Category Archives: За Тялото


Лекуващата същност

Съкратен превод на статия от Списание Оуа – мисли различно, живей различно. Статията е написана от Бруно Фонарбург.

Вместо да събираме големи количества лечебни растения и да ги сушим, то има по-лесни и щадящи природата методи да извлечем лекуващата същност на растението.

Лечението чрез растения и най-старата медицина на човечеството. Изпробването на растенията в продължение на хилядолетия и наблюденията на природата и най-вече на това как се лекуват животните са довели до днешните познания. Пчелите например, събират напролет изтичащата от пъпките на тополата смола. Използват я за природен антибиотик срещу вируси и бактерии. За лечебното действие често се заключава от външния вид на растението. Това е особено силно застъпено в антропософската медицина. Медуницата, например, има листа, които приличат по форма на човешките бели дробове и затова още от древността се ползва за лечение на белодробни болести. Дълбоките корени на глухарчето пък са символ на желанието му за живот. А жълтите цветове са израз на оптимизъм и радост от живота.

Едва през 16 век Парацелз започва да изследва как различните вещества, съдържащи се в растенията, дават импулси за здравето на хората. Така например се оказва, че медуницата съдържа секрето-отделящи вещества, които наистина помагат за лечението на белите дробове. Глухарчето пък съдържа вещества, които засилват апетита, оживяват организма, закрепват силите и пречистват кръвта. Както се вижда, древните методи точно отговарят на истината. За съжаление в последните векове химията и фармацията се развиват толкова силно на основата само на отделните вещества, съдържащи се в растенията, че човечеството почти напълно забравя за фитотерапията и другите видове лечение с растения. Съответно забравяме и за цялостното лечение. Хубаво е, че през последните години, с навлизане на билко- и природолечението, старите традиции отново се възраждат. Все пак растенията са живи същества и не трябва да забравяме, че това, което те ни дават в цялост е значително по-силно от техните отделни съставни вещества. Но как целите растения могат да се използват най-добре?

През 30-те години на 20 век физикът Фритц-Алберт Поп открива, че клетките на живите организми общуват чрез слаби светлинни частици, които той нарича Биофотони. Не самите клетки в растението са тези, които са същността му, а техните светлинни или електро-магнитни вълни и полета (трептения). Това отговаря и напълно на Духовните възгледи за Света като съществуващ единствено и само на Божествената Любов и Светлина. В днешно време живата сила на растенията и съответното тяхното качество за човека, се определя с уреди, които измерват биофотоните им. Колкото повече Светлина (светлинни кванти) задържа или съдържа едно растение, толкова по-лечебно и хранително е то. Не случайно и Учителят Петър Дънов препоръчва след изсушаването на билките да ги поставим в стъклен съд на слънце, за да приемат още от него. Новите-стари методи на лечение отчитат внимателно енергийните, живителни сили на растенията.

Ясно е, че за лечението с билки е важна тяхната „Светлина“. В същото време е важно да не берем повече от тях, отколкото ни трябват. Бруно Фонарбург ни дава чрез Тритурацията един метод как това да стане. Процесът за добиване на лекарството от растението се състои от четири стъпки. Първата се извършва още на мястото на откъсването. Малко количество от растението се смесва в порцеланов съд с десет пъти повече лактоза и се стрива с кръгови движения в продължение на час. Този процес се нарича катализиращо трептение. Методът е познат от хомеопатията за извличане на ку-потенцията (енергийните качества се извличат и тяхната информация и енергийна сила се запазва, независимо от безкрайно малкото количество от растението). Всъщност става предаване на Биофотони, Енергия, Живителна сила, Светлина от растението на лактозата. Защо точно лактоза? Заради захарните кристали. Те поемат лесно тази енергия. Методът е лесен и може да се приложи от всеки, който вложи Любов и време. И още нещо много важно, което знаем и от Учителят Дънов – брането на билката трябва да стане сутрин преди изгрев Слънце в ясен, безоблачен ден. Стриването се прави съответно не само на място, но и на Слънце. И тъй като и влиянието на човека и на околната среда има значение, то е важно мястото да е чисто, както и Човекът, който извършва процеса, да е чист. За този процес използваме и думата „динамизиране“. Резултатът от него е така наречената Д1-Тритурация. Буквата Д идва от десет и числото десет и от разреждането според хомеопатията в отношение 1:10.

Следващата, втора стъпка, е и следващото разреждане 1:10. Този път на Д1 сместа отново с лактоза. Отново стриваме един част. Така се получава Д2-тритурацията. Тоест, ако сме взели един грам от растението, то сега получаваме 100 грама. В третата стъпка идва и ролята на водата. Този път разреждаме Д2-сместа 1:10 с вода. Знаем и за качествата на водата чрез структурата си (подредбата на молекулите) да помни. Важно е водата да е чиста изворна, по възможност слънчева. Можем да използваме методите на Масару Емото за съживяване или допълнително оживяване на водата, като например поставянето й в стъклена бутилка с надпис Благодарност и Любов. След смесването на водата и д2-тритурацията в стъклен буркан идва и процесът на витализация – обръщаме бавно и внимателно буркана 10 пъти. Така получаваме Д3-разтвор.

Последната, четвърта стъпка, е смесването 1:10 на Д3-разтвора с 25% чист етанолов спирт. Този път раздрусваме сместа 10 пъти силно и получаваме над 10 литра Д4-разтвор. Последното, което остава да направи е да прецедим разтвора през стерилна марля и да го затворим добре в шишенца. Така получения разтвор има същото лечебно въздействие, както и растението. Първите две стъпки можем да наречем събуждане на потенциала на растението, а последните две – задвижването му и освобождаването му. Заслугата за този метод е на Д-р Герхард Мадаус.

Докато приготвяме разтвора, можем да приготвим и нещо друго (вижте картинката), което влияе положително на психиката ни по време и след процеса. В жива, витализирана изворна вода, 100 мл, поставяме цветове от растението и оставяме съда на слънце минимум един час. Най-добре ако водата е от планински извор. Важно е да не докосваме цветчетата с пръсти, за да не им предадем от нашето биополе. Затова използваме дървени или кристални пръчици. Цветчетата трябва напълно да са потопени във водата. Този вид приготвяне на лекарства са ни познати от Д-р Едуард Бах, който твърди, че повечето, ако не и всички, болести, произлизат от вътрешната ни дисхармония и чувствена неуравновесеност. Това приготвяне на лекарства позволява на природните лекуващи същности на растението да достигнат до Душата ни.

В обобщение – първият метод задейства живителните ни сили и спомага за органичното ни единство и цялост. Вторият пък влияе върху оживяването на психиката ни. Съчетанието на двата метода се нарича Трифлорис. Повече можете да научите от страницата на Бруно Фонарберг. Разтворите могат да се купят от Хербамед. Прекрасно е, че имаме прости методи, с които сами можем да произвеждаме лекарствата си.

Posted in За Природата, За Тялото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Гъби със сладко от горски плодове (рецепта 30)

Продукти:
зърно
различни видове гъби
лук
чесън
зехтин
сладко от горски плодове
черен пипер
пармезан

Половината от лука и чесъна се запържват. Добавяме зърното и заливаме с малко вода, колкото да го покрие. Готвим на бавен огън към 40 минути и бъркаме. Добавяме вода ако има нужда. Останалите гъби, лук и чесън запържваме леко, слагаме подправките. Смесваме накрая всичко и сме готови.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Сънят

Сънят за мен е свещен. Мога от всичко да се лиша, но не и от сън. Сънят е безценен, защото е най-доброто средство не само за възстановяването на силите ни, но и за отработване на преживяното, за вземане на решения и т.н.

Един човек на 70 години е сънувал средно шест години през живота си, тоест прекарваме около 1/12 от живота си в сънуване. Това не е никак малко и е важно да обърнем внимания на съня. А спим около 1/3 от живота си. Всяка нощ преживяваме няколко 90 минутни цикли на лек сън, дълбок сън и REM-сън (REM е съкращение от rapid eye movement, тоест бързо движение на очите (бдо)). И докато дълбокият сън е без сънища, то бдо-съня е времето, когато сънуваме. Това е времето, когато чувствата са в разгара си, а префронталния кортекс (най-мъдрата част от мозъка ни, свързана с вземането на решенията) си почива. Колкото по-дълго спим, толкова по-дълги стават и бдо-фазите. Любопитно е, че при децата бдо-съня е най-силно изявен, а неродените още деца са предимно в това състояние. Опити с плъхове показват, че ако те не изпаднат в такова състояние в продължение на повече от три седмици – умират.

Снимката е от страницата на Джейсън Дън.

Та така, какво се случва всъщност по време на бдо-съня и защо той е толкова важен? Явно, че не става дума толкова за почивка, поне не на всички части от мозъка и тялото, а за нещо много повече. Изглежда, че човек тренира и едва сега истински възприема това, което е преживял през деня. И дори още повече – създава съвсем нови хрумвания. Нима не виждаме тук класическите две фази от живота – развитие и заздравяване на наученото? След фаза на съзерцание следва винаги фаза на възприемане. След състояние на будност, следва състояние на сън.

Сънищата ни са изпълнени с чувства. Това е така, защото точно тогава се зареждаме емоционално и развиваме чувствените си компетенции. Много е любопитно, че през деня сме склонни да реагираме по-скоро на негативните емоции. По време на бдо това е точно наобратно – възприемаме предимно доброто и хубавото. Това обяснява и защо често сънищата са толкова негативни. Просто всичко негативно от деня се преработва наново и се превръща в положително или от него се взема положителното, което отново ни ориентира според Божествената ни същност на доброто и Любовта. Сънят дава възможност на истинските чувства да завладеят Душата. Затова и народът казва:

Утрото е по-мъдро от вечерта

Сънят възстановява вътрешното ни равновесия. Хора, които малко сънуват са често значително по-страхливи. От друга страна, фактът, че сънуваме означава, че имаме какво да негативно да отработим от деня. Явно не е случайно, че в много Духовни учения се твърди, че Душата ни и Духът ни се свързват с Извора, Божественото, по време на сън. Сънят е процесът на пречистване, през който минаваме всяка нощ, за да се родим за нов живот на другия ден.

Posted in За Духа и Душата, За Тялото | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Пълнени запечени гъби (рецепта 29)

Продукти:
гъби
черен пипер
домати
чесън
лук
магданоз
жълтък на яйце
няколко лъжици бяло вино
орехи

Гъбите се почистват, пънчетата се махат. Гъбите още сега леко се посоляват и се слага черен пипер. Лукът и чесънът леко се запържват. Когато се махнат от котлона се добавят наситно нарязаните домати и магданоз, както и на дребно начуканите орехи. Може и пънчетата на гъбите. Междувременно сме загряли печката на 200. Пълним гъбите и ги слагаме да се запекат. Жълтъка и виното сме смесили и мажем гъбките с тях малко преди да ги извадим от фурната.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Аюрведа зърнена каша (рецепта 28)

Продукти:
зърно смачкано на мюсли, например овес или по вкус. Няма да е грешка ако направо се вземат мюсли с плодове и ядки
кокосово олио
стафиди
оризово мляко
шафран
кокос
бадеми
кардамом

Мюслите или зърното се запържват леко. Добавя се оризовото мляко, заедно със стафидите и подправките. Най-накрая се добавят бадемите и кардамома.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Моркови с ориз според аюрведа (рецепта 27)

Продукти:
моркови
оризово мляко
стафиди
кардамом
бадеми, може млени за по-лесно
шафран
кокос

Морковите се настъргват и се варят в оризовото мляко заедно с стафидите и смляния кардамом. По-късно се добавят бадемите, шафрана и кокоса.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Доматено ризото с пълнени домати (рецепта 26)

Продукти:
лук
чесън
зехтин
ориз
бяло вино
дафинов лист
мащерка
домати
тиквички
масло
пармезан или друго сирене по вкус
сметана
босилек

Нарязваме част от доматите на ситно, добавяме босилека и смачкваме на пюре. За да стане още по-вкусно можем да го оставим една вечер да преседи така под ленен плат и след това малко да го заварим, но не е задължително.

Лука и чесъна запържваме леко, добавяме ориза, за да се овъргалят хубаво за 1-2 минути. Сипва се виното. Добавят се дафиновия лист и мащерката. Постепенно се сипват доматите, за да може ориза да се свари. Тук е момента който желае да махне дафиновия лист и / или мащерката. В последния момент добавяме и тиквичките.

Част от доматите пълним с тиквички, мащерка и босилек. Пълнежа, заедно с вътрешното от домата преди това леко сме запържили.

Сервираме пълнените домати върху ориза. Стъгва се сиренето, масло, сметаната, черен пипер върху ризотото.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Супа от моркови, ябълки и джинджифил (рецепта 25)

Продукти:
моркови
лук
домати
сок от моркови
джинджифил
чесън
къри
ябълки

Морковите и лука леко се запържват и след това се заливат със сока от моркови и с доматите. След това се добавят ябълките, чесъна, кърито и джинджифила. Около 30 минути се готви, след това се смачква на пюре и е готово.

Posted in За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ина Мей Гаскин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Ина Мей Гаскин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 5.12.2011

Превод за ОМ от английски език: Преслава Петрова

За мен е огромна чест да бъда първата акушерка, избрана да получи Наградата за цялостен житейски принос. Приемайки тази награда, усещам голямата отговорност, която нося спрямо моите колежки акушерки по целия свят. Повечето от нас неизбежно осъзнават действащите днес мощни сили, които застрашават съществуването на професията „акушер” в много части на света. Броят на ражданията с цезарово сечение се е увеличил в много страни, далеч привишавайки горните граници, допускани от Световната Здравна Организация. С увеличаване броя на цезаровите сечения се покачва броя на смъртните случаи при майките, както и опасността от травми и наранявания, а също така расте страхът от естественото раждане. В същото време, дългогодишно уважавани и ценени практики и умения започват да изчезват. Посещавала съм частни болници в Бразилия, където нивата на цезарово сечение са достигнали 95%, тъй като жените (и докторите) вече толкова много се страхуват от нормалния процес на раждане, че цезаровото сечение се е превърнало в „първи вариант”.

Когато операционните интервенции при раждане са норма, а не изключение, професията „акушер” загубва своя смисъл, а самото акушерство вече не включва уменията и знанието, някога смятани за основни.  Говоря за уменията и знанието, необходими при асистирането на вагинално раждане, при раждането на втория близнак, способността с ръце да се определи теглото на ембриона, да се различи нормалната родилна болка от тази, която предупреждава за усложнения, да се определи позицията на бебето в утробата, тази позиция да бъде променена, в случай че не е добра, а дори и умението да се диагностицира с точност наличие на бременност. За да обясня какво имам предвид с последно споменатите умения, ще кажа, че в САЩ сме стигнали до момента, в който имаме няколко случая на фалшива бременност, диагностицирана едва след като коремът на жената е отворен за цезарово сечение – грешка, за която едва ли някой си е помислял преди 2-3 десетилетия, когато ръчните умения в образованието на лекарите все още се смятаха за важни. Пренебрегването на традиционното знание в САЩ е стигнало до такава фаза, че още през 90-те години, двата основни учебника по акушерство вече не включваха каквато и да е отпратка към феномена, наречен „фалшива бременност” (псевдосизис), въпреки че той винаги е съществувал у хората, а също и у някои бозайници. Само страна, която е станала суеверна по отношение употребата на технологиите, може да си въобрази, че използването на въображаеми технологии може да елиминира нуждата от преподаването и ученето на традиционните диагностични умения, както и познанието за всички явления, които се случват по време на репродуктивния живот на жените. 

Историята на родилния процес в САЩ през 20-ти век добре илюсрира колко важна е една силна акушерска професия, за да не е необходимо жените да бъдат държани в мрежите на страха от евентуалните дефекти на тялото им, когато се стигне до раждане. Премахването на професията „акушер” в Щатите в началото на 20-ти век даде път на „фабричния модел” на хоспитализирано обгрижване на майката, който до средата на века доведе до това 2/3 от всички бебета да бъдат изваждани от телата на майките с форцепси. Такава радикална преупотреба на форцепсите не се е случвала в тези страни, в които ценността на акушерска професия е била призната. Без акушерки в болниците, които да въвеждат студентите по медицина в мъдрите методи на природата, мъжете, имащи най-малкото разбиране за условията, нужни на жените, за да раждат по човечен начин, набързо стигнаха до заключението, че раждането само по себе си е един брутален и кървав акт, и че жените всъщност представляват една сериозна грешка, допусната от страна на природата – грешка, която може да се поправи единствено с рутинната употреба на технологии и лекарства. След това, мотивът за печалба изплува на повърхността, заставайки лице в лице със самото раждане, и страхът, алчността и невежеството не само се оплетоха в една ужасна каша, а доведоха и до лов на вещици срещу акушерките, които работят съгласно естествените ритми на природата.

Скоро след това се настани убеждението, че бебетата ще се раждат най-безопасно, ако тялото на майката бъде целенасочено наранявано, за да се освободи бебето, с допълнителното рационално обяснение, че такава рана би предотвратила много по-лошите наранявания, които в противен случай биха настъпили. Такива митове, за съжаление, се разпространяват чрез холивудските филми, които обикновено се фокусират върху случаите с родилни усложнения, за да се внесе търсеният драматичен ефект, докато физиологичното раждане не се засяга заради съществуващите табута срещу показването на съответните части от женското тяло.

Като една от майките, които знаеха, че им няма нищо на тялото, и че раждането на първото им дете с форцепси беше напълно ненужно – рисковано за мен и за бебето ми, без каквото и да е видима полза, а и психологически травмиращо – бях принудена да търся собствени спасителни пътища за следващите си бременности. Тази дилема ме накара да прибягна към самостоятелно обучение в акушерство (тъй като не виждах никаква друга опция), обучение, което успях да премина и завърша благодарение на многочасовата помощ от страна на четирима доктори, които също виждаха нуждата от акушери в страната.  Свободна да уча от всякакви източници, които смятах, че имат отношение по темата, аз се учех от неграмотни традиционни акушерки, от стари книги, и животни, както и от любезните лекари.

От самото създаване на центъра за акушерство, моите колеги и аз поставихме в основата на нашата политика нуждите на жените и открихме, че този начин на организация и обгрижване носи огромни ползи за нашите бебета, както и за техните майки. Научихме се как да предотвратяваме усложнения чрез осигуряване на добра грижа преди самото раждане, и разработихме практически методи за предотвратяване на ненужни интервенции като секцио и изкусвено предизвикване на раждането.

Оглеждайки се наоколо, открих, че в други части на света, с подкрепата на лекари сподръжници, се предлагат някои други видове акушерски услуги, даващи резултати, почти идентични с нашите. Акушерките, които работиха с покойния д-р Джон Стивънсън в Южна Австралия, тези, които работиха с д-р Алфред Рокеншауб във Виена между средата на 60-те и средата на 80-те години, и тези, с които все още работи с д-р Тадаши Йошимура в Оказаки, Япония – всички отчитат нива на секцио под 5% с нормални показатели при новородените – точно, както при нас. Тази информация беше особено интересна, тъй като никой не е знаел за съществуването на другите. За съжаление, във всеки един от тези случаи, тези лекари – вместо да бъдат поздравявани от техните колеги – бяха третирани като че ли са безнадеждно изостанали във времето и следователно не заслужават никакво внимание. Ние трябва да уважаваме тези мъже, които все още пишат статии и обучават всеки, който има желание да слуша.

Сега, когато много индустриализирани страни докладват нива на раждания със секцио от 30% и нагоре, въпреки че акушерките са били винаги част от персонала по обгрижване на майките, е важно да се отдаде значение и на другите фактори, които водят до повишаване броя на случаите с интервенция при раждането. Модерната култура, мотивът за печалба, страхът, фалшивата моралност, и невежеството – всички те играят роля и на тях трябва да се обърне сериозно внимание.

Това, което често се пропуска, е, че прекомерното прибягване към цезарово сечение има други негативни последици освен загубата на акушери и акушерски знания и умения. Просто казано, тъй като процентите се покачват над 15-20%, все повече жени умират от усложнения като белодробен емболизъм, инфекция, кръвоизлив, както и от рязко увеличение на плацентните усложнения при последващи бременности. Нито една от страните, отчитащи най-високи нива на секцио, не може да каже, че има нисък процент на смъртност при родилките. Това особено важи за САЩ, където днес жените са изправени пред най-малко два пъти по-голям риск от смърт по причини, свързани с бременността, отколкото са били техните майки. В Калифорния, между 1996 и 2006, родилната смъртност се утрои, като голяма част от повишаването се дължи на прекомерността на цезаровите сечения. Не очаквайте, обаче, САЩ да докладва тези изобличаващи факти с точност, тъй като сегашната липса на инфраструктура, която е необходима за провеждането на точно и последователно отчитане и анализ на смъртните случаи по време на раждане, означава, че официалните данни за смъртността сред родилките представляват само една трета или най-много половината от реалното число.

За да се избегнат проблемите, пред които в момента сме изправени в моята страна, искам да дам няколко препоръки:

Страни с увеличаващи се темпове на цезаровите сечения трябва да предприемат положителни стъпки към обръщане на тази тенденция, включително да увеличат усилията си, ако процентте се вдигнат над установените граници. Акушерките трябва да бъдат поставени на „входа” на родилната помощ, вместо неохотно да биват въвеждани при жените в късна бременност, ако изобщо биват въведени. Този модел на грижи установява, че вярата в собствените възможности на жената да роди, да се грижи за бебето си и да го кърми, както и способността на бебето да се храни нормално, могат да бъдат подобрени или заличени от всяко лице, което се грижи за тях, а също и от средата, в която раждат. Поради това, всички грижи около бременността и самото раждане трябва да поставят на преден план нуждите на двойката майка-бебе пред тези на хората, които се грижат за тях, институциите, или пък на медицинския и застрахователния сектор. Отделните болници трябва да разгледат въпроса за прилагането на „10-те стъпки към оптимална грижа за майката и бебето” (www.imbci.org).

Акушерките трябва да имат главната дума при формирането на политиката по родилната помощ. Тази помощ трябва да се индивидуализира и да почива върху идеята за внимание и уважение към всяка жена. Когато не са под заплаха от страна на една доминираща медицинска професия, която сама по себе си е доминирана от една мощна застрахователна индустрия или пък една мощна болнична индустрия, акушерките могат да осигурят грижи, организирани около принципа, че правата на жените и децата са най-важни и, че достъпът до хумани и ефективни здравни грижи е основно човешко право. Независимите акушерки трябва да бъдат в състояние да изкарват прехраната си от своята работа, което означава, че на застрахователните компании следва да не бъде разрешавано да налагат такива високи премии, които правят невъзможно за акушерките да изкарват прехраната си.

Ние трябва да се събудим за факта, че е лесно да изплашиш жените относно възможностите на техните тела, особено в страните, в които акушерките имат много малко или никаква власт в политиката в сравнение с лекарите и влиянието на големите корпорации. За това няма нужда от особен талант. Като се има предвид това, дисбалансът, страхът, невежеството и алчността започват да се подсилват взаимно, а процентът на ненужната операционна намеса при жени и бебета, които страдат от последствията, скача. Грижата за ражданията не трябва да бъде водена от печалбата. В този случай финансовите стимули водят до проблеми вместо да ги предотвратяват.

Поради тази причина, не трябва да има повече такси за платежни услуги – като например, финансово възнаграждение за ненужното използване на вакуум екстрактор.

Ако всички страни поставят благосъстоянието на майките и бебетата в центъра на политиката си по родилна помощ, акушерската професия отново ще стане силна. В някои страни, като моята собствена, ще бъде необходимо значително да бъде увеличен броят на акушерките, което е само един от многото начини да се предотвратят усложненията и да се намали процентът на медицински интервенции при ражданията. Ще ни трябва много обгрижващ персонал, за да направим този преход. Акушерките трябва да имат думата в по-важните въпроси, свързани с раждането. В страни, където в момента те работят под силното доминиране на акушер-гинеколозите, на първо време ще е нужно връзката между двете професии отново да бъде приведена в равновесие. Акушерките не могат да позволяват на акушер-гинеколозите да ги тормозят и да се отнасят с тях грубо, защото това  почти с пълна сигурност означава, че раждащите жени ще са следващите, които ще бъдат малтретирани.

Опитите да се превърне раждането в домашни условия в незаконен акт в която и да е страна само отвличат вниманието от реалните проблеми и ги изострят, тъй като планираното раждане вкъщи, когато става въпрос за здрави жени, осигурява необходимия предпазен клапан за тези от тях, които искат да имат по-голям избор, отколкото болницата може да им  предложи, а също и възможност за акушерките да научават все повече за жените в естественото им състояние. Домашните акушерки трябва да бъдат в състояние да изкарват прехраната си от своята работа, а на застрахователните компании не трябва да бъде разрешено да пречат на акушерките да получават компенсация за свършената от тях работа. Домашните акушерки са преследвани в почти всяка страна, дори и в Холандия, където услугите, свързани с домашните раждания, имат дълга и почитана традиция. Вярвам, че развитието на една страна може да се измери по степента, в която се зачита правото на раждащата майка да получи грижа около раждането, независимо от това дали то се случва в дома или в болнични условия. В това отношение настоящата ситуация в Унгария до голяма степен ме безпокои и разстройва. Там, невъзможността да се осигури и защити това важно право е подчертана от продължителната дискриминация и грубо отношение спрямо независимата акушерка д-р Агнес Гереб. Агнес вече в продължение на повече от 20 години се опитва да защити основните права на майката и детето и поради тези си опити, беше вкарана в затвора, а наскоро получи 2-годишна присъда и е държана под домашен арест през изминалата година. Сега отправям молба към унгарското правителство да се намеси и да спре злоупотребите и несправедливото отношение към един международно уважаван експерт в домашното раждане.

Раждането не трябва да се възприема като стока или услуга, от която се правят пари, нито пък като някакво състояние, което големите институции или правителствата имат право да контролират, диктувайки на жените как ще раждат, игнорирайки индивидуалните желания и потребности на майката. Неизбежно, това положение твърде често допуска разни грубияни да отговарят за женските тела, нещо, което никой друг бозайник не позволява. В някои страни акушерките са напълно подчинени на лекарите. Типично за тези страни е прилагането на много сурови методи при родилните грижи, и резултатите показват това. Време е да се спре този вид поведение. Традиционни народи, местните племена, не позволяват подобно поведение. В това отношение трябва да се учим от тях.

Posted in За Тялото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Пием Вода през кожата

Човек се нуждае да пие Вода, за да може да оцелява и живее. Но знаете ли, че 70% от бялото население на Земята е хронично обезводнено? И то, въпреки че точно ние имаме достатъчно Вода на разположение! Повече можете да научите от страницата и книгата на Д-р Батманжелидж.

А знаете ли, че често, когато сме гладни, то всъщност сме жадни, но просто не го разбираме? И че съответно една от причините за наднормено тегло е обезводняването? От непиенето на Вода в такъв случай си създаваме допълнителна неприятност.

А знаете ли, че пием Вода и през кожата? И че това може донякъде, но не изцяло да замести непиенето на Вода? Това обяснява защо много хора държат да се къпят дълго поне един, че дори и два пъти на ден. Можете да си направите експеримента да се премерите гол преди да влезнете под душа и след това, особено, когато сте обезводнени и седите по-дълго под Водата. Няма нужда да се учудвате ако сте след къпането дори с 1,5 кг. по-тежки!

Posted in За Ежедневието, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени