Category Archives: За Тялото


Силата на ние в спорта и обществото

Спортът въодушевява. Спортът обединява. Това не е случайно. Той ни кара да развиваме възможностите си до предела и отвън него. Това се вижда в индивидуалния спорт ясно. В него всеки един атлет е в пълно единство със себе си, с движенията си, с уреда си, със средата си. Този пълен перфекционизъм постепенно навлезна и в професионалния отборен спорт. Само си помислете за художествена гимнастика, синхронно плуване, синхронни скокове във вода, фигурно пързаляне или осморка гребане. Всяко едно движение е в синхрон с движенията на останалите в отбора. Пълно единство не само вътрешно, с уреда и със средата, но и с цяла една група от различни по същността си хора. И всяка една малка грешка води до загуба. Печели отборът, в който всички са като едно. Най-красиво е когато „машинката“ е толкова добре смазана, че сякаш всичко се получава от само себе си. И да, основните технически положения, движения и т.н. се заучават добре и се синхронизират. И стават най-естественото нещо на света. Въпреки това е необходима обаче пълна концетрация и отдаденост, пълно себеотдаване за успеха на отбора. Това може да се наблюдава много добре в природата, например сред ято птици, които заедно съумяват да прелетят десетки хиляди километри в опасни условия.

Но при хората всичко това може да достигне не само до едно пълно „техническо“ съвършенство, но и да чрез красотата, творчество, въодушевлението, страста, всеотдадеността да доведе до създаването на истински шедьоври и естетическо, Душевно и Духовно наслаждения. Точно това се случва в професионалния спорт и точно затова ни възхищава например играта на сборная, лалетата, селесао или испанския национален отбор, където съвременния футбол достига и най-голямо си съвършенство. Силата на ние, преминава в съвършенно и изящно изкуство на единение със съотборниците, топката, терена, публиката. Затова и точно тази игра е най-гледаната и става все по-гледана. Играта, която наистина обединява света и показва какво е възможно, когато работим заедно, в единство.

Затова и вчера беше голям ден не само за играта футбол и за нейните запалянковци, но и за цялото човечество. Милиони и милиарди зрители, хора, станаха свидетели на нещо невиждано. Става дума за мача Германия – Швеция. Немците се изтигнаха в красотата и комбинативността на играта си дори и над класата на испанците. Вдигнаха толкова високо летвата, че 60 минути мачкаха дори много добре организирания и солиден тим на шведите. Не е ясно дали скоро ще видим отново толкова добър футбол. Не е ясно кога един отбор ще може отново да се обедини и едини по такъв съвършен начин. Всеки един даде най-доброто от себе си и всички заедно постигнаха съвършенство.

Особено внимание трябва да се обърне на най-възрастния и опитен в отбора – Миро Клозе. Той винаги е бил пример за скромност, усърдие, трудолюбие, смирение, честност, почтеност, отдаденост, взаимопомощ. Един от малкото футболисти, които не си позволяват да се преструват или да лъжат. Наскоро дори си призна, когато игра с ръка за отбора си Лацио. Клозе вкара два гола за 15 минути. Още един му трябва и ще застигне великия Герд Мюлер по брой голове в националния отбор на немците. А по брой мачове нищо чудно да задмине дори и Матеус. Клозе се бореше за всяка една топка по терена, играеше във всеки един миг за отбора. Но една сцена ще остане незадмината и незабравима. При резултат 3:0, в края на първото полувреме, една от редките атаки на шведите. Клозе се беше върна не само в собствената си половина, ами дори съвсем близо до флагчето за изпълнение на ъглов удар се бореше за една топка. И я отне. Спечели единоборство на самата аутлиния за отбора си. Той – двукратния голмайстор, най-стария, най-опитния. Дори той не си даде ни най-малка почивка и правеше дори и това, което никой не очакваше от него. Поемаше дори и най-трудните и неблагодарни задачи по целия терен. Силно напомня на самоотвержените мачове на Дидие Дрогба с Челси през миналия сезон, които се оказаха и решаващи за успеха на отбора му.

И в двата случая целият дълъг и богат житейски опит съсредоточен единствено и само в пълно отдаване за отбора! Не случайно точно най-опитните, смирените, благите и добрите като хора и характери го показват и най-ясно. Като че ли всички най-положителни човешки стойности и добродетели се събират в едно и се поставят в услуга на всички останали за общото благо. И това е велик пример, когото всички интуитивно, със сърце и душа следват. Така се създава доброто, Любовта и единението между хората по света.

Но великата вечер не свърши до тук. Положителният и не до там положителен пример продължи. Този път, въодушевени от безкрайно добрата игра на немците, шведите показаха, че и те могат. Заразени от отборния Дух на противниците си, те от минута на минута ставаха все по-добри и по-добри. Не случайно дори и при 3:0 Клозе трябваше да защитава на аутлинията. Набираха скорост и дори 4:0 не пречупи колективния им Дух. В един миг сякаш и те вече се бяха превърнали в едно и даваха най-доброто от себе си. И тогава се случи непростимото, човешкото падение и грешка. Немците, убедени в успеха, развалиха магията на играта си. Спряха да бъдат в единство. Вече никой не даваше всичко от себе си и никой не играеше до последно за отбора си. Началото на края. Това се виждаше, но никой не си и мислеше, че е възможно. Нима отборът не беше на върха? На върха на успеха, на върха на футболното майсторство. Играха невиждан футбол на единение и съвършенство. Никога друг път никой друг отбор не е играл такъв футбол.

Нима и всички ние, хора на Земята, не се намираме в такова състояние? Никога друг път на Земята не се е живяло толкова добре, колкото сега. Върха ясно се вижда и достига в западния свят, точно в държави като Германия или Швеция. Едно общество, което е далеч от съвършенно и далеч от обединено, но едно общество, което достига върха си, което никога не е било по-добро за живеене. ЕС е черешката на тортата в това отношение. И нобеловата награда за мир го показва повече от ясно. Можем да обвиним нобеловия комитет в какво ли не, но този път по-добро решение те не можеха да вземат! Колко далновидно решение! Решение, което идва точно навреме и на място. Решение, което показва какво е възможно, когато хората оставят настрана омразата и враждата и работят заедно за общото благо; когато всеки в различието си с останалите дава най-доброто от себе си и помага за щастието на всички. ЕС е ненадминат успех в историята на човешкото общество. Да, в историята. Защото всичко това е история. И точно това идва да каже и тази награда. Тя се дава за успехи в миналото. ЕС от няколко години вече не е на върха си. Хората възприеха обединението като нещо, което се дава наготово. А то е нещо, за което трябва да работим всеки ден, час и секунда. Непрестанно! То не се постига просто с труд, а с даване на най-доброто, което можем да дадем, с пълна себеотдаденост и Любов. Така, както Клозе защитаваше на аутлинията; така, както той се бореше за успеха и за общото благо, когато вече всичко изглеждаше решено и вечно; така трябва и ние да се борим за общото и за единението си. Защото нищо не е вечно. Всичко се променя. Всичко е в движение. И ако ние не се движим с по-голяма скорост от околния свят, ако самите ние не водим напредъка и обединението на обществото, то процесът на движение и разпад просто ще ни помете.

Не бъдем ли в процеса на развитие, Любов и обединение, спрем ли да си починем дори и при 3:0, то непременно и веднага навлизаме в процеса на разпад, запад, разединение. И започват мъките ни. Застой няма. Покоят и почивката, заставането на едно място са всъщност едно изоставане, влизане във втория процес, процесът надолу, процесът на разпад и запад. Ако не се развиваме, то деградираме; ако не се обединяваме, то се разединяваме. Застой няма. Всичко е движение. Или напред и нагоре или назад и надолу. Покоят и почивката водят до вечния покой и вечната почивка, до смъртта, както обича на казва Мирзакарим Норбеков. И колкото окриляващи и въодушевяващи са процесите на Любов и развитие, то толкова тежки и мъчителни са процесите на запад и смърт. Веднъж озовали се във вторите, то ние мъчно можем да излезнем от тях. А често дори и никога не успяваме.

Даването на наградата за мир на ЕС е едно велико удостоверение за правилния път в миналото и за постигнатите успехи. Още повече се усилва то от факта, че идва от нобеловия комитет в Норвегия – една страна, която знае какво е единство и каква е разликата между единство и уеднаквяване. Една страна и един народ, която е направи грешката да обединява в миналото чрез уеднаквяване и която не иска да я повтори отново. Един народ, който обича европейската идея и се олицетворява с нея, но който не се присъединява, защото иска да ни покаже, че не всичко в пътя който сме избрали е достойно за уважение. И един народ, една страна, които ни показват с наградата, че има още какво да се върши. Ние нямаме правото да спираме. И още по-малко имаме правото да се отказваме или да се отчайваме. Ние имаме задължението, в името на благото на всички да продължаваме напред. Да се развиваме. ЕС е в процес на смърт и запад. Това е труден и тежък процес. Не по-леко е положението в останалите части на света. Целият свят е в процес на смърт, ние вървим към гибелта си, но досега се движехме по билото на успеха и си мислехме, че продължаваме да се развиваме. Мислехме си, че като сме там, най-горе, то и там ще си останем. Че вече няма нужда да действаме заедно и да се борим за успехите и напредъка си. Но това е една илюзия. Когато човек е на билото и продължи да върви, то той непременно започва да слиза и то много по-бързо, отколкото си мисли. Слиза, слиза и набира все повече скорост надолу. Не може да спре. Така слиза целия европейски съюз и цялото човечество сега надолу. Ние бяхме на билото, но не се усетихме, че следва слизането. А още при бясното изкачване нагоре по планината трябваше да видим колко скоро ще започнем бясно да слизаме.

Една единствена дълга топка, отправена напред дори малко произволно, и всичко се промени. От вежнъж. Съвсем не случайно там беше Ибра, играчът с най-много опит в шведския национален отбор, един от най-големите нападатели в днешния футбол. И той не сбърка. Резултатът вече беше 4:1. Още по-важно беше и поведението му след гола. Той знаеше, че отборът му е в подем и че този гол не е само козметика на крайния резултат. Той виждаше успокоението и смъртта на общия Дух в немския отбор. Затова взе и енергично топката и подкани своите да действат, да използват придобитата сила на обединение и новопочерпана воля и желание за успех. Шведите бяха на земята. Бяха смазани и пометени. Но не се отказаха. Намериха сили да продължат в най-трудния за тях миг. Бяха единни и знаеха какво могат. Те бяха тези, които най-ясно осъзнаха на какво се дължи превъзходството на немците. Те бяха тези, които трябваше да изпитат на собствения си гръб съвършенството на немския футбол. Но и те бяха тези, които първи събраха този важен опит. Те непосредствено бяха повлияни и въодушевени от успеха на колективната игра. И станаха едно. И резултатът не закъсня. Само две минути по-късно вече беше 4:2. А накрая седеше 4:4. Най-великата победа и най-великата липса на победа, на която сме ставали свидетели във футбола! Не, не беше загуба, а равенство, липса на победа. Имаше два победителя и един почти победител. Победител беше най-вече футболът, играта, най-вече зрителите, хората, всички ние, които изживяхме силата на ние в спорта и в обществото. Другият победител беше шведския национален отбор. Морален, Духовен, научил си и приложил непосредствено най-добрия урок, който някога е бил даван във футбола и в обществото. А немският национален отбор беше почти победител. Защото от победител, от най-доброто, което е показвано някога, успя сам да се низвергне, да направи такава грешка.

Всички бяха шокирани. Изключение направи само един. Един голям – Мемет Шол. Единствен той след мача проумя какво точно се е случило и защо това е ценно не само за немския национален отбор и за футбола, но и за целия свят. Това беше един голям урок. Затова и немците не са победени. Защото те, също както шведите, бяха първите, на които беше показах един велик урок. Те трябва да бъдат и първите, които и ще се научат от него. Да, по-добре е да се учим от успехите на другите, както направиха шведите. По-добре е да се насочим в правия път още докато се развиваме. Но не винаги успяваме да го направим. И товага ни се налага да се учим от грешките си. Същото е и положението в ЕС. Това невиждано по рода си обединение от хора, народи и страни не успя да се поучи от собствените си успехи и сега плаща тежката и мъчителна цена да се учи от грешките си. Пътят обаче не е да се отчайваме и да се оставим да бъдем смазани от страданията. Пътят е да се поучим, да бъдем състрадателни и да си извлечем поуките. Да се смирим и да действаме с нова желязна и безкрайна воля. Да се развиваме и да вярваме в успеха и той ще дойде. ЕС първи даде примера на успеха след войните и множество грешки. Нобеловата награда за мир, идваща от Норвегия е едно подсещане къде седим и какъв е правилният път. Тя в един израз на доверие, че ние можем. Тя ни дава силата да продължим напред. Тя е израз и на отговорност. Показва ни ясно, че ние носим отговорността на само за себе си, но и за обединението на целия свят.

Хора, събратя, нека всеки един от нас да се поучи от събитията през последните дни и да даде най-доброто от себе си за развитието на обществото. Нека заедно и обединени в действията си, работим за общото благо. Нека всички сме в Любовта и в процесът на развитие и единения. Нека сме в живота и да благославяме. Да създаваме и да живеем мечтите си. Амин.

Posted in За Духа и Душата, За Обществото, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Томас Мюлер

Томас Мюлер отново не само раздава пас след пас, но и бележи голове. А е едва на 23, футболист в Байерн Мюнхен и в немския национален отбор, където играе с номер 13 (едно число на водач, символизиращо ново начало). Този номер той пое от Михаел Балак. Голмайстор на световното по футбол през 2010. От 2009, от как започва да играе в Бундеслигата няма пропуснат мач. За три сезона има 106 мача, 36 гола и 36 паса. И това при наличието на нападатели като Робен, Рибери, Клозе, Гомес и т.н. Женен, и то от три години. Сгодил се е едва на 18. Отскоро е и посланик на Млади Крила, организация, която помага на изживели психически травми деца.

Човек вдигне ли погледа си и не вижда вече никакви граници.

Това казва Томас и точно така играе футбол. Определено не е най-талантливият и най-добрият футболист. Не е дори и най-умният. Не е най-физически силният и технически добрият. Всички тези качества могат да създадат един добър футболист, но не са достатъчни. Мюлер притежава обаче точно това, което е необходимо не само на терена, но и в живота – положителна нагласа, силна воля, вяра в успеха, неуморимост, желязна дисциплина и постоянство, голямо сърце и пълно себераздаване в името на отбора. Съчетано с малкото необходимата футболна интелигентност и съобразителност. Затова и пиша за него. По това как един човек играе футбол (или друг отборен спорт) може лесно да се разбере каква е Душата му. А тази на Мюлер определено е голяма и може да дава. Той е положителен пример за всички нас. Успехите не идват никога даром, а са винаги резултат от много труд, добро отношение и даване.

Снимките са взети от уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Дигиталният свят и невроните

Колкото повече упражняваме мозъка си, толкова повече връзки се образуват между невроните и съответно толкова по-дълго през живота си запазваме здрава мисъл и не страдаме от деменция. Това показват много изследвания. Любопитно е, че хора, които използват мозъка си, дори да развия деменция, то вероятността да са „със всичкия си“ е доста голяма. Показано е, например, че много дейни монахини дори и на 100 годишна възраст и въпреки множество заболявания на мозъка, остават мислещи трезво, защото до последно го тренират. Тук ясно виждаме, че мозъкът може и да не е мускул, но за него важат същите „телесни“ закони, както и за мускулите. Дори физически да сме болни, то ако сме тренирани и продължаваме да тренираме, вероятността да можем пълноценно да използваме тялото си и способностите си е голяма. Любопитно е също, че хора, които живеят в двуезична среда, заболяват от деменция средно с пет години по-късно от тези, живеещи в едноезична среда. Тоест, дори да заболее мозъкът и да се разрушат доста връзки между невроните, то остават и много здрави такива и човек продължава да може да мисли трезво.

Особено важна роля играят социалните контакти. Колкото повече връзки между хората, толкова повече и между невроните в мозъка. И тук идва най-важното – това не важи при дигиталните, онлайн, връзки, защото при тях машината отменя човека в много отношения, улеснява го и това не води до образуването на толкова връзки между невроните. Подобно, макар и не толкова важно е влиянието и на другите технически улеснения, като навигационните системи. Те помагат за залиняване на естественото ориентиране при хората. Отново можем да направим паралела с мускулите. Когато използваме асансьор или ескалатор и не ги тренираме, то те залиняват. Същото е и с мозъка. И ако елката е имала малък ефект за залиняването му, то социалните онлайн мрежи имат голям.

Също така знаем, че при малките деца и подрастващите е едно от критичните времена – тогава, в течение на растежа, има много благоприятни възможности за създаването на повече връзки между невроните. Седенето през компютъра и използването на всякакви мобилни и други технически помощни средства водят до едно цялостно емоционално-телесно-умствено-Душевно-Духовно улеснение и съответно залиняване. В резултат на това и на демографското развитие в западния свят, някои изследователи предсказват още по-лошо бъдеще на обществата ни – не само повече по-стари хора, но и повече болни стари хора.

Posted in За Разума, За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Тиквена крем супа (рецепта 36)

Продукти:

тиква
моркови
картофи
праз
кашкавал или жълто сирене, но може и масло или кисело мляко
джинджифил
канела

Тиквата, морковите и картофите се слагат да се варят. По-късно се добавя и праза. Малко преди да се махне от котлона се слага и кашкавала, за да може да се стопи. Може да се използва и да се направи на пюре всичко в този момент. Накрая се добавят двете подправки, които правят вкуса неповторим – джинджифила и канелата. Може да се сложи и къри, черен пипер, бахар и дафинов лист – според вкуса.

След като поистине задължително се добавя и малко зехтин, още по-добре олио от тиквени семки. Може и тиквени семки и чесън.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Мусака от хляб, сирене и грозде (рецепта 35)

Продукти:
масло
стар хляб
бяло вино
ароматно сирене
грозде
мляко
сметана
яйца
черен пипер
малко индийско орехче

Маслото използваме, за да намажем тавата добре с него. Първо нареждаме начупения хляб като му помагаме да омекне с виното. Сиренето редим между хляба. Една част запазваме за отгоре за настъргване. Гроздето режем на половинки и също нареждаме. Сметаната, млякото, яйцето и подправките сме разбъркали заедно и добавяме отгоре. Едва сега настъргваме останалата част от сиренето. Около 25 минути на 180 градуса трябва да се пече докато не се получи специфичната златно жълта апетитна коричка.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Тиквени парчета с круши (рецепта 34)

Продукти:
тиква
кориандър
зехтин
лимон
черен пипер
чесън
круши
лютива чушка
джинджифил

В зависимост от големината на тиквата се реже на различен брой резени. Резените се мажат със сместа от кориандъра, зехтина, лимона и черния пипер. Така се пекат. На ситно отгоре се добавя и чесън.

Крушите се режат на дребно и се смесват с джиндживила и лютивата чушка. Слагат се върху парчетата изпечена тиква и се серфират.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Блажна баница със зелентии (рецепта 33)

Продукти:
възможно най-тънки кори
сирене
кисело мляко поне пет яйца
зехтин
малко киселец
лапад
коприва
левурта
праз или пресен лук

Всичко освен корите се забърква в една смес (на който не му се занимава хич, направо и корите начупени вътре и всичко така се слага във фурната.) Фурната вече се загрява на 200 градуса. В тава добре намазана със зехтин се разстила една кора, размазва се отгоре зехтин и се слага равномерно от пълнежа. Процедурата се повтаря докато свършат корите и пълнежа. Пече се най-добре по средата и с въртящ въздух, за да не изгори отдолу или отгоре.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Задушен праз по средиземноморски (рецепта 32)

Продукти:
праз
маслини
каперси
черен пипер
дафинов лист
зехти

Празът се задушава леко с малко вода и дафиновия лист във фурната. В последния момент се добавят останалите неща.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

По-бързо и по-сигурно

Винаги съм си мислил, че най-хубавото в София е планината до нея. Ако живея и работя в София, съм сигурен, че всеки ден, когато времето го позволява, ще качвам Черни връх преди работа. Качване и слизане от Драгалевци например е напълно възможно за четири часа, тоест при ранно тръгване в шест часа е напълно възможно да се направи.

А ето, че сега разбирам за един нов „спорт“, формула 1 на планинското изкачване, както го нарича откривателя му Бенедикт Бьом (Бени). Става дума за възможно най-бързо изкачване със ски на осемхилядник, минимален престой в зоната на смъртта (височини над 7000-8000 метра, в които тялото не може да се регенерира само и постепенно умира) и спускане надолу със ските.

Скоростното изкачване е много изморително и за 24 часа понякога се губят около 10 кг, което е около два-три пъти, отколкото във формула 1. В същото време обаче е доста по-сигурно от бавното изкачване, когато човек се намира дълго в зоната на смъртта. Освен това позволява да се вземе много по-малко оборудване, храна и вода, което намалява нуждата от багаж и не изчерпва толкова много сили. Бени никога не изкачва сам, а със своя приятел Себастиан. Като добър екип си помагат взаимно да вземат правилните решения, а дори и да са грешни, то поне да не са смъртоносни. Със себе си носят вода, енергийни гелове, инжекции кортизон и виагра. Последните две за всеки случай при изтичане на кръв в белите дробове, причинено от свръхнатоварване.

Бени тренира над 20 часа седмично, като за него е важно да прави над 2000 височинни метра на тренировка. При едно бързо и стръмно изкачване това може да стане за два часа и половина до три (доста спортно), ако човек е свикнал да ходи из планините. Бени го взема обаче на бегом за половината време и дори по-бързо. В извън „спортното“ си време Бени е мениджър на спортната фирма Dynafit, в която отговаря за над 200 работници. Освен това е баща на голямо семейство. Самият Бени е едно от осем деца и е научил какво означава както свобода, така и отговорност. Знанията си от планинското изкачване за вземане на бързи и добри решения в трудни положения, предава чрез семинари.

Posted in За Духа и Душата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Зеленчуково гювече (рецепта 31)

Продукти:
картофи
червено цвекло
моркови
царевица
зеле
черен пипер
масло
мляко
яйца
сметана
индийско орехче
свежи подправки на вкус

Варим картофите. Морковите и червеното цвекло само леко заваряваме. Морковите можем и заедно със зелето и царевицата леко да задушим. Редим всичко в гювечето, заливаме с подправките, млякото, яйцето и печем 20-15 минути на 180 градуса. Можем отгоре да сложим и сирене.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени