Category Archives: За Разума


Оптимистичен обяснителен подход

Противно на това, което може би си мислят някои хора, оптимизмът не е постоянна усмивка и безусловна вяра, че утре непременно ще е по-добре от днес. Оптимизмът е начин на мислене, начин, по който си обясняваме света около нас и случващото се в него.

Теорията за оптимистичния обяснителен подход е развита от учения Мартин Селигман, след като случайно става свидетел на експеримент с неочакван резултат, който привлича вниманието му. В следствие на множество проучвания, които потвърждават изводите му, той извежда термините „придобита безпомощност“, „придобит оптимизъм“, „песимистичен и оптимистичен обяснителен подход“.

Обяснителният подход се състои в това как си обясняваме положителните и отрицателни събития в живота ни. За един оптимист хубавите неща са трайни, всеобхватни (засягат всички сфери на живота му) и причините за тях са вътрешни (дължат се на неговите собствени усилия). Съответно отрицателните случки са само временни, специфични (не засягат целия му живот) и се дължат (поне отчасти) на външни, независещи от него условия, без това да означава бягство от отговорност. При песимистите нещата са точно на обратно.

И за да бъде всичко по-ясно, нека разгледаме една ситуация, през която вероятно е минавал всеки – явявате се на контролно в училище или изпит в университета. Първият вариант – получавате шестица. Ето как би обяснил успеха си оптимистът: „Изкарах висока оценка, защото учих много за изпита, положих доста усилия и резултатът не закъсня (вътрешна причина). Сигурен съм, че и на останалите изпити, които ми предстоят през сесията, ще имам добри резултати (трайност). А когато завърша, благодарение на добрата диплома, ще мога да си намеря хубава работа (всеобхватност).“

Един песимист обаче би отговорил по съвсем различен начин: „Имах късмет просто, паднаха ми се лесни въпроси (външна причина). Сега ми предстоят и други изпити, кой знае какво ще стане на тях, едва ли ще са толкова лесни, като този (временно). А и да имам високи оценки, това още нищо не означава, изобщо не е гаранция за успех в живота (специфично).“

Най-голяма нужда от оптимизъм обаче имаме, не когато всичко ни е наред, а тогава, когато се изправим пред проблем, попаднем в трудна ситуация или претърпим неуспех.

Затова нека сега си представим, че на изпита вместо шестица, сме получили тройка. Как би обяснил това оптимистът: „Нещо нямах късмет на този изпит (специфично), паднаха ми се трудни въпроси, а и професорът нещо не беше в настроение (външна причина). Но, какво толкова – един изпит, не е фатално, имам още изпити, на тях ще се справя по-добре (временно).“ В следствие на тези мисли, оптимистът ще се амбицира, ще учи повече и на следващия изпит вероятно ще се представи по-добре.

Докато за един песимист нещата биха придобили доста по-мрачни краски: „Сам съм си виновен, трябваше да уча повече (вътрешна причина), макар че и да бях учил – каква полза? Винаги изкарвам ниски оценки на изпити (трайно). Как мога да очаквам да постигна успех в живота, като с един изпит не мога да се справя (всеобхватност).“ В следствие на тези мисли, песимистът ще се отчая, ще реши, че няма смисъл да учи след като оценката му не зависи от него, и вероятно на следващия изпит ще се представи също толкова зле. Именно това е и проява на „придобита безпомощност“ – убеждение, че собствените усилия не могат да доведат до положителни промени и следователно са напразни.

Според Селигман обяснителният подход се формира още в ранното детство под въздействието на различни фактори, като например обяснителния подход на родителите (най-вече майката), случки и преживявания, направили силно впечатление на детето и др. Добрата новина е, че с известни усилия и използването на някои техники, обяснителният подход може да се превърне от песимистичен в оптимистичен.

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Конференция за отворено знание

В Берлин, от 30-ти юни до 1-ви юли, се състоя конферецията за отворено знание, на която присъстваха над 400 човека, за да споделят по темите отворени данни, отворена наука, отворено образование, отворен хардуер и други. Следва видео репортаж от конференцията и кратко описание на някой от темите като наблягаме в случая на отворен хардуер.

Ричард Столман сподели една от многото причини за свободен софтуер. Затвореният софтуер ни поставя в благонравно раздвоение. Не ни е позволено да разпространяваме копия на затворен софтуер, и когато някой наш приятел ни помоли да му дадем съответния софтуер, ние сме изправени пред моралната дилема – да дам ли софтуера на моя приятел? Това е много интересно! Затвореният софтуер възпира морално развитие и морални действия на хората, които го използват. Ричард Столман приказваше за свободния софтуер не като софтуер, който може да се свали безплатно и който е с отворен код, ами за софтуера като прибор, който позволява четири свободи на хората. Свободата да го използваш за всякаква цел, да изучаваш и променяш изходния код, да разпространяваш негови копия и на променените от теб версии.

Едно интересно обсъждане беше личен стандарт за отворен хардуер. Не е точно стандарт, ами по-скоро служи като знак за кои продукти са отворен хардуер. И не е идеята да се прави някаква централна институция, която да проверява дали даден продукт е отворен или не, ами по-скоро общността от хората, които се занимават с отворен хардуер ще бъде въвлечена в това решение. Все още има доста отворени въпроси по самото предложение, които трябва да се изчистят. Определиха се следните цели на стандарта: да се подсигури отвореност, да се запази общото знание и да бъде прост и универсален стандарт. Ценностите са: споделяне, достъпност, позволяване на пресъздаване, обща собственост. Оханда ще продължи с неговото бъдещо развитие.

Мишел Бауенс сподели че ако искаме отворено знание се нуждаем от отворени инфраструктури. Той предложи създаването на мисионни организации, които да помогнат със създаването на инфраструктурите, върху които отвореното знание да съществува. Може да гледате неговата реч „Няма отворено общество без отворено знание, няма отворено знание без отворено общество“.

Следва кратко описание на речите за отворен харудер.

Себастиян Бурдеаудук представи Милкимист, обхватно решение с отворен код за системи за преработка в реално време на интерактивни визуални ефекти за видео диджеи. Има собствен процесор с Verilog HDL дизайн файлове, които са напълно безплатни и с отворен код.

Николай Георгиев представи Екологията с отворен код, проект имаш целта да разработи 50 машини нужни за основните нужди на хората като храна, къщи, енергия, транспорт и производство. Всичката информация от къде да се намерят материалите, как да се построят машините и как да се използват, поддържат и поправят ще се сподели безплатно в Интернет с текст, картинки и видео.

Хавиер Руиз представи Онави, организация с нестопанска цел разработваща отворени дизайни на средни по големина вятърни мелници. Дизайните са създадени чрез отворено сътрудничество между всички участници.

Ану Мата от Фаблаба в Утрехт сподели как помагат на хората в нейния Фаблаб да документират работата си. Фаблаб е място, където хората могат да използват машини, за да създават най-различни неща. При влизане всеки се вписва в един компютър, на излизане документира работата си на друг компютър. Документацията след това се представя като XML и може да се покаже на един уебсайт, където лесно може да се използва.

Ливен Стандерт сравни 3D принтерите РепРап и МейкърБот по много важен начин – пресъздаване. Ако искате да пресъздадете или построите РепРап ще ви отнеме около 1 месец, но за МейкърБот няколко дни! За да построите един 3D принтер определени качества на конструкцията са необходими, за които при РепРап самия потребител трябва да се погрижи, а при МейкърБот тези качества са вградени в самите части на принтера, защото те са отрязани чрез много точен лазер. Той представи малка фреза контролирана от компютър, която може да се построи за 14 часа.

Видеота на презентациите може да намерите тук.

Конференцията събра много хора, които се интересуват от отвореност на информацията и беше една от най-вълнуващите конференции по тази тема.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост

Бари Шварц прави пламенен призив за „практическата мъдрост“, като противоотрова за подлуденото от бюрокрацията общество. Той излага силни аргументи, че правилата често ни подвеждат, поощренията често имат обратен ефект и практическата мъдрост във всекидневието ще ни помогне да преустроим своя свят.


* Българските субтитри са след като пуснете видеото в менюто „languages [Off]„.

Бари Шварц за нашата загуба на мъдрост от TED, февруари 2009.

В своето встъпително слово Барак Обама призова всеки един от нас, да дава най-доброто от себе си, докато се опитваме да се измъкнем от сегашната финансова криза. Но към какво апелира той? Той, за щастие, не продължи по стъпките на своя предшественик, за да ни каже, просто да отидем да пазаруваме. Нито ни каза: „Доверете ни се. Вярвайте на своята родина. Инвестирайте, инвестирайте, инвестирайте.“ Вместо това, нещото, което ни каза, беше да забравим детинщините. И той се обърна към добродетелите. Добродетел е старомодна дума. Изглежда малко не на място в авангардна среда като тази. И освен това някои от вас може да се чудят, какво, по дяволите, означава?

Нека започна с един пример. Това, което виждате на екрана, е длъжностната характеристика на санитар. Нищо от написаното там не прави впечатление. Това са неща, които бихте очаквали: миене на подовете, измитане, изхвърляне на боклука, презареждане на шкафовете. Може би е малко учудващо, колко много неща има, но не е изненадващо, какви са те. Но това, на което искам да обърнете внимание, е следното: Въпреки че това е много дълъг списък, там няма нищо, което да включва други човешки същества. Нито едно. Работата на санитаря може да бъде извършвана по същия начин в гробище, както в болница.

И въпреки това, когато някакви психолози интервюирали санитари, за да добият представа, какво мислят за своята работа, те срещнали Майк, който им казал, как спрял да мие пода, защото г-н Джоунс бил станал от леглото си, за да се упражнява, опитвайки се да възвърне силите си, като върви бавно нагоре-надолу по коридора. И Шарлийн им казала, как пренебрегнала смъмрянето на своя началник и не почистила с прахосмукачка фоайето за посетители, защото имало някакво семейство, което било там цял ден, всеки ден и в този момент те спели. И след това Люк, който измил пода в стаята на млад мъж в кома два пъти, защото бащата на този човек, който бдял над него от шест месеца, не видял Люк да го направи първия път и бил ядосан. Поведение като това от санитари, от техници, от сестри и, ако имаме късмет от време на време, от лекари не просто кара хората, да се чувстват малко по-добре, то всъщност подобравя качеството на грижата за пациентите и позволява на болниците да работят добре.

Е, не всички санитари са такива, разбира се. Само тези, които мислят, че тези видове човешки взаимоотношения, включващи добрина, грижа и съпричастност, са основна част от работата. Но въпреки това в описанието на тяхната работа няма нито една дума за други човешки същества. Тези санитари имат моралната воля да постъпват правилно с другите хора. И освен това имат моралното умение да разберат, какво означава „да постъпят правилно“.

Аристотел ни казва: „Практическата мъдрост е комбинацията от морална воля и морално умение.“ Мъдрият човек знае кога и как да направи изключение за всяко правило, както санитарите са знаели, кога да пренебрегнат своите работни задължения в услуга на други цели. Мъдрият човек знае как да импровизира, както е направил Люк, когато измил пак пода. Проблемите на реалния свят често са двусмислени и дефинирани лошо и техният контекст винаги се променя. Мъдрият човек е като джаз музикант – използващ нотите на страницата, но танцуващ около тях, изобретяващ комбинации, които са подходящи за ситуацията и хората в нея. Мъдрият човек знае, как да използва тези морални умения, в услуга на правилните цели. Да служи на другите хора, не да ги манипулира. И последно, може би, най-важно, мъдрият човек става такъв, не се ражда такъв. Мъдростта зависи от опита и то не, какъв да е опит. Трябва ви време, за да опознаете хората, на които служите. Трябва ви позволение да бъдете оставени да импровизирате, да опитвате нови неща, често да се проваляте и да се учите от своите грешки. И трябва да бъдете напътствани от мъдри учители.

Когато попитате санитарите, кой се е държал като тези, които аз описах, колко трудно е да се научат да вършат своята работа, те ще ви кажат, че изисква много опит. И нямат предвид, че се изисква много опит, за да се научат как да мият подовете и да изхвърлят боклука. Изисква се много опит, за да се научат да се грижат за хората. На TED брилянтността е в изобилие. Плашещо е. Добрите новини са, че не трябва да сте бриянтни, за да сте мъдри. Лошите са, че без мъдрост, брилянтността не е достатъчна. Има същата вероятност тя да донесе на вас и други хора неприятности, както всичко останало.

Сега, надявам се, че всички знаем това. Смисълът в него е очевиден и, все пак, нека ви разкажа една история. Това е история за лимонада. Баща и неговият седем годишен син гледали игра на Детройтските Тигри на игрището. Синът му го помолил да донесе лимонада и бащата отишъл до будката, за да купи. Имало само Mike’s Hard Lemonade, която била с пет процента алкохол. Бащата, който бил преподавател, нямал идея, че тази лимонада съдържа алкохол. Така че взел от нея. И докато момчето я пиело, човек от охраната го видял и се обадил на полицията, а те извикали линейка, която отишла на игрището и отвела детето към болницата. В спешното отделение установили, че детето няма алкохол в кръвта. И били готови да пуснат момчето да си върви.

Но не станало така. Агенцията за защита на децата на Уейн Каунти казала не. И детето било настанено в приемен дом за три дена. В този момент, може ли детето да си отиде у дома? Е, съдията казал да, но само ако бащата напусне къщата и се настани в мотел. Щастлив съм да ви съобщя, че след две седмици семейството се събрало отново. Но здравните работници и хората от линейката, както и съдията, казали едно и също нещо: „Съжаляваме, че го правим, но трябва да следваме разпоредбите.“

Как се случват такива неща? Скот Саймън, който разказа тази история по NPR (Националното обществено радио) каза: „Правилата и процедурите може да са глупави но ви спестяват мисленето.“ И, за да бъдем честни, правилата често се налагат, защото предишните органи на реда са били небрежни и са оставили дете да бъде върнато в лошо семейство. Напълно правилно. Когато нещата отидат към лошо, както, разбира се, става, ние се пресягаме за два инструмента, с които да ги поправим.

Единият интрумент, към който прибягваме, са правилата. По-добрите, повечето от тях. Вторият са поощренията. По-добрите, повечето от тях. В крайна сметка, какво друго има? Определено можем да видим това в отговор на сегашната финансова криза. Регулиране, регулиране, регулиране. Промяна на стимулите, промяна на стимулите, промяна на стимулите… Истината е, че нито правилата, нито поощренията, са достатъчни, за да бъде направено всичко. Как е възможно да напишем правило, което да накара санитарите да направят това, което са направили? И ще им платите ли допълнително за това, че са съпричастни. Абсурдно е като се замилим. И това, което се случва е, че когато разчитаме все повече на правилата, правилата и поощренията могат да подобрят нещата в краткосрочен план, но ще създадат влошаваща се спирала, която ще ги направи по-лоши в дългосрочен план. Моралните умения закърняват, заради прекаленото разчитане на правилата и това ни лишава от възможността да импровизираме и да се учим от нашите импровизации. И моралната воля се разклаща от непрекъснатото позоваване на поощрения, което унищожава нашето желание да направим правилното нещо. И без да го искаме, разчитайки на правилата и поощренията, ние влизаме във война с мъдростта.

Нека ви дам няколко примера, първо за правилата и войната с моралните умения. Историята с лимонадата е един. Вторият, без съмнение ви е по-познат, е за естеството на съвременното образование в Америка: предварително описана, твърдо фиксирана програма. Ето един пример от детска градина в Чикаго. Четене и приятно прекарване с литературата и думите, които започват с ‘Б.’ Банята: Разпределете учениците на килим и ги предупредете за опасностите от горещата вода. Кажете 75-те неща в този сценарий, за да преподадете 25-странична книжка с картинки. Навсякъде в Чикаго, във всяка детска градина, всеки учител казва едни и същи думи, по един и същи начин, в един и същи ден. Всички знаем, защо съществуват тези сценарии. Не се доверяваме на преценката на учителите достатъчно, за да им позволим да действат самостоятелно. Сценариите като този са застраховките срещу злополука. И те предовтратяват злополуките. Но това, което гарантират на тяхно място, е посредственост.

Не ме разбирайте погрешно. Имаме нужда от правила! Джаз музикантите имат нужда от някакви ноти – повечето от тях имат нужда от ноти на страницата. Трябват ни повече правила за банкерите, Бога ми. Но прекалено многото правила пречат на талантливите джаз музиканти да импровизират. И в резултат на това, те губят своята дарба, или още по-лошо, спират да свирят изобщо.

Сега, какво се случва с поощренията? Те изглеждат по-сполучливи. Ако имате една причина да направите нещо и ви дам втора причина да направите същото, изглежда напълно логично две причини да са по-добре от една и е по-вероятно да го направите. Нали? Е, не винаги. Понякога две причини да направим едно и също нещо, изглежда си пречат една на друга, вместо да си помагат и демотивират хората да го направят.

Ще ви дам само един пример, защото времето напредва. В Швейцария преди около 15 години се опитвали да решат къде да разположат хранилищата за ядрени отпадъци. Щял да се провежда национален референдум. Няколко психолози обиколили и интервюирали граждани, които били добре информирани. И те казали: „Съгласни ли сте да има хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал? Удивително, но 50 процента от гражданите казали да. Знаели, че е опасно. Мислели са, че ще намали стойността на техните имоти. Но отпадъците е трябвало да отидат някъде и те имали отговорности като граждани. Психолозите попитали други хора малко по-различен въпрос. Те казали: „Ако ви платим шестседмична заплата всяка година, ще се съгласите ли да бъде построено хранилище за ядрени отпадъци във вашия квартал?“ Две причини. Моя отговорност е и ми плащат. Вместо 50 процента да кажат да, 25 процента казали да. Това, което се случва, е, че в момента, в който този бонус ни е представен, ние не се питаме: „Каква е моята отговорност?“, а това, което се питаме е: „Кое е в мой интерес?“ Когато поощренията не работят, когато изпълнителните директори пренебрегват дългосрочното здраве на своите компании, в преследване на краткострочни придобивки, които да доведат до големи бонуси, отговорът винаги е един и същ. Намерете по-изобретателни стимули.

Истината е, че няма стимул, който можете да създадете, който някога да е достатъчно добър. Всяка система, уповаваща се на поощрения, може да бъде разрушена от лоши намерения. Имаме нужда от поощрения. Хората трябва да си изкарват прехраната. Но прекомерното уповаване на тях, деморализира професионалната дейност, по два начина. Кара хората, които се занимават с тази дейност, да загубят своя морал и кара самата дейност да загуби своята моралност.

Барак Обама каза, преди да встъпи в длъжност: „Не трябва само да се питаме „Печелившо ли е?“, но и „Правилно ли е?“ Но, когато професиите се деморализират, всички в тях започват да зависят от – да са пристрастени към – бонусите и тспират да се питат „Правилно ли е?“ Виждаме това в медицината. („Въпреки че не е нищо сериозно, нека го наглеждаме, за да се уверим, че няма да се превърне в съдебно дело.“) И определено го виждаме в света на бизнеса. („За да можем да останем конкурентноспособни в днешния пазар, се страхувам, че ще трябва да те заместим с някой по-мързелив.“) („Продадох си душата за около десета от това, което проклетото нещо струва днес.“) Очевидно е, че не това е начинът, по който хората искат да вършат своята работа.

Така че, какво можем да направим? Няколко източника на надежда: Трябва да се опитаме да реморализираме работата. Един начин как да НЕ го направим: да преподаваме повече етични курсове. Няма по-добър начин да покажете на хората, че не сте сериозни, от това да обвържете всичко, което имате да кажете за етиката, в малък пакет и да го разплитате до безкрай като етичен курс.

Какво да направим вместо това? Първо: Възхвалявайте моралните примери. Признайте, че когато отивате да учите право, тънък глас шепне в ухото ви за Атикус Финч (герой на Харпър Ли от романа „Да убиеш присмехулник“). Никой на десет години не отива да учи право, за да се занимава със сливания и придобивки. Хората са вдъхновени от моралните герои. Но научаваме, че с усъвършенстването идва разбирането, че не можете да признаете, че имате морални герои. Е, признавайте ги. Бъдете горди, че ги имате. Възхвалявайте ги. И изисквайте хората, които ви обучават също да ги признават и възхваляват. Това е едно от нещата, които можем да направим.

Не знам, колко от вас помнят това: друг морален герой, преди петнадесет години, Аарон Феурщайн, който беше шеф на Malden Mills в Масачузетс – те построиха Полартек – фабриката изгоря. 3,000 служителя. Той продължи да плаща на всеки един от тях. Защо? Защото иначе щеше да е катастрофално за тях и за обществото, ако трябваше да ги уволни. „Може би на хартия нашата компания струва по-малко на Уол Стриит, но мога да ви кажа, че струва повече. Справяме се добре.“

Точно на този TED чухме истории от няколко морални героя. Две от тях бяха много вдъхновяващи за мен. Един от тях беше Рей Андерсън, който превърна, знаете, част от злата империя в безвреден или почти безвреден бизнес. Защо? Защото е било правилното нещо, което да направи. И бонуса, който той открива е, че всъщнот ще направи още повече пари. Неговите служители са вдъхновени от усилието. Защо? Защото са щастливи да вършат нещо, което е правилно. Вчера чухме Уили Смитс да говори за повторното залесяване в Индонезия.

В много отношения това е идеалният пример. Защото се изисква воля, да бъде направено правилното нещо. Изисквали са се изключителни технически умения. Слисан съм от това, колко много е трябвало да знаят той и неговите сътрудници, за да могат да планират това. Но най-важно, за да може да проработи – и той наблегна на това – е, че трябва да се познават хората в обществата. Ако хората, с които работите не са зад вас това ще се провали. И няма формула, която да ви каже как да накарате хората да застанат зад вас, защото различните хора в различните общества, организират своя живот по различен начин.

Така че има много неща тук в TED и на други места, които да честваме. И не трябва да сте супер-герои. Има обикновени герои. Обикновени герои като санитарите, които също трябва да бъдат възхвалявани. Като практици, всеки от нас трябва да се стреми, да бъде обикновен, ако не необикновен, герой. Като шефове на организации, ние трябва да се стремим да създаваме среда, която окуражава и възпитава морални умения и морална работа. Дори и най-мъдрите и добронамерени хора ще се предадат, ако трябва да плуват срещу течението в организацията, в която работят.

Ако управлявате организация, трябва да сте сигурни, че никоя от позициите – никоя от позициите – няма описание, като длъжностната характеристика на санитарите. Защото истината е, че всяка работа, която вършите, която включва взаимоотношения с други хора е морална работа. И всяка морална работа зависи от практическата мъдрост.

И може би най-важното е, че като учители, трябва да се стремим да бъдем обикновените герои, морални образци, за хората, които наставляваме. Има и няколко неща, които трябва да запомним като учители. Едното е, че винаги преподаваме. Някой винаги наблюдава. Камерата винаги е включена. Бил Гейтс говори за важността на обучението и по-точно за модела, който KIPP предоставя. „Знанието е сила.“ И той говори за много от прекрасните неща, които KIPP прави, за да насочи към колежите деца от по-крайните квартали.

Искам да обърна внимание на едно определено нещо, което KIPP прави, което Бил не спомена. Това е, че те са осъзнали, че най-важното нещо, което децата трябва да научат е да изградят своя характер. Трябва да се научат да уважават самите себе си. Трябва да се научат да уважават своите съученици. Трябва да се научат да уважават и своите учители. И най-важното е, че трябва да се научат да уважават ученето. Това е главната цел. Ако направите това, останалото става горе-долу по инерция. И учителите: начинът, по който преподавате тези неща на децата, е да накарате учителите и останалите служители да ги въплъщават всяка минута от всеки ден.

Обама призова към добродетелност. И мисля, че беше прав. И, че добродетелта, от която мисля, че се нуждаем най-много, е практическата мъдрост, защото тя позволява на всички други добродетели – честност, доброта, кураж и т.н. – да бъдат показани в точното време и по точния начин. Той също така се позова на надеждата. Отново правилно. Мисля, че има причина да се надяваме. Мисля, че хората искат да им бъде позволено да бъдат добродетелни.

В много отношения, TED е точно за това. Да искаш да направиш правилното нещо, по правилния начин, за правилните причини. Този вид мъдрост е в обхвата на всеки един от нас, само ако започнем да внимаваме. Да внимаваме какво правим, как го правим и може би най-важно, каква е структурата на огранизацията в която работим, така че да се уверим, че позволява на нас и другите хора да развият мъдрост, вместо да я потискаме.

Благодаря ви много. Благодаря.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Пробвай! Не се отказвай!

Възвръщането на една играчка от отвъдното, в което тя не е била

Аз се занимавам с програмиране и обучение. От отдавна. И знам много добре, че за повечето неща има доста малък краен брой правилни начини и безброй много грешни не-решения. Но въпреки това опитът ме е научил, че никога не знаеш от коя трънка ще излезе заек. Или както пише Тери Пратчет в историите за света на Диска, шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти…

Та оня ден синът ми избра за един свой приятел една радиоуправляема кола. Лъскава. Да, ама от магазин, дето нищо не може да се пробва (голям, не заслужава да се споменава. Уф. Сигурно е боклук). Но нейсе. Подарихме я. И на другия ден, отивайки на гости у тях, разбрал, че колата не бачка.

Цък. Мразя да връщам разни ужким хубави неща, особено в загубени магазини. Още повече мразя да ми набутват боклуци (нали, и 20 лв – ако мине). Пък и тъпо е да подариш нещо, дето е готино, и после да се окаже че не е то, ами нещо друго…

И се почна диагностиката… Първо по телефона, после на място. Батериите? Зареждаеми? Зареждаемите обикновено са с по-ниска пъпка и не се опират в контактните ламаринки. Не, имало напрежение в двата края. Добре, я донеси колата. Дай сега да видя. Я газ… нищо. За всеки случай поизкривих ламаринките. Копчето? (Имаме една кола, дето работи като е „изкл.“ и спира като е „вкл.“) Не. Дистанционното му свети лампичката… ‘Ми хубу. Дайте кутията и ще я върнем. Е, скъсана и смачкана… – ‘Ми к’во да ги правя! Като не може да се пробва…

Да, ама у дома реших да продължа с останалите възможности. По принцип разбирам от електроника (е, не чак толкова, че да имам осцилоскоп. Само прост „всичкометър“). Отворих колата. Внимателно. (Какво, да не струва 1000 лева? То какво ли не съм отварял. Даже една видеокамера скапах веднъж. ‘Щото не работеше свястно. Добре, че там никой не си и помисли, че може да съм бърникал вътре… нейсе). Я да замерим сега има ли напрежение до платката… Има. Шест волта. Как е платката? Стърчащи жици подпряни тук-там? Не. Тук има остатъци от калай… Не е това. Тука това май се клати… Не. А ако си прокарам пръста по платката к’во ще стане (много добър начин за шашкане на проста електроника)? Нищо. Ами ако пъхна отвертката между тези тука? (То аз по принцип мога да разгадая схема от платка, ама с прости/знайни елементи. А тази има един безименен чип на нея и толкоз. Та просто две съседни жици дето ми харесаха). Нищо. А между тези (други две)? Пак нищо. Уф, гледай колко спойки са, ако трябва да търся студени спойки, ще ми се отели волът. А тия двете?… Оп! Фаровете светнаха. Яааа… Ама то и двигателят нещо бръмчи. Ами тука (е’ати случайността)? Ей, той можел да върви бързо! Значи колата работи. Или поне изпълнителната част.

Чудесно. Ама не чак толкова. Има „само“ още н-найсе неща по веригата до пръста-на-копчето, дето може да са скапани. Отделно, че предавателят може да е за един канал, а колата за друг. Така се правят, за да може двама-трима човека да управляват еднотипни неща без да си пречат. Ама такивата имат описание и копчета за тези канали, а тая няма. И все пак, може да е сбъркана… (Тук си представих как отивам в „лъскавия“ магазин и им казвам да дадат друг предавател от някоя друга кола от същия вид, ‘щото тази работи, ама не си чува предавателя, та ако ги каращисаме, може да стане, и как ме поглеждат каките…)

- Абе… – казвам на сина ми. – Я дай управлението на някоя стара твоя кола, дето е на същата честота (27 мхц). Да пробваме. Вероятността е никаква – модели, кодировки, модулации, к’во ли не – ама нищо не пречи. (Имахме едно време две напълно различни колички, дето ги купих едва ли не на парчета от някакъв магазин втора ръка от Сингапур, само с едно дистанционно, па се оказа, че и двете се управляват с него…)

Газ… Тръгна! Китайска му работа. Стандартизация, ей. Аре сглобявай обратно. Наляво, задна – изпълнява прекрасно… Ама с другия предавател, не с нейния си. Е, дотук добре (казал тоя, дето падал от 15-тия етаж като минал покрай 10-тия).

Я сега да отворя предавателя. Не пречи. Нищо, че нямам осцилоскоп. Шест болтчета, а седем дупки… Уфф. Някой е спал. Я тоз кабел? Опъвам го (и натискам спусъка, белким проработи. Газ… не). Платката ‘що хлопа? Стегнах я (газ… не). Този транзистор ако го изправя, че е усукан? (Газ… не). А това съпротивление що се подпира на кварца? Я да не се подпира. Газ… МРЪДНА!

Ехаа. Чисто математически, или технически, или програмистки, шансът е никакъв. Ама абсолютно нищожен.
Но! Тази играчка е минавала някакво ОТК (качествен контрол) – има си лепенките. Значи е вървяла. Някога. Значи шансът не е нула. (И както винаги се оказва и пак се оказа, сигурно е някаква тъпотия).
Да, ще кажете, ама ти си печен, виж колко неща знаеш, пет такива коли имаш у вас поправени, и печка, и музикална уредба, и компютри, и софтуера им го пишеш ти самият, и…

Да, отговарям аз, и Живота си го живея аз самият. ‘Щото ако се бях отказал, т. е. предал още в началото или на някой по завоите, нямаше да стане. Било то по-лесно – „абе не си струва, дай да си гледам телевизията/компютъра/дъвката/губивремето“. Че то и така можеше да не стане – по колкото искаш причини. Имал съм такива случаи…
Но… стана. На! Напук.

Така че, ако имате избор и не губите нищо особено, не изпускайте шанса! Пък бил той едно на милион… или милион на едно.
‘Щото той Животът си тече покрай вас. Пък нека губивремките да постоят необгрижвани.
Пробвайте!

Свилен
(възвърнал една играчка от отвъдното, в което тя не е била)

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Да учиш другояче

Автор: Анке Каспaр-Юргенс за списание „Oya – мисли различно. действай различно

Превод от немски: Александрина Цонева

Да учиш другояче? Защо „другояче”? Защото днес ние свързваме ученето в училище със страха от провал, лоши оценки и дори повтаряне на класа. Който се страхува, е известно, че не може да учи качествено. Много хора са убедени, че в това отношение нещо трябва да се промени, защото начинът, по който учим, влияе върху оформянето на цялостната ни култура. И тя би била съвсем друга, ако е повлияна от по-малко страх и повече доверие и радост от ученето.

Една четвърт от децата до трети клас страдат от собствения си негативен образ в училище. Това е установила професорката по педагогика Кристина Краузе в свое изследване, публикувано през 2004 г. Почти половината от всички ученици се чувстват обременени от училището, твърди и известният автор, лекар и психотерапевт Йоахим Бауер. Книгата му „Възхвала на училището”, излязла от печат през 2007 г. – различно от заглавието й – е критичен невробиологичен анализ на ученето в училище. Отделно ученът по неврология Гералд Хютер споделя в репортаж от поредицата „Силни през бурята” на интернет-страницата Win Future: „Абсурдно е, че 40% от учениците ходят на училище със страх. Изследователят в мен казва – тогава ги оставете по-добре вкъщи. При тези условия в училище и без това не могат да научат нищо!” Когато Хютер се опитва да предизвика промяна, установява следното: „Има толкова закостенели системи, които просто не можеш да раздвижиш. Това е свързано с непроменени тъжни привички, които учителите и преди всичко хората от училищните власти са развили в продължение на целия си живот. Очевидно този модел е много стабилен. Подобно поведение на разпоредители или на властващи, или на изпълнители на заповеди не се променя изобщо. То се е вградило и  така си стои. Тогава какво остава за средата в учрежденията, в семейството, в детската градина и в училище, или дори в болницата, с усилието всички да оздравеят бързо! Когато духът изчезне, идва институцията. Дух и поведение взаимно се допълват.”

За свое съжаление Хютер рядко попада на училища със „жив” дух, „където децата плачат, когато са във ваканция.” Той открива, че тези училища-изключения живеят чрез техните “supporter leaders”, на български „подрепящи лидери” – хора, които знаят, какво искат и които са способни да следват личния си опит и интуиция. Това са хора, които предават на колегите си своето въодушевление да съпровождат младите и които независимо от безкрайните предписания на институциите се осмеляват да тръгнат по неотъпкани пътища.

Как действа Еня Ригел, след като в началото на 80те години е трябвало да поеме ръководството на имащото тогава лоша слава училище „Хелене Ланге” във Висбаден? Пред списание „Шпигел” тя признава: „Без няколко нарушения на закона тази промяна нямаше да бъде възможна.” Ригел кани колежките си, като им обяснява: „Или ние ще се променим сега или училището затваря след един месец врати.” Без съгласието на отговорните училищни власти в началото, дотогава безуспешните учители от „Хелене Ланге” посещават в продължение на месец едно от „успелите” училища. Връщат се вдъхновени и въодушевени. Могли са да учат от колеги, които доброволно са им подарили знанието си. Почувствали са духа на съвместната работа, на готовността за взаимна подкрепа и откритост и са преживели, как децата разцъфват в тази среда. Учителите буквално се влюбили в начина, по който една култура се разгръща. Възвърнали си отново смелостта и се научили, да се доверяват на своята интуиция и на околните, били те млади или стари. Днес училище ‘Хелене Ланге” притежава сертификат от „Club of Rome”, глобална независима неправителствена организация, създадена през 1968 г. в Рим, която насърчава развитието на обществото във всичките му измерения (бел.ред.)

Това, което е проработило във Висбаден, е практиката на даване и вземане, характерна за Свободните алтернативни училища или за педагогиката на свободната мрежа. Учителите организират самостоятелно семинари и предоставят знанията си на разположение в собствени списания. Повечето от тези алтернативни училища са основани от родители, които не са искали да предадат на децата си чувството на неудовлетвореност от училище. На мястото на авторитета идва моделът на партньорство.

Нови и нови проучвания в областта на изследванията на мозъка доказват това, което заинтересованите отдавна знаят. Дори самото поставяне на личността в центъра може да помогне за поощряването на индивидуалното желание за учене у младия човек. Човек учи, когато може да се ентусиазира и когато е видял смисъла в това, което прави, наслаждавайки му от сърце.

В чужбина съществуват значително повече разнообразни възможности за образование на деца в училищна възраст. Дали “образование вкъщи” (homeschooling), малки бутикови училища, „демократични училища” или училища от разстояние – извън Германия има различни модели, които да отговорят на нуждите на младите хора. Защо е толкова сложно и в Германия да се създадат условия за учене, което се вписва в естествения житейски контекст на човек? Трябва ли училището и животът да бъдат винаги два несъвместими свята?

Свободата и добрата воля като ключ

Стресът от разделението на световете е това, което си представяме под разрушена семейна хармония. Млади и стари не знаят, какво смислено да започнат заедно. Общият болезнен опит на голяма част от нашето общество са именно дългите години, помрачени от подтискане на училищните емоции, от домашни, допълнителни уроци и подготовка за изпити. Семейството прекарва ваканцията си разделено. Това се приема като принудителен резултат от порастването на децата – със съжаление, но и със съзнанието за  неизбежна съдба.

Наистина ли е необратимо отчуждаването на семействата и намаляването на желанието за учене? Досега малкото успешни примери на самоспасение от страна на родители и учители не са успели да преобразят тази система на различно определение в модел,  при който индивидът да разгърне своите способности и едновременно с това да се развие като отговорна част от обществото. Допълнително ангажиментът на такива учители и родители показва посоката на решенията, защото те извършват преобръщане на ценностите. Конкурецията преминава в игрово състезание и работа заедно. Принудата отстъпва място на доброволното начало. Върши се нещо, но защото то доставя удоволствие и заради това е като подарък, далеч от всякаква пресметливост. Отстояването на предимствата е заменено от поделянето, а навместо „нарежданията отгоре” се развива самоотговорност. Вече не статусът, а репутацията е от значение. Това са ценности, каквито са отличавали доброволните общности от самоопределили се хора, както и добрите семейства.

Сред тези ценности дискусията за свободата и разннобразието на образователната система се среща с утопията на една ориентирана към общото благо култура. Историята на свободния софтуер показва, че общностното поделяне на знание и доброволния принос могат да доведат до голям успех. Експериментите с учебни среди, където добрата воля и собствена инициатива са в центъра, доказват именно най-големите успехи в ученето. Не трябва ли този успешен модел да може да се пренесе във всички обществени сфери, в икономиката, в политиката и разбира се, в образователната система? Под понятието Peer Economy, икономика на равните, се разбира една не върху пари, а върху радостта от приноса основана икономика. Може ли проблемът с формите на образование да се състои в това, че ние гледаме на децата не като на „peers” – равностойни хора, а като на малолетни, подлежащи на обучение, тоест като на нискостойностни хора?

Основата е доверие

„Живото” учене се развива органично при подходящи условия от самоопределили се хора. По света има многобройни примери за общности, при които ежедневието е повлияно от едно неразривно и неформално учене. Това значи, че ученето идва отвътре, то се отказва от организацията чрез трети лица и залага на по-скоро случайно придобити знания и умения. Тук в никакъв случай не се изключва доброволното ползване на учебни предложения отвън. За пример може да послужи идеята на Центъра за домашно образование в Англия (Centre for Home Education). Екипът му иска да предложи място, където свободно учащи от всички възрасти, сами или като семейство, могат да живеят и да се образоват заедно.

Стивън Харисън, основател на подобната на селце учебна и житейска общност „Живеещо училище” (Living School) в Булдер, Колорадо, описва в книгата си „Щастливото дете” своя положителен опит от ученето в основана на доверие среда. „Забелязва се една вътрешна интелигентност, когато децата се учат сами да вземат решения, когато се провалят или имат успех. Когато са свободни, не им ли е и разрешено също да помолят за помощ, там където имат нужда в опознавателния процес? Тогава няма ли да се обърнат пак към онези, които са специалисти, защото са усвоили една определена област от знанието?”

Така започва взаимната размяна на знание – процес, който между другото носи и мъдрост със себе си. В крайна сметка към важните аспекти на образованието принадлежи това, да се изгради отношение към носителя на знанието, да се сподели желанието за учене, да се постигне едно взаимно съгласие и да се изпълнят споразуменията и изискванията. Създаването на индивидуални, отговарящи на нуждите правила на играта в общия процес също е част от ориентираното към общото благо общество. Затова не е учудващо, че теоретиците в тази област като компютърният учен Кристиан Зифкес, разсъждават също и върху свободните форми на учене. В своята книга „Принос вместо обмен” Зифкес пише: „В пазарната икономика изискването да придобиеш дипломи и титли с цел по-добра конкурентноспособност се сблъсква с точно такива отворени учебни концепти. При това формалната рамка на училищата и университетите подготвя младите хора за формалната рамка на света на бизнеса. В една „икономика на равните” такива изисквания няма. Формалната рамка на образование и обучение, каквато ние днес познаваме, става излишна.

Както пазарната икономика, така и държавната образователна система носят със себе си принуди, които ни ограничават и ни намаляват радостта от живота. Но една икономическа форма, която почива върху доброволния принос е зависима от свободния и жив дух на самостоятелното и доставящо радост учене.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

От светлата страна

Като истински българин се бях приучил да забелязвам само отрицателните неща покрай себе си. Разбира се, това изобщо не ми помагаше. Когато имах някакви успехи, все успявах да видя нещо малко като недостатък, че да ми развали пълното удоволствие. Например ме приеха в добра гимназия – страхотно, но това значи, че ще ме и мъчат повече. Бях безработен и се надявах на каквато и да е работа, а когато намерих такава и измина някакво време, започнах да се оплаквам и да искам друга по-обикновена и лека работа. Мога да изредя много други примери, но това ми е хрумването – че човек винаги може да намери недостатъци, дори и на най-доброто. За щастие, същата е и логиката в обратна насока – във всяко лошо нещо можете да се намерите нещо хубаво. Tова го открих в доста тежък миг и ми помогна да си стъпя на краката, иначе бих изпаднал в голямо отчаяние.

Как целият свят се беше обърнал срещу мен

Не ми вървеше с момичетата. Имах уговорка с едно девойче да се видим в неделя и да гледаме филм, да пийнем бира и да хапнем пица. Случайно я срещнах деня преди уговорката и се оказа, че тя изобщо е забравила за мен и за тези ни намерения. Нищо, все пак й припомних. Но на следващия ден тя ми се обажда да ми каже, че е била някъде на купон и се чувства много зле и просто няма възможност да дойде. Останах си сам с бирата, пицата и филма.

Същата седмица в училище набирахме скорост и взехме доста нови уроци. Аз като не толкова добър програмист започнах да изоставам от останалите и да се ядосвам с напразните си усилия да вляза в крачка.

Събота имах уговорка да отида в едно близко общежитие при едни приятели на парти. Тъкмо се приготвих, качих се на скутера и в един момент установих, че задната ми гума си има пиронче и е спукана… Тази гума, не само че ми провали ходенето на купон, но ми и струва общо 130лв за инструменти, да сваля старата, и за закупуване на нова. Всичко това стана в рамките на 4 дена, защото първо трябваше да се боря със свалянето на самата гума. Съседът ми ме подведе със съвет как да го направя и бърниках някъде, където не трябваше, в следствие на което скутера ми изгасваше на всеки светофар. Също така трябваше да се придвижвам с колело докато си оправя скутера. Училището ми е на 10км от вкъщи, което значеше 20км в двете посоки за един ден.

Работата ми е сезонна – цяло лято работя, а след това зимата просто наблягам на ученето и живея с припечелените пари от лятото. А тези пари започнаха да привършват и малко по малко се уплаших, дали ще ми стигнат докато започнем наново работа или не.

С няколко думи – наистина все едно целият свят се беше обърнал срещу мен, нищо не вървеше добре.

Как преодолях трудностите

Бях седнал една вечер да се оплаквам така на една приятелка, като знаех, че тя не може да ми помогне по какъвто и да е начин. След като свърших с хленченето си и изключих компютъра седнах и се замислих, защо всичко така се е обърнало срещу мен. Не рядко бях чел, че трябва да търсим хубавите неща във всяко нещо, та дори и в отрицателните. Реших да пробвам тази „техника”. Бях изненадан, как от всяко нещо, заради което се чувствах така смачкан, успях да извлека някаква действителна полза, как всяко негативно нещо, в действителност беше добро. Почувствах се много смешно с това как преди няколко минути тъкмо се оплаквах така жалко на познатата си, когато може би самата тя би имала нужда от подкрепа и съвет. За да възприема по-добре цялата тази работа, реших да я напиша на лист хартия. Написах всяко лошо нещо как ме е научило на нещо ново или ми е помогнало по някакъв друг начин. Дори не използвах думата лош в бележката си.

Това, че момичето беше забравило за мен, без значение колко внимание й отделях и колко се стараех всичко да е изгладено, значеше само, че не се чувства добре в моето присъствие, а това е явно понеже нямахме еднакви допирни точки. Това не е лошо нещо, ами е добро, понеже осъзнах тази истина навреме, вместо да се задълбоча повече и да се нараня още повече. Вече можех да я забравя с по-голяма лекота с тази мисъл, че не си подхождаме. Че, то е толкова логично!

В училище неприятностите си ги причинявах сам – трябваше да си подредя задачите по важност по по-добър начин. Ученето беше точно една от най-важните задачи. От друга страна, щом ми беше трудно сега, това значеше, че съм на прага да надвиша познанията си в момента, значеше че това което учим е важно, значително и ще ми помогне със сигурност да си намеря по-добра работа – само да го овладея. Така се въодушевих по-силно да уча още повече от преди и да се вслушвам по-добре в думите на преподавателя.

Положителната страна на проблема със скутера може би беше с най-голяма стойност. Именно, чрез разглобяването на скутера и човъркането по карбуратора научих как е сглобена цялата тази машинка, как работи, коя тръбичка за какво е, как да разглобя и пак да го сглобя доста от частите. По-късно проблемът с изгасването на светофарите го оправих само със завъртането на едно болтче. Бях принуден да гледам куп уроци и видеота в мрежата относно сменяне на гуми на скутери и различни видове мотори – което беше ново и полезно знание в нещо, което ми е любопитно и сигурно може да ми се наложи да приложа и друг път. Съседът ми ми помагаше през цялото време, понеже учеше в техническо училище. Преди това не се познавахме така добре, но покрай скутера си говорехме доста и намерихме няколко общи теми за обсъждане. Пък и беше невероятно да срещна някой който да ми подаде ръка, когато бях в нужда, без да се познаваме особено.

Това че бях принуден да карам колело за няколко дена беше със сигурност добро. От доста време не бях спортувал, пък и беше причина да сменя едната гума на колелото, да го смажа, почистя от ръжда и изобщо да го постегна в по-приличен вид.

Проблемът с парите се оправи лесно. Получих писмо с паричните добавки, който ми се трупат за всеки час работа през почивен ден или национален празник, а аз работя предимно през такива дни. Куп хора са го казали, че парите не могат да купят щастие, та изобщо не трябваше да ги смятам за нещо влиятелно над настроението ми, още от преди.

От както този ден написах  всичко положително за лошите си случки, се научих винаги като ми се случи нещо „лошо”, веднага да му открия и нещо хубаво и положително. Като започне някой приятел да ми се оплаква от нещо, просто се опитвам да намеря положителната страна на проблема му, и да го науча на това чудесно нещо, на което се научих сам от неволята си. Също така запомнете, че каквото търсите, това и намирате – ако нагласата ви на мислене е същата като моята преди време, не се колебайте да я промените. Най-добре започнете с едно листче. Напишете всичко гадно и лошо, което ви се е случило последно време и след това го пренапишете, но погледната от светлата страна. Не след много време, това ще ви се превърне във втора природа, и просто ще забравите за негативното – ще мислите само положително и никога повече няма да сте в депресия.

реална
Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Образователни платформи в Интернет

Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.

Марк Твен

Това е един от любимите ми цитати и винаги ме подсеща за огромната разлика между училище (формалното образование) и личностното образование на човек. Всъщност формалното образование е нещо временно и с конкретна цел в определена насока, докато личностното развитие и обучение на човек продължава през целия му жизнен път. Ето защо за мен е важно всеки човек  да осъзнае това и да се развива в посоките които намира за интересни.

До тук с философията, целта на този пост е да засегна въпроса за формалната образователна система (училища и университети) и нейната несъвместимост с технологичния напредък, както и промяната в мисленето на хората. С напредъка на интернет технологиите в последното десетилетие, използването на  отворена информация става всекидневие. Неща които преди са се учили само в специализирани училища, днес са достъпни безплатно  в интернет с много повече подробности и използвайки интерактивни начини на изобразяване (видео, графики, анимации, симулации и др.). За съжаление формалната образователна система не е в състояние да възприеме толкова бързо тези нови интерактивни методи и да се адаптира към информационната епоха, в която живеем. Ето защо броят на новите интернет платформи с безплатна информация нараства експлозивно. Чрез такива платформи човек може много по-бързо да научи неща, които до момента са били достъпни само в специализирани университетски курсове. Тук искам да споделя някои от тези платформи и се надявам че английският език няма да е голям проблем.

Open Culture – Платформата съществува от 5 години и е най-голямата безплатна база с материали, връзки, видео и информация за култура и образование. Порталът е създаден и се подържа от Доктор Дан Колман.

Khan Academy – Страницата е колекция от около 2100 образователни видео-материала и 100 практични упражнения, започващи от математика и физика до финанси и история. Създател на Khan Academy е Сал Кан.

Academic Earth – Платформа за видео лекции от най-добрите американски университети.

P2PU – Отворена образователна платформа, която има за цел да дава обучение чрез безплатни интернет лекции. Джон Бритон, който до толкава е разочарован от университетското образование, че напуска университета един семестър преди да завърши, създава P2Pu, за да промени учебните принципи в университетите.

Free Science and Video Lectures Online – блог с връзки към голям брой видео лекции.

OpenCourseWare - Видео лекции от Масачузетски технологичен институт.

Open Yale - Видео лекции от Йейлския университет.

NPTEL – YouTube група за видео лекции от най-големите Индийски университети.

The Personal MBA: Master the Art of Business – списък от книги, от които човек може да научи всичко, което се преподава  в магистърската програма по бизнес администрация. Създател на програмата е Джош Кауфман, който работи като независим професор по бизнес.

Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

Алберт Айнщайн

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Отделете време за 12 неща

Ето няколко съвета от Пол Брег, относно как да разпределите времето си, че да се чувствате щастливи и успешни в живота си.

1. Отделете време за РАБОТА-
тя е цената на успеха.

2. Отделете време за МИСЛЕНЕ-
то е източник на сила.

3. Отделете време за ЗАБАВЛЕНИЕ-
то е тайната на младостта.

4. Отделете време за ЧЕТЕНЕ-
то е основата на знанието.

5. Отделете време за БОГОТВОРЕНЕ-
то е правият път на благотворението.

6. Отделете време да ПОМАГАТЕ-
и да се радвате на приятелите-
това е източник на щастие.

7. Отделете време за ЛЮБОВ-
то е единственото тайство на живота.

8. Отделете време за МЕЧТИ-
те понасят душата към звездите.

9. Отделете време за СМЯХ-
усмивката помага на трудностите в живота.

10. Отделете време за КРАСОТА-
тя е навсякъде в природата.

11. Отделете време за ЗДРАВЕТО-
то е истинско богатство,
съкровище на живота.

12. Отделете време за ПЛАНИРАНЕ-
то е тайната на възможностите да имаме време за първите 11 неща.

Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени

Обещайте си!

Ето няколко хубави пожелания от Кристиан Д. Ларсон, които биха ви преповдигнали настроението. Аз лично ще си ги принтирам и закачя някъде на видно до работното кътче.

  • обещайте си да бъдето толкова силни, че нищо да не може да наруши душевното ви равновесие
  • да говорите за здраве, щастие и благополучие с всеки, когото срещнете
  • да накарате вашите приятели да се чувстват специални и ценени
  • да гледате от слънчевата страна на всичко и да осъществите оптимизма си
  • да мислите само за най-доброто, да работите за най-доброто и да очаквате само най-доброто (тук виждам малко закона на привличане – за каквото мислите, това и ще срещате покрай себе си)
  • да бъдете точно толкова въодушевени от успеха на другите, колкото и от вашия собствен
  • да забравите грешките от миналото и да наблегнете на по-големите постижения от бъдещето
  • да имате жизнерадостно изражение по всяко време и да дарявате с усмивка всяко живо същество, което срещате
  • да отделите толкова време за самоусъвършенстване, че да нямате време да критикувате другите (това ми е любимото)
  • да бъдете твърде неограничен, за да се безпокоите; твърде благороден, за да се ядосвате; твърде силен, за да се страхувате и твърде щастлив, за да позволите присъствието на неприятности в живота ви.
Posted in За Разума | Tagged | Коментарите са изключени