Tag Archives: рециклиране


Намали, използвай повторно, рециклирай и ремонтирай

Статия: „Намали, използвай повторно, рециклирай и ремонтирай“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изхвърлянето на счупени вещи никога не е било по-лесно. При някои вещи цената просто е твърде ниска, а при други бързото остаряване винаги ни дава повод да си вземем по-нова версия. Може ли възможността за поправка на вещите да промени потребителските навици?

Създаденият в Ню Йорк Pop Up Repair Shop стартира като едномесечен експеримент, целящ да прекъсне цикъла на закупуване и изхвърляне на вещи. Той е първата стъпка от по-подробно изследване на въпроса от страна на Сандра Голдмарк, дизейнер на театрални костюми и декори и професор в Барнард Колидж. Сандра и съпругът й Майлъл Банта, театрален продуцент, отварят магазина като набират с помощта на IndieGoGo campaign $9,000 начален капитал.

Причината да се заемат с това е собственото им раздразнение от счупен тостер и принтер, както и вдъхновение от работата им в театъра.

„За всяка постановка правим нови декори и след това ги изхвърляме, и това се повтаря отново и отново, като постоянно ни напомня, че същото се случва и в реалния свят, а не само в нашия свят на приказките”, казва Сандра. “.

Театърът им дава и уменията, от които се нуждаят, за да поправят различните вещи. „Всичко, което правим тук, сме го научили от театъра”, добавя Майкъл. Много от “магьосниците на поправките”, които работят в магазина, са приятели на Сандра от театъра.

Броя на потребителите далеч надхвърля очакванията на Майкъл и Сандра. Над 190 души са донесли около 360 предмета за поправка; един от посетителите донесъл цели 14. Първите 25 клиента са заплатили за услугата сума по собствена преценка, за да могат Сандра и Майкъл да добият представа колко са склонни да платят хората, преди да сложат фиксирани цени.

Столове, лампи, вентилатори, друга дребна електроника, включително iPhone-и и плюшени играчки се оказали сред най-често оставяните за поправка предмети. Повечето клиенти идвали от квартала, в който било разположено малкото магазинче.

Като част от експеримента, клиентите попълвали и кратка анкета, включваща въпроси като „Искате да поправите тази вещ, защото има сантиментална стойност за вас, искате да си спестите по-високата цена за купуването на нова или желаете да помогнете на околната среда?” или „По скала от 1 до 10, като 10 е най-високата оценка, в каква степен бихте казали, че сте природозащитник?” Колежът Бернард отпуска на семейството грант за провеждане на изследването – за събиране на данни и последващ анализ.

Оказва се, че „много хора, идващи в магазина, казват, че ги е грижа за околната среда, но не си признават открито, че идват при нас по тази причина. Според тях просто искат да поправим вещите им. Според мен се подценяват”, споделя Сандра.

По време на Съвета за опазване на природните ресурси, една от най-големите природозащитни организации, работещи с киноиндустрията за намаляване на екологичния отпечатък на Наградите Грами, специалистът Дарби Хувър говори за стимулите, които карат хората да изхвърлят вещите, вместо да ги ремонтират, както и за възможността за промяна на потребителските навици.

„Едно от нещата, които се случиха през последните 20 години, бе ускоряването на развитието на нови технологии до степен, при която, когато нещо се счупи, то вече е остаряло”, казва Дарби. „Нямаме мотив да го поправим. На пазара винаги има нещо по-ново и по-добро.”

Ситуацията обаче не е безнадеждна. „Контактът между хората днес е много по-лесен, така че е много по-лесно за притежателя на някоя счупена вещ да намери човек, който да му я поправи или да открие видео, което му показва как да си я ремонтира сам”, допълва Дарби. „Според мен информацията е налична, трябва само да променим начина си на мислене. Трябва да си припомним, че поправката на вещите е нещо добро, защото така те не попадат в депата за отпадъци.”

Дарби споменава и няколко компании, чиято цел освен да изкарват пари е и да не позволяват на счъпените предмети да се озоват на боклука, като създадената още през 1980г. Urban Ore и работническия кооператив Recology в Сан Франциско, който предлага 20 програми за насърчаване на рециклирането и повторната употреба.

Сред поръчките на резервни части, наемът, режийните разходи и заплатите на служителите, Pop-Up Repair се оказва губещо начинание от финансова гледна точка. „Според нас няма как да поставим толкова високи цени, че да постигнем финансова независимост”, споделя Сандра.

Но въпреки това тя е оптимист. „Смятам, че отношението ни към вещите може да се промени, така, както постепенно се променя и отношението ни към храната”, казва Сандра. „Първият фермерски пазар в Ню Йорк бе създаден още през 70-те години, така че това движение вече има дълга история, макар все още да е малко спрямо веригите супермаркети. Що се отнася до вещите, мисля, че хората са готови за сходна промяна на навиците, просто трябва да им предоставим възможност това да се случи.”

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Free Geek – да спасим старите компютри

Статия: „Интервю: Озо Мартин – как Free Geek връща по 500 тона компютри от сметищата обратно на хората“ на Емили Спивак и Лорън Такър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Озо Мартин, основател на рециклиращата компания Free Geek, обединява три проблема в едно решение. „Някои хора имат прекалено много компютри, а други – недостатъчно”, казва той. „Освен това и тонове техника се озовават в депата за отпадъци. От комбинацията на всички тези проблеми се ражда решението Free Geek.”

Всяка година Free Geek получава 500 тона използвани компютри, които в противен случай биха попаднали в депата за отпадаци, изпускайки там отровни тоскини. Free Geek наема десетки доброволци, които поправят все още използваемите компютри, а останалите рециклират. Обновените компютри се даряват, продават в магазина на Free Geek или подаряват на доброволците. Този модел на работа вече е копиран от девет други организации в САЩ и Канада.

Dowser: Как ви хрумна идеята за Free Geek?
Мартин: През 2000г. работех като доброволец към организация, наречена City Repair, и осъзнах, че с всички стари, неработещи компютри, които хората им даряваха, може да се направи нещо полезно.

По това време работехме по проект на Коалиция за Деня на Земята заедно с още няколко други организации. При една наша среща така между другото споменах, че ще взема всички тези компютри, ще ги поправя и ще ги даря на различни активисти, за да имат те достъп до интернет.

И всичко започна от този невинен коментар?
Ами, на следващия ден ми се обади ръководителя на проекта на Green House Network и ми каза: „Говорих с изпълнителния ни директор за идеята ти. Той иска да ти връчи чек за $250, за да подадеш заявка за регистрация 501(c)(3). Освен това в Университета Люис и Кларк има 50 компютъра, които можеш да вземеш.”

Онази сутрин буквално изхвърчах от стаята, за да се срещна с приятел и да обсъдим цялата идея за използване на добрволчески труд за рециклиране на стари компютри, които да спасим от депата за отпадъци и да ги дадем на хората, които се нуждаят от тях.

И така вече сте имали идеята; как се развиха нещата по-нататък с финансирането й?
Името „Free Geek” ми хрумна докато си пиех кафето. Веднага влязох в интернет и купих домейна „freegeek.org”.

Няколко дена по-късно вече имах готова интернет страница, а след две седмици получих мейл, в който се казваше: „Видях сайта ти и самият аз си мислех да започна нещо подобно. Защо не дойдеш в офиса ми тази седмица да поговорим. Накратко в края на този разговор вече разполагах с $35 000 начално финансиране.

До момента всичко звучи като вихрушка от случайни, но гениални открития. Какво се случи след това?
Нещата се задвижиха много бързо. Идеята възникна в края на януари, през февруари вече имах финансиране, а до средата на август бях наел работно помещение.

Имах късмет, защото това беше точната идея в точното време. Никой до момента не се бе занимавал с рециклиране на компютри в такъв мащаб и никой не използваше софтуер с отворен код. Фактът, че се намирахме в Портланд също помогна много, защото можехме да разчитаме на местната общност.

И останалото, както казват, е история?
Много е забавно да видим докъде сме стигнали. Само за шест години от общ бюджет в размер на $72 000 се превърнахме в организация със $75 000 излишък. Това е наистина изключителен успех за едно начинание, което разчита почти само на собствените си приходи.

Преди да старирате Free Geek сте работили като доброволец по различни проекти. Този опит беше ли ви полезен при основаването на собствена организация с идеална цел?
Повечето от нещата, които научих като доброволец, съм приложил и при създаването на Free Geek; например идеята, че човек не се нуждае от много ресурси. Ако хората се вълнуват истински от дадена идея, останалите неща все някак ще се нагласят.

В един момент бяхме останали без средства, затова просто поставихме една бяла дъска, на която пишеше от какво се нуждаем – например почистващи препарати, флуоресцентни лампи, храна и всичко за каквото се сетите – и доброволците или членове на местната общност просто ни даряваха това, от което се нуждаем, защото искаха да успеем.

Във Free Geek вземате решения чрез консенсус. Срещали ли сте досега предизвикателства в това отношение?
Когато стартирахме, разказахме на всеки екип доброволци за концепцията ни за консенсус. Но осъзнахме, че понякога хората решават неща, които за тях няма смисъл да се рашават.

След един доста бурен спор решихме да разделим отговорностите на три по-малки групи, решаващи чрез консенсус: екипи, които работят по ремонта на компютрите; управители, отговарящи за финансовите и правните въпроси и съвет, който служи като връзка между тези две неща и по-широката общност.  

Как превърнахте организацията в кооператив на работниците?
Това се случи, защото нямахме ресурси. Един ден част от доброволците на пълен работен ден, които бяха започнали работа за нас още докато бяхме едва на шест месеца, дойдоха при мен и казаха: „Не можем да продължаваме така. Трябва да се върнем обратно на работа.”

По онова време имахме много малко средства от грантове, получени още при основаването ни. Затова им казах: „Ето какво можем да направим. Ще ви наема на работа и ще си делим парите на три.” Получаваше се по $900 на месец. Всеки работеше поне по 40 часа на седмица, но бяхме напълно независими и можехме да вземаме решения сами.

Все още ли получавате по $900 на месец?
С увеличаване на броя на хората и заплащането малко се повиши. За момента то не е много над $11 на час, но включва и пълно здравно осигуряване. В крайна сметка е много привлекателно сам да си си шеф. Хората са склонни да получават по-малко пари в замяна на това денят им да е по-спокоен и приятен.

Какъв съвет бихте дали на някой, който намира дейността ви за вдъхновяваща?
Давайте, дори и да не знаете как ще ви се върне. Имайте вяра, че вършейки добро само заради самото добро рано или късно това се отплаща.

Не е нужно да съставяте бизнес план, който се интересува само от това накрая счетоводния ви баланс да излезе положителен. Трябва, разбира се, да имате предвид и това, но много по-важно е да откриете нещо, което ще въодушеви хората да дадат от своето време и енергия за това, което правите. Няма да мине без проблеми, но Free Geek за мен е нещо наистина прекрасно и съм много щастлив да бъда част от тази организация.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени