Tag Archives: усмивки и смях


Детски смях

О, детство най-щастлииво,
ти смееш се звънливо,
с теб и цялата Земя
най-безгрижно се засмя.

О, детство мое, мило,
смеха си съхранило,
в радостния звънък смях
в мен детето разпознах.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Щастливи мигове

ЩАСТЛИВИ МИГОВЕ

Е. Зарева

Замисляли ли сте се понякога – колко щастливи мигове

преминават през живота на един човек?

Ако помислим само минути, ще си отговорим веднага:

хиляди щастливи мигове сгряват сърцата ни, сядат на нашата маса,

гостуват в нашия дом и докосват ни всеки ден, като малки невидими

ангели. Мигове пътуващи с нас, с нашите спомени, в нашите мисли -

малки и големи, усмихнати и луди, диви и щастливи, радостни и

смешни…

Няма пропилени мигове, няма „вчера беше друго време“… всеки миг

зависи от нас и ни носи щастие.

Щастието, без което не можем! Миг, който вижда, чува, усеща, пулсира

и опитва и търси, и търси нови неща.

В. Дамянова

Още със раждането си, ние подаряваме един щастлив и незабравим миг на

своите родители, баба и дядо, близки.

След това животът ни поднася големи и малки мигове на щастие.

Но най-вече тези мигове зависят изцяло от нас, от нашето настроение и от

нашата обич – в замисимост как сме научени да оценим дори краткия миг на щастие.

Щастливи мигове са всички празници, незабравимите ни екскурзии,

пътуване със самолет .. или всеки един ден, в който сме успели да си „откраднем“

миг на щастие.

Казвам „откраднем“, защото този миг на щастие – според мен е едно изкуство.

Изкуство – да уловиш точното време и истинската идея, за да поднесеш не само

на себе си щастие, а да го разпръснеш – като парфюм за всички останали.

Аз бих разказала наистина хиляди щастливи мигове, но накратко ще подчертая няколко

идеи за тези незабравими мигове:

„Пикник на открито с изненада. А изненадата може да е дори един вълнуващ надпис, нарисуван

върху бутилката вино, или сандвичи във формата на четирилистни детелини.“

„Изненада без повод. А няма по-незабравим и щастлив миг, да се прибереш уморен от работа

и у дома всичко да грее празнично /с балоните, свещите, подредената маса/

и един кратък надпис: Честит Рожден Ден! А всъщност нямаш рожден ден, а в кутийката

за подаръци, освен подарък, има втори надпис: Днес в света празнуват хиляди хора,

а моят свят си ти!“

Д. Златева

Безспорно мигът на нашето раждане е един безкрайно щастлив миг! На нашата първа усмивка! На първата ни крачка или дума! Щастливи мигове за нашите родители и близки!

Щастливи мигове за нас самите, макар и да не осъзнаваме това… Щастливи са миговете на първия ни учебен час, на първите ни емоционални трепети, на първата ни среща… И колко много хубави, щастливи мигове има всеки един от нас в живота си – срещата с първата книга и с всяка нова книга след това, с първия добър и истински приятел, с вълнуващата песен, с красивото цвете… Щастливи мигове, които като гости идват в живота ни, докосват сърцата ни, погалват душите ни и остават завинаги с нас, чрез топлия спомен и приятното усещане, стаено в сърцата ни…

Автори: Ели Зарева, Весела Дамянова, Детелина Златева

/Снимката към есето: Русалиа Дамянова, Лаго ди Гарда, Италия/

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 5

Когато Митко отвори очи, той видя пред себе си много и най-различни планети – някои бяха много близко, други по-далече, а трети изглеждаха съвсем мънички, но всичките се виждаха ясно и ярко.

- Ето оттук – обясни искрящото същество, – наблюдаваме другите звезди и планети и съществата, които живеят на тях.

- Значи оттук сте забелязали нашата планета? – предположи Митко.

Искрящото същество се усмихна.

- Ние знаем за вашата планета от много отдавна, но просто не ни беше интересно да идваме при вас досега.

- Защо? – попита Митко и веднага добави: – Защото нямаме такива кутийки и машини ли?
Искрящото същество се разсмя. Да, то очевидно можеше и да се смее!

- Не, разбира се, че не е защото не сте толкова развити, колкото нас. – отвърна то и продължи: – А защото се отнасяте враждебно към всички нови и непознати неща. Нямате желание да се учите, да вървите напред и да видите път, различен от вашия.

Митко се натъжи при тези думи. Той не знаеше дали това, което казват е така, защото още бе много малък, за да го знае, но си мислеше, че ако наистина бе така, то това би било много тъжно.

- После един ден – продължи искрящото същество, – точно тук от това място, забелязахме как едно момченце ни се усмихва от своето малко балконче. Това беше ти. Помислихме, че е случайно, но ти продължи да го правиш – отново и отново, всяка вечер вече много вечери подред – стоеше и просто ни се усмихваше. Без причина, без полза, без очаквани резултати. Стоеше и се усмихваше просто ей така – заради усмихването и звездите. Тогава решихме, че може би сме сгрешили за вашата планета, че може би не сте толкова враждебни и намусени, че може би бихте искали да видите различни пътища, светове и възприятия, да изучите нови пространства. Ти би ли искал да научиш нови неща?

- Да, много бих искал! – отговори Митко и като помисли малко допълни: – И мисля, че и други хора от моята планета биха искали.

- Добре тогава! – усмихнато каза искрящото същество.

И то поведе Митко през най-различни местности – големи и малки, шарени и едноцветни, тесни и широки, и въобще такива, каквито трудно бихме могли да опишем с нашите думи, тъй като просто нямаме думи за тях.

Митко посети места, каквито никога не си бе и представял, видя неща, които никога не бе виждал. Той научи много нови и любопитни работи и се срещна с много особени същества.

На средата на разходката обаче той се обърна към искрящото същество и каза:

- Всичко е много интересно, но аз мисля, че вече е време да се връщам вкъщи. Може ли да доразгледам следващия път, когато ви дойда на гости? Нали вече често ще си идваме на гости?

Искрящото същество усмихнато кимна и двамата се върнаха до мястото, откъдето се наблюдаваха планетите. Точно преди да тръгнат, то попита Митко:

- А не би ли искал да останеш тук при нас и заедно да наблюдаваме останалите планети? Ще ти бъде много интересно и забавно и никога няма да ти е скучно.

- Благодаря Ви за поканата. – възпитано рече Митко и добави: – Но аз трябва да се усмихвам на звездите от моята планета и затова трябва да се прибера вкъщи.

Искрящото същество поклати глава и Митко усети, че то много добре го разбира.

Когато се върнаха на Земята, искрящото същество отиде при костюмираните господа, за да си говорят, а Митко изтича зарадван при майка си и баща си, които вече много му липсваха.

Митко продължи да се усмихва на звездите. И изведнъж се случи нещо невероятно – същества от най-различни, близки и далечни, планети започнаха да пристигат на Земята и да искат да се срещнат с него и да се сприятелят с хората. Така Митко посети най-различни планети – студени и топли, меки и твърди, кръгли и квадратни, червени и зелени. Той се сприятели с много и най-чудати същества и от тях научи хиляди нови и интересни неща. А покрай него – и всички останали хора.

От тогава нататък вече никой не правеше забележки на Митко, когато се усмихваше на звездите. Нещо повече – когато хората от градчето, а по-късно и тези от големите градове на тази и други страни разбраха за неговата дейност, все повече от тях започнаха да се усмихват на звездите.

Малкият Митко не спря да се усмихва на звездите, но с него вече се усмихваха и много други хора. Той наистина направи всички онези неща, които бе казала майка му – порасна, учи и работи, но никога не престана да се усмихва на звездите, защото вътре в себе си чувстваше, че това е неговата цел, а всичко останало е само междудругото.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 4

Малкият Митко каза, че няма против да говори с когото и да било, още повече, че този „когото и да било” иска да говори с него. Майка му и баща му внимателно му обясниха, че „този”, който иска да говори с него, може да не изглежда съвсем както Митко е очаквал, а Митко отговори, че той въобще не е очаквал „този”, който иска да говори с него, да изглежда по някакъв определен начин. След това двамата високи господа го облякоха в някакъв друг огромен и тежък костюм, закачиха му някакви жички и копчета и заедно с родителите му го поведоха нанякъде през някакви врати, стаи и коридори (Доста стаи и коридори си бяха направили тези господа за една седмица. Да ги питаш за какво са им.) Не след дълго те излязоха навън на една поляна, в средата на която бе оградено нещо мъничко. Когато Митко се приближи до ограденото място, той видя, че в средата му има една мъничка, ама съвсем мъничка кутийка – толкова мъничка, колкото бе тази, в която майка му си слагаше любимия пръстен.

- С това ли са дошли тези…извънземни? – изненадано попита майката на Митко.

Единият от високите господа кимна с глава.

- Но…не е ли много…едно такова…мъничко? – невярващо продължи тя.
Високият господин я погледна изпод вежди.

- Да…и ние очаквахме нещо по-голямо, но…какво да се прави… – измърмори с досада той.

Точно в този момент малката кутийка бавно се отвори и оттам излезе едно искрящо същество. „Какво същество?” ще побързате да попитате нетърпеливо. Ами…как да го опишем…То не беше нито голямо, нито пък толкова мъничко, че да се побере в тази кутийка, но някакси така се случи, че то излезе от нея.

То не беше нито като куче, нито като котка, нито като птица, нито като животно и въобще – то трудно можеше да се опише на човек, който не го е виждал или да се оприличи на нещо, защото не приличаше на нищо, което ние познаваме. А впрочем, както се оказва и по-нататък, ние познаваме твърде малко нещо.

Но можем да кажем, че това същество можеше да се усмихва, защото когато видя Митко, то се усмихна широко. Митко също веднага му се усмихна насреща.

Искрящото същество отиде до майката на Митко и съвсем топло и на човешки език й каза да не се притеснява за него и че той ще се върне само след няколко минутки. След това то се върна при кутийката си и като направи знак на Митко да го последва, двамата влязоха в кутийката и тя се затвори.

Ще попитате – как така влязоха в кутийката, след като са много, ама много по-големи от нея? Ами ей така. То просто се случи. Просто така стана. Извънземни му работи!

Щом кутийката се затвори Митко се озова в много голяма бяла стая (да се чудиш сега как пък тази голяма бяла стая се е побрала в кутийката, но това сигурно си е тайна на извънземните и само те си знаят как са го направили). В тази бяла стая имаше още няколко такива същества, които веднага се усмихнаха, когато видяха Митко. След това първото същество го попита дали иска да го заведат там, където те живеят – на тяхната планета. Митко отговори, че много би искал, но не знае колко далече е това и дали няма да се забавят много. Искрящото същество се усмихна и каза, че никак няма да се забавят. То каза на Митко да си затвори очите и да брои бавно до 6, след което да ги отвори.

Единственото, което видяха майката и бащата на Митко, не бе много – кутийката просто в един момент изчезна. Както се казва по приказките – изпари се вдън земя. Къде е това „вдън земя” – само извънземните си знаеха. И Митко.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Вие сте огнени птици

Добромир Пенков

От няколко месеца работя за една, все още изглеждаща малко странна кауза – отваряне очите на хората за Бога. И тъй като сега няма по-важно осъзнаване от разбирането на Великият преход – 2012, работя за това осъзнаване.

Цял живот съм работил с деца. Цял живот съм се вглеждал в детските очи и съм черпил енергия от доверието, с което ме гледат. Сега тези деца са пораснали, но пак ме гледат с доверие. Сега продължавам да ги уча на това, на което не съм могъл да ги науча преди. Уча и техните родители и близки. Отново виждам десетки очи вперени с надежда в мен. Казвам им:

– Изпълнете се с радост! – а те ми отвръщат:

– Как да се изпълним с радост, като живеем в мизерия?

– А нима са ви нужни пари, за да се опивате от красотата на този вълшебен свят? Пари ли са ви нужни, за да се вглеждате в течащата край вас река? Или да се вслушвате в ромона на водата? Колко пари са нужни, за да нахраните гълъбите на площада и да почувствате доверието, с което вземат зрънца от ръката ви? Нужни ли са ви пари, за да се насладите на очарованието на падащите есенни листа? Затова – изпълнете се с радост!

– Как да се изпълним с радост, като не сме здрави?

– Изпълнете се с РАДОСТ и ще бъдете здрави! Радостта е тази, която оздравява телата ви. Радостта е тази, която променя вашата ДНК и може да ви направи безсмъртни. И ВЯРАТА! Всеки получава това, в което вярва! Изпълнете се с ЛЮБОВ! С безусловна ЛЮБОВ! Погледнете вашето кученце. То е изпълнено с безусловна любов. То не казва: „Ще ви обичам, ако ми дадете сладкиш.“ То просто ви ОБИЧА! Това е безусловна любов. То винаги е готово да ви служи. Бъдете готови, като него на безусловно СЛУЖЕНЕ!

– Ето, сега разбрахме! Готови сме да служим!

– Погледнете се в очите! Виждате ли каква СВЕТЛИНА струи от вашите очи! Този блясък в очите не може да бъде купен за всичките пари на света! Ето, сега вие се приближихте до Бога. Елате, ще ви помогна да се приближите още повече до Него. Сега ще направим една групова медитация.

– Но ние никога не сме правили медитации…

– Нищо! Доверете ми се!… Елате!… Хванете се за ръце – дясната отгоре, лявата отдолу… Затворете очи… Представете си как костите ви стават прозрачни… А сега вижте как постепенно се изпълват със светлина… Вижте как се изпълват със светлина един по един органите ви… главата ви… Вие целите сте изпълнени със светлина… От вас струи светлина… Насочете тази светлина към центъра на земята… Ето, тя достигна вътрешното слънце… и стократно умножена се отразява… издига се… и ви облива… Облети в светлина се издигате над земята… ВИЕ СТЕ ЯТО ОГНЕНИ ПТИЦИ!… Летите към слънцето… След вас от центъра на земята се издига черен дим… Това са тъмните енергии… Те се издигат след вас, като черен шлейф… Ето, вече достигате Слънцето и се сливате с него… Тъмните енергии изгарят в него и се трансформират в светлина…

Завръщате се към Земята… След вас се носи блестящ шлейф от светлина… Вие сте ято огнени птици… Вашето ято достига Земята… Светлината, която носите, облива вашия град… Тя се разстила над вашия град, като мека пелена… постепенно покрива цялата планета… Светлина прониква във всички хора на планетата… Ето, те всички са изпълнени със светлина… Всички тези светли същества се прегръщат, изпълнени с ЛЮБОВ… Цялата земя се превръща в прекрасно светещо кълбо… Това светещо кълбо излъчва Любов и я изпраща във Вселената… Цялата Вселена е изпълнена с ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА!.. А вие сте ято огнени птици… Запазете завинаги в себе си тази прекрасна картина и се връщайте към нея, когато ви е трудно…

– Беше страхотно изживяване! Сега разбрахме всичко! А като се приберем в къщи какво да кажем?

– Кажете – Човекът рече, че сме птици!

– Ще ни отвърнат – той е луд!

– Отговорете – и ние сме луди!

…Ето, приятели, от тази лудост имаме нужда сега! Спомняте ли си Зорбас? Ето, от тази ВЯРА имаме нужда сега! И от тази безусловна ЛЮБОВ!

Защото ние сме ЯТО ОГНЕНИ ПТИЦИ, изпълнени със СВЕТЛИНА!

…Може би твърде патетично ви звучат думите ми. Но то е, защото наистина вярвам, че много скоро ще живеем в едно прекрасно общество, изпълнено със СВЕТЛИНА и ЛЮБОВ.

Утре е 12.12.12. Препоръчвам ви да използвате тази медитация, дори никога досега да не сте го правили. Това е ден с най-силна енергетика от раждането на Христа. Приемете тази енергия и я насочете за благото на цялата планета. Използвайте я и за подобряване здравето на вашите близки и на вашето лично здраве. Постарайте се да бъдете в покой, за да може тази енергия да проникне във вас и да ви промени към добро.

И се гответе за деня с още по-силна енергия, който ще ни промени завинаги – 21.12. 12.

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

http://www.stihovebg.com/Proza/Literaturni-ochertsi/VIE-STE-OGNENI-PTITSI/165413.html

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 3

Една нощ, точно след около година, нещо странно се случи. На широките поляни до малкото градче, в което живееше малкият Митко, запристигаха от големия град с големи черни коли и камиони някакви костюмирани господа. Ще попитате – „Какво странно има в това?” Е, как какво?

Първо – малкото градче, в което живееше малкият Митко, бе наистина много малко и скромно и до този момент въобще не представляваше интерес за важните господа от големите градове. До сега нито един такъв господин не се беше сещал да го посети. И още – дори и да приемем, че точно сега бяха решили да ги посетят – защо идваха през нощта? Когато всички спят? Не знам за Вас, но на мене всичко това ми се струва малко странно.

Странно се стори и на жителите на малкото градче. Още на другата сутрин те забелязаха присъствието на господата, които пък вече бяха заградили поляните с някаква ограда. Из градчето започнаха да се носят слухове, хората непрекъснато си говореха и обсъждаха за какво може да са дошли господата – едни предполагаха, че ще строят нещо, други мислеха, че ще правят някакви научни изследвания, а трети просто седяха и слушаха чуждите предположения. Никой обаче не знаеше наистина какво се случва там. Нямаше и как да разберат, защото костюмираните господа не пускаха никого в ограденото пространство, а самите те ходеха в градчето рядко – само, за да си купят храна. Дори и тогава те не говореха с жителите на градчето, разговаряха само тихо помежду си. Нещо повече – след няколко дни в градчето започнаха да пристигат все повече господа, които говореха на някакви други, чужди езици и успяваха да се разберат с жителите само с жестове. И тъй господата с всеки изминал ден ставаха все повече и повече, а физиономиите им – все по-напрегнати и намусени.
Въобще загадката ставаше все по-голяма и все по-мистериозна, докато един ден, точно една седмица след пристигането на костюмираните господа, в местния вестник, се появи следната обява:

ИЗДИРВА СЕ МИТКО, КОЙТО СЕ УСМИХВА НА ЗВЕЗДИТЕ

Когато майката на малкия Митко прочете това, тя изпадна в тих ужас. Тя, разбира се, въобще не можеше да разбере как някой е научил за заниманието на сина й и също така защо го търси по този повод. Тя веднага се обади на бащата на малкия Митко, който пък веднага си взе почивка от работа и двамата веднага взеха малкия Митко от детската градина и отидоха до редакцията на вестника, за да разберат кой е пуснал обявата и кой издирва сина им. Каква беше изненадата им, когато от собственика на вестника разбраха, че обявата е пусната лично от костюмираните господа, които били помолили, ако се появи този Митко, който се усмихва на звездите, незабавно да отиде при тях.

Майката и бащата на малкия Митко се спогледаха безкрайно учудени. Те не разбираха какво общо можеше да имат костюмираните господа с тяхното дете. Двамата решиха, че при всички положения е по-добре да отидат, отколкото да не отидат, защото след като костюмираните господа търсят Митко, то те рано или късно ще го намерят и няма смисъл да го крият.

Така тримата се отправиха към широките поляни при костюмираните господа. Когато пристигнаха на входа и съобщиха кои са, от другата страна на оградата настъпи суматоха, чуваха се различни гласове, които боботеха бързо и неразбираемо. Майката и бащата на Митко не можеха да видят какво става, защото оградата бе много висока.

В крайна сметка, след около десетина минути, отвътре се показа един висок господин, който със сериозна физиономия ги покани да влязат, като първо ги накара да облекат някакви големи и дебели костюми. След това те се озоваха в една голяма бяла стая заедно с още един висок господин.

Единият от тях се приближи до малкия Митко и като се наведе към него, любезно го попита:

- Ти ли си Митко, който се усмихва на звездите?

Малкият Митко кимна с глава в знак на съгласие. Високият господин се усмихна за секунда, след което сериозно отвърна:

- Тогава ние имаме нужда точно от твоята помощ!

И като каза това, той кимна на втория висок господин, който стоеше в другата част на стаята заедно с родителите на малкия Митко. Когато получи този знак, вторият висок господин покани майката и бащата на малкия Митко да седнат на една маса и бавно се разположи срещу тях. В този момент майката на малкия Митко съвсем се разтревожи и притеснено рече:

- Някой ще ни обясни ли какво става тук?

Със замислено изражение на лицето, високият господин се наведе леко към тях и тихо прошепна:

- На тези поляни, точно преди една седмица дойдоха… – тук той направи кратка пауза и като въздъхна тежко довърши, – …дойдоха извънземни.

Майката и бащата на малкия Митко го погледнаха смаяно.

- Вие шегувате ли се с нас? – промълви майката на малкия Митко. – Това някаква шега ли е?

Високият господин я погледна сериозно.

- Всичко това тук на шега ли Ви прилича, госпожо?

- Не, но… – съвсем се обърка майката на малкия Митко.

- Значи, както вече казах – прекъсна я той, – преди седмица тук, на тези поляни, точно на една ръка разстояние от мене и вас сега, са се приземили извънземни.

И като направи малка пауза високият господин добави:

- Работата е там обаче, че те искат да говорят само с някой си Митко, който им се усмихвал от тази планета.

Майката на Митко отвори широко очи, невярваща на ушите си.

- Дотук добре. – продължи високият господин. – Това, доколкото разбирам, е Вашето дете, така ли е?
Бащата на малкия Митко кимна в знак на съгласие.

Високият господин направи още една малка пауза, след което въздъхна тежко и рече:

- Моят въпрос към вас сега е дали сте съгласни да заведем детето да говори с тях. Уверяваме Ви, че ще вземем всички възможни… – тук той се позамисли малко и, за да довърши все пак изречението си, измънка – …хм…познати на нас, предпазни мерки.

Майката на малкия Митко го погледна с нескрит страх в очите.

- Но какви са тези извънземни? Откъде са? От коя планета? Как изглеждат? Големи ли са? Страшни ли са? Опасни ли са? – затрупа го само след миг мълчание с десетки въпроси тя.

- Както вече Ви казах, госпожо, – рече той след тежка въздишка, – те желаят да разговарят само с Митко – вашия син.

Майката и бащата на малкия Митко не знаеха как да постъпят. Те погледнаха към сина си, който в другия край на стаята апетитно похапваше банана, който единият висок господин му бе дал, докато другият висок господин се разбере с родителите му.

В крайна сметка, след дълго умуване, те решиха да попитат самия Митко какво иска.

Така и направиха.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 2

И така от този ден нататък малкият Митко започна да прекарва всяка вечер по малко време в усмихване на звездите. Той изпитваше огромно удоволствие, когато сядаше на своето малко столче на балкона и започваше да се усмихва на звездите. Те, от своя страна, понякога бяха по-ярки и блестящи, а понякога бяха по-мълчаливи – може би когато са имали лош ден.

Когато майката на малкия Митко забеляза, че това занимание продължава вече доста дълго, тя реши да си поговори с него и да му обясни някои неща.

Една сутрин, докато му приготвяше закуската, тя го попита дали предната вечер отново се е усмихвал на звездите. Той кимна утвърдително с глава. Тогава майка му отиде до него и, като го погали лекичко, рече:

- Нали знаеш, че там няма никого, на когото да се усмихваш.

Малкият Митко вдигна учудено рамене. Тя пак не го беше разбрала. Той не се усмихваше на някого там, а на самите звезди.

Майка му продължи:

- Ние с тебе живеем на място, наречено „планетата Земя”. Звездите са едни големи кръгли топки, които са около нашата планета Земя. Те са или много студени, или много горещи, и въобще – там съвсем не става за живеене, затова никой не живее.

Тя спря да говори, защото видя, че малкият Митко съвсем не я слушаше с интерес, а по-скоро за да не я обиди, но във всеки случай – въобще не даваше признак, че ще се откаже от усмихването на звездите. Тя разбра, че няма смисъл да продължава, затова стана от масата и като го целуна по челото добави:

- А може и да има някой, някъде там, който да живее на някоя звезда, но той е толкова далече, че едва ли може да те види как му се усмихваш.

С тези думи обаче тя съвсем не приключи въпроса, а веднага се обади на бащата на малкия Митко, за да сподели с него притесненията си от това странно занимание на сина им. Още същата вечер бащата на малкия Митко се прибра от работа с голям телескоп – подарък за Митко. Той отиде при него на малкото балконче и остави телескопа до столчето му. Когато малкият Митко приключи с усмихването на звездите за тази вечер (защото съвсем не обичаше да бъде прекъсван в тази си дейност), той веднага попита какво е това. Баща му подробно му обясни за какво служи уредът телескоп – за да се виждат по-отблизо звездите.

Малкият Митко го погледна озадачено и му отвърна, че той съвсем няма нужда да ги вижда по-отблизо, тъй като и така си ги вижда достатъчно добре. Тогава баща му взе молив и лист хартия и на тях нарисува планетата Земя, където живееха те, заедно с останалите планети около нея, както и с много други планети и звезди около тях и обясни, че трепкащите мънички точици, на които Митко се усмихва, се наричат планети, които са или само огромни твърди камъни или просто големи кълба от малки прашинки, но и в двата случая било чисто губене на време да им се усмихва.

След като го изслуша внимателно обаче малкият Митко само най-учтиво го помоли да не го карат да спира да се усмихва на звездите, защото му е много, много приятно да го прави.

Когато той заспа, майка му и баща му дълго време седяха и разговаряха, попоглеждайки от време на време към звездите. В крайна сметка те решиха, че след като това „усмихване на звездите” не пречи на другите важни занимания на малкия Митко – такива като спане, ядене, разходки, игри, детска градина и така нататък, то те ще го оставят да им се усмихва, щом толкова му харесва.

И така – необезпокояван повече от никого, малкият Митко продължи всяка вечер да се усмихва на звездите.
Така минаха още месец, два, три…шест…година…

Малкият Митко всяка вечер се усмихваше на звездите.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Митко, който се усмихваше на звездите 1

Някога, в една малка страна, в едно спокойно градче, в един скромен дом живееше малкият Митко.

Малкият Митко бе едно много умно, но иначе съвсем обикновено петгодишно момченце, което една съвсем обикновена сутрин си зададе един, меко казано, необикновен въпрос. Както си закусваше на малката масичка в кухнята на своя дом и обираше с лъжичка останалите по купичката плодове, той се запита: „Защо съм тук?”
Малкият Митко веднага зададе този въпрос на своята майка, която винаги знаеше отговорите на всички въпроси. Тя обаче очевидно не го разбра, защото му отговори, че е „тук”, защото още е много рано за разходки и ако иска да излязат по-бързо навън, трябва да я остави да си довърши работата.

Тогава малкият Митко отново й зададе своя въпрос, като този път уточни, че под „тук” няма предвид „тук, вкъщи”, а „тук, на земята”. Майка му изглежда много се изненада от това уточнение, защото го погледна странно и замълча замислено за известно време, след което неуверено каза:

- Ти си тук, защото мама и тати много искаха да си имат детенце…и затова ти се появи.

Малкият Митко я изслуша внимателно и, като й благодари за отговора, отиде да си дояде закуската. Тя, разбира се, веднага си помисли, че с този странен въпрос се е приключило, но това съвсем, ама съвсем не бе така.

Малкият Митко продължи да мисли по въпроса и по време на разходката навън, и докато обядваше вкъщи, и когато пазаруваха в магазина, и дори по време на следобедния си сън, който този път не бе сън, а мислене по въпроса. Той мисли за това и по време на следобедната си игра в парка, и на вечеря, и докато си обличаше пижамката преди да си легне. Малкият Митко мисли за това през цялата нощ.

На следващата сутрин на закуска, след дълги размисли върху обяснението, което майка му бе дала предния ден, той й рече:

- От това, което ми каза, излиза, че аз съм тук заради вас и вашето желание.

Майка му го погледна с изненада. Тя вече съвсем бе забравила този въпрос. След като помисли още малко, той продължи:

- Това обаче на мене ми се струва странно, защото аз си мисля, че би трябвало да съм тук заради себе си.

При тези думи майка му вече наистина се смая. Тя не очакваше такива разсъждения от своето, все още малко (според нея), дете и разбра, че той наистина се е захванал с този въпрос и няма да се успокои, докато не го разнищи – както, междувпрочем, бе с всичко, с което се захващаше.

Тя помисли няколко минути над това, което той й каза и, като остави домакинската работа, която вършеше, седна до него и рече:

- Разбира се, ти си тук и заради себе си – за да растеш, да се учиш, да работиш…

Малкият Митко я погледна и без да се замисли (сякаш той вече бе мислил върху тези неща) каза:

- Това е хубаво, но на мене ми се струва, че не може да е само това. Струва ми се, че има нещо повече. Тези неща, които казваш, аз сигурно ще ги направя, въпреки че съвсем не ми се струват важни, но мисля, че не са те причината да съм тук.

И като каза това, той стана от масата и се прибра в стаята си.

След дългото мислене през цялата нощ на него наистина му се струваше, че той е „тук” заради нещо особено, нещо важно, нещо специално, което е само негова цел и задача и само той трябва да направи. След дългото мислене той наистина реши, че трябва да има някаква конкретна причина да е точно „тук”, точно „сега”, точно на „това място” и че той трябва непременно да открие тази причина. Трябваше да има нещо друго, нещо различно, нещо уникално, заради което той бе тук на тази планета, иначе от неговото присъствие просто нямаше смисъл. Ако той трябваше да прави само онова, което всички останали хора правят, то тогава – с него и без него щеше да е все същото. Не, трябваше да има още нещо.

Малкият Митко започна много усилено да мисли по този въпрос.

Но колкото и да мислеше, колкото и да разсъждаваше, все не можеше да измисли „Защо е тук?”. Ала той не се отказваше и обезсърчаваше.

Една вечер, както си стоеше на балкона на своята малка стаичка и гледаше звездите, мислейки отново по същия въпрос, той забеляза, че звездите, които така съсредоточено гледаше, всъщност са много красиви и, неволно, ей така без да иска, им се усмихна. Той направи това отново и отново и изведнъж се почувства много добре. Той си помисли, че сигурно на звездите им е много хубаво да им се усмихва, защото на тях никой не им се усмихва – та нали всички спят, докато те светят! А тези, които не спят, не се сещат да им се усмихнат. А малкото, които се сещат, навярно го правят рядко, а не постоянно. А пък, съгласете се, всеки би искал да му се усмихват постоянно, а не така от време на време. И сигурно на звездите им е много мъчно от цялата тази ситуация.

И изведнъж, точно така както им се усмихваше от малкото си балконче, малкият Митко се почувства много различно. Колко точно „много различно” и как точно „различно” ние не можем да кажем, но бе различно. Различно и странно. И изведнъж, той почувства, че именно заради това е той тук – за да се усмихва на звездите.

Когато тази идея се появи в главата му, малкият Митко се почувства особено – някак много специално – обля го топла вълна по цялото тяло и го обзе неописуема радост, че отговорът, истинският отговор на въпроса „Защо съм тук?” е намерен и това е наистина единственият възможен отговор за него.

Това чувство, което изпита, бе толкова силно и реално и той толкова много се зарадва, че се усмихна още по-широко.

Още на следващата сутрин малкият Митко побърза да сподели откритието с майка си. Той очакваше тя също да се развълнува като него, защото все пак дълго търсеният отговор най-накрая бе намерен. Но когато й разказа внимателно какво му се беше случило предната вечер, тя само се усмихна леко и го погали нежно по главата. Честно казано, тя просто си мислеше, че това „усмихване на звездите” е нещо временно, някаква игра, която скоро ще му омръзне и ще забрави.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Мататама – с обич и от тати, и от мама!

На е-магазина Мататама попаднах случайно преди години, но неслучайно останах. Освен запомнящото се име, бях впечатлена от дизайна на сайта, от вида на продуктите, които се предлагаха, а също и от обслужването, в случаите, когато съм си поръчвала. Лично аз имам чувството, че марката съществува от мноого време, а се оказва, че е едва от три години – което всъщност не е малко за интензивното време, в което имаме късмета да живеем, нали? Интересното също е, че зад всяко такова хубаво начинание има различна човешка история, осмелени мечти, преглътнати страхове и по нещо любопитно, което хората споделят с мен. Общ признак често е и източникът на мотивация – собствените деца. Тези деца, заради които сме готови и вършим чудеса!

Така е станало и с Анета Калчева – собственик и основен двигател на Мататама. Тя казва, че е започнала бизнеса почти на шега, без опит в търговията. По образование и професия е психолог и преди да роди дъщеря си, в продължение на няколко години е работила като организационен психолог в корпорации и големи фирми. Когато се появява бебето, тя съвсем естествено започва да се интересува много повече от различните екологични алтернативи – препарати, пелени за многократна употреба, козметика, храни. Анета казва: „Четях, „цъках“ из чуждестранни сайтове и тъй като чаках 2 месеца да ми пратят от Англия комплект многократни пелени реших, че е по-лесно и евтино просто да внеса…“

После попада на публикация за сапунените ядки (впечатляващи са, наистина!) и,  въодушевена, се свързва с една от големите индийски фирми-производители, които обаче я „попарват“ с изискването поръчката да е най-малко един тон! За щастие, не се отказва, и месец по-късно ги внася от друга фирма. Така постепенно асортимента на магазина се оформя и постоянно се обогатява. За да намерите днес такива полезни, интересни и приятни продукти като супер храни, био козметика за родители, бебета и деца, препарати за дома, дървени играчки и дори възглавници от спелта и просо… И шоколад! Шоколад без изкуствени подсладители и консерванти, само от натурално какао и тръстикова захар. Разкош!

А какво може да се каже за вездесъщите финанси? Че не са толкова страшни. По-трудно и повече време отнема на Анета да се ориентира в термини като цени на едро, да се свърже с фирми производители, да измисли лого, да намери кой да го нарисува, да програмира сайт и т.н.

Анета с дъщеря си

„Когато открих онлайн магазина, дъщеря ми беше вече на 8-9 месеца и през цялото време съм съвместявала бизнеса с отглеждането й. Имала съм сериозни предизвикателства да правя и двете едновременно, както и много смешни моменти… Желаех да имам възможност да бъда с нея поне докато стане на три годинки и направих всичко възможно това да е така. Когато навърши 3,6 м и тръгна на детска градина, открих и Центъра за деца и родители – нещо, за което мечтая още от раждането й. Място, което да предлага комплексни услуги за родители и деца. Исках място, което съчетава психологическите дейности, творчество и същевременно продукти за една екологична и устойчива среда…“

Центърът е прекрасен, намира се на ул.“Княз Борис I“ 44, на ъгъла на „Княз Борис“ и „Гургулят“. В него се провеждат такива хубави събития като тематични зелени училища, курсове по плетене за мама и дете, фотографски курсове, работилнички за дървени играчки (особено подходящи преди Коледа) и много други. В голямата зала децата всяка седмица учат стъпките на народните танци, пеят и упражняват йога.

Анета продължава разказа си: „Междувременно завърших и една магистратура с терапевтична насоченост, която до голяма степен застъпва арт терапията, работата с приказки при деца и т.н…“. Разбира се, мечтае за подобни места и в Пловдив, и във Варна… „Истината обаче е, че да правиш подобен малък бизнес и подобни тип услуги в България е сериозно предизвикателство и спънките са достатъчни, за да съм имала не малко моменти на желание да се откажа. Радвам се, че не съм го направила! :)

И аз се радвам! Пожелавам на Мататама още много истински продукти, прекрасни събития с родители и деца и много успехи в благородния стремеж децата ни да растат здрави, щастливи и да не спират да мечтаят и творят!

 

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Квантова врата за Въведение Богородично

Долния текст ни е изпратен от висшите светлинни йерархии посредством Диана Мечкова – авторката на книгите за Светлината:

От 01.01 до 01.08 2013 се отваря голяма седем месечна квантова врата. Казват, че не сме готови сега за преход в Новото време. Задължително условие за прехода е да се установи мир по земята. Казват, че в близките 10-20 години, ще има масово извисяване на човешкото съзнание. Явно тогава и по лесно ще настъпи този планетарен мир. За това ние активно ще трябва да им помогнем. Ще ни отварят все повече и по дълги квантови врати в които ще ни обливат със светлина, за по бързо приближаване на нашия свят до небесния. В този седем месечен отрязък ще можем по лесно да творим заедно с тях добрите събития за нас самите, близките ни и света. Дават и седем критерия, на които трябва да отговаряме и към които да се стремим като човешки качества, за да можем да творим заедно с тях.

Сега в сряда е 21 – Въведение Богородично. Да си направим прехода както е обяснено в книгата за постепенна адаптация към по големите квантови врати, които ще ни отварят (Повече сведения в тази статия на ОМ).

Аз само първия път имах по особени усещания – даже леко ми се гадеше – случвало ми се е при ченълинга с Бялото Братство, които са с много високовибрационни Меркаби. Втория път нямах усещания, че нещо особено се случва. Но чувстваме или не, поемаме с Тяхна помощ от по високата вибрация в телата си, което е важното. Казват че по време на тези пространствено-времеви врати се втъкават златни нишки в светлинните ни тела, които ще ни направят по издръжливи на високите вибрации.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени