Tag Archives: развитие


Реч на Херман Дейли – част 1

Реч на Херман Дейли при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Неикономически растеж: Противоречащи си парадигми

„Онова, което изглежда като богатство, може да се окаже просто позлатения връх на безкрайни руини…!” – Джон Ръскин, Unto this Last, 1862.

I. Неикономическия растеж в теорията

Икономистите толкова харесват растежа на Брутния национален продукт, че го наричат „икономически” растеж, отхвърляйки по този начин възможността за „неикономически” растеж на БНП. Но априори не съществува причина, поради която пределните екологични и социални разходи да не са по-големи от ползите, които носи производството. Всъщност според икономическата теория би следвало да очакваме, че в един момент ще стане точно това. Според закона за намаляващите пределни ползи на приходите първо задоволяваме най-належащите си нужди, а всяка допълнителна единица приходи (производство) се използва за задоволяване на по-маловажни желания. И така пределните ползи на растежа намаляват. По същия начин според закона за повишаващите се пределни разходи първо използваме най-продуктивните и лесно достъпни производствени фактори (най-плодородните земи, най-концентрираните минерални залежи, най-добрите служители) и започваме да използваме по-неефективни производствени фактори, само ако растежът го налага. Следователно пределните разходи на растежа нарастват. Когато повишаващите се пределни разходи се изравнят с намаляващите пределни ползи, достигаме до оптимално ниво на БНП и последващ растеж би бил неикономически, защото разходите ще нарастват повече от приходите. Защо това просто приложение на основните правила в микроикономиката звучи немислимо на макроикономическо ниво?

II. Неикономическият растеж е факт

Човек би могъл и да приеме, че на теория неикономическият растеж е възможен, но в същото време да твърди, че това е без значение от практическа гледна точка, защото дори не се и доближаваме до оптималния мащаб. Ползите от растежа все още може да са огромни, а пределните разходи пренебрежими. Икономистите са съгласни, че БНП не е създаден да измерва благоденствието, а само дейността. Въпреки това те приемат, че благоденствието е правопропорционално свързано с дейността и следователно растежат на БНП води до увеличаване на благоденствието макар и не на всеки отделен идивид. Това е все едно да вярваш, че пределните ползи от растежа на БНП са по-високи от пределните разходи. Това твърдение може да бъде проверено емпирично. И резултатите ще покажат, че то не е вярно.

III. Двете парадигми за неикономическия растеж

Според стандартната нео-класическа парадигма, неикономическият растеж е аномалия. Няма да срещнете и думичка за него в който и да било учебник по макроикономика. Но в рамките на парадигмата за екологичната икономика, неикономическият растеж е очевидна възможност. Нека видим защо.

Според пред-аналитичната визия на стандартния нео-класически модел на икономиката, тя е цялостна система и природата, доколкото се взема предвид, е сектор от икономиката (примерно добивен сектор – мини, кладенци, гори, риболовни стопанства, земеделие). Природата не се разглежда така, както я вижа екологичната икономика (като обвхащаща, осигуряваща и поддържаща цялата икономика), а просто като икономически сектор, който по нищо не се различава от останалите сектори. Ако продуктите или услугите на добивния сектор намалеят, предполага се, че икономиката би преодоляла този недостиг, като го компенсира с повече продукти от останалите сектори. Ако замяната е трудна, ще бъдат създадени нови технологии, които да я улеснят.

Емпирично доказателство за маловажността на природата в този смисъл можем да намерим в спадащия дял на добивния сектор в БНП. Отвъд осигуряването на неразрушими основи за строителството, природата просто не е важна при този нео-класически възглед за икономиката. Според екологичната икономика обаче процентът на БНП, включващ ресурсите, представя невярна индикация за тяхната важност. Човек би могъл да каже също така, че основите на сградите не са важни, защото представляват само 5%от издигналия се над тях небостъргач. БНП е сумата от добавената стойност. Ресурсите са това, към което се добавя стойност – основата, върху която се гради небостъргача. Важността на основата не намалява с нарастване на височината на структирата, която се крепи върху нея! Ако растежът на БНП се дължеше само на нарастване на добавената стойност на постоянно количество ресурси, тогава растежът щеше да е икономически. Но не това се случва на практика.

Според екологичната икономика това, което в действителност се случва, е, че икономиката нараства главно трансформирайки околната среда или естественият капитал в  произведен от хората капитал. Този процес на трансформация се осъществява в рамките на околната среда, която е ограничена, ненарастваща и разполага с крайно количество ресурси. Слънчевата енергия задвижва биохимичните процеси, но тя също е крайна и ненарастваща. С растежа на икономическата подсистема, тя става все по-голяма спрямо цялата система и следователно е подвластна на нейните ограничения – крайност, липса на растеж и ентропия. Дори и според неокласическата теория за взаимозаменяемост на природните ресурси с произведени от хората материали, растежът на подсистемата в крайна сметка е ограничен от размера на  цялата система. Но ако произведеният от хората капитал и природният капитал са добълващи се, а не взаимозаменяеми, тогава растежът на икономическата система е още по-ограничен. Защото не би имало смисъл да превръщаме природния капитал в такъв, произведен от хората, ако капацитетът на оставащия природен капитал не е в състояние да го допълва и поддържа. Какъв е смисълът от повече рибарски лодки, ако в морето вече няма риба? Преди риболовът е бил ограничен от броя рибарски лодки (произведен от хората капитал), но днес той е ограничен от оставащите в моретата рибни пасажи (природен капитал).

Когато два фактора са допълващи се, този, който недостига, се явява ограничаващ. Ако двата фактора са взаимозаменими, нито един от тях не може да е ограничаващ. Според икономическата логика трябва да икономисваме и да инвестираме в ограничаващия фактор. И тази икономика никога не се е променяла, но преминавайки от един „празен” към един „пълен” свят, ролята на ограничаващия фактор постепенно се измести от произведения от хората към природния капитал или от рибарските лодки към количеството риба в морето, от броя триони към оставащите гори, от системите за поливане, към наличните водни басейни, от броя петролодобивни станции към оставащия в земята петрол, от двигателите, изгарящи гориво, към способността на атмосферата да абсорбира въглероден диоксид и т.н.

Оптималния мащаб на икономиката е толкова по-малък, колкото по-голяма е: (а) степента в която се допълват произведения от хората и природния капитал; (б) желанието ни да имаме пряк досег с природата и (в) оценката ни за стойността на останалите видове. Колкото по-малък е оптималния мащаб на икономиката, толкова по-скоро физическият растеж става неикономически.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ханс Херен и Фондация Биовижън

Статия: Ханс Херен/ Фондация Биовижън (Швейцария) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за опита и новаторската му дейност в насърчаването на безопасно, сигурно и устойчиво производство на храни по света.”

Швейцарският агроном и ентомолог д-р Ханс Херен е един от водещите световни експерти в сферата на биологичния контрол върху вредителите и устойчивото земеделие. Когато нов вредител поразява културите от маниока в Адрика, той разработва и прилага успешна програма за биологичен контрол, която според някои източници е спасила живота на милиони хора. Херен е и съпредседател на Международната оценка на земеделските познания, наука и технологии за развитие (IAASTD), приета от 59 държави. Днес Херен помага на фермери в Африка да се преодолеят глада, бедността и болестите, чрез екологично устойчиво земеделие с помощта на швейцарската фондация Биовижън. Със своята теоретична и практическа дейност Херен е доказал, че земеделието, основано на екологични принципи може да изхрани един свят с нарастващо население и променящи се нужди.

Кариера

Ханс Херен е роден на 30.11.1947г. Като дете той става свидетел на негативното влияние, което хербецидите и пестицидите оказват върху културите във фермата на баща му в Швейцария. Херен завършва ентомология в Швейцарския държавен технологичен институт в Цюрих (ETH Zürich), а през 1977г. получава докторска степен по биологичен контрол върху вредителите, след което провежда дву-годишна следдипломна квалификация в Университета на Калифорния, Бъркли.

Между 1979 и 1994 Херен работи в Международния институт за тропическо земеделие (IITA) в Нигерия, първо като директор на Програмата за биологичен контрол, а след 1992г. като директор на Отдела за управление на растителното здраве. През тези години Херен работи по програми за биологичен контрол на вредителите върху маниоката и мангото, както и на програми за интегриран контрол на вредителите върху царевицата и боба. Той основава и Центъра за биологичен контрол в Африка в Котону, Бенин.

Между 1994 и 2005 Херен е Генерален директор на Международния център за физиология и екология на насекомите. Под негово ръководство центърът разработва четиристранна парадигма (обединяване на човешкото, животинското растителното и природното здраве в единна рамка на изследване и развитие), метод за борба с вредители и плевели, заплашващи поминъка на дребни фермери, отглеждащи царевица в Африка. Между 1994 и 2005г. Херен е и главен редактор на международното списание „Наука за насекомите и нейното приложение”. Херен е и член на Американската академия на науките (NAS) и Световната академия на науките (TWAS).

Спасяване на милиони човешки животи с най-голямата програма за биологичен контрол на вредителите

Маниоката е внесена в Африка от Южна Америка през 16ти век и в последствие започва да се отглежда в близо 40 африкански държави. До 70те години на миналия век културата има много малко вредители и се превръща в една от основните храни на континента, като съставлява голям процент от хранителния режим на около 200 милиона африканци. През 70те години обаче на континента инцидентно е внесен вредител от типа лъжещитоносни въшки, който засяга маниоката, разпространява се бързо из цяла Африка и заплашва поминъка на милиони хора. Използването на пестициди, въведено от правителствата на някои от засегнатите държави, се оказва неуспешно. Разпространението на употребата на пестициди из целия континент би имало трагични последствия както за хората, така и за околната среда без в същото време да решава проблема с вредителите.

Херен е нает от Международния институт по тропическо земеделие (IITA) в Нигерия да разработи алтернативен подход. За целта той създава Биологична програма за контрол, обхващаща Африка, изгражда международна коалиция и получава финансиране за организиране на борба срещу вредителя върху маниоката с природни средства. С помощта на тази световна мрежа в Парагвай е идентифициран естественият враг на вредителя – вид паразитна оса. След допълнителни изследвания Херен започва да отглежда осата, първоначално при карантинни условия, за да провери безопасността и ефикасността на метода. След като са получени научни доказателства, че осата няма да се превърне в проблем за африканската земеделска система, той започва една от най-големите подобни кампании в човешката история. Между 1982 и 1993г. с помощта на специално оборудван за целта нисколетящ самолет и незаемен персонал в 24 страни в Африка, отглеждащи маниока, са пуснати на свобода 1.6 милиона оси.

Прогрмата пресъздава природния баланс между вредителя и естествения му враг, като по този начин гарантира устойчиво и дългосрочно решение на проблема. По оценки на World Food Prize тази програма е спасила живота на 20 милиона души. Според носителя на Наградата за цялостен житейски принос за 1993г., Вандана Шива, „няма друга програма, която да е оказала толкова голямо влияние върху храните и продоволствената сигурност за толкова кратко време и по толкова ефективен, социално и екологично устойчив начин.”

Съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD)

През 2004г. Херен става съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD). Подобно на IPCC в сферата на климата, IAASTD е междуправителствена програма съфинансирана от ФАО, ПРООН, Програмата за околна среда към ООН, ЮНЕСКО, Световната банка и СЗО. Тя оценява значимостта, качеството и ефективността на знанията, науката и технологиите в сферата на земеделието по отношение на възможностите за развитие и изпълнение на целите за устойчивост, за намаляване на глада и бедността, подобряване на храненето, здравето и поминъка в селските райони и насърчаване на социалната и екологична устойчивост. Резултатите са приети от 400 учени и 59 правителства по време на пленарни заседания в Йоханесбург през 2008г. и публикувани през 2009г в серия от доклади „Земеделие на кръстопът”.

Докладите акцентират върху необходимостта от повишаване на производителността и по-справедливо разпределение на земеделската продукция и препоръчват органичното земеделие и екологичните земеделски практики да се превърнат в основна посока за развитие на сектора, която би гарантирала дългосрочното опазване на почвите и многофункционалното земеделие. Според доклада спешно се налага изграждането на нова парадигма, а „обичайният бизнес” вече не е опция, защото настоящите земеделски системи, основани на експлоатация на невъзобновяеми природни ресурси, заплашват световното производство на храни в среден и дългосрочен план. Докладът акцентира и върху необходимостта от участие на земеделците и особено на жените в изследователския процес.

До момента обаче „развитите” страни не са показали желание да приложат на практика резултатите от доклада, което според Херен се дължи на критиките, които докладът отправя към либерализирането на земеделското производство и съмненията относно способността на генното инженерство да се справи с проблемите на глада и бедността. Херен твърди, че „проблемът се състои в монопола на няколко корпорации и едри земеделци, които се противопоставят на единствените разумни решния”.

Въпреки че секретариатът на IAASTD вече е разпуснат, Херен и създадената от него фондация Биовижън, заедно с алианс от над 140 международни НПО, работят за прилагането на резултатите от доклада. Целта на Херен е ФАО с подкрепата на Комисията за Световна продоволствена сигурност  (CSF) да получи мандат за прилагане на предложенията на IAASTD. Той лобира за създаването на постоянен орган, който редовно да оценява земеделските познания, науки и технологии за развитие с цел изграждане на силен алианс на политическо ниво, който да насърчава устойчивото земеделие.

Фондация Биовижън

През 1998г. Херен основава Фондация Биовижън за екологично развитие с мисия борба с глада и бедността и разпространение на екологични методи за устойчиво подобряване на условията на живот в Африка. Днес Биовижън работи по близо 30 проекта в източна Африка (Кения, Етиопия, Танзания, Уганда) и Швейцария. Бюджетът на фондацията възлиза на седем милиона швейцарски франка и се набира с помощта на над 35 000 дарители: индивиди, фондации, швейцарски държавни органи и бизнес организации.

В източна Африка Биовижън работи за повишаване на поминъка на дребните фермери на базата на научни познания и методи за екологично земеделие. Същността на тези проекти е Програмата за комуникация с фермерите, която се занимава с разпространението на информация. Тя използва различни канали, като земеделски вестник (достигащ до 240 000 фермери), радиопредаване (с до четири милиона слушатели седмично), интернет платформа (www.infonet-biovision.org с над 30 000 посещения на месец) и SMS-услуги за ефективно разпространение на екологичните методи сред фермерите в източна Африка.

Освен това Биовижън се занимава и с лобиране за промяна на политиките и повишаване на осведомеността сред потребителите и широката общественост. Тези проекти защитават цялостната промяна на парадигмата на международните земеделски политики, чрез внедряване на доклада на IAASTD и информиране на швейцарските потребители за екологичните и социални ефекти на техните модели на потребление.

Други роли

От 2005г. Херен е президент на Millennium Institute във Вашингтон, който помага на вземащите решения да разберат взаимовръзката между икономическите, социалните и екологичните фактори и въпросите на мира и сигурността. Институтът предлага набор от инструменти и консултантски услуги за правителствата и частния сектор, които помагат за дългосрочното, холистично  планиране, при отчитане на настоящите екологични, социални и икономически ограничения.

Херен е носител на множество награди, включително World Food Prize (1995), One World Award from Rapunzel (2010) и Tyler Prize for Environmental Achievement от Университета на Южна Калифорния (2003).

Херен има швейцарско гражданство, но живее във Вашингтон, Рим и Калифорния, където отглежда собствени лозя, спазвайки принципите на органичното земеделие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Тапио Матлар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За нас е огромна чест да бъдем тук днес и бих искал да благодаря на вас и на Фондацията за цялостен житейски принос от името на Финландското Движение за действие на селата за почетната награда, която връчвате на активните хора, живеещи в селските райони на Финландия. Изключително сме радостни, че смятате дейността ни за достойна за тази Награда.

Движението за действие на селата няма организация на национално ниво, така че не може да се каже, че има човек, който да представлява цялото движение. Затова ни бе трудно да решим кой да дойде тук днес, за да получи наградата. В крайна сметка дойдохме четирима души, но можехме да бъде и много повече. Бих искал да ви представя присъстващите сред нас.

Анти Йокинен е фермер, коренен жител на западна Финландия. В продължение на 17 години е ръководил селския комитет в родното си село. Техният комитет е един от първите в страната и без техните усилия селото Куустенлатва навярно вече нямаше да съществува. Нека ви спомена само част от това, което са постигнали те. Изградили са къща и комплекс, наречен „селски дом”, в който млади семейства могат да получат апартаменти. Спасили са от затваряне селския магазин, като са го откупили и са го превърнали в част от селската асоциация.

Леена Котилайнен е фермер и журналист от източна Финландия. След десет години обучение и работа в града, тя се завръща в родното си село Сарвикумпу. Селският комитет, който тя ръководи, превръща старата сграда на училището в селски дом. Селото редовно издава свой вестник. Леена пише статии за селата за някои списания, които се разпространяват в цялата страна. Тя е автор и на три пиеси за селския театър, който организира представления всяко лято.

Хикка Ванхапиха е готвач в училищен стол и предприемач от Каткасуванто в далечния север на Лапландия, близо до шведската граница. Селото бе избрано за еко-село на годината в Лапландия. Хикка е един от основателите на консултативния комитет на селата в Лапландия, който е първата организация за регионално сътрудничество сред селата във Финландия.

Моето име е Тапио Матлар и съм роден в Хелзинки, но след като живях там в продължение на 28 години, реших, че ми е писнало от задръстванията и мръсния въздух, и заедно със семейството ми се преместихме в малко селце в централна Финландия, наречено Вуоренкила. В продължение на четири години бях председател на селския комитет. През това време осъзнах, че е нужно списание, което да осигурява някаква връзка между селата. Намерих издател и оттогава досега работя като редактор на това списание. Офисът ни се намира във фермата ни, където си имаме и „теле-къща” – компютърния център на селото.

Сред нас са и няколко души, изиграли специална роля в развитието на движението и заслужаващи да споделят тази награда с нас.

На първо място трябва да благодарим на проф. Лаури Хаумтамаки от Университета в Тампере за това, че усети духа, обхванал финландските села в средата на 70-те години, още в зората на Движението за действие на селата. През 76-та година той започна проект за проучване на селата, който значително улесни целия процес. Този проект оказа огромно влияние върху развитието на концепцията на селските комитети. Книгите на проф. Хаутамаки разпространиха нашата идеология сред селата из цялата страна.

Друг човек, оказал голямо влияние върху движението, е Тармо Палонен от Асоциацията на финландските общини. Той е бащата на консултативния комитет по въпросите на селата, чиято подкрепа бе от огромно значение за развитието на движението през последните десет години.

Най-важният човек, стоящ зад тази награда е Хилкка Пиетила, която осъзна важността и същността на Движението и го популяризира не само във Финландия, но и по света.

Финландското движение за действие на селата започна спонтанно в средата на 70-те години, като съпротива срещу убеждението, че селата нямат бъдеще. В други индустриални държави урбанизацията бе започнала по-рано, отколкото във Финландия и вече водеше до силно обезлюдяване на селата. Властите очакваха същото да се случи и в нашата страна. Но финландските села отказаха да загинат.

Потокът от хора от селата към градовете, който бе изключително силен през 60-те години, постепенно се забави и смени посоката си. През последните 15 години в селата живеят 40 000 повече души отпреди. Финландия не последва модела на останалите западни, индустриализирани държави. Ние сме една от най-слабо урбанизираните страни сред членовете на OECD.

Вярата в бъдещето на селата се съживи през първите години на 80-те, когато бяха създадени стотици нови комитети за действие на селата. Днес във Финландия има около 3000 такива комитета, т.е. почти във всяко село. Всеки комитет включва около 10 члена, което означава, че в страната има 30 000 активиста и резултатите от дейността им влияят върху живота на около половин милион души, живеещи в провинцията.

Комитетите за действие на селата са предимно неформални организации и основната им задача е да подкрепят онова развитие, към което се стремят жителите на селото. Комитетите обикновено възникват спонтанно. Някой се свързва със селяните, събира ги на среща и те решават дали искат да основат такъв комитет. Повечето комитети си имат председател и секретар, но не и правила или някаква форма на организация. Жителите обикновено се събират веднъж или два пъти в годината и на тези срещи се избират членовете на комитета. На всяко събрание жителите могат да променят решенията, взети при предходните срещи.

Финландското движение за действие на селата е независима неправителствена организация и в много от комитетите й влизат членове на всички политически партии, както и хора, които са неутрални. Ние имаме своя собствена идеология. Ние не смятаме икономическите печалби за по-важни от качеството на живот. Не вярваме в развитието, чрез централизирани системи за вземане на решения.

Вместо това вярваме в реалната помощ и в правото на хората сами да определят посоката на развитие на живота си. В много отношения общината е твърде голяма управленска единица, която не отразява настроенията и нуждите на всички жители. Голяма част от необходимите услуги могат да бъдат осигурявани и от самите селяни. В някои области селата вече имат известна независимост, благодарение на експеримента „Свободно село” иницииран от починалият наскоро Оива Хитинен, първият председател на консултативния комитет на селата в Лапландия.

От огромна полза за селските комитети е доброволната работа в екип, т.нар. „talkoot“, древна традиция, възродена от Движението за действие на селата. Милиони часове доброволен труд са били положение в селата във Финландия с цел подобряване на обкръжаващата среда и качеството на живот. В резултат на това ние успяхме да съхраним културните си традиции и да осигурим всякакви услуги, както на селяните, така и на туристите. И всичко това бе постигнато без финансова помощ от страна на правителството или местните власти.

Селяните имат потенциала да задоволят много от своите нужди, но проблемът идва от отношението на общините. В някои области селата успяха да постигнат споразумение с местните власти относно начина на осигуряване на услуги за селата, но много общности все още не са готови за подобен род сътрудничество. В някои случаи диалогът между селския комитет и общината стига дори до конфронтации.

В различни райони на страната дейността на комитетите приема различни форми. В източна и северна Финландия, както и в най-отдалечените села, най-големият проблем е малкият брой жители. В същото време в южната част на страната проблемът идва от прекалено големият брой нови жители. Един от проблемите, с които се сблъскват всички, е как да се съхранят основните обществени услуги в селата, при едно общество, което вярва единствено в централизацията.

Спасяването на малките училища в селата е постоянна грижа за всички. Правителството и много общини смятат, че поддържането на тези училища струва твърде много на обществото ни. Но ние не вярваме, че Финландия е толкова бедна, че да трябва да пести пари за сметка на децата в селата. Много от училищата, заплашени от затваряне, са на над 100 години и са оцелели и в много по-лоши времена. Искането за затваряне на малките селски училища се дължи на увереността в бъдещия успех на централизацията, а не на някакви реални ползи.

Изключително сме благодарни за честта, която оказвате на Движението за действие на селата, връчвайки му тази награда. Вярваме, че гласът ни ще бъде чут от власттите в нашата страна и че можем да повлияем върху развитието на обществото. Надяваме се решенията да се вземат въз основа на устойчиви ценности и жителите на селата да могат сами да определят своето бъдеще. Сигурни сме, че тази награда ще окуражи активните хора в селата да работят още по-усилено в полза на житейските ценности, които споделяме. Ще сме особено щастливи, ако нашето движение се превърне в пример за жителите на селата както в развитите, така и в развиващите се страни и те също да успеят да докажат, че жизненият живот в селата не противоречи на напредъка.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Финландско движение за действие на селата

Статия: Финландско движение за действие на селата на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че ни показаха един динамичен път към възстановяването на селските райони, децентрализацията и овластвяването на народа.”

През 60-те и началото на 70-те години много села във Финландия се обезлюдяват. През 1974г. обаче се появяват първите признаци на възстановяване на селските райони, а през 1976г. те достигат и до Лаури Хаутамаки, който по-късно става професор във Факултета по регионални изследвания в Университета в Темпере. Той започва изследване на това зараждащо се движение, за да оцени потенциала за възстановяване на селските общности. Новите идеи на проекта (примерно „конкретните утопии”) привличат вниманието на обществото. За по-малко от десет години (1977-1985) броят на Селските комитети скача от 50 на 2000. През 2009г. във Финландия има 4000 села и почти всяко си има собствен Селски комитет или Селско общество, което да координира проектите за развитие на селото. Активисти организират и Селски общности за действие във всички 12 провинции в страната. Дори и на национално ниво е създадена организация, Suomen Kylätoiminta ry., включваща различни асоциации, подкрепящи дейностите, извършвани в селата.

Селските комитети са израз на колективни действия в малък мащаб, които вземат превес над индивидуализма. Възстановяват се комуналните и социалните услуги, като здравеопазване, пощенски служби, обществен транспорт. През 1986г. един учен пише: „Макар възраждащата се активност в селата да постигна много положителни неща, важността й се крие много по-дълбоко. В дългосрочен план тя се състои в промяна на отношението на хората. Предишната пасивност и покорство отстъпиха място на една нова жизненост, независимост, общностен дух и по-добро познаване на възможностите за действие и търсене на подкрепа.”

С годините задачите на Селските комитети се променят. През 80-те и началото на 90-те, основната им дейност се състои в набиране на средства за осъществяване на различни проекти. Основният метод е традиционната финландкса доброволна работа в екип „talkoot,“ която е насочена към постигане на обща цел. След присъединяването на Финландия към ЕС през 1995г. става възможно и финансирането на проекти за развитие на селските райони с помощта на европейски фондове и по-специално програмата LEADER. Съществуват обаче мнения, според които европейските програми са развалили първоначалната идея на Движението за действие на селата, като някои селища дори отказват да приемат средства от ЕС. Повечето Селски комитети обаче все още вярват, че могат да приемат пари по програма LEADER без да опорочават първоначалната идея „селата да поемат съдбата си в собствените си ръце”.

Селските комитети играят важна роля в изпълнението на регионалните политики (развитие отдолу нагоре). Съществуват доказателства, че те са помогнали за създаването и развитието на едно ново сътрудничество между по-традиционните организации (на фермерите, професионалните съюзи, младежките общности, женските клубове и др.) и предприемачите. Съживяват се и услугите, свързани с домакинството и фермерството и особено органичното земеделие. Всички тези организации са израз на нарастващата решимост на хората да съхранят динамиката, качеството и разнообразието на живота си и да го предпазят от характерните за останалите страни тенденции към урбанизация, централизация и загуба на независимостта и поминъка на селските райони.

Селските комитети обединяват жизнеността и изобретателността, които се проявяват в широк набор от дейности, с гъвкавостта и ефикасността на организацията и очевидните познания и любов към родното място, неговата култура, традиции и околна среда. Дейностите на комитетите включват изкуство (музика, театър, рисуване), занаяти (традиционни и съвременни), икономическо развитие и окуражаване на предприемчивостта, спорт, всякакви социални събития, включващи цялото село и генериращи осезаем ентусиазъм и жизненост.

Например селото на Тапио Матлар, Вуоренкила в централна Финландия наброява едва 150 жители, но Селската общност е една от най-активните в цялата страна. През 80-те години селото отваря ски-център, който все още е действащ и всяка зима привлича хиляди туристи. Жителите пишат книга за историята на селото (публикувана през 2006г.), която се простира на 500 страници и включва множество исторически фотографии. Предстои издаването и на 2-часов DVD-филм за селото. Както издаването на книгата, така и филмът са финансирани изцяло от жителите на селото. Друг скорошен проект е строежът на модерна вятърна мелница, която да отразява старото мото на Движението за действие на селата: „Ние не се борим срещу вятърните мелници, а за тях!”

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Вандана Шива – традиционните знания като основа за бъдещо развитие

Статия: Вандана Шива (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че поставя жените и екологията в центъра на съвременното развитие.”

Д-р Вандана Шива е специалист по Физика и пише доктурантура на тема „Скрити вариации и не-локалност в квантовата теория” в Университета Западно Онтарио в Канада. По-късно тя се ориентира към интердисциплинарни изследвания в областта на науките, технологиите и политиките по околна среда. Проучванията си тя провежда в Индийския институт на науките и Индийския институт по мениджмънт в Бангалор, Индия. През 1982г. напуска института, за да създаде своя Изследователска фондация за наука, технологии и политики по околната среда в родния си град Дехра Дум в подножието на Хималаите.

Шива е изключително отдадена, продуктивна и ефективна активистка и интелектуалка. Като активист тя често координира, подкрепя и се учи от граждански организации, работещи по широк набор от проблеми из цяла Индия. Шива често говори на международни форуми в полза на развитието, основано на хората и включващо тяхното активно участие. Като интелектуалец, тя е автор на поредица от книги и статии, оформящи и доразвиващи дебата за развитието на човечеството.

Нейната фондация представлява неформална мрежа от изследователи, които подкрепят борбата срещу климатичните промени. Една от целите им е описване и намиране на научни доказателства за древните, традиционни знания на народа. Фондацията е осъществила важни проекти в множество области, сред които:

  • Земеделие и генетични ресурси. Критичният анализ на Шива относно ефектите от Зелената революция и влиянието на „втората” Зелена революция, задвижена от генното инженерство, е от изключителна важност за научни свят. В продължение на 15 години Шива води кампании свързани с етичните и екологичните аспекти на генните модификации, както и кампании за био-сигурността и изграждането на гражданска съпротива срещу въвеждането на ГМО в земеделието.
  • Биоразнообразие. Шива започва да работи по въпроси, свързани с биоразнообразието още през 70-те години заедно с движението Чипко. Тя пише на теми като водни ресурси и лесовъдство, а приносът й далеч надхвърля обикновената критика. Шива организира „гражданска програма за биоразнообразие, поставя началото на движение за органично производство в Индия и изгражда ново движение, наречено Навданиа – най-голямата мрежа от събирачи на семена и органични производители, които се стремят да съхранят местните сортове растения. Шива смята, че биоразнообразието е свързано и с разнообразието от култури и традиционни знания. Тя води национални и международни кампании срещу „биопиратството” – патентоването на местни, народни знания. Книгата й, „Биопиратството” разказва за възникващите корпоративни монополи върху живи организми и върху поминъка на най-бедните.
  • Кампании срещу Световната банка и Световната търговска организация. Шива води кампании, които поставят под натиск световната банка и тя е принудена да гледа на тях все по-сериозно. Шива представлява „Природата” по време на Народния съд срещу Световната банка и Международния валутен фонд, провел се в Берлин през 1988г. Тя е в ръководния екип на Гражданския форум, който съвпада със срещите на Световната банка през 1991г. Шива е инициатор и на множество мащабни движения в Индия, свързани с проблеми със Световната търговска организация, особено в сферата на интелектуалната собственост и земеделието. Тя е и съосновател и член на управителния съвет на Международния форум за глобализацията, гражданска инициатива, занимаваща се с мониторинг на влиянието на глобализацията. Към момента Шива води и Международна кампания за правото на прехрана относно правото на хората на продоволствена сигурност и знания.
  • Екология и равенство между половете. Книгата на Шива „Да оцелееш: Жените, екологията и оцеляването” (Zed, 1989) получава международен отзвук. Шива е съпредседател на проведения през 1991г. Световен конгрес за жените и околната среда. Заедно с Фондация Даг Хамарскьолд, тя води дискусията „Жени, екология и здраве”, въз основа на която е издаден редактиран от нея том на „Диалог за разивитие”. Шива поставя началото на международно движение, наречено „Различни жени за разнообразието” за защитата на биоразнообразието и различията между културите.

Списание „Тайм” избира Шива за „Герой на околната среда” на 2003, а „Asia Week” я определя като един от  петте най-влиятелни оратори в Азия.

Част от другите й отличия включват Орден на златната арка, Наградата Global 500, връчвана от ООН, Международна награда за деня на земята, Грант Ленън Оно за мир, Награда Сидни за мир за 2010.

Шива участва и в управителните съвети на множество организации, сред които Съветът за световно бъдеще, Международния форум за глобализацията и Slow Food International.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ситембизо Ниони при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ситембизо Ниони при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Уважаеми гости, почитаеми членове на парламента, дами и господа,

Новината за тазгодишните лауреати на Наградата, обявена в Стокхолм на 6.10, достигна до нас на следващия ден. Тази новина бе широко отразена от местните вестници в Булавайо. Денят, в който разбрах, че ORAP са избрани за носители на Наградата за цялостен житейски принос, бе един от най-щастливите за мен в професионален план. Спечелването на тази награда се дължи на качеството на хората, с които работя и на общностите, които подпомагаме. Тя е признание не само към мен, но и към всички жени в Зимбабве и особено онези, които живеят в селата и които ме научиха на мъдрост и търпеливост, но и преди всичко да бъда стратег.

Изключително сме радостни, че убеждението ни, че човешката култура е един от най-важните инструменти за повишаване на гражданската активност, получава подобно международно признание. За нас пътят на развитие, съобразен с местната култура, стои в основата на всичко. Следваме този път вече 12 години. Нашият подход връща на хората автентичността и силата, която винаги са имали. Като най-добре запознати със своята култура, хората могат да поемат контрол върху развитието си не само на теория, но и на практика.

Изпитваме особена гордост и удовлетворение от факта, че ORAP бяха избрани за носител на тази награда, защото представляват типичният афиркански подход към развитието. Това е огромна чест за целия африкански континент. Заедно с ORAP успяхме да издигнем знамето на Зимбабве и на Африка на висотата на международното признание.

Бих искал да използвам тази възможност, за да благодаря на Комисията към Фондацията за цялостен житейски принос, която не просто ми връчва някакво отличие, а чрез него признава таланта и дарбата на жителите на Африка, чиято култура през последните години за съжаление бе погребана под руините на едно наложено ни отвън развитие. Хората, живеещи в селата, работят най-много от всички други по света, но рядко получават признание за труда си. ORAP „работи усилено за разпространение на своя опит из целия свят.” Благодарим ви за това признание. Това, което ни остава да постигнем сега, е пълна устойчивост. Паричното изражение на наградата в размер на 50 000 долара ще бъде използвано, за да направи развитието ни устойчиво. Бих искал да предизвикам, убедя, окуража и стимулирам всички, които желаят добро на нас и други подобни начинания, да въплатят доброжелателството си в реални действия и да подкрепят нашите усилия. Хората, живеещи в селските райони, никога нямаше да постигнат толкова много без помощта на нашите дарители, които, уверен съм, се гордеят с възможността да участват на тази специална церемония днес.

ORAP постига изключителни резултати не само в мотивирането на хората, но и в реализирането на конкретни проекти.

Осигурихме питейна и поливна вода за четвърт милион души. Производството и дистрибуцията на храни се подобри с 80%. По-голяма част от семействата днес имат достъп до хранителни продукти. Повечето фермери се върнаха към традиционните, органични методи за обработка на земята, които щадят околната среда. Те събират и засяват традиционни култури и дребни житни сортове, които са по-питателни и по-устойчиви на суша.

По време на сушата от 1991-1992г. – най-тежката, която помним, семействата успяха да оцелеят благодарение на миналогодишните добиви и да доживеят до пристигането на международната хуманитарна помощ. Чрез своята добре развита мрежа, обхващаща множество селски райони, успяхме да осигурим храна за близо два милиона души, достигайки и до най-отдалечените части на Северен, Южен и Среден Матабелеленд. Тези усилия спасиха човешки животи. Днес вече сме стартирали и програми за възстановяване от сушата – изграждане на по-добри житни хамбари и язовири.

Разчитайки на традиционната архитектура и дизайн семействата подобриха и домовете си. Кухните в селските райони обикновено се изграждат от жените и са мястото, където цялото семейство се събира заедно. Днес тази кухни са по-чисти, по-големи и по-проветрени. Всички тези дейности водят до намаляване на детската смъртност и подобряване на храненето и общото здравословно състояние.

Групи от отделни семейства работят заедно, за да задоволят основните си потребности и за да могат децата да учат. Така много повече деца от селските региони получават образование.

През януари 1994г. ще отвори врати Селско училище за средно образование, в чиито учебен план ще влиза и организиране на граждански движения. Идеята е да имаме училище, което да обвърже децата с тяхната среда, за да може те истиснки да се заинтересуват от развитието на родните си места, вместо да бягат към градовете.

Всяка асоциация в състава на ORAP включва Център за развитие, чрез който всяко село може да изрази и развие своите социални, политически и икономически нужди. На това ниво се предлагат и кратки практически курсове по земеделие, отношения между деца и родители, строителство, дърводелство и т.н. Подобни центрове се използват също и от правителството, и от други местни организации. Постепенно те се превръщат в центрове за координиране на местните действия от самите местни жители.

Наскоро бе проведено проучване, чиято цел е да открие по-устойчиви начини за развитие на предприемачество в селата. В миналото дейностите за генериране на приходи в селата, осъществявани без каквото и да било проучване, обучение и подкрепа, са се проваляли. ORAP се надява, че с помощта на паричното изражение на тази награда, ще успее да стартира успешни икономически проекти в част от селата. Освен тази проекти на местно ниво, ORAP участва и в по-мащабни инициативи, чрез които финансира своята дейност. Освен финансови ползи, нашият бизнес осигурява и 60 работни места за младежите, живеещи в селата. Той служи и като място за обучение за онези групи, които желаят да започнат свои дребни предприемачества.

Бих искал отново да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за тази награда. Уверявам ви, че тя ни въздейства силно мотивиращо. Най-смелите ни идеи, планове и постижения все още предстоят. Но сме сигурни, че ще ги постигнем, особено след като знаем, че имаме приятели във ваше лице.

Благодаря ви.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Организация на селските асоциации за развитие

Статия: Организация на селските асоциации за развитие (Зимбабве) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изграждането на изключително гражданско движение и за мотивирането на милионите му членове да следват собствения си път на човешко развитие.”

Организацията на селските асоциации за развитие (Organisation of Rural Associations for Progress – ORAP) е основана през май 1981г. от Съвета за координиране на развитието на селските райони. Самият той е създаден от малка група хора в Матабелеленд, за да обсъжда възможностите за развитие след войната за независимост, приключила през 1980г. Самата дума „развитие” на езика синдебеле означава „да поемеш контрол върху онова, от което се нуждаеш, за да работиш” и всяка своя дейност ORAP основава на разбирането, че селските райони не са достатъчно развити, защото на хората им е отнета тяхната култура, традиционните им познания, езикът им, начинът им на живот и правото им на глас във властовите структури, от които зависи бъдещето им. Опитвайки се да промени нещата, ORAP винаги акцнетира върху необходимостта самата организация да е демократична, да насърчава участието на всички членове, да е независима и сама да определя приоритетите си, а не да се поддава на влиянието на външни дарители.

ORAP се разраства бързо. През февруари 1991г. членовете й вече наброяват един милион души, разпръснати в над 800 села, което прави организацията най-голямата от този тип в Южна Африка. В основата на организацията стоят малки групи от 5-10 семейства, които биват представлявани по-нагоре в йерархията.

На семейно ниво (включващо както мъже, така и жени) програмите включват всички домакински и занаятчийски дейности, като част от продукцията се използва за домашна употреба, а друга се продава и носи приходи. Следващото ниво на организация е едно село, включващо няколко семейства. Осъществяват се общностни проекти в малък мащаб, като например изграждане на бентове, преливници, сондажи за вода, кладенци и напоителни системи, събиране на семена от местни видове растения и дървета; икономически дейности – мелници, магазини за търговия на дребно, отглеждане на добитък и птицевъдство; шиене и обработка на кожи. На регионално ниво се изграждат Асоциации, които реализират програми, свързани с ковачество, дърводелство, обработка на зеленчукови градини, организиране на групи за предучилищно обучение. Осем от асоциациите вече имат Центрове за развитие, където се провеждат част от дейностите, както и различни обучения, чрез които участниците придобиват занаятчийски, земделски и икономически знания и умения.

В основата на съвместната работа на отделните групи в едно село стои древна традиция, наречена „амалима”. При нея всички членове на групата се грижат заедно за земята на всяко едно семейство, като редуват парцелите, върху които работят. Повечето дейности се осъществяват колективно – събирането на дърва за огрев, носенето на вода, дори ремонтирането на домовете. Един от ключовите моменти в методологията на ORAP е социалната мобилизация чрез песни, театрални представления и дискусии. При всички тези дейности се поставя особен акцент върху необходимостта всички членове и групи в ORAP да правят заедно неща един за друг. Този общностен дух се запазва при разрастването на организацията и намира отражение във всяка една нейна дейност.

Централата на ORAP е разделена на няколко отдела, които подкрепят и координират местните инициативи. Бюджетът на ORAP възлиза на около $1.5 милиона годишно и идва основно от дарения на неправителствени организации.

Един от основателите и най-звестните активисти на ORAP е Ситембизо Ниони. Ниони разпространява опита на ORAP из цял свят и в момента е председател на международната мрежа IRED, която насърчава развитието, основано на хората. По-късно Ниони става Министър на развитието на малки и дребни предприемачи в правителството на Робърт Мугабе.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Земята е училище

Земята е училище голямо,
с вода: реки, морета и порои,
да искаш да се учиш само
от чужди грешки и от свои.

Земята е училище голямо,
със въздух и Живот, и почва,
да искаш да се учиш само,
учението днес започва.

Земята е училище голямо,
и слънцето, луната и звездите,
да искаш да се учиш само
от Бога Благ и от дедите.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Design Impact – дизайн в полза на социалното предприемачество

Статия: „Design Impact за първата си година на социално предприемачество в Индия“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Наскоро Доузър се свърза отново с екипа на Design Impact, които се намират в края на първата година от стартирането на иновативно социално предприемачество в Индия. Design Impact се опитва да помогне за разрешаването на социални проблеми, като използва новаторски дизайн. Рамзи Форд и Кейт Ханисиан са директори на организацията и работят заедно с дребни предприемачи от Индия за разработването на устойчиви продукти със знака на Fair Trade, предназначени за международните пазари.

През ноември към Ханисиан и Форд се присъединиха още шестима души с опит в дизайна, които получиха финансиране от Design Impact, за да стартират работа с общностни организации и да помогнат за обединението на дизайна и социалните начинания. Доузър разговаря с Форд и Ханисиан в Тиручули, Тамил Наду, където двамата работеха върху създаването на нова марка сапуни със знака на Справедлива търговия, която вече се продава в различни магазини в САЩ, включително и във веригата Whole Foods. Форд споделя някои уроци, които са научили през тази първа година, както и плановете си за развитие.

Dowser: Какво ново се случва около разработените от вас продукти?
Форд: Един от проектите ни вече стартира – продаваме глицеринови сапуни със знака на fair trade – глицеринът се произвежда на място с помощта на енергия от биодизел, направен от вид местни ядки. Надяваме се с помощта на веригата Whole Foods продажбите ни да се увеличат. Заедно с ODAM организирахме изпращането на 1600 сапуна до САЩ през декември миналата година. Ще започнем да предлагаме продуктите в някои магазини в Охайо, а преди няколко седмици те се появиха и по щандовете на Whole Foods. Тъй като сме малък производител, засега те ще бъдат предлагани само в 1-2 магазина и ако се окажат успешни, ще минем на регионално, а след това и на национално ниво. За да запазим устойчивия си модел, ще можем да произвеждаме по около 1000 сапуна на месец, което означава, че можем да ги предлагаме в около 30 от магазините на  Whole Foods.

Как определяте дали сапуните отговарят на изискванията за „Fair Trade”?
Една от причините, поради която жителите на селото искаха да се захванат с нещо подобно, бе заради биодизела, но също така искахме да създадем и нови работни места. Продуктът все още не е получил сертификат, тъй като трябва да се произвежда поне от година и половина преди да можеш да кандидатстваш. Но ние се стремим да прилагаме всичките им принципи. На първо място стои заплащането на служителите, което е около четири пъти по-високо от стандартното възнаграждение в сферата на земеделието – пет долара на ден, вместо само долар и петдесет цента. Жените също се радват на по-големи права, могат да участват във вземането на решения, а също така получават и допълнителни придобивки. Те се радват, че имат работа, а ODAM също са много доволни от проекта и от това, че той се оказва печеливш и им позволява да натрупат опит и да научат много нови неща. Сега търсят възможности да приложат същия модел и на други места; да използват социално предприемачество, за да се справят с даден социален проблем.

Как се развива първата стипендиантска програма на Design Impact?
Имаме шестима стипендианти, които работят по шест проекта – трима американци, един индо-американец, колумбиец и едно момче от Ирландия. Имаме и две жени в групата, а опитът им варира от стратегически дизайн през традиционен индустриален дизай до дизайн на марки, а един от участниците дори има опит в управлението на природни ресурси. Средно имат по седем години опит – двама имат по три години, двама – по 12.

Допринасят много за развитието на проектите. Миналата година имахме 150 кандидатури и беше трудно да избираме сред толкова много хора. Организациите, с които работим в Индия искаха истински професионалисти, а не студенти, и наистина се наложи да наемем такива, защото не контролираме тясно проектите; поддържаме контакт, но участниците трябва да ръководят собствен екип, да изградят стратегия и да я осъществят. Много малко са хората, които по природа са надарени с такива умения и повечето се учат на тях в продължение на години, трупайки нужния опит.

Дайте ни пример за това какво точно правят стипендиантите.
Брайън Гоуф е експерт по разработване на фирмена марка и имидж и работи за Manav Sadhna, известна общностна организация в Ахмедабад. Те помагат на няколко общности с ниски доходи край Ганди Ашрам, като осъществяват различни проекти, вариращи от образование и здравеопазване до развитие на занаяти. Неговата програма се нарича Earn N Learn (Печели и Учи): децата вършат дребни услуги, като почистване на прозорци или чистене на обувки и в замяна получават минимално заплащане, което обаче им позволява да ходят на училище. Освен образованието, което получават, те се обучават и на различни занаяти, основно свързани с обработка на хартия, а направените от тях предмети се продават по пазарите в Индия, а и по целия свят.

Това, което правим за тях, е нов дизайн на програмата и занаятите за работа с хартия. Брайън започна целия процес с помощта на учениците. Преди имаше само един човек, който прави дизайна и а децата следваха изготвения модел, а Брайън позволи на учениците да се включат още при изготвянето на дизайна. Насърчи ги да критикуват концепциите, да направят рисунки на крайния продукт, който искат да получат; да гласуват за вариантите, които им харесват; и всичко това бе под формата на игра. Той подтиква учениците ежедневно да размишляват върху живота и да черпят от него вдъхновение за дизайна на нови творби. В резултат ще бъде създадена една марка, която отразява живота на тези младежи и това, което проектът означава за тях. Имаме дългосрочно партньорство, което позволява работата ни да се задълбочи и да научим децата какъв е процесът на създаване на цялостен дизайн. Освен това децата получават и малко възнаграждение, което е допълнителна мотивация за тях да продължават да ходят на училище. 

Има ли взаимодействие между отделните стипендианти?
Един от проектите ни се осъществява в Бангалор съвместно с Quest и стипендиантът ни там, Али Майорано, е интерактивен дизайнер, който помага на младежите от селските райони да се подготвят за започване на работа. Идеята е младежите да придобият работни навици, така че когато отидат в града да им е по-лесно да си намерят работа. Али работи заедно с Брайън и използва съвременни технологии, за да преподава дистанционно. Освен това тя разработва и нов учебен план. Офисът на Али реално не е в селото, където са учениците й. Quest е един от проектите ни, при който има известна физическа дистанция между дизайнера и хората, извличащи полза от неговия труд. Искахме освен проектите, при които има по-пряк контакт, да опитаме и нещо по-различно.

И какви са резултатите до момета?
Засега върви добре. Но все пак търсим партньорски организации, които са свързани с местната общност. Ценноста на модела ни се състои именно в работата на място и в дългосрочното партньорство. Смятаме да запазим тези аспекти от дейността си и при бъдещото си развитие. Проектите ни се развиват най-добре, когато сме основен партньор на организацията, с която работим, а също така и когато тази организация е по-малка. Има един идеален момент, при който организацията е достатъчно голяма и има достатъчен бюджет, за да реализира проекта, но ако продължава да расте на даден етап се губи основния фокус. Организациите осигуряват подслон и храна за стипендиантите и покриват основните разходи по транспорт и изпълнение на проекта. Тази година използваме скала, основана на ориентацията на организацията – дали е социално предприемачество или неправителствена организация – а също така вземаме предвид размера на бюджета и други важни фактори.

Съществуват ли културни бариери?
Да, много. Начинът, по който хората си уреждат срещи, начинът, по който гледат на договорите. При малките неправителствени или бизнес организации тези неща са доста по-неформални. Фокусът на първо място е върху изграждането на добри взаимоотношения и в началото никой не иска да подписва нищо. Консултациите се основават на приблизителните часове работа и общите разходи по проекта. Учим стипендиантите си да бъдат гъвкави и да се адаптират към местните условия. Когато провеждаме интервюта, обръщаме голямо внимание на умението за комуникация – това е особено важно за супеха на един проект. И до момента хората, които сме избрали, се справят много добре – научават повече за културата и я приемат. Имаме известни затруднения и с езика. Посетихме индийски университети, предлагащи обучение по дизайн, за да разпространим информация за това, което правим, защото повечето организации предпочитат да работят с хора, говорещи местния език. Един от стипендиантите ни наистина владее езика и това се оказа особено полезно за нея. Затова следващия път, когато избираме хора, ще го имаме предвид.

Как се справяте вие и Кейт с управлението на проектите?
Понякога сме претоварени с работа. Три месеца и половина пътувахме из Индия – посетихме отделните проекти, ходихме по конференции, изградихме си мрежа от контакти. Но като цяло сме много въодушевени. Виждаме, че новите проекти постепенно заработват. Настоящите ни стипендианти ще продължат да работят по тези проекти – някои дори искат да останат и в бъдеще – но програмата ни завършва и ще имаме около месец преди да изберем следващите стипендианти. Настоящите ще продължат да работят от разстояние като консултатни по проектите в продължение на още няколко месеца и ще обучат новите стипендианти, за да е по-плавен прехода. Възможно е един или два от проектите да бъдат прекратени, но повечето със сигурност ще продължат. Вярвам, че това, което правим си заслужава и представлява един интересен подход към съществуващите проблеми.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ако аз управлявах света, щях да…

Статия: „Как да използваме социалните медии за да предизвикаме действия, а не само коментари“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Проблем:
Докато някои възхваляват социалните медии и способността им да водят до социални промени, други се съмняват, че информацията и дискусиите водят до реални действия. Тази есен Mалкълм Гладуел ясно заяви, че социалните медии не водят до важни промени, пояснявайки, че връзките, които социалните медии създават между хората са твърде слаби, изискват твърде малко от участниците и не водят до „високо рисков активизъм”. Според Гладуел взаимоотношенията, изградени чрез социалните медии ни осигуряват информация, но не ни карат да действаме. Основателят на Ако аз управлявах света, Синди Галоп, желае да промени това и да използва социалните медии, за да подтикне хората към действие.  

Решение:
След като влязат в „Ако аз управлявах света”, първото нещо, което потребителите правят, е да до вършат изречението „Ако аз управлявах света, щях да…”. В зависимост от отговора ви, сайтът предлага множество възможни действия, които да предприемете още сега. С всяко едно действие си изграждате профил, създавайки не само списък, но и изграждайки своя идентичност, която след това можете да споделите в платформи, като Facebook и Twitter. Потребителите са представени чрез своите микро-действия и „платформи за действие”, т.е. как биха променили света. Освен това всеки може да създава микро-действия, които да бъдат подети от други. Галоп, която има опит в рекламата, внимателно обмисля как може да превърне добрите намерения в разпознаваема марка не само за отделния човек, но и за цели компании, които могат да извлекат полезна информация от каузите и действията, от които се интересуват потребителите.

Резултати:
Само десет месеца по-късно, „Ако аз управлявах света” води до неща, които Галоп никога не е очаквала. „Винаги сме искали да го превърнем в място, където всичко, което поискаш (не само социалните промени) се случва”, споделя Галоп. „Чрез сайта ни хората стартират собствен бизнес, осъществяват личностни промени, един политик използва сайта ни за предизборната си кампания, учителите го използват по време на учебните часове.” Сайтът си партнира и с конференциите при т.нар. „Моменти на намерение”, когато генерирането на идеи преминава във фазата на предприемане на реални действия. Галоп споделя, че за разлика от други приложения за социални медии „при „Ако аз управлявах света” не можеш да лъжеш, защото всичко се определя от реалните ти действия.” Основателката се надява „Ако управлявах света” в бъдеще да предложи на потребителите един цялостен профил, който са си изградили в социалните медии, както и начини да го доразвият чрез микро-действия. „Концепцията за микро-действията всъщност изобщо не е нова, споделя Галоп, иновацията ни се състои в това, че предприемайки тези действия ние се чувстваме по-добре и изглеждаме по-добре в очите на останалите”.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени