Джил Тейлър претърпява мозъчен удар през 1996 година, при което разбира някой неща за лявото и дясното полукълбо на мозъка. 8 години й трябват след това, за да се възстанови. В тази прекрасна презентация в ТЕД тя споделя какво е научила от своето преживяване.

Can't get data from TED.com or embed data is missing.

Израснах, за да изучавам мозъка, защото имам брат, който имаше диагноза мозъчно заболяване, шизофрения. И като сестра и учен исках да разбера защо мога да взема моите мечти, мога да ги свържа с моята реалност и мога да осъществя мечтите си – какво му има на мозъка на брат ми и неговата шизофрения, че той не може да свърже мечтите си с обща, споделена реалност, а те вместо това стават илюзия.

И затова отдадох кариерата си на изследване на тежки умствени заболявания. И се преместих от моя дом Идиана в Бостън, където работех в лабораторията на Доктор Франсин Бенес в Харвардското психиатрично отделение. И в лабораторията ние задавахме въпроси, какви са биологичните разлики между мозъците на хората, които са диагностирани като нормални, в сравнение с мозъците на хората диагностирани със шизофрения, шизоафективно или биполярно заболяване.

Та ние по същество чертаехме микросхемата на мозъка, кои клетки с кои клетки си общуват, с кои химикали, и после с какво количество от тези химикали. И имаше много смисъл в моя живот, защото извършвах този тип изследване през целия ден. Но после през нощта и почивните дни пътувах като привърженик на НСУЗ, Националния Съюз по Умствените Заболявания.

Но сутринта на 10-ти Декември 1996 се събудих, за да открия, че самата аз имах умствено заболяване. Кръвоносен съд експлодира в лявата част на мозъка ми. И в продължение на 4 часа наблюдавах как мозъка ми напълно се влошава със способността му да преработва всичката информация. В утрото на кръвоизлива аз не можех да ходя, говоря, чета, пиша или да си спомня нещо от моя живот. Станах пеленаче в тялото на една жена.

Ако някога сте виждали човешки мозък, очевидно е, че двете полусфери са напълно разделени една от друга. И съм донесла за вас един истински човешки мозък. Та това е един истински човешки мозък. Това е предната част на мозъка, задната част на мозъка с гръбначната “връв” (spinal cord) висяща и това е как би стоял на моята глава. И като погледнете мозъка, очевидно е, че двете мозъчни полукълба са напълно отделени едно от друго. За тези от вас, които разбират от компютри, нашето дясно полукълбо функционира като паралелен процесор. Докато нашето ляво полукълбо функционира като сериен процесор. Двете полукълба си общуват поможеду си чрез корпус колосъм (corpus collosum), който се състои от 300 милиона аксонни нишки. Но освен това, двете полукълба са напълно отделени. Понеже преработват информацията по различен начин, всяко полукълбо мисли за различни неща, грижат се за различни неща и смея да кажа, че те имат много различни личности.

Нашето дясно полукълбо е изцяло за настоящия момент. Изцяло е за точно тук точно сега. Нашето дясно полукълбо мисли в картини и учи кинестетично чрез движенията на нашите тела. Информация под формата на енергийни потоци се влива едновременно чрез всичките наши сетивни системи. И след това експлодира в този огромен колаж от това, как изглежда този настоящ момент. Как този настоящ момент ухае, какъв вкус има, как се чувства и как звучи. Аз съм енергийно същество свързано с енергията навсякъде около мен чрез съзнанието на моето дясно полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едни с други чрез съзнанието на нашите десни полукълба. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри на тази планета, тук, за да направим света едно по-добро място. И в този момент ние сме перфектни. Ние сме цели. И ние сме красиви.

Лявото ми полукълбо е много различно място. Нашите леви полукълба мислят линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло за миналото и изцяло за бъдещето. Нашето ляво полукълбо е предназначено да вземе този огромен колаж на настоящия момент. И да почне да избира детайли и повече детайли и повече детайли за тези детайли. След това то категоризира и организира цялата тази информация. Свързва я с всичко, което сме научили от миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. И нашето ляво полукълбо мисли с език. То е онзи продължителен диалог в главата, което свързва мен и моя вътрешен свят с моя външен свят. То е този малък глас, който ми казва, “Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани като се прибираш у дома и да ги изядеш на сутринта”. То е тази пресметлива интелигентност, която ми напомня кога да пусна прането. Но може би най-важното, то е този малък глас, който ми казва, “Аз съм. Аз съм”. И докато моето ляво полукълбо ми казва, “Аз съм”, аз се отделям. Аз ставам отделен солиден индивид отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.

И това беше частта от моя мозък, която загубих на сутринта по време на моя мозъчен удар.

На сутринта по време на мозъчния удар, се събудих със силна болка зад лявото ми око. И беше от този вид болка, разяждаща болка, която усещате, когато налапате сладолед. И тя просто ме хвана и после ме пусна. После просто ме хвана и после ме пусна. И на мен ми беше много необичайно да изпитам болка от какъвто и да е вид, затова си помислих, Добре, просто ще започна обичайно деня. И така станах и скочих на машината, на която си правя упражнения за цялото тяло. И се клатя на това неща и осъзнавам, че ръцете ми изглеждаха като примитивни лапи, хванали се за лоста. Помислих си, “това е много странно” и погледнах надолу към тялото ми и си помислих, “уоу, аз съм странно изглеждащо нещо”. И сякаш моето съзнание се премести от моето нормално възприемане на реалността, където аз съм човека на машината имащ преживяването, към едно езотерично пространство, където аз се наблюдавам, че имам това преживяване.

Всичко това беше много особено и главоболието ми ставаше по-зле, и затова слязох от машината и се разхождам по пода на всекидневната и осъзнавам, че всичко в тялото ми се е забавило. И всяка стъпка е много скована и много обмислена. Няма плавност в моето движение, и имаше онова ограничение в моето поле на възприятие, и затова се фокусирам изцяло към вътрешните системи. И стоя в банята, приготвяйки се да си взема душ и всъщност можех да чуя диалога вътре в тялото ми. Чух един малък глас казващ, “Добре, вие мускули, трябва да се свиете, вие мускули трябва да се отпуснете”.

И загубих баланс и се подпрях на стената. И погледнах надолу към ръката ми и осъзнах, че вече не мога да дефинирам границите на моето тяло. Не мога да дефинирам къде започвам и къде свършвам. Защото атомите и молекулите на ръката ми се свързаха със атомите и молекулите на стената. И всичко, което можех да определя беше тази енергия. Енергия. И се питам, “Какво ми има, какво става?” И в този момент, диалога в главата ми, диалога в главата ми в лявото ми полукълбо утихна напълно. Сякаш някой взе дистанционното и натисна “mute” бутона – пълна тишина.

И първоначално бях шокирана да се намеря вътре в тих разум (mind). Но после веднага бях обзета от великолепието на енергията около мен. И понеже вече не можех да идентифицирам границите на тялото ми, аз се почувствах огромна и обширна. Почувствах се в едно с енергията която беше, и тя беше красива там.

После изведнъж моето ляво полукълбо се върна на онлайн и ми каза, “Хей! Имаме проблем, имаме проблем, нуждаем се от помощ”. И беше, Добре, Добре, имам проблем, но после веднага се отнесох обратно в съзнанието и нежно нарекох това пространство Ла Ла Ланд. Но беше красиво там. Представете си какво би било да бъдете напълно откъснат от диалога в главата ви, който ви свързва с външния свят. И ето ме в това пространство и всякакъв стрес свързан с с мен, моята работа, беше изчезнал. И се почувствах по-лека в моето тяло. И си представете всички връзки с външния свят и многото стресови фактори свързани с тях, и те изчезнаха. Почувствах усещане на мир. И си представете какво би било да загубиш 37 години емоционален багаж! Почувствах еуфория. Еуфорията беше красива – и после моето ляво полукълбо дойде онлайн и каза, “Хей! трябва да внимаваш, трябва да викнем помощ,” и аз си мисля, “Трябва да викна помощ, трябва да се фокусирам”. И излизам от душа и се обличам автоматично и се разхождам из апартамента ми и си мисля, “Трябва да отида на работа, трябва да отида на работа, мога ли да карам? мога ли да карам?”

И в този момент дясната ми ръка напълно се парализира. И осъзнах, “О Боже Мой! Имам мозъчен удар! Имам мозъчен удар!” И следващото нещо, която мозъка ми казва е, “Уоу! Това е толкова яко. Това е толкова яко. Колко учени на мозъка имат възможността да изучат своя собствен мозък от вътрешността?”

И тогава ми дойде на ум, “Но аз съм много заета жена. Нямам време за мозъчен удар!” И бях все едно, “Добре, не мога да спра мозъчния удар да се случи, затова ще се занимавам с него за седмица, две, и после ще се върна на обичайната рутина, Добре”.

И трябва да викна за помощ, трябва да се обадя на работата. Не можех да си спомня номера на работата и си спомних, че в офиса ми имах една бизнес карта с номера върху нея. И влизам в офиса и издърпвам една купчина с бизнес карти. И гледам картата, която е най-отгоре, и въпреки че виждах ясно с окото на разума ми как изглеждаше моята бизнес карта, не можех да кажа дали тази беше тя или не, защото всичко което виждах бяха пиксели. И пикселите на думите се смесиха със пикселите на фона и пикселите на символите, и просто не можах да ги различа. И изчаках за нещо, което наричам вълна от яснота. И в този момент, успях да се свържа към нормалната реалност и успях да определя, че това не е картата, че това не е картата, това не е картата. Отне ми 45 минути, за да проверя една трета от тази купчина от карти.

Междувременно, за 45 минути кръвоизлива ставаше все по-голям в моето ляво полукълбо. Не разбирах числа, не разбирах телефона, но това беше единствения план, който имах. И взимам телефона и го слагам тук отпред, взимам бизнес картата, слагам я отпред, и засичам формата на завъртулките на картата с формата на завъртулките на телефона. Но после се отнасям обратно в Ла Ла Ланд и не си спомнях като се върнах, дали вече бях набрала тези числа.

Затова трябваше да овладея моята парализирана ръка като дървен крак и да посоча с нея числата през които минавах и да ги посоча, за да може когато се върна обратно в нормалната реалност да кажа, да, вече съм набрала тези числа. Накрая целия номер се набра и слушам на телефона, моя колега вдига телефона и ми казва, “Уу уу уу уу уу”. И аз си мисля, “О Боже Мой, звучи като ловждийско куче!” И му казвам ясно в разума ми, “Джил Е! Имам нужда от помощ!” и това, което излиза от гласа ми е, “УУ уу уу уу уу”. Мисля си, “О Боже Мой, аз звуча като ловджийско куче”. И не можех да знам, не знаех, че аз не можех да говоря и да разбирам език, докато не опитах.

И той разбра, че имах нужда от помощ и ми повика помощ. И малко след това, пътувам в линейката от една болница в през Бостън до Главната Болница. И се свивам в една малка зародишна топка. И точно като балон с последния въздух, точно като излизане от балона, почувствах моята енергия да се издига и почувствах, че моя дух се предаде. И или докторите щя спасят тялото ми и ще ми дадат втори шанс в живота или това беше може би моя момент на преминаването.

Когато се събудих по-късно онази вечер, бях шокирана да открия, че все още бях жива. Когато почувствах моя дух да се предава, казах довиждане на моя живот и моя разум сега беше между двете противоположни пространства на реалността. Стимулация идваше през моите сензорни системи и се чувстваше като чиста болка. Леко обгорен моя мозък огън на открито и звуковете бяха толкова силни и хаотични, че не можех да доловя един глас от шума от фона и просто исках да избягам. Защото не можех да идентифицирам позицията ми в пространството, аз се почувствах огромна и обширна, като духчето освободено от неговата бутилка. И моя дух се извисяваше свободен като огромен кит носещ се по морето от тиха еуфория. Хармония. Спомням си, че мислех, че нямаше начин да стисна моята обширност обратно в това малко мъничко тяло.

Но аз осъзнах, “Но аз съм все още жива! Все още съм жива и намерих Нирвана. И ако аз намерих Нирвана и съм все още жива, тогава всеки, който е все още жив може да намери Нирвана”. Представих си свят изпълнен с тези красиви, мирни, състрадателни и обичащи хора, които знаеха, че могат да дойдат на това място по всяко време. И че те можеха нарочно да изберат да стъпят отдясно на тяхното ляво полукълбо и да намерят този мир. И после осъзнах какъв страхотен дар това преживяване може да бъде, какъв удар от прозрение това може да бъде за това как да живеем нашите животи. И това ме мотивира да се възстановя.

Две седмици и половина по-късно след кръвоизлива, хирурзите влязоха и ми премахнаха един съсирек от кръв с размера на топка за голф, който натискаше мозъчните ми центрове за езика. Тук съм с моята майка, която е истински ангел в моя живот. Трябваха ми 8 години за да се възстановя напълно.

Та кои сме ние? Ние сме силата на живота на вселената, с ръчна ловкост и два познавателни разума. И ние имаме силата да избираме, момент след момент, кой и как да бъдем в този свят. Точно тук точно сега, аз мога да вляза в съзнанието на моето дясно полукълбо където сме ние – аз съм – силата на живота на вселената, и силата на живота на всички 50 трилиона красиви молекулярни гении, които образуват моята форма. В едно със всичко което е. Или мога да избера да влезна в съзнанието на моето ляво полукълбо, където ставам отделен индивид, солиден, отделен от потока, отделен от вас. Аз съм Доктор Джил Болте Тейлор, интелектуалец, невроанатомист. Това са “ние”-тата вътре в мен.

Кое ще изберете? Кое избирате? И кога? Вярвам, че колкото повече време прекарваме като избираме да бягаме по схемата на дълбокия вътрешен мир на нашите десни полукълба, толкова повече мир ние ще проектираме в света и повече мирна ще бъде нашата планета. И си помислех, че това е идея, която си заслужава да се разпространи.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Нигел М – Преживяване близко до смъртта

Нигел М – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Нигел М. претърпява злополука с хвърчило и попада в една огромна маса от хора. В центъра на масата усеща светлина, към което иска да стигне и единствения начин е като …

При злополука с едно хвърчило бях изхвърлен на около 70 метра хоризонтално и на поне 6 метра височина във въздуха в единия ръб на покрива на къщата ми. Имах 21 фрактури на бедрата, ребрата, раменете, няколко сътресения, спукан бял дроб, тежки вътрешни и външни натъртени места и шок покрай другите наранявания.

Бях несъзнателен за около 14 часа с около 3 епизода продължаващи за секунди, всеки с полу-съзнание.

По едно време на моята несъзнателна фаза се озовах хвърлен на края на една въртяща се маса от същества. Всички същества около мен бяха много черни и атмосферата беше като депресия и примирение. Бях избутван много бързо от въртящата се маса от хора, някои изглеждащи като вървящи скелети. Имах чувството, че се движим в кръг, също се движихме и към края на въртящата се маса, където тези същества просто падаха от края в нищото или смъртта.

Имах чувството, че не исках да отида там и се опитах да се боря срещу движещата се маса от хора. Беше трудно да не се оставиш да те движат, все едно се бориш срещу течението, когато прекосяваш река. По едно време осъзнах, че в далечината, в центъра на тази огромна маса от същества имаше една блестяща светлина. Понякога, докато се борих с течението, виждах малък и слаб изглед на тази светлина. Исках да отида по-близо до тази светлина.

Открих, или чрез опит и грешка или чрез някакво външно напътствие, че единствения начин, за да стигна то тази светлина беше да имам чисти мисли да помагам на другите. Опитах се да го направя и открих, че като се фокусирам просто на помагането на другите или като като се опитвах да развивам съчувствие, можех да се приближа до светлината в центъра.

Веднага когато имах някаква егоцентрична мисъл или някаква друга мисъл различна от помагане на другите, бях моментално хвърлен към края на огромната въртяща се маса и трябваше да се мъча обратно към центъра. Външните краищата на масата се въртяха с хиляди същества с ужасно бърза крачка. Като се приближавах по-близо до центъра скоростта намаляваше и енергията на съществата ставаше много по-лека и по-малко безумна.

Минах покрай няколко хора, които разпознах, по моя път към центъра и сякаш можех да почувствам по цвета, които те излъчваха от техните тела какви хора са наистина под тяхната външност. Ако ги съдех по някакъв начин, бях веднага хвърлен към края на сферата и обратно при тази гадна, безумна черна тълпа.

Открих, че е полезно да си повтарям “Просто помагай на хората”, като една мантра, която ми помогна да стигна до вътрешния кръг, където много спокойно и бавно движещи се чисти същества седяха около една голяма светеща бяла светлина. Почувствах се почетен да бъда там и осъзнах, че трябва да си пазя мислите напълно чисти, в това което изглеждаше като много свещено място.

Имах желанието да се разтопя в бялата светлина. Сякаш един глас ми каза, че единствения начин да направя това беше да си изпразня съзнанието от всички мисли, но все пак да запазя една малка част фокусирана да помагам на другите. Направих това и се разтопих в светлината. Това беше неописуемо блажено преживяване. Почувствах, че съм част от всичко и в същото време бях абсолютно празен. Беше напълно пречистващо, лекуващо и безвременно.

Следващата ми съзнателни спомени бяха, че се бях върнал обратно в тялото ми и изживявах огромна болка. По едно време по-късно отидох в спешното отделение в реанимационния отдел в болницата Нелсън и започнах да се възстановявам физически.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Роналд Кругер – Преживяване близко до смъртта

Роналд Кругер – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Роналд Кругер подробно споделя ПБС-то си, което е описано в неговата книга, “Едно По-Висше Добро”. ПБС-то му се случва вследствие на катастрофа с кола, когато е бил на 15 години. Среща се със неговото единно съзнание и после с Триединството. След това трудно се решава, но се връща обратно на Земята.

Част 1 – Смъртта идва лесно

Да умреш по някога е трудно, но смъртта идва лесно.

Моят приятел, Рон, и аз пътувахме на автостоп до един малък хълм на около 12 километра от нашия град, за да можем да отидем като големите на бар, който обслужваше и непълнолетни. Бях на 15 години.

Към 1 часа вечерта се уговорихме с един млад мъж от нашия град на име Ричард да ни закара у дома. Пиенето беше станало легално за Ричард и той се възползваше напълно от правата си.

Седях отпред в колата. Рон беше отзад с приятеля на Ричард, чието име ми се губи.

Вместо да тръгнем по магистралата, където полицията сигурно щеше да ни забележи да се движим зигзагообразно, Ричард тръгна по селския път, ускорявайки по една права и плоска настилка. Коловете на оградите не се виждаха ясно като ускорихме със 150 километра в час.

Колата на Ричард беше относително бърза за края на 50-те години, но беше стара и разхлабена, и с тази скорост, шумът от пътуването заглуши нашия разговор и радиото. Всички се замълчахме и главата ми започна да се клати.

Не съм сигурен дали Ричард също заспа, но той не видя Т-образното кръстовище и не натисна спирачките. Аз премигнах с очи и го забелязах точно когато ударихме дигата на канавката. Това раздрусване премахна една ограда с бодлива тел като профучахме във въздуха.

От удара в дигата моята глава се блъсна в предното стъкло на колата. Това ме зашемети, но не ме нокаутира. Главата ми бучеше докато колата лъкатушеше и подскачаше около 45 метра в полето. Всичко сякаш се случи в забавено движение. Сигурно сме изминали разстоянието за няколко секунди, но изглеждаха да са много. Погледнах Ричард, който беше се забил в кормилото откакто се блъснахме.

Колата сигурно се движеше все още с около 70-80 километра в час, когато се блъснахме в едно старо неподвижно оградено ябълково дърво. С относително бавно движение цялото ми тяло се тласна напред, постепенно набирайки скорост като приближавах прозореца на колата. Спомням си, че главата ми се килна, когато лицето ми срещна и се размаза в прозореца. Нямаше болка, само удоволствие. После изгубих съзнание.

По време на удара, главата ми се плъзна нагоре по стъклото до металната стойка, която държеше огледалото за виждане назад. Рон после ми каза, че когато той и Ричард са се съвзели, са ме видели да вися там, потънал в кръв. Ричард искаше да ме измъкне от там, но Рон го спря, защото се страхуваше да не навредят на главата ми. Те ме погледнаха и помислиха, че съм вече мъртъв.

И двете им наранявания бяха доста сериозни, но те вървяха упорито на крака, за да намерят най-близката къща, оставяйки ме в колата отпред с приятеля на Ричард в безсъзнание на задната седалка.

Когато те се върнаха с помощ, приятеля на Ричард и аз бяхме изчезнали. Междувременно, този млад мъж, вероятно объркан и уплашен, ме е събудил и ме е издърпал от катастрофиралата кола.

Не си спомням да са ме дърпали, но си спомням части от нашето пътешествие. Като неясен сън, чух клаксона на колата да свири постоянно като се отдалечавахме. Спомням си, че се спъвах по пътя и исках да легна и да заспа, но този мъж настояваше да продължаваме. Мисля, че легнах или изгубих съзнание и той май ме е носил.

Все още като неясен сън, следващото нещо, което си спомням, беше че лежах проснат по очи на земята. Светлини премигваха и хора стояха около мен в кръг. Един от тях каза: “Този изглежда доста зле. По-добре да го закараме бързо до болницата”. Помислих си, че валеше, но после ми казаха, че не е валяло тази нощ, така че сигурно съм бил целия облян в кръв. Изпаднах пак в безсъзнание.

Изведнъж бях напълно буден, по буден от колкото съм бил през живота ми, по-буден от живота. Бях напълно освободен от болката и съмненията и неприятните физически усещания и ограничения. Носех се близо до високия таван в една от стаите в болницата. По това време, това изглеждаше напълно естествено и нормално.

Има хора, които считат смъртта за един дълъг сън или почивка. Сънят е необходим само за живите. Мъртвите са толкова изпълнени с енергия от изумителната, увековечена и неограничаваща Сила, че никога не се нуждаят от сън.

Разпознах доктор Кетър в стаята. Той и две сестри трескаво работеха върху някой. Кръв и течности се вливаха в една от неговите ръце, един друг буркан от кръв се вливаше в другата. Едната сестра правеше асфикция. Другата здраво държеше неговата брада с едната ръка и натискаше с другата си ръка страната на неговия неговия врат, за да намали кървенето. Доктор Кетър зашиваше рани със сръчност и скорост, която беше за възхищение.

Тогава разбрах, че работят върху моето тяло. Трябваше да погледна по-отблизо за да бъда сигурен. Безжизнено тяло без душа е малко отличително. Всъщност повечето характеристики, които забелязваме по лицата и телесните форми на нашите познати хора са силно преувеличени от нашето съзнание (mind). Те са егоистичния навик да се изолираме от нашите познати и да съдим другите по тяхната външност. Когато умрем и осъзнаем универсалната връзка на човечеството чрез същата жива сила, тези отличителни характеристики се свързват, губят очертанията си и стават една обща форма и вид на човека.

После разбрах, че съм мъртъв и това всъщност ми хареса. Също и благодарно знаех, че това, което докторите и сестрите правеха нямаше да стане. Последното нещо, което исках, беше да се върна. Тялото лежащо там не означаваше нищо. Беше просто купчина от месо. Физическото тяло е просто един инструмент и можех да го оставя със същото желание, с което бих оставил един развален чук.

“Нека мъртвите да погребат мъртвите”, е казал той. И си спомням колко ценна земя и купища пари се губят за погребения. По-добре да дарите органите си на живите или цялото ви тяло на науката.

През моите 15 години съм бил в отлично физиологично състояние, но никога не се бях чувствал толкова прекрасно. Няма такова преживяване или химическо причинено състояние на Земята, с което мога да го сравня. Най-доброто, което ми идва на ум е: един от най-добрите ви дни в живота, вие сте в мъчителна болка в сравнение с това извънтелесно състояние.

Почувствах страхотно чувство на мир и абсолютна липса на страх. Греех се в пълна и абсолютна сигурност. Простота и чистота минаваха през мен като осмоза. Всичко лошо, страшно или объркващо остана в тази купчина месо. Моята истинска идентичност беше непокътната и се почувствах прекрасно скромен и чист и обичащ.

Да сме мъртви е благословение поради липсата на всичката сетивна информация. Оставени сме с нашите истински мисли и емоции, нашето истинско съзнание, без непреодолимото влияние на егото заблуждаващо инстинктите за оцеляване. Всичките сетивни стимули са объркващи и непотребни. Иронично, точно нещата, които ни правят живота реален (нашите сетивни възприятия) са нещата, с които живеем в ада. Буда беше прав: животът е страдание. Докато сме живи ние сме завоеватели, свързани с болките и удоволствията на нашите неврони. Докато искаме сетивни удоволствия ще трябва да издържаме и на болка. Духовния мир, от друга страна, е най-голямото благословение, което се носи в отсъствието на сетивните възприятия, игнориращо объркването на добро и лошо.

По начин, по който го обясних може да звучи като не съществуване за някой, но това е единственото съществуване на грамадния и неописуем мир, сигурност и разбиране. Възприятието на егото за света е колективно наложена илюзия. Да бъдеш без искане или желание не е несъществуване. Това е състоянието, в което всички наши искания и желания са изпълнени.

Като се носех почувствах една прекрасна сила да ме повиква от горе. Отивах у дома. Всичко, което трябваше да направя е да го искам и да следвам силата или по-скоро да я оставя да ме привлече. Помислих си за моите братя, сестра ми, майка ми и баща ми. Знаех тяхната болка, техните проблеми и тяхното объркване. Знаех и простите решения за всеки един от тях. Но също знаех, че те трябва да намерят своя собствен начин. Радостта е празна ако някой просто ти я подаде или те води до нея сляпо.

Затова си обърнах вниманието и волята към силата и започнах да се издигам. Тавана се разложи и имаше един бърз звук, като пускане от вакум, и веднага бях в друго пространство.

Въпреки че пътувах към една блестяща светлина, не минах през тунел. Пътуването беше като за един миг. Никой не срещнах по пътя. Познавах пътя много добре.

Част 2 – Райските полета

Това, което наричам “Райските полета”, беше пълно с нежен мир. Безкраен простор от великолепна светлина обгръщаше и проникваше във всичко. Тази светлина беше равномерно разпределена и сякаш се вълнуваше нежно със едно силово поле.

Точно пред мен, но леко надолу, стояха група от духове, по-малко от 100, но повече от 50. Всеки дух си имаше своята самоличност, но те бяха част от самоличността на всеки, едно съзнание, всички част от една единствена сила. В центъра на първата редица бяха три жени от ориента. Осъзнах, че всички духове представляващи нещото бяха моите предишни животи, и че ориенталските жени бяха моите най-последни животи.

Лицата им бяха ясно човешки, но от раменете надолу, техните форми ставаха по-мъгливи. Ръцете и краката им изчезваха постепенно към техните краища. Носейки се на едно и също ниво по редици, те изглеждаха леко съединени с раменете си. Техните самоличности бяха от двата пола и от всички националности. Никои от тях не бяха умрели познати и никой не разпознах от тях от сегашния ми живот.

Всеки от духовете беше живял веднъж, но истината и преживяванията и мъдростта от всеки живот беше неделима част от цялата група. Когато всяка душа се е върнала, нейната душа е била погълната от всички, и така е нямало разлика между мислите и отношенията в групата. Всяка една от тях е споделяла напълно всяко преживяване и всяко знание на всеки живот във единното съзнание. Както подправки и други съставки образуват яхния, всяка една прибавена към микса, но крайния вкус беше един. Аз бях тях и те бяха мен. Те бяха всичкото мое минало и те бяха моето настояще.

Те общуваха с мен не със думи, ами със един вид телепатия. Всяка мисъл, дали е била една проста емоция или тонове от информация, дойде пакетирана на мига с пълно разбиране. Нито едно съобщение не страдаше от неразбиране, проблемите на синтаксиса или различието на интелегентността.

Думите са примитивни, ненадеждни, използвани по-скоро да объркат другите и нас, отколкото да предават истина. Езикът може да е свидетелство за нашата висша интелегентност на Земята, но на Полетата той е подобен на грухтене и пискане. Ние създаваме думите за да обозначаваме, различаваме и да разделяме всичко. Затова считаме всичко и всеки за отделен. Думите формират мисли и комуникацията в света, но те са напълно неадекватни, за да опишат или обяснят емоционалната комуникация в духовния свят.

На Полетата само истина съществува, но не е изразена толкова с концепции, ами с емоции. Дори вечните истини не са познати в литературния смисъл, те се чувстват емоционално. Това, така си мисля, е което се има предвид със “неописуемия Тао” в древните източни текстове.

На Земята не само че общуваме с думи, ние мислим с думи, и въпреки това ние може и да успеем да изкажем концепции като единство, цялост и “единството на всичко, което е”, ние го правим това с несъвместими думи предназначени за разделяне. Сякаш се опитваме да видим дъното на езеро през мътна вода. Солидната реалност на тези хипотетични концепции не може да бъде напълно оценено от мислене, тренирано с думи.

Езиците, които сме развили, за да създадем нашата отделена реалност, е причината за нашата свойствена самота, защото в нея ние сме емоционално и интелектуално разделени за кратко време от друго духовно съществуване и от универсалната връзка с Висшата Любов. Това разделяне ни прави страхливи и съдещи. Това влияе на цялата култура и моралност на света. Понеже ние слагаме пълна вяра в нашата сетивна реалност, възможностите на нашата интелектуалност и науките, които създаваме с нея, ние сме обречени да живеем реалността на живота, която ние създаваме, докато сме на Земята. Защото го вярваме толкова силно, това е нашата реалност. Ние наистина сме вкусили от всеизвестното Дърво на Знанието и сме били прогонени от емоционалната Градина на Еден.

На Полетата, всичко е безкрайно. Знанието за това и твоето място във вечния момент носи неизбежна сигурност. То е мястото на безкрайното съществуване и безкрайната радост.

На определеното Поле, което посетих, там нямаше нужда от почиване. Нито имаше нужда от храна или вода или нещо солидно от Земята. Всяка нужда, искане и желание беше доставено от всемогъщата сила на Любовта. Тази Любов е толкова силна, толкова изключително изпълваща, всичко друго беше нематериално. Тази всемогъща сила на Любовта надминава силно нашите егоистични интерпретации на емоциите. Тя е самата сила на живота и цялото създание. Не е неутрална, ами е еднаква към всичко добро и лошо, защото всеки, който все още трябва да преживее на Земята е смесица от добро и лошо. Само ние правим разликите в степените. Най-висшия дух е безпристрастна сила от универсална и безусловна Любов, едно Висше Добро.

Тази висша Любов ме заля от групата от духове (единното съзнание) изцяло, и аз почувствах същото към тях. Това даване и получаване на истинска безусловна любов беше неописуемо. Не може да се сравни с нищо на Земята. Това е истина, увита в пълна стабилност.

Не само че почувствах тази огромна сила на Любовта от единното съзнание, ами от всички съзнания от всички Полета. Има много съзнания и много нива, но те всички са свързани със същото силово поле на Висшата Любов, която е също основната съставка на вселената.

Най-голямото постижение на науката не е да осигури безсмъртност като открие и овладее основните закони на природата на вселената, нейната цел е да докаже съществуването на Бог и да осигури знанието, че безсмъртността е наша в друго измерение на съществуването.

Вместо да ограничава мистериите на любовта със психологически и философски изследвания, науката някой ден ще открие всемогъщата сила на любовта и ще я измери, както в момента измерва електричество, гравитация и геотермични сили. Когато науката открие силата на любовта и се научи да я пуска от оградите на егото, те ще имат отговора на всеки въпрос и вреда, които са тормозели човечеството.

Любовта, която чувстваме на Земята е ограничена. Ние я даваме на части на някои, със условия. Но в Райските Полета, любовта няма граници. Мъжките и женските същества са равни, защото желанието за човешки секс не съществува, за да усложнява емоциите. На Полетата ние обичаме нашите съседи като нас самите, защото нашия съсед сме ние. Всеки дух навсякъде, на Рая и Земята, еднакво заслужава нашата любов.

Разбрах всичко това за един миг общуване, с една емоция, от това единно съзнание, и осъзнах, че моята майка и баща и братя и сестри са не по-малко важни отколкото най-отдалечения дух на Полетата, но дори и той не беше по-малко важен. Истинската универсална любов не може да има предпочитания.

Останах просто отвън, малко над единното съзнание за малко, обменяйки любов. От тях разбрах, че са ме чакали, и че съм се връщал за да ги възпитавам. Те ме повикаха да се присъединя към тях и да споделя моите преживявания за ползата и напредъка на цялото съзнание.

Единствената цел на живота е духовен растеж, и това, просто казано, е процеса на учене на мъдрост и силата на универсалната и безусловна любов. Цялата догма на различните религии просто пречи като влива осъждаща и егоистична търговска марка на разделяне, която задоволява древните и варварски характер на хората. В края, единствените неща, които имат значение са хората, на които сме помогнали и хората, които сме наранили. Това откровение не е напълно разбрано, докато не се върнем на Полетата и не го проучим под светлината на абсолютната истина.

Моето единно съзнание протегна техните духовни ръце към мен и аз към тях, отново носейки се във въздуха просто искайки го. Щях да влезна в тях през ориенталската жена, но точно като почнах, почувствах силата на Бог да ме вика. Съзнанието го почувства също и дръпнаха ръцете си. Вместо да се разочароват, те бяха силно развълнувани и радостни, че щях да отивам до Съвета. Обърнах се наляво, поисках го и мигновено бях там.

Част 3 – Съвета на Любовта

Това е центъра на всичко видимо и невидимо. Невъобразима сила се излъчва като бляскава светлина във всички посоки от триединството на духовете. Тази светлина е безкрайно по-бляскава от слънцето, но въпреки това не боли като я гледаш. Цветът не се поддава на едно специфично описание, но комбинацията от бяло и сиво се приближава към описанието.

Трите духа бяха като моето единно съзнание: разделени, но някакси свързани. Те бяха едно и общуваха като едно. Те бяха от същите общи форми както моето съзнание, но бяха без различните характеристики на лицето. Духът по средата се носеше малко над другите от двете им страни.

Първото телепатично общуване (сега разбирам) беше най-важното. Разбрах, че това триединство не е точно Бог. Те бяха по-скоро като Божеството. Те са въздесъщото въплащение на Безпристрастната Сила. Силата, която те владееха, не беше съставна, ами самоподдържащо се цяло. Тя е първата причина. Тя не знае добро или зло. Тя е неутрална. Въпреки, че е осезаема и проникваща, Висшата Сила не е същество, ами един принцип. Това е духа или принципа, който Суфи Мюсюлманите обозначават като “Отвъд Отвъдното” или “Отвъд Алах”. Тя е перфектна любов, безусловна и универсална. Да я опишеш е трудно, защото да я опишеш и дава структура, а всичко структурирано не може да бъде неограничено и безкрайно. Затова ние се заблуждаваме всеки път, когато се опитваме да дефинираме Бог с параметрите на нашите структурирани мозъци, използвайки структурирани думи и структурирани мисли, за да си представим структурирани същества. Само Триединството напълно разбира Силата. Ние можем само да я почувстваме.

Триединството разбра парадоксалните сили на Силата и затова е станало интелектуалната манифестация на Силата. Наречете това триединство както решите, но нито едно име не е подходящо, защото като са усвоявали тайните на Силата, те за загубили своята индивидуална самоличност. Само трите знаят, кои са те или къде. Те са пълен дух, пълна светлина и пълна любов.

Висшата Сила остава недефинирана, докато не се опитаме да я опишем със структурата на нашето съществуване. Но аз ще се опитам.

Представете си, че тази безформена сила е била значително безкрайна и равномерно разпръсната из безкрайността. Въпреки, че е перфектна, единна и цяла, за да стане ясно, трябва да опиша, че има три качества. Тя е универсална, безусловна и доброжелателна. Понеже е доброжелателна извън нашето разбиране, това е накарало Силата да иска да обича други неща, затова тя се е събрала в себе си със огромна сила и скорост, и е причинила огромно събиране на чиста енергия, която е довела до избхуване вследствие на вътрешния натиск, което е съединило енергията в молекули, които знаем като материя. В това отношение всичко, което съществува е като разтрошено парче от тази Висша Сила. Останалото, както казват, е история.

Та, най-простият отговор на най-огромната мистерия е обичайното клише – “Бог е Любов”.

Висшата Сила на Чистата Любов не може да принадлежи на никой дух или съзнание от духове, нито на самата Сила. Тя се чувства, приема и разбира (в различна степен) от всеки дух, но пълното знание на нейната съвършена природа е позната само на Триединството. Триединството е проводника на безпристрастното и пристрасното приложение на Любовта. В това отношение, Триединството е Бог.

Да опишеш Бог като Триединство или съзнание пък е неточност. Бог е дух и трябва да се почита като дух. То е доброжелателната сила на любовта в нашите души и има много малко общо с нашата физическа външност.

Но напротив, ние оформихме Бог по наш образец и му сложихме местоимението Той. Това очовечване на Бог е обратното на начина, по който преписваме човешки характеристики на една обикновена мишка и я наричаме Мики. Ние преписваме човешка форма и поведение на Бог. Бог не нито той, тя или то. Бог е това, което е. Но поради ограниченията на нашия език някакво местоимение трябва да се използва, и затова ще използвам общоприетото Той.

Представата за Бог в човешка форма, стоящ на един трон е грешен идол, от същия вид както златен слон. Дълга, бяла брада и всички други физически образи, които създаваме, за да опишем Бог са просто референтни точки. Защо едно същество, което може да формира вселената със Своите мисли ще се нуждае от толкова прости инструменти като ръце? Единствения начин, по който ние можем да създаваме е с нашите ръце и затова си представяме Бог с ръце. Това което хората правят с тези идоли и е, че създават един образ, към който могат лично да се свързват. (Колкото повече изследвам религиите, толкова повече подозирам, че единственото нещо, което хора са почитали е самите тях). Възможно ли е объркването и спора за природата на Бог да е причинена от синтаксис, превод и интерпретации? Възможно ли е фразата “по Негов Образец” да е била първоначално “по Негово въображение”?

Носех се пред това Триединство, малко под тяхното ниво. В присъствието на тази върховна доброжелателна любов не чувствах страх и бях сигурен, че нищо не можеше да ме нарани. Но бях изумен и изпитва страхопочитание, като едно малко дете под погледа на перфектния родител.

Беше ми направен преглед на живота. Прегледа е кулминационната точка на нашите текущи животи. Тогава намираме най-голяма полза от нашите земни преживявания. По-време на прегледа ние разглеждаме отново сцени от нашите животи и чувстваме реалната болка и мъчения, удоволствия или любов, които сме причинили на другите. Ставаме обекта на нашите действия. Но разберете, че тези преживявания траят само известно време, просто толкова дълго колкото да ги разберем. Целта на прегледа не е наказание, ами духовно израстване чрез разбиране на последиците на нашите действия и по този начин да имаме по-голямо съчувствие към другите. Най-голямата ирония е, че всеки път, когато нараним някой друг, ние рано или късно нараняваме себе си.

Все още имаме свободна воля в духовния свят, но понеже царства пълна честност, нашите желания приличат повече на желанието на Бог. Тъмнината на съмнението не може да проникне в светлината на истината. Ние знаем или чувстваме, простите истини и вярата става факт. Няма нужда да се интелектуализира, анализира, сравнява, разсъждава, оправдава или практикува какъвто и да е страшен мисловен процес за оцеляване, който изгражда нашето земно съществуване.

В светлината на абсолютната истина, ние преглеждаме нашите животи за просвещение. Това “последно съдене”, от което са ни учили да се страхуваме, няма нищо общо със решението между Рая или Ада, въпреки че е лесно да се разбере как това погрешно схващане е било подкрепяно от егоистични хора, на които им липсва пълното знание за любовта на Бог.

Триединството също ми показа едно филмче, като кинопреглед, на минали и вероятни бъдещи събития, които ще спомена по-надолу.

Но трябва да се отбележи, че събитията в света не са предопределени от Бог. Има подсигурен закон на вероятното добро (лошото е унищожител, вероятно унищожава себе си и само доброто остава), но това което се случва е директен резултат от изборите, които правим като индивиди и като общества. Въпреки това, както ние имаме ограничено знание за причина и следствие, Бог има огромно знание за причина и следствие в универсален мащаб.

Към края на сесията ми изясниха, че мога да повлияя на причините, може би и на резултата на тези бъдещи събития ако се бях върнал на Земята. Това беше единствената част от моето преживяване близко до смъртта, когато почувствах разбиране.

Категорично и твърдо аз отказах. След като видях Райските Полета, Земята беше последното място, на което исках да бъда. Освен това, знаех, че това, което те предлагаха, включваше огромна болка, много по-голяма от това, което бях изпитвал. Не можеха ли да пратят някой друг?

Обясниха ми, че всеки дух е важен за своето уникално допринасяне на схемата на нещата. Те не ми даваха команда и разбрах, че избора да се върна принадлежеше изцяло на мен. Но те ме посъветваха още с истини, които не можех да оборя, свързани с увеличеното съчувствието и любов, които усетих от прегледа на живота.

Когато почувствах моето желание да започва да се съгласява с тях, прибягнах до най-драстичната стъпка, която можех да направя. Борех се със себе си, не с тях, и паднах на колене и ги молех да ме облекчат от тази задача. Исках да остана.

Те посрещнаха това действие със изумителен изблик на любов, която проникна моето същество като силен, топъл вятър и ме накараха да разбера, че каквото и да избера, това няма да понижи тяхната любов към мен.

Тогава, срам ме е да го кажа, като малко дете се хвърлих надолу, ритайки и викайки и емоционално разгневен. Триединството само ми се усмихна и ме изпълни с още един изблик на любов. Бях успокоен. Направих избора си.

Прекарах повече време в тяхното присъствие, обменяйки Силата. Те бяха търпеливи към мен до края, защото цялата история на вселената е едно премигване на окото в лицето на вечността и един съвет със Бог е като тайм-аут, където времето не съществува.

След малко се почувствам подновен, изпълнен със сила и храбър. И се обърнах към светлината надясно и я напуснах.

Веднага се озовах на Полето, обратно при моето единно съзнание, носейки се малко повече над тях, отколкото преди.

Започнах да им споделям какво се е случило на Съвета, но осъзнах, че вече част от това вече беше блокирано. Може би са споделили с мен знание, което или не може да бъде взето или не може да бъде разбрано от никой, които се завръща на Земята. Или, може би са ми дали прозрения, които трябваше да открия сам за себе си. Такава е отговорността на свободната воля.

Моето единно съзнание беше разочаровано от моето напускане, но приеха моето решение без резервации. Въпреки, че осъзнавах, че много от това, което Съвета ми беше споделил вече е блокирано, не осъзнавах по онова време, че много от знанието ми, което бях усвоил от моето преживяване близко до смъртта, няма да е смислено, когато се завърна на Земята. Връщах се със знание, което не можех да разгадая в течение на много години.

Най-лошото беше, че се връщах без знанието какво точно трябваше да направя.

Това ме накара да се чудя, но само за кратко. Направих нещо като договор с мен и Бог, имаше много малка разлика, защото когато сме верни на най-дълбоките подтици на душата, ние сме верни и на Бог.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Моше Цванг – Преживяване близко до смъртта

Моше Цванг – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

Моше Цванг
Моше Цванг се “удавя” в един един басейн и среща ангела си Ламдиел. По-късно той го научава как да излиза от тялото си за да си общуват заедно. Разказва му за бъдещата еволюция на хората.

Първата ми среща с ангели беше по средата на 1961, когато бях на 13 години и половина. Случи се по време моето преживяване близко до смъртта в един публичен басейн в Израел. Около година и половина по-късно, през Декември 1962, започнах с моите извънтелесни пътешествия. Идвайки от научна и атеистична среда и бъдейки ученик в морското училище с военна дисциплина, и по късно служейки като войник и после като офицер на Израелските Защитни Сили, и като младши Морски Офицер в Морската Търговия, не се осмелих да разкрия моите извън телесни комуникации в рамките на много години.

Всичко започна през един горещ летен ден в обществения плувен басейн, който принадлежеше на чичо ми. Понеже влизах безплатно бях едно от най-късметлийските деца, които посещаваха басейна всеки един ден по време на горещото, влажно лято в Израел. Бъдейки активен тинейджър и добър гмуркач и плувец, обзаложих се с един професионален гмуркач, че мога да преплувам под вода три пъти широчината на басейна (около 75 метра) на един дъх. Облогът беше за плавници. Аз победих … но не преди да ме обявят за клинично мъртъв.

Спомням си, че по едно време, докато се борех усърдно под водата, спечелването изведнъж стана нематериално. Просто се надявах, че все още плувах към края, за да докосна стената на басейна, но постепенно станах напълно безразличен. Почувствах се, че сънувам, докато бавно продължих да плувам или поне така си помислих, докато навлизах в странен, дълбок, несъзнателен сън. Тогава, изведнъж, нещо удивително се случи. Станах много съзнателен и освежен, чувствайки се, че бях изсмукан нагоре с голяма скорост. Бях шокиран. Всичко се случи толкова бързо. Почувствах се, че летя с огромна скорост през една дълга и черна тръба, която беше нежна и сигурна. Тя нямаше реални страни, но на края на тръбата виждах ярка светлина. После се озовах там, във въздуха, но в една уникална позиция – всъщност се носех на около 6 метра над плувният басейн. Не ме беше страх, че ще падна и изобщо не можех да почувствам теглото ми. Въпреки, че беше много горещ и влажен ден, сега се чувстваше по различен начин, много приятно. Всичко изглеждаше по-ярко, но нежно. Можех да видя ясно хоризонта сякаш някакви пердета се бяха вдигнали. После като погледнах на долу беше невероятно. Видях тялото ми да лежи долу на плочките близо до края на басейна, заобиколено от хора, които се стичаха отвсякъде, докато спасителя, една голяма жена, започна да ми диша в устата и да натиска гръдния ми кош. Изведнъж можех да чуя техните мисли и чувства.

“Хеу хора, нищо не е станало с мен”, извиках щастливо, но никой не погледна в моята посока.

След няколко секунди видях едно огромно и силно същество да се носи във въздуха до мен. Беше около 3 метра високо. Можех да почувствам неговото силно излъчване на енергия, но той не се страхуваше изобщо, по-скоро беше като баща с много обич и се грижеше за мен. Грееше сякаш отвътре. Като го наблюдавах внимателно осъзнах, че той е направен от светлина. После изведнъж той каза с обич, “Ти трябва да се върнеш. Не ти е времето все още. Има много неща, които трябва да свършиш. Тогава ще се върнеш тук. Подготви се.”

Отказах. Исках да остана тук. Чувството тук горе във въздуха беше толкова хубаво, че не си представях да ида там долу. Сега осъзнах една лека и нежна музика. Беше един вид нежен звук във въздуха, който не ми попречи да слушам това голямо същество направено от греещ облак, което в крайна сметка разбрах, че е един от силните ангели на Божественото.

“Ти трябва да се отидеш долу. Не ти е времето все още” продължи той “… ти трябва да се върнеш в тялото ти”.

Изведнъж той стана сериозен. Някак си разбрах, че наистина трябва да се връщам обратно. Погледнах надолу. Спасителката работеше усърдно, сега заедно с още един човек, който не познавах. По-късно разбрах, че е бил доктор от близката болница, който е дошъл да плува в този ден. Те прилагаха кардиопулмонална реанимация. Почувствах тяхното притеснение и по-специално това на спасителката, която много ме харесваше и ме наричаше “Момчето Риба”.

После погледнах към слънцето и забелязах света изпълнен с ярка светлина освен тази на слънцето. Исках да видя повече … но тогава, въпреки моето съпротивление, изведнъж бях изсмукан надолу, върнах се бързо в моето тяло. Скоро бях откаран с линейка до болницата “Тел Хашомер” в Рамат Ган града за пълен преглед.

Да излизам от тялото ми беше най-важното нещо, което наистина исках да правя след този инцидент. Като младо момче взех ангелските думи “… ти ще се върнеш, когато му дойде времето” като обещание. Всяка нощ се молех за неговата помощ да ме упъти как да стигна там горе. Копнеех за това преживяване да се нося свободно във въздуха. Моето желание за свобода и желанието ми да видя света ме накараха да се присъдения към грубо морско училище.

Две години се молех за помощта на този ангел да ми помогне да изляза от тялото ми, но нищо не се случи. Тогава, една студена нощ през Декември след дълъг ден учене и физическа тренировка в морското военно училище, реших да си дремна, докато моите съквартиранти бяха в клуба. Точно щях да си затворя очите, когато изведнъж в тъмнината забелязах, че цветовете на стаята се променяха и сякаш тя се изпълваше със светлини, продължих да лежа с очите ми широко отворени, като свидетел на този феномен. Центърът на светлината ставаше все по-гъст, сякаш тежък облак се оформи в него. Почувствах се тотално парализиран, залепен за моето легло. Сърцето ми туптеше бързо като си задържах дъха. Скоро излъчване от безкрайна любов и радост изпълни цялото ми тяло. Ангелът беше тук и ме търсеше.

“Дойде за да ме вземеш ли?”, попитах го.

“Не, … не ти е времето все още. Имаш много работа да свършиш тук. Твоята съдба изисква много повече.” каза той.

“Дойдох, за да изпълня мечтата ти. Време е за теб да се научих да излизаш от тялото си, по лесен начин като използваш твоята воля.” продължи той.

После той ме инструктира стъпка по стъпка как да се подготвя да напусна тялото ми. Изведнъж той ми каза да му дам ръката ми. Тази нощ бях много изтощен, но грижовно следвах неговите инструкции и му дадох ръката ми. Не беше физическата ми ръка, после осъзнах. Тя излезе от физическото ми тяло. Изведнъж бях изцяло извън тялото ми, чувствайки се буден, нащрек, освежен и радостен.

Тази нощ беше началото на много нощи с приключения и учене от ангели в извън-телесното пространство. Напусках тялото ми преди да угаснат светлините в общежитието. Гледайки надолу виждах моите съквартиранти да спят, включително и моето тяло. Разбира се не споменавах за моите пътешествия извън тялото. Бях сигурен, че въпреки че съм един от най-добрите студенти, те ще ме изхвърлят ако бях споменал дори малко за тях.

Моето духовно учение стана по телепатичен начин със серия от лекции с ангела Ламдиел, докато бях извън тялото ми, летейки и приемайки ангелските думи. Но първо трябваше доброволно да помагам на другите. Бях само на 15 години тогава, но го направих.

Учението включваше информация за нашите животи във Вселената, произхода на човечеството на земята, вътрешната реалност на материята, скорости, енергия и много други неща, които допълваха или напълно противоречаха с това, което учех в училище.

Но един от най-вълнуващите моменти беше когато ангелът ми каза за бъдещето на човечеството.

“Днес имам много важно съобщение за теб”, каза той.

За миг бяхме високо в космоса. Поглеждайки надолу огромно удивление мина през цялата ми душа. Имаше синя планета там долу.

“Планетата Земя!” извиках от радост.

Погълнат от чувства от любов, просто продължих да гледам надолу, приемайки сцената в моята душа. Това бяха моменти, които никога няма да забравя.

Следва истинско съобщение, дадено от Ламдиел, ангелът на Божественото. (това е откъс от “Последното предсказание – книга едно”).

“Вие, човешките същества на Земята, сте изминали един дълъг път във вашия еволюционен процес и скоро ще влезнете в една нова ера във вашите животи, която е следващата и голяма стъпка във вашия еволюционен процес.”

“Вече ви научих за концепцията на напредналите форми на живот, такива каквито са хората, реално един сложен живот вътре в живота, вътре в живота. Всеки път една по напреднала форма на живот се появява от обединението на предишните … нека да видим това по подробно. Това е важно, защото разбирането на тази концепция ще ви помогне да разберете съдбата на човечеството.”

“… Вие знаете, че човешкото същество всъщност е един компонент от група от животи. То е построено от по-малки частици, по-малки форми на живот, които са вашите телесни клетки. Но това не е края на историята. Вашите телесни клетки са направени от по-малки частици, които също са живи. Те не се считат за живи от вашите учени. Но те имат своите по-прости форми на живот. Познавате ги като протеини и амино-киселини, които отново са направени от по-прости форми на живот. Те се наричат от вашите учени молекули. Тези форми на живот са подредени в определен код, създаващ протеините и живите клетки във вашето тяло, които от своя страна, създават човешкото тяло. Отново, това не е началото на сложната форма на живота. Тези молекули също са построени от по-малки частици – атомите.”

“Във физическото ниво на Земята атомите са считат от вашите учени за най-малката основа или пълната база на физическата материя. Живите аспекти на атомите се игнорират, но въпреки това в една по-просто форма, атомите имат своите малки, живеещи духове в тях.”

“Реално духовете на атомите не са началото на историята. Както си спомняш от предишните уроци, всеки атом е направен от много вътрешни атоми 7, които са направени от вътрешни атоми 6 и т.н. до вътрешни атоми 1. Всеки вътрешен атом 1 заедно със чистите живи части на безкрайното ниво в базата на материята и живота във Вселената.”

“… Ако следваш съставната структура на животите вътре в животите, може би си забелязал, че един човек засега е един от най-развитите комплекси от живот на Земята. Но това ли е края на историята?”

“… Едно човешко същество на Земята не е края на груповата система. Следващата стъпка във еволюционния процес е една от най-възхитителните.”

“Подобно на вашите телесни клетки, цялото население на Земята ще формира следващата група като съставен нов живот. Чрез обединение на всички хора по планетата Земя, една нова гигантска форма на живот, съдържаща много по-голям дух в душите на хората ще се появи.”

“Подобно на енергийните връзки между клетките на вашите тела, освен физическите и химическите връзки между вашите клети има и невиждани енергийни връзки между всички човешки същества, дори между днешните врагове. Тези връзки, които свързват всеки един от вас с другите са много по-силни от колкото нуждите или дори живота на индивидуалните хора. Затова тези невиждани енергийни връзки се отразяват на всеки човек на Земята, независимо дали хората го осъзнават или не.”

“Навсякъде по планетата Земя, увеличаващ се брой хора са постоянно търсене на смисъла на живота, за да запълнят голямо чувство на духовна празнота в тях самите. Празнотата в душите на хората ги подтиква да я изпълнят със духовни и метафизични дейности. Това е частичната причина защо хората се образуват или се посвещават на религии и култове. Празнотата във човешките души също е фактор, който ги кара да се събират заедно още повече. Няма да е физически процес на свързване както клетките на вашето тяло … ами емоционално, умствено и духовно, един факт, които ще доведе до основно еволюционно събитие на Земята.”

“… Точно сега, човечеството е в процес на по-силно свързване, всеки един човек с другите. Това става по много невидими начини, но чувствителните хора могат да почувстват ефекта по цялата планета и по-специално силно нарастващото колективно суперсъзнание, което ще става по-силно във близкото бъдеще. Съзнателно чрез напредналите комуникации и компютърни технологии и несъзнателно чрез нарастващите невидими радио и телевизионни вълни и други, които всъщност са енергийни връзки между всички хора на Земята, по този начин създаващи огромна енергийна мрежа около планетата Земя, свързваща все повече цялото човечество в един подсъзнателен и суперсъзнателен ум. Този етап е предпоставка за следващата главна еволюционна стъпка.”

“… Вашата планета в жива … Планетата и всяка форма на живот на нея има своя собствен дух. Земята е в постоянна комуникация с вашите души. Вашата еволюция е също еволюцията на планетата. Живите видове на Земята представляват нейната жива еволюция, но най-напредналите форми на живот на нея са човешките същества. Те представляват най-напредналите функции на планетата, подобни на клетките в нервната система, които са най-развитите клетки във вашето тяло, тези които са местата за свързване с по-висока душа, човешката душа.”

“Този процес е подобен на начина, по който душите на клетките се съединяват заедно и напредват в следващата фаза на еволюцията, за да продължат и да растат като част от по-голяма форма на живот, която са създали, което всъщност е едно растение, животно или човек.”

“После, ново съединените или енергийно свързани хора, които са всъщност най-умствените форми на живот на планетата Земя, ще направят следващата стъпка на еволюцията като запълнят празното пространство в техните души. Те ще се свържат заедно до един много по-голям дух, които ще свързва всички души на хората на Земята по подобен начин, по които вашата собствена душа е свързана със малките души на нервните клетки на вашето тяло.”

“Новия, огромен дух ще координира всички човешки животи свързани заедно в новия комплекс на човечеството … Този дух, ще помогне на хората да се развиват по нататък в по-високите граници на Вселената. Това е реалната еволюционна стъпка, която много планети във Вселената, които са минали през подобни промени, чакат за да комуникират с вас.”

“Този процес може да изглежда странен, но си спомнете как вашето собствено тяло е направило същото. Вашите живи клетки, когато сте били млади като зародиш на няколко седмици, са жадували за по-голяма душа, която е вашата душа, да се свърже с тях, да им донесе по-висок живот в техния живот. Те са се нуждаели от вашата душа за да помогнат на малките клетки да изпълнят техните собствени еволюционни нужди. Тези нужди са реално кодирани във всеки вътрешен атом и във всяка жива част на техните духове. Вашите клетки направиха голяма крачка във еволюционния процес. Те се свързваха с по-голяма душа … Те се свързаха с вашата душа, за да създадат вас, много по-напреднала форма на живот от колкото всяка една от тях поотделно. Този процес силно е обогатил живота на клетките. Техните животи са се променили напълно. Те са станали по-силни, просветени, пълни с любов и задоволство. Те са станали част от по-голяма форма на живот с по-голяма душа, която е запълнила празнината в техните собствени малки души. Те са направили една огромна стъпка в еволюционния процес, които е част от обединяването на целия живот във Вселената.”

“Вие, цялото човечество, ще минете през това. След обединителния процес едни с други, вие хората на Земята ще направите следващата главна еволюционна стъпка, последната за индивидуалните хора, вие ще се свържете в един по-голям и огромен дух.”

Бях толкова развълнуван. “Кой е този огромен дух?” Почувствах се сякаш сърцето ми туптеше, а бях в астралното ми тяло. Ангелът се усмихна, тогава бавно отговори на въпроса ми.

“Ще е силен, голям, високо интензивен дух от триизмерното пространство, от нивото на силите. Този дух ще свърже себе си с всички хора на планетата Земя. Ще създаде едно ново голямо същество, което силно ще подобри животите ви и завинаги. Този огромен дух е добре познат на човечеството на Земята. Много хора без да знаят, вече силно желаят да се свържат с него. Те съзнателно се молят за Неговата помощ и го обичат. В една част от тяхното подсъзнание всички хора на Земята го познават. И независимо дали вярват в някоя утвърдена религия или не, в ситуация на огромна нужда повечето хора разпознават Неговото присъствие. Те го наричат: Бог, Елохим, Яхава, Алах, Божествения Баща и много други имена.”

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Една Студентка – Преживяване близко до смъртта

Една Студентка – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.nderf.org

По време на зимния семестър на моята първа година (1976) в Университета Северен Колорадо, бях записана на тенис, беше твърде студено да се играе навън на корта и затова удряхме топки срещу стената във вътрешния салон, когато започнах да чувствам мигренна болка в главата ми, която бързо ставаше все по-интензивна. Уплаших се като осъзнах, че докато свърши часът, болката ще бъде извън моя контрол. Бяха ми предписали едно лекарство, което носех със себе си, в случай, че болката стане твърде екстремна. Бях го използвала само в редки случаи, когато чувствах, че изобщо не мога да функционирам. То ме приспиваше за около 24 часа. Трябваше да се върна обратно в стаята ми в общежитието, но почувствах, че не мога да чакам. Взех лекарството предполагайки, че ще се сгромолясам и надявайки се, че някой ще ме закара у нас.

Доколкото си спомням лошо боледувах от болки в главата. Като минах пубертета те се влошиха. Дори бях откарана в болница, за да се уверят, че нямам тумор на мозъка. После ходих на лечение след като един доктор си мислеше, че болките са свързани със стрес. После започнах лечение със Индерал, използвах Кафергот в началото на мигрената и взимах Дарвон всеки четири часа, когато чувствах болка. Тогава мигрената ми обикновено траеше няколко седмици. Бях ужасена от болката и бях убедена, че имаше нещо, което не е наред с мен, и че нямаше да доживея до 20 години. Почувствах се депресирана, когато трябваше да празнувам 20-тия ми рожден ден. Разбрах, че трябва да продължа нататък, да си планирам живота, да гледам в бъдещето, да раста. След около осем месеца след това събитие, това по време на часа по тенис, използвах лекарството, което бях запазила за времето, когато избухващата болка беше твърде голяма.

Продължих да удрям топката в стената и почувствах как лекарството вцепеняваше тялото ми. Следващото нещо, което си спомням беше, че вървях обратно към общежитието. Пътувах 15-20 минути, но си спомням само този момент. Вървях сама нагоре по хълма покрай книжарницата на университета. После си спомням, че бях в моята стая в общежитието и се притеснявах за един доклад, който трябваше да направя скоро, просто трябваше да напиша заглавната страница и щеше да е готов.

Почнах да се чудя, дали бях взела лекарството или просто си мислех да го взимам. Опитах се да си спомня, но не можех. Реших, че не би трябвало да съм го взела, защото бях будна и чувствах болка, и затова взех още една доза и после седнах на пишещата машина за да завърша моя доклад. Заглавната страница щеше да ми отнеме само няколко минути за да я напиша и знаех от преди, че времето до започване на въздействие на лекарството беше по-дълго. Няколко момента по-късно загубих контрол върху тялото ми и паднах напред върху пишещата машина. Все още бях в съзнание и можех да почувствам мигрената, но не можех да мърдам или да чувствам нищо под шията ми. Просто лежах там безпомощна. Опитах се да викна за помощ, но чистачката на общежитията минаваше с прахосмукачката коридора извън моята стая и никой не можеше да ме чуе.

След като прахосмукачката спря, извиках още веднъж и един студент ме чу. Той влезна внимателно в стаята ми и го помолих да ми помогне да стигна до леглото ми. Казах му, че съм парализирана. Той ме издърпа от пишещата машина и ме изправи на стола, но после ме пусна и аз паднах напред, моето лице се сблъска отново с пишещата машина. Той не знаеше какво да прави и отиде да повика за помощ. Като се върна, той беше викнал един приятел. Двамата ме придвижиха до леглото. Когато се озовах на леглото ми, те напуснаха и аз заспах веднага.

Докато спах осъзнах, че не чувствах никаква болка. Осъзнах, че никога през живота ми, не съм била без някакъв вид физически дискомфорт. Беше толкова силно осъзнаване. Не можех да почувствам мигрената, или леглото под мен, или дрехите върху моето тяло или дори главата ми върху възглавницата. Няма начин, по който подходящо да обясня на другите колко чудесно се чувствах, но си го спомням ясно, въпреки че повече от 20 години минаха от този ден.

Друга трансформация започна в разума ми. Бях напълно бдителна и много заинтересувна от преживяването, но разума ми не беше като разума, който винаги имах. Напълно разбрах какво се случваше, знаех, че съм умряла, но дори не почувствах повод за страх, несигурност или нежелание. Като преживявах това, се разсеех от моята съквартирантка, Трина, която влезна в стаята, видя ме да “спя” на долното легло (койка) и се покатери на горното легло. Учудих се как клатеше леглото, докато се катереше, но не почувствах никаква болка. Видях я, че взе нейната Библия, отвори я на Псалми и започна да чете. Когато успях да видя над рамото й това, което четеше, тогава осъзнах, че не бях в тялото ми. Погледнах себе си на долното легло, погледнах отново Трина и си помислих, “Тя дори не знае, че съм мъртва!”. Стана ми весело от тази мисъл.

Фокусът ми напусна тази стая и имаше един период от време (времето не беше вече реалност), когато си почивах в състояние на спокойствие. Може би по време на това състояние натрупах знанието, което по-късно си спомних, но нямам спомен да съм учила. Дори не осъзнавах чувството на движение преди да започна да виждам едно мъждукане на светлина в далечината и осъзнах, че бях в тъмнината, пътувайки към светлината.

Като си помисля за това сега, си спомням когато бях дете и обикаляхме дълги тунели на влакове в хълмовете над нашия интернат в Кения. Тези тунели бяха по-тъмни от всичко, което бях виждала. Уплаших се от неспособността да виждам, от звуците и знанието, че тунелите бяха пълни с прилепи. Спомням си чувството на облекчение, когато виждах първата точка светлина в далечината. Страховете ми изчезваха, когато светлината растеше. Детският ми спомен е подобен на визуалното преживяване на отиването към светлината, но чувството и емоциите бяха много по-различни. Изпитвах удоволствие извън това, което моя човешки разум си е представял.

Когато светлината се увеличи и надмина тъмнината, аз влезнах в най-красивото място, което някога съм виждала. Няколко години по-рано бях видях разкоша на езерната област в Северозападна Англия и се наслаждавах на нейната красота. Но мястото, където отидох като умрях, беше много по-прелестно. Имаше серия от подвиващи се хълмове и долини с минаващи през тях поточета. Тревата беше по-зелена от която и да е поляна в най-богатия квартал. Беше красив слънчев ден и се разхождах наоколо, просто се наслаждавах на моята околност.

Бях сама, но не осъзнавах моята самота. Не се чувствах самотна, но като се помисля за тези красиви хълмове, не си спомням за друг човек, докато не видях един мъж да стои точно пред една ниска каменна стена. Толкова много неща разбрах. Нямах ограниченията на човешкия разум. Знаех, че човека от другата страна на стената щеше да ме заведе при Бог. Знаех, че моето преживяване е базирано на моите нужди. Видях един човек, на който можех да се доверя. Друг човек щеше да види, това, което е имал нужда да види. Преди, в моя човешки разум имах една бледа представа за живота след смъртта, но като бях там, аз бях на едно място, което познавах и мъжът беше някой, който винаги съм познавал. Знаех на къде отивам и това което следваше и се почувствах вън от себе си от радост.

Мъжът беше облечен неофициално – с джинси и широки шорти. Той беше нежен, сърдечен и съсредоточен върху мен. Погледнах в неговите очи и изведнъж знаех, че не ми е времето да умра. Бях потресена, знаех, че ако само пристъпя стената, можех да продължа, имах избор, но той и аз знаехме, че трябва да се върна. Като погледнах лицето му, казах, “Не е моето време”. И той отвърна, “Не, не е”.

Въпреки, че ще ми отнеме безкрайни страници, за да опиша всичко, което научих и преживях, всичко сякаш се случи за миг. Преживях само кратка тресчица от живота след смъртта, но въпреки това, то беше дълбоко преживяване.

Точно когато знаех, че трябва да се върна, се почувствах блъсната в тялото ми. Беше жесток, болезнен и ужасяващ момент. Винаги като си спомням този момент, дори сега след всички тези години, аз плача. Не мога да повярвах, че се върнах. Бях ли забравла болката, стреса и ограниченията да бъдеш човек? (ДА!) Как можах да напусна това място, любовта и радостта, красотата, в която влязох? Знаех, че можех да премина през стената. Можех да продължа. Каква глупачка бях да се върна.

В същото време, когато съжалявах за решението ми, бях надмогната от страха от смъртта на моя човешки разум. Знаех, че бях умряла и бях уплашена. Въпреки, че имах ясен спомен от живота след смъртта, бях разкъсана от страховете, които винаги имах и не можех да преобмисля много добре моето преживяване в този момент.

Когато моята съквартирантка слезе от горното легло, аз бях “събудена” от силната болка от движението на леглото. Спомням си как бях освободена от болка, когато тя се покатери. Думи започнаха да излизат от устата ми като се опитвах да й обясня какво се случи. Тя реагира като не вярваше на това. Когато й казах, коя част от Библията четеше, докато аз бях “заспала” на леглото отдолу, тя не можеше да отвърне, не искаше да приказваме повече и отиде за помощ.

Домоуправителката, която беше отговорна за нашия етаж влезна. Тя не ми беше близка приятелка, но имах респект към нея. Тя слушаше и се опита да разбере. Молех я да не ме оставя да заспя. Казах й, че ако имам избор още веднъж няма да се върна. Най-накрая тя ме напусна и аз заспах, но не ми беше даден втори шанс да умра.

Никога не бях чувала някой да е преживял това, което аз преживях. Почувствах се сама и объркана. Бързо стигнах до положението, когато не исках да приказвам за моето преживяване, защото отговорите на другите бяха толкова негативни и болезнени. Но започнах да осъзнавам, че моето преживяване ме е научило на много неща. Като си мислех за липсата на болка и невероятния мир, който почувствах, изгубих страха от смъртта, който винаги имах. Този страх никога не се завърна. Знам какво ме очаква и копнея да бъда там отново. Много добре осъзнавам, че се върнах поради някаква причина. Не знам каква е причината, но знам, че я разбрах напълно преди да се върна. Също разбрах, че трябваше да изгубя този спомен. Един от най-големите ми дарове от моето изкачване в живота след смъртта е утехата, която имам, когато някой приятел или член от семейството умре. Моята скръб е реална, чувството ми на загуба, но знам, че са свободни и пълни с радост.

Въпреки че рядко обсъждах смъртта ми, опитах се от време на време да обсъждам каквото научих по време на преживяването, осъзнавам, че имам знания повече отколкото мога да запомня, но това което си спомням е кристално ясно. Най-голямата пречка при споделянето с други е да се намерят думите. Дори като пиша всичко това ужасно осъзнавам, че даже не се приближавам близо до това, наистина да опиша какво се случи, как се почувствах и какво научих.

Моите религиозни виждания се промениха значително. Бях отгледана в Християнски дом и бях се отдала да следвам Исус, когато бях 10 годишна. Родителите ми бяха проповедници в източна Африка. На моменти се чувствах далече от Бог, или се бунтувах срещу моралите, с който бях отгледана, но все още се считах за Християнка. Вярвах, че Библията беше Думата на Бог и че отдаването да следвам Исус ще ме спаси от вечност в ада. На моменти поставях под въпрос проблемите, които разделяха религиите, различните теологични въпроси, или концепции относно спасението. По време на моята смърт придобих разбиране, което не ме отведе извън моите предишни вярвания, но и по много начини анулира тези вярвания. От както придобих това знание, на моменти игнорирах това, което бях научила и се придържах към вярвания от детството ми, и на други моменти отхвърлях идеи, които знаех че са човешки, а не божествени по своя произход. Не ми беше лесно да обмисля това, което научих.

Един резултат е, че съм много по-отворена към вярвания, които се различават от моите собствени, защото знам колко ограничен е човешкия разум. Знам че Бог ще ни се представи на нас в зависимост от нашите нужди и вярвания. Самият Бог, във формата на Исус, се е борил да даде разбиране на Неговите най-близки посветени последователи. Нощта преди Неговата смърт, Неговото разочарование е очевидно и Той осъзнал, че те просто не разбираха и Неговото време беше близо до края. Исус беше ограничен от Неговата човечност. Светият Дух е ограничен от нашата човечност.

Библията, въпреки че беше вдъхновена от Бог, беше написана от хората и четена от хората. Ограничена е като използва думи. Невероятна е, но е ограничена. Помага ни да разберем това, което е извън нашето разбиране. Незаслужената и безусловната любов на Бог не може да се разбере. Радостта, мира, щастието, успокоението и любовта, които изпитваме в животите ни, са само сянка на живота след смъртта. Концепцията за спасението е нашия опит да разберем това, което вече е наше. Нашето разбиране за спасението, както го приказваме, не започва да отразява реалността на Бог. Вече не търся истината, защото знам, че с времето ние всички ще разберем как истините пасват заедно.

Църквата (Религията) е това, което направихме, за да разберем това, което е извън разбирането, да сложим ограничения на неограниченото, да контролираме това, което не се контролира. Религията е резултата на нашата неспособност да разберем Духовността. Но все пак тя ни храни, помага ни да стигнем близо до Бог, тя е нашата път, помага ни да разберем. Но също може да ни донесе болка, отцепване и объркване.

Не оспорвам религиозни виждания. Не се опитвам да докажа валидността на моето преживяване. Опитвам се да не позволя на църковните правила да се намесват в разбирането, което имам. Просто се опитвам да се свържа с Бог, по най-добрия начин, по който мога.

Трябваха ми много години, за да разбера промените в моите виждания след моето преживяване близо до смъртта, и продължих да си спомням и да се замислям и да прилагам това, което научих. Първоначално бях сама с моето преживяване. Имах това прекрасно пътуване, всякакъв вид знания и разбирания, неспособността адекватно да се изразявам (все още се боря), да бъда чута или разбрана, и затова се опитах да подтисна всичко. Тогава един професор по Социология, които познавах като приятел, ми каза за една книга на Кюблер Рос. Да чета това беше едно потресаващо, също и огромното чувство на успокоение, че все пак не бях сама. Не можех да повярвам на приликите между моето преживяване и това на другите. Исках да науча повече. Взех една лекция за Смъртта и Умирането, предполагайки че ще е безопасно място да се отворя. Когато написах доклад за моето преживяване близко до смъртта, моят инструктор вярваше, че това, което съм преживяла са били халюцинации причинени от прекомерна доза дрога.

Много години преди това имах този вид приятели, които ме познаваха като честна, надеждна и на която може да се вярва, приятели, на които можех да поверя моята история. Тези приятели ме окуражиха да приказвам повече, да чета другите книги за преживяванията близки до смъртта и да интегрирам това, което бях научила по-пълно в моя живот.

Имах моменти, когато се чувствах толкова смазана от трудностите, които преживях в живота ми, че се молех на Бог да ми позволи да се върна при Него. Молех се за смърт, за шанса да преживея това чудо отново. Питах се защо ми беше дадена възможността да знам, колко чудесен е живота след смъртта, понеже един от резултати беше намаляване на желанието за живот. Но разбрах, че да знаеш какво е безусловна любов и усещането на такова успокоение и спомена на тази красота и мир означава, че имам възможността да приложа това в моето преживяване тук и сега, и може би дори да помогна на другите да разберат, не трябва да чакам, докато умра. Имам спомените, които могат да ми помогнат да украсят моя живот тук.

Толкова много се промени в последните 20 години откакто опитах живота след смъртта и не съм сигурна кои промени са в резултат на това преживяване и кои са резултат от порастване. Вярвам, че въпреки, че прекарах половината от живота ми подтискайки спомените относно моята смърт, въпреки това, съм била повлияна.

Преди : Бях религиозна с много въпроси
Сега: По-духовна съм и имам повече отговори
Преди: Бях ужасена от смъртта и умирането
Сега: Спокойствието ми при умирането ще са знанието за свободата, удобството и РАДОСТТА, които идват с моята смърт.
Преди: Болката от моята мигрена контролираше живота ми. Зависех от лекарства.
Сега: Аз контролирам моите редки мигрени. Единственото лекарство е Тиленол.
Преди: Борех се с слаба концепция за Аз-а.
Сега: Креативна съм, независима и съм горда от моите успехи.
Преди: Имах много провалени връзки с членове на семейството и приятели.
Сега: Много се наслаждавам на многото ми добри приятели и чудесните връзки с моите родители.
Преди: “Коя съм аз?” имаше силна връзка с моята кариера.
Сега: “Коя съм аз?” има силна връзка с Бог, моето семейство и приятели.
Преди: Имах нужда да знам целите си и посоката, за да имам чувство за цел.
Сега: Имам чувство за цел. Нямам нужда да знам какво трябва да свърша.
Преди: Борех се с натоварванията на живота.
Сега: Имам за много неща да живея. Все още чувствам натоварване, но се оправям по-добре с него.

Преди няколко години една приятелка ме попита, “Ако имаше шанса отново, щеше ли да преминеш стената?” Без да се чудя й отговорих, “Да, определено”. Тя каза, “Би напуснала всичко, което имаш сега?”. “Да, бих”, отговорих аз. Не че искам да напусна моите деца, моя мъж и всички мои приятели, но наистина почитам шанса, който ми беше даден, и когато му в времето, това изумително чувство на мир ще бъде там за мен.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени
123