Tag Archives: родители


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Майка

Майка на син двугодишен
очаквала второ дете,
шепнел и Богът Всевишен
поети добри да чете.

Бил е леден януари,
нощ е била мразовита,
утрото да изпревари
бързала душа честита.

Точно на число девето,
да се помни тази дата,
появило се детето
и зарадвало родата.

Майката е майка моя,
и родила мен самия,
с мисия дошъл съм своя
в мен поета да развия.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Баща

От баща си се научих
да съм спокоен аз и тих
и доброто, що получих,
живее в мен и в моя стих.

От баща си се научих
прекрасни книги да чета,
знания от тях получих
за най-доброто по света.

От баща си се научих
красиво да играя шах,
ценен опит аз получих
и много мъдрост тъй събрах.

От баща си се научих
при нужда билки да варя,
чуден дар от тях получих
и здравето ще подобря.

От баща си се научих
да засаждам и да сея,
от Земята дар получих -
всеки плод е дар от нея.

От баща си се научих
на всичките добри неща,
а от Бога дар получих -
и аз да съм добър баща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ти, майко, която роди ме

Ти, майко, която роди ме
и даде ми радостно име,
от моята радост вземи си,
от нея тъй много зависи.

Ти, майко, която една си
и даде ми всички запаси,
запасите на добротата,
доброто ти връщам в отплата.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Нашето училище

Преди време ви разказахме за Йовка Христова и нейната Работилничка за чудеса, където заедно с още няколко майки на специални деца изработват истински красоти. В тази статия Йовка разказва за училището, в което учи малката й дъщеря – защо то е толкова специално и защо трябва да продължи да съществува.

То е такова – наше. И Директорът ни казва точно това – ние сме едно семейство – деца, учители, родители. И ние се чувстваме точно така. А сега искат да го затворят. 

Когато търсих училище за дъщеря ми, обиколих 4 училища, исках да избера най-доброто според възможностите ми. Когато влязох в това малко училище, видях усмихнатите учители и спокойните деца по коридорите. Просто личеше колко им е хубаво, уютно и комфортно там. А след като говорих с Директора и разбрах за всички инициативи, бях възхитена.

Г-жо Владимирова, изключителна сте!!! Благодарим Ви за отдадеността!

Дъщеря ми тръгна първи клас. Има най-прекрасната и слънчева класна. Като всички първолаци, почнаха с ченгелчетата и продължиха с гласните, редуваха математика и български със спорт и забавления. Всеки ден таблото е окачено с творбите им, с апликации, рисунки и малки пана. А когато се изморят, танцуват и пеят, спретват си малки празненства и се веселят. Така, по детски, с много смях и усмивки.

Да, това е нашето училище! 

В него Директорът идва час преди първия звънец заедно с всички учители, за да е там, да е на разположение, да помага всички да се чувстват комфортно. 

Нашето училище е уютно, там по стените на коридора има детски стихове и снимки на децата от различните инициативи. Красиво е. Всеки сезон в училището има нова украса, тематична, дори по две на сезон се случва понякога. А във фоайето му звучи приятна музика от детски песни до класика, има дивани специално за родителите, които чакат децата си, да им е комфортно, независимо какво ще изберат, дали да четат или да говорят помежду си. 

Децата всяка седмица имат тренировки по тенис, тренировки по крикет, занимания по приложни изкуства. Рехабилитатори идват два пъти седмично за индивидуална лечебна гимнастика. Имат на пълен щат психолог и логопед! И всичко това безплатно! Да :) А училището не е частно. То е едно от помощните училища в София. 

Пиша всичко това като родител на дете с аутизъм, но и като педагог. Преди много години преподавах математика в две малки училища. Да си учител е лесно, трябват само три неща:

1. Да предадеш материал по най-интересния начин, да добавиш любопитни факти и малко история (дори в часове по Математика, като моите).

2. Да насърчиш силните и знаещи ученици да продължават да стават все по-добри. 

3. Да подкрепиш по-бавните и тези, които срещат трудности, като спреш до тях и просто им покажеш как да се спряват със срещнатото затруднение. 

Толкова е просто и лесно :) И аз за малкото години, в които преподавах често ме чакаха пред кабинета усмихнатите очи на родители, дошли да ми стиснат ръката с благодарност.

Знам, че за учителите става все по-трудно, а да се преподава на невербални деца не е никак лесно, особено с толкова бързо усложняващия се материал. 

Аз не искам много за дъщеря си, искам да придобива умения, които ще й помогнат да има професия, да се научи да чете, пише, смята и ползва монетарната система. 

Искам малко и искам да го получи по най-добрия начин, съобразен с нейните възможности. 

А съвсем скоро искат нашето училище да е едно от първите затворени. Да пратят неговорещите деца, тези, които са в инвалидни колички, в масовите училища. Да им отнемат защитеното пространство, в което те учат успешно, чувстват се добре, не различни, не специални, просто деца. Да, точно нашето училище, в което има подходящите за тях специалисти. Да, искат да им го отнемат, на тях и на нас – родителите – спокойствието, че децата ни са приемани, обичани, обучавани. 

И тук е мястото за голямата ми молба. Моля Ви, когато някой Ваш приятел или познат категорично заяви позицията си, че помощните училища трябва да се затворят, МОЛЯ ВИ, разкажете му за нашето училище!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Пушене и т.н

Ако приложим същото и за семейства, в които мъжете бият жените си, то децата могат да ги попитат:

„Тате, може ли и аз да бия мама?“

Posted in За Разума | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Прошка

Като дете обичах да мечтая,
да бъда като ангел бял
и с гълъба с часове исках да говоря,
защото, може би, и той е бял.
А бяла казват, че била и свободата,
дори надеждата за утрешния ден,
но още от дете обичам бялата премяна
и чакам пролетта със нетърпение
след някой ден.
На Сирни Заговезни прошка искаме и
прошка даваме със кум, кума, със брат,
сестра, със майка и баща.
И прошката облечена във бяло
от щастие превърнала земята ни изцяло,
тревичка, дръвчета, цветенца във
пъпчици са нацъфтели.

Но днес голям е християнски празник
и прошка, майко, искам аз от теб,
в сърцето си събрала, като в дневник,
и радост, и тревога, и сълзи от мен.
Прощавай, майко!!! Аз целувам твоята ръка,
защото ти си най-прекрасна на света
и като закрилница на свойта дъщеричка,
дори и днес за теб сме всички мънички деца.
Аз виждам, майко, как сълзи се стичат
от радост, от вълнение и от тревогите
по всички нас,
но тез сълзи – „Любов“ всички ги наричат,
а днес аз се прекланям пред теб.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Мататама – с обич и от тати, и от мама!

На е-магазина Мататама попаднах случайно преди години, но неслучайно останах. Освен запомнящото се име, бях впечатлена от дизайна на сайта, от вида на продуктите, които се предлагаха, а също и от обслужването, в случаите, когато съм си поръчвала. Лично аз имам чувството, че марката съществува от мноого време, а се оказва, че е едва от три години – което всъщност не е малко за интензивното време, в което имаме късмета да живеем, нали? Интересното също е, че зад всяко такова хубаво начинание има различна човешка история, осмелени мечти, преглътнати страхове и по нещо любопитно, което хората споделят с мен. Общ признак често е и източникът на мотивация – собствените деца. Тези деца, заради които сме готови и вършим чудеса!

Така е станало и с Анета Калчева – собственик и основен двигател на Мататама. Тя казва, че е започнала бизнеса почти на шега, без опит в търговията. По образование и професия е психолог и преди да роди дъщеря си, в продължение на няколко години е работила като организационен психолог в корпорации и големи фирми. Когато се появява бебето, тя съвсем естествено започва да се интересува много повече от различните екологични алтернативи – препарати, пелени за многократна употреба, козметика, храни. Анета казва: „Четях, „цъках“ из чуждестранни сайтове и тъй като чаках 2 месеца да ми пратят от Англия комплект многократни пелени реших, че е по-лесно и евтино просто да внеса…“

После попада на публикация за сапунените ядки (впечатляващи са, наистина!) и,  въодушевена, се свързва с една от големите индийски фирми-производители, които обаче я „попарват“ с изискването поръчката да е най-малко един тон! За щастие, не се отказва, и месец по-късно ги внася от друга фирма. Така постепенно асортимента на магазина се оформя и постоянно се обогатява. За да намерите днес такива полезни, интересни и приятни продукти като супер храни, био козметика за родители, бебета и деца, препарати за дома, дървени играчки и дори възглавници от спелта и просо… И шоколад! Шоколад без изкуствени подсладители и консерванти, само от натурално какао и тръстикова захар. Разкош!

А какво може да се каже за вездесъщите финанси? Че не са толкова страшни. По-трудно и повече време отнема на Анета да се ориентира в термини като цени на едро, да се свърже с фирми производители, да измисли лого, да намери кой да го нарисува, да програмира сайт и т.н.

Анета с дъщеря си

„Когато открих онлайн магазина, дъщеря ми беше вече на 8-9 месеца и през цялото време съм съвместявала бизнеса с отглеждането й. Имала съм сериозни предизвикателства да правя и двете едновременно, както и много смешни моменти… Желаех да имам възможност да бъда с нея поне докато стане на три годинки и направих всичко възможно това да е така. Когато навърши 3,6 м и тръгна на детска градина, открих и Центъра за деца и родители – нещо, за което мечтая още от раждането й. Място, което да предлага комплексни услуги за родители и деца. Исках място, което съчетава психологическите дейности, творчество и същевременно продукти за една екологична и устойчива среда…“

Центърът е прекрасен, намира се на ул.“Княз Борис I“ 44, на ъгъла на „Княз Борис“ и „Гургулят“. В него се провеждат такива хубави събития като тематични зелени училища, курсове по плетене за мама и дете, фотографски курсове, работилнички за дървени играчки (особено подходящи преди Коледа) и много други. В голямата зала децата всяка седмица учат стъпките на народните танци, пеят и упражняват йога.

Анета продължава разказа си: „Междувременно завърших и една магистратура с терапевтична насоченост, която до голяма степен застъпва арт терапията, работата с приказки при деца и т.н…“. Разбира се, мечтае за подобни места и в Пловдив, и във Варна… „Истината обаче е, че да правиш подобен малък бизнес и подобни тип услуги в България е сериозно предизвикателство и спънките са достатъчни, за да съм имала не малко моменти на желание да се откажа. Радвам се, че не съм го направила! :)

И аз се радвам! Пожелавам на Мататама още много истински продукти, прекрасни събития с родители и деца и много успехи в благородния стремеж децата ни да растат здрави, щастливи и да не спират да мечтаят и творят!

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Три майки

Три майки се грижат за мене,
три майки ми дават Любов,
пред трите стоя на колене,
пред тях съм на жертва готов!

Майката Земя ме храни
и вечно дава ми подслон,
и лекува мойте рани,
пред тебе, майчице, поклон!

Богородица – майка Христова,
Любов ми изпраща небесна,
на душата дава обнова
и помощ – безкрайна, чудесна!

Родната майка – от кръв и от плът,
радва се, страда, вечно милее,
три майки водят ме с Вяра на път,
моята песен тях ще възпее!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Загубата на съчувствието

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно. Статията е написана от Ян Мьовес, но е въодушевена от дългогодишната работа и изследвания на Арно Грюн.

Истината може много да боли, но познавяйки я, можем да преживеем болката и да продължим напред.

Това, което повечето наричат Възпитание, аз наричам злоупотреба с децата. Основата на насилието и на разрухата се съдържа в отношението ни към собствените ни деца. Отхвърлянето на живота и жизнеността на децата може да се проследи през над 6000 години развитие на „цивилизацията“. Това се корени в загубата на пряката връзка и разбирателството между майката и детето. До раждането детето е едно с майката. Процесът на раждане е болезен както са майката, така и за детето. Всяко маймунче, веднага след раждането си, търси погледа на майка си, за да се види отново в нея. И тогава всичко отново е наред. Майка и дете са едно. Това е първият и най-важен поглед в живота. Или както Грюн го нарича: „даващ живот“. След този поглед никоя майка-маймуна не оставя повече детето си само. Те продължават да са едно, докато детето не почувства, че е пораснало и не тръгне да изследва света самостоятелно.

А какво правим ние? Често в болниците детето въобще не се дава веднага на родителите. С дни лежи някъде отделено. После често отделяме децата си в отделни стаи, не ги кърмим или ги даваме на някого да се грижи за тях. А замисляме ли се какво се случва с децата?

Светът за тях се срутва, когато видят, че остават неразбрани или не биват вземани насериозно. И тъй като са зависими от възпитателите си физически, то какво им остава освен да се борят за вниманието им и грижите им. Липсата на Любов означава страх и страхът да спрат да бъдат обгрижвани е огромен. Нима това не е страхът от смъртта? И когато този страх достигне върховата си точка, то детето е принудено да се подчини на волята на родителите си. То се съсредоточава върху това да познае и следва изискванията им и забравя себе си. Съответно започва да се отъждествява напълно с нападателя си, този, който застрашава съществуването му. Това се случва на възраст между четири и десет месеца. Може би с това може да се свърже и все още необяснената внезапна бебешка смърт? Но какво се случва точно? Една част от Душата на детето се отделя от него. А именно тази, която е свързана със собственото му развитие и потребности. И точно тази част от детето престава да се развива и остава неразвита дори и у възрастните.

Както казва Едуард Юнг:

Всички се раждаме като оригинали, за да умрем като копия

И какво излиза? Любовта и Живота, Природата и Околната Среда не са всъщност застрашени от алчността за още на икономическата ни система, а от човешката злоба и разрушителни сили. Този, който като малко бебе е бил насилствено отделен от себе си и е научен на мрази самия себе си, мрази и всичко наоколо. Ето защо светът, в който живеем не е толкова добър … и войните, и разрушението, и омразата се обясняват бързо и лесно.

И тук се появява и нещо друго. Колкото по-стриктно е било „възпитанието“, да го наречем дресура, толкова по-голяма е необходимостта за детето и за възрастния после от ясни структури, от следването на един ръководител. И което е по-лошото, Душата не търси един силен ръководител, а един слаб такъв, който обаче изглежда силен, такъв, каквито са били родителите. Така губим съзнанието за Истината и изпадаме в зависим от подсъзнанието си живот, подвластен на слаби ръководители. Затова явно не трябва да ни учудват изказванията на индианците:

Лицата на белите са изкривени от усилието да изглеждат честни

А всъщност ние не сме ние, а едно копие на някого другиго, на тези, които са ни дресирали … и следваме всеки лидер или политик, който осъществява връзка с подсъзданието ни. И ние го идеализираме, както някога сме идеализирали насилниците си в лицето на родителите си. Всъщност не ни привлича въпросният лидер, а това, че той не ни уважава. Търсим хората, които не ни уважават, защото с това сме свикнали. А тези, които ни оценяват – на тях не се доверяваме, защото самите ние се чувстваме непотребни и без стойност.

Така демокрацията е обречена. Подвластността ни на подсъзнанието е инфантилно състояние, което се дължи на липсата на развитие в частите от Душата ни, които са отделени от нас. А демокрацията се нуждае от пораснали хора, които се уважават и се отнасят отговорно със себе си. Нуждае се и от политици, при които разумът и сърцето са едно. Но на телевизорите и във власта са други – тези, които бягат от собствената си болка и празнота и се крият зад привидната си сила.

Психопатите и бюрократите допълнително закрепват създадената система, тоест разединението на Душите ни. А техниката се намира в техните ръце, което прави заплахата от самоунищожението ни повече от реална. Тези думи описват състоянието на планетата по-добре от всичко друго. Въртим се в дяволски кръг. Изворът на насилието е в това, което самите ние сме преживели.

Решението е всъщност просто. Трябва да дадем условия за разтеж да децата си, в които те не се превръщат в жертви и копия. Толкова по-лесно и евтино би било да вложим усилията си и средствата си в укрепването на живота, отколкото да финансираме войни. Всъщност, ние нямаме друг път освен живота.

Важно е да оставим на децата си възможността сами да намерят пътя си, а не да ги насочваме по отъпканите пътеки. И да, трябва да разчистваме трудностите по пътя им. Затова сме им родители – за да им помагаме по техния път, докато стъпят здраво на краката си. Дори не е необходимо целенасочено да подтикваме децата си да вървят по пътя. Те и сами точно това искат. Това е същността им, а мисията им е да развият целия си потенциал. Децата знаят по-добре какво е важно и правилно във всеки един миг и затова трябва да се вслушваме в тях и да ги следваме. Всяко дете, израснало свободно е най-великият успех и победа за всички и най-голямото щастие за обкръжението си. Децата могат дори да върнат и нашия живот. Те са там, те са пълноценни същества и знаят как да направят и нас такива. Дошло е време децата да „възпитават“ родителите си и да възвърнат цялостта на Душата им. Всичко това, което не ограбим от децата си, ще получим двойно.

Трудно е да преодолеем собствения си тормоз, да признаем липсите в отношението на родителите ни към нас. Това изисква да преживеем отново всичката си болка и рани. Но това е единственият път към истинската Свобода. Конфуций казва:

Който изстрада страданието си, ще се освободи от него.

Прав е. Така както и Грюн е прав. А преодоляването на омразата е облекчение, което ни дава свободата да погледнем към собствения си живот и същност. Така дори откриваме и мъката на родителите ни и можем да им простим и дори да помогнем и на тях. И чак тогава всичко е наред. Когато човек е пораснал и може да поема отговорност за себе си и за другите. А това е нашата житейска задача или?

А ето какво ни разказва Арно Грюн за децата на индианците: те не са тяхна принадлежност, при тях детето не принадлежи на родителите, а на всички, на Земята, на Света. И затова всеки един индианец обича всички деца, а не само собствените си. А ние обичаме само нашите, защото само те са наша собственост.

Е, щом децата се принизяват до собственост, то пита се Анке Каспар-Юргенс, то на кого са те всъщност собственост? На родителите си или на държавата?

Но да продължим с Арно Грюн: И щом децата са наша собственост, то ние ги дресираме, оформяме по наш вкус. И тогава се случва нещо – детето губи връзката със себе си.

Не стига това, ами подлагаме децата си на всичките държавни насилия като лекарски прегледи и задължителни имунизации. А в тези процеси не се ли превръща връзката ни със собствените ни деца в задължение, пита се отново Анке Каспар-Юргенс? А това е само началото … после идва училището, оценките, изпитите … и така цял живот.

А ето какво е забелязал и Вили Маурър: първият контакт със собственото дете, с неговата кожа, може да предизвика в майката и в бащата не само радост, но и безкрайна болка. Това се случва тогава, когато те самите като бебета не са били дадени веднага след раждането на родителите си, а отделени. Травмата от собственото раждане се възвръща с пълна сила. Но това е и шанс. Шанс да излекуваме собственото си „вътрешно бебе“. А това помага да не се направят същите грешки.

Точно това са изживели Вили и жена му – и двамата са били отделени от родителите си веднага след раждането. В мига, когато са получили собствената си рожба, веднага след раждането й, в ръцете си, те са започнали да плачат и са плакали цяла седмица. Толкова е трябвало явно, за да излекуват самите себе си. И така се ражда не един човек, а цели трима са се родили за живот.

Научните проучвания показват колко лесно се предава травмата от отделянето от родителите. Не само при хората, но и при животните. Агънце, отделено, макар и за малко, от майка си, се отнася зле със собственото си бебе. И това продължава да се предава нататък … Но ние вече знаем как да преборим порочния кръг :)

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени