Tag Archives: технологии


Изграждане на дизайн, основан на потоците II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Как термитите успяват да поддържат в термитниците постоянна температура от 30 градуса и влажност от 61%? Тези малки същества вкарват 15% от биомасата под земята, за да отглеждат гъби. Да, термитите отглеждат гъби и в продължение на хилядолетия са научили, че ако не осигуриш на гъбите подходяща температура и влажност, те просто няма да се развиват, дори и да имат идеален субстрат. Термитите се научили да изграждат комини и без значение дали се намират в Южна Африка или Австралия, винаги постигат желаната температура вътре в термитника, каквото и да е времето навън. Те знаят как да регулират въздушните потоци. Въздухът в комините се затопля, издига се нагоре и излиза от термитника, като така се създава вакуум. Горещият (или студеният) въздух отвън се вкарва вътре през миниатюрни подземни тунели. Термитите знаят точно колко висок трябва да е коминът и колко дълги трябва да са тунелите, за да се поддържа постоянна температура и влажност. Как са успели термитите да открият това още преди милиони години без да се нуждаят от гориво и енергия? Та те нямат нужда дори и от термостат!

Трябва да признаем, че термитите са усъвършенствали тази технология в продължение на милиони години. Ние, хората, се занимаваме с това от по-малко от век, така че как можем да очакваме да сме толкова ефективни щом дори не можем да съставим математически модел, който ще осигури на обитателите на сградата предвидим и приятен въздушен поток? Дизайнът, основаващ се на мъдростта и опита на термитите, не е нещо ново. Египтяните са го използвали, инките също са знаели как действа, и дори някои съвременни архитекти разчитат на тези екстравагантни идеи, за да осигурят комфорт на обитателите на офис-сгради, търговски центрове и училища. Дайва Хаус в Япония е един от тези офиси и в него работят 150 служители. Ийстгейт в Зимбабве е спестил 3.5 милиона долара капиталови инвестиции при строежа на търговския комплекс, като същевременно режийните разходи са с 20% по-ниски. Шведът Андерс Найкуист успял да убеди местните власти да превърнат едно училище в система от естествени въздушни потоци и познайте какво се случило? Цели семейства започнали да се местят в квартала, за да са сигурни, че децата им ще учат в училище, предлагащо една здравословна среда. Родителите са щастливи, а учениците научават повече.

Въздушните потоци в сградата носят множество ползи. Прахът и миниатюрните количества токсични вещества излизат навън. Завземането на домовете и офиса от електрониката повишава количеството прах в затворените помещения и което е по-лошо, придава на частиците електрически заряд, което е една от основните причини за алергии и астма сред децата. Само протичането на въздуха не е достатъчно. Той трябва да бъде прочистен и в сградата да влиза повече кислород. В природните системи винаги има изобилие от растения и не е трудно тази среда да бъде пресъздадена и в домовете ни. Една малка компания е създала концепция за живи филтри: комбинация от 150 различни растения, разположени стратегически на различни места в сградата, близо до покрива с постоянен достъп до слънчева светлина. Те пречистват въздуха и ако са правилно подбрани, той става свеж и… алкален. Благодарение на тези растения дори можем да научим повече за биоразнообразието.

Когато една сграда е затворена и изолирана, влагата остава и се задържа вътре. Това е основната причина за развитие на гъбички, особено в мазето, където не прониква и светлина. Как се „борим” с гъбичките? Викаме експерти, които пръскат стените с метални оксиди, които се изпаряват в продължение на няколко години и за известно време ни отървават от грижите. Само че въздухът в помещението, вече ще е пълен с частици, които не е особено добра идея да вдишваме. Всъщност ние сами поставяме бариери пред въздушните потоци и така сами създаваме условия за развитието на гъбички. После опростеното ни мислене за „причини и следствия” не ни позволява да видим взаимовръзките, а ни подсказва, че единственото решение е да повикаме експертите със силните химикали. Ако вместо това направим сградите по такъв начин, че през мазето да протичат въздушни потоци, ще премахнем условията за образуване на гъбички, а заедно с това и спорите, които те отделят във въздуха и които са основната причина за респираторни заболявания.

Собствениците на жилища често инвестират в поставянето на двойна или дори тройна дограма. Това е сигурен начин за спестяване на енергия и затова местните власти в много държави отпускат субсидии. Целта е хубава, но в много случаи тези мерки са в комбинация със защитен филм срещу UV-лъчи. Защо искаме да махнем ултравиолетовите лъчи от потока светлина, навлизащ в домовете ни? Причината е много проста. UV-лъчите карат килимите и картините по стените да избледняват. Това със сигурност е много основателна причина да не допускаме тези лъчи в домовете си. Лошата новина е, че избягвайки обезцветяването, в същото време позволяваме на акарите и гъбичките да си живеят необезпокоявано без естествения им природен враг да контролира разпространението им. Представете си следния сценарий, който за съжаление е реалност в много офиси и училища: поставяте мокет, често произведен от компании, славещи се със своите устойчиви практики, като Interface, например; UV-защитата на прозорците ви гарантира, че подът ще запази ярките си цветове дори и там, където падат слънчевите лъчи; и междувременно същата тази UV-защита превръща килима ви… в идеалния развъдник за акари.

Кой би искал акарите да се разпространяват в сградата, където живее? Никой! Акарите са едни от причинителите на алергии и респираторни заболявания и би трябвало да направим всичко по-силите си да контролираме разпространението им. Кой изобщо е наясно с нежеланите странични ефекти на стремежа ни да съхраняваме цветовете ярки? Защо никой не говори за това? Причината е проста – не откриваме връзката между фактите и просто не сме наясно какво се случва в сградата, когато спрем нормално протичащите в нея потоци. Кой би искал да живее, спи, учи или работи в един развъдник на акари? За да се измъкнем от тази дължаща се на невежеството слепота, трябва да се запознаем с потоците светлина и въздух и да спрем да мислим само за енергийните спестявания.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изграждане на дизайн, основан на потоците I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 8

От връзките във вселената и Земята, преминахме към тези в микрокосмоса на нашето тяло. Важно е да знаем какво ядем и пием и как да поддържаме здравето си, но не по-малко значение имат и структурите, в които живеем. Те също са преминали през големи промени и макар да вярваме, че живеем в модерни времена, изглежда в домовете ни липсват доста важни взаимовръзки.

Къде прекарваме по-голяма част от времето си? Вкъщи, на работа и в училище. По осем часа на ден спим в леглото си. Още осем прекарваме в офиса или в училище, затова изглежда логично да отделим малко време, за да разгледаме всички взаимовръзки, които трябва да бъдат взети предвид при разработване на дизайна на местата, където прекарваме живота си. Какъв е първият въпрос, който бихте задали за мястото, където ще прекарвате толкова много часове на ден? Спомнете си кой беше най-важния въпрос, свързан с вашето тяло.

Точно така – какво е нивото на рН на въздуха, който дишате? Хрумвало ли ви е, че след като трябва да ядете алкални храни, трябва и да дишате алкален въздух? И точно както храната ни с годините е станала по-киселинна, така и въздухът става все по-киселинен. А от въздуха не можете да избягате. Поради прекомерната употреба на твърди горива и огромното количество въглероден диоксид, изхвърляно ежедневно в атмосферата, въздухът е силно киселинен. Ако живеете в града, рН-то му със сигурност е под 6, освен ако не сте близо до морския бряг.

Всеки от нас обаче може да си създаде свой собствен микрокосмос удома, в училище или в офиса. Следващият път, когато говорите с архитект, попитайте го какво ниво на рН планира да предложи той на живущите в сградата. Сигурен съм, че и най-зелено настроените архитекти дори няма да са помислили за този така важен аспект. Киселинността е за химиците, не за архитектите, нали?!

Ако проверите нивото на рН на въздуха в дома си, със сигурност ще установите, че киселинният въздух, навлизащ отвън се допълва от киселините, излъчвани от почти всичко в дома ви. Какъв е смисълът да се стремите да приемате алкални храни и напитки, щом въздухът, който дишате е киселинен? Напълно е възможно и дори изобщо не е трудно да го направите алкален, ако мислите за сградите не като за статични физически структури, а като за пространства, които позволяват протичането на множество потоци. Ако разберем тези потоци, ако премахнем елементите, водещи до киселинност, като ги заместим с такива, носещи алкалност и ако прибавим към всичко това функционалност и красота, ще получим едно изцяло ново ниво на комфорт.

Когато през 2001г. започнах да преподавам в Училището по дизайн към Факултета по архитектура, откривах курса, като разказвах на студентите историята за закуската, която ви представих по-горе. След това за изненада на всички разглеждах седемте основни потока в сградите: въздух, вода, светлина, звук, хора, енергия и материя. Интересно е, че дизайнът на най-първите жилищни помещения е предвиждал всички тези потоци. Нямало прозорци, а сламени покриви и затова в стаите постоянно имало лек бриз. През годините архитектите непрекъснато се стремят към намаляване на въздушния поток, а напоследък с цел пестене на енергия, сградите са толкова изолирани, че въздухът нито прониква, нито излиза от тях. Стените вече не дишат и покривите не текат. Пестеното на енергия е похвална цел, но спирането на въздушните потоци далеч не е толкова хубаво. Възможно ли е едновременно да пестим енергия и да имаме свободно движение на въздуха? Разбира се, че да!

Обикновено изолираме дома си с химическа пяна, която неизменно изпуска във въздуха киселини. Тази пяна обхваща стените и тавана. Основният проблем се състои в огнеупорните вещества, чиято употреба в много страни е регулирана, което е напълно разбираемо. Стигаме до там, че влагаме тези огнеупорни съставки дори в матраците и възглавниците, за да може цяла нощ да вдишваме вещества, до които не би трябвало дори да се доближаваме. Разбира се всеки един от тези продукти е минал по отделно през процес на одобрение. Но комбинацията продукти, системата, която образуват, е причина за предозирането, което трябва да избягваме. Най-добрият начин да предотвратим натрупването на вредни вещества е като осигурим постоянен въздушен поток. Защитниците на енергийната ефективност веднага биха разкритикували това. Но отварянето на дома за въздушните потоци не е призив за премахване на изолацията или двойната дограма, а просто желание да направим жилищата си здравословни, за да се чувстваме щастливи в тях.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Захар и мазнини III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Ако погледнете бактериите под микроскоп, ще видите как те процъфтяват в киселинна среда. Ако видите как същите тези киселинни бактерии се носят необезпокоявано из кръвта ви, вероятно ще искате да ги разкарате от там! Може би ще поискате да създадете в тялото си алкална среда, която не позволява развитието на киселинни бактерии, освен на местата, където те наистина са нужни, т.е. стомаха. Дори разпространението на раковите клетки може да бъде спряно, ако им бъде осигурена достатъчно алкална среда. В много случаи връзката е емоционална, ако сме имали роднина, болен от рак, сърдечен удар или дори просто стомашни проблеми или остеопороза. Знаехте ли, че колкото повече остаряваме, толкова по-висок е рискът от остеопороза и че това се дължи основно на факта, че тялото ни става по-киселинно? Бавно, но неумолимо разтваряме костите си в тази киселинна смес. Няма смисъл от огромното количество хапчета калций, които поемате, ако тялото ви не възвърне алкалната си среда. Най-доброто решение за избягване на остеопорозата, е да пиете много алкална вода, наистина много. Ембрионът съдържа 99% вода, новороденото – 90%, а възрастните с годините се обезводняват и тялото им съдържа само 70% вода. Поради това средата в телата им става по-киселинна и губи способността си да се самопречиства.

Логично следващият проблем е… запекът, който се дължи на липса на вода в тялото. И всичко това само защото пиете студена вода? Не, не заради студената вода, а заради порочния кръг, в който всичко става от зле по-зле – ниско рН на поеманите храни, излишък на захар и на всичко отгоре и по-ниски от нормалните температури. Ако познавате динамиката на порочния кръг обаче, вие можете да обърнете посоката на въртене и да го превърнете в нещо прекрасно.

Ако разгледаме начина на хранене при японците, ще забележим нещо интересно – последното нещо, което се сервира на вечеря, е зелен чай, леко охладен. Точно преди тази чаша чай, японците ядат супа „мисо” с ферментирали соеви зърна (силно алкални – 9.7). В състава на супата влизат също така тофу, лук и водорасли – всички с ниво на рН около 10. А какво похапват американците в края на вечерята? Десертите в менюто винаги включват сладолед с шоколадова заливка, захаросани сладкиши и разбира се куп замразени мазнини с добавка от подсладен ягодов сок! Дали децата ви ще изпаднат в шок, ако вместо това опитат мисо и зелен чай за десерт? Дали тялото ви ще изпадне в шок, ако получи за финал на вечерята нещо топло и алкално? Помислете си, това тяло сте вие!

Замисляли ли сте се какво пият французите по време на хранене? Вино, разбира се. А с каква температура се сервира виното? Знаем, че французите са експерти по вината и винаги ги сервират със стайна температура. А какво пък пият германците? Бира и много бяло вино. С каква температура се сервират те? Студени, разбира се. А сега запитайте се в коя от двете страни има повече хора с наднормено тегло и повече страдащи от сърдечни проблеми. Бързо открихте връзката нали? И изобщо не е изненадващо, че е така, защото студените напитки правят мазнините по-трудно разградими. И така една народна традиция дава своето отражение в статистиката за здравословното състояние на нациите – два пъти по-малко французи страдат от сърдечни проблеми в сравнение с германците. И сега ще един въпрос: с каква температура е сакето, което пият японците? Отговорът изобщо не е изненадващ. А какво прибавят американците към своето червено вино обикновено? И тук нищо изненадващо.

Има още толкова много какво да кажем за взаимовръзките в начина ни на хранене и е наистина жалко, че дебатът в медиите се ограничава само до ниски въглехидрати, нулев холестерол и по-малко мазнини. Трябва да си зададем въпроса защо през последните години алергиите към храни са нараснали така драстично. Какво знаем за бързото покачване на алергиите? Все повече деца не могат да пият краве мляко. Непоносимостта към лактоза засяга около 30% от населението. Чудя се някой задавал ли си е въпроса колко стомаха имаме? Как изобщо можем да си помислим, че мляко, предназначено за теле с четири стомаха, ще бъде прието добре от дете, което има само един стомах? Освен това добавяме към него всички тези хормони и антибиотици и после сме изненадани, че все повече деца и възрастни не понасят лактоза. Кравата трябва да развие мускулите и костите си бързо. Затова и млякото й осигурява необходимите хранителни вещества за бързо израстване. А кои органи се развиват най-напред при детето? Нервната система и мозъкът. Защо тогава вместо мляко, не му даваме хранителните вещества, нужни за развитие на мозъка, като например водорасли, богати на йод?

Ами глутенът? Каква част от населението вече не може да приема генерирания от киселинното жито глутен? Защо не опитаме алкални варианти, като спелта, амарант и киноа? Колко хора са наясно с вродената си непоносимост към яйца и пилешко месо? Особено сега, когато ни е толкова трудно да се справяме с проблеми, като салмонела и е-коли – тези така устойчиви на антибиотици микроорганизми, с които може да се справи само една силно алкална среда. Понякога тялото ни просто казва „стига толкова!” и започваме да получаваме алергии, храносмилателни проблеми и кожни обриви. За съжаление, когато тялото ни ни дава предупредителни знаци, ние обикновено лекуваме само симптомите, но не и първопричината. А увеличаването на киселинността в телата ни е една от основните причини за здравословните проблеми, с които се сблъскваме днес.

Понякога при профилактичен преглед при зъболекаря се установява, че лечението на каналите на корена, което навремето е спасило зъба ви, е довело до образуване на кухина, в която се развиват силно киселинни бактерии, които през вътрешната страна на челюстта могат да достигнат до всяка точка на тялото ви. Тези бактерии живеят в среда с рН 1 и това навярно ще ви ужаси и ще ви накара да се запитате какво може да направите, за да премахнете тази опасно киселинна кухина в тялото ви. Когато екип от Paracelsus Clinic откри, че в корена на единия ми зъб се е развила температура от 38.3 градуса без дори да усетя, разбрах, че тялото ми се опитва да води битка, която няма как да спечели. Лечението на корените съществуваше, като възможност от цяло десетилетие. Само няколко седмици след отстраняването на този източник на стрес за имунната ми система, чрез изваждане на зъба, отново се чувствах изпълнен с енергия. Не ми трябваше много време, за да се науча бързо да поемам контрол върху ситуацията след като вече бях способен да разбирам разкриващите се пред мен взаимовръзки. Колкото повече разбирах, толкова повече се грижех за здравето си. Сам, а не чрез магията на витамините и антибиотиците. Всеки ден научавам по нещо ново. След като успях да завъртя порочния кръг наобратно, става все по-лесно и забавно да откривам Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Захар и мазнини II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Деца, които са виждали как се дави водният бегач, веднага схващат каква е връзката със стомаха. Може да им бъде обяснено, че някои неща първо трябва да бъдат разделени на по-малки парченца в стомаха и след това да продължат пътя си към червата. Може би щом толкова голямо количество захар е вредно за водния бегач, то ще е вредно и за тях самите. Намаляването на повърхностното напрежение, чрез прибавянето на захари към почистващите препарати, прави водата по-мокра. Трудно ни е да си представим визуално какво представлява намаляването на повърхностното напрежение, но сравнително по-лесно можем да разберем, че захарта прави водата по-мокра. Обикновената вода остава на капки по дрехите. Но когато прибавим към нея почистващ препарат, тя бързо прониква през нишките на плата и отмива мръсотията. И ако смятате, че цялата тази история със захарта не се отнася до вас, защото отдавна вече сте минали на изкуствени подсладители, ще трябва да ви разочаровам. Въздействието на изкуствени подсладители, като аспартам или захарин върху повърхностното налягане на водата, е много по-лошо от това на естествено добитата от тръстика или цвекло захар.

Нека сега свържем всичко това с нивото на рН. Средата в червата ни е алкална. Панкреасът разпръсква алкални вещества върху цялата смляна храна и нивото на рН се покачва от 1 на 3 или дори от 4 на 8 или 9. Почти всички бактерии и микроорганизми, свикнали на киселинна среда, умират попадайки в условия на подобна алкалност. И така, ако имаме една здрава и балансирана храносмилателна система киселинните бактерии, които вече са свършили прекрасната си работа да разградят храната в стомаха, няма как да попаднат в кръвта и да причинят болести. Озовавайки в червата микроорганизмите просто се оказват в среда твърде различна от тази, с която са свикнали, и спират да се размножават. Не е ли това най-гениалният начин да съхраним здравето си? Създаваме в стомаха среда, в която киселинните бактерии разграждат храната, а после не им позволяваме да се развиват в червата.

Но… ако в стомаха ни има комбинация от висока киселинност и много захар, с времето киселините могат да отмият естествената защита на стомашната стена, която обикновено не позволява на нищо да попадне в кръвния поток чрез милионите вени и артерии, свързани с нея. Ако това се случи, бактериите и полуразградената храна, като например дълги вериги протеини, ще могат лесно да преминават през стената и да попадат в кръвта, благодарение на… захарта!

Ако някога попаднете в Швейцария, в Paracelsus Clinic на д-р Томас Рау, той може да направи снимка на кръвта ви и на нея ще видите киселинни бактерии и полуразградени протеини, които изобщо не би трябвало да са там. Това означава, че по стомаха ви има миниатюрни дупчици и дори и в момента да не се чувствате зле, тялото ви е подложено на силен стрес. Ако имунната ви система е постоянно натоварена с времето тя ще се изтощи и няма да може да се справя с елементарни здравни проблеми, които обикновено дори и не забелязвате. Така рискувате да се разболеете много сериозно, когато възникне истински проблем, защото имунната ви система ще бъде твърде слаба и няма да може да се бори с толкова много неща наведнъж. Ако обаче киселинната среда в стомаха и алкалната среда в червата са си наред, имате огромен шанс да се възстановите бързо и да си възвърнете изгубената енергия. Защо? Защото така действат нещата през последните 60 милиона години.

Вече споменахме, но нека повторим отново – днес ядем 10 пъти повече захар отколкото преди три поколения. Разумният съвет, който всеки ще ви даде е – яжте 10 пъти по-малко от сега! Освен това трябва да предпочитаме захари, които се разграждат лесно и бързо губят способността си да намаляват повърхностното напрежение на водата. Не казвам, че изцяло трябва да спрете да консумирате захар. Не е в мой стил да налагам забрани; най-добре е просто да консумираме всичко в умерени количества. Така или иначе е невъзможно напълно да избягаме от захарта, а и защо да го правим – тя има прекрасен вкус, нали? Можем обаче да използваме захари, като меда и фруктозата, които са приятни на вкус и в същото време намаляват повърхностното напрежение за много по-кратко време. Кристалната захар и особено изкуствените подсладители се разграждат много трудно в телата ни просто защото храносмилателните ензими, които произвеждаме, никога не са били създадени с цел да преработват такива вещества. Трябва да се стремим водата да протича през тялото ни с обичайното си повърхностно напрежение възможно най-дълго време. Можем да се запознаем с нужната информация, която ще ни позволи да опознаем телата си не само отвън, но и отвътре. Четете внимателно етикетите на продуктите, научете повече за разликата между необработена и кристална захар. Избирайте свежи, местни продукти. Потърсете варианти за подслаждане на храната без използване на захар от цвекло или тръстика и избягвайте изкуствените подсладители, защото те намаляват повърхностното напрежение на водата за най-дълго време.

Продължаваме с взаимовръзките. Какво ще кажете за най-добрия приятел на сладките тестени изделия – мазнините? Това е третият и последен елемент от ужасяващото описание на случващото се в стомаха ви. Мазнините са прекрасна основа за придобиване на някои научни знания. Нека да направим малък експеримент. Вземете растителна мазнина със стайна температура или леко загрята и сложете в нея 1-2 кубчета лед или просто я оставете във фризера. Децата обикновено са доста отвратени от това, което се случва щом мазнината замръзне. Ето малко мазнина, загряваме я до около 37.7 градуса и наливаме в нея ледена вода – гадост! Същото се случва и в стомаха ви, когато пиете студена вода!

Какво е първото нещо, което ви сервират в ресторантите в Америка? Вода с кубчета лед! Точно по време на вечеря ние правим така, че цялата мазнина, която погълнем по време на храненето, да замръзне. И тъкмо когато стомахът ни едва се е съвзел от ледения душ, ние му пращаме още малко от него между две хапки храна. Какво се случва, когато в стомаха ви има замръзнали мазнини? Нивото на рН трябва да падне още повече, за да разгради мазнините, което никак не е лесна работа, ако са замръзнали. Храносмилането става доста трудно, ако постоянно изливаме в стомаха си студена вода и температурата там непрекъснато е ниска.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Захар и мазнини I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Глава 7

Разгледахме нивото на рН, но почакайте, още не сме приключили със закуската! Освен киселините, в нея има още един злосторник, който уврежда здравето ни и едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че това е захарта. Никой не може да спори с факта, че децата обичат захарта. Американците също. Но това разбира се не важи само за тях. Китайците също я обичат, а и европейците поглъщат не малко количество от нея. Изглежда хората сме просто ненаситни. Човек изяжда средно по половин чаша захар на ден. Изчислено е, че средният американец консумира около 68кг. захар на година. Храносмилателната ни система е създадена, за да преработва около 1/10 от това количество. Захарта води и до пристрастяване към нея, подобно на дрогата. Повечето от нас са силно привлечени от сладки неща. Да не говорим, че различни захарни смеси се срещат във всичко – от пастите за зъби и почистващите препарати, през ястията и напитките до рекламите по медиите, които сякаш се стремят да провалят опитите ни да консумираме по-малко. Човек трябва да е доста решителен, за да не яде захар или някакви изкуствени нейни заместители и подсладители. Тя просто е навсякъде!

Какво ви причинява захарта, когато попадне в тялото ви? Повечето от нас биха казали, че повишава кръвната захар, разваля зъбите, причинява стомашни болки (да, добрите стари стомашни киселини). Не бихме ли искали всички съзнателно да решим да НЕ ядем захар? Някои от вас може да са достатъчно дисциплинирани, за да следват безпрекословно съветите на докторите, които ни казват колко вредна е захарта. Много от нас обаче се нуждаят от малко подкрепа, за да поддържат мотивацията си висока и да се справят със зависимостта си от захарта, като намалят употребата й поне десет пъти. Нека отново се върнем към изграждането на взаимовръзки с помощта на науката.

Наблюдавали ли сте водни бегачи в езерата? Повечето от нас са ги виждали – онези, наподобяващи комар насекоми, които умеят да ходят по водата. Те всъщност живеят върху водната повърхност – езера, бавни потоци и спокойни води – и обичат да се хранят с удавилите се във водата мушички. Следващият път, когато ги забележите, вгледайте се в тях внимателно. Ако ги наблюдавате отблизо, ще забележите, че те се движат без изобщо да нарушават водната повърхност. Тези насекоми буквално ходят по водата, защото има достатъчно повърхностно напрежение, което задържа краката им, покрити със силно хидрофобен восък. Хидрофобен означава, че повърхността му отблъсква водата. Децата могат да направят опит с игла, пусната в съд, пълен с вода. Иглата ще плува по водата, заради повърхностното напрежение.

Но какво общо има това със захарта? Нека прибавим към водата захар или газирана напитка. Иглата веднага потъва. По същия начин ако прибавите захар (или почистващ препарат) към водата и водният бегач ще потъне. Ако в квартала ви има подобни насекоми, можете да направите този експеримент. Децата, разбира се, не биха искали бедното насекомо да се удави, затова щом го видят да потъва, нека го спасят! Този опит със сигурност ще остане в паметта им за дълго време.

Нека се върнем обратно към закуската и типичните храни, които хапваме – сладкиши, палачинки, кроасани и мъфини. С тях вкарваме значително количество захар в организма си. Сега, след като знаете за водните бегачи, какво според вас се случва в стомаха ни? Благодарение на големите дози захар, полуразградените храни и киселинните бактерии вече без проблем могат да преминат през стомашната стена и да се озоват направо в кръвта ни. Обикновено храната ни преминава от стомаха през панкреаса в червата, които са свързани с миниатюрни кръвоносни съдове, през чиито стени хранителните вещества навлизат в кръвния поток. Имам лоши новини. Поради твърде голямото количество захар, приемаме храна направо през стомаха. Стената му вече е пропусклива, а никога досега това не е било така. Стомахът ни не е създаден да работи по този начин.

Страдали ли сте някога от главоболие? От онези, които ви удрят право между очите и ви карат да копнеете за бързо облекчение? Вземате си едно хапче направо без рецепта и само след минути сякаш нищо не е било. Как е възможно това? Едно обезболяващо трябва да измине целия път през стомаха до червата и ако го приемете на гладно на активните вещества ще им трябва поне час, за да навлязат в кръвта ви и да ви донесат облекчение. Никой не иска да чака цял час. Затова вашето бързодействащо успокояващо е на практика една мини захарна бомба, която веднъж разтворена в стомашните киселини бързо намалява напрежението на стомашните сокове и позволява на активните съставки да преминат през стомашната стена и да се озоват направо в кръвта ви. Знаете ли, че ако приемате твърде много аспирин, можете да си причините стомашна язва? Знаете ли, че стомашните язви се причиняват от киселинни, силно киселинни бактерии, които се загнездват в стомашната стена и бавно я разрушават докато не се стигне до перфорация на стомаха? А когато се стигне до там, няма да минете без хирургическа намеса.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Дейност по отворената екология вече и в България

Много се радваме да Ви съобщим, че Фондация Корен си е поставила за стремеж да приложи принципите на Отворената Екология в България. Групата е успяла да обедини вече голям брой хора и работи дейно с различни организации за постигането на тази благородна цел. Освен с отворена екология се занимава и с пермакултури и възобновяема енергия. Вече се срещнахме с хора от Фондация Корен и сме повече от приятно изненадани колко цялостно и пълноценно гледат на нещата и колко разностранни знания притежават. Силно Ви препоръчваме да се свържете и да работите с тях!

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Какво закусвахте днес? III (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

А сега нека разгледаме една кратка история за кислорода. Всеки знае, че дишаме кислород. Стандартна информация, нищо странно. Но всъщност кислородът е нещо лошо. Спомнете си, че в началото на Земята почти не е имало кислород и въпреки това животът си е процъфтявал съвсем необезпокоявано и без него. После някои бактерии започнали да произвеждат кислород, но това бил един токсичен газ. Затова живите организми трябвало да се научат как да се справят с кислорода и така се зародили нови форми на живот, които можели да го неутрализират. Хората също знаят как да неутрализират кислорода: вдишваме го и в телата ни той се смесва с водород. Откъде обаче идва свободният водород? Колкото по-високо е нивото на рН, толкова повече водород може да взаимодейства с кислорода, създавайки вода.

Вижте всички тези взаимовръзки. Пред нас се разкрива един напълно нов свят. Можем да тръгнем във всяка една посока: от балансиране на нивото на рН в ястията, до проучване на подправки като кардамона; от проверка на дъждовната вода с лакмусова хартия, до изучаване на въздуха и планиране на менюта за закуска, обяд и вечеря, съдържащи вкусни комбинации от храни, които никога досега не сме опитвали! Така създаваме една среда, която ни стимулира да мислим, а щом открием взаимовръзките – да действаме. Можем да започнем да си задаваме правилните въпроси за всеки един аспект на живота, а науката, стояща в основата на отговорите, ще ни кара да искаме да знаем още повече. Така ще станем по-здрави и ще можем да поемем бъдещето на телата си в собствените си ръце.

Често срещани храни, образуващи киселини: аспержи, бял боб, телешко месо, хляб, масло, кашу, зърнени закуски, сирене, пилешко месо, шоколад, яйца, риба, брашно, шунка, мед, кленов сироп, маргарин, овес, макарони, фъстъци, грах, свинско месо, сини сливи, ориз, захар, тапиока, пуешко месо, орехи, пшеница, пшенични зародиши, вино.

Храни, повишаващи алкалността: кълнове люцерна, бадеми, ябълки и ябълков сок, кайсии, артишок, банани, цвекло, боровинки, броколи, пъпеш, моркови, целина, кокос, краставици, касис (пресен), къри, копър, чесън, грозде, грейпфрут, зелен боб, гуава, лимон, марули, лайм, манго, меласа, нектарини, бамя, маслини, зехтин, портокали, папая, магданоз, праскови, круши, тикви, репички, стафиди, водорасли (уакаме, конбу, нори), соя, спанак, тичквички, ягоди, растителни масла, диня, дивеч с подходящи подправки.

Нека обаче направим една забележка. Макар някои плодове и зеленчуци да са посочени като алкални, те пак може да са киселинни, силно киселинни. Причината е, че те често се берат докато са още зелени и се оставят да узреят в опаковки, пълни със специални газове, по време на транспортирането на огромни разстояния. В резултат на това плодовете губят възможността да станат алкални, благодарение на свежия въздух и слънчевите лъчи. Бананите и лимоните може да са киселинни, защото са били отгледани и докарани от другия край на света. При изсушените плодове, иначе така богати на хранителни вещества, дилемата е същата. Почти всички са обработени със сяра, която оставя силно киселинен слой върху иначе така прекрасно алкалната основа. Поредната изгубена възможност.

Нека се върнем към арабската култура. Някои религии, като юдаизма, забраняват да се яде свинско месо. Има много причини за това. Китайците биха казали, че е хубаво да се отглеждат свине, защото те превръщат растителните протеини в животински много по-бързо и ефикасно от кравите. Свинското месо, обаче, е богато на сяра, което води до образуване на серни киселини в телата ни. Явно в основата на съвета да не се яде свинско месо, все пак има и някаква логика.

Цяла Европа е завзета от модата на бавното хранене, която кара хората да предпочитат само местни плодове и зеленчуци. Тази мода обаче има своите научни основания, които далеч надхвърлят емоциите, свързани с това да опиташ нещо свежо и прясно, откъснато направо от градината. Местната храна обикновено има най-хубав вкус и по-вероятно е алкална, дори и ако я приемаме с чаша вино Бароло – което за ваше сведение е киселинно. Сезонната храна снабдява тялото ни с микроелементите, от които то се нуждае най-много в дадено време от годината. Коренните жители на Америка са ядели развиващата се върху царевицата синя плесен, наричана от ацтеките huitlacoche. Тя включва всичко, от което се нуждаете, за да подготвите телата си за тежката зима. Колонизаторите от Запада обаче смятали тази плесен за заплаха за реколтата и изгаряли всяка нива, заразена с нея. По-късно започнали да използват и силни фунгициди, които предотвратявали развитието на плесента. Днес светът знае много повече за тази прекрасна традиция на ацтеките и в Мексико huitlacoche се отглежда като деликатес, който се изнася и в чужбина. Изглежда винаги научаваме, че нещо е добро, след като веднъж вече сме му лепнали етикет, че е лошо. Изглежда и винаги научаваме, че нещо е лошо, след като веднъж вече сме му лепнали етикет, че е добро. Не можем ли да уцелим нещата от първия път?

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Какво закусвахте днес? II (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Какво се случва, когато пиеш кафе, което е киселинно, особено ако е приготвено с киселинна вода? Става още по-зле, ако това кафе е първото нещо, което си поел, отваряйки очи сутринта, без да закусиш преди да тръгнеш за работа. Какво се случва в стомаха ти, ако пиеш по 4-5 чаши кафе на ден, обикновено еспресо със сметана и захар или изкуствени подсладители? Специалистът в кварталното кафене с удоволствие ще ви въведе в света на капучиното, двойното еспресо, кафе-макиато и кафе с мляко.

Да говорим само лоши неща за кафето не е хубаво, защото и възрастните, подобно на децата, като им кажеш, че не могат да имат нещо, те го искат още повече! Вместо да гледаме негативно и да забраняваме нещо, което вероятно е „лошо”, ние просто променяме начина си на мислене. Ето тук идва ценността на взаимовръзките. Лесно е да разберем, че няма нищо лошо в киселинните храни и напитки, ако поемаме други, които да ги балансират. Всъщност можем да прибавим към киселинната напитка нещо, което ще я направи полезна за нас. Ако смесим кафето си с нещо вкусно, киселинността му може да изчезне. Добри новини за „пристрастените” към кафето: просто прибавете към него нещо и продължавайте да му се наслаждавате.

Само че какво да прибавите? Нека да помислим внимателно без да даваме моментален отговор. От къде се е появило кафето? В арабския свят, където отглеждат кафе от 1500г. насам, хората прибавят към кафето си кардамон. По някакъв начин още тогава хората са разбрали, че ако пиеш силно концентрирано кафе, както обикновено го приготвят в Бейрут, Дамаск, Александрия или Джеда, бързо получаваш изгарящо усещане в стомаха си. Някой е открил, че ако сложиш в кафето кардамон, пак ще си получиш дозата кофеин, но стомахът ти ще си е съвсем наред, а вкусът на кафето дори ще е още по-хубав. Днес вече знаем, че кардамонът неутрализира киселините. Опитайте! Можете да го намерите във всеки голям хранителен магазин и наистина върви прекрасно с кафе. Вместо мляко (което пастьоризирано също е киселинно), прибавете кардамон и ще получите една чаша кафе със значително по-малък риск от странични ефекти. Ако ви се случи да минавате край Peet’s Coffee в Сан Франциско или Doutor Coffee в Токио, където предлагат най-добрите сортове кафе, опитайте кафето с кардамон, който се прибавя във вид на малки зрънца, които можете да сдъвчете, или под формата на фин прах, който да изсипете в чашата си.

Предполагам не сте отскачали наскоро до Бали? Индонезийците също имат дългогодишни традиции, свързани с кафето, още откакто арабите са започнали да го изнасят за тази част на света. Само че те не можели да си позволят скъпия кардамон, идващ от Индия. Тъй като кардамонът не виреел при тях, наложило се да се задоволят с джинджифила. Прибавянето на малки парченца джинджифил към кафето значително подобрявало вкуса му и променяло нивото на рН. Кафето с джинджифил е типична напитка, сервираща се в местните заведения. Разбира се джинджифилът може да се използва и за приготвяне на чай, към който естествено се прибавя и захар. За нея, обаче, ще поговорим малко по-късно, за ужас на всички, пристрастени към това сладко удоволствие.

Тъй като едва ли помните много за света на химията, нека разгледаме малко по-подробно нивото на рН. Задавате ли си някога въпроса какво е рН-то на храната ни? Какво е рН-то на кафето? На соковете? Какво значение има изобщо нивото на рН? За сравнение, нивото на рН на световния океан е 8.2; т.е. животът се е зародил при рН 8.2. Стомашната киселина е с рН 2.0 – колкото по-ниска е цифрата, толкова по-висока е киселинността. Питали ли сте се някога какво е рН нивото на въздуха, който децата ни дишат в училище? А на въздуха в офиса ни? Или удома докато спим? Гарантирам ви, че е киселинно. Изглежда отвсякъде сме заобиколени с киселини. С всички киселинни храни и газирани напитки, които поемаме, за кръвта ни става все по-трудно да поддържа ниво на рН 7.38 (киселините са по-ниските цифри, алкалите – по-високите). Ако тялото ни е с по-ниско рН, сме по-склонни да развием рак, защото той се разпространява в киселинна среда, но не може да вирее в алкална.
Нека да видим какво би научил един ученик в осми клас за нивото на рН, като започнем от определението, каквато е обичайната практика в училище:

Определение за рН: мярка за киселинността на даден разтвор от гледна точка на активността на водородните йони. рН на водата е неутрално. От едната страна на скалата са киселините, а от другата алкалите (основите). Нивото на рН варира между 0 и 14, като нива по-високи от 7 се алкални, а по-ниски – киселинни. Скалата на рН нивата е логаритмична.

Дали това определение поражда някакъв интерес в децата или родителите им? Може би… но май по-скоро не. Трябва интуитивно да умеем да разбираме науката и да знаем как да живеем, как да поемем отговорност за собственото си здраве и бъдеще. Именно това интуитивно усещане за науката можем и трябва да получаваме като деца. За съжаление ние не сме имали този шанс, а в тази модерна епоха децата ни също няма да го получат. Запомнили сме определението, взели сме си изпита и после сме забравили абсолютно всичко без изобщо да знаем колко много общо има то със закуската, която ядем всеки ден.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Какво закусвахте днес? I (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Част III – Връзката между тяло и ум
Глава 6

Преминаваме от този макросвят и мегаобщество към това, което ни интересува най-много: ние самите. Какво закусвахте днес? Можем да отговорим какво закусват повечето американци всеки ден: някаква комбинация от кафе, портокалов сок, вода, чай, плодове, мъфин, зърнени закуски, яйца, препечени филийки. Макар американците лесно да се поддават на различни моди в храненето – високопротеинови диети, повече фибри и по-малко мазнини, въглехидрати и холестерол – закуската им почти не се променя. Все повече хора по света започват да се хранят по подобие на американците. Не става въпрос за това кое е правилно и кое е грешно, а за това да видим взаимовръзките и да създадем пространство за спокойни размишления: Изкуството на Синьото специално за вас.

Има много голяма вероятност закуската ви да е съдържала поне едно от нещата, изброени по-горе. Ако предположим, че е така, поглеждайки в чинията си, ние всъщност виждаме един микрокосмос от взаимовръзки. Нека разгледаме една интересна научна концепция, която свързва закуската със света – стомашните киселини! Знаем всичко за стомашните киселини. Можем да успокоим стомаха си, когато е разстроен, на всеки се е случвало да повръща поне веднъж, а лошият вкус, който остава в устата след това, се дължи на киселините. Хълцането и оригването също могат да оставят киселинен вкус в устата ни. Киселините са добра начална точка, от която можем да започнем да откриваме взаимовръзките със света около нас. Дори не е нужно да сте наясно с научния жаргон, за да стигнете до същността на нещата.

Какво общо могат да имат стомашните киселини със закуската, света, иновациите и изграждането на един по-щастлив и здравословен живот? Нека започнем с една проста концепция: рН. От храните, които ядем за закуска, млякото, маслото, кафето, соковете и плодовете – (почти) всичко клони към висока киселинност. Всъщност голяма част от храната ни може да се категоризира като киселинна. Оказва се, че постоянно вкарваме в телата си киселини. Помислете си и за киселинната газирана сода, която надявам се не е била част от закуската ви! Кой би пил газирани напитки за закуска? Някои хора наистина го правят.

Поглеждаме към закуската си и виждаме различни храни, част от които са по-киселинни, а други – по-малко. Всъщност няма нищо лошо в киселинните храни при условие, че „средностатистически” ги балансираме с други храни и напитки. И така, трябва да направим взаимовръзките. Можем да изберем храни, неутрализиращи киселините, от които ни боли стомахът (примерно авокадо, папая – виж списъка в края на главата). Можем да проверим кои храни правят тялото ни по-алкално. Ето връзката между това, което вкарваме в телата си и начина, по който балансираме храната си.

Каква е връзката между вътрешността на телата ни и външния свят? Един от най-големите проблеми, както в телата ни, така и в световния океан, е, че и двете стават все по-киселинни. Вкарваме много киселинни храни в телата си, а в същото време изгарянето на твърди горива, като въглища и петрол, вкарва киселини в атмосферата. Не само дишаме киселинен въздух, но вече има и киселинни дъждове, които правят водата, която пием киселинна. Изглежда полагаме големи усилия да превърнем телата си и целия свят в киселина. А не би трябвало да го правим, ако сме поне малко загрижени за здравето си.

Знаехте ли, че ракът се развива най-бързо в киселинна среда? Известно ли ви е, че океанът, където е възникнал животът, има pH 8.2? Ракът едва ли би оцелял, а какво остава да се разпространява в тяло, което възпроизвежда условията, довели до зараждането на живота на Земята, т.е. pH 8.2. Знаете ли, че една от най-големите заплахи за баланса на живота на Земята, е не само промяната на нивото на океаните, заради глобалното затопляне, а промяната в тяхното рН? Водораслите в океаните произвеждат по-голяма част от кислорода, от който се нуждаем. Всъщност според някои учени океаните ни дават десет пъти повече кислород от дърветата. Океаните абсорбират най-много въглероден диоксид – основният виновник за климатичните промени. И ако капацитетът им да произвеждат кислород и да абсорбират въглероден диоксид намалее, тогава наистина говорим за фундаментална промяна в баланса на живота на Земята. Спомнете си, че в началото е съществувал само анаеробен живот; живот, за който кислородът е бил токсичен. След това циано-бактериите започнали да вкарват кислород във въздуха и животът драстично се променил – развили се аеробни бактерии, които се нуждаели от кислород, за да оцелеят.

Ние, хората, сме резултат от тази кислородна революция. Можете да си представите какво ще стане, ако намалим нивото на рН в океаните, а от там и способността им да произвеждат кислород… на практика ние си играем и излагаме на риск живота, който познаваме. Дори и да съхраним всички тропически гори в Амазония и югоизточна Азия, което само по себе си е предизвикателство, изглежда ни е невъзможно да осъзнаем, че ще изчерпим кислорода много по-скоро, отколкото ни се иска. Следвайки мъдростта на Ганди, ако искаме да променим света, най-добре да започнем от самите себе си.

Затова ви предлагам да започнете да правите връзка между киселините и рака; това е толкова просто. Наистина трябва да се опитаме да разберем какво се случва във вселената, като първо разберем какво се случва в телата ни. След като открием как можем да обърнем тенденциите на ставащото в нас, можем да започнем да водим и тази синя планета в правилната посока. Опитът ми, натрупан в работа с над сто народа, ми подсказва, че е много вероятно да започнем да променяме навиците си, щом осъзнаем, че от това зависи здравето и живота ни. Онези хора, които за съжаление са пострадали от сърдечен удар или рак на белите дробове, винаги спират да пушат цигари. Е, разбира се, може да има и някои изключения, които просто потвърждават правилото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Да свържеш точките V (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

При всички тези примери съществуват интердисциплинарни взаимовръзки между различни науки (биология, химия, физика и т.н.) в комбинация с икономическа стойност и устойчивост. Не искаме ли всички да познаваме онези научни концепции, които свързват едно решение с друго? Не искаме ли всички да създаваме решения, като тези, вдъхновени от пеликана и термитите, за да се справим с проблеми като опаковките и отоплението? В каквато и сфера да сме специализирани, заедно можем да намерим наистина прекрасни решения за едно по-добро бъдеще, при условие, че просто започнем да се свързваме помежду си. След това ще се нуждаем само от предприемачи, които да превърнат идеите в действия.

Важно е да разберем и че понякога си мислим, че правим нещо „добро”, а не осъзнаваме „лошото”. Нека разгледаме няколко примера, при които доброто е било точно пред очите ни, примери, при които природата ни е посочила вярното решение. Да вземем например сапуните и почистващите препарати, които са нещо „добро”, защото искаме дрехите и телата ни да са чисти, но всъщност са изключително вредни за природата. Почистващите препарати разтварят петната, като намаляват „напрежението” във водата, т.е. правят водата по-мокра.
Защо това вреди на околната среда? Ето един пример. Във Флорида са открили жаби, чиито тела са били пълни с тежки метали. Те причинявали малформации, като например жаби само с по три крака. Много учени (които не следвали системен подход) направили изследвания на жабите и стигнали до заключението, че тежките метали са причина за проблема. И точка по въпроса. Обаче ако погледнем на въпроса системно, бихме се запитали наистина ли проблемът е в тежките метали? От милиони години насам жабите плуват в най-различна среда, а тежките метали са част от природата. Докато кожата на жабите не пропуска тежките метали, токсичността им изобщо не е проблем. Но щом тази естествена защита бъде срината поради спада на напрежението на водата, причинено от сапуните, с които чистим, тежките метали вече свободно проникват през кожата. Успяхте ли вече да навържете нещата? Почистващите препарати и други замърсители намаляват повърхностното напрежение на водата и позволяват на тежките метали да проникнат в кожата на жабите.

А човешката кожа? Вече си нанасяме достатъчно щети, като ползваме твърде много сапун. Той премахва външния защитен слой на кожата и скалпа и ги изсушава. Разбира се за да се справим със сухата кожа си имаме лосиони и кремове. Но не е ли по-добре да използваме по-малко сапун или изобщо да не ползваме такъв, за да премахнем и необходимостта от лосиони? Знаете ли, че единствените живи организми на Земята, които се мият със сапун, са хората? Хрумвало ли ви е някога, че гората ухае на свежест, а никой в нея не ползва дезодорант?

Като стана дума за тежки метали, всички използваме слънцезащитен крем. Нормално е да искаме да намалим риска от рак на кожата. Повечето слънцезащитни кремове са пълни с метали, като цинк и титаниев оксид. Първо се мием със сапун, сваляме защитния слой на кожата си, а после я мажем с метали? След което излизаме на слънце, не изгаряме и сме напълно уверени, че няма да се разболеем от рак. А всички тези метали, които проникват през кожата ни? Това е пример как си мислим, че вършим нещо „добро” без да осъзнаваме „лошите” неща. Доказано ли е, че е лошо? Не и докато липсва доказана положителна връзка между тежките метали и рака на кожата. Струва ли ви се логично да избягваме този риск и да не бъдем част онези, които може би, повтарям може би, няма да имат късмет? Знаем, че има връзка между тежките метали и случаите на рак. Тогава защо да повишаваме този риск, след като можем да предприемем стъпки да го намалим? Или просто ще се предадете и ще кажете, че човек живее само веднъж?

Този поток информация ще ни позволи да избегнем капаните, които ни поставят бързите и лесни отговори, и да започнем да намираме решенията, при които се взема предвид цялата система. Дзен може да ни помогне – размишлявайте на фона на синята вода и синьото небе. Най-вероятно когато започнем да разбираме по-добре цялостната картина, ще се научим да правим нещата по по-различен начин. Какви биха били решенията в този пример? Какво ще кажете за разработването на различни почистващи препарати, слънцезащитни кремове и сапуни? Знаете ли, че можем сами да си правим шампоан и сапун, използвайки различни растения? Децата от училищата в Чинчина, Колумбия са започнали свой собствен бизнес, като произвеждат и продават шампоани на местната общност. Те разбрали нещо, което местните хора знаят от векове: някои растения съдържат осапуняващи вещества. Просто смачкваш едно-две листа в ръката си, добавяш малко вода и веднага започват да се образуват сапунени балончета. А когато ги изплакнеш, ръцете ти са чисти и ухаят на свежо. Децата събират листата и ги използват за суров материал, от който правят шампоани. Малкият им бизнес в Чинчина вече се разпространява и на други места из страната. Тези растения с осапуняващи свойства виреят почти навсякъде около екватора.

Ето още един пример за нещо зелено и (вероятно за повечето от нас) отвращаващо, от което обаче можем да научим много. Този път примерът идва от Чад, Африка от 60-те години. По това време страната става независима и Шведското правителство решава да проведе мониторинг на здравното състояние на населението. Разбира се, била им нужна статистика и затова решили да изследват каква е смъртността сред децата. Шведските учени направили проучване и събраните данни показали, че смъртността на децата край езерото Чад е същата като тази в Швеция. Но как е възможно това? Смъртността в Африка да е същата като в Швеция? Каква мислите била реакцията на учените? Те просто решили, че статистика им е погрешна, защото им се струвало невъзможно детската смъртност край езерото Чад да е такава. Затова изпратили друг екип, който да повтори проучването. И резултатите били пак същите. Но учените забелязали нещо интересно. Щом забременеели, жените започвали да събират зеленикавата пяна от езерото. Миели се с нея и дори я ядели. При раждането на детето, майката го измивала с тези микроводорасли, а самата тя продължавала да ги яде, изсушени на прах. Това всъщност било спирулина, която днес е известна по света със своите полезни свойства. Нивото на pH на спирулината е 9.7; тя съдържа всички микроелементи, от които хората се нуждаят – истинска протеинова бомба! Освен това подобни високи нива на рН предотвратяват разпространението на вредни бактерии. Водораслите представляват форма на превантивна медицина и осигуряват основни хранителни вещества. Затова не е изненада, че смъртността в тази част на Африка е равна на шведската. Всичко било прекрасно, докато едни агрономи не започнали да напояват земята и цялото езеро пресъхнало, а заедно с това и водораслите били унищожени!

Но за спирулината и изхранването на децата по света все пак има добри новини. В много електроцентрали водата, която се използва, после е прекалено топла, за да бъде върната обратно в реките и се оставя да изстине в специално направени за целта ретензионни басейни. Така, както отпадъците от кафето се използват за отглеждане на гъби, така и тази топла вода от електроцентралите се използва за отглеждане на спирулина. Това се случва вече в Бразилия, но то далеч не е всичко. Пушекът от въглищните електроцентрали, който е богат на въглероден диоксид, се вкарва във водата, а спирулината го използва и превръща в хранителни вещества. Въглеродният диоскид в атмосферата е в концентрация от около 0.03%, а в пушека от дървени въглища достига до 13%. Микроводораслите процъфтяват в подобни условия. Знаейки вече за съществуването на тези възможности, човек продължава да търси и да открива истински златни мини. При производството на ориз има много отпадъчни води и част от производителите вече отглеждат в тези води спирулина, която служи за храна на гладуващите деца. Не е ли прекрасно – да използваш въглеродния диоксид от атмосферата за нещо полезно? Кой би предположил, че глобалното затопляне всъщност може да крие и нещо хубаво? Възможно ли е да приложим същата техника и другаде? Екипът на проф. Лусио Бруш и д-р Хорхе Алберто Виейра Коста, стартирал проекта в Бразилия, вече споделя опита си в Южна Африка – страна, чиито жители страдат от недохранване и която произвежда цялото си електричество във въглищни електроцентрали.

Способността да виждате взаимовръзките ви позволява да предвиждате резултати, които никой досега не е можел да забележи. Недохранването може да бъде оставено в миналото, ако компаниите започнат по гореописания начин да неутрализират въглеродните си емисии и да използват топлината на водата, служеща им за охлаждане. И след като гладът престане да бъде проблем, можем да използваме същите тези микроводорасли за производството на биогориво. След като извлечем всички масла от спирулината ни остават естери – идеални суровини за козметиката. След като сте наясно с всички тези възможности все още ли смятате, че е нормално по света да има глад при наличието на толкова много електроцентрали, захранвани с въглища?

Нима в САЩ няма въглищни електроцентрали? Нима Китай не строи по една такава всяка седмица – или май беше всеки месец? Дали те не изхвърлят в атмосферата мъничко CO2, мъничко сярна киселина и т.н.? Познавате ли хора, които биха могли да използват отпадните си води за нещо полезно? Знаете ли, че една лъжичка спирулина в прясно изцедения ви портокалов сок повишава нивото на рН и ви дава много повече хранителни вещества? А онези петролни и газови находища в Ню Мексико и Колорадо, които изхвърлят милиони литри солена вода? Някои видове водорасли (около 300 вида са били открити само в САЩ) обичат да растат в подобна леко солена вода и вече се използват за производството на биогориво. Какво? Можем да произвеждаме биогориво в отпадните води на петролните помпени станции? Кой би искал да произвежда биогорива от царевица, соя или слънчоглед, щом може просто да използва отпадните води, за да няма конкуренция между храни и горива? При положение, че вече знаете как да свързвате точките, добрите новини стават все повече.

Тази глава бе написана с цел да поставя акцент върху това, което всеки от нас трябва да направи – да си даде възможност да свързва точките и да задава въпроси, които ще го отведат към знание, което е вълнуващо, лесно разбираемо и просто не може да те остави да стоиш безразличен и да не направиш нищо. Днес ние вече практикуваме Дзен и Изкуството на Синьото.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени