Tag Archives: събития


„ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА НА ГРАДА“

                   
 
                ЦЕНТЪР ЗА ВИЗУАЛНО И МУЛТИСЕНЗОРНО ИЗКУСТВО, Пловдив представя  ФОРУМ ЗА МУЛТИСЕНЗОРНО ИЗКУСТВО „ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА НА ГРАДА“
                  На 19 септември (събота) в Градината зад Природонаучен музей в Пловдив осем млади и двама утвърдени автори от Национална художествена академия София, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив, Факултет по изобразително изкуство при ВТУ Велико Търново и Технически университет, Варна представиха свои произведения, базирани на алтернативните сензорни модалности – обоняние, осезание, слух  като художествени изразни средства.
                Посетителите имаха възможност да видят, вдъхнат, чуят, докоснат, както и да бъдат съучастници в представянето на  пърформанс инсталации, инсталации и обекти в Градината зад Природонаучен музей, където бяха представени част от произведенията на форума в градска среда.
                В изложбените пространства на ЦВМИ на бул. „Източен“ №48 в Пловдив от 19.00 часа беше открита изложба с мултисензорните произведения
               „Мирисът на емоциите“ е пърформанс – инсталация на Цвета Цанева, основана на асоциациите на авторката за връзката между миризми и емоции. Златина Стефанова се опита да извлече  неповторимия аромат на собственото си тяло, а Роберта – Димана Алева и Галина Владова представи цветовете в звуци. Сферите на Анна Сидова – интимни, защитени пространства, в които посетителите успяха да осъзнаят и преживеят  сетивата си, както и да участват в други необичайни артистични провокации и експерименти на младите автори – дебютанти.
               Гости със свои произведения, създадени специално за форума, са известните у нас и в чужбина съвременни автори – Елена Панайотова и Петер Цанев. 
                Проектът има за цел да премести фокуса на вниманието на автори и зрители от видимото към невидимото възприятие и да провокира възприемането и осмислянето на света чрез алтернативните ни сетива. Проектът не оспорва хегемонията на визуалното или йерархията на сетивата, а поставя невидимото в центъра и сърцето на видимото.
                Автор на художествената концепция на Форум за мултисензорно изкуство „ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА  НА ГРАДА“  и теоретичната платформа на „Център за визуално и мултисензорно изкуство“ е проф. д-р Петер Цанев, ръководител на Катедра „Психология на изкуството“, НХА, София.
Участници:
 Анна Сидова - „Circles„ – инсталация  
 Златина Стефанова  – „Грьонуй“  -  пърформанс
 Роберта – Димана Алева и Галина Владова  – „Цвук“ –  инсталация
 Вяра Милева –   Lux ex machind „ – инсталация
 Александра Димитрова  –  „Заедно“ – пърформанс инсталация
 Биляна Добрева„Преди, по време и след това“ – лазерна инсталация
 Цвета Цанева  -  „Мирисът на емоциите“ – пърформанс инсталация
 проф. д.р Петер Цанев –  „Обонятелни органи“ – инсталация
 Елена Панайотова „Тормоз и удоволствия“ – инсталация, обекти
Seven Souls searching for Freedom – инсталация обекти и миризми
Domestic Hysteria - видео
Проектът е реализиран по Програма Дебюти на Национален фонд „Култура“.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” в “Хлебна къща” – Велико Търново, по проекта „NEXT ART”
Каним ви 24 април от 18 часа в „Хлебна Къща”-Велико Търново на събитие по проекта „Next art”. Темата на изложбата е “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery.” Инсталация и скулптури на Pablo Bailo (Испания) и Lisa Schwermer- Funke (Германия). Които оставят следи в лабиринта на потреблението- цимент, алуминий, метал и пластмаса. В нов контекст тези използвани материали съживяват. Пещерата е място, където да останем сами и да се сблъскаме със странни самотни същества, които живеят там.
Заповядайте на адрес: ул. Георги Мамарчев 13 (Самоводската чаршия, къщата до Шекерджийницата), Велико Търново

Куратор и организатор: Искра Иванова

“CAVE CAGE CREATURE. underground discovery” in “The Bread House “ in Veliko Tarnovo – project “NEXT ART”.
The Bread House in Veliko Tarnovo is welcoming you to the event related to the project “NEXT ART” on April, 24th, 2014 at 6pm. The topic of the event is: “CAVE CAGE CREATURE. underground discovery”. Installation and sculptures of Pablo Bailo (Spain) and Lisa Schwermer-Funke (Germany). We leave traces in the labyrinth of consumption – cement, alluminium, metal and plastic. In a new context, these used materials revive. The cave is a place to discover yourself – and to encounter the weird lonely beings living there.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Гост на Рожден Ден

Веднъж празнуваш ли Даващия Рожден Ден се заразяваш с въпроса как да създадеш нещо красиво за възможно най-много хора чрез Даване.

Вчера празнувахме рожденния ден на един приятел. В официалната покана към всички, той не беше написал, че е Рожденния му ден, ами Ден на Приятелите му. Заглавието ми хареса и автоматично беше ясно, че ще е най-добре да се създаде нещо положително за всичките приятели, които присъстват. Затова избрах да подаря по един плод не само на рожденника, но и на всички приятели.

И в същия ред на мисли, вместо да напиша сам картичка с пожелния, взех един празен лист и химикал, за да можем всички да му напишем заедно много пожелания.

На Рожденния ден бяхме в едно заведение. Когато пристигнах, изчаках да дойдах повечето гости и дадох първия подарък мандарина на рожденника! Той много се зарадва :) После по една мандарина и на неговите приятели около него :) После и на други негови приятели, които бяха на друга маса и които много се изненадаха на подаръка!

Взех мандарина и няколко ябълки и ги дадох с Благодарност на сервитъорката и нейния екип! Изненада :)

До нас имаше други непознати хора. Оказа се, че едно момиче от тях също има рожден ден на този ден! Какво съвпадение! Мандарините свършиха, но добре, че бях взел допълнително ябълки. Как се зарадваха хората и благодариха! Хаха :)

Страхотно е, че жеста е много прост, струва толкова малко пари, а се помни вечно и в най-добрия случай, може да вдъхнови повече хора да дават! :)

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

С безплатен билет в едно дълго пътуване

 

                                 С безплатен билет в едно дълго пътуване

  д-р Мария Андиркова

В началото на месец август на автогарата на Стара Загора се откри българо-полски проект, озаглавен „Безплатен билет”. Той посреща и изпраща пътниците, преминаващи през това емблематично място, до края на лятото.

През последните години се наблюдава процес на включване на нови алтернативни пространства за културни практики в търсене на контакт с публиката и тази изложба е доказателство за това. Раздвижването в артистичните среди извън столицата благоприятства представянето на качествено съвременно изкуство на различни места, което обаче често остава малко известно извън региона, поради липса на критическа рефлексия.

Проектът на кураторите на изложбата Искра Иванова, Йоанна Тиеле и Атанас Тотляков представя творби на млади и изявени български и полски художници. Авторите са обединнени от общата тема за пътуването в различни посоки, а резултатите са различни при участниците Искра Иванова, Атанас Тотляков, Трифон Калфов, Красимир Карабаджаков, Илиян Лалев, Йоанна Тиеле, Артур Хжановски, Юстъна Якубовска, Доминика Вайберг, Алиця Рънкиевич, Мацией Зданович, Катажъна Майснер, Елинор Вусер, които представят работите си като дигитален печат и инсталации.

Произведението „Билет???” на Атанас Тотляков е композиция, създадена на колажен принцип и впоследствие принтирана дигитално. Всичко започва с една изненада – случайно намерен забравен билет от минало пътуване. Авторът трябва да напрегне паметта си, за да си спомни за къде е пътувал, с каква цел. Затруднението идва от изминалото време, от механичните повреди, от мастиленото петно, които са заличили наименованието на крайната спирка. Тук акцентът е поставен върху мисловното възстановяване на отминалите събития и в способностите на човешката памет при толкова загуби да възстанови отминали събития.

Творбата е свързана с личността на автора, но подобно на него много хора изпитват същите затруднения да разбират миналото си. Мисълта се връща към преживяното и събужда далеч отиващи асоциации за пътуване без да е ясна нито целта, нито къде е краят на пътя. Това се случва на всички нас, със съгласие, но под жесток контрол и правила, които са приети от обществото. За това подсещат трите въпросителни в заглавието.

Илиян Лалев участва в изложбата с три произведения. „Канализиране на енергията” представлява принтирана върху винил фотография на воден праг, поставена над реален улук на терасата на автогарата. По този начин водата се излива навън към земната повърхност като символ на необуздана енергия, сила, мощ, докато отвеждането й по „каналния ред” е метафора на случващото се, по-скоро на неслучващото се – на излъганите надежди и несбъднатите мечти на пропиляната енергия в нескончаемия ни „преход”.

В този смисъл трябва да се разбира и фотографията на легендарния писоар, наречен „Фонтан” на Марсел Дюшан, станал отдавна експонат в пресижни  галерии. Лалев го връща обратно в контекста на истинското му предназначение – в обществената тоалетна на гарата. Това трябва да направят и всички зрители, връщайки се към собствения си „контекст”, към нормалността. Той завършва представянето си с винилен транспарант със значителни размери – „Artgara- StaraZagora”. Вижда се, че е променил фонетично наименованието и автогара е станала artgara – един жест към домакините, направили възможно това културно събитие.

В творбата на Трифон Калфов „Няма пътници в космическия кораб „Земя” никой не е обикновен пасажер, всеки е член на екипажа – едно абсурдно положение. Иронията става ясна от измислената от автора несъществуваща азбука, основана на жестомимични знаци, под които в началото се чете „няма” – две разгърнати длани, а в края те се свиват – „всеки е член на екипажа”. Това е една илюзия, че сами управляваме живота си, докато повечето от нас са пасивни до края на живота си – истината е, че самолетът е пълен с объркани пътници, които не умеят да общуват помежду си.

Сложно е изпълнила задачата си и Искра Иванова. Тя се интересува от процеса chech-in, който предхожда пътуването на летищата, но в нейния случай пътникът е „яйце”. То също е получило бордната си карта с код, на който са обозначени данни от клетъчно ниво, до страната, от която тръгва. Не е известно дали те ще му позволят пътуването да се състои, отговорът е в данните на кода. Ако не е възможно, тогава ще бъде продадено на пазара, но и там всеки купувач ще се интересува какъв е неговият произход. Тази шега открехва безброй тълкувания.

При полските участници проблемът да пътуват или не е отпаднал, но съществува друг – с какъв багаж да тръгнат. Това занимава Доминика Вайберг, а след нея и летищните власти, които бдят да няма нещо, което надхвърля ограниченията. Експонираната творба представлява дигитално изображение на съдържанието на багажа, което носи информация за самата нея, за личните й нагласи, знания, интереси. Според авторката именно тази информация може да се окаже прекомерна тежест, да се счита за свръхбагаж и да подлежи на санкциониране. Тя е озаглавила творбата си „Свръхбагаж”. Винаги и навсякъде има ограничения, но от това не следва, че трябва да се откажем от пътуването заради всякакъв натиск, който може и да не е репресивен, но е ограничителен.

Извън сюжета, разтълкувайки го лично, си мислим за ония интимни и лични потребности, без които не можем и които ще направят по-съдържателна собствената ни личност.

Мацией Зданович вече пътува с творбата си „Soundscape. II. Лодз-Колушки (пътешествия 2012-2013)”. За него то е станало рутинно и за да не е досадно се е заинтересувал от детайлите, напр. регистрира и визуализира звуци от заобикалящата го среда. Резултатът е цифрови записи (аудио и видео), докато пътува с влак между Лодз (работното място) и Колушки (неговия дом). Той ги представя в дигитална последователност на фотографии, направени по време на движението на влака. Наслагани на себе си и разтегнати, снимките губят детайли и изобразителността им се слива в градация от сиво в едно оптично впечатлание. Това според автора е отражение на способността на човешката памет, внимание, възприятие в движение. Едно доста скромно постижение с което трябва да живеем докато сами се движим например на улицата, където също има шум, всякакви звуци и човешки гласове.

Един принтиран транспарант с надпис „Explore” (Опознай) на Юстъна Якубовска трудно може да бъде сбъркан с реклами, каквито има на всяка гара. Надписът е на три езика: английски, полски, български, но би могъл да бъде на всички съществуващи езици, защото е призив хората да бъдат проницателни, чувствителни, смели, защото им предстои пътуване към самите себе си, най-дългия и труден път. „Оглеждането” е в самите тях в търсене на идентичност, отвъд клишетата и стандартите, задавани от всекидневието, манипулирано с изобилие от митове и илюзии. Как да се постигне авторката не казва, всеки трябва да намери път към себе си и да еманципира собственото си „аз” с дух и обособяване.

Така стигаме до „Карта на спомените” на Йоанна Тиеле. Тук също акцентът е поставен върху пътуването, при което всеки е непрекъснато стимулиран от визуални и емоционални изживявания. Натрупани в паметта, те започват да се преобразяват – едни се размиват, други частично изчезват, а трети обратно  - стават по-ярки. По този начин в съзнанието ни се оформя карта/схема на спомените, която определя значимостта на запаметените фрагменти. Това е съдържанието на нашия мисловен и емоционален живот и отчасти дава отговор на въпроса как всеки да разбира света и какво да цени в себе си. Изборът, който прави съзнанието, запазвайки едно и отхвърляйки друго е маркер, който  подсказва с какво да се живее – със собствени интереси, нрави, съдържание, дух. Това позволява да възприемаме света, да го определяме, да се осъзнават чувствата и да се изразяват, да се съгласуват идеите с постъпките, работата с говоренето, мисленето с живеенето и да се организира хаоса, в който всички са  потопени.

Всички анализирани творби са съобразени с основната идея и носят ясни послания. Прави впечатление, че има известна близост в интерпретацията на темата при полските автори, но същото се забелязва и при българските им колеги и съпоставяйки ги, откриваме известни различия. При поляците пътуването се превръща в огледало на индивидуалните преживявания, представяйки ги символично. Това е отегляне в частната сфера след бурното обществено обновление.

Подобно обновление у нас по много причини не се осъществи; българите автори смятат, че ние все още само оцеляваме и не остава време за проумяване на самите себе си и на света. Затова са и многото питания, съжалението за изгубените възможности, самозаблудите, ирониите, нахлули в творбите на българските художници.

Безспорна е решителността и непогрешимата художествена увереност на тези творци. В творбите им има истина, като отклик на едно поръчение, поставено пред съвременните творци в качеството им на художници – да придружат „пътниците” по трудния път към самите себе си, като им вдъхнат смелост да се справят с проблемите.

http://www.kultura.bg

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Плакат, Poster, Plakat

Плакат,  Poster,  Plakat

 

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

ИСКРА ИВАНОВА (ISKRA IVANOVA) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

 

ИСКРА ИВАНОВА  (ISKRA IVANOVA)

„Сheck-in „

Процеса  check-in  на летищата дава възможност на пътниците да получат  бордната си карта. В случаят  приемам обекта  “яйце” за пътник. То  също получава  своята “бордна карта“ за пътуване  след  като  е  „check-in“  с код. Кода дава възможност да пътува  и да бъде продавано на пазара. Кодовете означават:

0 – биологично, 1 – свободно, 2 – подово, 3 – клетъчно, BG – страна на произход,  00 – област, 000 – регистрационен номер на производителя

А какъв е нашият код и дали е безплатен ?

Сheck-in „

Process „check-in“ at airports allow passengers to receive boarding pass. In the case of reception facilities „egg“ for the passenger. It also gets its „boarding pass“ for the trip after „check-in“ to the code. Code enables you to travel and be sold on the market. The codes mean:

0 – Organic, 1 – free, 2 – floors 3 – cellular, BG – country of origin, 00 – area,000 – registration number of the manufacturer

And what is our code and is free?

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

JOANNA TIELE (ЙОАННА ТИЕЛЕ) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

 

JOANNATIELE  (ЙОАННА ТИЕЛЕ)

Карта на спомените

Пътуването е неизбежно и изпълва голяма част от ежедневието на всеки човек. Премествайки се от място на място, непрекъснато сме стимулирани от визуални и емоционални изживявания. Те, натрупани в паметта ни, започват да се преобразяват – едни се размиват, други частично изчезват, а трети обратно – изострят се. По този начин в нашето съзнание се формира карта/схема на спомените, която определя значимостта на запаметените фрагменти.

Mapa wspomnień

            Podróżоwanie jest nieuniknione i wypełnia dużą część codziennego życia każdego człowieka. Przemieszczając się z miejsca na miejsce, nieustannie jesteśmy stymulowani poprzez wizualne i emocjonalne bodźce, doświadczenia.Są one gromadzone w naszej pamięci i z czasem zaczynają się przekształcać - niektóre rozmazują się, inne częściowo znikają, lub też odwrotnie - wyostrzają się. W ten sposób, w naszym umyśle powstaje mapa/schemat wspomnień, który określa znaczenie przechowywanych fragmentów.

Memories map

            Traveling is unavoidable and fills a large part of everyday life of everyone. Moving from place to place, we are constantly stimulated by visual and emotional experiences. They are accumulated in our memory, and with the time begin to transform - some become blurred, others partially disappear, while others - become sharpened. Thus, in our minds is formed a kind of map/scheme of memories which determines the importance of the stored fragments.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

ARTUR CHRZANOWSKI (АРТУР ХЖАНОВСКИ) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

 

ARTUR CHRZANOWSKI  (АРТУР  ХЖАНОВСКИ)

„Странстващият автопортрет“

При всяко пътуване съпреживяваме два свята: физическият – на сетивно ниво и на духовно  - нашите преживявания и впечатления. Нещо повече, по време на тези пътувания, сътворени от въображението, пристъпваме напред с безплатен билет в ръка…

„Self-portrait wandering“

During each journey meet each other two worlds: the physical – felt sensual and mental – our experiences and impressions. Also during the trips, made by our imagination, with free of expense ticket in a hand…

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

JUSTYNA JAKÓBOWSKA (ЮСТЪНА ЯКУБОВСКА) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

JUSTYNA JAKÓBOWSKA   (ЮСТЪНА ЯКУБОВСКА)

Опознай

            Инсталация на Юстъна Якубовска съответства на естеството на пространството, което е автогарата. Обикновено в този вид пространство се намира  знак с името на града, както и други надписи, които би трябвало да привлекат вниманието ни, да ни накарат да купим нещо, например едно питие или храна. Знак с надписа “ explore “ също насърчава. За разлика от текстовите реклами, безкористно ни кани да променим отношението ни, да станем отворени  на това, което е около нас. Explore (Опознай, Discover), което означава: бъди любознателен, проницателен, чувствителен и смел, не само в пътуване разбирано буквално, но и в начина на гледане на света. Такова отношение не струва нищо, стига само да решиш. Това е нещо като безплатен билет.
Надписът е на три езика: английски, полски и български. Използваните цветове се отнасят до това, което често виждаме пътувайки с влак или автобус: небе, облаци, черни стълбове, дървета, очертанията на града. Инсталация може да се тълкува независимо от този текст, всички асоциации са еднакво валидни.

Odkrywaj

            Instalacja Justyny Jakóbowskiej koresponduje z charakterem miejsca, jakim jest dworzec. Zazwyczaj w tego typu przestrzeni znajduje się tablica z nazwą miejscowości a także inne napisy mające zwrócić naszą uwagę, do czegoś zachęcić, np. do kupna napoju czy posiłku. Tablica z napisem „Explore” również zachęca. W przeciwieństwie do tekstów reklamy bezinteresownie zaprasza do zmiany postawy na maksymalnie otwartą wobec tego, co nas otacza. Explore (odkrywaj) czyli bądź dociekliwy, spostrzegawczy, wrażliwy i odważny, nie tylko w podróży rozumianej dosłownie, ale także w sposobie postrzegania świata. Taka postawa nic nie kosztuje, wystarczy się na nią zdecydować. Stanowi ona rodzaj bezpłatnego biletu.

Napis wykonany jest w trzech językach: angielskim, polskim i bułgarskim. Kolorystyka nawiązuje do tego, co często widzimy podróżując pociągiem czy busem: nieba, chmur, czarnych słupów, drzew, zarysów miast. Instalacja może być interpretowana niezależnie od powyższego tekstu – wszystkie skojarzenia są równie słuszne.

Explore

            Installation of Justyna Jakóbowska corresponds to the nature of space, which is the bu station. Usually in this type of  place is a sign with the name of the city as well as other inscriptions designed to draw our attention, to encourage to buy something, for example, a drink or a meal. A sign with the word „Explore“ also encourage. Unlike texts from commercials, it selflessly invites you to a change your attitude on up to open to what is around us. Explore(discover) which means be inquisitive, perceptive, sensitive and brave, not only in travel understood literally, but also in the way of observing the world. Such an attitude cost nothing but taking the decision. It is kind of a free ticket.
The inscription is written in three languages: English, Polish and Bulgarian. Colours that are used refers to what we often see during traveling by train or bus: sky, clouds, black poles, trees, outlines of cities. Installation can be interpreted independently of
this text – all associations are equally valid.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

MACIEJ ZDANOWICZ (МАЦИЕЙ ЗДАНОВИЧ) – „БЕЗПЛАТЕН БИЛЕТ, FREE TICKET“

MACIEJ ZDANOWICZ   (МАЦИЕЙ ЗДАНОВИЧ)

Soundscape II. Лодз – Колушки (пътешествия: 19.09.2012/09.07.2013)

Soundscape (на английски език) е звуков пейзаж. В тази област има звукови явления, характерни за пространството и времето (звуци от природата, човека и човешката дейност). Така представена редица от акустични явления се разглежда като специфичен вид музика. Този проект е постоянна дейност като регистрация и визуализация на звуци на обикаляща ме среда а всъщност и пътуването, което води към откритието, опазване на уникалните  звукови пейзажи. В това отношение използвам знания за акустиката, синестезията и синергично възприятие. Настоящoто произведение е резултат от цифрови записи (аудио и видео) на пътуването със влак между Лодз (работното място) и Колушки (дом). Последователността на фотографии, направени по време на курса на влака (време което дели всяка картина е  най-много няколко секунди, необходими за натискане на спусъка), поддържа топлата атмосфера на септемврийски ден, оранжева светлина на слънце по време на залеза, и най-сетне нарушенията на тях предизвикват време, движение, динамика. Наслагани на себе си и разтегнати снимки губят детайл, изобразителността си, сливат се в едно оптично впечатление. Сложени очертаващи контури на записания звук, градация на сивото, съответстваща звукова честота носи изображението към нови измерения. Експлоатацията извън акустичният му потенциал е отражение на въпроса за човешката памет, внимание, възприятие в движение, и най-накрая, за това, което е в нас по време на пътуване. 

Soundscape II. Łódź – Koluszki (podróże: 19.09.2012/09.07.2013)

Soundscape (z języka angielskiego) to pejzaż dźwiękowego. W jego obrębie znajdują się zjawiska akustyczne charakterystyczne dla danej przestrzeni i czasu (dźwięki natury, człowieka i jego działalności). Tak ujęty szereg fenomenów słuchowych jawi się jako specyficzny rodzaj muzyki. Niniejszy projekt stanowi permanentne działanie w zakresie rejestracji, wizualizacji dźwięków otaczającej mnie rzeczywistości, również podróży zmierzających do odkrycia, utrwalenia unikatowych pejzaży akustycznych. Wykorzystuję w tym względzie wiedzę dotyczącą akustyki, synestezji, postrzegania synergicznego. Prezentowana praca jest efektem dokumentacji cyfrowej (dźwięk i obraz) przejazdu pociągiem pomiędzy Łodzią (miejscem pracy) a Koluszkami (domem). Sekwencja fotografii powstałych w trakcie biegu pociągu (czas wykonania poszczególnych zdjęć dzieli co najwyżej kilka sekund potrzebnych na naciśniecie spustu migawki) zachowuje atmosferę ciepła wrześniowego dnia, oranżowego światła chylącego się ku zachodowi słońca, wreszcie powstałe na nich zniekształcenia ewokują czas, ruch, dynamikę. Nałożone i rozsunięte obrazy zatracając detal, swoja przedstawialność, zlewają się w jedno optyczne wrażenie. Nałożony nań kontur obwiedni zarejestrowanego dźwięku, gradacja szarości odpowiadającą częstotliwości brzmienia przenosi powstały obraz w zupełnie inny wymiar. Działanie poza swą akustyczną potencjalnością stanowi refleksję nad zagadnieniem ludzkiej pamięci, uwagi, postrzegania w ruchu, wreszcie nad tym co pozostaje w nas samych z podróży.

Soundscape II. Lodz – Koluszki (travel: 19.09.2012/09.07.2013)

Soundscape (in English) is a sound landscape. In this area there are sound phenomena characteristic for the space and time (the sounds of nature, human and human activities). Number of sound peculiarities presented in this way is considered as a specific type of music. This project is based on  a permanent registration, visualization of sounds around me and the journeys leading to the discovery, preservation of unique landscapes of sound. In this case, I use knowledge about acoustics, synaesthesia, synergistic perception. The present work is the result of digital records (audio and video) of traveling by train between Lodz (place of work) and Koluszki (home). The sequence of photographs made during the course of the train (each picture is taken per few seconds that are needed to press the shutter button) keeps the atmosphere of warm September day, amber light of sunset, and finally – resulting distortion on them evoke time, movement, dynamism. Superimposed one on each other and moved images lose details, and their figurativeness and merge into one optical impression. Bounding contour of recorded sound superimposed upon it, gradation of gray corresponding with frequency of sound carries the image in a completely different dimension. Operation outside its acoustic potentiality is a reflection on the issue of human memory, attention, perception in motion, finally, on what left in us from traveling.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени