Tag Archives: технологии


21 добродетели I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 10

Просто си представи да направиш бедните хора щастливи
Габриел Гарсия Маркез, Нобелов лауреат по литература

Интелигентността е важна, но добродетелите стоят в сърцето на всяко човешко същество. Когато ме поканиха да участвам в разработването на учебна програма за гимназисти, която да привлече вниманието им към етичното поведение, се сетих, че като тийнейджър изобщо не ме интересуваха етичните норми, които учителите и родителите ми се опитваха да ми наложат. Езикът, който използваха и отношението им към добродетелите се сблъскаха с радостта ми от живота. Баща ми изостави майка ми, въпреки че „лоялността е моята чест”, както пишеше на кръста, поставен над вратата ни. Забелязах, че възрастните проявяват двойствен морал, като казват на децата да не крадат, а в същото време смятат за герои мениджъри, чиито компании замърсяват по-малко, но все пак замърсяват. Не ви ли се струва странно, че някой, който краде по-малко си остава крадец, а някой, който замърсява по-малко е герой? Избирайки по-малкото зло, все пак вършим зло. Трябва да намерим начин да правим повече добро. Спомних си и спора с учителя по етика, който се опита да ни обясни, че децата трябва да обичат родителите си, което е прекрасно, но не трябва ли и родителите да обичат децата си? С годините научих, че успехът води до завист и така наречените приятели ти обръщат гръб, заради пари, сигурност и слава. Като бунтуващ се тийнейджър ми се струваше, че не само децата трябва да учат за етиката и добродетелите, но и на възрастните няма да им навреди малко опресняване на знанията. Имайки предвид своя опит, се запитах дали нещо се е променило за по-малко от поколение. Търсенето на начини за представяне на добродетелите пред младежите се превърна в упражнение по превръщане на магията на науката и биоразнообразието на Синята Планета в зов за пробуждане на желанието на всеки един от нас да бъде добър.

В живота Наука и Добродетели имат малко общо. Разказвах на група гимназисти в Колумбия за велвичията, пустинно растение, което има уникалната способност да улавя утринната роса, подобно на намибския пустинен бръмбар. Повечето ученици бяха доста разсеяни и не слушаха внимателно. Когато обаче научиха, че велвичията е най-старото растение на земята, че средната възраст на екземплярите е 2000г., че размножаването може да отнеме 70 години и че това растение споделя влагата и хранителните вещества с всеки… който сдъвче листата му, учениците вече бяха много по-заинтригувани. За тяхна изненада следващото упражнение беше да опишат какви добродетели откриват във велвичията. След кратък размисъл им хрумнаха неща като щедрост, споделяне, отговорност, упоритост, търпение… За домашно им бе дадена задача да посочат кои хора в тяхната общност притежават добродетелите, демонстрирани от това пустинно растение.

Предметът не беше наречен „Етика”, защото самото име щеше да отблъсне учениците. Уроците бяха за Уникални феномени в света на природата. Звучеше, като предаване по Дискавъри, а аз го представях едва ли не като водещ по Енимъл Планет. След като учениците вече бяха развълнувани и привлечени от характеристиките на това уникално растение, те избраха една основна добродетел, която го описва най-добре, а след това и представител на местната общност, който въплъщава тази добродетел. През учебната година бяха разгледани общо 21 изключителни представители на растенията, животните, гъбите и водораслите, а учениците получиха едно дълбоко разбиране за действието на симбиозата и екосистемите. Синята Земя бе обяснена както никога досега, като вдъхновение за проява на добродетели. Това е Дзен! В същото време учениците успяха да свържат тези последни открития в еволюционната теория с местната общност – от редактора на местния вестник, през производителите на хляб и месо, до домакинята и социалния активист. Тези 21 примера от природата и свързаните с тях 21 местни герои бяха събрани в книга, публикувана в деня на дипломиране на учениците.

Какво според вас мисли местната общност за този буен клас тийнейджъри? От психологията знаем, че когато деца говорят за природа и етика, добродетелите, които приписват на членове от своята общност, се отразяват и на тях самите. Родителите и местните лидери смятаха, че това е най-добрия клас, излязъл от тази гимназия. Всяко дете се справяше отлично с уроците по етика и различни науки. С годините това упражнение бе проведено с различни деца от цял свят с променливо ниво на успех. То ни помогна да разберем кои добродетели цени новото поколение (във връзка с Природата).

Ако програмата беше проведена в Сингапур или Япония, където децата са доста дисциплинирани и думата на учителя е закон, резултатите щяха да са напълно предвидими. Програмата обаче бе изпробвана за първи път в Колумбия – страна която не се слави с особено високи етични стандарти. Първата книга вече бе публикувана в Манизалес, Колумбия през 1997г. Вярвам, че трябва да гледаме света „през очите на децата си”. И той ще ни се стори наистина много различен. Логиката на добродетелите, която научих, благодарение на децата, ни помага да разберем по-добре този свят на взаимовръзки, който постепенно се разкрива пред нас. Добродетелите са навсякъде – особено в екосистемите, които ни заобикалят и поставят основата на живота, от който зависим.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

„Нестандартно мислене” (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Текст и музика Симон Васкез © 2002, Vasquez

Едната ръка мие другата, а двете мият лицето
Родени сме на Земята и въпреки това я рушим
Време е да се погрижим за петте природни царства
Да изчистим действията си и да се придържаме към фактите
Когато се озовеш в бъдещето, не можеш да се върнеш обратно
Научи нещо ново и не стой така замаян
Дневният ред на ZERI днес е върха
Твърде много боклуци, а нямаш идея какво да сториш
ZERI може да те научи на едно-две неща
Отпадъкът на един е съкровище за друг
За птицата е отпадък, но за дървото е благословия
Ползите от ZERI за неизмерими
Затова събуди се!
Ние правим електричество от боклука
Знам, че звучи смешно, но е истина
Какво мислиш за това?
ZERI е наистина гореща вълна!
Време е да почнем да мислим нестандартно!
Хор
ZERI отключва скритото в бъдещето
Време е да мислим нестандартно
Изгубената мъдрост на бъдещето
Днес е разкрита благодарение на ZERI
Време е да мислим нестандартно
Само хората създават опасни отпадъци
Никой друг вид не унищожава Земята
Но тревата е зелена и небето е синьо
Смяташ, че е много просто
Но има още много какво да разбереш
Например как нещата работят заедно и как им помагаме ние
Трябва да работим заедно, а не за себе си
Помагайки на околната среда се грижиш за здравето си
Отключвайки тайните на природните богатства
Не мисля, че има смисъл да хабиш водата в казанчето
Нуждаем се от нещо, което не струва чак толкова
Най-чистата течност, превръщаме в отрова
Човечеството срещу логиката на природата
Това е лудост, наистина лудост
Хор
ZERI отключва скритото в бъдещето
Време е да мислим нестандартно
Изгубената мъдрост на бъдещето
Днес е разкрита благодарение на ZERI
Време е да мислим нестандартно
ZERI не търси ограничени решения
Време е да мислим нестандартно
ZERI не търси ограничени решения
Време е да мислим нестандартно
В миналото на нашия народ
Хората не са правили толкова боклуци
Трябва да изчистим страната си
Трябва да спасим зрънцата царевица
Да изчистим земята от вредните ензими
И тогава отново ще бъдем щастливи
Ще бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи.
Зрелостта означава да осъществиш мечтите си.
Не спирай да мечтаеш!
Не спирай да мечтаеш!
Не спирай да мечтаеш!

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Да разгледаме например училището Пенаско в Ню Мексико. То е разположено в непосредствена близост до Националната лаборатория Лос Аламос. Лос Аламос има най-високата концентрация на хора с докторска степен в САЩ, докато в областта Пенаско най-голям брой деца умират от свръхдоза. Не е изненада, че сред общностите на испано-говорящите и коренните жители на Америка, които не могат да си намерят друга работа освен като чистачи или сервитьори, има толкова много проблеми в училище. Насилието е повсеместно, а текучеството на учители и училищни директори е голямо.

По покана на Фондацията устойчиви общества (SCI/ZERI) работих със студентите по педагогика, която включва наука, емоции и изкуство. Младежите бяха развълнувани от съдържанието и подхода, но по време на един обяд Симон Васкез, един от водачите на учениците, коментира, че тези консултанти, които идват понякога, са пълна загуба на средства и време, защото никога не се връщат обратно. Консултантите просто си прибират парите и не се интересуват от случващото се с младите испано-говорящи в едно изгубено в Ню Мексико училище. От една страна почувствах, че това е истинска критика от негова страна, но от друга усетих и желание за контакт. Затова му предложих да се връщам всеки път, когато пожелае, ако обедини всичко, което е научил този ден в рап песен. Симон беше изненадан: „Как разбра, че харесвам рап?” Бързо му отговорих „Начинът, по който говориш, начинът, по който се движиш, всичко подсказва, че трябва да си доста добър рапър. Така че ще чакам да ми пишеш, когато си готов с песента.”

Няколко месеца по-късно Симон ми писа, че песента е готова. За щастие графикът ми позволяваше да се отбия в училището след три седмици. Когато пристигнах, Симон бе организирал лекция за всички ученици от гимназията. За първи път училището правеше подобно нещо. Симон ме представи пред аудиторията, а най-добрият начин да опише учебния процес, който го бе накарал да се заинтересува от наука и обществена дейност, бе чрез рап парчето му. Изпълни песента и макар никога да не съм бил особен фен на рапа, бях впечатлен от лекотата, с която бе изразил всички концепции и как успя да ги сподели със съучениците си на смесица от английски и испански.

Симон може и да се е провалил на изпитите си по английски и по различни науки, но без съмнение никой не може по-добре от него да говори за научни концепции, чрез рап парчета. Същата седмица записахме песента в студио и я представихме по местната радиостанция в Таос. Но това не беше обикновена радиостанция, това беше КТАО, първата радиостанция в света, захранвана изцяло от слънчева енергия. Симон продължи живота си и успешно завърши гимназия. Записа се в Университета Ню Мексико в Албакърки. И макар полицията внимателно да наблюдаваше действията му заради неговото минало, беше очевидно, че той е роден лидер, чиито живот е можел да тръгне в една или в друга посока. Комбинацията от изкуство, емоционална интелигентност и разбиране на научните принципи му помогна да види наличните на местно ниво възможности и да избере едно положително бъдеще. Тъй като той бе лидер, неговият избор повлия на решението на много други хора.

Симон беше изключително благодарен и ми предложи най-доброто, което може да даде едно испанско семейство – домашно приготвена вечеря. Научих, че няколко години преди първата ни среща, първата им дъщеря е била убита, а после са изгубили и съдебната битка за нейното сираче, защото според съдията в дома им нямало достатъчно място за отглеждането на детето. В детството си Симон се е сблъсквал с огромни предизвикателства. Но е преодолял драмата, пред която са изправени толкова много семейства, и е осъзнал, че образователната система го е карала да затъва все повече вместо да му позволи да насочи енергията и гнева си към изграждането на едно по-добро бъдеще. Едно позитивно бъдеще, за което той така силно мечтаел. Хора като Симон търсят пътя си в живота и виждат възможности, които френският философ Бертран де Жувенел някога е нарекъл „възможно бъдеще”.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

В днешно време фермерите нямат голям избор. Глобализацията ги е научила, че всички други компании накрая просто ги избутват от пазара. Въпросът, който можем да си зададем е защо Старбъкс не окуражава фермерите да отглеждат гъби? Защо Нестле или Крафт Фуудс не стартират програма за отглеждане на гъби в преработващите си заводи, където се произвеждат инстантните кафета Нескафе и Фолджърс. Хилядите тонове отпадъци от кафето сега просто се унищожават. Нима липсва пазар за храна без холестерол и богата на мастни киселини? Не търсят ли хората точно това? Нима ценовият марж при тропическите гъби не е висок, съдейки по цената им в местния магазин? Нима хиляди хора по света не страдат от недохранване? Причината тези огромни корпорации да не ви предлагат вкусни и висококачествени гъби на конкурентна цена е, че това просто не е част от основния им бизнес. Това, което вие губите като потребител, е възможността всеки ден да ядете шийтаке на цена от около 2 долара на килограм, приблизително колкото бихте платили и за натъпкано с хормони пилешко месо или риба тилапия . Какво мислите по въпроса?

Или успокоявате съвестта си като купувате кафе със символа за Справедлива търговия, при която фермерите получават с 30% повече? Смятате ли, че това е достатъчно, за да измъкне един милион фермери от бедността? Или мислите, че можете да ги измъкнете един по един? Очевидно е, че това, от което не се нуждаем, са повече студенти, следващи магистратура по Бизнес администрация и учещи същата икономическа теория и корпоративна стратегия, изчисляващи дисконтирани парични потоци, изравняващи баланса и подобряващи възвращаемостта на инвестициите. Нуждаем се от отворени умове и от свободата да мечтаем за неща, които никой друг досега не си е представял.

Разумните предприемачи могат да решават належащи местни проблеми. Например в планинските части на Колумбия няколко деца забелязали, че върху изхвърлените в каньоните на реките храсти кафе растат гъби. Те занесли тези гъби в училище и започнали да ги отглеждат с помощта на един от учителите. Открили, че гъбите са вкусни и местната общност започнала да ги използва в ястията си. Бедните хора в градовете започнали да събират утайката от кафе и да отглеждат върху нея гъби, като това постепенно се превърнало в бизнес за общността. Точно това се случва из цяла Южна Америка, където приблизително 10 000 фермери решават да продължат да отглеждат кафе, като развият бизнеса си и прибавят към него и гъби. Фондацията ZERI, която основах след като научих за успеха на тази практика, си поставя за цял всички 350 000 фермери, отглеждащи кафе в Колумбия, да създадат своя интегрирана ферма, която ще осигурява повече храна, по-висока производителност и повече работни места. Така Земята ще произвежда повече от вече наличните суровини. Не си мислете, че това може да се случи само с кафето. Както доказаха студенти от Берлин, след като разбраха за този пример, същите принципи могат да бъдат използвани и при отглеждането на чай .

Това не е само мечта. Всички, описани в тази книга, проекти ни показват какви възможности съществуват днес и сега. Те са реалност за бедните фермери в развиващите се страни, за работниците в циментовите заводи в индустриализираните държави, за студентите от Берлин, отглеждащи гъби върху отпадъците от кафе и чай. Същото вече се случва и на север от Амстердам. Няма нужда да чакаме до утре. Належащите проблеми могат да бъдат разрешени по позитивен, творчески, щедър и адаптивен начин. Тези проблеми могат да бъдат разрешени бързо. Представете си усмивката на дете, което прибира първата реколта гъби само 14 дена след засаждането им в утайка от кафе. Представете си усмивката на мениджъра на японски завод, който превръща неизползваемите циментови пещи в машина за генериране на пари само две години след възникването на идеята. Съществуват над 100 иновации, които съм разгледал подробно и които можете да намерите на страницата www.blueeconomy.de. Един ден тези нови предприемачи ще създадат повече работни места с по-висока производителност, повече и по-висококачествени продукти на по-ниски цени и с по-малко входящи ресурси. Настоящият икономически модел, изграден около основни бизнеси и финансов инженеринг, вероятно е най-добрият, който сме имали досега, но след хаоса с рисковите ипотеки и вливането на огромни държавни средства за спасяване на банки (за което няколко поколения ще плащат с високи данъци), навярно ще се съгласите, че можем да се справим и далеч по-добре, ако вярваме, че умеем и се захванем да го направим. Всичко зависи от силата на емоционалната ви интелигентност и откриването на връзките, които никой досега не е забелязвал. Всичко това е Дзен и Изкуството на Синьото.

Освен творческото и системно мислене, академичната и емоционална интелигентност и способността ни да караме нещата да се случват, има и една последна ключова интелигентност – способността да изразяваме на широкодостъпен език нови и творчески идеи, готови за изпълнение. Универсалният език за комуникация е изкуството. Рисуване, дигитална анимация, танци, музикални инструменти, рап и хип-хоп, дизайн на игри, театър. За съжаление днес се фокусираме все повече върху нещата, които ни носят пари и сфери, които и без това са по-встрани, като изкуство, музика и представления, остават напълно пренебрегнати и все по-често се причисляват към света на филантропията. Всъщност повечето хора трябва да се измъкнат от работното си място, за да могат свободно да изразяват себе си, да се чувстват добре и да споделят своята визия, обединяваща тяло и ум. Време е да се научим да правим и двете.

За нас е важно изкуството и музиката да са част от деня ни. Някои хора просто се нуждаят от това средство, за да открият себе си. Трябва да умеем да използваме ръцете си, за да извайваме скулптури, да насочваме енергията си в рисуването, театъра, танците и песните и то без да се интересуваме от оценката на околните. Чрез изкуството можем да предадем своите нови открития в областта на науката без да се притесняваме за научния жаргон. Чрез изкуството можем да предадем емоционалната си енергия без да се тревожим за обществената толерантност. Томас Армстронг, автор на „Най-добрите училища”, казва „Изразявайки себе си чрез изкуството, учениците могат да контролират импулсите за насилие, да насочват сексуалната си енергия, да разрешават емоционалните си проблеми и да изградят едно по-дълбоко разбиране за своята личност.”

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Колко от вас си спомнят историята за предприемача, който напуснал университета, за да се захване с бизнес? Броят на милиардерите, незавършили университет, е невероятен – Стийв Джобс, Бил Гейтс, Майкъл Дел, Ричард Брансън. Разбира се броят на напусналите университета, които никога не са успели да направят толкова пари, е много по-голям. Но може би и те са следвали мечтите, съответстващи на способностите им и са решили, че в живота има по-важни неща от изкарването на пари. Например Вангаари Матаи, нобеловият лауреат, решил да се занимава със засаждане на дървета. Или Мохамад Юнус, който също получава Нобелова награда за това, че основава банка за микрокредитиране – нещо, което всички други смятали за загуба на време и средства. Или Ели Вийзел, друг нобелов лауреат, който в продължение на десетилетия показваше със своите действия, че ако към някого се отнесат несправедливо, в този момент той трябва да се превърне в център на общественото внимание. Попадали ли сте някога на информация за Аурелио Печеи, един от главните мениджъри на Фиат и Оливети, който успя да ангажира стотици политици, учени и бизнесмени в изграждането на визия за един свят отвъд стремежа към пари и материални богатства? Чували ли сте за Ашок Косла, решил да се откаже от удобната си позиция на професор в MIT и ООН, за да създаде най-голямата НПО в Индия, която осигурява питейна вода и три милиона работни места в селата?

Тези предприемачи в или извън сферата на бизнеса са били готови да зарежат всичко във всеки един момент, за да следват страстно своята визия. Или може би да следват своята страст без да имат ясна визия? Те са действали нетърпеливо и бързо, знаейки, че ще е нужно време, за да видят първите резултати. Правели са разлика между фантазия и визия. Фантазията е мечта, която никога няма да се сбъдне. Визията е мечта, която можеш да осъществиш. Мислели са и все още мислят в големи, дори в огромни мащаби. Не се ръководят от настоящата мъдрост, а са готови да променят бизнес модела и обществената логика. Време е да се вслушаме в мъдростта на четвъртия крал на Бутан, който при коронясването си заяви, че развитието не трябва да е просто стремеж към материално богатство, а стремеж към щастие, както е било заложено и в Декларацията за независимост на САЩ. Стремеж към щастие… хубава идея, нали?

Нуждаем се от пространство, в което ще можем да мислим за неща, които никой досега не си е представял. В този свят трябва да сме готови да мислим за семейството и общността си и за това как може да насочим този огромен кораб – Синята Земя – в по-устойчива, справедлива, здравословна и щастлива посока. Не бих искал да казвам, че в момента сме на погрешен път. Но виждайки днешният свят и общество, надявам се ще се съгласите, че има доста неща, които можем да подобрим. Промяната към по-добро ще дойде само когато ние я осъществим. Когато усещаме, че имаме отговора на важен и спешен проблем, не трябва да изискваме от другите търпение и да чакаме всички да разберат какво е заложено на карта. Трябва да сме нетърпеливи и изпълнени със страст, а когато страстта бъде възпламенена искаме и можем да накараме Земята да смени посоката си на развитие доста бързо. Когато към вас се обърне един изпълнен със страст човек, неговата страст често заразява и вас. Всички трябва да имаме свое пространство и мотивация да мислим и действаме, като визионери и да откриваме взаимовръзките, които никой преди нас не е видял. Защо не?

Всъщност ние можем да бъдем новите предприемачи – да, с нашите тревоги, невероятни умове и способността си да откриваме взаимовръзки и да изследваме концепции. Заедно ние създаваме своето настояще и бъдеще. Трябва отново да се почувстваме като тийнейджъри, да събудим детето в себе си. Децата трябва да се чувстват оценени и да знаят, че идеите им се вземат насериозно, въпреки че нямат никакъв опит и средства. Това, от което всички се нуждаем, е усещане за неотложност, голям запас от енергия, желание да променим нещата и смелост да пристъпим в непознатото. Младият детски ум (без значение дали става въпрос наистина за дете или за възрастен, опитващ се да разбуди детето в себе си) е истински експерт в събирането на информация и в новите технологии. Децата са изпълнени със страст, те обичат музика, мобилни телефони и видео-игри и скоро ще гледат на лаптопите, като на отживелица, така както предишното поколение смята компютрите за отживелица. Децата по целия свят – от Бутан до Финландия – обожават своя iPhone или iPad, които без съмнение ще се превърнат в емблема на това поколение, каквато беше уокмена за нашето.

За да придобиете представа за типа взаимовръзки, съществуващи около нас, нека се върнем към примера с кафето. Така ще имаме идея докъде може да ни отведе „свързването на точките”, какви проблеми ще можем да разрешаваме успешно и как да мислим позитивно, дори когато всичко ни се струва ужасно. Този път нека вкараме в уравнението и Старбъкс. И така, ако си спомняте само 0.2% от кафето се използва, а 99.8% от растението се изхвърля, т.е. имаме фактор 500 . Това е „потенциалът”, който може да се използва за добавяне на стойност ако вкараме в употреба това, което сега хвърляме на боклука. Потенциал с фактор 500 не е зле, но не е достатъчно. Вече споменахме, че за всяка чаша кафе фермерът печели 1/10 от цента (или 0.001 долара). Кой е ходил в Старбъкс наскоро? Едно дълго кафе е около $3.00. Това означава, че Старбъкс изкарва 3000 пъти повече от фермера просто като добави гореща вода! Знаем, че нещата не стоят точно така, но все пак придобивате идея за мащаба на разликата между доходите на фермера и средствата, които сме склонни да отделим за чаша кафе.

Не, не ви предлагам да организирате бойкот срещу Старбъкс. Макар че някои хора имаха идея Грийнпийс да проведе кампания срещу кафето и неговите любители за това, че експлоатират фермерите и причиняват толкова много отпадъци. Само че ние ще погледнем на същата реалност от малко по-различен ъгъл. Целта е да останем положително настроени, да контролираме реакциите си и да не реагираме прибързано. Можем евентуално да се възхищаваме на Старбъкс за това, че ни демонстрират как просто прибавяйки гореща вода към смляното и изпечено кафе можеш да изкараш 3000 пъти повече отколкото струва суровия материал на световния пазар. Не е лошо да бъдеш вдъхновен от подобен бизнес модел, особено ако позитивно настроеният ти ум е готов да даде своя принос за изграждането на един по-добър свят! Може дори да ти хрумне някакъв бизнес, за който любителите на кафе досега не са се сещали! Това, което на едни се струва негативно, за други може да послужи като вдъхновение. Какви мечти може да вдъхнови този бизнес модел? Нека да разгледаме възможните взаимовръзки.

Някой предприел ли е следващата стъпка в системата с кафето? Старбъкс прибавят вода към крайния продукт, но фермера продължава да използва само 0.2% от растението. Какъв е реалният потенциал? Нека вземем тази прибавена стойност 3000, която получаваме като долеем вода на кафето, и я умножим с фактор 500, ако успеем да открием какво да правим с останалите 99.8% от растението, което днес изхвърляме. И така имаме истинска машина за пари с фактор 1.5 милиона. Просто си помислете какво би станало ако фермерът започне да използва отпадъците от кафе за отглеждане на гъби, чай и спирулина.

Сега вече говорим за истинско предприемачество. За съжаление настоящите бизнес модели са доста късогледи. Ако един фермер е беден, защото изкарва толкова малко от една чаша кафе, бизнес стратезите ще го насочат към решения, свързани само със самото кафе. Учебниците по икономика ще акцентират върху намаляване на разходите за производство, икономии от мащаба, съкращаване на работни места чрез автоматизиране на процесите, преразглеждане на разходите за дистрибуция и маркетинг. Един магистър по бизнес администрация веднага ще намери начини за управление на доставките и аутсорсинг, ще изгради една перфектна система от засаждането на растението до сервирането на кафето на крайния потребител.

Тази стратегия за ключовия бизнес, промила мозъка на всички с икономическо образование, никога не би се фокусирала върху използването на цялата биомаса. Тя се интересува само от продажбата на кафе и много малка част от приходите се използват за социално развитие или опазване на околната среда. Ако кафето не може да се конкурира на международния пазар, фермерът ще бъде посъветван да изкорени всички храсти кафе и да засее на тяхно място нещо друго. Срещали ли сте някога фермер, който с готовност зарязва традиция, предавана поколения наред, и се впуска в отглеждането на друга култура, която изобщо не познава? Точно това предлага Световната банка, когато осигурява финансиране, чрез фондове, целящи преструктуриране на местната икономика. И фермерите са принудени да се съгласят и да започнат да отглеждат маракуя и аспержи. Какво според вас ще се случи, когато 100 000 фермери заменят кафето с тези нови култури? Цените им на световния пазар ще паднат драстично и само „най-конкурентноспособните фермери” ще оцелеят. Останалите 90% ще трябва отново да преминат към отглеждането на друга по-перспективна култура, като за целта вероятно ще прибягнат до втора ипотека на фермата си. Вярвате ли, че според фермерите тази стратегия има бъдеще? Вярвате ли, че те с радост ще приемат глобализацията, защото тя прави продуктите по-евтини… но само за тези, които имат достатъчно средства да си ги купят?

А ако отпадъците от отглеждането на кафе служат за субстрат, в който виреят гъби и който след това може да се използва като фураж за животни, получаваме един кръговрат, при който се използват 100% от биомасата, а не само 0.2% Тъй като фермите се стремят към производство на максимално количество кафе, те не осигуряват храна за местното население. Ето защо фермерите са толкова привлечени от комбинацията растения-гъби-животни. Отглеждането на гъби и животни води до производството на 1000 пъти повече ценни аминокиселини в сравнение с кафето. Това позволява на фермера да осигури храна за децата си и да задоволи нуждите на местното население, като в същото време покрива и част от търсенето на кафе и гъби на световния пазар. При тези условия глобализацията изглежда доста по-смислена, нали?

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как можем да създадем пространството и мотивацията, нужни за превръщането на идеите в реалност не само за нас, възрастните, но и за децата? Малките деца непрекъснато си представят разни неща, мечтаят, проявяват любопитство и експериментират. Те са естествено привлечени от дейности и материали, които изискват участието на всички сетива. Обичат да превръщат материалите в нещо ново. Харесва им да изследват камъни, мръсотия, кал, пясък, вода, лед, желатин, чакъл, миди, семена, слама, брашно, пера, глина, ориз. Окуражавайте ги и им позволете да създадат истинска бъркотия! Когато пораснем, никак не обичаме да чистим мръсотията, която често съпътства експериментите и откритията. Искаме всичко да е чисто и предвидимо.

Помните ли какво беше, когато бяхме деца? Излизахме и прекарвахме много време навън, играейки, наблюдавайки природата или просто не правейки нищо. Когато сме навън, можем да привлечем вниманието на децата към различни неща, а във всяко движение се крие някой научен принцип: катеренето, летящите хвърчила, плуването, сърфа, градинарството. За децата животът се състои в свързване на точките, категоризиране, разбиране на взаимоотношенията. От гледна точка на науката кафето, което учителите пият, може да насочи децата към гъбите, които могат да се отглеждат върху отпадъците от него; или примерно засаждането на дърво може да насочи мислите ни към това, че дървесината е богата на захари, които не развалят зъбите, а захарната тръстика е богата на фибри, от които може да се прави хартия. Експериментално можем да установим и че една обелка от банан, смесена с натрошена черупка от яйце и малко вода и лимонов сок генерират електричество, използвайки същите химически елементи и процеси, които карат сърцето ни цял живот да изпомпва близо 1900 литра кръв на ден. Време е да си възвърнем този рай.

Ако искаме да постигнем нещо ново и по-добро, се нуждаем от пространство, в което свободно да си представим всички тези взаимовръзки, а и много повече. И едва тогава можем да започнем да разработваме план или дизайн, но не от гледна точка на някакъв краен продукт или цел, а от гледна точка на процеса, който сам ще ни отведе до нещо ново. Процесът е по-важен от продукта. Удома творческите проекти и дизайни идват от неструктурирани скици, изречения, ролеви игри и дори танци. В днешно време обаче родителите са по-склонни да развиват в децата си онези умения, които ще им помогнат един ден сами да изкарват пари. А вместо това се нуждаем от свободно време – без бързане, без стрес, време, в което да помечтаем и да се настроим творчески. Животът ни се нуждае от повече спонтанност и неструктурирано време, което да прекарваме заедно. Радостта идва в онези моменти на непланирани открития. Децата, а и възрастните също, обичат изненадите – ето защо отварянето на подаръци е толкова забавно.

Отделете време и пространство, за да откриете нещо непланирано и неочаквано. Всяка година водя децата си на място, където никога досега не съм бил и откриваме всичко заедно, решаваме на момента и се радваме на тръпката от неочакваното, без значение лошо или добро. В началото на януари 2006г. заведох двамата си сина до Арктическия кръг. Това не е точно най-топлия и най-подходящия сезон за посещение на тези великолепни ледени полета. Бяхме решили, че ще се научим да оцеляваме в снега, подобно на Саами, коренното население на северна Швеция, Норвегия и Финландия, живеещо по тези земи вече над 10 000 години. Беше много, много студено. Приятелят ни, Ларс, ни научи как да палим огън в снега с тънки, влажни клони и как да си направим лагер сред ледените поля, издълбавайки в снега защитна преграда. Вторият ми син, Лоренц-Фредерик беше с измръзнали крака. Щом запалихме огъня, успя да стопли ръцете си, но краката му си оставаха студени. Ларс му каза да свали обувките си и да се поразходи в снега. Синът ми беше отчаян и последва съвета му, доверявайки му се насляпо. След като постоя няколко минути бос на снега, Ларс разтри краката му с масло от арника , каза му да си обуе чорапите и обувките, и никога повече не чухме сина ми да се оплаква, че му е студено на краката. Точно тези противни на всякаква логика случки, преобръщат разбиранията ни за студ и болка. В случая синът ми преосмисли разбирането си за болка.

Нуждаем се от пространство, в което можем да изпитваме болка, да си представяме необичайни неща, да преминаваме отвъд познатите ни граници, да се доверяваме на хората, които познаваме и да правим грешки без да съдим, да сочим с пръст или да бъдем вечно наблюдавани и защитавани от хора, които ни обичат, но не ни дават да рискуваме. Ученето понякога е неприятно и често създава бъркотия. Трябва да преоткрием какво харесваме, какво можем да понесем и как реагираме, когато се окаже, че вървим по грешен път. Умението да се учиш от трудностите и провалите е важно за успеха. Устойчивостта и упоритостта се смятат за елемент от емоционалната интелигентност, който е изключително важен за дълготрайния успех. Кой може да осъществи мечтата си само за един ден?

Като възрастни ние си създаваме своя собствена „атмосфера” и следваме удобни рутинни практики и навици, за да се защитим от изненадите и неудобното усещане да не знаеш кое е правилното действие. Това ни прави неспособни да се справим с неизбежните промени. Ние непрекъснато еволюираме и всичко около нас е в постоянно движение. Емоциите ни също се променят. Можем да възпитаме у себе си умение за учене през целия живот, като непрестанно опитваме нови неща и приемаме с чувство за хумор грешките, които правим. Това, което навремето е било болезнено изпитание, по-късно често се превръща в забавен анекдот. Когато през 1993г. бизнесът ми бе засегнат от сериозна криза и реших завинаги да се откажа от това безкрайно състезание по трупане на пари, един от най-близките ми приятели ми каза, че единственият проблем на тази криза, е, че се е случила твърде късно.

Далай Лама ни учи поне веднъж в годината да посещаваме място, където никога досега не сме били. Затова нека се впуснем в приключение и нека да видим как всеки един ще реагира на новата обкръжаваща среда. Нека се научим да разбираме стреса, на който са подложени другите и да владеем гнева си, когато нещата не се случват така, както ни се иска. Може би начинът, по който действаме, не е най-добрият възможен. Може би първо трябва да се отучим от някои неща, за да се научим да свързваме разнообразните феномени в едно идеално цяло, представящо най-доброто възможно решение за конкретното време и място. Не съществува една свещена истина. Има само временни истини. Когато се появят нови знания, нови връзки (колкото по-разнообразни, толкова по-добре), пред нас ще изникне нов хоризонт и заедно ще открием още повече нови взаимоотношения. Така ще бъде изградена една нова жива мрежа, каквато досега не сме виждали. Това е Дзен на Изкуството на Синьото.

Освен емоционалната тревога, свързана с опитването на нови неща, трябва да имаме предвид и факта, че когато сме изцяло отдадени и твърдо решени да постигнем нещо, ще направим всичко възможно да го получим. Трябва да окуражаваме всеки да следва пътя си в живота. Понякога е по-добре просто да се отдръпнем и да му позволим да опита, вместо да налагаме своето мнение и „мъдрост”.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Петте типа интелигентност I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 9

Разгледахме теорията на взаимовръзките на макро ниво – Земята и Вселената, както и на лично ниво – как храната влияе върху тялото ни. Имаме представа за това как Синята планета е еволюирала от хаоса в една богата и разнообразна жива система, превръщаща енергията във взаимовръзки. Имаме идея как същата взаимосвързаност, която важи на макрониво, може да бъде приложена и към микрокосмоса на нашето тяло. Време е да помислим и за метафизичното ниво. Няма нищо изненадващо. Всичко е взаимосвързано. И единственото предизвикателство се състои в това, че още не сме го осъзнали.

Чували ли сте за Масару Емото, японският гуру на водата, който демонстрира с прекрасни изображения как емоциите ни влияят върху водните кристали? Гледали ли сте видеоклиповете на Александър Лаутервасер, който показва как звуковите вълни карат водните капки да танцуват според предварително зададен ритъм (както споменах в предната глава)? Чели ли сте книгата на Виктор Шаубергер, който описва живата вода? Името на Пол Шац говори ли ви нещо? Макар че академичната общност едва ли би приела тази хора за „учени”, те ясно доказват, че водата е нещо повече от водород и кислород, рН и повърхностно налягане. Цялото винаги е повече от сумата на отделните си части и това цяло е свързано и с мозъка ни.

Макар метафизичният компонент да заслужава за него да бъде написана отделна книга, тук бих искал да разширя традиционното възприятие за интелигентност или IQ, която се измерва чрез научно-обосновани тестове. Освен нея трябва да споменем и емоционалната интелигентност, вдъхновена от дейността на Карън МакГоун. Можем да свържем академичната и емоционалната интелигентност и изкуството. Способността да изразяваме себе си, чрез изкуството – танци, музика, рисуване, скулптура, също е вид интелигентност, която твърде често се губи в този свят на количествени измервания и рационализация.

Четвъртата ключова интелигентност, за която говорихме досега, е способността ни да мислим и действаме системно, да откриваме взаимовръзките и да виждаме това, което досега е оставало скрито за нас. Цялото внимание е насочено към академичната интелигентност, изкуствата и емоциите едва се развиват, а способността ни да откриваме взаимовръзките почти никога не се насърчава. Не мисля, че трябва да избираме между един или друг тип интелигентност; вярвам, че трябва да развиваме всички едновременно.

Но за какво ни е да овладеем тези четири типа интелигентност, ако няма да ги използваме за нищо? Това наричам петата интелигентност: способността да караме нещата да се случват. Способността да разбудим предприемача в себе си – човекът, който превръща фантазията в реалност и отвежда един продукт от идеята до пазара. Освен това желанието да променим нещо не трябва да е само заради някаква лична изгода, а за благото на обществото и света. Способността да превръщаме визията и дизайна в реалност, като поемаме риск и инвестираме време и упоритост, е уникална човешка черта. Както видяхме от примерите в предходните глави, проектите, свързващи реалностите в този свят, наистина водят до промени. Но никой от тези проекти нямаше да успее, ако не бяха неизвестните герои, като Джордж Чан, Паоло Лугари, Ашок Косла, Марио Калдерон, Маргарет Тагвира, Чидо Говера, Лушио Бруш, Карлос Бернал, Линда Тейлър, Роберт Хаспел, Шутинг Чанг, Денис Мачадо и още много други, с които имах привилегията да работя през последните години.

Тези хора са нещо много повече от предприемачи, които поемат риска и превръщат добрата идея в стабилно бизнес начинание, носещо пари. Искаме във всеки от нас да се зароди това желание за промяна; да отделим време и усилия; да излезем от удобния климатизиран офис и да попаднем в свят, в който никога не сме били; да действаме просто защото знаем, че има нужда и има място за подобрение на състоянието на милиони хора, дори и да трябва да започнем само от един.

Онези от нас, които са имали щастието да станат родители, биха искали децата им да живеят при по-добри условия. Повечето родители си поставят за цел децата им да се справят много по-добре, отколкото те самите някога са мечтали. Но ако учим децата си само на всичко, което знаем, те никога няма да станат по-добри от нас. Ако прилагаме на практика само това, на което са ни научили родителите ни, никога няма да получим нещо по-добро от това, което са постигнали те. Светът еволюира и ние трябва да сме в крак с промените. Трябва да използваме тези неизбежни промени, за да разбудим творчеството си, да превърнем научно-обоснованата си визия и знания за взаимовръзките в заобикалящия ни свят, в реалност. Ако ние едва започваме да откриваме тази невероятна взаимозависимост, трябва да направим така, че нашите деца да открият повече връзки, отколкото някога сме си представяли.

За да позволим на обществото да се справи по-добре, дори много по-добре, трябва да създадем физическо, емоционално, умствено и творческо пространство за свободно генериране на нови знания и изследване на нови идеи, които могат да бъдат приложени на практика. Щом сте стигнали дотук, вероятно умът ви вече е отворен към любопитството, творчеството и нестандартното мислене. Вероятно сте ентусиазирани от това, защото също като мен чувствате, че то ви позволява да бъдете положително настроени и проактивни. Вероятно искате да създадете за себе си, децата си и общността си подобно пространство, в което можете да мислите положително и да се развивате в полза на общото благо. В края на краищата кой би могъл да намери радост и щастие в живота си, ако постоянно мисли и говори негативно, фокусирайки се върху лошото, вместо върху доброто?

Как можем да изградим за себе си това пространство, в което творческите промени се превръщат в планове, а плановете – в действия? Първото нещо, от което се нуждаем, е положителна нагласа. Време е да спрем да се опитваме да вършим по-малко злини и вместо това да се захванем да направим нещо добро. След като знаете, че изпускането на токсини в околната среда е вредно за здравето, според вас достатъчно ли е просто да изпускаме по-малко количество? И ако следваме същата логика, ще бъде ли достатъчно за един съдебен съдия крадецът да обещае, че отсега нататък ще краде по-малко? Разбира се, че не! Време е да продължим развитието си, като насърчаваме добрите неща в обществото. Тази творческа и положителна рамка на мислене трябва да се основава на стабилни научни познания.

Само наука, обаче, не е достатъчно. Освен академични знания се нуждаем и от емоционална интелигентност. Без значение дали в училище или в офиса, никой от нас не може да бъде мотивиран от безкрайни часове еднообразна работа и пълна емоционална неангажираност. Когато в живота ни липсва страст, на мозъка просто не му е интересно да работи. Творчество, основано на науката, не означава всеки от вас да получи докторска степен, а да има желание да прави нови открития, да изследва непознати територии и да не спира да задава въпроси, за които не винаги ще намира готови отговори.

Един истински учен не може да отдели науката от страстта и радостта – в живота има и от двете. Можете ли да си представите Жак Кусто – изследователят на морските дълбини, или Джейн Гуудал – кралицата на шимпанзетата, да говорят безстрастно за работата си? Страстта често се подхранва не от една научна сфера,а от науката, която обединява всичко в един свят на реалност, възможности и взаимовръзки. Това, което радва и мотивира децата от детската градина до гимназията са дейности, които ги вдъхновяват и им помагат да разберат как работи светът и как отделният индивид е свързан с него. Децата изпитват нужда да осъществят промените, които всички ние се надяваме да постигнем. Мислите ли, че едно дете ще гледа безпристрастно телевизионен екран, на който показват как негови връстници умират от глад? Децата стават безчувствени само ако не могат да си представят как могат да променят нещата, т.е. ако не могат да си представят своята връзка със случващото се.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Другото място е училището. Децата прекарват около 20 000 часа в класните стаи. Това е удивително много време и затова се питам как е възможно определящият фактор при строежа на училища да е цената и енергийната ефективност? Засегнах само повърхността на нещата, но са налице огромни възможности за изграждане на училищни сгради, чиято поддръжка е много по-евтина, стаите са по-здравословни за децата и в тях са приложени на практика десетки научни открития. При това самия строеж на сградите също е много по-евтин.

Представете си училище, в чиято структура ясно са показани над 100 основни принципа на физиката, биологията и химията. Това не е просто демонстрация в някоя лаборатория, това е реално използване на законите на физиката, според които горещият въздух се издига нагоре, а студеният пада надолу. Този принцип в комбинация с генерирането на вятър при изравняването на високото и ниското налягане, може да се използва за поддържане на приятна температура в класните стаи. На практика сградата обединява метеорологията с основните принципи на въздушните потоци, за да поддържа постоянна температура и влажност, посредством промени в налягането. Представете си училищна сграда, в която високоефективни крушки, захранвани от мини въздушни турбини, осветяват над 100 вида растения, които на всеки 15 мин се пръскат с дъждовна вода, събрана от покрива. Нивото на прахови частици и въздушни замърсители, навлизащи отвън, вътре остава ниско. Вътрешните стени, които обикновено се пълнят с въздух и някакъв изолационен материал, вместо това ще бъдат изпълнени със стрити мидени черупки и изсушени водорасли. Те не само са чудесен звукоизолатор, но и изсушените водорасли са силно алкални и могат да абсорбират влага до десет пъти повече от собственото си тегло. В тази сграда няма риск от образуване на гъбички, а пръскането срещу акари със силни химикали просто не е необходимо. Защо? Защото въздушните потоци и използваните при строителството материали контролират влагата и поддържат рН-то алкално.

В тази книга не мога да опиша всичко подробно, но мога да кажа, че приложението му изисква цялостно разбиране на начина на действие на системата, а не просто следване на някакви правила. Бих искал все пак да споделя опита си с Училището за високи технологии в Сан Диего. Училището изгражда магазин в сградите на старо военно поделение. В миналото те са били използвани за поддръжка на самолети и лодки, така че стените на практика представляват огромни прозорци. Никой не може да си мечтае за по-добра слънчева осветяемост. През лятото обаче сградите и особено тези с южно изложение се превръщаха в истински парници. На всички беше ясно, че охлаждането посредством климатици ще е твърде скъпо, затова беше решено, че е най-добре просто да бъдат спуснати огромни завеси отгоре до долу. Завесите спират светлината и това води до намаляване на количеството енергия, нужно за охлаждане. До тук добре. Това е пример за причина и следствие; просто и практично решение. Нека обаче разгледаме същата ситуация от гледна точка на опита, натрупан в Зелената зона в Швеция, разработена от Андерс Найкуист.

Пред или зад прозореца се слага второ прозрачно стъкло, като пространството между тях се разделя на секции. Всяка втора секция е пълна с нагънато алуминиево фолио, а задната й страна е покрита с черен цвят. Както можете да се досетите алуминият привлича топлината и отблъсква светлината. Черната повърхност поглъща топлината и температурата се покачва до 100 градуса. Горещият въздух се издига нагоре и преминава през вертикална шахта. Насочва се през топлообменник, който работи подобно на хладилник. Знаете ли как работи един хладилник? Горещият въздух се изпомпва през среда, след което остава само студен въздух. Можете да усетите, че от задната част на хладилника ви излиза топъл въздух, докато студеният остава вътре (още един пример за въздушни потоци). И така горещият въздух, генериран от огромния прозорец се използва за охлаждане посредством топлообменник. Светлината продължава да прониква свободно, докато при предното решение нейният поток бе блокиран. И още една добра новина: студеният въздух се генерира на покрива. А какво прави студеният въздух? Пада надолу.

Консултирах безплатно Училището по високи технологии как могат да превърнат този гълтач на електроенергия в истински пример за пестене на средства и използване на потоците на светлина, въздух и енергия. Поради бюджетни ограничения пет години по-късно проектът все още не е осъществен. Автомобилният производител, Форд, компания, която не се слави с кой знае каква устойчивост или енергийна ефективност, инсталира абсолютно същата система в своя автомобилен салон в Умеа, Швеция. Вредните газове, които се отделят при работата на автомобилния двигател, се неутрализират от живия филтър, изграден с помощта на няколко стотин растения. Понякога компаниите могат да бъдат впечатляващ пример. Надявам се, че опитът на Форд в Швеция, спестените от тях средства, осигурените здравословни и приятни условия и конкурентното предимство ще вдъхновят много други да си представят една система от структури, позволяващи свободно движение на потоците въздух, светлина, звук, енергия, материя и хора! Това е още един пробив в Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците IV (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво представлява ефектът на тропическия остров? Непоносимата жега в Ню Йорк и Бостън кара хората да усилят максимално климатика. Топлият външен въздух се прекарва през охлаждащите системи и в следствие на това около сградите се образуват облаци от горещ влажен въздух. Колкото повече студен въздух вкарва вътре климатикът, толкова повече горещ издухва навън. И тъй като климатичните системи ползват въздух, взет от непосредствена близост до сградите, разходите за охлаждане скачат и цялата околност се превръща в един тропически остров. Когато ефектът на тропическия остров достигне връхната си точка, настъпват и идеалните условия за развитие на легионерска болест. Спомняте ли си какво е това? Тя не възниква през зимата, а през лятото, когато температурата се покачва, биофилмът става по-плътен, а рисковете за здравето нарастват. Колкото по-голямо е движението на хора в една сграда, толкова повече топлина се натрупва вътре. Всеки възрастен човек се равнява на около 60 вата на час. Една стая за срещи, побираща 1000 души, се равнява на 60 киловата, а това определено изисква доста охлаждане.

Можете ли да си представите училищен спортен салон, въздухът в който става по-свеж, ако вътре има повече хора? Спортистите ще го обожават, а публиката ще е истински доволна. Именно това е постигнато в мултифункционалната спортна зала в училището Лагаберг. Нейният дизайн е направен от Андерс Найкуис, който е истински пионер в съвременната архитектура. През лятото хората дори се оплаквали, че вътре става твърде хладно. Най-добрият начин да повишиш температурата е като просто… отвориш един прозорец. Това намалява налягането и забавя въздушните потоци. Възможно е дори да се поставят автоматично отварящи и затварящи се прозорци, за да се регулира този процес. Подходът се основава на въздушния поток и човекопотока, пести енергия и повишава нивото на комфорт. Нима целта на всички сгради не е именно такава?

Разбирането ни за потоците въздух, светлина, хора, звук, енергия, вода и материя, оформя модели, които ни помагат от една страна да разберем как природата формира структури, подслоняващи тези потоци, а от друга – да открием как да построим собствените си домове, офиси и училища с по-ниски разходи и по-висока функционалност. Нека разгледаме звуковите потоци. Изключителните открития на Александър Лаутервасер ни дават идея върху какво ще бъде съсредоточено вниманието на учените през следващите няколко десетилетия. Лаутервасер поставя капка вода върху метална повърхност и включва някакъв източник на звук. Звукът е вълна, която може да има различна височина и честота. Когато вълните достигнат повърхността около водата, капката започва да се движи, като различните вълни предизвикват и различни движения. Тези движения са предвидими, т.е. ако звукът е с определени херцове, те винаги ще са едни и същи, а минимални промени в честотата ще водят до сложни, но ритмични промени в движението.

И така, въздушният поток определя формата на структурата, която се образува в това водно тяло. Какво общо има това с нас? Спомнете си, че ембрионът е 99% вода, а майката произвежда серия от звуци. Не случайно някои педиатри препоръчват на бременните жени да слушат музика, като например григориански и тибетски напеви. Ето как достигаме до нещо ново, което може и да е само хипотеза, но именно така се раждат творческите идеи – забелязваме нещо, което не сме виждали досега и започваме да откриваме взаимовръзките. Според хипотезата първо имаме звука, който кара водата да тече и скоро след това сърцето се оформя динамично според потоците вода (кръв). Интересна мисъл, която със сигурност ще предизвика усилен дебат, типичното първоначално отхвърляне от утвърдените учени, огромен куп доказателства защо не може да е вярно и може би няколко десетилетия на трупане на нови сведения за потоците на вода, въздух, звук, енергия и светлина най-накрая ще ни покажат как природните системи осигуряват подслон и насочват тези потоци.

Второто наблюдение е свързано със сградите и най-уязвимите членове на обществото: малките деца. Децата са изложени на множество потоци, които непрекъснато ги оформят и променят. Част от тези потоци не можем да контролираме, но други можем. След като веднъж открием взаимовръзките, сме длъжни да насочим потоците в най-добрата възможна посока, благоприятстваща здравното и умствено развитие на следващото поколение. Сещам се за две конкретни места: спалнята и училището. Малките бебета прекарват над половината си ден спящи в люлката и изграждащи своята уникална нервна, имунна и храносмилателна система, която ще оформи тялото и личността им. Необходимо е да започнем да мислим за потоците в спалнята, в която ще расте детето. Ако стаята е пълна с формалдехид (лепило в талашитените плоскости, паркета и тапетите); тежки метали (ярки цветове, бактерициди и фунгициди); съдържащи бром огнеупорни вещества (матраци, легла, завеси, под, канапета); тройна дограма и стъкла с UV-защитен слой; тънък мокет, който да заглушава звука (и който се превръща в развъдник за акари); и водата е силно хлорирана (т.е. киселинна), значи потоците в стаята пречат на детето да се развива добре. Катерина Тидънс, основател на Терра Верде в Сохо, Ню Йорк, спря да се занимава с магазина си, продаващ здравословни и екологични продукти, за да посвети цялото си време и енергия на разработването на ясли за деца и цели интериорни решения, в които няма химикали, въздухът е чист и детето успява да изгради имунна система, която намалява риска от алергии и респираторни заболявания, от които днес страдат около 30% от децата в градовете.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Следващият поток, който се нуждае от сериозно преразглеждане, е водата. Как използваме водата в една сграда? Макар да си мислим, че основната цел на водата е да бъде годна за пиене, изглежда истинската причина да имаме питейна вода в тръбите, е, за да можем да я „развалим”. Без съмнение в жилища, училища и офис сгради най-много вода се използва в тоалетните. Изглежда, че докато блокираме потоците въздух и светлина в същото време прекаляваме с употребата на водния поток. Защо?

На човешкото тяло са му били нужни милиони години, за да развие храносмилателна и отделителна система, благодарение на които в края на един дълъг и крехък процес, отделяме твърдите отпадъци през един канал, а течните – през друг. И първото нещо, което правим с тези отпадъци е… да ги смесим с питейна вода! Ако за набавянето на хранителни вещества е необходимо смесването на твърди и течни отпадъци, тогава защо ни е тази сложна система от бъбреци, черен дроб и черва? А ако питейната вода е уникално общо благо, до което всички хора по света би трябвало да имат достъп, тогава защо я смесваме с неща, които изобщо нямаме намерение да ядем или пием? Изглежда (отново) не виждаме взаимовръзките.

Водата е най-ценното нещо на Земята. Водата в океаните и водните пари във въздуха придават на планетата ни този красив син цвят. Питейната вода е скъпа и не всички имат достъп до нея. Тогава защо да я унищожаваме, като я смесваме с екскременти и урина? Урината е една прекрасна течност. Тя е изключително богата на калий – един от основните елементи, които карат сърцето ни да бие. Тялото ни обаче не може да задържа калий, защото той е вид токсин в кръвния поток и излишните количества бързо се отделят. Урината не трябва да бъде изхвърляна, а да се вкарва обратно в кръговрата на хранителните вещества. Забравили ли сме вече, че римските императори са имали изключителната привилегия да събират урината на гражданите на империята? Днес урината и екскрементите биват отнесени от канализацията и за нас те просто изчезват. Всички, обаче, знаем много добре, че реално се озовават в септични ями и – ако имаме късмет – от там се насочват през канализацията към водопречиствателни станции, където с цената на високи разходи на средства и енергия органичната материя се обработва с химикали и бактерии.

Екскрементите са нещо различно. Все пак има си причина да са отделени от урината. Комбинацията от фекалии и урина води до силна неприятна миризма. Ако обаче отделим екскрементите от урината, както прави тялото ни, и осигурим постоянен въздушен поток, който бързо да изсуши фекалиите, миризма изобщо няма. Подобна е функцията на сухата сепарираща тоалетна, разработена и ползвана в продължение на много години, но усъвършенствана едва наскоро от д-р Матс Волгаст, шведски учен от университета Упсала.

Ако намалим водния поток, като премахнем необходимостта от употреба на вода за пренос на екскременти и урина до водопречиствателните станции, в които процъфтяват вируси, Е-коли и салмонела, ще елиминираме и риска, свързан с тези потенциални болестоносители. Един болен човек може да отдели до 100 милиарда вируса на ден. Ние разбира се сме наясно с това и изливаме в пречиствателните станции купища силни химикали, за да предотвратим риска от потенциални бактериални инфекции. Дори и препаратите да обещават 99.99% ефективност, това означава, че цели 10 000 вируса оцеляват на химическата атака, а само един от тях е достатъчен, за да зарази човек. Бактерицидните премахват риска от заболявания, но пък правят водата напълно негодна за употреба. Няма смисъл да се мъчим да се борим със здравните рискове от смесването на урина и екскременти, като прибавяме към тях химикали, нека вместо това просто не ги смесваме!

Свикнали сме да мислим за водата като за течност, която тече през тръбите от място, където е в излишък, до там, където ни е нужна. Градовете разполагат с голяма мрежа от тръбопроводи за разпределение на водата. Представете си хилядите километри тръби, които носят вода от река Колорадо до Лос Анжелис. Представете си огромните инвестиции за изграждане на септични ями в горната част на Ню Йорк с цел съхраняване на вододайната му зона. А сега си представете какво се случва с всичката дъждовна вода. Тя просто се оставя да се оттече по канализацията! Как е възможно това? На жителите на щата Колорадо дори бе забранено да улавят и използват дъждовната вода. А как тогава може да е разрешено, особено във времена, в които водата става все по-скъпа, тя просто да се оставя да се оттече в канализацията, за да може някъде някой ден евентуално да се използва за генериране на електричество, напояване на земеделски земи или само за да си пуснем казанчето в тоалетната?
Време е да започнем да мислим за водата като за най-ценния си ресурс. Ако не пием поне по литър вода на ден, просто няма да оцелеем. Защо тогава се отнасяме с водата по този начин? Просто защото не виждаме потоците. Дъждовете са най-естественият начин за улавяне на вода. Всяка сграда и всяка улица разполагат с обширни площи за улавянето на дъждовната вода и за пренасочването й там, където има нужда от нея в момента, без необходимост от помпи и пречистване. Гравитацията ще свърши сама цялата работа. Сгради, разположени в центъра на града, които сами си осигуряват водата, от която се нуждаят, може да ви се струват като научна фантастика. Но запитайте се къде се намира най-голямото количество неизползвана вода. Във въздуха.

Дъждът пада на покрива на сградата и на паркинга и няма причина да го оставяме да се оттече. Но влажността във въздуха често остава незабелязана. За целта трябва да се поучим от един бръмбар, живеещ в намибската пустиня и от велвичията, растението, което подобно на бръмбара знае как да кондензира водата във въздуха. Обръщали ли сте внимание на климатика си? От него през цялото време тече вода. Питали ли сте се колко вода „тече” във въздуха? Забелязвали ли сте охлаждащите кули на високите офис сгради? По тях също кондензира вода. Ако въздухът, който се отделя от горните етажи на сградата, се прекарва през повърхност с ниска точка на оросяване, ще получим нещо като река и стотици кубични метри вода ще се стичат всеки ден от покрива… към мазето. Интересно е, че когато изучаваме въздушните потоци край охлаждащите кули, забелязваме потоци вода отгоре надолу. Това означава намаляване на енергийното потребление, както и на нуждата от вода, защото тя вече не трябва да бъде изпомпвана нагоре. Реалност ли е това или просто мечта?

Комбинацията от въздушни и водни потоци предлага широк набор от възможности, които могат да бъдат превърнати в реалност само ако разберем връзката между желаните резултати и физичните и химичните закони, които така лесно заучаваме в училище, но така рядко прилагаме на практика. Нека да разгледаме хидрофобните и хидрофилните повърхности. Думичките не само са трудни за запомняне, но и значението им рядко се демонстрира нагледно в училище. Охлаждащи кули и въздух с висока влажност, преминаващ над редуващи се повърхности, които „мразят: и „обичат” вода – от това се нуждаем, за да накараме водата от въздуха да се превърне в капки, които да паднат надолу и да напълнят резервоарите на покрива. При това без никакви помпи. Този метод може и да не действа в еднофамилна къща, но ни дава идея как да избягаме от ефекта на тропическия остров, който често се получава в градовете.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени