Category Archives: За Тялото


Лаборатория Здраве

Нашите приятели от ЛиРаЛаб организират Лаборатория Здраве, която ще се проведе на 14.04 в център Идеа Вита в София. Представяме ви повече информация за събитието, като допълнително за него и условията за записване можете да прочетете на сайта на ЛиРаЛаб, както и на страницата на събитието във Фейсбук.

Лаборатория за личностно развитие ЛиРаЛаб има удоволствието да Ви покани на Лаборатория „Здраве“ като част от мисията ни да представяме новости в личностното развитие и вече утвърдени подходи и специалисти.

Вдъхновени от холистичната идея за здравето, Ви представяме първото си събитие, посветено на здравословния начин на живот, който комбинира цялостна грижа за хранене, движение и лечение.

Ще се радваме да се потопим в света на здравето заедно!

Предвидена програма

9.30 – 10.00 Регистрация

10.00 – 10.30 Добре дошли. „Влияние на стреса върху организма. Помощ с хомеопатия.” Мирослава Делчева, маг. фармацевт – хомеопат, създател на ЛиРаЛаб.

  • Видове стрес и ефекти върху организма и хормоналния баланс.
  • Управление на стреса. Помощ с хомеопатия.

10.30 – 11.15 „Митове в храненето и здравословният начин на живот.” Младен Стойчев, специалист по здравословно хранене, спорт и диетология.

  • Разликите между една полезна диета и такава, която доктори, специалисти и правителства препоръчват и рекламират.
  • Нелогични на пръв поглед факти за здравословен живот.
  • Как функционира човешкото тяло?

11.30 – 12.15 “Ефективните микроорганизми – една революция, която ще спаси света”. Милена Бокова – създател на семинара „Здраве и благоденствие“.

  • Какво представляват ефективните микроорганизми?
  • Ползи и приложение на ефективните микроорганизми.

13.00 – 13.45 „Витамини и минерали – нов поглед” . Мартина Генкова – Иванова, специалист по диетология и здравословно хранене.

  • Какво представляват и за какво ни служат те?
  • Жизнено важни ли са и какво се случва в тялото ни на клетъчно ниво?
  • Кои са ключовите за здравето ни минерали?
  • Как можем лесно да си ги набавяме и поддържаме оптимален минерален баланс?
  • Как да изчистим токсините от тялото с умело съчетание на минерали?
  • Какво е общото между минералите, работоспособността, доброто настроение, стреса и добрия тонус?
Posted in За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Връзката между образование и здраверазвитие

През последните месеци следвам новото си поприще и се занимавам съвсем съзнателно с образование. И както често се получава, погледа навън ми помага да насоча погледа си и навътре. Още преди месеци писах за моите драматични и все пак средностатистически преживявания в образованието. Оказва се, че въпреки всичките подробности, които съм дал и въпреки че съм мислел, че всичко, което казвам е осъзнато и преработено от мен, то това не е така. Едва скорошното ми задълбочаване в педагогическите теми помогна за „освобождаване“ на вътрешното ми зрение и ясно осъзнаване на процесите, които са протекли при мен. Това се случи най-вече благодарение на десугестопедията на Лозанов. Тя предизвика едно истинско освобождаване у мен и послужи и този път вярно на мисията си.

Както не само Лозанов и Щайнер твърдят, една истинска педагогика може да лежи само на основата на една истинска психология. От там насетне всичко е изкуство. Психологията обаче е тази наука, която прави връзката между образование и здравеопазване. Затова и точно покрай сугестологията осъзнах, че всъщност образованието има за стремеж да образова, да образува, да формира, не само душата и Духа, но и физическото тяло! Тоест, образование и здраверазвитие са дефакто едно и също! Съответно нямаше как да не се замисля как образованието ми е повлияло на здраверазвитието. Шокирах се! Преживях истински шок на всички нива на съществуване. Оказа се, че причина за всичките ми здравословни неприятности през целия ми живот е единствено и само некачественото образование! То не само, че не ми е дало предпоставките за едно добро здраверазвитие, но е повреждало силно и систематично физическото ми тяло в продължение на поне 17 години.

Всичките ми болести по физическото ми тяло са се случили или в процеса на „образование“ или като непросредствено следствие от него. Всички! Без изключение! Искам, не искам, трябва да си задам и въпроса какви са душевните и Духовни поражения. За добро или зло още мога само да догатват някои от душевните. Имайки предвид, че Духът и душата са в основата и ако те са здрави, то и физическото тяло обикновено е здраво, то мога да си представя какви са опустошенията в душата ми, които е нанесло така нареченото ни „образование“. За тези неща в миналото аз обаче вече съм простил. Както казва мъдростта – важно е да няма борба. Човек може или да се примири или да промени, но да няма борба, тя е разрушителна сила. Е, аз с миналото съм се примирил, защото вече не мога да го променя, но в настоящето и бъдещето променям дейно и с радост. За да се превърне образованието в здраверазвитие!

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Обществото, За Тялото | Коментарите са изключени

Патриархът на българската народна медицина

Скъпи приятели,

през последните месеци Ви държахме непрекъснато информирани за всички любопитни проекти, които се появяват на страницата на За България. Още повече ни радва, че сред тях са прекрасни действия и досега всички биват финансирани. Голямата новина на деня е, че от днес и ние от ОМ се включихме със собствен проект – Патриархът на българската народна медицина

Издаване на откровеното интервю с Петър Димков – Лечителя

Ние от ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително търсим подкрепа за издаване на книгата „Петър Димков – Откровено“.

„Аз определям три закона: добро сърце, чиста съвест и умереност във всичко. Проповядвам златната среда. Никакви крайности.“

Откровението на Петър Димков е записано от Магдалена Асенова, когато Лечителят е на 95 години. В рамките на четири часа той дава своите послания към българския народ. Споделя всичко, което трябва да сподели – искрено, с въодушевление, с болка, с Любов. С плам разказва за историята, за българите, за богомилите, за билките, за природата, за Живота, за бъдещето… Назовава грешките с истинските им имена и зове хората да извлекат поуката от тях. Дава съвети, изтъкани от Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. И най-вече осветлява силата и мощта на личния пример.

С право Петър Димков може да се нарече Патриарх на българската народна медицина.

В народната памет той остава с едно от най-благородните звания в този свят: Лечителя. Спасил е безкористно живота на стотици хиляди признателни българи! Поклон пред святото му дело! Поклон пред светлата му памет! Поклон пред личния му пример! Амин!

Wikipedia за Петър Димков

Цялата книга можете да намерите онлайн и под свободен лиценз на страницата на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu.

Posted in За Обществото, За Тялото | Коментарите са изключени

Реч на Катрин Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Катрин Хамлин прочетена от Анет Бенет, Декан на Колежа за акушерки Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изпитвам дълбока благодарност за това, че съм избрана за носител на Наградата за цялостен житейски принос. Особено защото тази награда се явява признание за страданието на хиляди хора по света. Вероятно милиони забравени са лишени от професионална помощ в най-важния момент от живота си – раждането на дете.

Идването на едно бебе на бял свят трябва да е повод за радост. Но то крие и рискове, защото много неща могат да се объркат. В Етиопия всеки ден продължаваме да бъдем свидетели на трагичните последствия от затрудненията по време на раждане. Най-опасното усложнение, от което се страхува всеки акушер е вагиналната фистула, която се появява в следствие на невъзможността бебето да премине през тазовите кости или на неправилното му положение в матката.

Бих искала да си представите състоянието на една млада жена, живееща в отдалечено село в огромната и прекрасна Етиопия. Особено ако това е първото й раждане, тя пристъпва към него с известно притеснение и страх. Тя все още не знае, че е част от онези злополучни 5% от жените по света, при които ще възникне усложнение по време на раждането. И така ден след ден тя лежи в малкия си такул (къща от кал) в това отдалечено село и вероятно майка й и още няколко жени от селото се грижат за нея. Страданието и страхът й са големи. Бебето не успява да се роди и загива в утробата й, а тялото й най-накрая го отхвърля. Тя е облекчена, че страданието й е приключило. Тъжна е, че бебето й е мъртвородено, но поне тя е оцеляла. Само че скоро тя ще пожелае да бе умряла заедно с него. Защото се оказва, че вече е неспособна да задържа урината си. За всички нас, живеещи в богатите развити страни е трудно да си представим състоянието и страданието на тази жена. Но не винаги е било така. Вагиналната фистула е съществувала в Америка до края на 19-ти век, а в Англия и Европа – до 1920г. Днес тя се среща само в бедните страни, където няма достатъчно лекари, акушерки, болници или дори пътища и мостове, които да позволят достъпа на медицински персонал в спешни случаи при затруднено раждане.

Състоянието на тази млада жена е предотвратимо. И се предотвратява в богатите западни страни, но не и в бедните държави, където липсва квалифициран медицински персонал, който да направи цезарово сечение или друга необходима манипулация. Всички случаи могат да бъдат предотвратени. И въпреки това в 21-ви век, когато огромният напредък на медицината позволява на възрастните хора да живеят по-дълго, осигурява лечение на преди нелечими болести и поправя счупените човешки тела, милиони красиви жени са напълно изоставени. Не трябва да е така. Трябва да има състрадателни и решителни мъже и жени, които да направят така, че всяка жена по света да бъде в безопасност докато дарява нов живот.

Днес съм тук сред вас от името на тези страдащи жени и искам целият свят да разбере за тяхното съществуване. Заедно с покойния ми съпруг разбрахме за тях скоро след като започнахме работа в Етиопия през 1959г. Желаехме да помогнем на една страна, в която нямаше достатъчно лекари и дори нямаше медицински факултет в университета. Но скоро се срещнахме със страдащите от фистула и тази среща разби сърцата ни. Бяхме съкрушени от техните истории, изумени от тяхната издържливост и огромните им нужди. Те пристигаха в болницата, Принсес Тсехай Мемориъл, и носеха със себе си единствено своята надежда и пропитите си с урина дрехи. Беше невъзможно да останеш безразличен и да не им дадеш третия велик дар, споменат от св. Павел – любовта. Най-накрая успяхме да построим за тези жени един рай – болница, която да се грижи само за хора в тяхното състояние. Място където, вече няма да бъдат отвърлени, самотни, безнадеждни, изгубили, всичко, което ги прави щастливи, изоставени от съпруга си и получаващи грижа единствено от майките си, които ги обичат, но са принудени да живеят с тях в някоя колиба, далеч от останалите членове на семейството! Сами, изоставени, те живеят без приятели и надежда.

Сега те най-накрая имат надежда, защото ние чухме техния плач и основахме за тях болници. Първата и най-голяма се намира в Адис Абеба и отвори врати през 1974г. Мъжът ми работи наистина много за създаването и финансирането й и постигна много повече, отколкото бяхме мечтали. Днес болницата е разширена, а в провинциите вече работят пет по-малки болници, които ни позволяват да лекуваме около 4000 жени годишно. По оценка на СЗО обаче само в Етиопия има 6-7000 нови случая на фистула годишно! Затова ние работим усилено и по превенцията на това състояние.

Вярвам, че решението се крие в акушерството – ако във всяко село има поне по една добре обучена акушерка, скоро напълно ще елиминираме случаите на фистула! Това вие вече сте постигнали веднъж – през 1870г. в Швеция, защото сте били разтревожени от големия брой смъртни случаи по време на раждане. Само за жест месеца броят им е намалял наполовина! Затова преди три години основахме колеж за акушерки. Учебният ни план бе одобрен и получи похвали! Приемаме завършващи 12-ти клас ученици от гимназии, осигуряваме им тригодишно обучение и бакалавърска степен, а те ни обещават в продължение на пет години да работят в родните си места. След това евентуално могат да продължат обучението си и самите те да се превърнат в учители в тази страна с 80-милионно население.

Мечтата ни се сбъдва. Първите акушерки ще започнат работа по родните си места следващия септември. Ще бъдат по две в една къща, в която ще живеят заедно, за да не бъдат самотни и за да не са претоварени с работа. В близост ще има предродилна клиника и здравен център, за да може лекар или здравен работник да дойде и да направи цезарово сечение, ако е необходимо. Министерството на здравеопазването обучава тези здравни работници как да извършват спешни операции, но ще е нужда и нашата помощ. Може би специалисти от запада биха могли да прекарат в страната няколко месеца и да обучат тези здравни работници.

Изпълнена съм с идеи. Знам, че задачата е тежка, но съм сигурна, че с божията помощ и с неговата любов, ще успеем да се справим.

Бих искала да завърша с два цитата. Един от съпруга ми:

„Майката е най-голямото богатство на едно семейство; тя е безценна.”

Вторият е от Библията и е изписан на мемориала на съпруга ми в болницата. Това са думите на Христос, записани от св. Матей: „Това, което сте сторили за тях, все едно сте го сторили за мен.”

Благодаря ви.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За хората с увреждания

От ОМ ще помагаме на австрийското сдружение „Свободно пространство“ да основе офис и дом за незрящи сираци в България. Сдружението е водещо в Европа по даване на възможност на хора с недъзи да могат да се движат свободно из общественото пространство и да водят сигурен и мобилен начин на живот. Така се осъществяват предпоставките за едно равноправно и независимо съществуване в обществото ни.

Един такъв проект ще помогне много на България, в която хората с увреждания и до ден днешен почти напълно отсъстват от публичното пространство, поради липса на условия за тяхното сигурно и свободно придвижване.

На тази страница ще събираме материали по темата и ще подпомагаме според възможностите си навлизането на една култура на единството и разбирателството между хора с и без увреждания.

Ето и списък на материалите досега:
- Проект „Докосни“
- Точка на контакт (очаквайте скоро повече)
- Кучета водачи за слепи
- Деца с нарушено зрение и хора с увреждания
- За слепите в Тибет
- Фондация на четири лапи

Posted in За Тялото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Кефир

Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.

Приготвяне на кефир

Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова по-кисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.

Особености при приготвянето и съхранението

Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).

Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко).

Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди.

Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена.

Защо е полезен кефирът*?

  • Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий.
  • Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията.
  • Има антиоксидантно и противогъбично действие.
  • Регулира кръвното налягане.
  • Много полезен при стомашни и чревни проблеми.
  • Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).

 На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГ-Мама.

*По информация от Уикипедия.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моят преход към устойчив начин на живот

За първи път срещнах понятия като устойчиво развитие, биопроизводство, справедлива търговия още в училище в учебника си по френски език и явно още тогава са ми направили впечатление, щом го помня и сега. Вероятно заради това докато бях студентка на обменни начала по програма Еразмус във Виена избрах да уча Корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие. При престоя ми там ми направи впечатление, че в големите супермаркети редом до обикновените стоки стояха и много биопродукти, а в университета имаше отделна кафемашина за същото това кафе със знака на Fair Trade, за което бях чела.

После обаче си се прибрах в България и любопитството ми в тази насока си остана на ниво „чувала съм, че има такова чудо като биопродукти, но къде пък ще намеря такова нещо тук?! В България биомагазини няма.” Да, обаче се оказа, че има. И то не малко. Само че тук следваше друг „проблем” – мисли от рода на: „сигурно е ужасно скъпо да се пазарува от биомагазин”, „и какво ще правя аз като вляза в магазина след като не познавам стоките и марките, които се продават там”. Сякаш очаквах да продават не мляко, брашно, ориз и т.н., а някакви извънземни и невиждани досега продукти.

И нещата сигурно щяха да си останат така и до днес, ако не бях попаднала на Органично, където имаше събрана на едно място цялата информация, от която се нуждаех, за да се престраша да направя първата стъпка. Оказа се, че далеч не е така плашещо, както си го представях. Да, биопродуктите понякога са по-скъпи, но все пак става въпрос за здравето ни, а и не е казано, че човек изведнъж и изцяло трябва да мине само на биохрани – най-добре е нещата да стават стъпка по стъпка. Освен това някои биопродукти, като биопрапаратите за пране например са доста по-икономични от обикновените и това компенсира разликата в цената, така че вероятно дори излиза по-евтино. Разбира се имаше и продукти и храни, които срещах за първи път, но когато човек се интересува от нещо винаги може да намери информация в интернет. Осъзнах и нещо друго – колко зависима съм била досега от рекламите, които ни заобикалят от всякъде и как изборът ми какво да купя се е определял изцяло от това, което съм видяла по телевизията, прочела във вестника или забелязала случайно на някой огромен билборд на път към работа. Биопродуктите за мен бяха изцяло нови и непознати и бях свободна да избирам единствено въз основа на съдържанието, изписано върху опаковката. И така постепенно започнах да чета повече по темата, да се интересувам, да търся и опитвам нови рецепти с биохрани. Малко по малко откривах един изцяло нов свят, който все повече ми харесваше.

Разбира се не минава и без трудности. Например да се отвикнеш от удобството да пазаруваш от кварталния магазин или супермаркета (добре че в някои от тях напоследък започнаха да се появяват и биопродукти) и вместо това да търсиш къде има биомагазини. Да се откажеш от вкусове, с които си свикнал и ти харесват, но знаеш, че са много, много вредни. Трудността да намериш място, където да хапнеш качествена храна в обедната почивка или когато излезеш вечер с приятели. Но може би едно от най-големите препядствия е отношението на околните. Когато започнеш да променяш начина си на живот, да внимаваш повече какво ядеш или как действията ти се отразяват върху околната среда, на някои им се вижда малко странно и не всички го разбират. Особено ако живееш с друг човек и той не е на същата вълна. При мен решението беше нещата да стават стъпка по стъпка. С биопрепаратите (шампоан, душ-гел, перилни) беше лесно – така и така вкъщи аз се занимавам с купуването им. После в хладилника ни започнаха да се появяват биокашкавал и сирене. За първи път от доста време опитах и прясно мляко, което имаше каймак (който като малка много обичах, за разлика от повечето деца). А от няколко дни в кухнята ми отлежава купичка, в която се надявам да се образува квас, за да направя и първия си домашен хляб. Водеща роля в приемането на храните изигра вкуса и най вече липсата на „Е”-та в състава. Експериментирах и с нови рецепти – къде успешно, къде не дотам (но водена от принципа, че храна не се хвърля, още нищо не е отишло на боклука, дори и да трябва три вечери подред да ям едно и също).

Не всичко е идеално и има още доста дълъг път да извървим докато започнем да се храним наистина здравословно и да живеем устойчиво, но важното е, че желанието го има и продължаваме напред

Posted in За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Как се живее до 256?

Знаем от Библията, а и дори според Именника на българските ханове, че има хора, които са живели доста над 100 години. Според последните научни изследвания тялото е приспособено за около 960 години живот на Земята, но поради неправител такъв ние рядко съумяваме да надхвърлим 100.

Счита се, че най-дълго доказано живял е Ли Цинъюн от провинция Сичуан, роден в 1677 година и починал 1933. Това прави общо 256 години. Последните му думи са:

Аз свърших всичко, което трябваше да свърша на този свят и се отправям към къщи

Но как се живее толкова дълго? Могат да се чуят много рецепти. Ето тази на Ли Цинъюн:
„бъдете спокойни в сърцето си,
седете като костенурка,
ходете бодро като гълъб
и спете подобно на куче“

Снимката е взета от Уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Как да си направим домашен сапун

Научих се да правя домашен сапун по време на едно творческо ателие и оттогава не използвам друг. Тъй като за основа се използва готов сапун рецептата е лесна и може да се приготвя и с помощта на деца. Дълги години имах проблемна кожа и всеки лекар, при който ходех ми изписваше различни препарати, медицинска козметика и т.н., от които само ставаше още по-зле. Откакто започнах сама да си приготвям този сапун и да използвам само естествени кремове, проблемите почти изчезнаха и вече се проявяват много рядко. Ето и самата рецепта.

За основа се използва вече готов сапун – най-добре да е био или поне да е без никакви оцветители и ароматизатори. Сапунът се настъргва на ренде (колкото по дребно, толкова по-лесно се разтопява) и се поставя в съд на водна баня. Към него добавяме веднага и една пълна водна чаша с някакъв вид течност по избор. Може да се сложи примерно прясно изцеден сок от цитрусови плодове (дезинфекциращо действие), кафе (едро смляната утайка има пилинг-ефект), вино (предварително трябва да е вряло на слаб огън поне час, за да се изпари алкохола; има антиоксидантно действие). Аз използвам запарка от различни видове билки – мащерка, мента, лайка, които предварително съм оставила да престоят поне час във водата (колкото по-дълго, толкова по-силен аромат) и след това съм я прецедила.

Бъркаме течността и сапуна с дървена лъжица, докато напълно се разтопи и се получи гладка смес, като внимаваме да не завира. Това може да отнеме около 30-40мин. След това към тази смес прибавяме една чаша зехтин, приблизително същото количество, като течността. Сместта веднага започва да се сгъстява и след 2-3мин. можем да я свалим от водната баня. В този момент по желание може да се прибавят няколко капки ароматни масла или примерно настъргана кора от портокал/ лимон, утайката от кафето, или стритите на дребно билки, които сме използвали за запарката.

Така получената смес можем да излеем в силиконови формички от тези, които се ползват за фурна (само не забравяйте после да ги измиете много добре, ако ще правите в тях сладки ;-) Ако не разполагате с такива може да използвате кутия, която да обвиете отвътре с хартия за печене и да излеете вътре сапуна. За да не става на мехурчета отгоре, може да го напръскате със спирт или някакъв вид алкохол, но не е задължително.

Така приготвен сапунът трябва да отлежи 5-7 дена, за да се втвърди напълно. Нарязвате го на парчета с удобна големина и е готов за ползване. Тъй като се получава доста голямо количество, а изветрява по-бързо от сапуните, с които сме свикнали и променя цвета си от контакта с въздуха, е добре да се съхранява плътно обвит в някаква опаковка. Подобна е технологията и ако ползвате база за сапун, като само трябва да промените пропорциите според инструкциите.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Цялостно биологично лечение

Ракът е една от най-разпространените болести. Все по-добре започваме да осъзнаваме защо тази болест се появява между хората. Всичко идва в крайна сметка от живота ни, който не е в равновесие с природата и със самите нас. Съответно лечението не трябва да се съсредоточава само във високотехнологични медицински практики, а да бъде цялостно – за душата и Духа; за тялото; за обмяната на веществата; за имунната система. Точно това се разбира и под цялостно биологично лечение, което се практикува от дружеството за биологично лечение от рак в Хайделберг. Повече можете да прочетете на страницата им (само на немски).

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени