Tag Archives: даване


Фондация Калинка

Статия: „Интервю: Хана Тейлър основава Фондация Калинка (в първи клас) и чрeз емпатия и изобретателност набира 2 милиона долара в помощ на бездомните“ на Маргарет Ийтън и Шон Граймс

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Когато е едва 5-годишна, Хана Тейлър вижда мъж, който си търси храна из казаните за боклук. След това цяла година не спира да задава на майка си различни въпроси, свързани с бездомниците и един ден майка й й поставя задача да помисли какво може да направи по въпроса. За да набере средства, с които да помогне на бездомниците, Тейлър организира сред съучениците си продажба на дребни сладкиши и събиране на стари дрехи. Така се ражда Фондация Калинка, организация, поставила си за цел да сложи край на проблема с бездомниците. До момента фондацията вече е събрала 2 милиона долара. Тейлър, която днес е на 14 години, пътува често из Канада, призовавайки хората да бъдат активни.

Dowser: Моментът, в който сте видели онзи мъж да живее на улицата, е променил живота ви. Можете ли да опишете какво се случи?
Тейлър: Беше около Коледа. С мама тъкмо бяхме ходили да ни правят маникюр. Радвах се на това колко блестящ е станал моя, когато го видях. Ядеше храна от кофите за боклук и гледаше право към мен.

Попитах мама защо този човек яде от боклука. И тя ми каза, че е бездомен и няма храна. Не можех да повярвам, че има хора, които нямат дом и храна. Цяла нощ се тревожих за него. Всъщност почти всяка нощ през следващата година не спирах да мисля за него. Сърцето ми беше натъжено.

Продължавах да се тревожда и да задавам на майка си въпроси, свързани с бездомниците. Един ден тя ми каза „Хана, може би ако се опиташ да направиш нещо по въпроса, вече няма да се чувстваш толкова зле.”

И какво направихте?
Попитах учителката си дали мога да говоря със съучениците си за бездомниците. Организирахме продажба на сладкиши и събрахме дрехи, храна и кафе за един приют в Уинипег.

Как решихте кой приют да подкрепите?
Баща ми ме заведе да видя няколко. Избрах Мисия Силоам, защото бездомниците получаваха храна и подслон. Бях толкова доволна, че мога да помогна, че се разплаках. Но този път сълзите ми бяха от щастие.

И това е било само началото.
Да, нещата набраха скорост доста бързо. Толкова много хора искаха да ми помогнат, че трябваше да създадем някаква организация и така се роди Фондация Калинка.

Малката ти сестричка също е помогнала.
По това време тя още се хранеше с бебешки пюрета и заедно оцветявахме празните бурканчета като калинки. Оставяхме ги в магазините, за да могат хората да пускат в тях пари.

Фондация Калинка е помогнала на 48 приюта. Защо давате средства само на приюти, които осигуряват и храна?
Защото е трудно в един ден да се опиташ да си намериш и храна, и къде да спиш.

Гордън Синклер от Уинипег Фрий Прес каза, че за разлика от повечето от нас вие гледате на бездомниците като на нормални хора. Защо според вас е така?
Важно е какво правиш, а не как изглеждаш или как миришеш. Мисля, че ако повече хора познаваха истински някой бездомник, нямаше да ги е грижа час толкова как изглежда или мирише той.

За да разпространите идеята си, често разказвате историите на бездомниците, които сте срещнали. Можете ли да споделите някоя история и с нас?
Разбира се. Веднъж, когато бях на осем, спрях, за да дам на един бездомник всички монети, които имах в портмонето си. След това го прегърнах и си тръгнах. Името му е Кари. Двадесет минути по-късно той ме настигна и ми върна малкото талисманче под формата на калинка, което случайно беше изпаднало заедно с монетите. Каза, че си е помислил, че може да е ценно за мен. Оттогава сме приятели.

Имаш и доста високопоставени приятели.
Да. Започнах да говоря и с големи шефове (богати донори); излизаме на обяд и аз им говоря за бездомниците. След няколко подобни обяда си помислих, че ще е много по-лесно ако мога да говоря с много големи шефове едновременно. И тогава започнахме да организираме „Обяди за големи шефове”. 

Как успявате да убедите големите шефове да ви напишат голям чек?
Обяснявам им защо всички трябва да ни е грижа. После ги питам дали искат да помогнат. За първия си Обяд на големите шефове нарисувах 50 картини, които участниците можеха да си купят. Повечето от тях бяха на калинки. Един от големите шефове ме попита колко струват и аз отвърнах „Нека сърцето ви реши”. „Ще взема една на $10 000”, каза ми той.

Никак не е зле. Имали сте среща и с премиера. Как успяхте да постигнете това?
Когато чух за него за първи път, дори не знаех какво е Премиер. Мама ми обясни, че това е ръководителят на Канада. Казах й „Трябва да говоря с него”, а мама отвърна „Хана, не мисля, че ще можеш да говориш с г-н Мартин.”

Продължих да настоявам и накрая тя се обади в офиса му. Оставих му съобщение. 45 минути по-късно някой се обади и ме покани на обяд с него. Той говори и аз говорих.

Какво беше чувството да се срещнете с Премиера?
Беше забавно. Отидохме на китайски ресторант. Г-н Мартин ме хвана за ръка и минахме покрай един китайски танцуващ дракон, от онези, които ги управляват хора. Г-н Мартин е много добър човек. Той ме научи, че е в природата на канадците да се грижат за другите.

Говорите пред много хора. Притеснявате ли се, когато излезете пред тях?
Не, защото никой няма да разбере, ако сбъркам нещо. Защото само аз мога да видя бележките, които съм си водила. Детегледачката ми ме научи на това.

Само на 14 години сте, а вече сте основала организация, написала сте книга, събрала сте два милиона долара и сте част от международното жури за човешките права. Кое ви беше най-трудно?

Когато двама от моите приятели бездомници починаха. Намериха единия ми приятел, Пачис, на брега на реката, беше се удавил. Имах изпити и не можах да отида на погребението. Другият ми приятел бе премръзнал до смърт, защото не е успял да намери къде да спи. Това са най-тъжните и най-трудните неща.

Как би изглеждала Канада, когато Фондация Калинка постигне целта си?
Хората ще се грижат един за друг като семейство. Бездомниците ще имат домове и няма да им се налага да търсят храна в кофите за боклуци.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Спестяваме

Спестяваме заедно, дружно,
помагаме, гдето е нужно,
и с парите доброто творим:
факт доказан и неоспорим.

Всеки дава, колкото има,
всеки дава, но никой не взима,
за Общото Благо милеем,
и Мъдрост, и Знание сеем.

Ний действаме заедно, мощно,
работим, творим, денонощно,
светъл пример даваме, личен,
прекрасен, пламтящ, поетичен.

Спестяваме зедно

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Нося Светлината

Грее, грее над страната
Огън от места свети,
нося, нося Светлината,
Светлина носи и ти!

Ходя, ходя неуморно,
че душите светли спят,
будя, будя ги повторно,
призовавам ги на Път.

Давам, давам пример личен,
първо сам се промених,
пиша, пиша в тон приличен,
Истини запазвам в стих.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Жив съм!

Дордето жив съм и чувам,
Любов как в сърцето тупти,
с думи Любов ще рисувам,
с прекрасни неземни черти!

Дордето жив съм и зная,
Мъдрост в ума ми ще свети,
и с Мъдрост аз ще извая
всичките мои куплети!

Дордето жив съм и виждам,
Истина вам ще дарявам,
мостове аз ще съзиждам,
духовно аз ще съзрявам!

Дордето жив съм и мога,
Правда навред ще посея,
ще славя радостно Бога,
песни за Него ще пея!

Дордето жив съм и дишам,
Добро по света ще творя,
стихове светли ще пиша,
с Небесна Любов ще горя!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

168 положителни качества

Съставих таблица от 168 положителни качества. Подредих я в 7 колони по 24 качества, така както в седмицата има 7 дни по 24 часа. Това ще рече, че съм подбрал по едно качество за всеки час от седмицата. Бързам да напомня, че в много случаи в нашия дуален свят едно и също качество, проявено в различни ситуации и при различни обстоятелства, може веднъж да е положително, а друг път отрицателно. Затова уточнявам, че таблицата се състои от положителни и потенциално положителни качества. Намирайте ги у ближните си, радвайте се на тяхното проявление и благодарете на хората, които ги проявяват. Същевременно заздравявайте своите положителни качества и отработвайте нови такива.

 

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Валя рисува за пеперудените деца

Когато се съсредоточиш върху доброто, лесно го виждаш. И да не си толкова фокусиран над него, то пак изпъква над останалия ежедневен фон. Особено доброто, правено от млади хора. Достатъчно млади, за да не са обезверени, достатъчно млади, за да са нахъсани и вдъхновени. Някои от тях обаче са вече и достатъчно зрели, за да знаят, че в помагането на другите е Смисълът. За да не се интересуват само и единствено от себе си, тази така прелестна черта на младостта, а да се оглеждат наоколо и да искат да помагат на другите.

В случая с Валя може да се каже, че (пораснало) дете помага на дете. Но не на нормално дете, а на скъпоценно такова. По-скъпоценно и по-крехко от останалите. Защото Яна, на която Валя помага чрез продажбата на  своите рисунки, е пеперудено дете.

Адлър и Холмс

Чували ли сте за пеперудените деца? Булозната Епидермолиза е рядко генетично наследствено заболяване, при което по кожата на тялото се образуват рани само от леко докосване или триене. Тъй като кожата е уязвима като крилце на пеперуда, често наричат децата с ЕБ “пеперудени деца”. В България в момента живеят около 100 души с това заболяване. Все още няма ефективно лечение на заболяването, макар че в момента по света текат различни клинични изпитания. Прочетете повече на страницата на ДЕБРА България.

Валентина Соколова

Та, дванайсетокласничката от Софийската математическа гимназия Валя Соколова е решила да рисува в помощ на двегодишната пеперудена Яна. Като я попитах съгласна ли е да пиша за нея в ОМ, тя ми отговори: „Разбира се, че съм съгласна! Даже съм много щастлива, защото това означава, че още хора ще се запознаят с пеперудените деца.“ Защото тези деца се нуждаят от помощ, а семействата им – от всеки вид подкрепа!

Валя винаги е обичала да рисува и винаги е рисувала, но по-сериозно и задълбочено започнала преди малко повече от 2 години. Тя казва: „В един момент започнах да споделям рисунките си в интернет. Тогава не един и двама приятели и познати ме питаха „Колко струва тази рисунка?“ или „Може ли да си купя онази рисунка?“ Аз винаги отговарях шеговито и внимавах да не оставям хората с впечатлението, че рисунките ми наистина са за продан. Не можех да си представя да се разделя с някоя от тях.

"Ябълки"

И така, преди 3 месеца в училище ни поставиха задача за проект по един от предметите, който трябваше да носи някаква полза на обществото. Веднага се сетих за пеперудените деца, защото преди години се запознахме с едно семейство, чието пеперудено момченце почина твърде скоро, след като се роди. Знаех, че парите в този случай винаги са от полза и винаги трябват. Това, което мога най-добре е да рисувам. Затова реших, че с удоволствие ще се разделя с рисунките си, щом това означава, че ще помогна.“

Валя прави своя страница – Valiart.Net – където описва идеята и целта, слага връзки към ДЕБРА и към електронния си магазин, където качва всички свои рисунки със съответните цени и каузата започва да се случва.

"0 не е размер"

Ето какво разказва Валя за реакцията на хората: „За всяка рисунка е обявена цена, като всеки е свободен да даде толкова, колкото прецени. От една страна хората остават много впечатлени, че правя това и са щастливи от самите рисунки, но от друга – много се натъжават от болестта на Яна. Има хора, които не могат да си позволят да дадат много и си купуват символични рисунки, просто защото не могат да стоят отстрани, без да помогнат. Това лично мен ме изпълва с много благодарност и надежда. Има и хора, които дават много, а някои от тях дори не искат рисунка в замяна. Казваха ми: „Не се притеснявай, продавай ги сега, някой път ще ми нарисуваш нещо.“ Това беше и част от идеята ми – хората да разберат за болестта, да помагат и след като свършат рисунките, да нямат нужда от нещо в замяна…

"На пейката"

Събраните до момента пари са два пъти и половина повече, отколкото е общата обявена цена на продадените рисунки. Това е прекрасно и честно казано е повече, от колкото очаквах, но за целта са твърде малко. Макар че не мисля, че има сума, която да мога да кажа, че ще е достатъчна…“

Забележително, нали?

Проектът на Валя приключва на 31-ви януари. Казва, че ще продължи да следи как се справя мъничката Яна. „Моята надежда е, че и след това хората ще се сещат не
само за Яна, но за всички пеперудени деца и ще отделят дори и по малко от себе си за тях.“

А моята надежда е всички млади хора да си избират такива училищни проекти и да имат такива големи и добри сърца! Благодаря ти, Валя!

 

ПП. Добрата новина от началото на месец февруари 2013 е, че Здравната каса вече ще поема месечните разходи за лекарства и консумативи, нужни за облекчаване състоянието на пеперудените деца. Още една стъпка към доброто, не без участието и на хора като Валя, браво!

 

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Свят на делата

В свят живеем на делата,
ти действай и не се чуди,
погрижи се за децата,
за общо благо се труди!

В свят живеем на делата,
дела и ти върши добри,
в градовете, по селата,
ходи, твори, но не бъбри!

В свят живеем на делата,
аз за дело съм прописал,
радостта ми е заплата,
а Животът вечен – смисъл!

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Празниците-незабравима емоция или поредното задължение?

Българският календар изобилства от празнични дати – именни дни, национални и професионални празници, дни за смирена почит или за възторг и веселие. Тежкият ни бит през вековете вероятно е причина да възникнат съвсем естествено подобни периоди на отмора и забавление, затова и думата „празник“ е свързана с идеята за празен, освободен от работа и грижи ден.

Обикновено празниците асоциираме с обилна храна и различни напитки, срещи с позабравени приятели и роднини, дълги разговори и неочаквани откровения. Следствие служебната ни заетост и възникващите допълнителни ангажименти се случва да изместваме датата за празнуване дори на собствените си рождени дни. Днешните празници не приличат на тези, които са имали нашите родители и още по-малко на тези на предците ни. Понякога спазваме определени ритуали без да знаем тяхното истинско значение и придаваме този маниер на празнуване на децата и внуците си. Вярно е, че традиците се изменят и като смисъл, и като съдържание, но от нас зависи да съумеем да прекараме приятно времето си и да си припомним какво ни събира. Празникът не се случва, а се създава. Той е израз на нашите светоусещания, мисли, вярвания и обичаи. Празникът е повод, а не уморително задължение, затова е важно да се научим да уважаваме присъствието му в живота ни.

Има много фактори, които създават празника – oбстановката, хората, менюто, атмосферата, темите на разговор, музиката, дори начинът по който изглеждаме. Изборът на място за празнуване е подчинен на личните предпочитания, времето, с което разполагаме, повода и гостите, които смятаме да поканим. И не на последно място – средствата, които можем да отделим. Празниците, почти неизменно, свързваме и с подаряването на цветя, хубави питиета, подаръци и моменти на изненади. Има един особено приятен трепет на очакване какво ще ни подарят или как ще реагира домакинът на изненадата ни. Може би не винаги успяваме да изберем подаръка за празнуващия, така че всичко – съдържанието, и опаковката, и начина на поднасяне да са най-подходящите за конкретния човек, обстановка и повод. Но както е прието да са казва - важен е жестът. Често в последните години предпочитаме писането на съобщения пред поздравленията по телефона или си изпращаме готови електронни картички, вместо да напишем собственоръчно нещо лично. В тази удобна практика няма нищо нередно, но понякога е добре да преоткриваме очарованието на специално изработените подаръчета и картички, поне за най-близките ни хора. Дори да не са произведения на изкуството, създадени и поднесени с любов, те са ценен и скъп спомен, заради своя уникален заряд и вложена емоция.

С времето може би отвикваме да празнуваме и ни е по-трудно да се настроим на празнична вълна. Понякога, дори всичко да е взето под внимане, когато се съберем заедно ни обзема някакво напрежение - знаем, че трябва да изпитаме нещо специално, но не винаги се чувстваме така. Често децата стават превъзбудени и започват да се надпреварват в правенето на бели. Прическата неочаквано се разваля или плъзва бримка по новия чорапогащник. Половинката се опитва да ни успокои, а ние реагираме с кисела усмивка. В последния момент се оказва, че някой от присъстващите е станал вегетарианец, а нямаме какво да му предложим, друг е прекалил с алкохола и смущава останалите с лютите си шеги. Списъкът може да продължи с още много подобни примери… Важното в случая е да не си разваляме настроението, а да приемем нещата, като част от живота, като такъв. Трудно е на празника всички да получат еднакво внимание, както и всички да са еднакво и достатъчно щастливи. Това, обаче, не бива да нарушава спокойствието ни и да ни попречи да имаме контрол над ситуацията. Трябва да си припомним, че празникът не е състезание или изпит, а момент на благодарност към това, което ни се случва, почит към труда, който полагаме и този на другите. Повод за радост от това, което сме и което ни свързва. Ето и няколко практически съвета как да изпитаме максимално удоволствие от празника и да усетим магията му.

Бързането е враг на удоволствието. Когато сме припряни и се поддаваме на напиращите мисли губим от сладостта на емоцията. Максимализмът води до изтощение, а една изтощена жена не се чувства комфортно в кожата си и не е предпочитана компания. Нужно е да се научим да си отпочиваме! Добре е, също така, да планираме възможността да празнуваме поводите и да осигуравяме „за всеки случай” подходящи универсални подаръци като бутилка вино, рамка за снимка, фотоалбум, ароматна свещ, папирус с шеговити пожелания и др. Да не забравяме и картичките - такива вече предлагат и в почти всеки по голям магазин.

Веднъж месечно е полезно да ревизираме гардероба си и да отделяме всички дрехи, които не са актуални като тенденция и размер или се нуждаят от поправка. За удобство е желателно да имаме „в бойна готовност” един делови комплект дрехи и аксесоари, както и един за по-празнични случаи. Така ще избегнем времеемкото суетене пред огледалото и дежурното „нямам какво да облека”. Дори да нямаме време за специални приготовления един семпъл, но издържан грим, който да ни освежи, едно атрактивно бижу или красив аксесоар в косата ще привлекат вниманието на околните и самочувствието ни ще се подобри.

Умението  да се наслаждаваме и да се забавляваме не зависи от броя натрупани години, затова оправдания от типа „стара съм за това” или „вече не ми е до танци” звучат неубедително. Не е нужно да преиграваме и да се веселим насила, но нищо не ни пречи да отправим един трогващ поздрав, да вдигнем прочувствен тост, да дадем тон за песен или да разкажем някой пикантен виц. Ако нямаме артистични умения, бихме могли да изненадаме приятно гостите с оригинален специалитет или екзотична напитка.

Колкото и да се стараем да приемаме спокойно нещата по време на приготовленията, особено ние – жените, отделяме хормони на стреса, които отключват апетита ни и провокират нежелателни реакции, като пристъпно главоболие, виене на свят, напрежение в мускулите и други. Затова превантивното приемане на повече течности и добавки като витамин В, С и магнезий регулира нивото на хормоните и ни помага да се чувстваме пълноценни и във форма.

Празниците – лични, служебни, детски или календарни, внасят разнообразие и ведрина в живота ни и не трябва да ги превръщаме в повод за въздишки, оплаквания и израз на лошо настроение. Напротив, те са начин да разкрием своята добронамереност, жизненост и чар.

Неуместно е, когато се съберем да отключваме стари конфликти и да припомняме неприятни случки. Глупаво е да влизаме в спорове с близки и роднини, защото едва ли в подобен момент ще бъдат разрешени. Приветливото изражение, проявеното съчувствие, ласкавото отношение и приятелската загриженост са тези, което правят моментите с хората приятни и незабравими, каквото и да ни свързва или дели с тях.

Ако искаме да се чувстваме различно, е нужно и темите на разговор да бъдат различни от дежурните за работа, безпаричие, болести, неразположения, ремонти и т.н. Дори да не можем да се похвалим с някое особено постижение, е добре да отбягваме досадните разговори за запълване на времето и да фокусираме вниманието върху положителните събития и дребните радости на ежедневието. И в най-натоварените дни има такива, просто трябва да пренастроим сетивата си да ги отчитат. Искрените комплименти са също начин да предизвикаме удоволствие и усмивка в околните – жест, който не бива да пренебрегваме.

Много често празниците в душата се случват в други моменти, а не на фиксираната дата. Понякога ни обзема предпразнично настроение, а друг път усещаме духа на празника чак след като е отминал. Това не ни пречи да отбелязваме и изживяваме и тези моменти, дори и символично. Животът е емоция и страст, а не безрадостно пътуване, в което се редуват черно-бели картини. Затова настройте мислите си за нови преживявания, помечтайте за нещо хубаво, докато отпивате от чашата с вино и озарете света с усмивката си. Празник е всеки миг, в който се чувствате  уверени, свободни и щастливи. Изживейте го!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Непредвидено създаване на стойност

Преди около една година качих в YouTube най-страхотните щурци, които някога съм чувал. Има нещо уникално в тях – те са единствената музика, която съм слушал най-дълго без прекъсване и без да ми омръзне – една седмица.

Днес, без никакво разпространение на музиката, 144,180 човека са ги слушали през YouTube :) Неочаквано отвореният достъп е създал стойност за хора, които и не познавам и разбира се няма да познавам за в бъдеще.

Линк.

Ще си позволя да кажа, че музиката не е под отворен лиценз, но реших просто да я кача. Сега съм по-убеден, че доставянето на такава стойност си струва много повече в сравнение с един закон, който забранява доставянето на тази стойност без изрично позволение или заплащане. Такива закони и правила наистина пречат на непрякото създаване на стойност между Даващия и Получаващия. Това отново ни показва защо Отвореността ни е основен Добродетел.

Преди една година едно момче се усъмни, че всеки един от нас може да помогне на милиони хора! Но когато Устойчивост, Личностно Развитие и Отвореност се съчетаят в едно можем много по-лесно да видим как нашите мисли и действия влияят върху безброй много хора. Нека да помислим за това …

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Безплатни Прегръдки – Пловдив 24.12.2012

На 24. Декември ще има Безплатни Прегръдки в Пловдив. Започваме в 15:00 часа пред пощата.

Ето го Фейсбук събитието.

Може да си вземете табелка или лист хартия, на който да пише „Безплатни Прегръдки“.

Ще се радваме да се включите!

((((( Прегръдки )))))

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени