Tag Archives: проект


Откриване на проект „Прозрачност“

Българо – полски проект ПРОЗРАЧНОСТ 

в  Mall Велико Търново

         На 20-сти юни в Мall Велико Търново Йоанна Тиеле, доц. д-р Росен Русев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“) и Атанас Тотляков откриха изложбата Przezroczystość, Transparency, Прозрачност“. Изложбата е резултат на българо-полски проект ПРОЗРАЧНОСТ, в който участват дванадесет автори от Полша и България :

·         АТАНАС ТОТЛЯКОВ (ATANASTOTLYAKOV)

·         ЛИЛЯНА ГЕОРГИЕВА (LILYANA GEORGIEVA)

·         ИВЕЛИНА Д. РУСЕВА (IVELINA D.RUSEVA)

·         МИНА СПИРИДОНОВА (MINA SPIRIDONOVA)

·         АРТУР ХЖАНОВСКИ (ARTUR CHRZANOWSKI)

·         ЙОАННА ТИЕЛЕ (JOANNA TIELE)

·         ЮСТЪНА ЯКУБОВСКА (JUSTYNA JAKÓBOWSKA)

·         ДОМИНИКА ВАЙБЕРГ (DOMINIKA WAJBERG)

·         КАТАЖЪНА МАЙСНЕР (KATARZYNA MAJSNER)

·         АЛИЦЯ РЪНКИЕВИЧ (ALICJA RYNKIEWICZ)

·         МАЦИЕЙ ЗДАНОВИЧ (MACIEJ ZDANOWICZ)

·         ИСКРА ИВАНОВА (ISKRA IVANOVA)/ новия участник

 

Автори от двете страни в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите на нашето съзнание.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле и е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка и провокиране на продължително взаимодействие между творци от Полша и България.

За първи път проектът беше реализиран със съдействие на сдружение „Фабриката“ и с финансова подкрепа от Национален Фонд „Култура“ в Център за визуално и мултисензорно изкуство Източен 48  в Пловдив.

От 20-ти юни до 20-ти юли 2013 изложбата гостува в ново, алтернативно за изкуството пространство – Mall Велико Търново. Нестандартната изложба на съвременните автори от Полша и България излезе от пространството на галерията за да достигне до по-разнообразна публика. Освен това, по времето на представянето на проект ПРОЗРАЧНОСТ в Mall Велико Търново се осъществи пряк контакт между част от художниците и посетителите, като два пъти седмично авторите присъстваха в изложбеното пространство.
Представянето на тази съвременна инсталация в търговски център й придаде допълнително значение. Прозрачните произведения на художниците, със своята ефирност и деликатност, се появиха във визуално и емоционално силна, конкурираща среда, давайки „въздух“ на посетителите. От една гледна точка, изложбата придоби функцията на пауза/почивка в интензивната среда
  преситено с ярки цветове, музика и реклами като внесе визуално спокойствие. От друга гледна точка, работите на художниците провокират посетителите на мола да спрат за малко в ежедневието си и да се замислят философски за нещата, към които ги насочват авторите. Работите карат зрителя да обърне внимание на невидимите неща, които ни заобикалят, правейки ги видими поне за един миг. Те насочват публиката към нематериалните неща, което действа като алтернатива към заобикалящата ги материална среда, „допълвайки я чрез прозрачността си“. В този случай се появи един вид симбиоза между трудно съвместими понятия и идеи.

Този аспект тълкува доц. др Росен Русев по времето на откриването на изложбата:

Естетика на прозрачността, или постмодерната символика на една концептуална изложба в мол

За мен е огромна радост и чест да мога да представя на публиката настоящата тематична изложба с надслов „Прозрачност,“ с участието на автори от Полша и България – в галерия в централен мол Велико Търново от 20ти Юни до 20ти Юли, 2013[1]

Да нарисуваш или из(об)разиш прозрачността в буквален смисъл е невъзможно. Наистина, на традиционния рационален език на нашето съвремие това би прозвучало парадоксално. На един по-различен език, обаче, подобно начинание изглежда и звучи напълно възможно и смислено. Става дума за езика на изкуството, който може да из(об)разява в един небуквален смисъл, т.е, по един наистина фигуративен, артистичен, метофоричен, или просто казано – художествен начин.  Освен  че това ни напомня за известни ползи от изкуството, то също така е и един пример за това как се прави от невъзможното възможно. Показва ни как чрез творчество могат да се правят „чудеса,“ и евентуално ни указва пътя към чудото, което би довело до това, което философите – кога клиширано, кога иронично – наричат „спасението на света.“ Изкуството, в този смисъл, е един неизчерпаем източник на идеи, имащо концептуален потенциал, който може да се актуализира, особено когато се забелязва определена изчерпаност в другите източници на идеи. Като индикация за идейна изчерпаност в нашата епоха ни служат напр., бих казал пре-достатъчно често, нейните големи т. нар. „кризи“ от всякакъв вид. Зад/през /чрез тях – на един необходим език, на който парадоксите вече звучат смислено, (наистина един постмодерен език) – „прозира“ една липса на определен вид творчество. Пътят, който изкуството ни указва като изход в този смисъл е наистина един много земен и напълно възможен път. Това е пътят на творчеството, който при това е достъпен не само за т. нар. „хора на изкуството,“ но и за всички други, понеже критическо-креативното мислене, неизменно участва във всички проблемно-разрешителни дейности и налага на всеки индивид да бъде творец, както на собствения си живот, така и на съдбата на света.

В този смисъл, можем да търсим и културната значимост на темата за „прозрачността“, пресъздадена от авторите на изложбата. „Прозрачността“ тук ни се явява като един вид неналичност, липса, дефицит, или – както би го описал философа Хайдегер – просто  като „нищо“, като скритото от нашето полезрение, което обаче в същото време е незаменимо условие за възприятието на битието на тези неща, които ни изглеждат безспорно налични. Без прозрачността, без „нищото“, без неговата разграничителна функция, ще се изгуби и това, което „е“, т.е., това, което за нас в най-позитивен смисъл е определимо като нещо непрозрачно[2].

В това, според мен, се състои същината на идеята на авторите, които освен чрез художествено пресъздаване я представят също така и дискурсивно в малка информационна брошура, (при това по един много философски издържан начин)[3]. Въпросните дискурсивни описания навлизат в един много продуктивен обмен със самите произведения на авторите, и аз се изкушавам да се спра на него накратко.

Начина, по който авторите представят темата „прозрачност“, включва една транспозиция на известното свойството на „материята към проводимст (пропускливост) на светлината“. „Прозрачността“ е схваната, като премахваща ограниченията пред погледа, или изцяло, или частично, като в първия случай тя „не провокира промени във възприятието,“ а във втория играе ролята на „своеобразен филтър“ предлагащ специфичен поглед от „друг ъгъл.“ И в двата случая, обаче, „прозрачността“ позволява обектите попадащи в нашето визуално пространство да бъдат в известен смисъл „създадени от нея.“ Според идеята на авторите, художникът може активно да създава и „контролира видимото и невидимото“ преди да ги поднесе на зрителя под формата на „един по-интимен, уникален свят на мисли и индивидуално възприятие.“ В художествения изказ, „обектите могат да съществуват независимо от пространството и в същото време съжителстват с тази околна среда, като и предават значимост“[4]. (Забележете, че философите напр. не мислят непременно така, и то не заради друго, а защото техния език, т.е., техния преобладаващо рационално-дискурсивен медиум на изказ, не им позволява да мислят така. За сравн., Витгенщайн твърди:  „аз мога да си представя пространството като празно, но не мога да си представя предмета без пространство.“) [5]

Тук ще си позволя да цитирам един бих казал съвършено философски пасаж от идеята на авторите описана в брошурата:

„ПРОЗРАЧНОСТТА, разбирана в буквален и абстрактен смисъл, създава съвсем нови перспективи и семантични пространства. Чрез уникален процес на наблюдение може да се проникне дълбоко в пространството, идеите и мислите, преливайки се в едно цяло с тях.

ПРОЗРАЧНОСТТА предоставя потенциалната възможност да изчезне границата на хоризонта, и да се намери нещо видимо в невидимостта.“[6] 

В един по-специфичен смисъл, авторката Алиця Рънкиевич (AlicjaRynkiewicz) изтъква на преден план прозрачността на дрехата и непрозрачността на марката. В една култура на консуматорство, реалиите забелязвани от окото може да изключат (направят прозрачен) факта, че не само различните брандове често използват „едни и същи материали,“ но и че дори са произведени в „една и съща фабрика.“

Катаржъна Майснер (KatarzynaMajsner) гледа на „прозрачността като липса на бариери“ или като свобода, промотираща прозрачност на ума (изобразена със зелен цвят прозиращ в главата), на чувствата (червен цвят прозиращ в сърцето), на телесността/сексуалността (жълт цвят прозиращ в половите органи).

Мина Спиридонова (MinaSpiridonova) свързва прозрачността с „паралелни пространства“ на „време“, „пространство“ и „взаимодействия“ (все понятия, имащи характеристиката на невидимост, прозрачност). „Едновременност и взаимосвързаност“ характеризират различни локации, както и минало, настояще и бъдеще; тяхното „паралелно“ съществуване остава непостижимо за интелекта на науката сам по себе си и остава „маргинализирано“ в неговото полезрение, очевидно поради тяхната прозрачност (да го кажем пак парадоксално-смислено), която може да бъде пресъздадена само художествено.

Доминика Вайберг (DominikaWajberg) гледа на „прозрачността,“ като “Fragile” (крехка или чуплива в някакъв смисъл), притежаваща „чувствителност към реалността,“ която неизменно „оставя своите следи върху нея“; човек се опитва да я съхрани, т.к. не е свикнал да вижда реалността през „увредена (разрушена; наранена) прозрачност.“

Артур Хжановски (ArturChrzanowski) пресъздава прозрачността като „безсъние“ актуализиращо спомени и преживявания, които сгъстяват изображението и правят трудно погледа назад; призивът му да се позволи сблъсъка на „светлина и тъмнина,“ на видимо и невидимо, настояще и спомени е всъщност призив за един жизнеутвърдителен синтез на непрозрачното с прозрачното.

Лиляна Георгиева (LilyanaGeorgieva) и Ивелина Д. Русева (IvelinaD. Ruseva) ни поднасят прозрачността като „дъх“, този „нематериален материал“ стоящ в основата на живота; дъхът върху стъкло с изрисуван в него с пръст кръг разделен на четири (символизиращ древногръските архе-та въздух, вода, огън, и земя), вписан в спирала „символизираща живота“ като „път на душата.“ Изображението се появява с дъха и изчезва с неговото изпаряване обвързвайки неизменно творчеството с основата живота.

Юстина Якубовска (Justyna Jakóbowska) ни обръща внимание на социалнта значимост на прозрачността с три неща, които правят човека в някаква степен прозрачен или невидим в един свят на повърхностни ценности и неизказани конвенции, в който съществува „културно изградена концепция за привлекателността.“ Патерици, бастун, инвалидна количка – те са „шапката невидимка,“ чието приказно очарование се превърща в „проблем в реалния живот,“ който е преодолим само с помоща на тези, които те забелязват.

Атанас Тотляков (Atanas Totlyakov) ни напомня за прозарачността с изобретения от него модел самолети Totlyakoff 01, които указват прозрачността на „посредника“ – атмосферата, която прави техния полет възможен.

Йоанна Тиеле (Joanna Tiele) ни предлага една метафора на метафората на прозрачността, насочвайки вниманието ни към това, което нарича „аудиопрозрачност.“ В последната, визуалната метафорика на прозрачността става в допълнение аудио-метафорика. Тази умножена метафоричност се чете и в специфичния фокус на авторката върху тишината: освен че звукът като трептене на въздуха остава визуално прозрачен, тишината – е специфината аудио-прозрачност на визуално прозрачния звук, като негова липса. Моментът на звукова изолация позволява да се „види“ тишината, като „по-пълна,“ „по-конкретна“ звукова прозрачност, както и да се „премине границата на прозрачността.“ Особеното присъствие на медията в символизма на авторката превръща първата в носител на прозрачност и премахване на границите на кръгозора. 

Мацией Зданович (Maciej Zdanowicz) пресъздава прозрачността на „Социалните пространства,“ на социалните мрежи и общности и на сложността на човешките взаимоотношения. Тяхната невидимост/прозрачност е изобразена с геометризиран образ състоящ се от точки и линии, носещ едновременно както красотата и сложността, така загубата на човешкото в тези взаимоотношения.

Искра Иванова (Iskra Ivanova) пък ни поднася прозрачността, разбрана като невидима „маска,“ която слагаме в ежедневието. Сама по себе си прозрачна, „маската“ ни носи облаги и успехи през деня, помагайки ни да „играем различни роли“ „в различни жизнени ситуации.“  Носеща следи от нас и от ежедневието, вечер е смъквана, позволявайки ни да „сме отново себе си.“

Концептуалния елемент на изложените творби, се допълва от особения символизъм на специфичното нахождение (setting) на галерията в мол. В един по-спорен смисъл, галерията би останала извън полезрението на купувачи с доминантно консумаристки вкусове, превръщайки се в този смисъл в прозрачна за тях. В този мини-рай за праволинейния консуматор, галерията би могла да изпъкне на пръв поглед най-вече с един хващащ окото ценоразпис. Купувачът с пост-модерно светоусещане, обаче, би могъл да оцени една проява на концептуално изкуство при всякакви обстоятелства, (та било и в склад за търговия на едро), тъй-като повсемествното присъствие на красивото и идейното не са му чужди, а напротив, схваща ги като необходими. 

В заключение, темата  за прозрачността би могла да се разшири естетически в много посоки – от нашето по-тривиално ежедневие до един по-общ социо-културен план. Нейната липса или наличие може да се траспонират в позитивен или негативен смисъл в зависимост от контекста с цел осветляване на повече или по-малко абстрактни теми – от честата нейната липса (като в сметките, които плащаме), през политическата ѝ ре-апроприация (като в протестите срещу корупция и тези на организации като PETA и ФЕМЕН), до прекалената ѝ наличност (както в отношението на мнозина към малцинствата, например). Така следствие на последната са расизма, сексизма, антисемитизма, хомофобията, аблизма, неспособността да се улови смисъла на теми като тези за социалната справедливост, опазването на околната среда, глобализацията, корупцията, непотизма, кронизма, достъпът до образование, здравеопазване, култура пр. За съжаление, подобни теми и проблеми „прозират“ твърде често в нашето съвремие и убягват на вниманието, включително на водещи политици, журналисти, интелкуалци. Неспосбността да се поставим в обувките на другите, да схванем доводите им за равни граждански права, за толерантност, за лично щастие, за многообразие, за пълноправно участие в демократичения процес, за свобода на словото, за политическа коректност и пр. може да се преодолее само чрез една адекватна култивация, включваща едно непрестанно само-създаване или само-сътворяване, едно отговорно критическо и творческо мислене, които правят възможно разкриването на неподозирани преди хоризонти за мисъл, творчество, изява и успехи.


[1] Проект осъществен с финансовата подкрепата на Национален фонд „Култура“; куратор Йоанна Тиеле. 
[2] Heidegger, M., Einführung in die Metaphysik (1935, 1953), Gesamtausgabe, Band 40; Хайдегер, М. „За същността на истината,“ Същности, София, Гал-Ико, 1993. 
[3]Przezroczystość Transparency Прозрачност, EX-PRESSGabrovo, 2012. 
[4]Ibid. 
[5]Витгенщайн, Л., Избрани съчинения. Прев. Н. Милков, София: Наука и изкуство, 1988, 2013. 
[6]Przezroczystość Transparency Прозрачност  

Доц. д-р Росен Русев

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Доц. д-р Росен Русев

                е получил докторат по философия през 2005 годна от Скуул фор Соушъл Рисърч, Ню Йорк, Ню Йорк. Преди това (1997) е завършил магистратура по Критическо и творческо мислене в Масачузетския университет, Бостън, Масачузетс а през 1992 е завършил магистратура по философия в СУ „Св. Климент Охридски,“ София, България.

                От година и половина работи във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий,“ където по настоящем е доцент по съвременна философия.

През 2009-2011 е работил като асистент-професор в Киунгпук Нашънъл Юнивърсити, Дегу, Ю.Корея а през 2001-2009 като хонораруван доцент и асистент-професор в Сейнт Джоунс Юниверсити, Ню Йорк, Ню Йорк. Преподавал е също в Сити Юниверсити ъф Ню Йорк (2000-2006), Мърси Колидж, Ню Йорк.

                Той е автор на лични презентации на конференции и поканени лекции в САЩ, Канада, Китай, България, Австралия, Ю. Корея, Сингапур, както и на монографията Философията и структурата на модерността: фрагменти на актуализация, София, Изток Запад 2005 и на др. публикации в България и чужбина.

 

Повече информация за проекта можете да намерите:
·        https://www.facebook.com/PrzezroczystoscTransparnecyProzra4nost?fref=ts
·         http://openom.eu/bg/wp-content/uploads/2012/12/Katalog-projekt-PRZEZROCZYSTOSC-new.pdf
·         http://openom.eu/bg/28035

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

„Прозрачност“

Проект ПРОЗРАЧНОСТ

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле. Тя завършва висше образование в Академията за изящни изкуства в Лодз (Полша), специалност живопис. В България живее от две години.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Поканени за участие в проекта автори от Полша и България в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те, ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите.

   Общата цел на проект ПРОЗРАЧНОСТ е да се провокира взаимодействие между художници от Полша и България и да се осъществи творческо сътрудничество между тях, което да се развива и в бъдеще. Освен това, да се издаде интересна и иновативна инсталация от разнообразни произведения. Kато метафора, целта е границите в нашето съзнание да станат прозрачни. Проект ПРОЗРАЧНОСТ дава шанс на полски и български автори да се запознаят с тенденциите  на артистична сцена на двете държави и да представят тяхното изкуство на разнообразна публика от България и Полша.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“

През юли имах щастието да участвам в провелата се в Полша Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие”, организирана от Фондация Сендзимир и включваща младежи от осем страни от Източна и Централна Европа. Академията представлява перфектна комбинация от лекции, дискусии и образователни игри, а усвоената теория се прилага на практика при изготването на два проекта – за местно развитие и за устойчив бизнес.

Първият проект се състоеше в изготвяне на стратегия за устойчивото развитие на парка Мартовка, намиращ се в полския град Торун. Подготовката включваше срещи със заинтересованите страни (местната администрация, неправителствени организации и др.), както и проучване на място – описание на инфраструктурата в парка, броя посетители в различни моменти от деня, както и провеждане на анкети с част от посетителите). След поредица от дискусии, бе изградена т.нар. ISIS пирамида, която обхваща четирите аспекта на устойчивото развитие – природа, икономика, общество и благосъстояние.  В основата на самата пирамида стоят индикатори, чрез които се идентифицират най-важните проблеми, за които след това се търсят решения, а накрая решенията се обединяват в цялостна стратегия – върха на пирамида. След приключването на проекта изготвената от нас стратегия, която включваше не само възстановяване на инфраструктурата в парка, но и цялостно развитие на квартала и ангажиране на местните хора в грижа за природата, бе представена пред представители на кметството на Торун.

Бизнес проектът включваше работа в групи от по 4-5 човека, като всеки екип работеше с различна компания и трябваше да предложи решение на конкретен проблем, с който се сблъсква организацията. Проектите варираха от повишаване на обществената информираност относно пасивните къщи, през подобряване на диалога с местната общност, до привличане на инвестиции за развитие на устойчив бизнес. Проектът, по който работи моят екип, бе в помощ на Асоциацията на пчеларите в Торун и се състоеше в изготвяне на план за привличане на нови, по-млади хора към пчеларството, както и намиране на възможности за финансиране на курсове по пчеларство. След разговор с директора на Асоциацията и посещение на личното му стопанство, където се грижи за около 20 кошера, изготвихме оценка на настоящото състояние на сектора и асоциацията и предложихме решения на основните проблеми – спад на популацията на пчелите заради употребата на пестициди, ниска консумация на мед особено сред младото поколение и висока средна възраст на пчеларите. Освен програма за обучение по пчеларство, насочена към безработни, завършващи студенти и по-млади пенсионери, идеите ни включваха организиране на занимания за деца (включително летен лагер) и създаване на пчелно стопанство, отворено за посещения от туристи и ученически групи и продаващо пчелни продукти със собствена марка.

Освен усилена работа по проектите, академията включваше и запознаване с местната култура – уроци по фолклорни танци; среща с участници в предишни издания, урок по геопоезия (поезия, вдъхновена от природата), образователни (и не само) игри.

Друг положителен аспект на Академията е, че се проведе в малкото селце Пжишек, където само на няколко метра от хотела, човек се озовава сред природата, а Висла е на по-малко от час пеша. Преподавателите също бяха прекрасни и не само споделяха с нас своите знания и опит, но и активно се включваха във всички наши извънкласни дейности. Гост-лекторите допринасяха за разнообразието на темите, а фактът, че повечето оставаха с нас не само за лекцията, а и през целия ден, даваше възможност да поговорим с тях за интересуващите ни въпроси в по-неформална обстановка.

Лятната академия се провежда всяка година в различни градове в Полша, а кандидатстването за нея започва още през март, защото всеки от участниците преминава предварително през онлайн обучение, което да го подготви за предстоящата активна работа през тези три седмици. Академията е идеално начало за всеки, който желае да се занимава с устойчиво развитие и да придобие не само теоретични познания, но и реален практически опит.

Снимки: Karolina Maliszewska

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Runa – за опазването на амазонските гори и поминъка на местните жители

Статия: „Интервю: Дан Маккомби от Руна – как високо-кофеиновият чай може да помогне за опазването на амазонските гори и съхраняването на традиционния начин на живот“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди няколко години трима студенти се записали на курс по предприемачество в Университета Браун, по време на който изучавали нови начини за използване на международните пазари с цел насърчаване на социални промени. В резултат на това се родила Runa, единственият в света доставчик на еквадорския чай гуаюза, който в момента се продава в магазините на Whole Foods в атлантическия регион.

Гуаюза е вид дърво, чиито листа имат естествено съдържание на кофеин. Среща се в Еквадор и е част от културните традиции на коренните жители. Гуаюза осигурява естествен прилив на енергия, без да причинява нервност или треперене, подобно на кафето. Фермерите Кичва, които отглеждат гуаюза играят важна роля за опазването на дъждовните гори, като предпочитат местни видове, които не вредят на околната среда. Runa подкрепя тези фермери като създава първата в света фабрика за обработка на гуаюза и осигурява пазар за този продукт в САЩ. Runa работи с 600 семейства от 80 общности в Еквадор. В това интервю съоснователят на Runa Дан МакКомби обяснява как са превърнали идеята си в реалност.

Dowser: На езика на еквадорския народ Кичва „Runa” означава „пълноценно човешко същество”. По какъв начин Runa помага на еквадорските фермери да живят пълноценно, чрез устойчиво развитие?
МакКомби: Runa е напълно вертикано интегрирана, работи директно с фермерите и всичко е въпрос на взаимоотношения. Гордеем се много с контрола върху качеството по цялата верига – от дървото до чашата на клиента. Целта ни е да представим нашите фермери на международните пазари и да им помагаме да продават своите продукти, за да могат да издържат семействата си и да съхранят своята култура и околна среда.

Какво според вас е най-иновативното в модела на Runa?
Едно от най-важните неща, които ни отличава от останалите, е че правим всичко виртуално – ние сме част от едно поколение, което не се нуждае от физически офис, постоянно комуникираме с хора, които се намират в други държави или дори на други континенти, всичко се основава на мрежа от контакти. И именно заради този модел всичко, което продаваме, представлява една по-пряка връзка между фермера и човека, който отпива чая.

По какъв начин балансирате дейностите, които са насочени към печалба и онези, които не са?
В нашия организационен модел влизат Fundacion Runa, която се занимава с агролесовъдство в Еквадор; Runa LLC, която се грижи за популяризирането на чая гуаюза в САЩ; Runatarpuna, която закупува и изнася продукта от Еквадор; и Runa Foundation, която насърчава набирането на средства, проучванията и междукултурния обмен на САЩ и Еквадор и насочва ресурси към Fundacion Runa.

Разбрах, че Runa е започнала като идея по време на един курс по предприемачество в Университета Браун. Как стигнахте от идеята до реалния бизнес?
Когато не бях толкова натоварен в Университета, работех за Clinton Climate Initiative и ми беше интересно как бизнес моделите могат да бъдат приложени за разрешаването на социални и екологични проблеми. Когато се върнах, се записах на курс по предприемачество заедно с Тайлър (Гейдж) и Чарли (Хардинг), (двамата съоснователи на Runa). Бяхме много запалени по устойчивостта и социалното развитие и не искахме да работим нещо стандартно. Тайлър имаше контакти с еквадорски шамани в Калифорния и ни подхвърли идеята за гуаюза.  

Първоначално намерението ни беше всичко да си остане просто един проект за университета, но колкото повече работехме върху него, толкова по-ясно осъзнавахме, че изграждането на пазар за гуаюза в САЩ може да се превърне в истински успех. В Еквадор има подобни проекти за продажбата на гъби шийтаке и същевременно съхраняване на природата, но това, което им липсва е марка, популярна на американския пазар. Бяхме провели толкова много проучвания, бяхме поставили началото на едно прекрасно начинание и затова естествено стигнахме до заключението, че ние трябва да го ръководим.

По какъв начин структурирахте и намерихте финансиране за организацията?
От самото начало работехме заедно. Тайлър имаше най-голям опит в изграждането на нещата на място и затова беше най-логично да изберем него за ръководител на компанията в Еквадор. През първите пет месеца Тайлър и аз финансирахме Runa със собствени средства. През 2009г. спечелихме Бизнес състезанието Род Айлънд, организирано от Браун и това ни осигури известен начален капитал и легитимност! Имахме късмет, защото мрежата ни от познати, които имат средства и се интересуват от социални инвестиции, е доста голяма. Започнахме да продаваме оналйн, както и на местни фестивали и събития. Всичко вършехме от дома ми. Първата ни поръчка от търговец на дребно дойде от Blue State Coffee през февруари 2010.

Как измервате успеха си и какво сте постигнали до момента?
Основен за нас е моделът на възможностите, т.е. подпомагане на общностите чрез увеличаване на способността им да успяват. Изградихме един модел, при който собственият ни финансов успех е пряко свързан с успеха на фермерите в Еквадор. Хората често си мислят, че в едно социално предприемачество можеш да загърбиш финансовата страна. Но ние си поставяме стандарти за бизнес устойчивост и мисля, че е възможно да измерваме успеха си според т.нар. „triple bottom line” – икономическа, социална и екологична сфера.

Събираме и много количествени данни. В един момент еквадорското правителство дори ни предложи да ги закупи от нас, защото имахме толкова подробни данни за фермерите и то на база GPS-координати! Данните включват информация като брой засадени дървета и годишно възнаграждение. Можем да плащаме на даден фермер до $1200 на година, което за тях е наистина много, като се има предвид, че средните им доходи са около $300 на година. По-труден е въпроса с измерването на опазването на природата. Все още не го измерваме количествено, защото са необходими много усилия и липсват данни, но се надяваме някой ден да можем да правим и това

Какво ви се иска да знаехте, когато започнахте работа по този проект?
Смятахме, че вече съществува някаква верига на доставки, но се оказа, че трябва да я изградим сами и да научим доста неща за логистиката. Трябваше да започнем с някои проекти по-рано, като например разработването на нови, по-евтини пакетчета за чай, каквито използваме в момента. Фокусирахме се върху изграждането на организацията в Еквадор, но можехме да започнем с продажбите по-отрано и да привлечем интерес още от самото начало.

Смятате ли, че развитието на Runa зависи донякъде и от правилния момент?
Да. Това, което правим е ново, но само в днешния контекст. Ние бяхме едни от първите, които въведоха този модел в Еквадор и изобщо цялата идея се оформи едва през последното десетилетие. Използването на международния пазар по начин, който не експлоатира останалите, а си поставя социални и екологични цели, също е нещо ново.

Как бихте искали да се развие Runa в бъдеще?
Бих искал да започнем да продаваме в хранителните магазини и фермерските пазари по цял свят, както и да създадем търсене за гуаюза и в самия Еквадор. В миналото племето Кичва се е сблъсквало с много предразсъдъци и ние се надяваме да успеем да им осигурим достъп до международния пазар, като повишим продажбите им и възстановим идентичността на Runa. Бихме искали да имаме положителен – а не просто неутрален – въглероден отпечатък; с всяко продадено пакетче чай да намаляваме количеството въглероден диоксид. По някакъв начин си мечтая и за това успехът ни да е толкова голям, че един ден да няма нужда от нас и целият бизнес да се ръководи от самите еквадорци!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Град на светлини

Статия: „Интервю: Алисън Манос от Град на светлини за разнообразната общност от колоездачи“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Велосипедите може и да са модерни, но си остават и просто начин за придвижване. Как може хора, които карат колела с различна цел, да се обединят за доброто на своята общност. Град на светлини стартира в Лос Анджелис през 2009г., с цел да направи имигрантите и работниците, които ежедневно се придвижват из града на колело, по-видими за обществото и да повдигне въпроса за нуждите и правата им. Град на светлини  започва с раздаване на светлоотразители за велосипеди в един работнически център* и постепенно се превръща в ръководен от доброволци колектив, който се грижи за общността и защитава правата й. Доузър разговаря с А

лисън Манос, координатор на градската програма към Коалицията за развитие на велотранспорта в Лос Анджелис. Алисън споделя какъв тип хора карат колела в Лос Анджелис и как Град на светлини разширява значението на понятието „общност от велосипедисти”.

Dowser: Какви бяха причините да основете Град на светлини? Какви нужди задоволява организацията?
Манос: През 2008г., когато бях стажант в Коалицията на велосипедистите в Лос Анджелис, работех върху това при разработването на транспортни планове за града, велосипедите да бъдат поставяни на равни начала с останалите видове транспорт. Родена съм в Лос Анджелис, в покрайнините на долината Сан Фернандо и си спомням всички онези имигранти, който се придвижваха с велосипеди, за да стигнат до работните си места в индустриалните паркове в североизточната част на долината. Обикновено караха по тротоарите, нямаха никакви обозначителни светлини и не носеха каски. Когато навлязох по-навътре в културата на велосипедистите и видях какъв тип хора привлича тя, говорих с нашия съосновател, за да потърсим начин да достигнем до тези хора, които реално по никакъв начин не бяха включени в света на колоездачите.

Защо решихте да комбинирате велосипедите и социалната справедливост? Как работи тази комбинация?
И двамата основатели се интересуват от социална справедливост и осъзнаха, че в общността ни наистина има един огромен пропуск. Разговаряхме с Planet Bike и с други магазини за колела относно възможността да ни дарят фарове и стопове, които да раздадем на имигрантите, които карат колела. Изпратихме свои служители на фермерските пазари, работническите центрове и важните транспортни артерии и кръстовища и се опитахме да опишем какво означава да си велосипедист. Много от хората в работническите центрове бяха отзивчиви, имаха много въпроси относно правата си и инфраструктурата за придвижване на колоездачи. Осъзнахме, че трябва да организираме семинари, които да образоват хората и да ги запознаят с правата им. Искахме да подходим организационно към въпроса и знаехме, че раздаването на фарове за велосипеди няма да е достатъчно.

По какъв начин работи Град на светлини?
Започнахме да съставяме база данни от хора, които се интересуват от социална справедливост и желаят да водят семинари, да съставят наръчници или да помогнат с ресурси. Движението за защита на велотранспорта в Лос Анджелис не включва представители на всички типове колоездачи, затова трябва да потърсим и доброволци, които са част от имигрантската общност.

Кои са основните програми на Град на светлини?
Организацията води семинари по безопасно придвижване с велосипед, раздава наръчници, светлини за велосипеди, карти, светлоотразителни жилетки и компекти за ремонт на колела. Уроците ни по поддръжка на велосипеди и правила на движение са достъпни безплатно на страницата на CARACEN [Централен американски ресурсен център в Лос Анджелис].

Защо според вас общностите на градските велосипедисти обикновено се свързват с по-богатата средна класа?
Мисля, че много градове имат същия проблем, но той е особено сериозен в Лос Анджелис заради разнообразното население. Проблемът е в това, че хората, основали общностите за защита на велотранспорта обикновено се интересуват от велосъстезания или каране на колело за отмора и забавление. И привличат към тези общности хора, които познават и които са като тях. Те не знаят нищо за останалите колоездачи. Дори и да искат да привлекат велосипедистите от работническата класа или от имигрантите, те просто не знаят как да подходят към тях, нямат представа откъде да започнат. Страхът от непознатото е най-голямото препятствие.

Желаете ли да обедините тези две общности или по-скоро да се погрижите и двете да имат равни права и знания?
Тези две групи имат доста различни нужди. Много хора, които се придвижват по велоалеите се интересуват само от възможностите за движение извън града. Работниците, които ходят с колело до работа не смятат себе си за колоездачи. Но когато става въпрос за инициативи, които обхващат целия град, всички тези хора могат да се обединят и заедно да защитят желанието си да има по-добри и повече велоалеи. Много е важно велосипедистите, които карат колело за развлечение, да знаят, че има и други, които всеки ден ходят с колело до работа. Хората често не ги разбират, казват „защо карат колело по тротоарите, създават лошо впечатление за цялата ни общност”. А вместо да ги обвиняват, трябва да погледнат по-дълбоко и да видят истинската причина те да се движат по тротоарите. А тя никак не е случайна и се дължи на това, че тези хора идват от бедните индустриални зони, където е опасно да се движиш по улицата.

Защо Град на светлини е толкова важен за Лос Анджелис точно сега?
Доскоро политиците не обръщаха кой знае какво внимание на транспорта. Имаше много работнически и имигрантски групи и разни други каузи, свързани със социалната справедливост, но те акцентираха основно върху заплащането на труда и върху подслона. А днес все повече хора започват да гледат на достъпа до транспорт като форма на справедливост и право на придвижване; а има и много проекти за реновиране на кварталите, които включват изграждане на велоалеи. Не става въпрос просто за изграждане на някакви суперскъпи велоалеи, а за изграждане на цялостна мрежа, която да ти позволи да се придвижваш до всяка една точка на града. Става въпрос и за това да информираш хората, че ако са над 18 могат да бъдат спредни от полицията ако не носят каска, но това не може да бъде повод полицаят да поиска проверка на имигрантския им статус. 

Как измервате успеха си?
Опитваме се да го измерваме количествено според броя на проведените обучения и броя на раздадените светлини или светлоотразителни жилетки, но успехът ни се състои и в устойчивостта на проектите. Населението на града е толкова разнообразно – хората не знаят кога ще получат работа и някои от най-активните ни членове живеят в приюти за бездомни. Надяваме се в дългосрочен план нещата да се променят, хората да обсъждат собствените си идеи и сами да ръководят изпълнението им.

Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали?
Има голямо текучество на населението – трудно е да осъществяваш общностни проекти с общност, чиито членове постоянно се сменят, едни идват, други си отиват. Освен това много хора имат точно определена визия относно развитието на велотранспорта – мислят си, че с това трябва да се занимава някое зелено движение, или да бъде включено в градското планиране, или да е част от местната политика, или да се насърчава от работодателите. И не на последно място, никак не е лесно да лобираш за изграждането на велоалеи в по-бедните квартали, защото те обикновено са по-стари и с тесни улици. Хората, които отговарят за планирането се страхуват да отнемат от пространството, предназначено за автомобили, за да не се намали количеството коли, което могат да поемат улиците и после те да се окажат виновни.

Как си представяте Град на светлини след пет години?
Бихме искали да разширим фокуса си и да не сме ориентирани само към латиноамерикански емигранти, каращи велосипеди на път към работа. Желаем да обхванем и други групи – азиатци и афроамериканци. Искаме да им окажем съдействие и да повишим информираността на обществото относно разнообразието на колоездачите и техните нужди.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Унгарска фондация за самостоятелност

Статия: Андраш Биро/ Унгарска фондация за самостоятелност на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за решителната им защита на унгарското ромско (циганско) малцинство и ефективните им опити да подпомогнат неговото самостоятелно развитие.“

Унгарската фондация за самостоятелност (Hungarian Foundation for Self-Reliance – HFSR) или Autonómia Alapitvány (буквално Фондация за автономност), е основана през 1990г. от Андраш Биро. Пет години по-рано той се завръща в дома си в Будапеща след като прави международна кариера като журналист и консултант към ООН.

В началото HFSR си поставя за цел насърчаване на процеса на демократизация в Унгария чрез различни дейности свързани с (1) околната среда (и устойчивото развитие), (2) правата на малцинствата и борба с бедността, като тук основният фокус е върху ромската (циганската) общност и (3) насърчаване на развитието на гражданско общество и демократичните процеси в страната. Според организацията това са основните сфери, нуждаещи се от развитие след края на 40-годишния тоталитарен режим.

HFSR може да бъде описана като посредническа НПО и двигател на промяната. До момента те са отпуснали около 400 гранта на различни местни организации. Помагат и за създаването на две отделни организации: природозащитна НПО, наречена Програма за партньорство, подкрепена от консорциум от фондации на ООН; с времето тя поема почти изцяло дейността на HFSR, насочена към околната среда; и Бюро за правна защита на национални и етнически малцинства, на което Биро е президент. Тази организация си поставя за цел да представлява в правно отношение ромите, които все по-често стават обект на расистки атаки и чииито права биват нарушавани по всевъзможни начини. През първата година от съществуването си Бюрото за правна защита поема над 100 случая.

Фондацията играе водеща роля по отношение на ромската общност в Източна Европа и често приема делегации от България, Румъния и Словакия. В момента HFSR получава финансиране за координирането на четиристранна програма за ромската общност. Чрез програмата във всяка страна ще се създаде ромска радиостанция, ще се осигури обучение по социално лидерство и ще се изгради правозащитна система, подобна на вече действащата в Унгария. HFSR ще избере местни партньори за осъществяването на програмата. Примерно Асоциацията на румънските адвокати за човешки права е приела да създаде специален отдел, отговарящ за ромите, които съставляват 15% от населението на Румъния, в сравнение със само 5% в Унгария.

Това, което прави дейността на HFSR уникална, е както методологията, така и акцентът им върху генерирането на приходи, породен от нарастващата безработица сред ромската общност. В миналото всякакъв вид помощ, насочена към ромите, е била ограничена до културни/ фолклорни програми и образователна или социална подкрепа. HFSR първи се заемат с това да им помогнат да развият предприемаческите си способности, за да може поне част от тях да се сдобият с нужните познания, независимост и ресурси, които биха помогнали на общността като цяло. Фондацията е осигурила грантове и безлихвени заеми за над 200 ромски проекта. Около 100 ромски лидери са участвали в интензивно обучение по предприемачество, за да се сдобият с мениджърските умения, необходими за управлението на частна компания или организация с идеална цел.

Друга инициатива на HFSR е „Награда за телерантност”, която от 1992г. насам се връчва на представители на унгарските медии въз основа на приноса им в подкрепа на хармонията между етносите и правата на малцинствата.

Андраш Биро е роден в България през 1925г. в семейство на майка сръбкиня и баща унгарец. Живее в Будапеща до бунтовете през 1956г, след което заминава за Париж, където работи в едно бизнес списание преди да стане редактор на издаваното от FAO списание Ceres  (1967-75). По-късно става редактор на екологичното списание Mazingira. През 1978г. заминава за Мексико, където работи като консултант към агенции на ООН и мексикански НПО. Биро се завръща в Будапеща през 1985г. и продължава дейността си до падането на комунизма, което му позволява да основе HFSR през 1990.

През 1996, Андраш Биро се отказва от директорското място в HFSR и поема председателството на съвета на NEKI- MASSAG ALAPITVANY, бюро за правна защита, борещо се за спазване на човешките права на ромската общност в Унгария. Наскоро Биро поема различни съветнически и консултанти дейности за международни НПО, работещи по различни проекти, свързани с ромската общност в региона и в бившия Съветски съюз.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Българо – полски проект ПРОЗРАЧНОСТ ще гостува в Mall Велико Търново

Скъпи приятели,

на 20 юни от 18:00 часа в Мол Велико Търново ще  е откриването на българо-полския  проект Прозрачност .

Заповядайте, ще се радваме да се видим там. 

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле. Тя завършва висше образование в Академията за изящни изкуства в Лодз (Полша), специалност живопис. В България живее от две години.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ е продължение на желанието й за формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Поканени за участие в проекта автори от Полша и България в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те, ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите.

Общата цел на проект ПРОЗРАЧНОСТ е да се провокира взаимодействие между художници от Полша и България и да се осъществи творческо сътрудничество между тях, което да се развива и в бъдеще. Освен това, да се издаде интересна и иновативна инсталация от разнообразни произведения. Kато метафора, целта е границите в нашето съзнание да станат прозрачни. Проект ПРОЗРАЧНОСТ дава шанс на полски и български автори да се запознаят с тенденциите  на артистична сцена на двете държави и да представят тяхното изкуство на разнообразна публика от България и Полша.

За първи път проект прозрачност беше реализиран със съдействие на сдружение „Фабриката“ и с финансова подкрепа от Национален Фонд „Култура“ в Център за визуално и мултисензорно изкуство Източен 48  в Пловдив.

Следваща стъпка е да доразвием проекта чрез покани на нови участници и неговото представяне в ново, алтернативно за изкуството пространство – Mall Велико Търново.

Представяйки тази изложба в Mall Велико Търново искаме да предизвикаме публиката и да популяризираме модерното изкуство от Полша и България.

Надяваме се, че чрез възможността на общуването с иновативни артистични инсталации ще възбудим въображението на хората и ще направим ежедневният им живот малко по-интересен.

Откриването на изложбата „Przezroczystość, Transparency, Прозрачност“ ще бъде на 20.06.2013 от 18.00 часа в Мall Велико Търново, ет.2.

Всеки вторник и четвъртък от 16.00 до 18.00  ще има срещи с част от авторите, които участват в проекта.

Участници на проекта:

·         АТАНАС ТОТЛЯКОВ (ATANAS TOTLYAKOV)

·         ЛИЛЯНА ГЕОРГИЕВА (LILYANA GEORGIEVA)

·         ИВЕЛИНА Д. РУСЕВА (IVELINA D.RUSEVA)

·         МИНА СПИРИДОНОВА (MINA SPIRIDONOVA)

·         АРТУР ХЖАНОВСКИ (ARTUR CHRZANOWSKI)

·         ЙОАННА ТИЕЛЕ (JOANNA TIELE)

·         ЮСТЪНА ЯКУБОВСКА (JUSTYNA JAKÓBOWSKA)

·         ДОМИНИКА ВАЙБЕРГ (DOMINIKA WAJBERG)

·         КАТАЖЪНА МАЙСНЕР (KATARZYNA MAJSNER)

·         АЛИЦЯ РЪНКИЕВИЧ (ALICJA RYNKIEWICZ)

·         МАЦИЕЙ ЗДАНОВИЧ (MACIEJ ZDANOWICZ)

·         ИСКРА ИВАНОВА (ISKRA IVANOVA)

Повече информация за проекта можете да намерите на:

·  https://www.facebook.com/PrzezroczystoscTransparnecyProzra4nost?fref=ts

·http://openom.eu/bg/wp-content/uploads/2012/12/Katalog-projekt-PRZEZROCZYSTOSC-new.pdf

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Bee Urban

Навярно повечето от вас са чували за необяснимото изчезване на пчелите през последните години и все по-застрашително намаляващия им брой. Вероятно също така си мислите „аз живея в града, нищо не мога да направя, за да помогна.” Но грешите. Защото както казват „когато има желание, има и начин”. И две млади момичета от Швеция не само са намерили начин, но и са превърнали своето начинание в успешен бизнес. Каролина Лисло и Жозефина Одсберг са загрижени за природата биолози, запалени на тема пчели. Дълго време се занимават с отглеждането им през свободното си време, но осъзнават, че за да имат възможност да продължат и в бъдеще, трябва да превърнат хобито си в професия. Така се ражда Bee Urban. Идеята им е „малко” необичайна – те предлагат на различни компании да поставят върху покривите на офисите им кошери с пчели. Bee Urban поема изцяло грижата за пчелите, а компаниите осигуряват нужното финансиране и накрая си прибират вкусния мед, опакован в малки бурканчета и брандиран с логото на съответната фирма.

Началото е трудно, а странната идея е посрещана с недоверие и скептицизъм – кой би поставил кошер с пчели върху офиса си? И при това да си плаща за него? Пробивът идва, когато модната компания H&M се съгласява да постави няколко кошера върху покрива на офиса си, а широката популярност на марката допринася за това идеята да бъде възприета и от други компании. Днес из цял Стокхолм са поставени общо 19 кошера на Bee Urban, като клиентите им са доста разнообразни – адвокатска кантора, архитектурна фирма, местна църква, неправителствена организация, културен център, панаир и държавно училище. Всеки кошер е уникален – боядисан във фирмените цветове на съответния клиент и носещ неговото лого. Bee Urban насърчава служителните на всяка компания да участват в поставянето и грижите за пчелните кошери, като разбира се осигурява предварително обучение, инструктаж и защитно облекло. Медът, който „осиновителите” на кошерите получават от тях, обикновено се опакова в малки, красиви бурканчета, които са нестандартен корпоративен подарък за клиенти, доставчици и партньори. Подаръкът се превръща и в символ на грижата на компанията за околната среда и може да бъде част от политиката й по корпоративна социална отговорност.

Освен кошерите, които инсталира по покривите на Стокхолм, Bee Urban се занимава и с образователна и изследователска дейност. Компанията участва в заснемането на документален филм за пчелите, води уроци в училища и детски градини, присъства със свой щанд на изложения, свързани с отглеждането на пчели. Bee Urban редовно дава мостри от своите пчели и произвеждания от тях мед за провеждането на изследвания, свръзани със здравето на пчелите и причините за необяснимото им изчезване. Въпреки загрижеността на обществото, тестовете на меда показват, че дори и да е добит от кошер, разположен в един от кварталите на Стокхолм с най-мръсен въздух, в него няма никакви опасни за човешкото здраве вещества или тежки метали.

Другата основна причина, поради която някои хора изпитват недоверие към отглеждането на пчели в градски условия, е рискът от ужилване. Лисло и Одсберг, обаче, казват, че този риск е много нисък, а любопитното е, че Одсберг дори е алергична към ужилването им, но това не я е спряло и не е попречило на любовта й към тях. На двете основателки често им се налага да обясняват разликата между пчели и оси, защото повечето хора ги бъркат. Докато пчелите са привлечени единствено от цветята и могат да ви ужилят само, ако се опитате да им вземете меда или неволно стъпите близо до тях, осите често се навъртат край ресторанти и кафенета на открито, привлечени от храната и особено от месото и сладките напитки. Собственичките на  Bee Urban с усмивка разказват как веднъж рой пчели, накацали по прозорците на сградата, където бил поставен кошерът им, предизвикал вниманието на медиите, които веднага отразили „паниката”, настъпила в града. В същото време хората спокойно се разхождали наоколо и дори правели снимки на пчелите, които след това показвали на приятелите си. „Инцидентът” всъщност се оказал от полза за Bee Urban, защото предизвикал широк дебат и повишил информираността на обществото относно проблема с изчезването на пчелите и възможностите за отглеждането им в градски условия.

Към дейността на Bee Urban проявяват интерес и от други градове в Швеция, а желанието на двете момичета е Стокхолм да достигне поне нивото на Париж (където се отглеждат 400 кошера с печели) и идеята им да се разпространи и да намери поддръжници из цяла Европа.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Да доразвием проект Прозрачност

 

Скъпи приятели преди няколко дена пуснахме  проекта Прозрачност  в сайта на нашите приятели от ЗаБългария.

http://zabulgaria.org/tr/projects/Проект-ПРОЗРАЧНОСТ1/472

Ето и повече за това което искаме да се случи . :)

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле. Тя завършва висше образование в Академията за изящни изкуства в Лодз (Полша), специалност живопис. В България живее от две години.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Поканени за участие в проекта автори от Полша и България в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те, ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите.

                Общата цел на проект ПРОЗРАЧНОСТ е да се провокира взаимодействие между художници от Полша и България и да се осъществи творческо сътрудничество между тях, което да се развива и в бъдеще. Освен това, да се издаде интересна и иновативна инсталация от разнообразни произведения. Kато метафора, целта е границите в нашето съзнание да станат прозрачни. Проект ПРОЗРАЧНОСТ дава шанс на полски и български автори да се запознаят с тенденциите  на артистична сцена на двете държави и да представят тяхното изкуство на разнообразна публика от България и Полша.

За първи път проект прозрачност беше реализиран със съдействие на сдружение „Фабриката“ и с финансова подкрепа от Национален Фонд „Култура“ в Център за визуално и мултисензорно изкуство Източен 48  в Пловдив.

Следваща стъпка е да развием проекта чрез покани на нови автори и представянето му в ново, алтернативно пространство – Mall Велико Търново (ул.”Оборище” 18).

Откриването на изложбата ще бъде на 20 юни 2013 година от 18.00 часа.

Подготвяйки тази изложба във Велико Търново искаме да предизвикаме публиката и да популяризираме модерното изкуство от Полша и България.

Надяваме се, че чрез общуването с иновативни артистични инсталации ще възбудим въображението на хората и ще направим ежедневният им живот малко по-интересен. Планираме продължително развитие на Проект Прозрачност чрез популяризирането му и неговото представяне в нови различни  пространства .

За реализация на този етап се нуждаем  от300лв. Средствата ще бъдат използвани за реализация на нови произведения и за подготовка на изложбата (печат на винил, рекламни материали).

Краен срок на набиране на средства е 15 юни 2013.

Надяваме се че ще успеем да съберем поне част от нужните средства чрез общността на ЗаБългария.

Разчитаме на вашата подкрепа, за да можем да направим произведения на модерното изкуство част от нашето ежедневие. Чрез работите на авторите от Полша и България осъществяваме среща на две различни  култури и помагаме за да открият своите  допирни точки.

Благодарим на всички които ни подкрепят и помагат . :)

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Инсталация „Какво си струва?“ – Велико Търново

От 13.01 до 31.01.2012г. в Central Mall – Велико Търново, беше представен проекта „Какво си струва?“.

Автори: Искра Иванова, Атанас Тотляков, Лиляна Георгиева, Ивелина Русева и Трифон Калфов.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени