Category Archives: За Разума


Глобален индекс на предизвикателствата

Един от най-новите и малко познати борсови индекси е глобалният индекс на предизвикателствата. Той си е поставил доста високи цели, а именно:

  • спирането на глобалната промяна на климата;
  • сигурният достъп до питейна вода за всички;
  • спиране на изсичането на горите;
  • запазването на биоразнообразието;
  • положителното развитие на населението на Земята;
  • отстраняването на бедността;
  • подпомагането за отговорни структури на управление.

В индекса са включени следните компании. Някои от тях определено правят добро впечатление и могат да се похвалят със зелена дейност. Други, като Данон и Хенкел, определено развалят общото положително впечатление. Предстои да видим как ще се развият за в бъдеще критериите за приемане на компании в индекса.

Засега индексът не се движи много добре. Намира се малко под стойностите на Dow Jones и DAX. Предстои да видим какво ще е развитието му. Във всички случаи този индекс е поредната крачка в правилната посока.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Разни хора

Всеки човек е единствен и неповторим и в това е красотата на природата. Би било много неправилно да поставяме хората в каквито и да е било калъпи. И все пак има определени тестове, които дават някаква обща представа за това човек какви качества притежава, какво предпочита и въобще какъв тип е. Те са добра допълнителна помощ в личностното развитие.

Най-известният и може да се каже точен досега е тестът на Юнг. Може да го намерите на английски език тук. Резултатите са тук. Тестът се попълва много бързо, но ако 70 въпроса на английски не са по Вашия тип, можете да погледнете един друг тест, който се основава също на Юнг, но е само от 4-ри въпроса и може да се намери на немски тук. Според него хората попадат малко или много в 16 големи насоки, в зависимост от това дали са предимно насочени навътре или навън; практически или теоретично; действат според логиката или чувствата и дали са спонтанни или планират.

Това са, разбира се, неща, които могат да се променят с времето. Например при мен има изместване от иновативен мислител към грижовен реалист. А истината е вероятно по средата.

Лично на мен много ми харесва и предложението на много мъдреци човек да си направи един списък с отрицателните качества и да намери положителните им съответни и да си внушава в продължение на дълго време положителните качества, които иска да придобие. Изисква се доста воля и упоритост, но методът работи безотказно – без да се усетите ще разберете, че ще се променили неизбежно към добро :)

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Селото на писателите

Лойк е наглед едно невзрачно село в кантон Горен Валис в Швейцария. Но всъщност е раят на Земята или поне е такова за писатели. Селото обявява преди години своя собствена награда за литература – Шпюхер. Спечелилите я получават право да живеят в селото и изключително изгодни условия да творят в него. По този начин общината се превръща в истински литературен рай и място на свободно творчество сред планините. Определено един модел за подражание, който показва как дори и малки общини с не много средства могат да постигнат нещо голямо.

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Влагаме в гора

Надали има нещо по-хубаво от влагането в гора. Затова и се насочваме в ОМ точно натам.

За това обаче имаме необходимост от голяма подготовка и натрупване на знания. В същото време, колкото и да е хубаво, че опазваме българската гора, то това няма да е достатъчно за запазването на екологичния баланс на планетата Земя. Без опазването на вечнозелените тропически гори, ще последват големи природни катаклизми и катастрофи. В отговорното влагане в тропическа гора добър пример от над 15 години дават от Forest Finance, които залесяват гори във Виетнам и Панама. Участието в подобни дейности е от ключово значение за опазването на тропическите гори.

Posted in За Природата, За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Правене на нищо

Правенето на нищо е нещо много важно. А и ние българите (и въобще балканците и южняците) сме специалисти по правене на нищо. Не случайно в българския има следната приказка:

Седя си и си мисля и по едно време разбирам, че само си седя.

Черногорците не ни остават по-длъжни с тяхното пословично бездействие:

Ако се умориш да лежиш, седни да си починеш.

И като резултат на тази концепция на „кибичене“, нeправене на нищо, имаме и малко по-разтегливи понятия за точност и идване на време. Закъснения от половин-един час в България са си нещо обикновено. В Черна гора от досегашните ми посещения си мисля, че закъснения от три часа са си нещо обикновено, след пет минути означава след два часа там, а вече съм тук – след половин час.

Но да се върнем на времето. Често то ни липсва и ние се надбягваме с него, за да спечелим още малко от него. Обикновено резултатът е, че губим още повече и го караме да тече още по-бързо. Струва ни се, че натовареното ни ежедневие не ни дава никакво време за почивка и за неправене на нищо. А и двете се много много важни, когато са в умерени дози. Неправенето на нищо и постоянната почивка и спокойствие може да водят по вечен покой и спиране на всякакво развитие, но и пълната им липса е отново спиране на всякакво развитие. Както винаги, и в този случай, крайностите са пагубни за личностното развитие.

Почивката е необходима. Не случайно някой някога е измислил, че не е хубаво да се работи повече от 8 часа на ден и повече от 40 часа на седмица и повече от 5 дена на седмица. Всъщност аз съм убеден, че квалифицирана и качествена, творческа работа, не може да се извършва повече от 4 часа на ден. За това има достатъчно изследвания, които го потвърждават. Въвеждането на четири часов работен ден би довел до значителен напредък.

Но не за това иде реч. Искам да кажа, че също както без почивка не може да има добре свършена работа, така и без неправене на нищо, макар и за кратък миг от време, не може да се постигне напредък. Сънят е един изключително голям помощник в това отношение, но друго си е да има в ежедневието и съзнателно правене на нищо. След един такъв миг всъщност ще видите, че не само че сте си починали, но и че сте свършили неусетно много работа, взели сте правилни решения и сте в единство със себе си. За това – отделяйте си редовно време за неправене на нищо.

Нищото и нещото са добри другари, помагат си и се подкрепят и допълват едни други. Понякога нищото ни дава повече нещо от нещото, а нещото не води до нищо. Истината е в единството и допълването им.

 

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

„Мисия Лондон“ и самочувствието ни

Гледайки този български филм – „Mисия Лондон“ – си мислех, че киното ни продължава да поставя прекрасно битието ни и трудностите ни, също като в „Шивачки“, но и продължава рядко да дава решения, било то от липса на възможности (което не вярвам), желание (което също не вярвам) или просто за да предизвика публиката към мисъл и действие, което е силно възможно. Може би прекаляват малко в твърдостта си нашите режисьори, но да не се бъркаме в тяхната работа. Хубавото е, че положителни решения има и това го знаем дори и от българското кино (например „Хълмът на Боровинките“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“), което обикновено предпочита да прави филми без хубав край, наричайки ги истински. Е, истината, за щастие, не винаги е лоша, а светът е далеч по-засмян от това, което ни представя киното ни.

Та, какви черти на българина представя „Mисия Лондон“? Според мен две важни, с които се сблъсквамe често. Първата е представянето ни навън, пред хора от други народи. Да си го кажем ясно и точно – рядко се представяме добре и положително. За сметка на това, въпреки че сме затворен народ, се представяме много отворено и с гордост, което не е най-доброто съчетание. Това показва и филма в две ключови сцени – изяждането на патките от лондонския парк (това е по истински случай – преди няколко години български граждани изклаха и изядоха кралските лебеди. Повечето от нас сигурно вече за забравили, но великобританската монархия няма да забрави никога такава обида) и кратката „пиеса“, представяща великата българска култура. Пиесата представя от самото си началото героични зверства, кървища, убийства, войни и завършва с изгарянето на българското посолство в Лондон, макар и неволно, но пък връзващо се с цялата ни история. Всъщност, можем да се похвалим като един от народите със стара и прекрасна култура и сме дали много на човечеството (и продължаваме да го правим), но все някак си не съумяване да се представим както трябва и да си извлечем поуките за днешното време и да не повтаряме грешките, които сме направили. И точно тази ни черта ни се показва ясно от режисьора на филма.

Всъщност, всичко това произхожда от второто нещо от характера ни, което ни показва филма, а именно липсата на самочувствие. Да, на нас българите често ни липсва  самочувствие. Да не бъркаме самочувствието с гордостта и надменността. Те са лоши чувства и въобще не са ни притрябвали. В това отношение скромността и смирението са си достатъчно добри чувства, които до голяма степен притежаваме. Е, да не бъркаме смирението с примирението … второто е отрицателно и отново не ни трябва. Само-чувствие, чувство за нас самите, самоопознаване, знание за нас самите. Самопознанието е винаги в основата на една завършена личност. Самопознанието стои в началото на личностното развитие и е предпоставка за хармоничните отношения с ближните ни. Самочувствието е следователно и това чувство, което трябва да развиваме възможно най-целенасочено и от ранно детство през целия си живот, ако искаме да сме завършена личност с всички предпоставки за добро развитие. Важно е да се разбере, че самочувствието няма отношение към другите, а само към самия себе си. Най-важното при самочувствието е каква е настройката ни към самите нас. Обичаме ли се? Самоуважаваме ли се? Нима е възможно да обичаме и да уважаваме околните, ако не обичаме и уважаваме себе си?

Та, това идва да ни каже, поне според мен, този колкото просташки, толкова и точно представящ нас самите български филм. Не бих си позволил да го сравня с „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, но си го помислих. Да имаме самочувствие! Следва въпроса как да го постигнем. Ами, да се научим да се самопознаваме, да се обичаме и да се уважаваме. Това става най-лесно като следваме мечтите си, възнаграждаваме себе си и другите за добрата си работа и се учим от грешките си – собствени и чужди.

 

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Слушаме хората

Слушаме хората е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Способността да изслушваме другите и да се учим от тях, е една от най-важните както за личностното ни развитие, така и за разбирателството между хората и в обществото. Колкото ли войни по-малко щеше да има, ако винаги се бяхме изслушвали и поставяли в положението на другите. Колко по-прекрасен би бил света, ако винаги търсим решение заедно и задружно.

Posted in За Духа и Душата, За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Отваряме информация

Ако участвам в комуникация с още един или повече човека и видя, че има информация, която би била полезна на определени или всички хора, я споделям чрез интернет. Ако знам, че някой приятел няма да я види там, му го казвам лично – чрез имейл или по телефона. По този начин стойността, която има информацията, достига до много повече хора.

Posted in За Разума | Коментарите са изключени

Мигновено се отказваме от нещо, което не работи и създаваме решения

Ако видя, че мои мисли, вяра, приказки или действия не носят стойност или не е възможно да проработят за останалите или за мен, мигновено се отказвам от тях и започвам да търся и създавам решния, които носят стойност.

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Съсредоточаваме се върху това, което работи и носи стойност

Когато видя, че нещо носи стойност или работи, че е добро за околните и за мен, се съсредоточавам върху него и го развивам с голяма сила!

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени