Category Archives: За Разума


Образованието като вътрешно развитие и даване

В съвременното образование ни учат предимно на това какви трябва да бъдем, за да задоволим добре нуждите на обществото такова, каквото е сега или е било вчера. По-добре би било да ни учат как да осъществим мисията си на Земята и мечтите си и да помогнем на обществото да стане възмовно най-добро утре.

Този модел, по който ни учат и съответно се учим цял живот, заучаваме толкова добре, че прилагаме подсъзнателно дори тогава, когато не желаем. Например, работейки по проект като ОМ непрекъснато се изкушаваме да търсим хора за проекта, изхождайки от това как те ще са полезни за него. Правилният подход е да им предоставим възможност чрез проекта да се развиват, да се себеосъществяват и съзнателно да дадат за развитието му и съответно за обществото и да ги преобразуват и подобряват.

Наша задача е също съзнателно не само да създадем възможността за този процес, но и да можем да преценим доколко даден човек отговорно към себе си се развива и дава за проекта. Така действаме от гледна точка на взаимно доверие и даване.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Два цитата от Оя, които дават смелост

Мина доста време от как в ОМ последно пуснахме няколко прекрасни статии от списание Оя. Скоро обаче ще се появят нови такива :) Започваме днес с два малки цитата по темата пари и икономика на даване, които дават. Дават ни смелост да продължаваме напред и да действаме според мечтите си. А именно:

Парите винаги ще последват едно движение на предприемачи, които заедно правят нещо смислено.

Или казано с други думи – Добри хора, които на границата на финансовото оцеляване правите нещо хубаво за обществото – не се отказвайте! Наградата ще дойде със сигурност на небесата, но и тук, на Земята!

Аз давам нещо, правя нещо за другите и наградата ми е, че се чувствам по-добре.

И това е толкова вярно, колкото вярно е, че няма нищо по-хубаво от непринуденото, съзнателно и безвъзмездно даване!

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Предприемачество в три стъпки

Според Гюнтер Фалтин има три важни стъпки в предприемачеството:

1. Да правим разликата между предприемане и администриране (или управление)

2. Да намерим първоначална идея и след това да работим, да работи още повече, да се скъсаме от работа, докато нямаме една концепция, която е значително по-добра от всичко друго, което съществува.

3. Да използваме съществуващото, вместо да създаваме ново.

1. идва да ни каже, че има голяма разлика между този, който предприема, който тръгва по нови пътища и създава нови блага и този, който умее да управлява и направлява вече създаденото.

2. ни казва, че не е достатъчно да сме добри или по-добри, трябва да сме много по-добри. Най-добре направо да сменим парадигмата. Това е трудна стъпка, но важна. Всъщност, така погледнато 1. и 2. ни казват едно и също – трябва да вървим по нови пътища и да сменяме парадигмите, независимо колко трудно е това.

3. ни казва, че трябва да работим заедно. Да използваме вече създадените взаимовръзки :) Тяхната сила и красота можем добре да изпитаме книгата „Дзен и изкуството на синьото“ на друг професор – Гюнтер Паули.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

ИТ Конференции

В последните две седмици имах удоволствието да посетя две интересни ИТ конференции: „Poweirng the Cloud 2012“ и „ApacheCon Europe 2012„. Първата конференция беше спонсорирана от множество фирми производители на хардуер и софтуер за най-различни решения, запазващи и работещи с данни. Основните области на презентациите бяха в насока Big Data, Cloud Computing, Data Center Networking, Сигурност и защита на данните, Виртуализация и новите Solid State Drives. Пълната програма може да видите тук. Конференцията беше организирана от SNIA , неправителствена организация, в която членуват повече от 400 компании и чиято основна цел е да помага на фирмите да решават трудни проблеми заедно и след това да разработват отворени стандарти. Организацията предлага собстевена сертификация, но предоставя и доста от материалите (презентации, видео и др.) си безплатно тук.

Интересното в сферата на Big Data е, че количествата неструкторирани данни нарастват много бързо и много компании се изправят пред проблема как да ги запазват и оброботват. Затова много от големите софтуерни и хардуерни производители като Oracle, HP, IBM и др. адаптират Hadoop и го интегрират в техните досегашни продукти. Тенденциите са търсенето на подобни продукти да се увеличава, както се увеличава и броят на индустриите, в които успешно навлиза Hadoop. Точно с това се занимава и една независима организация с името Big Data Insight Group, чиято основна цел е да информира за проблеми, решени чрез анализирането на допълнителни знания, добити чрез запазване на пълната информация в работният процес.

В последните години Cloud Computing се превърна в доста изтъркано маркетинг понятие, което всички фирми използват, за да си продават продуктите. Истината обаче е, че все още има много проблеми пред пълното адаптиране на бизнеса към тази нова екосистема от облачни услуги. Много от компаниите смятат този модел за несигурен и рискован, особено от гледна точка на защита от хакери и сигурността на фирмените данни. Доста от дискусиите отидоха в тази насока и изглежда че за момента всеки търси решение, което да е оптимално за неговите бизнес изисквания. Ясно е обаче, че Cloud Computing  ще остане buzzword и за следващите години и ще предостави много нови възможности.

Новите флаш памети за запазване на данни, които лека полека заменят стандартните дискове ще стават още по-евтини и достъпни. Много нови решения се предлагат в тази насока така че да се подобри бързината на четене и писане както и сигурността. Производителите на флаш памети представиха най-резлични нови методи, с които да подобрят издражливостта им и  да увеличат капацитета им, като същевременно намалят и цената им. Също така хибридните модели, състоящи се от дискове и флаш памети продължават да са актуални и да намират все повече нови ниши за използване. Това естествено е подхранвано от нарастващите количества данни, които е най-оптимално да бъдат запазени на различен тип диск в зависимост от честотата им на използване.

Друга интересна тема на конференцията беше виртуализирането на сървари, което е особенно важно за големите дата центрове където без виртуализация администрирането и подържането на цялата софтуерна и хардуерна инфраструктура ще струва много повече. Наред с Cloud Computing и различните видове услуги, които предлага виртуализацията е основна технология, която успешно навлиза и носи своите предимства. Това ще е така и за в бъдеще и ще стане стабилна основа за всички видове нови платформи като Cloud Computing  и Big Data.

 

 

 

Втората конференция беше организирана от Apache Software Foundation. Това е корпорация основана през 1999, базирана на членски модел и чиято цел не е печалба, а дълготрайно развитие и подпомагане на проектите, лицензирани под техният Апаче Лиценз. Основната цел на фондацията е да създава, подпомага и развива софтуерни проекти с отворен код, които да са достъпни за всички, както и лесни за използване. До момента те са създали и поддържат над 100 проекта, които вече са готови за използване и още 50 други, които са в процес на разработка. Както се шегуват някои от дейните участници във фондацията, Апаче прави софтуерът на бъдещето, който ще е достъпен за всеки и ще бъде операционната система на целия дата център. Конференцията се състоеше от 4-5 паралелни трака, в които се представяха лекции по различни теми. Основно темите бяха около софтуерни компоненти, които фондацията разработва и които набират скорост и имат нужда от още доработки. Презентаторите бяха хора, които дейно участват в разработването или са основните лица в ръководенето на проекта. Интересно беше, че доста от тези хора работят в компании, които им плащат на пълен работен ден, за да разработват този софтуер. По този начин тези хора са превърнали своето хоби в работа и са много ентусиазирани, когато говорят за проектите си.  От друга страна фирмите адаптират програмите с отворен код в техни продукти, като предоставят обучение и поддръжка на Апаче софтуера. По този начин печелят добри пари, с които да си позволят да наемат самите създатели на Апаче софтуера и да продължат да го развиват и подобряват. Този модел става доста разпространен в последните години и все повече малки компании усепешно залагат на него. Още по-интересно е, че големите компании се възползват от това като наемат тези по-малки фирми да им помогнат да интегрират Апаче софтуера в техните платени продукти срещу съответното заплащане. Като цяло конференцията беше много добре организирана. Хората и атмосферата бяха много позитивни и предразполагаха към отворена комуникация и запознанства с участниците.

Posted in За Обществото, За Разума | Коментарите са изключени

Радикално себенадхвърляне

Отдавна искам да Ви разкажа за книгата на Стийв Фарбер „Радикално себенадхвърляне“. Сега изглежда мига е подходящ, защото Стийв е издал допълнение на книгата си.

За заглавие на книгата си Стийв използва думата Leap. Да, тя означава скок, но един по-добър превод на български би бил себенадхвърляне. Това е нещото, което се очаква от всеки един ръководен кадър. Но и много повече. Въпросното „много повече“ Стийв е закодирал в LEAP като съкващение на началните букви от Love, Energy, Audacity и Proof (Любов, Енергия, Смелост и Доказателство). Защо? Защо точно тези четири са важни за всеки един водач? Защото всичко започва с Любовта, която се превръща в енергия, преражда се в смелост за действия и накрая, изисква доказателство, тоест един ръководител трябва да може винаги да остане автентичен (Love generates Energy, inspires Audacity and requires Proof).

Какво всъщност ни казват тези четири думички? Да даваме личен пример, да поемаме първи по нови пътища и да не се страхуваме от възможни провали. А ако ни се случат, то да ги признаваме! Хората следват не машини, а човешки същества в тяхната автентичност и способност да грешат. Грешки се случват винаги. Ръководителя не се мери в това дали допуска грешки или не, а как се справя с тях. Първата стъпка е винаги искреното им признаване и поемане на отговорността. И така, изправете се лице в лице със собствените си грешки! Воденето не е удобно и приятно занимание, воденето е свобода и отговорност. Свободата да поемеш по нов път и да успееш, но и тежестта на отговорността след всеки един провал или успех. Истинските водачи се познават в действията им по време на и след „шибани мигове“ (Oh shit! moments). Единствено тези мигове са показател за разтежа на един ръководен кадър. Тоест, ако искаме да се развива като човешко същество и да разширяваме предприемачествата си, то трябва да обърнем гръб на мисленото за сигурност. Това не означава, че трябва да приемаме глупави рискове, но откриването на нова земя изисква риск.

Най-голямото задължение на един водач е да създаде среда, която позволява на хората да се стремят да променят света.

Вземайки това определение на Стийв, кого бихме посочили като пример за ръководител? Ботев? Левски? Или може би Ганди с неговите думи: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.

Придържай се към вътрешното си чувство за морал!

Това е предпоставката за създавенето на средата, необходимо условие, защото ако водачът няма морал, то и създадената среда няма да има.

Една природа на екстремното ръководенето (отново термин на Фарбер) е динамичната игра между Любовта и страха. Там където няма Любов има страх, а страха сковава водача, не му дава възможност да бъде себе си и да бъде водач. Любовта е необходимата предпоставка, основата на всичко. Водачът трябва да може силно да обича. Така, както са обичали Ботев, Левски, Ганди. Какво да обича? Не само себе си, не само конкретни хора, а всичко, целия свят, дори и пречките, дори и врага.

Ръководител – това е силата във всеки един миг човек да надскача себе си, да преодолява страха си, да дава Любов, да минава по нови пътища. Водачът съзнателно и преднамерено създава Любов. Така погледнато водачът е преди всичко Създател. Създател на Любов, която генерира безкрайна енергия и вдъхновява смелост. Създател, който трябва да докаже, че създаденото си струва. Доказателство чрез единство между идея и действие, доказателство чрез поемане на отговорност, доказателство чрез измерим постоятен напредък, доказателство чрез живо преживяване на успеха и провала. От всичко казано следва, че ръководителят действа със сърце. Сърцето създава или както Фарбер дори още по-точно се изразява, култивира Любовта. Тя в навсякъде, тя изпълва вселената. А ръководителя става нейн събирач, съсредоточител и проводник. И сега, ако попитате защо Любов, защо не Мисъл, защо не мъдрост, какво общо има въобще Любовта с работата и бизнеса? Тогава ще Ви дам направо отговора на Стийв:

Да кажем, че Любовта няма място в работата, то изначава да кажем, че Хората нямат място в работата.

Дотук виждаме, че се изисква не малко от един ръководител. Но това всичко не е все още достатъчно. Има и още. Всъщност, Любовта може да се разглежда като достатъчна, но ако са налични всичките й проявления. Например във взаимоотношенията със сътрудниците. Всеки един водач трябва да обръща почти маниакално внимание на всички нужди, желания, надежди и стремежи на всеки един, който има и най-малката връзка с предприемачеството ни. Всяка една добре свършена работа трябва да бъде похвалена и поздравена. Да, не е възможно да създадем среда, в която всеки е защитен, но можем да създадем среда, в която всеки се развива. А нима нападението, не е най-добрата защита, ако трябва да говорим на футболен език? Не се крийте и защитавайте от света, а го променете!

Водачът трябва да е принципен, но и да знае кога е време да жертва дори собствените си принципи, в името на сътрудниците си. Тук Фарбер отива отново още по-далеч и казва:

Задачата на екстремния ръководител е да свърже сърцата на хората!

Но как и кога става това? Когато човек се покаже Човек, когато отвори сърцето си, когато той самия е не само носител на визията, но е и самата визия. Той е едно с визията, както и Твореца е едно с Творението.

И ако Норбеков или Дънов ни учат, че има само напред и нагоре или надолу и назад, че няма застой, че всичко е движение, то Фарбер казва същото:

Продължавайте да се движите, недейте стоя на едно място. Животът е движение! Застоя е смърт.

Сега, винаги сега, е времето всички ние да развием творческите си способности, да се превърнем в истински Творци, да сме едно с Него, и всеки един от нас да се превърне в истински екстремен лидер.

Стийв дефинира и основните бизнес принципи:
- Любов
- Доверие
- Човечност

и казва:

Ние трябва да наложим нов пример за това какво е правилно в бизнеса и навсякъде другаде.

Кои сме ние? Ние сме хората, ние сме всички, ние сме едно. Ние променяме всеки миг себе си и следователно и света към добро!

И най-после:

Екстремният лидер може да създаде организация, която да успее без него, а не заради него. Вървете първи или не се наричайте водачи!

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Как да общуваме с хора

Наскоро прочетох „Как да спечелим приятели и да влияем на хората“ от Дейл Карнеги и реших да Ви споделя наученото от него за това как успешно да общуваме.

Дори в области като инженерството, едва 15% от успеха се дължат на техниката, а 85% на общуването с хората и тяхното ръководене.

Определено едно многообещаващо начало на книгата. А ето накратко и основните поуки:

Основни техники в общуването с хора:
- не критикувай и не се оплаквай
- одобрявай честно и искрено
- възбуди волята в другия човек

Спомнете си думите на Професор Оувърстрийт:

Първо събудете волята у човека. Който може да направи това, то с него е целия свят. Който не може, е самотен.

Шест начина да се харесаме на хората:
- проявявайте искрено любопитство спрямо другите
- усмихвайте се
- помнете, че името на всеки един човек е най-сладкия и важен звук на всеки език
- говори в интерес на другите
- накарайте другия да се чувства значим и го правете искрено
- печелете хората за съмишленици

Единственият начин да направите най-доброто от спор е да го предотвратите.

- Отнасяйте се с уважение към мнението на другите. Никога не казвайте „Не си прав.“
- Хората трябва да бъдат учени, така че да не си мислят, че ги поучавате. А неща, които все още не са известни представяйте като забравени – Александър Поуп
- Не можете да научите никого на нищо, но можете да му помогнете да го намери у себе си – Галилео Галилей
- Бъди по-мъдър от другите, ако можеш, но не им го казвай – Лорд Честърфийлд
- Едно нещо знам и то е, че не знам нищо – Сократ
- Ако не си прав, признай го веднага и с чувство.
- Започвай приятелски и с положителното!
- Помни думите на Линкълн – Капка мед хваща повече мухи от кофа с мръсотия.
- Подтикни хората да казват ведната „да, да“
- Оставете другите да говорят
- Оставете другите да почувстват идеята Ви като тяхна собствена
- Искрено поглеждайте от гледната точка на другия
- Съчувствайте на идеите и желанията на другите
- Предизвиквайте възвишените чувства у хората
- Представяйте идеите си драматично
- Предизвиквайте

Бъдете лидер в промяната на хората без обида и разочарование

Работат на ръководителя е често да променя настроенията и поведението на сътрудниците си. Или поне да създава предпоставките за тяхната собствена промяна. Ето няколко предложения как да го постигнете:
- започнете с искрено одобрение
- обърнете внимание на грешките на хората непряко
- говорете първо за собствените си грешки
- задавайте въпроси вместо да заповядвате
- дайте възможност на хората да запазят достойнството си
- Хвалете всяко подобрение, дори и най-малкото.
- създайте в другия човек чувство за добра репутация у него самия и той ще я постигне
- окуражавайте. Направете така, че грешките да изглеждат лесни за поправяне
- възбудете щастието и радостта у хората да вършат нещата, които предлагате

Успешния ръководител трябва да вземе под внимание следните правила за промяна на наспроението или поведението:
- искреност. Не обещавайте нищо, което не можете да изпълните. Забравете за ползите за Вас самите и се съсредоточете върху ползите за другите.
- Знайте точно какво искате от другите
- Съчетайте ползите за другите с техните желания и воля
- Когато отправяте предложение, го направете под форма, която ще възбуди у него впечатлението, че за него ще има полза.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , , | Коментарите са изключени

Българско анимационно кино

Българското анимационно кино е слабо познато, но за сметка на това често на доста високо ниво и силно поучително. Един пример е „Дупката“.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Да работим заедно за една обща цел

Днес е Международният ден за действие на блоговете, като темата тази година е „The power of We“ или „Силата на Ние“. И по този повод ще ви разкажа една история…

…за един корабокруширал по време на силна буря кораб. За щастие екипажът и всички пътници оцеляват. А пътниците се оказват наистина разнообразна групичка: дърводелец, ботаник, шивач, архитект, домакиня, строителен работник. След първоначалния шок от случилото се, всеки се заема за работа според това, което умее да прави. Дърводелецът избира сред гъстите гори на острова онези дървета, които са най-здрави, но същевременно и леки, за да може направената от тях лодка да се задържи над водата, но и да устои на вълните; а също така и помага при обработката на дървесината. Ботаникът разпознава сред десетките растителни видове онези, които са ядливи и така осигурява храна за всички. Домакинята се грижи за приготвянето на храната, намира извор с питейна вода и поддържа запаления огън. Шивачът ушива от връхните дрехи на пътниците платна за бъдещата лодка. Архитектът изготвя модел на лодката, така че тя да издържи теглото на всички без да потъне. А строителният работник помага за обработката на материалите и сглобяването на лодката. И като всяка приказка и тук има щастлив край – лодката е готова и с помощта на оцелелия капитан на кораба, който се грижи за навигацията, всички успешно достигат спасителния бряг.

В тази приказка имаме един случайно събран от събитията екип, обединен от обща цел – спасението и измъкването на всички от пустинния остров. В този екип задачите и отговорностите са разпределени и всеки върши това, което умее най-добре. Защото представете си какво би станало например ако шивачът бе тръгнал да търси храна, а ботаникът – да прави модел на лодката. На всички щеше да им прилошее от отровните гъби, а ако все пак оцелеят, то лодката им със сигурност нямаше да издържи повече от 2-3 минути във водата. В една не толкова екстремна ситуация последствията едва ли щяха да са така фатални, но все пак резултатите винаги са най-добри, когато всеки в екипа работи в областта, в която е компетентен без да се меси излишно в работата на другите. Разбира се, важно е и всеки да бъде откровен относно своите способности и умения, за да не се окаже после, че са му възложили да върши нещо, в което не е чак толкова добър (примерно ако архитектът досега е строил само сгради или ботаникът си няма понятие от растенията из тези географски ширини).

В този наш въображаем екип никой не може да оцелее без помощта на другите. Ботаникът щеше да си намери храна, но неспособен да си направи лодка, би останал на острова завинаги. Архитектът, дърводелецът и може би дори строителният работник имат способностите да си направят лодка, но едва ли биха издържали толкова дълго време без храна. А и лодката би била безполезна без способността на капитана да се ориентира и да ги отведе до спасението. Знанията и уменията на всеки един член са важни и крайната цел не би била постигната дори и само при едно липсващо звено. Затова е и важно всички да работят заедно в името на общата цел, а не всеки сам за себе си. Както и в този пример лодката е достатъчно голяма, за да побере всички, а не само този, който я е построил; а и домакинята приготвя храна за не само за себе си, а за всички оцелели пътници.

Разбира се приносът на всеки е различен, но вложените усилия не може, а и не трябва да бъдат сравнявани. Може да ви се струва, че за ботаника е било по-лесно да си обикаля острова и да бере плодове, или за домакинята – да стои по цял ден край огъня и да готви, отколкото за дърводелеца и строителния работник да секат дървета, да ги домъкнат до брега и да сглобят лодка. Но и двете дейности са еднакво важни и незаменими за постигането на целта. Няма как да бъдат сравнявани различни видове специализирани знания и труд, а и по-важно е не да се спори кой е работил най-много, а всеки да даде максималното от себе си за постигането на общата цел.

Защото заедно можем да постигнем наистина много!

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Творческо развитие

Ето един пример как се случва творческото развитие в разговорите и внимателното слушане и възприемане.

Крум:

Да допълним ли портфолиото с по едно изречение за мечтите и целите, които искаме да постигнем или това не е необходимо и стига написаното под проекти?

Радослав:

Страницата с проектите представлява всъщност това, което правим в момента, страницата с портфолиото представлява това, което можем да правим в бъдеще, а страницата с архива представлява това, което сме правили в миналото. Страницата с книгите е непреходното, създаденото, което остава във всяко време. Вижте менюто и ще се убедите в това. Винаги е най-важно какво правим в момента, т.е. текущите проекти. Цел е постепенно и постоянно някои точки от портфолиото да преминават в проектите и да се осъществяват и сбъдват. Мечтите и целите са част от бъдещето и като такива принадлежат наистина в портфолиото – в неговия увод. Те постепенно и постоянно ще се сбъдват и ще преминават в проектите.

Една примерна мечта може да звучи така: Работим за осъзнаването на човечеството като цяло и на всеки човек поотделно. Осъзнаване на отговорността към бъдещите поколения, към Планетата Земя, към всеки камък, растение, животно и човек. Осъзнаване на Пътя и предназначението на човека. Осъзнаване на смисъла на Живота. Живот, изпълнен с Любов, Благодарност, Светлина, Радост и Мир. Живот, изпълнен с Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро.

Крум:

Любопитен поглед върху нещата … аз бих казал така:
- страницата с портфолиото е това, от което можем да се издържаме
- страницата с книгите е за Духовно развитие
- архива си е архив, блог, развлечение, място за експерименти, развитие
- страницата с проектите е за действия, за развитие на земята

Но всъщност както сме ги подредили сега, май наистина повече прилича на това, което казваш, не се бях замислял.

Портфолиото е обаче това, което можем сега. Нещата, които можем да предложим, защото вече сме правили. Така го дефинирахме и така го разбирам аз. Нещо като официално представяне на това какво можем, тоест то е моженето, правенето или дори стъпката от моженето към правенето. Проектите са ученето, това е стъпката от знанието към моженето. Книгите са знанието. Архивът, блогът, са просто информацията.

Портфолио – правене 5.0
Проекти – можене 4.0
Книги – знание 3.0
Архив, Блог – информация 2.0

И сега има две посоки на развитие. Тръгваш от долу. От блогът, от архива, от миналото, например както при въпросът, който ми зададоха преди четири години. Тогава всички се бяха юрнали по Уеб 2.0 (пояснение – 1.0 са данните. Къмюнитита, децентрализирано и свободно разпространение на информация) и само единици виждаха възможностите в Уеб 3.0 (свободно разпространение на качествено знание. Това понятие е свързано най-вече със семантичните мрежи. Навързването на информацията в знание). А най-опитния ми колега каза, че това не е интересно. Важно било какво е Уеб 4.0. Е, четири години по-късно никой дори и не се замисля за него, ама аз за себе си знам какво е – следващото след знанието, тоест моженето. А Уеб 5.0 е правенето. Тоест, това са комуникационни и информационни технологии, които дават възможност на човек непосредствено да действа. Първи наченки виждаме в области като роботика, виртуална реалност, променена реалност и т.н. Това е пътя на еволюцията. Безжизнените технологии могат да учат, да могат и да правят много неща, но нещо им липсва. Какво е то? Какво е Уеб 6.0? Последната точка от менюто ни? Връзка? Общите и единни действия на хората? Всичко, което притежаваме, обединено в едно? Но все още на Земно, на физическо ниво, на мозъчно ниво. Къде идват чувствата, сърцето, което роботите, технологията и сегашната наука не могат? Това е еволюцията.

Втората посока на развитие е да тръгнеш от горе, от иДеята, от мечтата, от Бога. Бог не трябва ли да е 13.0? Новото начало, първоначалото? Бога, първоначалото? 12.0? иДеята за Духа, словото? 11.0? Духът, началното движение, торсионните полета 10.0; Абсолюта, етера, пространството с неговите начални характеристики, физическия вакуум, абсолютно нищото, съдържащо всичко, потенциала, „почвата“ върху която работи Духа 9.0; душата, интуицията 8.0; Чувствата, сърцето (модерните науки с най-новите знания от физиката и Духовността го могат) 7.0? Заедно с другите хора, съчетания между всичко това. И тогава търсиш да постигнеш Идеята, абсолютната, Духовната, първоизначална на земята с Действия, с правене, с материално създаване. Те лежат на това, което можеш или знаеш, а пък знанието идва от информацията, която имаш. Това е процес на инволюция.

И двата процеса трябва да вървят ръка за ръка. Това е пътят и на обединението, за което става дума. Първите шест стъпки на западния свят (еволюцията), а вторите шест на източния (инволюцията). Ха, получи се доста любопитно. Затова и промених малко страничката, за да видим на кого какво ще му хрумне. Ето точно такъв вид развитие чрез писане и обмен искам от самото начало да се развие и на страницата, но липсата на възприемане на ключовите понятия свобода и отговорност у българина много пречи. Както винаги и така не е напълно завършено. Ама това е защото не може представянето да е завършено, при положение, че дейността не е … тепърва започваме.

Тодор:

Сега разбрах от къде са се появили номерата версий в менюто. За мен са вече ясни и ще е интересно как останалите ще ги приемат. Съгласен съм с всичко до момента, само си мисля че мястото на мечтите и целите ни трябва да е на отделна подстраница с име мисия или нещо подобно. Там да се обясни цялостната ни мотивация от създаване през проекти и идеи до конкретни действия и книги. Поне съм забелязал че доста професионални страници на фирми и други организации слагат подобна страница с мисия или цели. Тя трябва да е може би без номер и версия, защото е нещо към което се стремим и винаги ще може да се подобри и разшири. Това може да е като план, карта на цялата ОМ страница и да мотивира защо имаме останалите категории и подстраници. Страницата Добродетели е нещо такова или началото на тази страница която трябва просто да направим по конкретна. Добродетелите ги виждам като основните принципи които трябва да следваме по пътя ни. Вие какво мислите за това?

Posted in За Духа и Душата, За Обществото, За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Изправи се, изкачи се и смени парадигмата

Ако лежите ниско в тревата и искате да видите какво става наоколо, то какво ще направите? Ще се изправите, за да сте над тревата и ще се огледате. Ами ако се окажа, че сте на ниско, в подножието на хълм или планина и искате да се огледате по-нашироко и по-надалеч, то какво ще е следващото Ви действие? Ще се изкачите на върха й и ще се ширнат нови далечини пред Вас. Просто, нали?

Ами какво правим ако ние самите сме или обществото ни е закъсало като цяло? Ако останем да си лежим или ако чакаме долу в ниското, то няма да успеем да видим нито какво става около нас, нито да добием нов поглед върху нещата и да разширим мирозрението си. Със сигурност трябва първо да се изправим, а после и да се раздвижим и да се изкачим нависоко. И докато изправянето над тревата е лесно занимание, но изкачването на някой връх никак не е леко, особено ако носим тежко.

Не е леко да се носи тежко

казва мъдрия ни народ. Ами кой ни кара да носим тежко? Сами се товарим с какво ли не. След като сме се изправили най-добре е да се разтоварим, както от материалния си, така и от мисловния си, емоционален и психически товар. Тогава ще можем лесно да припкаме нагоре по баира. А с товара си сме като вързано побесняло куче.

Вчера ми попадна много любопитна статия за това как можем да спестим бензин и средства при карането. Цели 22 съвета и то наистина много добри! Могат да се спестят огромни количества гориво и да се пощадят доста финанси. Четах залисан, отдаден и впечатлен колко много неща са възможни, когато човек се изправи и огледа наоколо. Или когато започне дейно да търси решения. Но за какво ли Ви го пиша това и въобще за какво ли съм чел онази толкова добра статия след като дори нямам кола и не искам и да имам. От любопитство сигурно. Аз съм човек, който обича да знае и да се развива и такива неща са ми интересни. В същото време, след като я прочетох и се усетих, че аз нямам кола, се почувствах много лек, все едно седя на някой висок планински връх и погледа ми стига до безкрая. Миг, в който аз съм голям, а всичко наоколо малко. Голям съм защото седя на една нова, голяма и здрава основа (планината). Голям съм и лек съм, защото съм сменил парадигмата и съм погледнал с нови очи на света. Освободил съм се от поредната тежест и пред мен са се разкрили нови хоризонти. Не ме заслепява собствената ми ограниченост.

Да, нямам кола, отдавна съм сменил парадигмата. И колкото и да се възхищавам на възможностите да се оптимизира разхода на гориво и средства за една кола, толкова малки и нищожни прашинки на някакво дребно подобрение са това в сравнение с липсата на кола, в сравнение със смяната на парадигмата. Смяната на парадигмата е равнозначна на нова свобода, на скъсване на собствения ни синджир. Смяната на парадигмата никога не е лесна за ограничения ни мозък, но е искрено желание на сърцето и Душата ни и винаги си заслужава.

Е, Вие сменихте ли вече Вашата парадигма? Как? Разкажете за това! Въодушевете другите около Вас! Ние в ОМ сменяме парадигмата непрекъснато. Това ни помага да видим света с нови очи и да създадем нови възможности. Да, пътят не е лесен и много се отказват по него, не успяват да разкъсат собствените си вериги, но тези, които го правят, винаги успявам и получават прекрасни дарове. Нека се научим да сме свободни, отговорни и да сменяме парадигмата по-често в ежедневието си. Това ще превърне дните ни в едно истинско и неповторимо преживяване, в живот!

Posted in За Обществото, За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени