Tag Archives: творчество


Как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия

Статия: „Интервю: Адам Буко – как младежите от улицата могат да превърнат творчеството си в професия“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Буко помага на бездомните младежи да насочат страстта си към творчеството. Създадената от него организация Фондация Взаимност, помага на младежите, живеещи по улиците на Ню Йорк да получат стипендии или да си намерят работа в сфери като медии, мода, музика и социално предприемачество. След една година работа с Фондацията, почти всички младежи напускат приютите и си намират дом, а близо 80% си намират стажантски позиции и натрупват професионален опит.

Dowser По какъв начин животът ви досега ви отведе до това, с което се занимавате днес?
Буко: Израстнах в Полша, която по онова време беше под влиянието на Съветския съюз. Спомням си, че когато бях на пет годинки, обикалях по улиците и събирах плакати на движение Солидарност, за което родителите ми можеше да се озоват в затвора, защото плакатите бяха незаконни.

Още като пет-годишно дете сте били активист?
„Формално” активизмът ми започна, когато бях на 14 и станах член на Анархистичното пънк движение, което се основаваше на принципите на състраданието и демокрацията.

И кога дойдохте в САЩ?
Когато станах на 17. Тогава вече бях напълно наясно с факта, че ще посветя живота си на това да постигна някаква положителна промяна в света около мен.

С помощта на Взаимност правите точно това. Към каква промяна се стремите чрез дейността си?
Обикновено хората, занимаващи се със социални промени се стремят тези промени да бъдат систематични. Това наистина е много важно, но за да бъде същевременно ефективно и устойчиво, трябва да е придружено и от лична промяна.

Взаимност помага на бездомните младежи да се запишат в колеж, да изградят мрежа от професионални контакти и да получат работа в сферата, която ги интересува. Но как насърчавате и личностната промяна у тях?
Предоставяме на студентите психологическите, духовните, образователните и професионалните инструменти, от които се нуждаят, за да променят живота си.

Взаимност постига ли това, което обещава  и наистина ли помага на младите хора да променят живота си?
Част от бездомните младежи си намериха работа или стаж в компании, включени във Fortune 500. Други бяха приети в престижни държавни или частни колежи. Наскоро един от бездомниците, с които работим, стана участник в известно риалити шоу. Нейното участие постави началото на национална медийна кампания, насочена към преосмисляне на определението ни за красота.

Споделихте, че Взаимност дава на младежите духовни и психологически инструменти? Как успяхте вие да се сдобиете със своите?
Бях на посещение в Индия и исках да посетя един манастир в Хималаите. Мислех си, че ще е прекрасно да медитирам там, но всичко се промени, когато срещнах децата, живеещи по улиците на индийските градове.

Всичко се промени?
Спомням си как едно дете се приближи към мен и постави въката си в моята, като същевременно ме помоли за храна. Много е лесно да пренебрегнеш думите, но когато между вас вече има подобна връзка, физическо докосване, не можеш просто да кажеш „махай се”.

Философът Mартин Бубер казва, че всеки човек, който срещнем в живота си, е зов, на който трябва да откликнем. Точно това представляваше за мен срещата с бездомното дете. След около две седмици, прекарани в онзи манастир в Хималаите, осъзнах, че стоенето там по никакъв начин няма да помогне на тези деца.

И така, озовахте се в Хималаите и открихте, че няма смисъл да сте там. Какво направихте след това?
Отидох в Ню Делхи и се свързах със стар приятел, който ръководеше един манастир в предградията. Той е човек на изкуството, идва от Амстердам и преди е бил пристрастен към хероин, но преодолява този свой проблем, става свещеник и се мести да живее в Индия, където започва да помага на други хора да се справят с пристрастяването си към наркотиците. В крайна сметка около манастира успява да изгради цяло едно прекрасно село, където хората постепенно се възстановяват. Присъединих се към тази общност и започнах да работя заедно с него, а също и с децата от улицата и с хора, болни от СПИН.

Това е доста различно от спокойствието и изолацията на манастира.
За да стигнеш до онези хора, отхвърлени от обществото, трябва да излезеш на улицата. Беше ми много трудно и това преживяване изцяло промени живота ми. Ставайки свидетел на цялата тази бедност и страдание, се почувствах задължен да се опитам да направя нещо, за да помогна.

Когато се върнах в САЩ, започнах да работя с децата, живеещи по улиците на Флорида и така научих повече за проблема с бездомниците в нашата страна.

На колко години бяхте тогава?
24.

Кога осъзнахте, че трябва да създадете нова организация за бездомните младежи?
В Орландо работех за една от най-големите организации, помагащи на бездомни младежи. Спомням си, че една нощ се озовах край един хотел, където отсядаха малолетни, жертви на сексуална експлоатация.

Едно момиче се приближи към мен и каза „Помогнете ми”. Проституираше през нощта, докато двете й деца спяха в хотела, а през деня си търсеше работа. Каза ми „Помогнете ми да се измъкна, имам нужда от работа… има нужда от нещо.” Осъзнах, че не мога да й помогна, защото системата, която представлявах, не бе създаденна да се бори с нейните проблеми.

Защо не можехте да й помогнете?
Проблемът при обичайните модели за подпомагане на бездомните е, че повечето от младежите, живеещи на улица, не притежават нужните умения и образование, за да си намерят нормална работа. Затова са принудени да завършат програмите, които предлагат приютите, в края на които те получават някаква работа и им се налага да се изнесат и да си наемат апартамент или стая. Но скоро осъзнават, че заплатата не е достатъчна да покрие разходите им и след няколко месеца се озовават отново на улицата, още по-разочаровани и наранени.

Много обезкуръжаващо.
Именно затова основахме Взаимност. Искахме да работим с децата, които живеят в приютите и да им дадем нови възможности, обучение и образование, което да им помогне да се измъкнат от кръга ниски умения – ниски заплати и да оставят завинаги живота в приют в миналото.

Създаването на нова организация не е лесно. Какво бе най-голямото предизвикателство пред вас в началото?
Беше много трудно да получим финансиране за подобен тип работа. Не искахме да копираме други организации, които вече работят в този сектор, но мисля, че много от финансиращите организации бяха свикнали да отпускат средства за модели, които вече са проверени и сигурни. В началото никой не проявяваше интерес към нас.

Кой е най-неочакваният успех, който постигна Фондация Взаимност?
Стартирането на бизнес компанията Appreciate, която е първата в страната дизайнерска фирма, ръководена от бивши бездомници. Продаваме социално отговорни и зелени подаръци с красив дизайн на корпорациите, като със средствата финансираме своите програми. През първите пет седмици получихме приходи от близо $30 000.

В момента дейността на Взаимност е концентрирана основно в Ню Йорк, но на интернет страницата ви се споменават планове за изграждане на национална мрежа от програми. Това ще изисква ли някакви промени в услугите, които предлагате?
Да. Примерно в миналото във всичките ни обучения участваха и водещи фигури в областта. Няколко пъти в седмицата изпълнителни директори от различни компании идваха и преподаваха на младежите. Организацията на подобни събития бе много трудна и само малка част от младежите се включваха в тях.

Затова решихме да направим интервюта с директорите и създадохме кратки клипове, които включваме в обучението си. Все още организираме и срещи, но мултимедията ни позволи да направим програмата достъпна за много повече хора. 

Ако не се занимавахте с това, какво друго бихте правили?
Вероятно щях да съм в някой манастир в Индия. Не мисля, че бих правил нещо различно в живота си. Само тези две неща. Или може би щях да свиря на китара в метрото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Венета Христова, която се грижи за хорските души и изработва мечти

И двете с Венета имаме деца, и двете се вълнуваме от тяхната среда, училища и други такива важни за развитието им неща. Запознахме се тъкмо на една такава лекция. И тъй като тя упражнява много интересна и отговорна професия, изненадата ми да видя с какво още се е захванала бе голяма!

Тази чудна арт история започва с един подарък от мъжа й – красива, но неукрасена дървена кутия от Турция. Тя започва да мисли как да я разкраси и я боядисва в нещо като наивистичен стил, с малко помощ от приятелка. След това, преди около две години, отива на семейна почивка в малко турско крайбрежно градче и  попада на магазинче с впечатляващи сувенири. Жената, която ги продава и изработва, предлага да я научи на техниката „декупаж“, тя се съгласява и ходи 2-3 пъти при нея, докато трае почивката им. После Венета купува за България малко материали, плоскости и бои и така лека-полека започва. Интересното е, че никога досега не е мислила за себе си като за човек, който може да изработва нещо със собствените си ръце. Такова откритие е опияняващо, нали?:) Първите опити са плахи и не особено успешни, както обикновено се случва, но тя, разбира се, продължава. Постепенно придобива увереност, след като сама свиква да си харесва нещата, а и започва да получава възторжени коментари от приятели и колеги, които са ги видели (аз бях една от тях, да!). Когато хората започват да гледат на някого като на творец, и той самият започва да го вярва, нали?

Венета изработва приказни кутии и закачалки за ключове, салфетници, кутии за чай, оцветени и украсени бутилки и други такива красоти, които наистина те карат да летиш, да мечтаеш! Картинките са прекрасни, изработката – майсторска, а изборът на такава кутия за подарък – перфектен.

Венета в ателието си в практика Позитум във Варна

Продават се на няколко отбрани места във Варна (основно в книжарница ‘Параграф 22′ на бул.“Княз Борис I“ до Икономическия университет, магазин за цветя ‘Далия’ на бул. „Мария Луиза“,  магазин ‘Глухарче’ и някои други). Венета ми разказа една забавна история – след работа минала случайно покрай магазинче за цветя и сувенири (който се оказал именно ‘Далия’), влязла и казала, че прави кутии за ключове. Дали искат да ги погледнат? Момичето зад щанда веднага казало: „Донесете ги, ще ги взема. Сигурна съм, че човек с такава слънчева усмивка прави красиви неща!“

Всъщност Венета Христова е действащ психолог-психотерапевт. Заедно с още четирима колеги, всички работещи в сферата на позитивната психология, представляват „Психосоциална практика POSIUM“, където работят с деца и родители, родителски групи и специалисти от сферите на образованието, здравеопазването, социалните дейности… Методите, които прилагат, са психодрама и позитивна психотерапия. Лично тя провежда индивидуална и групова психотерапия с деца и възрастни, а също води арт терапевтични ателиета за тях, където прилага и творческите си умения.

Към децата има изключително позитивен подход. Когато синът й посещавал детска занималня, Венета предложила на госпожите да направи един творчески уъркшоп, на който да им покаже техниката „декупаж“. Било много забавно и интересно, докато едно момиченце, което за трети път не успявало да се справи със задачката, се разстроило и разплакало. Венета я успокоила с думите: „Но ти вече имаш най-много опит от всички – те са го правили само веднъж, а ти – цели три пъти!“ Това и при мен веднага би подействало…:)

Напоследък ясно се забелязва уклон за Коледа да се подаряват ръчно правени, уникални неща. Да се подкрепя местния и малкия бизнес, да се гласува доверие на отделни майстори и творци, а не на конвейра. Аз лично знам какво ще подаря на близките си, вече измислих и поръчах от уникалните неща на Венета, за които мисля, че много ще ги зарадват, а и с радост ще използват. Защото красотата и мечтите винаги трябва да се подхранват!

 

За контакти:  087 933 3459,

Център POSITUM, Варна

 

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени