Tag Archives: проучване


Защо е важно да знаеш какво работи и какво не

Статия: „Интервю: Дебра Нейтънсън обяснява защо е важно да знаеш какво работи ако искаш да промениш света“ на Рейчъл Фискхов и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Трудностите при измерването на влиянието са едно от най-важните и постоянни предивикателства в социалния сектор. Организациите оценяват резултатите си по различни начини, използвайки различни инструменти и сравнения. Резултатът е една абсолютна каша, при която е невъзможно да сравниш дори една ябълка с друга.

Работейки в частния сектор, Дебра Нейтънсън забелязва, че бизнес организациите по света се стремят да се придържат към някакъв общ стандарт, за да могат да координират и сравняват усилията си. Когато напуска света на бизнеса, за да се заеме с разрешаването на социални проблеми, тя решава да приложи своите познания в Center for What Works, компания, която разработва и развива измерители, които помагат на организациите и финансиращите институции да разберат колко добре се справят с изпълнението на поставенитецели. В интервюто за Доузър, Нейтънсън споделя защо според нея е важно да знаеш в какво успяваш и в какво – не.

Доузър: Какво представлява бенчмаркинг и защо е толкова важен в социалния сектор?
Нейтънсън: Представлява процес по опознаване на онова, което работи в организацията и и след това сравняване с други подобни процеси и организации. Целта е да се сдобиете с добри практики, които водят вас и колегите ви по пътя на непрекъснато подобрение и развитие. Наричаме го „измерване на представянето”.

Какво ви накара да се заинтересувате от развитието и разработването на стратегии за бизнес организаци и за такива с идеална цел?
След като завърших колеж, доста работих, пътувах и служих като доброволец в няколко азиатски държави. След това се върнах в САЩ и започнах страхотна работа в голяма мултикултурна консултантска компания. Този опит и фокусът ми върху разбиране на разликите в начините на вършене на едно и също нещо на различни места по света, беше истинско предизвикателство. Тогава за първи път се заинтересувах от бизнес развитие и стратегии.

След като работих в частния сектор и вложих много пот, кръв и сълзи в стартирането на интернет компания в края на 90-те, се завърнах обратно в университета. Смятах, че е важно да получа бизнес образование, но исках то да е с фокус върху социалния сектор. Това ме доведе до Center for What Works.

Как стана така, че веднага получихте ръководна позиция?
По онова време What Works бе организация, която в продължение на няколко години не бе имала почти никаква дейност и искаха да стартира наново, но нямаха нито време нито човек за това. Пренаписах един стратегически бизнес план за стартиране на организацията и основателят, както и управителният съвет казаха „Уау, това е много интересно. Искаш ли да приложиш собствения си план и да ръководиш организацията?” Всичко се случи след поредица от тежки разговори и огромно упорство.

Разкажете ни повече за предложението на Urban Institute.
Когато се присъединих, имаше предварителен план за извършване на определено количество изследвания съвместно с Urban Institute с цел да се развие концепцията за бенчмаркинг на измерители и представяне в социалния сектор. Казах им „имаме следните изследвания, които са наистина важни, но не са приложими. За организациите с идеална цел ще е много трудно да решат какво точно да правят с тях и за какво да ги използват.” След това ми бяха нужни две години, за да се опитам да направя наличната информация полезна за хората, ръководещи организации с идеална цел, а не само за техните отдели по изследване и оценка.

Каква е разликата между това да работиш за социалния и за частния сектор?
Вродената в частния сектор конкуренция. Трябваше много да внимавам с кого каква информация споделям, защото конкурентите можеха да откраднат идеите ни. Всичко бе въпрос на интелектуална собственост. Сега целите и стила ми на работа са много по-открити. Ако хората желаят да откраднат идеите ми, предполагам, че това е въпрос на избор. Но се надявам все пак да предпочетат да работим заедно.

Center for What Works нещо ново ли е в тази сфера или е по-скоро модел от света на бизнеса, адаптиран към организациите с идеална цел?
Мисля, че има ясни различия. В частния сектор бенчмаркинг е възможен, защото е много по-лесно, когато говориш за бизнес процес, който е материален, като например производството. Когато става въпрос за социалния сектор, количествените оценки са много по-трудни, а какво остава за сравнение между различни организации.

Разполагате с набор от безплатни онлайн ресурси за организации и отделни хора. Имате ли цели за развитието си през следващите пет или десет години?
Бих искала интернет да послужи за изграждането на общности, които не зависят от географските граници. Мисля, че Web 2.0 може да създаде общности от хора, използвали нашите продукти и услуги. И тези хора ще общуват помежду си с наша помощ и ще научават какво работи и какво може да бъде подобрено. Примерно приют за бездомни в Чикаго е направил нещо, измерил е успеха му, за да го подобри и тази информация може по някакъв начин да помогне на програма за обучение на младежи в Денвър.

Кои са принципите, от които се ръководите?
Мисля, че целият ми съзнателен живот е бил повлиян от идеята на Даниел Бърнхам, „Не си прави дребни планове”. Наскоро започнах да се придържам към принципа „започни от малкото, мисли за голямото и остани фокусиран”. Винаги съм се стремяла към предизвикателства, а не към удобство. Все едно постоянно търкалям огромен камък нагоре по склона само и само да накарам организациите и сектора като цяло да осъзнаят защо дейността ни е важна. Много е трудно. Но мисля, че в момента, в който стане прекалено лесно, веднага ще се преориентирам към друго предизвикателство.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени