Category Archives: За Тялото


Спокоен и здрав сън

Все повече хора около мен се оплакват от лош сън. И не могат да намерят решение на това изключително неприятно положение. Заспивайки бавно, въртейки се в леглото, сънувайки и мислейки много, будейки се лесно. Стават от леглото уморени и денят им е неползотворен. Липсата на сън ни вкарва в една безкрайна въртележка и се срутваме често във всичко, което правим. Започваме да се напъваме да спим и губим удоволствието от лягането, леглото и съня. Не знам, дали всеки е имал или има такива неприятности, но знам, че са много хората. И аз самият не можех да спя напълно добре с години!

Но се научих да си помагам и да се справям. Сега си спя като пън. Всъщност се будя сравнително лесно, но после заспивам веднага пак и спя здрав сън, без да мисля и да сънувам. Детски, крепък сън. Желая да споделя, как го постигнах и тънкостите, малките неща, които правят разликата. Начинът ми на живот сега се е променил и подобрил, но ако трябва да дам само една причина защо сега спя добре, а преди не, то това е уважителното и щастливо спокойствие, с което си лягам, забравил всичко хубаво и лошо от деня и просто наслаждавайки се на леглото, спокойствието и щастието си, независимо дали до мен е любимият човек или не. Всъщност независимо дали си лягам в леглото, в спалния чувал, на матрак, на земята, дремя на пейка на гарата, спя в самолета и т.н.

1. Уважение към съня. За мен сънят е свещен. Предвид, че спя по 9 часа на денонощие и това е повече от 1/3 от живота ми, не може да е инак. Почти няма нещо, което да уважавам и обичам повече от съня. Винаги си лягам с радост и изпълнен с любов към съня. Нищо и никой не ми дава повече от съня. И нищо друго не правя по-дълго през живота си от съня. Не може да не го уважавам. Уважението към съня включва ненасилственото събуждане. Нямам будилник. Ставам изключително рядко по часовник. Извоювал съм си с много труд да започвам работа, когато си искам и ставам само след като съм се наспал, дори да трябва да се появя в 14:00h на работа. Предпочитам да си загубя работата, отколкото съня! Все пак колкото и важна да ми се струва, надали ще ме следва през целия ми живот и ще ми дава толкова много. Обичам съня повече, защото винаги ми помага да работя. Работата не винаги ми помага да спя. Досега винаги съм отдавал повече значение на съня си, но никога не съм губил заради него работата си.

Като си говорим за уважение към съня, не мога да не спомена с добро моите бивши колеги и настоящи добри приятели индонезийци, които не пиеха след обяда кафе, а приспивен чай, вадеха си по една възглавница и спяха по два часа на бюрото в офиса, почти всеки следобяд! А аз пазех, дали не идва шефът ;) Е, идваха един час преди мен и си тръгваха един след мен, но пък работеха здраво и качествено.

2. Спокойствието! След всичкото дневно напрежение не е чак толкова лесно да го постигнем, нали? Но може! Опитвайте се да го постигнете! Излизайки от работа, забравете за нея, забравете и другите си неприятности, отдайте се на любимите си хора, занимания, храна. Правете това, което обичате да правите. Добре, ок, забравихме за работата, а домакинството? Кой ще измие чиниите, кой ще почисти и т.н.? Правете го просто по-организирано и по-рядко, и най-добре сутрин, а не вечер. Така и съседите ще са ви благодарни! Премахнахме и домакинството от пречките. Добре, но идват други мисли. Трудно е да се отпуснем напълно. Често се обвиняваме за нещо, не сме доволни от себе си и от околните. Трябва да се научим да сме в единство със себе си, да не се самообвиняваме преди сън, а да си благодарим. Както на себе си, така и на другите. Да лягаме благодарейки и с усмивка.

3. Удоволствието. Навици и занимания преди лягане. Това е особено важно за децата, затова и им създаваме такива, но забравяме да създаваме и за себе си. Лично аз се прибирам пеша от работа и/или вечерям бавно и продължително с добър приятел или със съквартирантите, с добра книжка или списание, с чаша чай или вино. Успиването си идва от само себе си. Лъжичка мед с топла вода помага много.

4. Многото дребни работи преди лягане и наредбата в дома и спалнята. Можем да направим много, за да спим по-добре:

  • Тъмнина. Хубаво е да е тъмно. Ако не е, можем да затъмним.
  • Тишина. Хубаво е да е тихо. Ако не е, можем да си сложим тапи за уши.
  • Чист въздух. Хубаво е да спим на чист въздух. Ако не е, можем да отворим прозореца. Добре е да спим на отворен прозорец. Това помага не само за добрия сън, но и за доброто здраве. В стаята не трябва да има книги и прах, най-добре да няма и никакви цветя, освен магическите здравец, босилек (съкращение от „Божията Сила Лекува“), индрише и мушкато. Можем и да ароматизираме въздуха с естествени аромати като етерично масло от лавандула. Ароматите са добро решение, но трябва да внимаваме дали ни помагат да заспим или постигат обратното действие. Възглавничка, пълна със слама, горско сено или билки са прекрасни решения.
  • Топлина. Трябва да ни е приятно топло. Това обаче не означава, че трябва да спим на топло! Колкото пó на студено спим, толкова по-добре. До температура от 12 градуса е напълно ок. До 0 става също, зависи кой как е свикнал. Под нулата вече не е толкова добре. Просто трябва да се завиваме добре. И да топлим особено краката си. Можем да ги мием с топла вода и да ги обуваме във вълнени чорапи.
  • Удобство и атмосфера. Трябва леглото да ни е удобно, аз лично спя само на два матрака от години. Възглавницата също трябва да е удобна и да се променя според тялото ни – например тези със слама са много подходящи. Има определени предмети, които ни влияят много добре и които много обичаме. Би било хубаво да ги поглеждаме преди лягане. Всичко, което не обичаме, няма място в спалнята.
  • Енергия. Огледала не въздействат благоприятно. Добрият сън е на север или изток като е главата. Стаята не трябва да е боядисана в цветове, които изискват дейност или натоварват. По-подходящи са бледи, топли цветове. Най-добре да няма включени никакви елекронни устройства в стаята. Има още безкрай много такива съвети, които са свързани с енергиите и благоразположението ни. Всеки трябва да прецени сам за себе си кое му помага и кое не.
  • Ранно лягане и ранно хранене. Препоръчително е лягане до 22 и хранене до 19. Колкото по-рано, толкова по-добре. Добрият сън е преди полунощ. Има, разбира се, разлики между биоритъма на хората. Всеки трябва да намери часовете, в които се чувства добре.
  • Умората. Без физическа умора и поне няколко километра изминати на ден, не се спи лесно. Трябва да има единство между физическата и психическа умора.
  • Свръхумората и спането, където ми падне. Трудно се спи при преумора, но при свръхумора се заспива веднага, независимо от обстановката. Това помага много. Полезно е да се спи често при различни условия. Така се постига независимост от обстоятелствата и, дори нищо от изброените в точка 4. да не е налице, пак се спи добре. Мислите, че не можете да спите в автобус? И аз не можеш, докато не бях свръх изморен. Сега спя и без да съм толкова уморен и в най-неприятния автобус, дори прав! Масаите в Африка, а и не само те, могат да спят прави, ако се наложи, защото там не е като да може безопасно да се легне навсякъде.
  • Всички по-горни съвети помагат и за добрия полов живот с любимия човек.

    Уважение към съня, спокойствие и удоволствие преди него са тайната на здравия сън.

    Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

    Лесни, вкусни и здравословни салати

    Салатите са лека, вкусна и здравословна храна, която на всичкото отгоре се приготвя много лесно и бързо. Прекрасно вечерно меню, за да не си натоварваме стомаха излишно и да си легнем щастливи, и да спим спокойно.

    Преди да започнем да пишем рецепти за различни видове салати, едно кратко представяне на основните знания за салатите. Първо за съставките:

    1. В основата са, разбира се, зеленчуците, най-добре пресни и сезонни. Основни зеленчуци са различните видове салати, репи, домати, краставици, зеле, моркови и чушки.

    2. Разковничето на добрата салата са подправките. Съществуват хиляди подправки, но за да изброим някои от най-важните и известни: босилек, мента, мащерка, магданоз, копър, сминдух, риган, чубрица, черен пипер, червен пипер, розмарин, лавандула, джоджен, живовлек, орегано, джиндифил и много други. Без подправки самата салата никога не би се получила така както с тях. Те придават изключителен аромат. Най-добре да се използват прясно откъснати и свежи меродии.

    3. Малко кисело на салата е винаги добре дошло, особено когато нямаме домати в нея, които също отделят киселина. За препоръчване са прясно изстискани лимони. Количеството е според вкуса и според това, колко могат да поемат зеленчуците в салатата. Например зелето поема много повече от чушките. Оцета не е за препоръчване, но все пак – ако ползвате оцет, вземете ябълков. Той не е вреден, за разлика от другите видове оцет. Употребява се успешно и за лечение на много болести.

    4. Растително олио. Без него почти не може. Само по себе си е полезно, дава аромат, но и помага за храносмилането на зеленчуците и за усвояването на полезните им вещества от тялото. Препоръчителни са зехтинът, олиото от рапица и магарешки бодил. Добри са също слънчогледовото, тиквено, ленено, орехово и други видове, произведени от ядки. Повечето от тях имат много добро съотношение между различните ненаситени мастни киселини. Може да използвате и олио, в което се държат различни билки. Употребата на олио може да бъде заместена или поне намалена с добавянето на маслини или ядки.

    5. Ядки и семена. Не само изключително полезни, но и придаващи страхотен вкус и допълващи подправките и най-вече заместващи и намаляващи необходимото количество олио. Основните са тиквени и слънчогледови семки, пиниеви и орехови ядки, но опитайте сами какво предпочитате. За хора с непоносимост към ядки, се препоръчва земният бадем или така наречената чуфа. Придава засищащ и леко сладък вкус на салатите.

    6. Люто. Много хора предпочитат леко или доста люто. Прекалено люто не е полезно, но пък в умерени количества е незаменимо, а при настинки и грип, колкото повече, толкова по-добре. По-леките възможности са лук, чесън, левурда (див мечи чесън), самардала (див лук), праз, арпаджик, пресни чесън и лук, черен пипер или леко къри или леко лютиви чушки. Още по-горещо става с по-лютивите видове и растения като хряна. Имайте предвид, че и доста репи съдържат лютивината в себе си.

    7. Допълнителни съставки. Според вкуса могат да се прибавят дадени видове плодове, като авокадо, ананас, ябълки и т.н. Сирене, сметана, кисело мляко и варени яйца са много добри за зелени салати. Месо, хляб, гъби, риба, сготвени храни, като кускус, картофи, боб, ориз, леща или преработени зеленчуци, като антипасти, маслини, царевица и много други също намират място в салатите. Трябва да се внимава, защото добавяйки и тях, освен зеленчуците прибавяме и храни от друг вид, което може да затрудни храносмилането и да направи салатите доста тежки.

    8. Екзотика, здраве и лесно храносмилане без допълнителни съставки. Вместо да слагаме посочените в 7. добавки, можем да сложим просто повече и по-непознати и ароматни билки и треви. Много от растенията, с които си правим чай са прекрасни подправки и за салати, особено ментата, градинският чай, мащерката, риганът, розови цветчета, листата на белия равнец, живовлякът. Те са не само полезни, но и много ароматни. Друга възможност е употребата на различни зелении, които никнат навсякъде, но не ги забелязваме почти никога. Листа от глухарчета заместват напълно салатите, можем да добавим малко сушена коприва на прах, малко киселец, лапад, спанак и т.н. А бихме могли да сложим и зеленото на репичките и на морковите. Или листата на червеното цвекло. Дори цветчетата на дивите парички стават за салата, прекрасна украса са и са невероятно вкусни! По-позната е лавандулата. Ако искате да намалите лютивината, сложете малко мед, заедно с оцета, по-добре цветен. Нектар от детелина не е лесно да се намери, но пък придава страхотна сладост. Или гъст сок от бреза. Лавандула и мед помагат да се успокоите и също да заспите.

    Не само продуктите, но и правилната последователност на слагането им е важна. Забравяйки за допълнителните съставки в 7. и 8., последователността на тези от 1 до 6 е следната – 1, 6, 3, 2, 4 и накрая 5, особено когато се ползват ядките предимно за украса. Оставете малко време на зеленчуците да поемат киселината и накрая, след добавянето на олиото, разбъркайте много добре. Това е важно и допринася за полезното им въздействие. Ако искате да украсите, направете го след това. Възможности има много.

    Приятно хапване!

    Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

    Как се ражда здравето?

    От ориентиране в заболяванията към създаване на здраве: научни подходи на салутогенезата

    Автор: Теодор Дирк Пецолд за списание „Oya – мисли различно, действай различно“

    Превод от немски: Александрина Цонева

    Понятието „салутогенеза” присъства все по-често в дискусиите за позитивно разбиране на здравето. Какво се крие зад това?

    Аарон Антоновски

    Аарон Антоновски, източник://connect.in.com

    „Salus” на латински означава „здраве”, а „genesis” в гръцкия е „раждане, възникване”. Следователно салутогенезата се занимава с въпроса, как се ражда или възниква здравето – основен въпрос на всяка медицина. „В науката поставянето на даден въпрос е по-важно от конкретните отговори”, пише преди тридесет години Аарон Антоновски, който формира понятието „салутогенеза”. Той пръв обобщава цялото търсене на отговори около въпроса, как се заражда здравето. Антоновски интервюира жени, които въпреки преживения ужас в нацистките концентрационни лагери, тридесет години по-късно са както психически, така и физически здрави. Антоновски пита открито, как са успели да се запазят здрави въпреки тежката си съдба. Именно от тези интервюта той развива хипотезите си за салутогенезата. Достига до резултата, че здравето основно зависи от принципа на външно и вътрешно единство. Това единство той нарича „кохеренция” или съгласуваност. Чувството на съгласуваност Антоновски описва като „глобално ориентирано доверие”, съставено от три елемента: способност за действие, чувство за значимост и разбираемост.

    През 2005 г. немското правителство създава експертни критерии за оценка на изследванията в областта на салутогенезата. Установено е, че самата хипотеза научно статистически не предлага нищо трайно или ново по отношение на физическото здраве. Това важи само за количествените изследвания с набор от въпроси и за идейните концепти на Антоновски. В тази насока резултатите наистина са незадоволителни. Съвсем различно е, когато въпросът на салутогенезата – зараждането на здравето – се проследи с други измервателни средства.

    Изследвания с перспектива

    Относно развитието на салутогенезата трябва да изтъкнем работата на изследователя от Хайделберг Роналд Гросарт-Матичек. От една страна, за него е важно да отговори приблизително на сложността на човешкия живот – за разлика от често едностранното причинно-следствено изследване на университетската медицина, което отстъпва пред сложността. От друга страна,  Гросарт-Матичек се стреми и към голяма доказателствена сила на своите изследвания. Ето защо в обемистите си работи той въвежда това, за което други големи учени само говорят: провежда ориентирани към бъдещето изследвания на лечение с дългосрочно наблюдение и много параметри, така че да може да оцени ефектите на различни фактори върху здравословното развитие.

    Гросарт-Матичек показва, че има разнообразни позитивни фактори, влияещи върху здравето, които имат и различно значение. Един единствен фактор сам по себе си има сраевнително малко позитивно влияние, а взаимодействието му с други фактори може да умножи влиянието му. Като най-силен единичен позитивен фактор се доказва „емоционалната спонтанна връзка с Бог”. Гросарт-Матичек разграничава този фактор от връзката с Бог по „задължение и принуда”. Това е и най-силният фактор, създаващ синергия: от една тестова група участници, при които тази емоционална връзка е липсвала, а всички други четиринайсет позитивни фактора са били налице, само 23,8% са доживели 1993 г. срещу 93,9% от хората в групата, в която допълнително е присъствала „положителната вяра” като фактор. Останалите четиринадесет положителни фактори от изследването са аспекти, засягащи поведението и настройката на човек, тоест те са субективни и културно повлияни стойности.

    Автотренинг

    От познанието за взаимодействащите фактори при здраве и болест възниква въпросът за управление на тяхната динамика. Гросарт-Матичек изхожда от представата на един до голяма степен здрав саморегулиращ се организъм, който също така самостоятелно се направлява в емоционално и опознавателно отношение. Тази теза противоречи на характерното за тогавашното време праволинейно и механично мислене, от което като последица идва и технически работещата медицина. С концепцията си за саморегулацията Гросарт-Матичек развива „автотренинга”. Това е метод за предизвикване появата на саморегулация, който той е тествал между 1973 г. и 1978 г. със 784 случайно избрани човека, в една до пет сесии.

    Впоследствие същите хора са изследвани след дълъг период от време – след двадесет до двадесет и пет години. Гросарт-Матичек сравнява едната тестова група, която не е подлежала на терапия през този времеви период, с група от хора, претърпяли лечение. Резултатите говорят сами за себе си – само 2,5% от лекуваните хора починали от рак срещу 4% от хората в групата на нелекуваните. Отношението на появили се хронични болести било съответно 7,6% сред лекуваните и 12,7% сред нелекуваните. Също така надеждата за бъдещето, социалните условия, навиците на хранене и движение, както и много други фактори, влияещи върху здравето, се били подобрили. При автотренинга хората явно са могли да научат, да възприемат себе си по-добре и отделно да смятат за важно това възприятие. По този начин се постига по-добра саморегулация – човек е в състояние самоинициативно да си създаде благосъстояние, сигурност, желание, удовлетворение и развитие.

    „През 2000г. са починали 85% от хората в тестовата група, която не се е подложила на лечение. Във втората тестова група починалите са 55%, тоест иамеме драстична разлика от 30% в полза на тези, подложили се на автотренинг”, пише манхаймският професор по психо-статистическа методика Вернер Витман в предговора към излязлата през 2008г. книга на Гросарт-Матичек на тема „Синертична превантивна медицина”. На края той поставя въпрос за дискусия: „Как е възможно, че едно сравнително кратко, но интензивно въздействие като това на автотренинга може да има такъв дългосрочен ефект?”

    Важно научно достижение на изследването на мозъка обяснява влиянието на автотренинга на салутогенната комуникация. В мозъка ни има две независимо работещи една от друга системи на мотивация: системата на приближаване, която е свързана с центъра на желание и системата на избягване, която се активира, за да се избегнат нежелани опастности. За да съществуваме, се нуждаем и от двете системи, но системата на приближаване е основната. Ако системата на избягване е дълго време по-силно задействана, тогава преобладава чувството на страх и съществува повишена опастност от депресии. Ако говорим за болести, активираме системата на избягване, ако говорим за привлекателни за здравето неща активираме системата на приближаване.

    Стъпвайки на тези познания, Центърът по салутогенеза в Бад Гандерсхайм планира заедно с университетите Гьотинген и Хайделберг нови бъдещи изследвания относно въздействието на автотренинга. Ако има един постоянен аспект на комуникацията, в случая салутогенния, който влияе благоприятно на човешкото здраве, той трябва да бъде използван не само в медицината, но и в реалния живот. Особено с поглед към здравословното развитие на младите хора, методът на салутогенезата е необходимо да бъде приложен в училища и детски градини.

    Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

    Спорт на работното място? Защо не?!

    Три дни в седмицата част от офиса, в който работя, се оглася от горещи латино ритми, фолклорни песни или успокояващата музика, подходяща за един урок по йога. Причината? Част от колегите се вихрят в различни танци или се наслаждават на релаксиращия ефект на медитацията. А най-хубавото е, че всеки би могъл да организира подобни занимания в офиса, където работи. Независимо дали фирмата е от 500 човека или само от 10. Участвала съм и в двата варианта – еднакво приятно е.

    А ето и предимствата:

    Безплатно е. Не е необходимо нищо друго освен малко по-просторна зала и много ентусиазъм. Не е нужен дори и учител, защото все ще се намери някой колега, който да се занимава с танци, йога, гимнастика или друг походящ за практикуване в затворени пространства спорт. А дори и да липсва такъв колега, „самоучителите“, които можете да откриете онлайн вършат същата работа.

    Удобно е. Вече няма да можете да се оправдавате, че не ви се излиза след като сте се прибрали във вас. Трудно е да устоиш на музиката, която се носи и да не се присъединиш към танците. А, ако и това не помага, все ще се намери някой по-ентусиазиран колега, който „насила“ да ви заведе на уроците.

    Приятно е. Ако работите в голяма фирма можете да се запознаете с колеги, с които иначе не бихте имали контакт. Можете да опознаете хората в малко по-неформална обстановка, да откриете общи интереси и екипната работа да потръгне по-добре.

    Полезно е. Малко раздвижване или релаксация в края на дълъг и изморителен работен ден, могат да направят чудеса. Не само е полезно за здравето, а и за настроението. Със сигурност след това ще се чувствате като нови, доволни от себе си и изпълнени с енергия.

    Posted in За Тялото | Tagged | Коментарите са изключени

    По пътя на здравословното хранене

    Човек е гладно същество. Гладно за развитие, за духовна храна и за Бога същество. Но пътят на развитие минава през тялото и през физическото хранене. Затова започвам да пиша в Отворената Положителна Медия от храната, от нещото, което определя най-много какви сме.

    Започвам наобратно и давам първо кратко и ясно обобщение какво и как ям.

    1. Храна без химични добавки
    2. Органична храна
    3. Храна, идваща само от близката околност
    4. Никакво месо и храни, произведени от животни (изключение е меда)
    5. Сезонна храна
    6. Суровоядство
    7. Разделно хранене
    8. Непреработена храна (без готвене)
    9. Ям бавно с дълбоко уважение, одобрение, признателност, любов и щастие
    10. Не повече от 1,2 кг на ден
    11. По 3-4 пъти на ден по едно и също време – закуска след 9, обяд преди 13, вечеря преди 19
    12. Събирам храна направо от природата, купувам прясна храна от производителите или в най-лошия случай от местните магазини за органична храна.

    Човек е това, което яде. Та нека видим какви хора сме. Аз лично съм нов човек, по-добър, откак ям според списъка горе.

    Химията в храната
    Всичко започна преди около четири години, когато разбрах какви химически добавки се прибавят към храната. Така наречените Е-та. Може да намерите техни списъци и обяснения в мрежата, например тук. Една много добра страница на английски се намира тук. Направо се уплаших какво ядем. Ще дам само няколко примера, като Е252. Това е един от най-често използваните консерванти. Навсякъде е. Смъртоносен е в много ниски дози, което не означава, че ще умрете от количеството, което поемате ежедневно, но тровите трайно тялото си и се състарявате преждевременно.

    Друг прекрасен пример е ортофенилфенол, отново консервант, използван предимно при цитрусовите плодове (лимони, портокали, грейпфрути и т.н.) Маже се по кората. Лошото е, че се поема веднага от кожата и влиза в кръвта. Не може да се измие с вода. Търкането само спомага поемането му през кожата. Случайно или не, когато разбрах за това вещество, работих в голямо химическо предприятие и имах „щастието“ да видя какво се случва, когато изтече някъде това вещество. Толкова е опасно, че се вдига тревога най-висока степен, всички работници напускат помещенията и идват едни хора, облечени като космонавти да го чистят. И това при доза над 4 мг. Сега си представете как децата ви го поемат това нещо през кожата на ръцете и чрез устата и езика. Няма да им стане нищо видимо, но се тровят от малки.

    Не беше трудно да взема решение да спра с храните, които съдържат химически добавки. И започнах за първи път през живота си да любопитствам какво точно ям. Оказа се, че не е никак лесно да се намерят храни без „отрова“.

    Органичната храна

    Това ме насочи към така наречената органична храна. Това са продукти, които не са били изложени на никаква химия през целия си производствен път – от добиването на семето, засаждането, поливането, пръскането, брането до превозването и следващата преработка. В началото не бях сигурен дали ще е вкусно, все пак няма никакви добавки и овкусители. Оказа се, че не само е вкусно, ами е много по-вкусно. Някак си по-мек, лек, ненатрапчив вкус, по истински и нежен. По-вкусно и по-здравословно. Не беше трудно да започна да ям само органични храни. Ама не спрях дотук. Оказа се, че има органична храна от парник, която не е толкова вкусна и полезна като тази на открито. Пък и нали е важно да е полезно не само за мен, ами и за околната среда. Доставки от Аржентина, Южна Африка или Нова Зеландия са всичко друго, но не и полезни за околната среда, макар и органични. Като следствие започнах да ям само храни от региона или ако не може, то поне от Европа.

    Месото

    Следващото нещо, което ме смущаваше беше месото. Обожавах месо. За мен храненето беше месо. Ядене без месо, не беше ядене. Под два пъти на ден месо и под триста грама на ядене не падах. Но постепенно се събраха причини, които ме въодушевяваха да го намаля значително и накрая дори да го спра, което беше изненада и за самия мен:

    1. Не е здравословно да се яде месо, защото носи данните на смъртта, не е живо, отнема жива сила от тялото и душата, вместо да им дава такава. Имах щастието да се убедя в това, присъствайки на раазлични замервания с много точни уреди и научни подходи. Тялото всъщност губи още живителни сили и се бори отчаяно с мъртвата тъкан. Което възбужда още повече глада за живителна енергия и Ви се яде. И тогава поемате още месо, още мъртва тъкан и така се затваря порочния кръг. Тялото се бори със себе си. Веднъж прекъснем ли кръга, започваме да се чувстваме наистина живи. Открих ново качество в живота си.
    2. Не искам да убивам живи същества. Ходил съм на лов, убивал съм животни, виждал съм болката и лицето на смъртта. Погнуси ме. Като дете бягах далече като колехме прасетата, агнетата и яретата, с които си бях играл до преди малко. Умното ми куче жално виеше. А гледката на скачащите няколко минути без глава кокошки не искам въобще да си представям.
    3. Хранителното ми развитие се случваше успоредно с духовното ми. Прочетох за първи път през живота си Библията. Мъдра книга. Там пишеше, че човеците трябва да се хранят с всички треви и дървета, които дават семена и плодове, защото само това, което само дава плод и семе, може да даде нещо и на хранещите се с него. Е, добре де, толкова ли сила има в тревата и семената? Явно да, колко са големи слона и кита. Защо няма толкова големи хищници? А пък щом и цял лъв може да живее с години само като агне на трева, значи и ние трябва да можем. И защо кучетата пасат трева, когато са болни? Точно когато им трябва живителна сила нещо ги подтигва да се обърнат към това, що е живо.
    4. Прекомерното потребление на месо води до глад сред населението в бедните страни. Голяма част от световното производство на зърно идва от там и вместо да се използва за храна на хората там, се дава за храна на датските прасета, холандските крави и на животните за колене и мляко в други развити страни. И докато ние си похапваме втора и трета вкусна пържолка, макар и вече сити, някой някъде умира от глад. Ама нали и далече и не го виждаме и изпитваме пряко, не ни пука. Трябва да се замислим за взаимовръзките и за разпределението на храната по света. Само ще спомена, че в развитите страни се изхвърля над 50% от храната.
    5. Развитите държави са пример за подражание по цял свят, включително и яденето на месо. Това е нещо малко познато в бедните държави и се възприема като необходим лукс и доказателство за високото положение в обществото и признак на заможност. Превръща се в нещо като мода, щом европейците ядат месо и им е яко, и ние така ще правим, за да ни е яко и на нас. Ама да гледаш говеда на места, където почвата едва става и за земеделие и да изсичаш малкото останали гори, не е много яко. Да не говорим, че за един килограм месо трябват 16 000 литра вода. А на много места се падат под 50 литра на ден на човек . Водата за говедата се взема от хората и от земеделието. Неприятностите се увеличават и от гледането на съвременни, непригодени за условията там животни. Следствието е густо за малцина и глад за мнозина.
    6. Гледането на животни допринася много за затоплянето на климата, което отново удря най-силно бедните страни по света, където безводието и пустинята напредват от ден на ден. Да не говорим за природните бедствия, които вземат пряко жертви.

    Убеден съм, че има и много други важни причини да не се яде месо, ама тези шест ми стигат на мен и затова го отказах. Направих го много бавно, все пак и аз съм от европейците, които не искат да си развалят кефа. Отне ми две години. И се наслаждавах до последно. Оставих време на съществото си да приеме промяната и да видя как ми се отразява. Щях веднага да започна егоистично да ям отново месо, ако ми се отразяваше неблагоприятно. Изненадващо се получаваше точно обратното. Колкото по-малко месо ядях, толкова по-добре се чувствах. Постепенно започнах да се чувствам много по-жизнен, дори леко наддадох. Мисълта ми започна да действа по-ясно. От как спрях да ям месо напълно, никога не съм губил трезвеност на мисълта, независимо дали съм нещастен, пил, уморен, ядосан и т.н. Всъщност тези състояния са вече рядкост. Дори започнах да си чувствам третото око. Вземах по-бързи, интуитивни решение, които се оказваха винаги правилни. Открих интуицията и работата с нея. Станах по-благ и мек в чувствата си, започнах да се отнасят по-добре с ближните си. Още не мога напълно да повярвам как е възможно само заради спирането на месота, да започна да се чувствам толкова добре.

    Упорит човек съм, не се отказвам, имам силна воля, но не съм ни най-малко привърженик на крайностите. Стремя се винаги към единство със заобикалящия ме свят. Затова не казвам никога, че съм вегетарианец. Не ям месо, но не съм вегетарианец. Защото както и с всичко друго, не съм краен и с месото. Много пътувам по света и го правя с кауч сърфинг. Понякога хората в гостоприемството си готвят за мен. И тогава, за да не обидя любезните домакини, а и за да почувствам напълно културата, традициите и привичките на местните, ям и месо. Обичам да опитвам и нови неща, включително и меса, които не съм ял. Обикновено е само веднъж, но се помни цял живот, когато опиташ кит, кайра, акула, кон, щраус, кенгуру, някоя дива антилопа, гугутка, гълъб, врабче или крокодил.

    Животински производни

    Скимна ми да опитам да се откажа и от всякакви други животински производни – яйца, сирене, кисело мляко, прясно мляко и мед. То аз други и не съм ял. Ей така, за да видя как ще. Щом с месото се получи толкова добре, защо не и с тези? С яйцата беше много лесно, въпреки че много обичам жълтъка. Е, по Възкресение боядисвам и си ям, ама това е голям празник, за няколко дена нищо няма да ми стане.

    Сиренето исках да го спра, защото има много сол в него, независимо от вида сирене, солта винаги е много и хич не е полезна, особено предвид, че винаги слагат сол с йод, която пък е много вредна за щитовидната жлеза и води до ниска функция и хашимото. А и така или иначе бях спрял солта от години, като една от трите бели отрови – брашно, захар и сол. Не ям не само брашно, но и хляб, защото натрупват утайки в организма и развалят зъбите, както показаха австрийски зъболекари наскоро. Но има спасение – прясно смеленото брашно, замесено и опечено веднага след това не води до неприятности. Въпросните австрийски зъболекари са го проверили в едно село. На децата се е давало докато станат на към 10 години само прясно замесен собственоръчно направен хляб и не са им се появили кариеси. Затова едно време хората са имали здрави зъби! Продават се малки пекарни, които много помагат за меленето и правенето на хляб и ни дават възможността да сме мързеливи и да не си губим от ценното време, но да си приготвяме качествени печива. Захарта е толкова преработена, че си е направо чиста химия. Разликата между сок от захарна тръстика и захар е по-голяма отколкото между суров нефт и пластмасова торбичка. Пък и в плодовете има достатъчно. Само да не се подлъжете да минете на посладители като захарин, аспартам, нутрасуит и т.н. Те са със сигурност много по-нездравословни от захарта и дори от пластмасовите торбички! По-добре мед! И да не обвините захарта за кариесите в устата си. Не е само тя виновна. Когато ядете шоколад, поемате и любимия ми „емулгатор соев лецитин“. Той не е чак толкова вреден, но се използва за слепването на шоколада, става за секунди. И по същия начин слепва захарта за дълго по зъбите ни и слюнката не може да я отмие и те се развалят. Производството на истински шоколади без соев лецитин трае поне 24 часа – толкова трябва, за да се слепне в калъпа. Ама да се върна на солта. Солта е в основата на живота и е много полезна, когато идва от солите в растенията, ама не и когато я произведем по химически път. Пък и я ядем в много големи количества. Лично аз спрях с нея преди пет години, когато установих, че ям повече и от баща ми, който яде доста сол. Лошото на многото сол и пиенето на много вода (което само по себе си е полезно) е, че солта задържа водата и я натрупва където не трябва, например в мускулите. Още си спомням болките в прасците нощно време след като спрях солта, докато отделя ненужно насъбралата се там вода. Та така, заради солта, казах не на сиренето. Ям сирене само понякога като пътувам на нови места, защото сиренето е част от местната кулинарна култура на всеки един народ. Ако искате да разберете културата на един народ, опитайте виното, сиренето, хляба и меда.

    Прясното мляко е една скрита отрова. На бозайниците им трябва, ама само докато са много малки и растат бързо. След това не ни трябва и тялото ни не може да го преработи. Натрупват се вредни утайки в костите, които водят до много болести. Няма да си говорим за неприятните пъпки по лицето и не само дори и доста след младежките години. Ами излишните мазнини и отрови трябва да излезнат отнякъде. Щеше да е прекалено лесно ако всичко се отделяше само от едно място.

    Медът може да се замести с фурми и други сушени плодове.

    Киселото мляко е нещо велико. Особено биволското и конското, също овчето и козето. Много го обичам и чувствам, че ми дава сили, ама исках и от него да се откажа. Но се оказа, че има поне две велики неща в него – лактобацилус булгарикус и бифидус бактериите. И двете са жизнено необходими за стомашната флора и фауна. След като опитах да го спра, се оказа, че започват да ми липсват и двете и започнах да показвам признаци на алергии – нещо, което никога не съм имал през живота си. „Принудих“ се да почна отново. Но съм много упорит и не се отказвам лесно. Оказа се, че тези бактерии ги има и в розите. Та сега набивам яко млади розови цветчета и шипки. И ям от време на време биволско мляко и пия малко кумис от дъжд на вятър. Кумисът е ферментирало кобилешко мляко, напитката на народите от степите на централна Азия, където водата е солена и не става за пиене. Хората са обаче умни и са научили конете да пият солена вода, а от млякото хората им правят кумис и го пият него. Много сила дава това нещо. Междудругото, розови цветове в кисело мляко или в айрян е нещо божествено. Особено с кардамом. Защо ли? Има и едно дърво, на което кората му съдържа лактобацилус булгарикус, ама не съм стигнал до там, че да ям кора. Та така, намалих много киселото мляко и останах почти само на биволско.

    Сезонната храна

    Следващата стъпка беше да започна да ям сезонна храна. Малко трудно ми се струваше. Все пак трябваше да се откажа от доматите и краставиците зимата и да набивам само репи, зеле и праз. Оказа се далеч по-лесно, отколкото си мислех. Амии че тя, природата, си знае работата. Не случайно храните стават в различен сезон. Тогава точно ни трябват съответните вещества, които съдържат.

    Като започнем от ранна пролет, горе-долу така изглежда поредицата от зелентиите и зеленчуците, които ям: левурда, коприва, спанак, лапад, киселец, глухарчета (и още много други треви, които стават за салата и не само), пресен чесън и лук, марули и други салати, репички, после идват с лятото картофи, моркови, краставици, домати, чушки, тиквички, бобове, лещи, фасули, следват разните видове зелета, репи, праз, цвекла, целини, тикви и всякакви други грудкови. И за зимата можем или да ги съхраним добре или да си направим туршии, маслини, кисело зеле и т.н., което може да се направи така, че да не вреди, въпреки че е преработено. Аз все пак предпочитам първата възможност.

    При плодовете последователността е мандарини, портокали, ягоди, череши, вишни, някои видове боровинки, джанки, диви ягоди, черници, кайсии, малини, праскови, сливи, пъпеши, дини, круши, смокини, ябълки, шипки, глог, дюли и най-накрая мушмулите. Особено ябълките и дюлите могат да се съхранят цяла зима и ни носят много слънце и държат болестите настрана.

    Да не забравяме и различните ядки, като орехи, лешници, бадеми, както и ядливите кестени. Все храни, които могат много лесно да се съхранят за зимата, до месец март, когато новите зелентии начело с левурдата избиват.

    Суровоядството

    Въпреки че вече се хранех доста здравословно и се чувствах отлично, реших да стигна още по-далеч. Спрях да готвя. Започнах да ям само сурово. Единствено изключение са картофите. Всичко друго мога да ям сурово или след накисване във вода, що се отнася до зърното и бобовите храни. Да си призная, отначало не ми беше вкусно, докато не научих тънкостите и докато не се научих да оценявам неподправения вкус на суровата храна. Сега правя най-страхотните салати! И мога само на тях да я карам, няма да ми се дояде друго.

    Суровоядството обаче може да доведе до напукана кожа. Доведе и при мен до това, но само по ръцете до китката. Защо? Грубо казано липсва топлина на тялото. Това важи особено за хора слаби хора с тъмни очи. Тези хора се нуждаят от повече топлина и все им е студено. Е, и на това може да се противодейства. Пиенето на чайове, краката да са на топло, особено вечер и преди лягане! Миенето им с топла вода и една чаша топла напитка преди сън постигат чудеса. И помагат да заспиваме по-лесно и да спим по-здраво.

    Хубавото на суровоядството е, че се усвояват всички витамини много по-пълно и не се губи почти нищо. Усетих бързо раазликата. Развива много и вкусовите качества, но и цялата сетивност. Дава несравнимо много сили.

    И сега ако вече си мислите, че няма какво да се подобри повече – има.

    Разделното хранене

    Разделното хранене е, когато не се мешат различни видове храни. Много храни се съчетават добре и за храносмилателната ни система е истинско удоволствие да ги преработи. Ама някои като се намешат, правят пълен буламач. Салата от 10 зеленчука и 20 меродии и билки е много вкусна, ама не задължително и толкова полезна за стомаха. А сега си предствете как обичаме да си пийнем първо с мезето, после салатката, после супичката, ястието, десерта, плода … и стана дето се вика манджа с грозде. Че е вкусно, вкусно е, ама за стомаха е мъчение. Римляните поне са повръщали нарочно между гозбите. Ама ние не бихме си развалили кефа.

    Хубаво е да се знае какво с какво върви и какво с какво не. Обикновено храните от един вид и сезон се съчетават добре, което обаче не означава, че трябва да ядете боб с леща. Във всеки случай е обаче по-добре от боб с картофи. При плодовете и ядките е лесно – определя се от вида на семките. Ако семките си приличат, мога т да се ядат заедно. Тоест цитрусови могат заедно, може ябълки с круши и дюли, както и малини с къпини, ягоди и т.н. Или боровинки с касис. И все пак е по-добре на едно ядене една храна. Значение имат дори и цветовете!

    Количеството

    Качеството на храната може да е много важно, ама и количеството си има значение. Ние често не ядем, а се тъпчем. Повече от 1,2 кг на ден не е необходимо. Тоест не повече от 400 грама на ядене. Става. Повече не е необходимо. Но трябва и това като всичко друго да стане постепенно. Ако сте свикнали да ядете по поне 1 кг на ядене, както бях аз, стомаха Ви със сигурност се е разширил и иска да се запълни. Постепенно ще се посвие в здравословните размери. И 1,2 кг ще Ви стига напълно. Много хора им трябва значително по-малко дори. Има обаче значение и какво правите. Усилена мислена дейности и физически упражнения, да не говорим за тежки такива, искат много енергия. Това не означава, че е задължително да увеличите количеството, но трябва да изберете храни с повече калории. Например за дълги планински преходи или маратони растението чия е прекрасно. Ядки, мед в течността, която носите, фурми и други сухи плодове са най-доброто. Аз нося винаги 100 грама чисто какао, натрошени зърна, които са ме вадили от всякакви трудности и прекалена умора.

    Също така зависи дали е топло или студено. Ако е студено, не ни трябват толкова много течности и храните може да са с по-малко съдържание на вода и по-леки. Като е топло обаче, можем да надвишим много споменатите 1,2 кг на ден, заради храните с много вода. Важно е да се внимава и лятото да не се ядат храни, които загряват. Лененото семе например дава много енергия, ама за летен планински преход на 25 градуса със сигурност не е добре, защото затопля допълнително организма. Обратното е вярно също. Зимата не се препоръчват храни, които отнемат топлина. Колко обичаме да ядем цитрусови плодове, а точно те най-силно охлаждат организма и са много вредни зимата. Не случайно растат в топлите страни и стават в началото на пролетта, за да могат хората да се охлаждат цяло лято в големите жеги с тях. А пък на нас дюлите ни дават топлина и слънце през дългата и студена зима.

    Режимът

    Да не забравяме и режима на хранене. Препоръчвам редовно хранене, в точно определени часове. Лично аз започвам сутрин след 9 със зърнени храни и ядки малко по-късно. За обяд, задължително преди 13 часа, ям сезонния плод, който е в изобилие. За вечеря, винаги преди 19 часа, ям зеленчуци. Малко преди лягане, към 21 часа, едно приспивно чайче действа прекрасно и ни кара да забравим за изминалия ден и да се потопим в спокоен сън. Лъжичка мед с топла вода помага допълнително. Хубавото е, че поетата течност ни кара да се събудим един път нощно време и да отидем до тоалетна. Това ни изчиства мехура по-бързо от отровите и те не се задържат много в тялото. И пием още една чаша вода, за да не се обезводним.

    Часовете на хранене са много важни. Между 5 и 9 сутринта, между 13 и 15 след обяд и между 19 и 21 вечерно време не е хубаво да се яде, защото тогава си почиват органите, свързани с храносмилането ни. Помагаме за по-бързото им изхабяване ако ядем в тези времена. Малко преди сън и след като се е мръкнало вече, тоест след 21, така или иначе не е хубаво да се яде.

    Изводът

    Като цяло мога да кажа, че откак се храня така, се чувствам много по-добре, изпълнен с любов, благодарност и жива сила. В пълно единство съм с природата. Постигам повече в работата и личния си живот. Просто съм щастлив и винаги в добро настроение. Вече гледам на живота по-един различен и добър начин. Радвам се, че се реших на изброените стъпки и че го направих постепенно и спокойно, без излишен натиск и лишения.

    И все пак, ако трябва да обобщя само с едно правило, ще каже, че винаги КАК е по-важно от КАКВО. Не е толкова важно какво ядем, а как го ядем. Ако кажем кратка молитва преди ядене, изпълним се с любов, благодарност и признателност още по време на приготвянето на храната, то тогава тя е не само по-пълноценна и по-вкусна, но и превръща храненето в истински празник. Особено ако сме спокойно седнали на масата, обградени от семейството или приятели и щастливи, то тогава се наслаждаваме най-пълно и правим и най-лошата храна безценна за тялото си.

    Пътят продължава вечно

    Мисля, че бъдещето ще ни води все повече към такъв начин на хранене. Ще започнем сами да си събираме и произвеждаме храната, която е най-добра за нас и ще работим заедно, а не срещу природата.

    Напоследък изучавам с голямо любопитство какво означават различните цветове при храните и кои кога е хубаво да се ядат. Има цветове за всеки един ден, за всяко едно душевно и физическо състояние. Тепърва навлизам в тази област.

    И тъй като пътя на развитие никога не свършва, погледнете изчерпателните сведения за слънчевото хранене тук. Отдавна се чувствам силно свързан със слънцето и обичам неговата топлина и светлина. Така че това е моята следваща стъпка. След известно време ще мога да Ви разкажа повече за личните си преживявания с прякото хранене от слънцето.

    Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени