Category Archives: За Разума


Опит и гъвкавост

Старостта на хората свързваме главно със зимата и смъртта. С пълната застоялост и замръзналост на създанието и съзнанието. Както тялото, така и мозъка са сковани. Но не трябва да забравяме Душата и Духа! Нима те трябва да се подчинят на тази скованост?

Зимата може да бъде и приказно красива. Такъв може да бъде и всеки стар човек, изпълнен с опит и мъдрост. Не е необходимо преклонната възраст да означава непременно и скованост, липса на желание за развитие, движение, промяна и самоусъвършенстване. Дори напротив, опита трябва да върви ръка за ръка с гъвкавостта. Имам голямата радост да познават множество хора на преклонна възраст, които са запазили гъвкавостта си и за истински пример за мъдрост и постоянно развитие на Душата. От такива хора можем да научим много. А много от тях не само, че не се пенсионират и отдават на безполезни хобита, ами дори са до сетните си дни движещи мотори в развитието на обществото. Именно такива хора осъществяват връзката между поколенията. При тях водещото начало е Душата, която дава и обича. Старите хора са способни да забравят себе си и да се отдадат напълно за света. Такива хора съществуват, защото се обръщат с усмивката на „Да“ към света и той ги оставя сред нас още дълго.

Старостта може да е гъвкава. Младостта може да е мъдра. И точно тези качества на младостта и старостта създават връзката между тях.

Снимка на Т. Сундуп.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Биографиите като учебник

Във възпитанието, образованието и личностното развитие се изтъква важността на примера; на личностния пример на хората около нас. Ценни са както положителните примери, така и грешките. От биографиите и Творчеството на нашите съграждани можем да извлечем много мъдрост, така както и от фолклора и разпространяваните устно народни истории. Прочитането на една биография е винаги огледало към собствената Душа и личното развитие и играе ролята на въодушевяващо начало, което подтиква към нови действия и стъпки към осъществяване на собствените стремежи и мечти.

Картината е на Ади Холцер и е взета от Уикипедия.

Posted in За Духа и Душата, За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Дигиталният свят и невроните

Колкото повече упражняваме мозъка си, толкова повече връзки се образуват между невроните и съответно толкова по-дълго през живота си запазваме здрава мисъл и не страдаме от деменция. Това показват много изследвания. Любопитно е, че хора, които използват мозъка си, дори да развия деменция, то вероятността да са „със всичкия си“ е доста голяма. Показано е, например, че много дейни монахини дори и на 100 годишна възраст и въпреки множество заболявания на мозъка, остават мислещи трезво, защото до последно го тренират. Тук ясно виждаме, че мозъкът може и да не е мускул, но за него важат същите „телесни“ закони, както и за мускулите. Дори физически да сме болни, то ако сме тренирани и продължаваме да тренираме, вероятността да можем пълноценно да използваме тялото си и способностите си е голяма. Любопитно е също, че хора, които живеят в двуезична среда, заболяват от деменция средно с пет години по-късно от тези, живеещи в едноезична среда. Тоест, дори да заболее мозъкът и да се разрушат доста връзки между невроните, то остават и много здрави такива и човек продължава да може да мисли трезво.

Особено важна роля играят социалните контакти. Колкото повече връзки между хората, толкова повече и между невроните в мозъка. И тук идва най-важното – това не важи при дигиталните, онлайн, връзки, защото при тях машината отменя човека в много отношения, улеснява го и това не води до образуването на толкова връзки между невроните. Подобно, макар и не толкова важно е влиянието и на другите технически улеснения, като навигационните системи. Те помагат за залиняване на естественото ориентиране при хората. Отново можем да направим паралела с мускулите. Когато използваме асансьор или ескалатор и не ги тренираме, то те залиняват. Същото е и с мозъка. И ако елката е имала малък ефект за залиняването му, то социалните онлайн мрежи имат голям.

Също така знаем, че при малките деца и подрастващите е едно от критичните времена – тогава, в течение на растежа, има много благоприятни възможности за създаването на повече връзки между невроните. Седенето през компютъра и използването на всякакви мобилни и други технически помощни средства водят до едно цялостно емоционално-телесно-умствено-Душевно-Духовно улеснение и съответно залиняване. В резултат на това и на демографското развитие в западния свят, някои изследователи предсказват още по-лошо бъдеще на обществата ни – не само повече по-стари хора, но и повече болни стари хора.

Posted in За Разума, За Тялото | Tagged , | Коментарите са изключени

Не се оплаквай от работата (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Най-често срещаните причини за оплакване са ниската заплата, гадния шеф, колегите, виновни за всички грешки, прекалената натовареност и едно по-неопределено недоволство, породено от това, че просто не харесваш това, с което се занимаваш. В повечето случаи е много малко вероятно да успееш да промениш някои от тези неща.

И ако работата ти е чак толкова непоносима може би е време да си потърсиш нова, вместо оплакването да става единствената ти тема за разговор. Интернет предлага толкова много информация по почти всяка тема, която може да ти помогне да повишиш квалификацията си, а при наличие на желание, дори да научиш чужд език. Разбира се всяка промяна е плашеща и не можеш да си сигурен, че новата работа ще е по-добра, но няма как да разбереш без да опиташ.

Другият вариант е да се опиташ да направиш сегашната си работа поне малко по-поносима. Трябва само малко въображение с помощта, на което да направиш работното си място малко по-приятно. Някъде бях чела за една жена продаваща самолетни билети, която нареждала хората в самолета по специален начин. На тези, които били усмихнати и учтиви с нея давала по-хубави места; често поставяла млади жени до привлекателни господа. Може би така е станала причина двама влюбени да се намерят, макар и никога да не е разбрала за това.
Някои неща, които могат да направят работното ти място по-приятно са снимки на любими хора или места; предмети, напомнящи ти случка, която те усмихва; листчета с вдъхновяващи мисли. Изборът е твой.
Колкото и да не ти се иска, работата е значителна част от нашето ежедневие. Не можеш да искаш след 8 кошмарни часа да се чувстваш оптимист за живота. Затова не се отказвай да търсиш това, което ти е приятно да работиш. А докато го намериш опитай се да откриеш нещо хубаво в това, което правиш в момента.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Животът е приказка (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Тя се усмихна, но не отговори. Не беше необходимо – очите й казваха всичко. Очите й винаги щяха да бъдат усмихнати и малко тъжни, защото знаеше, че животът е приказка.

Тази идея й харесваше – животът като приказка – защото обясняваше много неща. Обясняваше защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои винаги им се случват лоши неща и страдат – спящата красавица, която се убола на вретеното, най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец, Снежанка – оставена сама в гората, Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа.
Познато нали? – тъжна усмивка, която не очаква отговор.

Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.

Обаче… – възрази той – приказките винаги имат щастлив край, а в живота… май нещо не се получава.
Леко насмешлива усмивка – Ха, получава се разбира се – отвърна тя.

Стига добрите герои да са наистина добри, дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са обикновени хора. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.

Дааа, животът е приказка – усмихна се тя.

Не забравяйте приказките, които сте чели, като малки. Помнете, че те винаги имат щастлив край и не се отказвайте пред трудностите, които са просто част от приказката.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Живей сега! (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Когато знаеш, че времето ти е ограничено, започваш да използваш пълноценно всеки момент. Не бездействаш, не отлагаш, не се занимаваш с неща, които са ти неприятни. Наслаждаваш се на всеки миг.

Например, когато си на почивка или на някое ново място и не можеш да си останеш в стаята дори и да вали, защото има толкова много нови и интересни места, които да видиш, а имаш на разположение само няколко дена. Или когато имаш среща с приятел, която трае само час, а имате да си казвате толкова неща. В такива ситуации използваш всяка дадена възможност, решаваш бързо, не отказваш предложения и не прекарваш вечерите си пред телевизора вкъщи. И всичко е прекрасно и ти се иска винаги да е така и си обещаваш да е така.
Но един ден се връщаш пак към рутината и започваш отново да си въобразяваш, че имаш време. Че можеш да излезеш на разходка утре вечер. Че с тези приятели може да се видите следващата седмица. Че някой друг уикенд ще те поканят на същата хижа. Че можеш да отложиш така важния разговор за след няколко дена. Че следващата година ще организират същата инициатива и тогава вече наистина ще се включиш.

Но това е само илюзия. Защото, както тогава, така и сега времето ти е ограничено. Единствената разлика е, че тогава си знаел след колко дена ще трябва да си тръгнеш от дадено място, а сега – не. И именно затова сега трябва да се радваш на престоя си тук още повече. Защото независимо от колко време живееш в този град, все още има неоткрити малки улички и красиви градинки. Защото колкото и да си уморен след една среща с приятел ще се чувстваш по-добре, отколкото ако си останеш да си почиваш вкъщи пред телевизора. Защото някои неща, които имаш да кажеш са прекалено важни и разговорите не могат да чакат. Защото дори и след време да се включиш в подобна инициатива или в екскурзия до същото място, няма да е със същите хора и няма да е същото изживяване.

Защото „животът е твърде кратък или прекалено дълъг, за да го живеем зле.“

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мечтите на другите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Вероятно знаеш, че мечтите не винаги се сбъдват. Всъщност сбъдват се много, много рядко. Може би си се отказал да се бориш за мечтите си или просто си ги забравил с годините. Или продължаваш да мечтаеш тайно, но само от време на време и сигурно дори не вярваш, че мечтите ти могат да се сбъднат някой ден. Мечтите може да ти се струват наивни, недостатъчно сериозни за реалността, в която живеем.

Вероятно затова не вярваш и в мечтите на другите. Може би ги поглеждаш с леко пренебрежение и съжаление, заради разочарованието, което „несъмнено“ ги чака. Или пък искаш да ги предпазиш от същото това разочарование, от болката на несбъднатите мечти. Защото от тях наистина боли. Сигурно много ги обичаш и затова не им позволяваш да следват мечтите си – защото не искаш да ги видиш наранени, в един миг, когато мечтата се окаже невъзможна.

Само, че… някои мечти наистина се сбъдват (дори и „невъзможните“) и тогава забравяш болката от несбъднатите. И е по-добре да изгубиш една мечта след като си опитал и не си успял да я постигнеш, отколкото защото си послушал някой, който ти е казал, че е нереална. Затова не отнемай мечтите на другите. Те имат нужда от твоята подкрепа, за да се осмелят да ги сбъднат. Повярвай за миг заедно с тях и може би… може би мечтата ще стане реалност.

Не подхранвай наивните илюзии на хората, но и не убивай мечтите им.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Мечтите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Където и да си, каквото и да правиш, каквото и да се случва, никога, никога не забравяй мечтите си. дори да изглеждат нереални, невъзможни, неизпълними. Дори да се разпадат на прах пред очите ти. Не ги забравяй! Защото мечтите са най-ценното, което имаш. Те са безценни. Никой не може да ти ги открадне, да ги вземе. Никой не може да ги нарани или унищожи, без ти да му позволиш…

И все пак понякога губим мечтите си. Като ги сбъдваме. Или като се отказваме от тях.

Няма нищо по-хубаво от това да сбъднеш своя мечта. Но трябва да внимаваш много. Понякога действителността се различава твърде много от това, което сме си представяли. Някои мечти са по-красиви, когато си останат само мечти. Но само някои…

Никога не казвай, че си сбъднал всичките си мечти. Това означава, че си нещастен. Че си изгубил смисъла на живота си. Че няма към какво повече да се стремиш, а следователно и за какво да живееш. Че не знаеш как да мечтаеш…

Но по-лошо от това е да забравиш мечтите си. Това означава, че си слаб. Че не умееш да се бориш. Че си се предал пред трудностите на живота. Че си предал самия себе си. Детето в себе си. Че си остарял. И си изгубил пламъка в очите си. И топлината в сърцето си. И силата на волята си…

Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги! Някой беше казал, че мечтите затова са мечти, за да не се сбъдват. Има само един начин да провериш дали е бил прав – като сбъднеш своите мечти. И току виж сбъднатата мечта, превърнала се в реалност, се окаже по-красива от това, което е било във въображението ти. Затова опитай! И никога не изоставяй мечтите си!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

По-бързо и по-сигурно

Винаги съм си мислил, че най-хубавото в София е планината до нея. Ако живея и работя в София, съм сигурен, че всеки ден, когато времето го позволява, ще качвам Черни връх преди работа. Качване и слизане от Драгалевци например е напълно възможно за четири часа, тоест при ранно тръгване в шест часа е напълно възможно да се направи.

А ето, че сега разбирам за един нов „спорт“, формула 1 на планинското изкачване, както го нарича откривателя му Бенедикт Бьом (Бени). Става дума за възможно най-бързо изкачване със ски на осемхилядник, минимален престой в зоната на смъртта (височини над 7000-8000 метра, в които тялото не може да се регенерира само и постепенно умира) и спускане надолу със ските.

Скоростното изкачване е много изморително и за 24 часа понякога се губят около 10 кг, което е около два-три пъти, отколкото във формула 1. В същото време обаче е доста по-сигурно от бавното изкачване, когато човек се намира дълго в зоната на смъртта. Освен това позволява да се вземе много по-малко оборудване, храна и вода, което намалява нуждата от багаж и не изчерпва толкова много сили. Бени никога не изкачва сам, а със своя приятел Себастиан. Като добър екип си помагат взаимно да вземат правилните решения, а дори и да са грешни, то поне да не са смъртоносни. Със себе си носят вода, енергийни гелове, инжекции кортизон и виагра. Последните две за всеки случай при изтичане на кръв в белите дробове, причинено от свръхнатоварване.

Бени тренира над 20 часа седмично, като за него е важно да прави над 2000 височинни метра на тренировка. При едно бързо и стръмно изкачване това може да стане за два часа и половина до три (доста спортно), ако човек е свикнал да ходи из планините. Бени го взема обаче на бегом за половината време и дори по-бързо. В извън „спортното“ си време Бени е мениджър на спортната фирма Dynafit, в която отговаря за над 200 работници. Освен това е баща на голямо семейство. Самият Бени е едно от осем деца и е научил какво означава както свобода, така и отговорност. Знанията си от планинското изкачване за вземане на бързи и добри решения в трудни положения, предава чрез семинари.

Posted in За Духа и Душата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Пет стъпки за успеха

1. Данни –> 2. Информация –> 3. Знание –> 4. Можене –> 5. Действие –> Опит / Сбъднати Мечти / Успех

Така може да се обобщи живота ни на Земята. Не изминем ли пътя докрая, не дойдат ли и действията, то никога няма да успеем. И няма значение на коя стъпка се намираме, дали на първата или на четвъртата. Не изминем ли пътя до петата и то многократно, то нищо не се получава.

Posted in За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени