Tag Archives: технологии


Увеличаване на производителността (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Увеличаване на производителността, създаване на работни места и премахване на замърсяването.

Синята икономика, основана на системен подход, обединява производителността на труда, капитала и ресурсите. В света на икономиката е разпространено погрешното схващане, че по-голямата производителност, а съответно и по-високата конкурентноспосбност, изисква съкращаване на работни места. Тази икономическа логика предполага и че безработицата е нещо нормално. Очаква се по-ниските пазарни цени, дължащи се на глобализацията, да избутат от пазара неефективните производители, които не използват ефикасно оскъдните ресурси. Тази логика е валидна само при модела с един ключов бизнес. Когато икономиката еволюира в посока развитие на интегрирани системи и всички сурови материали потекат в един безкраен кръговрат на производство и потребление, повишаването на производителността ще води и до повече работни места. Един производител на бира използва само 8% от нишестето в ечемика, а останалото изхвърля. Може би земеделците, отглеждащи ечемик, ще предпочетат генно модифицирани сортове с по-високо съдържание на нишесте. Но не е ли по-логично остатъкът от ечемичните зърна да се използва за производство на хляб? Габон внася малцов ечемик за производството на изключително добра бира, а в същото време едва успява да си плати за вноса на зърно за хляб. Използваният от пивоварите ечемик имал твърде силна миризма след употреба и затова се налагало да го изгарят. Използваните зърна, съдържащи 26% протеини просто били унищожавани. Не е трудно да си представи човек, че вместо това ечемикът може да се използва за производство на хляб, което ще намали разходите за внос на зърно, както и за изгаряне на „отпадъците”. А пещите вместо да горят ечемика, ще се използват за печене на хляб. Създаване на повече работни места и намаляване на нуждите от повече продукция – ето за това става въпрос в новата икономика.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Растеж чрез съвместна еволюция с природата (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Увеличаване на добива чрез по-малко входящи ресурси. Растеж чрез съвместна еволюция с природата.

Множество експерти по развитието в индустриализираните страни се противопоставят на растежа на икономиката. Твърди се, че в крайна сметка той ще задуши околната среда и ще доведе до дисбаланс в екосистемата, който ще застраши съществуването на човечеството, което унищожава собствената си жизнена среда. Тези експерти пренебрегват възможностите за растеж, чрез увеличаване на производителността, което е силно необходимо за хората, чиито основни потребности не са задоволени. Спирането на растежа и съответно намаляването на потреблението в развитите страни може да звучи много хубаво на теория, но на практика е неизпълнимо. Когато недостатъците се превърнат в преимущества и започнем да оползотворяваме това, което досега сме смятали за отпадък, растежът ще бъде възможен и ще успеем да задоволим основните човешки нужди без да изразходваме ограничените си ресурси. Една чаша кафе използва само 0,2% от биомасата на храста кафе… представете си какво ще стане ако използваме 100% от биомасата с помощта на петте природни царства. Увеличаваме потока хранителни вещества 1000 пъти! А потенциалното увеличение на икономическата стойност е с фактор 1.6 милиона! Кой би отхвърлил подобен растеж?

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Обединение на социални, екологични, културни и икономически цели (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Този първи принцип може да ви звучи като провокация. Целта на икономиката наистина е да обедини социалните, екологичните, културните и икономическите цели без необходимост от допълнителни субсидии или данъци. В днешно време повечето организации разбират социалната отговорност като „първо изкарваме пари, а после отделяме малка част от тях за някое добро дело”. Твърде много организации, особено в развитите страни, зависят от субсидии. Земеделието просто нямаше да съществува във вида, в който го познаваме днес, ако не бяха огромните субсидии, които фермерите получават благодарение на данъкоплатците.

Извличането на максимална печалба справедливо се сочи за основна причина за икономическо изнудване. При новия подход е очевидно, че добавената стойност включва и нефинансови ползи, които не могат да бъдат измерени количествено. Да вземем например отглеждането на воден хиацинт, смятан за инвазивно растение в Африка, като основа за борбата с недохранването, чрез отглеждането на гъби, които са източник на хранителни вещества, укрепващи имунната система на децата. Опитът ни показва, че ако разбираме добре една система, можем да започнем да извличаме стойност от нещо, което досега сме смятали за досаден проблем. В столицата на Колумбия, Богота, водният хиацинт е бил унищожаван от експертни компании, на които са били плащани милиони. Средствата, изгубени в борбата с едно богато на фибри растение, което възстановява утаените в реките и езерата хранителни вещества, могат да бъдат използвани за постигане на напредък. Предполагаемата причина за социален и икономически упадък, водният хиацинт, изведнъж се превръща в основа за развитие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Синята икономика (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 12

Мотивация плюс Последователност не познават граници
Способност плюс Мотивация е равно на сила
Разбиране плюс Способност е равно на мощ
Знание плюс Разбиране означава наличие на смисъл
Опит плюс Знание дава визия
Dee Hok turned positive

Човечеството знае как да произвежда стомана. Природата знае как да произвежда бамбук. Производството на стомана изисква огромно количество енергия, а мините оставят дълбоки следи в земята. Бамбукът от своя страна е прекрасен строителен материал. Можем да го наречем растителна стомана. Изключително устойчив е на горещ и влажен климат. Расте в тропиците и спокойно може да се конкурира като строителен материал с цимента и бетона. Не замърсява, помага за възстановяването на потоците и реките и съществува в над 2000 разновидности!

Бамбукът може да се използва три години след засаждането си. До достигането на тази възраст, той консумира 170 пъти по-малко енергия в сравнение с други строителни материали, съдържащи подсилена стомана. Издръжливостта му на опън е 28.000 паунда на квадратен инч. Какво означава това? Имайки предвид колко е трудно да си построиш къща евтино, бедните семейства започват да отглеждат бамбук. След първите три години, те получават по 65 стъбла бамбук на година от всеки 93 кв.м. площ и с тези стъбла могат да построят дома си. Или може би е по-правилно да кажем, че домът им сам си пораства от земята.

В Колумбия тропическият бамбук или Guadua angustifolia, традиционно се използва за строежа на къщи във високопланинските села. Постройки на по три етажа оцеляват повече от век въпреки дъждовете, влажността и земетресенията. Бамбукът, който расте в над 100 държави по света днес е основният строителен материал за над 1 милиард души. Той е прекрасна алтернатива на „модерните” строителни практики, които са скъпи и консумират твърде много енергия. Строителството с бамбук може да бъде и красиво, особено при наличието на дизайнери като Линда Гарланд и Симон Велез. Освен това бамбукът неутрализира и въглеродния диоксид. Какво повече може да желае човек?

Обичам да разработвам и да измислям модели на производство и потребление, които отговарят на нуждите на хората. Отказвам да приема тази концепция за недостиг, която е така характерна за днешната икономика. Размишленията тук ни карат да откриваме връзките между химията, физиката, биологията и дори управлението, икономиката и финансите. Това са взаимовръзките, които трябва да направим. Необходимо е да разберем по-ясно как бизнесът може да ни осигури устойчиво развитие. Бизнесът и икономиката са толкова решителни и понякога толкова разделящи, че е наложително да потърсим нов подход. Това, което предлагам, се основава на логиката на отворения пазар, при който информацията тече свободно и всеки може да купува и продава, за да задоволи основните си нужди с ресурсите, налични на местно ниво. Това за мен е Синята икономика, която еволюира под ритъма на Синята планета.

Този нов подход към бизнеса и икономиката, свързан с иновативно научно мислене, отговаря на основното правило при системите, според което „цялото е повече от сбора на отделните части”. Новата икономика осигурява множество парични потоци и придава по-висока стойност на активите, като в допълнение изгражда и социален капитал. Знаем много добре, че ако парите постоянно се обменят вместо да се трупат в банкови сметки, икономиката ще може да задоволява по-лесно, по-бързо и по-добре основни човешки нужди, като вода, храна, енергия, подслон, здравеопазване, образование и създаване на работни места. Единственото препятствие са онези, които са извлекли твърде много ползи от стария начин на работа и не са готови да рискуват пазарното си предимство, за да се впуснат в нови начинания.

Свързаните отрасли и интегрираното производство и потребление показват, че трябва да имаме предвид една голяма сила: „интегрираните парични потоци”. Интегрираните парични потоци на една ферма за кафе включват и приходите от производство на гъби. Така едновременното социално, екологично и икономическо развитие, се превръща в условие за извличане на по-голяма печалба. Ако фермерът реши да продължи да си отглежда само кафе, той ще си остане беден, докато експертите от Световната банка не го посъветват да изтръгне всички храсти кафе и да засади на тяхно място маракуя. Ако едно парче земя не може да издържа семейството, чрез отглеждането на кафе (или маракуя), значи е необходимо да изоставим идеята, че ще гледаме там само и единствено кафе и вместо това да диверсифицираме икономическия модел, като прибавим към кафето и елементи от останалите природни царства. Именно тази производствена система може да измъкне човек от бедността веднъж завинаги и да превърне недоимъка в задоволеност на основните нужди.

Както показа опитът в Гавиотас, възстановяването на тропическите гори повишава цената на земята, осигурява енергия и питейна вода и в същото време увеличава биоразнообразието. Отпадъците, до момента смятани за недостатък, започват да носят приходи. И благодарение на новооткритите взаимовръзки, останали досега незабелязани, проблемите се превръщат във възможности. Принципите, които важат в тази нова икономика са ясни и добре документирани. Бих искал да споделя кратко описание на основните концепции, заложени в новият икономически модел, изграден върху многобройните взаимовръзки, които постепенно откриваме. Част от икономическите принципи изглеждат обратни на всяка логика, но съм сигурен, че към края на книгата вече ще ви звучат напълно разумно. Те могат да ви подтикнат да прочетете друга моя книга, „Синята икономика”, която е изцяло посветена на тези въпроси.

Заглавията на принципите може да ви се сторят малко претенциозни. Изясняването на начина на действие на новия пазарен модел посредством 12 аксиоми си е истинско предизвикателство за днешните икономисти, но то ще ни позволи да поставим под въпрос логиката на един икономически модел, който изглежда в момента поддържа бедността. Не твърдя, че настоящата икономическа система не е постигнала нищо, напротив, тя навярно е най-добрата, която сме имали до момента. Но това не означава, че тя не се нуждае от значително подобрение.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Учене срещу преподаване II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Ученето означава да виждаш връзките сред феномени, които не си забелязвал досега.
Вацлав Хавел

В днешно време хората би трябвало да притежават инструментите и гъвкавостта на ума, необходими за намирането на уникални решения на ситуации, които се променят в зависимост от мястото и времето. За днешното поколение бързата и постоянна промяна е нещо обичайно. Новите модели мобилни телефони, лаптопи, iPad и iPhone – всъщност всички технологии – създадоха едно поколение, което не се страхува само да научава как работят новите неща. Просто така се случват нещата – забрави за четенето на упътвания и инструкции, просто вземаш iPhone-а и действаш! Тъй като целта на използването на петте типа интелигентност е постигане на здравословен стил на живот, удовлетворяваща професия, хармонично общество и устойчив свят, тази адаптация към променящите се решения навярно е най-важният фактор за успех на настоящата образователна система. Решенията трябва да се адаптират към реалността, в която живеем и към очакванията ни за едно по-добро бъдеще. Те просто не може да са едни и същи навсякъде.

Ако предложим едно и също решение за даден проблем, независимо в коя част на Америка или света се среща той, все едно отричаме индивидуалността, културата, традицията, историята, биоразнообразието, местните екосистеми и силата на съвместната еволюция. Образованието трябва да развие в децата способността да разбират местните условия, да оценяват уникалните ситуации и да си представят множество варианти за решение. Това означава, че вместо да учим децата на всичко, което знаем, трябва да им дадем основата, която ще им позволи да научат всичко, което имат нужда да знаят, за да могат да осъществят онова, което е най-добро за всички.
Препрочитайки предходните глави, се питам защо в училище никога не ни научиха, а и сега не учат децата ни да мислят системно, да откриват взаимовръзките, които очевидно създават едно пространство на иновации и промени. Ако за нас е прекалено късно, то трябва да се опитаме поне да дадем шанс на децата си. Защо програмите, които носят множество ползи не са част от учебния план? Защо дисциплината е толкова важна? Защо не приемем децата, които не са избрали един конкретен предмет, а харесват всички?

Ние, възрастните, никога не сме се сблъсквали с този начин на мислене и действие. Ние сме ръководени от Хомо Икономикус, човекът, който се стреми към пари, като превръща оскъдните ресурси в поток от приходи, позволяващ развитието на търговията. Това вече е в миналото. Но разглеждайки печатните и електронни материали за начално, средно и дори висше образование, почти не откриваме рамки за системно мислене, което би позволило на децата лесно да открият скритите взаимовръзки, които могат да дооформят мечтите им и да ги подготвят за живота. Учебната система с отворен край трябва да се превърне в част от учебната програма в училищата.

В тази книга непрекъснато ви окуражавам да „свързвате точките”. Способността да мислим и лекотата, с която откриваме взаимовръзките наричам четвъртата интелигентност. Тя може да бъде определена и като личностна черта, свързана с качества, като гъвкавост, адаптивност и възприятия, все неща, характерни за хора, които умеят да намират нови пътища и възможности. Каквито и да са вродените качества на човек, всеки един трябва да се стреми да мисли системно, да бъде новатор, който постоянно да търси нови взаимовръзки. Възрастните, които се стремят към творчески решения, са създали един здравословен начин на живот в един красив и уютен дом. Те желаят да изградят едно хармонично и устойчиво общество, в което хората няма да мислят само за себе си и за настоящото поколение. За да изградим едно по-хубаво бъдеще, трябва да подготвим по-добре за него следващите поколения.

Въпросът е как да създадем една образователна система, която да подготви всички деца за живота, така че да няма повече нещастие, бедност и болести. При настоящата система децата просто наизустяват факти и формули без те да имат никаква връзка помежду си. По физика всяко дете ще научи закона за гравитацията на Нютон и за това как ябълките падат от дървото, но никой няма да се запита как те изобщо са се покачили там. Колко деца ще осъзнаят, че дърветата не могат да растат във вакуум, макар законът на Нютон да е валиден само при условие, че ябълката… пада на земята в условия на вакуум. Колко реален е светът на науката, след като децата не знаят дори откъде идва храната им?

Рутинното преподаване не само премахва творчеството, но и възпрепятства естествената склонност на децата да търсят взаимовръзките, което води до бързо забравяне на наученото. Повечето възрастни са учили геометрия и химия като задължителни предмети в гимназията. Но като изключим инженерите и архитектите, колкото от вас си спомнят съдържанието на тези предмети? Няма нужда да ви убеждавам, че голяма част от днешното образование е откъснато от реалността, която виждат децата. Отговорите на изпитните тестове са добре известни на учителите – в тях не може да има нищо нестандартно. А в най-лошите случаи едни и същи тестове се използват вече 20 или 30 години! Няма ли да е прекрасно да дадем на децата въпроси, чиито отговори учителите не знаят? Обзалагам се, че децата, знаейки, че учителите не разполагат с отговори, ще направят всичко по силите си да намерят решенията. И съм сигурен, че ще успеят.

Създадох учебен план за деца, който е изграден изцяло върху различни приказки. Една от тях, „Кралят на сърцата” разказва за сърцето на китовете. Чрез тази история децата научават едновременно за електричеството, помпите, хранителните вещества и разликата между фантазия и визия. В приказката се казва, че китът изпомпва близо 950 литра кръв при всеки удар на сърцето си, благодарение на „разни неща” в храната му. Макар учителите да не знаят какви са тези „неща”, от опит мога да кажа, че на децата (независимо в коя точка на света се намират) им трябват не повече една-две седмици, за да разберат, че става въпрос за натрий, калий и калций. Когато попитах един психолог как става така, че не просто едно или две деца научават фактите, а целият клас ги знае, тя ме попита „А как според теб децата научават мръсни думички?” Да, едно дете научава значението на думата, другите започват да любопитстват и преди да се усетиш всички вече я използват. Нищо ново, така са се случвали нещата векове наред.

В своята същност животът е сложен и разнообразен. „Мрежата” на живота постоянно се променя и еволюира със случващото се във и около обкръжаващата я общност. Нашето поколение има склонност да търси само един завинаги верен отговор, а не цяла съвкупност от решения, които може би – само може би – в бъдеще ще се променят, а заедно с тях ще се променят и резултатите. Затова не е изненадващо, че общностите често не могат да решат проблемите си, защото те просто не успяват да открият взаимовръзката между възможностите, които се разкриват пред очите им. Можем да сме изправени пред два огромни проблема, но никога да не ни хрумне, че можем да разрешим всеки от тях, използвайки другия. Общностите и обществата са способни да задоволяват основните нужди на всички и да надграждат вродените им способности, адаптирайки се към специфичния начин на живот, към който всеки от нас се стреми.

Примерно, малко хора са наясно, че решението да станеш вегетарианец, за да спасиш животните от жестоката им съдба, може да доведе до изсичане на дъбовите гори в Китай. След като човек научи, че китайците унищожават дъбовите си гори, за да снабдяват света с гъби (като шийтаке, например), това знание заменя едно вярване, основано на погрешна логика. И така любителят на шийтаке може да преосмисли избора си да предпочете гъбите пред месото и да вземе едно по-информирано решение. Какво може да е то? Да купува друг вид гъби, да предпочита само шийтаке, отгледани от местни земеделци или да започне сам да си отглежда гъби върху отпадъците от кафе! Както казах в началото, не обичам забраните. Вместо това ви предлагам да се опитате да разберете по-добре света, като откриете взаимовръзките, които досега не сте забелязвали и видите решенията, които са оставали невидими за вас. Знаехте ли, че кафето и чаят имат твърда дървесина? След като тази взаимовръзка бъде открита, става ясно че отпадъците от подкастрянето на дърветата могат да бъдат използвани за отглеждане на гъби без да се налага да бъде отсечено дори и един дъб. И така ябълковите овощни градини също могат да се превърнат в места за отглеждане на гъби.

Друг пример, който можем да дадем, е биоразградимата пластмаса. Какво да правим, щом пластмасата, направена от царевично нишесте вдига до небето цените на тортилите в Мексико? Нека да разгледаме възможността за производство на пластмаса от хранителни отпадъци, както вече се прави в Япония. Вместо да произвеждаме пластмаса от нишесте, извлечено от царевицата, по-добре просто да си се храним нормално и да събираме всички хранителни отпадъци от ресторантите. Един прост процес позволява извличането на нишестето от остатъците от храна, а след това с помощта на гъбички получаваме съвсем същата пластмаса, която се произвежда от царевично нишесте. Първо се храним, а с останките от храната правим пластмаса. Така цената на царевицата не се покачва, не отнемаме храната на бедните и в същото време реализираме мечтата си да ползваме пластмаса, която не е произведена от извлечени от петрола съединения. Смислено ли ви се струва това?

А какво ще кажете за екологичните почистващи препарати? Знаете ли, че повечето от тях съдържат палмово масло, а за да се задоволи увеличеното му търсене, се изсичат милиони акри тропически гори? С унищожението на горите намалява и естественият хабитат на орангутана и този примат днес е застрашен от изчезване. Съществуват десетки примери, които показват пълно неразбиране на действието на целите системи. Просто не виждаме взаимовръзките и бизнесът не е готов да се раздели с идеята си за една основна сфера на дейност. Магистрите по бизнес администрация се фокусират само върху единствения бизнес, който познават, а финансовите анализатори се занимават само с единствения сектор, който наблюдават.

Спомнете си, че Старбъкс може да изкарва 1.5 милиона пъти повече от кафето, отколкото печели днес. Ако ние и хората около нас започнем да разбираме бързо еволюиращите взаимовръзки, всички инстинктивно ще се научим да откриваме онова, което до момента не е било така очевидно. Хората са по природа любопитни и откриватели и онези от нас, които съумеят да видят разликата между изолираните проблеми и взаимосвързаните предизвикателства, ще успеят да намерят и възможностите. Учебната система може да развие умствените ни способности да виждаме цялото, дори и ако понякога връзките съществуват само във въображението ни.
Производството на питейна вода е приоритет. Не са много градовете и общностите, които не страдат от силен недостиг на вода. А дори и в момента нуждите им да са задоволени, много хора се питат откъде ще идва водата им в близко бъдеще. Обратната осмоза се е наложила като стандартна практика, но възникват и нови системи, чрез които водата се пречиства без да се използват филтри, мембрани или химикали. Пречистването се осъществява чрез завихряния, които са характерни за всички водни и въздушни потоци. Знаем, че най-краткият път между две точки е правата линия, но това със сигурност не е най-енергийно ефективният път. Ако искаме с булдозер да си проправим път от една точка до друга, трябва да вземем предвид огромното триене и съпротивление. Водата, обаче, образува завихряния, които увеличават налягането и твърдите частици се събират в центъра, при което се образува нещо, като дюза, която изхвърля нечистотиите. Този цикъл може да се повтори 3-4 пъти, докато накрая получим напълно чиста вода, използвайки единствено законите на физиката.
В Алиса в Страната на чудесата историите бяха навързани по най-невероятен начин и сякаш никога нямаше да имат край, докато в един момент Алиса не се събуди и всичко се оказа само един сън! Децата интуитивно мислят и действат в рамките на взаимосвързани и дори обратни на всяка логика системи, в които алтернативите са в изобилие. Възрастните постоянно напомнят на децата си и на себе си какво е и какво не е, в какво да вярват и в какво не. В много случаи обществото приема тези вярвания и позволява мечтите и визията за един по-добър свят да бъдат заменени от една съмнителна логика, вместо смело да се отправи в търсене на собствената си истина.

Трябва да съхраним усещането си за магия и чудеса, което продължава да ни привлича към Природата. Трябва да изживяваме, изучаваме и откриваме скритите връзки преди съвсем да сме се пристрастили към телевизора и компютрите. Трябва да усещаме страстта, която идва с изграждането на нашия малък свят, в който бихме искали да живеем. Някой, който никога не е опитвал портокал, няма да знае какъв е вкусът му, докато не отхапе сам първото парченце. Ако никога не сте слушали Моцарт, няма как да си представите колко хубава е музиката му. Ако никога не сте поглеждали на реалността около нас, като на един огромен взаимосвързан свят, няма как да усетите удоволствието от положителното мислене и да си представите логични решения, основани на науката, които могат да променят всичко още сега. След като вече сте наясно с това, нека опитаме Дзен и Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Учене срещу преподаване I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Част IV
Бъдещето е в нашите ръце
Глава 11

Достигай, не преподавай
Представяй, не налагай
А.С. Маджали, бивш ректор на Университета на Йордания

На какво друго трябва да научим децата, освен да откриват взаимовръзките с помощта на системно мислене в рамките на добродетелите и науката и благодарение на емоциите, изкуството и желанието да променят нещата? Годишният доклад на OECD „Всичко за образованието с един поглед” твърди, че ако правителството намали бюджета за образование с 30%, оценките на учениците ще си останат на същото лошо ниво, като в момента. В последния доклад пише също така, че ако методите на преподаване не се променят, всички допълнителни средства отиват на вятъра.

На какво учим децата си? В днешно време първото нещо, върху което акцентираме, е четене, писане и математика. Учебните предмети се смятат за основа на знанието, но твърде често се фокусират единствено върху четене и математика. Хората могат да използват вродената си интелигентност в комбинация с научни открития, които са направили сами без дори да са стъпвали в класната стая. Да вземем например Теб Медюп – първият доктор по астрофизика в Южна Африка. На 13-годишна възраст той направил първия си мини-телескоп. А по-късно създал най-големия телескоп в южното полукълбо. Дядото на Теб му разказвал за една важна звезда, наречена Нака. Нака е ярка звезда, която бележи началото на зимата. Когато хората я забележат в ранните утринни часове, знаят, че е време малките момчета да оставят мама и татко и да тръгнат на училище. На езика сетсвана „Нака” означава звездата-рог, защото в миналото хората свирели на рог от крава, за да оповестят, че звездата е била забелязана за пръв път и тържествата в селото можели да започнат. По-късно Теб научил, че астрономите наричат Нака Канопус – втората най-ярка звезда на небосвода.

Герг Достър, филмов продуцент, се свързал с Теб с молба да му помогне в заснемането на документален филм за традиционните африкански познания за нощното небе. Документалният филм бил едно пътуване през Африка в търсене на връзката на африканските племена с космоса и изследване на това как звездите определят ежедневието на племето Догон в Мали или на бушмените в Намибия. За тези хора знанията за движението на звездите са въпрос на живот и смърт. Впечатляващо е каква важна роля заемат звездите в ежедневието им. Използват ги за предсказване на началото на дъждовния сезон, а благодарение на това определят и кога да засеят посевите си. Познанията им за звездите са изключително точни. Теб се срещнал с един старец от племето Догон в Мали, който му разказал с големи подробности за позицията и момента на изгряване на Плеядите. Когато сверил разказа на възрастния човек с информацията, дадена му от специализирания софтуер на лаптопа, който носел, Теб открил, че всичко напълно съвпада.

За съжаление настоящата образователна система се смята за пренатоварена и науката се преподава по толкова остарял и разпокъсан начин, че учениците не могат дори и да си представят какво е приложението на знанията в реалния свят. Колко хора са наясно, че наблюдавайки звездите, можеш да разбереш кога да започнеш сеитбата? Учебните предмети са основни умения и концепции, които улесняват мисленето на едно по-високо ниво. Трябва да знаем да четем, да пишем, да правим някои основни сметки и да решаваме някои задачи – колкото да се оправим в живота.

Бразилският педагог Паоло Фрейре може да научи неграмотни възрастни да четат и пишат само за няколко седмици, като просто се фокусира върху онези неща, от които те се нуждаят и които харесват. Вече споменахме, че когато има желание, има и начин, а когато има страст, успехът идва бързо. Защо тогава на хората в развитите страни им трябват години, за да научат децата си на азбуката? Може би защото им я преподаваме толкова разпокъсано, че децата не я свързват с нищо. Просто си помислете колко много време се отделя, за да се научат децата да четат. В края на началното училище потресаващ брой деца все още не могат да прочетат дори и един параграф. Остарялата педагогика все още смята, че децата имат един празен мозък, който просто трябва да бъде напълнен с цялата информация, която знаем. Това е основната критика, която OECD отправя към клуба на богатите и консервативния му подход.

Единствената възможност е обществото ни да започне да гледа на образованието, като на един трамплин, който дава на децата начални познания и рамка на живота. Тъй като училищата смятат, че целта на преподаването е получаването на добри оценки, децата се затрупват с информация, подготвят се за изпити и попълват стандартни тестове, измерващи успеха им. Това представляваше образованието, когато през 1974г. завърших колежа Синт-Ливенс в Антверпен, Белгия. Тридесет години по-късно нищо не се е променило. Най-лошото е, че някои правителства отпускат на училищата средства в зависимост от резултатите, които получат учениците на тези тестове. Така че дори и някое училище да не е съгласно шест седмици в годината учениците непрекъснато да решават тестове, то е принудено да ги проведе, защото в противен случай няма да получи финансиране. Това ли е начинът да не позволиш на нито едно дете да изостане ? Това е начинът да изостане едно цяло поколение, както коментира CNN в предаването си, посветено на образованието, излъчено през лятото на 2007г.

Вече знаете, че можем да обвържем научните концепции с ежедневието, като прибавим към тях емоции, изкуство и математика. Хиляди научни концепции могат да бъдат обяснени с примери от дома, офиса, училищата и дори магазините. Тези научни знания представляват бизнес иновации. Те дори позволяват на децата (и родителите им) да си представят един нов бизнес модел, който използва местните ресурси и задоволява основните нужди на всички. И което е още по-добре, бизнес моделите дори могат да направят хората щастливи! Това ми напомня за Синята икономика, която описах в една друга своя книга. Не е нужно децата да се превръщат в дизайнери на сухи сепариращи тоалетни, но при силен недостиг на вода, децата може да са тези, които ще внесат в дома вече съществуващите технологии, защото те разбират принципите, които стоят в основата и могат да ги обяснят на достъпен език. Децата бързо схващат, че щом телата ни са еволюирали в продължение на милиони години и са започнали да отделят течностите през един канал, а твърдите вещества – през друг, просто няма логика веднага след изхвърлянето им да ги смесваме отново и то с питейна вода. Защо еволюцията ще си прави целия този труд да ги разделя, ако целта е накрая да ги смесим?

Настоящото поколение ще трябва (и ще иска) да създаде един здравословен стил на живот, едно положително бъдеще за себе си и за своята общност и едни устойчиви и икономически изпълними решения за целия свят. Ще трябва да се справим с големи катастрофи, като унищожението на тропическите гори; неудобната истина за климатичните промени; драстичния ръст на ракови и инфекциозни заболявания сред деца и възрастни; разпространението на алергии; разрушаването на цели екосистеми поради замърсяване (и невежество); и най-лошото – страданията и гладът сред бедните хора. В този сложен свят с ограничени ресурси, устойчивостта трябва да се основава на разбиране на научните принципи, улавяне на огромните, останали незабелязани до днес, възможности, използване на невероятното портфолио от иновации, доказани от природата и дълбоко уважение към културата и традициите.

Доброто образование трябва да дава основата, от която може да започне решаването на проблемите, а не да дава готови решения, които просто трябва да бъдат научени наизуст. Има толкова много книги, които ти предлагат 10 начина да забогатееш бързо, 10 начина да бъдеш щастлив, 12 начина да отслабнеш и всички те дават готови решения, които може и да подействат при някой, но със сигурност не са валидни за всички. Спомнете си, че децата, които са наясно с различията, включват адаптацията и уважението към добродетелите. Нуждаем се от способността да разбираме над 1000 научни концепции и 100 иновации, които могат да променят бизнеса завинаги. Има толкова много научни открития, а толкова малко от тях са популяризирани и още по-малко са представени в своята взаимосвързаност.

Трябва да можем да решаваме линейни задачи като 1 + 1 = 2, но трябва да умеем да се справяме и с нелинейни проблеми. Знаете ли, че почти нищо в природата не е линейно? Почти всичко в природата е нелинейно, с изключение на начина на мислене на хората. Учебната програма може да е пълна с научни факти, но целта им трябва да е да ни запознаят с колкото се може повече концепции. Трябва да има интердисциплинарни проекти, основаващи се на някакъв цикъл, като например смяната на сезоните и всичко това да обединява в себе си изкуство, наука, литература, математика, танци, музика, технологии, икономика, управление и т.н. Научните концепции се научават най-добре чрез изследване, чрез изграждане и разрушаване на моделите. Как можем да научим за свиването и издръжливостта на опън или за сградите с климатични системи, ако нямаме представа как работи всичко това въз основа на основните принципи на физиката, обясняващи изравняването на въздушното налягане и действащите сили в материалите?

Трябва да преодолеем пропастта между изкуствената образователна среда в училище и в интернет, и реалния свят. Трябва да свържем желанието си да сме здрави в средата, в която живеем, и стремежа си към щастие. Много по-мотивирани сме, когато попаднем в пространство, което в буквален и преносен смисъл ни разкрива света, чрез естествени учебни средства, като интернет, литература, изкуство. Не трябва просто да поглъщаме факти, които след това да повтаряме наизуст. Ученето трябва да се основава на изследвания и проучвания, които водят до нови идеи и открития. Това е един поток от безкрайни възможности и факти, основани на науката, който ще накара децата да копнеят за още повече знания… повече, отколкото сме в състояние да им дадем днес. Ако успеем в това начинание, следващото поколение ще оправдае очакванията ни да постигне повече, отколкото ние някога сме мечтали.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Може би си заслужава да разгледаме разговорите, които възникват след презентациите. Децата, заобиколени от членове на семейството си и от учители, които са физически по-големи, по-силни и дори налагащи своето мнение, са впечатлени от теорията за еволюцията, според която оцеляват само най-силните. Смята се, че за да бъдеш най-силен, се нуждаеш от власт, пари и физическа издръжливост. Много хора вярват, че властта и парите гарантират оцеляване и носят щастие. Но какво прави видовете от петте природни царства силни?

Едно растение или животно може да е най-силно не само защото родителите му са били такива. В природата най-силен е този, който дава най-много. Принципът е прост, всичко, което не ти е нужно, се дава на някой, за когото то е полезно. В природата важи една много проста концепция: „Отпадъкът на един е ценен за друго живо същество от друго природно царство”. Това води до създаването на мрежа от взаимосвързани видове, принадлежащи към петте природни царства, като всеки вид има полза от „отпадъка” на друг. Нека вземем за пример дървото.
Дърво с много плодове би привлякло много птици, които се хранят с тях. Колкото повече са плодовете, толкова повече птици ще дойдат. Колкото повече птици има, толкова повече ще е и птичият тор. Този тор е това, от което птиците не се нуждаят след като са изяли и преработили хранителните вещества от плодовете. Алкалният птичи тор е идеална храна за микроорганизмите в почвата. Колкото повече тор има, толкова повече ще са и бактериите. А колкото повече са те, толкова по-богата ще е почвата. Колкото по-богата е почвата, толкова повече дъждовна вода ще попива в нея и толкова повече хранителни вещества ще има за дървото. То ще получава хранителни вещества чрез корените си и ще развие нови листа. Колкото повече листа има дървото през пролетта, толкова повече енергия ще получи то от слънцето, благодарение на хлорофила и толкова по-голямо и високо ще порасне. Колкото повече листа има през лятото, толкова повече ще опадат през есента. А сухите листа, от които дървото няма нужда, се озовават на земята. Те създават дебел килим върху горската почва и са любима храна на гъбите. Гъбите обаче не са сами, а се придружават от земни червеи и мравки. Тези трудолюбиви същества прокопават тунели в почвата в търсене на храна.

Гъбите и червеите, заедно с микроорганизмите в почвата разграждат отпадъците от дървото и ги превръщат в хумус. Колкото по-богата на хумус е почвата, толкова повече растения ще растат на нея и толкова повече цветове ще разцъфтят напролет. Колкото повече цветове разцъфтят, толкова повече пчели ще дойдат, за да се хранят с нектара им. А това от своя страна води до повече семена и плодове и съответно повече почвени бактерии, благодарение на тора от птиците, дошли да се хранят с плодовете.

Следователно оцеляването и евентуално силата на екосистемата зависи от споделянето на това, от което един вид не се нуждае. Вероятно това е най-основната ни роля в обществото и всеки споделя тази отговорност. Така че добродетелта на съвместната отговорност означава, че сме длъжни да споделяме това, от което не се нуждаем. Това, което за нас е отпадък, трябва да дадем на някой, който може да използва този „отпадък” за нещо полезно. Тази система, в която всеки споделя и дава това, от което не се нуждае, ще еволюира ще осигури на всички здраве, щастие и сила.

Това просто наблюдение на Природата ни учи на много. Само онези, които уважават най-малките и най-слабите, имат възможност да станат най-силни. Представете си какво щеше да е ако дървото не харесваше червеите. Ако ненавиждаше „това сляпо и грозно същество без крака” просто защото няма представа какво е да имаш глава и опашка. Ако дървото можеше да наложи това си мнение, наоколо нямаше да има червеи. Прогонени от това мощно дърво, червеите щяха да си намерят дом около някое друго. След като всички червеи бъдат прогонени, дървото може и да е доволно, че вече не е заобиколено от тези „низши” същества, може дори да оцелее и да продължи да расте, но със сигурност няма да е най-силното в цялата гора.

За съжаление индустрията ни не действа по същия начин. Тя се фокусира върху основния си бизнес и смята всичко, което не й е нужно, за отпадък. Всеки път, когато се изправим пред въпрос, който не можем да решим, го наричаме проблем. А когато природата се изправи пред същество, с което не може да се справи, въпросът се разрешава от друг вид, най-вероятно принадлежащ към друго природно царство. Боклуците са проблем само в едно общество, което още не разбира как отпадъците на един могат да се превърнат в храна за друг. Също така няма смисъл да предложиш отпадъците на някой от своето семейство, трябва да ги предложиш на някой непознат. Членовете на собственото семейство ще бъдат обидени, а членовете на друг природен вид ще бъдат благодарни. В индустрията има излишък от отпадъци, защото те не се споделят с други отрасли и не се ценят, а се смятат за нещо неприятно и досадно. Обикновено заравяме или изгаряме отпадъците. Това означава, че потенциалните ползи от всеки елемент се пренебрегват и унищожават. Не е ли логично младежите да желаят преразглеждане на значението на думата „производителност”?

Може би най-хубавата добродетел, която бе спомената по време на разговорите, бе „мечти”. Да, децата са наясно, че родителите, учителите и цялата учебна система имат за цел да ги запознаят с реалния свят. Но те не искат да се отказват от мечтите си. Жестоката реалност е, че в някакъв бъдещ момент те ще трябва да започнат да изкарват прехраната си. Децата са заобиколени от твърде много възрастни, които очевидно не харесват работата си и плащат за свободата си през уикенда с дълги часове в офиса през седмицата. Истинският шок за Алиса в Страната на чудесата е, че след толкова радост и вълнуващи открития, тя се събужда и осъзнава, че всичко е било само един сън. Децата желаят да превърнат мечтите си в реалност и макар да са наясно, че няма да се появи принцът на бял кон, те биха искали да работят нещо, което харесват.

Когато бях в университета много от нас, които участвахме в студентската организация AIESEC, мечтаехме да създадем своя компания, сами да сме си шефове и сами да начертаем своя път в лабиринта на бизнеса. Но след като получихме дипломите си всеки се втурна в търсене на работа и само един от нас (аз) бе създал собствен бизнес в рамките на 6 месеца след дипломирането си. Защо сме готови да се откажем от мечтите си в името на парите и трупането на опит, когато светът така се нуждае от предприемачи, изпълнени със страст и социална отговорност и притежаващи добра доза творчески заложби, способни да надхвърлят познатите ни граници? Ако създаваме нов бизнес само когато имаме достатъчно опит, ще можем да променим само малка част от това, което сме се научили да правим. Затова и искам да ви представя възможностите, а не да налагам мнение и готови решения; да достигна до вас, а не да ви науча на сухи факти.

Успокояващо е да знаеш, че добродетелите, които следващото поколение цени и показва след като се запознае с огромните възможности на живата мрежа, в която всичко е взаимосвързано, са насочени точно към това, от което се нуждаем. Мечтаенето, изживяването на мечтите и превръщането им в реалност вероятно е най-вдъхновяващото нещо в живота и трябва да призная, че много мои мечти се сбъднаха (макар по пътя да имаше и някой друг кошмар).

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Не е изненада, че децата, наблюдавайки родителите си, слушайки различни разговори, четейки блогове, смятат устойчивостта за един добродетелен начин на живот. Макар да нямат властта и средствата да живеят устойчиво, докато още зависят от родителите си, те имат търпението (още една добродетел, спомената от тях) да осъществят промените, когато пораснат. Разбирате ли? Когато си на 5 години, 30 години напред ти се вижда един нормален времеви хоризонт и е лесно да мислиш за бъдещето. Но когато си на 50, 30 години напред ти се вижда като предела на възможностите ти, ставаш нетърпелив, по-склонен към компромиси и се радваш на всякакви добри новини, макар дълбоко в себе си да знаеш, че нещата никак не са блестящи. И което е по-лошо, правим се, че не забелязваме неволните последствия от желанието си да решаваме и действаме бързо. Понякога тези нежелани последствия се превръщат в огромни съпътстващи щети, които приемаме сякаш сме някакви военни стратези, борещи се с терористи.

Питали ли сте се какво означава „органичен”? „Органичен” означава, че някоя независима организация сертифицира какво „няма в продукта”. „Органично” не ви дава никаква информация за това, което ядете. Този термин е логична реакция на широкото разпространение на токсични химикали, като DDT през 60-те години, когато държахме да знаем, че в храната ни не се съдържат тези токсини. Сега е време поглеждайки храната си да се запитаме „какво има в нея”. Не е достатъчно да знаем количеството протеини, мазнини, въглехидрати и минерали. Трябва да познаваме цялата система, довела до производството на този продукт.

Фермерът получил ли е справедливо заплащане за труда си? Фермата му отглежда ли местни видове и развива ли биоразнообразието? Продуктът местен и пресен ли е или е откъснат зелен и транспортиран от другия край на света? Храната част ли е от културата и традициите на местното население? Земеделските отпадъци използвани ли са за отглеждане на гъби и останалият след това субстрат използван ли е за животински фураж, или всички боклуци са оставени да изгният, отделяйки в атмосферата метан? Има толкова много неща, свързани с храната ни, за които дори не се сещаме да попитаме. Но тази жива мрежа, която разкриваме, задавайки въпроси за храната си, ни обяснява защо децата посочват „отворените системи” и „познаването на собствените граници” като добродетели на своето поколение.

17. Умножаване на доброто – Ако нещо работи добре, природата го възпроизвежда. Ако нещо не работи, то просто се изтегля от употреба. Природата не налага това, което не отговаря на най-високите стандарти, а умножава само най-доброто.

18. Всички са интелигентни – Антропоцентризмът поставя човека в центъра на Вселената. Но всеки вид, с който делим тази планета, е еволюирал в уникална част от сложна система, към която принадлежим и самите ние. Няма един най-добър, защото приносът на всеки е важен за мрежата на живота.

19. Ред – Природата създава порядък в хаоса. Силата й да използва енергията на слънцето и гравитацията във вселената, за да изгради един прост в началото живот, който постепенно еволюира в сложен, но предвидим и следователно подреден свят, ни кара да надхвърлим концепцията за дисциплина, при която просто се спазват правилата, и да преминем към концепцията за реда, при която правилата на химията, биологията и физиката се прилагат по различен начин във всяко от петте природни царства.

20. Мислене за бъдещето - Природата прилага сложна концепция, наречена автопойезис . Способността да се еволюира, включва способност за изграждане на нови елементи, когато такива са нужни от гледна точка на ефикасната употреба на енергията и хранителните вещества. Тази способност за създаване на необходимото за конкретно време и място е била наблюдавана и от Дарвин, който забелязал, че на островите, където има костенурки кактусите са развили стъбла, които да попречат младите клонки да бъдат изядени, докато на островите, където не живеели костенурки кактусите нямали стъбла.

21. Мечти – Най-голямата добродетел е да продължаваме да мечтаем за бъдещето и живота с радост и страст, които ще ни дадат енергията да се справим с трудностите и да се борим за истинските си мечти, а не за някакво тяхно бледо подобие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Желанието на децата още от съвсем малки да живеят устойчиво е било демонстрирано многократно. Най-ясно разбрах това, когато бях поканен да говоря с група от 3 до 5-годишни деца в училището Монтесори в Санта Фе, Ню Мексико точно по времето, когато регионът бе засегнат от силна суша, която доведе до проблеми с водоснабдяването. Всяко семейство бе помолено да използва вода само за задоволяване на най-неотложните потребности. Миенето на коли и поливането на моравите бе напълно забранено. Училищният директор ме помоли да споделя с децата няколко идеи как да пестят вода удома.

Влязох в стаята, пълна с деца, насядали по пода, носейки половин чаша вода. След като учителят ме представи се настаних сред децата. Последва миг на тишина, в който огледах стаята, повдигнах чашата с вода и я посочих, задавайки въпроса „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Тези думи малко стреснаха децата. Те се спогледаха притеснено и накрая едно момче от предните редици се осмели да каже „не пишкаме в чаши с вода”. След още миг мълчание попитах децата „Кой има куче вкъщи?” и над половината вдигнаха ръка. „А как пишка и ака кучето?” Последва подробно описание и демонстрация. Децата се развеселиха и атмосферата стана по-спокойна, без напрежение, докато не повдигнах отново чашата си и не попитах пак „някой иска ли да се изпишка в чашата с вода?” Този път едно момче от задните редици извика „Ние не правим така!” Не казах нищо, огледах стаята и сред учениците пак се настани известно притеснение, докато не попитах „Кой има котка вкъщи?” Описанията и демонстрациите започнаха наново, но този път в тях присъстваше и котешката тоалетна. „И мирише ли тя?”, попитах. „Разбира се, че не, само трябва да я сменяш веднъж седмично.” Децата се забавляваха да разказват и показват как котките ползвали котешката тоалетна и как женските и мъжките котки го правели по един и същ начин.

Този път само трябваше да повдигна чашата в ръката си и половината деца извикаха „неееее”, а едно момиченце дори добави „глупчо!”. Ставаше все по-забавно, а учителят им вероятно се страхуваше, че нещата излизат от контрол. Попитах „кой има канарче вкъщи?” и навярно за част от секундата на децата им е минало през ума как птичето прелита над учителя им и точно тогава на глава му пада птиче ако. Впечатляващо е, че където и по света да разказваш тази история, децата винаги си представят тази забавна картина на птиче ако, падащо върху учителя им. Децата бяха забелязали, че птиците не отделят твърдите от течните вещества, а също така знаеха, че клетката им трябва да се почиства веднъж седмично. Когато отново вдигнах чашата си, цялата стая се разшумя. Попитах ги „Предполагам, че вече не носите памперси; какво беше първото нещо, което направихте тази сутрин след като се събудихте?” Няколко деца се загледаха в пода, избягвайки погледа ми, други се замислиха, търсейки връзката и след 10-15 секунди част от тях се хванаха за главата и възкликнаха „изпишкахме се в питейна вода!”.

След подобна презентация е нормално да получа обаждания или мейли от родителите на децата. Този път обаче те дойдоха от отчаяни майки и бащи, питащи какво да правят с дъщеря си, която отказвала да отиде до тоалетна и настоявала, че щом котката може да ползва котешка тоалетна, защо да не може и тя, и че при недостиг на вода най-глупавото нещо, което можем да направим, е да пишкаме в питейната вода. Родителите просто не можеха да проумеят това, което децата бяха разбрали веднага. Децата никога не забравят и не прощават, че родителите им правят изключение за птиците, котките и кучетата, но самите те продължават да пилеят този най-ценен ресурс на Синята Земя. Знам, че някои от момичетата от онзи клас бяха толкова упорити, че на родителите не им остана друг избор, освен да си инсталират суха сепарираща тоалетна. А „бедните” им майки и бащи бяха принудени също да я използват, за да запазят мира удома.

Този пример е тясно свързан с петата интелигентност – способността да караме нещата да се случват. Нашето поколение може да говори много за устойчивостта, но не е наясно с това, което реално може да направи. Дори и да прочетем книга от сорта на „50 начина да спасим Земята”, знаем прекрасно, че ще попаднем в капана на простите, бързи „решения”, които реално не оправят нищо. Мислили ли сте някога за биоразградима пластмаса от царевично нишесте? Разглеждали ли сте последствията от използването на биогорива от царевица? Дали пластмаса или гориво, което прави храната по-скъпа са наистина устойчиви? Съгласни ли сте, че когато хората гладуват не може да става въпрос за устойчивост? Когато вместо да се използва за храна на хора и животни, царевицата се превръща чрез тройна химична реакция в пластмаса, тази биопластмаса може и да е биоразградима, но в никакъв случай не е устойчива. А ако някога можехме да попитаме пластмасата и да получим отговор от нея, тя изобщо нямаше да помни, че е направена от царевица, заради сложните химически преобразувания. Когато вместо да служи за храна на хора и животни, царевицата се използва за производство на биогориво, което годишно на акър дава десет пъти по-малко енергия от което и да било тропическо растение, тогава това биогориво е всичко друго, но не и устойчиво.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

21 добродетели II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И така, кои са тези добродетели? Без да се впускам в подробности, които са предмет на отделна книга, ще ви представя една таблица с наученото през годините. Някои добродетели, като прошка, споделяне, спестяване, скромност, уважение, труд и търпение се смятат за важни от векове, докато други могат да ви се сторят изненадващи, но именно те описват новия обществен договор, който се оформя постепенно през последните години. Не е изненадващо, че новото поколение настоява за радост и творчество. Все пак, когато си млад и „невинен”, си представяш как чрез въображението си можеш да изградиш своето бъдеще и съдба. Следващото поколение, което предпочитам да наричам настоящото поколение, защото трябва да му се доверим, че именно то ще успее в това, в което ние сме се провалили, поставя като основен приоритет устойчивостта. Трябва да живеем устойчиво, а това ново поколение расте в дома на родителите си, където за устойчивост само се говори, без реално да се практикува.

1. Съвместна отговорност – Дървото израства, благодарение на слънцето, водата, бактериите, гъбичките, микроводораслите и животните… Това, което за дървото е отпадък, се превръща в хранителни вещества от други видове. Дървото дава това, от което не се нуждае и в замяна получава неща, за които никога не е молило.

2. Прошка – В природата няма затвори, нито съдии. Природата приема грешките и се справя дори и с прекомерната сила без да използва агресия.

3. Споделяне – Велвичията е най-старото живо растение на Земята. Живее в пустинята и средната възраст на екземплярите е 2000г. Тя споделя събраната сутрин роса, а при дъвчене на листата й се поемат усвоените от корените й минерали.

4. Скромност – Малки и незабележими гъбички в корените на дърветата могат да осигурят оцеляването им в саваната. Микоризните гъби живеят под земята, но позволяват на места, владени от пустините, да изникнат величествени гори.

5. Уважение – Червеите живеят в тъмното и не виждат, но имат пропорци-онално най-големите черва в цялото животинско царство и могат да преработят всичко. Те променят сместа от ензими в зависимост от храната (и токсините), които трябва да смелят.

6. Производителност – В природата отпадъците на един са храна за друг в един без-краен цикъл на хранителни вещества и енергия, благодарение на слънцето и съхранената в минералите енергия. Нищо не се губи; всичко, ненужно за един, е храна и енергия за друг.

7. Работа – Водният хиацинт отчаяно се опитва да превърне изгубените при ерозията хранителни вещества в биомаса. Хората обаче не го разбират и вместо да оценяват тази негова способност, го смятат за инвазивно растение, което трябва да бъде унищожено.

8. Устойчивост – Стара пещ за цимент се превръща в система, която връща
хранителните вещества в почвата. Пещта е идеална среда за развитие на анаеробни и аеробни бактерии, които превръщат отпадъците в енергия (метан).

9. Творчество – Хората използват творчеството си, за да решават проблемите един по един, да ядат захар само от захарна тръстика, да сглобяват неща, които не знаят как да разглобят. Всяко растение, животно, гъба или бактерия може едновременно да изгражда и да разгражда. На хората явно им липсва творчество.

10. Спестявания – Хората трябва да си припомнят, че след тях идват и други поколения. В природните системи никой не консумира повече от необходимото или от произведеното от системата. Създаването на потомство често се определя от наличието на храна.

11. Радост – Природата създава толкова много видове и алтернативи, че понякога ни се струва, че го прави само за забавление. Само в Сиера Невада де Санта Марте има 300 вида орхидеи. Те са истинска радост и удоволствие за окото.

12. Отворени системи – Науката се основава на разбирания за „затворени системи” и ние се ограничаваме само до наблюдението или сравнението им. Природните системи са преплетени и комбиниращи се в една отворена система.

13. Търпение – Живеем в свят на мигновено удовлетворяване на всичките ни
желания. Това ни прави нетърпеливи. В природата търпението е от ключово значение, защото е просто невъзможно да искаш всичко веднага. Бактериите се размножават за секунди, водораслите – за минути, гъбите – за няколко дни. На растенията и животните им е нужно много повече време.

14. Познаване на ограниченията – Когато едно дърво достигне 20м. височина, то не решава, че щом е стигнало до тук, ще стигне и до 40м. Хората изглежда мислят по различен начин и все искат нещо повече и по-голямо, надхвърляйки ограниченията. Единственият начин за успех е да прекрачим границата. А това често води до причинени от хората катастрофи, за които обвиняваме природата.

15. Адаптация – В природата няма стандартни решения. Всичко е местно или адаптирано към местните условия, особено към наличните ресурси и изградените взаимовръзки.

16. Диалог и обратна връзка – Малко хора знаят, че бактериите комуникират помежду си. Разбира се те си нямат азбука, но ако не се научим да общуваме не само помежду си, но и с всички други природни видове, едва ли ще успеем скоро да направим този свят по-устойчив.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени