Category Archives: За Децата


Училища за родители

В днешно време се налага на децата задължително да посещават училище и никой не ги пита дали искат или не. Това е силно несправедливо и ограничава ествествената им свобода. Освен това едно такова насилствено налагане подсъзнателно внушава на децата, че те самите не са способни да вземат правилното за себе си решение, че още са непълноценни хора и че не заслужават доверие. Това е двойно жестоко, защото е лош пример за липса на доверие и вяра в поемането на отговорност от една страна и невярно от друга. Децата са доказали, че са най-положителните, любвеобвийни, доверчиви и способни да оправдаят доверието ни същества на планетата!

В този ред на мисли, вместо да налагаме на децата да ходят на училище, то трябва да се замислим дали да не обърнем процеса или поне да го „уравновесим“. Тоест, да въведем задължително училище за родители. Най-добре е то да продължи 18 години – от раждането до навършването на детето на 18 години. Освен това учители трябва да са самите деца. Още по-добре би било да въведем задължително училище за родители още преди зачеването на нови деца. Накрая, разбира се, трябва да има сериозни изпити, които биват издържани от не повече от 10% от населението и който пропадне на тях, няма да има право да има деца. Звучи Ви вече окончателно абсурдно, нали? Нормално, защото наистина е пълно безумие! Но е далеч по-малко безумие от това, на което подлагаме днес децата дори и в най-добрите училища! Хора, замислете си!

Ако не съм достатъчно ясен, то Ви препоръчвам да посетите една особено интересна зоологическа градина в Канада – там животните се разхождат свободно, а хората биват поставени в тесни клетки. Това ясно ни показва колко несправедливо се отнасяме със животните. Подобно е и отношението ни към децата. А колко по-високо седят децата от животните! Децата са в пряка връзка с Майката Земя, ангелите и небесните йерархии на Светлината и Любовта и съответно седят по-високо от „порасналите“ и забравили същността си възрастни (всъщност, ако се замислим над тази дума, то тя ни казва, че това са хора, които са спрели да растат, което във физически план от даден момент нататък е нормално, но душевно-Духовен не е). Значително по-правилно би било следователно децата да определят нашата съдба, отколкото ние тяхната!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Домашно училище и неговите предимства

Хоумскулинг е терминът, който най-често се използва за възможността децата да се обучават вкъщи вместо в училище. Особено разпространен е с Щатите. Съответно и домашното училище там е много добре развито. Дотолкова, че често се практикува дори хоумскулинг по валдорф системата. Лично аз съм привърженик на училищата. Те могат да дадат много повече на детето отколкото обучението вкъщи. За съжаление състоянието им сега е повече от плачевно и те не помагат на детето да се развива, а повече му пречат. Изключение не правят нито скъпите частни училища, нито алтернативните такива, като валдорф и монтесори.

За мен домашното училище именно затова сега е необходимо да бъде законово разрешено. Това ще даде свобода на родителите и децата сами да решават. Всяко нещо, което е задължение от горе и не предлага други възможности, просто няма как да е добро. Именно такова е задължителното училищно образование днес. Още по-лошо – все по-често училището започва да се предлага като целодневно такова. Това е изключително вредно за децата, защото им отнема свободата и ги унищожава всячески. Да се прави нещо, заради удобството на родителите и системата и против естествените потребности на децата си е грях. Повече от 4-5 часа в училище е напълно излишно.

В тази статия прилагам някои аргументи ЗА домашно училище:

- повече време за семейството заедно
- повече качествено време с децата, когато са свежи и дейни, а не уморени
- спестяват се на децата досадните и вредни домашни
- достатъчно време за преглед и на материал и теми, които обикновено не са включени в учебния план
- възможност за по-дълбоко разглеждане на важните за децата теми
- по-добри възможности за напасване спрямо индивидуалното темпо на всяко едно дете
- по-същия начин дава и повече гъвкавост спрямо личното ниво, желания и импулси на децата
- по-дълго време съсредоточена работа върху един и същ предмет. Това е особено важно за по-късния живот и то най-вече в нашата динамична информационна и медийна среда. Съсредоточаването е много важен навик, който се изучава много трудно, а лесно се губи в нашето време
- дава възможност да се прекарва повече време навън и на чист въздух
- децата започват да се възприемат като дейно начало в образователния процес и постепенно сами започват да създават най-добрата за тях самите програма
- по-лесно е да се възприеме, че ученето може и трябва да се случва винаги и навсякъде. Така се залагат основите на цялостното и непрекъснато лично развитие
- децата се научават да търсят отговори на въпросите си от различни източници
- децата получават по-добра възможност да възприемат, че в основата седи вътрешното удоволетворение от наученото и напредъка, а не външните дразнители и награди
- съответно се повишава и качеството на работата. Още от поколенията Y и Z (дори и от по-младите от X поколението) виждаме колко рязко спада качеството, пълнотата и дълбочината на човешката работа в информационната епоха. Този процес ще продължи да се задълбочава. Вярно е, че новите поколения като цяло носят различни импулси и са по-способни и по-дейни от сегашните и предишните, но също така е вярно, че имат и някои трудности, които трябва да преодолеят, за да могат наистина да осъществяват мечтите си, мисиите си и импулсите. Една от тях е именно качествената работа. Тя винаги ще е необходима за всяко едно човешко общество. Много важно е да показваме на децата какво означава добре и качествено свършена работа, какво означава да дадеш най-доброто от себе си във всеки един миг. Този процес е много тясно свързан с процеса на съсредоточаване. Независимо дали домашно или обществено или частно училище, то е повече от важно за новите поколения да се подготвят и за съсредоточена и качествена работа
- понижаване на възможностите за групово насилие, натиск и мобинг върху отделния индивид. Тези именно са особено ожесточени в ерата на информационните технологии и тепърва допълнително ще се обострят
- домашното училище дава по-добри възможности за междувъзрастово обучение. То все по-често ще се осъществява в малки или по-големи общности с хора на най-различна възраст. Така детето от малко ще може да види, че всяко едно човешко същество се учи докато е живо и няма по-добри или по-лоши, а има различни хора. Всеки може да научи другите на нещо и може да научи от другите неща. Всяка една среща между двама души е велик урок поне за едната страна
- отваря се повече възможност за излети извън дома и общината, сред природата и в други условия от познатите на детето
- родителите са по-склонни да показват на децата какво означава да се работи доброволно за благото на цялата община. Така се показва от рано, че работата не е нужно да е задължително свързана с парите и/или получаването на някакъв вид възнаграждение. Това е много важно, защото работата всъщност никога не е била по-слабо свързана с парите, въпреки че привидно изглежда, че повечето хора работят за пари
- по-рядко се случва сравняването на способностите на различните деца по стандартни и субективни критерии. Така децата се научават да възприемат по-непосредствено околните
- специфични семейни, общински и т.н. празници и специални дни могат да бъдат почетени на спокойствие
- децата прекарват повече време с хора, които наистина ги обичат силно и безпрекословно. Днешните учители са в голямата си част неспособни на това и нанасят по този начин трайни душевни увреждания на децата
- фийдбекът от двете страни е много по-бърз, естествен и непосредствен
- изпитите и всякакви други формални и насочени към количеството оценки могат да отпаднат
- в семействата децата много по-силно участват в процесите, отколкото в училище. Те също определят какво, как и защо се случва вкъщи и са съответно дейна и определяща част от процесите. Това не се случва пълноценно дори и във валдорф и монтесори училищата. Тук трябва да отправим критика дори и към иначе така съвършената десугестопедия. Децата трябва да се превърнат в центъра на обществото и този процес трябва да се случи съзнателно в главите на всички възрастни
- децата не се учат да се напасват на обществото, а да го променят съзнателно и да го обогатяват с импулсите си
- децата могат най-после да си отспят и да следват естествения си ритъм. Това е особено важно за младежите
- домашното училище е значително по-екологично и устойчиво спрямо околната среда, поради намаляването на необходимостта от транспорт в общината. В държави като Сащ това би имало огромно влияние. В Европа, с развит обществен транспорт, значително по-малко, но също е фактор
- домашното обучение е значително по-евтино

- и накрая, но най-важно – родителите биха имали много повече възможност да се развиват заедно с децата си и съзнателно да се учат от по-малките, които идват с една по-нова Духовност, Любов и Мъдрост и внасят жизненоважни нови импулси за обществото ни. Всъщност, аз бих направил задължителни училища за родители, в които децата са учителите!

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Ролята на учителя на кратко

Всеки един учител трябва да е Творец и да владее изкуството на педагогиката. Това обаче не означава, че трябва задължително да е най-добър в областта си или да създава нови неща. Но означава, че задължително трябва да има много добри общи познания във всяка една насока и да съчетава възможно най-добре най-големите човешки достижения от всяка една област в едно единно цяло. Учителят не трябва да е тесен специалист, а енциклопедист, който изпреварва значително времето си и живее импулсите на бъдещето.

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Пример за гимназиална валдорф програма от Хаваи, Сащ

Това е програмата на Халеакалаа валдорф училището на остров Мауи, Хаваи, Сащ. Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата разработена програма за валдорф гимназия в Северна Америка. Основателите на училището са двамата най-опитни валдоф преподаватели и обучители на учители в Северна Америка – Мико и Антье Боярски – които дълги години са работили в най-голямото валдорф училище в Северна Америка – това в Сакраменто, Калифорния.

Образованието във валдорф гимназиите в Сащ се провежда само за четири години. Това означава, че учениците имат сравнително кратко време да се развият личностно според валдорфския учебен план, а и да се подготвят за тежките изпити за колежа в същото време. Всичко се извършва много практически, с много упражнения. За всеки час се дават определен брой кредити, които отговарят на количеството часове – система, подобна на университетската. Числата дават съответните класове – 1 е девети, 2 – десети, 3 – единадесети и 4 – дванадесети.

Математика:

1. комбинаторика, пермутации и теория на вероятностите
дескриптивна геометрия 1
алгебра 1
геометрия 1

2. тригонометрия
логаритми
преминаване към проективна геометрия
алгебра 2

3. проективна геометрия
дескриптивна геометрия 2
основи на анализа

4. анализ, теория на числата, сферична тригонометрия
имагинерна геометрия
анализ

Английски:

1. комедия и трагедия
писане на есета
граматика 1
писане и литература 1

2. от мита към литературата
граматика 2
писане на есета 2
писане и литература 2

3. средновековна литература
Шекспир и поезия
фактово писане 1
научно изследване

4. американска литература
световна литература 1 и 2
фактово писане 2

Здраве

1. общо здраве и първа помощ
2. съвременни аспекти и предизвикателства пред здравето

Технологии

1. комуникации и транспорт
2. приложна механика
3. информатика
4. програмиране

Биология

1. анатомия и физиология
2. молекулярна биология и ембриология
3. ботаника
4. зоология

Химия

1. органична химия
2. неорганична химия
3. периодичната система
4. теория на атомите и биохимия

Физика

1. термодинамика
2. механика
3. електричество и магнетизъм
4. оптика

География и науки за земята

1. геология
2. метеорология и океанография
3. астрономия
4. палеонтология

Екология

1. физиологична
2. за земята
3. за екосистемите
4. за населението

История

1. изкуство и естетика
съвременна история на Хаваи 1

2. древна история, предадена чрез изкуството
съвременна история на Хаваи 2

3. гръко-римско време до средновековието
ренесанс
история на музиката
американска история до 1876

4. история на архитектурата
история на съзнанието
история на киното
история на Сащ от 1876

Обществени и граждански науки

1. реч и обсъждане
2. аргументиране и дебати
3. участие в демократичните процеси 1
4. участие в демократичните процеси 2

Чужди езици
два различни, обикновено испански и немски, по-рядко френски и китайски

Физическо възпитание

хавайски танци
евритмия
отборен спорт
индивидуален фитнес
индивидуален спорт

Изкуство и занаяти

керамика
графика
бижутерство
плетене на кошници
печат
изработка на маски
рисуване с водни бои
рисуване на модел на живо чрез гледане
изработка на портрет
акрил
пастел
тъкане
скулптура
тектил
изработка на книги
стъкло-леярство
фотография
графичен дизайн

Избирателни предмети
графика и мултимедия
производство на филми, кинематография
роботика
биохимия
химически изчисления
съвременна физика (квантова, единна теория на полетата, астрофизика и т.н.)
психология
икономика
трети чужд език
музика
театър
семестриални проекти
възможност за допълнително практическо образование извън училище

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Училище за забравените деца

Има поне две групи от деца, които образователните системи по цял свят нарочно или не напълно забравят. Това са бездомните деца и децата-бежанци. Именно тези деца носят в обществата ни обаче съвсем нови импулси и може да са в огромна служба на обществото. Кой и кога ще запълни тази така голяма и важна дупка в образованието? А има ли и други такива забравени групи, за които не се сещаме?

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Валдорф-училището днес – общи цели и информация

Това ще е един сравнително кратък подробен преглед на задачите, които си поставя валдорф-педагогиката в Германия (разбира се може да се каже и по света, но не трябва да подценяваме регионалните различия, които определено си ги има) днес. В него съм изложил идеите и практиките на педагогиката в Германия такива, каквито са, без да давам нещо лично от себе си. Това ще продължавам разбира се да правя там, където е необходимо да се създават новости и да се подобряват настоящите практики. Тази статия обаче няма такава цел, за да покажа малко от „теорията“, която е от една страна важна и солидна, но от друга все повече се разминава както с практиката (която е на по-ниско ниво), така и с съвременните необходимости на децата (които 100 години след Щайнер са доста по-различни от тези на тогавашните деца). Посланието ми е кратко и ясно – без да развиваме педагогиката във всеки един миг и без да я възприемаме като към вечно наново създавано изкуство, то тя е просто мъртва, колкото и добра да е. Съвременната педагогика в училищата е обикновено мъртва, заключена в „система“ и убива децата, вместо да им даде възможност да се развиват и да създават.

Започваме от дефиницията на думата компетенция – овладения потенциал за успешно извършване на лични контролирани действия. Основните компетенции, които трябва да се постигнат от учениците са – владеене на майчиния и чужди езици, математически, компютърни, социални, граждански, учебни, свободно-инициативни, предприемачески, културни (както разбиране, така и изразяване на културата).

Основната компетенция пък на самите училища е закотвянето в свободния Духовен живот. Какво трябва да се учи и възпитава, трябва да произлиза единствено и само от възприетото за развитието на младия човек и неговите индивидуални дадености. Не трябва да се пита от какво се нуждае човек за съществуващата социална система и наредба, а какво е предразположението на младия човек и какво може да се развие в него, което в последствие да помогне за развитието на обществото и да внесе нови импулси в него. Едва тогава ще е възможно да обновяваме социалния организъм с нови сили от подрастващите. Тогава социалният ред ще се променя според хората, а не те според него.

Особено значение се отдава на компетенциите за собствената личност – внимание, свързаност, способността самостоятелно да се стига до възгледи и убеждения, динамична индивидуалност.

Валдорф-педагогиката има за стремеж не само да възпитава децата в техните млади години, но и да създаде от тях хора, които ще бъдат здрави и знаят как да провеждат процесите на метаморфоза вътре в себе си. Това води до щастлив, радостен и дълъг живот. Статистиките за живота и здравето на валдорф-възпитаниците ясно показват успехите в тази сфера.

В краткосрочен план (учебната епоха от до шест седмици) стремежите и похватите за създаване на компетенции са:
- задаването на ясни работни стъпки
- фийдбек какво е постигнато
- признание и похвала за личните усилия
- препоръки
- научаване на основни правила, но и запазване на гъвкавост – учителят дава примери, но те не са фиксирани и единствените възможни. Учениците също дават такива
- сън през нощта между два урока, който дава възможност за вземането на дистанция, Духовно свързване и превъплащаване

В средносрочен план се търси изграждане на компетенции чрез следното:
- включването на собствения опит в учебния материал
- оставяне на недоизказани неща в часовете, за да могат децата сами да се заемат с тях
- от особено значение е да се създават възможности за прилагане на наученото преди време
- създаване на портфолио – дава възможността за поглед към собствената работа и напредък през годините. То подчертава собствените учебни пътища и възпитава в качествена, самостоятелна и самоотговорна работа
- не трябва да има прекалено ранно фиксиране към самите резултати и тяхното осмисляне
- преживяването на собствените способности създава важни предпоставки за следващите крачки по пътя на усъвършенстване на собствения учебен процес

В дългосрочен план се използват следните похвати и се търсят следните успехи:
- развитие на музикално-поетичните умения, които водят до социален живот в зрелите години
- пластично-изразните средства водят до развитието на индивидуалността
- евритмията помага за изграждане способността да слушаме
- трудовото обучение и занаятите са в основата на волята и любопитството във всяко едно отношение
- развитието и изваждането на интелектуалното от изкуството и от целия човек е в основата на личната инициатива и житейски сили
- смятането е в основата на свободата и отговорността
- душевното и физическо здраве води до здраверазвитие и салютогенеза
- чувство на кохерентност (единство и цялостност), тоест разбиране за живота, справяне с предизвикателствата, поемането и извършването на смислени задачи
- устойчивост – способност за действия във всякакви ситуации, учене от самия живот, здравословно преодоляване на големи житейски трудности, способност за намиране и вземане на решения, добро самочувствие и самоуправление, вътрешно чувство за сигурност и контрол, емпатия, контактност и способност за взаиморабота и взаимопомощ, поемане на отговорност, гъвкаво поведение и справяне с трудностите, развитие на талантите, следване на собствените интереси и хобита

Създаването на чувството за единство и цялостност, както и изграждането на устойчивостта са уникални за валдорф-педагогиката и са едни от най-важните и заслуги. Постигат се чрез:
- високи, но съобразени с учениците изисквания
- прехвърлянето и задаването на отговорни задачи
- ясни, точни и справедливи правила
- похвала и подкрепа в делата, за свършената работа и примерното поведение
- съвместно учене
- уважение и разбиране
- положително взаимовръзки един с друг (peer-to-peer, от човек на човек)
- съвместна работа с родителите
- социална работа и помощ в училище за отделни деца
- дейности извън училище
- климат на взаимоуважение в училище
- предприемачески дейности
- подкрепа и съчувствие
- доверие към и високи очаквания спрямо децата
- образни разкази и истории, пресъздадени със собствени думи – водят до заучаване боравенето с образи в душата, както и до добро словообразуване
- измисляне на собствени истории за определени положения – развиват чувството за свобода и импулсите за промяна
- последователност и повторяемост в основния урок

Posted in За Децата | Коментарите са изключени

Образованието на бъдещето

За образованието се пише и се говори много, но се върши малко. Затова и аз си поставям за стремеж с малко текст много да кажа и да си насоча усилията към практични действия.

Човек е създаден по Божий Образ и подобие и това най-ясно може да се види в човешките лица, но не при всички, а само при тези, които следват повелите му и собствения си път на развитие. Бог е благословил Човека и му е дал Земята, за да може и Човек да се научи да дава имена на живите същества и да благослови всичко на Земята. Най-голямата благословия е когато принасяме обратно на Бог това, което той ни е дал, но вече в един по-развит и по-усъвършенстван вид. Ние, хората, сме пратени, слезнали на Земята, за да извършим в и от името на Бога точно тази благословия за Земята. Бидейки на Земята задачата ни е да се грижим за нея, да я обработваме, да бъдем земеделци, да Браздим Земята, да сеем и да жънем.

Но защо започвам от земеделието и бразденето на земята? Защото така, както едно дете се нуждае да произнася молитви като малко, за да може като възрастен човек да благослови, така и всеки един човек трябва да се свърже първо със Земята, с Майката, с нисшия си Аз, и то чрез сърцето си, за да може да познае Висшия си Аз, Бога, Бащата, Светлината и Любовта. Особено красиво могат да се наблюдават тези процеси в традиционните по цял свят празници по прибирането на реколтата и благодарността към Майката Земя, която ни храни. Преди две седмици имах щастието на участвам на един такъв в австрийските Алпи. Хората сваляха кравите от високопланинските пасища и им се отблагодаряваха. Всички крави носят огромни чанове, които вибрират с честотата на високите чакри. Вибрациите им се носят не само из цялата долина, но и най-вече синхронизират всички хора. Цялата ми глава и гръден кош вибрираха и се настройваха, както на честотата на Земята, така и на небесната Божествена такава. На кожените колани на чановете са записани прекрасни молитви. Кравите са окрасени и с огромни венци и корони от цветя във формата на сърца, кръстове и слънца. Всяка крава носи на главата си една икона, най-вече на Богородица с Младенеца, но и на Иисус Христос, някои светии, а понякога дори и на Бащата, Бога, с Младенеца. Споменавам за това преживяване, защото то беше едно от най-силните ми през живота. От дълги години ми беше мечта да посетя такова събитие и сега знам защо. Преживях в най-чист вид, чрез тези прекрасни същества, кравите, и тези чисти планински човешки души, как може да се осъществи единството между Човек и неговите Нисш и Висш Аз, как Детето може да се едини с Майката-Земя и Бащата-Бог.
Бразда, Образ и ОбразоваНие имат един и същи корен. Обработването на Земята, както и образованието не са нищо друго освен създаването на един облик, на един Божи Образ на Земята. Всяко дете идва на Земята с определена мисия, носи нови импулси, които са важни за развитието на обществото, на хората и на Земята. Думата образование много правилно съдържа думите „образ“ и „ние“, които искат да ни кажат, че става дума за строго индивидуални процеси от една страна, но и за нещо, към което ние всички заедно се стремим и осъществяване. Всеки има собствена мисия, но всички ние сме едно и всеки индивидуален импулс е част от развитието на цялото, от нашето общо образование.

Образованието следователно е вътрешен процес, личностно развитие, следване на една вътрешна мисия, заложена в Душите още преди идването им на Земята. За всяка една Душа, за всеки един Дух, земният път е училище. Образованието се случва чрез ВъзПитаНие. Думата възпитание идва от усвояването, заучаването (Въз) на „питането“. Детето се развива и се изгражда като човек, като образ чрез питане. Ролята на родителите и обществото се ограничава до отговаряне на питането. Детето пита, тоест използва вроденото си желание за развитие, любопитството си, посредством говора си, живото слово. И родителите трябва да отговорят, тоест да помогнат на детето да се развие. Неслучайно родителите „отговарят“, от говора, отново с живото слово. Отговорът е поемането на отговорност от страна на родителите за развитието на детето. Тя се поема изключително чрез отговарянето на питанията на детето. За образованието и възпитанието си отговаря самото дете, те са вътрешни за него процеси. Но думата „ние“ отново идва да ни каже, че този индивидуален процес е неразривно свързан с всички нас и е част от цялостното ни развитие.

Всички Вие сте запознати с идването на новите деца – индигови, кристални, златни, които носят съвсем нови импулси за развитието ни. И с напълно непригоденото за тях съвременното образование, което води началото си от епохата на ранната индустриализация и е обременено от държавно-корпоративния монопол, произвеждащ добри работници за техническите и икономически нужди на правителствата и картелите. Децата биват унищожавани физически, психически, Душевно и Духовно и биват учени единствено и само да слушат и да изпълняват нареждания. Съвременното образование превръща хората в роботи-роби на едно материално-технократично общество. Всеки един човек отворил Духовните си очи може да потвърди това.

Самият аз го изживях болезнено през всичките си 20 години в образователната система като ученик / студент. Всичките ми болести, без нито едно изключение, се дължат единствено и само на образователната система. Не случайно споменавам болести и насочвам мисълта си към здравеопазването. Започнах със земеделието, но не мога да не премина и през здравеопазването, защото и то е в тясна взаимовръзка с образованието. Самият термин здравеопазване идва да каже, че стремежът на съвременното общество и най-вече на налагащите интересите си фармацевтични концерни е човек да бъде възможно най-болен. Същите тези концерни се стремят и Майката, Земята, да бъде възможно най-болна и пръскат пестицидите си и генно-модифицираните си семена по нея. Умишлено ни разболяват в най-ранна детска възраст, в детските градини и в първите класове. За това се използват редица насилствени методи, които всички ние познаваме. Но сега няма да гледаме назад и да се занимаваме с миналото, а ще видим какво е образованието на бъдещето, което води до здравеРазвитие, тоест образованието води до създаването на Здрави хора със здрави Тела, Души и Духове. Това означава, че се налага образованието често да игра ролята и на лечение за някои Тела, Души и Духове. Както казва Учителят Петър Дънов, не можем да налеем ново вино в стари мехове. Първо трябва да излекуваме старите си болежки, за да можем да се развиваме свободно.

Свобода, свобода за развитие, свобода за намиране и осъществяване на собствената мисия на Земята – именно това ще са стремежите на образованието на бъдещето. Те вече са заложени в някои съществуващи образователни процеси, като например във валдорфското педагогическото движение, основано от средно-европейския съвременник и Духовен съратник на Петър Дънов – Рудолф Щайнер. В неговата педагогика се внимава за необходимостите на детето и се прави най-доброто за неговото развитие. През първите му седем години се отдава предимно внимание на заземяването, правилното осъществяване на връзката с Майката-Земя и природата, с нисшия Аз. Обръща се внимание на движението и физическото развитие на детето, което е важно за неговата воля. Дават се добри примери на подражание на детето, но то само си избира чий пример да следва. През следващите седем години се развива предимно Душата. Детето живее в света на красотата, изкуствата, музиката, културата и трябва да се научи да следва сърцето си, да живее чрез сърцето си, да следва женския път, да открие женското начало в себе си. Необходими са му силни, искрени и морално зрели авторитети, на които то може да се опре винаги. В никакъв случай детето не трябва да се интелектуализира и да се учи на мъжкия път на ума до четиринадесетата си годишнина. Едва след това започва умственото, интелектуалното, логичното, научното образование. На тази възраст детето вече обикновено е минало през половото си съзряване, но продължава да пита. Възпитанието продължава. То вече се случва обаче не с преки въпроси, както при малкото дете, а с латентни, несловестни, незададени въпроси. Единствено и само личния пример на Духовно зрели хора може да отговори на тези въпроси. Това е и работата на учителя – да отгатне незададените въпроси на младежите и да им даде отговор.

Училището обикновено продължава до 19-тата годишнина. След това се счита, че човек може да се развива и образова сам. Затова и една от най-важните мисии на училището трябва да е създава здрави и самостоятелни хора, които да могат сами да се учат и да се грижат за себе си. Определени грешки, търсения и пътища човек трябва да преживее лично. Въпреки това младият човек продължава да има необходимост от хора, от които може да почерпи мъдрост и опит, от съратници и спътници. Не случайно в старите общества в занаятчийското поприще се става майстор чак около 25-тата до 30-тата годишнина. В много култури се провеждат специални обичаи на инициация или на търсене и намиране на визията, мисията на Земята. Индианците чак на такава възраст получават трайните си имена от невидимия свят. Едва на такава възраст имаме и 32 зъба в устата, мъдреците вече са порасли. В антропософията си Щайнер твърди, че пълната самостоятелност на човек започва от 28-та годишнина. От 21-вата до 28-мата си годишнина човек опознава със свободната си воля света, търси мисията си и чак след това се заема с осъществяването й.

Тези процеси можах много добре да проследя и в личната си биография. Вече се радвам, че на 30 години познавам мисията си и още повече се радвам, че тя е била потвърдена на Диана и от Йерархиите на Светлината. Става дума за мисия свързана с образованието на бъдещето. След като преминах през всевъзможните трудности на съвременната образователна система и след като преодолях собствената си алчност за власт, пари и управление, реших да стана учител, да се занимавам с образование и да дам най-доброто от себе си за развитието на хората и обществото.

Образованието на бъдещето е процес на взаимно, отворено, положително и децентрализирано развитие на хората от всякаква възраст. Процесите на личностно развитие и прилагане на наученото не престават никога. Важно е да се разбере, че ние непрекъснато се учим един от друг, не само от някакви гурута или Учители, а най-вече един от друг. Образованието на бъдещето не е догматично и не следва религиозни, научни, политически, икономически, културни или обществени заръки и норми. То е взаимен, общочовешки процес и се случва свободно със стремеж за пълно себеосъществяване на всеки един и цялостно и пълноценно развитие на обществото. Образованието на бъдещето следва както мъжкия път на Мъдростта, така и женския на Любовта. И ако Рудолф Щайнер с неговата антропософия и валдорф педагогика е типичен представител на съвременната средно и западно-европейска културна епоха, то Учителят Петър Дънов е представител, провъзгласител, подготвител на културната епоха на шестата раса, на славяните и българите, на епохата на Любовта, на епохата на живота от сърцето. Валдорф педагогиката е една много важна и наложителна крачка в настоящето по пътя към новото образование на бъдещето. То трябва да произлезне от импулсите на източно-европейците, на първо време българите и да ни въведе в новата културна епоха на Любовта. Ние сме длъжни да подготвим идването на Златните Деца на Земята, защото именно те ще ни въведат в новата културна епоха на Любовта и живота от сърцето.

Така както Петър Димков е приложил знанието, дадено от Учителя, в здраверазвитието, така трябва да постъпим и за създаването на новото образование. Димков, с неговата ирисова диагностика и природолечение ни свързва пълно с Майката-Земя и ни подготвя за пътя на сърцето. Той ми изчиства и пречиства, за да можем да започнем да поемаме новото и да го създаваме. За основа на новото образование можем да вземем валдорф педагогиката. Но сама по себе си тя не е достатъчна и не отговаря точно на търсенията и мисията на българите и славяните. Важно е да използваме знанията и от предишните културни периоди, например тези на Орфей, запазени в родопската пентатоника; тези на богомилите; на есеите; на суфите; Учението на Кришнамурти; тези на египтяните, отразени в голямата пирамида и други храмове и ясно показвани от просветени като Друнвало Мелхизедек. Не трябва да забравяме и новите научни достижения, идващи предимно от Сащ и Русия, както и първите импулси на седмата, калифорнийска културна епоха, чиито представители добре интегрират индийските и индиански традиции от една страна и западните, американски, нови достижения от друга. Типични представители са Грег Брейдън, Стийв Фарбър, Редфийлд, Тихоплав, Гаряев, Акимов, Казначеев, Хари Салман и най-вече Анастасия (представена от Мегре). Новото образование трябва да черпи импулси отвсякъде и да се разпространява свободно навсякъде. То не е институция, а движение, мрежа от хора, свободно обединение от хора.

Но най-необходимо и наложително е едно ново образование, основано на ученията на Петър Дънов. Необходими са дейни хора, като Георги Лозанов, който създаде десугестопедията, благодарение на импулси от Щайнер, Дънов, но и свои собствени. Лозанов направи първата крачка към едно свободно образование на бъдещето, сега трябва ние да направим следващите. Отново подчертавам, че трябва да се използват ученията на Дънов. Особено значение има паневритмията – тя е най-важната подложка.

Образованието на бъдещето се случва навсякъде и непрекъснато. Всеки един от нас е учител и ученик. Това трябва да възприемем съзнателно, да носим в себе си, добре да го запомним и да действаме спрямо него. Новите технологии при правилно приложение ще окажат решаваща помощ за съществуването му.

Образованието на бъдещето е предимно личностно развитие и има поне 12 различни компоненти:

Индивидуалното развитие обхваща пет области на човешката същност:
- ум – най-общо казано наука и съвременно образование, свързва се с мозъка и мисленето, разума, със съзнателното съществуване;
- сърце – чувствена интелигентност, има обединително действие спрямо останалите четири. Включва и системната интелигентност;
- воля – предпоставка за действеност и за самото развитие, свързва се с краката и ръцете и се подпомага от физическата активност и занаятите, включва предимно практическата част, предприемачеството, моженето;
- душа, интуиция, нематериалната човешка същност, тук попадат например изкуствата като начин за развитието й;
- вяра – най-общо вярата в самото развитие и в собствените способности, която се явява и необходима предпоставка за обединителното действие на сърцето. Вярата, чрез доверието, свърва индивидуалното развитие с общественото. Това е и компонентата на социалната интелигентност.

Общественото развитие е това, което е взаимно, тоест заедно с други хора, в обществото. Съдържа също пет насоки според това къде се намираме в съвремието:
- социално развитие – грижа за тялото, за семейството, за хората, животните, природата, въобще Земята като цяло. Неща, свързани с бита и непосредственото ни благоденствие;
- културно развитие – изкуства, занаяти, земеделие, технологично развитие, това което се дефинира под понятието култура и води до създаването;
- икономическо развитие – тук говорим за финанси, капитал, труд, предприемачество, създаване на материални блага;
- политическо развитие – тук говорим предимно за закони, право, държава, международни отношения и организации, рамки за съществуване на обществото;
- обществено развитие – това, което се разбира под гражданско общество и което е независимо от капитала и държавата, третият компонент на социалния организъм според Рудолф Щайнер. Неправителствени организации, сдружения, спонтанни събирания и взаимодействия между хората и т.н.

Творческо развитие е последната група, която надгражда над първите две. Отделния човек и съвкупността на всички хора, обществото, могат да се развиват творчески, тоест да се превърнат в Създатели, Творци, само ако са развили другите си способности от индивидуалната и обществена групи. Този път имаме две компоненти или поне на сегашното си ниво на развитие можем да доловин толкова. Разбира се, можем да изведем няколко различни и тук, но нямаме за цел да усложняваме модела.
- Дух – Духовно развитие. Човек се състои и от Дух. Това е компонентата, която го свързва с останалите хора и с вселената. Това е Творческата компонента, която ни отличава от животните, растенията и минералите. Тази, която ни прави Творци и същества със свободна воля.
- Творец – под Творец разбираме пълното себеосъществяване на даден Човек, група от Хора и на цялото Човечество взето заедно. Това е стъпката, която ни изравнява със Създателя, с Бога, в която и ние се превръщаме в Създатели, така както Човекът Иисус се е развил до Богът Христос и е станал едно с Твореца. Това е науката за създаване на идеи и образи.

Както вече видяхме до определена възраст на децата определено има нужда от учители, както и от родители. Изискванията за учителите трябва да бъдат много високи. Такива трябва да стават само хора, които чувстват тази работа като вътрешна мисия, защото отговорността е много голяма и не се ли прави от сърце и с пълно въодушевление се нанасят често повече вреди, отколкото се носят ползи. Следното е напълно задължително за всеки учител:

1. Истинска и искрена връзка с учениците, аз бих казал дори Любов и пълно разбирателство;
2. да дава положителен пример, аз бих казал отдаденост. Всеки се учи сам, учителя може да даде пример как самия той се учи. Нито повече, нито по-малко.
3. Пълно въодушевление от страна на учителя;
4. непрекъснато любопитство да учи още и да се развива и то повече от любопитството на всеки един ученик;
5. положително отношение към живота, хората, света. Вяра в доброто.
6. Силно чувство за хумор;
7. вяра в собствените сили, вяра в собствения успех и осъществяването на мечтите. Вяра и в учениците, техния успех и сбъдването на мечтите им.
8. Ритъм, постоянство и ритуали. Особено важни са следните:
- поздравяване с подаване на ръка в началото на часа,
- сутрешна молитва (ако е първия час в училището),
- припомняне какво е правено предния час от страна на учениците и допълване от страна на учителя,
- довършване на започнати неща евентуално и свързване с новия урок,
- разказване какво ще се прави през настоящия час,
- същинска част (която може да има най-различна форма – фронтално преподаване, групова работа, ученици преподават, самостоятелна работа и т.н.),
- кратко обобщение на постигнатото през часа (прави се от учениците, а учителя само допълва),
- съобщаване какво ще се прави следващия час (домашни не се дават, но се знае какво се цели да бъде научено, за какво ще става дума следващия път, така че взеки може да работи по желание самостоятелно вкъщи),
- фийдбек от всеки един ученик и от учителя
- завършване на часа с подаване на ръка и пожелаване на приятен ден
9. Никакви контролни, оценки, домашни, заплахи, писане на отсъствия, дневници, бележници и т.н. Всеки един учител трябва точно да знае какво е научил и какво още може да постигне всеки един ученик. Не е толкова важно къде седи даден ученик, а какво и как може да постигне.
10. Обръщане на индивидуално внимание на всеки ученик. Дори трябва да се сънуват учениците и това как да им се помогне най-много за развитието.
11. Всеки един ученик сам решава дали да пише в часа или не. Всъщност, същото важи и за присъствието.
12. Поне 20% от времето се отделя за дейности не по предмета или за свободно време, в което учениците правят каквото искат.
13. Никакви учебници. Материалът се определя динамично от учениците и учителя. Учителя има план и структура, но гъвкава, която позволява бързи промени в интерес на учениците. Индивидуален материал за всеки ученик.
14. Учителят трябва да е 100% подготвен. Преписване, диктуване или т.н. от учебници, записки и т.н. е недопустимо. Учителят трябва да съпреживява във всеки един миг съдържанието автентично.
15. Самостоятелна работа или в група по собствено избран проект, която се представя пред целия клас. Така самите ученици се превръщат в учители и по-добре възприемат, че човек може да научи каквото и да е било само сам, по собствено желание. Освен това се учат да обясняват и да говорят пред цялата група. Това също отнема част от работата на учителя и го поставя повече в групата.

Има и много още неща, които могат да се изброят, но това са едни от най-важните …

Не трябва да се забравя, че учителската работа е изкуство – изкуството да запалиш вътрешния си огън за развитие; за сбъдване на мечтите; за себеосъществяване; за постигане на индивидуалната мисия, заради която сме на Земята; стремеж към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; вяра в Бога. Въодушевлението на учителя се предава на учениците, също и примера как се учи. Оттам насетне учениците сами учат.

Преди да завърша искам да кажа и няколко думи за валдорф педагогиката и какво може да бъде подобрено в нея. Това е важно, за да може да се създаде педагогиката на основата на учението на Учителя, без да се правят стари и ненужни грешки. Можем ясно да кажем – валдорф педагогиката е най-разпространената в днешно време педагогика, която наистина помага за развитието на хората. И докато изглежда, че валдорф е засега най-добрата съществуваща посока на развитие, то можем да споменем, че и в тези училища не всичко е наред. Ще направя опит да идентифицирам основните трудности, които са предимно свързани с рамковите условия, а не толкова с качеството на самото преподаване.

Що се отнася до самото образование, то следните неща могат да се подобрят:

1. Взаимовръзките между предметите да се задълбочат. Всъщност въобще не трябва да има различни предмети и ненужно разделение. В бъдеще в училищата ще се предава само един предмет – Любовта. Сега се забелязва, че не е достатъчно добро и доста остаряло преподаването на въпросите, свързани с Любовта, отношенията между хората в обществото и сексуалността. Същото може да се каже и за така наречените обществено-социално предмети – икономика, политология, гражданско общество, предприемачество. Те практически не присъстват в програмата.

2. Преподаването на математика, физика, информатика, технологии и нови медии след 14-тата годишнина на децата трябва значително да се засили. Новите технологии и медии трябва да се познават много добре, за да могат децата да отсеят зърното от плявата. Новите медии и технологии се развиват значително по-бързо както от отделния човек, така и от обществото като цяло. Технологичното развитие изпреварва културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие и ни залива като някаква вълна, която вече дори не знаем как да контролираме. В основата на развитието на технологии седи необходимостта от добиване на контрол над сложни процеси и възможността за бързо извършване на трудни изчисления. Лошото е, че ние вече не контролираме самото средство, което сме създали за контрол. Новите технологии бързо достигат сложността на системите и процесите, които трябва да управляват и съответно вече не ни вършат работа в това отношение. Завъртаме се в порочен кръг.

Истинска опасност идва обаче от това, че новите технологии постепенно се превръщат в самоцел и забравят да служат на културното, обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие. От горе казаното за мен следва един много важен извод: новите технологии са добри за нас само тогава, когато ги познаваме, знаем как работят и ги използваме под предназначение като помощници в ежедневието си, там където наистина ни служат и улесняват. Тоест, новите технологии, също както и парите, са само едно средство за развитието на отделния човек и на обществото като цяло. Те не са цел или самоцел. Точно това е важно да се разбере от всяко едно дете. В децата трябва да се възпитава Любовта към живота и процесите на развитие и усъвършенстване.

Любознателност към средствата за постигане на напредък, тоест спрямо новите технологии и парите, в много важна. Във никакъв случай тя не трябва да прераства обаче в Любов или омраза, защото това означава да се обвързваме и привързваме към средствата, а не към самия път и към стремежите. Това би било една голяма грешка. Виждаме всеки ден резултатите от нея. Всяко едно пристрастяване, било то към алкохол, цигари, дроги, залагания или игри е свързано с прекалено обикване на средствата, а не на самата същност. Ако използваме технологиите заради самите тях, то значи вече сме зависими от тях и съответно техни подвластни. Точно в този миг вече не ние тях контролираме с цел управление на сложни процеси и развитие, а те нас управяват.

По-точно казано – ние сме се поставили несъзнателно под тяхна власт. Процес, в който самите ние си измисляме поробител на волята и чувствата ни и се оставяме доброволно под властта му без да знаем какви ще са последствията. И без дори да ни интересува. Човешкия глад за намирането на Бога, господаря, властващия, намира своето задоволяване в самоподчинението ни под игото на новите технологии. Хора, които са се борили за свободата си, измислят ново средство за постигането й, но забравят, че то е само средство и му се подчиняват. Така се превръщат в роби на собственото си желание за свобода. Образованието включва процеси на освобождаване, не на поробване. Точно затова е важно децата да възприемат съзнателно що е то техника и как това средство може да ни помага, когато го използваме съзнателно.

Тоест, децата е важно да разберат, че в основата на света седи човека. Следват човешките взаимоотношения и създадените от тях организации, общества и т.н. Вече говорихме, че присъщи за човека за волята, душата, вярата, мисълта, чувствата, Духа, а присъщи за взаимоотношенията между хората са културата, обществото, социалната среда, икономиката и политиката, например. Едва след това идват технологиите (и парите, които също, строго погледнато, са технология). Те служат на хората и техните взаимоотношения.

3. Повеве предприемачество в училище и сред ученици, учители и родители

Що се отнася до рамковите условия:
1. По-добро съотношение часове работа : заплата за учителите
2. Повече изследователска дейност по отношение на валдорф педагогиката и то най-вече в техническите и социални предмети
3. Повече участие на родителите в процеса
4. Повече работа с фирми и повече собствено предприемачество, за да се избегне прекомерната парична зависимост от държавата.

Сега ако се запитате какво е доброто на тези училища, то могат да се изброят много неща, които са на значително по-високо ниво от „обикновените“ училища.

Що се отнася до самото образование:
1. По-добре подготвени учители
2. Съобразяване с естествените физическо-душевно-Духовни процеси на развитие на детето и образование на детето за цял живот. Задействане на самостоятелността и устойчивостта в развитието. Правилните действия в правилния момент.
3. Индивидуално отношение към всяко дете, свобода, но и по-голяма задружност и взаимна работа в класа.
4. Добри взаимовръзки между предметите
5. По-добри отношения между деца-учители-родители
6. Повече предприемачество и повече разнообразие и дълбочина на ученето. Особено ясно се вижда това в ученето на езики (освен майчиния още два от първи клас), в литературата, в изкуствата, спорта, танца, музиката, театъра, занаятчийството, земеделието, културата, историята, географията, биологията и т.н.

Що се отнася до рамковите условия:
1. Повече увереност в смисъла на процесите и най-вече повече съзнателност
2. Повече независимост от държавата и индустрията, обществена организация на училищата
3. Разнообразна допълнителна дейност, училището като средищен център в общините. Всяко едно училище трябва да седи в центъра на вниманието. Училищата трябва да поемат дейността на читалищата от едно време и да започнат процес на едно ново възраждане в обществото.

Образованието на бъдещето е преди всичко един процес на търсене и осъществяване на собствената мисия, заедно с другите хора. Това е процес на Духовно развитие, израстване и обединение на всички хора по Земята чрез силите на сърцето. Важно е да разберем, че всеки един е учител и ученик, без догми, гурута или наложени норми. Всяка една среща с други хора е урок за тях и / или за нас, от който можем да научим много. Един добър пример за новото образование на бъдещето е платформата ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu, която създаваме заедно една група от въодушевени хора. По същество проектът е образователен. Основни дейности са създаването, превеждането и разпространението на значими материали за човешкото развитие, както и даването на непосредствен личен пример от живота на отделните участници. Става дума за един път на единение и взаимопомощ в практическа полза на обществото.

Образованието на бъдещето ще подготви не само идването на новите Златни деца и на новата културна епоха на Любовта, но и най-вече ще обедини хората по Земята. Обединението, също както образованието е един дълъг процес, който вече тече. Именно обединението на следващите мисията си хора, българи, е важно в този момент, за да може да се създадат и първи живи примери на образованието на бъдещето. Образованието на бъдещето се създава във всеки един миг от всеки един от нас, то е процес на непрекъснато личностно развитие и всеобщо обединение. То се създава непрекъснато и навсякъде, тук и сега, от всеки един от нас.

Posted in За Децата, За Духа и Душата | Коментарите са изключени

Детски стихове – Дядо Гроздьо

Дойде есента добра
и плод роди лозата,
дядо Гроздьо грозде бра
и даде на децата.

И после цяла зима
децата бяха здрави,
добре, че вечно има,
и кой добро да прави.

Дядо Гроздьо добрини
от малък още правил,
ето, днес, на старини,
туй не е той забравил.

Виж също Детски стихове – Дядо Диньо

Posted in За Децата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Детски стихове – Дядо Диньо

Дядо Диньо садил дини
в своите китни градини,
и в градини, на бостана,
всяка диня сочна стана!

Дядо Диньо пътя хвана
пак отиде на бостана,
той дините да обере,
че, виж, узрели са добре!

Дядо Диньо диня зряла
всеки ден изяжда цяла,
той диня хапва си дори
и сутрин рано, призори!

Сам изял хиляда дини,
здрав е днес на сто години,
че динята – прекрасен плод,
и здраве дава, и живот!

Posted in За Децата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Арна Мер-Камис – за децата на Палестина

Статия: Арна Мер-Камис (Израел) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за страстната й отдаденост на защитата и образованието на децата на Палестина.”

Арна Мер-Камис е родена през 1929г. в Палестина в семейство на евреи. Скоро след основаването на Израел през 1948г. тя започва да организира в родината си кампании за мир, справедливост и спазване на човешките права. Най-често кампаниите се изразяват в безкомпромисно изразена позиция в защита на правата на палестинците. Арна променя фамилията си след като се омъжва за палестинец, който по това време е секретар на израелската комунистическа партия. След шестдневната арабско-ираелска война през 1967г. тя е арестувана неколкократно заради своите протести и демонстрации срещу окупирането на Западния бряг от Израел.

По време на палестниския бунт или т.нар. интифада през 1987г. Мер-Камис установява, че съществува огромна нужда от центрове, които да приютят децата, засегнати от заобикалящото ги насилие. Затова тя основава организацията Грижа и Обучение.

Първата цел на Грижа и обучение са затворите, където стотици палестински деца са държани в претъпкани килии при липса на каквито и да било хигиенни условия. Мер-Камис успява да привлече на своя страна израелски адвокати, които да се намесят в случая от името на децата. С помощта на доброволци тя често посещава затворите, разговаря с чакащите отвън родители и оказва подкрепа.

Между 1988 и 1990 израелските власти затварят всички училища в окупираните палестински територии. За да подкрепи неформалното домашно обучение, организирано по това време от палестинските женски комитети, Грижа и обучение изпраща всеки уикенд доброволци в областта Йенин. Те носят на децата хартия, моливи и боички, за да им дадат възможност да изразят себе си чрез творчество. Заниманията се организират направо на улицата, а в тях понякога участват 200-300 деца. Арна Мер-Камис, която е учител с диплома за Специално образование и творческа терапия, създава поредица от книжки, които да стимулират ученето сред децата чрез по-творчески и нестандартни подходи. Тъй като говори свободно арабски, Мер-Камис успява да обучи палестинските жени как да използват създадените от нея учебни материали.

След повторното отваряне на училищата, много деца между осем и десет години са неграмотни. Проучване сред 1000 деца от областта Йенин, проведено от Грижа и обучение, показва, че 47% от тях са имали физически сблъсък с войници, включително престрелки, побой, обгазяване.

В резултат на това изследване, Грижа и обучение създава четири Детски къщи в областта Йенин и близкия бежански лагер. Образователните и културни центрове имат за цел да осигурят на децата един тих оазис, в който могат спокойно да творят и учат, като поне за кратко забравят за заплахите и объркващата реалност на живота под военна окупация. Към 1993г. в дейността на Детските къщи участват над 1500 деца, за които се грижат 15 платени служители и 25 доброволци. Запитано за жената, основала къщите, която прекарва колкото се може повече време с децата в тях, 15-годишно момче казва „Тя ми е като майка. Помага ни. Тя ни спаси от улиците.”

Арна Мер-Камис почива през февруари 1995г. след дългогодишна борба с рака. След смъртта й, нейният син Хулиано Мер Камис продължава дейността й и става съосновател на Театъра на свободата, вдъхновен от идеите на Арна. Хулиано е убит през 2011г. Театърът все още е действащ.

Posted in За Децата | Tagged , , , | Коментарите са изключени