Tag Archives: развитие


Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съдебните заседания по повдигнатите срещу мен обвинения в lèse majesté продължиха близо четири години. Сред приятелите и организациите, които ми помогнаха, бяха Амнести Интернешънъл (Лондон), Международната комисия на юристите (Женева), Human Rights Desk of Bread for the World (Щутгарт), както и много други. Адвокатите ми бяха прекрасни, водеха делата търпеливо, учтиво и смело, а колегите ми постоянно ме окуражаваха. Съпругата ми беше и продължава да бъде огромна опора за мен.

Бях оправдан по обвиненията в lése majesté, което е доста необичайно. Това ме накара да се гордея с нашата съдебна система и да вярвам, че нашите съдии вече не следват сляпо потисническите закони, написани от военната хунта, а се водят от приципите на справедливоста и милостта. Съдиите стигнаха дори до там да ме похвалят в съда, което е истински прецедент. Думите им бяха: „Ясно е, че обвиняемият е целял да предаде на студентите колко е важно да осъзнаят същността на демокрацията.” Той е предупредил студентите „да не живеят в лукс, да не бъдат консуматори, да не възхваляват богатите, да не се възхищават на хората с власт и да бъдат загрижени за справедливостта и правдата.” За мен бе истинско удоволствие, че Комитетът на Наградата за цялостен житейски принос цитира точно тази част от присъдата и ме окуражи да продължавам да работя по нови проекти.

Последните ми проекти включват междурелигиозни Алтернативи на консуматорството и Движение за вдъхновение в образованието (Spirit in Education Movement – SEM). Фондацията за Прогрес и човечност (Франция, Швейцария) ми помогна да стартирам първия проект, който призовава будисти, християни и мюсюлмани да работят заедно за осъзнаване на проблемите, причинени от консуматорското поведение, и за намиране на алтернативи. Вторият проект, SEM, се реализира с помощта на Sharpham Trust (Англия) и Фондация Хайнрих Бол (Германия). Вече проведохме няколко обучения, а SEM ще стартира официално на 12.12, като главен лектор по време на събитието ще бъде ръководителят на Колежа Шумахер (Англия). Надявам се, че SEM ще предложи алтернатива на преобладаващите тендеции в образованието, които акцентират върху ума, вместо върху сърцето и възнаграждават интелигентността без да обръщат внимание на етиката. Институтът Норопа (Боулдър, Колорадо, САЩ) вече се опитва да въведе будизма като част от учебния план, т.е. да научи студентите как да се справят със страданието и как съзнателно да го преодоляват ненасилствено, както на личностно, така и на социално, икономическо и структурно ниво. Институтът за цялостна революция (Векчи, Гуджарат, Индия) също обучава студентите на методите на Ганди.

В SEM се опитваме да изградим приятелство между студенти и преподаватели в смисъла на „kalayanamitta”, който будистите влагат в него. Желанието ни е да се учим един от друг и от природата, да медитираме, да развием творческия си потенциал, да разберем и да уважаваме местните култури, да засеем семенца мир в себе си и в света около нас, да развием у себе си красота, доброта и критично самосъзнание, за да трансформираме личността си. Това от своя страна ще ни подтикне да се грижим по-малко за себе си и повече за другите, да обединим в едно знанията и състраданието си, да работим за социалната справедливост и опазването на природата, да живеем правилно, като част от пътя ни на будисти.

Участниците в SEM не бягат от досега със страданието и не са откъснати от информацията за трагедиите по света, а намират начини да облекчат страданието, когато се сблъскат с него. Те се опитват преди всичко да разберат защо преобладаващите икономически, социални и политически системи допринасят за страданието и насилието, които ни заобикалят, за да могат да изправят срещу тях една друга сила – тази на състраданието, мира и разбирателството.

В крайна сметка истинската причина за всяко страдание се корени в алчността, омразата и заблудите. Тези причини често се проявяват под формата на консуматорство, военни режими, разединение на мислите и действията (примерно използване на стратегии като социално инженерство[1]) и отделяне на усилията за справяне със социалните проблеми от процеса на личностна трансформация.

Надяваме се, че SEM ще ни помогне да осъзнаем, че знанието, което притежаваме днес не е непроменливо. Така ще се научим да не се привързваме прекалено много към дадени идеи и да бъдем по-отворени към истината, която се крие в живота, а не само в концептуалните познания. Надявам се, че участниците в SEM ще продължат да учат нови неща през целия си живот и постоянно ще наблюдават реалността на случващото се в самите тях и в света около тях.

За да постигнем това и да не се изгубим в обкръжаващата ни среда, трябва да бъдем съзнателни, особено по отношение на дишането, което винаги ни връща към настоящия момент и към всички удивителни, прекрасни и изцеляващи неща във и около нас. Надяваме се постоянно да сеем радост, мир и разбиране в себе си, за да улесним непрекъснатите промени, извършващи се в дълбините на нашето съзнание.

Изключително съм благодарен за възможността да бъда сред толкова прекрасни хора тази вечер, да приема Наградата за цялостен житейски принос и да споделя с вас част от своята дейност, надежди и мечти. Приветствам всяко участие в нашите проекти и особено в Алтернативи на консуматорството и Движение за вдъхновение в образованието. Ще е прекрасно да приемем част от вас като преподаватели или обучаващи се в крусовете на SEM.

Благодаря на всички, както за прекрасната награда, така и за интереса ви към нашата дейност и проекти.


[1] Социално инженерство – използване на научни методи за анализ на социалните системи с цел оказване на влияние върху възгледите и поведението на обществото. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За мен е изключителна привилегия да бъда тук, в Шведския парламент, за да получа Наградата за цялостен житейски принос, особено в ден като днешния. Всички ние знаем, че тази награда е известна като Алтернативна Нобелова награда. Това, което може би част от вас не знаят, е, че според някои вярвания днешният ден, осми декември, е денят на просвещението на Буда; денят, в който едно обикновено човешко същество се откъсва от алчността, омразата и заблудите и постига пълното просвещение и съчувствие към останалите. Егоизмът се превръща в себеотрицание, а интелектуалната арогантност в разбиране на истинската същност на човека и света; разбиране, което винаги е придружено с любяща доброта към всяко живо същество.

Самото название на Наградата за цялостен житейски принос, включва в себе си идеите на будизма и основния елемент на Благородния или Средния път, на който ни учи Буда и който ще ни помогне да преодолеем или поне да намалим влиянието на алчността, омразата и заблудите. Този път се състои от следните етапи: Правилна гледна точка, Правилни намерения, Правилни думи, Правилни действия, Правилен живот[1], Правилни усилия, Правилна грижа и Правилна концентрация. Правилният живот, е живот, при който не експлоатираш нито себе си, нито другите и за мен като будист е огромна радост да получа Наградата за цялостен житейски принос, защото тя е доказателство, че се опитвам да водя именно такъв живот. В страната ми често ме обвиняват, че причинявам проблеми и разбунвам духовете, защото се противопоставям на икономическото и технологично „развитие”, за което се твърди, че ще превърне Сиам в петия „Тигър” сред новите индустриализирани държави, копиращи модела на Япония. Четирите Азиатски тигъра[2] включват Тайван, Южна Корея, Хон Конг и Сингапур. При техния модел на развитие липсва етично или духовно измерение и технологичният напредък води до огромна екологична катастрофа, докато икономическото развитие задълбочава пропастта между бедни и богати, хвърляйки цялото население в лакомите лапи на зле прикритата алчност, наричана консуматорство. При този модел човешките и особено икономическите и социалните права и правото на развитие, са оставени на заден план, макар поне на теория да има гражданска и политическа свобода. Този модел на развитие се нарича „прогрес”, а коренът на тази дума идва от латински език и означава „лудост”.  Тъй като аз искам да бъда здравомислещ и да живея в един разумен свят, прекарах целия си живот в търсене на други алтернативи не само в собствената си страна, но и в Азия и по целия свят. Перифразирайки Шумахер[3], бих казал, че усилията ми са „малки”, но се опитвам да ги направя „красиви”.

За съжаление властите в Тайланд не винаги намират критиките ми за „красиви”, особено когато има военни преврати, което се случва доста често при нас. Който и да е на власт, все е недоволен от мен. Понякога изгарят книгите ми, а друг път ми се налага да прекарвам години в изгнание в чужбина, за да не ме хвърлят в затвора. От 1963г. съм persona non grata за тайландските власти, а през 1976г. военната хунта искаше да ме арестува и вероятно да ме убие. За щастие по това време бях в Англия, така че единственото, което постигнаха, бе да доведат бизнеса ми до банкрут. Много от връстниците и състудентите ми бяха убити, осакатени или вкарани в затвора. Онези, които имаха късмет, успяха да избягат в чужбина. Самият аз живях в чужбина две години. Бих искал да благодаря на Шведското правителство и на всички, които проявиха огромна щедрост към тайландските бежанци. Шведският посланник в Банкок, излагайки на риск собствения си живот, успя да помогне на много тайландски интелектуалци да намерят убежище в Швеция. Тогавашният премиер Олаф Палм също беше много приятелски настроен към нас и ни оказа голяма подкрепа.

През 1991г. откритата ми критика към военната хунта отново ме принуди да потърся убежище в чужбина. Неофициално, хунтата се опита да ме убие. А официално бях обвинен в три случая на lèse majesté, което в Сиам е изключително тежко престъпление, което може да бъде наказано с до 15 години затвор за всяко едно провинение. За щастие посланикът на Германия в Банкок ме защити. Когато успях да избягам в чужбина, се насочих първо към Швеция и разбира се шведските ми приятели не ме разочароваха. Заедно тайландските ми познати в Швеция и в други страни създадохме Thai Studies Association, чиято цел е да помогне на жителите на Сиам да изградят социална справедливост и благоденствие. Приятелите ми бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха да продължа работата си като преподавател и да изнасям лекции в Европа, Северна Америка и Япония. Част от позициите, които заемах, са Почетен гост-професор в Университета в Хаваи и лектор в Института Наропа. Станах носител и на Naropa Institute Founder’s Award.  Университетът в Уелс, Лампетер, моята алма матер, ми осигури почетна стипендия.

Този път останах в изгнаничество 14 месеца, след което се върнах в родината си, за да се изправя пред съда по обвиненията в lèse majesté. В сравнение със случилото се с приятелите ми от Индонезия, Бурма, Тибет, Шри Ланка, Камбоджа и други държави, моите преживявания не са особено тежки. И въпреки това животът в изгнание може да бъде ужасен. Единствено приятелството, надеждата, прошката и дълбокото дишане ми помогнаха да оцелея. Трябва да призная, че понякога, когато стана свидетел на безсмислени убийства и нарушения на човешките права, се разгневявам. Но Тич Нхат Ханх, будисткият ми учител, ме е научил да опознавам гнева си, за да мога съзнателно да го избягвам. Той казва, че гневът е като затворена пъпка на цвете, което ще разцъфне щом слънчевата светлина проникне дълбоко в него. Ако продължиш съзнателно да поемаш дълбоко дъх и да заливаш цветето със светлите лъчи на състраданието и разбирането, ще проникенеш дълбоко в гнева и ще видиш корените му. Когато това се случи, гневът няма да може да устои. Цветето ще разцъфне и слънцето ще огрее сърцето му. Същото се случва и с алчността, похотта и заблудите.

Съзнателното дълбоко дишане ми помогна да се науча да не мразя военната хунта, нито корумпираните политици, нито изпълнителните директори на международните корпорации. Успях да разбера, че несправедливите социални, политически и икономически структури са причина за насилието и неравенството. Силните и богатите се възползват икономически и законово от системата, но в същото време са хванати в капан от нея и нито те, нито семействата им могат да бъдат щастливи.


[1] Right Livelihood – буквално правилен живот е и английското название на Наградата за цялостен житейски принос. (бел.пр.)

[2] Азиатските тигри (или дракони) – държави, които в началото на 60-те и 90-те години бележат силен икономически ръст (над 7% годишно), който се дължи най-вече на държавната политика, подкрепяща местни индустриални предприятия, изнасящи скъпа продукция в чужбина. През 1997, само две години след произнасянето на тази реч, икономиките на Азиатските тигри се сриват, като стоковите им борси бележат спад от над 60% (изразено в долари). Следва бързо възстановяване, но кризата от 2008г. им нанася нов удар, тъй като основният им източник на приходи – износът – спада с 50%. (бел.пр.)

[3] Ернст Фрийдрих Шумахер  – автор на книгата „Small is beautiful” („Малкото е красиво”), публикувана през 1973г.; книгата е критика на съществуващия икономически модел и масовото производство и предлага като алтернатива устойчивото развитие. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ромите се заселват в Унгария преди два века, по времето на Йосеф II, съпруг на императрица Мария Тереза, която дори научила техния език. След индустриализацията през 50-те години, ромската/ циганската общност значително се променя. С изкючение на музикантите, ромите живеели предимно в покрайнините на селата и с традиционните си занаяти допринасяли за местното разделение на труда. Макар и да били изключени от обществото, мнозинството се отнасяло към тях по-скоро снизходително и покровителствено, отколкото с омраза. Докато не дошъл Холокостът и жестоките убийства на хиляди унгарски роми.

Брутално наложената от предишния режим социална мобилност не пожалила и тази общност. Вместо да се налага внасяне на работници от чужбина, ромите/ циганите били използвани, за да задоволят нарастващата нужда от нискоквалифицирана работна сила. В края на 70-те пълната заетост на мъжете се била превърнала в закон. Но и при най-малката следа от задаваща се криза, още преди смяната на режима, първите, които губели работните си места, били ромите. И така само за две поколения традиционният поминък и социалните традиции на ромите били заличени и заменени от вяра в урбанизацията и пролетариата. В същото време правителствената политика относно раждаемостта и вродената им обич към децата, довела нивата на раждаемост до стойности, близки до тези на страни от Третия свят, макар в страната като цяло прирастът да си оставал отрицателен.

Два други взаимосвързани феномена допринесли за влошаването на ситуацията след 1990. Възстановяването на свободата на словото дало на расистите отдушник на натрупаната в тях омраза, а борбата за малкото работни места, неизискващи специални умения, често стигала до физическа разправа и организирани акции срещу ромите/ циганите. Най-тъжната гледка, на която можете да станете свидетели днес, е тази на някое селско кафене, пълно с бездействащи роми, които отдавна са се простили с надеждата, че някога ще си намерят работа. 

Веднага щом съществуването и целите на Autonómia станаха известни на местните ромски/ цигански организации – 240 местни, регионални и национални групи – започнахме да получаваме все повече молби за отпускане на финансиране. Повечето от тях идваха от селата и бяха написани от ръце, несвиканли да държат химикал. Незабавно отговаряхме на тези молби и само ограниченото ни финансиране налагаше рамки на броя проекти, които можехме да подкрепим. Благодарение на щедрата помощ на чуждестранните ни приятели, международни частни американски фондации, през последните пет години сме финансирали над 200 местни проекта. Проектите бяха свързани предимно с генериране на приходи и достигнаха до около 20 000 жени, деца и мъже в провинцията. Днес имаме екип от 12-15 младежи, 1/3 от които роми, които наблюдават изпълението на проектите и помагат за поддържането на връзка между Autonómia и общностите.

Разработили сме и още няколко проекта.

Преди четири години основахме Награда Толерантност за журналисти, която връчваме на три медии, чиято дейност е допринесла за по-добро обществено разбиране на живота на малцинствата и отношението им към мнозинството. Всяка година специално жури връчва тази награда в Деня на Правата на човека. Тази вечер на подобна, макар и по-скромна церемония в Будапеща, Наградата за толерантност ще бъде връчена на десет отличени журналисти.

От две години насам в Будапеща заработи Бюро за правна защита на ромите/ циганите, което вече е представило няколко случая пред съда.

Осигурихме и интензивно обучение за над 70 ромски дребни предприемачи, като по този начин допринесохме за подобряване на техния живот.

Програмата на Европейската общност за насърчаване на демокрация PHARE повери на нашата фондация координирането на регионалните програми за ромите в България, Румъния, Словакия и Унгария. Целите на тази програма са: а) създаване и развитие на Бюра за правна защита, б) обучение на роми/ цигани за радио журналисти и в) интензивно обучение на общностни водачи.

Когато стартирахме тези проекти, инициативата ни бе посрещната със съмнение дори и от най-близките ни съмишленици в Унгария. Смятаха ни за глупаци, защото отпускахме заеми на роми/ цигани без да им искаме никакви гаранции, че ще ни върнат парите. Началото беше мъчително и отговорността на ромите за връщане на заемите бе толкова ниска, че започнахме да изпитваме съмнение в собствените си методи. Но днес можем да кажем, че връщането на отпуснатите от нас заеми отговаря на всички международни стандарти и е нарастнало с 200-250% през последните три години. Изглежда наивното ни доверие и човешкото уважение към нашите партньори се оказаха добра инвестиция.

Една унгарска поговорка гласи: „Циганите не обичат да се занимават с оран”, т.е. не са много работливи. Натрупаният през изминалите пет години опит ни показва точно обратното. Ромите не само са се научили да орат, но и понякога влагат в това повече любов и грижа от останалите.

Благодаря ви за вниманието и подкрепата.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа,  

Бях истински удивен, когато новината, че съм избран за носител на тази награда, достигна до Будапеща. Това усещане, примесено с чувството, че не съм достатъчно достоен да бъда неин носител, нарастна още повече, когато прочетох имената и постиженията на своите колеги от Босна, Тайланд и Индонезия, които се сблъскват с огромни трудности и ежедневно рискуват собствения си живот. Замислих се доколко заслужаваме тази награда, работейки, разбира се, в трудните условия на прехода, но все пак в една държава, в която царят мир, демокрация и върховенство на закона. Каквито и да са мотивите на журито да избере Фондацията ни за носител на тази награда, моля, приемете искрената ни благодарност за това изключително важно признание и бъдете сигурни, че наградата ще бъде използвана за постигане на целите ни.

Когато преди пет години Autonómia Alapitvány, Унгарската фондация за самостоятелност, започна дейността си, идеята ни беше, че най-ценните достижения на безкръвната революция – плурализмът, демокрацията и върховенстовто на закона – ще останат крехки и уязвими, докато едно стабилно и активно гражданско общество не се превърне в гарант за тях. Последните 40 години бяха истинска пародия на демокрацията и гражданското общество, а предходните 30 също не бяха кой знае колко по-добри в това отношение. И така, гражданите, гръбнакът и движещата сила на демокрацията, в продължение на три-четири поколения са били лишени от възможността свободно да упражняват правата си. Затова ние наново трябваше да им предоставим възможност да възвърнат своето чувство за достойнство и сила.

Тъй като не бе по силите на нашата малка организация да се заеме с цялото гражданско общество, решихме да конкретизираме целите си и да се насочим към три сфери, в които изглежда имаше най-неотложна нужда от действия: околната среда; наследството, оставено от предишния режим; бедността и етническите малцинства, тясно свързани с ромската/ циганската общност и самият Трети сектор, в който липсваха демократични принципи и практики на управление.

След като формулирахме целите си – с помощта на съвет, съставен от хора с доказани демократични възгледи и професионални качества – определихме и основните си ръководни принципи:

На първо място, партньорите ни (получателите на грантове) са само местни организации, работещи в една от изброените три сфери. Техните планове за действие трябва да бъдат подкрепяни само ако може да бъде изградено реално партньорство, т.е. техният принос (доброволен труд, организация и т.н.) и нашите грантове трябва да формират едно цяло. Това бе радикална промяна спрямо предходните 40 години наставничество, които поквариха гражданите и ги осъдиха на вечна зависимост.

На второ място, грантовете ни трябва да са скромни. При проекти за генериране на приходи, те трябва да са основно под формата на безлихвени заеми, а в по-редки случаи – дарения. За да подчертае наличието на партньорство, фондацията подписва по взаимно споразумение договори с местни организации, чиито ръководители от своя страна правят същото с участващите членове. Всичко това е необходимо, за да се изяснят правата и отговорностите на спорезумелите се страни, да се направи нужното планиране и да има отчетност пред обществото. Целта е партньорите ни да получат практически умения и да се научат да бъдат самостоятелни и да проявяват гражданска отговорност.

На трето място, още от самото начало отношенията между „донори” и „бенефициенти” трябва да се основават на диалог и взаимно уважение. Не на налагането на условия, които общността не приема, а на дълготраен контакт и диалог с цел разкриване на вътрешните съмнения и провокиране на независимо вземане на решения. За целта се обучава екип от млади наблюдатели, които помагат за обмена на мнения, спазвайки следното условие: задавайте въпроси, никога не давайте отговори! Отговорите трябва да бъдат резултат от лични размишления и да водят до откриване на силните и слабите страни и себепознание, което е първата стъпка в посока една положителна промяна. Накратко Autonómia не е фондация, която просто преразпределя средства, а агенция за развитие.

С времето настъпи известна промяна в разпределението на усилията и финансирането към всяка една от трите цели. Природозащитническата дейност се разрастна толкова бързо, че бе създадена отделна организация, посветена на това. Кризата на прехода изправи ромите/ циганите пред истинска катастрофа, която изискваше пълното ни внимание и на практика всичките ни финансови и човешки ресурси.

Единствената наистина европейска етническа група, ромите/ циганите, са възприемани в най-добрия случай с любопитство, а в най-лошия – като миграционен проблем. В нашата част на света, обаче, тази общност се разглежда като глобален социален феномен. Техният брой (5% в Унгария и 10% в Румъни) и пълната им изолираност от обществото са причина за един от най-сериозните проблеми на прехода, проблем, който води до все по-голямо задълбочаване на пропастта между мнозинство и малцинство.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Промяна

Постепенно и постоянно
променя се всеки от нас,
към Любов стремим се всестранно,
на Доброто даваме глас.

Осъзнати и устремени,
напред към промяна вървим,
и най-благодатни промени
във себе си първо творим.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Унгарска фондация за самостоятелност

Статия: Андраш Биро/ Унгарска фондация за самостоятелност на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за решителната им защита на унгарското ромско (циганско) малцинство и ефективните им опити да подпомогнат неговото самостоятелно развитие.“

Унгарската фондация за самостоятелност (Hungarian Foundation for Self-Reliance – HFSR) или Autonómia Alapitvány (буквално Фондация за автономност), е основана през 1990г. от Андраш Биро. Пет години по-рано той се завръща в дома си в Будапеща след като прави международна кариера като журналист и консултант към ООН.

В началото HFSR си поставя за цел насърчаване на процеса на демократизация в Унгария чрез различни дейности свързани с (1) околната среда (и устойчивото развитие), (2) правата на малцинствата и борба с бедността, като тук основният фокус е върху ромската (циганската) общност и (3) насърчаване на развитието на гражданско общество и демократичните процеси в страната. Според организацията това са основните сфери, нуждаещи се от развитие след края на 40-годишния тоталитарен режим.

HFSR може да бъде описана като посредническа НПО и двигател на промяната. До момента те са отпуснали около 400 гранта на различни местни организации. Помагат и за създаването на две отделни организации: природозащитна НПО, наречена Програма за партньорство, подкрепена от консорциум от фондации на ООН; с времето тя поема почти изцяло дейността на HFSR, насочена към околната среда; и Бюро за правна защита на национални и етнически малцинства, на което Биро е президент. Тази организация си поставя за цел да представлява в правно отношение ромите, които все по-често стават обект на расистки атаки и чииито права биват нарушавани по всевъзможни начини. През първата година от съществуването си Бюрото за правна защита поема над 100 случая.

Фондацията играе водеща роля по отношение на ромската общност в Източна Европа и често приема делегации от България, Румъния и Словакия. В момента HFSR получава финансиране за координирането на четиристранна програма за ромската общност. Чрез програмата във всяка страна ще се създаде ромска радиостанция, ще се осигури обучение по социално лидерство и ще се изгради правозащитна система, подобна на вече действащата в Унгария. HFSR ще избере местни партньори за осъществяването на програмата. Примерно Асоциацията на румънските адвокати за човешки права е приела да създаде специален отдел, отговарящ за ромите, които съставляват 15% от населението на Румъния, в сравнение със само 5% в Унгария.

Това, което прави дейността на HFSR уникална, е както методологията, така и акцентът им върху генерирането на приходи, породен от нарастващата безработица сред ромската общност. В миналото всякакъв вид помощ, насочена към ромите, е била ограничена до културни/ фолклорни програми и образователна или социална подкрепа. HFSR първи се заемат с това да им помогнат да развият предприемаческите си способности, за да може поне част от тях да се сдобият с нужните познания, независимост и ресурси, които биха помогнали на общността като цяло. Фондацията е осигурила грантове и безлихвени заеми за над 200 ромски проекта. Около 100 ромски лидери са участвали в интензивно обучение по предприемачество, за да се сдобият с мениджърските умения, необходими за управлението на частна компания или организация с идеална цел.

Друга инициатива на HFSR е „Награда за телерантност”, която от 1992г. насам се връчва на представители на унгарските медии въз основа на приноса им в подкрепа на хармонията между етносите и правата на малцинствата.

Андраш Биро е роден в България през 1925г. в семейство на майка сръбкиня и баща унгарец. Живее в Будапеща до бунтовете през 1956г, след което заминава за Париж, където работи в едно бизнес списание преди да стане редактор на издаваното от FAO списание Ceres  (1967-75). По-късно става редактор на екологичното списание Mazingira. През 1978г. заминава за Мексико, където работи като консултант към агенции на ООН и мексикански НПО. Биро се завръща в Будапеща през 1985г. и продължава дейността си до падането на комунизма, което му позволява да основе HFSR през 1990.

През 1996, Андраш Биро се отказва от директорското място в HFSR и поема председателството на съвета на NEKI- MASSAG ALAPITVANY, бюро за правна защита, борещо се за спазване на човешките права на ромската общност в Унгария. Наскоро Биро поема различни съветнически и консултанти дейности за международни НПО, работещи по различни проекти, свързани с ромската общност в региона и в бившия Съветски съюз.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Г-жо говорител, почитаеми членове на тази асамблея, основатели и членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, носители на наградата, приятели, насърчаващи развитието на науката и човешкото благоденствие,  

За мен е удоволствие и огромна гордост да бъдат тук сред вас, за да получа Наградата за цялостен житейски принос от името на Kerala Sastra Sahitya Parishad.

Нямаме думи да изразим сърдечната си благодарност за това признание към скромната дейност на KSSP в сферата на науката и обществото през последните 35 години.

Нашето движение е за гражданска и достъпна наука, т.е. нещо много повече от това, което казва името ни – Общество за научна литература. Започнахме като сдружение на интелектуалци и научни писатели, които искаха да разпространят научните достижения сред обикновените хора и да създадат сред народа един усет и интерес към науката, един по-научен светоглед. По това време KSSP нямаше офис и работехме от домовете си, разпръснати из целия щат. Имахме само някакви бледи опити за координация. С течение на времето разбрахме, че се нуждаем от по-добра организационна структура. Придобихме и нови интереси и грижи. Вниманието на KSSP се насочи към темата за използването на науката като средство за анализ на проблеми, свързани със социално-икономическото развитие и като оръжие в борбата за едно по-добро общество. Тъй като не ставаше въпрос за теоретична дейност, откъсната от реалните проблеми, с които се сблъскват хората, KSSP привлече хиляди мъже и жени, които имаха голямо желание да участват в една или друга полезна дейност.

KSSP никога не е била спирана от някакво механично разбиране за собствената си история, настоящи задачи и бъдещи цели. Не се ограничаваме само до една или друга конкретна цел. Активистите ни се интересуват силно от образование, здравеопазване, екология, икономическо развитие, енергетика, земеделие, управление на земите и водите, участие в планирането и много други сфери. Оглеждаме се с отворени очи и уши, приемаме нови идеи и създаваме нови схеми и проекти, които биха стимулирали хората, без значение от техния произход или социален статус. Можем да кажем по нещо важно за всеки аспект на живота и затова привличаме хора на всякаква възраст и с всякакви професии.

През 1974г. KSSP официално прие мотото „Наука за социална революция”. След това, през 1978г., заедно с няколко подобни на нашата организации, се обединихме под името „Народно научно движение” или PSM. Под „народ” имаме предвид онази част от индийското общество, която се намира в непоносима бедност и мизерия. Тя представлява по-голяма част от нашата нация и се състои от милиони хора. И докато те едва оцеляват, едно ограничено и затворено малцинство живее в охолство и лукс.

Когато използваме думата „наука”, сме напълно наясно с факта, че нейните достижения, както и технологиите, се използват от богатите, за да грабят от бедните както в родината ни, така и по света. Съзнателно се опитваме да превърнем същата тази наука и технологии в оръжие в ръцете на бедните в борбата им срещу това неравенство и социална несправедливост.

Да, ние сме „движение”, защото извършваме организирана, устойчива, целенасочена дейност, ръководена от визията ни, която непрекъснато разширява своя обхват.

През седемдесетте, второто десетилетие от създаването ни, KSSP придоби една нова динамика и се превърна в „движение”.

Това доведе до множество кампании:

Кампании за преподаване на майчин език в училищата.

Кампании срещу индустрии, замърсяващи реките и питейната ни вода.

Кампания за спасяване на богатото биоразнообразие в горите на Тихата долина

Кампании за повишаване на грамотността.

Това, към което се стремим, е планирано икономическо развитие с грижа за природата и хората, в което заинтересованите граждани да могат да участват пряко.

Това, към което се стремим, е едно демократично общество, в което всеки човек участва активно в дейността на цялата общност.

Това, към което се стремим, е едно общество, освободено от сляпото консуматорство; едно общество, което различава нуждата от алчността.

Това, към което се стремим, е едно общество, което измерва човешкото развитие с „човешки” показатели, а не с доходи или енергийно потребление на глава от населението и други подобни.

През първото десетилетие от своето съществуване KSSP започна да публикува три месечни научни издания за различни възрастови групи – 8 до 12, 12 до 16 и над 16. В средата на седемдесетте започнахме да публикуваме и книги, дейност, която се превърна в мощно оръжие за нашата кампания и във важен източник на средства. Тези книги и периодични издания продавахме от врата на врата, от училище на училище и хората постоянно ги купуваха.

През 80-те KSSP започна да си сътрудничи с други подобни на нашата организации от цяла Индия. В резултат на това през 1987г. се роди Народна научна мрежа Цяла Индия. Именно тази мрежа ръководи масови кампании за повишаване на грамотността в Индия, мобилизирайки до момента близо шест милиона доброволци и 60 милиона обучени. Революционният потенциал на тази кампания е огромен.

Дайте власт на хората. Позволете на тях, гражданите от най-ниските прослойки, да поведат сами процеса на социалните промени. Благодарение на този идеал, към който последователно се придържаме, KSSP стартира и продължава да провежда множество кампании.

Бих искал в този изключителен момент да ви припомня думите на Мартин Лутър:

„Благоденствието на една страна не зависи от изобилните приходи, нито от здравината на крепостите й, нито от красотата на обществените й сгради, а от броя цивилизовани граждани и броя учени и вдъхновени мъже със силен характер.”

KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите. И наистина „правилният живот” е този, при който всеки член на обществото има морална чувствителност, човешко достойнство и способност за критично мислене. КSSP вярва, че това не са неща, които могат да бъдат купени в магазина, подобно на бутилка кола или хамбургер. Искрено вярваме, че когато е нужно да надигнем глас, мълчанието е равносилно на вина. А през последните три десетилетия KSSP говори високо!

От името на скромната ни организация бих искал отново да ви приветствам на това тържествено събитие. Това е един изключителен момент в историята на Kerala Sastra Sahitya Parishad. Това признание е чест за нас. Но когато това прекрасно събитие приключи и завесите паднат, ние ще останем сами и внимателно ще оценим миналата си дейност. Тази чест, която ни оказвате, е и огромна отговорност, защото ще трябва да отговорим на очакванията на световната общност към нас. Ето защо днес се чувстваме още по-смирени. Но ви уверяваме, че ще оправдаем оказаната ни чест и тази награда ще ни послужи като вдъхновение и ще ни окуражи да изпълним дълга си към своя народ.

Знаем, че най-добрата награда трябва да дойде от жителите на Индия и най-вече на Керала. Позволете ми да поздравя и останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос и да им пожелая едно бъдеще, изпълнено с много положителни събития.

Благодаря ви отново.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Форум на научните писатели в Керала

Статия: Kerala Sastra Sahitya Parishad (KSSP), Индия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния им принос в разработването на един модел на развитие, основан на социалната справедливост и участието на народа.”

Фондация KSSP, което буквално означава Форум на научните писатели в Керала, води началото си още от Научния литературен форум, проведен през 1957г. от група загрижени активисти и научни писатели. KSSP е основана през 1962г. и до 1968г. успява да влезе в контакт с учени от Керала, работещи из цяла Индия. KSSP се превръща в организация, която се стреми да говори за наука на достъпен за хората език, използвайки местния диалект малаяли. Движението си поставя за цел разпространението на науката в Керала.

Към 1976г. KSSP вече има 2600 члена и през следващата година започва да организира практически семинари, наречени Цяла Индия, насочени към различни научни сфери. През 1987г. по време на един от тези семинари се ражда Народна научна мрежа Цяла Индия. Народните научни движения, вдъхновени от KSSP, днес са разпространени из цялата страна. През 1996г. самата организация вече има 60 000 члена, организирани в 2000 местни подразделения. KSSP участва активно в различни дейности, свързани с развитието на страната:

Образование: Сред членовете на KSSP има 10 000 учители, с чиято помощ фондацията организира практически обучения за учители, оценява учебните планове и учебниците, насърчава новостите в педагогическите практики, публикува научни книги и списания за деца, провежда Детски научни фестивали и програми за обмен на учители. KSSP е сред основните движещи сили зад програмата, довела до постигане на 100% грамотност през 1991г.

Околна среда: Една от целите на KSSP е да повиши информираността на жителите на Керала относно проблемите на околната среда. За целта фондацията организира кампании, образователни инициативи и популяризиране на добри практики.

Развитие: KSSP участва в разработването на модели за устойчиво развитие, води кампании за децентрализирана демокрация, инициира различни експерименти на местно ниво, анализира „модела на Керала” за развитие (високо развитие на човешкия капитал, въпреки ниските доходи), търси начини за подобрението му и публикува проучвания на тема развитие. KSSP и центърът на фондацията за Научна и развойна дейност (Център за интегрирани технологии – IRTC) разработват методология за картографиране на расурсите с участие на местните жители (PRM), както и методология за съставяне на планове според водосборните басейни, които да помогнат на местните институции в програмите им за развитие.

Енергетика: Половин милион домакинства са инсталирани високоефективните печки на KSSP, спестявайки по 0.6-0.8 милиона тона дърва за огрев на година. KSSP има и програма за замяна на голяма част от 20-те милиона 60-ватови крушки с по-икономични флуоресцентни лампи. Фондацията помага и на местните власти в инсталирането на малки водни електростанции.

Комуникации: KSSP е най-големият издател на научна литература в Индия. Фондацията е публикувала 1200 книги и издава по 30-40 нови заглавия на година. Приходите от тази дейност възлизат на 2,4 милиона рупии през 1994г. и 15 милиона рупии през 2004г., което е близо 90% от общите приходи на фондацията, която не получава международно финансиране. Голяма част от усилият на KSSP са насочени към продажбата на тези книги от врата на врата, което е вид педагогика, ориентирана към набирането на финансиране. KSSP използва и други комуникационни средства, като организиране на лекции и един изцяло нов тип театрални представления. „Kala Jatha” или „Караваната на изкуството” е част от кампанията на фондацията за повишаване на грамотността, която достига до 60-70 милиона души.

KSSP осигурява обучение на хората в селата и особено на жените относно производството на сапун, отглеждането на гъби, изработката на грънчарски изделия и други подобни дейности, които биха позволили стартирането на собствен дребен бизнес.

KSSP ръководи и важни програми в сферата на здравеопазването, правата на жените, изследванията и развитието. Изпълнителният съвет се състои от 65 члена, а на местно ниво има над 10 000 ръководители на регионални офиси. KSSP е носител на множество награди, сред които Награда на програмата за развитие към ООН Глобал 500, Врикша Митра и наградата Кинг Седжонг на ЮНЕСКО.

Цитат

„KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите.“

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Hot Bread Kitchen дава на имигрантите шанс за собствен бизнес

Жасмин Родригез прекарва няколко години от живота си пътувайки по света като Анализатор на миграционните политики към ООН и това, което й прави впечатление е, че в много от развиващите се страни производството на закуски и хлебни изделия е типично мъжка професия, до която жените нямат достъп. Тази тенденция се запазва и сред имигрантите в САЩ и Жасмин решава да промени това, основавайки през 2007г. Hot Bread Kitchen.

Hot Bread Kitchen помага на жени от имигрантски семейства, живеещи в Ню Йорк, като им осигурява обучения по английски език и по пекарство и сладкарство, както и цялоста подкрепа, съвети и наставничество. По този начин жени, които рядко излизат от дома си и нямат надежда някога да си намерят работа, поради липсата на умения, образование и най-вече незнаенето на английски, получават шанс за развитие, за интегриране в обществото и за подпомагане на семейния бюджет. От своя страна те също играят важна роля за успеха на Hot Bread Kitchen, като споделят семейни рецепти, типични за националната кухня на държавата, от която идват. Това допринася за богатия и разнообразен асортимент на предлаганите продукти – 35 вида хлябове, франзели, тестени закуски и сладкиши, съобразени със сезона и с различни празнични поводи – италианска focaccia, марконаски m’smen, персийските nan-e barbari, полските bialys и много други.

За да се осигури финансова независимост, към Hot Bread Kitchen е създадено кафене и магазин, в които се продават приготвените от жените продукти. Тъй като в приготвените хлябове се влагат натурални и местни съставки, към те се разпространяват и чрез някои магазини за здравословни храни, на фермерските базари в града, а отскоро към тях проявяват интерес и компании за кетъринг. Усилията, насочени към популяризирането на ръчно приготвените хлябове и сладкиши, дават резултат и днес техните продажби осигуряват 75% от бюджета на Hot Bread Kitchen, а останалите 25% идват от грантове и дарения.

През 2011г. към организацията е създаден нов отдел, наречен Hot Bread Kitchen Incubate, който вече е помогнал на 36 имигранти да стартират свой собствен бизнес в сферата на производството на хранителни продукти. Условията за участие в програмата са кандидатът да има ясни цели, силна мотивация, малък, но разнообраззен асортимент, ориентация към постигането на бързи резултати – осъществяване на първите продажби до 2-3 седмици след основаването на бизнеса, познания относно потенциалните си клиенти и как може да достигне до тях. Hot Bread Kitchen осигурява на начинаещите предприемачи възможност да ползват напълно оборудвана и сертифицирана от здравните власти кухня срещу малък наем, което е от голяма полза за тях, защото голяма част от кандидатите не могат да си позволят сами да закупят скъпото обордуване. В допълнение те получават и подкрепа под формата на уроци по готварство, финансови и маркетингови съвети и други. Само две години след началото на Hot Bread Kitchen Incubate първите участници в него вече са развили успешно бизнеса си и се отделят напълно от организацията, като наемат или закупуват и оборудват собствено работно пространство.

Hot Bread Kitchen предлага един наистина интересен модел на социално предприемачество, който комбинира финансовата устойчивост с оказването на положително влияние не само върху близо 50-те служители, но и върху живота на техните семества.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

ОМ на две години!!

Честит рожден ден, ОМ!

Днес ОМ става на две години. Точно днес излезе публикация номер 3700, която е озаглавена „Божествената Милост„. За две години ОМ даде на света 3700 качествени публикации и много стойностни книги, които вече излязоха на бял свят или предстои скоро да излязат от печат! За две години ОМ даде личен пример в десетки насоки, които ще са част от бъдещия свят на Мира, Любовта и Светлината!

Променяйки себе си към Добро, променяме света към Добро!

Заедно и в Единение! 

Амин

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени