Category Archives: За Тялото


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Пет пръста

Пет пръста на ръката,
те могат да броят,
пет пръста, брат до брата,
работят и строят.

Палецът е първи брат,
и здрав, и работлив,
има той добър захват
и почерк най-красив.

Показалец – втори брат,
пътя ни показва:
ще живеем в благодат,
щом реда се спазва.

Средният е трети брат,
от всички най-висок,
силен, снажен, с дълъг врат,
такъв създал го Бог.

Ето го, четвърти брат,
казват бил без име,
но добре ни е познат
и незаменим е.

Петият, най-малък брат,
нарича се кутре,
но макар и най-отзад,
той служи ни добре.

Пет пръста на ръката,
те пишат и творят,
пет пръста, брат до брата,
с добро ще ни дарят.

Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

Реч на Синди Дуеринг

Реч на Синди Дуеринг при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Речта е прочетена от Джим Дуеринг.

Уважаеми говорител на парламента, членове на Шведския парламент, уважаеми председател на Фондацията за цялостен житейски принос,

Бих искал да благодаря на всички от Фондацията за цялостен житейски принос за вдъхновяващия ви труд и за честта, която ми оказвате с тази награда. За мое голямо съжаление не мога да присъствам на церемонията, за да ви благодаря лично. Благодаря ви за признанието към моята дейност и за това, че чрез тази награда привличате внимание към тихият, но бързо разрастващ се проблем, свързан с химическите наранявания, включително остра чувствителност към химически вещества, или MCS. Ако подобен проблем не съществуваше, нямаше да я има и моята организация, защото нямаше да има нужда от нея.

Не мога да кажа, че бих се заинтересувала от въпроса за химическите наранявания, ако не бях станала преди 12 години жертва на тежко погрешно приложение на пестициди в апартамента ми. Това събитие ме накара да проуча по-подробно проблема и това, което научих необратимо промени живота ми.

До онзи момент аз бях изключително здрава, занимавах се с няколко вида спорт и следвах медицина. Отравянето доведе до няколко здравословни проблема, включително припадъци, реактивно заболяване на дихателните пътища, разстройство на метаболизма на порфирин, автоимунни проблеми, неврологично увреждане и увреждане на бъбреците. Получавам пропадъци и тежка бронхиална реакция при излагането на дори и минимални количества химикали, като тези, срещащи се в парфюмите и перилните препарати. През последните години здравето ми непрекъснато се влошава, отчасти поради невъзможността напълно да бъде избегнат контакта с химикали. Здравословните ми проблеми са необичайно остри и специално построеният за мен дом, чиито въздух непрекъснато се филтрира, се е превърнал в животоподдържаща система, която не мога да напускам.

Първоначално проучванията ми бяха насочени просто към търсене на отговори за собственото ми положение, но в последствие бях мотивирана от дълбока загриженост и за други типове химически наранявания, особено след като много хора започнаха да се свързват с мен, търсейки информация. През 1986г. бе основана изследователската ми организация, като естествен отговор на огромната нужда от помощ и достоверна информация. Колкото повече научавах и колкото повече се задълбочаваха изследванията ми, толкова по-плашещи изглеждаха последствията за обществото и за бъдещето ни. Освен статистиката и изследователската дейност за случаи на рак, сърдечно-съдови заболявания, неврологични проблеми, заболявания на дихателната система, имунотоксичност, вродени дефекти и репродуктивни проблеми, причинение от различни химически вещества, особено притеснителна е липсата на данни за безопасността на над 75 000 вида химикали, залели обществото ни след Втората световна война. Според изследователските доклади липсват дори и най-елементарните тестове за токсичността на 75% от най-често използваните химикали в търговска употреба.

Д-р Кенет Олден, директор на Националния институт за здравето на околната среда в САШ, наскоро изрази дълбоката си загриженост за регулаторните проблеми, които водят до тестването на само 10 от общо 1500 нови химикала, които навлизат в употреба всяка година. Пълното преглеждане на биотестовете, провеждани от агенцията, отнема пет години и струва 2.6 милиона долара само за един химикал. Според до-р Олден „един от проблемите е в разчитането на остарели вярвания, стари експериментални модели и неадекватна информация.” Той изразява загриженост и за това, че тестовете не вземат под внимание възможните синергични ефекти от сложните химически смеси в затворените помещения в индустриализирания свят. Замърсяването на въздуха в помещенията нанася огромни щети на обществото, както икономически, така и физически. Според първоначалните оценки на ЕРА, само в САЩ потенциалното икономическо влияние на замърсения въздух в затоврените помещения, възлиза на милиарди долари.

Сред този гигантски токсичен експеримент върху човешката раса, се зароди сравнително новият феномен MCS. През 1962г. при внимателно разработена поредица от двойно заслепени експерименти, д-р Елоиз Кайлин доказа, че MCS е реален физиологичен проблем, който може да бъде доказан, чрез обективни тестове. Въпреки това не бе отпуснато финансиране за последващи изследвания и въпросът за MCS бе превърнат в един безсмислен дебат между различни медицински специалист и всичко това за сметка на пациентите. Бе изгубено твърде много ценно време, докато броят на засегнатите продължаваше да расте в световен мащаб, предизвиквайки противоречия на всеки един континент. Породените от MCS болестни състояния се разпространяват все повече навсякъде по света, в противен случай нямаше да ги има тези дебати.

Само благодарение на информация, предавана от уста на уста, нашата организация бързо нарастна до 5000 члена от 25 държави. Всеки месец получаваме над 500 запитвания за информация относно здравословни проблеми, предизвикани от токсични химикали. Редовно работим със здравни служители в много държави и по тяхно желание сме осигурявали информация не само на различни агенции в американското правителство, но и на представители на чуждестранни правителства. Изследванията и международните доклади показват, че MCS засяга хора с различен икономически, образователен и социален статус в 36 различни страни и броят на пострадалите продължава да расте не само в индустриализираните страни, но и в изолирани места, като селските райони на Южна Африка. Само една болница във Великобритания вече е прегледала над 12 000 пациента, страдащи от свръхчувствителност към различни химикали и продължава да се сблъсква с 1000 нови случая всяка година. В САЩ според дооклад, изготвен през 1981г. от Националната академия на науките, около 15% от населението може да има повишена чувствителност към химикали. По-скорошни изследвания сочат, че тези проценти вероятно са нарастнали до 1/3 от населението на страната. Въз основа на тези данни, едно проучване показа, че 4,1% от населението (или 10.9 милиона дупи) са най-тежко засегнати и почти ежедневно страдат от различни реакции, предизвикани от силна чувствителност към различни химикали.

Разочаровани от бездействието на правителството, независими изследователи проведоха клинични изследвания, използвайки обективни тестове в различните си специалности. Макар почти всички рутинни клинични тестове и лошо разработени протоколи да пропускат здравословните проблеми на страдащите от MCS, по-задълбочените изследвания показват наличието на сериозни проблеми в почти всички органи на засегнатите. За физиологичните симптоми на MCS са открити поне три обещаващи животински модела. Особено притеснителен факт, който бе разкрит с годините, е, че MCS не само не може да бъде излекуван, но и болестта прогресира, ако не бъде намалено излагането на вредни химикали. Избягването на химикалите е единственото универсално лечение и, но дори и тези, чието здравословно състояние значително се подобрява, не могат да се върнат към предишната си обкръжаваща среда и нива на излагане на вредни химикали, причинили болестта им. Когато се свържат с нас, повечето хора вече са толкова болни, че са превърнати в инвалиди. Тяхната кариера е била унищожена, техните спестявания са били изгубени в безсмислени лечения и посещение на лекарски кабинети, животът, който някога са имали, е бил разрушен. Те отчаяно се нуждаят от помищ, за да оцелеят физически и финансово. Кандидатстват за помощи за инвалиди и компенсации за работници и се борят за права, които никога не са мислили, че ще им бъдат отнети. Част от тях съдят производителите на химикалите, които са ги отровили, но повечето са толкова отчаяни, че дори и не им хрумва да напрвят подобно нещо.

Макар че не може да им върне предишния живот, организацията ми поне им осигурява надеждна информация, с която съм се сдобила през годините, изчитайки множество рецензирани медицински доклади и правителствени документи. Аз изследвам съответния въпрос и обобщавам най-значимите медицински изследвания и правна информация, чрез издаваният от мен Medical & Legal Briefs: A Referenced Compendium of Chemical Injury, който е достъпен както за специалисти, така и за обикновени хора.

Очевидно обществото не може просто да се отдръпне от пазара на десетки хиляди непроверени химикали, промъкнали се във всеки аспект на живота ни, но правителствата могат заедно да спрат да позволяват на стотици нови, непроверени химикали да достигат до пазара всяка година. Всяка държава може да положи усилия да промени настоящите тенденции в световните търговски споразумения, които водят до намаляване на фирмената отчетност и не позволяват на отделните страни да налагат своите правила, що се отнася до токсичността на химикалите. Правителствата могат да окажат натиск и да не позволяват на пазара да бъдат пускани нови химикали, докато те не бъдат внимателно тествани. Могат да превърнат тестването на пределно допустимите нива химикали в основен приоритет и да създадат икономически стимули за производителите, търсещи по-безопасни алтернативи и прилагащи вече съществуващите такива. Те могат да насърчат хората да използват многобройните по-безопасни потребителски продукти, методи за борба с вредителите и строителни материали, които се предлагат на пазара. Те могат да изберат да се изправят срещу проблема на MCS, провеждайки изследвания и финансирайки добре организирани проучвания, използвайки като начална точка вече проучените и документирани случаи на пациенти, страдащи от MCS.

Много хора са изгубили надежда, че е възможна широкомащабна промяна, защото различни заинтересовани страни се борят яросто срещу нея. Но краткосрочните печалби могат бързо да променят бъдещето ни. Икономическите разходи за една подобна промяна ще са високи, но цената на игнорирането на влиянието на химикалите върху човешкото здраве бавно, но постоянно става още по-висока, заплашвайки самите основни на обществото ни. Устойчивото бъдеще включва и човешкото здраве.

Бих искала да благодаря на семейството си, на служителите на организацията ми, на приятелите, които ме подкрепят, на доброволците, които правят услугите, които предоставяме, възможни, въпреки влошеното ми здраве. Бих искала специално да благодаря на Синтия Уилсън, Изпълнителен директор на Информационната мрежа за химически наранявания (CIIN), за това, че споделя своята визия, насърчаване и приятелство с мен по време на безкрайните часове, които прекарваме заедно, работейки и търсейки начин да помогнем на хилядите хора, страдащи от MCS. След като дълги години работиха заедно, организацията ми Environmental Access Research Network, или EARN, се сля с CIIN през 1994 и се превърна в неин изследователски отдел. CIIN/EARN е организация с идеална цел, ръководена от и за пострадалите от различни химикали. Не получаваме финансиране от правителството и се издържаме основно с дарения на своите членове. Разширена и рецензирана версия на тази реч ще бъде предадена за публикуване.

От името на пострадалите от различни химически съединения и на страдащите от MCS, ви благодаря за това, че позволихте гласа ни да бъде чут и за връчената награда.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Реч на Георге Витулкас – част 2

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Днес бих искал да направя и още една прогноза. Ако конвенционалната медицина не се вслуша в нас и не промени радикално практиката и логиката си относно употребата на химически лекарства; ако не промени насоката на своите изследвания, скоро болестите ще достигант до самата сърцевина на организма – неговата нервна система, и цялата земя ще се насели с хора, страдащи от психически заболявания.

Не очаквам този теоретичен модел да бъде разбран или оценен от медицинските власти, но мисля, че отсега нататък нямаме извинение за пренебрежението си към така наречените странични ефекти, до които води конвенционалното лечение.

Пълното обяснение на моите твърдения е публикувано в тезата ми, наречена „Нов модел на Здраве и Болести” или „Ново измерение в медицината”.

Много съм доволен и съм дълбоко благодарен на журито на Наградата за цялостен житейски принос за това, че ми даде възможност да изкажа своето предупреждение към света и ще бъда изключително щастлив, ако благодарение на това предупреждение страданието на човешките същества бъде облекчено.

А сега бих искал да ви представя някои от постиженията на моята дейност.

В момента пиша хомеопатична фармакология, наречена Materia Medica, като вече са готови осем тома, а още толкова предстои да бъдат подготвени.

През последните 30 години преподавам класическа хомеопатия на лекари и здравни работници. Привлякъл съм хиляди от тях, особено от Европа и САЩ, към калсическата хомеопатия на Ханеман.

Помогнъл съм на своите студенти да основат по света няколко преподавателски центъра по класическа хомеопатия, за да преподават и те.

Заедно с Университета Намур в Белгия, създадохме експертна компютърна система, която имитира мисленето ми при анализа на сложни случаи. Тази компютърна система помага на хомеопатите при разрешаването на трудни въпроси.

През 1995г., когато основах Международната академия по класическа хомеопатия на гръцкия остров Алонисос в Егейско море, за мен това бе една реализирана мечта. В тази институция аз ще преподавам от А до Я всички материали, които съм представял през последните 20 години по време на различни семинари, провеждани из цял свят. Започнах да преподавам на една интернационална група, както и на две групи с руски и италиански лекари.

За мен е истинско удовлетворение да видя как 2500 години след Хипократ, лекарите идват на един гръцки остров, за да се обучават в според мен най-напредналата форма на лечение.

Бих искал да споделя с вас и личния си опит.

Роден съм в Атина през 1932г. По време на Втората световна война изгубих осем от членовете на семейството си, включително и двамата си родители. Още от 11-годишен трябваше да работя усилено, първо за да оцелея, а след това – за да уча.

Още оттогава изглежда съм се научил да мисля самостоятелно и да разрешавам сам проблемите си, без да моля другите за помощ. Във всеки случай по време на онези труднивоенни години никой не можеше да предложи помощ. Друго събитие в живота ми, белязало по-нататъшното ми развитие, бе че поради недохранването по време на онези гладни години в Атина, когато станах на 16, развих сериозно заболяване на гръбначния стълб.

В продължение на 12 години живях в полка, отказвайки да приема традиционното лечение, което докторите ми предлагаха през 1984г., предупреждавайки ме, че в случай на операция има много голяма вероятност да остана парализиран. Живеех с тези болки и продължавах да работя усилено, за да издържам себе си и сестра си и за да плащам образованието си. И така докато през 1960г. не попаднах на хомеопатията.

Първата книга за хомеопатията, която прочетох, бе като откровение. Проучих всяка налична информация. Посещавах разлирни хомеопатични колежи, но бях напълно разочарован от ниските стандарти на преподаване. Чувствах, че хомеопатията заслужава да бъде преподавана по-сериозно, да бъде представяна по-добре, но най-вече да дава по-добри резултати. За да се случи това, чувствах, че трябва да разреша за себе си хилядите въпроси относно хомеопатията и представянето й пред света, гъмжащи в ума ми.

Ставайки свидетел на човешкото страдание в хилядите медицински случаи, които съм разгледал, мога да кажа, че от състрадание към пациентите си, съм изпитвал заедно с тях каква ли не болка. Преглеждайки ги, усещах какво означава да страдаш умствено, емоционално и физически. Желанието да помогна и идеята ми, че това може да стане чрез хомеопатията, вдъхнови усилията ми в онези първи дни и ми вдъхна надежда в изпълнените с болка нощи.

От своя болезнен опит научих, че здравето е „ценност”, която много малко хора в западния свят притежават. Стигнах до заключението, че здравето може най-добре да се опише с думата свобода:

- свобода от болка на физическо ниво; усещане за благоденствие;

- свобода от силни страсти на емоционално ниво; усещане за ведрост и спокойствие;

- свобода от егоизъм на умствено и духовно ниво; лична връзка с Истината или с Бог.

Видях на колко много хора не само им липсва подобно здраве, но и често живеят в страх, болка, депресия, психическо разстройство или отклениение. Всички те трябваше да приемат химически лекарства, за да могат да функционират що годе нормално.

Но усещам и отчаянието на хората, чиито викове остават нечути. Конвенционалната медицина твърдо се противопоставя на информацията, която идва от нас, дори и не иска да я чуе, да започне диалог, да се възползва от нашите знания. Дори Шведската асоциация на медиците реагира негативно на новината за връчването на тази награда на мен.

Но ако помислим за незначителността и краткостта на нашия живот от една страна, и за безкрайността на космоса и неговата еволюция, от друга, осъзнаваме, че тези противоречия и сблъсъци, породени от егоистични интереси, алчност или не сигурност, не трябва да пречат на усилията ни и на стремежа ни да помогнем на човечеството.

Най-голямата съпротива срещу хомеопатията, която е най-евтиният начин за лечение, идва от страна на фармацефтичната индустрия, и бих казал, че международните закони би трябвалол да забранят на тези компании да печелят от продажбата на лекарства. Мисля, че едва тогава ще има надежда за промяна.

Ако лекарите продължат да пренебрегват откритията на Ханеман, те не само ще изпуснат огромната възможност за създаване на една здравна система, насърчаваща и грижеща се за здравето, а от там и за хармоничния и мирен живот на земята, но и ще бъдат обвинени от бъдещите поколения в престъпна небрежност и  късогледство.

Вярвам, че на човечеството му предстои дълга борба за истинското здраве и искрено вярвам – поради натрупания до момента опит – че хомеопатията може да предложи решение на този проблем.

Чувствам, че през последните 36 години на безкомпромисни усилия за доказване на действието на тази прекрасна терапечтична система, напълно съм изчерпил силите си. Дори бях готов да се откажа от тази неравностойна битка. Но тази награда промени нещата и подобно на Ханеман мога да кажа, че не съм живял живота си напразно.

Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

Реч на Героге Витулкас – част 1

Реч на Георге Витулкас при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа, приятели,

Бих искала да благодаря на журито на Наградата за цялостен житейски принос за високата чест, която ми оказва, връчвайки ми тази награда. Това е вид признание към класическата хомеопатия, както и към студентите ми, работещи с голям ентусиазъм и отдаденост за правилното приложение и преподаване на тази терапевтична система.

Когато преди 36 години в Южна Африка започнах да се занимавам с хомеопатия и успешно излекувах – за моя голяма изненада – доста голям брой прациенти, страдащи от хронични болести, реших да потърся къде човек може да получи формално обучени по един толкова ефективен терапевтичен метод. Бях напълно изумен и разочарован, че тази тема не се преподава в нито един Европейски или Американски  медицински университет; а в Индия и Мексико се преподават само най-основните принципи.

И не само това, но скоро научих и че в почти целя западен свят хомеопатията си остава изцяло на ръба, извън общественото внимание и повечето страдащи хора изобщо не подозираха за съществуването й и за възможните терапевтични ползи, които тя носи.

През своите 36 години практика съм бил свидетел на терапевтичното й влияние в над 150 000 случая и сметнах, че причината хомеопатията да е така пренебрегвана от нашето общество, се дължи на една почти необяснима особеност на нашата природа, а не на човешкото пренебрежение.

Основният принцип на хомеопатията – „similia similibus curentur“, или „подобното се излекува от подобно“ – е споменат още от Хипократ, но едва в началото на 19-ти век немскят лекар Кристиан Самюел Ханеман го превръща в терапевтична методология. Когато за пръв път чух за хомеопатията през 1960г., тя бе на същото ниво на развитие, на което я бе оставил Ханеман преди 150 години.

През 1963г. вече си бях убещал да направя всичко по силите си, за да я развия напълно и да я представя пред света в пълното й достойнство. Заех се с тази задача, защото по това време вече бях осъзнал, че никой друг няма да я свърши. Най-вероятно защото никой не виждаше потенциала й да помогне на човечеството. Оттогава съм посветил цялото си време и енергия на съживяването на класическата хомеопатия, преподавана от Самюел Ханеман, на развитието и в цялостна наука и на представянето й пред света с всички нужни доказателства за действието й. Смятам, че и до днес не съм се отказал, нито съм се разколебал в изпълнението на тази задача.

След няколко години практика и след няколко хиляди прегледа, започнах да проучвам всички тези случаи, всички тези човешки, медицински трагедии, които бяха привлякли вниманието ми, и се опитах да дам отговори на множество объркващи въпроси. Оттогава съм написал няколко книги, които според мен са дали отговор на много въпроси и са изяснили много проблеми, останали неразрешени в хомеопатията.

Това неуморно проучване и изследване доведе до структурирането на нов теоретичен модел, който дава изцяло нова насока и измерение на медицинската мисъл. Смятам, че за първи път са изяснени правилата на една „енергийна” медицина, обхващаша неуловимата сила, криеща се зад медицинските феномени в живите организми.

Аз формулирах законите, ръководещи Здравето и Законите и стоящи в основата на терапевтичната система, за да може терапевтът да знае дали при дадено лечение пациентът се подобрява или влошава.

Според този модел светът и особено конвенционалната медицина се движат в погрешната посока що се отнася до терапията.

Разбирам, че звучи странно – дори своеволно, претенциозно и несериозно подобна критика към конвенционалната терапия да идва от човек, който няма медицинско образование. Но фактите са по-ясни от предразсъдъците и когато става дума за толкова важни и належащи въпроси, може би медицинските власи ще трябва да се вслушат в човек, който има опит в лечението на над 100 000 пациента, пациенти, на които конвенционалната медицина не само не е успяла да помогне, но и често е станала причина за страданието им.

Според мен човешките болести никога не са били лекувани правилно от конвенционалната медицина; напротив – били са лекувани погрешно, чрез подтискане и макар симптомите да са изчезвали, реалната болест се е развивала и е засягала вътрешността на организма – централната и периферна нервна система.

Нека ви дам само няколко примера, за да решите сами.

Множествената склероза, болест, която в крайна сметка оставя жертвите си напълно парализирани, засяга хиляди хора в западния свят. Но е напълно непозната в Африка, Азия и Южна Америка, които не са имали „щастието” да се възползват от западната медицина.  Амиотрофичната латерална склероза, ужасна болест, засягаща невромускулните системи, също е непозната на жителите на тези континенти. Миопатията и мускулната дистрофия също се срещат само на запад. Епилепсията, широко разпространена в западния свят, рядко се среща в останалите страни.

Неврозата, компулсивната невроза и като цяло психичните заболявания, от които страдат милиони хора в западните страни, са почти непознати в други части на света, които не се радват на „ползите” от съвременната медицина и ваксинациите. Хореята и кушища други разстройства на нервната система също са им непознати.

Моделът предполага, че всички тези хронични болести, включително сенна хрема, астма, рак и СПИН са резултат от погрешни интервенции в организма от страна на конвенционалната медицина. Според този модел, имунната система на населението в западните държави, е била разбита в следствие на приема на силни лекарства и ваксинации, и поради това е станала податлива на болести навлизащи все по-дълбоко и по-дълбоко в централната и периферната нервна система.

Накратко, според този модел конвенционалната система вместо да лекува болестите, води до дегенериране на човешката раса. Много е лесно да си помислите, че ако конвенционалната медицина наистина лекуваше хроничните болести, днес на запад бихме имали едно физически, психически и емоционално здраво общество.

Благодарение на този модел още през 1970г. предсказах появата на СПИН, казвайки пред група лекари в Атина, че ако конвенционалната медицина продължи да използва антибиотици по същия начин, ще дойде момент, в който имунната система ще се срине и ще се появят нови, нелечими болести. Това беше злощастно, но точно и навременно предсказание за появата на СПИН.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Менструационни чашки

Знаете ли, кои са едни от продуктите, които най-много пълнят депата ни за отпадъци? Памперсите и дамските превръзки / тампони. И за едните и за другите има различни природосъобразни и естествени заместители. И докато вместо памперси само до преди 20 години се използваха съвсем други, естествени продукти, то за дамските превръзки и тампони изглежда сме позабравили какви други възможности има. Ето няколко страници за така наречените менструационни чашки за многократна употреба:
- Лунет
- Ръби къп
- МеЛуна

Вече жените ще кажат кое доколко е удобно и върши работа.

Posted in За Тялото | Коментарите са изключени

366 маратона за една година

Датчанката Анет Фредсков тича в рамките на една година всеки ден средно по един маратон. Това тя не прави просто от някаква приумица, а защото преследва мечтата си. Преди известно време се разболява от уж нелечима множествена склероза и разбира, че трябва да промени живота си и най-вече да се развива личностно като се стреми към мечтите си. Повече можете на научите на страницата й.

Posted in За Тялото | Коментарите са изключени

Георгос Витулкас – за развитието на хомеопатията в Европа

Статия: Георгос Витулкас (Гърция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния му принос към възраждането на хомеопатичните познания и обучението на хомеопати според най-високи стандарти.“

Георгос Витулкас е роден в Атина през 1932г. Учи хомеопатия в Южна Африка през 1960 и продължава обучението си в Индийския институт по хомеопатия през 1966г.

През следващата година Витулкас се завръща в Гърция и започва да практикува хомеопатия и да обучава малка група гръцки лекари. Успехът на тези първи хомеопати привлича вниманието и на други лекари и през 1970г. е основано Атинското училище по хомеопатична медицина. Училището, преименувано на Център за хомеопатична медицина, е посветено изцяло на обучението на лекари. През 1971г. е основано първото Сдружение на гръцките хомеопати, а година по-късно Витулкас започва да издава на гръцки език списание „Хомеопатична медицина”. През 1976г. се провеждат първите Международни семинари по хомеопатия в Гърция. От тогава до сега подобни семинари се провеждат всяка година и в тях участват специалисти от поне 20 държави.

През 1994г. Витулкас създава на гръцкия остров Алонисос Международна академия за класическа хомеопатия. Целта й е да осигурява следдипломна квалификация за здравни специалисти от цял свят. Понастоящем, като директор на Атинския център, Витулкас ръководи екип от 30 лекари, които практикуват хомеопатия и същевременно се обучават под негов надзор. Витулкас превръща хомеопатията в наука, уважавана от медицинските специалисти, и страната му става един от водещите центрове за хомеопатия в западния свят.

Книгите на Витулкас, „Хомеопатия: медицината на новия човек” (Arco, New York, 1979), написана за широката публика, и „Науката за хомеопатията” (Grove Press, New York, 1980), за здравни специалисти, са преведени на 20 езика и оказват огромно влияние за разпространението на хомеопатията по света. Книгата му „Нови модели на здраве и болест”, публикувана на немски и английски език през 1991г., критикува конвенционалната алопатична медицина и поставя основите на нова парадигма.

Основният стремеж на Георгос Витулкас е разпространение на хомеопатията из целия свят. Една от главните му цели е създаването на медицински колежи по хомеопатия в САЩ и Европа, където знанията в тази сфера да бъдат предавани на най-високо ниво. Едно от големите постижения на Витулкас е компютърната програма Vithoulkas Expert System и поредица от видео-уроци, съставени от негови лекции. До момента са продадени над 1000 копия от тази програма и благодарение на нея класическата хомеопатия достига до множество обикновени студенти.

Днес Витулкас пише нова хомеопатична Materia Medica Viva в 16 тома, която ще включва всички съвременни познания и неговия личен опит, натрупан благодарение на над 150 000 прегледа, извършени в Центъра в Атина. Първите шест тома са публикувани на немски език, като предстои и превод на английски. Витулкас продължава да се занимава с преподавателска дейност, както в Гърция, така и в чужбина. 

С разпространението на хомеопатията в много други държави, все повече хора оценяват приноса на Витулкас за налагането й като наука, която може значително да подобри човешкото здраве и благоденствие.

Цитат

„За мен е особено удоволствие, че 2500 години след Хипократ, хора от цял свят идват на един гръцки остров, за да се обучават в, според мен, най-добрата съвременна форма на лечение.“

Георгос Витулкас

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Синди Дуеринг – за влиянието на химикалите върху здравето

Статия: Синди Дуеринг (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че поставя личната си трагедия в услуга на човечеството, като му помага да разбере и да се бори с рисковете от употребата на токсични химикали.”

Синди Дуеринг е родена в Бисмарк, Северна Дакота, през 1962г. През 1985г. тя е обещаващ студент по медицина, но сериозно натравяне, причинено от използването на пестициди в апартамента й, слага край на мечтите й. Тя развива силна чувствителност към химикали и дори излагане на минимални количества й причинява пристъпи на конвулсии и припадъци. Пристъпите стават толкова силни, че тя вече не е в състояние да напуска почти херметично затворения си дом, изграден от нетоксични материали в пустите равнини на Северна Дакота. Дишането на непречистен въздух води до отказ от функциониране на бронхите й, а посетителите й трябва да следват дълга процедура по изчистване, за да не внесат замърсители в дома й.

През 1986г. Дуеринг основава Environmental Access Research Network (EARN), на която дълго време е директор. През 1994г. организацията се слива с Chemical Injury Information Network (CIIN) и се превръща в неин изследователски отдел. CIIN е организация, която подпомага и защитава правата на пострадалите при инциденти с различни химически съединения. Тя има 5000 члена от 35 държави. Дейността й е свързана с повишаване на обществената информираност, изследвания на чувствителността към комбинации от химикали и насърчаване на участието на пострадалите от химически инциденти в обществото.

EARN притежава една от най-големите частни библиотеки с книги, описващи връзката между различни химически съединения и човешкото здраве. Една от основните цели на организацията е да осигури достъп до научна, медицинска и правна информация на професионалисти и експерти, работещи в сферата на здравеопазването и правото (адвокати и вещи лица), както и на обикновените граждани. С помощта на EARN Синди Дуеринг пише и публикува „Environmental Access Profiles” и излизащото на два месеца списание „Medical & Legal Briefs: A Referenced Compendium of Chemical Injury”.

CIIN/EARN се смята за една от водещите световни организации в тази сфера и работи със здравни специалисти и с правителствата на много държави. Програмата за околна среда на ООН и ЕС също признават важността на нейната дейност. През 1991г. Агенцията за тоскични съединения и Регистъра на заболяванията предоставят на CIIN финансова помощ за да информират обществото относно вредното влияние, което дори и малки количества химикали, оказват върху човешкото здраве.

През 1994г. CIIN/EARN създават управителен комитет към Националната коалиция на пострадалите при химични инциденти. През 1996г. организацията основава Фонд за изследване на влиянието на комбинации от химикали върху човешкото здраве, който финансира рецензирани изследвания на физиологичните причини за засилента чувствителност към химикали. След смъртта на Синди Дуеринг, фондът е преименуван на Фонд за изследване на влиянието на комбинации от химикали върху човешкото здраве Синди Дуеринг. CIIN/EARN е организация с идеална цел, която не получава държавно финансиране и работи основно благодарение на частни дарения.

Целта на Дуеринг е да подтикне обществото да преоцени влиянието на над 75 000 синтетични химикала, навлезли в ежедневнието ни, въпреки липсата на достатъчно информация за влиянието им върху нашето здраве. Много потребителски продукти са защитени от закони за търговската тайна и безопасността им на практика не се регулира. Излагането на влиянието на невротоксични съединения е една от десетте най-често срещани причини за трудови злополуки и заболявания в САЩ. Според Националната академия на науките замърсяването на въздуха в затворени помещения води до допълнителни разходи за здравеопазване в размер на 15 до 1000 милиарда долара годишно. А причиненото човешко страдание е неизмеримо.

През 1994г. Дуеринг получава наградата Resourceful Woman Leadership Award.

Синди Дуеринг почива през 1999г.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Самюел Епщайн – наука, посветена на човечеството

Статия: Самюел Епщайн (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за примерния му живот на учен, посветен на благоденствието на човечеството.”

Самюел Епщайн е роден в Англия през 1926г., завършва медицина и работи като консултант патолог в големи институции и болници към Лондонския университет преди да замине в САЩ през 1960г. Работил е във Фондацията за изследвания на рака при децата  (Children’s Cancer Research Foundation) и Харвардския колеж за обществено здраве в Бостън от 1960 до 1970г. След това става професор в Университета Кейс Уестърн Ризърв в Кливланд. През 1976г. става професор по Трудова медицина в Училището по обществено здраве към Илинойския университет в Чикато, където днес е почетен лектор.

Епщайн се превръща във водещ световен специалист по причинители и превенция на рака, като помага за идентифицирането и прекратяването на употребата на канцерогенни вещества в потребителските продукти, въздуха, водата и работното място. В тази област той е провел многобройни основнополагащи и приложни научни изследвания.

Автор и съавтор е на 15 книги и над 250 научни статии. Най-известна от тях е книгата „Политика на рака” (The Politics of Cancer, 1978), която печели наградата Notable Book and other Awards. Актуализирано нейно издание е публикувано през октомври 1998г.

Епщайн получава множество награди от академични, природозащитни и обществени организации, често дава интервюта за национални и международни радиостанции и телевизии. Епщайн играе водеща роля и в някои професионални общества. Бил е консултант и съветник при множество законодателни обсъждания на американския Конгрес.

През февруари 1992г. Епщайн публикува изявлението „Битката срещу рака – битка, която губим, а можем да спечелим” по повод 20-годишнината от обявената от президента Никсън „война срещу рака”. Изявлението, подкрепено от 60 водещи специалисти в тази област, акцентира върху нарастването на случаите на заболели от рак и причините за него, които могат да бъдат предотвратени. Тази инициатива поставя началото на Коалицията за превенция на рака (Cancer Prevention Coalition – CPC). Тя разработва подробна стратегия за информиране на обществото по въпроса, която цели да достигне до възможно най-много хора. Стремежът е превенцията на болестта да се превърне в основна политика в областта на борбата срещу рака не само в САЩ, но и по целия свят. В тази връзка CPC разработва множество образователни програми на национално и международно ниво.

CPC се стреми да ограничи причинителите на рак и така да предотврати заболяването от него, като информира потребителите чрез различни публикации. Една от тях е „Ръководство за безопасно пазаруване”, чиито съавтор е Епщайн, и която съдържа оценки на над 3500 потребителски продукта и оказва натиск върху законодателите. Дългосрочната цел на CPC е да спечели борбата срещу рака, като намали сегашните епидемични нива на заболеваемост до тези отпреди 1940г.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени