Tag Archives: даване


Посадих

Сто ябълки и десет круши
от семки вчера посадих,
Туй знаеха го двама души,
а днес възпял съм го във стих!

Сто ябълки и десет круши,
и едничък орех костелив…
Чети, читателю, и слушай:
„Сади и ти, дорде си жив!“

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Честито преминаване в новата епоха!

Започна нов космически цикъл. Старият цикъл е продължил милиони години, в които човешката душа се отделила от Бога за да еволюира и събере опит, преди отново да се прибере там, откъдето е излязла, но вече еволюирала, развила се, осъзнала се. Старият цикъл се характеризира с потъване в материалността и разширяване на илюзията, а новият се характеризира с връщане към духовността и свиване на илюзията. Сега сме в най-дълбоката точка на материалността и се осъществява преход към ново съзнание – към духовността. Това е ключовото въплъщение на душите от милиони години насам. Най-смелите, най-напреднали и най-еволюирали души са дошли по време на този преход на Земята, за да могат да го осъществят, да изчистят Земята от кармата и да подготвят Земята за идването на Златния век. Всеки е поел важна задача, която трябва да си спомни сега и да я изпълни, за да се трансформират старите енергии на омразата, войните, страха в нови енергии на Любовта, Мира, Вярата и т.н. Сега е моментът хората да се събудят от хилядолетния си сън, да се осъзнаят, да спасят Земята, да опазят Природата и да подготвят почвата за бъдещите светли поколения! Промяната започва първо в самите нас. Когато всеки един се осъзнае и промени към добро вътрешно, тогава ще настъпят и външните промени към добро. Защото ние сме неразривно свързани един с друг в организма на Земята и на Вселената. Промяната към добро у един човек влияе на хиляди свързани с него хора.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

За хората с увреждания

От ОМ ще помагаме на австрийското сдружение „Свободно пространство“ да основе офис и дом за незрящи сираци в България. Сдружението е водещо в Европа по даване на възможност на хора с недъзи да могат да се движат свободно из общественото пространство и да водят сигурен и мобилен начин на живот. Така се осъществяват предпоставките за едно равноправно и независимо съществуване в обществото ни.

Един такъв проект ще помогне много на България, в която хората с увреждания и до ден днешен почти напълно отсъстват от публичното пространство, поради липса на условия за тяхното сигурно и свободно придвижване.

На тази страница ще събираме материали по темата и ще подпомагаме според възможностите си навлизането на една култура на единството и разбирателството между хора с и без увреждания.

Ето и списък на материалите досега:
- Проект „Докосни“
- Точка на контакт (очаквайте скоро повече)
- Кучета водачи за слепи
- Деца с нарушено зрение и хора с увреждания
- За слепите в Тибет
- Фондация на четири лапи

Posted in За Тялото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Весели празници от БДЗП

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

На Рождество се сбъдват чудеса!

Далече, далече в едно малко селце, близо до гората
живеело едно момиченце на име Бенедета.
Тя била малка мечтателка, с големи мечти … но нито една от мечтите й не се сбъдвала.
В селото всички хора били в пред коледно настроение,
всички се приготвяли за Рождество, елхата на центъра вече блестяла с многобройните гирлянди,
разни играчки и лампички отразявали щастието и вярата на хората – по прозорците на къщите,
а дворовете вечер приличали на лунни-слънчеви лъчи, преминали през цветната дъга.
Но сърцето на Бенедета не било щастливо – за пореден път отправила очички с молба
към своите ангели, с оставащата и последна надежда, да спечели пари от тотото
и да излекува своята баба. Баба Гергинка била на легло вече втори месец.
„Зимата дойде, Ангелче мое, снежна и бяла, направи чудо на чудесата, за да събера пари,
за лечението на моята баба…
Ти спусна ледената си прегръдка на земята, всичко превърна в бяло и красиво …
но дари и мен със щастие!“ – Молила се от сърце Бенедета.
Това продължавало всеки ден, а Коледа наближавала.
Селото не било голямо и всички се познавали, но малкото хора останали на село
едвам изкарвали месеца със своите малки пенсии, а младите хора отдавна избягали
в града. И въпреки това всички им помагали, кой с каквото може.
Всъщност малкото село, погледнато от далечината – приличало на една красива Рождествена Звезда,
скътана в подножието на планината.
Снежната покривка придавала неотразима светлина,
ветровете със сребърните си бели коси се развихрили и разпръснали снежинките
на милион страни.
Земята се покрила от сиво-бяла пелерина и сякаш всичко спало – тихо и спокойно.
Единствено Бенедета била неспокойна … положението на баба й се влошавало,
ставало все по-лошо и по-лошо.
В студената зимна вечер, точно преди Рождество,
на баба Гергинка и станало много зле, наложило се Бенедета да извика лекар.
Лекарят дошъл веднага, прегледал бабата и казал на момичето,
че трябва спешно да оперират нейната баба, понеже е тежко болна.
Момичето се притеснило много … плакало цяла нощ,
в очите и в сърцето си, тя вече не признавала празниците …
На другия ден било Рождество!
Цяла вечер изкарала на прозореца, с надеждата, че ще се случи чудо и се молела, молела …
Тъгата и мъката надвили и в ранни зори малката Бенедета заспала …
А в съня й се появил един ангел бял, който и говорил, говорил, но тя не го разбирала нищо,
на тръгване ангела помахал с ръка и казал тихо, че ще я чака пред селската черква.
Събудило се момичето и заплакало на глас:
„Защо, Ангелче, идваш в съня ми и ми даваш напразни надежди! Какво ще правя пред черквата?
Или ми даваш знак, че баба ми ще умре …“
Запътила се още по-тъжна към черквата, дори по улиците нямало още хора,
всички били сгушени в къщи на топло до своите прелестни украсени елхи.
Тук-таме се чувало от някоя къща детски гласчета, и пеещи коледни звънци от някоя входна врата.
А в тихата сутрин в повечето от къщите – майките четели коледни молитви и приказки,
а бащите подреждали подараците край елхата.
Светлините на елхата играели и примигвали закачливо, а огънят в камините горял толкова силно,
колкото детското сърце и желанието й, да намери от някъде пари и
да излекува своята баба.
По пътя за черквата, тя мислено прелистила целия си живот, като в огледало …
катастрофата на родителите си, погребението им …
и как през тези седем години след смъртта на родителите си, баба Гергинка се грижи
за нея и вечер и разказва приказки….
Застанала пред черквата и започнала отново да се моли, а сълзите и вече образували по лицето
ледена висулка…
Черквата още не била отворена, но тя дочула стъпки … обърнала се и видяла едно момче,
което носело в ръка куфарче.
Още преди да го заговори, то я поздравило и й подало куфарчето … но Бенедета не чула
какво и казало момчето, от вълнение, от тъга, от надежда … припаднала.
Отецът събудил момичето и я завел вътре в черквата, запалил електрическата печка
и когато Бенедета дошла в съзнание я заговорил:
- Баба умира, Отче …
Разказала всичко на отеца, включително и съня, появяването на момчето, приличащо на ангелче.
- Да отворим куфарчето, то ще ни разкрие тайната на твоя сън!
И двамата ахнали … в куфарчето имало много пари.
- Бог е велик, момиче!
На тръгване заръчал на Бенедета какво трябва да направи.
Прибрала се вкъщи взела своята баба Гергинка отишли в болницата, оперирали бабата.
Бенедета платила за операцията и всичко минало успешно!
- На Рождество се сбъдват чудеса, Ангелче! Сбъдва се всичко, което пожелаеш от сърце!
Благодаря, Господи, благодаря, Рождество!
След дни изписали баба Гергинка и тя започнала да се интересува откъде е намерила
пари внучката й, кой и е дал назаем. Но Бенедета отговорила, че ще и разкаже някой ден,
когато оздравее напълно.
На другия ден пристигнало писмо с благодарности от сиропиталището, на което баба Гергинка
всяка Рождество носела домашно приготвена баница, пита с късмети, баклава.
- Седни сега и ми разкажи какво става, защото в момента се чувствам още по-болна от преди.
От къде намери пари, какво е това писмо с благодарности за тази огромна сума?
Момичето започнало да разказва …
- А как се сети, да дариш останалите пари на сиропиталището?
Бог ми помогна, бабо, но отецът ми даде съвет: „Баба Гергинка всяка Рождество раздава
на нуждаещите се, от малкото … което има, нека и тази година, ние с теб го направим,
заради баба Гергинка.“

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Деца с нарушено зрение и хора с увреждания

Чували ли сте за училището за деца с нарушено зрение в София? А знаете ли теоретично на какви права се радват хората с увреждания от една страна и с какви практически трудности в ежедневието се сблъскват от друга. И то не само в държави като България, а дори и в такива като Австрия. Днес имах щастието да направя една малка стъпка по пътя на интеграцията си в социалния организъм, към който принадлежат и хората с увреждания. Те често биват напълно отделени от обществото ни и не винаги можем просто така да ги срещнем на улицата и да се запознаем с тях. Това, разбира се, не става по тяхно желание, а против волята им. От голямата маса хора, които имат щастието да са дотолкова здрави, че да се придвижват и общуват сами и без трудности в обществото зависи да осигури условията за това! И най-вече да бъде толерантно и възприемчиво за по-различния свят на хората с увреждания и техните обикновени физически нужни и необходимости.

Знаем, че с всеки във всеки един миг може да се случи всичко. Може би не точно на нас и не точно днес, но на някой близък и не толкова напред в бъдещето. Знаем колко е трудно да се борим за здравето си и за лечението на недъзите си или за достоен живот въпреки или точно благодарение на тях. Знаем също колко е трудно да загубим приятел, спътник в живота или партньор. А какво означава само в един миг да загубим всичко това? Точно това се е случило на Дийтмар преди около 20 години. В рамките на кратък период от време той губи не само зрението и жена си, но и голяма част от приятелите си. Но не се отказва от живота и открива мисията си, действа за осъществяване на мечтите си. Принуден е да живее във външна тъмнина, но открива Светлината вътре в себе си. И дава от нейния пламък на хиляди други хора, изпаднали в подобно, ново за тях положение.

В такива случай човек не само се сблъсква с един нов свят, но и със много нови трудности от стария. Неизбежно идват мигове на отчаяние и самота. Но и мигове на просветление и Любов. И мигове на желание! Желание за един по-добър живот – не само за мен и за Теб, но за всички нас. Външната слабост се превръща в сила и енергия. Външната безпомощност и зависимост от хората и обществото се превръщат в смелост и желание за даване. И доказателството не закъснява – слабите биват възнаградени със сила и доказват ясно на обществото, че всяко едно човешко същество може да постигне много, независимо с какви трудности трябва да се бори. Положителните истории въпреки трудностите на Дийтмар нямат край. Но най-голямата му заслуга за обществото е работата му по и за обществено полезното сдружение Свободно пространство Европа. Какво представлява то? Това е не само една мечта за свободно движение и свобода за всички в Европа и по света, която става постепенно реалност, но и една мисия, едно социално предприемачество за всички хора с увреждания в обществото. Защо го наричам социално предприемачество? Защото да помагаш на себе си и на другите, докато създаваш блага за обществото и не разчиташ на чужд гръб е висша Богонравна заслуга. Или казано с по-прости думи – едно предприемачество за развитие на социалния организъм.

Днес Дийтмар беше на посещение в България и донесе множество усмивки и подаръци, както за душата, така и за развитието на децата с нарушено зрение от софийското училище. И не, това не е еднокрано действие за Рождество, а е повтарящо се. Скоро сдружение Свободно пространство Европа ще помага постоянно и на място, в България, за достъпа до обществото на хората с увреждания и на самото общество в интеграцията му с тези хора.

Аз съм на почти 30 години и мога спокойно да твърдя, че съм видял много и имам богат житейски опит, но мога и с болка в сърцето и с ръка положена на гърдите да твърдя, че не познавам много хора с увреждания. А Вие колко познавате? И при Вас ли са малко? Защо? А знаете ли как да се държите с тях? Имате ли социалните компетенции да общувате с хора като нас и все пак по-различни, заради особеностите на физическите си тела? Или и Вие като мен ще си помислите, че когато сляп човек не е чул зададения към него въпрос, то сигурно се е зазяпал по софийските улици, които вижда за първи път? Не, слепият не вижда нищо от външния свят и със сигурност има причина, поради която не Ви е чул, но също така и няма как да се е зазяпал в това, което не вижда … Какво повече да кажа, освен, че за един ден пораснах в социалните си компетенции с няколко години. Е, има какво. И то е – нека се интегрираме сред хората с увреждания! И нека ги приемаме сред нас! От съжаления те полза нямат, а ние още по-малко. Имаме нужда предимно от взаиморазбирателство и взаимна работа и действия.

Първата Ви възможност е просто да слезнете от така удобното метро и да се придвижите, например, до училището за деца с нарушено зрение в София. Да, тези деца не виждат или виждат слабо, но могат някои други неща, които Вие може би не можете. Например да пеят прекрасно и да се усмихват напълно искрено. И могат да се научат да могат още повече неща, ако не ги изолирате, а се свързвате с тях и ги допускате до себе си. Бъдете сигурни, че Вие имате да научите от тях повече, колкото те от Вас! Така че, ако искате да помогнете на себе си, помогнете и на тях. Една разходка в училището, както и във всяко друго, ще Ви покаже ясно от какво те имат нужда. Например от повече спорт за физическите си тела или от едно по-добро представяне на дейностите им чрез една по-добра интернет страница.

Дори да не отидете до това или до някое друго училище, дори и да не търсите съзнателно връзка с хора с увреждания, то поне можете да ходите с отворени очи по улицата (дори и да сте слепи). Будността на съзнанието Ви ще Ви помогне да възприемете всяка една среща с всеки един човек като Божествена дарба за собственото Ви развитие. Случайни срещи няма! Всяка една среща е направена за Вас, така гледайте да не изпуснете нито една! Особено тези с хората с увреждания, защото те са по-чисти, по-искрени, по-непосредствени. И не забравяйте, че слепите, за разлика от зрящите, не се зазяпват!

Posted in За Духа и Душата, За Обществото | Tagged , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Молитви и творчество по време на квантовия портал

Част от книгата,“Път към Светлината“ на Диана Мечкова, която предстои да излезе към края на януари 2013г. Тя е третата от поредицата „Книгите които лекуват” след „Книга от Светлината” и „Връзка със Светлината”.

Как да творим за себе си, близките си и света по време на квантовия 7-месечен портал

– Моля те, майко Богородичке, нека поговорим повече за саможертвата. Това е най-трудното от всички изисквания към нас. То сякаш е в разрез с инстинкта за самосъхранение, заложен в природата ни от Вас.

– От единични ваши представители, достигнали Божествено ниво на съзнание, и жертви ще изискваме.

Ще искаме да бъдат наши приемници във физическите си тела, за да творим посредством тях като Иисус Христос, Вашия Бог, избавил ви от тъмната епоха в човешкото ви развитие. Във всички времена на човешката ви история е имало високоразвити еволюирали личности със съвършено съзнание, готови и живота си да дадат за спасение на човешкия ви род. Затова и съществувате въпреки войните, разрушенията и несъвършенствата, създадени от вас. Но това не означава, че ако не сте усвоили последния критерий – саможертвата – няма да можете да творите. Достатъчно е да отговаряте на останалите шест, които ви дадохме.

– А как да творим по време на този портал, отварящ се с идването на Новата 2013 година, за който току-що ни известихте? Обяснихте ми, че квантов, тоест светлинен портал, означава един времеви отрязък, в който ще бъдем заливани изобилно със светлина както ние, хората, така и планетата ни.

– Много по-лесно ще творите: събирайте се на групи или поединично и си представяйте ежедневно това, за което говорихме сега – как вашата красива планета вече е в лоното на Любовта, покрита с новата буйна растителност, покриваща пустините и обезлесените й от вас места. После почувствайте или си мислете как мирът изпълва сърцата на всички вас и сте се превърнали в едно задружно планетарно семейство, живеещо в обич, радост, взаимопомощ, духовна чистота и телесно и житейско благополучие. Накрая си представяйте сърдечно и добрите желания за вас самите, близките ви и света.

– А да използваме ли някаква специална медитация, молитва или призив към вас?

– Приемаме всички чистосърдечни начини за връзка с нас, Светлите същества от Всемира, стига да са с добри намерения и чисти замисли.

Но и следният призив ще ви е от голяма помощ:

Мила Богородице, Господи, Творче наш, Владици на Светлината, Бяло Братство, ангели и архангели, дайте ми Вяра, Надежда и Любов. Аз искам чистота в душата си, Любов в сърцето си, младост, здраве и сила за съвършени дела.

Помогнете ни да възтържествува мирът по цялата Земя.

Нека трансформациите в нашите тела и жизнена среда да се осъществяват леко, плавно и спокойно за най-общо благо на всички, в съответствие с изискванията на Прехода към Златната епоха на Любовта.

Амин!

Така се самоопределяте и ни давате от вашата енергия на Любовта за сътворяване на светлите събития по вашата Земя.

И си представяйте как небесната Любов заедно с човешката ви обич ведно, излизат от вашето сърце като ярко червени блестящи снопове и заливат цялата планета и Вселена.

– А бихте ли могли да ни дадете и някоя по-кратка молитва ?

–Ето я:

Мили мои Учители и Светли същества от Всемира, бъдете ни защита, спасителен пояс и пристан в Новото време на Златния век. Искаме мир и светли промени в нашия живот.
Амин!

Може да използвате и тази, както и всичките в едно:

Мили светли Учители, аз ви обичам, аз ви тача и ви дарявам от моята безрезервна обич и Любов за мое благо, на близките ми, цялото човечество, планетата Земя и необятната Вселена.
Амин!

А ако имате съмнения, че не се е получило, тези от вас, които ме чувстват близко до сърцето си, да си ме представят покрита с плащ от светлина, как слизам върху тях и ги обгръщам целите. Аз зная какво да направя, ако не са успели с горните призиви да се свържат с Нас.

– Колко често да се повтарят молитвените призиви, визуализации, колко време да траят?

– Питайте сърцето си, но колкото повече стоите в благодатна тишина, разтворени за Нас, толкоз повече небесна Любов ще заземявате на Земята ви с тези представи и молитвени практики през този благословен от Бога 7-месечен отрязък от време. А най ще сме ви благодарни, ако жертвате от свободното си време за всекидневна деятелност заедно с нас! А и след затварянето на квантовата врата ще ви служат вярно за натрупване на небесна Любов във вас самите и света около вас.

– Много бихме искали да помогнем за победата на световния мир, но ето сега войната в Сирия бушува вече повече от година. Как ние, обикновените хора, да я спрем? Та тя сякаш няма край! А и Северна Корея и Иран са места, откъдето тлее опасността от нова световна война – разработват се скришом ядрени оръжия. А и непрекъснато възниква някой нов въоръжен конфликт.

– Ако бяхте всички с необходимото ниво на съзнание, никой държавен водач не би дръзнал да започне война. Поданиците му не биха обърнали внимание на неговите призиви и не биха се оставили да бъдат манипулирани. Затова е много важно да помагате за издигане съзнанието на колкото се може повече хора около вас. А в случая не стойте със скръстени ръце, а издигнете вашия повсеместен глас за защита на мира по целия свят. Излизайте и на улицата, когато трябва да го защитавате. Колко от вас са готови да го сторят? Предпочитате да гледате протестите пред телевизорите си. Когато ви залее Любовта на Новото време, ще станете непримирими към всякаква форма на насилие и несъвършени човешки отношения.

Не забравяйте: мирът е задължителното условие, за да влезете трайно и окончателно в Новото време на Златния век за човешката ви цивилизация. Всички събудени и израснали хора трябва осъзнато да се борят за мира в сърцата си, за мира в семейството си, за мира на работното си място, за мира в държавата си и ще се получи.

Враждите, свадите и конфликтите хранят тъмнината. Когато дойде мирът, тъмнината, обезсилена, ще напусне вашата планета. Тогава ще се превърнете в планета на Любовта от Новото измерение. А различните измерения са степенни различия на човешкото ви съзнание.

Ние, вашите Родители и Учители – Владиците на Светлината и небесното Бяло Братство – ви обичаме и сме винаги до вас, когато ни извикате. Нищо че не ни виждате и чувате, стига желанията ви да са в унисон с потребностите на времето за преход на вашите души към Новото измерение на Любовта. И аз, Богородица, всекидневно се застъпвам за вас, мои земни чада, пред Твореца за най-безпроблемния плавен и лек вариант на планетарния ви преход към новата Златна епоха.

Вие сте в нейното преддверие и затова ви разтваряме квантови врати на времето кога за ден-два, кога за по-продължителни отрязъци от времето, та да се улесни адаптацията ви и да се подпомогнат тези промени на трансформации във всички аспекти на живота ви.

Аз, Богородица, и всички ние, заедно с Твореца, ви заливаме с небесната си Любов и най-изчистените от вас ще я почувстват като песен в душата си, като ромон на чист планински поток, весело криволичещ и бълбукащ по пътя си.

Ние, цялото Светло царство, ви обичаме горещо и ви подкрепяме сърдечно! Много бихме се радвали, ако повярвате в тези наши слова и, хванати за ръце, заедно да осъществим небесния запис за вашата еволюционна промяна към мир и съвършенство, създадена лично от Твореца.

Богородица Многообична, Творецът, Владиците на Светлината, Белите Братя и ангелското войнство

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Образованието като вътрешно развитие и даване

В съвременното образование ни учат предимно на това какви трябва да бъдем, за да задоволим добре нуждите на обществото такова, каквото е сега или е било вчера. По-добре би било да ни учат как да осъществим мисията си на Земята и мечтите си и да помогнем на обществото да стане възмовно най-добро утре.

Този модел, по който ни учат и съответно се учим цял живот, заучаваме толкова добре, че прилагаме подсъзнателно дори тогава, когато не желаем. Например, работейки по проект като ОМ непрекъснато се изкушаваме да търсим хора за проекта, изхождайки от това как те ще са полезни за него. Правилният подход е да им предоставим възможност чрез проекта да се развиват, да се себеосъществяват и съзнателно да дадат за развитието му и съответно за обществото и да ги преобразуват и подобряват.

Наша задача е също съзнателно не само да създадем възможността за този процес, но и да можем да преценим доколко даден човек отговорно към себе си се развива и дава за проекта. Така действаме от гледна точка на взаимно доверие и даване.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Международен ден на доброволците

На днешната дата, 5.12.12 г., отбелязваме международния ден на доброволците. Доброволчеството може да съществува под много и най-различни форми. Някои хора посвещават на това целия си живот и работят изцяло доброволно, помагайки за каузата, която ги е развълнувала най-силно. Други прекарват няколко месеца или години в най-бедните страни по света, грижейки се за развитието на местните общности. Трети се включват в доброволчески организации, като Червения кръст или полумесец, организации за защита на човешките права или на природните богатства. Някои хора пък просто подкрепят провежданите от тези организации акции и се включват, като даряват средства или част от своето време.

Всъщност, ако се замислим, ще разберем, че голяма част от случващите се около нас хубави неща са направени доброволно. Засаждането на дърво, поддържането на градинката пред блока, боядисването на пейките в парка, даряването на кръв, помагането на някой възрастен човек да пресече улицата или на някоя майка да качи детската количка в автобуса също са форма на доброволчество. И именно тези малки ежедневни жестове са най-важни, защото ги срещаме навсякъде около нас и живота ни става мъничко по-хубав. Реално те не ни струват почти нищо и всеки може да ги направи.

Интернет също ни предоставя една платформа, която позволява множество прояви на доброволчество. Всяка безплатно споделена информация или творба (стих, разказ, картина, музика) също ни прави един вид доброволци, защото така допринасяме за събирането на общи познания. Уикипедия е един прекрасен пример за доброволна инициатива, която показва колко много могат да постигнат хората, когато се обединят от една обща кауза и помагат за развитието й без да очакват нищо в замяна. Благодарение на интернет, за да бъде човек доброволец не е нужно дори да присъства физически на дадено място. Можете примерно безплатно да направите интернет страница за някоя неправителствена организация на другия край на света. Можете да предоставяте безплатно счетводни услуги или консултации в област, в която сте специалист и всичко това може да се случва виртуално. Всеки един може да даде своя принос.

Дори и ОМ се състои от хора, които работят за него изцяло доброволно. Затова днешният ден е празник и за всички, които по някакъв начин са допринесли за съществуването и развитието на ОМ.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Час на Милостта на Майка Мария

Велика Милост се дава от Пресветата Богородица на всеки 8 декември вече 65 години, ако вярващите посветят само един час в годината на молитви към Светата Дева. Майка Мария е обещала, че всичко за което я помолят хората в нейния Час на Милостта (от 12 до 13 часа местно време), ще им бъде дарено, ако съответства на Волята на Бога. От 1947 година досега хиляди хора са получили изцеление по тази Божествена Милост. Повече подробности за Часа на Милостта можете да прочетете тук: http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2011/tm/br8_1111.html

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени