Tag Archives: технологии


Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

  1. Проект, който може да ни помогне да постигнем целта си

Нашето разумно предложение се състои в основаването на контролен орган, който да следи изграждането на всяка база данни, свързана с радиацията и на първо място тази за Чернобил. Подобна база данни вече се съставя от Международната програма за влиянието на инцидента в Чернобил върху човешкото здраве (IPHECA). Тази програма се финансира от правителствата на САЩ, Великобритания, Русия, Франция, Германия и Япония. Отново ще ви припомня паралела, който споменах – това е все едно да разчиташ на тютюневите компании да ти кажат всичко за вредата от тютюнопушенето. Горепосочените правителства ще проведат изследването за Чернобил с помощта на Световната здравна организация.

Според нашето предложение IPHECA трябва да финансира и приеме екип от независими наблюдатели и учени, които да работят по проучването, да имат право да проверяват дали всички Правила на изследване са спазени и да публикуват своето мнение във всеки, издаден от IPHECA доклад. Благодарение на Наградата за цялостен житейски принис, можем да получим международна подкрепа и да отправим официално предложение до IPHECA за въвеждането на наблюдатели. Разбира се в това предложение няма да изискваме никакво финансиране за самите нас и нашата организация.

Ако СЗО очаква от нас да повярваме на резултатите от изследването на IPIIECA за влиянието на инцидента в Чернобил върху човешкото здраве, самата тя би трябвало да предложи в него да участват независими специалисти, а не ние да правим това.

Ако никой няма намерение да прикрива информация и ако стремежът е да бъде проведено едно внимателно и обективно проучване, тогава няма причина IPHECA да откаже да приеме участието на независими експерти. Няма причина да откаже да отдели 5% от многомилионния си бюджет, за да финансира тези независими специалисти. Дали пък присъствието на независими наблюдатели няма да снижи мотивацията на учените на IPHECA, намеквайки, че те може да се опитат да прикрият информация?

Разбира се, че не. Ние не смятаме, че учените, занимаващи се с радиационни изследвания, са измамници. Но пък и би било наивно да отричаме, че много хора биха направили компромис с високите си принципи, за да не разочароват работодателите си. Смятаме, че хората се срамуват от подобни компромиси и наистина биха предпочели да бъдат честни и да работят безупречно.

Ако нашето предложение бъде прието, ВСИЧКИ ще спечелят. Независимите наблюдатели ще позволят на служителите на IPHECA да работят съвестно, да спазват всички стандарти и правила и да се противопоставят на всички опити за сплашване или оказване на натиск. Ако финансиращите организации не са особено доволни от това, служителите винаги могат да кажат „но в противен случай независимите наблюдатели ще ни разкрият и всички ще разберат, че правим нещо нередно.” Учените на IPHECA може и публично да се противопоставят на предложението ни, но сме убедени, че дълбоко в себе си повечето от тях го ПРИЕМАТ.

  1. Това просто здрав разум ли е?

Наричаме идеята си за независими наблюдатели „предложение на здравия разум”, защото то ще помогне за изграждането на една система, която насърчава разкриването на истината и защитава хората, които я изкарват наяве, вместо да ги наказва с уволнения, както често се случва сега. Колежката ми Алла Ярошинская може да ви разкаже много по този въпрос.

Предложението ни е проява на здрав разум, защото дава на обществото инструмент, чрез който то може да поощрява поведението, което ЖЕЛАЕ, а не това, срещу което се бори. Наградата за цялостен житейски принос заслужава специална благодарност за това, че признава този важен принцип. Якоб фон Уекскул прекрасно е обобщил това, пишейки „Ако днес обществото ни не се нуждае от нови технологични решения, а от нови социални ценности и институции… тези приротети трябва да намират отражение в онова, което обществото насърчава и подкрепя.” (Цитат от предговор към „Нов световен ред: движения на местни хора за световна промяна) на Пол Екинс (London: Routledge), 1992.)

Наличието на незаивисими наблюдатели е проява на здрав разум и затова навярно много хора си мислят, че такива вече има при провеждането на проучвания на различни водове замърсители. Но истината е, че такива няма дори и само при ЕДНО изследване.

Не е късно да променим това. Но ще ни е нужна настойчивост и тя трябва да дойде от обикновените хора, от гражданското общество. Отново ще се съглася с Якоб фон Уекскул и Пол Екинс, че обикновените хора са източник на решенията. Наистина мисля, че те са ЕДИНСТВЕНИЯТ източник, защото толкова рядко се случва справедливостта да дойде „отгоре”… независимо за какво става въпрос.

  1. Реализъм относно големите проблеми.  

Познавайки тютюневата промишленост, можем да предположим, че финансиращите изследванията върху радиацията и други видове замърсители, ще се противопоставят яростно на идеята за контролен орган. Но когато тази идея все пак бъде приета, ще трябва да останем нащрек, за да сме сигурни, че независимите експерти са наистина независими. Човек трябва да е реалист, що се отнася до продажността на някои хора.

Преди няколко години един журналист ми каза, че за обикновените хора е прекалено трудно да решават ГОЛЕМИ проблеми. Според него всичко бе напразно. Отговорът ми сега, както и тогава, е следният:

Разбира, че ще е трудно да се справим с най-големите проблеми, с които се сблъсква човечеството. Но можете ли вие, или аз, или който и да е друг да се задоволи с това да насочва всичките си усилия към решаването на тривиални проблеми… само защото онези, които наистина се нуждаят от решение са трудни?

Благодаря ви!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Джон Гофман при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1992

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Важна стъпка в посока защита на здравето на целия свят

Дами и господа,

Приемам Наградата за цялостен житейски принос с удоволствие и признателност и вярвам, че тя ще помогне за насърчаването на един разумен проект; проект, който ще донесе полза на всички хора по света.

Каква е целта му? Защо е толкова важна? Какъв трябва да е този проект, за да помогне за постигането й?

  1. Целта, към която е насочен проектът ни

Целта, заради която получаваме Наградата за цялостен житейски принос, е да гарантираме, че всички изследвания относно влиянието на различни замърсители върху здравето, се основават на надеждна информация. Проектът ни започва с база данни за последиците от Чернобил, обхваща и други бази данни за радиацията, диоксина, пестицидите, живака и други източници на замърсявания.

Под база данни имаме предвид първоначалните данни за степента на излагане на замърсителя и здравното състояние на участниците в изследването. Точността на тази информация е определяща за по-нататъшните изводи, които ще бъдат направени въз основа на нея.

Ако самата база данни съдържа невярна информация – поради недоглеждане или пък нарочно – анализът на тези цифри, макар и проведен правилно, ще напълни медицинските журнали и учебници с неверни сведения. Една погрешна база данни превръща всички учени, които я използват в потенциални проводници на смъртносни заблуди, без значение колко чести и добронамерени са самите учени.

  1. Защо целта ни е важна

Последствията от фалшивите бази данни могат да са тривиални или наистина трагични. Ние обикновено се тревожим за вторите. Ако въз основа на погрешна информация в бъдеще разрешим замърсяване на прекомерно високи нива, това ще доведе до милиони страдащи от предотвратими случаи на рак и мозъчни увреждания, които могат да застрашат генетичното разнообразие на цялото човечество.

И така, надеждните бази данни не са само проблем на учените. Целта ни всъщност е свързана с една от основните грижи на обикновения човек: Здравето. Личното му здраве, здравето на децата му, здравето на внуците му.

За да намали както неволните, така и умишлените грешки при био-медицинските проучвания, научната общност е разработила Правила на провеждане на изследвания. При епидемиологични изследвания, в които се изследват групи от хора изложени и неизложени на вредно влияние, правилата изискват: сравними групи, реална разлика в дозата, научно значима разлика в дозата, внимателно възстановяване на дозата, „заслепяване” на учените, провеждащи анализ на дозите, „заслепяване” на учените, анализиращи диагнозата, забрана за промяна на входящите данни след като резултатите станат известни, избягване на прекомерното раздробяване на данните, липса на предварителни очаквания и оценки.

При изследвания на влиянието на радиацията върху здравето, за съжаление се наблюдават множество нарушения на тези правила. Вече сме доказали, че именно при неспазването на изискванията резултатите показват радиационното замърсяване в много по-добра светлина, отколкото ако изследванията се провеждаха по всички стандарти.

(Подробна информация можете да намерите в „Рак, причинен от ниски дози радиация: Независим анализ” (книга, издадена през 1990), „Холокост или нищо необичайно: разкази от една далечна страна” (1991), „Никой не може да избяга: истината за вътрешно-утробното облъчване” (1992); „Инцидентът в Чернобил: последствия от радиацията за настоящото и бъдещите поколения” (книга, издадена през 1993г.) Цялата тази информация е достъпна чрез Комисията за ядрена отговорност, Post Office Box 421993, San Francisco, California 94142, USA.)

Повечето хора не осъзнават, че ситуацията при изследванията на радиацията е подобна на това да разчиташ на тютюневите гиганти да провеждат проучвания на здравните последици от тютюнопушенето. Почти всички анализи на влиянието на радиацията се финансират от правителства, които защитават и насърчават развитието на ядрената енергетика.

Обществото има право да защити здравето си като изиска независимо „второ мннеие” относно радиацията.

След инцидента в Чернобил сред научните среди и популярните медии отново бяха разпалени някои заблуди:

(а) заблудата, че радиация получавана бавно е много по-безвредна от радиацията, излъчена при бомбардирането на Хирошима и Нагасаки, (b) заблудата, че радиацията е безвредна, освен ако не е в големи дози и (c) заблудата, че радиацията дори може да е полезна.

Като учен аз винаги съм приемал тези теории на сериозно и съм прекарал години, проверявайки верността им, чрез анализ на съществуващите доказателства. И на мен БИ МИ СЕ ИСКАЛО радиацията да е безвредна. Нима има човек, който да не желае това?

Но за съжаление, доказателствата, логиката и разума ме карат да отправя следното предупреждение: йонизиращата радиация може да е най-важният причинител на рак, вродени дефекти и генетични заболявания. Не искаме да добавяме ОЩЕ радиация към дози, които и без това получаваме естествено от природата и от които няма как да се скрием.

Когато става въпрос за радиация, рискът за човешкото здраве е много, много висок. Човечеството не може да поеме този риск и не трябва да допуска заради конфликт на интереси да бъдат създавани бази данни, противоречащи на научните стандарти и следователно ненадеждни.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Джон Гофман – истината за радиацията в малки дози

Статия: Джон Гофман (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Ала Ярошинская

„…за новаторската му дейност при разкриването на здравните рискове от излагането на малки количества радиация.”

Джон Гофман има докторска степен по ядрена/ физическа химия, както и медицинско образование. Роденият през 1918г. Гофман, става професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Бъркли. През 1942г. като студент по физическа химия, Гофман доказва, че уран 233 е способен на ядрено делене и разработва процес, чрез който той и колегите му за първи път успешно изолират достатъчно голямо количество плутоний и откриват няколко радиоактивни изотопа на урана и протоактиния. Изследователската дейност на Гофман относно химията на липопротеините и връзката им със сърдечните заболявания, му носи няколко награди. 

През 1963г. Гофман се присъединява към Лабораторията Лорънс Ливмор към Комисията по ядрена енергетика, като асоцииран директор. Той става основател и директор на звеното по биомедицински изследвания. По време на работата си там, Гофман започва да се интересува все повече от влиянието на ниски нива на радиация върху човешкото здраве. След като той и негов колега са подложени на силен натиск да не оповестяват своите открития по темата, Гофман напуска лабораторията. По-късно двамата издават книгата „Отровената власт: мотиви срещу ядрените електроцентрали” (Rodale Press, 1971, 1979), която поставя началото на ранното анти-ядрено движение.

През 1971г. Гофман основава Комитет за ядрена отговорност, малка неправителствена организация, в чиито управителен съвет влизат трима нобелови лауреати. Независимите им изследвания показват, че излагането на малки количества радиация води до много по-голям риск за човешкото здраве, отколкото признават други подобни проучвания, финансирани от различни правителства. Книгите му показват как от чистите данни могат да бъдат извлечени съответните изводи без да се използват никакви трикове за манипулиране на информацията. Целта на Гофман е да направи изследванията достъпни за обикновените хора, за да не се налага те да разчитат само на приблизителните оценки да финансираните от правителствата проучвания.

Ревю на неговата книга „За радиацията и човешкото здраве” (Sierra Club Books, 1981), публикувано в Журнала на Американската медицинска асоциация, казва: „Гофман не само показва, че владее до съвършенство тази сложна тема, но и внимателно обяснява основните й концепции”. За друга негова книга „Рентгенът: здравните ефекти на прегледа”  (в съавторство с Егън О’Конър, Sierra Club Books 1985), New England Journal of Medicine казва, че е „повратна точка в оспорвания дебат за ниските дози радиация”. За следващата му книга „Рак, причинен от радиация в малки дози”  (Committee for Nuclear Responsibility, 1990) същото издание пише, че е „великолепна и идва точно навреме”. Книгата е публикувана на английски и руски език. Други книги на Гофман са „Инцидентът в Чернобил: последствия от радиацията за настоящото и бъдещите поколения” (Vysheishaya Shkola, Minsk 1994, in Russian) и „Предотвратяване на рака на гърдата” (CNR, 1995), според която около 75% от случаите на рак на гърдата в САЩ се дължат на облъчване с радиация по време на медицински процедури.

Гофман критикува някои проучвания върху радиацията, като например ретроспективните алтерации в базата дани с оцелели от Хирошима и Нагасаки. Гофман предлага създаването на незвисим наблюдател, който да следи провеждането на подобни проучвания и да гарантира тяхната обективност. Подобен орган би наложил спазването на основни научни принципи, като забрана за промяна на входящите данни след разкриване на предварителните резултати, „заслепяване” на провеждащите изследванията и диагностиционния анализ, използване на сравними групи и надеждна разлика в дозата радиация, избягване на прекомерното раздробяване на данните, което прави всички открития статистически незначими.

Джон Гофман почива през август 2007г. на 88 години.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Sunflower Solutions – слънчева енергия за развиващите се градове

Статия: „Колко е важно да достигнеш хората: Крис Кларк от Sunflower Solutions“ на Брайън Стюарт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодили, Лоугън Тиодор и Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В тази поредица социалните предприемачи разговарят за това колко е важно да достигнеш хората. От превръщането на непознати в бизнес партньори до спасяването на наводнени централни офиси, контактите често се оказват един от най-важните аспекти при създаването и управлението на социално предприемачество.

Крис Кларк е основател и президент на Sunflower Solutions, компания, която продава слънчеви панели, за да осигури електричество на развиващите се градове.  

Dowser: Споделете нещо конкретно и осезаемо, което сте научили през последните три месеца.
Кларк: Когато завърших колежа вече имах идеята, но не знаех нищо за слънчевите панели или за стартирането на собствен бизнес. Честно казано не знаех нищо за предприемачеството. Мога откровено да заявя, че днес нямаше да съм постигнал това, което имам, ако не бях получил огромна помощ. Имам доста разнообразен екип от съветници, с който се срещам на всеки две седмици и просто споделям с тях проблемите и предизвикателствата, пред които съм изправен. Разполагам със стабилен екип от мъже и жени, които ми дават обратна връзка и не ми позволяват да направя някоя глупост. Нещата потръгнаха, когато осъзнах страстта си към Sunflower и това, към което се стремим. В началото човек живее с илюзията, че ще направи всичко перфектно. Но нещата никак не са лесни. Дълго време не изкарваш никакви пари. В един момент трябваше да реша дали да похарча всичките си спестявания за разрастването на Sunflower или да си намеря нормална работа. Реших, че парите не са най-важното нещо за мен. Знаех, че с всяка система от соларни панели, която инсталирам, давам шанс на още една общност да получи стабилно здравеопазване или чиста вода. Осъзнах, че правя това, за да помагам на хората, а не за да бъда следващия Бил Гейтс. Не се опитвах да съм като него, опитвах се да променя света и когато си дадох сметка за това, нещата наистина се промениха. Само пет месеца след стартирането на компанията през януари 2009 вече бяхме инсталирали първата си система в Кения и планирахме да започнем разрастването си от там.

От коя своя грешка или неуспех си извадихте поука?
Подцених важността на продажбите. Най-силната ми страна бе в това, че не се интересувам само от парите, но това се оказа и най-голямата ми слабост. Шест месеца след стартирането на компанията се върнах да живея при родителите си, което премахна страха ми, че един ден ще фалирам. Днес вече имаме петима служители, които бяха привлечени то факта, че технологията, която предлагаме е единствена по рода си в света. Но в края на краищата всеки трябва да изкарва някакви пари. Не можеш вечно да живееш при родителите си. Осъзнах това, преди то да се превърне в сериозен проблем. Вече сме инсталирали първата поредица от системи и сега само трябва да достигнем до повече хора.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Промяна на образованието чрез съвременни технологии

Статия: „Рагава КК: съвременен творец променя образованието чрез технологиите“ на Еша Чарба

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Доузър разговаря с твореца Рагава за последния му проект с ПолиВижън за реформа на образованието чрез нови технологии и творчество.

Dowser: Какво ви накара да започнете работа по проекта на ПолиВижън?

Бях поканен като част от проектите на Стийлкейс 100 умове. Обичам да мечтая за големи неща, а този проект бе свързан със 100 мечти.

Dowser: Какви промени бихте искали да видите в образованието – особено като се има предвид, че основно се занимавате с творчество?

За съжаление смятам, че образователната ни система все още се намира в ерата на индустриалната революция и стремежът й е да създава стабилност. Но в днешния свят това вече не е важно. Днес трябва да научим децата как да се справят и дори да приветстват промените.

Има много ученици, на чиито нужди образователната система просто не може да отговори. Твърде много деца са диагностицирани с проблеми в ученето. Мисля, че трябва да поставим под въпрос това. Ако толкова много ученици имат проблеми, може би проблемът всъщност е в цялата система, а не в тях.

Dowser: Хората като че ли са малко поуморени от технологиите – има толкова много приложения и софтуер, които обсебват живота ни. Но ПолиВижън се опитва да обедини технологиите и образованието – какво означава това? И как може да бъде постигнато?

Със сигурност имаме повече публикувани книги, отколкото софтуерни приложения, така че не мисля, че има твърде много технологии. Смятам, че днес технологиите са неизбежни и се превръщат в част от нашия начин на живот. Въпросът е имаме ли добри куратори*. Мисля, че светът се развива в тази посока и технологиите са изключително важни в този процес.

Кураторството е начин всеки да изрази творческите си заложби. Творчеството трябва да бъде изразявано, не само чрез творене. Навлизаме в кураторска фаза в технологиите. Поколението на Apple накара всеки да повярва, че е творец. Днес фокусът се измества към кураторството на всичко, произлязло от това. Това вече се е случило в литературния свят и в света на изкуството и сега е ред на технологиите.

Мисля, че най-добрия начин за вкарване на новите технологии в образованието не е чрез преобразуване на настоящата образователна система с помощта на технологиите, а чрез преосмисляне на самото образование. Това, от което се нуждаем, не е технологично обновяване на образованието, а направо ново начало, в което да участват и технологиите.

Dowser: Кои са нещата, от които трябва да се „отучим” що се отнася до образованието? 

След гимназията не продължих официално образованието си, но това не означава, че съм спрял да уча. Целият свят беше моята класна стая. Смятам, че образованието се е превърнало в нещо като догматична религия. Мисля, че е време да върнем духовността обратно в образованието.

- Обучаващите са без значение: едва когато учителите осъзнаят, че те самите не са от значение, ще могат да се превърнат в активни участници в процеса на учене. Те ще станат източник на опит, от който децата могат да черпят знания и да се поучат както от техните успехи, така и от провалите им. Образованието се взема твърде насериозно.

- Стабилност срещу нестабилност: Образователната ни система ни кара да вярваме, че даваме за децата си стабилност и целият процес е насочен към създаване на едно илюзорно усещане за сигурност. Истината е, че и най-добрата образователна система не ти осигурява гаранции за добро бъдеще. Трябва да научим децата си да се справят с несигурността и дори активно да я търсят. Дори и в своя живот обичам да поставям себе си в необичайни ситуации и изпитания, защото тогава научавам най-много.

- Наемане на симпатични учители: учителят трябва да е достатъчно харизматичен, за да направи и най-скучния предмет – интересен. Спомням си, че любимите ми учители бяха онези, на които най-много исках да приличам: или по страстта им към предмета, или самата им личност, или увереността им и т.н. Мисля, че има разминаване между това, което учениците търсят в учителите и това, което администраторите търсят в тях. Трябва да намерим начин да преодолеем това разминаване.

- В един момент се заражда истинска страст. Не й пречете! Позволете на детето да развива таланта си. Окуражавайте го, но не се намесвайте. Изкуството е нещо много лично.

- Количество вместо качество: Ако някой ми каже, че иска да е художник, му отговарям да нарисува 100 картини следващата седмица. Така те вече ще са на път да станат художници. Научих това от практиката. Приятелят ми Дерек Сивърс прекрасно илюстрира това. Разказа ми за група ученици, които се занимавали с уроци по грънчарство. Класът бил разделен на две групи. На едната група било казано целия срок да работят върху създаването на идеалния предмет от глина. А на втората група била поставена задача да изработят колкото се може повече предмети, като оценката им ще звиси от общото тегло на използваната глина. В края на семестъра била направена изложба на предметите, изработени от двете групи, като външни експерти давали своите оценки. Всяка една награда за най-красив предмет отишла при ученик, който бил от групата, работеща за количество, а не за качество. Преди правех хиляди карикатури и рисунки и така се научих как да го правя добре.

*куратор – мениджър или пазител; специалист, който се грижи за колекциите на музей, галерия, библиотека или друга институция, отговаряща за културното нследство; днес вече се говори и за дигитални куратори, които съхраняват, поддържат, събират и архивират дигитални данни с цел те да бъдат на разположение на учени, историци и изследователи. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Горивна клетка произвежда електричество от отпадни води

Учени от университета в Орегон са създали горивна клетка, способна да произвежда електричество от отпадни води, като същевременно ги пречиства. Това не е единствената подобна технология, но това, което я отличава от останалите е начинът й на действие и ефективността й.

Всички съществуващи до момента технологии за производство на електричество от отпадни води разчитат на бактерии, които разграждат органичната материя, като по време на този процес се отделя метан. Метанът се улавя и след това се използва за производството на електричество. При новата горивна клетка, разработена от университетските учени, отново се използват бактерии, които обаче окисляват органичната материя, като при този процес се отделят електрони. При движението на електроните между положителния и отрицателния полюс на горивната клетка се генерира електричество. Един кубичен метър отпадни води е достатъчен за производството на ток с мощност два киловата, което е 10 до 50 пъти повече от използваните в момента горивни клетки, произвеждащи метан.

Технологията вече е доказала ефективността си в лабораторни условия и в момента предстои разработването на пилотен проект, като учените се надяват в бъдеще тази система да позволи на пречиствателните станции не само да задоволяват собствените си енергийни нужди, но и да продават излишното електричество. Очаква се технологията да намери широко приложение в развиващите се държави, където хората, живеещи в отдалечени райони, нямат достъп нито до електричество, нито до отходна канализация и пречиствателни станции, а тази нова система може да им осигури и двете.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Дигиталните игри като източник на социални промени

Статия: „Нещо повече от игри и забавление: MTV и „Половината небе“ за дигиталните игри със социално влияние“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В днешно време онлайн игрите се превръщат в нещо повече от развлечение за тийнейджъри.

Knight Foundation и компанията Зинга от Сан Франциско, разработваща компютърни игри, постепенно се ориентират към сферата на дигиталните игри, които служат не просто за забавление, а оказват и социално влияние. И интересът към тях нараства все повече. Скорошни проучвания показват, че сред най-запалените играчи вече преобладават жените, а не момчетата в тийнейджърска възраст. 

Маюр Пейтъл, вицепрезидент по стратегическо развитие в Knight Foundation, казва, че игрите са се променили и се превръщат в част от нашата култура. Над 72% от американските домакинства играят компютърни или видеоигри удома.

Ето защо игрите се превръщат в нов канал за комуникация, посредством който социалните предприемачи и неправителствените организации могат да достигнат до по-широка аудитория. Шерил ВуДун, съавтор на „Половината небе” заедно със съпруга си и Ник Кристоф, автор в Ню Йорк Таймс, казва, че решението им да използват компютърна игра за популяризиране на движението Половината небе, което набира средства в помощ на жените по целия свят, е било продиктувано от търсенето.

„Половината небе се опитва до достигне до хората там, където на тях им е удобно и по начин, който на тях им харесва”, отбелязва Шерил.

Игри за неправителствени организации

За много запалени играчи това означава чрез социалните медии. Зинга е разположена в Сан Франциско компания, която разработва игри със социална насоченост, които умело преплита с Фейсбук. Днес компанията се е насочила към игри, които имат филантропска или друга социална цел. В компанията е създаден нов отдел, който се занимава само с това – взаимодействие с организации с идеална цел с цел разработване на онлайн игри, съответстващи на тяхната кауза.  

Вече са работили за неправителствени организации, като Спасете децата, Water.org,  Световната програма за прехрана, Relief International, Всяка майка е важна, Детска изследователска болница Сейнт ДжудОбщество за опазване на дивата природаФишър Хаус, Детска болница UCSF Benioff, а отскоро и с Фондация Половината небе. До момента Зинга са набрали около $13 милиона за своите партньори.

Kен Уебър, изпълнителен директор на Зинга, обаче е предпазлив относно тази нова тенденция. Макар да се радва, че неправителствените организации започват да разчитат на по-високотехнологични кампании и стават все по-изобретателни, виртуалните игри не са подходящо решение за всеки. Според него идеята трябва да бъде съобразена с всеки конкретен случай.

История

Уебър признава, че Зинга е сравнително нов играч в сферата на виртуалните игри със социално послание. Игри за промяна, неправителствена организация от Манхатън, е лидер в тази област повече от десетилетие. Компанията е и един от водещите партньори на Кристоф и ВуДун в инициативата им Половината небе. С помощта на канадския разработчик на игри Фрима и експертни консултации от специалистите на Зинга, Игри за промяна създава онлайн игра и игра за мобилни телефони, които допълват кампанията на Кристоф и ВуДун в подкрепа на жените.

MTV също навлиза в тази сфера преди около 10 години със станалата известна игра „Дарфур загива”, която поставя играчите в ролята на бежанец в Дарфур. Според Джейсън Рзепка, вицепрезидент по връзки с обществеността на MTV Networks, играта е играна над 4 милиона пъти от над 2 милиона играчи. MTV продължава с разработването на игри по теми, вариращи от сексуално здраве до финансовата криза.

Последното им начинание в партньорство с Knight Foundation е политическа игра, насочена към младото поколение и участието му в политиката във връзка с изборите за президент тази година. Според Рзепка “Fantasy Election ’12,” може да бъде сравнена със спортните игри.

„Вместо да награждава головете и да наказва фаловете, обяснява той, играта поощрява честността и санкционира неучтивостта.”

MTV и Knight Foundation се надяват играта да достигне до повече млади хора и да ги накара да гласуват и да бъдат политически активни. Фондацията е предоставила на MTV грант от $250 000 за разработване и популяризиране на играта.

Спечелване на емпатия

Според Пейтъл това, което прави игрите толкова успешни в социалната сфера, е техният коефициент на емпатия.

„Игрите са уникални, защото потребителят буквално се потапя в тях; те му позволяват да участва активно в случващото се на екрана – нещо, което нито една друга медия не може да предложи. Потребителите могат да придобият нови навици, да участват в ролеви игри, да решават проблеми и да си сътрудничат с други играчи”, допълва Пейтъл.

Групата на потребителите, играещи компютърни игри, става все по-разнообразна и неправителствените организации се надяват с помощта да разработчиците на игри да достигнат до тази нова аудитория и да предизвикат нейната емпатия – без значение дали става въпрос за правата на жените по света или за американската политика.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

За автора (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Гюнтер Паули (1956) е дипломиран икономист, основал девет компании, от които две фалират. Никога не е бил наемен служител, винаги работи самостоятелно. Вдъхновен от Аурелио Печеи, основател на Римския клуб, той се опитва да осъществи промените, които желае да види в света около нас. Заедно с Фритьоф Капра, Паули е съавтор на първата книга, представена в Интернет чрез широколентов видеоклип на 6.04.1995г. На 5.12.1995г. организира първата световна конференция, предавана по интернет, свързвайки Нелсън Мандела (от дома му в Претория), Шимон Перес (от офиса му в Йерусалим), Джими Картър (от хотел в Атланта) и група Нобелови лауреати с председател Ели Уизъл (намиращи се в Хирошима).

Пътува често между различни континенти, общувайки с лекота с хора от всякакви култури. Говори свободно седем езика и е живял в Швеция, Франция, Япония, Колумбия, САЩ и Белгия, което го прави гражданин на света или по-скоро съвременен номад. След като се оттегля от бизнеса си през 1994г., посвещава цялата си енергия на разработването и приложението на пилотни проекти, които доказват, че един нов икономически модел е не само възможен, но е и естествено развитие на обществото, което ще позволи чрез иновация и творчество да намерим пътя към едно по-добро бъдеще.

Прекарал е десет години в разработването на нови учебни методи, изпробвани сред над 300 000 деца и 8000 учители, голяма част от които в Бразилия, Колумбия, Египет, Япония, Германия и Южна Африка. Баснята му „Най-здравото дърво” е преведена на над 100 езика. Гост-лектор е в Politecnico di Torino и мечтае за създаването на една нова учебна система. Женен е за Катерина Бах и има трима сина – Карл-Олаф, Лоренц-Фредерик и Филип-Емануел.

Автор е на десетки книги, сред които поредица от басни, които запознават децата още от ранна възраст с емоционалната интелигентност и с различни научни принципи.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Епилог (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И това е само началото

Когато пиеш бутилка вода на ден в продължение на 25 години…

Търсенето на взаимовръзки едва сега започва. Векове на постепенна тясна специализация, довели през последните години до разработване на бизнес планове за най-малките възможни пазарни ниши, ни пречат да видим прекрасната мрежа от взаимовръзки, която се разкрива пред нас. Ако успеем да разгадаем тази мрежа, ще имаме силата да изградим едно ново бъдеще. Мрежата на живота влияе на всеки и всичко по един положителен начин. Влияе върху храненето ни, върху живота ни, върху образованието ни. Усилията, които полагаме в търсене на взаимовръзките, не са загуба на време, нито път правят живота ни по-труден. Те го обогатяват и могат да го направят по-добър отколкото някога сме мечтали. Време е да видим цялото и да открием взаимовръзките. Преди да затворим тази книга, нека разгледаме един последен пример за това какво се случва, когато си представим и осъществим на практика една система с множество взаимовръзки, за които и аз, и вие доскоро не сме и подозирали.

Нека последваме една верига от събития, произтичащи от решението да пием по бутилка вода на ден. Важно е да пием вода. Хидратирането на тялото с (алкална) вода е един от най-важните навици, които всеки трябва да притежава. Въпросът е каква вода да си купим? Дали няма да попаднем просто на филтрирана чешмяна вода, на която е поставен етикет на известна марка? Или водата е дошла от чист водоизточник на някой далечен остров или висока планина? А може и да е произведена от морска вода, чрез обратна осмоза?

Ако сте купили водата си от кафенето Хуан Валдез в Ню Йорк или Лос Анжелис, които представляват Колумбийската федерация на производителите на кафе, значи водата ви идва от проекта Лас Гавиотас във Вичада. Ако си спомняте това е саваната, която Паоло Лугари постепенно превръща в тропическа гора.

Да предположим, че решението ви да си купите вода не е еднократно. Можем с основание да твърдим, че ще пиете вода… до края на живота си. Ето какво се случва: ако всеки ден си купувате по бутилка вода само за 25 години ще сте платили на Гавиотас достатъчно средства за превръщането на още 8 хектара савана в тропически гори (1100 долара на хектар). Да, ако пиете вода от този източник, вие помагате за възстановяването на тропическите гори! Знаехте ли, че вашата покупателна сила може да сътвори подобна магия?

25 години x 1 долар на ден = 9125 долара

При разходи от 1100 долара на хектар = 8.3 хектара

В Гавиотас никога не садят монокултури. Винаги засаждат комбинация от разнообразни местни видове като:

(1) Карибски бор от чиято смола се произвеждат осем биохимикала. Фабрика се занимава с това вече над десет години.

(2) Ястрофа (лат. Jatropha curcas) – храст, който расте върху суха почва и произвежда растителни масла. Тези масла могат да заменят употребата на дизел, като в същото време няма конкуренция с производството на храни, както е при биогоривото от царевица. Храстите вече дават първите си семена.

(3) Кашу – характерно за региона растение, известно заради вкусните си ядки. При наличието на хранителни вещества в почвата и защита от други дървесни видове, кашуто е диворастящо и не се нуждае от допълнителни грижи.

(4) Гума – местно растение, за което има огромно търсене далеч надхвърлящо предлагането. Ще се нужни около 10 години, за да започне да произвежда латекса, от който се нуждае индустрията.

(5) Какао – основа за производство на шоколад; също местен вид, който процъфтява в региона.

Засаждането, отглеждането, прибирането на реколтата от тези култури и последващата й обработка носят приходи на местната общност. Въз основа на опита, натрупан от засадените 8000 хектара, знаем, че биоразнообразието бързо се възстановява. В началото в региона се срещат само 17 вида растения, а днес те са над 200. Можете ли да си представите, че пиейки вода от този източник, вие възстановявате биоразнообразието?

Засаждането на растенията, прибирането и обработката на реколтата водят до създаването на 4 постоянни работни места за всеки хектар. Извинете, че съм толкова настоятелен, но знаете ли, че пиейки вода от този източник, вие създавате две работни места? Кой каза, че един обикновен човек не може да направи нищо, за да разреши предизвикателствата, пред които е изправен света? Ако 10 милиона американци предпочетат чистата питейна вода, те ще създадат 2 милиона работни места без да има нужда от никакви субсидии, такси и по-високи цени.
Възстановената гора носи по-голямо количество дъждове, което осигурява повече питейна вода. Т.е. колкото повече вода пиете, толкова повече вода създавате. Това е силата на взаимовръзките, от които е изградена мрежата на живота. Нека го повторя още веднъж – колкото повече вода пиете, толкова повече питейна вода се създава! Знаем, че в една система цялото е повече от сбора на отделните части. И това е само началото. В добавка можем да кажем, че всеки хектар ще абсорбира 18 тона въглерод от атмосферата всяка години в продължение на поне 25 години. Това количество реално неутрализира емисиите въглерод, генерирани от 15 американци.

Т.е. пиейки вода от този източник, вие не само неутрализирате собствените си емисии и емисиите, генерирани при транспорта на водата, но и въглеродните емисии на още 14 души. Май вече започва да звучи твърде хубаво, за да е истина! Да, ако вземете просто една отделна бутилка вода, която не е нищо друго освен H2O в пластмасова опаковка, няма да откриете нищо подобно. Но когато видите цялата система и всички взаимовръзки в нея, нещата стават все по-хубави с всяка следваща стъпка.

18 тона неутрализиран въглероден диоксид на година на хектар е равно на 144 тона за 8 хектара. В продължение на 25 години това ни дава 3600 тона CO2. Ако всеки тон CO2 бъде изтъргуван на пазара за въглеродни емисии за 25 години това ще донесе допълнителни приходи от 10 800 долара, което на практика удвоява приходите от продажбата на вода. Това прави проекта още по-изгоден от икономическа гледна точка. На практика така се изгражда социален капитал и едно по-добро бъдеще за цяло поколение, живеещо в регион, затънал в бедност.
Когато – благодарение на това, че ще пиете по бутилка вода на ден в продължение на поне 25 години – в Гавиотас бъдат засадени по 1100 дървета на хектар, ще е нужно гората да се разреди, за да продължи екосистемата да се развива по естествен път. Около 500 дървета ще трябва да бъдат отстранени между шестата и десетата година от засаждането им. Това ни дава еднократен добив от 200 тона дървесина или 25 тона от хектар. Тази дървесина покрива доживотните ви нужди от мебели и хартия. Остатъкът от дървесината може да се използва за производството на етанол, който е идеален заместител на бензина. Остатъците от целулоза пък се изгарят в пещ, като топлината се използва за генериране на пара, а тя – за устойчиво производство на електроенергия. Източникът на гориво е възобновяем, устойчив и не се конкурира с производството на храни, като всичко това е възможно благодарение на факта, че пиете вода от този водоизточник.

При разработването на система, в която всичко е взаимосвързано, възникват парични потоци, които осигуряват социален капитал и мир. Може да ви се струва преувеличено, но е вярно. Защо? Защото, когато хората имат вода, храна, подслон, работа, здравеопазване и образование, просто няма причини за възникването на вражди между тях. Освен това всеки втори жител на Гавиотас свири на някакъв музикален инструмент, а когато хората пеят и танцуват, сред тях няма място за оръжия и насилие.

Можете да достигнете до същите изводи и ако започнете анализа си от някоя друга точка. Да кажем, че се тревожите за въглеродния си отпечатък и искате да неутрализирате прекомерната си употреба на твърди горива, която допринася за климатичните промени. Можете да решите да си купите въглеродни кредити, които са по около три долара на тон или средно по 250 долара на година. Ако правите това в продължение на 25 години ще сте дали 6250 долара за възстановяване на биоразнообразието и тропическите гори, създаването на работни места, осигуряването на питейна вода и всички останали хубави неща, които вече разгледахме.

Можете ли да си представите през следващите няколко десетилетия цялото ни производство и потребление да изостави този модел на основен бизнес и да започне да открива и създава взаимовръзки, така както Вселената и майката Земя правят вече милиарди години? Тогава епохата на недоимък ще остане в миналото и ще живеем в хармония с всички други живи същества на тази планета.

Може би всичко това ви звучи като една мечта, но най-доброто, което можем да постигнем в живота си, са именно мечтите.

Тази нова икономика ще възникне благодарение на връзките, които откриваме и използваме за благото на цялото човечество… т.е. на всеки един от нас.

www.gaviotasoffsetts.org

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Мрежите са отворени и еволюират (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Мрежите са отворени и еволюират от хаос и безредие към по-висока ефективност и ред.

Бизнесът действа в условия на непрекъснати промени, които не могат да се предвидят или предскажат. Следователно той трябва да остане отворена система, усещаща промените и способна сама да създава нови тенденции. Производствената система трябва на всяка цена да избягва затварянето на веригата. Ако бизнесът се стреми към затворена система, транспортните разходи нарастват (защото нищо не се обработва на място) и онова, което не е необходимо за производството на крайния продукт, просто се озовава на боклука. Важно е производствените системи да бъдат гъвкави, подобно на паяка. Спомнете си, че каквото и да яде той, винаги успява да изпреде същата висококачествена нишка, която прави паяжината му толкова здрава.

Една система остава гъвкава ако разполага с достатъчно източници на обратна връзка, които й позволяват да идентифицира нови възможности за генериране на допълнителни приходи. Можем да кажем, че суровините представляват хаоса, защото не могат да бъдат използвани пряко за задоволяване на нуждите от вода, храна, подслон, здравеопазване и енергия. Непродадените продукти в склада и боклуците, които се озовават в депата или се изгарят също могат да бъдат възприети, като признак за хаос. С времето производството и потреблението ще помогнат за постигането на по-високо ниво на порядък. Това означава, че при същото или дори по-ниско ниво на входящи ресурси, с малко допълнителна енергия и с минимални отпадъци, получаваме по-висока добавена стойност. Потенциалното развитие и подобрение на практика няма граници. Всичко зависи от въображанието и творческите способности на смелите хора, които желаят да се занимават с предприемачество и не се страхуват да поемат отговорност.

Това означава, че Вторият закон на термодинамиката, според който всичко еволюира от хаос към порядък в една затворена система, може да бъде адаптиран и към отворена такава, осигурявайки възможности, които днес дори не можем да си представим. В първата глава описахме как земята е еволюирала от прости към сложни форми на живот, от хаос към порядък, благодарение на преобразуването на огромния поток енергия в мрежа от взаимовръзки. Тази непрекъснато еволюираща мрежа обогатява живота ни и ни позволява да удовлетворяваме основните си нужди от материя и енергия. Човешкото разбиране за природните системи предполага, че земята може да продължи да еволюира. Успокояващо е, че последните икономически теории съответстват на най-ранните ни познания за способността на природата да създава от нежива материя и ограничен брой живи клетки едно безкрайно богатство от живи организми. Това означава, че икономическите аксиоми на третото хилядолетие са в хармония със законите на физиката, биологията и химията, потвърдили валидността си в продължение на милиони години.

Настоящата икономическа система, която се основава на централизирано управление и развитие на едно основно бизнес направление, не е лоша, но не е и достатъчно добра. В тази система има много място за развитие, предприемачество и иновации. Настоящата икономика има потенциал да отговори на нуждите на хората при условие, че продължаваме да откриваме нови и нови взаимовръзки между продуктите и процесите. Това всъщност е и основната цел на икономиката – да произвежда повече от едно и също количество входящи ресурси. Следователно ако икономистите сериозно се захванат с повишаването на производителността чрез създаване на повече добавена стойност от по-малко невъзобновяеми и повече възобновяеми ресурси, ще бъде създаден един модел на производство и потребление, който подобрява живота на Земята. За съжаление повечето от настоящите бизнес практики изобщо не насърчават живота и е крайно време да променим това. Вярвам, че съществува начин за развитие на устойчиви бизнес практики.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени