Tag Archives: даване


Менторство и вложение в хора

По-добро вложение от това в хора и в тяхното образование и развитие няма. Радваме се да Ви съобщим, че започваме действия в тази насока. Особено ще се радваме да сме ментори за по-млади хора и да помагаме за развитието им. И тъй като всеки има накъде да се развива, приемаме и ние съвети и помощ от по-опитни от нас самите.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Даваме Любов и Светлина

Здравейте приятели,

установяваме, че в онлайн разпространението на книгите и аудио записите ни липсва нещо много важно: Любовта. И Светлината.

Много хора, особено на запад и особено такива, които създават качествени неща, никога не ги раздават безплатно, защото хората не ги оценяват. А сега ми казаха такова нещо и за България и окончателно ме накараха да се замисля и да търся концепция как да се промени това нещо в обществото.

Ние сме създали общество, в което дори и даването от сърце не се цени! Липсва благодарност. Значи откриваме още едно нещо, което трябва да се промени в обществото. Хората трябва отново да се научат на благодарност. Как може да се промени? Като раздаваме винаги и Любов и Светлина. Когато тях ги има, не може да няма взаимност и благодарност. Всеки от нас знае, че най много се радваме не на големите скъпи придобивки, а на малките неща, подарени от близки хора с много Любов. Точно тази близост липсва в разпространението на книгите ни досега. Трябва да се изгради една близост и взаимност. Това става с предаването на Любов и Светлина.

За книгите ни трябва една начална страница (веднъж формат А5, веднъж А6) с картинка от която непосредствено искри Любовта и Светлината. Например едно голямо сърце от което излизат лъчи (внимание: само пример, не трябва да ограничава). Хубаво е да има още веднъж и надпис от сорта на Любов, Светлина и Благодарност.

Кратко стихче би свършило добра работа към картинката :)

Във всички случаи е хубаво да има и някакви малки символи на Любов и Светлина и на всяка страница.

Може и трите! Както прекрасен дизайн, така и прекрасни стихове. И най-вече да даваме винаги и непрестанно на всички от безкрайната си Любов и Светлина!

Същото важи и за аудио записите. Трябва ни хубава музика, която да звучи тихо на заден фон и да излъчва точно Любов и Светлина. Нея е хубаво да я сложим да се чува тихо и на страницата ни. Това ще превърне четенето от нея и донякъде в приятна медитация.

Любовта и Светлината трябва да изкрят повече и от страницата ни. Нека самият и вид да ги създава …

Приятели, всеки е добре дошъл да даде малко Любов и Светлина в представянето и разпространението на творбите ни. Ще сме благодарни и на най-малкото количество, защото Любовта и Светлината са независими от него. Колкото и малко да има от тях, то те вече присъстват и обгръщат целия свят.

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Томас Мюлер

Томас Мюлер отново не само раздава пас след пас, но и бележи голове. А е едва на 23, футболист в Байерн Мюнхен и в немския национален отбор, където играе с номер 13 (едно число на водач, символизиращо ново начало). Този номер той пое от Михаел Балак. Голмайстор на световното по футбол през 2010. От 2009, от как започва да играе в Бундеслигата няма пропуснат мач. За три сезона има 106 мача, 36 гола и 36 паса. И това при наличието на нападатели като Робен, Рибери, Клозе, Гомес и т.н. Женен, и то от три години. Сгодил се е едва на 18. Отскоро е и посланик на Млади Крила, организация, която помага на изживели психически травми деца.

Човек вдигне ли погледа си и не вижда вече никакви граници.

Това казва Томас и точно така играе футбол. Определено не е най-талантливият и най-добрият футболист. Не е дори и най-умният. Не е най-физически силният и технически добрият. Всички тези качества могат да създадат един добър футболист, но не са достатъчни. Мюлер притежава обаче точно това, което е необходимо не само на терена, но и в живота – положителна нагласа, силна воля, вяра в успеха, неуморимост, желязна дисциплина и постоянство, голямо сърце и пълно себераздаване в името на отбора. Съчетано с малкото необходимата футболна интелигентност и съобразителност. Затова и пиша за него. По това как един човек играе футбол (или друг отборен спорт) може лесно да се разбере каква е Душата му. А тази на Мюлер определено е голяма и може да дава. Той е положителен пример за всички нас. Успехите не идват никога даром, а са винаги резултат от много труд, добро отношение и даване.

Снимките са взети от уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Детска награда за мир 7 – 2011

Статия за Михаела Майкрофт от Детска награда за мир.

Превод за ОМ от английски език: Милена (Меми) Пехливанова

(Към Детска награда за мир 6 – 2010)

Международната Детска награда за мир (Children’s Peace Prize) се връчва всяка година на изключително дете, чиито смели или забележителни действия и мисли са въздействали върху проблеми, засягащи деца по цял свят.

Носител на Международната Детска награда за мир за 2011 г – Михаела (Чаели) Майкрофт, 17г .  Тя е отдадена на правата на децата с увреждания от Южна Африка.

Сн. http://childrenspeaceprize.org/

На 21.11.2011г Детската награда за Мир бе връчена на Михаела Майкрофт (17) от Южна Африка. От петте номинирани деца, които бяха представени от Дезмънд Туту в края на октомври, комисията от експерти избра нея за победител. Наградата й бе връчена от носителката на нобелова награда за мир Майрийд Магуайър. Михаела, наричана още Чаели, получи наградата за отдадеността си на правата на децата с увреждания в Южна Африка и за проекта си „Кампанията на Чаели”.

Чаели е родена с церебрална парализа, заради която функцията на ръцете и краката й е ограничена. Но където другите виждат ограничения, тя вижда възможности. С положителното си отношение тя е вдъхновение за мнозина.

„Надеждата е това, което ни крепи”, казва Чаели в своята реч. „Тя е което ни кара да се стремим към живота, който заслужаваме. Имам надежда за себе си, но имам надежда и за всички други деца с увреждания. Надявам се, че моите действия като активист ще направят света по-отворен и възприемчив към всички хора, не само към хората с увреждания, защото ние всички сме различни и всички имаме нужда да бъдем приемани, независимо от това дали сме с увреждане или не.“

Когато била на 9 години, Чаели започнала да събира пари за електрически инвалиден стол, заедно със сестра си и приятели. За седем седмици те събрали повече от нужните пари, затова Чаели решила да помогне на повече деца. Този проект се превръща в „Кампанията на Чаели” – професионална организация, която годишно подпомага повече от 3000 деца с увреждания в Южна Африка с оборудване, рехабилитация и защита на техните права. Чаели вдъхновява други деца да започват свои проекти и поради това тя е развила програма за посланици на добра воля.

„Мисля, че трябва да вземем умишлено решение да виждаме светлината във всеки човек, който срещаме. Мисля, че трябва да бъдем по-положителни един към друг. Ако виждаме светлината във всеки от нас, вярвам, че ще живеем в един още по-прекрасен и ярък свят”.

Posted in За Децата, За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Съседства

През 70-те и 80-те в некомунистическа Европа е голямата вълна на желанието за самозадоволяването на нуждите. Много хора създават общества и отиват да живеят в отдалечени месности. Дори още по-рано подобно нещо се случва в Сащ – различните хипи движения. Сега постепенно това става силно застъпено и в България и в страните от бившия източен блок в Европа. Развитието на обществото в момента показва обаче ясно, че не това е правилния пък, който ще може да донесе промяната за целите ни общества. Единични инициативи може да успеят, но това води най-много до допълнително разпокъсване на обществото на групички. Излизането от обществото не е решение. Това се казва и в посланията от книгите на Светлината на Диана Мечкова. Още нещо – хората в богатите европейски страни далеч не търсят само чисто физическо задоволяване на нуждите си, а себеразгръщане и пълно себеосъществяване. Нещо, което се постига не само със здрави и много връзки в обществото, но и с добро и разнообразно образование. А знаем, че най-творческите места са най-големите градове, пълни с така наречени млади културно-креативни хора.

И аз, както много други, имах желание да изградя едно самозадоволяващо нуждите си общество на село, но някак си, интуитивно, никога не бях с пълно сърце сигурен, че точно това искам. Сега вече ми е ясно защо и вече виждам много по-добри модели, някои от които представям тук:

1. Така нареченото CSA – земеделие, подпомагано от общините. Става дума за тясно и пряко сътрудничество между производители и потребители. Повече можете да научите от органично. От ОМ, съвместно с органично, подготвяме една книга-ръководство по темата. Това е един модел с бъдеще. Всъщност това е част от бъдещето в задоволяване нуждите на градовете с качествена храна.

2. Градове в промяна – това е съвкупност от най-различни инициативи в градовете, които водят до по-устойчив начин на живот. Едно ново движение, което още търси себе си. Ползата от него е предимно в създаването на мрежата между различни инициативи. Ако то успее да я изгради, ще бъде успешно. Единични дейности не могат да доведат до трайни положителни промени, но тяхното навързване и съвкупност са способни на това. Една любопитна насока са градските градини и градското земеделие. Това е също един от отраслите на бъдещето. Силата му е в това, че се случва в групички, в малки общества и че е лесно и ефективно. А и носи добавена стойност на градовете по ред причини.

3. Съседства – това е един още по-нов модел от Швейцария. Всъщност не е нищо ново – става дума отново за изграждане на общества, но този път не някъде си, откъсното от хората, а направо в градовете, по квартали и местожителство. В този модел виждам и най-добрите възможности за развитие, защото е на местно ниво и сближава непосредствено хората. В егоистичните общества, в които живеем, това няма да стане никак лесно, но е напълно възможно. Защо? Защото умното използване и разпределение на ресурсите намалява значително разходите. Икономически е изгодно. Обедняването на средната класа в Европа рано или късно ще доведе до търсенето на нови модели, с които можем значително на намалим разходите си, без да се лишаваме напълно от потребителския си начин на живот. Разбира се, намаляването на консумацията трябва да върви ръка за ръка с по-разумното използване на ресурсите. Смея да твърдя, че ако хората го правят, то ще могат да живеят само с около 1/3 от средствата, с които го правят сега и то повишавайки значително качеството си на живот. Основната насока е локалната обмяна на ресурси, например място за живеене, енергия, хранителни стоки, превозни средства и т.н. Или казано по друг начин – действия заедно.

Вече бях дал пример за това как хората от един блок, а защо не и квартал, могат да се обединят в едно общо сдружение и да си плащат сметките за вода, ток, боклук и т.н. заедно. Това води до значително улеснение за фирмите доставчици. А и когато се плаща като голям потребител е по-евтино. Така се постигат значително по-ниски цени за потребителите. Още по-важно е, че те влизат в жива връзка по между си и по този начин започва да мислят и действат инновативно и да въвеждат все повече и повече нови модели. Така разходите падат допълнително и въодушевлението нараства. Истинската полза е обаче на съвсем друго място – във взаимността. Създаването на нови, здрави и тесни отношения между хората подобрява качеството им на живот и ги прави щастливи. В същото време живота в един по-обща среда, града, дава възможност и за запазване на достатъчно лично пространство и разстояние между хората, ако има нужда от това. Освен това има възможност и за жива и променяща се навързаност и с други такива групи. Всичко това оживява социалния организъм.

Съчетанието между няколко подобни „градски“ модела ще доведе до едно много по-пълно самозадоволяване на нуждите, тоест независимост, по-евтин и по-качествен живот. Всичко това увеличава значително свободата и възможностите за творческо себеосъществяване на личността и общността.

Снимката е взета от Уикипедия.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

За слепите в Тибет

Когато човек съсредоточи усилията си да търси решения, вместо да вижда трудностите, то винаги се намира път.

Преди години Сабрийе Тенберкен посещава Тибет и остава ужасена от условията, в които живеят слепите деца. Затова създава, заедно с Паул Кроненберг, Кантари – международен институт за социални предприемачи и инноватори. Тази организация дава възможност на хора с недъзи да се обучат и да помагат на други с техните трудности. Повече сведения можете да получите и на Брейлов език без граници. Прекрасен пример за помощ за взаимопомощ и за социално предприемачество. Образованието е под формата на театър от пет части. В първо действие се предимствата и трудностите на идеите за проекти на студентите. Във второ действие се работи на място при някоя от неправителствените организации. Следва практикум в управлението на фирма. В четвърто действие студентите работят върху проекта си и го представят като завършена концепция. Петия акт е приложението на проектите и официалното сертифициране на студентите.

Самата Сабрийе е от Бон, където завършва и образование по азиатски култури, социология и философия. Знае китайски, монголски и тибетски и това обяснява и интереса й към Тибет. Само заради дотук постигнатото можем да се възхищаваме на Сабрийе. Още повече, че и самата тя е сляпа.

Posted in За Обществото | Tagged , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Ние Ви обичаме

Гражданско общество в Израел? Гражданско общество в Иран? Да има и дава своето проявление на страницата „Ние Ви обичаме„, от която са взети и снимките.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Nuru – пресечната точка между фотожурналистиката и социалните промени

Статия: „Nuru: фотoжурналистиката и социалното предприемачество се пресичат“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

ДЖ.Б. Рийд е фотограф, който се превръща в социален предприемач, използвайки нов модел за набиране на средства за устойчиви социални предприемачества. След като собствените му творби се появяват в Ню Йорк Тaймс, Ню Йоркър, Вашингтон Поуст и Блумберг, той създава Nuru, където се пресичат фотографията и социалната промяна.

Dowser: В днешния взаимосвързан свят, в който получаваме новини от всяка точка на Земята и сме все по-наясно с ужасните условия на живот в някои отдалечени краища на нашата планета, каква според вас е ролята на Nuru?

Предлагаме на хората да се докоснат до дълбочината на проблемите чрез творбите на фотожурналистиката. Докато едно списание скоро бива заменено от следващия брой, нашите снимки остават в домовете на клиентите ни завинаги.

Как се стигна до идеята за създаването на Nuru?

Концепцията за Nuru – да дадем нещо на общностите, в които ние, фотожурналистите, работим – дойде след стипендията ми по Фулбрайт в Кения. Както много други фотографи, се почувствах отговорен да помогна на хората, позирали за снимките ми, защото те ми дадоха толкова много от своето време, достъпност, приятелство. Затова, когато приключих проекта си в Найроби, организирах изложба в Бостън и приходите от продажбата на снимките отидоха за неправителствена организация, работеща в общността, чиито членове бях фотографирал. Това се превърна в модел за бъдещата дейност на Nuru.

Става въпрос за организация с идеална цел или за социално предприемачество? Продажбите на фотографиите помагат ли ви да се самоиздържате?

От 2008г. до стартирането на страницата ни за електронна търговия през октомври 2011г. давахме 100% от набраните средства за благотворителност. Но в крайна сметка разбрахме, че за да развием пълния си потенциал, се нуждаем от собствени финансови ресурси. Вместо да зависим от външно финансиране и дарения, решихме да финансираме дейността си с получените приходи. Към настоящия момент приходите от продажба на фотографии се разделят 50:25:25 между партнираща ни благотворителна организация по избор на клиента, фотографа на снимката и проекта Nuru. Така че сме благотворителна организация, но дейността ни включва елементи, които обичайно се свързват със социалното предприемачество.

Как избрахте благотворителните организации, изброени на страницата ви – има ли причина да си партнирате точно с тях?

В Nuru се стремим да набираме средства за високо ефективни неправителствени организации. Първият ни голям партньор беше Acumen Fund, който помага на предприемачи в развиващите се страни да изградят собствен бизнес, отговарящ на нуждите на най-бедните. В партньорство с техните доброволци организирахме по света 11 аукциона за фотографии на тема Достойнство и събрахме близо $150 000. Стартирането на страницата за електронна търговия ни даде възможност да разширим мрежата си от партньорства и затова помолихме Acumen да ни препоръчат други организации с добра репутация за ефективност и прозрачност. Те ни свързаха с по-голяма част от настоящите ни партньори, включително Моливи на надеждата, Архитектура за човечеството и Без повече малария.

От личните ви пътувания и собствената ви работа за международни издания, какво можете да кажете за влиянието на фотографията върху социалния живот – може ли тя наистина да допринесе за осъществяването на социални промени?

Фотожурналистиката винаги е влияела върху общественото мнение. Един от най-добрите примери е огромното влияние, което работата на Филип Джоунс Грифит, Еди Адамс и Ник Ут оказва върху анти-военното движение по време на войната във Виетнам. Има различни начини да разкажеш една история. Единият е да отразяваш настоящите събития, като войната, например, във вестниците, а другият е да описваш тихите моменти на ежедневието чрез не толкова бързооборотни средства. Аз се интересувам от последното. Макар че продаваме фотографии, изобразяващи хората, изправени пред социалните проблеми, с които се борят благотворителните организации, не бихме искали да разказваме история, предизвикваща съжаление. Продавайки фотографии, описващи ежедневието на хората – семействата, малките им борби, традициите и страстите им, ние създаваме връзка между купувача на фотографията и хората, изобразени на нея. Връзка, която се основава на сходство и уважение. А чрез набраните за благотворителност средства ние реално влияем и върху обществото.

Фотографиите на страницата ви са наистина великолепни; как намерихте тези фотографи? И защо всяка снимка е придружена с лична бележка, ръкописно написана от самия фотограф?

Прекрасното в новините е, че ни показват какво се случва на момента. Техен недостатък е, че подобно на изтичащото време, те са неумолими. Толкова много снимки, придружаващи новините, вече са остарели в момента, в който ги видите, и на следващия ден биват заменени от нови. В Nuru ние намираме по интернет страниците на фотографите тези забравени снимки и когато попаднем на нещо наистина специално, го изтупваме от праха и го представяме на света в подкрепа на дадена неправителствена организация. Използваме кратка, ръчно написана от фотографа история на снимката, за да вдъхнем на образа живот и за да напомняме на хората, че нашите фотографии представляват взаимодействието между човека пред обектива и този, стоящ зад фотоапарата.

Posted in За Обществото | Tagged , | Коментарите са изключени

Общото

Темата за общото, за собствеността и притежанието не е от вчера или днес. За термин като commons и приложението му в обществото се е писало много и ще продължава да се пише, също и в ОМ. Темата се върти основно около свободата на данни, информация и знание и патентирането на умения и действия, тоест в ограничаването на стъпките от пътя към успеха само до определен кръг от хора. Това спира развитието и свободата на останалите и творчеството на тези, които притежават въпросните стъпки. За тях вече не си „заслужава“ да се развиват, а е по-изгодно, да защитават това, което вече са постигнали. Обаче едно е да развиваш вече постигнатото, друго е да го защитаваш. Притежанието винаги спъва и ограничава, погледнато от тази гледна точка и то не само притежателя, но и тези около него. Това обяснява и защо не можем да направим крачката от иДея към Действие.

Въпросните теми и трудности са познати от най-древно време и винаги са се оказвали досега препъни камъка на развитието ни. Това се дължи на не разбирането на смисъла и проявлението на думите Свобода и Отговорност. Давам само един пример с едно кратко английско стихотворение от 17 век:

The law locks up the man or woman
Who steals the goose from off the common
But leaves the greater villain loose
Who steals the common from off the goose.

(Законът затваря малките тези,
които на общaтa гъскa посягат,
а свобода дава на онези,
които общото от гъската крадат)

А ето и едно на немски от Диетхард Цилс:
Zwei oder drei,
das ist nicht viel,
bestimmt nicht, wenn der eine blind,
der andere taub und ein dritter lahm ist.

Zwei oder drei,
das ist unendlich mehr als einer allein,
bestimmt wenn der eine blind,
der andere taub und ein Dritter lahm ist.

Denn der Blinde wird das Ohr für den Tauben,
und der Taube wird das Auge für den Blinden,
und gemeinsam tragen sie den Lahmen,
und so gehen sie alle drei, wohin einer allein nicht kommen kann.

(Ах, двама или трима
много не са,
особено тогава, когато единия слепец е,
другият глух, а третия куц е

Но двама или трима
това са много повече от един
и то точно тогава, когато единия слепец е,
другият глух, а третия куц е

Защото слепият ухо е за глухият,
а глухия око за слепецът
и заеднп носят куция
и така заедно вървят трима, където един сам не може)

Стремежът на този пост е да даде две важни връзки, свързани с всеобщите блага и нашето отношение спрямо тях. Ценни източници са Международният Журнал на Общото на английски и Годишната Книга на Общото на немски, която обаче от 2008 година насам вече не се издава.

Тези журнали определено имат своето значение, но много по-важни са действията на сайтове и организации като Wikipedia, които просто действат и създават, развиват и показват общото благо. Светът определено е оцелял, не само защото се е смял, но и защото е играл, изпробвал и предприемал. В този ред на мисли уважение заслужава тази практическа common-игра.

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Добре дошли вкъщи

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно.

„Добре дошли вкъщи“ е надпис, който могат да прочетат на исландски кацащите на летището в Рейкявик. За чужденците на английски седи: „Добре дошли в Исландия“. Такиви надписи в село Риаче, намиращо се на върха на италианския ботуш, няма. Въпреки това бягащите от Африка са добре дошли. Заедно с местните те живеят в разбирателство и пъстро многообразие.

До скоро картинката в Риаче е трагична – зарязани къщи, празни дюкянчета, почти само стари хора. Нищо, че става дума за китно пристанище и плаж – Риаче Марина (Риаче пристанище) – и за средновековно селце седем километра навътре в сушата – Риаче Сюпериоре (Горно Риаче). Училището е било пред затваряне, заради липса на деца. Дори и едно кафе не е имало в селото. Риаче се намира в Калабрия, провинция, в която безработицата е три пъти по-висока, а доходите два пъти по-ниски в сравнение с останалите провинции в Италия. За това не е чудно, че и Риаче опустява.

Днес обаче е друго – училището е пълно с деца, а от новата таверна се чува глъчка. На табелата на селото пише: „Село на пристигането“. За първи път от десетки години повече хора се заселват в Риаче, отколкото го напускат. Но какво се беше променило? Всичко започва преди 12 години, когато силна буря изхвърля на брега една лодка с 300 бежанци-кюрди. За тях Риаче не е цел, а само междинна точка от пътуването им. Не така обаче вижда нещата тогавашния учител и днешен кмет Доменико Лукано. Там, където повечето хора биха видели големи неприятности с нелегалната имиграция, той вижда възможности за оживяване на селото, запълване на празнината, създаване на пъстра общност.

В най-южната част на Мецоджорното (така презрително бива наричан бедния италиански юг), където Тунис е по-близо от Торино, всъщност няма липса на хора, които искат да живеят там. Ако за местните бедността е причина да бягат, то за имигрантите добрия живот в Европа е причина да останат. През 1999 Доменика създава заедно с приятели дружеството Citta Futura (чита футура, град на бъдещето). Благодарение на устойчивата банка в Италия – Banca Etica, която им отпуска заем, успяват да закупят няколко празни къщи. Предоставят ги за домове и работилнички на новодошлите. А те получават правото срещу 400 евро заплащане на месец да се обучат в занаят. Имигрантите се задължават да научат италиански и да участват във възраждането на селото. Всичко се получава и от благодарност местните избират Доменико за кмет. Междувременно в Риаче живеят хора от Етиопия, Еритрея, Сомалия, Сърбия, Палестина, Афганистан, Ливан, Ирак и др. Едно време селото е обитавано от 3000 души, но населението му намалява под 1500. След приемането на имигранти започва да расте и вече е над 2000, от които около 250 са имигранти. Както се вижда, новодошлите повличат със себе си и любопитни италианци или връщат част от напусналите го жители.

Фотографът Джована дел Сарто публикува книгата Oltre la Patria/Beyond Homelands, Отвъд Дома, в която документира процесите в селото. Обобщително тя казва: „Жителите се радват на съживяването на селото. Местните старци се радват на обществото на младите чужденци.“

Чрез новите жители се съживява не само селото, но и традиционните занаяти. Освен това вече съществува и хранителна кооперация – Il borgo e il cielo (Селото и небето), които произвеждат регионални био стоки. Друга кооперация пък се занимава с извозването на боклука, традиционен италиански проблем. Това става с прости средства – с две магарета. Животните не се експлоатират, а боклуците се изхвърлят и преработват разделно. Селото вече може да се похвали и с филм за историята на съживяването си и фестивал на културите. Именно този холивудски филм прави Риаче известно. Междувременно Доменико е номиниран за един от най-добрите кметове в света и дори е предложен за нобеловата награда за мир. По-важни са обаче местните процеси, които са се задвижили. Няколко от околните села започват подобни проекти. А регионалното правителство в Калабрия дори приема нови закони за опростяване на приемането на чужденци.

Всичко звучи като приказка. Ами, да се запитаме, няма ли и трудности, омраза към новодошлите? Не. Единствено калабрийската мафия, Ндрангетата, има много против възраждането на селото и измъкването му от лапите й. И както винаги не седи да гледа бездейно. Малко преди изборите е стреляно за сплашване по вратата на дружеството на Доменико, а по-късно са отровени и кучетата му. Доменико знае каква би била следващата стъпка на мафията, но не се предава. Дори напротив, отново е избран за кмет, а местни хора на изкуството окрасяват селото в пъстри цветове в чест на жертвите на организираната престъпност. Могат да се видят надписи като „Ние оцветяваме ръцете си срещу мафията“. А до тях отпечатъците на ръцете на Доменико и много други. Риаче прави светът по-малък и по-добър. И щом там е възможно, то защо да не е възможно и в много български селца?

Posted in За Обществото | Tagged , , , | Коментарите са изключени