Tag Archives: развитие


Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

ОБРАЗОВАНИЕ:

Членовете на племената страдат от социално неравенство и експлоатация, а причината за това е ясна. В света на непрестанната конкуренция, образованието е от жизненоважно значение. Но в племената, където децата са свикнали да играят навън и са изградили силна връзка с природата, формалното образование не е нито възможно, нито желателно. Следователно са нужни нови методи на преподаване, включващи акцент върху ценностите, практически опит, професионално обучение, ориентация към околната среда и социалните дейности, като над всичко това стои племенната култура. В нашето племенно училище има 450 деца от първи до десети клас, а още 200 деца се обучават в другите ни училища. 150 от тях живеят в училищни пансиони. Друга положителна промяна е включването на все повече момичета в обучението.

ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ:

Племената обникновено живеят сред гъсти гори и не разполагат с много земя, на която да развиват земеделие. С нарастване на населението, част от членовете на общността се нуждаят от алтернативна заетост. И последната причина да заложим на професионалното обучение е, че ако някои прости дейности, като например шиенето на дрехи, се вършат от членове на общността, средствата ще остават в нейни ръце, вместо да се изливат в чужди. Това носи много ползи за младежите от племето.

И така ние основахме Център за професионално обучение, който обучава млади мъже и жени в над 16 занаята. Те включват – Агарбати (ароматни пръчици), шиене, плетене, предене, дърворезба, инкрустиране, изработване на предмети от бамбук и тръстика, готварство, изработка на свещи, лакиране и изработка на кукли, събиране и сушене на билки, изработка на обувки от микропорест каучук за болните от проказа, заваряване, принтиране с печатарска преса, пчеларство, дърводелство. Повечето от тези занаяти се осъществяват с наша помощ с изключение на няколко, които се ръководят от KVIC (Комисия на селското производство) и програмите на „ishwa“ (Правителството на Каматака).

Друга полза от професионалното обучение е възможността за организиране на уроци по ограмотяване, както и сплотяването на младежите. Повечето от тях се присъединяват към Групата за действие, която отговаря за развитието на селото им.

Освен горепосочените обучения, предлагаме и съвети относно производството на млечни продукти, отглеждането на птици и развъждането на риба. EDP (Програма за развитие на предприемачеството) отговаря за развитието на предприемачески умения сред младежите.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩНОСТТА:

Самоорганизацията на общността е изключително важна за нейното развитие. В миналото племената са имали своя Ниая Панчаят (съд). С въвеждането на леки промени в него, беше формирана днешната Народна организация (Сангха). Образованите младежи са част от секретариата на SAS (Soliga Abhivriddhi Sangha) във всяко село. Група от няколко Сангха образува Тулук (Техсил) SAS, който е функционално звено на окръга и решава всички важни въпроси. В четерите тулука Йеландур, Чамараджанагар, Колегал и Нанджангуд в района Мисоре имаме близо сто селски Сангха.

Окръжните Сан-ха в нашия район (Мисоре) се обединиха и създадоха „Зила Самитхи” (Щатска комисия).

За нас е огромна гордост, че един младеж от племето, Мутхайах, стана ръководителна на тази комисия. Ние също се обединихме с други доброволчески организации, работещи за племената и създадохме на държавно ниво Форма за съвместни действия на племената. 

ОКОЛНА СРЕДА

Друга наша програма е насочена към съхраняването на лечебните билки и се осъществява съвместно с Фондацията за възстановяване на местната традиционна медицина (FRLHT) и DANIDA. Тя включва изграждане на градина с лечебни билки, генетична банка, разсадник за билки и хербарий. Програмата ни за производство на лекарства на билкова основа също е на път да заработи скоро. Дейностите ни, насочени към опазване на биоразнообразието, са свързани с повишаване на информираността на хората и особено на младежите.

Бяха предприети и социални граждански действия за прекратяване на добива на черен гранит, който уврежда флората и фауната на девствените гори.

ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖА И ПРОМЯНА НА ПОЛИТИКАТА:

Участвал съм в VHAA I (Доброволна здравна асоциация на Индия, Ню Делхи) VHAK (Доброволна здравна асоциация на Каматака, Бангалор) и Федералния съюз на Доброволческите организации за развитие на селските райони (FEVORD-K), работейки за промяна на политиката в сферата на здравеопазването и развитието на племената.

VGKK подкрепя развитието на други организации, вместо да разширява дейността си и някои от младите социални работници и лекари, които преди работеха за нас, днес организират собствени програми за развитие. Дори и паричното изражение на тази награда, която получавам днес, ще бъде използвано в подкрепа на една такава кауза.

В този паметен момент, бих искал да изразя сърдечната си признателност към всички филантропи и всички достойни хора, които ни помогнаха, към Правителството и представителите на неправителствените организации, към нашите прекрасни служители, които работят денонощно в името на развитието на племената и не на последно място към самите коренни жители, които в голяма степен са постигнали своите цели.

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ханумапа Сударшан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

Приемам тази награда с огромна радост и благодарност към достойните членове на Фондацията за цялостен житейски принос, които решиха, че скромната ни дейност на другия край на света заслужава подобно високо признание. В същото време съм изпълнен и с известно колебание, защото знам, че ни предстои още много работа. Благодаря на всички, които приеха дейността ни присърце и се отнасят към нея с голяма загриженост.

Като студент по медицина в края на 60-те години, бях вдъхновен от идеала на Свами Вивекананда, Ганди и Алберт Швайцер. След като завърших колежа трябваше да избера дали да работя с бедните хора в отдалечените райони на страната или във високотехнологичните болници в големите градове. Избрах първото. Така се озовах сред коренното население на хълмовете Билигири Рангана, където аз и приятелите ми работим вече 15 години. Дойдох тук с идеята само да лекувам хората и мислех, че лекарствата са решение на всички техни болки, но се оказа, че те се нуждаят от нещо много повече: образование, организация и освобождение от глада, незнанието и експолатацията.

Бих искал да споделя двете основни, коренно противоположни теории, които споделят експертите по развитие на коренното население. Някои антрополози смятат, че не трябва да има абсолютно никаква намеса в живота на племената, докато други, вдъхновени от съвременното развитие, твърдят, че племената трябва да бъдат напълно претопени в градската култура. Ние не сме привърженици на нито една от тези теории и смятаме, че развитието на племената трябва да бъде постепенен, бавен процес на внимателно обмислени решения, при който се вземат предвид културата и традициите на местните хора. При нашата дейност обръщаме специално внимание на ценностите на племената.

За да постигнем целта си и да помогнем за развитието на местните, през 1980г. основахме Вивекананда Гириджана Калиана Кендра (VGKK), която официално бе регистрирана през следващата година. Организацията си поставя следните цели:

* Да помогне на племената да осъществят мечтата си за едно независимо, обединено и развито общество.  

* Да помогне за развиването на скрития човешки потенциал на членовете на племето, чрез мотивация, образование, обучение и съхраняване на изконите им ценности.

* Да насърчава самоорганизацията на племето в т.нар. сангхас (съвети).

VGKK се ръководи от Управителен съвет, състоящ се от седем члена, пет от които са „yajamans” (водачи) в своите „podus” (села).

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

В началото социалната ни дейност бе насочена основно към здравеопазването и бързо осъзнах, че мога да науча много от традиционните практики на местните хора. Примерно, когато по време на раждането, бъдещата майка е клекнала, това облекчава болките й и тя се чувства по-комфортно. Действията на жените, които помагат по време на раждането, свидетелстват за техните високи умения и опит, благодарение на които случаите на усложнения са изключително редки. Що се отнася до традиционната медицина, тя е ефективна при 30-40% от заболяванията и е достатъчно добра поне що се отнася до първичната здравна помощ. Простичкият живот в хармония с околната среда, е предпазил членовете на племето от съвременните причини за стрес и следствията от него. Т.нар. цивилизовано общество може да научи много от тези хора.

Нашите програми включват Племенна болница с десет легла, отделение за извънболнична помощ, мобилен медицински екип, Обществено здраве, Изследвания на сърповидната клетъчна анемия, обучения на хирурзи и здравни работници, Програма за пълноценно хранене и Насърчаване на традиционната медицина.

Тръстът Каруна също е част от нашата програма по здравеопазване. Дейността му е насочена към борба с проказата, епилепсията и туберкулозата в целия тулук[1] Йеландур, в който живеят 70 000 души (в него влизат и хълмовете Билигири Рангана). Подходът ни включва Проучване, Образоване и Лечение и през последните шест години случаите на проказа спаднаха от 21.4 на 0.39. Подобен напредък бе постигнат и в борбата с епилепсията и туберкулозата.


[1] Тулук – данъчен окръг в Индия (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (2)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Що се отнася до финансовите разходи, всички знаем, че милиарди долари са били пропиляни за безсмислени, централизирани образователни програми. Поради това дарителските организации и агенциите, отпускащи заеми, настояват все по-голям процент от финансовата помощ да отива за нерправителствени организации, които са много по-ефективни от държавната бюрокрация. Не бихме ли могли да доразвием още повече този процес, позволявайки на родителите и общностите сами да решават от какъв тип училище се нуждаят, какви учители искат и кои важни моменти трябва да бъдат застъпени в учебния план?

Този процес ни кара да се запитаме и дали думата „професионалист” може да се отнася само за хората с добри резултати в научните среди или истинският професионализъм може да се придобие и от обикновените хора, черпещи своята мъдрост от самия живот.

Разбирате ли, когато ножът стигне до кокала, всичко опира до това дали сме склонни да се изслушваме или не. Доближавали ли сте някога стетоскоп до корема на бременна жена, вслушвайки се в биенето на сърцето на нероденото бебе и питайки се какво се опитва да ви каже то? Вслушвали ли сте се някога в бърборенето на малките деца, питайки се какво се случва в мозъка им докато преминават през своите детски кризи? Вслушвали ли сте се някога в силния гняв и болката на младежите, питайки се как изобщо се е стигнало до тук?

Ние, в Servol организираме програми както за малки деца, така и за младежи, затова нека ви кажа какво чуваме и изпитваме. Чуваме как децата казват: защо ме пренебрегвахте, когато бях прекалено малък, за да говоря или да вървя, или да изразявам чувствата си и чакахте докато се изпълня с отмъстителност към себе си, семейството си и целия свят, за да дойдете най-накрая при мен и да ме попитате „как мога да помогна?” А що се отнася до чувствата, борейки се за младежите, които обичаме толкова много, се питаме: Защо те не бяха при нас още от малки деца, когато изграждането на самочувствие и преодоляването на несигурността са безкрайно по-лесни и стотици пъти по-евтини?

Дами и господа, днес милиони обикновени хора по света се изправят и заявяват на онези, които са ги управлявали поколения наред: Стига толкова! Искаме сами да решаваме как да живеем живота си.

Не е ли време да включим родителите и дори децата в това партньорство, за да можем заедно, изслушвайки се един-друг, да навлезем с надежда и увереност в третото хилядолетие?

Светът ни не се нуждае от експерти с готови, теоретични отговори на сложните проблеми на развиващите се страни. Вече получихме достатъчно подобни съвети и те доведоха до пълна катастрофа. Това, от което се нуждаем, са водачи, които признават незнанието си, слабостите си и погрешимостта си, но са готови да извървят заедно с нас дългия и труден, но вълнуващ път през пустинята от грешки, за да достигнем накрая до обещаната земя на един свят, изпълнен със справедливост и мир.

Пътуването е трудно, защото самите ние сме слаби човешки същества, които понякога губят кураж и се подмамват да тръгнат по лесния път. Това е ясно описано в мисията ни, която гласи:

„Servol е организация на слаби, крехки, обикновени, несъвършени, но изпълнени с надежда и отдаденост хора, които се стремят да помагат на слабите, крехки, обикновени, несъвършени, обезнадеждени хора да се превърнат в двигатели на социални промени и да следват пътя, който води към човешко развитие.”

Затова и ние самите се нуждаем от окуражаване и от конкретни свидетелства за това, че усилията ни си заслужават.

Ето защо сме благодарни на Фондацията за цялостен житейски принос за честта, която ни оказват, връчвайки ни тази награда. В трудните времена, които ни предстоят, споменът за този миг ще грее ярко в сърцата ни, като лъч надежда, който ни задължава да останем верни на призива, който последвахме преди 24 години:

„Нека очите ти да виждат бъдещето,  
нека погледът ти е отправен право напред.
Нека пътят ти бъде равен
и всяка твоя крачка да е уверена.
Не се обръщай нито надясно, нито наляво.” (Proverbs 4: 25)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (1)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди много години ние в SERVOL видяхме света през очите на бедните, онеправданите и малцинствата и бяхме ужасени и натъжени от това, на което станахме свидетели.

Видяхме един свят, който презрително бе отблъснал трупаните поколения наред мъдрост и опит на коренното население. Един свят, който си бе позволил да се поддаде на примамливите обещания за развитие, което обаче е мотивирано единствено от алчност и финансови печалби. Един свят, управляван единствено от науката и технологиите. Бавно започнахме да се пробуждаме и да прозираме истината, а тя е, че постепенно превръщаме тази прекрасна планета, изпълнена с толкова много красота, в едно сметище, в което милиарди хора се опитват да оцелеят под бича на лишени от въображение икономически програми.

Видяхме един свят, който по някакви повърхностни и произволни критерии разделяше държавите на неразвити, развиващи се и развити.

Видяхме държави, които харчеха огромни суми за образование, само за да установят 30 години по-късно, че образователните институции, които са изградили, са се провалили.

Гледахме всичко това и в своята наивност си мислехме, че голяма част от проблемите на този свят се дължат на две основни причини: първо, неспособността ни да се изслушваме и да се чуваме, и второ – липсата на уважение, която демострирахме, дори и когато най-искрено се опитвахме да си помогнем. Преди 20 години ние решихме, че няма да допуснем същата грешка и изградихме цялата философия на SERVOL около следните три принципа:

Първо, философия на незнанието, което означава, че никога няма да приемаме, че познаваме нуждите на хората, на които се опитваме да помогнем; вместо това трябва да ги питаме как искат да им се помогне.

Второ, трябва да слушаме внимателно какво ни казват те и да го превърнем в основа на програмата за развитие.

Трето, не трябва да се намесваме арогантно в живота на хората, така, както правят толкова много „доброжелатели”; вместо това трябва да се опитаме да им помогнем като проявяваме уважение и си партнираме по пътя на истинското развитие.

Познавайки тази наша философия, лесно ще разберете, че стремежът ни да помогнем на онеправданите и пренебрегваните, се превръща в един процес, при който всяка наша програма помага на бедните хора да поемат контрол над живота си. Някои твърдят, че бедните и необразовани хора сами са избрали да си останат такива. Тези, които вярват на това твърдение, непрекъснато се позовават на статистически данни, които показват, че въпреки все по-големите суми, отпускани за образование и развитие, пропастта между богати и бедни се задълбочава. Те пренебрегват грешката, която правителства и агенции продължават да правят: да се опитват да помагат на хората без да ги питат от каква помощ се нуждаят. Да стартираш програма за развитие на икономиката или образованието без да се консултираш с хората, за които е предназначена, е върхът на арогантността.

Нека бъдем честни: може ли някой в тази зала да отрече, че колкото и да не ни се иска, ние проявяваме високомерие и надменност, мислейки, че бедните хора са твърде невежи, за да знаят какво е добро за тях? Ако започваме всеки свой проект с подобна нагласа, той е обречен на провал още от самото начало.

Единственият начин да започнеш да помагаш на хората е като прекараш достатъчно време, говорейки с тях за проблемите, трудностите, надеждите, мечтите и идеите им. Едва след като внимателно сме ги изслушали, можем с нужното уважение да се намесим в техния живот, за да ги подкрепим.

Въз основа на това бързо става ясно, че образованието трябва да започва още от момента, в който детето се развива в майчината утроба. Специалистите по медицина твърдят, че случващото се с детето по това време е от изключително значение за бъдещото му интелектуално, емоционално и физическо развитие. Затова има логика всяка национална образователна ситема да започва още с обучението на бъдещите родители, които често са твърде млади и неопитни.

Трябва да обърнем внимание и на многобройните психолози, които твърдят, че когато едно дете стане на три години, характерът му е в голяма степен вече оформен, а когато стане на шест, вече е неподатлив на промени. Затова трябва да отделим значителни средства за ранното детско образование, защото то би имало най-голям ефект. Любопитно е, че отделяме много повече внимание на скъпи програми със съмнителен успех, целящи да се справим с проблемите сред младежите, вместо да се концентрираме върху положителни, превантивни програми, които да предотвратят възникването на тези проблеми.

И защо продължаваме да поставяме знак на равенство между „скъп” и „качествен”, сякаш образованието и човешкото развитие са потребителски продукти? Подобен начин на мислене е нанесъл несметни щети върху самоуважението на родителите и общностите, които са убедени, че отглеждането и образоването на децата е трудно разбираем процес, който е най-добре да бъде оставен на професионалистите.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

АТАНАС ТОТЛЯКОВ (ATANAS TOTLYAKOV) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

 

Атанас Тотляков / Atanas Totlyakov

БИЛЕТ???

Всеки е намирал забравен билет в джоба си. Той е от “онова” пътуванe, от срещата с „X”, от „онзи” прекрасен ден. Не, не! Този билет е от „друго” пътуване, „друг” ангажимент,  или …

Моето произведение не е за билетите, които пазим като спомен, а за тези, които намираме случайно в някоя преграда на портфейла. Това не са целенасочено събирани факти, като преднамерено направените снимки от ваканцията. Любимите ни фотоси винаги са старателно подредени в албум, предназначен за разглеждане с приятели. Това не са и билети прикрепени към командировъчното, удостоверяващи нашето професионално пътуване. Това е билета съхранен с подсъзнателен жест, без предварително обмисляне. За него трябва да напрегнем паметта си, да си спомним. Това може да се окаже трудно. Изминалото време, механичните повреди, мастиленото петно отдавна са заличили наименованието на спирката. Можем само да гадаем до къде сме пътували.

Проверете джобовете си! Ако имате стари билети и не трябва да ги пазите като спомен или отчет … върнете ги обратно там, където сте ги открили. Някой ден ще си спомните!

Bilet???

Każdy za nas przez przypadek znajdywał w kieszeni zapomniany bilet. Jest on z „tej“ podróży, ze spotkania z „X“, z tego“ pięknego dnia. Nie, nie! Ten bilet jest z „innej“ podróży,  związany jest z „innym“ zobowiązaniem lub

Moja praca nie jest o biletach, które zachowujemy na pamiątkę, a o tych, które przypadkowo znajdujemy w jednej z przegród portfela. To nie są celowo gromadzone fakty, jak wykonane zdjęcia z wakacji. Nasze ulubione zdjęcia zawsze są starannie ułożone w albumie i przeznaczone do oglądania z przyjaciółmi. To nie są bilety związane ze służbowymi podróżami. Są to bilety zachowane podświadomie, bez premedytacji. Dzięki nim musimy wysilić nasz umysł, aby sobie przypomnieć. To może być trudne. Upływający czas, uszkodzenia mechaniczne, plama atramentu od dawna skryły nazwę stacji. Możemy tylko spekulować, gdzie podróżowaliśmy.

Sprawdź swoje kieszenie! Jeśli masz stare bilety i nie musisz ich zachować je na pamiątkę lub jako dokumentację Umieść je tam, gdzie później możesz je znaleźć. Pewnego dnia sobie przypomnisz!

Ticket???

Each of us had found a forgotten ticket in their pocket. It is a ticket from „that“ trip, from the meeting with „X“, from „that“ great day. No, no! That ticket is from „another“ trip, „another“ commitment, or…

My work is not for the tickets that we keep for a keepsake, but for those that we accidentally find in a compartment of the wallet. These are not intentionally collected facts, as the deliberately made holiday pictures. Our favorite photos are always carefully arranged in an album, designated for viewing with friends. These are also not tickets, enclosed to the business trip documents, certifying our professional journey. This is the ticket, stored in a subconscious gesture without premeditation. We need to exert out memory to remember where it has come from. This may be difficult. Elapsed time, mechanical damage, or an ink spot had long erased the name of the station. We can only speculate as to where we have traveled.

Check your pockets! If you have old tickets and you should not keep them for a keepsake or for an account… put them back where you found them. Someday you will remember!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

One Acre Fund – в помощ на земеделците в Африка

Статия: „За храната: как Андрю Юн от One Acre Fund помага на дребните земеделци в Африка да удвоят добивите си“ на Рейчъл Фишоф

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ще ви разкажем историята на One Acre Fund, организация, която помага на дребните фермери в Африка да повишат добивите и доходите си. Около 925 милиона души по цял свят живеят в постоянен глад. Клиентите на One Acre Fund – земеделци, притежаващи по един акър земя, са сред тези хора. Но Андрю Юн, основател на Фонда, вярва, че е намерил начин да помогне на африканците да се справят с проблема с глада. Неговата организация предлага на фермерите инвестиционен пакет от семена и торове, седмично обучение и достъп до пазара. Всичко това помага на фермерите да удвоят приходите си. В интервюто Юн обяснява защо едни фермери гладуват, а други, разполагащи със същата земя, получават изобилна реколта.

Dowser: По какъв начин бе създаден One Acre Fund?
Юн: По време на летния ми стаж в бизнес училището, работих за BroadReach Healthcare в Южна Африка. Исках да видя една различна част от Африка и случайно се свързах с приятел от Кения.

Докато се разхождах из селата, попаднах на едно семейство, което произвеждаше два тона хранителни продукти на акър и процъфтяваше, докато друго семейство получаваше само по половин тон на акър и живееше в мизерия: едно от децата им бе починало, четири месеца в годината гладуваха и нямаха достатъчно средства, за да пратят другите си деца на училище.

Мислех си колко лесно може да е да помогнеш на фермера, произвеждащ по половин тон, да започне да произвежда по два тона продукция. Това, което правим, за да повишим добивите е удивително лесно и просто. Разговрях много с тези фермери, в продължение на часове им задавах различни въпроси. И така след три месеца стартирахме пилотен проект, в който участваха само 40 фермера и всичко бе финансирано с мои лични средства. Оказа се много успешно.

Какво точно прави One Acre Fund?
Ние не правим дарения, а отпускаме заеми на фермерите и очакваме от тях да си платят за част от услугите, които им осигуряваме. Така можем да стигнем до повече хора и да си гарантираме устойчивост, за да можем още дълги години да служим на клиентите си.

Разкажете ни повече за проблема.
Светът е изправен пред огромен недостиг на хранителни продукти, който засяга най-много бедните хора – само през последните пет години цената на основните храни се е удвоила. Хуманитарната помощ не помага. Нуждаем се от голямо, устойчиво повишаване на добивите от основни храни. За да постигнем това са ни нужни не само нови технологии, но и нови техники за дистрибуция. Искрено вярвам, че се нуждаем от много нови дребни предприемачи и неправителствени организации, които да умножат настоящото ниво на инвестиционни кредити, продажба на дребно на земеделска продукция и други ориентирани към пазара бизнеси, които да достигнат до земеделците.

Какво отличава One Acre Fund от останалите организации, борещи се срещу глада?
Всъщност има много малко организации, чиито централен офис се помещава в селските райони на Африка, и ние сме една от тях. Бидейки толкова близо до фермерите, ние можем много бързо да се поучим от грешките си и да започнем да им служим по-добре. През тези три години се научихме, че е важно да осигуряваме на хората, които започват от нулата, пакет от услуги – едно изолирано решение не им помага особено. Всички елементи – кредита, семената и торовете, обучението и достъпът до пазара – трябва да действат в единство, за да може земеделецът нaистина да повиши доходите си. Всеки един елемент, да речем кредитът, взет по отделно е безполезен, ако липсват останалите. Как може един обикновен земеделец, получил заем, да си намери семена и торове, да се научи как да ги използва и след това да открие начин да продаде стоката си? 

Решението на One Acre Fund е новаторско, защото наистина достига до селските райони и може да помогне на най-бедните. Средностатистически, ние удвояваме приходите от всеки акър.

Какво ви насочи към този тип работа?
Много хора имат вродено желание да помагат на другите и да вършат добро. Когато за първи път разговарях с кенийски фермери, открих най-голямата възможност да правя добро, за каквото дори не бях и мечтал. Беше удивително лесно да утроиш добивите на един фермер и да удвоиш приходите му, т.е. изцяло да промениш живота му. Нашите земеделци имат достатъчно храна, изпращат децата си на училище и им остават достатъчно средства, за да ги инвестират обратно в производството. Само в източна Африка има десет милиона семейства, занимаващи се със земделие и всички те се нуждаят от нашите услуги. В момента основната цел на One Acre Fund е да се разрастне достатъчно, за да да служи на колкото се може по-голям процент от тях. 

Защо предлагате инвестиционни пакети вместо директна помощ?
Ние се основаваме на същите бизнес принципи, на които разчита и всяка частна компания. Изграждайки още от самото начало една стабилна основа, се надяваме един ден да можем да подобрим живота на милиони души.

Какво развитие очаква One Acre Fund в бъдеще?
Отпускането на земеделски кредити все още е много млада и слабо развита сфера. Надяваме се, че ще се превърнем в един от лидерите в нея и ще покажем, че е възможно чрез отпускането на малки заеми значително да подобрим живота на фермерите.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

„Прозрачност“

Проект ПРОЗРАЧНОСТ

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле. Тя завършва висше образование в Академията за изящни изкуства в Лодз (Полша), специалност живопис. В България живее от две години.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Поканени за участие в проекта автори от Полша и България в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те, ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите.

   Общата цел на проект ПРОЗРАЧНОСТ е да се провокира взаимодействие между художници от Полша и България и да се осъществи творческо сътрудничество между тях, което да се развива и в бъдеще. Освен това, да се издаде интересна и иновативна инсталация от разнообразни произведения. Kато метафора, целта е границите в нашето съзнание да станат прозрачни. Проект ПРОЗРАЧНОСТ дава шанс на полски и български автори да се запознаят с тенденциите  на артистична сцена на двете държави и да представят тяхното изкуство на разнообразна публика от България и Полша.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ханумапа Сударшан – за съхраняването на племенната култура в Индия

Ханумапа Р Сударшан/ VGKК (Индия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за това, че показа как племенната култура може да допринесе за спазването на човешките права, задоволяването на основните нужди на коренните жители и съхраняването на околната среда.”

В продължение на векове племето Солига е населявало хълмовете Билигири Рангана в щата Карнатака. През по-голяма част от това време те са живели в изобилие и мир, прехранвайки се с лов и земеделие, прекланяйки се пред природни божества и живеейки в храмония със заобикалящата ги среда. От 50-те години насам обаче горите им постепенно биват изсичани, за да освободят място за модерно земеделие и индустриални предприятия. Земята им бива отчуждена, а племето Солига е подложено на пълна експлоатация и потъва в крайна мизерия.

Ханумапа Сударшан е роден през 1950г., а през 1973 завършва медицина. Отказва се от привлекателната възможност да работи в града и започва да помага на бедните общности. През 1979г. пристига в Билигири Рангана, за да работи сред членовете на племето Солига. Днес основаната през 1981г. Вивекананда Гириджана Калиана Кендра (VGKK), вече е процъфтяваща програма за устойчиво развитие на местните племена.

VGKK се различава от повечето подобни начинания, защото се основава на уважение към племенната култура и стремеж към съхранението й, което върви ръка за ръка с придобиването на нужните умения за оцеляването на племената в настоящите условия в Индия. Това е и крайната цел на Сударшан, а дългогодишната дейност на VGKK в сферата на здравеопазването вече е постигнала много добри резултати по отношение на 20 000 души, които обслужава.

Училището, в което учат 500 ученици и което е част от програмата, е насочено към спонтанно развитие на личността на децата. Целта е те да се научат да помагат на околните и да уважават и да се гордеят с културата си. Учебният план включва всички предмети, преподавани в държавните училища, а преподаването отговаря на държавните стандарти. Освен обичайните занятия в училищата се провеждат и семинари, свързани с околната среда, уроци по отглеждане на билки, развитие на ценностната система и съхранение на племенната култура. Днес над 95% от децата получават начално образование. Освен основно училище е изградено и Училище по лесовъдство, и Училище за медицински сестри. Някои от децата от племето Солига, завършили тези училища продължават следването си и завършват висше образование, като част от дипломиралите се вече са се завърнали по родните си места, за да помогнат на своята общност. Джейд Гоуда, първият член на племето, получил доктурантура по Земеделие, днес е президент на VGKK.

Професионалните курсове, които предлага VGKK включват обучение по 16 традиционни занаята. Над 60% от членовете на племето Солига работят поне по 300 дена в годината за Държавното лесовъдно стопанство или други агенции. В мрежата от племенни кооперативи, изградена от VGKK, работят 1200 души. VGKK е пионер в устойчивия добив на други горски продукти (без дървесина) и в създаването на племенни предприятия, които се занимават с преработката им.

VGKK смятат, че най-голямото им постижение е насърчаването на самоорганизацията сред членовете на племето. Управителният съвет на организацията се състои от 17 души, 10 от които са от племето Солига, а всяко село си има собствен Сангха (съвет), с чиято помощ разрешава вътрешните си проблеми и се бори за правата си. По-голяма част от отчуждените земи са върнати на племето. Представители на Солига са постигнали добри резултати и по време на изборите, като две жени от племето заемат ръководни постове в местния съвет.

Философията на Сударшан гласи следното: „За да се справиш с болестта, трябва да премахнеш бедността. А опитът ми показва, че единственият начин да постигнеш това, е като помогнеш на хората да се самоорганизират, за да защитят правата си.”  

VGKK постепенно разширява дейността си и програмите му за развитие обхващат коренните племена в Аруначал Прадеш, островите Андаман и Андхра Прадеш.

През 1986, Сударшан основава Тръст Каруна за интегрирано развитие на селските райони, чрез здравеопазване, образование и продоволствена сигурност. Здравният екип на организацията помага за намаляване на болните от проказа от 17 на по-малко от 0.3 на 1000 души, а случаите на епилепсия също са овладени. Днес тръстът се фокусира основно върху подобряване на първичната медицинска помощ чрез публично-частни партньорства в четири щата – Аруначал Прадеш, Мгхалия, Ориса и Андхра Прадеш. Вече са изградени 50 центъра за оказване на първична помощ, които прилагат различни иновативни подходи, като телемедицина, здравни застраховки и грижи за психическото здраве на пациентите.

Сударшан е бил член на Ашока и Иноватори на Ашока, работещи за общественото развитие в САЩ, вице-президент на Доброволната здравна асоциация в Индия и член на Независимата комисия за здравеопазване в Индия, Националната комисия за населението, Националната мисия за прехраната, Националната комисия за човешките права и  работната група за развитие на племената към Индийската комисия по планирането. Като председател на работната група за Здравеопазване и семейно благоденствие, Сударшан разработва подробен доклад за реформиране на здравната система в Карнатака. Като омбудсман по въпросите на Здравеопазването, Образованието и Социалното благоденствие за Карнатака Локаюкта, той се бори срещу корупцията и насърчава доброто управление, за да могат обществените услуги да достигнат до бедните хора и членовете на коренните племена.

Сударшан получава наградата Парисата (за околна среда) от павителството на Карнатака (1993), Наградата Падма Шри от президента на Индия (2000), Наградата за човешки права (2001) и Награда за цялостен принос от Индийската фондация за обществено здраве (2009).

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“

През юли имах щастието да участвам в провелата се в Полша Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие”, организирана от Фондация Сендзимир и включваща младежи от осем страни от Източна и Централна Европа. Академията представлява перфектна комбинация от лекции, дискусии и образователни игри, а усвоената теория се прилага на практика при изготването на два проекта – за местно развитие и за устойчив бизнес.

Първият проект се състоеше в изготвяне на стратегия за устойчивото развитие на парка Мартовка, намиращ се в полския град Торун. Подготовката включваше срещи със заинтересованите страни (местната администрация, неправителствени организации и др.), както и проучване на място – описание на инфраструктурата в парка, броя посетители в различни моменти от деня, както и провеждане на анкети с част от посетителите). След поредица от дискусии, бе изградена т.нар. ISIS пирамида, която обхваща четирите аспекта на устойчивото развитие – природа, икономика, общество и благосъстояние.  В основата на самата пирамида стоят индикатори, чрез които се идентифицират най-важните проблеми, за които след това се търсят решения, а накрая решенията се обединяват в цялостна стратегия – върха на пирамида. След приключването на проекта изготвената от нас стратегия, която включваше не само възстановяване на инфраструктурата в парка, но и цялостно развитие на квартала и ангажиране на местните хора в грижа за природата, бе представена пред представители на кметството на Торун.

Бизнес проектът включваше работа в групи от по 4-5 човека, като всеки екип работеше с различна компания и трябваше да предложи решение на конкретен проблем, с който се сблъсква организацията. Проектите варираха от повишаване на обществената информираност относно пасивните къщи, през подобряване на диалога с местната общност, до привличане на инвестиции за развитие на устойчив бизнес. Проектът, по който работи моят екип, бе в помощ на Асоциацията на пчеларите в Торун и се състоеше в изготвяне на план за привличане на нови, по-млади хора към пчеларството, както и намиране на възможности за финансиране на курсове по пчеларство. След разговор с директора на Асоциацията и посещение на личното му стопанство, където се грижи за около 20 кошера, изготвихме оценка на настоящото състояние на сектора и асоциацията и предложихме решения на основните проблеми – спад на популацията на пчелите заради употребата на пестициди, ниска консумация на мед особено сред младото поколение и висока средна възраст на пчеларите. Освен програма за обучение по пчеларство, насочена към безработни, завършващи студенти и по-млади пенсионери, идеите ни включваха организиране на занимания за деца (включително летен лагер) и създаване на пчелно стопанство, отворено за посещения от туристи и ученически групи и продаващо пчелни продукти със собствена марка.

Освен усилена работа по проектите, академията включваше и запознаване с местната култура – уроци по фолклорни танци; среща с участници в предишни издания, урок по геопоезия (поезия, вдъхновена от природата), образователни (и не само) игри.

Друг положителен аспект на Академията е, че се проведе в малкото селце Пжишек, където само на няколко метра от хотела, човек се озовава сред природата, а Висла е на по-малко от час пеша. Преподавателите също бяха прекрасни и не само споделяха с нас своите знания и опит, но и активно се включваха във всички наши извънкласни дейности. Гост-лекторите допринасяха за разнообразието на темите, а фактът, че повечето оставаха с нас не само за лекцията, а и през целия ден, даваше възможност да поговорим с тях за интересуващите ни въпроси в по-неформална обстановка.

Лятната академия се провежда всяка година в различни градове в Полша, а кандидатстването за нея започва още през март, защото всеки от участниците преминава предварително през онлайн обучение, което да го подготви за предстоящата активна работа през тези три седмици. Академията е идеално начало за всеки, който желае да се занимава с устойчиво развитие и да придобие не само теоретични познания, но и реален практически опит.

Снимки: Karolina Maliszewska

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Servol – доброволни услуги за всички

Статия: Servol (Тринидад) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за насърчаването на духовните ценности, сътрудничеството и отговорността на семейството за изграждането на едно гражданско общество.”

Отец Жерар Пантин, по това време 41-годишен католически свещеник в Тринидад, основава SERVOL (Доброволни услуги за всички) след бунтовете в Испанското пристанище, които едва не довеждат до военен преврат.

През шестте години на съществуването си SERVOL са помогнали на много общности в Тринидад да осъществят различни икономически, образователни и културни проекти. През следващите пет години са реализирани още много подобни проекти, а SERVOL изгражда изцяло нова концепция за Център на живота, който да включва ясли за бебета, детска градина, образователен център за над 200 млади мъже и жени между 17 и 19 години, заъболекарски кабинети и болница. Забележителното взаимодействие между тези отделни звена води до откритието, че „Центърът в известна степен замества ролята на родителите”. Разработена е образователна програма, която предлага на младежите смесица от курсове по личностно развитие и себепознание, практическо обучение, родителски умения и стажове.

Разполагайки с общностни предучилищни заведения и с програмите на Центъра на живота, SERVOL решава да се фокусира върху две възрастови групи – 0-5-годишни и младежи между 16 и 19 години. Между 1982 и 1986г. подходът на SERVOL се разпространява из Карибския регион. Днес SERVOL обучава преподаватели и създава програми за малки деца и младежи съвместно с правителствата на 15 държави от Карибите. През 1990г. курсовете за обучение на учители на SERVOL получават акредитация от Оксфорсдския университет.

Правителството на Тринидад си партнира със SERVOL още от 1986г. и в рамките на седем години 5000 деца между 3 и 5 години са се обучавали в 149 предучилищни, а 45-те Центъра на живота са осигурили образование на 3750 младежи. В SERVOL работят над 100 души, а в управлението на центровете участват над 3000 местни жители. Вземайки предвид и броя на родителите на децата, по всяко едно време със SERVOL са ангажирани над 50 000 души. Отец Пантин се оттегля от поста Директор на SERVOL през 1992г. и става председател на организацията.

Позицията на изпълнителен директор е поета от Сестра Рут Монтричард, която работи в организацията от 1974г. насам. Годишният бюджет на SERVOL е над $7 милиона, като 60% от тези средства идват от дейността на организацията или от други местни източници. Важен елемент от подхода на SERVOL гласи, че „нищо в живота не е безплатно и всичко си има цена, която трябва да се плати”. Затова макар че голяма част от дейността на организацията е субсидирана, всеки заплаща според възможностите си за това, което получава.

Един от ключовите фактори за успеха на SERVOL без съмнение е подходът, основан на „философията на незнанието”, т.е. да не приемаш нищо за даденост, а да питаш хората какви нужди имат и каква помощ биха искали; внимателно да изслушваш отговорите им; да избягваш арогантността, произтичаща от различия в произхода или образованието; и едва тогава да се намесваш внимателно с цел взаимна изгода.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени