Category Archives: За Децата


Ефектът на пеперудата и онкоболните деца

Признавам, чудих се дали да опиша тази история, защото има реална опасност на някого тя да прозвучи самохвално. И все пак, ще ви я разкажа накратко, защото е съвсем жив, истински пример за успех, дори пробив в отношението, гласността и условията за лекуване и живот на българските деца, болни от левкемия и други онкологични заболявания.

Та, проблемът с редовно липсващи лекарства против рак – за съжаление – не е новост за България. Когато обаче става дума за същото, но по отношение на деца, това вече е напълно недопустимо. В началото на 2010 г. излезе наяве този проблем – в отделенията няма животоспасяващи медикаменти, родителите пътуват в чужбина, за да ги доставят за децата си, като така стават трафиканти, тъй като нямат право да вкарват такива лекарства в страната, и … Дотук как ви звучи?

(Няколко думи за детската лимфоидна левкемия, която е различна от тази при възрастните. Болестта не е заразна, не е наследствена, не се знае какво я причинява и защо, а приемането на съответните медикаменти трябва да започне веднага. Медикаментите са само за болнична употреба, предписва се съответен коктейл за съответния вид и степен заболяване и не могат да се купят от аптеката. За щастие, при навременно лечение, цели 80% от децата оздравяват напълно, порастват безгрижно и забравят, че някога са били толкова болни.)

Та, в продължение на цяла година аз (а скоро и голяма група съмишленици) започнах да пиша за проблема на Министерство на здравеопазването и много други институции, да ги обсаждам по мейл, поща и телефон, да се свързвам с медии, да давам интервюта, да участвам в телевизионни предавания, да създам фейсбук група (която за кратко време достигна над 30 000 участника), да описвам седмичния напредък в блога си, да сезирам Омбудсмана на Републиката, да участвам чрез невероятните си партньори от инициативата „Спаси, дари на…” в организираната от него обществена дискусия, да разпространявам предписаната от него подкрепяща каузата позиция, да пътувам няколко пъти от Варна до София и въобще да съм отдадена на каузата със сърце и душа…

През тази една година беше трудно, но накрая – удовлетворително. И си заслужаваше! В каузата доброволно се въвлякоха много хора, получи се сериозна разгласа, в обществото се заговори за проблемите на онкоболните деца (които дотогава бяха  невидими, затворени в отделенията), родителите им получиха силна и масова подкрепа, появи се помощ, изведнъж производителят на медикаментите започна да ги дарява безвъзмездно и безсрочно. Започнаха да се организират благотворителни събития и кампании в полза на каузата. Любими творци, артисти и певци посвещаваха на децата изложби, представления и концерти. И нещо изключително важно – създаде се сдружение на родителите на „Деца с онкологични заболявания”, което да отстоява  интересите на болните деца. Такъв орган досега нямаше и неговите създатели споделиха, че донякъде са получили смелост и вдъхновение от нашата група и работа!

Ето това е ефектът на пеперудата… Ако проследим хронологично събитията, се откроява последователност от взаимносвързани действия, едно след друго, едно от друго… Категоричният извод е, че ефект има! Ефект от всяко активно действие, на всеки един от нас, към по-добър живот в България има.

Това е пример, че с воля и вяра в доброто, силна мотивация, поддържана достатъчно дълго време и любов, целите се постигат, пластовете се раздвижват, нещата се получават. Чрез каузи и реални действия като тези, гражданското общество в страната израства и се развива, хората се обединяват и се грижат заедно един за друг. И особено за нашите деца, за нашите слънца!

 

 

Posted in За Децата, За Ежедневието, За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Четене на деца, на които няма кой друг да чете

Важно е децата да имат достъп до книжки, за да могат да четат. Но още по-важно е да им четем от малка възраст, когато самите те още не могат да четат. Често обаче това не се случва, особено когато става дума за деца без родители.  Затова например от немските държавни железници създават инициативата да раздават куфарчета с детски книжки на домовете за сираци. Във всяко куфарче има по 22 книжки и обяснения как да се чете на децата. Вече са раздадени над 3000 такива куфарчета на домове за деца. Това обаче все още не е достатъчно, защото някой трябва и да седне да прочете книжките на децата. Това често го правят доброволци, особено пенсионери, които разполагат със свободно време и желание за работа с деца.

И докато в Германия инициативата прохожда и тепърва ще се развива, във Франция подобна идея възниква още през 1985г. в Брест. Преподавател в училището „Натие“ кани група възрастни хора от местния Съюз на пенсионерите да му помогнат в развитието на училищната библиотека, като надеждата му е в повече деца да се развие любов към четенето. Инициативата става толкова популярна, че постепенно обхваща цялата страна и през 1999 Александър Жардън и Паскал Гене създават асоциацията „Lire et faire lire“ („Чети и помагай на други да четат“). Днес тя наброява 12 000 доброволци и се ползва от подкрепата на много френски писатели. Принципът на действие е следният: по молба на преподавател пенсионери и възрастни хора отделят част от свободното си време, за да посетят класа му и провеждат индивидуални занимания с децата или организират групови четения на откъси от любими детски книжки. И в двата случая целта е една – децата да усетят удоволствието от четенето, в тях да се събуди любопитство и любов към книгите.

Най-хубавото е, че от 2010-та година и в България е създадено нещо подобно! Организацията „Подарете книга“ е „искрено благотворителна и все още неформална и има за цел да събира книги и да се грижи те да стигат до домовете за сираци“, според думите на създателката й Благовеста Пугьова. Доброволци, отдадени на идеята, има в почти всички областни градове в страната (София, Пловдив, Благоевград, Русе, Бургас, Варна, Стара Загора и др.). Идеята се разраства чрез фейсбук и последователите там са около 4000. Много от тях пишат или се обаждат и носят книги. Някои носят по една-две, други – по цели кашони. А доброволците по градове се стараят в края на всеки месец да ги носят в различни домове. Целта е хората, които нямат време да отидат до дома, за да занесат пет книги, да ги дадат на тях и те вършат това. „Защото има много добри хора, но днес времето е скъпо и ние приемаме това“.

Благовеста казва още: „Ние целим децата от домовете да не излизат ограничени, каквото е възприятието на хората, а да излизат деца, които са разбрали, че книгата е важна. Образованието е нещо друго, ние не целим да ги образоваме, а както на нас са ни показали родителите, че е хубаво да се чете и има полза, така и ние се опитваме не само да отнесем книги, но да им покажем, че четенето е престижно /а не, примерно,  колко гаджета имаш на 11г./Контактът с децата е много важен. Не бива само да зарежем книгите там и да си тръгнем. Именно така тръгна идеята – запознах се с едно сираче, станахме приятелчета, един ден го заведох на пл. „Славейков“ и му купих 7-8 книги. Надписах ги всичките с „Важно е да четеш“ и се опитах да му го покажа някак. Трудно е и не можеш да наложиш някаква такава идея на дете, но аз ще съм щастлива, ако дори само пет от тези деца заобичат книгите и почнат да четат.“

От „Подарете книга“ досега са организирали  четения в различни домове, като най-големият проект е бил  „Голямото повсеместно четене“ – в 16 различни дома в България, на 16ти април 2011, близо 60 доброволци са посетили децата, занесли са кашони с книги и са им почели. Планират скоро пак да направят подобна инициатива. Сред интересните им идеи е да организират и конкурси за писане по домовете.

Инициативата действително заслужава подкрепа, нали?

 

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Ден на родителите

Денят на родителите се празнува в много държави по света. Наскоро беше в САЩ и в някои африкански държави. И макар в България да имаме много прекрасни празници, като деня на детето, деня на жената и единствените по рода си именни дни, замисляли ли сме се защо нямаме празник на родителите? Почитаме ли достатъчно техния труд и безкрайна помощ, която те ни оказват за целия наш земен път?

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ненасилствена комуникация

Мирослава Делчева  е част от екип специалисти, занимаващи се с обучение на деца по метода на ненасилствената комуникация (ННК). Обучението цели още от ранна детска възраст да изгради в децата умения за общуване, преодоляване на конфликти, осъществяване на взаимосвързаност с околните. Какво представлява ненасилствената комуникация и как тя може да направи отношенията ни с хората около нас по-добри, разказва Мира:

За първи път се запознах с метода за общуване Ненасилствена комуникация /ННК/ преди близо две години на семинара, посветен на тази тема – „ Светът през очите на жирафа”. Бързам да обясня от къде се взеха тези жирафи.

Жирафът е символ на ННК или на общуването от сърце, символ на общуването, в което се отдава значение на човешките емоции и потребности. Защото, каквото и да се случва в живота ни, този метод ни учи да се вглеждаме в чувствата си в момента, в който те се появят и да търсим потребностите ни, които са коренът на емоциите.

Това означава, че външните обстоятелства са стимул за нас, но коренът на емоционалното ни състояние лежи в нашите ценности, в значимите за нас неща.

Ако разглеждаме ситуациите в живота по този начин, поемаме отговорност за собствените ни емоции и спираме да обвиняваме другите.

На практика, когато има силни чувства, много често има и обвинителни мисли към хората, които са замесени, към ситуацията, към себе си. Има различни техники за справяне с тези мисли. Когато говорим за ННК, се фокусираме върху емоциите, които изпитваме и свързаните с тях наши потребности. Осъзнаването на важните за нас неща, сваля напрежението и ни помага да излекуваме трудни ситуации и взаимоотношения.

Емоциите са като вълни, които носят своето послание и след като го доставят, отшумяват. След две години мога да кажа, че се уча да се вглеждам в себе си, и да откривам тези послания. Те могат да бъдат като скрити перли, страдаме докато станем готови да ги видим и в един момент се превръщат в истински съкровища.

Определено мога да кажа, че ННК е като перла за мен, нещо, което стана част от мен, от пътя ми и от значимите ценности. Така се родиха и заниманията за деца, от желанието да се предадат тези ценности на децата и още от рано да се стимулира у тях осъзнатостта за човешките емоции и потребности, които в крайна сметка са в основата на истинските взаимоотношения и на градивната комуникация като цяло.

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Бърза печалба, бърза загуба

Българска народна приказка

С любезното съдействие на Литернет

Един човек тръгнал на пазар и понесъл кошница яйца да ги продава. На кошницата бил наврял тоягата си и я носел на рамо.

Вървял си човекът и си думал:

- Сега нося триста яйца. Ако ги продам по пара, ще взема триста пари … цялата приказка може да прочетете на страницата на литернет.

Както винаги, народното творчество ни учи на мъдрост. Човекът се замечтал, отдал се на желанията си и така и не разбрал кога загубил всичко още преди да го спечели. Звучи познато сигурно на мнозина. Мечтите може да се нещо прекрасно, особено когато ги подкрепяме веднага с необходимите стъпки за осъществяването им, но прекалената замечтателност и витаене из облаците често се обръщат срещу нас и ни изпиват мозъка. Мечтите без действие за ялови.

Но тази приказка ни показва и други стойности, макар и по-скрито. Посочва разликата между мечтанието и мечтите, подкрепени с действия. Начертава пътя на действието и как да излезнем от бездейственото мечтание посред бял ден. Бащата бива изкаран от него, когато си представя, че разтваря ръце, за да прегърне сина си и без да иска, наистина ги разтваря и изпуска яйцата. Това е мига, в който мечтанието, благодарение на любовта към детето, се превръща в действие. Когато съществува истинска любов и отдаденост, тя е способна да превърне непринудено мечтата в действие на мига.

Posted in За Децата | Tagged , | Коментарите са изключени

Хипотерапия – лечебна езда

Болните деца със специални нужди и родителите им от Варна и областта имат в лицето на Ирена Методиева и нейният кон Арни невероятно добри съмишленици, партньори и помагачи. Ирена е клиничен психолог и психотерапевт по позитивна психотерапия. Казва, че обича децата, конете и природата, а професията й е от сферата на така наречените“помагащи“. Затова решила да обедини всичко това в едно. Хипотерапията е комплексен и високо ефективен метод на физическа реабилитация и социална адаптация на хора със специални потребности и въздейства на човек чрез два фактора: психогенен и биомеханичен.



Много е важно да се подчертае, че хипотерапията не е просто „возене на конче“, а е специално разработен метод, при който с помощта на коня и на сертифициран хипотерапевт се правят редица специално подбрани, с определена последователност и времетраене, в зависимост от даденото заболяване, упражнения. Кръгът от заболявания, които се повлияват благоприятно от метода на хипотерапията са: детска церебрална парализа, I и II степен на сколиоза, аутизъм, хиперактивност, синдром на Даун, слединсултни състояния и урологични заболявания.
Имам удоволствието  да ви представя направо думите на Ирена:
„Обучението си по Хипотерапия завърших преди месец в Николаевския център по хипотерапия в Украйна, като преподавателите бяха от Тибилската медицинска академия от катедрата по райттерапия (хипотерапия) и Грузинската федерация по хипотерапия, член на международната такава. Аз самата започнах да яздя преди 3 години и половина, като това беше моя детска мечта, която съм щастлива, че успях да сбъдна. Конете са изключително умни и благородни животни и при контакта с човек оказват много силно благоприятно въздействие. Когато ме боли глава или съм психически или физически изморена, отивам в конюшнята и там всичко изчезва. Почистването и грижата за коня, оседлаването, ездата сред природата или дори само да изведеш коня да пасе на поляната – това е лек за душата и тялото. И се случва не само с мен, а с всички, които идват да яздят.
Когато научих случайно за лечебната езда (хипотерапията) си казах, че това е, което искам да правя. Имах възможност да съчетая професията и хобито си в едно, което е прекрасно. Чаках това обучение да се състои повече от година и го дочаках:) В България децата със специални потребности и техните родители са много ощетени, да не кажа почти забравени от държавата, а и от обществото. Специалистите, които работят с тях са недостатъчно и на родителите им се налага сами да се борят и справят с непосилни за тях проблеми. Мечтата ми е да направя център за реабилитация на деца с увреждания, такъв, какъвто има във всяка една цивилизована страна, но на първо време започвам с хипотерапията. Обожавам да виждам блясъка и усмивката в очите на децата при допира им с коня! Той се явява страхотен мотивиращ фактор за тези деца, някои от които трудно управляват собственото си тяло, а в един момент яздят такова красиво и силно животно и с удоволствие изпълняват всички упражнения, които иначе са толкова трудни, дори болезнени за тях. За други деца конят е голямото, топло същество, което не говори, но ги разбира (а и те него), чрез което те биха могли да осъществят трудния за тях социален контакт и адаптация. В световен мащаб хипотерапията е силно развита и набира все повече популярност, заради положителния ефект, който оказва върху децата и хората със специални нужди. Конят е приятел на човека от древни времена и е архетипен образ, който всички носим в себе си. Всички деца обичат и се възхищават на конете и рядко се случва дете да го е страх да се качи на кон, а ако това се случи, това по-скоро е страха на някой от … родителите:)”


Ели е едно от децата с ДЦП, които с голямо удоволствие се подлагат на хипотерапията. Ето какво казват тя: „Идвам тук всяка сутрин от 10 дена и за това време постигнах чудесен положителен резултат. В началото се притеснявах, Арни е силен и понякога проявява характер – спира и започва да пасе, показва, че се сърди. Чувствам се горда от себе си, от него и благодарна на Ирена!” Майка й сподели, че Ели искала да идва дори по два пъти на ден и че тази терапия й доставя несравнимо по-голямо удоволствие от стандартната такава за заболяването й.



Ирена е щастлив и слънчев човек, майка и професионалист. Хора като нея и дейността й заслужават гласност и подкрепа. Болните деца заслужават нормален живот, а е хубаво всички ние да сме по-благородни и добри!

Повече за хипотерапията тук.

За връзка с Ирена Методиева:
Ел. Поща: irena_metodieva@yahoo.com
Телефон: +359 886022023

Posted in За Децата | Tagged , | Коментарите са изключени

От майките за майките

Проектът “ОТ МАЙКИТЕ ЗА МАЙКИТЕ” е серия от надграждащи семинари и практики за устойчиви умения на съвременните родители в хармония с потребностите на новите поколения. Проектът е инициатива и се реализира в гр. Варна от Фондация “Децата на бъдещето” – Център за креативно обучение, финансиран от Дирекция „Младежки дейности и спорт” Община Варна.

Основни цели на проекта в съответствие с програмата „Младежки проекти – 2011” са:
• Стимулиране и включване на младите хора в доброволчески инициативи и дейности. Тя се изразява в популяризирането на утвърдени и иновативни практики от майки, като модератори, треньори, лектори и подготовката им за доброволни консултанти в надграждащи семинари и практики свързани с родителството.
• Активност на майките. Бъдещите майки и майките с малки деца не са включени активно в трудовия процес. Те ежедневно са ангажирани с грижите за децата, а в рамките на проектната дейност им се предоставя допълнителна възможност да се обучават и да надграждат уменията си, да споделят, да си сътрудничат, да се организират за доброволни инициативи в неформалното и интерактивно образование.
• Създаване на нагласи за здравословен начин на живот на майките и техните деца чрез активно практикуване на изпробвани и новаторски техники за поддържане на физическото, психическото и емоционалното им здраве.
• Създаване на микроклимат в групите за доброволна социална подкрепа и взаимопомощ от бъдещите и настоящи родители и младежи.

Основната цел на проекта „От майките за майките” е да се подкрепят неформалните младежки родителски групи, възникнали спонтанно от потребността за отговорно родителство, грижа за новите поколения и споделяне на опит във възпитанието на своите деца.

Партньори на проекта са Фондация Духовен център „Слънце” – предоставяне на помещения и градина за провеждане на обученията в м-ст Евксиноград, ул. „Първа” №1; Асоциация „Училища за родители” – консултантска дейност в рамките на проектната дейност; Медицински колеж Варна – осигуряване на доброволци в разпространението на информационните материали по проекта.

Предстоящата следваща среща ще се проведе утре – 16 юли – в духовен център „Слънце“ и ще бъде втора среща с обучаващи, разтоварващи, динамични, групови игри за бременни и майки с деца от 3 до 6 години. Графикът за следващите срещи е: 6 август -> 27 август -> 3 септември -> 12 октомври -> 26 октомври

За повече информация и за попълване на анкетната карта за участие:

Фондация “Децата на бъдещето” – Център за креативно обучение
по практическа педагогика и приложна психология
ул.“П. Евтимий” № 42 вх. А; етаж 1
Гр. Варна 9004
Тел/факс: 052/ 63 79 97 моб: 0889 547 663 ; 0888 432 880
office@childrenofthefuture-bg.org
childrenofthefuture-bg.org/
novoto-dete.org, e-mail: hristova_maja@abv.bg

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Интерактивна археологическа изложба за деца

Радвам се да ви представя нещо ново, положително и много забавно – подвижна интерактивна археологическа изложба, пригодена за разглеждане, ровене и посещение главно от деца:)  О, как им харесва! Доказват го поведението и ентусиазма, с които буквално нахълтват в дървените заграждения на първото у нас подобно изложение. И как няма – там има пясък, в който след известно ровене със „специални” инструменти намираш части от „антични” керамични съдове, има витрини с интересни грънци, които можеш да опипваш през нарочни отвори за ръцете, има маркери, с които можеш да рисуваш по стъкло, има магнитни пъзели по стените, слушалки, в които тече информация за разкопките, има дори екран, на който вървят научнопопулярни филми… По-големите откриватели могат да разгледат снимки от истински разкопки, да прочетат изписаните  по стените подробни археологически данни, както и да се запознаят с вредата от иманярството и важността да се запази архитектурното ни наследство…

Освен личното докосване до тази сериозна и интересна област, съветите и помощта на любезните доброволни сътрудници също могат да вдъхнат истинска любов у малките изследователи към професията „археолог“.

Моите две дъщери, племенника ми и наши гости много се забавляваха, ходихме няколко пъти и съжаляваме, че дойде време изложбата да продължи обиколката си из българските градове.
Като цяло, събитието е пример за мъдро, полезно и съчетаващо съвремието с античността забавление за деца. Прекрасна възможност за разнообразяване на лятото, от която доскоро се възползваха децата и гостите на Варна, а в периода от 23 юни до 23 юли ще могат да оценят и децата (разбира се, и родителите) на гр. Стара Загора (Park Mall).

Сигурна съм, че начинанието на организаторите от фондация „Америка за България” и фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието , младежта и науката ще среща същия интерес на всяко ново място, ще се разраства и усъвършенства. Децата ни го заслужават!

За покана за гостуване във вашия град, сътрудничество или повече информация: Весела Герчева, veselag@yahoo.com, 0899 93 57 96

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени