Tag Archives: даване


Два цитата от Оя, които дават смелост

Мина доста време от как в ОМ последно пуснахме няколко прекрасни статии от списание Оя. Скоро обаче ще се появят нови такива :) Започваме днес с два малки цитата по темата пари и икономика на даване, които дават. Дават ни смелост да продължаваме напред и да действаме според мечтите си. А именно:

Парите винаги ще последват едно движение на предприемачи, които заедно правят нещо смислено.

Или казано с други думи – Добри хора, които на границата на финансовото оцеляване правите нещо хубаво за обществото – не се отказвайте! Наградата ще дойде със сигурност на небесата, но и тук, на Земята!

Аз давам нещо, правя нещо за другите и наградата ми е, че се чувствам по-добре.

И това е толкова вярно, колкото вярно е, че няма нищо по-хубаво от непринуденото, съзнателно и безвъзмездно даване!

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Пряка и мигновена връзка с клиентите

Honestly (честно) е немски старт-ъп, който дава възможност за пряка и мигновена връзка на клиентите с управлението на фирмата Ви чрез смарт телефон. По този начин мнението на клиентите достига веднага до тези, които вземат решенията в дадена фирма. Системата улеснява и самите клиенти като ги подтиква да дадат фийдбек точно в мига, в който искат и имат какво да кажат. Това не само, че е по-честно, но и по-евтино, бързо и надеждно. Един прекрасен бизнес модел

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Сънят на сирачето

Ели Зарева

С оръфаните си галоши
и старо палто на петна
във този мраз от сняг ужасен
върви сираче по леда.
Във ъгъла блести искрица
от царски прелестен палат,
сирачето ръце протяга,
да стопли своите ръце с мерак.
От блясъка на светлината
се стопли ледената му душа,
със сняг покри се, вместо одеяло,
и сладко, сладко си заспа.

Левтерка Станоева

В сънят му лъч проблясна
прекрасен образ на жена:
с очи огромни, коса черна,
в ръцете си държи торба.
Към нея клетото сираче
протяга лявата ръка,
сълзите си пред мама да изплаче,
да изкаже за света – гнева.
А майка му със нежни длани
почесва русичката му глава,
и тихо шепне „Сине, мами!“ -
тя стапя леда във нощта.

Пак лято е, навън горещо,
птици пеят във едно,
сирачето затуй милее,
да бъде във семейното гнездо.

Във нечовешкият студ някой го подритва,
усмихва се сирачето в съня,
събужда се и що да види -
дошло е утрото – деня.
А някой камък, вместо хляб,
оставил в детската  протегната ръка.

/Стихотворението е наградено със Сребърен медал на
Международен фестивал на хората с увреждания /6-ти
пореден фестивал/ в гр. Перник, кв. „Църква“-2012 г./

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Доброволчеството – време, работа, пари

Доброволчество идва от добра воля. Волята за добро дело. Доброволчеството е част от обществото ни. И ако се замислим къде го срещаме, ще видим, че то е дори по-важна част отколкото труда, който се извършва за пари. И това е вярно в световен мащаб. Основите на живота се градят в доброволчеството. Майката гледа детето доброволно, същото важи и за бабите и внуците. Природата ни дава доброволно благата, от които се нуждаем, за да оцелеем – въздух, вода, храна, материали за дрехи, енергия и … време.

Да, на всеки един от нас природата му дава еднакво количество време. Вярно е, че всеки е различен и възприема времето по различен начин, кара го да тече по-бързо или по-бавно, но всеки разполага с време, което може да използва за създаване на блага на добра воля и за другите, така, както получава от тях. Да, освен от майката природа и от родната майка, получаваме много блага наготово и безплатно и от много други хора. Не само от бащата, братята и сестрите, близките, роднините, но и от напълно непознати, които например произвеждат безплатен софтуер за ползване или са решили даден обществен казус в полза на всички. Особено внимание заслужават тези, които ни помагат да сме по-свободни – Левски, Ботев, Ганди и т.н. са само малка част от примерите. Ами всичките истински хора на изкуството, които го правят просто за себе си и за другите и го дават като благо за всички. Можем да изброяваме до безкрай и ще видим, че всички ние създаваме излишък от блага за останалите и то напълно доброволно.

Време е да започнем да го правим и по-съзнателно и да си даваме сметка кое какво, защо, как и на кого носи ползи. Кои от нашите действия на добра воля са най-важни в даден миг от развитието на обществото? Какво можем да дадем освен време? Със сигурност можем да дадем работа и пари. Те са силно свързани с времето, но понякога отдаването на квалифициран труд е по-важно от отдаването на внимание под формата на време. Същото важи и за даването на пари. Понякога те са по-важни, отколкото отдаването на време.

Във всички случаи в основата са отново свободата и отговорността. Всеки от нас иска да има свободата да дава както време, така и работа и пари. Всеки един човек обича да дава, но не всеки един е извоювал свободата си да го прави. Още по-голяма свобода имаме, когато започнем да разполагаме с всичките тези ресурси и можем да преценяваме свободно кога и какво да даваме. Тогава постепенно се превръщаме в Творци на нашето обществото. Тук в играта се включва и отговорността. Да имаш да дадеш е голяма отговорност. Да дадеш е още по-голяма. Не винаги е добре да се даде. Има значение и начинът как се дава. Още по-голямо значение има и защо се дава – само за да се покажем или от сърце. Точно! Това е думата – сърце. Трябва да даваме от сърце. Това означава да сме достатъчно отговорни да притъпим работата на мозъка си и да знаем кога да се вслушаме в чувствата, идващи от дълбочината на сърцето си. Те най-ясно и добре ще ни посъветват кога, какво и как да дадем. И най-вече – тогава ще стане с Любов и ще донесе истинско благо.

Има много трудности при даването. Не всеки и не винаги е готов да дава, въпреки че всеки го иска. Както и всяко друго нещо на земята, то и това се учи. Процесът е често дълъг и продължителен, а понякога бърз и лесен. Във всички случаи важен е пътят, който изминава всеки човек и който води до осъществяване на вътрешния, Божествен, подтик към даване и доброволчество.

Много Духовни водачи биха казали, че даването трябва да става под формата на пълно себеотрицание. Сигурно е вярно (вярно идва от вяра. Нещо става единствено тогава вярно, когато го вярваме. Тоест, самите ние сме строители на нашата собствена истина и можем да я създаваме както под формата на добро, така и не чак толкова). В същото време човек съществува и като индивидуалност, като проявление на собствената воля. Дълги векове и хилядолетия са били нужни за развитието на човешкия ум и воля. Тоест те също имат какво да принесат в процеса на даване. Съзнателното даване ги обединява със сърцето. То дава обикновено отговора как се чувстваме като го правим. Волята пък дава отговора защо. Умът обикновено конкретизира нещата и отговаря на въпроса какво мислим и правим, какво даваме. Затова бих казал, че човек трябва да дава в състояние на пълно себепознание и себесъзнание. И да, точно в този миг без да мисли за себе си като нещо отделно, а като неделима част от самото даване.

Създаването е процес на творческо даване, в който колкото по-дълго се намираме, толкова повече излишество от блага принасяме на другите и на себе си. Този процес се осъществява от вещото ръководство на сърцето, което обединява цялото човешко същество от една страна (вътрешно обединение, интреграция) и цялата Вселена от друга (външно обединение). Винаги има едно сърце, което вещо ръководи този процес. Слънцето е сърцето на нашата планетарна система и ни дава Светлина и топлина, например. Отново доброволно. Правейки го и ние, то и ние се превръщаме в слънца за околните.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Кришнамал Яганатан (2)

Реч на Кришнамал Яганатан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Първа част

Правилни Действия

Правилните и справедливи действия са крайъгълният камък на нашия живот. Научих същността и изкуството на Правилните и Справедливи действия от Яганатан, който организира организира и проведе множество Стхиаграхас (термин, използван от Ганди за нансилствени социални действия/ гражданско неподчинение с цел справяне с обществени конфликти). Днес с благодарност си спомням своята кръстница и наставница д-р Соундрам Рамачандран, която не само ме вдъхнови да следвам пътя на Правилните Действия, но и ни събра двамата с Шри Яганатан, когато участвахме заедно в една програма в Гандиграм. Яганатан е много изобретателен, както в социалния, така и в личния си живот и ми подари сватбена рокля (сари), която сам бе изтъкал в продължение на 48 дни. Това колело, изтъкало нишката, никога не е забавяло хода си и ни е водело винаги по пътя на социалните действия; едно движение, което продължава и днес.

Все още ни предстои дълъг път! Но е много удовлетворяващо, че чрез LAFTI, организацията, която основахме, сме намерили начин по мирен път да прехвърлим земя от едрите земевладелци към 13 000 безимотни семейства, живеещи край делтата на Каувери в Тамил Наду. В Бодгая, Бихар, мястото, където Буда постига Бирвана, Махант – водачът на един манастир, експлоатираше сексуално жените и държеше селяните в робство. След три дълги години на социални действия с участие на местните хора Шри Яганатан и аз успяхме да облекчим страданията на жените и да ги освободим от експлоатацията и принудителния труд, като раздадохме 24 000 акра земя на 24 000 семейства.

Опитът ни да действаме социално и да променяме духовността и ума на хората ни отведе до отдалечени краища на Тамил Наду. По време на едно от нашите „Грамсварая падаятхрас” (поклонение, което има за цел да разпространи идеята на Ганди за самоуправляващи се и самоиздържащи се селски общности), местните хора привлякоха вниманието ни към разрушаването на крайбрежната биосфера, заради фермите за скариди. Яганатан подаде сигнал до Върховния съд на Индия и комисия от учени от Националния Институт на Природно инженерство (NEERI) разработи ясни насоки и препоръки за защита на крайбрежията, които в продължение на хиляди години осигуряват препитание на милиони души в източната част на Индия. Екип от служители на LAFTI все още работи усилено по прилагане на препоръките на Върховния съд. Борбата ни продължава!

Надяваме се, че мечтата и социалната визия за Сарводая (благоденствие за всички), може да бъде превърната в реалност, чрез съгласувани и ненасилствени социални действия. В този контекст, признанието, което получаваме чрез Наградата за цялостен житейски принос, всъщност е и вид признание към Ганди и Виноба и стойностите, зад които те стоят, като ненасилие, диалог между религиите, разбирателство, простичък живот, високи мисли и ниско потребление, както и признание за всички хора по света, вдъхновени от тези стойности. Във все по-сложния и глобализиран свят, изправен пред проблеми, като климатични промени, религиозни и етнически конфликти, стойностите и методите на Ганди, Мартин Лутър Кинг, Майка Тереза, Нелсън Мандела и Далай Лама са по-валидни отвсякога.

Имаме много да се учим от шведското общество, за дълбокото културно и социално усещане за „лагом”, близко до „средният път на Буда”. Вашето правителство и политиката му на защита и опазане на околната среда без това да застрашава социалната справедливост и развитие могат да послужат за пример и модел за останалия свят. Искрено вярвам, че „всичко е възможно”, когато политиките за устойчиво развитие се определят с участието на гражданите, с правилни действия и етична наука.

Благодаря на Фондацията за Цялостен житейски принос от името на народа на Индия, на потиснатите хора по цял свят, на служителите на LAFTI и всички, които ни подкрепят, за огромната чест, която ни оказва.

Търся благословията на Рамалинга Свами, чиято Божествена светлина (Арут Перум Джйотхи) и Състрадание (Тханиперум Карунай) са ме ръководили през целия ми живот, за благоденствието на всеки един от вас, вашите семейства и приятели.

(Амма завършва с молитва на Тамил):

Yellam Kaikoodum (Всичко ще се осъществи),
En Anai Ambalethe, (зовът ми към единно съществуване)
Yellam Vallan Thanaiye Yethu. (в приемане на всемогъщия)
Arut-perum Jothi, Thani-perum Karunai (на състрадателната божествена светлина, вездесъщата божествена светлина)
Thani-perum Karunai, Arut-perum Jothi, (вездесъщата божествена светлина, състрадателната божествена светлина)
Indru varumo, Nalaikke Varumo, Endru Varumo, (Ще дойде ли ТО днес, утре или кога)
Ariyen En Kove, (не знам, боже мой)
Thondru-mala, Vemmayayei Attru (лишен от илюзиите, произтичащи от същността)
Vezhikul, Vezhi kidandu (да живея извън времето и пространството)
Summa kidakkum Sugam  Arut-perum Jothi, Thani-perum Karunai (състрадателната божествена светлина, вездесъщата божествена светлина)

Thani-perum Karunai, Arut-perum Jothi, (вездесъщата божествена светлина, състрадателната божествена светлина)

(*вечното блаженство на не-съществуване, не-правене

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Кришнамал Яганатан (1)

Реч на Кришнамал Яганатан при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Кришнамал спонтанно реши да говори свободно по време на връчването на наградите и тук ви представяме официалната реч, която бе подготвил.

В началото бих искал да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос и особено на г-н Ол фон Уекскул за това, че ни посети в областта Нагапатинам на Тамил Наду в южна Индия, за да се запознае с нашата дейност. Бих искал да благодаря и на г-н Дейвид Албърт, дългогодишен семеен приятел и сподвижник на Земя за свободни земеделци, за това, че ме номинира за тази престижна награда. Спомням си с благодарност и за всички мъже и жени, живеещи в селата на LAFTI, както и за всички неуморни служители на  LAFTI, които ни подкрепят в нашата мисия да изградим нова и справедлива общност на Сарвояда (благоденствие за всички) .

Когато си мисля за цялостен житейски принос, се сещам за три различни аспекта – Правилна Визия, Правилно Мислен, и Правилни Действия. Това ми напомня и за учението на Буда, което акцентира върху Правилната Мисъл, Правилните Думи и Правилните Действия. Напомня ми и за моя духовен учител и наставник Свами Рамалинга, чиято философия на любов и състрадание към всички живи същества и обединение на всички религиозни пътища, продължава да ме вдъхновява.

Правилна Визия

Правилната Визия е основа на правилния живот и аз съм благословен с това, че съм се докоснал както до много обикновени хора, като майка ми – обикновена селянка – но всъщност в нея нямаше нищо обикновено; така и до изключителни мислители като Ганди и Виноба Бхаве. Благодарение на тях и на духовните водачи в Тамил, аз развих своето самообладание, състрадание и благосклонност към всички живи същества.

След като завърших основно училище в близкото село Пативееранпати, през 1936г. отидох с брат си Муниянди в град Мадурай, за да продължа средното си образование. Там живеехме в общежитие и чрез пазача на общежитието се запознах с ученията на Свами Рамалинга Валазхар, поет и светец, живял в Тамил през 19-ти век. Неговите разбирания за простичък живот, възвишени мисли, вродена божественост на всички религии и единство на всички пътища, както и състраданието към всички живи същества докоснаха нещо в мен. Божествената светлина, която неговото учение разпали в мен продължава да грее и до днес и да ръководи моите действия и мисли, разширявайки непрекъснато техния хоризонт.

Древният духовен водач на Тамилнаду, Тхирувасагам, обяснява взаимната зависимост и еволюцията на човека много преди съвременната наука:

(Кришнамал пее своята песен-молитва на Тамил) 

Pullahi, (появиха се тревите)
Poodahi, Puzhuvai, Maramahi (появиха се другите растения и червеите)
Paravai, Panbahi, (появиха се птиците и влечугите)
Palviruhamaahi, (появиха се безброй други животни и същества)
Vallasurarahi, (появи се силен мъж)
Manitharai, Thevarai, Peyai, Kanangalai (разви се като човек – духовно същество и по-висши проявления)
Itthavara sangamuthul piranthileithen Yemperuman! (Аз се раждам в потока на сътворението от милостта на Бога!)

Макар тази молитва да подчертава единството на човечеството и останалите живи същества на Земята, Свами Рамалинга изразява върховното съчувствие със следните думи:

„Vadiya Payirai kandapothellam vadinene (Страдам всеки път, когато видя съхнещо цвете).

Майка ми, Нагамал, която принадлежеше към далитите или „недосегаемите”, също оказа огромно влияние върху състраданието, което се научих да изпитвам към околните и особено към потиснатите и угнетените. Когато в дома ни организирахме вечеря за високопоставени годюсти, тя често се измъкваше през задната врата с малко храна, която даваше на някой беден или нуждаещ се човек в квартала. Точно това състрадание ме накара да отида в Килавенмани, селото, където 44 жени и деца далити потърсили подслон в една къща, която обаче била подпалена от собственика точно на Коледа 1968г., като отмъщение за исканите от тях по-високи надници. От тогава ние не знаем покой и през последните 40 години сме били изправени пред многобройни изпитания, предизвикателства и борби.

Правилно мислене

Имал съм щастието да бъда в компанията на Махатма Ганди, Ачария Виноба Бхаве, Шри Джеяпракаш Нараян и Шри Панкар Рао Дев. Това са само малка част от хората формирали моето мислене и вдъхновили ме да водя живот, отдаден на подпомагане на най-бедните хора и най-вече на жените. Тези хора бяха моя пример за подражание със своето доброволно отшелничество; те използваха все по-малко и по-малко от Майката Земя много преди човечеството да осъзнае опасността от климатичните промени и прекомерното консуматорство.

Бях вдъхновен от Виноба Бхаве, духовният водач на Ганди, който е обиколил цяла Индия в търсене на ненасилствено решение за страданията на безимотните селяни. Бях редом до Виноба в Движението Бхоодхан (подаряване на земя), „тихата революция”, която насърчаваше социалните промени. Той призоваваше собствениците на земя да дарят част от нея на селските общности и така допринасяше за извършването на основна промяна в мисленето. Той сближаваше собствениците на земя и безимотните, така че те да започнат да споделят ресурсите си доброволно. Виноба наричаше себе си „духовен терорист”; той палеше огън в сърцата на хората. Аз самият усетих този огън в своето сърце, когато научих за случая в Килавенмани и реших да направя всичко възможно за прекратяване на страданията на най-бедните безимотни селяни без да използвам насилие.

Без значение дали земята осигурява устойчиво препитание за индианците в Америка, за аборигените в Австралия или за селяните в Индия, промяната трябва да се осъществи първо в сърцата и умовете на хората и едва тогава можем да очакваме и трансформация на обществото. Макар проблемите да са глобални и понякога да изглеждат непреодолими, съществуват местни решения и те могат да бъдат осъществени чрез ненасилствени социални действия. Виноба Бхаве доразви призива на Ганди за Грам Сварай (малки, независими, самоуправляващи се общности) и така възникна „Джай Джегат” (Нека света живее дълго) – един свят лишен от експлоатация и страдание. Това даде на мен и съпругата ми Яганатан едно призвание за цял живот – да ръководим движението за Грам Сварай в Индия и особено в Тамил Наду.

Следва продължение…

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Сливи за смет или земеделие за образование

Само двадесет минути преди полунощ … да, това днес е от голямо значение, защото желая и аз да се включа в инициативата на деня за блог пост и действия, особено когато темата е Силата на Ние. Та нали точно това е добродетелта, която и аз самия чувствам най-близка. Нали именно това седи в основата на ОМ.

Заедно можем повече! Да! Но какво трябва да правим заедно или кои съвместни дейности ще са най-полезни и кои именно да започнем да вършим заедно? Моят отговор е: „Тези, които са най-важни за нас!“ Кои са те? Тези, които хранят както тялото, така и Душата! Тялото се храни със земеделска продукция, а Душата с образование. Съчетанието на съвместната работа на хора от тези браншове е в основата на развитието на света. В това съчетание най-ясно можем да видим силата на ние! В селото и в близостта до Земята се извършва производството на физически необходимата ни за оцеляването храна. Градовете, а с това и все по-голяма част от населението вече няма допир със Земята и със земеделието, тази царска, благословена професия на непосредствено създаване на стойност. Единици са щастливциге, които се докосват непосредствено до чиста и качествена, прясна и създадена с Любов земеделска продукция.

Градовете пък са най-често местата, в които се създава образованието и храната за Душата. Предимно от градовете тръгват инновативните идеи и новостите. Там се случва и голямата част от образователната дейност. Селото все повече губи връзката с нея. Щастливи са тези села, в които поне читалището е оцеляло. За съжаление училища няма, дори и да има деца. Няма и културно предлагане, въпреки че селото е запазило българската култура и народност през вековете.

Важно е образованието да се върне по селата. И точно толкова важно е качествената органична селска продукция да се върне на масата на хората от градовете. И за едното и за другото са отговорни хората, които трябва да работят непосредствено помежду си, без посредници. Земеделие и чиста продукция, подпомагана от хората в градовете; потребители, снабдяващи се направо от производителите; пряка и непосредствена връзка – това е бъдещето.

През последните дни все слушам и се натъквам на примери, че нещо, което не струва нищо, то няма и стойност. Каква глупост! Какъв предразсъдък! Нима качеството и стойността се измерват само в пари? Нима истинската стойност създадена с Любов не е нещо много повече? Нима безплатните или много евтини, собственоръчно произведени органични домати са с по-ниска стойност от купешките вносни от Холандия, расли без почва, в парник и в химикали? Всички знаем, че в този случай цената не дава реална представа за качеството, защото в сформирането и не се отчитат всички фактори. Съществуват и други фактори освен чисто икономическата стойност. Един от тях е фактора на Любовта и вложената частичка от Нас самите. Друг е Силата на Ние. Примери има още много.

Е, за най-доброто качество и стойност, която ни носи селото, трябва да предложим и най-доброто качество и стойност от града. Сливи за смет се казва в приказката, а аз казвам Земеделска продукция за Образование. Това е Силата на Ние приложена точно на място! Там, където всеки дава най-доброто от себе си.

Posted in За Духа и Душата, За Природата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Да работим заедно за една обща цел

Днес е Международният ден за действие на блоговете, като темата тази година е „The power of We“ или „Силата на Ние“. И по този повод ще ви разкажа една история…

…за един корабокруширал по време на силна буря кораб. За щастие екипажът и всички пътници оцеляват. А пътниците се оказват наистина разнообразна групичка: дърводелец, ботаник, шивач, архитект, домакиня, строителен работник. След първоначалния шок от случилото се, всеки се заема за работа според това, което умее да прави. Дърводелецът избира сред гъстите гори на острова онези дървета, които са най-здрави, но същевременно и леки, за да може направената от тях лодка да се задържи над водата, но и да устои на вълните; а също така и помага при обработката на дървесината. Ботаникът разпознава сред десетките растителни видове онези, които са ядливи и така осигурява храна за всички. Домакинята се грижи за приготвянето на храната, намира извор с питейна вода и поддържа запаления огън. Шивачът ушива от връхните дрехи на пътниците платна за бъдещата лодка. Архитектът изготвя модел на лодката, така че тя да издържи теглото на всички без да потъне. А строителният работник помага за обработката на материалите и сглобяването на лодката. И като всяка приказка и тук има щастлив край – лодката е готова и с помощта на оцелелия капитан на кораба, който се грижи за навигацията, всички успешно достигат спасителния бряг.

В тази приказка имаме един случайно събран от събитията екип, обединен от обща цел – спасението и измъкването на всички от пустинния остров. В този екип задачите и отговорностите са разпределени и всеки върши това, което умее най-добре. Защото представете си какво би станало например ако шивачът бе тръгнал да търси храна, а ботаникът – да прави модел на лодката. На всички щеше да им прилошее от отровните гъби, а ако все пак оцелеят, то лодката им със сигурност нямаше да издържи повече от 2-3 минути във водата. В една не толкова екстремна ситуация последствията едва ли щяха да са така фатални, но все пак резултатите винаги са най-добри, когато всеки в екипа работи в областта, в която е компетентен без да се меси излишно в работата на другите. Разбира се, важно е и всеки да бъде откровен относно своите способности и умения, за да не се окаже после, че са му възложили да върши нещо, в което не е чак толкова добър (примерно ако архитектът досега е строил само сгради или ботаникът си няма понятие от растенията из тези географски ширини).

В този наш въображаем екип никой не може да оцелее без помощта на другите. Ботаникът щеше да си намери храна, но неспособен да си направи лодка, би останал на острова завинаги. Архитектът, дърводелецът и може би дори строителният работник имат способностите да си направят лодка, но едва ли биха издържали толкова дълго време без храна. А и лодката би била безполезна без способността на капитана да се ориентира и да ги отведе до спасението. Знанията и уменията на всеки един член са важни и крайната цел не би била постигната дори и само при едно липсващо звено. Затова е и важно всички да работят заедно в името на общата цел, а не всеки сам за себе си. Както и в този пример лодката е достатъчно голяма, за да побере всички, а не само този, който я е построил; а и домакинята приготвя храна за не само за себе си, а за всички оцелели пътници.

Разбира се приносът на всеки е различен, но вложените усилия не може, а и не трябва да бъдат сравнявани. Може да ви се струва, че за ботаника е било по-лесно да си обикаля острова и да бере плодове, или за домакинята – да стои по цял ден край огъня и да готви, отколкото за дърводелеца и строителния работник да секат дървета, да ги домъкнат до брега и да сглобят лодка. Но и двете дейности са еднакво важни и незаменими за постигането на целта. Няма как да бъдат сравнявани различни видове специализирани знания и труд, а и по-важно е не да се спори кой е работил най-много, а всеки да даде максималното от себе си за постигането на общата цел.

Защото заедно можем да постигнем наистина много!

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Блок Перун

Блок Перун е едновходен,
но в небето връх опира,
в блока е домът ми роден,
творчество оттам извира.

Във Витоша си вперил взор,
ти, роден мой небостъргач,
и Южен парк е твоят двор,
а Бог Перун ти е пазач.

От тебе помня гледката,
но и друго помня вечно:
съседа и съседката,
с отношение човечно.

В ум оставаш във наследство
с тоз ръст – величествен, висок,
с не едно добросъседство,
със светли спомени, мой блок.

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Свети Архангел Михаил

Свети Архангел Михаил,
Ти нас с Любов си защитил,
Свети Архангел Михаил,
Ти с Вяра в Теб си ни дарил,
Свети Архангел Михаил,
Ти с Воля си ни сподобил,
Свети Архангел Михаил,
Ти нас с Мощта си обградил,
Свети Архангел Михаил,
Ти Светла Армия строил,
Свети Архангел Михаил,
Ти Пътя си ни осветил,
Свети Архангел Михаил,
Ти всички нас си ни спасил,
Свети Архангел Михаил,
Ти крепост си ни построил,
Свети Архангел Михаил,
Ти светлоносци си сплотил,
Свети Архангел Михаил,
Ти си и вечно с нас си бил,
Свети Архангел Михаил,
Теб слово съм Ти посветил,
Свети Архангел Михаил,
Благодаря, Архангел, Мил!

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , , | Коментарите са изключени