Category Archives: За Децата


Детски смях

О, детство най-щастлииво,
ти смееш се звънливо,
с теб и цялата Земя
най-безгрижно се засмя.

О, детство мое, мило,
смеха си съхранило,
в радостния звънък смях
в мен детето разпознах.

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Най-щедрата черница

Там край детската площадка
раснеше черница сладка
и на нея покатерен
плодчета берях уверен.

В таз черница плодовита
аз си хапвах до насита,
хранеше безброй дечица,
тя, най-щедрата черница.

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Детството мое прекрасно

Детството мое прекрасно
премина безгрижно в игри
и колко бързо пораснах,
не съм забелязал дори.

Детството мое вълшебно
припомням си в радостен миг,
дори и нещо най-дребно
превръща се в спомен велик.

Детството мое чудесно
ще помня во веки веков,
днес посвещавам му песен,
изпълнена с много любов.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Децата идат от Небето

Децата идат от Небето
и носят ни Любов оттам,
че, знай, на бебе от сърцето
Самият Бог говори нам.

Децата идат от Небето
и Мъдрост носят ни оттам,
макар и мъничко детето
носител е на Дух голям.

Децата идат от Небето
и носят Истина оттам,
и носят знание, което
забравил съм го вече сам.

Децата идат от Небето
и всичко носят ни оттам,
и носят нещото, което
от тях е трябвало да знам.

 

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Ненасилствено общуване

Отдавна слушам за ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг и след като лятото Светлето ми спомена, че я прилага в училище, окончателно реших да се запозная с нея. И сега, по една щастлива не чак толкова случайност, се оказа, че съквартирантката ми има книгата. Въодушевен съм от простотата и истинността на метода, който напълно съвпада с човешката същност и бъдещето развитие на обществото. Подобни методи могат значително да помогнат за по-бързото ни и успешно навлизане в културната епоха на Любовта. А за учители метода наистина е безценен и може да предотврати неприятно отношение към децата, викане и т.н.

Това, което искам в моя живот, в съчувствие и взаимност, една река между мен и другите, която се изгражда над взаимно даване от сърце. Маршал Розенберг

Колко просто и красиво казано. Също като метода, който съдържа само четири прости стъпки:
1. Наблюдение
2. Чувства
3. Необходимости
4. Молби

Просто, просто, но още първата стъпка може напълно да ни провали. Всички ние, малко или много, не сме били учени да наблюдаване и това ни се отдава много сложно. Истинското наблюдение не включва оценка и осъждане в себе си, а е просто наблюдение. До какво може да доведе интерпретацията на наблюдението, оценката или осъждането, ние се казва дори в Библията:

Недей да осъждаш, за да не бъдеш осъждан, защото ако осъждаш другите и Ти самия ще бъдеш осъден от тях. Евангелие на Матей

Как да не осъждаме? Като съзнателно следим поведението си. Използваме ли морални преценки и сравнения? Бягаме ли от отговорност по отношение на мислите си, чувствата си и действията си? Опитваме ли се да принудим някого да направи нещо? Това всичко са ясни знаци, че ние не само наблюдаваме, но и осъждаме. А осъждаме ли, преценяваме ли, то ние вече сме включили мозъка си и не даваме възможност на сърцето да поеме инициативата чрез искрено изразяване на собствените чувства и потребности. Също толкова важно е с целенасочени въпроси и наблюдение да изясним чувствата и необходимостите на другите и съответно да пристъпим към изказването на молби. В тази последна крачка е важно да внимаваме да не изкажем изисквания!

Важно е да изясним, че метода на Розенберг не е нещо ново, нелогично, изкуствено или измислено. Той е възможно най-ествения подход, който е заложен у хората, животните и цялата природа. Просто ние сме избягали напоследък от него и сме се самовкарали в много модели на поведение, които по никакъв начин не помагат за общуването ни.

Сега ще навлезнем повече в света на наблюденията. Според много хора, то те са едно от най-Духовните неща, с които можем да се занимаваме. Вътрешно съм напълно убеден, че това е изначално заложено в хората от Божествения план и не е нищо друго, освен чиста истина. Върху „правилните“ наблюдения и съответното възприемане и постигане на единство се градят цели учения и науки, като това на Кришнамурти (който казва, че най-високата степен на човешка интелигентност, е да наблюдаваме, без да даваме оценка) или феноменологията на Гьоте. И за разлика от Гьоте, то ние можем вече наготово да използваме постигнатото от него, за което не са ни необходими 40 години. Разбира се, необходимо е упражнение, стъпка по стъпка. Затова и книгите на Розенберг са изпълнени с много прекрасни и действителни примери и разкази на хора, както и с много просто и практични упражнения. Ясно е, че нещо толкова практично е хубаво да се прилага в ежедневието, а обикнове толкова трудното начало може да се направи най-добре в някой семинар по темата, вместо да се четат цели книги. Това ме навежда и на мисълта, че е важно не само да се прилага от учителите в училищата, а и децата да са наясно от малки, тогава, когато за тях е още ествествено, с това.

Как да избегнем оценките при наблюдения? Всичко, което помисляме или си казваме, трябва да се основата на наблюдението, което правим сега. Това не е чак толкова просто, като се има предвид колко несъвършено е човешкото общуване посредство говора.

Да пристъпим към чувствата. Първата важна стъпка е да започнем да ги отличаваме от мислите. Често казваме, че чувстваме нещо, а всъщност ние просто го мислим. Важно е да се прави разлика между това какво чувстваме и какво мислим относно чувствата си. Тоест, също както при наблюденията, мисълта не трябва да ни бърка. Ясното възприемане на собствените чувства е първата стъпка. Поемането на отговорност за тях е втората. Трябва да ни е повече от ясно, че това какво казват другите няма как да е причина за възникването на нашите чувства – може да е най-много повод за показването им.

Е, добре, нека по практично го караме. Какво правим, когато някой се обърне с негативно изказване спрямо нас. Имаме, принципно погледнато, четири възможности:
1. Да поемем вината за изказването на наш гръб. Това води до незавидни чувства като вина, срам, депресия.
2. Да обвиним другия, да му отвърнем също с негативно изказване. Тук само прехвърляме топката …
3. Да се обърнем спокойно към себе си и да възприемем собствените си чувства и потребности
4. Да се обърнем към другия и да възприемем неговите чувства и потребности.

Важно е да изказваме не само чувствата си, но и потребностите си. Това води до значително по-голяма вероятност те да бъдат удоволетворени. Още по-важно е първо ние самите да обърнем внимание на потребностите си. Ако ние не го направим, то няма да го направят и другите.

И тогава сме готови и за последната стъпка – молбата. Тя трябва да е положително формулирана и да е непосредствено свързана с желаното от нас действие.

Това е всичко свързано с ненасилственото общуване. Останалото е практика.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Образованието в пубертета

В тази особено критична възраст от развитието на децата в днешно време се правят много грешки в образованието, дори и във валдорф училищата. Говорим за възрастта между 12-14 години и съответно за 7-8 клас. Не споменавам за 6-ти и 9-ти клас, където пубертета тепърва започва или съответно постепенно свършва. През последните седмици имах възможността да задълбоча теоретичните си и практическите си знания за този етап от развитието на човека, когато неговата същност е между дете и юноша, когато се преминава от чувствено към умствено развитие. Особено полезни се оказват епохите по физика в шести клас и история в седми, които имах възможността да преподавам.

Най-важно е определено създаването на образи. Тоест учителят трябва да е много добър разказвач на истории и то с много добро чувство за хумор. В същото време трябва да е изключително точен и систематичен, но без да е безкрайно педантичен, както в 9-ти и 10-клас. Също така и вече не трябва да го има наивното по детски разказване, а истината да се вижда ясно от истории. Те трябва да са истински, а не измислени. От децата се изисква много работа и то силно творческа, но вече съчетана и с високо качество и Любов и към детайла.

За да се постигне всичко това се изискват доста качества от страна на учителя. В днешните условия ми изглежда немислимо тази задача да се изпълнява само от един класен ръководител. Определено е важно да има и един учител от гимназията, които да работи с класния ръководител. Съчетанието жена класен ръководител и мъж гимназиален учител, който да подготвя ясно, точно и систематично епохитепо всички предмети е от голяма важност. В същото време децата във всеки един миг могат да се обърнат и към класния, който ги съпровожда вече дълго и е готов да им окаже помощ във всяка една ситуация.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Трите пътя на развитието на Човечеството, въплътени в образованието

Човек е свободно същество със свободно развитие, Творец. Досега ние ясно се отклонявахме от първия, изначалния, Божествения път, изразен геометрично в цветето на живота, и се съсредоточавахме във втория път, този на Луцифер и на технологичното развитие. Но сега, живеейки вече в епохата на Михаел (Архангел Михаил), то той работи вече заедно с Луцифер. Двамата заедно работят за поемането на човечеството по един нов път. Има различни възможности. Може да се върнем на първия път и съответно в рая. Тази възможност е подробно описана в книгите на Мегре – Анастасия. А може и създадена система да се окаже по-силна от волята за промяна на Луцифер и на бившите тъмни сили и да се затрием по технократичния си път. Все повече изследователи, най-вече Друнвало Мелхизедек, твърдят, че за първи път в развитието на Вселената има възможност да се тръгне по един нов, трети път, непознат засега, който съчетава най-доброто от първия и втория път. Аз мисля, че съвременните деца са носители именно на този трети път. Освен наблюденията си в училище имам и такива над поне няколко близки приятели, които могат да се опишат като типичните техно-фрийкове, които обаче се борят за възстановяването на първия път и следват сърцето си с помощта на новите технологии и медии. Те са предшественици на новия човек.

Пиша този пост обаче, за да кажа, че е важно в образованието, във всеки един предмет, да присъстват и трите пътя и така децата да виждат ясно различните познати на човечеството парадигми, които ще могат успешно да използват за осъществяването на мисиити си на Земята със стремеж общо благо. Създаването на образователна концепция без включване на трите пътя не може да доведе до положителни резултати в съвременното общество.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Родова Благословия

На моите деца, внуци и правнуци и техните потомци

Благословия се пише
със вдъхновение свише,
пиша я аз за децата
за Любовта във сърцата!
Дечица на Светлия Ден,
с Добро си спомнете за мен,
за мене се сещай и ти,
правнуче от мойте мечти!
Дечица, покланям се аз
на Бога, живеещ у вас!
Дечица, вие творете,
света край вас подобрете!
Съвета послушайте мой:
дървета садете безброй,
цветя красиви посейте,
винаги радостно пейте!
И давам ви аз със Любов
за Здраве и Мир Благослов!
Бъдете вий лъчезарни,
на Бога най-благодарни,
че Бог живее в сърцата,
говори нам чрез децата,
и чрез Природата жива,
и чрез гората красива,
дори чрез пойните птички
Бог ни говори, на всички!
Желая аз на децата
вечния Мир на Земята!
Деца и внучета, мили,
чада на Светлите Сили,
деца от всички народи,
само Добро да ви води!
Любов на хората дайте,
от мене винаги знайте,
че щом човек е човечен,
нему Животът е вечен!
Аз ще дойда пак да расна
на Земята най-прекрасна!
Така ще бъде! Вече знам!
Аз Истината ще ви дам!
Боже, Ти, преумножи я,
моята Благословия!

Posted in За Децата | Tagged , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Преподаване на техническо чертане

Сега сигурно ще се запитате що за предмет е това? Още си спомням, че по трудово в шести клас трябваше да чертая някакви тръби и детайли … много неприятно. Затова и силно се изненадах, че този предмет съществува в девети клас и то във валдорф училище. Е, ясно ми беше, че с него се има предвид децата да се възпитават в систематичност, точност, ред, изпипаност, – точно това, което им трябва в тази възраст. Но точно този предмет ли трябва да се вземе? Не случайно е отпаднал от голямата част от валдорф училищата …

Както и очаквах, видях в него пълно отегчение и анемия, както при учителя, така и много по-голямо при децата. Но се случи нещо неочаквано – по-събудени младежи от десети клас изразиха желание да имат … техническо чертане!!! Казаха, че в девети клас не им е било интересно, не са внимавали, не са научили много, а искат да научат, да наваксат … много любопитно. Особено това, че дойде от събудени вече момичета … какво ли са видели интуитивно в този предмет? Направо си ме накараха да се замисля и да се откажа от съвместните си планове с другите учители да извадя този вече толкова остарял и ненужен предмет от програмата и да го заменя с математика и евентуално малко построителни задачи като компенсация.

Всичко това се случи вчера. Вечерта говорих с Ники и спах над случилото се. Оказа се, че днес, стигнах до прекрасни проникновения. По-любопитното беше, че и Ники е стигнал до такива след разговора ни, но по неговите си въпроси. И така, каква е необходимостта от техническото чертане и какво ни дава то?

За да разберете, просто ще изложа концепцията си за преподаването му. Започваме първо с различни важни геометрични форми, като например с цветето на живота, дървото на живота и т.н. Тоест показваме самата същност на живота. Следва едно последователно преминаване през най-съвършената „техника“ – човека и природата. Можем да започнем, например, с водата и снимките на водните кристали на Емото. Чертаем пропорциите на човека на Витрувий (тези, които Леонардо е взел от Витрувий), разглеждаме някои вътрешни органи, скелет и т.н. След като завършим с човека, то преминаваме през животните и растенията и достигаме до минералите. От минералите, вече достигнали най-ниското живо ниво, можем да начертаем няколко планини и преминаваме към техниката. След като сме излезли от първия път на единството с Бога, то тръгваме по втория път – технократичния на Луцифер.

Проследяването на техниката става изцяло по технологичното развитие. Започваме с чертането на някои прости прибори на труда, предмети от ежедневието, скални рисунки, битови накити и украшения, текстил. Постепенно разглеждаме традиционни къщи, градоустройство, средства за придвижване – колесници, лодки и т.н технически приспособления, като оръжия (желязото започва да играе роля). В даден момент се стига и до Ренесанса, рисунките на техническите откриятия на Леонардо. Минаваме все по напред и достигаме до ерата на индустриализацията. Парната машина. Дизеловия и бензинов двигател. Модерно строителство и дизайн. Пласмасата започва да играе важна роля. Съвременни кораби и летателни апарати, коли и други машини. Телекомуникациите и електрониката се появяват. Чертаем електронни и електрически схеми. Машинни детайли, турбини, топлопроводи и т.н. Следват компютрите. Чертаем включително и платки и компютърни системи, мрежи …

И тук се случва нещо много интересно. Забелязваме, че вече излизаме от индустриалната епоха. Дизайна придобива по-голяма важност от материята и същността на нещата. Започваме да се издигаме отново към Духовния свят. Най-важно значение вече имат не технологиите, а информацията и знанието. Минаваме вече по третия път – този на информацията, знанието и моженето, подкрепяна както от човешката и природна същност (първия път), така и от втория път – технологичния. Вадим един атлас по икономическа география и обръщаме внимание на стотиците видове схеми, графики и т.н. начини за представяне на информацията и знанието. Това започва да придобива най-важно значение.

В същото време много хора тръгват по някакви неразбираеми и измислени пътища на фантазиите и създават нови, измислени светове. Чертаем различни илюзии и зрителни измами. Техниката продължава да се развива и за първи път се случва нещо ново – започваме да чертаем направо на компютър, чрез добро моделиране и представяне на информацията. Използват се 2D, 3D, 4D и т.н. програми. Появяват се и 3D принтери, които произвеждат детайли от пласмаса и други материали направо от компютърния модел. Появяват се и все повече и по-нови компютърни програми и начини за показване и обработване на информацията и знанието. Технологиите се виртуализират. Всичко става на компютъра. Постепенно ще сме готови да се върнем още една крачка назад, тоест всичко ще започне да се случва само в главата ни (технологична справка google glasses). Ние отново ще започне да работим само с образи. Първоначално вероятно с техническа помощ, а после и сами. Ние отново ще се превърнем в Творци и ще творим образи и съответно мигновенно и света си без необходимост от молив и хартия или компютър. Без необходимост от тези материални културни техники. И отново ще се види ясно, че всичко започва с идеята, образа, с човека и природата.

Ето как, наглед скучния предмет техническо чертане, може да покаже много неща на учениците и да ги подготви за една добра епоха по технология. Наученото и най-вече преживяното ще им даде възможност в последните класове да си създадат една истинна представа за живота, да разбират, проследяват и създават различни парадигми, да бъдат истински Творци и Създатели, синове Божии.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Основи на преподаването на математика и прехода към физиката и науките

Вече съм споменавал, че се стремя да достигна до познанието и способностите на преподавам една единна наука. За да се стигне до там е необходимо да сме много добре наясно къде са взаимовръзките между отделните и разпарчелосани сега науки.

Започваме съвсем съзнателно от математиката, която се изучава и първа в училище. Трябва да подчертаем, че музиката (основаваща се на същността на числата) и граматиката (основаваща се на човешката логика) също са едни от първите изучаващи се предмети. Към тях идват във валдорф-училищата ритмичните движения, упражнения и рецитиране, както и предметът евритмия, който пък е свързан с движението. Не трябва да забравяме и рисуването, което е свързано с формите и геометрията. Още тук виждаме, че всичко е една обща наука.

И докато учениците до 8-ми клас няма нужда да се затормозяват много много с различните насоки на математиката и как те са свързани една с друга, то в гимназията това вече е различно. В девети клас вече може да се обясни на учениците, че има наука за числата, аритметика, алгебра. Зад всяко едно число седи не само някаква стойност, някакво количество, но и някакво качествено изражение. Всичко е свързано. Самият замисъл на паневритмията на Дънов е съчетанието на тон, форма, движение, цвят, число и идея. Тоест, в математиката и по-специално в аритметиката и числата се съдържат основни качества, те са в същността на света. Не случайно и така живо древните са възприемали именно вътрешния смисъл на числата.

Това се обяснява и се показват различните числа и как и защо са били те открити – естествени, цели, рационални, ирационални, трансцедентални, реални, комплексни. Важно е да се спомене, че последните се наричат имагинерни. Също се загадва, че сигурно скоро ще открием и нови. Припомням, че според Щайнер има със сигурност такива, тоест има числа, които към комплексните се отнасят така, като отрицателните и нулата се отнасят към положителните. Не случайно имагинерни числа – тези, които са свързани с имагинерното виждане на нещата (раздвижено мислене и съзнание, свързано с вътрешните сетива). След него има обаче има и инспирация, която е свързана на по-дълбоко ниво с душата и чувствата (0-та). И най-накрая има интуиция, която е свързана с Духа и с волята. Но тези неща не могат да се обясняват в училище или то поне не преди 11-ти клас.

В осми клас могат да се покажат по-систематизирано и различните аритметични действия с числата и техните взаимовръзки. Започва се с събирането (2 + 3 = ?, търси се колко се получава, като към първоначално съществуващата двойка се прибави една тройка) и изваждането (5 – 3 = ?, търси се колко остава като от получената петица се извади една тройка, обратното на събирането), но се показва, че те не са сами, а между тях има и нещо друго – разликата (5 – ? = 2, нещо скрито, невидимо, разликата е взаимовръзката между 5 и 2 или наобратно – между 2 и 5, това, което ги свързва. Колко трябва да извадим от 5, за да получим първоначалното 2. Или колко трябва да добавим към 2, за да получим крайния резултат 5. Каква е разликата между двете числа?). Следва умножението (2 * 3 = ?) като повтарящо се събиране (2 + 2 + 2, изхождаме от три двойки) и деленето (6 / 3 = ?) като повтарящо се изваждане (6 – 2 = 4, 4 – 2 = 2, получаваме първоначалните три двойки) и съответно противоположно на умножението. И отново се показва, че между тях има и нещо трето – отношението (6 / ? = 2, как се съотнасят началната 2 и получената 6-ца, каква е пропорцията им?). Към две неща, които са противоположни и символ на разделението във физическия свят винаги принадлежи и нещо трето, това което отново ги обединява в Божественото единство. Затова и спорът кое е първо – яйцето или кокошката (може да се пита дървото или семето) е напълно безмислен, защото без необходимите условия, необходимото трето, то нито едното, нито другото, биха се получили.

Любопитно е да се отбележи, че във валдорф-училищата тези неща са учени в началните класове, макар и интуитивно и не обяснени пряко. Затова и по-често валдорф учениците се сещат, че освен събиране и изваждане има и трето – разлика. И че освен умношение и деление има и трето – отношение. От тук насетне в 9-ти клас се пристъпва към изучаването на по-сложните аритметични операции – вдигането на степен (2 на степен 3 = ?), което е повторено умножение (2 * 2 * 2) и съответно коренуването (3-ти корен от 8 = ?), което е обратно степенуване и повторено деление (8 / 2 = 4, 4 / 2 = 2). И до тук спираме. Логаритмуването, което е най-висшето действие в аритметиката и е свързано непосредствено с човешката дейност, Духа и Духовните светове още не може да се възприеме напълно. Едва след като душата на децата се събуди напълно, то тя е готова да види логаритъма. А неговото постепенно извеждане води до точно този ефект на събуждане. Пеперудата излиза от какавидата си (обърнете внимание на много странните и нетипични за българския език наименования!!!). Много е любопитно да се види как деветокласниците, а и някои десетокласните по никакъв начин не могат да се „сетят“ или видят, че има и девето действие. Нима не е логично? Нима не се вижда от показаната досега схема? За порасъл човек може и да е, но не и за юношите. По-късно, едва в 12-ти клас, ще се появят и диференцирането и интегрирането. И какво още между тях? Май това и порасналите вече не го виждат … или поне аз не го виждам ;)

Да не забравяме при числата за пи и за фи, златното сечение. Изучаването на числата и операциите може да се използва и за да се направи връзката с формата, с геометрията. Числото, идеята, прави връзка с формата, геометрията. Питагор е смятал, че всичко е число и музика, тон. Говори се за музиката на сферите, учение идващо още от Орфей, че и от преди него. А цвета се свързва с формата. На нея може да и се придаде подходящ свят. Само до преди няколко стотин години хората, например, не са познавали перспективното рисуване и са използвали различни цветове, за да внушат разстоянието – жълто близо, синьо – далече и т.н. И така, навлизаме във формата, геометрията. Не забравяме да покажем основите не само на аналитичната и дескриптивна, но и на синтетичната (проективна) геометрия, която е подействала събуждащо не само на Щайнер и на мен, но и на много други. В нея се открива истинската красота на математиката.

В геометрията е особено важно изучаването както на правите, така и на кривите. Започва се от кривите. Всъщност и първият част във всяко едно валдорф училище в първи клас показва какво е крива и какво е права. В Духовните светове именно кривите (женското начало) са най-преките линии между две точки. Кривите са и тези, които описват различните аритметични операции – имаме кръг като основа, начало, – еднакво разстояние от една точка. Имаме някаква пълнота и цялост в него. Изначална единност. Следва елипсата – като еднаква сума от разстоянията до две точки (фокусите й). Тя отговаря съответно на събирането. След това идва хиперболата – еднаква разлика между разстоянията до две точки. Съответно хиперболата е изваждане. И точно така изглежда – като две части, които се опитват да се съберат отново, но не могат. Следва лемнискатa на Бернули (една от кривите на Касини), която е еднакво произведение от разстоянията до две точки. И накрая идва отново … кръгът, делението, което обединява отново всичко в едно единство. Човек не прави нищо друго освен да дели, казва Щайнер. Тоест, кръгът може да се разглежда и като еднакво частно от разстоянията до две точки.

Можем също така да разгледаме и параболата, която е равно разстояние от права и точка. Тя също има много важно значение на много места в математиката. Особено интересно е да се разгледат и първа и втора космическа скорост и каква крива образуват тела изстреляни с различни скорости от повърхността на Земята и къде отиват. Излишно е да споменавам сигурно, че става дума за кръгови, елиптични, параболични и хиперболични криви.

Важно е да се обърне внимание на правилните многоъгълници и съответно на триизмерните тела, най-вече на платоновите и архимедовите. Важно значение се отдава и на тригонометрията и то най-вече заради важността на синусоидата и косинусоидата за всичко на планетата ни.

След като сме преминали през алгебра и геометрия, то можем да се насочим към третата математическа наука – тази за движението. И ето, че вече обединихме всичко в едно. Имаме три неща – идеята, тоест алгебрата, първото, от което всичко произлиза; проявената форма, второто, двойствеността и движението, третото, това което ги обединява и което дава смисъл на първите две. С движението обхващаме и последния компонент от шесте в паневритмията. Задвижвайки проявената във форма идея, то ние започваме да живеем. Животът е движение и ритъм.

Навлизането в тази трета математическа наука става най-добре чрез векторите в 11-ти клас. Особено важна тук е концепцията откъде тръгваме и къде отиваме. Пътят е също важен, но неговата количествена дължина губи значението си пред качеството му.

Имайки вече и чистата наука за движението, то можем да преминем към физиката – сили, механика и т.н. От нея пък вече лесно се правят връзките към другите науки. Важно е да се започва винаги от живото и да се отива към неживото, защото това е истинската същност на живота и нещата.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени