Category Archives: За Ежедневието


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Баща

От баща си се научих
да съм спокоен аз и тих
и доброто, що получих,
живее в мен и в моя стих.

От баща си се научих
прекрасни книги да чета,
знания от тях получих
за най-доброто по света.

От баща си се научих
красиво да играя шах,
ценен опит аз получих
и много мъдрост тъй събрах.

От баща си се научих
при нужда билки да варя,
чуден дар от тях получих
и здравето ще подобря.

От баща си се научих
да засаждам и да сея,
от Земята дар получих -
всеки плод е дар от нея.

От баща си се научих
на всичките добри неща,
а от Бога дар получих -
и аз да съм добър баща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Иде Нова Година

Иде Нова Година
и носи ни нови блага,
виждам хора мнозина
с надежда я чакат сега.

Иде Нова Година
и носи ни нови неща,
тя късмет за мнозина
и здраве за нас обеща.

Posted in За Ежедневието | Tagged , | Коментарите са изключени

Един фотограф, едно море, една снимка всяка сутрин

При хубаво време карам колело почти всеки ден по крайбрежната алея на Морската градина на Варна. Видът на морето и усещанията край него зареждат невероятно! Хората имаме какво да подобрим на брега, но природата винаги е съвършена.

Клишираната красота на морския пейзаж омръзва само на изображение или на филм, никога на живо. Великолепието на залязващото над пристанището огнено слънце или на изгряващата пълна лятна луна от другата страна компенсира всички други неуредици на деня, успокоява душата и връща въодушевлението от живота.

По разбираеми причини, през късната есен и зимата не излизам да карам и всичко това много ми липсва. Само че има един варненец, който не се плаши от студа, леда и винаги силния вятър по брега – името му е Емил Йовев. Представя себе си като бивш моряк, снимал брега от морето, а сега морето от брега ;) А в по-далечното минало – състезател по колоездене.

Та той всяка сутрин се разхожда по алеята и снима морето. След това качва снимката на изгрева в социалната мрежа и пожелава „Добро утро” на приятелите си. Всяка сутрин. Една снимка.

Неусетно това се превръща в ритуал и всички чакаме от коя част на алеята ще е днешната снимка, дали вали, оловен ли е цвета на морето или слънчицето все пак се подава иззад някой облак. Виждат ли се ясно пръските на вълните, разбиващи се в буните, или какво са правели тази сутрин любимите зимни гости на Варна – лебедите.

Ето какво ни разказва самият той:
„От години съм на алеята рано сутрин. Обикновено съм с колелото, но в дните, когато е невъзможно да се кара, излизам пеша. С „Канончето“ се сдобих преди 4-5 години и от тогава ми е неразделно другарче. В началото качвах епизодично снимки във Фейсбук. Не знам как възникна идеята за „Добро утро“. Започнах да пускам снимки с поздрава, след това спрях. Тогава приятели от чужбина ми се обадиха и ми казаха, че харесват идеята и ще се радват, ако продължа да качвам снимки. С времето налучках формата и така “ :) Добро утро :) “ стана като запазена марка. „Аудиторията“ ми се разшири и разбрах, че това е нещо като мисия – да споделяш мига с приятели… “

Снимките на Емил са сурово красиви, едновременно от познати на варненци места и буни, но и непознати в зимните условия, дори заплашителни. Често, като видя поредната, си казвам „Еха, колко ли е било студено по време на изгрева?”, „Ооо, какви огромни вълни!” или „Добре, и днешната е много красива” и се захващам с обичайната си работа за деня. Хубаво е човек да има такъв ориентир, който да чака с нетърпение и който да му дава сили и въодушевление.

А днешният изгрев отново е прекрасен! :) Добро утро :) !

 

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието, За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Гост на Рожден Ден

Веднъж празнуваш ли Даващия Рожден Ден се заразяваш с въпроса как да създадеш нещо красиво за възможно най-много хора чрез Даване.

Вчера празнувахме рожденния ден на един приятел. В официалната покана към всички, той не беше написал, че е Рожденния му ден, ами Ден на Приятелите му. Заглавието ми хареса и автоматично беше ясно, че ще е най-добре да се създаде нещо положително за всичките приятели, които присъстват. Затова избрах да подаря по един плод не само на рожденника, но и на всички приятели.

И в същия ред на мисли, вместо да напиша сам картичка с пожелния, взех един празен лист и химикал, за да можем всички да му напишем заедно много пожелания.

На Рожденния ден бяхме в едно заведение. Когато пристигнах, изчаках да дойдах повечето гости и дадох първия подарък мандарина на рожденника! Той много се зарадва :) После по една мандарина и на неговите приятели около него :) После и на други негови приятели, които бяха на друга маса и които много се изненадаха на подаръка!

Взех мандарина и няколко ябълки и ги дадох с Благодарност на сервитъорката и нейния екип! Изненада :)

До нас имаше други непознати хора. Оказа се, че едно момиче от тях също има рожден ден на този ден! Какво съвпадение! Мандарините свършиха, но добре, че бях взел допълнително ябълки. Как се зарадваха хората и благодариха! Хаха :)

Страхотно е, че жеста е много прост, струва толкова малко пари, а се помни вечно и в най-добрия случай, може да вдъхнови повече хора да дават! :)

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Обувки

Любими стари обувки,
къде ли не ходих със вас,
искрено, днес, без преструвки,
доволство изказвам на глас.

Спътници бяхте ми верни,
по друми, в калта и на сняг,
ставахте някога черни,
но винаги с мене във крак.

Изхвърлям старото бреме
и вас, обувките стари,
дойде и вашето време,
нови си имам другари.

Новите с Вяра, Надежда,
обувам ги днес, и с Любов,
устрем напред ме повежда,
към Бога за Път съм готов.

Posted in За Ежедневието | Tagged | Коментарите са изключени

Форум Ключ Плюс

На 16.03 в УНСС в София ще се проведе Форум КЛЮЧ, на който различни специалисти, работещи за неправителствени организации споделят с млади хора и студенти своя опит в областта.

Форумът се провежда за четвърти път, като предишните издания са били посветени основно на личната мотивация на лекторите и причините, поради които те са избрали да работят за неправителствения сектор. Сегашният Форум КЛЮЧ – ПЛЮС ще разгледа по-подробно самата работа на НПО – как се развиват те в днешно време, какви са отношенията им с бизнеса и обществото, какво е бъдещето им. Сред лекторите са представители на „За да остане природа в България”, „Български предприемачески и иновационен клъстер”, участници в TEDx, еколози и специалисти по крпоративна социална отговорност.

Паралелно с форума ще се проведе и инициатива „От сърце до сърце”, организирана от Ива Колева, чиято цел е да събере различни учебни пособия – моливи, тетрадки и блокчета за рисуване – за деца с увреждания.

Участието във форума е безплатно, като повече информация за събитието и за записвания за него, можете да получите от интернет страницата на Форум Ключ.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , | Коментарите са изключени

Free Geek – да спасим старите компютри

Статия: „Интервю: Озо Мартин – как Free Geek връща по 500 тона компютри от сметищата обратно на хората“ на Емили Спивак и Лорън Такър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Озо Мартин, основател на рециклиращата компания Free Geek, обединява три проблема в едно решение. „Някои хора имат прекалено много компютри, а други – недостатъчно”, казва той. „Освен това и тонове техника се озовават в депата за отпадъци. От комбинацията на всички тези проблеми се ражда решението Free Geek.”

Всяка година Free Geek получава 500 тона използвани компютри, които в противен случай биха попаднали в депата за отпадаци, изпускайки там отровни тоскини. Free Geek наема десетки доброволци, които поправят все още използваемите компютри, а останалите рециклират. Обновените компютри се даряват, продават в магазина на Free Geek или подаряват на доброволците. Този модел на работа вече е копиран от девет други организации в САЩ и Канада.

Dowser: Как ви хрумна идеята за Free Geek?
Мартин: През 2000г. работех като доброволец към организация, наречена City Repair, и осъзнах, че с всички стари, неработещи компютри, които хората им даряваха, може да се направи нещо полезно.

По това време работехме по проект на Коалиция за Деня на Земята заедно с още няколко други организации. При една наша среща така между другото споменах, че ще взема всички тези компютри, ще ги поправя и ще ги даря на различни активисти, за да имат те достъп до интернет.

И всичко започна от този невинен коментар?
Ами, на следващия ден ми се обади ръководителя на проекта на Green House Network и ми каза: „Говорих с изпълнителния ни директор за идеята ти. Той иска да ти връчи чек за $250, за да подадеш заявка за регистрация 501(c)(3). Освен това в Университета Люис и Кларк има 50 компютъра, които можеш да вземеш.”

Онази сутрин буквално изхвърчах от стаята, за да се срещна с приятел и да обсъдим цялата идея за използване на добрволчески труд за рециклиране на стари компютри, които да спасим от депата за отпадъци и да ги дадем на хората, които се нуждаят от тях.

И така вече сте имали идеята; как се развиха нещата по-нататък с финансирането й?
Името „Free Geek” ми хрумна докато си пиех кафето. Веднага влязох в интернет и купих домейна „freegeek.org”.

Няколко дена по-късно вече имах готова интернет страница, а след две седмици получих мейл, в който се казваше: „Видях сайта ти и самият аз си мислех да започна нещо подобно. Защо не дойдеш в офиса ми тази седмица да поговорим. Накратко в края на този разговор вече разполагах с $35 000 начално финансиране.

До момента всичко звучи като вихрушка от случайни, но гениални открития. Какво се случи след това?
Нещата се задвижиха много бързо. Идеята възникна в края на януари, през февруари вече имах финансиране, а до средата на август бях наел работно помещение.

Имах късмет, защото това беше точната идея в точното време. Никой до момента не се бе занимавал с рециклиране на компютри в такъв мащаб и никой не използваше софтуер с отворен код. Фактът, че се намирахме в Портланд също помогна много, защото можехме да разчитаме на местната общност.

И останалото, както казват, е история?
Много е забавно да видим докъде сме стигнали. Само за шест години от общ бюджет в размер на $72 000 се превърнахме в организация със $75 000 излишък. Това е наистина изключителен успех за едно начинание, което разчита почти само на собствените си приходи.

Преди да старирате Free Geek сте работили като доброволец по различни проекти. Този опит беше ли ви полезен при основаването на собствена организация с идеална цел?
Повечето от нещата, които научих като доброволец, съм приложил и при създаването на Free Geek; например идеята, че човек не се нуждае от много ресурси. Ако хората се вълнуват истински от дадена идея, останалите неща все някак ще се нагласят.

В един момент бяхме останали без средства, затова просто поставихме една бяла дъска, на която пишеше от какво се нуждаем – например почистващи препарати, флуоресцентни лампи, храна и всичко за каквото се сетите – и доброволците или членове на местната общност просто ни даряваха това, от което се нуждаем, защото искаха да успеем.

Във Free Geek вземате решения чрез консенсус. Срещали ли сте досега предизвикателства в това отношение?
Когато стартирахме, разказахме на всеки екип доброволци за концепцията ни за консенсус. Но осъзнахме, че понякога хората решават неща, които за тях няма смисъл да се рашават.

След един доста бурен спор решихме да разделим отговорностите на три по-малки групи, решаващи чрез консенсус: екипи, които работят по ремонта на компютрите; управители, отговарящи за финансовите и правните въпроси и съвет, който служи като връзка между тези две неща и по-широката общност.  

Как превърнахте организацията в кооператив на работниците?
Това се случи, защото нямахме ресурси. Един ден част от доброволците на пълен работен ден, които бяха започнали работа за нас още докато бяхме едва на шест месеца, дойдоха при мен и казаха: „Не можем да продължаваме така. Трябва да се върнем обратно на работа.”

По онова време имахме много малко средства от грантове, получени още при основаването ни. Затова им казах: „Ето какво можем да направим. Ще ви наема на работа и ще си делим парите на три.” Получаваше се по $900 на месец. Всеки работеше поне по 40 часа на седмица, но бяхме напълно независими и можехме да вземаме решения сами.

Все още ли получавате по $900 на месец?
С увеличаване на броя на хората и заплащането малко се повиши. За момента то не е много над $11 на час, но включва и пълно здравно осигуряване. В крайна сметка е много привлекателно сам да си си шеф. Хората са склонни да получават по-малко пари в замяна на това денят им да е по-спокоен и приятен.

Какъв съвет бихте дали на някой, който намира дейността ви за вдъхновяваща?
Давайте, дори и да не знаете как ще ви се върне. Имайте вяра, че вършейки добро само заради самото добро рано или късно това се отплаща.

Не е нужно да съставяте бизнес план, който се интересува само от това накрая счетоводния ви баланс да излезе положителен. Трябва, разбира се, да имате предвид и това, но много по-важно е да откриете нещо, което ще въодушеви хората да дадат от своето време и енергия за това, което правите. Няма да мине без проблеми, но Free Geek за мен е нещо наистина прекрасно и съм много щастлив да бъда част от тази организация.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Творческо-игрива лаборатория Любопитство

Здравейте, приятели!

Любопитно ли ви е какво ви готвим от ЛиРаЛаб?

Е, ако е така заповядайте на нашето събитие, посветено на Любопитството – любовта към питането!

Какво ще се случи: ще развихрим сетивата и ума си, ще се забавляваме по детски, ще задаваме въпроси и ще търсим отговори и ще изследваме с отворени очи и сърце. Ние, Мира и Кари сме ви подготвили и няколко закачливи изненади, които запазваме в тайна. ;)

Какво ще преживеете: Ще се насладите на събуждане на сетивата и на детското във всеки от нас – вечно търсещо и опознаващо с размах света наоколо. Ще ви предложим няколко интересни игри, с които по нов начин да надникнете вътре в себе си и да се удивите, с колко необятен за изследване свят разполагате.

Какво ще ви даде това събитие: Нов прилив на енергия и вдъхновение да опознаете самите себе си. Повече смелост в търсенето и усещане, че всяка затворена кутийка, крие в себе си съкровище, което чака да бъде открито. Това събитие ще бъде освежаваща среща с търсачът във вас.

Как: чрез различни игри, провокации, дискусии

Къде: център за творчество Фрейле на „Мария Луиза“ 65, ет.1

Кога: 7 март/ четвъртък/ от 19.00 до 21.00

Повече информация за събитието и записвания, можете да намерите на страницата на ЛиРаЛаб.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Горивна клетка произвежда електричество от отпадни води

Учени от университета в Орегон са създали горивна клетка, способна да произвежда електричество от отпадни води, като същевременно ги пречиства. Това не е единствената подобна технология, но това, което я отличава от останалите е начинът й на действие и ефективността й.

Всички съществуващи до момента технологии за производство на електричество от отпадни води разчитат на бактерии, които разграждат органичната материя, като по време на този процес се отделя метан. Метанът се улавя и след това се използва за производството на електричество. При новата горивна клетка, разработена от университетските учени, отново се използват бактерии, които обаче окисляват органичната материя, като при този процес се отделят електрони. При движението на електроните между положителния и отрицателния полюс на горивната клетка се генерира електричество. Един кубичен метър отпадни води е достатъчен за производството на ток с мощност два киловата, което е 10 до 50 пъти повече от използваните в момента горивни клетки, произвеждащи метан.

Технологията вече е доказала ефективността си в лабораторни условия и в момента предстои разработването на пилотен проект, като учените се надяват в бъдеще тази система да позволи на пречиствателните станции не само да задоволяват собствените си енергийни нужди, но и да продават излишното електричество. Очаква се технологията да намери широко приложение в развиващите се държави, където хората, живеещи в отдалечени райони, нямат достъп нито до електричество, нито до отходна канализация и пречиствателни станции, а тази нова система може да им осигури и двете.

Posted in За Ежедневието | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени