Tag Archives: работа


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Доброто в живота

Вдъхновено работя
и творя окрилен,
и доброто в живота
се открива пред мен.

Вдъхновен от живота
аз вървя окрилен,
и се срещам с доброто
по света променен.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

АТАНАС ТОТЛЯКОВ (ATANAS TOTLYAKOV) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

 

Атанас Тотляков / Atanas Totlyakov

БИЛЕТ???

Всеки е намирал забравен билет в джоба си. Той е от “онова” пътуванe, от срещата с „X”, от „онзи” прекрасен ден. Не, не! Този билет е от „друго” пътуване, „друг” ангажимент,  или …

Моето произведение не е за билетите, които пазим като спомен, а за тези, които намираме случайно в някоя преграда на портфейла. Това не са целенасочено събирани факти, като преднамерено направените снимки от ваканцията. Любимите ни фотоси винаги са старателно подредени в албум, предназначен за разглеждане с приятели. Това не са и билети прикрепени към командировъчното, удостоверяващи нашето професионално пътуване. Това е билета съхранен с подсъзнателен жест, без предварително обмисляне. За него трябва да напрегнем паметта си, да си спомним. Това може да се окаже трудно. Изминалото време, механичните повреди, мастиленото петно отдавна са заличили наименованието на спирката. Можем само да гадаем до къде сме пътували.

Проверете джобовете си! Ако имате стари билети и не трябва да ги пазите като спомен или отчет … върнете ги обратно там, където сте ги открили. Някой ден ще си спомните!

Bilet???

Każdy za nas przez przypadek znajdywał w kieszeni zapomniany bilet. Jest on z „tej“ podróży, ze spotkania z „X“, z tego“ pięknego dnia. Nie, nie! Ten bilet jest z „innej“ podróży,  związany jest z „innym“ zobowiązaniem lub

Moja praca nie jest o biletach, które zachowujemy na pamiątkę, a o tych, które przypadkowo znajdujemy w jednej z przegród portfela. To nie są celowo gromadzone fakty, jak wykonane zdjęcia z wakacji. Nasze ulubione zdjęcia zawsze są starannie ułożone w albumie i przeznaczone do oglądania z przyjaciółmi. To nie są bilety związane ze służbowymi podróżami. Są to bilety zachowane podświadomie, bez premedytacji. Dzięki nim musimy wysilić nasz umysł, aby sobie przypomnieć. To może być trudne. Upływający czas, uszkodzenia mechaniczne, plama atramentu od dawna skryły nazwę stacji. Możemy tylko spekulować, gdzie podróżowaliśmy.

Sprawdź swoje kieszenie! Jeśli masz stare bilety i nie musisz ich zachować je na pamiątkę lub jako dokumentację Umieść je tam, gdzie później możesz je znaleźć. Pewnego dnia sobie przypomnisz!

Ticket???

Each of us had found a forgotten ticket in their pocket. It is a ticket from „that“ trip, from the meeting with „X“, from „that“ great day. No, no! That ticket is from „another“ trip, „another“ commitment, or…

My work is not for the tickets that we keep for a keepsake, but for those that we accidentally find in a compartment of the wallet. These are not intentionally collected facts, as the deliberately made holiday pictures. Our favorite photos are always carefully arranged in an album, designated for viewing with friends. These are also not tickets, enclosed to the business trip documents, certifying our professional journey. This is the ticket, stored in a subconscious gesture without premeditation. We need to exert out memory to remember where it has come from. This may be difficult. Elapsed time, mechanical damage, or an ink spot had long erased the name of the station. We can only speculate as to where we have traveled.

Check your pockets! If you have old tickets and you should not keep them for a keepsake or for an account… put them back where you found them. Someday you will remember!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия

Статия: „Интервю: Адам Буко – как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Буко помага на бездомните младежи да насочат страстта си към творчеството. Създадената от него организация Фондация Взаимност, помага на младежите, живеещи по улиците на Ню Йорк да получат стипендии или да си намерят работа в сфери като медии, мода, музика и социално предприемачество. След една година работа с Фондацията, почти всички младежи напускат приютите и си намират дом, а близо 80% си намират стажантски позиции и натрупват професионален опит.

Dowser По какъв начин животът ви досега ви отведе до това, с което се занимавате днес?
Буко: Израстнах в Полша, която по онова време беше под влиянието на Съветския съюз. Спомням си, че когато бях на пет годинки, обикалях по улиците и събирах плакати на движение Солидарност, за което родителите ми можеше да се озоват в затвора, защото плакатите бяха незаконни.

Още като пет-годишно дете сте били активист?
„Формално” активизмът ми започна, когато бях на 14 и станах член на Анархистичното пънк движение, което се основаваше на принципите на състраданието и демокрацията.

И кога дойдохте в САЩ?
Когато станах на 17. Тогава вече бях напълно наясно с факта, че ще посветя живота си на това да постигна някаква положителна промяна в света около мен.

С помощта на Взаимност правите точно това. Към каква промяна се стремите чрез дейността си?
Обикновено хората, занимаващи се със социални промени се стремят тези промени да бъдат систематични. Това наистина е много важно, но за да бъде същевременно ефективно и устойчиво, трябва да е придружено и от лична промяна.

Взаимност помага на бездомните младежи да се запишат в колеж, да изградят мрежа от професионални контакти и да получат работа в сферата, която ги интересува. Но как насърчавате и личностната промяна у тях?
Предоставяме на студентите психологическите, духовните, образователните и професионалните инструменти, от които се нуждаят, за да променят живота си.

Взаимност постига ли това, което обещава  и наистина ли помага на младите хора да променят живота си?
Част от бездомните младежи си намериха работа или стаж в компании, включени във Fortune 500. Други бяха приети в престижни държавни или частни колежи. Наскоро един от бездомниците, с които работим, стана участник в известно риалити шоу. Нейното участие постави началото на национална медийна кампания, насочена към преосмисляне на определението ни за красота.

Споделихте, че Взаимност дава на младежите духовни и психологически инструменти? Как успяхте вие да се сдобиете със своите?
Бях на посещение в Индия и исках да посетя един манастир в Хималаите. Мислех си, че ще е прекрасно да медитирам там, но всичко се промени, когато срещнах децата, живеещи по улиците на индийските градове.

Всичко се промени?
Спомням си как едно дете се приближи към мен и постави въката си в моята, като същевременно ме помоли за храна. Много е лесно да пренебрегнеш думите, но когато между вас вече има подобна връзка, физическо докосване, не можеш просто да кажеш „махай се”.

Философът Mартин Бубер казва, че всеки човек, който срещнем в живота си, е зов, на който трябва да откликнем. Точно това представляваше за мен срещата с бездомното дете. След около две седмици, прекарани в онзи манастир в Хималаите, осъзнах, че стоенето там по никакъв начин няма да помогне на тези деца.

И така, озовахте се в Хималаите и открихте, че няма смисъл да сте там. Какво направихте след това?
Отидох в Ню Делхи и се свързах със стар приятел, който ръководеше един манастир в предградията. Той е човек на изкуството, идва от Амстердам и преди е бил пристрастен към хероин, но преодолява този свой проблем, става свещеник и се мести да живее в Индия, където започва да помага на други хора да се справят с пристрастяването си към наркотиците. В крайна сметка около манастира успява да изгради цяло едно прекрасно село, където хората постепенно се възстановяват. Присъединих се към тази общност и започнах да работя заедно с него, а също и с децата от улицата и с хора, болни от СПИН.

Това е доста различно от спокойствието и изолацията на манастира.
За да стигнеш до онези хора, отхвърлени от обществото, трябва да излезеш на улицата. Беше ми много трудно и това преживяване изцяло промени живота ми. Ставайки свидетел на цялата тази бедност и страдание, се почувствах задължен да се опитам да направя нещо, за да помогна.

Когато се върнах в САЩ, започнах да работя с децата, живеещи по улиците на Флорида и така научих повече за проблема с бездомниците в нашата страна.

На колко години бяхте тогава?
24.

Кога осъзнахте, че трябва да създадете нова организация за бездомните младежи?
В Орландо работех за една от най-големите организации, помагащи на бездомни младежи. Спомням си, че една нощ се озовах край един хотел, където отсядаха малолетни, жертви на сексуална експлоатация.

Едно момиче се приближи към мен и каза „Помогнете ми”. Проституираше през нощта, докато двете й деца спяха в хотела, а през деня си търсеше работа. Каза ми „Помогнете ми да се измъкна, имам нужда от работа… има нужда от нещо.” Осъзнах, че не мога да й помогна, защото системата, която представлявах, не бе създаденна да се бори с нейните проблеми.

Защо не можехте да й помогнете?
Проблемът при обичайните модели за подпомагане на бездомните е, че повечето от младежите, живеещи на улица, не притежават нужните умения и образование, за да си намерят нормална работа. Затова са принудени да завършат програмите, които предлагат приютите, в края на които те получават някаква работа и им се налага да се изнесат и да си наемат апартамент или стая. Но скоро осъзнават, че заплатата не е достатъчна да покрие разходите им и след няколко месеца се озовават отново на улицата, още по-разочаровани и наранени.

Много обезкуръжаващо.
Именно затова основахме Взаимност. Искахме да работим с децата, които живеят в приютите и да им дадем нови възможности, обучение и образование, което да им помогне да се измъкнат от кръга ниски умения – ниски заплати и да оставят завинаги живота в приют в миналото.

Създаването на нова организация не е лесно. Какво бе най-голямото предизвикателство пред вас в началото?
Беше много трудно да получим финансиране за подобен тип работа. Не искахме да копираме други организации, които вече работят в този сектор, но мисля, че много от финансиращите организации бяха свикнали да отпускат средства за модели, които вече са проверени и сигурни. В началото никой не проявяваше интерес към нас.

Кой е най-неочакваният успех, който постигна Фондация Взаимност?
Стартирането на бизнес компанията Appreciate, която е първата в страната дизайнерска фирма, ръководена от бивши бездомници. Продаваме социално отговорни и зелени подаръци с красив дизайн на корпорациите, като със средствата финансираме своите програми. През първите пет седмици получихме приходи от близо $30 000.

В момента дейността на Взаимност е концентрирана основно в Ню Йорк, но на интернет страницата ви се споменават планове за изграждане на национална мрежа от програми. Това ще изисква ли някакви промени в услугите, които предлагате?
Да. Примерно в миналото във всичките ни обучения участваха и водещи фигури в областта. Няколко пъти в седмицата изпълнителни директори от различни компании идваха и преподаваха на младежите. Организацията на подобни събития бе много трудна и само малка част от младежите се включваха в тях.

Затова решихме да направим интервюта с директорите и създадохме кратки клипове, които включваме в обучението си. Все още организираме и срещи, но мултимедията ни позволи да направим програмата достъпна за много повече хора. 

Ако не се занимавахте с това, какво друго бихте правили?
Вероятно щях да съм в някой манастир в Индия. Не мисля, че бих правил нещо различно в живота си. Само тези две неща. Или може би щях да свиря на китара в метрото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Free Geek – да спасим старите компютри

Статия: „Интервю: Озо Мартин – как Free Geek връща по 500 тона компютри от сметищата обратно на хората“ на Емили Спивак и Лорън Такър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Озо Мартин, основател на рециклиращата компания Free Geek, обединява три проблема в едно решение. „Някои хора имат прекалено много компютри, а други – недостатъчно”, казва той. „Освен това и тонове техника се озовават в депата за отпадъци. От комбинацията на всички тези проблеми се ражда решението Free Geek.”

Всяка година Free Geek получава 500 тона използвани компютри, които в противен случай биха попаднали в депата за отпадаци, изпускайки там отровни тоскини. Free Geek наема десетки доброволци, които поправят все още използваемите компютри, а останалите рециклират. Обновените компютри се даряват, продават в магазина на Free Geek или подаряват на доброволците. Този модел на работа вече е копиран от девет други организации в САЩ и Канада.

Dowser: Как ви хрумна идеята за Free Geek?
Мартин: През 2000г. работех като доброволец към организация, наречена City Repair, и осъзнах, че с всички стари, неработещи компютри, които хората им даряваха, може да се направи нещо полезно.

По това време работехме по проект на Коалиция за Деня на Земята заедно с още няколко други организации. При една наша среща така между другото споменах, че ще взема всички тези компютри, ще ги поправя и ще ги даря на различни активисти, за да имат те достъп до интернет.

И всичко започна от този невинен коментар?
Ами, на следващия ден ми се обади ръководителя на проекта на Green House Network и ми каза: „Говорих с изпълнителния ни директор за идеята ти. Той иска да ти връчи чек за $250, за да подадеш заявка за регистрация 501(c)(3). Освен това в Университета Люис и Кларк има 50 компютъра, които можеш да вземеш.”

Онази сутрин буквално изхвърчах от стаята, за да се срещна с приятел и да обсъдим цялата идея за използване на добрволчески труд за рециклиране на стари компютри, които да спасим от депата за отпадъци и да ги дадем на хората, които се нуждаят от тях.

И така вече сте имали идеята; как се развиха нещата по-нататък с финансирането й?
Името „Free Geek” ми хрумна докато си пиех кафето. Веднага влязох в интернет и купих домейна „freegeek.org”.

Няколко дена по-късно вече имах готова интернет страница, а след две седмици получих мейл, в който се казваше: „Видях сайта ти и самият аз си мислех да започна нещо подобно. Защо не дойдеш в офиса ми тази седмица да поговорим. Накратко в края на този разговор вече разполагах с $35 000 начално финансиране.

До момента всичко звучи като вихрушка от случайни, но гениални открития. Какво се случи след това?
Нещата се задвижиха много бързо. Идеята възникна в края на януари, през февруари вече имах финансиране, а до средата на август бях наел работно помещение.

Имах късмет, защото това беше точната идея в точното време. Никой до момента не се бе занимавал с рециклиране на компютри в такъв мащаб и никой не използваше софтуер с отворен код. Фактът, че се намирахме в Портланд също помогна много, защото можехме да разчитаме на местната общност.

И останалото, както казват, е история?
Много е забавно да видим докъде сме стигнали. Само за шест години от общ бюджет в размер на $72 000 се превърнахме в организация със $75 000 излишък. Това е наистина изключителен успех за едно начинание, което разчита почти само на собствените си приходи.

Преди да старирате Free Geek сте работили като доброволец по различни проекти. Този опит беше ли ви полезен при основаването на собствена организация с идеална цел?
Повечето от нещата, които научих като доброволец, съм приложил и при създаването на Free Geek; например идеята, че човек не се нуждае от много ресурси. Ако хората се вълнуват истински от дадена идея, останалите неща все някак ще се нагласят.

В един момент бяхме останали без средства, затова просто поставихме една бяла дъска, на която пишеше от какво се нуждаем – например почистващи препарати, флуоресцентни лампи, храна и всичко за каквото се сетите – и доброволците или членове на местната общност просто ни даряваха това, от което се нуждаем, защото искаха да успеем.

Във Free Geek вземате решения чрез консенсус. Срещали ли сте досега предизвикателства в това отношение?
Когато стартирахме, разказахме на всеки екип доброволци за концепцията ни за консенсус. Но осъзнахме, че понякога хората решават неща, които за тях няма смисъл да се рашават.

След един доста бурен спор решихме да разделим отговорностите на три по-малки групи, решаващи чрез консенсус: екипи, които работят по ремонта на компютрите; управители, отговарящи за финансовите и правните въпроси и съвет, който служи като връзка между тези две неща и по-широката общност.  

Как превърнахте организацията в кооператив на работниците?
Това се случи, защото нямахме ресурси. Един ден част от доброволците на пълен работен ден, които бяха започнали работа за нас още докато бяхме едва на шест месеца, дойдоха при мен и казаха: „Не можем да продължаваме така. Трябва да се върнем обратно на работа.”

По онова време имахме много малко средства от грантове, получени още при основаването ни. Затова им казах: „Ето какво можем да направим. Ще ви наема на работа и ще си делим парите на три.” Получаваше се по $900 на месец. Всеки работеше поне по 40 часа на седмица, но бяхме напълно независими и можехме да вземаме решения сами.

Все още ли получавате по $900 на месец?
С увеличаване на броя на хората и заплащането малко се повиши. За момента то не е много над $11 на час, но включва и пълно здравно осигуряване. В крайна сметка е много привлекателно сам да си си шеф. Хората са склонни да получават по-малко пари в замяна на това денят им да е по-спокоен и приятен.

Какъв съвет бихте дали на някой, който намира дейността ви за вдъхновяваща?
Давайте, дори и да не знаете как ще ви се върне. Имайте вяра, че вършейки добро само заради самото добро рано или късно това се отплаща.

Не е нужно да съставяте бизнес план, който се интересува само от това накрая счетоводния ви баланс да излезе положителен. Трябва, разбира се, да имате предвид и това, но много по-важно е да откриете нещо, което ще въодушеви хората да дадат от своето време и енергия за това, което правите. Няма да мине без проблеми, но Free Geek за мен е нещо наистина прекрасно и съм много щастлив да бъда част от тази организация.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Бил Джордж

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

Ето как Стивън Кови и Боб Уитмън в книгата си “Предвидими резултати в непредвидими времена” представят Бил Джордж, създателят на концепцията за автентичното лидерство, който ни вдъхновява в нашата работа:

“Един от най-уважаваните лидери в бизнеса е Бил Джордж, бивш изпълнителен директор на Medtronic. Под негово ръководство, от 1989 до пенсионирането му през 2001г. стойността на компанията нараства от 1.6 милиарда на 60 милиарда долара. Ето какво казва той за днешната криза на доверие в лидерството:

„Имали сме твърде много лидери, които се грижеха единствено за себе си. Те се фокусираха повече върху харизмата си, стила и имиджа си, отколкото върху характера си, същността на намеренията си и почтеността. Нужни са ни истински почтени лидери, отдадени на просперитета на организацията, вдъхновяващи останалите също да се изявят и да поемат сериозни отговорности. За мен не подлежи на съмнение, че провалът на лидерството е в основата на кризата на Уолстрийт.”

За нас Бил Джордж е вдъхновяващ, защото прави това, което проповядва. Той не само е eдин от най-големите автори в областта на автентичното лидерство с книгите си “True North, Finding Your True North” както и “Authentic Leadership“. Не само е един от най-големите разпространители на този вид лидерство в ролята си на преподавател в Харвард по автентично лидерство. Той самият е истинско олицетворение на автентичен лидер!
Как да не вярваш на този човек, след като фактите и цифрите в неговия живот говорят толкова красноречиво?! Как да не си благодарен за свършеното от него, след като той дава неопровержим пример със собствения си живот, че времената в които живеем вече са други, че такива неща като ценности, интегритет и почтеност са в основата на успеха?!!

Бил Джордж е определен като един от “Двадесет и петте най-добри бизнес лидери за последните 25 години” от PBS през 2004.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Джак Уелч

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

Без съмнение Джак Уелч е един от големите учители по лидерство.

Не само, защото зад гърба си има опита на човек, който е бил начело на гиганта General Electric цели 20 години (от 1981 до 2001г) като под негово ръководство компанията реализира забележителния ръст от 364% !
Не само, защото, за да реализира това, той предприема нови и радикални управленски мерки, като например системното уволняване на 10% от мениджърите, които са на дъното.

Не само, защото огромните му успехи се измерват и с не по-малко огромни цифри на заплатата му – точно преди момента на пенсионирането си Джак Уелч получава заплата от 4 милиона долара годишно.

Не само, защото е получил признанието на престижното списание Fortune, което през 1999г го обявява за “Мениджър на века”.

Но, защото внася в бизнес-културата ценността на искреността и прямия, директен и смел стил на общуване. Именно това е причината да изберем да го включим сред Учителите на “уроците по лидерство”.

Ако искате да се научите на смелост и прямота, няма по-добър учител в това отношение от Джак Уелч. В свят, в който огромната част от проблемите са създадени от кризата на доверието, Уелч успява да се справи най-вече заради скандално директното си поведение спрямо всеки, с който общува.

“От деня, в който започнах работа в GE, до деня, в който бях обявен за главен изпълнителен директор двадесет години по-късно, шефовете ми ме предупреждаваха за искреността ми. Бях наречен “оскърбителен” и непрекъснато твърдяха, че моята искреност ще препречи пътя на кариерата ми.

Сега кариерата ми в GE е приключила и ви казвам, че именно искреността ми е причината за успешната работа. Толкова много хора влязоха в играта, толкова много гласове с толкова много енергия! Говорехме си открито и всеки от нас печелеше от това.” Джак Уелч в книгата си “Да печелиш”, с. 44

В нашата категория “Уроци по лидерство” са включени някои от съветите, които той дава в провокативната си книга-бестселър “Да печелиш”, която е написана в съавторство със съпругата му Сузи Уелч.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Стивън Кови

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

“Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили”. А.Айнщайн

Вероятно затова Стивън Кови е оказал толкова голямо влияние върху съвременния бизнес свят – показал е ново ниво на мислене, където могат да се решат проблемите в него, създадени от старото ниво на мислене.
Старото ниво на мислене, всъщност, е доминиращото все още ниво на мислене в настоящето- това е т.нар. Етика на личността според Кови, на която са чужди понятия като ценности и интегритет. Но проблемите, създадени от нея, нарастват, а бъдещето идва все по-бързо и по-бързо към нас. Ако искаме да имаме успех в него, ще трябва да сме в крак с Етиката на характера, която ни връща към вечните ценности – такива като загриженост, справедливост, трудолюбие, търпение, добронамереност …

Когато за първи път прочетох книгата на Кови, бях изумена не от това, което той казва – въпреки, че то беше радикално нова гледна точка за осмисляне на процесите, на които съм свидетел. Това, което ме изуми, беше, че нещата, за които той пише, имат такъв мощен отзвук и прием в света, а самият той е един от най-успешните и уважавани организационни консултанти и ментори в Америка и света! Нека първо да видим какви са фактите, описващи неговия успех:

Стивън Кови е основател на консултантска фирма, чиито клиенти са две трети от 500-те най-големи компании в САЩ, автор на няколко бестселъри преведени в над 70 страни по света, един от 25-те най-влиятелни личности на обществения живот в САЩ според списание “Таймс”. Неговата най-известна книга -“Седемте навика на високоефективните хора” систематизира не само практическия му опит в областта на бизнес-консултирането, но и стотиците книги, написани по темата за успешния живот.

Без съмнение, неговият успех е впечатляващ. Но по-впечатляващото за мен е, че светът е узрял за нещата, които той пише в книгите си, че съвременният бизнес свят все по-отчетливо разбира, че ако иска да има успех в бъдеще, ще трябва да се обърне към вечните ценности – т.нар. “правилните принципи” като за целта смени начина си на мислене (т.е. парадигмата), спрямо този, който е бил досега. Съвсем в края на книгата “Седемте навика на високоефективните хора”, на мястото, където може би повечето хора вече спират да четат, има една страница със заглавие “Лична бележка”. В нея Стивън Кови пише:

“Накрая, приключвайки тази книга, бих искал да споделя с вас кой според мен е изворът на правилните принципи. Аз вярвам, че правилните принципи са природни закони и че Бог, нашият Творец и Небесен Отец , е не само техен извор, но и извор на нашето съзнание. Вярвам, че хората биха достигнали пълнота на своята природа само, доколкото живеят в съответствие с тези принципи, в противен случай не биха могли да надраснат животинското у себе си.

Вярвам, че има кътчета в човешката душа, които не могат да бъдат докоснати нито от законодателството, нито от образованието и които са достъпни само за Божията сила. Вярвам, че ние, като човешки същества, не можем сами да достигнем съвършенството. Само доколкото равняваме себе си по правилните принципи ще успеем да освободим божествените си дарби и така ще можем да осъществим замисъла на Създателя. По думите на Тиер дьо Шарден: “Ние не сме човешки същества с духовен опит. Ние сме духовни същества с човешки опит.”

Става повече от ясно, че в сърцевината на тази книга е дълбоката и искрена вяра на нейния автор. Че идеята за вечните принципи в същността си не е нищо друго, освен завръщане към нашите духовни корени. В бизнес-свят, който все още е силно доминиран от безпринципност и бездуховност, става ясно защо думите и идеите на Стивън Кови са толкова важни. И защо все пак този свят има бъдеще – защото има милиони хора по света, които са вдъхновени от идеите на Кови, а шефовете на големите корпорации са негови клиенти. Има надежда.

Лично за мен Стивън Кови е най-големият учител в разбирането на бизнес процесите и организационното консултиране. Ако не беше той, “Футурист” нямаше да съществува. До преди да се запозная с неговите идеи аз бях човек, който има ценности, но се чувства наивен самотник, когато се опитва да живее според тях. След като се запознах с Кови, усетих надежда. И разбрах, че това, което е малцинство в момента, е на път да стане мнозинство. Капка по капка. Хората, които мислят и пишат като Кови стават все повече и повече. Същото важи и за техните последователи. Светът се променя. И ние можем да участваме в тази промяна – съзнателно.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Джон Максуел

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

Джон Максуел вероятно е най-продуктивният автор в областта на книгите за лидерство. Само на български език има вече издадени повече от пет негови книги сред които “360-градусовия лидер”, “21 неоспорими закона за лидерство”, “21 незаменими качества на лидера”, “Развий лидера в теб”, “Мислене за промяна” и др. А броят книги, издадени на английски език е повече от 60! Огромната част от тях са насочени към лидерството.

Интересното за него е, че през по-голямата част от живота си – преди да се отдаде на писането на книги, е бил изцяло посветен на църквата. Завършил е няколко висши образования (включително и докторска степен) в областта на християнството и теологията и посвещава цели 14 години на църквата като пастор. През 1995 г. Джон Максуел напуска църквата и се отдава на писане, консултации и публична реч. Вече стана ясно какъв е резултат от тази негова дейност в областта на писането на книги – повече от 60 книги. В областта на изнасянето на публични речи цифрите не са по-малко впечатляващи – годишният брой на хората, дошли да го чуят, е над 350 000 души.

За нас той е вдъхновяващ с дарбата си да казва основните идеи за лидерството по много ясен и убедителен начин. Понякога посланията в неговите книги имат красотата на стихове от хайки -толкова прости и ясни. Затова и мотивиращи. Някои от тях ще намерите в нашата категория “Уроци по лидерство”.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Сет Годин

Статията ни е любезно предоставена от Камелия Хаджийска от Футурист. Вижте и оригиналната статия!

Сет Годин е вдъхновителят на нашата категория “Уроци по лидерство”.

Затова и основната част от уроците са от неговата книга – бестселър “Племена” с подзаглавие “Бъди лидер! Поведи ни!”, която завършва ето така:

“Мога ли да ви помоля за една услуга?
Ако сте открили нещо в тази книга, ако сте я подчертали, оградили или преписали нещо от нея, надявам се, че ще направите нещо за мен:
Дайте я на някой друг.
Помолете го да я прочете.
Накарайте го да направи своя избор за лидерството.
Ние се нуждаем от него.
Нуждаем се от вас.
Разпространете идеята.
Благодаря!”
Сет Годин, “Племена”, с. 161

И ние ти благодарим, Сет! Начинът, по който пишеш, е повече от вдъхновяващ!

Светът наистина има нужда от лидери, от хора, които са носители на новите идеи и които променят статуквото, за да стане той по-добър, свободен и хуманен. Ти ги наричаш еретици и им казваш, че времената, в които живеем, вече са други, че вече еретиците не ги горят на клада. И за това също сме съгласни с теб – въпреки, че времената са все още много трудни, особено за инакомислещите, тези времена все пак са други.

С удоволствие предаваме посланието ти по-нататък – до тези смели и вдъхновени хора, които имат нужда от нещо повече от сигурна работа с добра заплата и които искат да участват в създаването на бъдещето.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени