Tag Archives: споделено

12

Micro Benefits – допълнителни придобивки за служителите в Китай

Статия: „Колко е важно да достигнеш хората: Кърт Браун от Micro Benefits Китай „ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В тази поредица социалните предприемачи разговарят за това колко е важно да достигнеш хората. От превръщането на непознати в бизнес партньори до спасяването на наводнени централни офиси, контактите често се оказват един от най-важните аспекти при създаването и управлението на социално предприемачество.

Кърт Браун работи с Micro Benefits Китай за осигуряването на готови програми за допълнителни придобивки за служители. Програмите са предназначени за работниците във фабриките в Китай, но наподобяват тези, които получават служителите в западните държави. Придобивки като получаване на аванс, отпускане на кредит и допълнителни застраховки преди са били непознати за работниците, но днес вече са достъпни за тях, благодарение на Micro Benefits China.

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Браун: „Центровете за влияние” са изключително важни в Китай. Не подценявайте връзките с правилните представители на бизнеса или властите. Приемайте всички покани за обяд и вечеря, на които можете да отидете, въпреки, че те могат да траят 2-3 часа и да включват невъобразим брой вдигане на тостове. Наскоро една наша молба за получаване на лиценз, отправена към местните власти, бе върната заради „недостатъчна информация” (въпреки че не беше така). Едно телефонно обаждане до един от приятелите ни в местното политбюро разреши проблема, който в противен случай би ни отнел седмици.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Напълно подценихме времето, което ще ни е необходимо за съвсем ежедневни дейности заради бюрократичната структура на китайското правителство. Толкова е клиширано, но и напълно вярно, че когато правиш бизнес в чужбина нещата отнемат много повече време, отколкото си предполагал. Примерно бяха ни нужни цели три седмици, за да си открием банкова сметка в Хонк Конг. Никога не бих предположил, че ще ни трябва толкова време. Не можете дори да си представите количеството документи, които ни се наложи да попълним за нещо толкова просто.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на П. К. Равиндран при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996

Г-жо говорител, почитаеми членове на тази асамблея, основатели и членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, носители на наградата, приятели, насърчаващи развитието на науката и човешкото благоденствие,  

За мен е удоволствие и огромна гордост да бъдат тук сред вас, за да получа Наградата за цялостен житейски принос от името на Kerala Sastra Sahitya Parishad.

Нямаме думи да изразим сърдечната си благодарност за това признание към скромната дейност на KSSP в сферата на науката и обществото през последните 35 години.

Нашето движение е за гражданска и достъпна наука, т.е. нещо много повече от това, което казва името ни – Общество за научна литература. Започнахме като сдружение на интелектуалци и научни писатели, които искаха да разпространят научните достижения сред обикновените хора и да създадат сред народа един усет и интерес към науката, един по-научен светоглед. По това време KSSP нямаше офис и работехме от домовете си, разпръснати из целия щат. Имахме само някакви бледи опити за координация. С течение на времето разбрахме, че се нуждаем от по-добра организационна структура. Придобихме и нови интереси и грижи. Вниманието на KSSP се насочи към темата за използването на науката като средство за анализ на проблеми, свързани със социално-икономическото развитие и като оръжие в борбата за едно по-добро общество. Тъй като не ставаше въпрос за теоретична дейност, откъсната от реалните проблеми, с които се сблъскват хората, KSSP привлече хиляди мъже и жени, които имаха голямо желание да участват в една или друга полезна дейност.

KSSP никога не е била спирана от някакво механично разбиране за собствената си история, настоящи задачи и бъдещи цели. Не се ограничаваме само до една или друга конкретна цел. Активистите ни се интересуват силно от образование, здравеопазване, екология, икономическо развитие, енергетика, земеделие, управление на земите и водите, участие в планирането и много други сфери. Оглеждаме се с отворени очи и уши, приемаме нови идеи и създаваме нови схеми и проекти, които биха стимулирали хората, без значение от техния произход или социален статус. Можем да кажем по нещо важно за всеки аспект на живота и затова привличаме хора на всякаква възраст и с всякакви професии.

През 1974г. KSSP официално прие мотото „Наука за социална революция”. След това, през 1978г., заедно с няколко подобни на нашата организации, се обединихме под името „Народно научно движение” или PSM. Под „народ” имаме предвид онази част от индийското общество, която се намира в непоносима бедност и мизерия. Тя представлява по-голяма част от нашата нация и се състои от милиони хора. И докато те едва оцеляват, едно ограничено и затворено малцинство живее в охолство и лукс.

Когато използваме думата „наука”, сме напълно наясно с факта, че нейните достижения, както и технологиите, се използват от богатите, за да грабят от бедните както в родината ни, така и по света. Съзнателно се опитваме да превърнем същата тази наука и технологии в оръжие в ръцете на бедните в борбата им срещу това неравенство и социална несправедливост.

Да, ние сме „движение”, защото извършваме организирана, устойчива, целенасочена дейност, ръководена от визията ни, която непрекъснато разширява своя обхват.

През седемдесетте, второто десетилетие от създаването ни, KSSP придоби една нова динамика и се превърна в „движение”.

Това доведе до множество кампании:

Кампании за преподаване на майчин език в училищата.

Кампании срещу индустрии, замърсяващи реките и питейната ни вода.

Кампания за спасяване на богатото биоразнообразие в горите на Тихата долина

Кампании за повишаване на грамотността.

Това, към което се стремим, е планирано икономическо развитие с грижа за природата и хората, в което заинтересованите граждани да могат да участват пряко.

Това, към което се стремим, е едно демократично общество, в което всеки човек участва активно в дейността на цялата общност.

Това, към което се стремим, е едно общество, освободено от сляпото консуматорство; едно общество, което различава нуждата от алчността.

Това, към което се стремим, е едно общество, което измерва човешкото развитие с „човешки” показатели, а не с доходи или енергийно потребление на глава от населението и други подобни.

През първото десетилетие от своето съществуване KSSP започна да публикува три месечни научни издания за различни възрастови групи – 8 до 12, 12 до 16 и над 16. В средата на седемдесетте започнахме да публикуваме и книги, дейност, която се превърна в мощно оръжие за нашата кампания и във важен източник на средства. Тези книги и периодични издания продавахме от врата на врата, от училище на училище и хората постоянно ги купуваха.

През 80-те KSSP започна да си сътрудничи с други подобни на нашата организации от цяла Индия. В резултат на това през 1987г. се роди Народна научна мрежа Цяла Индия. Именно тази мрежа ръководи масови кампании за повишаване на грамотността в Индия, мобилизирайки до момента близо шест милиона доброволци и 60 милиона обучени. Революционният потенциал на тази кампания е огромен.

Дайте власт на хората. Позволете на тях, гражданите от най-ниските прослойки, да поведат сами процеса на социалните промени. Благодарение на този идеал, към който последователно се придържаме, KSSP стартира и продължава да провежда множество кампании.

Бих искал в този изключителен момент да ви припомня думите на Мартин Лутър:

„Благоденствието на една страна не зависи от изобилните приходи, нито от здравината на крепостите й, нито от красотата на обществените й сгради, а от броя цивилизовани граждани и броя учени и вдъхновени мъже със силен характер.”

KSSP цени човешките ресурси като най-голямото обещание за бъдещето на страната. Най-добрият измерител на развитието на една държава е поучителното влияние на класните стаи, постиженията и научните интереси на младежите. И наистина „правилният живот” е този, при който всеки член на обществото има морална чувствителност, човешко достойнство и способност за критично мислене. КSSP вярва, че това не са неща, които могат да бъдат купени в магазина, подобно на бутилка кола или хамбургер. Искрено вярваме, че когато е нужно да надигнем глас, мълчанието е равносилно на вина. А през последните три десетилетия KSSP говори високо!

От името на скромната ни организация бих искал отново да ви приветствам на това тържествено събитие. Това е един изключителен момент в историята на Kerala Sastra Sahitya Parishad. Това признание е чест за нас. Но когато това прекрасно събитие приключи и завесите паднат, ние ще останем сами и внимателно ще оценим миналата си дейност. Тази чест, която ни оказвате, е и огромна отговорност, защото ще трябва да отговорим на очакванията на световната общност към нас. Ето защо днес се чувстваме още по-смирени. Но ви уверяваме, че ще оправдаем оказаната ни чест и тази награда ще ни послужи като вдъхновение и ще ни окуражи да изпълним дълга си към своя народ.

Знаем, че най-добрата награда трябва да дойде от жителите на Индия и най-вече на Керала. Позволете ми да поздравя и останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос и да им пожелая едно бъдеще, изпълнено с много положителни събития.

Благодаря ви отново.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Мюнир при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Мюнир при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо Говорител, ваши превъзходителства, уважаеми гости, приятели,

Бих искал да ви благодаря за огромната чест, която ми оказвате и за възможността да бъда днес тук сред толкова специални хора. 

Идвайки от страна с толкова много проблеми, която сякаш се саморазрушава, за мен е особено важно, че съм тук сред вас. Днес мога да почувствам вашата солидарност, отправена не само към мен, но и към всички, борещи се за справедливост и човешко достойнство не само в Индонезия, но и по целия свят.

Скъпи приятели, вече знаем, че светът е тръгнал в много различна посока, от тази, описана от американските интелектуалци Франсис Фукуяма и Самюел Хънтингтън. Реалността на човешкото развитие ни показва, че след краха на комунизма, капитализмът също се оказва твърде слаб и неспособен да се справи с предизвикателствата, с които се сблъсква човечеството.

Новите цивилизационни кризи в Азия, Средния изток, Източна Европа и Африка не могат да бъдат преодолени с приказки за „края на историята”[1] и „сблъсъка на цивилизациите”[2]. Капитализмът може и да се е преборил с комунизма, но той също така създаде или поне подготви условията за възникването на много авторитарни режими из цял свят. Настоящите кризи всъщност са доказателство, че в една посткомунистическа ера капитализмът е неспособен да установи условията, нужни за развитието на демокрация и равенство.

За наш късмет, обаче, човешкият свят не се управлява само от някакви супер-идеологии. Човечеството еволюира по много различни начини. Днес, благодарение на множеството борби за човешки права и солидарност, които се водят из цял свят, някои от най-страшните последици от войната, социалните конфликти и бедността вече са преодолени. Защитата на човешките права вече се изразява в реални действия, а не само на думи.

Човешките права и солидарността между хората създадоха един нов универсален език, който не познава расови, полови, етнически или религиозни граници. Този език ще постави началото на диалога между хора от всякакви социо-културни групи и идеологии.

Приятели и колеги, има няколко важни причини, поради които споделям с вас тези свои гледни точки. Опитът ни в ежедневната борба за човешки права ни накара да погледнем на тях в тази светлина. В едно общество, в което хората са разделени и отчуждени един от друг, жертвите трябва да се справят с множество препятствия и често се обвиняват взаимно. Но езикът на човешките права улеснява процеса на помирение и позволява гласът на всеки да бъде чут от цялото общество. Този единен език е много важен за нашето обединение.

В бъдеще, връщайки се обратно по стъпките на Уили Бранд, ще трябва да потърсим начин да създадем един общ свят, основан на идеите за човечност и солидарност. Престъпленията, извършени от властта или в името на прогреса и развитието, ще намалеят само ако успеем да погледнем на себе си като на част от съдбата на цялото човечество.

Затова бих искал да завърша речта си като ви помоля в душите си да бъдете редом до народите на Палестина, Западна Папуа, Ацех и всички хора, лишени от човешки права. Помнете ги в сърцето си.

Благодаря ви.


[1] „краят на историята” – идея, описана в книгата на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последния човек” (1992); според него установяването на западния модел на либерална демокрация във всички държави е крайната точка в социокултурната еволюция на човечеството и последната форма на управление, а следователно и „край на историята”, защото либералната демокрация не може да еволюира в друга по-добра система. (бел.пр.)

[2] „сблъсъкът на цивилизациите” – е отговорът на Самюел Хънтингтън към „Края на историята” на Фукуяма; тезата му под формата на есе, по-късно разширено до книга излязла през 1996г. е, че временните конфликти между различни идеологии постепенно се заменят от древните сблъсъци между цивилизациите; според него водещата в даден момент цивилизация ще определя формите на управление, които няма да са постоянни. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Нашето училище

Преди време ви разказахме за Йовка Христова и нейната Работилничка за чудеса, където заедно с още няколко майки на специални деца изработват истински красоти. В тази статия Йовка разказва за училището, в което учи малката й дъщеря – защо то е толкова специално и защо трябва да продължи да съществува.

То е такова – наше. И Директорът ни казва точно това – ние сме едно семейство – деца, учители, родители. И ние се чувстваме точно така. А сега искат да го затворят. 

Когато търсих училище за дъщеря ми, обиколих 4 училища, исках да избера най-доброто според възможностите ми. Когато влязох в това малко училище, видях усмихнатите учители и спокойните деца по коридорите. Просто личеше колко им е хубаво, уютно и комфортно там. А след като говорих с Директора и разбрах за всички инициативи, бях възхитена.

Г-жо Владимирова, изключителна сте!!! Благодарим Ви за отдадеността!

Дъщеря ми тръгна първи клас. Има най-прекрасната и слънчева класна. Като всички първолаци, почнаха с ченгелчетата и продължиха с гласните, редуваха математика и български със спорт и забавления. Всеки ден таблото е окачено с творбите им, с апликации, рисунки и малки пана. А когато се изморят, танцуват и пеят, спретват си малки празненства и се веселят. Така, по детски, с много смях и усмивки.

Да, това е нашето училище! 

В него Директорът идва час преди първия звънец заедно с всички учители, за да е там, да е на разположение, да помага всички да се чувстват комфортно. 

Нашето училище е уютно, там по стените на коридора има детски стихове и снимки на децата от различните инициативи. Красиво е. Всеки сезон в училището има нова украса, тематична, дори по две на сезон се случва понякога. А във фоайето му звучи приятна музика от детски песни до класика, има дивани специално за родителите, които чакат децата си, да им е комфортно, независимо какво ще изберат, дали да четат или да говорят помежду си. 

Децата всяка седмица имат тренировки по тенис, тренировки по крикет, занимания по приложни изкуства. Рехабилитатори идват два пъти седмично за индивидуална лечебна гимнастика. Имат на пълен щат психолог и логопед! И всичко това безплатно! Да :) А училището не е частно. То е едно от помощните училища в София. 

Пиша всичко това като родител на дете с аутизъм, но и като педагог. Преди много години преподавах математика в две малки училища. Да си учител е лесно, трябват само три неща:

1. Да предадеш материал по най-интересния начин, да добавиш любопитни факти и малко история (дори в часове по Математика, като моите).

2. Да насърчиш силните и знаещи ученици да продължават да стават все по-добри. 

3. Да подкрепиш по-бавните и тези, които срещат трудности, като спреш до тях и просто им покажеш как да се спряват със срещнатото затруднение. 

Толкова е просто и лесно :) И аз за малкото години, в които преподавах често ме чакаха пред кабинета усмихнатите очи на родители, дошли да ми стиснат ръката с благодарност.

Знам, че за учителите става все по-трудно, а да се преподава на невербални деца не е никак лесно, особено с толкова бързо усложняващия се материал. 

Аз не искам много за дъщеря си, искам да придобива умения, които ще й помогнат да има професия, да се научи да чете, пише, смята и ползва монетарната система. 

Искам малко и искам да го получи по най-добрия начин, съобразен с нейните възможности. 

А съвсем скоро искат нашето училище да е едно от първите затворени. Да пратят неговорещите деца, тези, които са в инвалидни колички, в масовите училища. Да им отнемат защитеното пространство, в което те учат успешно, чувстват се добре, не различни, не специални, просто деца. Да, точно нашето училище, в което има подходящите за тях специалисти. Да, искат да им го отнемат, на тях и на нас – родителите – спокойствието, че децата ни са приемани, обичани, обучавани. 

И тук е мястото за голямата ми молба. Моля Ви, когато някой Ваш приятел или познат категорично заяви позицията си, че помощните училища трябва да се затворят, МОЛЯ ВИ, разкажете му за нашето училище!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Приемане на мрежата на Индра: Наградата за цялостен житейски принос през 21-ви век

Един ведически мит разказва за бог Индра, който имал мрежа или паяжина, която се простира безкрайно далеч във всички посоки. Във всяка точка, където се съединяват две нишки на мрежата има малък блестящ кристал – според някои предания това са миниатюрни капчици роса – и тъй като мрежата е безкрайна, тези блестящи капчици също са безбройни. Те си висят на мрежата и блещукат като звездите.

Ако изберем който и да е от тези кристали – или капки роса – и го разгледаме внимателно, ще открием, че по повърхността му се отразяват околните кристали, а чрез тях (макар и не толкова ясно) се вижда и отражението на всяка една от безбройните капки роса в мрежата. Не само това, но и всяка капка роса, отразена в кристала, който наблюдаваме, също отразява другите кристали, т.е. налице е един безкраен процес на взаимно отразяване.

В миналото този митичен образ вероятно е бил по-скоро едно по-философско и поетично, отколкото реално описание на физическия свят. Но днес осъзнаваме, че животът все повече заприличва на тази мрежа. Интернет, световната финансова мрежа, възникаването на международни съюзи, като ООН, дори и снимка на Земята, направена от космоса и показваща взаимовръзките на планетата ни – всички тези неща доказват, че живеем в един свят, в който само за миг може да възникне връзка от която и да е част на мрежата до всяка една друга точка в нея.

Всеки от нас – всеки един от вас – е едно кристалче в тази мрежа – директно свързан със стоящите до него и с тези, които са по-далеч. Сами по себе си ние сме само капка роса в безкрайната вселена, но чрез взаимоотношенията си – когато активно се свързваме с другите – ние ставаме много повече.

Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за съществуването на тази мрежа, за да може тя да работи още по-ефективно в полза на мира, справедливостта и изграждането на един устойчив свят. За мен е чест да бъда една от капките роса, които сте избрали да разгледате. Надявам се в мен да видите отразени надеждите, мечтите и усилената работа на много други хора по света.

Чувствам се благословен да имам възможността да работя с хора от толкова различни държави – от Афганистан до Зимбабве, и с толкова различен статус – от деца все още ходещи на градина, до световни лидери; от учители до посланици на ООН; от местни активисти до лауреати на Нобеловата награда за мир. Оптимизмът ми за бъдещето на човечеството идва от срещите ми с толкова много хора, повечето от които са тихи, но ефективни миротворци в собствения си дом, в училищата и в общностите си и подкрепят разпространението на мира и справедливостта по целия свят.

Виждайки насилието, излъчвано по медиите, човек може да остане с погрешното впечатление, че светът ни е обречен да се превърне в един ад, изпълнен с болка и смърт. Но това не е така. По-голяма част от шест и половина милиардното население на земята живее в мир и разрешава конфликтите си с взаимно уважение и усърдие. Само една малка част от обществото разваля нещата и вгорчава живота на останалите.

Но тази малка част е силна. Те са се сдобили с контрол върху прекомерно голяма част от световната икономика – $1.4 трилиона на година – и ги използват за финансиране на военната си система. Харчат милиони, за да ни накарат да повярваме в сбърканата им идея, че пистолетите, бомбите и оръжията за масово унищожаваме са необходими за собствената ни сигурност. Те поставят пред мира бариери, които ние трябва да съборим – стени от страх, стени, които жестоко разделят младите от старите; стени между хора с различна религия или етнос; стени, които скриват човечността, която всички притежаваме. Стени, които оправдават бедността, сякаш бедните заслужават да бъдат потиснати. Стени от оръжия, които ни отделят един от друг и затвърждават лъжливия мит, че силата ни дава сигурност. Стени, които скриват от нас красотата на всички останали кристали в мрежата на вселената.

Красотата на новата световна мрежа се състои в това, че заздравявайки множеството си връзки, можем да заобиколим стените, да ги прескочим, или заедно да ги подкопаем и най-сетне да ги съборим.

Дейността ми възникна в резултат на най-ужасната от тези стени – заплахата от пълно ядрено унищожение. Когато бях на 9, исках да стана физик. Моите идоли бяха Ърнест Ръдърфорд – новозеландецът разделил атома, и Алберт Айнщайн, открил формулата за изчисляване на енергията в атома – E=mc2. Но когато научих за разрушителния ефект на ядрените оръжия – в Хирошима и Нагасаки, както и в Тихия океан, където тестовете в атмосферата разрушиха цели острови и предизвикаха ужасяващи случаи на малформации сред новородените, рак и други болести.

Разбрах и за смелостта на хората, отплували от Нова Зеландия направо за Моруроа – в самия център на взрива, за да протестират срещу тестовете, излагайки на риск собствения си живот. Тези мънички яхти с по няколко смели души на борда се противопоставиха на огромната сила на бомбите. Те успяха да наклонят политическите везни в обратна посока и през 1975г. тестовете на ядрени оръжия в атмосферата над Тихия океан най-накрая бяха прекратени. За мен това е като победата на Давид над Голиат само че без насилие, а с мирни мерки…

Въпреки успеха на мирното движение и прекратяването на тестовете в атмосферата, ядрената криза ескалира през 80-те години. Като преподавател в детска градина, който трябваше да подготвя децата за бъдещето им, не можех да остана сляп за факта, че те може и да нямат бъдеще и че непосредствената заплаха от употреба на ядрено оръжие заплашва дори настоящето им. Ако наистина ме бе грижа за децата, на които преподавам, трябваше да направя нещо, за да съм сигурен, че те имат бъдеще.

Използвайки философията „Мисли глобално, действай локално”, потърсих начини за водене на кампании в Аотеароа-Нова Зеландия за един свят без ядрени оръжия. Идеята за местни зони без атомни оръжия започваше да набира сили. Работих за това колежът, университетът и градът ми да се превърнат в зони, свободни от ядрени оръжия. До 1984г., когато на власт дойде работническата партия и Дейвид Ланж оглави правителството, 70% от новозеландците живееха в градове или региони, обявени за зони без ядрени оръжия. Премиерът Ланж, който по-късно също бе избран за носител на Наградата за цялостен житейски принос, въведе политика, според която вече цялата територия на Нова Зеландия става зона без ядрени оръжия. Той информира страните, притежаващи подобни оръжия, че корабите им вече не могат да акостират на нашия бряг, ако носят на борда си ядрени оръжия.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Споделяйте идеите си

Статия: „Да започнеш отначало: Лиляна Вале от Mistti“ на Брайън Стюърт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодайли, Лоугън Тиодор, Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Когато една добра идея бъде изпълнена зле, разумният предприемач би прекратил проекта и би се върнал в началната точка. В тази поредица предприемачи разказват как са отхвърлили това, което не действа и са започнали отново, за да увеличат своя социален принос към обществото.

Mistti се опитва да разбие границите между културите чрез различни сладкиши и тестени изделия, продавани с мотото „Изяж културата”. Собствениците се надяват да използват силата на храната, за да предизвикат сред местната общност диалог и обмен между културите особено във връзка с положението на Латиноамериканците в САЩ.

Dowser:  Какво научихте през последните три месеца?
Лиляна Вале: Да не се фокусираме върху първоначалната си стратегия толкова много, че да изпуснем заради това други възможности. Когато създадохме Mistti, си мислехме да превърнем току що изпечените продукти в дълготрайна стока, която да се разпространява чрез търговците на дребно. Така работеха „всички” в тази сфера. „Нещата ще се получат, само ако продуктът издържа дълго време на рафта в магазина”, обясняваха ни постоянно. Едва когато се сблъскахме с предизвикателствата пред създаването на такъв продукт, осъзнахме, че в сферата на пресните продукти и магазините за хранителни специалитети има много повече възможности. Променяйки своята стратегия, ние си намерихме ниша, която е точно като за нас и ни позволява да следваме своята мисия.

От коя грешка научихте най-много?
Научихме се да не се страхуваме да споделяме за своята бизнес идея. Когато за пръв път ни хрумна идеята за Mistti, бяхме много притеснени, че някой може да ни я открадне. Не казахме почти на никого за нея. Едва след няколко месеца започнахме да говорим по-открито и хората много бързо възприеха и подкрепиха идеята ни. В рамките на един месец съставихме екип от съветници – петима души, които споделят с нас невероятния си опит и ценности. Срещнахме се и с професионалисти, които ни предложиха да работят за нас на доброволни начала, защото виждаха, че в бизнесът ни има потенциал и вярваха в предприемаческите ни способности. Това никога нямаше да се случи, ако не бяхме започнали да говорим по-открито за идеята си. Ако хората не знаят какво правиш, няма как да ти помогнат. Ще се изненадате какви неща ще започнат да ви се случват щом заговорите.

Итервюто е редактирано и съкратено.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моят преход към устойчив начин на живот

За първи път срещнах понятия като устойчиво развитие, биопроизводство, справедлива търговия още в училище в учебника си по френски език и явно още тогава са ми направили впечатление, щом го помня и сега. Вероятно заради това докато бях студентка на обменни начала по програма Еразмус във Виена избрах да уча Корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие. При престоя ми там ми направи впечатление, че в големите супермаркети редом до обикновените стоки стояха и много биопродукти, а в университета имаше отделна кафемашина за същото това кафе със знака на Fair Trade, за което бях чела.

После обаче си се прибрах в България и любопитството ми в тази насока си остана на ниво „чувала съм, че има такова чудо като биопродукти, но къде пък ще намеря такова нещо тук?! В България биомагазини няма.” Да, обаче се оказа, че има. И то не малко. Само че тук следваше друг „проблем” – мисли от рода на: „сигурно е ужасно скъпо да се пазарува от биомагазин”, „и какво ще правя аз като вляза в магазина след като не познавам стоките и марките, които се продават там”. Сякаш очаквах да продават не мляко, брашно, ориз и т.н., а някакви извънземни и невиждани досега продукти.

И нещата сигурно щяха да си останат така и до днес, ако не бях попаднала на Органично, където имаше събрана на едно място цялата информация, от която се нуждаех, за да се престраша да направя първата стъпка. Оказа се, че далеч не е така плашещо, както си го представях. Да, биопродуктите понякога са по-скъпи, но все пак става въпрос за здравето ни, а и не е казано, че човек изведнъж и изцяло трябва да мине само на биохрани – най-добре е нещата да стават стъпка по стъпка. Освен това някои биопродукти, като биопрапаратите за пране например са доста по-икономични от обикновените и това компенсира разликата в цената, така че вероятно дори излиза по-евтино. Разбира се имаше и продукти и храни, които срещах за първи път, но когато човек се интересува от нещо винаги може да намери информация в интернет. Осъзнах и нещо друго – колко зависима съм била досега от рекламите, които ни заобикалят от всякъде и как изборът ми какво да купя се е определял изцяло от това, което съм видяла по телевизията, прочела във вестника или забелязала случайно на някой огромен билборд на път към работа. Биопродуктите за мен бяха изцяло нови и непознати и бях свободна да избирам единствено въз основа на съдържанието, изписано върху опаковката. И така постепенно започнах да чета повече по темата, да се интересувам, да търся и опитвам нови рецепти с биохрани. Малко по малко откривах един изцяло нов свят, който все повече ми харесваше.

Разбира се не минава и без трудности. Например да се отвикнеш от удобството да пазаруваш от кварталния магазин или супермаркета (добре че в някои от тях напоследък започнаха да се появяват и биопродукти) и вместо това да търсиш къде има биомагазини. Да се откажеш от вкусове, с които си свикнал и ти харесват, но знаеш, че са много, много вредни. Трудността да намериш място, където да хапнеш качествена храна в обедната почивка или когато излезеш вечер с приятели. Но може би едно от най-големите препядствия е отношението на околните. Когато започнеш да променяш начина си на живот, да внимаваш повече какво ядеш или как действията ти се отразяват върху околната среда, на някои им се вижда малко странно и не всички го разбират. Особено ако живееш с друг човек и той не е на същата вълна. При мен решението беше нещата да стават стъпка по стъпка. С биопрепаратите (шампоан, душ-гел, перилни) беше лесно – така и така вкъщи аз се занимавам с купуването им. После в хладилника ни започнаха да се появяват биокашкавал и сирене. За първи път от доста време опитах и прясно мляко, което имаше каймак (който като малка много обичах, за разлика от повечето деца). А от няколко дни в кухнята ми отлежава купичка, в която се надявам да се образува квас, за да направя и първия си домашен хляб. Водеща роля в приемането на храните изигра вкуса и най вече липсата на „Е”-та в състава. Експериментирах и с нови рецепти – къде успешно, къде не дотам (но водена от принципа, че храна не се хвърля, още нищо не е отишло на боклука, дори и да трябва три вечери подред да ям едно и също).

Не всичко е идеално и има още доста дълъг път да извървим докато започнем да се храним наистина здравословно и да живеем устойчиво, но важното е, че желанието го има и продължаваме напред

Posted in За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ейми Гудман при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ейми Гудман при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За мен е огромна чест да приема тази награда от името на „Демокрация сега!“ и на цялата общност от незвисими медии в САЩ и по света – без значение дали става въпрос за някое малко училищно или университетско радио, за обществени радио или телевизиони станции, за сателитна телевизия или за независими канали, които тук в Стокхолм излъчват всяка сутрин от осем часа.

„Демокрация сега!” стартира преди близо 13 години. Това е ежедневна, местна, световна, незаивисима, международна, разследваща журналистика. Бих искала да поздравя своите колеги от „Демокрация сега!”, който ме гледат, благодарение на излъчването наживо на страницата на Шведския парламент и на democracynow.org. Всички слушатели и зрители в страната и по света, които подкрепят независимите медии са част от семейството на „Демокрация сега!” и бих искала да им благодаря за това, че заедно с мен отдават заслуженото и на останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос. За мен е истинаска чест да бъда днес тук сред тях! Аз седя редом с журналисти от цял свят, които дълбоко вярват, че мисията на един журналист е да отиде там, където цари пълно мълчание и да даде глас на тези, които са били забравени, отхвърлени и потиснати от силните за деня. Това е най-добрата причина, която знам, за нас, журналистите, да грабнем химикалите, микрофоните и камерите си. Медиите могат и трябва да бъдат една от основните сили зад изграждането и поддържането на мира. 

Когато представят интервюта на младежи от Палестина, баби от Израел, лели от Ирак, чичовци от Афганистан, деца от Сомалия или Южен Бронкс, медиите всъщност изграждат мостове между общностите, защото хората си казват „това звучи като моето дете, звучи като моята баба, като моята леля или чиво, звучи като моето семейство; и дори и да не съм съгласен с казаното, думите сякаш идват от някой, когото искам да защитя; някой, който има правото да живее”. Медиите могат да изградят мост между общности, а не да защитават бомбардирането на мостове. 

Идвам от общност на независими медии, от Радио Пасифика – заедно ние основахме „Демокрация сега!”. Пасифика съществува вече над 60 години и е основана от Люис Хил, активно обявяващ се против Втората световна война. Когато бива освободен от затвора, където е бил хвърлен заради съпротивата си срещу войната, той си казва, че е необходима медия, която се ръководи от журналисти и творци, а не от големи корпорации, които се облагодетелстват от войната. Така се ражда Пасифика, а първата станция KPFA излъчва в Бъркли, Калифорния през 1949г. Постепенно се разширява до пет станции в Лос Анжелис, Ню Йорк, Вашингтон, Хюстън, Тексас. Станцията в Хюстън, наречена KPFT, започва излъчвания през 1970г. и почти веднага е взривена от Ку Клукс Клан. Те поставят динамит в основата на излъчващата антена. Защото са осъзнали силата й! Разбрали са, че тя може да даде глас на хора, като Пол Робинсън – великият певец, актьор, учен и активист, водач на афро-американците. Той е бил вкаран в „черните списъци”, всъщност аз бих ги нарекла „белите списъци” и изявите му на почти всяко публично място са били забранени. Но не и в Пасифика. Там той е можел да бъде чут. Можела е да бъде чута и дискусията между великия писател Джеймс Болдуин и Малкълм Х за ефективността на ненасилственото неподчинение. Да, Кланът е разбирал колко е опасна Пасифика, защото тя е позволявала на хората да говорят от свое име. А когато чуеш някой да описва личния си опит, това разбива фанатизма и стереотипите, които подхранват омразата и групи, като ККК. Не мога да си спомня името му, но един от водачите на ККК е казал, че взривяването на този предавател е едно от нещата, с които се гордее най-много. Когато KPFT поднови излъчванията си, а това бе трудно, защото те бяха малка станция без рекламодатели, ККК ги взривиха пак и така всъщност оставиха отпечатък в съзнанието на жителите на Тексас. Когато станцията се изправи отново на крака и възстанови излъчващата антена, тя отново бе взривена.

Но независимите медии не могат да бъдат унищожени! Не може да бъде убито желанието на хора с различни политически възгледи да бъдат чути! Не може да бъде отнето правото на публиката да знае! Наша е отговорността да дадем на хората информация, която ще им позволи да вземат най-важните решения; решения за войната и мира, за живота и смъртта. Кое решение може да е по-важно от това една страна да обяви война? Всеки трябва да участва в това решение! Всеки трябва да бъде изслушан! Виждам медиите, като една огромна маса, обикаляща цялото земно кълбо и всички можем да седнем на нея, да разговаряме и да обсъждаме тези важни въпроси. Всичко по-малко от това би било само лоша услуга към всички мъже и жени войници, които изпращаме на бойното поле, защото във военните бази вече е твърде късно за дискусии. Те разчитат на нас, на гражданското общество да реши дали ще им се нагала да убиват или да паднат в битка. Ако медиите не изпълняват тези свои задължения, това само би навредило на демократичното общество!

Наградата за Цялостен житейски принос за първи път се връчва на журналисти и не мога да не се сетя за журналистите в Ирак и опасността, на която са изложени при изготвяне на докладите си. Международната общност от смели търсачи на истината включва хора, като Хосе Коузо, испанският журналист, предаващ за Телесинко и Тарас Протсуик, украински журналист, работещ за Ройтерс. На 8.04.2003г., няколко седмици след нападението над Ирак, те се намират на терасата на своя хотел, Хотел Палестина, заедно с още стотици журналисти, които не се движат с предните линии на войската. Това не са журналистите, които се качват в танковете и самолетите и питат пилота „какво се случва, какво е усещането, когато натиснеш този бутон?”. Това са журналистите, които ни представят гледната точка на набелязаните цели. Те не са внедрени в армията, а в иракското общество; показват ни какъв е животът в него, какви са болниците, какво е чувството да бъдеш набелязана цел и жертва. Тарас и Хосе си стоели там, на балкона, със своите фотоапарати, когато американски танк открива огън по Хотел Палестина и убива двамата смели журналисти. Едва няколко часа по-рано Тария Айуб, млад репортер, предаващ за Ал Джазира и току що преминал границата с Йордания, се бил качил на покрива на офиса само за да настрои ъгъла на камерата. Американската армия напада централата на телевизията и Айуб е убит. Омразата поражда омраза. САЩ казва, че се бори срещу тероризма. Но кой е истинският терорист тук? Мейзен Дана, един от най-добрите оператори на Ройтерс, се намирал извън Абу Гариб, вече е говорил с войниците, но когато взема камерата си, е застрелян от американските военни. Заснема собствената си смърт. Един от войниците казва „убихме оператора”. Изключително важно е журналистите, които са ушите и очите на света в тези конфликтни зони, да бъдат защитени. Защото те защитават всички останали, като записват и предават информация за войната.

В началото на инвазията президентът Буш издаде заповед, с която забранява заснемането с камера или фотоапарат на покритите с американското знаме ковчези на загиналите по време на войната при разтоварването им от самолетите. Защо? Защото осъзнава силата на образите! Мисля си за Надя МакКафри. Когато синът й, Патрик, е извикан във войската, той с часове разговаря с нея. Не смята, че е правилно да отговарят на атаките от 11.09 с война. Майка му го окуражава да не отива, но той чувства, че така би предал приятелите си и заминава за Ирак, където е убит. Когато тялото му е изпратено обратно и пристига на Международното летище Сакраменто в Калифорния, майка му, Надя МакКафри кани фотографи, оператори и журналисти да заснемат свалянето на ковчега на сина й от самолета. Тя окуражава фотографите да правят снимки, операторите да заснемат видео, журналистите – да си водят бележки. Тя казва „синът ми не замина за Ирак в пълно медийно затъмнение, не искам да се върне удома в такова”. Наша е отговорността да отидем там, където цари тишина. Да запишем тези думи и образи.

Следва продължение…

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Понеделник

В понеделник съм малко теменужено цвете,
замислена, и много влюбена,
започвам седмицата по детски,
наивно и нежно загубена.
И огън съм и съм плам,
тиха, а изригвам цяла,
рисувам с очите една красота,
от чувства за обич огряла.
Сърцето ми тръпне понеделник от нежност,
потъва и се гали, играе с мен,
докосва ме палаво и отшумява,
такава съм слънчева в този ден.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Прасковки

Виж колко съм малка и вкусна,
цяла ухая на праскови,
вземи ме, изяж ме, изхрускай ме,
твоето лято съм, знаеш ли.

И съм крехка и много ранима,
праскова – с моя си цвят,
но когато сезона се сменя,
заменям големия свят.

Да, лято съм, прегърни ме! Целувай ме!
С мен отиди накрай на небето,
твоите устни, прасковки искат,
и докосват във мене сърцето!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени
12