Tag Archives: преживяване близко до смъртта

123

Преживявания близки до смъртта на Деца

Източник: www.near-death.com

ПБС на Лаура (3 години и половина):

Моят баща в необмислено и пияно състояние на гняв ме изнасили, прави анална любов с мен и ме преби до смърт по средата на нощта. В този краен изблик на болка повиках Бог и в този момент бях откъсната от живота.

Като умрях почувствах, че ангели с широки многоцветни дрехи ме издигат нагоре. Не знаех къде ме отвеждаха, носеха ме все по-нависоко в небето. Накрая стигнахме едно място, където празнотата придоби форма на огромна маса от облаци, върху които вървяха други ангели, въпреки че те също летяха във въздуха.

Ангелите, които ме носеха ме оставиха на един красив женски ангел, чиято излъчваща любов беше по-силна от тази на всички около нея. Тя ми каза с глас, чиято сладост и тон са непознати на Земята, “Кажи ми твоята история”.

Казах й, но не с говорими думи, ами с мисли, “Ще ти кажа, но сега имам нужда от почивка”.

Моят дух нямаше никаква енергия, дори не можеше да отговори на тази обичаща дама.

Бог в манифестацията на безкрайна светлина се появи на моята лява страна и бях погълната във формата на всесилна и всеподхранваща любов. Това божествено създание се появи като масивна колона от златна светлина, с внушението на човешка форма във вътрешността. Видях и почувствах неговата светлина, чувствах се сякаш бях в топла баня, която напълно ме излекува и ме защитаваше. Не исках никога да си тръгвам. Не си приказвахме, но в тези безкрайни моменти придобих знания, които ми позволиха да се върна обратно на Земята и да завърша живота ми.

След като мина този безкраен момент, тогава започна битка за моя живот между ангелите и докторите на Земята. Всеки път когато докторите удряха гърдите ми, моя дух се изсмукваше в тялото ми за частица от секундата, само за да бъде върнат обратно от ангелите. Те ме държаха за крака, борейки се да не ме пуснат обратно. Най-накрая докторите ме ударих за последен път. Чух ангелите да казват, “Те са по-силни от нас” и бях изсмукана обратно в тялото ми, стоях изправена, виках и изгубих съзнание.

До този ден винаги имам чувството, че трябваше да се върна обратно, че имаше още нещо, което трябваше да направя там преди да се върна. Чувството на незавършеност ме държи наполовина в другия свят през цялото време.

ПБС на Клара (10 години):

Бях в пети клас, когато се разболях и имах огромна болка на дясната ми част. Моя учител си помисли, че е само болка в стомаха и я игнорира. Два часа по-късно бях откарана спешно в болницата. Бях ужасена и се молех да отида вкъщи. Борех се с маската от етери, когато това се случи. Една секунда бях будна, уплашена до смърт, следващата секунда падах направо надолу в една черна дупка, сякаш в кладенец.

Имаше шумни звуци като бръмчене и звънене и стържене на метал, после бях горе на тавана и гледах надолу към мен. Почувствах се сякаш се бях разстелила навсякъде по стаята като пара или облак. Гледах как докторите имаха една квадратна зелена машина, доведена в стаята от една сестра, и после работеха с нея върху мен. Имаше няколко сестри.

Изведнъж стоях сама в една стая с големи тежки врати, водещи в други стаи. Някой дойде към мен. Не го видях. Само чух гласа му. Той ме проведе през нещо като тунел. Мисля, че вървях, но моите крака не докосваха пода. Изведнъж чух нещо, което звучеше като детска площадка голяма, колкото един град пълна с деца, които се смеят и играят. Като ги чух се успокоих. Друг мъж се приближи към нас. И него не го видях. Той попита този, който ме водеше, коя съм и после си отиде. Като се върна той каза на мъжа, който беше с мен, че трябваше да се върна обратно, че те не бяха готови за мен все още.

Бях отведена по един тротоар до една голяма сграда с големи врати. Влезнах вътре и видях хора навсякъде да работят и да правят разни неща. Откараха ме в една голяма с цветовете на дъгата бяла стая и ми казаха да седна на едни стълби, които водеха до един голям бял стол и да чакам там някой, който трябваше да приказва с мен. Той излезе от една врата на другия край на стълбите, стигна до стола над мен и седна. Беше облечен в бяла, с дълги ръкави, до пода широка дреха с широка златна връзка около кръста. Носеше сандали. Неговата тъмно кафява коса беше дълга до раменете. Имаше дълго лице, широка брада, тъмни очи с черно около двата клепача, все едно с молив за очи, но не беше така. Неговата кожа имаше мургав тен и неговите очи бяха като течна любов. Той общуваше като ме гледаше. Никакви думи не бяха изговорени, понеже можехме да чуем нашите мисли. Той ми каза какво трябва да направя с живота ми и ме накара да отида до другата страна на стаята и да погледна нещо като телевизор, за да мога да видя бъдещето ми. Това, което видях, ме направи много щастлива. Този мъж, който вярвам че е Исус Христос, каза че когато се събудя в болницата ще забравя какво трябва да направя в моя живот.

“Нищо не може да се случи преди неговото време”, предупреди той.

Като напусках стаята, той каза, че трябва да се подчиня на неговите команди, ако исках да се върна обратно.

Като се съживих една сестра седеше до мен на леглото и каза, “Слава Богу най-накрая се събуди”. Казах на доктора, че го видях да работи върху мен и цвета на машината докарана в стаята за опериране. Той не знаеше какво да каже.

Сесил (11 години):

Брат ми и аз отидохме да плуваме. Той имаше проблем. Опитах да се да го извадя от водата, но в неговата паника, той ме издърпа надолу няколко пъти. И двамата се удавихме. Той умря, а аз се завърнах. Спомням си го сякаш беше вчера. Точно когато не можех повече да стоя на повърхността, започна един странен звук като дрънчене в моите уши. Мирно чувство ме обзе. Почувствах духа ми да излиза от тялото ми и отидох в една черна празнота. Това беше малко ужасяващо.

Далече имаше дребна светлина. Приближих се към нея, първоначално бавно, после все по-бързо сякаш бях на предницата на влак, който ускорява. После спрях и стъпих в светлината. Видях всичко – небе, сгради, стъкло – да излъчва своята собствена светлина и всичко беше много по-цветно от това, което ние виждаме тук. Една река криволичеше наоколо. На другата страна имаше град и един път минаваше през него до друг град и друг град и друг и друг.

Точно пред мен, но от другата страна на реката имаше трима мъже. Те се проектираха до мен. Те не вървяха или летяха. Те се проектираха. Не ги разпознах, но знаех, че един от тях беше Лин Биб. (Бях именувана на него. Той умря няколко седмици преди да се родя). Знаех, че тези трима мъже ме търсеха, като посрещащ комитет ме откараха на другия край на реката до първия град. Имах чувството, че ако отида с тях, нямаше да мога да се върна обратно, и затова се поколебах.

Първият град беше като първи клас. Хората стояха там, докато са готови да отидат в другия град – вашето вечно развитие, от град на град. Зад мен от ляво беше силен източник на светлина, много ярка и пълна с любов. Знаех си, че това е човек. Нарекох го Бог, защото нямах по-добра друга дума, с която да го нарека. Почувствах мъжко присъствие. Той ми каза, не със думи ами телепатично, “Защо се поколеба?”

Отговорих, “Ами, някак си съм млада да умра”.

Той се засмя. “Имаме и бебета, които умират”.

Аз казах, “Ами има някои неща, които искам да знам първо”.

Той отговори, “Какво искаш да знаеш?”

“Какво е смъртта?” попитах аз.

Той каза, “Обърни се и виж”.

Като го направих видях една неприятна катастрофа на кола. Няколко хора умряха. От тялото на няколко от тях излязоха духовете им, за да продължат да се развиват.

Някои, които не вярваха, че е възможно, останаха в техните тела и не излязоха. Попитах дали те могат да се достигнат и той каза, “Да, някои по-бързо от други и някои може би никога”. Смъртта следователно беше, да не вярваш в нищо.

Попитах, “Какво е ада?”

Той каза, “Обърни се и виж отново”.

Видях една стара жена на клатещ се стол, решена да стой и да се клати и да се притеснява за децата, внучетата и всичко останало. Адът следователно беше липсата на мъдрост и да не продължаваш напред, избирайки да не се придвижваш напред, да седиш там и да не правиш нищо. Адът не беше място.

Попитах дали има Дявол или Сатана.

Той ми каза, “Бог би ли позволил това?” Той продължи, “Ако те направя Бог само за няколко секунди, какво би направила първо?”

Знаех, че първото нещо ще е да премахна всякакъв Дявол или Сатана. Попитах, “Как да разпозная правилното от грешното?”

Той отговори, “Правилното е да помагаш и да бъдеш мила. Грешно е не само да нараняваш някой, но и да не помагаш, когато можеш”.

Ние вървяхме, докато питах за вселената и причините за всичко. Всички тези неща ми бяха показани. Тогава той се зачуди дали все още исках да се върна във физическия свят.

“Искам да се върна.”

Той попита, “Защо?”

Казах, че ще помогна на майка ми, която беше изоставена от баща ми с четири деца и едно на пътя. Бог се засмя и ме попита за истинската причина. Казах, че ще оставя Земята малко по-добра, от колкото съм я намерила.

Тогава ти можеш да се върнеш с част от знанията, които научи, а останалата част ще ти бъдат разкрити с времето. Живей по такъв начин, че да не се връщаш отново там, когато се върнеш тук.

Събудих се с лицето в калта на дъното на реката и бях “издигната” на повърхността. Изхвърлих огромни количества вода, после се издърпах от реката само за да открия, че брат ми беше мъртъв.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Йан Маккормак – Преживяване близко до смъртта

Йан Маккормак – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Йан МаккормакЕдна нощ, докато се гмуркал за омари на един малък остров в Мауритиус, близо до Нова Зеландия, Йан Маккормак е бил ужилен от пет смъртоносни медузи, от тези, които са едни от най-отровните създания на Земята. Докато е дошла линейката неговото тяло е било напълно парализирано и се е създала некроза в костния му мозък. По пътя към болницата, Йан започва да вижда живота си пред себе си. В този момент на неговия живот той е бил атеист и не е бил сигурен какво ще стане като умре. Докато е лежал мъртъв е видял майка си да се моли за него, насърчавайки го да извика Бог от цялото си сърце, за може Той да го чуе и да му прости (неговата майка е била единствената Християнка в семейството му). След като е откаран в болницата, Йан умира за около 15-20 минути и е имал необикновено преживяване близко до смъртта. Следва неговото свидетелство за неговото ПБС.

Можете да видите видео на неговото преживяване на неговия сайт.

Знаех си, че има освобождаване, битката да остана жив сякаш свърши. Никой не ми каза какво се случи, никой не каза, “Сине, ти умря”. Не знаех това. Само знаех, че битката да се опитам да държа очите ми отворени и да остана жив свърши.

Знаех си, че ще отида някъде, нямаше да затворя очи и да заспа, знаех, че ще отида някъде. И без това във болницата имах чувството, че отлитам на някъде. Държах се за тялото ми с всички сили и се опитвах да не отлетя. Но все пак когато затворих очите ми не отлетях, ами изчезнах.

<Библията казва в Еклисиаст, че когато човек умре, неговия дух се връща към Бог, който му го е дал и неговото тяло се завръща в пръстта, от където е дошло.>

Ами аз знаех, че моя дух е напуснал и че съм отишъл някъде, но все още не знаех, че съм мъртъв. Сякаш се озовах в едно огромно широко място като празнота с черна като катран тъмнина. Чувствах, че стоя изправен. Сякаш се бях събудил от лош сън в нечия друга къща и се чудех къде са отишли всички други. Огледах се да се ориентирам в новото обкръжение.

Събуждали ли сте се по средата на нощта и да се опитвате да намерите ключа за лампата? Опитах се да го намеря, но не успях. Опитвах се да докосна нещо, но докато обикалях не намерих нищо. Дори не се удрях в нищо. Не можех да видя ръката пред лицето ми. Повдигнах ръката ми да видя колко мога да виждам. Повдигнах я до където ми беше лицето и тя мина точно през там, където трябваше да ми е лицето. Беше ужасяващо преживяване. Знаех точно тогава, че аз бях аз, Йан Маккормак, стоях там, но без тяло. Имах усещането и чувството, че имам тяло, но нямах нищо физическо за пипане. Бях духовно същество и моето физическо тяло умря, но бях много жив, силно осъзнавах, че имах ръце и крака и глава, но вече не можех да ги пипам.

<Бог е дух, невидимо духовно същество и ние сме създадени по негов образ.>

Мислех си в моето сърце, “Къде за Бога съм?” И стоях там в тази тъмнина, чувствах невероятен студ и страх около мен. Може би сте вървели по самотна улица през нощта или сте се прибирали у дома сами и сте чувствали, че някой ви гледа. Чувствали ли сте се така някога? Да усещате, че някой ви гледа в тъмнината, но да не можете да видите кой. Започнах да чувствам зло в тъмнината. Тъмнината не изглеждаше само физическа, ами и духовна. Почувствах, че съм наблюдаван. Студено нахлуващо зло сякаш проникна въздуха около мен. Знаех си, че има нещо около мен. Постепенно осъзнах, че имаше други хора, които да се движат около мен, в същото затруднено положение като мен. Въпреки, че не говорих, те отговориха на моите мисли. Започнах да чувам гласове от тъмнината да ми викат: “Млъквай! Ти заслужаваш да си тук!” Помислих си, “Аз съм в ада, това всъщност може да е реално, но как се озовах тук?” Бях ужасен, уплашен да се движа или дишам или да говоря. Помислих си, “Да, сигурно съм си заслужил това място”.

Хората имат тази представа за ада, като време за парти и огромно удоволствие. Аз си мислех преди също така. Мислех си, че ще мога да правя всички тези неща, който не се предполага да правя на Земята. Това бяха пълни глупости. Мястото, където бях, беше най-ужасяващото място, където съм бил. Хората там не можеха да направят нищо, което техните порочни сърца искаха да направят, нищо не можеха да направят. И нямаше никакво надуване. На кой можеше да се надуваш там долу? “О да, аз изнасилих, убих, ограбих, плячкосах.” Ами уви момче! Там долу няма за какво да се приказва, няма. И те знаят, че ще дойде съденето.

Нямаше време в това място. Хората там не можеха да кажат колко в часа. Не могат да кажат, дали са били там десет минути, десет години или 10000 години. Не усещаха времето. Беше ужасяващо място.

<Библията казва, че има две царства, Царството на Мрака, което се управлява от Сатана, и Царството на Светлината. Книгата на Юдеите казва, че мястото от тъмнина е било приготвено за ангели, които не са се подчинявали на Бог, а не за хората.>

И това беше най-страховитото и най-плашещото и най-ужасяващото място, в което съм бил. Никога не бих пожелал или не бих се надявал и най-големия ми враг да отиде в ада.

Нямах си никаква идея как да избягам от това място. Как се бяга от ада? Бях се помолил и се чудих защо за Бога бях отишъл там, защото точно се помолих преди да умра, помолих Бог да прости греховете ми. Плачех и с думи извиках към Бог, “Защо съм тук, поисках твоята прошка, защо съм тук? Обърнах сърцето си към теб, защо съм тук?”

Единствения начин, по който излязох беше, че се разкаях преди да умра.

<Твърде късно е да се разкаеш когато си там долу. Можеш само да се разкаеш преди да умреш. Не можеш да измолиш твоето излизане от ада, никой на Земята не може да извади от рая, никой. Трябва да си се помолил пред това. Библията учи, че никой не може да се моли за умрелите, напусналите души и да ги извади от рая. Те трябва да се разкаят преди смъртта.>

Тогава една ярка светлина засвети над мен и буквално ме измъкна от тъмнината.

<Библията казва, че огромна светлина е светела в тъмнината, върху тези, които се разхождат в сенките на смъртта и тъмнината и ги е напътствала по пътя на мира и справедливостта.>

И стоях там, един удивителен лъч светлина проникна през тъмнината над мен и засвети върху лицето ми. Светлината започна да ме обгръща и започнах да чувствам да ме обвзема безтегловност. Тогава започнах да чувствам да се отделям от земята и да се издигам нагоре в тази ярка бяла светлина.

Като погледнах нагоре, можех да видя, че бях привлечен в един голям кръговиден отвор над мен. Не исках да гледам назад, защото можех да падна в тъмнината. Бях много щастлив да съм извън тъмнината.

Като влезнах в тунела успях да видя, че източника на светлина излъчваше от самия край на тунела. Изглеждаше невероятно ярък, сякаш беше центъра на вселената. Изглеждаше буквално като източника на всичката сила, на всичката светлина. Беше по-ярък от слънцето, по-сияещ от който и да е скъпоценен камък или диамант, по-ярък от лазерен лъч от светлина. И все пак можеше да се гледа направо в него.

Като погледнах бях буквално издърпан към нея, издърпан като нощна пеперуда в присъствието на огън. Почувствах се привлечен през въздуха с удивителна скорост към края на тунела. Като минавах през тунела, можех да видя поредица от вълни от по-силна интензивна светлина да се излъчват от източника и да пътуват по тунела към мен. Първата вълна от светлина отдаде удивителна топлина и облекчение. Сякаш светлината не беше просто от физическа порода, но беше “жива светлина”, която предаваше емоция. Тогава друга вълна от светлина мина през мен. Тази светлина отдаде пълен и абсолютен мир. Много години търсех душевно спокойствие (peace of mind), но само бях намерил краткотрайни моменти от това чувство. В училището четох от Кийтс до Шекспир, за да се опитам да имам спокойствие на духа. Опитах алкохол, опитах образование, опитах спорт, опитах връзки с жени, опитах дрога, опитах всичко, за да намеря мир и задоволеност в моя живот и никога не ги намерих. Сега от върха на главата ми до петите на краката ми бях в тотален мир.

Моята следваща мисъл беше “Чудя се как изглежда тялото ми?” В тъмнината не можах да видя моите ръце пред лицето ми. Помислих си “Трябва да мога ясно да ги видя сега, когато съм в тази светлина”. И погледнах от дясно и за моя учудване там беше моята ръка, но можех да видя право през нея. Бях прозрачен като дух, само моето тяло беше пълно със същата светлина, която грееше върху мен от края на тунела. Сякаш бях пълен със светлина. Третата вълна близо до края на тунела беше пълна радост. Беше толкова вълнуващо, че знаех, че това, което щях да видя ще е най-страхотното преживяване в целия ми живот.

Умът ми не побираше къде отивах и моите думи не могат да опишат това, което видях. Излязох от края на тунела и сякаш стоях изправен пред източника на всичката светлина и сила. Цялото ми внимание бе обвзето от тази невероятна светлина. Веднага я помислих за аура. После за великолепие. Бях виждал рисунки на Исус с малък ореол или малко излъчване около неговото лице.

<Но Исус Христос умря, издигна се от смъртта и отиде в рая и седна от дясната страна на Бащата и е възхваляван, обиколен от светлина и в него няма тъмнина. Той е Царя на Славата, Принца на Мира, Господар на Господарите и Цар на всички Царства.>

Видях това, което вярвам, че е славата на Господа.

<В стария Завет Мойсей се е изкачил на планината Синай за 30 дни и е видял славата на Господа. Той е слязъл и лицето му е блестяло. Лицето на Мойсей е блестяло със славата на Господа и той е трябвало да сложи було, за да не се уплашат хората. Той е видял светлината на Бог, славата на Бог. Йоан е бил ослепен от славната светлина по пътя му към Дамаскус, славата на Исус.>

И сега стоях там гледайки тази невероятна светлина и слава.

Като стоях там, въпроси ми минаваха през сърцето, “Това просто сила ли е, както Будистите казват, или карма, или ин и йан? Това просто някаква естествена сила или източник на енергия ли е или всъщност някой стои там?”

Все още поставях под въпрос всичко. Като си мислех тези неща един глас ми проговори от центъра на светлината. Гласът каза, “Йан, искаш ли да се върнеш?”

Бях потресен да разбера, че имаше някой там в центъра на светлината и който и да беше, той знаеше моето име. Сякаш тази личност можеше да чете моите вътрешни мисли като глас. Тогава си помислих “Да се върна? Да се върна къде? Къде съм?” Като погледнах ързо зад мен успях да видя тунела да се разсейва обратно към тъмнината. Мислех си, че сигурно съм в моето болнично легло и сънувам и си затворих очите.

“Това реално ли е? Стоя ли тук всъщност, аз, Йан, да стоя тук в реалния живот, това реално ли е?”

Тогава Господ проговори отново. “Искаш ли да се върнеш?”. Аз отговорих, “Ако съм извън тялото ми, аз не знам къде съм, искам да се върна.” Отговора беше, “Ако искаш да се върнеш Йан, трябва да виждаш в нова светлина”.

В момента, в който чух думите “да виждаш в нова светлина”, нещо ми прещракна. Спомних си, когато ми дадоха Коледна картичка, на която пишеше, “Исус е светлината на света” и “Бог е светлина и няма тъмнина в него”. Медитирах върху тези думи тогава. Точно бях дошъл от тъмнината и тук определено нямаше никаква тъмнина.

Та това беше Бог! Той е светлина. Той знаеше моето име и знаеше тайните мисли на моето сърце и ум. Помислих си, “Ако това е Бог, тогава той може да види всичко, което съм направил в живота ми.”

Почувствах се напълно изложен и прозрачен пред Бог. Почувствах се засрамен и си помислих, “Те са сгрешили и са докарали погрешния човек горе. Не трябваше да съм тук. Не съм много добър човек. Трябва да пълзя под някоя скала или да се върна в тъмнината, където принадлежа.”

Като започнах да се движа бавно обратно към тунела една вълна от светлина се спусна от Бог и тръгна към мен. Моята първа мисъл беше, че тази светлина ще ме хвърли обратно в ямата. Но за моя изненада вълна от чиста безусловна любов мина през мен. Беше последното нещо, което очаквах. Вместо съдене, бях измит с чиста любов.

Чиста, неподправена, непотисната, незаслужена любов. Започна да ме пълни от вътре навън. Помислих си, “Може би Бог не знае за всички неща, които съм направил погрешно”, и продължих да му разказвам за всички отвратителни неща, които бях направил под прикритието на тъмнината. Но сякаш той вече ми беше простил и интензивността на неговата любов само се увеличи. Всъщност, по-късно Бог ми показа, че когато поисках прошка в линейката, тогава ми е простил и е измил моя дух от злото.

Усетих се да плача неконтролируемо като любовта ставаше все по-силна. Беше толкова чиста и истинска, без ограничения. Не бях чувствал любов с години. Последния път, в който се почувствах обичан беше от моята майка и татко, когато бях у нас, но излязох в големия див свят и открих, че там няма много любов. Видях неща, които си мислех, че са любов. Сексът не беше любов, само те гореше. Жаждата беше просто яростен огън вътре в теб, неконтролируемо желание, което те изгаряше от вътре.

Като стоях там, вълните от светлина спряха и стоях обвит в чиста светлина пълна с любов. Имаше такова спокойствие. Помислих си, “Толкова съм близко. Чудя се дали мога да влезна в светлината, която обгражда Бог и да го видя лице в лице. Ако го видя лице в лице ще знам истината.” Беше ми втръснало да чувам лъжи и измами. Исках да зная истината. Бях навсякъде да търся истината и никой не можеше да ми я каже. Говорех с всеки, който можеше да ми каже смисъла на живота, истината, какво ставаше, все нещо трябваше да е истината. Мислех си, че ако премина сега и се срещна с Бог лице в лице ще знам истината и ще знам смисъла на живота. И никога няма да има нужда питам някой мъж, жена или дето отново. Ще знам.

Можех ли да влезна? Никой не казваше, че не можех. И тогава преминах, дадох най-доброто от мен да пристъпя напред и минах през светлината. Като влезнах в светлината сякаш попаднах в завесите на окачени треперещи светлини като окачени звезди или диаманти отдавайки най-прекрасното излъчване. Светлината продължи да лекува най-дълбоките ми части, все едно лекуваше моя съкрушен вътрешен човек, лекуваше моето съкрушено сърце.

Стремях се към най-ярката част на светлината. В центъра на светлината стоеше един мъж със заслепителни бели широки дрехи, стигащи до глезените му. Дрехите не бяха човешко направени, ами бяха дрехи от светлина. Като повдигнах очи, можех да видя гърдите на мъжа с ръце протегнати сякаш ме посрещаше. Погледнах към неговото лице. Беше толкова ярко. Изглеждаше да е десет пъти по-ярко от светлината, която току-що видях. Слънцето изглеждаше жълто и бледо в сравнение с него. Беше толкова ярък, че не можех да различа чертите по лицето му и като стоях там, започнах да чувствам, че светлината излъчваше чистота и святост. Сега знаех, че стоя в присъствието на Всевишния Бог, никой освен Бог не можеше да изглежда така. Чистотата и святостта продължиха да се излъчват от лицето му и започнах да чувствам тази чистота и святост да влизат в мен. Исках да се доближа по-близко до лицето му. Не чувствах страх, ами пълна свобода като се движех към него. Стоейки сега само няколко метра пред него се опитах да погледна в светлината, която ограждаше лицето му, но като направих това, той се премести настрана. Като се премести цялата светлина се премести с него.

Точно зад Исус беше отвор с формата на кръг като тунела, през който минах. Като погледах през него навън, видях цял нов свят да се разкрива пред мен. Почувствах се, че стоя на края на рая, гледайки към вечността.

Беше напълно недокоснато. Пред мен имаше зелени ниви и поляни. Самата трева излъчваше същата светлина и живот, който бяха в присъствието на Бог. Не видях никакви зарази по растенията. Сякаш като стъпиш върху тревата, тя отново ще порасте и ще се върне към живота. През центъра на поляната видях кристално чисто поточе да да лъкатуши през пейзажа с дървета отстрани. От моето дясно имаше планини в далечината и небето отгоре беше синъо и чисто. От ляво имаше хълмисти зелени възвишения и цветя, които излъчваха красиви цветове. “Рая”. Знаех, че принадлежа тук. Обикалях света да търся рая и знаех, че съм го намерил. Почувствах се, че съм роден за първи път. Всяка част от мен знаеше, че съм у дома. Пред мен стоеше вечността, на една стъпка разстояние.

Като се опитах да мина напред в този нов свят, Исус се върна обратно на входа.

<Библията казва, че Исус е врата и че ако минете през него, ще влизате и излизате и ще намерите зелените пасища. Той е врата на живота. Исус е пътя, истината и живота. Никой не стига до Бащата, освен чрез него. Той е единствения път. Има само един тесен път, който води до неговото царство. Малко го намират. Повечето намират магистралата или шосето долу към ада.>

Исус ме зададе този въпрос, “Йан, сега като видя, искаш ли да се върнеш?”

Помислих си, “Да се върна, разбира се, че не. Защо ще искам да се върна? Защо ще искам да се върна в тази мизерия и омраза? Не, нямам нищо, заради което си заслужава да се върна. Нямам жена или деца, никой, който наистина да ме обича. Искам да влезна.” Но той не помръдна и аз погледнах обратно за последен път, за да кажа, “Довиждане жесток свят, аз съм вън вече!”

Като го направих, в ясно видение точно пред тунела, стоеше моята майка. Като я видях, знаех, че току-що бях излъгал, имаше един човек, който ме обичаше, моята мила Майка. Не само ме обичаше, но също знаех, че тя се молеше всеки ден за моя живот и се опитваше да ми покаже Бог. С моята гордост и арогантност аз се присмивах на нейните вярвания. Но тя се оказа права, имаше Бог и рай и ад. Осъзнах, колко егоистично ще бъде да отида в рая и да оставя майка ми да вярва, че съм отишъл в ада. Тя няма да си има и представа, че се молех на смъртното ми легло и се покаях за греховете ми и получих Исус като мой Господ и Спасител. Тя просто ще получи едно мъртво тяло в кутия от Мауритиус.

И тогава казах, “Боже, има само един човек, заради който искам да се върна и това е моята майка. Искам да й кажа, че това, в което вярва тя е истина, и че има жив Бог, че има рай и ад, че има врата и че Исус Христос е тази врата и, че ние можем да минем само през него”. Тогава погледнах обратно отново и видях зад нея, моя баща и сестра, моите приятели, и множество от хора зад тях. Бог ми показа, че имаше много други хора, които също не знаят и никога няма да знаят, освен ако не го споделя с тях.

Попитах, “Кои са всички тези други хора?” И Бог каза, “Ако не се върнеш, много от тези хора няма да имат възможността да чуят за мен, защото много няма да стъпят в църква”.

Казах, “Боже, искам да се върна и да им кажа на всички. Дошъл съм тук веднъж, дори не знам как съм дошъл тук, но със сигурност ще разбера. Ако мога да дойда веднъж, знам, че мога да се върна отново. И искам да съм сигурен, че ще се върна”.

Казах, “Боже, как да се върна?” През тунела от тъмнина, обратно в моето тяло? Как да се върна? Дори не знам как стигнах тук?” И Господ каза, “Ако се върнеш трябва да виждаш нещата в нова светлина”. Разбирам, че сега трябва да виждам през неговите очи, неговите очи на любов и прошка. Нуждаех се да виждам света както той го вижда, през неговите очи на вечността.

И казах, “Боже, как да се върна? Не знам как да се върна.”

Той каза, “Йан, завърти главата си … сега почувствах течност да излиза от очите ти … сега отвори очите си и виж”.

Внезапно бях обратно в тялото ми.

Главата ми беше завъртяна надясно и едното ми око беше отворено. Виждах един млад индийски доктор, който ми беше повдигнал крака с неговата ръка и ме бодеше с остър инструмент по петата. Той търсеше някакви знаци на живот. Не осъзнаваше, че бях жив и го гледах. Тогава се чудех какво за Бога прави той и се сетих, “Той си мисли, че съм мъртъв!” В същото време докторът спря каквото правеше и си обърна главата директно към лицето ми. Като ни се срещнаха очите, страх обля лицето му сякаш току-що беше видял призрак. Кръвта изчезна от лицето му и той стана бял като одеяло. Краката му едва не се сгромолясаха на пода.

Потресен помолих Бог да ми даде сили да обърна главата ми на ляво и да погледна към другата страна. Като се обърнах на ляво видях сестри и санитарни лекари да ме гледат с учудване и страх. Очевидно бях мъртъв за 15 или 20 минути. Почувствах се слаб и затворих очите ми, но бързо ги отворих отново, за да проверя дали съм все още в тялото ми. Не бях сигурен дали отново ще изчезна. Бях толкова изморен. Затворих очите ми отново и здраво заспах.

Епилог:

Молех се на Бог тази нощ, поисках да ме излекува и да ми позволи да си тръгна от тази болница. Тази нощ Бог напълно ме излекува и ми позволи на следващия ден да напусна болницата. Попитах Бог какъв съм станал, като усетих че целия ми живот се е променил за добро. Бог ми каза, че бях новороден Християнин и че искаше от мен да чета Неговата Библия. Никога не бях чел Библията и никога не бях чул да си новороден. В следващите шест седмици прочетох цялата Библия. Никога не бях същия и вярвам, че видях нашия Господ Исус Христос в Неговата Славна форма.

Следвам Исус Христос като мой личен Господ и Спасител след това преживяване през 1982. Аз съм посветен пастор в църквата Събранието на Бог (Assembly Of God) тук в Нова Зеландия. Работел съм с ловците на глави в Борнео и бежански лагери в Юго-източна Азия. Бил съм пастор в много църкви и моята жена и аз сме пътували до 24 различни държави, за да споделим това свидетелство.

- Йан Маккормак

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Валвита Джоунс – Преживяване близко до смъртта

Валвита Джоунс – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

През 1974 година Валвита Джоунс влиза в университетския медицински център в Канзас поради сериозно заразяване след цезарско сечение. По време на нейното ПБС, Валвита беше жена на вярата, съпруга и горда майка на млада дъщеря. Ето го нейното преживяване близко до смъртта:

Чувствайки се толкова мирна и свободна, започнах да се движа нагоре. Осъзнах, че тялото ми беше под мен и едва си спомням, че наблюдавах опитите на медицинския екип да го съживи. Главният ми интерес беше, че бях над стаята. Не бях дори във стаята, ами в първото небе. Видях първото небе в рая, защото сякаш имаше три рая, през които минах.

На първия рай срещнах едно същество. Или трябва да кажа, то ме срещна. Разпознах го като Исус Христос и той ме отведе през трите рая. Като си помисля за физическото присъствие на Исус, той почти изчезва, защото преобладаващата черта е, че той е любов изцяло. Доколкото си спомням, имаше тъмни кафяви къдрави коси и мургав тен. Погледнах в очите му. Бяха пронизителни, но обичащи чисти като синя вода. Почти можеш да се видиш отразен в очите му. Когато той погледне към теб, той гледа направо през теб и в теб. Осъзнаваш веднага, че той знае всичко, което може да се знае за теб.

Изглежда, че имаше райско излъчване, което правеше косата му да е леко червена и очите му синкави, почти прозрачни и неговата кожа в светъл златен цвят. Няма начин, по които да опиша напълно неговото оцветяване. Сякаш е цвят от друг свят. Славата на Шекина, златна светлина с цветовете на дъгата грееше през него. В неговото възкръснало тяло, неговото оцветяване е уникално различно от всичко на Земята.

Ще ви кажа какво се случи в трите рая. Първия рай беше леко син по цвят, но ярък и поради това, нещо, което досега не бях виждала и не мога да го опиша. Той се отвори, разцепи се по средата, сякаш по дължината не шев и двете страни се сгънаха като книжни свитъци. Това се случи толкова бързо, колкото щракването с пръсти. Минахме през още два рая, като небеса, които също се разгънаха един след друг.

За няколко секунди се озовах пред Най-Високото. Най-Високото е термин, който използвам, защото разпознах присъствието на Бог Бащата. Гледам го, не мога всъщност да го видя, но имаше величествена слава и величествено присъствие. Можеш да го почувствах навсякъде и осъзнах, че той е на трона. Когато се опитах да видя на какво приличаше трона, открих, че той е невидим. Знаех, че е там, просто не можех да го видя. Беше толкова голям, че се разширява по цялата Земя, Земята е част от трона. Това беше невероятно осъзнаване. Вцепенена от всичко това, се почувствах като една малка мравка, толкова незначителна. Трепереща, почувствах да се повалям. Докато лежах там на лицето ми, той ми приказва. Не беше като устна реч между Христос и мен, защото Бащата звучеше като избликване на много води. Лежах там много дълго време с Бог говорещ на моята душа. Не мога да си спомня думите, които той ми каза, но те бяха относно мен и моя живот.

Като лежах там преживях всеки един момент от моето съществуване, всяка емоция и мисъл. Видях защо бях по начина, по който бях. Преживях отново начина, по който се отнасях с хората и те със мен. Видях къде можех да съм по-добре. Почувствах емоции, от които ме беше срам, все пак осъзнах, че имаше неща, които бях направила добре и се чувствах добре.

Като погледнахме различните сцени, отговорих “Да, виждам как можех да го направя по друг начин, по-добър начин”.

Чудех се как някой би могъл да се почувства заслужаващ присъствието на Бог. Не бях осъдена, но не се почувствах достойна. Трудно е да се обясни. През цялото време, което не знам колко беше, продължавах да възхвалявам Бог.

В края на прегледа на живота ми се почувствах напълно недостойна да съм там в присъствието на тази величествена светлина, недостойна, в сравнение с огромната схема на нещата.

“Всичко е толкова красиво и какво съм аз?”, попитах Бог.

Тогава Исус ме докосна и успях да се изправя на крака, защото преди това нямах сили. Взимайки ме за ръката, той ме отведе към страната на главната сцена. Той погледна в очите ми, в душата ми и знаех, че знае и разбира всичко, което чувствах. Като ме погледна, то беше повече от любов, отколкото си мислех, че е възможна някой да изпита. Той се усмихна, един поглед ми даде знак, че всичко ще бъде наред.

С убедителен поглед той ме отведе на една страна. Отдръпна се от мен и отиде сам в светлината. Къде свършваше светлината на Христос и започваше тази на Бог Бащата, не мога да кажа. Те и двамата излъчваха светлина и тяхната светлина изглеждаше същата. Никога няма да забравя това докато съм жива. Когато Христос се отдръпна от мен, той се обърна настрани и протегна ръцете си като мост. Едната ръка се протегна към мен, а другата към Бащата. Неговите ръце бяха разтегнати, сякаш формираха кръст и мост за пресичане.

Това беше като визуална представяне на писанието:

“Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички” (1 Тим. 2:5-6)

Бог е от едната страна и всички хора са от другата страна. Самия Исус е между човешките същества и неговия Баща да ги доведе при него. Христос е направил това възможно, като е дал неговия живот за всички хора. Всичко, което знаех от Библията минаваше през ума ми.

Тогава чух Бащата и Сина да си приказват за моя случай.

Исус каза, “Моята кръв е достатъчна. Тя е моя.”

Като го каза това, всички съмнения относно моето недостойнство изчезнаха. Скочих нагоре и надолу, виках и се радвах. Никога не бях толкова щастлива през живота ми! Този вид любов не може да се обясни.

Повтарях, “О Боже Мой. О Боже Мой. Това е моя посредник. Това е моя застъпник.”

Точно както четох в Библията.

Исус се върна, където бях аз и ме погледна отново с успокояваща любов. Ние се радвахме заедно. Той започна да ме учи и да приказва много с мен, но не си спомням подробности. Сега бях толкова свободна и обичана, никога не исках да напускам тази страна. Казах му го, но той ме погледна и каза, че трябва да се върна.

Аз попитах, “Трябва ли наистина да си тръгна?”

Той ме погледна с нежност и каза, “Да, защото има работа, която трябва да свършиш”.

Върнах се обратно в тялото ми в интензивното отделение, толкова бързо, колкото дълго беше моето пътешествие. Сякаш със скоростта на светлината. Христос ме върна обратно. Погледнах неговото сладко лице за последен път, лице, което можех да гледам завинаги. Следващото нещо, което си спомням, беше че гледах в лицето на една приятелка, която беше влезнала в спешното отделение, като е казала, че ми е сестра. Не осъзнах къде съм. Като видях нейното лице, бях шокирана, защото Исус беше изчезнал толкова бързо.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Емануел Тувагираирмана – Преживяване близко до смъртта

Емануел Тувагираирмана – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Емануел ТувагираирманаЕмануел Тувагираирмана е живял като Християнин в Рванда, но не е бил верен на пътя си към Бог. По време на геноцида през 1994, той е бил сериозно ранен и заедно с десет други хора се е скрил в едно училище. Раните по неговото тяло са се влошили и една сутрин неговите приятели осъзнали, че той е умрял. Не можели да го погребат, понеже е било твърде опасно да излязат от училището. Те се скрили в училището Кабвай в град Гитарама, на около 45 километра от столицата Кингали. Те са обвили неговото тяло в чаршафи и сега вече тялото му миришело и течности са излизали от него. Ситуацията продължила седем дни!

Емануел е имал преживяване близко до смъртта и бил откаран в рая. Той казва, че не е знаел как се озовал извън тялото си, но изведнъж е видял един мъж на една врата. Мъжът му казва, че е ангел и че стоят пред вратата на рая.

Той осъзнава, че има райско тяло, което било далеч по-красиво от земното тяло. После е заведен през една красива сладко миришеща градина от цветя. Там той среща Христос, който му се представя в две форми: първата с тяло в белези и втората с перфектно тяло.

Исус завежда Емануел обратно в Рванда в самата къща, където е мъртвото му тяло. Те са стояли в стаята и никой не можел да ги види. Исус показва на Емануел неговото мъртво тяло. То изглеждало ужасно. Исус му казва, че един ден след неговото посещение в рая, той ще се върне в това тяло.

Емануел успява да чуе разговор на хора в стаята, където било тялото му. Те са казали, “О, спасения мъж е умрял!”

Исус е отвел Емануел обратно в рая и му показва един красив град. Емануел казва, че това е много красив град с къщи, който не е виждал никъде по света. Имало е езеро там и Исус му казва, че не може да отиде от другата му страна.

Той се изненадва да види оттатък на езерото, някои от неговите приятели, който са умрели в Рванда, включително един Мюсюлманин. Емануел се изненадва, че не вижда някои силно религиозни Християни, с които той е служил на Бог. Той попитал Христос как така Мюсюлманин може да е в рая. Исус му казва, че когато този Мюсюлманин е умирал, той е викнал името на Исус и Исус го спасил от ада. Тогава Емануел го попитал защо една силно религиозна Християнка, което е служила на Бог с него в Рванда, не е била в рая. Исус отговорил, че е било поради нейния отказ да прости на тези, които са отказали да я посетят в болницата, когато е била болна. Емануел споменал друго име и Исус му казва, че причината този човек да не е в рая е, че е откраднал пари, които Християните са дали, за да се помогне на бедните.

Емануел тогава вижда една много ярка светлина отвъд езерото. Исус казва на Емануел, че той не може да се доближи до трона на Бог, понеже неговото време да напусне земята не е дошло все още.

После е показан ада на Емануел, който той казва, че е много гаден. Тези в ада са накарани да работят като роби през цялото време.

Исус после дава на Емануел нещо, което изглеждало като едно голямо парче шоколад и му казва да го изяде. Имало вкус на шоколад! След като го изял, Исус му казва, че е изял цялата Библия и че като се върне на земята, той ще може да запомни всички стихове без да отваря Библията. Един приятел на Емануел потвърждава, че това е вярно. Човека има цялото Свето Писание в главата си.

След седем дни от неговата смърт на Земята Исус казва на Емануел, че е време за него да се върне в неговото тяло на Земята. Исус му казва да отива и да свидетелства, за това, каквото е видял и да моли хората да се разкаят и да изгонят греха. Исус му дава три ангели пазители да го защитават винаги.

Емануел отказва да напусне рая, но Исус просто го е докоснал с върха на пръста си. Емануел се е озовал в тялото си, което в било пълно с ларви на мухи. Той казва, че е използвал ръката си за да премахне ларвите от неговата уста.

Неговите приятели не могли да повярват на очите си като видели загнилото тяло на Емануел да се помръдва и въжетата да се отпускат. Въпреки че повечето от останалите десет били много болни, те избягали от училищната стая, викайки че са видели призрак. Те се върнали след като чули гласа на Емануел да ги моли да се върнат.

Една от ръцете на Емануел е имала част, която е била изядена много от ларвите, което е причинило ръката му почти да падне. Той бил откаран в болницата в Кигали. Бог казва на Емануел да не се притеснява и да не приема предложената операция, при която ръката му щяла да бъде отрязана.

С Божиите свръхестествени начини на работа, Бог се появил като видение пред един доктор в Австралия. Бог го инструктирал да отиде в Рванда да потърси Емануел и да вземе всички необходими инструменти, които ще му позволят да направи операция на ръката на Емануел, която била все още закачена за тялото му. Бог дал на доктора подробности относно Емануел, включително болницата в Кигали и негова снимка. Докторът отлетял към Рванда и намерил Емануел.

След лечението Емануел започнал служба си да свидетелства какво е видял в тая. Навсякъде, където Емануел е отишъл се случвали чудеса. Например в Рванда той се е молил и една много силна вещица, от която всички в Рванда се страхували, загубила всичките си сили! В Танзания, Емануел бил откаран в затвора заради проповядване и покръстване на Мюсюлмани. Докато бил в затвора, той се молил и силен вятър разрушил затвора. Офицерите в затвора го пуснали на свобода следващата сутрин! Сега Емануел служи в Кения и Южна Африка. Той пътува из различни страни, за да сподели неговото свидетелство с другите.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Герард Ландри – Преживяване близко до смъртта

Герард Ландри – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Доктор Герард Ландри, изследовател на безчувствени състояния, е работел двадесет и шест години в медицината и е имал много добър живот като Християнин с жена и три деца до преди неговия сърдечен удар на 24. Март, 1979 година. Последицата от това било следното НДЕ:

Изведнъж не можех да мисля. Към 4:13 следобед, бях транспортиран от физическото измерение, измерението на тялото, в духовното измерение. Знаех, че съм в друг свят, свят, който е толкова реален, колкото този свят е реален за тези, които четат това. Това което видях, го видях с очите на духа, защото по това време, моята душа и моя дух бяха в рая. В момента, когато напуснете плътта, вашето духовно осъзнаване се засилва, защото плътта държи долу вашето духовно осъзнаване. След смъртта, вашия дух е освободен. Моето преживяване беше свръхестествено, но реално.

Първото усещане беше за вечността … Когато умрем всичко спира. Сякаш най-накрая стигаме до наносекундата, където времето спира за нас. Като часовник, нашето тяло спира в това време. Но нашия дух и съзнание продължават да живеят в измерение извън линейното време. Излизаме от наносекундите в пространствено-временни размери, които не можем да знаем тук на Земята. Наричам го вечното сега, защото така го чувствах. Миналото, настоящето и бъдещето, всички се сляха в това, което Светото писание нарича вечността. Вечността е настоящето, сегашния момент, който никога не свършва.

За да разберем това пространство се нуждаем да свържем човешкия дух със Светия Дух. Като се случва тази връзка, ние минаваме от познанието на главата към преживяването на сърцето. Исус дойде специално, за да ни даде този вид живот – вечния живот. Той ни каза за него. Той го демонстрира. Той го даде.

После сякаш имах очи навсякъде около главата ми, видях светци, души, които бяха в рая, многобройни. Нямаше начин да ги преброя. Дали бяха милиони или билиони, нямам си идея. Докъдето можех да видя във всяка посока бяха хора с всякакви размери облечени в бели широки дрехи. Хората бяха прозрачни. Можех да виждам през тях. Те бяха зад мен, пред мен, всички около мен. Те се “носеха” на нещо, което изглеждаше да е кристално огледало или облак или дим. Трудно е да се опишат тези неща с земни думи, но се опитвам да ви покажа какво видя моя дух. Всеки човек държеше корона на главата си.

Светците казаха, “Чакахме те”.

Погледнах моето тяло и разбрах, че съм една от тях. Когато погледнеш към себе си и видиш през тебе си, това е голямо преживяване. Гледах една форма на моето тяло.

Тогава облаците се разделиха (но те не бяха точно облаци) и Исус се появи. Когато се появи, той ми се показа на кръста все едно беше от плът, все още с неговите продупчени от пирони ръце и крака.

За мен това означаваше, че кръстът ще бъде запомнен завинаги в рая и че спасението, което той носи е завинаги.

Ако се опитах да опиша как изглеждаше, цветовете на очите му и всичко друго, думите ми щяха да са недостатъчни. Би било като да видиш снимка и после да се опиташ да опишеш какво е да преживееш човека.

Тогава Исус ме погледна с поглед изпълнен с милост, пълен с любов и грижовност. Поглед подобен, представям си, на погледа, които е дал на неговата майка, Мери и неговия приятел Йоан, когато те чакаха в агония до стъпалото на кръста. Този поглед беше същината на любовта. Разбрах пълнотата на любовта на Бог в този момент. Погледа би трябвало да е същия като този, който Исус е дал на Матей на масата на събирача на данъци.

Исус вероятно просто е спрял, погледнал го е и казал, “Следвай ме”.

Също видях перфектното подчинение, което Исус имаше към неговия Баща. Той му се подчиняваше на кръста. Той умря на кръста за нас, защото той обича своя Баща и обича нас. От любов той стана слуга за нас. Всички неща, които прочетох в Библията станаха реални за мен тогава.

Исус приказваше с глас, който предаваше същата любов, която неговия глас ми предаде, такава благост и нежност. Веднъж чуеш ли го, никога няма да го забравиш.

Той ме приветства с “Гери, нека моя мир да бъде с теб”, моето първо име, после мирът да бъде с теб.

Той каза, “Ти си излекуван. Не чувстваш болка. Нямаш притеснения. Няма да имаш страхове или вина от миналото. След една седмица ще бъдеш у дома от болницата”.

Когато Исус каза, “Ти си излекуван” си помислих, Господи, прекрасно е в това място. Искам да остана.

Той ми каза, че всички молитви, за който се молихме тази сутрин ще бъдат отговорени.

И той каза, “Отиди и кажи на твоето семейство, твоите приятели, твоите другари, и на всеки, който успееш, кажи им за моята любов. Искам да прочетеш евангелието на Йоан, първите две писма на Йоан и всичко от Откровение”.

“Господи”, казах, “Защо искаш да направя това?”.

Той каза, “Йоан е мой приятел. Той знае всичко за моята любов”.

Не разбрах напълно какво се случи, моето сърце е спряло за четири минути и бях върната обратно към живота. Когато Господ свърши разговора с мен, осъзнах, че съм обратно в тялото ми. Тогава изпаднах в дълбока кома, в която не можех да комуникирам или да мърдам някоя част от тялото ми за повече от десет часа.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Лораин Тутмарк – Преживяване близко до смъртта

Лораин Тутмарк – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

През 1928 Лораин Тутмарк е имала отравяне на кръвта. Понеже е нямало антибиотици по онова време, докторите я изпратили в къщи и й казали, че не могат да направят нищо повече за нея. От това последвало нейното преживяване близо до смъртта:

Като лежах на леглото една сутрин, усетих че болката по тялото ми я нямаше. Не мислех за нищо, просто гледах нагоре към тавана, когато почувствах нещо странно да се случва. Почувствах, че се издигам извън тялото ми и отидох точно в горния край на стаята, от където гледах.

После се придвижих напред и минах през стената. Веднага се озовах до врата ми в черна река, толкова черна, колкото може да е черното и много студена. Моята физическа болка, липсваща преди малко, се завърна. Водата се въртеше около мен.

В ума ми попитах, “Къде съм?”

Чух висок обичащ глас да казва, “Това е вечността. Това е вечността. Ти си загубена!”

Отекна, “Ти си загубена!”

Силният глас дойде отзад и затова не видях кой беше, но знаех, че е гласа на Бог.

“Какво е това?” попитах отново.

Той отговори, “Това е реката на смъртта”.

Неговият глас отекна, “Това е реката на смъртта”.

Не знаех какво означаваше “да си загубен” или “реката на смъртта”. Исус спасителят беше неизвестен за мен тогава. Когато бях на три или четири години, започнах да ходя на Неделно училище с моите сестри и братя. Харесваше ми да ходя на заниманията с деца, но не учихме нищо като спасение. Не бях ходила на църква, от както бях млада.

Имах ужасен страх, когато бях обгърната от тази черна река, не можех да плувам. Като видях всичката вода, си знаех, че умирам. И когато този глас ми каза, че съм загубена и че това е вечността, тогава знаех, че Бог ми разкриваше, моето загубено положение. Започнах да се завъртвам във водата, която стана като водовъртеж. Продължи, по-бързо и по-бързо и по-бързо, и ме дърпаше надолу. Борех се да спася живота ми. В болка, мизерия и страх, продължих да потъвам надолу в тази вода. Когато стигнах до дъното, не можех да се боря повече. Напълно изтощена, аз се предадох.

Тогава видях светлина да влиза във водата около мен. Водата стана топла. Погледнах към светлината и видях Исус на около един метър над мен в отвор над главата ми. Всичко друго беше тъмно, но той беше ярък! Светлината идваща от него не можеше да се опише. Неговата коса имаше кестеняв цвят и беше къдрава. Имаше такива красиви очи. Никога няма да забравя тези очи. Те бяха толкова големи и пълни със смисъл и доброта и прошка и милост. Всичко, което искате да видите в лицето на Исус беше там.

Трябваше да знам, че съм изгубена, преди да бъда спасена. Той имаше такова състрадателно лице. Никога няма да го забравя. Но Исус не се усмихваше, ами беше тъжен. Неговите очи бяха толкова проникващи.

Когато погледнах неговата бледо сива широка дреха, видях едно голямо червено петно на неговите гърди и се чудех какво означаваше то. Не можах да видя какво е то и бях любопитна да разбера. Беше просто едно голямо петно.

Мигновено един глас проговори. Въпреки, че не попитах, той знаеше какво исках да знам!

Той каза, “Това е кръвта, която пролях на кръста за вашите грехове”.

Разбрах неговото значение: Знаех, че греша, като кръвта ми беше обяснена.

Тогава Исус каза, “Последвай ме”.

Казах, “Аз ще!”

В мига, в който казах, “Аз ще”, водата беше изчезнала.

Той беше сложил неговата дясна ръка долу във водата и когато каза, “Последвай ме” всичката тъмнина изчезна от живота ми, изчезна напълно! Яркост, но не беше от слънцето, ами дойде от Исус. Прозрачна златна светлина дойде от него, от неговото тяло.

Като протегнах лявата ми ръка и хванах неговата топла ръка, мигновено почувствах силата на Бог да минава през тялото ми. Никога не бях чувала за силата на Бог. Бих използвала думи от химн, за да опиша чувството на силата на Бог. Беше като “искри от блъскане на стомана” минаващи през тялото ми от главата до петите ми отново и отново. Ставах все по-силна и по-силна като силата минаваше през мен!

Накрая си помислих, “Аз съм добре. Нямам болка. Това е реално! Това е реално!”

Когато казах това, “Това е реално”, аз погледнах Исус.

Всичко, което той каза беше, “Следвай ме”.

Това беше всичко, което той трябваше да каже на някой!

Двамата се носехме към една стена. Спряхме може на около пет метра от стената. Все още държах ръката му и следвах неговия поглед. Той гледаше право напред. Погледнах нагоре и видях една прозрачна стена да блести като чисто злато, до колкото можех да видя. Можех да видя в нея, двадесет сантиметра или повече, но не през цялата. Ох, исках да видя зад тази стена.

От зад стената чух много движение. Всичко беше живо зад тази стена. Сякаш беше зората на нов ден, денят тъкмо започваше! Беше красиво преживяване. Чух малки птички да пеят, мънички птички, и те ставаха все по-шумни и по-шумни. Хората казваха, че е нямало птички в рая, но аз ги чух.

После чух нещо като милион малки златни камбани да дрънчат, те звъняха и звъняха. Много пъти оттогава чувам тези камбани по средата на нощта (и това не е от високо кръвно!). После чух бучене и после хор да пее. Пеенето ставаше все по-силно и беше в минорен тон. Беше красиво и в перфектна хармония. Също чух струнни инструменти.

Знаех, че имаше цветя. Можех да ги помириша, но не можех да ги видя. Тяхната миризма беше като парфюм върху нежен бриз, много нежен бриз.

После понеже светлината беше толкова ярка, явно стана обяд. Стъпих напред да търся врата, но не видях. Не беше моето време да влезна.

Обърнах се да погледна към Исус, но той беше изчезнал. Не го виждах или чувах. Той беше просто изчезнал! Тогава в този момент, се почувствах обратно в тялото ми на леглото.

Никога не исках да се връщам тук, си помислих. Търсех вратите на рая.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Картър Милс – Преживяване близко до смъртта

Картър Милс – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Кенет Хагин – Преживяване близко до смъртта

Кенет Хагин – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Кенет ХагинКенет Хагин (1917-2003) мислел, че по времето, когато е бил девет годишен, е направил всичко необходимо, за дa има място в рая. Той е бил роден и отгледан като южен църковен кръстител. Като дете, той първо се е поверил на Исус и е бил кръстен с вода. Бил е дългогодишен член на църквата. В Християнските среди, той беше “спасен” и по пътя към рая. Той е бил вярващ и последовател на Исус Христос и е знаел, че това му осигурява място в рая. Дори е вярвал, че Исус и неговите наследници са били южни кръстители. Дошло му е като истински шок, когато открил, че не са били. На 15 години, Кенет има преживяване близко до смъртта, което било следствие на деформирано сърце, състояние с което е бил роден.

Следва извадка от неговото преживяване, както е описано в неговата книга, “Вярвам във видения”.
Сърцето ми спря да бие. Вкочанеността се разпространи в краката, глезените, колената, бедрата, стомаха, сърцето ми, и излязох от моето тяло.

Не изгубих съзнание, излязох от моето тяло, както водолаз скача от дъска за скачане в басейн. Знаех, че съм извън тялото си. Можех да видя семейството ми в стаята, но не можех да се свържа с тях.

Започнах да се спукам, надолу, надолу, в една дупка, все едно се спускаш в кладенец или пещера. Продължих да се спускам. Отивах с краката надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на Земята. Накрая те изчезнаха. Тъмнина ме обви, тъмнина по-черна от която и да е нощ, която може да се види.

Колкото по-надолу се спусках, толкова по-тъмно ставаше и толкова по-горещо ставаше, докато накрая под мен, видях пръсти от светлина играещи на стената от тъмнина. И стигнах до дъното на дупката.

Това ми се случи преди повече от 60 години, но все още е толкова реално, сякаш се е случило предишната седмица.

Като стигнах до дъното на дупката, видях какво причинява пръстите от светлина да играят на стената от тъмнина. Отвън пред мен, зад портите или входа на ада, видях огромни оранжеви пламъци с бели гриви.

Бях издърпан към ада точно както магнит привлича метал към себе си. Знаех, че ако веднъж влезна през тези врати, не можех да се върна повече.

Осъзнах, че някакво създание ме срещна на дъното на дупката. Не го погледнах. Моя поглед беше прикован към портите, но знаех, че това създание беше там до моята дясна страна.

Това създание, когато се опитах да забавя моето спускане, ме взе за ръка и ме придружи. Когато го направи, далеч над тъмнината един глас проговори. Звучеше като мъжки глас, но не знаех какво каза. Не знам дали беше Бог, Исус, ангел или нещо друго. Не приказваше на английски език, беше чужд език.

Това място се разтресе от малкото думи, които той изрече! И създанието пусна ръката ми. Имаше една сила като всмукване на моите гръбначни части, която ме издърпа обратно. Отдалечих се от входа на ада, докато стоях в сенките. Тогава като с всмукване отгоре, полетях с главата напред през тъмнината.

Преди да стигна то върха можех да видя светлината. Бил съм долу в един кладенец, сякаш си много надълбоко и можеш да видиш светлината горе.

Седнах до входа на къщата на дядо ми. После минах през стената, не през вратата, не през прозореца, през стената и сякаш скочих в тялото ми както мъж слага крака си в обувката си сутринта.

Преди да скоча в тялото ми, видях баба да седи на края на леглото и да ме държи в нейните ръце. Когато влезнах в тялото ми, можех да комуникирам с нея.

Почувствах, че се плъзгам. Казах, “Бабе, отивам пак. Ти ми беше като втора майка за мен, когато Мама беше болна”.

Сърцето ми спря за секунда. Скочих извън тялото ми и започнах да се спускам, надолу, надолу, надолу. О, знам че бяха само няколко секунди, но изглеждаше като вечност.

Колкото по-надолу отивах, толкова по-горещо и по-тъмно ставаше, докато стигнах отново на дъното на дупката и видях входа на ада или портите, както ги наричам. Осъзнах, че това същество ме срещна.

Положих усилия да забавя моето слизане, сякаш се носех надолу, но имаше някакво привличане надолу. И това създание ме взе под ръка. Когато го направи, онзи глас проговори отново, мъжки глас. Беше на чужд език. Не знам какво каза, но когато го изрече, това цялото място се разтресе. Това създание ми пусна ръката.

Беше като всмукване на гръбнака ми. Никога не се обърнах. Просто летях обратно към сенките на тъмнината. И после бях издърпан с главата напред. Можех да видя светлините на Земята над мен, преди да изляза от дупката. Единствената разлика този път беше, че отидох на долния край на леглото. За секунда постоях там. Виждах тялото ми да лежи там на леглото. Видях Баба да седи там и да ме държи в нейните ръце.

[Кенет казва довиждане на неговото семейство]

Оставих по една дума на всички от тях и моето сърце спря за трети път.

Почувствах как кръвообръщението спря. Изведнъж пръстите на краката ми се вцепениха. По-бързо от щракване с пръсти, моите пръсти на краката, крака, глезените, колената, бедрата, корема и сърцето умряха и излязох от моето тяло и започнах да се спускам.

Тогава си помислих, това не може да ми се случва. Това е само халюцинация. Не може да е реално!

Но тогава си помислих, “Това ми е третия път. Няма да се върна този път! Няма да се върна този път!” Тъмнината ме обиколи, по-тъмно от която и да е нощ, която може да се види.

И в тъмнината извиках, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.

И чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината. И втория път извиках малко по-силно, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.

Чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината.

Отново стигнах до дъното на дупката. Отново почувствах жегата сякаш ме блъскаше в лицето ми. Отново се приближих до входа, портите на самия ад. Това създание ме взе под ръка. Поисках да се боря, ако можех, за да не влизам. Само успях да забавя моето слизане за малко и той ме пое под ръка.

Слава Богу този глас проговори. Не знаех кой беше, не видях никой, просто чух гласа. Не знам какво каза, но каквото и да беше казал, мястото се разтресе, просто се потресе. И това създание пусна ръката ми.

Сякаш нещо всмука гърба ми. Дръпна ме обратно, далече от входа на ада, докато стоях в сенките. После ме издърпа с главата напред.

[После Кенет се връща в тялото си и се излекува от болестта]

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Тифани Сноу – Преживяване близко до смъртта

Тифани Сноу – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Джорд РодонаяТифани Сноу е имала много стриктно религиозно минало и никога не е вярвала в свръхестественото. Но всичко това се променило, когато внезапно и дълбоко НДЕ я закарва пред Бог в рая, където й е дадено знание и любов извън нашето разбиране. Тифани казва, “Най-доброто нещо, което ми се е случило в живота ми, е че почти го загубих”. По това време Тифани е била успешен автор на песни и продуцент в Нешвил, когато светкавица я удря и почти взима живота й. Последицата от това било едно дълбоко НДЕ, от което тя получила даровете за лекуване и психически способности. Тя открила, че нейната мисия в живота е да лекува, учи и да помага на другите да проявяват техните Божии дарове със сила и любов в техните животи.

Тифани смята гръмотевицата, която почти я е убила, като божествено намесване поради божествените дарове, които е получила, които използва, за да помага на другите. Използвала е нейните психически дарове в работата си за ФБР относно терористичните атаки на 11-ти Септември. Нейните психически способности също са били използвани в един случай на национално отвличане на дете. Днес те служи като посветен свещеник, Божествен Лекуващ лекар (Християнска молитва комбинирана с лекуване с ръце), Рейки майстор, учител и автор на три книги.

Наричат я модерен мистик, но тя просто се счита за “работник на Големия Пич”. Тя също продължава да пише песни и да произвежда парчета. Относно как да развием нашите дадени ни от Бог дарове, Тифани казва, “Всичко е да се научим да даваме и да обичаме Даващия, вместо само даровете; тогава Той ще ви даде и двете с безусловна любов. Ние всички имам дарове!”

Беше лято и силен вятър и дъжд се развихряха над пасището. Отидох да проверя конете, исках да се уверя, че бяха добре. Единия кон беше под веригата около заслона на фермата и търсеше трева. Спуснах веригата от заслона с едната ръка. Стоях в изливащия се дъжд с разтворени ръце и гръмотевицата удари и изтанцувах неконтролируем електрически танц като се сгърчиха мускулите ми. Не почувствах болка и всичко стана в черно. Умрях.

После се озовах да стоя на нищо, високо във вселената и имаше далечни цветни планети около мен. Можех да видя мъгливи върхове на звезди и когато движех ръката напред и назад, звездите изглеждаха шаващи като отразени от вода. Почувствах се замаяна. Усещах, че можех да виждам не само пред мен, ами навсякъде в едно и също време. Носейки се на няколко метра от мен, видях мъж с тяло като моето, през което може да се вижда. Той се обърна към мен с глас, който чух в моята глава, “Не се страхувай, всичко е наред.”

Междувременно ние ускорявахме към една огромна елиптична топка от въртяща се светлина, ярко бяла в средата и жълтеникава по краищата. Колкото по-близко се придвижвахме, толкова повече чувствах изумителната Любов, изглеждаше толкова топла и успокояваща, почувствах се като дете, което го държат.

Спряхме. Ярката светлина беше все още далеч от мен. Исках да продължа, почувствах се като магнит, неустоимо привлечена. Желанието да се слея ставаше все по-силно като се придвижвахме по-близо. Знаех, че тази светлина беше Присъствието на Бог, самия рай! Грееща светлина се появи пред мен, съедини се, за да образува глава, рамене и тяло. Един глас извика от златните искри насъбрани пред мен.

“Какво научи?” попита той.

Гласът беше толкова мек и нежен, но присъствието на Божествения Авторитет беше там. Знаех, че това беше гласът на единствения син Божии, Исус Христос.

Тогава събитията на живота ми се разкриха пред очите ми, времена, когато бях ядосана, и когато показвах любов, изглеждаха като филм. Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша и също почувствах как яда се прехвърляше на другите хора. Тогава, когато показвах любов към хората, почувствах същото. И почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие – такава радост!

Тогава Христос каза, “Плътта е тест на духа … Обичайте се едни други.”

И едва чух гласове да пеят най-красивата мелодия, която съм чула, пееха от бялата светлина. Горещо щипещо усещане ме напълни до пръстите на краката ми. Каза ми “Добре дошла в света на лечителите.”

Тогава Христос проблясна и изчезна. Красота и цветове трептяха около мен, все едно бях по средата на блестящо северно сияние. Духа до мен продължи нататък и показа различни звезди, планети, цветни въртящи се светлини от всякакъв вид, и им каза имената на всички. Също ми даде отговори на хиляди въпроси. Купища информация сякаш експлодираха в моя ум, като празна библиотека, която се пълни.

Тогава почувствах, че спадам, все едно падам от леглото. Връщах се обратно.

Сега лекувам в три клиники в Калифорния и летя на всякъде,за да видя хора да се оправят, чрез молитва и горещи ръце. Никога не съм вярвала в лекуването или в преживявания близки до смъртта преди. Лекуване става като се сетя как беше там горе и видя себе си пред Христос, държащ болния човек в моите ръце. Тогава чувствам това топло потрепкане отново и чудото се случва, сякаш се свързвам с Бог просто от моя спомен. Нямам търпение да се върна. До тогава, ще се опитам да направя по-добър филм за моя преглед на живота.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Браян Кребс – Преживяване близко до смъртта

Браян Кребс – Преживяване близко до смъртта.

Източник: www.near-death.com

Кълбото от любов

Моето първо преживяване близо до смъртта беше, когато бях дете, може би на две или три години. Това би било около 1953 година. Тогава се удавих. Споменът от него беше, че видях тялото ми под мен. Спомням си, че видях ярко, топло и обичащо кълбо над мен. Панирах Татко и Мама отдолу. Не знаех, че нещо за което не се приказва и че никой няма да ми повярва. Никога не беше нещо, което трябваше да свържа с мен.

Тогава през 1971 … бях намушкан с малка кама, която нарани една артерия над черния ми дроб. Спомням си, че погледнах нагоре и видях светлина. После погледнах надолу към моето тяло и тогава се озовах лице в лице с поне две същества. Те изглеждаха като хора и като че ли се носеха във въздуха. Осъзнах, че съм далече над моето тяло и не бях в земното пространство. Съществата се опитаха да ме спрат да отида към светлината. Не знаех защо, те изглеждаха ужасени и не искаха да отида. Но аз отидох. Изстрелях се като стрела през това, което може само да се опише като тунел.

Видях тунела като периферна замъгленост от звезди и видях обичаща светлина пред мен. Тогава спрях. Бях там с това кълбо от грееща любов и разбиране. Не ми изглеждаше чуждо. Не бях уплашен. Бях напълно сигурен и нямаше друго чувство, освен възхищение и любовта и знанието и мъдростта, която това кълбо проектираше. По размер няма да е като гледате слънцето, но гледайки Земята, когато сте на нея. Беше безмерно и тотално и неговата сила беше любов.

Почувствах присъствие до мен, беше един мъж и той ме попита дали съм готов за прегледа на живота ми. Казах, “Да”.

Всичко това не беше устно, ами просто знание. Тогава видях един град. Отидох в този град и вървях през живота ми. Минах през всеки един момент и всяко едно чувство. Не бях уплашен понеже все още бях в светлината. Приказвах с мъжа за моя живот. Но не си спомням подробностите.

Тогава си спомням, че стоях в светлината на Кълбото от любов. Почувствах добротата и любовта и знанията му. Моя ум беше в дълбока, дълбока концентрация на мисълта.

После отидох до дванадесет същества с огромни познания. Те бяха пред мен и стояха в редица. Не бяха хора. Не излъчваха чувства като съдене или авторитет, но изглеждаха силни в себе си. Изглеждаха по-високи от мен и носеха сиво бели широки горни дрехи. Имаха бяла кожа, големи глави и широки очи. Не си спомням да имаха усти. Над тях имаше един дух. Беше като звезда, както я виждаме от Земята, но по размер изглеждаше да има същия размер като главите на съществата. Духът мина на моето ляво и надвисна над първото същество. Спомням си, че нещо като видео от знания изникна от ръцете на съществото, които бяха пред тях.

Всяко същество беше свързано с нещо. Те отвориха знанията, които имаха и духа се придвижи върху тях. Последното ми каза какво можех да направя ако се върна обратно и неговото значение. Само си спомням, че видях един млад мъж, чиятo глава го болеше сякаш си е наранил врата. Казах, “О! Арон! Сине мой!”

Те казаха, “Не, не твоя син.”

Тогава осъзнах какво имаха предвид. (През 1978, единственото ми друго дете беше родено, син).

Тогава взех решение да се върна обратно на Земята. И си спомням, че беше много трудно решение. Беше трудно, защото всичко там беше толкова красиво и имаше толкова, толкова много любов. Имах чувството на свободна воля и все пак чувството на дълг присъстваше, на задължение. И в секундата, когато осъзнах това, бях изстрелян обратно в тялото ми.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени
123