Category Archives: За Тялото


Томас Мюлер

Томас Мюлер отново не само раздава пас след пас, но и бележи голове. А е едва на 23, футболист в Байерн Мюнхен и в немския национален отбор, където играе с номер 13 (едно число на водач, символизиращо ново начало). Този номер той пое от Михаел Балак. Голмайстор на световното по футбол през 2010. От 2009, от как започва да играе в Бундеслигата няма пропуснат мач. За три сезона има 106 мача, 36 гола и 36 паса. И това при наличието на нападатели като Робен, Рибери, Клозе, Гомес и т.н. Женен, и то от три години. Сгодил се е едва на 18. Отскоро е и посланик на Млади Крила, организация, която помага на изживели психически травми деца.

Човек вдигне ли погледа си и не вижда вече никакви граници.

Това казва Томас и точно така играе футбол. Определено не е най-талантливият и най-добрият футболист. Не е дори и най-умният. Не е най-физически силният и технически добрият. Всички тези качества могат да създадат един добър футболист, но не са достатъчни. Мюлер притежава обаче точно това, което е необходимо не само на терена, но и в живота – положителна нагласа, силна воля, вяра в успеха, неуморимост, желязна дисциплина и постоянство, голямо сърце и пълно себераздаване в името на отбора. Съчетано с малкото необходимата футболна интелигентност и съобразителност. Затова и пиша за него. По това как един човек играе футбол (или друг отборен спорт) може лесно да се разбере каква е Душата му. А тази на Мюлер определено е голяма и може да дава. Той е положителен пример за всички нас. Успехите не идват никога даром, а са винаги резултат от много труд, добро отношение и даване.

Снимките са взети от уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Дигиталният свят и невроните

Колкото повече упражняваме мозъка си, толкова повече връзки се образуват между невроните и съответно толкова по-дълго през живота си запазваме здрава мисъл и не страдаме от деменция. Това показват много изследвания. Любопитно е, че хора, които използват мозъка си, дори да развия деменция, то вероятността да са „със всичкия си“ е доста голяма. Показано е, например, че много дейни монахини дори и на 100 годишна възраст и въпреки множество заболявания на мозъка, остават мислещи трезво, защото до последно го тренират. Тук ясно виждаме, че мозъкът може и да не е мускул, но за него важат същите „телесни“ закони, както и за мускулите. Дори физически да сме болни, то ако сме тренирани и продължаваме да тренираме, вероятността да можем пълноценно да използваме тялото си и способностите си е голяма. Любопитно е също, че хора, които живеят в двуезична среда, заболяват от деменция средно с пет години по-късно от тези, живеещи в едноезична среда. Тоест, дори да заболее мозъкът и да се разрушат доста връзки между невроните, то остават и много здрави такива и човек продължава да може да мисли трезво.

Особено важна роля играят социалните контакти. Колкото повече връзки между хората, толкова повече и между невроните в мозъка. И тук идва най-важното – това не важи при дигиталните, онлайн, връзки, защото при тях машината отменя човека в много отношения, улеснява го и това не води до образуването на толкова връзки между невроните. Подобно, макар и не толкова важно е влиянието и на другите технически улеснения, като навигационните системи. Те помагат за залиняване на естественото ориентиране при хората. Отново можем да направим паралела с мускулите. Когато използваме асансьор или ескалатор и не ги тренираме, то те залиняват. Същото е и с мозъка. И ако елката е имала малък ефект за залиняването му, то социалните онлайн мрежи имат голям.

Също така знаем, че при малките деца и подрастващите е едно от критичните времена – тогава, в течение на растежа, има много благоприятни възможности за създаването на повече връзки между невроните. Седенето през компютъра и използването на всякакви мобилни и други технически помощни средства водят до едно цялостно емоционално-телесно-умствено-Душевно-Духовно улеснение и съответно залиняване. В резултат на това и на демографското развитие в западния свят, някои изследователи предсказват още по-лошо бъдеще на обществата ни – не само повече по-стари хора, но и повече болни стари хора.

Posted in За Разума, За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Тиквена крем супа (рецепта 36)

Продукти:

тиква
моркови
картофи
праз
кашкавал или жълто сирене, но може и масло или кисело мляко
джинджифил
канела

Тиквата, морковите и картофите се слагат да се варят. По-късно се добавя и праза. Малко преди да се махне от котлона се слага и кашкавала, за да може да се стопи. Може да се използва и да се направи на пюре всичко в този момент. Накрая се добавят двете подправки, които правят вкуса неповторим – джинджифила и канелата. Може да се сложи и къри, черен пипер, бахар и дафинов лист – според вкуса.

След като поистине задължително се добавя и малко зехтин, още по-добре олио от тиквени семки. Може и тиквени семки и чесън.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Мусака от хляб, сирене и грозде (рецепта 35)

Продукти:
масло
стар хляб
бяло вино
ароматно сирене
грозде
мляко
сметана
яйца
черен пипер
малко индийско орехче

Маслото използваме, за да намажем тавата добре с него. Първо нареждаме начупения хляб като му помагаме да омекне с виното. Сиренето редим между хляба. Една част запазваме за отгоре за настъргване. Гроздето режем на половинки и също нареждаме. Сметаната, млякото, яйцето и подправките сме разбъркали заедно и добавяме отгоре. Едва сега настъргваме останалата част от сиренето. Около 25 минути на 180 градуса трябва да се пече докато не се получи специфичната златно жълта апетитна коричка.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Тиквени парчета с круши (рецепта 34)

Продукти:
тиква
кориандър
зехтин
лимон
черен пипер
чесън
круши
лютива чушка
джинджифил

В зависимост от големината на тиквата се реже на различен брой резени. Резените се мажат със сместа от кориандъра, зехтина, лимона и черния пипер. Така се пекат. На ситно отгоре се добавя и чесън.

Крушите се режат на дребно и се смесват с джиндживила и лютивата чушка. Слагат се върху парчетата изпечена тиква и се серфират.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Блажна баница със зелентии (рецепта 33)

Продукти:
възможно най-тънки кори
сирене
кисело мляко поне пет яйца
зехтин
малко киселец
лапад
коприва
левурта
праз или пресен лук

Всичко освен корите се забърква в една смес (на който не му се занимава хич, направо и корите начупени вътре и всичко така се слага във фурната.) Фурната вече се загрява на 200 градуса. В тава добре намазана със зехтин се разстила една кора, размазва се отгоре зехтин и се слага равномерно от пълнежа. Процедурата се повтаря докато свършат корите и пълнежа. Пече се най-добре по средата и с въртящ въздух, за да не изгори отдолу или отгоре.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Задушен праз по средиземноморски (рецепта 32)

Продукти:
праз
маслини
каперси
черен пипер
дафинов лист
зехти

Празът се задушава леко с малко вода и дафиновия лист във фурната. В последния момент се добавят останалите неща.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

По-бързо и по-сигурно

Винаги съм си мислил, че най-хубавото в София е планината до нея. Ако живея и работя в София, съм сигурен, че всеки ден, когато времето го позволява, ще качвам Черни връх преди работа. Качване и слизане от Драгалевци например е напълно възможно за четири часа, тоест при ранно тръгване в шест часа е напълно възможно да се направи.

А ето, че сега разбирам за един нов „спорт“, формула 1 на планинското изкачване, както го нарича откривателя му Бенедикт Бьом (Бени). Става дума за възможно най-бързо изкачване със ски на осемхилядник, минимален престой в зоната на смъртта (височини над 7000-8000 метра, в които тялото не може да се регенерира само и постепенно умира) и спускане надолу със ските.

Скоростното изкачване е много изморително и за 24 часа понякога се губят около 10 кг, което е около два-три пъти, отколкото във формула 1. В същото време обаче е доста по-сигурно от бавното изкачване, когато човек се намира дълго в зоната на смъртта. Освен това позволява да се вземе много по-малко оборудване, храна и вода, което намалява нуждата от багаж и не изчерпва толкова много сили. Бени никога не изкачва сам, а със своя приятел Себастиан. Като добър екип си помагат взаимно да вземат правилните решения, а дори и да са грешни, то поне да не са смъртоносни. Със себе си носят вода, енергийни гелове, инжекции кортизон и виагра. Последните две за всеки случай при изтичане на кръв в белите дробове, причинено от свръхнатоварване.

Бени тренира над 20 часа седмично, като за него е важно да прави над 2000 височинни метра на тренировка. При едно бързо и стръмно изкачване това може да стане за два часа и половина до три (доста спортно), ако човек е свикнал да ходи из планините. Бени го взема обаче на бегом за половината време и дори по-бързо. В извън „спортното“ си време Бени е мениджър на спортната фирма Dynafit, в която отговаря за над 200 работници. Освен това е баща на голямо семейство. Самият Бени е едно от осем деца и е научил какво означава както свобода, така и отговорност. Знанията си от планинското изкачване за вземане на бързи и добри решения в трудни положения, предава чрез семинари.

Posted in За Духа и Душата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Зеленчуково гювече (рецепта 31)

Продукти:
картофи
червено цвекло
моркови
царевица
зеле
черен пипер
масло
мляко
яйца
сметана
индийско орехче
свежи подправки на вкус

Варим картофите. Морковите и червеното цвекло само леко заваряваме. Морковите можем и заедно със зелето и царевицата леко да задушим. Редим всичко в гювечето, заливаме с подправките, млякото, яйцето и печем 20-15 минути на 180 градуса. Можем отгоре да сложим и сирене.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Лекуващата същност

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно. Статията е написана от Бруно Фонарбург.

Вместо да събираме големи количества лечебни растения и да ги сушим, то има по-лесни и щадящи природата методи да извлечем лекуващата същност на растението.

Лечението чрез растения и най-старата медицина на човечеството. Изпробването на растенията в продължение на хилядолетия и наблюденията на природата и най-вече на това как се лекуват животните са довели до днешните познания. Пчелите например, събират напролет изтичащата от пъпките на тополата смола. Използват я за природен антибиотик срещу вируси и бактерии. За лечебното действие често се заключава от външния вид на растението. Това е особено силно застъпено в антропософската медицина. Медуницата, например, има листа, които приличат по форма на човешките бели дробове и затова още от древността се ползва за лечение на белодробни болести. Дълбоките корени на глухарчето пък са символ на желанието му за живот. А жълтите цветове са израз на оптимизъм и радост от живота.

Едва през 16 век Парацелз започва да изследва как различните вещества, съдържащи се в растенията, дават импулси за здравето на хората. Така например се оказва, че медуницата съдържа секрето-отделящи вещества, които наистина помагат за лечението на белите дробове. Глухарчето пък съдържа вещества, които засилват апетита, оживяват организма, закрепват силите и пречистват кръвта. Както се вижда, древните методи точно отговарят на истината. За съжаление в последните векове химията и фармацията се развиват толкова силно на основата само на отделните вещества, съдържащи се в растенията, че човечеството почти напълно забравя за фитотерапията и другите видове лечение с растения. Съответно забравяме и за цялостното лечение. Хубаво е, че през последните години, с навлизане на билко- и природолечението, старите традиции отново се възраждат. Все пак растенията са живи същества и не трябва да забравяме, че това, което те ни дават в цялост е значително по-силно от техните отделни съставни вещества. Но как целите растения могат да се използват най-добре?

През 30-те години на 20 век физикът Фритц-Алберт Поп открива, че клетките на живите организми общуват чрез слаби светлинни частици, които той нарича Биофотони. Не самите клетки в растението са тези, които са същността му, а техните светлинни или електро-магнитни вълни и полета (трептения). Това отговаря и напълно на Духовните възгледи за Света като съществуващ единствено и само на Божествената Любов и Светлина. В днешно време живата сила на растенията и съответното тяхното качество за човека, се определя с уреди, които измерват биофотоните им. Колкото повече Светлина (светлинни кванти) задържа или съдържа едно растение, толкова по-лечебно и хранително е то. Не случайно и Учителят Петър Дънов препоръчва след изсушаването на билките да ги поставим в стъклен съд на слънце, за да приемат още от него. Новите-стари методи на лечение отчитат внимателно енергийните, живителни сили на растенията.

Ясно е, че за лечението с билки е важна тяхната „Светлина“. В същото време е важно да не берем повече от тях, отколкото ни трябват. Бруно Фонарбург ни дава чрез Тритурацията един метод как това да стане. Процесът за добиване на лекарството от растението се състои от четири стъпки. Първата се извършва още на мястото на откъсването. Малко количество от растението се смесва в порцеланов съд с десет пъти повече лактоза и се стрива с кръгови движения в продължение на час. Този процес се нарича катализиращо трептение. Методът е познат от хомеопатията за извличане на ку-потенцията (енергийните качества се извличат и тяхната информация и енергийна сила се запазва, независимо от безкрайно малкото количество от растението). Всъщност става предаване на Биофотони, Енергия, Живителна сила, Светлина от растението на лактозата. Защо точно лактоза? Заради захарните кристали. Те поемат лесно тази енергия. Методът е лесен и може да се приложи от всеки, който вложи Любов и време. И още нещо много важно, което знаем и от Учителят Дънов – брането на билката трябва да стане сутрин преди изгрев Слънце в ясен, безоблачен ден. Стриването се прави съответно не само на място, но и на Слънце. И тъй като и влиянието на човека и на околната среда има значение, то е важно мястото да е чисто, както и Човекът, който извършва процеса, да е чист. За този процес използваме и думата „динамизиране“. Резултатът от него е така наречената Д1-Тритурация. Буквата Д идва от десет и числото десет и от разреждането според хомеопатията в отношение 1:10.

Следващата, втора стъпка, е и следващото разреждане 1:10. Този път на Д1 сместа отново с лактоза. Отново стриваме един част. Така се получава Д2-тритурацията. Тоест, ако сме взели един грам от растението, то сега получаваме 100 грама. В третата стъпка идва и ролята на водата. Този път разреждаме Д2-сместа 1:10 с вода. Знаем и за качествата на водата чрез структурата си (подредбата на молекулите) да помни. Важно е водата да е чиста изворна, по възможност слънчева. Можем да използваме методите на Масару Емото за съживяване или допълнително оживяване на водата, като например поставянето й в стъклена бутилка с надпис Благодарност и Любов. След смесването на водата и д2-тритурацията в стъклен буркан идва и процесът на витализация – обръщаме бавно и внимателно буркана 10 пъти. Така получаваме Д3-разтвор.

Последната, четвърта стъпка, е смесването 1:10 на Д3-разтвора с 25% чист етанолов спирт. Този път раздрусваме сместа 10 пъти силно и получаваме над 10 литра Д4-разтвор. Последното, което остава да направи е да прецедим разтвора през стерилна марля и да го затворим добре в шишенца. Така получения разтвор има същото лечебно въздействие, както и растението. Първите две стъпки можем да наречем събуждане на потенциала на растението, а последните две – задвижването му и освобождаването му. Заслугата за този метод е на Д-р Герхард Мадаус.

Докато приготвяме разтвора, можем да приготвим и нещо друго (вижте картинката), което влияе положително на психиката ни по време и след процеса. В жива, витализирана изворна вода, 100 мл, поставяме цветове от растението и оставяме съда на слънце минимум един час. Най-добре ако водата е от планински извор. Важно е да не докосваме цветчетата с пръсти, за да не им предадем от нашето биополе. Затова използваме дървени или кристални пръчици. Цветчетата трябва напълно да са потопени във водата. Този вид приготвяне на лекарства са ни познати от Д-р Едуард Бах, който твърди, че повечето, ако не и всички, болести, произлизат от вътрешната ни дисхармония и чувствена неуравновесеност. Това приготвяне на лекарства позволява на природните лекуващи същности на растението да достигнат до Душата ни.

В обобщение – първият метод задейства живителните ни сили и спомага за органичното ни единство и цялост. Вторият пък влияе върху оживяването на психиката ни. Съчетанието на двата метода се нарича Трифлорис. Повече можете да научите от страницата на Бруно Фонарберг. Разтворите могат да се купят от Хербамед. Прекрасно е, че имаме прости методи, с които сами можем да произвеждаме лекарствата си.

Posted in За Природата, За Тялото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени