Tag Archives: даване


Ново онлайн общество като световна отворена библиотека

Едно време хората са си пращали писъмца в бутилка, но сега вече си имаме мрежата с нейните много и най-различни общества. Едно от най-новите е за обмен на книги. Записването става много лесно, може и с фейсбук данните. Вместо след прочитането на дадена книга да я оставим да събира прах, можем просто да я запишем на страницата на обществото и да я пратим на първия, който изяви желание да я прочете. И заедно с книгата можем, разбира се, да напишем и някакво пожелание към получателя. Книгата не си получаваме обратно, а я подаряваме и така й даваме крила да продължи да пътува по света и да радва хората. Прекрасен пример за споделено щастие и отвореност!

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Обменът на знание в общините като начало на действието

Живеем в 21-ви век в развита държава. Живеем в общество на знанието. Образованието и знанието са най-голямото ни богатство. А богатството се разширява, увеличава и развива, когато се раздава и споделя. Обменът на знание е в основата на бъдещето ни развитие. Той може да се осъществява по различни начини, но най-добре се получава като се утвърди като начин на живот и общуване между хората и заеме основно място в общините.

Можем да научим много един от друг, всеки има собствен опит и може да го сподели с останалите. Това е най-лесният и бърз начин за развитие. Обучението и преподаването са винаги обмен и един безкраен процес на взаимодействие. Преподаващият преподава, но и се учи, учещият учи, но и преподава. В основата лежи връзката и споделянето между хората. Това е и основата на цялото ни общество и още повече на обществото на знанието, на обществото на даването, споделянето и взаимното развитие.

Но как да изградим това общество на обмен и споделяне, на съвместно учене между, от и за хората? Има няколко прости стъпки.

1. Първо се събираме, а това най-лесно става с хора, които познаваме, хора от собственото ни обкръжение и община. Можем да почнем с малка група и да видим кой и какво може и на какво е готов да научи останалите, какво иска да сподели. Хората и техните взаимоотношения са не само основата, но всъщност и единственото, което съществува във всяко едно общество. Това е целият наш живот. Всичко друго е без значение. Създаването на списък със знанието и възможностите на всеки един е предпоставка за доброто съвместно развитие. Така всеки знае от кого какво може да научи.

2. Определяне на основните насоки на развитие. Според мен, ключовите знания за бъдещето се крият в областите на себепознанието, отношението към хората и обществото като цяло, физическото и духовно развитие, пътуването, взаимодействието с природата, земеделието и изхранването, енергията, изкуството и занаятите, образованието, творчеството. Това са насоки, в които отделните и лични стремежи за развитие се обединяват и съчетават в пълнота.

3. Знанието е в основата, но е само предпоставка за моженето и действието. Ако от знанието произлиза действие, то тогава то е устойчиво и помага за развитието на общината. Само живото, осъществено знание има стойност. Затова и се набляга на въплътеното в действие знание. И докато за знанието е важно да е безгрешно, то при действието грешките са в основата на развитието. Допускането на грешки е не само неизбежно, но и необходимо за подобряването и разширяването на знанието.

4. Общините и отделните групи за обмен на знания и осъществяване на действия са поставени на устойчива основа, само когато се осъществява обмен и споделяне между тях. Най-важен е обменът на хора, тъй като хората са живото знание и носители на действието, а връзките между тях изграждат обществото.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Благотворителен тур на 06.08. – Заедно можем повече

Не случайно мотото на България е „Съединението прави силата“. Напоследък и мотото „Заедно можем повече“ се използва доста често. При това успешно. Цялото население участва в различни дарителски дейности – за хора в нужда или за любопитни обществени начинания. Това ни дава надежда, че заедно наистина можем повече.

Сега идва ред да протегнем ръка на една друга инициатива и да помогнем на 51 деца от дома за деца лишени от родителски грижи в с. Доганово край София. Всяка година различни неправителствени организации, фондации и групи от приятели подпомагат децата по всевъзможни начини с повод или без – от носене на коледни подаръци до организиране на компютърни курсове до събиране на средства за лятната им ваканция – и някои от нас активно са участвали в последното.

Децата от Дома спешно се нуждаят от нови маратонки. Някои от тях тренират активно различни спортове, а едното от децата миналата година дори започна редовни тренировки към НСА. Част от парите вече са събрани от наши приятели по време на благотворителен концерт. Фрий София Тур се присъединяваме към акцията и организираме БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ТУР на 06.08., когато събраните по време на сутрешния ни тур дарения ще бъдат изцяло дарени за закупуването на нови маратонки на децата. Магазинът за обувки MatStar също ще се включи в акцията под формата на намаление от цената на маратонките.

Подайте ръка и вие и се присъединете към нас в събота – 06.08. от 11 часа пред Съдебната палата! Моля всички, които имат Фейсбук профил да потвърдят участието си ТУК, за да осигурим нужния брой доброволци.

Тези от вас, които не са в София и не могат да присъстват на благотворителния тур, а имат желание да се включат в дарителската акция, могат да сторят това чрез банковата сметка на сдружение „Фрий София Тур“: BG35FINV91501214934293 с основание за превод „дарителска акция месец август“.

Благодарим ви предварително за участието! Очакваме ви!

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Как едно момче обедини Америка

Историята на Джейк Портър

от Иво Иванов, Канзас

Левски – ЦСКА. Монтеки – Капулети. Леви либерали – десни консерватори. Корените на нашите древни вендети и противоречия често са заровени толкова дълбоко в миналото, че никой не помни точно кога, къде и защо е започнала омразата. Още по-интересно е, че в много случаи никой не е наясно, дали тя някога ще завърши.

Всички знаем, че понякога съперничеството и нетърпимостта имат градивна функция. Казват, че в спора се ражда истината и това е много вярно не само в случая с двата софийски гранда, но и в цялостната историята на човечеството. Но понякога разбира се, страстите се разминават с рационалното и може би затова мислите ми ме връщат в близкото минало към едно изключително събитие, което се разигра в щата Охайо през есента на 2002 г.

През 2003 г. Джейк Потър изживява още един щастлив момент – получава награда от годишната церемония на телевизия ESPN в Холивуд. Майката Лиз винаги е вярвала, че един ден синът й ще стане национална знаменитост и дори го сподели пред треньора му Дейв Франц.

Подобна изпепеляваща ненавист съществуваше дори тук, в този индустриален район между две малки градчета – Макдермът и Уейвърли Сити. Особено силна бе непоносимостта между футболните им отбори. Не, не става дума за футбола, който играят Левски и ЦСКА, а за американския му вариант. В Охайо този спорт е религия, а малките градчета буквално дишат и съществуват чрез гимназиалните си отбори. Всеки петък вечер всичко останало замира и населението се изсипва на осветения стадион, където напрежението и еуфорията граничат с безумие. Животът в Южен Охайо не е лесен. Няма да видите много костюми по улиците на Макдермът и Уейвърли Сити – хората си изкарват прехраната с ръцете си в местните фабрики и често им се налага да работят по 12-13 часа на ден.

Може би затова американският футбол е толкова популярен тук: спорт на пот и кръв, в който всеки сантиметър пространство трябва да бъде отвоюван с неимоверно усилие. Крайната цел е заветният тъчдаун, който носи 6 точки. За целта нападателят трябва да премине крайната линия с топка в ръка. През сезона на 2002 г. тъчдауните бяха рядкост за отбора на Макдермът. Повечето от играчите нямаха опит и въпреки неимоверните усилия на треньора Дейв Франц загубите се трупаха неумолимо. Всеотдайната обаче публика продължаваше да пълни стадиона, подкрепяйки фанатично любимия отбор. Между хилядите фенове на трибуните неизменно присъстваше и една жена с добри, но уморени очи. Името й е Лиз Портър, а умората е от безкрайните работни смени в закусвалнята, където от години е сервитьорка. Лиз е винаги на стадиона не защото е луда по футбола, а защото синът й Джейк е един от състезателите. Майката не пропуска мач, въпреки че детето й никога не влиза в игра, а и едва ли някога е очаквало да влезе.

Странно нещо сме това, родителите. В даден момент почваме да живеем изцяло чрез децата си и вярата ни в техните способности е патологично отрицание на действителността. Колегата ми Том има на стената в офиса си смразяваща кръвта рисунка, сътворена от петгодишния му син. Представете си един оранжев кашалот с екзотично кожно заболяване и няколко зловещи зеленикави пипала. „Това съм аз!”, гордо сочи Том, но аз лично не бих избързал да го сложа в усмирителна риза, защото го разбирам. Той страда от неизлечима родителска болест, която ни кара да виждаме шедьоври в драсканиците на децата си, да снимаме с видеокамери всяка секунда от училищната пиеса и да вярваме, че всеки кош, отбелязан от сина ни, е сигурен знак за бляскаво бъдеще в НБА. Идва момент, в който собствените ни успехи стават незначителни и всичките ни надежди са свързани с децата.

За Лиз Портър нещата стоят малко по-различно. Тя никога не е виждала сина си в центъра на вниманието, под светлините на сцената или тичащ с топка, воден от рева на трибуните. Джейкъб не се развива наравно с останалите деца. Той е роден с генетичен дефект, наречен хромозомно слаб X синдром. Организмът му не произвежда конкретен протеин, много важен за функциите на мозъка. Животът ми се е стекъл по такъв начин, че познавам няколко човека със същия синдром. Интересно е, че всички те са с изключително добродушен характер и страхотно чувство за хумор. Джейк не е изключение и е един от най-обичаните и популярни жители на Макдермът.

Американците може да имат всякакви недостатъци, но в отношението си към хората с увреждания са със светлинни години напред. В много случаи те са напълно интегрирани в обществото. Например Джейкъб ходи в същото училище, в което и всички други деца от града и въпреки че посещава специални класове, винаги е бил приеман като равен и никога не се е натъквал на обиди и унижения от страна на съучениците си. Той е лъчезарно и вечно усмихнато момче, но проблемите му са сериозни и са белязали живота му завинаги. Паметта му и способността му да мисли абстрактно са отнети от генетичния дефект. Концепции, които на нас ни се струват елементарни, са неразбираеми за момчето, а математиката му е абсолютно непонятна. И до днес той вярва, че с банкнота от един долар може да купи всичко.

Голямата любов на Джейк е американският футбол. Всичко, свързано с този спорт, го опиянява: миризмата на тревата, ритуалите преди мач, дори слагането на тежката екипировка. И понеже треньорът Франц се привързва към момчето, той решава да му даде униформа и да го включи в отбора, макар и символично. Всеки мач Джейк слага екипа и шлема и сяда търпеливо на резервната скамейка. Без значение е, че не влиза в игра: за него няма по-голямо щастие от това да бъде част от отбора. Така идва последният мач за сезона и последният мач в кариерата на Джейк – при това срещу омразния отбор на Уейвърли. Трибуните са пълни до пръсване, но повечето фенове са дошли, за да излеят колкото могат по-образно ненавистта си към противника. Някъде там, както винаги, е и Лиз – жената, отгледала толкова добър син, при това сама, без съпруг и с оскъдните бакшиши от закусвалнята.

Играта започва, но Уейвърли са просто на друго ниво тази година и мачът е на път да завърши при смазващ резултат – 42:0! В този спорт да победиш някого на нула, е много рядко. Подобна победа се вписва в историята на тима със златни букви и е повод за многогодишна гордост и злорадство. Секунди преди края на двубоя треньорът Франц взе необяснимо прекъсване и прекоси игрището, за да се срещне със селекционера на противника Дерек Дюит. Той му разказал с няколко думи за Джейк, за това колко много значи футболът за него и за майка му. „Ако нямаш нищо против – казал треньорът, – ще пусна в игра Джейк, колкото да вземе топката и да я подържи до края на мача. Да може един ден да се похвали, че е играл.” Дюит се съгласил, но после неочаквано и той взел прекъсване: „Това не е достатъчно. Момчето трябва да отбележи тъчдаун.” „Прекалено великодушен си – възкликнал изуменият Франц. – Та, нали така ще пропуснете да ни биете на нула?“ Но Дюит отказал да бъде разубеден и така Джейк Портър се озовава невярващ на игрището с топка в ръка секунди преди края на мача.

Многократно съм гледал последвалото сърцераздирателно събитие и въпреки това всеки път, щом го видя отново, в очите ми започват да танцуват сълзи. Джейк взе топката и изведнъж всички играчи почнаха да викат: „Бягай! Бягай!“ И да сочат към крайната линия. Объркан, Джейк тръгна в обратната посока, но съдията го догони и му показа накъде да тича. Защитата на Уейвърли се разтвори като кордон и му позволи да премине необезпокояван. Постепенно момчето набра скорост. Зад него леко подтичваха играчите и от двата отбора, надавайки окуражителни викове. Вместо десет съотборници Джейк имаше 21.

Публиката разбра, какво става и стадионът изригна. На страничните линии резервите хвърляха шлемовете си във въздуха от радост. Джейк премина несръчно крайната линия, отбелязвайки тъчдаун, вдигна дясната си ръка и скачаше и празнуваше, сякаш току що е спечелил Супербоул. Очевидци твърдят, че не е имало сухо око на стадиона. Дори възрастни мъже бършели сълзи с отрудените си заводски ръце. В този момент всички играчи, треньори, мажоретки, фенове, официални и неофициални лица се изсипаха на игрището, за да затрупат щастливото момче с прегръдките си. Някъде из суматохата бе и омаломощената от щастие Лиз, която някак си се добра до великодушния треньор. Сигурно е искала да му каже много неща, но често в такива моменти думите не идват, а и не са необходими. Обляна в сълзи, майката успяла да прошепне „благодаря” и да прегърне Франц.

Историята на Джейк Портър бе уловена на видео-лента и отразена от всички големи телевизионни компании. Стотици вестници и радиопредавания също посветиха безброй анализи на този трогателен момент. Дори Холивуд се намеси и без съмнение ще се опита да развали цялата история с някоя посредствена продукция.

Страната бе очарована от жеста на двамата треньори. Най-неочаквано момчето, което не може да смята, се превърна в обединяваща фигура за Америка. През последните пет години Щатите претърпяха неприятна метаморфоза. Никога не съм виждал Америка толкова поляризирана, разделена и обезверена. Може би й трябваше историята на Джейк Портър точно тогава, през тъжната есен на 2002 г. Оттогава Макдермът и Уейвърли са играли няколко пъти, но казват, че дивата омраза между тях вече не съществува. Има го съперничеството, но ненавистта и ругатните са си отишли завинаги… заедно с последния мач на Джейк. Според повечето религии всеки човек има някаква мисия в живота и е поставен на този свят с определена цел. Без значение дали си гений или момче с хромозомно слаб Х синдром. Може би мисията на Джейк е неговата малка история да стигне до колкото се може повече хора.

Ето, че някак си тя се добра и до България. Не съм сигурен защо точно сега се върнах към този красив момент в Охайо отпреди четири години. Може би е заради първите две думи в тази статия или защото наскоро пак видях тъчдауна му в интернет, а може би просто защото историята на Джейк искаше да бъде разказана. Вътре във всеки човек трябва да съществува такова място, в което спортът да свършва и животът да започва. Без него ще загубим приоритетите си, ценностите и дори човещината си. Треньорите на Макдермът и Уейвърли си дадоха среща на това място, създавайки един незабравим момент, чиято стойност е неизчислима.

Джейк никога не е бил наясно с математиката. Дори резултатите от мачовете са извън разбиранията му. За победите и загубите винаги се е досещал от реакциите на съотборниците си. До ден-днешен Джейк мисли, че отборът му е спечелил мача в последните секунди. Загуба с 42 на 6, а това наивно момче все още вярва, че е отбелязал печелившия тъчдаун! И най-интересното в цялата тази история, скъпи приятели, е, че математиката може да върви по дяволите, защото в този случай Джейк Портър е абсолютно прав.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Извинете, май изпуснахте нещо

Зъзнещ в ледената си таратайка, Дядо Коледа стискаше с разтреперана ръка студената дръжка на 22-калибров пистолет. Отчайващите моменти раждат отчайващи решения, а в тази потискаща декемврийска вечер единственият спътник, съратник и съветник на Дядо Коледа бе именно отчаянието. Изоставен от късмета си, напълно разорен и отритнат от съдбата, той бе само на две минути разстояние от най-голямата грешка в живота си. На 20 метра светеше витрината на малък магазин и Дядо Коледа възнамеряваше да използва пистолета, за да го ограби. У дома го чакаха гладната му съпруга и дете и той нямаше сили да ги погледне в очите и да им каже, че отново е без работа, без пукната пара, че няма да може нито да плати наема, нито да сложи храна на масата за празниците.

По това време той все още не бил Дядо Коледа, а 27-годишен младеж, чийто живот бил постоянна верига от жестоки провали и незаслужени разочарования. Постепенно разумът се прокраднал в студената кабина на кашлящата с последни сили кола и миг преди да нахълта в магазина, Дядо Коледа сложил край на безумния си план. „В този момент гледах на себе си като на абсолютен несретник – спомня си днес той. – Един загубеняк, който не е в състояние да спаси семейството си. Единствената причина да не насоча пистолета към себе си бе мисълта за жена ми и детето.“

Трийсет години са изминали от онзи декемврийски ден – много вода е изтекла, много неща са се променили. Светът вече е коренно различно място, а отчаяният младеж е възрастен мъж, който може да си позволи да погледне назад без притеснение – с усмивка и гордост. Защото той е човекът, който вече четвърт век е обожаван и обичан от цяла Америка, без тя дори да знае името му. Днес е денят, в който най-после ни бе отворена вратата към неговото минало и ни бе дадена възможността да разкажем изумителната му история.

Обичам да повтарям, че някои истории нямат никаква нужда от мен: те са толкова силни, уникални и въздействащи, че някак си успяват да се саморазкажат. Не им трябват украса, метафори и хумор, не им трябва дори разказвaч. Такава е историята на човека, когото цяла Америка нарича Тайнствения Дядо Коледа. Всеки декември тази мистериозна личност обикаля бедните квартали, евтините магазини, гетата, гарите и автобусните спирки в търсене на хора с овехтели дрехи, счупени коли или просто тъгa в очите.

„Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо“ е любимата му фраза, с която уж грабва нещо от земята и набутва 100-доларови банкноти в ръцете на изумените късметлии. После, преди да са успели да реагират, Тайнствения Дядо Коледа се изпарява като дим. От 26 години този екстравагантен благодетел е истинска енигмa, дразнеща до крайност пословично любопитната Америка.

Кой е този човек? Защо се крие? Защо раздава парите си, без да иска благодарност? Хиляди са тези докоснати от неговата загадъчна благотворителност. Често се случва хора със сълзи на очите да се обадят на медиите с молба да бъде излъчена благодарността им към този човек. Едно от любимите му места за действие са заложните къщи. Там причаква бедните родители, които идват, за да заложат стар телевизор или потомствен златен пръстен и да купят с парите подаръци на децата. Известен е случаят, в който Дядо Коледа взел от ръцете на една жена очукана микровълнова печка за $ 20 и я „купил” за 800. После изтичал до ръждясалата й кола и сложил печката на задната седалка. Жената разказала всичко, ридаеща от щастие. А това е само един от стотиците подобни жестове.

В началото легендите за Тайнствения Дядо Коледа кръстосваха предимно улиците на Канзас Сити, но през последните години действията на благодетеля бяха регистрирани и в други големи градове. И независимо от изпепеляващото любопитство на медиите и засадите на фотографите той неизменно успяваше да съхрани тайната си.

Преди 11 години Опра Уинфри му отправи официална покана за популярното си токшоу. Той позволи да бъде интервюиран, но се появи напълно неузнаваем, защото бе плътно дегизиран като Добрия старец.

Преди броени дни обаче една тъжна ситуация го принуди да разкрие самоличността си и да разкаже как точно се е превърнал от отчаян млад мъж с пистолет в Дядо Коледа, раздаващ усмивки на изпадналите в беда и нищета. Най-после лицето му погледна цяла Америка от първите страници на вестниците, а името му стана достояние на всички ни. Преди много години Дядо Коледа е бил просто мaлчугaнът Лари Стюърт, растящ в смазваща бедност и без родители в прашния и влажен щат Мисисипи. Отгледан е от баба си и дядо си, които свързвали двата края с по няколко долара седмично. Били са толкова бедни, че са нямали течаща вода и слагали по десетина кофи из къщата, за да събират дъждовните капки, минаващи през дупките на покрива.

Малкият Лари често ходел на училище бос, а Коледите карал без подаръци. Когато другите деца се хвалели с придобивките си, той просто се свивал на чина си. Шансът на мaлчугана в живота бил спортът. Оказало се, че има талант за баскетбол, футбол и лека атлетика. Благодарение на постиженията си Лари се добрал до спортна стипендия в университета, но когато решил да се хвърли с глвата напред в живота и да се опита да изплува от тресавището на немотията, той осъзнал, че над главата му сякаш е надвиснало проклятие. С каквото и да се захванел, младежът винаги се натъквал на несполуки. Компаниите, за които работел, фалирали, мошеници го въвличали в схеми и обирали оскъдните му спестявания, работодатели го съкращавали. Отгоре на всичко нещастието му явно имало някакво мрачно чувство за хумор и винаги го спохождало около Коледа.

В студените зимни дни на 1971 младежът живеел в ръждясалия си жълт Датсън и се хранел веднъж на два дни. Накрая бензинът му свършил и Лари не можел да отоплява кабината. Опитал се да изпроси малко храна от местна църква, но дори и от там му отказали. Прималял от глад, Стюарт влязъл в малката гостилница „Дикси Дайнър“ и си поръчал вечеря. Когато дошло време да плаща, изчервен от притеснение, Лари се престорил, че си е загубил портмонето. Заведението било толкова скромно, че собственикът Тед Хорн бил също главен готвач, касиер, чистач и мияч на чинии. Тед дошъл до масата, погледнал Лари право в очите и явно е видял нещо особено в тях, защото след това бавно се навел и рекъл: „Я, струва ми се, че сте изпуснали нещо.“ С тези думи собственикът сложил „намерената“ банкнота от 20 долара в ръцете на изумения клиент. Това били много пари за времето си: еквивалентът им е $ 120 по днешния курс. Лари платил, излязъл зашеметен от заведението, избутал колата си до бензиностанцията и отпрашил в посока Канзас Сити в търсене на по-добър живот.

Но както вече знаем, съдбата продължила да му подхвърля Коледни кошмари. Година след като замалкo да ограби магазина от отчаяние, Лари за кой ли път бил съкратен от новата си работа. При това две седмици преди Коледа. Звучи невероятно, но абсолютно същият сценарий се повторил и следващата година. Обезверен, Лари спрял да си купи сандвич от павилион и забелязал, че продавачката е с болнав вид и трепери от студ в старите си дрехи. Младежът извадил 20 долара за сметката от $ 1 и казал на момичето да задържи рестото. „На теб ще ти свърши повече работа”, уверил я безработният Лари. „Устните й се разтрепериха – спомня си Стюарт. – и от очите й рукнаха сълзи. Никога няма да забравя благодарността й.”

И тогава някакъв необясним импулс накарал Лари да отиде в банката, да изтегли $ 200 от оскъдната си сметка и да тръгне да ги раздава по улицата на хора, които изглеждат в по-голяма беда от него. И ето че от този момент, още по-необяснимо, късметът и съдбата му направили завой на 180 градуса. Всяко негово начинание, всяка сделка и бизнес идея почнали да се увенчават с успех и Лари натрупал състояние от 5 млн. долара! Но колкото повече имал, толкова повече осъзнавал колко е важно да дава на другите. Затова дойдел ли декември, тръгвал по улиците на Канзас и слагал пари в ръцете на отчаяните хора, без да са го искали и без да ги обиди. „Извинете, струва ми се, че изпуснахте нещо.“ Никoй не знае точно колко хора е зарадвал Лари с тази фраза през годините, но се знае, че е дарил общо $ 1,3 милиона. Постепенно медиите му подариха прякора Тайнствения Дядо Коледа, а той разшири обсега си, правейки дарения не само тук, но и в гетата на Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Ню Орлийнс и Сан Диего.

Казват, че добрината е като бумеранг и неизменно се връща при теб. Преди 7 години Лари се върнал в Тупело, Мисисипи, за да открие Тед Хорн, собственика на малката гостилница „Дикси Дайнър”. Преди да е разбрал какво става, Тед се озовал с дебел плик в ръката, пълен до пръсване с хилядарки!

От години следя с възхищение репортажите за Тайнствения Дядо Коледа и се чудя кой е прекрасният човек, който се крие зад този щедър градски ангел. Защо след толкова години Лари Стюърт махна маската? Защо наруши тайната си? В отговорa има много тъгa, но и много надежда. Тази Коледа ще бъде последната, в която този изключителен мъж ще кръстосва улиците с банкноти в ръка. Оказва се, че дори Дядо Коледа не е неуязвим.

Дори Дядо Коледа може да се разболее от рак.

Започнал е в хранопровода и е пропълзял бързо в черния му дроб. В момента Лари се подлага на експериментално лечение, за да спечели още малко време, в което да разкаже историята си на колкото се може повече хора и да ги вдъхнови с мисията си.

Той иска от нас поне понякога да се разделяме с мислите за себе си и да се отдаваме на произволни прояви на добрина. Без корист, без облага, без услуга за услуга, дори без „благодаря!” Живеем в странни времена: светът се задъхва от безсмислени войни, алчност, геноцид, смърт, бедност и глад. Има страхотен дефицит на човечност. Дефицит на хора като Лари Стюърт. Толкова се гордея с него. Толкова го обичам. Не защото ми е съгражданин, а защото непровокираната му щедрост ми вдъхва вяра в доброто начало.

Вчера се качих на колата и отидох да се срещна с него на около час път от тук. Той бе изморен, смазан от проклетата болест и от химиотерапията. Когато стиснах ръката му, усетих колко е крехък животът в нея. Но от бледото му лице ме гледаха две големи, добри очи, в които нямаше нито умора, нито страх от смъртта, а само тихо благородство и спокойствие, характерно за човек, който не е пропилял дните си на майката земя. Обещах му лично, че ще занеса историята му в България. Вярвам, че и у нас има много хора, които биха я оценили.

Скоро ще си вземем сбогом с Лари, но не и с Тайнствения Дядо Коледа. В неговия случай ракът няма думата. Аз не съм особено религиозен: не знам със сигурност кой се е родил на Коледа: дали е Божият син, дали някой месия, мъченик или просто един изключителен човек, който е загинал на кръста, в опит да изкупи греховете на другите. Знам обаче, че Коледа е идеален повод да дадем шанс на собствената си добрина. Във всеки един от нас има по един Тайнствен Дядо Коледа. Нека тази седмица го пуснем на свобода. Бедни или богати, ние всички имаме нещичко, което можем да предложим на тези, които страдат. Не става дума само за пари: понякога една дума, една усмивка е достатъчна, за да повдигне падналия, да го изправи на крака. Според мен двайсетте долара на Тед сами по себе си са по-маловажни от силата на жеста му. И вярвам, че ако не беше той, Лари сигурно щеше да дръпне спусъка в онази студена нощ преди 30 години. Никога не знаем какво може да се окаже животоспасяващо за един отчаян човек. Tа такава е историята на Тайнствения Дядо Коледа. Благодаря ви, че й позволихте да се саморазкаже. Тя определено го заслужаваше.

Аз нямам много. Не съм милионер. Не съм дори хилядиер. Но знам, че мога да бъда по-добър човек. Да направя нещо хубаво тази Коледа. В близката бензиностанция всеки следобед забелязвам един възрастен човек с добри очи и отрудени ръце. Дрехите му са окъсани и той все събира жълти центове за кафе. Дано не се лъжа, но имам чувството, че утре около пет следобед той, без да подозира, ще изпусне нещо и аз ще бъда там, за да вдигна плика от земята и дa му го подам.

Честита Коледа на всички ви!

P.S. Лари Стюърт почина броени дни след публикуването на тази статия през 2006 година. Тялото му издържа точно толкова, колкото беше необходимо, за да може да изпълни още една Коледна мисия и да раздаде за последен път в живота си близо 200 000 долара за нуждаещи се непознати на улицата.

Иво Иванов (Канзас Сити)

Posted in За Духа и Душата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Да дариш живот

Аз самата за съжаление нямам право да дарявам кръв, но преди около месец имах възможността да организирам кръводарителска кампания във фирмата, в която работя, и се надявам, че по този начин съм дала своя малък принос в това добро дело.

Всеки здрав човек, навършил пълнолетие, може да дари кръв. Подробна информация за здравословните изисквания и центровете, където можете да дарите кръв можете да намерите на сайта на Българския червен кръст, както и на сайта „Дари кръв“. Процедурата отнема само около 40 минути. Получавате бланка, в която попълвате лични данни и информация за здравословното ви състояние. Преминавате кратък преглед при лекар и бърз тест за определяне на кръвната група и нивото на хемоглобина. И ако след прегледа всичко е наред, самото даване на кръв продължава само 10 минути. Дареното количество е около 450мл. и се възстановява като количество за 24 часа, а като качество за един месец. След кръводаряването получавате „възстановителен пакет“, както и свидетелство, че сте дарили кръв, което ви дава право на два дни отпуск.

Именно тези два дни отпуск може да се окажат и основна пречка, ако решите да организирате кръводарителска акция на работното си място. Поне при мен беше така. Важното е да не се предавате, ако получите първоначален отказ и да сте настоятелни. Компромисното решение, което намерихме, беше акцията да се организира петък сутринта, като този ден се даде платен отпуск, а следващият работен ден, който се полага, т.е. понеделник да е неплатен (поради, което и никой не го ползва). Не е идеално, но при категоричен отказ от мениджмънта да приеме друг вариант, и това е решение.

Ето и още някои съвети, които бих могла да дам в резултат на опита си при организирането на двете кампании:

- Координация с БЧК: не знам дали навсякъде е така, но в София са необходими минимум 10 участника, за да бъде изпратен мобилен екип на БЧК за кръводаряване. Хубаво е да направите една предварителна среща с представители на БЧК. Хората бяха изключително мили, отзивчиви и добри професионалисти. Те ще ви обяснят всичко в най-големи подробности, ще ви дадат рекламни плакати и листовки с информация, чрез които да популяризирате акцията сред колегите си. С тях предварително уточнявате датата на акцията, като точния брой участници можете да им съобщите и по-късно.

- Поговорете с колегите или ако сте в по-голяма фирма, изпратете мейл до всички, за да определите броя на желаещите да се включат в кръводаряването. Бяхме обмислили и варианта да направим анкета сред служителите, но едно е анонимното „да, ще участвам“, а съвсем друго е да поемеш личен ангажимент. Имайте предвид, че винаги ще има 1-2-ма, които ще бъдат възпрепятствани или ще се откажат в последния момент и когато комуникирате с БЧК намалете малко очакваната бройка участници.

- Хубаво е още в началото да дадете на колегите достатъчно информация относно изискванията към кръводарителите и процедурата по даряване, така притесненията, които биха могли да изпитват, ще се уталожат, защото ще са наясно какво могат да очакват. Уверете ги, че при кръводаряването няма риск от заразяване, както и че ако лекарят установи, че има дори минимален риск за здравето им, няма да позволи да дарят кръв. Самите вие трябва да сте подробно запознати с цялата процедура и да сте готови да отговаряте на всякакви въпроси.

- Съставете график. Може да ви звучи невероятно, но като цяло минава по един човек на всеки 7-8 минути. Докато един попълва формуляра, друг минава преглед, а трети дава кръв. Имайте предвид, че някои хора няма да могат да дарят по здравословни причини, затова нека тези, които са по-назад в списъка, имат готовност да се явят по-рано от предвиденото.

- Един ден преди кръводарителската акция изпратете на участниците напомнящ мейл. В мейла включете допълнителна информация относно това как могат да се подготвят за кръводаряването – елементарни неща, като това да са яли по-рано, да пият повече течности и т.н. Приложете и копие от графика и помолете ако някой не може да присъства да ви уведоми своевременно.

- Хубаво е ако можете да осигурите на екипите две зали – една за прегледите и една за самото кръводаряване, но ако нямате възможност, това може да стане и в самите автомобили, които изпращат от БЧК.

- В деня на кръводаряването вашата роля е да посрещнете екипа и да осигурите равномерното протичане на акцията – звъннете на служители, които закъсняват; ако се получат дупки в графика, помолете някой от последните в списъка да мине по-напред и т.н.

- Изпратете благодарствен мейл на всички, участвали в кампанията, включително и на тези, които не са успели да дарят по здравословни причини – важното е, че са изявили желание да помогнат. Дайте информация относно броя на хората, дарили кръв. Можете да приложите и копие от благодарственото писмо, което БЧК обикновено дава.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Благодаря!

Благодаря! Това е вълшебната думичка, която всеки знае и използва. Но замисляме ли се какво е значението й и защо я предпочитаме пред чуждицата „мерси“? Положителният й заряд е многократно по-силен. Всъщност, наред с думата „любов“, това е една от думите с най-силна положителна енергия. Защо ли? Ами защото се състои от две прекрасни части – „благ“ и „даря“. С нея ние отвръщаме на полученото или на направено добро, като „даваме“, „даряваме“ събеседника с благо. А се казва, че сам един Бог е благ. Тоест, благодарейки, ние даваме най-доброто, което съществува и което можем да дадем. Нека благодарим по-често!

Случвало ли Ви се е да прочетете хубава книга или да слушате приятна музика? Със сигурност! А сещали ли сте се, да благодарите на творците, които седят зад тях? Преди известно време се замислих над този въпрос и реших, че винаги ще благодаря, на хората, които са ме направили щастлив или са ме научили на нещо. Откак го правя, не само отвръщам за добрината, но и се сдобих с много нови и прекрасни приятели.

Posted in За Духа и Душата | Tagged | Коментарите са изключени

Еволюция и принципи на живите системи

Творба: Биологията на глобализацията на Елизабет Сатурис
Превод: Николай Георгиев

Доктор Елизабет Сатурис е еволюционен биолог и показва как принципите на здравословни биологични системи могат да се приложат в бизнеса, организациите и глобализацията.

Въведение в холархията

Нека да разгледаме човека, общността, нацията и глобалното човешко общество като живи системи една в друга като матрошки. Тази концепция се нарича холархия. Всяка една относително самостоятелна и автономна жива система, като например клетка, организъм, семейство или екосистема, се нарича „холон“, а „холархия“ се нарича тяхната вместена йерархия.

Да вземем живата система, която е най-интимно позната на всички нас – човешкото тяло. Отдавна знаем, че нашето тяло се държи като общност от клетки, които са организирани като органи и системи от органи. Централната нервна система работи като правителството на тялото, постоянно наглеждаща всички свои части и функции, винаги правеща разумни решения, които служат интереса на цялото тяло. Икономиката на тялото е организирана като една система със справедливо производство и разпространяване, чрез постоянна работа на всички клетки и постоянното внимание за тяхното здраве. Имунната система защитава цялостта и здравето от непознати нашественици. Цялата система може да се погледне като един вид глобална политическа икономика с органите като регионални сектори, техните тъкани като общности, клетките като семейства и родове и клетъчните органели като индивиди.

В последните години микробиологията показва относителната независимост на клетките и техните органели във все по-големи подробности: всяка клетка постоянно взима своите собствени решения, например какво да пропусне и какво не, как да приспособи своето местно производство и разпределителна икономика, кои ДНК сегменти да пренареди или копира, за да поддържа клетъчното благосъстояние, и т.н. Това не е автоматизацията, която преди си мислехме, че съществува!

Виждаме, че нуждите и интересите на отделните клетки, техните органи и цялото тяло трябва постоянно да се преговарят, за да се постигне динамичното равновесие или здравословния баланс на тялото. Ракът е пример какво се случва, когато това равновесие липсва чрез разпространението на определена група от клетки, които не взимат предвид нуждите на цялото, умножавайки се бурно за сметка на тялото като цяло, и най-накрая проваляйки своята собствена цел като го унищожат.

Еволюция на сътрудничеството

В историята на еволюцията на Земята е имало древни същества, които са създали невероятно разнообразен живот, изпълнен с технологическо развитие като например електрически двигатели, ядрена енергетика, полиестер, ДНК пренареждания и световни информационни системи. Те също са създали и са се справили с опустошителни екологически и социални кризи и ни предоставят богатство от уроци, от които бихме могли да се поучим.

Тези същества не са извънземни. Те са нашите малки, но изобилни предшественици – древните бактерии. Ясно е че ние сега сме създали същите кризи, които те са създали преди около 2 милиарда години. Освен това ние се мъчим да намерим същите решения, до които те са достигнали. Решения, които са позволили нашата собствена еволюция и които биха могли сега да подобрят перспективата на нашите далечни потомства, да не споменаваме нашето близко бъдеще.

Удивителните технологии на бактериите, всички от които съществуват и днес, включват:

  • електрическия двигател, който работи чрез добавянето на едно камшиче към въртящ се диск в магнитно поле.
  • запасяването с уран в техните колонии, вероятно за да отопляват общностите си с ядрена енергия.
  • перфектен полиестер, биологично разградим разбира се.
  • сложни градски пейзажи, които можем да видим само с най-новите микроскопи.
  • световни съобщителни и информационни системи, които се основават на способността да разменят ДНК едни с други. Това е първата световна мрежа.

Но въпреки това древните бактерии, както и ние, с тяхната гордост от такива прекрасни технологии са се въвлекли във все по-дълбоки кризи действайки по принципа на победа и загуба, основан на безразсъдното използване на природата и едни други. Удивителната и вдъхновяваща част от историята е, че без помощта на мозъци тези почти невидими, но изключително изобретателни създания са преустроели своя начин на живот от пагубен и конкуриращ се към един творчески и сътруднически.

Кризата е дошла, когато дишащите бактерии са били зависими от ултравиолетовата светлина като критичен елемент в създаването на естествени запаси от храна като захари и киселини, и същевременно фотоорганотрофните бактерии са отделяли огромни количества кислород създавайки атмосферния озонов слой, който е попречил на ултравиолетовата светлина да достигне повърхността на Земята. Лишени от техния източник на храна, високо технологичните дишащи бактерии с техните електрически двигатели за бързо предвижване са започнали да нападат телата на по-големи, по-пасивни ферментиращи бактерии и буквално да ги изяждат отвътре, процес който може да се нарече бактериален колониализъм.

Нашествениците се умножили в тези колонии, докато техните ресурси не се изчерпали и всички бактерии умрели. Без съмнение това се е случило безброй много пъти преди те да се научат на сътрудничество. В един момент от историята в колониите от бактерии дошли и фотоорганотрофните бактерии, които са можели да възобновят запасите от храна ако дишащите бактерии ги повдигнат нагоре към по-светлите води. Може би точно това животоспасяващо използване на слънчевата енергия е породило промяната към сътрудничество. Но в крайна сметка ферментиращите, фотоорганотрофните и дишащите бактерии са успели да допринесат своите уникални способности към общата задача – изграждането на едно взаимно живеещо общество. С времето всяка една от тях са дарили част от тяхното ДНК в централната библиотека и информационен център, който се е превърнал в основата на тяхното общо начинание – огромното, по стандарти на бактериите, клетъчно ядро, от което са съставени самите наши тела и тези на всички земни същества.

Този процес на обединяване на отделни и конкуриращи се същества в една цяло сътрудничество се е повторил, когато ядрените клетки са образували многоклетъчните организми и се случва сега за трети път, когато ние, многоклетъчните хора, сме принудени от еволюцията да създадем една сътрудничеща глобална клетка в хармония с едни други и с другите същества. Това ново начинание трябва да има всеобща глобална демокрация с най-различни участници и да е координирано от централно ръководство, чиито решения и действия са посветени на благосъществуването на всички, както е посветена нервната система на нашето тяло. Всичко по-малко от такова сътрудничество ще ни доведе вероятно доста бързо до изчезването на нашия вид, за да може други същества да поемат тази задача.

Най-важният урок научен по време на еволюцията, често трудно разбираем, е че ако се пожертва едно ниво на холархията, цялата холархия загива. Да разгледаме с един пример от човешкия живот какво точно означава това. Една двойка е холон, в който се намират два отделни холона, партньора. Това е холархия на две нива, едното ниво е двойката, а другото ниво е отделните партньори. Двойката ще оцелее с добро здраве само ако всеки един от личните интереси на трите холона се вземат предвид с другите два. Ако разберете това, ще го видите и ясно в едно семейство. Сега се опитайте в една общност.

Основни черти и принципи на живите системи

Една зряла екосистема, например тропическа гора, представлява един сложен процес на преговаряне между групи от видове, между отделните видове и други части и нива на самоподдържащата холархия, която е съставена от най-различните миниатюрни и огромни видове заедно с въздуха, водата, камъните, слънцето, магнитните полета и т.н. Нека да разгледаме принципите, по които тези преплетени живи системи живеят, за да можем да анализираме нашата глобална криза по-ефективно.

Ако се замислим, ние всички можем да видим такива принципи работещи в нашите тела. И ние ги усещаме и практикуваме добре на семейно ниво. Малко родители биха оставили три от децата си да гладуват за сметка на четвъртото, или малко хора биха украсили една част от своята градина като унищожат другата нейна част. На нивото на нашите местни общности или градове започваме да изгубваме тези принципи, а ако погледнем нашите държави и света, сякаш сме ги забравили изцяло, въпреки факта, че това също са живи системи.

Нека да погледнем един списък от основните качества и принципи на всички здравословни живи системи или холони, били те клетки, тела, семейства, общности, екосистеми, нации или целия свят. Като разберем тези принципи можем да определим здравето на всяка една жива система и да видим къде има недостатъци. Това ще ни покаже как можем да направим системата по-здравословна.

Оставям на читателя да избере сам върху коя жива система да приложи принципите, например семейство, организация или общност, и да анализира придържането на системата към тези принципи. Целта ни е да правим такива анализи, за да разберем по какъв начин тези системи са здравословни и по какъв не. След изброяването на принципите ще направим анализ на тяхното приложение в политическия, икономическия и културния процес на глобализацията, който формира нашето ново „тяло на човечеството“.

  1. Самосъздаване
  2. Сложност (разнообразие на частите)
  3. Вместеност в по-големи холони и зависимост от тях (холархия)
  4. Самопознание
  5. Самоподдръжка (автономност)
  6. Реакционна способност – на вътрешни и външни промени
  7. Обмяна на материя, енергия и информация с други холони
  8. Преобразуване на материя, енергия и информация
  9. Развитие и използване на всички съставни части
  10. Комуникация между всички части
  11. Съгласуване на всички части и функции
  12. Уравновесени договорени интереси между частите, цялото и вместената холархия
  13. Взаимодействие на частите за взаимен принос и подкрепа
  14. Запазване на това, което работи добре
  15. Творческа промяна на това, което не работи добре

Като започнем да проверяваме списъка от принципни виждаме, че въпреки че глобализацията е един сложен, самосъздаващ се и вместен в нашите екосистеми процес, тя не отговаря на повечето от принципите, защото относително малка група от човечеството участва във взимането на решенията и има силата да служи на своите собствени интереси, което става често за сметка на други части от холархията.

Трябва да се запитаме колко добре познава себе си (4), защото самия процес на глобализация досега не е бил напълно осъзнат от поне множеството от хора. Повечето от нас се чувстват отнесени от неговото течение без самото познание какво представлява този процес.

Не взимаме предвид нашата вместеност в и зависимост от други земни холони с всичките им устойчиви екосистеми. Като резултат на това нашата самоподдръжка е ужасно неадекватна. Системата на човечеството използва материята и енергията от екосистемите толкова ненаситно сякаш са просто ресурси оставени за наша полза. Нашето даване обратно към екосистемите допълнително обира материята и енергията вместо да ги възстанови.

Въпреки че нашата човешка система има сложността и разнообразието от елементи общи на всички живи системи, не сме осъзнали това като средство, което да използваме. Точно обратното, ние сме се опитали да направим елементите в човешката система възможно най-еднообразни чрез налагането на западен начин на потребление и други западни културни образци на индустриализация, образование, мода и т.н върху целия свят.

По-добре е да разберем, че монокултурата е едно много особено понятие, което сме внесли в природата и че то не може да поддържа една дълготрайно работеща жива система. Монокултурата се проваля както в земеделието, така и в социалната култура, както в икономиката, така и в религията. Социалната монокултура се основава на старомоден и невеж страх от различието и от рядкостта. Време е да се научим да почитаме и ценим нашите човешки различия като творчески източник.

Като продължим по списъка е очевидно, че нашата световна система на човечеството не работи добре като жива система. Системата нито развива нито използва всички хора (9). Въпреки че нашите комуникационни технологии са забележителни, ние не ги използваме да координираме частите на системата или функциите й (11) по начини, които да спомагат за равновесието на интересите на всички нива на човешката система (12), индивидуално, семейно, общностно, регионално, национално и световно. Също така в системата липсва ясното намерение за взаимен принос и подкрепа (13). А доколкото до запазването на това, което работи добре (14), и творческата промяна при проблеми (15), изобщо не сме свикнали с разбирането, че и двете са нужни части от една система поради разпространения синдром „или-или“.

Равновесие на всички нива

От изключително значение е да не оставим икономическата глобализация да стъпчи интересите на хората и техните местни икономики и екосистеми, защото това би било тежко нарушаване на принципите на живите системи. Местните икономики са холони в холархията на глобалното човечество и трябва да имат силата да преговорят сполучливо за техния собствен интерес с други нива на тази холархия. Решението на сегашната ни неуравновесена глобализация не е да й се противопоставяме, ами да я уравновесим спрямо всички нива в холархията – на глобално и местно, на човешко и природно.

В една здравословна глобална икономика нито един участник няма да може да използва другите само за собствени нужди. Това означава, че местните икономики ще могат да се предпазват от нечестна търговия, и че силните икономики ще позволят това предпазване в техен собствен интерес за една здравословна глобална икономика.

Сътрудничеството е част от системата, както и конкуренцията. Капитализмът счита, че общото благо най-добре се обслужва чрез личния интерес. Но ако личният интерес не е съвместим заедно с общия интерес, тогава обществото, чрез което пазарът съществува, ще се разпадне. Това е отличен пример за разбирането на принципите на живите системи. Животът, свободата и стремежът към щастие трябва да са възможни за всеки един човек в глобалната икономика.

Смисълът на глобализацията и стремежите на човешките общности се изясняват сега и една от задачите ни е да оцелеем като човечество. Ще трябва да докажем че сме пораснали видове, готови да се учат от родната ни планета, имаща четири и половина милиарда години опит в развитието на работещи живи системи. Тези уроци са за наша собствена полза и тази на всички други видове, както и на цялата планета.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Даващият Рожден Ден

Всеки човек се ражда и повечето хора по света празнуват рожденните си дни. Но защо? Празнуваме ли рожденните си дни само за да се съберем и пием, или самият рожден ден означава нещо много повече от това?

Аз вярвам, че рожденният ден трябва да олицетворява човека, който го има. Кой е той? Какъв е неговия живот? Какви са неговите ценности? И това е основата на Даващия Рожден Ден, да го празнуваш по начина, който ти считаш за най-смислен.

Какво цениш? Какво считаш за нещо смислено да се направи? Празнувай го на твоя рожден ден!

Едни хора ще отидат да помогнат на по-бедните деца. Други ще организират веселие с танци и ще съберат пари за дарение. Трети ще се съберат и ще говорят от сърцето си с приятелите си. Всеки един човек по своя начин, но по начин, който олицетворява искренните желания и ценности на човека.

Ако искаме да изградим една нова положителна и смислена култура, то рожденният ни ден, като олицетворение на самите нас, играе директна роля в развитието ни, както личностно така и обществено.

Нека да се замислим как по-най положителен, смислен и вдъхновяващ начин бихме празнували рожденния си ден!

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени