Tag Archives: проект


Михаел Суков – за опазването на естествените екосистеми

Михаел Суков (Германия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за одадеността му към опазването на естествените екосистеми и районите с изключително ценна природа за бъдещите поколения.”

Михаел Суков е роден през 1941г. и завършва биология в университета в Грейфсвалд през 1965г., а след това става научен асистент в същия университет. Той участва активно в различни инициативи за опазване на околната среда и е основател на организацията Флореншуц, която провежда конференция в Чехословакия през 1972г.

Заради подкрепата си към Пражката пролет, Суков напуска работата си в университета през 1969г., но продължава да работи по различни въпроси, свързани с опазване на околната среда, както в родината си, така и по света. Перестройката през 1989г. ракрива пред Суков нови възможности. Той е избран за заместник-министър и заедно с колегите си Канп, Фреуде и Джешке през последните месеци на ГДР създава система от шест биосферни резервата и пет национални парка. Оттогава четиримата работят усилено за опазването и разширяването на защитените територии. Усилията им са насочени най-вече в (не винаги успешната) борба срещу разрушителни проекти за индустриално развитие (примерно Балтийската крайморска магистрала, инфрструктура за масов туризъм на остров Рюген, разширяване на коритото на река Елба). През 1990г. Суков получава медал Лина-Хаенле за опазване на природата в Германия и е избран за вице-президент на организацията Naturschutzbund (NABU) Deutschland.

Следва един изключителен период, през който „Бандата на четиримата” пътува из целия бивш Съветски съюз, както и из някои други държави и съветва новите правителства относно управлението на земите и изграждането на биосферни резервати и национални паркове. В Грузия са изградени седем парка, обхващащи 1/3 от територията на страната. Една трета от територията на Монголия също е обявена за защитена зона. Четиримата участват в разработването на програми в Казахстан, Киргистан и Узбекистан, спомагат за обявяването на три обекта в Русия за Световно наследство и съдействат за основаването на природни резервати в Русия и Беларус. При всичките си проекти Суков и колегите му се стремят към активно участие на местното население и създаването на неправителствени организации, грижещи се за опазването на околната среда.

Връщайки се в университета в Грейфсвалд като професор, Суков разработва нов интегриран учебен план за преподаване на управление на земите и устойчиво развитие. На него се дължат и първите партньорства с университети от Киргистан и Казахстан. Университетът в Грейфсвалд съставя и нова амбициозна международна програма, „за да подготви еколозите, занимващи се с ландшафт, за предизвиактелствата на 21-ви век”.

Като член на експертния консултативен съвет към Държавната комисия за околната среда, Суков помага за разработването на реформа на политиките за управление на земите в Германия. Тази реформа би насърчила отговорните земеделски практики, би ограничила градските зони, би донесла икономическа и социална стабилност на селските региони и би пренасочила европейските субсидии към по природосъобразни дейности.

Суков и колегите му лобират за отговорно управление на земите и по родните си места – Мекленбург-Ворпомерн и Бранденбург. В североизточна Германия те са разработили една от най-устойчивите и съобразени с околната среда политики за управление на земите. Биосферните резервати Сприйвалд и най-вече Шорфхайде-Хорин са истински пример за развитие на биоземеделие, отговорно лесовъдство, екотуризъм, развлечения в близост до градовете и изграждане на „цъфтящи пейзажи” в бившата ГДР.

След оттеглянето си от университета през 2006г. Михаел Суков продължава да работи за опазването на околната среда чрез своята Фондация Михаел Суков. Той създава фондацията през 1999г. с парите от Наградата за цялостен житейски принос, която получава. Фондацията действа на национално и международно ниво и участва в развитието и защитата на национални паркове и биосферни резервати в страните от бившия Източен блок (Азърбайджан, Туркменистан, Узбекистан и Русия). В Германия дейността на фондацията е насочена главно към признаване и съхраняване на националните природни богатства на страната. Сред другите цели са опазване и развитие на влажните зони, насърчававане на защитата на околната среда чрез научни изследвания, образователни услуги и връзки с обществеността, както и задълбочаване на международното сътрудничество в сферата на екологията и опазването на околната среда. 

Цитат

„Задачата ни е да обмислим и планираме устойчивото управление на всички земи и морета, за да могат те да съхранят възможно най-много от световното генетично и екологично богатство и да издържат на натиска на следващия век, през който надявам се ще успеем да изградим един устойчив свят.”

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Защо не е нужно да си гений, за да ти хрумне добра идея

Статия: „Интервю: The Spoke - преоткриване на бързото хранене“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Може ли джиу-джицу подход към бързото хранене да ни даде решение на проблема? 24-годишните предприемачи Дейвид Гъмбинър, Дебора Мейзъл и Ян Серман от The Udon Project създават The Spoke, за да победят бързото хранене на негова територия. The Spoke стартира, като печели първото състезание на Yoxi, нова социална мрежа за хора, желаещи да променят света. Състезанието изисква от участниците да направят видеоклип, в който обясняват как биха променили бързото хранене. Доузър разговаря с екипа на организацията за бързото хранене, създаването на цялостна концепция за нов бизнес само за няколко седмици и защо не е нужно да си гений, за да го направиш.

Dowser: Как стана така, че се събрахте да работите заедно по проекта?
Екипът на The Spoke: Преди да започне всичко това бяхме просто трима приятели, които искаха да работят заедно. Дейвид имаше опит в организиране на улични фестивали на тема хранене, като например Фестивалът Яж истински, Деб е независим дизайнер, а Ян е уеб-програмист, прекарал известно време в Азия и с интерес към хранителната индустрия. Дейвид видя, че в Yoxi наскоро са обявили конкурс за „преоткриване на бързото хранене”. Създадохме видео, с което да се представим и им го изпратихме. Така започна всичко. В началото на състезанието знаехме само, че ще е свързано с храна! След това първо видео стана ясно, че Yoxi изгражда социална мрежа за творчески настроени хора, които желаят да променят света; както и че ще има материална награда.

По какъв начин този конкурс ви помогна да развиете и доизясните идеята си?
Първата задача беше да представим нашата идея за промяна на бързото хранене, като за целта имахме само две седмици. Трябваше да действаме много бързо, а никой от нас не знаеше почти нищо по темата, затова започнахме да прекарваме колкото се може повече време в заведенията за бързо хранене; ислушвахме мнението на хората, правехме проучвания относно големите фирми в този бранш и нахвърляхме различни идеи.

Знаехме, че структурата на състезанието ще премине от идея през решение към кампания, затова се опитвахме едновременно да разберем същността на проблема и да намерим решение за него. Съществуваха две крайни мнения относно бързото хранене – хората или смятаха системата за важна част от живота си или искаха цялата индустрия изведнъж просто да спре да съществува. Първото ни видео се основаваше на идеята за намиране на решение въз основа на това какво търсят и получават хората от бързото хранене. Както можете да видите от клипа, ние не казваме, че бързото хранене само по себе си е вредно – напълно логично е хората да искат вкусна, евтина храна, която лесно да могат да хапнат навън, докато бързат занякъде. Определихме онези елементи от бързото хранене, които вредят на здравето на хората и се опитахме да намерим начин да променим само тях.

Знам, че сте минали през много идеи, включително ресторант, в който всички предлагани храни съдържат точно определени калории, или такъв, който окуражава хората да се хранят по-бавно. Как разбрахте, че сте попаднали на точната идея, която искате да реализирате?
Работехме бързо и искахме нещо, което наистина да окаже влияние, затова трябваше доста да опростим нещата. Знаем как да приготвяме Pad Thai и имахме идея как да го направим удобен за хващане и носене (като сандвич, например). След това дойде идеята за ресторант, създаден чрез групово финансиране. Желаехме да променим нещата в цялата страна, а не просто да имаме камион, предлагащ здравословни храни и движещ се от град на град. Така започнахме да търсим реалистичен начин да осъществим идеята си.

Какво е уникалното във вашия подход към храната?
Идеята ни се роди благодарение на многобройните часове, които прекарахме в заведенията за бързо хранене. Всички те бяха толкова непрозрачни и нямаше начин клиентът да комуникира с тях, да изкаже мнението си, а много хора искаха да направят точно това. Искаме бързото хранене да е обвързано с местната общност в най-широк смисъл – да предлага храна, която съответства на вкусовете на местните хора. Ще имаме една обща марка, обединяваща всичко, но на различни места тя ще предлага различни храни. Искаме да отговорим на желанията на американците. Примерно има много майки, които минават през веригите за бързо хранене, защото все нямат време, а децата им са гладни; затова в заведенията ни ще има drive-thru.

Какви ресурси ви осигури Yoxi?
Като за начало кратките им срокове много ускориха процеса на разработка и оформяне на идеята. За създаването на окончателното ни видео те ни осигуриха възможността да работим съвместно с една прекрасна рекламна агенция, наречена OgilvyEarth и близо седмица те ни съдействаха за разработване на нашия имидж и стратегия. Yoxi ни накара да изградим цяло едно движение, като разкажем на мрежата си от приятели и познати за идеята си, за да получим тяхната подкрепа в състезанието. Това, че на етап разработка не бяхме изолирани сега много ни помага. Продължаваме да получаваме огромна подкрепа, благодарение на тяхната мрежа от контакти и идеите, които ни дават.

Смятате ли, че подобен тип състезание е подходяща платформа за осъществяване на идеи като вашата?
Определено да. [Основателката на Yoxi] Шарън Чанг казва, че се обикновено се възхищаваме на известни музиканти, спортисти и други публични личности, а тя би искала да създаде среда, която ще позволи по подобен начин да се прекланяме и пред предприемачите и дизайнерите. В една своя скорошна реч Обама заяви, че е необходимо хората сериозно да се замислят за предизвикателствата, пред които сме изправени и че се нуждаем от структурирани начини да подходим към тези проблеми практически. Yoxi насърчава именно това. Те проследяват случващото се и не позволяват добрите идеи да изпаднат в застой.

По какъв начин според вас The Spoke може да повлияе на отношението на хората към храната и по-специално към бързото хранене?
Надяваме се, че хората ще започнат да гледат на бързото хранене като на нещо, в което участват самите те; че ще разберат, че са и производители, а не само потребители. Искаме хората да осъзнаят, че здравословната храна може да е и евтина. Желаем да покажем на общностите, където няма нищо друго освен заведения за бързо хранене, че то може да бъде едновременно здравословно и все така привлекателно. Един от основните проблеми на „здравословните” храни е, че се произвеждат на едни места, а се предлагат на други. Ние искаме да направим местните храни наистина местни. 

Кой етап от целия път, който сте изминали досега, ви кара да се гордеете най-много?
Човек не знае дали е способен на нещо подобно, докато някой не го подтикне. Нас не ни е осенила някаква гениална идея. Просто подходихме последователно към проблем, който ни интересува и бяхме мотивирани да го разрешим. Начинът на работа на Yoxi е доказателство за това, че всеки може да премине през този интензивен процес, през който минахме ние, и неизбежно ще му хрумне нещо добро.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Проект „Граници“

Разглеждайки границата като : „линия, преграда между две явления“ установяваме, че това са материалното и духовното, които в нашия случай се сливат във визуално. А именно чрез него ние започваме да си задаваме въпроси, които ни развиват като общество. Защо границата ни плаши толкова, защо въобще я има и дали ние не я създаваме? Дали това не е границата която създава ограниченията ни ? Задавайки тези въпроси ние осъзнаваме проблемите които обществото ни има.

 

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Изкуството като решение на проблема с бездомниците

Статия: „Изкуството и градската младеж: Интервю с Филис Новак за бездомните младежи, които се нуждаят от изкуство, а не само от подслон“ на Алисън Хер и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Недалеч от театралния център на Торонто, се намира Sketch, студио за изкуство, пълно с картини, снимки и скулптори, изработени от бездомни младежи. Основателката, Филис Новак е бивша актриса, която създава Sketch, защото вярва, че ако дадеш на младите, откъснати от обществото хора възможност да участват в културния диалог на Торонто, им осигуряваш нещо повече от храна и подслон – задоволяваш нуждата им да бъдат чути и да постигнат нещо повече. Според нея ако бездомните млади хора участват активно в културния живот посредством изкуството, това не само ще накара обществото да погледне на тях по по-различен начин, но и самите те ще видят себе си в друга светлина.

Dowser: Sketch е изпълнено с живот, стимулиращо пространство; но дали младежите не предпочитат надеждно място, където да намерят подслон, а не място, където могат да рисуват?
Новак: Същестуват различни инициативи за борба с бездомността. Нашата мисия е различна. Създадох Sketch, защото смятам, че е невъзможно да се справим с проблема с бездомниците, ако продължаваме да смятаме, че той се състои просто в липсата на подслон и легло. Да живееш без дом не винаги е проблем.  

Има логика в думите ви. Какъв проблем се опитвате да разрешите тогава?
Искаме да повишим качеството на личното и духовно здраве на младите хора, живеещи на улицата. Ако успеем да постигнем това, те ще имат по-добър шанс за развитие и социализация.

Как ви хрумна този подход?
Когато преди години започнах да работя с бездомници, мислех от гледна точка на нуждата от справяне с проблема. Видях, че съществува някакъв проблем – хората са бездомни – и приех, че отговорността за разрешаването му е и моя. Но бързо осъзнах, че това, което правя, всъщност обслужва моите собствени нужди, както и нуждите на големите организации. 

Т.е. отношението към бездомниците е било снизходително?
Да, а също и покровителствено. Исках да работя със и сред хората, а не за тях. Осъзнах, че когато са изправени пред изключително трудни ситуации, хората стават много изобретателни и това се превръща в катализатор за промяна.

По какъв начин изкуството подобрява качеството на живота?
Бедността и животът на улицата отчуждават хората. Особено младежите. Изкуството дава на хората психическа устойчивост и събужда в тях желание да се учат. Творейки под каквато и да е форма, вие всъщност разказвате една история. След като разкажете историята си чрез платното или музиката, тя ще предизвика някакъв отговор от страна на публиката и така изолацията ще бъде преодоляна.

Защо направихте студио? Защо просто не предлагате творчески занимания в приютите за бездомни?
Бездомните се нуждаят от спокойствие; да се откъснат от напрежението, от живота на улицата. Но са разочаровани от системите и структурите, които сме създали за тях. Sketch е нещо различно. То е място, където младежите могат да изразяват мнения и идеи, да анализират личния си опит и дори да получат малко уединение. Средата, която сме създали в студиото, е изключително отворена и човек навлиза в нея с лекота. И освен това не крещи от километри „Нещо във вас не е наред и ние трябва да го оправим.”  

Но нещо наистина не е наред, нали?
Това, което не е наред, е начинът, по който обществото гледа на тези хора. Трябва да променим това, защото начинът, по който гледаме на маргинализираните членове на обществото, влияе върху начините, по които се опитваме да ги приобщим. Дали искаме да махнем младежите от улицата? Или искаме всички млади хора в Торонто да са здрави, да са в безопасност и да участват активно в обществото? Различните въпроси изискват различни отоговри.

По какъв начин Sketch преформулира тези въпроси?  
Когато видим, че бездомните младежи допринасят за развитието на градската култура, те ще престанат да бъдат просто обект на благотворителни акции или проблем, който трябва да бъде разрешен. Изкуството е важна част от развитието на човечеството. То е едно от нещата, които ни отличават от останалите животински видове. Изкуството свързва хората без значение как или къде живеят. Ако се чувстваш свързан с друго човешко същество, вероятността да се отнасяш към него зле е много по-малка.

Няма ли много хора, които искат да помогнат на бездомните?
За съжаление повечето от тези хора прекаляват със съчувствието си към бездомниците и започват да ги съжаляват. Когато съжаляваш някого, ти не го смяташ за пълноценен човек. Ако не си прекарвал известно време с бездомниците, можеш да изпаднеш в същите заблуди. Можеш да си помислиш, че те са постоянно депресирани или пропаднали. Младежите, живеещи на улицата, не са тъжни и нещастни всяка секунда от живота си. Те са и радостни, и щастливи, и развълнувани.

Вие сте била актриса; това повлияло ли е по някакъв начин на идеите ви за изкуството и социалните промени?
Да. В театъра се научаваш как драмата използва напрежението и конфликта, за да задвижи сюжета. Това не са неща, от които се опитваш да се отървеш, а неща, от които се нуждаеш, за да продължиш напред.

След като работих в един център за бедомни младежи в продължение на пет години, започнах да се питам защо се опитваме да махнем бездомниците от улицата. Защо вместо това не ги поканим да се върнат обратно в обществото? Това може да причини известно напрежение, но със сигурност ще ни даде и идеи за нови решения.

Вярвахте ли, че в създаденото от вас студио ще идват много младежи?
Не, но се радвам, че сгреших. Фактът, че стотици млади хора идват при нас всяка година, е доказателство, че съществува пропаст, която трябва да бъде запълнена. В обществото ни все още няма достатъчно място за тези наши съграждани.

Има ли определен момент, в който усетихте, че обществото започва да им отделя нужното пространство?
Да. В Sketch бяхме организирали голямо тържество. Един от доброволците ме отведе настрана и загрижено ми обясни, че бездомниците не получават повече от осигурената храна. „Всички се хранят наравно”, каза ми тя. А аз отвърнха, „Знам, не е ли прекрасно!” Всички бяхме заедно в едно пространство, изпълнено с изкуство, похапвахме и говорехме. И с изключение на мен и още няколко души, никой не знаеше кой е бездомник и кой – не.

Разбирам – вместо просто да нахраните бедните, вие разрушавате отчуждаващите ни един от друг социални стигми. Това е доста необичаен подход. Спонсорите ви не предпочитат ли да действате малко по-традиционно.
Наистина предизвикателството е голямо. Много от спонсорите очакват бързи резултати. Но нещата просто не става така. Нужно е време. Имаме прекрасни партньори и непрекъснато ги окуражаваме да се учат от Sketch, така както и ние.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Проект Прозрачност

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Depave – да върнем зелените площи в градовете

Ако живеете в голям (а дори и малък) град, няма как да не ви направи впечатление, че изцяло сме откъснати от досега си с почвата. Всичко е асфалтирано – улиците, тротоарите, големите паркинги, алеите в парковете, детските площадки, дворовете на детските градини и училищата. Затова и не е учудващо, че някъде по света вече се е зародило движението „depave”*, което се бори за премахването на асфалтовите настилки и връщане на почвата и зеленината навсякъде, където това е възможно. Ползите от една подобна промяна са многобройни:

-          Почвата попива дъждовната вода, което помага за повишаване на нивото на подпочвените води. Асфалтът е непропусклив и вместо водата да се върне обратно в природата, тя се стича в канализацията, носейки със себе си замърсявания, отмити от улиците, като прах, бензин, масло, антифриз, тежки метали и др. Намаляването на асфалтираните площи, означава, че по-малко дъждовна вода ще попада в канализацията, а това от своя страна ще намали натовареността на пречиствателните станции, а оттам ще спадне и количеството изразходвана от тях електроенергия. Повече водопропусклива почва и по-малко асфалт, означава и по-нисък риск от локални наводнения при силни бури.

-          Тревата и растенията, покриващи почвата, помагат за повишаване на влажността на въздуха и за намаляване на температурата му през летните месеци. По-ниските температури означават по-приятна околна среда, но и спад на електричеството, използвано за климатизация през лятото. Обратно, асфалтът се нагрява и допринася за задълбочаването на т.нар. „ефект на тропическия остров”, при който климатиците изхвърлят навън горещ въздух и около тях се създава зона, в която температурата на въздуха постоянно нараства, а от там и разходите за охлаждане.

-          Освен че понижават температурата, тревните площи помагат и за пречистване на въздуха и намаляване на замърсяването с прахови частици. За целта вместо паркингите да се асфалтират, те могат да се изградят от кухи бетонни кутийки, в които расте трева. Друга, макар и не толкова добра алтернатива (но все пак за предпочитане пред асфалта) е насипването с чакъл, който поне позволява дъждовната вода да се просмуква през него и да достига до почвата.

-          Зелените тревни площи ни помагат да се чувстваме по-свързани с природата и са по-красиви са от скучно сивия асфалт. Досегът с природата, който е толкова рядко срещан в градовете, въздейства успокояващо, кара ни да се чувстваме по-добре. Зелените площи могат да са място за почивка, игра и социални контакти с други хора, живеещи в квартала. Съвместната грижа за тях помага и за заздравяване на връзките в общността и повишаване на социалния капитал.

Движението „depave” стартира в Портланд, Орегон през 2007г. и оттогава досега е превърнало близо 9500кв.м. асфалт в зелени площи, цветни или дори зеленчукови градини. По техни оценки това е намалило количеството на дъждовните води, вливащи се в канализацията с 8.5 милиона литра. През изминалите шест години в инициативите на сдружението са участвали около 1500 доброволци, а проектите са били насочени главно към премахване на асфалтовата настилка в дворовете на детски градини и училища, превръщане на изоставени паркинги в обществени градини за градско земеделие, намаляване на площта на използваеми, но ненатоварени паркинги. Повече за инициативите на сдружението, което си поставя за цел съжителството на хора и природа в градовете, можете да научите от интернет страницата на Depave – http://depave.org/.

 *depave – буквално означава премахване на пътната настилка.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Социално (включващо) фермерство

Статията ни е предоставена от нашите приятели от Органично.

Все още в България, а и в голяма част от Европа и света, включващото фермерство е непознато като явление. То обединява концепцията за чиста храна, полезен живот и социална подкрепа в общност. На практика това е биодинамична ферма (или комплекс от ферми), в която хора с увреждания/заболявания са включени в общия живот и работа.

Още през 50-те години на ХХ век в Европа започва дискусия за бъдещето на земеделието и за изграждане на общност между ангажираните с производството и самите потребители. Опирайки се на нови разбирания за тази общност, се създават редица стопанства, в които се поставят основите на мрежа от ферми, при които водещо е:

-кооперирането между фермите – това дава възможност за разпределяне на производството, като след това продукцията се обменя помежду им;
-гарантиране на изкупуването на продукцията от страна на потребителите.

Общността между производители и потребители се основава на доверие, подкрепа и равнопоставеност.

На малко по-късен етап съвсем закономерно се прибавя и още нещо:

-включва се социална терапия – в общността на производителите се приемат хора с увреждания или заболявания, които участват в работата според възможностите си.

Общо празнуване на Еньовден - Ренан, Швейцария

Жители на всяка ферма обикновено са: 2-4 фермерски семейства, които постоянно живеят там , между 5 и 15 човека с увреждания (зависи от капацитета на стопанството), всеки от които има определени задължения, и социални работници, които подпомагат включените хора в тяхното ежедневие. Самите социални работници обикновено не живеят във фермата, а пътуват от близкото населено място, но има и изключения.

Какво прави включващото земеделие: първо то доказва, че човекът със заболяване/увреждане  чрез връзката си със земята и приемащите го хора може да осмисли живота си и да подобри състоянието си, т.е. налице е пряк лечебен ефект. Второ – показва нагледно, че когато си в общност, допринасяш за нея всекидневно с присъствието и труда си. Трето – представя здрава и сплотена общност, която може да се самоиздържа, променяйки съдбата на всеки един в нея – с или без заболяване – и сама активно развивайки се. Като говорим за подобна общност, ние разбира се имаме предвид и потребителите.

С какво се занимават хората с увреждания в една такава ферма: една част от тях, ако увреждането/заболяването разрешава, работят на полето, грижат се за животните. Друга част са ангажирани с дейности около къщата – почистване, готвене, отглеждане на цветя,  трети -  с приготвянето на зимнина (сладко, туршии и др.) за потребителите от общността. Никой не е принуден да работи нещо, което не му допада, или нещо, което не е съобразено с възможностите му. За тази цел се прибягва до помощта на социалните работници, които познават много добре затрудненията и силните страни на всеки включен човек.

Около един път месечно се прави обща среща с всички обитатели и работещи във фермите, на която всеки може да дискутира вълнуващите го въпроси. Така се постига общо съгласие по важните теми и се предотвратява неразбирането, липсата на информация и недобрата комуникация.

Това далеч не означава, че всеки човек може да стане част от ферма. При някои общото физическо или психическо състояние не позволяват, но при други това е най-подходящият жизнен път. Въпросът е да се намерят хора, които да повярват в това.

Няма да заблуждавам никого и да казвам, че всичко става много лесно. Изисква се търпение, за да въведеш новия човек в работата, да създадеш подходящия му работен ритъм и да му помогнеш да свикне със задачите си. Нивото на помощ зависи от състоянието на човека.

Във включващите стопанства (има такива в Германия, Холандия, Финландия, Англия и др.) работят предимно хора с психични или умствени затруднения – това са две много големи групи, които трудно намират своето място в обществото, изолирани са и без самочувствие, че могат да бъдат полезни. Така се чувстват те не само в България, а навсякъде, където не им е дадена възможност да осъществят себе си и да се чувстват нужни – базисни потребности на човека по принцип.

Печене на хляб за потребителите от общността - Ренан, Швейцария

Как са започнали да функционират включващите стопанства – леко, постепенно, не изведнъж. С един човек с увреждане за по няколко часа, после с още един…. Тук няма норма, няма нищо задължително – всяко стопанство, решило да включи такъв човек, определя как да започне. Разбира се, може да получи помощ от хора, които професионално се занимават с хора с увреждания.

Съществуващите включващи стопанства вече са преминали дълъг процес на развитие и растеж и сега могат да се похвалят с устойчивост, високо качество на продукцията (повечето са сертифицирани от „Деметер“) и активна подкрепяща общност. Но всяко от тях е имало трудности, които се е наложило да преодолее, за да стигне до настоящото си състояние.

Още за тези стопанства:

-продукцията се получава от потребителите – членове на общността без посредник. Като се имат предвид високия стандарт на производство и в пъти по-високата цена, на която се предлагат подобни продукти на пазара, липсата на посредник между производител и потребител сваля значително цената;
-всяка година се прави годишен план, съгласуван с всички участници в общността; на базата на този план се разпределя сумата, която потребителите могат да дадат предварително, а впоследствие да получат продукцията.

Това, разбира се, не е утопия. В подобна ферма не винаги всичко върви гладко. Има я зависимостта от времето, от потребителите, от съвместната работа… Понякога възникват конфликти, недоразумения, спорове. Но има едно нещо, което е причина подобни трудности да се преодоляват – цялостната житейска нагласа на хората, свързана с разбиране за общността преди всичко като за братство между хората.

Зорница Вълкова

Сдружение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

За вдъхновението в образованието

Статия: „Интервю: Алета Маргулис – защо динамичната класна стая води до по-добри учебни резултати“ на Джули Фърбиш и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Алета Маргулис, основател и изпълнителен директор на Center for Inspired Teaching, вярва, че всички деца имат вродено желание да учат. Но според нея училищата убиват това тяхно желание. Като учител Маргулис отхвърля опитите за мотивация на децата чрез награди, като значки или златни звезди. Учениците трябва да бъдат мотивирани от самия процес на учене, разсъждава тя. Затова Маргулис разработва и се опитва да разпространи модел на преподаване, който акцентира върху участието, а не върху спазването на правила. Учителите, обучени от нейния център, забелязват, че оценките на учениците им се повишават, а броят на отпадналите от училище деца намалява. В интервюто Маргулис обяснява защо едни малко по-шумни и разхвърляни класни стаи могат да са от полза за всички.

Dowser: Целта на Вдъхновеното преподаване е да промени общественото образование в Америка. Как може една организация да се справи с толкова мащабен проблем?
Маргулис: Създавайки един нов модел на преподаване, който прави училищата точно обратното на скучни. Днес много ученици получават слаби оценки. Но това не значи, че се провалят, а просто, че са отегчени.

Какво означава „обратното на скучен”?
Ако по телевизията или в някой филм дават класна стая, тя изглежда по следния начин: полузаспали ученици, наредени в редичка по чиновете и учител, застанал пред дъската. Това е най-неефективният начин за привличане на вниманието на учениците. Но въпреки това е повсеместно разпространен. Училищата могат да изглеждат и различно. Могат да заприличат на лаборатория на НАСА, където постоянно се правят експерименти, решават се проблеми и се работи в сътрудничество. Това е крайната ни цел.

И откъде започвате?
От учителя. Не става въпрос за предмета. Нито за начина на изпитване. А за начина на преподаване.

Не очакваме ли вече твърде много от учителите?
Очакваме от тях да предадат даден учебен материал възможно най-ефективно на една пасивна аудитория: децата. Това се нарича модел на трансмисия. Вдъхновеното преподаване се опитва да промени ролята на преподавателите и да ги превърне от предаващи информация в предизвикващи размисъл.

Как става това?
Помагайки на учителите да въвлекат учениците в процеса на работа. Показваме им как да започват уроците си, поставяйки на учениците въпрос, а след това и практически проект, чрез който да достигнат до отговора сами. Нещата наистина са много прости.

Това не отнема ли повече време?
Нужни са около 20 минути, за да запалиш един ученик по нещо. Дай на което и да е дете, с какъвто и да е социален статус, интересна и важна работа, и детето ще иска да я свърши. След като веднъж си събудил това желание за действие в детето, нещата вече започват да се случват много бързо. То ще работи по-усилено и ще го разбере по-добре.

Измервате ли учебните резултати?
Измерваме оценките и резултатите от изпитите, които се покачват, когато учителите възприемат нашия модел. И което е по-важно, самата същност на ученето се променя, което означава, че учениците вече не мразят училището толкова много и не им е така скучно.

Например?
Скорошно проучване показа, че когато учителите прилагат нашия модел, участието в час нараства повече от два пъти, а броят взаимодействия, изискващи критично мислене и аналитични разсъждения, се увеличава. Друг огромен плюс е, че времето, прекарвано във въдворяване на ред значително намалява.

Каква е уловката?
По-разхвърляно е, по-шумно е и работата никак не е лесна. Но всеки учител, прилагащ нашия модел, заявява, че изпитва по-голямо удовлетворение от работата си. Според тях наистина си заслужава.

Спомняте ли си онзи момент като учител, в който осъзнахте силата на работата с деца и ангажирането на тяхното внимание?
Да. Когато Бил Клинтън се кандидатира за президент за първи път, проведохме училищно гласуване. Учениците проведоха проучване сред всички в нашето училище, съставиха графика на резултатите, а след това наблюдаваха гласуването в стола за хранене. Един от учителите беше недоволен, защото това не било част от учебния план. Тя не позволи на нейния клас да участва в гласуването. Но някои от учениците й все пак гласуваха, рискувайки да си навлекат наказание за това.

След това говорихме за държави, в които на някои хора не е разрешено да се гласува и учениците бяха силно разгневени. Те наистина бяха осъзнали силата и важността на гласуването в една демокрация.

Какво ви накара да изоставите класната стая и да основете организация?
Обичам преподаването, но бях смазана от повсеместно разпространеното сред учителите мнение, че учениците мразят училище. Оказа се, че основаването на организация е най-добрият начин да промениш нещата в мащаб, много по-голям от собствената си класна стая.

Вие мразехте ли училище, когато бяхте дете?
Харесваше ми да уча, да чета и да получавам отлични оценки. Но си спомням един случай, в който ентусиазмът ми се стопи. Бях първи или втори клас и открих сама, че ако събереш две нечетни числа винаги получаваш четно. Бях толкова развълнувана, че споделих това с учителката си. А тя ми каза: „Всички знаят това. Пише го ето тук в учебника. Само че още не сме стигнали до там.”

Какво научихте от тази случка?
Всеки има по някоя подобна история. Чета доста за хората, които носят промяната и я карат да се случва; хора, направили наистина много за това обществото ни да е по-добро. Почти всички те в училище са били карани да вярват, че идеите им не пасват на общоприетото. Ако обществото умееше да цени онези, които мислят различно, щяхме да имаме не само повече хора, които разрешават проблеми, но и повече хора, които предотвратяват възникването на проблеми.

Бихте ли препоръчали някоя добра книга за човек, който възнамерява да основе социално предприемачество?
Forces for Good: The Six Practices of High Impact Nonprofits
 („Източници на доброто: шест практики за високоефективни организации с идеална цел“), от Лесли Кръчфийлд и Хедър МакЛауд Грант. Великолепна е!

Какъв съвет бихте дали на някой, който възнамерява да започне кариера като социален предприемач?
Да намери нещо, което го вдъхновява и което наистина променя света. Аз не върша това, което правя, защото то помага на хората. Върша го, защото това е най-стимулиращата интелектуална дейност, за която мога да се сетя.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Херман Шиър – за развитието на слънчевата енергия

Статия: Херман Шиър (Германия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за неуморната му дейност в подкрепа на развитието на соларната енергия по света”

Херман Шиър е роден през 1944г. Носител е на докторска степен по икономика и социални науки.

През 1988г. Шиър основава Евросолар, европейската асоциация за слънчева енергия, която „си поставя за цел замяната на ядрените и твърдите горива с безопасни за околната среда енергийни ресурси, чрез използването на преки и косвени източници на слънчева енергия”. Тази цел възниква въз основа на идеята, че слънчевата енергия е „най-необходимото условие за поддържане на естествените устои на живота, както и за развитието на една нова и устойчива икономика и политика.” Днес Евросолар има над 20 000 члена, както и офиси в 12 страни-членки на ЕС.

Шиър вярва, че ако продължаваме да произвеждаме и използваме енергия, както досега, това ще доведе до екологична катастрофа, която ще сложи край на човешката цивилизация. Единственият реалистичен алтернативен източник на енергия е слънцето. Шиър стига до извода, че от гледна точка на съществуващите технологии и околна среда е напълно възможно да произведем достатъчно енергия от слънчевите лъчи, за да заменим твърдите годива и атомните електроцентрали с една световна икономика, основана на възобновяеми енергийни източници. Основната пречка пред една подобна промяна е политическа. Ето защо организираните от 1990г. насам конференции на Евросолар в Ню Делхи, Хараре, Шанхай, Санкт Петербург, Кайро и Хавана се определят като „политически конференции за соларната енергетика”, а книгата на Шиър, чието издание на английски език излезе през 1994г., бе наречена „Слънчевият манифест”. Над 70 000 копия от тази книга са били продадени в различни страни по света.

След усилено лобиране от страна на Шиър и Евросолар, Европейската комисия публикува през 1997г. „Бяла книга” за възобновяемата енергия. В нея са включени част от идеите на Евросолар, включително предложената програма за изграждане на един милион фотоволтаици (едната половина за Европа, а другата – за селища от страни в Третия свят), както и призив за удвояване на пазарния дял на възобновяемите енергийни източници до 2010г.

Шиър създава и Евросън интергруп в Европейския парламент и става председател на Консултативния й съвет. През 1997 и 1998г. Евросолар организира международни конференции по „Финансово възобновими енергии” и европейска конференция за „Соларната енергия в архитектурата и градското планиране”, които привличат стотици участници. През 2002г. списание Тайм нарича Шиър „Герой на Зеления век”. На световната конференция за фотоволтаици във Виена през 1998г. той получава Световна соларна награда. Носител е и на Световната награда за биоенергия през 2000г., Световната награда за лидерство на Американския съвет по възобновяема енергия (ACORE), Световната награда за енергия от ветрогенератори през 2004г. и Медал за заслуги Карл Бьоер за слънчева енергия през 2009г.

Шиър играе важна роля в обществото и успява да окаже влияние върху хората, вземащи решения, като ги информира за възможностите на световния преход към една икономика, основана на слънчевата енергия. Той настоява, че това не е просто недостижима мечта, а реална и спешно нуждаеща се от осъществяване възможност, която ще ни позволи да се справим с икономическите проблеми и екологичната криза.   

Херман Шиър почива на 14.10.2010г.

 Цитат

„Възобновяемата енергия е неизчерпаема. Тя не унищожава околната среда. Налична е навсякъде. Нейната употреба улеснява солидарността с идните поколения. Тя е гаранция за бъдещето на човечеството.”

Херман Шиър

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Домашна храна за училище

Нашите приятели от сдружение „Устойчиво общество“ организират кулинарни работилнички за деца, които ще се проведат по време на изложенията „Фудтех“ в Плводив и „Зелени дни“ в София. Ето и повече информация за събитията, представени от Органично.

С какво се хранят децата ни в училище? Най-често с банички и пица, защото в училищния стол храната е безвкусна и защото се срамуват да изкарат пред съучениците си простоватия сандвич от вкъщи. Да ги караме на сила да обядват по-здравословно обаче би било голяма грешка, защото природата на всяко дете зове, че храненето трябва да доставя удоволствие. Тогава нашата родителска цел не трябва да е да ги накараме да ядат нещо пълноценно, а да им създаваме такива условия за развитието на апетита им, че те сами да искат да ядат такова.
„Не си играй с храната!“ учим децата от малки и вместо удоволствие от самата храна, те намират удоволствие в опаковката й или в „ритуалът“ на междучасието, споделен със съучениците.

За да предложи на децата по-забавна алтернатива под формата на игра с храната, Сдружение Устойчиво Общество провежда кулинарни работилници „Домашната храна за училище – вкусна кутийка с емоции за споделяне“, където те ще приготвят сами както храната си, така и самите кутии. Работилниците ще се водят от харизматичната Ваня Иванова от Vanilla Kitchen, която ще твори заедно с децата забавни, но здравословни сандвичи, салатки и други храни за обедната кутийка – съвършеното детско меню.

Заниманията са с вход свободен и ще се проведат на 6-ти април от 10:00 до 18:00 часа по време на изложението ”Фудтех” в Международен Панаир Пловдив и на 27 април по време на „Зелените дни” в София пред Народен театър.

Програма за събитието в Пловдив можете да видите на страницата на Органично.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени