Tag Archives: храна


Есен е

Есен е, тихи дъждове
мият плодородна почва,
на чудно вкусни плодове
днес беритбата започва.

Есен е, шарени листа
летят и сипят се навред
и в цялата си красота
менят се цветове подред.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Знаело добре детето

Знаело добре детето,
че дошло е от небето,
на земята да живее,
да се радва и да пее,
да расте и да се смее,
и любов навред да сее,
и на мъдрост да се учи,
и в доброто да сполучи.
Първо се родило бебе
после расло като тебе.
Пило майчиното мляко,
да е здраво, да е яко.
После никнали му зъбки
бързо, както раснат гъбки.
Сладки плодове ядяло,
за да има здраво тяло,
казвам, за да бъдем точни:
сладки плодове и сочни.
Яло ябълка и круша
слушало и още слуша,
и освен, че е послушно,
то дете е добродушно.
Яло праскови, кайсии,
мед ядяло на филии,
мед от нашите пчелички,
дето грижат се за всички.
Яло вишни и черешки
носело е светли дрешки,
от лен, коприна и памук,
от майстор шити, самоук.
Яло джанки, яло сливи,
имало очи красиви,
да вижда то, да гледат те
и с тях да може да чете.
И пресен яло зеленчук,
и пресен чесън, пресен лук,
краставици и домати,
всички видове салати.
Първо семена посяло,
после ги с вода поляло,
после пък ги оплевило
и с любов ги напоило,
зрели после ги обрало
и тогава чак ги яло.
Питаш: „Детето кое е?“
„И днес къде ли живее?“
И казвам със спокоен глас:
„Детето бях самият аз.
Добър пораснах и голям,
и пиша туй, което знам.
Туй стихче често си чети,
добър човек стани и ти!“

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Карло Петрини за възникването на движението Slow Food

Статия: „Създателят на Slow Food в Италия: Как любовта ми към храната се превърна в делото на живота ми“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През 1986г. Карло Петрини и няколко негови приятели заедно приготвят спагети и ги раздават на минувачите на Piazza di Spagna в Рим. Събитието е вид протест срещу отварянето на първият МакДонладс в Италия. И от него се заражда движението Slow Food, организация, която днес включва 100 000 члена от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции. Добър апетит!

Сара ван Гелдер: Как стана така, че се насочихте към традиционните, местни храни?

Карло Петрини: Израснал съм в място, където социалните събития и свободното време обикновено се свързваха с храната. Тя беше и все още е важна част от всички празници, от живота на общността, от традициите на Пиемон, като песните и танците. И така, пораствайки, аз постепенно осъзнах този културен, социален и исторически аспект на храната, който се оказа заплашен от фалшивата идея да бъдеш модерен.

Една от основните идеи на Slow Food е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до добра, чиста и справедливо произведена храна.

Все още пазя в себе си детски спомени, свързани с храната. Баба ми, например, събираше трохите от хляба от масата след края на яденето, вместо да ги изхвърля. Именно тя запали в мен интереса към ароматите и вкусовете на моята страна, като създаваше усещането, че съм винаги обичан и че се грижи за мен, като ми приготвя здравословни храни. Децата често развиват една особена връзка с кулинарните традиции на своите баби, защото ги асоциират с любовта и грижата. Именно затова, когато сме нервни или неспокойни, търсим храните от своето детство. Влиянието е много по-голямо от развиването на предпочитания към определени ястия и включва цял набор от вродени ценности, свързани с живота в общността, сплотеността на семейството и културните практики.

Как се случи така, че любовта ви към храната ви превърна в активист?

Трябваше да направя нещо в отговор на планираното отваряне на ресторант на МакДоналдс на Piazza di Spagna в Рим. Поставянето на огромният жълт знак „М” щеше дори и чисто естетически да загрози това културно и историческо място и местната общност не бе съгласна с това. Решихме да организираме общностно събитие, като раздаваме спагети на площада, защото това е ястие, което се свързва с италианската култура и традиции – ароматите и вкусовете от нашите детски спомени – и символизира съпротива срещу бързите храни, които навсякъде са едни и същи. Онзи ресторант така или иначе беше отворен, но постигнехме компромис и знакът „М” беше по-малък. След тази случка решихме да създадем движение за опазване на традиционните вкусове и продукти по света. Те са важни не само за съхраняването на биоразнообразието на планетата, но и за културното ни наследство и чувството ни за идентичност.

Какво предлага Slow Food по отношение на здравословното хранене?

Замразените, консервираните и полуготовите храни не са толкова хранителни и дори суровите продукти обикновено изминават дълъг път, може би дори идват от друг континент, така че плодовете и зеленчуците се обират много преди да са узрели.

Slow Food насърчава производството на местни и сезонни храни. Предпочитаме, доколкото е възможно, да използваме това, което ни предоставя земята – в идеалния случай се стремим да се запознаем с производителите, за да знаем какви продукти купуваме и да можем да попитаме, ако нещо ни интересува. Ако приготвяме ястията сами дори и със съвсем прости съставки, можем да си осигурим здравословна храна с традиционен вкус.

В Своята книга Terra Madre казвате, че удоволствието също трябва да е демократично. Какво точно имате предвид?

Както споменах един от принципите ни е всеки да има право и достъп до добра, чиста и справедливо произведена храна. Никой не трябва да си ляга гладен и всеки трябва да има достъп до храната, характерна за неговата култура. Една африканска общност например трябва да може да се храни с това, което им харесва – традиционните за тях храни, които често са по-питателни от западния стил на хранене, който понякога се опитваме да им наложим.

Slow Food работи ли също така и по проблемите с глада?

Опитваме се да привлечем внимание към факта, че настоящото производство на храни е достатъчно, за да нахрани всички, но хранителните продукти се разпределят неравномерно и затова имаме два милиарда души с наднормено тегло и един милиард недохранени. Трябва да разпределяме храните по по-справедлив начин.

Като членове на Slow Food се опитваме да подкрепяме дребните, местни производители по цял свят. Западния индустриален модел на земеделие произвежда евтина храна, която вреди на местните пазари и предлага продукти, които местните хора дори не искат, защото те не са част от тяхната култура. Борбата срещу глада е преди всичко политическа, защото се опитваме да наложим закони, които да подкрепят местните фермери.

А какво ще кажете за бедността, която е често срещана сред земеделските работници?

Нашата философия гласи, добра, чиста и справедливо произведена храна. Добра, защото е здравословна и вкусна. Чиста, защото се произвежда без да оказва силно негативно влияние върху околната среда и се полагат грижи за животните. И справедливо произведена, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната. Важно е фермерите, риболовците и дребните производители на местни специалитети да получават възнаграждение, което им осигурява един нормален стандарт на живот.

Движението Slow Food се превърна в международно. Какво означава то за вашите членове от Африка или Азия?

Както и в останалите държави, където движението е активно, членовете ни в Африка и Азия са организирани в местни групи, наречени конвивиуми. Те се събират и споделят местните кулинарни традиции по време на различни събития, дегустации и конференции.

Проектът ни „Хиляда градини в Африка” помогна за създаването на близо хиляда зеленчукови и плодови градини в училища, села и градски покрайнини в 25 африкански държави. Градините се отглеждат според принципите на устойчивото земеделие, като се използва компостиране, ефективна употреба на водните ресурси, местни ядливи растения и естествени средства за борба с вредителите. Проектът е начин да осигурим свежа и здравословна храна на местните общности, да подобрим качеството им на живот и да развием местната икономика.

Нуждаем ли се от индустриално земеделие, за да изхраним населението на Земята? Или съществува алтернативен начин за взаимодействие с природата?

Често се среща заблудата, че трябва да произвеждаме повече, за да изхраним всички. Като произвеждаме, консумираме и изхвърляме повече в западния свят, ние отнемаме правото на продоволствена сигурност на бедните страни. За да изхраним цялото население на земята, се нуждаем от по-различен подход – такъв, който отчита дългосрочните последици от земеделските практики. Ако се отнасяме към природата и към земеделските производители с уважение, ако оценяваме потенциала на нашата земя, можем да живеем в хармония с природата и да намалим броя на гладуващите по света.

По какъв начин свръхпроизводството и отпадъците в развитите държави отнемат правото на храна на жителите на бедните страни?

Интензивното птицевъдство в западните страни например, застрашава африканските пазари. Предпочитаме по-хубавите части на пилето – бутчетата и гърдите, а крилата изнасяме за Африка. Там те се продават на много по-ниски цени, от тези на които трябва да продават местните производители, за да изхранят семействата си. Подобно нещо се случва и при производството на зърнени храни. В запада имам свръхпроизводство, което е субсидирано и излишъкът се изнася. Това вреди на местното производство, защото въпреки разходите за транспорт, субсидиите позволяват зърното да се продава на много по-ниски цени от местното. Това са само два от множество подобни примери, които показват, че унищожаваме местните пазари в развиващите се страни и им налагаме собствените си хранителни продукти, които не винаги са типични за тях.

Какво представлява „бавното знание”?

Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания – производствени методи, на които хората са разчитали в продължение на векове, но са били заменени от модерни, индустриални технологии. Методите на бавното знание отнемат време и отчитат влиянието върху околната среда – нещо, което обществото в един момент е започнало да пренебрегва.

По-рано споменахте, че сте израснали сред храните, музиката и празниците на Пиемон. Как успявате да съхраните тези традиции?

Една от тези традиции, която все още практикувам всяка година заедно със студенти от Университета по гастрономични науки, е ритуал по посрещане на пролетта, наречен Cante j’euv. Вървим от една винарна до друга и пеем, докато собствениците не отворят вратите си и не ни предложат от своите продукти и вина, а ние продължаваме да ги забавляваме с музика и танци.

Друг важен фестивал в Пиемон, който посещавам всяка година е фестивалът Bue Grasso di Carr, древен, но все още почитан празник, посветен пиемонтската порода биволи и традицията да се поднася от тяхното месо на коледната трапеза. По време на фестивала градът се превръща в една общност от радост, смях и аромати. Посетителите опитват bollito, традиционно ястие от варено месо, типично за празника.

Тъй като съм пътувал по цял свят, съм осъзнал, че всички култури имат подобни събития, които сплотяват общността и в тях винаги участват традиционни храни и свързани с тях ритуали. Дори и в САЩ – можете ли да си представите денят на благодарността без печена пуйка? Трябва да осъзнаем, че някой храни имат дълбоки корени в нашата култура и традиции.

Кои според вас са най-големите предизвикателства, пред които сме изправени и как Slow Food помага да се справим с тях?

Най-големите предизвикателства са да спрем да изхвърляме хранителни продукти, да спрем разграбването на океаните и земите, да наложим практики на устойчив риболов и земеделие, да гарантираме нормални условия на отглеждането на животни, да опазим биоразнообразието и да защитим дребните производители. Най-важното е да осигурим на всички хора чиста питейна вода, да нахраним гладните и да осигурим на всички жители на земята достъп до традиционна за неговата култура храна. Съдействайки си с други организации и активни граждани, посветили се на изграждането на една по-устойчива хранителна индустрия, вярвам че можем да попречим на големите международни компании да отнемат препитанието на дребните производители.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Да „рециклираме“ храната

Статия: „Не искате този сандвич и не можете да го подарите – все пак не го изхвърляйте“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дана Фрац е предприемач, който желае да „рециклира” храната, вземайки хранителните продукти, които не се консумират и давайки ги на онези, които не могат да си ги позволят. Тя желае компаниите да спрат да изврълят толкова много храна – както хранителните магазини, така и ресторантите. Иска всички хора да знаят колко много храна попада в кошчето за отпадъци. Звучи ви твърде идеалистично? Фрац не смята така.

Колко храна се изхвърля в момента в САЩ и доколко са достоверни тези числа?

40% от произведената в Америка храна се изхвърля. Тази цифра идва от национални експерти – авторът Джонатан Блуум, написал „Отпадъците на Америка: как Америка изхвърля почти половината си храна” и Дана Гъндърс, която работи по този въпрос в Съвета за защита на националните ресурси.

Както правят в момента хранителните магазини? Има ли политики, които да предотвратяват това?

Някои хранителни магазини даряват излишната си храна или свалят цените на храни, които все още са годни за ядене, но не са толкова свежи, повредени са по някакъв начин или просто нямат добър търговски вид. Съществува държавна политика, която окуражава даряването на храни. Става въпрос за Good Samaritan Food Act, закон, който е приет специално, за да насърчи даряването на храни. Според него дарителите не носят отговорност, ако даряват на организация с идеална цел. Много дарители получават и данъчни облекчения.

Кое ви бе най-трудно като активист и социален предприемач в това начинание?

Много съм притеснена от прекомерното консуматорство и изхвърляне на продукти, характерни за американската култура. Материалистичния ни начин ан живот оказва негативно влияние върху околната среда и социалните условия по цял свят. Вместо да живеем в хармония със земята, ние приемаме една култура, основаваща се на експлоатация и придобиване. Изхвърлянето на храни е не само загуба на хранителни вещества, то замърсява водите, изхабява почвите, изгаря твърди горива и допринася неимоверно много за повишаването на въглеродния ни отпечатък.

Какво е решението според вас? 

Food Shift работи с училищата в Оукланд, за да може останалата от училищните столове храна да бъде раздадена на учници или бедни семейства, вместо да бъде изхвърлена. Работим с местен хранителен магазин, който изрази желание да плаща на Food Shift, за да прибираме храна от магазина му. Това ще ни позволи да наемем служител, като в същото време ще намали таксата смет, която магазинът плаща. Интересуваме се от модели за преразпределение на храните, които увеличават достъпа до питателна храна, намаляват отпадъците и носят приходи под някаква форма, за да бъдат устойчиви и да се разпространяват – примерно пазари за по-евтини храни или продукти с добавена себестойност.

Доколко е осъществимо това?

Вече имаме изградена система за събиране и рециклиране на отпадъците, защо да нямаме в добавка към това и система, която събира излишната храна? Може да ви звучи малко налудничаво, но е реалистична стратегия и може да създаде много работни места в сферата на „зелената” икономика. Възможно е храна, който в противен случай би била изхвърлена, да започне да ни носи приходи. Но и в никакъв случай не е лесно. Трудностите идват от необходимостта от гарантиране на безопасността на храната, изграждането на нови канали за дистрибуция и създаването на нови модели, които се различават от настоящите норми.

Защо магазините просто не свалят цените на свежите продукти с 50% около час преди да затворят? Така ще си спестят изхвърлянето на храната на следващия ден и все пак ще имат някакви приходи от нея. 

Да, в това има смисъл – и на потребителите ще им хареса отстъпката. По свои оценки Berkeley Bowl получава по 1500 долара на ден от витрините с намалени продукти, които предлагат плодове и зеленчуци с недобър търговски вид или храни на границата на срока си на годност за 99 цента. Andronicos има съвместна програма с Food Star за продажбата на стоки с лош търговски вид на ниска цена, а Zero Percent е технология, която позволява на работещите в хранителната индустрия да публикуват онлайн излишъците от храни и да ги обявяват за дарение или да ги продават с отстъпка. Това са прекрасни иновации, които повече фирми биха могли да внедрят, за да намалят отпадъците, да спестят пари и да защитят околната среда.

Има ли чуждестранни модели за намаляване на хранителните отпадъци, които бихте искали да видите приложени и в САЩ?

Водеща в тази област е Великобритания. Кампанията им „Обичай храната, не отпадъците” намали хранителните отпадъци с 18% в продължение на пет години. Великобритания има и стандартизирано обозначаване на срока на годност, за да не се объркват потребителите. Много хрантиелни магазини там предоставят съвети за съхранение на плодове и зеленчуци. Вместо програми от типа „купи едно, вземи две”, магазините предлагат промоции от типа „купи едно, дари едно безплатно” или „купи едно, вземи второ безплатно по-късно”. Харесва ми и компанията Rubbies in the Rubble, която произвежда зеленчукови и плодови пюрета от продукти с недобър търговски вид.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Hot Bread Kitchen дава на имигрантите шанс за собствен бизнес

Жасмин Родригез прекарва няколко години от живота си пътувайки по света като Анализатор на миграционните политики към ООН и това, което й прави впечатление е, че в много от развиващите се страни производството на закуски и хлебни изделия е типично мъжка професия, до която жените нямат достъп. Тази тенденция се запазва и сред имигрантите в САЩ и Жасмин решава да промени това, основавайки през 2007г. Hot Bread Kitchen.

Hot Bread Kitchen помага на жени от имигрантски семейства, живеещи в Ню Йорк, като им осигурява обучения по английски език и по пекарство и сладкарство, както и цялоста подкрепа, съвети и наставничество. По този начин жени, които рядко излизат от дома си и нямат надежда някога да си намерят работа, поради липсата на умения, образование и най-вече незнаенето на английски, получават шанс за развитие, за интегриране в обществото и за подпомагане на семейния бюджет. От своя страна те също играят важна роля за успеха на Hot Bread Kitchen, като споделят семейни рецепти, типични за националната кухня на държавата, от която идват. Това допринася за богатия и разнообразен асортимент на предлаганите продукти – 35 вида хлябове, франзели, тестени закуски и сладкиши, съобразени със сезона и с различни празнични поводи – италианска focaccia, марконаски m’smen, персийските nan-e barbari, полските bialys и много други.

За да се осигури финансова независимост, към Hot Bread Kitchen е създадено кафене и магазин, в които се продават приготвените от жените продукти. Тъй като в приготвените хлябове се влагат натурални и местни съставки, към те се разпространяват и чрез някои магазини за здравословни храни, на фермерските базари в града, а отскоро към тях проявяват интерес и компании за кетъринг. Усилията, насочени към популяризирането на ръчно приготвените хлябове и сладкиши, дават резултат и днес техните продажби осигуряват 75% от бюджета на Hot Bread Kitchen, а останалите 25% идват от грантове и дарения.

През 2011г. към организацията е създаден нов отдел, наречен Hot Bread Kitchen Incubate, който вече е помогнал на 36 имигранти да стартират свой собствен бизнес в сферата на производството на хранителни продукти. Условията за участие в програмата са кандидатът да има ясни цели, силна мотивация, малък, но разнообраззен асортимент, ориентация към постигането на бързи резултати – осъществяване на първите продажби до 2-3 седмици след основаването на бизнеса, познания относно потенциалните си клиенти и как може да достигне до тях. Hot Bread Kitchen осигурява на начинаещите предприемачи възможност да ползват напълно оборудвана и сертифицирана от здравните власти кухня срещу малък наем, което е от голяма полза за тях, защото голяма част от кандидатите не могат да си позволят сами да закупят скъпото обордуване. В допълнение те получават и подкрепа под формата на уроци по готварство, финансови и маркетингови съвети и други. Само две години след началото на Hot Bread Kitchen Incubate първите участници в него вече са развили успешно бизнеса си и се отделят напълно от организацията, като наемат или закупуват и оборудват собствено работно пространство.

Hot Bread Kitchen предлага един наистина интересен модел на социално предприемачество, който комбинира финансовата устойчивост с оказването на положително влияние не само върху близо 50-те служители, но и върху живота на техните семества.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Защо не е нужно да си гений, за да ти хрумне добра идея

Статия: „Интервю: The Spoke - преоткриване на бързото хранене“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Може ли джиу-джицу подход към бързото хранене да ни даде решение на проблема? 24-годишните предприемачи Дейвид Гъмбинър, Дебора Мейзъл и Ян Серман от The Udon Project създават The Spoke, за да победят бързото хранене на негова територия. The Spoke стартира, като печели първото състезание на Yoxi, нова социална мрежа за хора, желаещи да променят света. Състезанието изисква от участниците да направят видеоклип, в който обясняват как биха променили бързото хранене. Доузър разговаря с екипа на организацията за бързото хранене, създаването на цялостна концепция за нов бизнес само за няколко седмици и защо не е нужно да си гений, за да го направиш.

Dowser: Как стана така, че се събрахте да работите заедно по проекта?
Екипът на The Spoke: Преди да започне всичко това бяхме просто трима приятели, които искаха да работят заедно. Дейвид имаше опит в организиране на улични фестивали на тема хранене, като например Фестивалът Яж истински, Деб е независим дизайнер, а Ян е уеб-програмист, прекарал известно време в Азия и с интерес към хранителната индустрия. Дейвид видя, че в Yoxi наскоро са обявили конкурс за „преоткриване на бързото хранене”. Създадохме видео, с което да се представим и им го изпратихме. Така започна всичко. В началото на състезанието знаехме само, че ще е свързано с храна! След това първо видео стана ясно, че Yoxi изгражда социална мрежа за творчески настроени хора, които желаят да променят света; както и че ще има материална награда.

По какъв начин този конкурс ви помогна да развиете и доизясните идеята си?
Първата задача беше да представим нашата идея за промяна на бързото хранене, като за целта имахме само две седмици. Трябваше да действаме много бързо, а никой от нас не знаеше почти нищо по темата, затова започнахме да прекарваме колкото се може повече време в заведенията за бързо хранене; ислушвахме мнението на хората, правехме проучвания относно големите фирми в този бранш и нахвърляхме различни идеи.

Знаехме, че структурата на състезанието ще премине от идея през решение към кампания, затова се опитвахме едновременно да разберем същността на проблема и да намерим решение за него. Съществуваха две крайни мнения относно бързото хранене – хората или смятаха системата за важна част от живота си или искаха цялата индустрия изведнъж просто да спре да съществува. Първото ни видео се основаваше на идеята за намиране на решение въз основа на това какво търсят и получават хората от бързото хранене. Както можете да видите от клипа, ние не казваме, че бързото хранене само по себе си е вредно – напълно логично е хората да искат вкусна, евтина храна, която лесно да могат да хапнат навън, докато бързат занякъде. Определихме онези елементи от бързото хранене, които вредят на здравето на хората и се опитахме да намерим начин да променим само тях.

Знам, че сте минали през много идеи, включително ресторант, в който всички предлагани храни съдържат точно определени калории, или такъв, който окуражава хората да се хранят по-бавно. Как разбрахте, че сте попаднали на точната идея, която искате да реализирате?
Работехме бързо и искахме нещо, което наистина да окаже влияние, затова трябваше доста да опростим нещата. Знаем как да приготвяме Pad Thai и имахме идея как да го направим удобен за хващане и носене (като сандвич, например). След това дойде идеята за ресторант, създаден чрез групово финансиране. Желаехме да променим нещата в цялата страна, а не просто да имаме камион, предлагащ здравословни храни и движещ се от град на град. Така започнахме да търсим реалистичен начин да осъществим идеята си.

Какво е уникалното във вашия подход към храната?
Идеята ни се роди благодарение на многобройните часове, които прекарахме в заведенията за бързо хранене. Всички те бяха толкова непрозрачни и нямаше начин клиентът да комуникира с тях, да изкаже мнението си, а много хора искаха да направят точно това. Искаме бързото хранене да е обвързано с местната общност в най-широк смисъл – да предлага храна, която съответства на вкусовете на местните хора. Ще имаме една обща марка, обединяваща всичко, но на различни места тя ще предлага различни храни. Искаме да отговорим на желанията на американците. Примерно има много майки, които минават през веригите за бързо хранене, защото все нямат време, а децата им са гладни; затова в заведенията ни ще има drive-thru.

Какви ресурси ви осигури Yoxi?
Като за начало кратките им срокове много ускориха процеса на разработка и оформяне на идеята. За създаването на окончателното ни видео те ни осигуриха възможността да работим съвместно с една прекрасна рекламна агенция, наречена OgilvyEarth и близо седмица те ни съдействаха за разработване на нашия имидж и стратегия. Yoxi ни накара да изградим цяло едно движение, като разкажем на мрежата си от приятели и познати за идеята си, за да получим тяхната подкрепа в състезанието. Това, че на етап разработка не бяхме изолирани сега много ни помага. Продължаваме да получаваме огромна подкрепа, благодарение на тяхната мрежа от контакти и идеите, които ни дават.

Смятате ли, че подобен тип състезание е подходяща платформа за осъществяване на идеи като вашата?
Определено да. [Основателката на Yoxi] Шарън Чанг казва, че се обикновено се възхищаваме на известни музиканти, спортисти и други публични личности, а тя би искала да създаде среда, която ще позволи по подобен начин да се прекланяме и пред предприемачите и дизайнерите. В една своя скорошна реч Обама заяви, че е необходимо хората сериозно да се замислят за предизвикателствата, пред които сме изправени и че се нуждаем от структурирани начини да подходим към тези проблеми практически. Yoxi насърчава именно това. Те проследяват случващото се и не позволяват добрите идеи да изпаднат в застой.

По какъв начин според вас The Spoke може да повлияе на отношението на хората към храната и по-специално към бързото хранене?
Надяваме се, че хората ще започнат да гледат на бързото хранене като на нещо, в което участват самите те; че ще разберат, че са и производители, а не само потребители. Искаме хората да осъзнаят, че здравословната храна може да е и евтина. Желаем да покажем на общностите, където няма нищо друго освен заведения за бързо хранене, че то може да бъде едновременно здравословно и все така привлекателно. Един от основните проблеми на „здравословните” храни е, че се произвеждат на едни места, а се предлагат на други. Ние искаме да направим местните храни наистина местни. 

Кой етап от целия път, който сте изминали досега, ви кара да се гордеете най-много?
Човек не знае дали е способен на нещо подобно, докато някой не го подтикне. Нас не ни е осенила някаква гениална идея. Просто подходихме последователно към проблем, който ни интересува и бяхме мотивирани да го разрешим. Начинът на работа на Yoxi е доказателство за това, че всеки може да премине през този интензивен процес, през който минахме ние, и неизбежно ще му хрумне нещо добро.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Международна мрежа за действие за бебешките храни

Статия: Международната мрежа за действие за бебешките храни (Швейцария) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за отдадеността им и за ефективните кампании в подкрепа на кърменето.”

Международната мрежа за действие за бебешките храни (International Baby Food Action Network – IBFAN) е името на малка група от организации и активисти, които започват да работят заедно през 1979г. след края на срещата на СЗО и УНИЦЕФ по темата за храненето на бебетата и децата. По време на срещата е отправена препоръка за приемането на междунарoден кодекс, който да регулира рекламирането на заместители на кърмата. IBFAN е основана от шест неправителствени организации, а 30 години  по-късно вече има 200 члена в над 100 държави и е най-старата мрежа от организации в света, занимаваща се с един конкретен въпрос.

Кърмата е най-пълноценният и достъпен източник на храна за бебетата. През последните 60 години, обаче, тя е подложена на скрити или явни атаки, заради корпоративни интереси. Според УНИЦЕФ 1.5 милиона деца по света умират всяка година, защото не са кърмени.

IBFAN събира заедно неправителствени организации, работещи по въпроси, свързани с детското хранене, и ги обединява в името на една обща цел: повишаване на броя на кърмещите жени, намаляване на зависимостта от изкуствени заместители на кърмата, защита на правото на избор на жените и семействата, въз основа на пълна и безпристранстна информация без рекламно влияние.

В основата на кампанията стои регулирането на рекламите на детски храни чрез Международен кодекс за маркетинг на заместители на кърмата, приет от Световната здравна асамблея през 1981г. Въпреки огромната сила на международните компании, доминиращи на пазара за детски храни, IBFAN успява да намери начини да мобилизира хората и те да притиснат националните си правителства да предприемат нужните мерки. Организацията провежда граждански мониторинг за спазването на препоръките на Световната здравна асамблея и стимулира предприемането на ефективни действия на местно ниво. Глобалната стратегия за храненето на деца и бебета, приета по време на Световната здравна асамблея през 2002г. дава допълнителна подкрепа за кърменето.

Мониторингът на изпълнението на Международния кодекс и оказването на натиск върху правителствата и компаниите да прилагат принципите му си остават основна цел на мрежата. Членовете на IBFAN работят и върху други теми, свързани с кърменето, като екология, икономика, права на жените, здравеопазване, законодателство, свързано с майчинството, защита на правото на всяко дете да има достъп до най-доброто здравеопазване. IBFAN работи активно в над 100 държави по една или повече от посочените теми. В над 50 страни по света организацията подкрепя правителството в прилагането и мониторинга на глобалната стратегия. Членовете на организацията са групирани в осем географски и лингвистични региона: Африка (английски и португалско-говорящи); Африка (френско-говорящи), Азия, Арабския свят, Европа, Латинска Америка и Карибите, Северна Америка и Океания. Два пъти на година европейският офис в Женева публикува Кратка информация за кърменето, съдържаща новини от СЗО, агенции към ООН и скорошни научни изследвания. Изданието се разпространява на четири езика в 10 000 екземпляра.

Кампанията, с която IBFAN става най-известна, е световният бойкот на Нестле, заради нарушения на Международния кодекс. Финасирането на IBFAN идва основно от Холандски, а отскоро и от канадски, шведски и германски агенции за развитие, както и от регионалните офиси на УНИЦЕФ.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

COAMA – опазване на Амазонските гори с помощта на местните жители

Статия: Консолидация на Амазонския регион, СОАМА, Колумбия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показаха, че коренните жители могат да осигурят поминъка си, да запазят културата си и да съхранят тропическите гори.”

Между 1986-1990 колумбийското правителство признава 20 милиона хектара тропически гори в Амазонската джунгла за „територия на коренните племена” – ресгуардос. Това решение е безпрецедентна стъпка към признаване на правата на коренните жители и тяхната роля в опазването на тропическите гори. Постижението се дължи на натиска, оказван от метните племена и решителната подкрепа на много колумбийци, сред които и Мартин фон Хилдербранд, ръководител на Indigenous Affairs по онова време.

През 1990г. ЕС отпуска средства за изграждане на мрежа от полеви служители, които да работят с местните общности за развитието им и спазването на правото им да продължат да управляват тропическата екосистемата според своите културни традиции и обичаи. Постепенно тази инициатива се разраства и се създава програмата COAMA, която Мартин фон Хилдебранд в момента координира. Тя включва няколко колумбийски неправителствени организации – Гайа Амазонас, Фондация Етнолано, Фондация Еридгайе, Хилеа, Фондация Екология-социал, ФундаМинга, CECOIN и лондонската фондация Гайа. Чрез междукултурен анализ екипът на СОАМА (който се разширява и достига около 50 души) установява отношения на взаимно уважение и взаимодействие с местните общности, които проявяват интерес към подобно сътрудничество. Това им позволява да вземат заедно информрани решения, от които зависи посоката им на развитие. Създадени са микропроекти в сферата на здравето, образованието, културата, възстановяването на околната среда и производството на различни продукти. По този начин коренните жители си възвръщат контрола върху собствения си поминък.

Членовете на COAMA запазват сътрудничеството си и през 90-те години, като проявяват уважение към индивидуалните особености на всяка една организация. Заедно НПО оказват подкрепа на около 250 местни общности от 22 различни културни групи. COAMA създава условия за развитие на един съюз, основан на взаимно уважение между коренните жители и западните специалисти. Така исторически обусловената експлоатация се трансформира и превръща в едно съвместно творческо търсене на възможни решения на настоящите проблеми. Въз основа на дейността и ценностите на местните племена, СОАМА насърчава един алтернативен подход към опазването на тропическите годи, който включва утвърждаване на правата на коренните жители и развитието на истинско междукултурно сътрудничество.

Международна оценка, проведена през 1996г. установява, че проектите на СОАМА „оказват огромно влияние върху местните общности, които имат силна взаимовръзка и доверие към работещите с тях експерти.” Бившият колумбийски президент, Алфонсо Лопес, нарича СОАМА „лъч светлина” и „нашият принос… към създаването на един свят на сътрудничество и солидарност; и нашата борба да спасим човечеството от опустошенията на цивилизацията”.

Цитат

„Междукултурните подходи не просто обединяват различните елементи, но и са форма на уважение на различията и съвместно търсене на подходящи пътища на развитие.”

Мартин фон Хилдебранд

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Лаборатория Здраве

Нашите приятели от ЛиРаЛаб организират Лаборатория Здраве, която ще се проведе на 14.04 в център Идеа Вита в София. Представяме ви повече информация за събитието, като допълнително за него и условията за записване можете да прочетете на сайта на ЛиРаЛаб, както и на страницата на събитието във Фейсбук.

Лаборатория за личностно развитие ЛиРаЛаб има удоволствието да Ви покани на Лаборатория „Здраве“ като част от мисията ни да представяме новости в личностното развитие и вече утвърдени подходи и специалисти.

Вдъхновени от холистичната идея за здравето, Ви представяме първото си събитие, посветено на здравословния начин на живот, който комбинира цялостна грижа за хранене, движение и лечение.

Ще се радваме да се потопим в света на здравето заедно!

Предвидена програма

9.30 – 10.00 Регистрация

10.00 – 10.30 Добре дошли. „Влияние на стреса върху организма. Помощ с хомеопатия.” Мирослава Делчева, маг. фармацевт – хомеопат, създател на ЛиРаЛаб.

  • Видове стрес и ефекти върху организма и хормоналния баланс.
  • Управление на стреса. Помощ с хомеопатия.

10.30 – 11.15 „Митове в храненето и здравословният начин на живот.” Младен Стойчев, специалист по здравословно хранене, спорт и диетология.

  • Разликите между една полезна диета и такава, която доктори, специалисти и правителства препоръчват и рекламират.
  • Нелогични на пръв поглед факти за здравословен живот.
  • Как функционира човешкото тяло?

11.30 – 12.15 “Ефективните микроорганизми – една революция, която ще спаси света”. Милена Бокова – създател на семинара „Здраве и благоденствие“.

  • Какво представляват ефективните микроорганизми?
  • Ползи и приложение на ефективните микроорганизми.

13.00 – 13.45 „Витамини и минерали – нов поглед” . Мартина Генкова – Иванова, специалист по диетология и здравословно хранене.

  • Какво представляват и за какво ни служат те?
  • Жизнено важни ли са и какво се случва в тялото ни на клетъчно ниво?
  • Кои са ключовите за здравето ни минерали?
  • Как можем лесно да си ги набавяме и поддържаме оптимален минерален баланс?
  • Как да изчистим токсините от тялото с умело съчетание на минерали?
  • Какво е общото между минералите, работоспособността, доброто настроение, стреса и добрия тонус?
Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Домашна храна за училище

Нашите приятели от сдружение „Устойчиво общество“ организират кулинарни работилнички за деца, които ще се проведат по време на изложенията „Фудтех“ в Плводив и „Зелени дни“ в София. Ето и повече информация за събитията, представени от Органично.

С какво се хранят децата ни в училище? Най-често с банички и пица, защото в училищния стол храната е безвкусна и защото се срамуват да изкарат пред съучениците си простоватия сандвич от вкъщи. Да ги караме на сила да обядват по-здравословно обаче би било голяма грешка, защото природата на всяко дете зове, че храненето трябва да доставя удоволствие. Тогава нашата родителска цел не трябва да е да ги накараме да ядат нещо пълноценно, а да им създаваме такива условия за развитието на апетита им, че те сами да искат да ядат такова.
„Не си играй с храната!“ учим децата от малки и вместо удоволствие от самата храна, те намират удоволствие в опаковката й или в „ритуалът“ на междучасието, споделен със съучениците.

За да предложи на децата по-забавна алтернатива под формата на игра с храната, Сдружение Устойчиво Общество провежда кулинарни работилници „Домашната храна за училище – вкусна кутийка с емоции за споделяне“, където те ще приготвят сами както храната си, така и самите кутии. Работилниците ще се водят от харизматичната Ваня Иванова от Vanilla Kitchen, която ще твори заедно с децата забавни, но здравословни сандвичи, салатки и други храни за обедната кутийка – съвършеното детско меню.

Заниманията са с вход свободен и ще се проведат на 6-ти април от 10:00 до 18:00 часа по време на изложението ”Фудтех” в Международен Панаир Пловдив и на 27 април по време на „Зелените дни” в София пред Народен театър.

Програма за събитието в Пловдив можете да видите на страницата на Органично.

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени