Tag Archives: развитие


Да доразвием проект Прозрачност

 

Скъпи приятели преди няколко дена пуснахме  проекта Прозрачност  в сайта на нашите приятели от ЗаБългария.

http://zabulgaria.org/tr/projects/Проект-ПРОЗРАЧНОСТ1/472

Ето и повече за това което искаме да се случи . :)

Проект ПРОЗРАЧНОСТ e кураторски дебют в България на Йоанна Тиеле. Тя завършва висше образование в Академията за изящни изкуства в Лодз (Полша), специалност живопис. В България живее от две години.

Проект ПРОЗРАЧНОСТ е продължение на желанието и за формиране на артистична връзка между творци от Полша и България. Поканени за участие в проекта автори от Полша и България в контекста на поставената им тема прозрачност  интерпретираха индивидуални истории, мисли и идеи. Тяхната задачa беше да създадат разнообразни прозрачни и полупрозрачни обекти. Те, ситуирани заедно, пресъздават по един особен начин „културен път“ от Полша към България. Поради това прозрачността стана израз на пътуването и на преминаването на границите.

                Общата цел на проект ПРОЗРАЧНОСТ е да се провокира взаимодействие между художници от Полша и България и да се осъществи творческо сътрудничество между тях, което да се развива и в бъдеще. Освен това, да се издаде интересна и иновативна инсталация от разнообразни произведения. Kато метафора, целта е границите в нашето съзнание да станат прозрачни. Проект ПРОЗРАЧНОСТ дава шанс на полски и български автори да се запознаят с тенденциите  на артистична сцена на двете държави и да представят тяхното изкуство на разнообразна публика от България и Полша.

За първи път проект прозрачност беше реализиран със съдействие на сдружение „Фабриката“ и с финансова подкрепа от Национален Фонд „Култура“ в Център за визуално и мултисензорно изкуство Източен 48  в Пловдив.

Следваща стъпка е да развием проекта чрез покани на нови автори и представянето му в ново, алтернативно пространство – Mall Велико Търново (ул.”Оборище” 18).

Откриването на изложбата ще бъде на 20 юни 2013 година от 18.00 часа.

Подготвяйки тази изложба във Велико Търново искаме да предизвикаме публиката и да популяризираме модерното изкуство от Полша и България.

Надяваме се, че чрез общуването с иновативни артистични инсталации ще възбудим въображението на хората и ще направим ежедневният им живот малко по-интересен. Планираме продължително развитие на Проект Прозрачност чрез популяризирането му и неговото представяне в нови различни  пространства .

За реализация на този етап се нуждаем  от300лв. Средствата ще бъдат използвани за реализация на нови произведения и за подготовка на изложбата (печат на винил, рекламни материали).

Краен срок на набиране на средства е 15 юни 2013.

Надяваме се че ще успеем да съберем поне част от нужните средства чрез общността на ЗаБългария.

Разчитаме на вашата подкрепа, за да можем да направим произведения на модерното изкуство част от нашето ежедневие. Чрез работите на авторите от Полша и България осъществяваме среща на две различни  култури и помагаме за да открият своите  допирни точки.

Благодарим на всички които ни подкрепят и помагат . :)

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Пътят на стиховете

Третата ми сихосбирка е озаглавена „Пътят на сиховете“. Избрах това заглавие, защото моите стихове вървят заедно с мен по моя Път и се променят заедно с мен. Стихосбирката обръща особено внимание на значението и ролята на децата, Любовта, Светлината, природата, духовността и осъзнаването в днешния век, а така също и на събуждането и обединението на светлите души.

Състои се от 39 произведения:

Жив съм
Поема за децата
Златните деца
Бог благославя децата
Първият учебен ден
Денят на детето
Сърцето и детето
Три майки
По Пътя
Континента на Любовта
Радост след страдание
Изцели изцяло
Свети Архангел Рафаил
Свети Архангел Михаил
Блага вест
Трима влъхви
Икона чудотворна
Радослав
Слънце
Есенно пробуждане
Есенен сняг
Пролет ще дойде в душата
Природата
Посадих
Благодарност към храната
Мир
Ще взема само съвестта
Възпявай Божията Слава
Осъзнаване
Божествената Милост
Златната среда
Свят на делата
Светли души
Нося Светлината
Първо
Душа и тяло
Намерих
Спестяваме
Руските художници

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Денят на детето

Днес е Денят на детето,
радват се всички деца,
тях благославя Небето,
техните чисти сърца.

Днес е Векът на детето,
радват се всички люде,
тук, на Земята, където,
Светлото Време дойде.

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Херман Дейли – за връзката между икономика, екология и етика

Статия: Херман Дейли (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почетна награда

„…за това, че описва път на екологично икономическо развитие, което обедниява основните елементи на етиката, качеството на живота, околната среда и общността.”

Херман Дейли е роден през 1938г. През 1967г. завършва докторантура по икономика в университета Вандербилт, година по-късно става доцент в Държавния университет в Луизиана (LSU), а през 1973 вече работи там на щат като професор. През 1976г. получава връчваната от университета Distinguished Research Master Award. Между 1983 и 1988 е алумни професор по икономика към същия университет.

Докато работи за университета в Луизиана, Дейли е и гост лектор в Университета в Сеара, Бразилия (1968г.), научен сътрудник към Университета в Йейл (1969-70), гостуващ научен сътрудник в Центъра за ресурси и проувания в областта на околната среда към Националния университет на Австралия (1980) и старши преподавател към Фулбрайт в Бразилия (1983). От 1988 до 1994 Дейли е старши икономист в Отдела по околна среда на Световната банка, а от 1994г. насам е старши научен сътрудник в Училището по обществени дейности към Университета в Мериленд.

През 1989г. Дейли става един от основателите на Международното общество за екологична икономика (International Society for Ecological Economics – ISEE) и работи като асоцииран редактор на издаваното от организацията списание Екологична икономика. ISEE е важен международен форум, който обединява икономисти и еколози, учени и екоактивисти. Благодарение на ISEE „екологичната икономика” вече се възприема, като нещо различно от обичайната „икономика на околната среда” и получава признание като отделна дисциплина.

В професионално отношение Дейли работи в две основни насоки: връзката между икономика и околна среда и връзката между икономика и етика. Двете сфери очевидно са свързани и изучавайки ги, Дейли създава един съвършен синтез от приложението на класическите концепции за капитала и приходите към ресурсите и околната среда; законите на термодинамиката; и познанията за екологията, особено във връзка с потока на материали и енергия през икономическите системи. Този синтез е истински квантов скок в даването на отговор на въпроса защо икономиката унищожава околната среда. Той променя изцяло посоката на дебата относно търсенето на решения на проблема. 

През 1996 Дейли получава Награда Хайнекен за наука в областта на околната среда, връчвана от Кралската академия на науките на Холандия. През 1999г. става носител и на норвежката награда Софи. През 2001г. Дейли получава Награда Леонтиеф за напредък в икономическата мисъл, а през 2002г. – Медал от президентството на Италия. През 2010 Националнияt съвет за наука и околна среда му връчва награда за цялостен принос.

Освен, че има значителен принос към разбиране на взаимоотношенията между икономика и околна среда, Дейли се интересува и от етика. Той е автор на множество книги и над 100 статии в научни списания. Хората, избиращи теолог за съавтор, са рядкост, но Дейли прави точно това, пишейки „За общото благо” заедно с Джон Коб.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Защо е важно да знаеш какво работи и какво не

Статия: „Интервю: Дебра Нейтънсън обяснява защо е важно да знаеш какво работи ако искаш да промениш света“ на Рейчъл Фискхов и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Трудностите при измерването на влиянието са едно от най-важните и постоянни предивикателства в социалния сектор. Организациите оценяват резултатите си по различни начини, използвайки различни инструменти и сравнения. Резултатът е една абсолютна каша, при която е невъзможно да сравниш дори една ябълка с друга.

Работейки в частния сектор, Дебра Нейтънсън забелязва, че бизнес организациите по света се стремят да се придържат към някакъв общ стандарт, за да могат да координират и сравняват усилията си. Когато напуска света на бизнеса, за да се заеме с разрешаването на социални проблеми, тя решава да приложи своите познания в Center for What Works, компания, която разработва и развива измерители, които помагат на организациите и финансиращите институции да разберат колко добре се справят с изпълнението на поставенитецели. В интервюто за Доузър, Нейтънсън споделя защо според нея е важно да знаеш в какво успяваш и в какво – не.

Доузър: Какво представлява бенчмаркинг и защо е толкова важен в социалния сектор?
Нейтънсън: Представлява процес по опознаване на онова, което работи в организацията и и след това сравняване с други подобни процеси и организации. Целта е да се сдобиете с добри практики, които водят вас и колегите ви по пътя на непрекъснато подобрение и развитие. Наричаме го „измерване на представянето”.

Какво ви накара да се заинтересувате от развитието и разработването на стратегии за бизнес организаци и за такива с идеална цел?
След като завърших колеж, доста работих, пътувах и служих като доброволец в няколко азиатски държави. След това се върнах в САЩ и започнах страхотна работа в голяма мултикултурна консултантска компания. Този опит и фокусът ми върху разбиране на разликите в начините на вършене на едно и също нещо на различни места по света, беше истинско предизвикателство. Тогава за първи път се заинтересувах от бизнес развитие и стратегии.

След като работих в частния сектор и вложих много пот, кръв и сълзи в стартирането на интернет компания в края на 90-те, се завърнах обратно в университета. Смятах, че е важно да получа бизнес образование, но исках то да е с фокус върху социалния сектор. Това ме доведе до Center for What Works.

Как стана така, че веднага получихте ръководна позиция?
По онова време What Works бе организация, която в продължение на няколко години не бе имала почти никаква дейност и искаха да стартира наново, но нямаха нито време нито човек за това. Пренаписах един стратегически бизнес план за стартиране на организацията и основателят, както и управителният съвет казаха „Уау, това е много интересно. Искаш ли да приложиш собствения си план и да ръководиш организацията?” Всичко се случи след поредица от тежки разговори и огромно упорство.

Разкажете ни повече за предложението на Urban Institute.
Когато се присъединих, имаше предварителен план за извършване на определено количество изследвания съвместно с Urban Institute с цел да се развие концепцията за бенчмаркинг на измерители и представяне в социалния сектор. Казах им „имаме следните изследвания, които са наистина важни, но не са приложими. За организациите с идеална цел ще е много трудно да решат какво точно да правят с тях и за какво да ги използват.” След това ми бяха нужни две години, за да се опитам да направя наличната информация полезна за хората, ръководещи организации с идеална цел, а не само за техните отдели по изследване и оценка.

Каква е разликата между това да работиш за социалния и за частния сектор?
Вродената в частния сектор конкуренция. Трябваше много да внимавам с кого каква информация споделям, защото конкурентите можеха да откраднат идеите ни. Всичко бе въпрос на интелектуална собственост. Сега целите и стила ми на работа са много по-открити. Ако хората желаят да откраднат идеите ми, предполагам, че това е въпрос на избор. Но се надявам все пак да предпочетат да работим заедно.

Center for What Works нещо ново ли е в тази сфера или е по-скоро модел от света на бизнеса, адаптиран към организациите с идеална цел?
Мисля, че има ясни различия. В частния сектор бенчмаркинг е възможен, защото е много по-лесно, когато говориш за бизнес процес, който е материален, като например производството. Когато става въпрос за социалния сектор, количествените оценки са много по-трудни, а какво остава за сравнение между различни организации.

Разполагате с набор от безплатни онлайн ресурси за организации и отделни хора. Имате ли цели за развитието си през следващите пет или десет години?
Бих искала интернет да послужи за изграждането на общности, които не зависят от географските граници. Мисля, че Web 2.0 може да създаде общности от хора, използвали нашите продукти и услуги. И тези хора ще общуват помежду си с наша помощ и ще научават какво работи и какво може да бъде подобрено. Примерно приют за бездомни в Чикаго е направил нещо, измерил е успеха му, за да го подобри и тази информация може по някакъв начин да помогне на програма за обучение на младежи в Денвър.

Кои са принципите, от които се ръководите?
Мисля, че целият ми съзнателен живот е бил повлиян от идеята на Даниел Бърнхам, „Не си прави дребни планове”. Наскоро започнах да се придържам към принципа „започни от малкото, мисли за голямото и остани фокусиран”. Винаги съм се стремяла към предизвикателства, а не към удобство. Все едно постоянно търкалям огромен камък нагоре по склона само и само да накарам организациите и сектора като цяло да осъзнаят защо дейността ни е важна. Много е трудно. Но мисля, че в момента, в който стане прекалено лесно, веднага ще се преориентирам към друго предизвикателство.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Структурните програми, наложени от международните финансови институции не спряха влошаването на ситуацията – много от тях дори допринесоха за задълбочаването на кризата, като повдигнаха въпроса за проблемите в Африка (ръст на населението, демокрация, развитие и образование) по погрешен начин. Те насърчават глобализацията и присъединяването към международните пазари. Африка, обаче, е част от тези пазари от няколко века насам – но само като инструмент – и печалбите и до днес се трупат някъде другаде. Какъв е този пазар? Пазар, който по дефиниция смазва най-слабите и води до бедност, а после кара някой друг да търси решение на този проблем? Или пазар, който предотвратява бедността и допринася за опазването на хората, а не само за опазването на природата? Според една африканса поговорка „старецът струва повече от цената си”. Това означава, че пазарната цена не е всичко и зад нея се крие нещо друго. Отвъд пазара съществува пространство, в което се трупат не само стоки, но и връзки, споделяне и взаимоотношения, които могат да допринесат за създаването на нови блага. Подобно пространство, основано на интеграцията, е по-добро от глобализацията, защото тя е редукционистка и насърчава изключването. Само регионализирането – или интегрирането на африканските микро-пазари, чрез интер-африканско разделение на труда, би позволило на жителите на този континент да стъпят на световните пазари, като нещо повече от бледи наблюдатели.

Структурните условия за промяна в Африка са интеграция, демокрация с участие на народа, самостоятелно развитие и възможности за продължаващо обучение. Това е платформата за действие, избрана от Партията за демокрация и прогрес (PDP), водещата опозиционна партия в Буркина Фасо. Но европейското и северноамериканското общество поставят стабилността пред демокрацията, макар да е почти сигурно, че няма да постигнат нито едно от двете. Затова опозиционната партия води своята на моменти георична битка сама, докато международните партньори на Африка наблюдават отстрани с пълно безразличие.

Африка трябва да създаде своя собствена идентичност, чрез себепознание и яснота относно личните си интереси в рамката на изначалната обществена схема. В Африка „да бъдеш” трябва да стои по-горе от „да имаш”. Преди да търси средствата за постигането им, Африка първо трябва да формулира своите стратегически цели и да намери своя път. Именно това се опитва да направи CEDA (Център за проучвания за африканското развитие) в африканската и южната междуконтинентална мрежа. Така, както „не можеш да коронясаш някой, който отсъства”, така и не можеш да развиеш една Африка, която просто я няма. Развитието в условия на автократична изолация е невъзможно. То е като пътуване, при което се нуждаеш от спътници, които може да са развълнувани, но не трябва да са надменни и трябва да отделят достатъчно време, за да те опознаят и разберат. Идеалният партньор за жителите на Африка (включително, надявам се, и френскоговорящите), какъвто се опитва да бъде Швеция, трябва да помогне на африканското гражданско общество да се изгради само, за да ограничи и възпре тенденциите на тропическия Левиатан[1].

Тази Африка, от която се нуждае света, е способна да се изправи и да ходи сама, вместо на патерици или с главата надолу в една безизразна имитация или бягство от реалността. Една Африка, разбрала и приела своето минало, и способна да го инвестира в своето настояще и бъдеще. Една Африка, която „лежи на собствената си постелка”, защото „да спиш на чуждата е все едно да спиш на земята.”

Боря се за този идеал от близо половин век. Както биха казали африканците „изпил съм много вода”, което ще рече, че съм живял дълго време. Изминал съм поне половин милион километра, пътувайки между различни села в Буркина Фасо. Но наградата на Фондацията няма да ме накара да спра. Гледам на Фондацията по-скоро като на „сервиз”, който осигурява най-ценното гориво в човешката история. И то се нарича надежда – надежда, която преминава отвъд всички нещастия; надежда, която ни кара да се борим за живота, като ни дава причина да живеем.

Философът Хегел твърди, че Черна Африка е извън историята, а след него Франсис Фукуяма казва, че националната държава, сътворена в Европа е крайната точка на пътуването на разума ни през историята.

Днес не само не сме свидетели на края на историята, а дори виждаме как тя се движи все по-бързо. Не толкова бързо обаче, колкото истината, жаждата за справедливост, търпението и приликите между всички хора, живеещи на земята.

Не, историята не е достигнала своя край. Състезанието все още продължава. Един ден най-добрият ще спечели: най-добрият, не най-жестокият. Африка е континентът на маратона и състезанието все още продължава!

Бих искал да дам на Фондацията за цялостен житейски принос тази фигурка на африканска жена – не като залог, а като пратеник, като пълномощен посланник на моята признателност, която винаги ще бъде с вас.

Благодаря ви!


[1] Левиатан – в Библията е вид морско чудовище с формата на змей (брл.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Йосеф Ки-Зербо – за развитието на Африка

Статия: Йосеф Ки-Зербо (Буркина Фасо) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за живота му, посветен на науката и активизма, чрез които открива основните принципи и процеси, които могат да помогнат за изграждане на едно по-добро бъдеще за Африка.”

Йосеф Ки-Зербо е роден през 1922г. Учи в Буркина Фасо и в Сорбоната; през 1955г. получава почетна степен по История от Института за политически науки в Париж. Завръща се в Африка, първо в Конакри (Гвинея), а после и в родната си Буркина Фасо (Горна Волта), където до 1958г. се занимава активно с политика. По-късно става водач на опозиционната Партия за демокрация и прогрес (Parti pour la Democratie et le Progrès – PDP).

Успоредно с политическата си активност, Ки-Зербо се развива и като учен, историк и писател. През 1972г. публикува „Историята на черна Африка” (L’Histoire de l’Afrique Noire), която на няколко пъти обновява. От 1972 до 1978г. е член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО и професор в Университета в Уагадоугу. Бил е член на Научния комитет на ЮНЕСКО по съставянето на 8-томна история на Африка и директор на първия том, „Методология и праистория на Африка” (Méthodologie et préhistoire africaine), който е публикуван през 1981г.

Основна тема на историческите изследвания на Ки-Зербо е ендогенното развитие. През 1980г. той основава в Уагадоугу Център за изследване на развитието на Африка (Centre d’Études pur le Développement Africain – CEDA). За него той пише:

„CEDA провежда изследвания, които се коренят дълбоко в нашата земя. Целта му е да идентифицира една или повече общи хипотези на разбиранията, които биха могли да вдъхновят африканците и да ги подтикнат към действие. Тези хипотези трябва да обединяват опазването на околната среда, социалните обичаи и практики и културната идентичност – все важни сфери, които проектите за развитие често пренебрегват.”

През 1983 Ки-Зербо е прогонен от страната от военния режим. Заминава за Дакар, Сенегал, където възстановява своя център под името Център за изследвания на ендогенното развитие (Centre de Recherche pour le Développement Endogène – CREDE). При тези условия Ки-Зербо организира африканска интердисциплинарна среща в Бамако (Мали) през 1989г. чиито резултати са публикувани през 1992г. под името „Обединението на различните: за ендогеното развитие в Африка” (La natte des autres: Pour un développement endogène en Afrique) и печелят Наградата за литература на Европейската общност по време на Панаира на книгата в Дакар през 1993г.  

Ки-Зебро се завръща в Буркина Фасо през 1992г. и решава да възстанови центъра CEDA. Цялото му старо оборудване и библиотеката, наброяваща 11 000 тома са разрушени или разпръснати. Ки-Зербо описва целите на новия центъра по следния начин:

„Трябва да върнем на африканското общество традиционното му въображение и творчество по отношение на широк набор от технологични и научни теми. На тази основа ще можем да преосмислим теорията и практиката, подходящи в различните ситуации. Трябва да изградим наново идентичността, от която африканските народи са се отчуждили поради превратностите на историята и загубата на родствената си памет.”

CEDA е основата, върху която Ки-Зербо гради интелектуалния си кръстоносен поход в търсене на целите и методите за развитието на Африка.

Трите основни стълба в живота и дейността на Ки-Зербо – политик, историк и изследовател и защитник на ендогенното развитие – са тясно свързани. Дълбокото му разбиране за миналото на Африка полага здрава основа за политическата му философия, която се стреми да изгради рамка за един различен и традиционно африкански път на развитие.

Йосеф Ки-Зербо почива през 2006г.

Цитат

„Тази Африка, от която се нуждае света, е способна да се изправи и да ходи сама, вместо на патерици или с главата надолу в една безизразна имитация или бягство от реалността. Една Африка, разбрала и приела своето минало, и способна да го инвестира в своето настояще и бъдеще.”

 Йосеф Ки-Зербо

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За процъфтяването на социалното предприемачество

Статия: „Бевърли Шварц за процъфтяването на социалното предприемачество“ на Еша Чабра 

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бевърли Шварц, автор на Rippling: How Social Entrepreneurs Spread Innovation throughout the World, е вицепрезидент по Социален маркетинг в Ашока. В това интервю тя разказва за най-новата си книга.

Dowser: За какво става въпрос в книгата ви?
Шварц: Как се създава движение и как то набира съмишленици, които помагат за осъществяването на някаква промяна. Как се създава УСТОЙЧИВО движение, което увлича хората, така че те да продължават да действат и промяната наистина да се случи. Разликата между тази книга и останалите, които са на пазара, е, че повечето от тях се фокусират върху социалните предприемачи. Тук аз представям и гледните точки на тези, чиито живот е бил променен от някой социален предприемач. Книгата е за магнетичните умения на социалните предприемачи и за хората, корпорациите донорите и бизнес организациите, които те въвличат в своята дейност и с чиято помощ се осъществява промяната и се създава една истинска общност.

Тази седмица се проведе Оксфорд Скол Форум, който е много по-широк в сравнение с началото и включва богати филантропи, частния сектор, държавни служители и др. Това означава ли, че социалното предприемачество постепенно се разраства?
Ами, Бил Гейтс, примерно, нарича себе си социален предприемач. Дори и само този пример е показателен за това, че сме напавили важни крачки в правилната посока (защото в тази сфера наистина се върши огромно количество работа). Много предприемачи и технологични предприемачи достигат определен момент в кариерата си, в който започват да гледат на себе си, като на социални предприемачи. А също така и ако живеете, примерно в Нигерия, в град като Лагос, и за първи път в живота си имате възможност да използвате преносима тоалетна, това за вас ще е нещо изключително. Всичко зависи от гледната точка.

В САЩ се уморяваме дори и само от мисълта за мощта на слънчевата енергия. Какъв може да е нейният ефект? Но помислете си и за разпространението на всички евтини технологии. Постигнали сме огромен напредък в тази насока!

Колкото повече задълбавам в историите на хората, описани в книгата, толкова повече научавам и ставам дори по-ентусиазирана от преди.

Как можем да постигнем устойчивост в света на социалното предприемачество?
Колкото повече хора участват в промяната и колкото по-сплотена е общността, толкова по-голям шанс има да успеете. Нещата трябва да започнат на местно ниво и постепенно да се надграждат и развиват. Виждам как всеки ден се създават общностни банки, защото някъде се появяват социални предприемачи и започват да носят стоки, услуги и пари. А след това идват и банките. А покрай тях цялата общност процъфтява и нещата постепенно се разрастват и разпространяват и на други места.

Има спорове дали терминът „социален предприемач” е точен и смислен. Какво е вашето мнение?
Мисля, че върши работа. Социалното предприемачество е само едната страна на монетата, то си остава вид предприемачество. А хората разбират термина предприемачество, като „бизнес” и „печалба”. Но не го разбират в контекста на социалните „приходи” и ползи. Уменията, от които се нуждаят социалните предприемачи, са същите, просто мисията им е различна. Мисля, че терминът е ценен. Хората често използват и израза социални иновации успоредно със социално предприемачество. И смятам, че няма нищо лошо в това, защото наистина става въпрос за нещо ново.

Това е и основният принцип на Ашока, според който всеки може да бъде двигател на промяната. Става въпрос за промяна отдолу нагоре. Мислите ли, че тази промяна, идваща от местните хора е по-добра и успешна от наложените отгоре реформи?
Мисля, че най-добре е комбинация от двете. Понякога наложените отгоре реформи просто не действат, което налага да се активизира местното население и то от своя страна допълнително дава скорост на промените. Т.е. обикновените хора са принудени да влияят на случващото се. По различно време, на различни нива, нещата не се движат само в една посока.  

Каква според вас ще е ролята на Ашока в този процес?
Всякакъв вид сътрудничество. Има толкова много работа, която трябва да се свърши, когато хората започнат да си сътрудничат. Вече има сътрудничество в рамките на отделни сектори (женски организации, технологии, здравеопазване, водоснабдяване, хигиена, емпатия), но също така и между самите сектори. Един от въпросите, по които мислим, е как се изгражда нещо с помощта на различни предприемачи? Как привличаш предприемачи от различни сектори и им помагаш да започнат работа по един общ проект? Много ще е хубаво хората да си сътрудничат повече. И в какъв момент хората започват да си сътрудничат вместо да се състезават? Има много тънка граница между двете.

За Ашока това е лесно. Лесно е и за Скол – защото и едните, и другите имат свои последователи. Затова ще има огромна полза, ако двете се съберат и започнат да си сътрудничат поне в рамките на две години. След това бихме направили подобен експеримент и в други сектори. Ето така можеш да възстановиш и изградиш наново едно село например. И то скоро да прерасне в град.

Социалното предприемачество става  все по-широко разпространено. Но като че ли в системата все още има някои пропуски, които трябва да бъдат запълнени?
През осемте години, които прекарах в Ашока, видях огромно нарастване на вниманието, което получаваме от медиите. И не само в страната, а и в световен мащаб. Скокът е особено голям през последните четири години. Всичко това е свързано най-вече с известни хора. Вземете например Бил Гейтс, Пиер Омидиар, Джеф Скол – все повече от тях стават известни именно със социалната си дейност. Затова сферата става все по-привлекателна и работещите в нея получават повече внимание.

Вече преминаваме и отвъд модела за Корпоративната социална отговорност (КСО). Това, което правят социалните предприемачи е нещо много повече. Корпорациите се насочват към стратегическа филантропия. Според мен има тясна връзка между това и продажбите/ рекламирането на техните услуги. Колкото повече се развива сферата, толкова по-привлекателна става тя за хората, които сега завършват образованието си и вече са уморени от света около тях. Тези хора виждат смисъл в това да работят за Интел или Водафон и да оказват някакво социално влияние върху обществото, чрез фирмените отдели за социални иновации. Колкото повече компании предлагат подобна възможност на служителите си, толкова повече хора говорят за това с приятелите и семействата си и идеята се разпространява; превръща се в начин на живот.

Напоследък много се говори за т.нар. Impact Investing, т.е. инвестиции, които оказват положително влияние върху обществото.  Наистина ли все повече средства се отделят за рискованите идеи на тези социални иноватори? Или всичко е по-скоро на думи, отколкото реални действия?
Променило ли се е нещо?! Винаги говорим за пари или за липсата им. Но, да, може да се каже, че отново има икономически растеж, а ние се движим на приливи и отливи, заедно с икономиката. Вярвам, че повече хора и корпорации инвестират. Но има и конкуренция за тези инвестиции. Не обичаме думичката „конкуренция”, но да, има я. И да, има и повече донори, осигуряващи финансиране, но има и повече хора искащи тези пари.

Когато възникне дадена нужда, хората я виждат и просто трябва да продължат да търсят иновативни решения, така че непрекъснато да се развиват и да бъдат привлекателни за тези, които могат да им осигурят нужното финансиране.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Бог благославя децата

В Мир и Любов ще живеем
по цялата Майка Земя,
по детски ний ще се смеем,
детето във мен се засмя.

Нас Красота ни обгражда,
ръка ни подава Небето,
златни дечица се раждат,
и в мене роди се детето.

Светлина струи от сърцата,
душите израстват и те,
Бог благославя децата,
и всеки е Нему дете.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

По Пътя

По Пътя напред и нагоре,
постоянно вървя устремен,
настигам напреднали хора
и давам им нещо от мен.

По Пътя, натам, към върха,
аз буден съм и осъзнат,
забравил съм вече страха,
за мене е той непознат.

По Пътя, предан и с Вяра,
напредвам, без да се спирам,
меря с Божествена мяра,
спътници тъй си намирам.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени