Category Archives: За Тялото


Връзката между образование и здраверазвитие

През последните месеци следвам новото си поприще и се занимавам съвсем съзнателно с образование. И както често се получава, погледа навън ми помага да насоча погледа си и навътре. Още преди месеци писах за моите драматични и все пак средностатистически преживявания в образованието. Оказва се, че въпреки всичките подробности, които съм дал и въпреки че съм мислел, че всичко, което казвам е осъзнато и преработено от мен, то това не е така. Едва скорошното ми задълбочаване в педагогическите теми помогна за „освобождаване“ на вътрешното ми зрение и ясно осъзнаване на процесите, които са протекли при мен. Това се случи най-вече благодарение на десугестопедията на Лозанов. Тя предизвика едно истинско освобождаване у мен и послужи и този път вярно на мисията си.

Както не само Лозанов и Щайнер твърдят, една истинска педагогика може да лежи само на основата на една истинска психология. От там насетне всичко е изкуство. Психологията обаче е тази наука, която прави връзката между образование и здравеопазване. Затова и точно покрай сугестологията осъзнах, че всъщност образованието има за стремеж да образова, да образува, да формира, не само душата и Духа, но и физическото тяло! Тоест, образование и здраверазвитие са дефакто едно и също! Съответно нямаше как да не се замисля как образованието ми е повлияло на здраверазвитието. Шокирах се! Преживях истински шок на всички нива на съществуване. Оказа се, че причина за всичките ми здравословни неприятности през целия ми живот е единствено и само некачественото образование! То не само, че не ми е дало предпоставките за едно добро здраверазвитие, но е повреждало силно и систематично физическото ми тяло в продължение на поне 17 години.

Всичките ми болести по физическото ми тяло са се случили или в процеса на „образование“ или като непросредствено следствие от него. Всички! Без изключение! Искам, не искам, трябва да си задам и въпроса какви са душевните и Духовни поражения. За добро или зло още мога само да догатват някои от душевните. Имайки предвид, че Духът и душата са в основата и ако те са здрави, то и физическото тяло обикновено е здраво, то мога да си представя какви са опустошенията в душата ми, които е нанесло така нареченото ни „образование“. За тези неща в миналото аз обаче вече съм простил. Както казва мъдростта – важно е да няма борба. Човек може или да се примири или да промени, но да няма борба, тя е разрушителна сила. Е, аз с миналото съм се примирил, защото вече не мога да го променя, но в настоящето и бъдещето променям дейно и с радост. За да се превърне образованието в здраверазвитие!

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Обществото, За Тялото | Коментарите са изключени

Патриархът на българската народна медицина

Скъпи приятели,

през последните месеци Ви държахме непрекъснато информирани за всички любопитни проекти, които се появяват на страницата на За България. Още повече ни радва, че сред тях са прекрасни действия и досега всички биват финансирани. Голямата новина на деня е, че от днес и ние от ОМ се включихме със собствен проект – Патриархът на българската народна медицина

Издаване на откровеното интервю с Петър Димков – Лечителя

Ние от ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително търсим подкрепа за издаване на книгата „Петър Димков – Откровено“.

„Аз определям три закона: добро сърце, чиста съвест и умереност във всичко. Проповядвам златната среда. Никакви крайности.“

Откровението на Петър Димков е записано от Магдалена Асенова, когато Лечителят е на 95 години. В рамките на четири часа той дава своите послания към българския народ. Споделя всичко, което трябва да сподели – искрено, с въодушевление, с болка, с Любов. С плам разказва за историята, за българите, за богомилите, за билките, за природата, за Живота, за бъдещето… Назовава грешките с истинските им имена и зове хората да извлекат поуката от тях. Дава съвети, изтъкани от Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. И най-вече осветлява силата и мощта на личния пример.

С право Петър Димков може да се нарече Патриарх на българската народна медицина.

В народната памет той остава с едно от най-благородните звания в този свят: Лечителя. Спасил е безкористно живота на стотици хиляди признателни българи! Поклон пред святото му дело! Поклон пред светлата му памет! Поклон пред личния му пример! Амин!

Wikipedia за Петър Димков

Цялата книга можете да намерите онлайн и под свободен лиценз на страницата на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu.

Posted in За Обществото, За Тялото | Коментарите са изключени

Реч на Катрин Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Катрин Хамлин прочетена от Анет Бенет, Декан на Колежа за акушерки Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изпитвам дълбока благодарност за това, че съм избрана за носител на Наградата за цялостен житейски принос. Особено защото тази награда се явява признание за страданието на хиляди хора по света. Вероятно милиони забравени са лишени от професионална помощ в най-важния момент от живота си – раждането на дете.

Идването на едно бебе на бял свят трябва да е повод за радост. Но то крие и рискове, защото много неща могат да се объркат. В Етиопия всеки ден продължаваме да бъдем свидетели на трагичните последствия от затрудненията по време на раждане. Най-опасното усложнение, от което се страхува всеки акушер е вагиналната фистула, която се появява в следствие на невъзможността бебето да премине през тазовите кости или на неправилното му положение в матката.

Бих искала да си представите състоянието на една млада жена, живееща в отдалечено село в огромната и прекрасна Етиопия. Особено ако това е първото й раждане, тя пристъпва към него с известно притеснение и страх. Тя все още не знае, че е част от онези злополучни 5% от жените по света, при които ще възникне усложнение по време на раждането. И така ден след ден тя лежи в малкия си такул (къща от кал) в това отдалечено село и вероятно майка й и още няколко жени от селото се грижат за нея. Страданието и страхът й са големи. Бебето не успява да се роди и загива в утробата й, а тялото й най-накрая го отхвърля. Тя е облекчена, че страданието й е приключило. Тъжна е, че бебето й е мъртвородено, но поне тя е оцеляла. Само че скоро тя ще пожелае да бе умряла заедно с него. Защото се оказва, че вече е неспособна да задържа урината си. За всички нас, живеещи в богатите развити страни е трудно да си представим състоянието и страданието на тази жена. Но не винаги е било така. Вагиналната фистула е съществувала в Америка до края на 19-ти век, а в Англия и Европа – до 1920г. Днес тя се среща само в бедните страни, където няма достатъчно лекари, акушерки, болници или дори пътища и мостове, които да позволят достъпа на медицински персонал в спешни случаи при затруднено раждане.

Състоянието на тази млада жена е предотвратимо. И се предотвратява в богатите западни страни, но не и в бедните държави, където липсва квалифициран медицински персонал, който да направи цезарово сечение или друга необходима манипулация. Всички случаи могат да бъдат предотвратени. И въпреки това в 21-ви век, когато огромният напредък на медицината позволява на възрастните хора да живеят по-дълго, осигурява лечение на преди нелечими болести и поправя счупените човешки тела, милиони красиви жени са напълно изоставени. Не трябва да е така. Трябва да има състрадателни и решителни мъже и жени, които да направят така, че всяка жена по света да бъде в безопасност докато дарява нов живот.

Днес съм тук сред вас от името на тези страдащи жени и искам целият свят да разбере за тяхното съществуване. Заедно с покойния ми съпруг разбрахме за тях скоро след като започнахме работа в Етиопия през 1959г. Желаехме да помогнем на една страна, в която нямаше достатъчно лекари и дори нямаше медицински факултет в университета. Но скоро се срещнахме със страдащите от фистула и тази среща разби сърцата ни. Бяхме съкрушени от техните истории, изумени от тяхната издържливост и огромните им нужди. Те пристигаха в болницата, Принсес Тсехай Мемориъл, и носеха със себе си единствено своята надежда и пропитите си с урина дрехи. Беше невъзможно да останеш безразличен и да не им дадеш третия велик дар, споменат от св. Павел – любовта. Най-накрая успяхме да построим за тези жени един рай – болница, която да се грижи само за хора в тяхното състояние. Място където, вече няма да бъдат отвърлени, самотни, безнадеждни, изгубили, всичко, което ги прави щастливи, изоставени от съпруга си и получаващи грижа единствено от майките си, които ги обичат, но са принудени да живеят с тях в някоя колиба, далеч от останалите членове на семейството! Сами, изоставени, те живеят без приятели и надежда.

Сега те най-накрая имат надежда, защото ние чухме техния плач и основахме за тях болници. Първата и най-голяма се намира в Адис Абеба и отвори врати през 1974г. Мъжът ми работи наистина много за създаването и финансирането й и постигна много повече, отколкото бяхме мечтали. Днес болницата е разширена, а в провинциите вече работят пет по-малки болници, които ни позволяват да лекуваме около 4000 жени годишно. По оценка на СЗО обаче само в Етиопия има 6-7000 нови случая на фистула годишно! Затова ние работим усилено и по превенцията на това състояние.

Вярвам, че решението се крие в акушерството – ако във всяко село има поне по една добре обучена акушерка, скоро напълно ще елиминираме случаите на фистула! Това вие вече сте постигнали веднъж – през 1870г. в Швеция, защото сте били разтревожени от големия брой смъртни случаи по време на раждане. Само за жест месеца броят им е намалял наполовина! Затова преди три години основахме колеж за акушерки. Учебният ни план бе одобрен и получи похвали! Приемаме завършващи 12-ти клас ученици от гимназии, осигуряваме им тригодишно обучение и бакалавърска степен, а те ни обещават в продължение на пет години да работят в родните си места. След това евентуално могат да продължат обучението си и самите те да се превърнат в учители в тази страна с 80-милионно население.

Мечтата ни се сбъдва. Първите акушерки ще започнат работа по родните си места следващия септември. Ще бъдат по две в една къща, в която ще живеят заедно, за да не бъдат самотни и за да не са претоварени с работа. В близост ще има предродилна клиника и здравен център, за да може лекар или здравен работник да дойде и да направи цезарово сечение, ако е необходимо. Министерството на здравеопазването обучава тези здравни работници как да извършват спешни операции, но ще е нужда и нашата помощ. Може би специалисти от запада биха могли да прекарат в страната няколко месеца и да обучат тези здравни работници.

Изпълнена съм с идеи. Знам, че задачата е тежка, но съм сигурна, че с божията помощ и с неговата любов, ще успеем да се справим.

Бих искала да завърша с два цитата. Един от съпруга ми:

„Майката е най-голямото богатство на едно семейство; тя е безценна.”

Вторият е от Библията и е изписан на мемориала на съпруга ми в болницата. Това са думите на Христос, записани от св. Матей: „Това, което сте сторили за тях, все едно сте го сторили за мен.”

Благодаря ви.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

За хората с увреждания

От ОМ ще помагаме на австрийското сдружение „Свободно пространство“ да основе офис и дом за незрящи сираци в България. Сдружението е водещо в Европа по даване на възможност на хора с недъзи да могат да се движат свободно из общественото пространство и да водят сигурен и мобилен начин на живот. Така се осъществяват предпоставките за едно равноправно и независимо съществуване в обществото ни.

Един такъв проект ще помогне много на България, в която хората с увреждания и до ден днешен почти напълно отсъстват от публичното пространство, поради липса на условия за тяхното сигурно и свободно придвижване.

На тази страница ще събираме материали по темата и ще подпомагаме според възможностите си навлизането на една култура на единството и разбирателството между хора с и без увреждания.

Ето и списък на материалите досега:
- Проект „Докосни“
- Точка на контакт (очаквайте скоро повече)
- Кучета водачи за слепи
- Деца с нарушено зрение и хора с увреждания
- За слепите в Тибет
- Фондация на четири лапи

Posted in За Тялото | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Кефир

Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.

Приготвяне на кефир

Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова по-кисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.

Особености при приготвянето и съхранението

Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).

Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко).

Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди.

Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена.

Защо е полезен кефирът*?

  • Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий.
  • Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията.
  • Има антиоксидантно и противогъбично действие.
  • Регулира кръвното налягане.
  • Много полезен при стомашни и чревни проблеми.
  • Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).

 На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГ-Мама.

*По информация от Уикипедия.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моят преход към устойчив начин на живот

За първи път срещнах понятия като устойчиво развитие, биопроизводство, справедлива търговия още в училище в учебника си по френски език и явно още тогава са ми направили впечатление, щом го помня и сега. Вероятно заради това докато бях студентка на обменни начала по програма Еразмус във Виена избрах да уча Корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие. При престоя ми там ми направи впечатление, че в големите супермаркети редом до обикновените стоки стояха и много биопродукти, а в университета имаше отделна кафемашина за същото това кафе със знака на Fair Trade, за което бях чела.

После обаче си се прибрах в България и любопитството ми в тази насока си остана на ниво „чувала съм, че има такова чудо като биопродукти, но къде пък ще намеря такова нещо тук?! В България биомагазини няма.” Да, обаче се оказа, че има. И то не малко. Само че тук следваше друг „проблем” – мисли от рода на: „сигурно е ужасно скъпо да се пазарува от биомагазин”, „и какво ще правя аз като вляза в магазина след като не познавам стоките и марките, които се продават там”. Сякаш очаквах да продават не мляко, брашно, ориз и т.н., а някакви извънземни и невиждани досега продукти.

И нещата сигурно щяха да си останат така и до днес, ако не бях попаднала на Органично, където имаше събрана на едно място цялата информация, от която се нуждаех, за да се престраша да направя първата стъпка. Оказа се, че далеч не е така плашещо, както си го представях. Да, биопродуктите понякога са по-скъпи, но все пак става въпрос за здравето ни, а и не е казано, че човек изведнъж и изцяло трябва да мине само на биохрани – най-добре е нещата да стават стъпка по стъпка. Освен това някои биопродукти, като биопрапаратите за пране например са доста по-икономични от обикновените и това компенсира разликата в цената, така че вероятно дори излиза по-евтино. Разбира се имаше и продукти и храни, които срещах за първи път, но когато човек се интересува от нещо винаги може да намери информация в интернет. Осъзнах и нещо друго – колко зависима съм била досега от рекламите, които ни заобикалят от всякъде и как изборът ми какво да купя се е определял изцяло от това, което съм видяла по телевизията, прочела във вестника или забелязала случайно на някой огромен билборд на път към работа. Биопродуктите за мен бяха изцяло нови и непознати и бях свободна да избирам единствено въз основа на съдържанието, изписано върху опаковката. И така постепенно започнах да чета повече по темата, да се интересувам, да търся и опитвам нови рецепти с биохрани. Малко по малко откривах един изцяло нов свят, който все повече ми харесваше.

Разбира се не минава и без трудности. Например да се отвикнеш от удобството да пазаруваш от кварталния магазин или супермаркета (добре че в някои от тях напоследък започнаха да се появяват и биопродукти) и вместо това да търсиш къде има биомагазини. Да се откажеш от вкусове, с които си свикнал и ти харесват, но знаеш, че са много, много вредни. Трудността да намериш място, където да хапнеш качествена храна в обедната почивка или когато излезеш вечер с приятели. Но може би едно от най-големите препядствия е отношението на околните. Когато започнеш да променяш начина си на живот, да внимаваш повече какво ядеш или как действията ти се отразяват върху околната среда, на някои им се вижда малко странно и не всички го разбират. Особено ако живееш с друг човек и той не е на същата вълна. При мен решението беше нещата да стават стъпка по стъпка. С биопрепаратите (шампоан, душ-гел, перилни) беше лесно – така и така вкъщи аз се занимавам с купуването им. После в хладилника ни започнаха да се появяват биокашкавал и сирене. За първи път от доста време опитах и прясно мляко, което имаше каймак (който като малка много обичах, за разлика от повечето деца). А от няколко дни в кухнята ми отлежава купичка, в която се надявам да се образува квас, за да направя и първия си домашен хляб. Водеща роля в приемането на храните изигра вкуса и най вече липсата на „Е”-та в състава. Експериментирах и с нови рецепти – къде успешно, къде не дотам (но водена от принципа, че храна не се хвърля, още нищо не е отишло на боклука, дори и да трябва три вечери подред да ям едно и също).

Не всичко е идеално и има още доста дълъг път да извървим докато започнем да се храним наистина здравословно и да живеем устойчиво, но важното е, че желанието го има и продължаваме напред

Posted in За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Как се живее до 256?

Знаем от Библията, а и дори според Именника на българските ханове, че има хора, които са живели доста над 100 години. Според последните научни изследвания тялото е приспособено за около 960 години живот на Земята, но поради неправител такъв ние рядко съумяваме да надхвърлим 100.

Счита се, че най-дълго доказано живял е Ли Цинъюн от провинция Сичуан, роден в 1677 година и починал 1933. Това прави общо 256 години. Последните му думи са:

Аз свърших всичко, което трябваше да свърша на този свят и се отправям към къщи

Но как се живее толкова дълго? Могат да се чуят много рецепти. Ето тази на Ли Цинъюн:
„бъдете спокойни в сърцето си,
седете като костенурка,
ходете бодро като гълъб
и спете подобно на куче“

Снимката е взета от Уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Как да си направим домашен сапун

Научих се да правя домашен сапун по време на едно творческо ателие и оттогава не използвам друг. Тъй като за основа се използва готов сапун рецептата е лесна и може да се приготвя и с помощта на деца. Дълги години имах проблемна кожа и всеки лекар, при който ходех ми изписваше различни препарати, медицинска козметика и т.н., от които само ставаше още по-зле. Откакто започнах сама да си приготвям този сапун и да използвам само естествени кремове, проблемите почти изчезнаха и вече се проявяват много рядко. Ето и самата рецепта.

За основа се използва вече готов сапун – най-добре да е био или поне да е без никакви оцветители и ароматизатори. Сапунът се настъргва на ренде (колкото по дребно, толкова по-лесно се разтопява) и се поставя в съд на водна баня. Към него добавяме веднага и една пълна водна чаша с някакъв вид течност по избор. Може да се сложи примерно прясно изцеден сок от цитрусови плодове (дезинфекциращо действие), кафе (едро смляната утайка има пилинг-ефект), вино (предварително трябва да е вряло на слаб огън поне час, за да се изпари алкохола; има антиоксидантно действие). Аз използвам запарка от различни видове билки – мащерка, мента, лайка, които предварително съм оставила да престоят поне час във водата (колкото по-дълго, толкова по-силен аромат) и след това съм я прецедила.

Бъркаме течността и сапуна с дървена лъжица, докато напълно се разтопи и се получи гладка смес, като внимаваме да не завира. Това може да отнеме около 30-40мин. След това към тази смес прибавяме една чаша зехтин, приблизително същото количество, като течността. Сместта веднага започва да се сгъстява и след 2-3мин. можем да я свалим от водната баня. В този момент по желание може да се прибавят няколко капки ароматни масла или примерно настъргана кора от портокал/ лимон, утайката от кафето, или стритите на дребно билки, които сме използвали за запарката.

Така получената смес можем да излеем в силиконови формички от тези, които се ползват за фурна (само не забравяйте после да ги измиете много добре, ако ще правите в тях сладки ;-) Ако не разполагате с такива може да използвате кутия, която да обвиете отвътре с хартия за печене и да излеете вътре сапуна. За да не става на мехурчета отгоре, може да го напръскате със спирт или някакъв вид алкохол, но не е задължително.

Така приготвен сапунът трябва да отлежи 5-7 дена, за да се втвърди напълно. Нарязвате го на парчета с удобна големина и е готов за ползване. Тъй като се получава доста голямо количество, а изветрява по-бързо от сапуните, с които сме свикнали и променя цвета си от контакта с въздуха, е добре да се съхранява плътно обвит в някаква опаковка. Подобна е технологията и ако ползвате база за сапун, като само трябва да промените пропорциите според инструкциите.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Цялостно биологично лечение

Ракът е една от най-разпространените болести. Все по-добре започваме да осъзнаваме защо тази болест се появява между хората. Всичко идва в крайна сметка от живота ни, който не е в равновесие с природата и със самите нас. Съответно лечението не трябва да се съсредоточава само във високотехнологични медицински практики, а да бъде цялостно – за душата и Духа; за тялото; за обмяната на веществата; за имунната система. Точно това се разбира и под цялостно биологично лечение, което се практикува от дружеството за биологично лечение от рак в Хайделберг. Повече можете да прочетете на страницата им (само на немски).

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Силата на ние в спорта и обществото

Спортът въодушевява. Спортът обединява. Това не е случайно. Той ни кара да развиваме възможностите си до предела и отвън него. Това се вижда в индивидуалния спорт ясно. В него всеки един атлет е в пълно единство със себе си, с движенията си, с уреда си, със средата си. Този пълен перфекционизъм постепенно навлезна и в професионалния отборен спорт. Само си помислете за художествена гимнастика, синхронно плуване, синхронни скокове във вода, фигурно пързаляне или осморка гребане. Всяко едно движение е в синхрон с движенията на останалите в отбора. Пълно единство не само вътрешно, с уреда и със средата, но и с цяла една група от различни по същността си хора. И всяка една малка грешка води до загуба. Печели отборът, в който всички са като едно. Най-красиво е когато „машинката“ е толкова добре смазана, че сякаш всичко се получава от само себе си. И да, основните технически положения, движения и т.н. се заучават добре и се синхронизират. И стават най-естественото нещо на света. Въпреки това е необходима обаче пълна концетрация и отдаденост, пълно себеотдаване за успеха на отбора. Това може да се наблюдава много добре в природата, например сред ято птици, които заедно съумяват да прелетят десетки хиляди километри в опасни условия.

Но при хората всичко това може да достигне не само до едно пълно „техническо“ съвършенство, но и да чрез красотата, творчество, въодушевлението, страста, всеотдадеността да доведе до създаването на истински шедьоври и естетическо, Душевно и Духовно наслаждения. Точно това се случва в професионалния спорт и точно затова ни възхищава например играта на сборная, лалетата, селесао или испанския национален отбор, където съвременния футбол достига и най-голямо си съвършенство. Силата на ние, преминава в съвършенно и изящно изкуство на единение със съотборниците, топката, терена, публиката. Затова и точно тази игра е най-гледаната и става все по-гледана. Играта, която наистина обединява света и показва какво е възможно, когато работим заедно, в единство.

Затова и вчера беше голям ден не само за играта футбол и за нейните запалянковци, но и за цялото човечество. Милиони и милиарди зрители, хора, станаха свидетели на нещо невиждано. Става дума за мача Германия – Швеция. Немците се изтигнаха в красотата и комбинативността на играта си дори и над класата на испанците. Вдигнаха толкова високо летвата, че 60 минути мачкаха дори много добре организирания и солиден тим на шведите. Не е ясно дали скоро ще видим отново толкова добър футбол. Не е ясно кога един отбор ще може отново да се обедини и едини по такъв съвършен начин. Всеки един даде най-доброто от себе си и всички заедно постигнаха съвършенство.

Особено внимание трябва да се обърне на най-възрастния и опитен в отбора – Миро Клозе. Той винаги е бил пример за скромност, усърдие, трудолюбие, смирение, честност, почтеност, отдаденост, взаимопомощ. Един от малкото футболисти, които не си позволяват да се преструват или да лъжат. Наскоро дори си призна, когато игра с ръка за отбора си Лацио. Клозе вкара два гола за 15 минути. Още един му трябва и ще застигне великия Герд Мюлер по брой голове в националния отбор на немците. А по брой мачове нищо чудно да задмине дори и Матеус. Клозе се бореше за всяка една топка по терена, играеше във всеки един миг за отбора. Но една сцена ще остане незадмината и незабравима. При резултат 3:0, в края на първото полувреме, една от редките атаки на шведите. Клозе се беше върна не само в собствената си половина, ами дори съвсем близо до флагчето за изпълнение на ъглов удар се бореше за една топка. И я отне. Спечели единоборство на самата аутлиния за отбора си. Той – двукратния голмайстор, най-стария, най-опитния. Дори той не си даде ни най-малка почивка и правеше дори и това, което никой не очакваше от него. Поемаше дори и най-трудните и неблагодарни задачи по целия терен. Силно напомня на самоотвержените мачове на Дидие Дрогба с Челси през миналия сезон, които се оказаха и решаващи за успеха на отбора му.

И в двата случая целият дълъг и богат житейски опит съсредоточен единствено и само в пълно отдаване за отбора! Не случайно точно най-опитните, смирените, благите и добрите като хора и характери го показват и най-ясно. Като че ли всички най-положителни човешки стойности и добродетели се събират в едно и се поставят в услуга на всички останали за общото благо. И това е велик пример, когото всички интуитивно, със сърце и душа следват. Така се създава доброто, Любовта и единението между хората по света.

Но великата вечер не свърши до тук. Положителният и не до там положителен пример продължи. Този път, въодушевени от безкрайно добрата игра на немците, шведите показаха, че и те могат. Заразени от отборния Дух на противниците си, те от минута на минута ставаха все по-добри и по-добри. Не случайно дори и при 3:0 Клозе трябваше да защитава на аутлинията. Набираха скорост и дори 4:0 не пречупи колективния им Дух. В един миг сякаш и те вече се бяха превърнали в едно и даваха най-доброто от себе си. И тогава се случи непростимото, човешкото падение и грешка. Немците, убедени в успеха, развалиха магията на играта си. Спряха да бъдат в единство. Вече никой не даваше всичко от себе си и никой не играеше до последно за отбора си. Началото на края. Това се виждаше, но никой не си и мислеше, че е възможно. Нима отборът не беше на върха? На върха на успеха, на върха на футболното майсторство. Играха невиждан футбол на единение и съвършенство. Никога друг път никой друг отбор не е играл такъв футбол.

Нима и всички ние, хора на Земята, не се намираме в такова състояние? Никога друг път на Земята не се е живяло толкова добре, колкото сега. Върха ясно се вижда и достига в западния свят, точно в държави като Германия или Швеция. Едно общество, което е далеч от съвършенно и далеч от обединено, но едно общество, което достига върха си, което никога не е било по-добро за живеене. ЕС е черешката на тортата в това отношение. И нобеловата награда за мир го показва повече от ясно. Можем да обвиним нобеловия комитет в какво ли не, но този път по-добро решение те не можеха да вземат! Колко далновидно решение! Решение, което идва точно навреме и на място. Решение, което показва какво е възможно, когато хората оставят настрана омразата и враждата и работят заедно за общото благо; когато всеки в различието си с останалите дава най-доброто от себе си и помага за щастието на всички. ЕС е ненадминат успех в историята на човешкото общество. Да, в историята. Защото всичко това е история. И точно това идва да каже и тази награда. Тя се дава за успехи в миналото. ЕС от няколко години вече не е на върха си. Хората възприеха обединението като нещо, което се дава наготово. А то е нещо, за което трябва да работим всеки ден, час и секунда. Непрестанно! То не се постига просто с труд, а с даване на най-доброто, което можем да дадем, с пълна себеотдаденост и Любов. Така, както Клозе защитаваше на аутлинията; така, както той се бореше за успеха и за общото благо, когато вече всичко изглеждаше решено и вечно; така трябва и ние да се борим за общото и за единението си. Защото нищо не е вечно. Всичко се променя. Всичко е в движение. И ако ние не се движим с по-голяма скорост от околния свят, ако самите ние не водим напредъка и обединението на обществото, то процесът на движение и разпад просто ще ни помете.

Не бъдем ли в процеса на развитие, Любов и обединение, спрем ли да си починем дори и при 3:0, то непременно и веднага навлизаме в процеса на разпад, запад, разединение. И започват мъките ни. Застой няма. Покоят и почивката, заставането на едно място са всъщност едно изоставане, влизане във втория процес, процесът надолу, процесът на разпад и запад. Ако не се развиваме, то деградираме; ако не се обединяваме, то се разединяваме. Застой няма. Всичко е движение. Или напред и нагоре или назад и надолу. Покоят и почивката водят до вечния покой и вечната почивка, до смъртта, както обича на казва Мирзакарим Норбеков. И колкото окриляващи и въодушевяващи са процесите на Любов и развитие, то толкова тежки и мъчителни са процесите на запад и смърт. Веднъж озовали се във вторите, то ние мъчно можем да излезнем от тях. А често дори и никога не успяваме.

Даването на наградата за мир на ЕС е едно велико удостоверение за правилния път в миналото и за постигнатите успехи. Още повече се усилва то от факта, че идва от нобеловия комитет в Норвегия – една страна, която знае какво е единство и каква е разликата между единство и уеднаквяване. Една страна и един народ, която е направи грешката да обединява в миналото чрез уеднаквяване и която не иска да я повтори отново. Един народ, който обича европейската идея и се олицетворява с нея, но който не се присъединява, защото иска да ни покаже, че не всичко в пътя който сме избрали е достойно за уважение. И един народ, една страна, които ни показват с наградата, че има още какво да се върши. Ние нямаме правото да спираме. И още по-малко имаме правото да се отказваме или да се отчайваме. Ние имаме задължението, в името на благото на всички да продължаваме напред. Да се развиваме. ЕС е в процес на смърт и запад. Това е труден и тежък процес. Не по-леко е положението в останалите части на света. Целият свят е в процес на смърт, ние вървим към гибелта си, но досега се движехме по билото на успеха и си мислехме, че продължаваме да се развиваме. Мислехме си, че като сме там, най-горе, то и там ще си останем. Че вече няма нужда да действаме заедно и да се борим за успехите и напредъка си. Но това е една илюзия. Когато човек е на билото и продължи да върви, то той непременно започва да слиза и то много по-бързо, отколкото си мисли. Слиза, слиза и набира все повече скорост надолу. Не може да спре. Така слиза целия европейски съюз и цялото човечество сега надолу. Ние бяхме на билото, но не се усетихме, че следва слизането. А още при бясното изкачване нагоре по планината трябваше да видим колко скоро ще започнем бясно да слизаме.

Една единствена дълга топка, отправена напред дори малко произволно, и всичко се промени. От вежнъж. Съвсем не случайно там беше Ибра, играчът с най-много опит в шведския национален отбор, един от най-големите нападатели в днешния футбол. И той не сбърка. Резултатът вече беше 4:1. Още по-важно беше и поведението му след гола. Той знаеше, че отборът му е в подем и че този гол не е само козметика на крайния резултат. Той виждаше успокоението и смъртта на общия Дух в немския отбор. Затова взе и енергично топката и подкани своите да действат, да използват придобитата сила на обединение и новопочерпана воля и желание за успех. Шведите бяха на земята. Бяха смазани и пометени. Но не се отказаха. Намериха сили да продължат в най-трудния за тях миг. Бяха единни и знаеха какво могат. Те бяха тези, които най-ясно осъзнаха на какво се дължи превъзходството на немците. Те бяха тези, които трябваше да изпитат на собствения си гръб съвършенството на немския футбол. Но и те бяха тези, които първи събраха този важен опит. Те непосредствено бяха повлияни и въодушевени от успеха на колективната игра. И станаха едно. И резултатът не закъсня. Само две минути по-късно вече беше 4:2. А накрая седеше 4:4. Най-великата победа и най-великата липса на победа, на която сме ставали свидетели във футбола! Не, не беше загуба, а равенство, липса на победа. Имаше два победителя и един почти победител. Победител беше най-вече футболът, играта, най-вече зрителите, хората, всички ние, които изживяхме силата на ние в спорта и в обществото. Другият победител беше шведския национален отбор. Морален, Духовен, научил си и приложил непосредствено най-добрия урок, който някога е бил даван във футбола и в обществото. А немският национален отбор беше почти победител. Защото от победител, от най-доброто, което е показвано някога, успя сам да се низвергне, да направи такава грешка.

Всички бяха шокирани. Изключение направи само един. Един голям – Мемет Шол. Единствен той след мача проумя какво точно се е случило и защо това е ценно не само за немския национален отбор и за футбола, но и за целия свят. Това беше един голям урок. Затова и немците не са победени. Защото те, също както шведите, бяха първите, на които беше показах един велик урок. Те трябва да бъдат и първите, които и ще се научат от него. Да, по-добре е да се учим от успехите на другите, както направиха шведите. По-добре е да се насочим в правия път още докато се развиваме. Но не винаги успяваме да го направим. И товага ни се налага да се учим от грешките си. Същото е и положението в ЕС. Това невиждано по рода си обединение от хора, народи и страни не успя да се поучи от собствените си успехи и сега плаща тежката и мъчителна цена да се учи от грешките си. Пътят обаче не е да се отчайваме и да се оставим да бъдем смазани от страданията. Пътят е да се поучим, да бъдем състрадателни и да си извлечем поуките. Да се смирим и да действаме с нова желязна и безкрайна воля. Да се развиваме и да вярваме в успеха и той ще дойде. ЕС първи даде примера на успеха след войните и множество грешки. Нобеловата награда за мир, идваща от Норвегия е едно подсещане къде седим и какъв е правилният път. Тя в един израз на доверие, че ние можем. Тя ни дава силата да продължим напред. Тя е израз и на отговорност. Показва ни ясно, че ние носим отговорността на само за себе си, но и за обединението на целия свят.

Хора, събратя, нека всеки един от нас да се поучи от събитията през последните дни и да даде най-доброто от себе си за развитието на обществото. Нека заедно и обединени в действията си, работим за общото благо. Нека всички сме в Любовта и в процесът на развитие и единения. Нека сме в живота и да благославяме. Да създаваме и да живеем мечтите си. Амин.

Posted in За Духа и Душата, За Обществото, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени