Tag Archives: семейство


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Баща

От баща си се научих
да съм спокоен аз и тих
и доброто, що получих,
живее в мен и в моя стих.

От баща си се научих
прекрасни книги да чета,
знания от тях получих
за най-доброто по света.

От баща си се научих
красиво да играя шах,
ценен опит аз получих
и много мъдрост тъй събрах.

От баща си се научих
при нужда билки да варя,
чуден дар от тях получих
и здравето ще подобря.

От баща си се научих
да засаждам и да сея,
от Земята дар получих -
всеки плод е дар от нея.

От баща си се научих
на всичките добри неща,
а от Бога дар получих -
и аз да съм добър баща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Родова Благословия

На моите деца, внуци и правнуци и техните потомци

Благословия се пише
със вдъхновение свише,
пиша я аз за децата
за Любовта във сърцата!
Дечица на Светлия Ден,
с Добро си спомнете за мен,
за мене се сещай и ти,
правнуче от мойте мечти!
Дечица, покланям се аз
на Бога, живеещ у вас!
Дечица, вие творете,
света край вас подобрете!
Съвета послушайте мой:
дървета садете безброй,
цветя красиви посейте,
винаги радостно пейте!
И давам ви аз със Любов
за Здраве и Мир Благослов!
Бъдете вий лъчезарни,
на Бога най-благодарни,
че Бог живее в сърцата,
говори нам чрез децата,
и чрез Природата жива,
и чрез гората красива,
дори чрез пойните птички
Бог ни говори, на всички!
Желая аз на децата
вечния Мир на Земята!
Деца и внучета, мили,
чада на Светлите Сили,
деца от всички народи,
само Добро да ви води!
Любов на хората дайте,
от мене винаги знайте,
че щом човек е човечен,
нему Животът е вечен!
Аз ще дойда пак да расна
на Земята най-прекрасна!
Така ще бъде! Вече знам!
Аз Истината ще ви дам!
Боже, Ти, преумножи я,
моята Благословия!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (2)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Що се отнася до финансовите разходи, всички знаем, че милиарди долари са били пропиляни за безсмислени, централизирани образователни програми. Поради това дарителските организации и агенциите, отпускащи заеми, настояват все по-голям процент от финансовата помощ да отива за нерправителствени организации, които са много по-ефективни от държавната бюрокрация. Не бихме ли могли да доразвием още повече този процес, позволявайки на родителите и общностите сами да решават от какъв тип училище се нуждаят, какви учители искат и кои важни моменти трябва да бъдат застъпени в учебния план?

Този процес ни кара да се запитаме и дали думата „професионалист” може да се отнася само за хората с добри резултати в научните среди или истинският професионализъм може да се придобие и от обикновените хора, черпещи своята мъдрост от самия живот.

Разбирате ли, когато ножът стигне до кокала, всичко опира до това дали сме склонни да се изслушваме или не. Доближавали ли сте някога стетоскоп до корема на бременна жена, вслушвайки се в биенето на сърцето на нероденото бебе и питайки се какво се опитва да ви каже то? Вслушвали ли сте се някога в бърборенето на малките деца, питайки се какво се случва в мозъка им докато преминават през своите детски кризи? Вслушвали ли сте се някога в силния гняв и болката на младежите, питайки се как изобщо се е стигнало до тук?

Ние, в Servol организираме програми както за малки деца, така и за младежи, затова нека ви кажа какво чуваме и изпитваме. Чуваме как децата казват: защо ме пренебрегвахте, когато бях прекалено малък, за да говоря или да вървя, или да изразявам чувствата си и чакахте докато се изпълня с отмъстителност към себе си, семейството си и целия свят, за да дойдете най-накрая при мен и да ме попитате „как мога да помогна?” А що се отнася до чувствата, борейки се за младежите, които обичаме толкова много, се питаме: Защо те не бяха при нас още от малки деца, когато изграждането на самочувствие и преодоляването на несигурността са безкрайно по-лесни и стотици пъти по-евтини?

Дами и господа, днес милиони обикновени хора по света се изправят и заявяват на онези, които са ги управлявали поколения наред: Стига толкова! Искаме сами да решаваме как да живеем живота си.

Не е ли време да включим родителите и дори децата в това партньорство, за да можем заедно, изслушвайки се един-друг, да навлезем с надежда и увереност в третото хилядолетие?

Светът ни не се нуждае от експерти с готови, теоретични отговори на сложните проблеми на развиващите се страни. Вече получихме достатъчно подобни съвети и те доведоха до пълна катастрофа. Това, от което се нуждаем, са водачи, които признават незнанието си, слабостите си и погрешимостта си, но са готови да извървят заедно с нас дългия и труден, но вълнуващ път през пустинята от грешки, за да достигнем накрая до обещаната земя на един свят, изпълнен със справедливост и мир.

Пътуването е трудно, защото самите ние сме слаби човешки същества, които понякога губят кураж и се подмамват да тръгнат по лесния път. Това е ясно описано в мисията ни, която гласи:

„Servol е организация на слаби, крехки, обикновени, несъвършени, но изпълнени с надежда и отдаденост хора, които се стремят да помагат на слабите, крехки, обикновени, несъвършени, обезнадеждени хора да се превърнат в двигатели на социални промени и да следват пътя, който води към човешко развитие.”

Затова и ние самите се нуждаем от окуражаване и от конкретни свидетелства за това, че усилията ни си заслужават.

Ето защо сме благодарни на Фондацията за цялостен житейски принос за честта, която ни оказват, връчвайки ни тази награда. В трудните времена, които ни предстоят, споменът за този миг ще грее ярко в сърцата ни, като лъч надежда, който ни задължава да останем верни на призива, който последвахме преди 24 години:

„Нека очите ти да виждат бъдещето,  
нека погледът ти е отправен право напред.
Нека пътят ти бъде равен
и всяка твоя крачка да е уверена.
Не се обръщай нито надясно, нито наляво.” (Proverbs 4: 25)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Гери Пантин от името на Servol (1)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди много години ние в SERVOL видяхме света през очите на бедните, онеправданите и малцинствата и бяхме ужасени и натъжени от това, на което станахме свидетели.

Видяхме един свят, който презрително бе отблъснал трупаните поколения наред мъдрост и опит на коренното население. Един свят, който си бе позволил да се поддаде на примамливите обещания за развитие, което обаче е мотивирано единствено от алчност и финансови печалби. Един свят, управляван единствено от науката и технологиите. Бавно започнахме да се пробуждаме и да прозираме истината, а тя е, че постепенно превръщаме тази прекрасна планета, изпълнена с толкова много красота, в едно сметище, в което милиарди хора се опитват да оцелеят под бича на лишени от въображение икономически програми.

Видяхме един свят, който по някакви повърхностни и произволни критерии разделяше държавите на неразвити, развиващи се и развити.

Видяхме държави, които харчеха огромни суми за образование, само за да установят 30 години по-късно, че образователните институции, които са изградили, са се провалили.

Гледахме всичко това и в своята наивност си мислехме, че голяма част от проблемите на този свят се дължат на две основни причини: първо, неспособността ни да се изслушваме и да се чуваме, и второ – липсата на уважение, която демострирахме, дори и когато най-искрено се опитвахме да си помогнем. Преди 20 години ние решихме, че няма да допуснем същата грешка и изградихме цялата философия на SERVOL около следните три принципа:

Първо, философия на незнанието, което означава, че никога няма да приемаме, че познаваме нуждите на хората, на които се опитваме да помогнем; вместо това трябва да ги питаме как искат да им се помогне.

Второ, трябва да слушаме внимателно какво ни казват те и да го превърнем в основа на програмата за развитие.

Трето, не трябва да се намесваме арогантно в живота на хората, така, както правят толкова много „доброжелатели”; вместо това трябва да се опитаме да им помогнем като проявяваме уважение и си партнираме по пътя на истинското развитие.

Познавайки тази наша философия, лесно ще разберете, че стремежът ни да помогнем на онеправданите и пренебрегваните, се превръща в един процес, при който всяка наша програма помага на бедните хора да поемат контрол над живота си. Някои твърдят, че бедните и необразовани хора сами са избрали да си останат такива. Тези, които вярват на това твърдение, непрекъснато се позовават на статистически данни, които показват, че въпреки все по-големите суми, отпускани за образование и развитие, пропастта между богати и бедни се задълбочава. Те пренебрегват грешката, която правителства и агенции продължават да правят: да се опитват да помагат на хората без да ги питат от каква помощ се нуждаят. Да стартираш програма за развитие на икономиката или образованието без да се консултираш с хората, за които е предназначена, е върхът на арогантността.

Нека бъдем честни: може ли някой в тази зала да отрече, че колкото и да не ни се иска, ние проявяваме високомерие и надменност, мислейки, че бедните хора са твърде невежи, за да знаят какво е добро за тях? Ако започваме всеки свой проект с подобна нагласа, той е обречен на провал още от самото начало.

Единственият начин да започнеш да помагаш на хората е като прекараш достатъчно време, говорейки с тях за проблемите, трудностите, надеждите, мечтите и идеите им. Едва след като внимателно сме ги изслушали, можем с нужното уважение да се намесим в техния живот, за да ги подкрепим.

Въз основа на това бързо става ясно, че образованието трябва да започва още от момента, в който детето се развива в майчината утроба. Специалистите по медицина твърдят, че случващото се с детето по това време е от изключително значение за бъдещото му интелектуално, емоционално и физическо развитие. Затова има логика всяка национална образователна ситема да започва още с обучението на бъдещите родители, които често са твърде млади и неопитни.

Трябва да обърнем внимание и на многобройните психолози, които твърдят, че когато едно дете стане на три години, характерът му е в голяма степен вече оформен, а когато стане на шест, вече е неподатлив на промени. Затова трябва да отделим значителни средства за ранното детско образование, защото то би имало най-голям ефект. Любопитно е, че отделяме много повече внимание на скъпи програми със съмнителен успех, целящи да се справим с проблемите сред младежите, вместо да се концентрираме върху положителни, превантивни програми, които да предотвратят възникването на тези проблеми.

И защо продължаваме да поставяме знак на равенство между „скъп” и „качествен”, сякаш образованието и човешкото развитие са потребителски продукти? Подобен начин на мислене е нанесъл несметни щети върху самоуважението на родителите и общностите, които са убедени, че отглеждането и образоването на децата е трудно разбираем процес, който е най-добре да бъде оставен на професионалистите.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Servol – доброволни услуги за всички

Статия: Servol (Тринидад) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за насърчаването на духовните ценности, сътрудничеството и отговорността на семейството за изграждането на едно гражданско общество.”

Отец Жерар Пантин, по това време 41-годишен католически свещеник в Тринидад, основава SERVOL (Доброволни услуги за всички) след бунтовете в Испанското пристанище, които едва не довеждат до военен преврат.

През шестте години на съществуването си SERVOL са помогнали на много общности в Тринидад да осъществят различни икономически, образователни и културни проекти. През следващите пет години са реализирани още много подобни проекти, а SERVOL изгражда изцяло нова концепция за Център на живота, който да включва ясли за бебета, детска градина, образователен център за над 200 млади мъже и жени между 17 и 19 години, заъболекарски кабинети и болница. Забележителното взаимодействие между тези отделни звена води до откритието, че „Центърът в известна степен замества ролята на родителите”. Разработена е образователна програма, която предлага на младежите смесица от курсове по личностно развитие и себепознание, практическо обучение, родителски умения и стажове.

Разполагайки с общностни предучилищни заведения и с програмите на Центъра на живота, SERVOL решава да се фокусира върху две възрастови групи – 0-5-годишни и младежи между 16 и 19 години. Между 1982 и 1986г. подходът на SERVOL се разпространява из Карибския регион. Днес SERVOL обучава преподаватели и създава програми за малки деца и младежи съвместно с правителствата на 15 държави от Карибите. През 1990г. курсовете за обучение на учители на SERVOL получават акредитация от Оксфорсдския университет.

Правителството на Тринидад си партнира със SERVOL още от 1986г. и в рамките на седем години 5000 деца между 3 и 5 години са се обучавали в 149 предучилищни, а 45-те Центъра на живота са осигурили образование на 3750 младежи. В SERVOL работят над 100 души, а в управлението на центровете участват над 3000 местни жители. Вземайки предвид и броя на родителите на децата, по всяко едно време със SERVOL са ангажирани над 50 000 души. Отец Пантин се оттегля от поста Директор на SERVOL през 1992г. и става председател на организацията.

Позицията на изпълнителен директор е поета от Сестра Рут Монтричард, която работи в организацията от 1974г. насам. Годишният бюджет на SERVOL е над $7 милиона, като 60% от тези средства идват от дейността на организацията или от други местни източници. Важен елемент от подхода на SERVOL гласи, че „нищо в живота не е безплатно и всичко си има цена, която трябва да се плати”. Затова макар че голяма част от дейността на организацията е субсидирана, всеки заплаща според възможностите си за това, което получава.

Един от ключовите фактори за успеха на SERVOL без съмнение е подходът, основан на „философията на незнанието”, т.е. да не приемаш нищо за даденост, а да питаш хората какви нужди имат и каква помощ биха искали; внимателно да изслушваш отговорите им; да избягваш арогантността, произтичаща от различия в произхода или образованието; и едва тогава да се намесваш внимателно с цел взаимна изгода.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Нашето училище

Преди време ви разказахме за Йовка Христова и нейната Работилничка за чудеса, където заедно с още няколко майки на специални деца изработват истински красоти. В тази статия Йовка разказва за училището, в което учи малката й дъщеря – защо то е толкова специално и защо трябва да продължи да съществува.

То е такова – наше. И Директорът ни казва точно това – ние сме едно семейство – деца, учители, родители. И ние се чувстваме точно така. А сега искат да го затворят. 

Когато търсих училище за дъщеря ми, обиколих 4 училища, исках да избера най-доброто според възможностите ми. Когато влязох в това малко училище, видях усмихнатите учители и спокойните деца по коридорите. Просто личеше колко им е хубаво, уютно и комфортно там. А след като говорих с Директора и разбрах за всички инициативи, бях възхитена.

Г-жо Владимирова, изключителна сте!!! Благодарим Ви за отдадеността!

Дъщеря ми тръгна първи клас. Има най-прекрасната и слънчева класна. Като всички първолаци, почнаха с ченгелчетата и продължиха с гласните, редуваха математика и български със спорт и забавления. Всеки ден таблото е окачено с творбите им, с апликации, рисунки и малки пана. А когато се изморят, танцуват и пеят, спретват си малки празненства и се веселят. Така, по детски, с много смях и усмивки.

Да, това е нашето училище! 

В него Директорът идва час преди първия звънец заедно с всички учители, за да е там, да е на разположение, да помага всички да се чувстват комфортно. 

Нашето училище е уютно, там по стените на коридора има детски стихове и снимки на децата от различните инициативи. Красиво е. Всеки сезон в училището има нова украса, тематична, дори по две на сезон се случва понякога. А във фоайето му звучи приятна музика от детски песни до класика, има дивани специално за родителите, които чакат децата си, да им е комфортно, независимо какво ще изберат, дали да четат или да говорят помежду си. 

Децата всяка седмица имат тренировки по тенис, тренировки по крикет, занимания по приложни изкуства. Рехабилитатори идват два пъти седмично за индивидуална лечебна гимнастика. Имат на пълен щат психолог и логопед! И всичко това безплатно! Да :) А училището не е частно. То е едно от помощните училища в София. 

Пиша всичко това като родител на дете с аутизъм, но и като педагог. Преди много години преподавах математика в две малки училища. Да си учител е лесно, трябват само три неща:

1. Да предадеш материал по най-интересния начин, да добавиш любопитни факти и малко история (дори в часове по Математика, като моите).

2. Да насърчиш силните и знаещи ученици да продължават да стават все по-добри. 

3. Да подкрепиш по-бавните и тези, които срещат трудности, като спреш до тях и просто им покажеш как да се спряват със срещнатото затруднение. 

Толкова е просто и лесно :) И аз за малкото години, в които преподавах често ме чакаха пред кабинета усмихнатите очи на родители, дошли да ми стиснат ръката с благодарност.

Знам, че за учителите става все по-трудно, а да се преподава на невербални деца не е никак лесно, особено с толкова бързо усложняващия се материал. 

Аз не искам много за дъщеря си, искам да придобива умения, които ще й помогнат да има професия, да се научи да чете, пише, смята и ползва монетарната система. 

Искам малко и искам да го получи по най-добрия начин, съобразен с нейните възможности. 

А съвсем скоро искат нашето училище да е едно от първите затворени. Да пратят неговорещите деца, тези, които са в инвалидни колички, в масовите училища. Да им отнемат защитеното пространство, в което те учат успешно, чувстват се добре, не различни, не специални, просто деца. Да, точно нашето училище, в което има подходящите за тях специалисти. Да, искат да им го отнемат, на тях и на нас – родителите – спокойствието, че децата ни са приемани, обичани, обучавани. 

И тук е мястото за голямата ми молба. Моля Ви, когато някой Ваш приятел или познат категорично заяви позицията си, че помощните училища трябва да се затворят, МОЛЯ ВИ, разкажете му за нашето училище!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Преди тръгване

На гурбет отивам, мила, мамо!!!
На гурбет във чуждата страна,
Тъгата … разкъсва ми душата,
че далеч от вас ще съм сега.

Една година – век е там,
една година от времето е спряна
и няма с кого, да споделиш
тъгата си голяма!!!

А още повече сърцето ме убива,
когато знам, че сте далеч от мен,
болест ме хваща и все мисля…
кога ще дойде деня да се съберем!!!

Моля се на Бога всички да сте добре
и аз бързо да си дойда у дома,
да ви прегърна силно и щастлива,
във родната земя!!!

Затварям очи и пътувам,
целувам ви и тръгвам на път,
сълзи се стичат и казват…
-“Догодина пак ще съм тук“!!!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Писмо до баба

Здравей, бабо, как си?
Пиша ти писмо да ти разкажа,
колко съм щастлива тука
и колко пораснах голяма.

Животът те учи на всичко,
вървиш по своята съдба,
на всеки му е писано какво да бъде -
как, с кого, кога.

Знаеш ли, бабо, колко ми липсваш,
искам да бъда до тебе сега,
пак вечер до теб да заспивам
и да си говорим за разни неща!

Вече съм майка и трябва да уча
детето си на много неща,
помня как ми се караше много,
но не чувах въобще от това.

Колко пропуснати мигове, бабо,
изгубих да бъда със теб,
животът безспорно бърза за някъде,
а аз съм далече от теб.

Искам на теб да приличам, бабо,
ти си честна и много добра,
знай, че истински те обичам много
и те целувам с много топлота!!!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Пушене и т.н

Ако приложим същото и за семейства, в които мъжете бият жените си, то децата могат да ги попитат:

„Тате, може ли и аз да бия мама?“

Posted in За Разума | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени