Category Archives: За Разума


Не превишаваме позволената скорост

Не превишаваме позволената скорост е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Знаете ли, че ако караме само с пет километра в час по-бързо от разрешеното, вероятността да убием човек нараства двойно? В България определено имаме необходимост от спазване на скоростта и правилата за движение – имаме най-висока смъртност на глава от населението в Европа от автомобилни катастрофи. Абсолютният брой е близък до този в Германия, една страна с повече от десет пъти по-голямо население и без ограничение за скоростта по магистралите.

Posted in За Обществото, За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Слaгаме енергоспестяващи крушки

Слaгаме енергоспестяващи крушки е действие от инициативата Ние сме това, което вършим.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към:

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Posted in За Природата, За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Изкуството да водиш преговори

Понякога нещата, които научаваш по някои дисциплини в университета, те изненадват, преминават рамките на обикновеното формално образование и всъщност представляват по-скоро житейски урок. Това, което помня най-ясно от курса си по водене на преговори, научих още в първите минути от него; и то е „Не е необходимо да спечелиш“. Доста необичайно да те научат първо на това по време на курс, който цели именно да те направи по-добър във воденето на преговори, нали? Но се оказа съвършено вярно.

Не е необходимо да печелиш. Във взаимоотношенията си с хората, независимо дали бизнес преговори или обикновен разговор, чрез който решаваме дали да отидем на море или планина през почивката, не е нужно да се стремим непременно да сме победители. Не трябва да гледаме единствено собствените си интереси и да се опитваме да извлечем максимална полза за себе си, да искаме винаги да става каквото на нас ни харесва. Така другата страна ще се почувства губеща и вероятно скоро ще прекъсне отношенията си с нас. И това е нормално – на никого не му е приятно да бъде непрестанно губещ и да усеща, че другите го използват.

Вместо да се противопоставяме и да се съсредоточаваме единствено върху нещата, по които се различаваме, по-добре да потърсим допирни точки; да открием какво ни сближава, по какво си приличаме, за какво сме на едно мнение. Да изслушваме спокойно другата страна, да задаваме въпроси, за да разберем какво наистина желае и в същото време и ние открито да заявим от какво ние имаме нужда. Може би така ще се окаже, че всеки може да направи някакви малки отстъпки, които не му струват нищо, но са изключително ценни и важни за другите. Да търсим решения, от които и двете страни се чувстват доволни. Това не означава непременно, че и двете получават по равно или че и двете получават всичко, което са искали, а просто, че и двете са удовлетворени от полученото и всяка за себе си го смята за справедливо. Това е основата на дългосрочните, трайни и стабилни отношения, в които и двете страни се чувстват равнопоставени и удовлетворени от сътрудничеството си.

Макар и да не го осъзнаваме, ежедневно водим десетки преговори – елементарни неща, като това къде да отидем на обяд или кой филм да гледаме, когато сме излезли на кино, но понякога се налага да решаваме заедно и много по-важни въпроси. Нека не забравяме, че каквито и преговори да водим, не е важно да има победители, а просто и двете страни да са доволни от резултата.

Научих всичко това по време на проиграване на десетина различни ситуации, имах възможност да анализирам поведението си и да се уча от грешките си и за мен това бе един много ценен опит, който продължавам да прилагам и до днес, и се надявам, че ще е полезен и на вас!

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Мисъл

Download

Крачех бързо из гората
с важна мисъл във главата,
катеричка в клоните видях -
мисълта избяга, аз се спрях.

Явно лешници си трупа,
там, във букова хралупа,
мисли тъй и аз складирам,
в кратки стихчета ги сбирам.

Мисълта е, знай, крилата
и ще литне във гората,
в стих не я ли уловиш,
просто вярвай, ще сгрешиш.

 

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Никога не се отказвай!

Видеото казва всичко! И за да почерпите още малко сили, погледнете също:

Повече за невероятния Ник, можете да научите от страницата му „Начинът на мислене е в основата на собствените възможности и поведение

Много ми се иска да припомня и българската поговорка:

Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.

Само и единствено ние сме господари на съдбата си и само и единствено ние можем да се направим щастливи, защото щастието е нещо лично, което идва от дълбочината на душата ни.

И като заключение мога само да кажа, че не е толкова важно с какви възможности разполагаме, а как ги използваме по най-добрия начин, за да дадат плод и за да са полезни на Бог, на обществото и на нас самите!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Двата стадия

Всеки жив организъм, и още повече всяко предприятие, минава многократно през два еднакво важни стадия – стадий на развитие и стадий на укрепване. Тези стадии винаги трябва съзнателно да се редуват, за да имат начинанията Ви успех. Без стадия на развитие организациите закърняват и губят възможността си за творческа и иноваторска дейност. Без стадия на укрепване, структурите в организацията не могат да се образуват и вътрешната атмосфера и работата между хората често не върви. Получава се вътрешна каша, в която никой не може да се оправи кой с какво и защо се занимава. Това се случва особено често, когато предприятията се развиват много бързо и „изпреварват“ работниците. И води неимоверно до разпадане отвътре.

Редуването на двата стадия трябва да е в основата на всяка една организация, да е заложено в културата й. Разбирането на двата стадия води и до истинското разбиране на това какво означава човек да е предприемач и да води дадено предприятие. Независимо от колко време съществува дадена организация, тя трябва да се развива, да се променя или да се укрепва, да се заздравява. Това прави от предприемача човек, който винаги седи в началото на един процес. Предприемачеството не е еднократно действие, а процес. И за този процес няма особено значение дали е наскоро започнал или е от много време. Единственото предимство на старите и успешни бизнеси е, че те са натрупали много опит в съзнателното управление на двата стадия. Но това по никакъв начин не ги изважда от отговорност да ги повтарят отново и отново.

Важно е да се е разбере, че двата стадия представляват всъщност естествения ход на развитието по спирала. Едно развитие, което на лист хартия често обичаме да рисуваме като вълнички, при които тенденция е нагоре, но които имат и спадове. Стадият на укрепване на развитието не трябва да се разбира като усилия за оцеляването и запазването на предприятието и на постигнатото от него, а като подготовка за следващото развитие. Ако се стремим да запазим дадена организация, то неизбежно я обричаме на застой, на спиране на развитието, а от там и на сигурна гибел.

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Животът, предприемачеството и 7-те въпроса

Чудим се дали ставаме за предприемачи и дали можем да управляваме собствен бизнес. Отговорът е прост – ако можем да управляваме добре себе си, щастливи сме от живота си и успяваме в него, значи ще сме и добри предприемачи. Каквото и да предприемем, ще трябва да създадем организация. Тази дума има обаче общ корен с организъм, а организмът е това, което управляваме в живота си.

Решавайки да стават предприемачи, много хора първо се питат какво да започнат. И започва едно голямо мислене на това какво. Някои хора, много от които вече започнали нещо, отговорило на въпроса им какво, постепенно стигат до прозрението, че всъщност е по-важно не какво, а как го правят. Именно как е въпросът, който носи стойност. Това е „качественият“ въпрос. И едва една много малка част от хората достигат, след много опит, до въпроса защо го правя. И то често след като са блъскали цял живот и още не са намерили смисъла, не знаят какъв е стремежът зад действието, не знаят какво ги е подтикнало. Най-големите в бизнеса, така наречените гурута, обаче са достигнали и до още един въпрос, а именно с кого. Предприятие се прави винаги с хора. Дори човек да започне сам, пак има работа с хора – най-малкото с клиентите. В основата на успеха са винаги хората. С правилните хора се постигат чудеса. Дори да се допуснат грешки и да се загуби целият бизнес, ако хората са качествени, ако се развиват, ако са въодушевени – нищо не е загубено и ще може да се започне отново.

След като извървим целия път какво, как, защо и с кого, може би ще ни направи впечатление, че това не е правилната последователност. Точно на обратно е правилната последователност – с кого, защо, как и какво. Когато предприемаме нещо, винаги първо трябва да се огледаме с кого можем да го направим. Изберем ли подходящите хора, успехът ни е в кърпа вързан. Затова и всички казват, че отношенията с хората са най-важни. Винаги е предимство, когато искаме да започнем нещо, да имаме голям избор от хора около нас. Следва заедно да се запитаме защо го правим. Според бизнес гурута-та не трябва да започваме, освен ако отговорът не е поне  ‘за да спасим света’. Едва след като сме наясно, че искаме да спасим света и знаем защо го правим, стремежите ни са ясни и можем да погледнем към това как да го правим, тоест какви са ни стойностите. Без стойности не може да има съзнателно действие, което пък не може да доведе до успех, каквото и да решим да правим. Едва след като знаем как ще правим бизнес, сме изградили основата. На тази основа какво-то и да построим ще хване здрави корени и ще успее. В крайна сметка излиза, че въпросът, който повечето хора си задават в началото не е важен.

Хората също много често се питат кога да почна и къде да почна. Това са изключително важни въпроси и е хубаво, че повечето стигат много бързо до тях. Но търсят сложни отговори. Отговорите не трябва да се търсят, а да се намират. Истината не трябва да се търси, а да се вижда. Та, отговорите са прости – тук и сега. А кога е подходящия миг за това тук и сега, това ще го разберем като слушаме въодушевлението и интуицията си. В предприемачеството е важно винаги да хващаме правилния миг. Независимо дали сме почнали преди години и имаме успешен бизнес или ново начинание, успехът винаги се основава на хващането на мига. А това става като се научим да сме дълготърпеливи. Може да се наложи да се чака с години. И като хванем мига, трябва да благодарим, че ни се е отдала тази възможност.

Остана още един последен въпрос, най-трудният, скритият въпрос. Въпросът идващ от мъдростта на теорията и опита на практиката. До кога или колко още? Тоест, кога да спрем. Кога да се откажем. Докъде да стигнем. Успехът идва когато знаем кога да се откажем. Големите алпинисти казват, че не е важно да се успее, а да се знае кога трябва да се откажем, докъде да стигнем. На 8000м в планината, ако не се откажем когато трябва, можем да нямаме никога повече възможността за успех. Но ако знаем кога да се отказваме, то винаги ще имаме следваща възможност за успех. Отказването не е провал, не е неуспех, а е важна стъпка напред към успеха. Да не забравяме, че често, за да продължим напред, трябва да отстъпим крачка назад. И най-добрите футболни отбори допускат голове в собствената си врата и дори поражения, но това ги прави по-силни, за да продължат напред.

Отказването може да има много лица. Може да трябва да се откажем напълно, да загинем за дадено нещо и да започнем от пепелта наново, на чисто. Може да се наложи да сменим стратегията, тоест да отстъпим крачка назад, за да поемем по друг път. Възможностите са много. Важно е отново да се открие мигът за промяната. Почти няма голям и успешен предприемач, който да не е претърпял поне веднъж в живота си пълен провал.

Е, след като накратко Ви разказах теорията на предприемачеството и успеха в живота, можете лесно да се досетите защо повечето хора, а също и повечето бизнеси, не успяват. Просто търсим отговори, без да сме се замислили дали сме задали правилните въпроси. Ако всичко това Ви звучи много теоретично, да разгледаме един успешен вече пример за предприемачество – ОМ. Този пример го живеете и е много прост и практичен. Когато Ники призова за ОМ, той знаеше, че търси с кого. Имаше и представа донякъде защо, но не пълна. Тя се избистри малко по-късно, като се намери с кого. Защо са нашите стремежи. След защо се обърнахме към стойностите си, тоест как. Какво е една постоянна променлива, която сигурно има да търпи още развитие, но вече три важни нейни части са налице – творим, действаме и предприемаме. Те изграждат една цялост, едно естествено единство. Можем да разгледаме нещата и така – хората в ОМ, началото, отговарят на въпроса с кого. Творбите избистрят стремежите и отговарят на въпроса защо. Действията отговарят на въпроса как. Все пак, извършвайки едно действие, винаги рано или късно се поражда този въпрос. Древната мъдрост два пъти мери, един път режи, пък ни подсказва, че как трябва да е изяснено преди началото на самото действие. И накрая, предприемачеството е последната стъпка, каквото.

Ники създаде ОМ тук и сега, но след като беше готов за това, а и аз бях готов. Мигът просто си дойде естествено и го хванахме. Хрумвания за ОМ имаше и преди 4 години, но мигът не беше дошъл.

До кога или колко, до къде? Е, това е голямата въпросителна, но съм сигурен, че ще хванем отново мига, в който трябва да се отдадем напълно и да загинем, за да се родим отново, още по-добри. Или мига, когато ще трябва да поемем по друга пътека. Засега сме наясно докъде. И тук е времето за още един пример от съблекалнята на ОМ – малко преди Ники да създаде ОМ, той се реши на смелата постъпка да погребе напълно един стар проект, който не тръгна, но нямахме дотогава сили да го оставим да умре. Изляхме старите мехове с вино и напълнихме новото в новите.

И за заключение, за да не си мислите, че трябва да знаете теорията – Ники не я знаеше, но я чувстваше интуитивно. Теорията помага, но призивът на Духа, чистата душа, истинските чувства и свободния разум са още по-добър съветник. Следвайте ги! И успехът ще следва Вас във всичките Ви начинания.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

На всекиго по нещо

Бог не е дал на всеки всичко, а на всекиго по нещо, за да имаме нужда един от друг.

Това е мисъл на Алберт Айнщайн. И колко е прав той! Ако всеки имаше всичко, то тогава не само нямаше да имаме нужда един от друг, но и нямаше да има развитие. Развитието се ражда предимно във връзките ни с околните и във взаимодействието ни в обществото.

Всеки човек се нуждае по една или друга причина от другите хора, но най-вече от още един човек. Съжителството с друг човек е най-прекрасното, на което Бог ни е обрекъл. Така, щем, не щем, сме принудени да се развиваме. Важното в тези ни лични връзки е 1 + 1 да е > 2. Само тогава връзката ни е дала плод и ни е помогнала истински за развитието. Само тогава сме създали повече, отколкото сме имали чрез взаимните си отношения.

Това неравенство важи не само за създаването на потомство, но с още по-голяма сила в духовно и енергийно отношение. Ако сме разширили заедно душевността си и увеличили енергията си, значи не само сме се развили, но и живеем в единство. И тогава 1 + 1 наистина е > 2. С това, което ни е било дадено сме се изградили не само като единица, но и заедно с другата ни единица сме постигнали в единството си повече от това, което сме, взети заедно по отделно.

Не случайно не използвам израза „с половинката си“. Ако в съжителството си с любимия човек сме се принизили до половинка, то надали това е правилният път и надали сме се развили. Тогава 1 + 1 не само, че е < 2, но е дори 1, което не означава развитие. Ние не сме си дали енергия, а сме си взели един от друг; не сме развили душевността си, а сме я смалили. Това не е напредък.

Можем да сме в единство с любимия човек само когато и двамата, сами за себе си, сме се развили напълно като личност, сме се изградили като единица. Тогава нямаме необходимост да си крадем един друг от силите, защото сме господари сами на себе си и знаем как да си задоволяваме енергийните нужди. Тогава заедно със спътничката (спътника) си в живота създаваме повече енергия, отколкото ни е необходима и сме готови да даваме не само на другия, но и на децата си и на обществото. Едва тогава можем да се наречем хора.

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Общата мъдрост

Като дете винаги съм се чудил дали има четвърто измерение и ако има такова, кое е то? Времето? Някакво друго, по-различно нагънато пространство, което не всички могат да видят? Дали рисуваните двуизмерни човечета знаят, че има триизмерен свят? Сигурно не, но може би гадаят, досещат се и търсят, също както и ние в желанието си да се развием и да се докоснем до следващото измерение. Тогава много обичах да чета научна фантастика и ми попадна един роман, в който хора, благодарение на разгъвката на четириизмерния куб в триизмерното пространство, успяват да стигнат до четириизмерното пространство. И то се оказа общата мъдрост на всички хора! Май има някаква истина в това.

Но едно е безспорно – общата мъдрост е голяма сила. Знанието на всички хора по Земята е безкрайно и в цялостта си то може да ни помогне много. Тази цялост действително съществува, но повечето от нас не знаят как да се докоснат до нея. И като не знаем как да постигнем нещо, най-добре да почерпим мъдрост от природата или от корените си.

Има доста народи, които наричаме често неразвити и диваци, но които всъщност просто са различни от нас. Народи, които ние не разбираме, но които не само че знаят за общата мъдрост, но и я живеят. При тях няма вземане на решение. Има просто действия. Тези действия винаги се пораждат наглед спонтанно, но всъщност са следствие от целия опит на племето и взаимоотношенията между членовете му. Повечето действия изглеждат малки и незначителни, но всъщност са в основата на оцеляването на цялото племе и членовете му, защото в тях е натрупана всеобщата мъдрост. А този, който пръв поеме действието е просто неин изразител. Например много индиански племена по долината на Амазонка са номади и често сменят лагерите си. Смяната на даден лагер не става след вземане на решение, а просто някой става и започва да оправя лагера за тръгване. И останалите мигновено го последват, без да питат как и защо. Защото всъщност всички вече са чувствали, че е време, но все някой трябва да започне, да действа, да даде началото. Това не е задължително най-старият, най-мъдрият или най-силният. А просто този, който интуитивно първи е разбрал, че е време.

И като казвам време, хубаво е да се спомене, че такива народи имат съвсем различна представа за времето от нас. Часовници няма, няма и за къде да се бърза. Такова понятие като време всъщност няма. Има събития, като напускането на лагера, например. Затова и нашата наука нарича тяхното време събитийно. Общества, в които няма време, имат, според нашето разбиране, много свободно време. Точно това свободно време им дава възможност за повече и по-дълбоки взаимоотношения в обществото, които помагат за развитието на общата мъдрост. Непрекъснатото взаимодействие сред членовете на племето дава възможност на дадено решение бавно и постепенно, естествено, да еволюира и да узрее почти едновременно в главите на хората. Така самият процес по вземането на решение отпада, не е необходим. В крайна сметка племето дори „печели“ време. Но по-важното е, че не възникват спорове, караници, неприятности и омраза. Затова такива народи често не познават насилието. Добър пример са индианците тарахомара от региона Чиуауа в северно Мексико.

Много важна страна на този вид обща мъдрост и гладко вземане на решения е, че всички участват наравно във вземането им. Освен това разумът и мисленето са напълно изключени от вземането на решения. Това помага за творческото развитие и напредък на цялото общество, защото закостенялостта на разума се свежда само до простите действия, а не заема функциите на душата и чувствата, както това се случва в нашето общество, в което точно интуитивно действащите и чувстващи хора са несправедливо изолирани и заклеймявани като глупави. Колко често забравяме, че освен мисловна, има и други видове интелигентност – емоционална, обща и т.н.

Общата мъдрост води до малки, естествени и правилни стъпки и действия. Това от своя страна допринася за малкото грешки, които лесно се заучават и не се повтарят, както и за липсата на големи неприятности.

Би било прекрасно да използваме общата мъдрост и в нашето общество. Това може да стане, като наред с представителната демокрация въведем и директната демокрация (като в Швейцария) и процесите на участие на всички членове на обществото във вземането на решения. Така всеки един буден гражданин, който има добри хрумвания, ще може да се включи в създаването на утрешното общество още днес. И никой няма да се чувства изключен от обществото. Това пък ще повиши личното качество на живот и ще въодушеви още повече хора за действие. Което пък от своя страна просто ще се случва и няма да има нужда от неговото решение и одобрение, което ще помогне за по-бързото развитие на обществото, но и за забавянето на скоростта на живот. Нивото на доверие в собствените и обществени сили и знания ще се повиши, което ще подобри отношенията между хората и ще ги сближи. И човек ще е приятел за човека, а не враг.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Том Вужеч: Постройте кула, изградете екип

Том Вужеч представя учудващо задълбочено проучване на „Предизвикателството на Локума“ – The Marshmallow Challenge, едно просто упражнение за тим-билдинг, което включва сухи спагети, един метър тиксо и локум. Кой може да построи най-високата кула с тези съставки? И защо изненадваща група винаги побеждава средната?

Том Вужеч: Постройте кула, изградете екип от TED, април 2010

Текст на речта:

Преди няколко години тук на TED, Питър Скилман представи предизвикателство в дизайна, наречено „предизвикателството на локума“. Идеята е много проста. Екипи от четирима трябва да изградят най-високата самостоятелно стояща структура от 20 пакета спагети, един метър тиксо, един метър връв и локум. Локумът трябва да бъде поставен на върха. И макар да изглежда много просто, това е всъщност доста трудно, тъй като принуждава хората да си сътрудничат много бързо. Така че си помислих  „това е интересна идея“, и я включих в един дизайнерски семинар. Това решение беше много добро. И от тогава насам проведох около 70 дизайнерски семинара по целия свят със студенти, дизайнери, архитекти, дори техническите директори от 50-те най-големи компании. Има нещо в това упражнение, което разкрива много дълбоки поуки за естеството на сътрудничеството, и аз бих искал да споделя някои от тях с вас.

Така, обикновено, повечето хора започват като се ориентират към задачата. Те говорят за това, разбират как ще изглежда, интриганстват за власт, след това прекарват известно време за планиране, организиране. Те скицират и разполагат спагети. Прекарват по-голямата част от времето си, сглобявайки пръчките във все по-големи структури и после, най-накрая, точно когато им свършва времето, някой взема локума и го поставя предпазливо на върха, и след това това застават назад и „та-да“ се наслаждават на работата си. Но това, което всъщност се случва, през по-голяма част от времето, е, че „та-да“ се превръща в едно „о-о,“ понеже теглото на локума кара цялата структура да се огъне и срути.

Така че има много хора, които имат много повече „о-о“ моменти от други, и сред най-лошите са наскоро завършили студенти от бизнес училища. Те лъжат, мамят, разсейват се, и произвеждат наистина негодни структури. И, разбира се, има екипи, които имат много повече „та-да“ структури, и сред най-добрите са: наскоро завършилите дипломанти от детската градина! Доста невероятно, нали? Както Питър ни каза, не само, че те произвеждат най-високите конструкции, но те са и най-интересните структури измежду всички построени.

Така че въпросът, който искате да зададете е: Как така? Защо? Каква е тяхната особеност? Питър обича да казва: Нито едно от децата не прекарва време, опитвайки се да бъде главен изпълнителен директор на „Спагети ООД“, нали? Те не си прекарват времето в гонитба за власт. Освен тази има и друга причина. И тя е, че бизнес студентите са обучени да намерят единственият правилен план, нали? И след това строят по него. И тогава, когато поставят локума на върха и им свърши времето, какво се случва? Настъпва криза. Звучи ли ви познато? Точно така. Това, което децата от детската градина правят по различен начин е, че те започват с локума, и изграждат прототипи, последователни прототипи, винаги запазвайки локума на върха, така че им се налага на няколко пъти да поправят лошо построени прототипи, докато работят над задачата. Така дизайнерите разпознават този вид сътрудничество като основата на интерактивния процес. С всяка версия децата получават мигновена обратна връзка за това кое работи и кое – не.

Така че възможността да се играе с прототипа е много важна, но нека да видим как се представят различните екипи. Средната височина за повечето хора е около 20 инча (50 см.), за студенти от бизнес училища – около половината на тази височина; адвокатите се представят малко по-добре, но не много по-добре от това; децата от детската градина – по-добре от повечето възрастни. Кои са най-добрите? Архитектите и инженерите, за щастие. 39 инча (99 см.) е най-високата структура, която съм виждал. Защо е така? Защото архитектите разбират, че триъгълниците и самоподсилващите се геометрични фигури са от ключово значение за изграждането на стабилни структури. Изпълнителните директори – малко по-добре от средното ниво. Но, ето къде става интересно. Ако поставите изпълнителен администратор в екипа, те ще се представят значително по-добре! Видимо си личи, когато имаме такъв случай – оглеждате се и просто си казвате, „Ах, този екип ще спечели.“ Можете да го определите предварително. Защо? Защото те имат специални умения за подпомагане. Те управляват процеса, разбират процеса. И всеки екип, който управлява и обръща голямо внимание на работата, значително ще подобри производителността на екипа. Специализирани умения и умения за подпомагане – комбинацията им води до сигурен успех. Ако има 10 отбора, които се изявяват по типичния начин, то може би около шест ще имат изправени структури.

И така, аз опитах нещо интересно. Помислих си, нека да увеличим залога изведнъж. Така че предложих 10 000 долара награда като софтуер за печелившия екип. Обаче, какво мислите, че се случи с тези студенти по дизайн? Какъв беше резултатът? Нито един екип нямаше изправена структура. Ако някой от екипите беше построил, да речем, едноинчова структура, той щеше да отнесе вкъщи наградата. Така че, не е ли интересно, че високите залози имат силно въздействие – очевидно отрицателно. Направихме упражнението отново със същите студенти. Какво си мислите, че случи тогава? Сега те разбираха стойността на прототипите. Така че същите екипи се превърнаха от най-лошите в едни от най-добрите. Те направиха най-високата конструкция за най-кратко време. Така че има дълбоки поуки за нас, за естеството на стимулите и успеха, които очевидно не вървят ръка за ръка.

И така, може да се запитате: „Защо всъщност някой би изразходвал време за написването на предизвикателство на локум?“ Отговорът е, че така помагам за създаването на дигитални инструменти и процеси, които помагат на екипи да изграждат леки автомобили, видео игри, и визуални ефекти. Това, което прави предизвикателството на локума важно упражнение е, че то им помага да идентифицират скрити предположения. Защото, честно казано, всеки проект има свой собствен локум, нали? Предизвикателството предоставя споделен опит, общ език, обща позиция за изграждането на правилния прототип. Тези неща именно са стойността от опита с това „така просто“ упражнение.

Тези от вас, които се интересуват, могат да посетят този сайт. Това е блог, в който можете да видите как да изградите кулите от спагети и локуми. Има инструкции стъпка по стъпка за това. Има шантави примери от цял свят, за това как хората се опитват да измамят системата. Има също световни рекорди за това.

И основният урок, мисля е, че дизайнът наистина е контактен спорт. Изисква от нас да впрегнем всичките си сетива в решаване на задачата, да приложим най-доброто си мислене, да използваме чувствата си и да намираме начини да се справим с предизвикателството с това, което имаме под ръка. И, понякога, малък прототип на този процес е всичко, което е необходимо, за да минем от „о-о“ момент в „та-да“ моменти. И един такъв малък успех може да се окаже голяма стъпка напред.

Благодаря ви много.

Преводът на речта е направен от Антон Хиков, преводач за TED, и е проверен от Георги Кременлиев, преводач за TED.

Posted in За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени