Tag Archives: риск


Джон Гофман – истината за радиацията в малки дози

Статия: Джон Гофман (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Ала Ярошинская

„…за новаторската му дейност при разкриването на здравните рискове от излагането на малки количества радиация.”

Джон Гофман има докторска степен по ядрена/ физическа химия, както и медицинско образование. Роденият през 1918г. Гофман, става професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли. През 1942г. като студент по физическа химия, Гофман доказва, че уран 233 е способен на ядрено делене и разработва процес, чрез който той и колегите му за първи път успешно изолират достатъчно голямо количество плутоний и откриват няколко радиоактивни изотопа на урана и протоактиния. Изследователската дейност на Гофман относно химията на липопротеините и връзката им със сърдечните заболявания, му носи няколко награди. 

През 1963г. Гофман се присъединява към Лабораторията Лорънс Ливмор към Комисията по ядрена енергетика, като асоцииран директор. Той става основател и директор на звеното по биомедицински изследвания. По време на работата си там, Гофман започва да се интересува все повече от влиянието на ниски нива на радиация върху човешкото здраве. След като той и негов колега са подложени на силен натиск да не оповестяват своите открития по темата, Гофман напуска лабораторията. По-късно двамата издават книгата „Отровената власт: мотиви срещу ядрените електроцентрали” (Rodale Press, 1971, 1979), която поставя началото на ранното анти-ядрено движение.

През 1971г. Гофман основава Комитет за ядрена отговорност, малка неправителствена организация, в чиито управителен съвет влизат трима нобелови лауреати. Независимите им изследвания показват, че излагането на малки количества радиация води до много по-голям риск за човешкото здраве, отколкото признават други подобни проучвания, финансирани от различни правителства. Книгите му показват как от чистите данни могат да бъдат извлечени съответните изводи без да се използват никакви трикове за манипулиране на информацията. Целта на Гофман е да направи изследванията достъпни за обикновените хора, за да не се налага те да разчитат само на приблизителните оценки да финансираните от правителствата проучвания.

Ревю на неговата книга „За радиацията и човешкото здраве” (Sierra Club Books, 1981), публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация, казва: „Гофман не само показва, че владее до съвършенство тази сложна тема, но и внимателно обяснява основните й концепции”. За друга негова книга „Рентгенът: здравните ефекти на прегледа”  (в съавторство с Егън О’Конър, Sierra Club Books 1985), New England Journal of Medicine казва, че е „повратна точка в оспорвания дебат за ниските дози радиация”. За следващата му книга „Рак, причинен от радиация в малки дози”  (Committee for Nuclear Responsibility, 1990) същото издание пише, че е „великолепна и идва точно навреме”. Книгата е публикувана на английски и руски език. Други книги на Гофман са „Инцидентът в Чернобил: последствия от радиацията за настоящото и бъдещите поколения” (Vysheishaya Shkola, Minsk 1994, in Russian) и „Предотвратяване на рака на гърдата” (CNR, 1995), според която около 75% от случаите на рак на гърдата в САЩ се дължат на облъчване с радиация по време на медицински процедури.

Гофман критикува някои проучвания върху радиацията, като например ретроспективните алтерации в базата дани с оцелели от Хирошима и Нагасаки. Гофман предлага създаването на незвисим наблюдател, който да следи провеждането на подобни проучвания и да гарантира тяхната обективност. Подобен орган би наложил спазването на основни научни принципи, като забрана за промяна на входящите данни след разкриване на предварителните резултати, „заслепяване” на провеждащите изследванията и диагностиционния анализ, използване на сравними групи и надеждна разлика в дозата радиация, избягване на прекомерното раздробяване на данните, което прави всички открития статистически незначими.

Джон Гофман почива през август 2007г. на 88 години.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск

Статия: „Основателите на Сейнт Бернард за поемането на риск“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си.

Зак Розенбърг и Лиз МакКартни живеели във Вашингтон, когато чули за разрушенията нанесени от урагана Катрина. Въпреки че нямали никакъв опит в строителството, те решили да се преместят в Ню Орлийнс, за да помогнат за възстановяването на града. Днес St. Bernard Project се сочи из целия регион като пример за добра практика във възстановяването на общността. Зак разговаря с Доузър за някои от предизвикателствата и успехите, постигнати през последните пет години.

Dowser: Кой е най-големият предприемачески риск, който сте поел и който ви се е отплатил?
Розенбърг: Основният ни фокус в върху строителството, но за нас е важно и да отговаряме на нуждите на общността. Забелязахме, че за някои хора най-трудният момент настъпваше след като се завърнеха по домовете си. Едва тогава те започваха да осъзнават през какво са преминали и търсеха помощ, за да излекуват душата си и да се справят с емоциите. Ние можехме да им помогнем, защото вече бяхме спечелили доверието на общността. През 2009г. в съседство с централния ни офис отворихме клиника за умствено здраве. За нас това бе огромен риск, защото нито имахме образование, свързано с психология и социална дейност, нито пък финансиране за проекта. Клиниката, поне на пръв поглед, изглежда нямаше нищо общо с основната ни дейност. Но нашата организация бе място, където хората можеха да получат обратно домовете си и решихме, че тя също така може да е и място, където да получат обратно живота си. Днес програмата ни е напълно финансирана и поддържаме партньорство с Центъра по здравни науки към държавния университет в Луизиана, за да можем по-добре да отговорим на нуждите на клиентите си.

Кой е най-големият риск, който сте поели и не ви се е отплатил или поне така ви се е струвало навремето?
Един от най-важните уроци, които научихме, бе основаването на партньорства с други организации. Изгубихме ужасно много време и енергия в преследване на възможности за финансиране от страна на организации, като Home Depot и Lowes, защото смятахме, че ще е съвсем естествено да си партнираме с тях, но постоянно получавахме откази. От друга страна не отделихме почти никакво време на DeWalt, а днес те са едни от най-активните ни партньори. Важно да установиш кога точно трябва да се откажеш и да потърсиш други възможности. Вместо да се фокусираш върху най-очевидните партньори в своята сфера, по-добре е да потърсиш партньори, които имат сходни ценности.  

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в сферата на социалното предприемачество?
Две неща: 1) Ако дадено действие е абсолютно необходимо за постигането на мисията или целта ви, това действие не е рисковано. Ако нещо е несигурно, това не означава непременно, че е и рисковано. Рискът идва от недостатъчната подготовка за това, което се опитваш да направиш. 2) Използвайте въображението си, когато изготвяте модел на своята организация. Потърсете и извън вашата сфера на дейност и вместо да се фокусирате върху предоставяните услуги, разгледайте процеса им на работа. Нашият вертикално интегриран модел бе вдъхновен от UPS, въпреки че FEMA и Habitat for Humanity са по-тясно свързани с дейността ни. В известен смисъл как го правите е не по-малко важно от какво правите.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Михаел Карнджанапракорн от Skillshare за поемането на риск

Статия: „Михаел Карнджанапракорн от Skillshare за поемането на риск“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си.

Михаел Карнджанапракорн е предприемач и филантроп. Той е съосновател на All Day Buffet, The Feast, а наскоро създава и Skillshare. Освен това той е шампио по покер и истенски експерт на тема риск. Михаел споделя с Доузър някои от уроците, които е научил.   

Dowser: Кой е най-големият предприемачески риск, който сте поел и който ви се е отплатил?
Карнджанапракорн: Когато започнах да се занимавам с предприемачество, най-големият риск за мен бе да напусна работа и да се впусна изцяло в едно ново начинание. Това се оказа особено важно, защото фокусът само върху едно нещо е от ключово значение за успеха на всяка нова бизнес идея. Големият успех рядко идва при страничните дейности, с които се занимавате. Хората трудно ще приемат идеята ви насериозно, ако дори и вие не сте напълно отдаден на нея. Не мога да ви изброя колко много неща си дойдоха на мястото щом предприех тази първа стъпка.

Кой е най-големият риск, който сте поели и не ви се е отплатил или поне така ви се е струвало навремето?
Мисля, че всички предприемачи искат да стартират своя компания колкото се може по-скоро. Но както всичко друго в живота, точният момент е най-важен. Когато бях по-млад, бързах да създам своя компания и работих върху доста не особено добри идеи. Поглеждайки назад, виждам, че съм изгубил голяма част от времето си търсейки решение за грешния проблем. Това се случва с много предприемачи и само изсмуква енергията и парите им. Вместо да се фокусират върху решението повечето начинаещи предприемачи трябва да се фокусират върху проблема, който искат да разрешат – и остава да се надяваме, че това ще промени света и ще им донесе печалба.

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в сферата на социалното предприемачество?
Целта на работата ви в компанията е да намалите несигурността и да увеличите шансовете за успех. Първото можете да постигнете като си изградите добър екип, намерите си опитни съветници и лични ментори, а второто – като решите правилния проблем с помощта на страхотната си идея.

Целата ви като предприемач е да бъдете по-уверен и да приемате спокойно риска. Напискането на работа е нищо в сравнение с получаването на първите приходи от вложения или изтегляне на лимита на кредитната ви карта, за да преследвате мечтите си. Всеки ден ще бъдете изправени пред стотици решения и трябва да сте уверен, че ще вземате правилните решения, в противен случай компанията ви ще се провали. Поемането на премерен риск и намаляването на несигурността, чрез вземането на добри решения в крайна сметка ще доведе до успех. А ако това не стане от първия път, приемете го просто като натрупан опит и преминете към реализирането на следващата си идея. Страната ни обича предприемачите, така че ситуацията винаги ще е печеливша за вас.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За поемането на риск: Бил Шор от „Споделете силата ни“

Статия: „За храната: Бил Шор от „Споделете силата ни“ за борбата с глада сред децата в САЩ“ на Кейти Смоли и Лаура Уайт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В поредицата ни статии за поемането на риск, студентите в Университета Тулейн и Ашока Кейти Смоли и Лаура Уайт интервюират социални предприемачи относно смелите стъпки, които са предприели, за да развият бизнеса си. Днес ви представяме интервю с Бил Шор, основател на Споделете силата ни, организация, създадена след кризата с недохранването в Етиопия през 1984г. Тя се занимава с оказване на подрепа за различни инициативи за борба с глада по света. Чрез партньорства с големи компании, работещи в сферата на хранителната промишленост, Сподели силата ни, са набрали над $300 милиона за борба срещу глада. Днес усилията на организацията са насочени към прекратяване на недохранването сред децата в САЩ.

Dowser: Кой е най-големият риск, който сте поели и който ви се отплатил?
Шор: Само преди няколко години взехме решение да променим своята мисия и да се фокусираме върху изкореняването на глада сред децата в Америка до 2020г. Искахме да си поставим конкретна цел, като се насочим към проблем, който е достатъчно голям, за да  има значение, но и достатъчно малък, за да може да бъде разрешен. Решихме, че гладът сред децата в Америка отговаря на тази критерии: това е проблем, който се дължи не на липса на храна или социални програми, а на липсата на достъп до тези програми. Когато говорихме с партньорите си в други организации за борба с глада, срещнахме съпротива от тяхна страна, което много ни изненада. Поехме голям риск, като си поставихме толкова конкретна цел и краен срок за изпълнението й. Но решихме, че това ще ни държи отговорни и не само ще знаем кога сме постигнали целта си, но и ще изградим доверие от страна на своите бизнес-партньори. В крайна сметка и други организации постепенно взеха да приемат нашата визия и с подкрепата и участието на президента Обама крайният ни срок за изпълнение на целта бе изтеглен за 2015г.

Кой е най-големият риск, който сте поели, но не ви се е отплатил; или поне така ви се е струвало навремето?
Всяка година организираме събитие, наречено „Вкусът на народа” – това е официална вечеря с цел набиране на средства за нашите проекти. Постигнахме голям успех и една година решихме да експериментираме, като организираме „Вкусът на играта”. Идеята беше родителите да дадат някакъв принос към „Споделете силата ни”, а в замяна на това децата им да получат безплатна тренировка от треньори на колежанско ниво. За съжаление това не се оказа толкова успешно, колкото очаквахме. Осъзнахме, че сме изградили своя образ около храната и в сферата на спорта сме напълно непознати и хората ни нямат доверие. Така научихме кои са пазарните ни ограничения и колко е важно да бъдеш верен на собствените си силни страни.

Кой според вас е най-важният фактор при поемането на разумни рискове в едно социално предприемачество?
Още от самото начало за мен беше важно Споделете силата ни да не бъде гарант на други организации; знаехме, че ще постигнем нещо, ако помогнем за увеличаване на даренията, а не ако се борим за получаване на част от тях. Изградихме своя модел около идеята, че вместо да търсим дарения от корпорациите, ще намерим начин да донесем стойност и на самите тях. Моделът ни може и да не е приложим към всяко социално предприемачество, но според мен е важно дори и неправителствените организации да се вслушват в това, което търси пазара и да открият своята ниша. Трябва да сме склонни да използваме въображението си, за да начертаем пътя, който ще следва нашата организация при разрешаването на проблема, който се надяваме да облекчим.

Интервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени