Category Archives: За Разума


Добрите новини (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

За двама родители е добра новина, че детето им е било прието в училище или университет.

За една съпруга е добра новина, че мъжът и се е прибрал жив и здрав от командировка. За една жена е добра новина, че ще стане майка. За едно дете е добра новина, че е получило отлична оценка. За един човек е добра новина, че от утре започва нова работа.

За един самотен възрастен човек е добра новина, че внуците му ще прекарат с него лятото или дори само една събота и неделя. За един баща е добра новина да научи, че жена му е родила живо и здраво дете. За един човек е добра новина това, че е откъснал първия плод от засаденото от него дърво. За едно дете е добра новина, че го пускат да излезе да играе с приятели.

За собственик на ново малко магазинче е добра новина първата продажба.

За един човек е добра новина да чуе думите „вече сте здрав”. За един приятел е добра новина, че негов познат се завръща от дълъг престой в чужбина. За едно дете е добра новина, че нарисувана от него картина ще украсява стените на училището, където учи.

Никога няма да прочетете тези новини на първа страница във вестника.

Никога няма да влязат във водещите заглавия на новинарските емисии. Но ще продължават да се случват тихо и незабелязано. На хиляди хора. Всеки ден.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Очи (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила.

Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с нес и зрели вишни. Обожавам топлите кафяви очи и имам „лошия“ навик да се влюбвам в тях. Търся цвета на зелена степ и на дълбоко море, на бистри сини езера и септемврийско небе. В сините очи можеш да потънеш и казват, че пазели от уроки. Търся цвета на зряла трева с прокрадващи се златни нишки, сребристо сиво – тъмно и топло, и гълъбово синьо търся.

Търся цветовете в очите на непознатите, с които се разминавам. А между другото… можеш ли да кажеш какъв цвят са очите на най-близките ти приятели? И на колегата от съседното бюро, с когото работиш от пет години насам? Само че без да налучкваш.

Казват, че очите са прозорец към душата на човек. Но някои прозорци остават затворени и само отразяват околния свят – като огледало – без да допускат нищо навътре или навън. Ако изразът е верен, то има много уморени и тъжни души. Затова понякога не искам да докосвам през очите душата на хората. Страх ме е какво има скрито дълбоко вътре, където дори и те не смеят да надникнат. А скритото винаги оставя след, дори и в усмихнати очи.

И търся живи очи. Очи, в които все още свети искра. Защото душата е жива и грее и светлината й, дори и бледа прониква през малките прозорчета на очите.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Лицата (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Случвало ли ти се е да се вглеждаш в лицата на хората? На случайни хора, с които се разминаваш по улицата, в автобуса, на опашката в магазина, в някое кафене или банка. Различни лица – млади или покрити със ситни бръчки, слаби или закръглени, издължени или обли. Но преди всичко – човешки лица – всяко по своему красиво и симпатично. Въпреки тъгата, умората и безразличието, които най-често се четат в тях.

Често се питам как би изглеждало някое лице, ако беше усмихнато, а не тъжно и невиждащо загледано в една точка. Ако ей сега човекът научеше, че най-съкровената му мечта се е сбъднала и на лицето му изгрееше най-голямата, най-искрена и най-сияйна усмивка, на която е способен. Или поне… една съвсем мъничка усмивчица, такава, която почти не можеш да забележиш освен ако специално не я търсиш, но когато я откриеш, знаеш, че човекът си мисли за нещо тайно и хубаво, само негово си.

Понякога това, което си представям става реалност. Хората срещат случайно някой познат и му се усмихват. Или пък получават телефонно обаждане или дори само СМС – и се усмихват. Или им хрумва някоя весела мисъл – и се усмихват. Или на MP3 плейъра им тръгва любимата им песен – и се усмихват. Или… просто се усмихват. И тогава се усмихвам и аз. И лицата и на двама ни стават по-красиви.

Моля те, не карай останалите хора да се чудят как изглежда лицето ти, когато е усмихнато – просто им се усмихни.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Ръцете (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Ръцете могат да бъдат нежни и изпълнени с обич, като майчина милувка. Изящни, като женска ръка, запалваща пожари от емоции. Силни, като бащина прегръдка. Здрави, ръце на мъж – груби и красиви едновременно. Могат да са крехки, с невъобразимо малки пръстчета, ръцете на дете. Или треперещи от старост, понесли товара на времето.

Ръцете могат да са виртуозни, ръце на пианист, превърнал нотите в мелодия. Да откраднат слънцето, да го вплетат във лист хартия, ръцете на художник. Те могат да извайват чудеса от глината, да подчинят на себе си дори дървото и метала. Могат да превърнат пустееща земя във плодородна нива. И да омесят хляб, за гладните.
Ръцете могат и животи да отнемат, ръцете на престъпник. Но могат и живот да подарят, ръцете на хирург. Ръцете могат да държат оръжие. Или да са протегнати в знак на сдобряване. Ръцете могат да събарят други на земята. Или да ти помогнат да се изправиш след като си паднал. Те могат да ти отнемат и малкото, което притежаваш. Или да бъдат щедри, да ти дадат и малкото, което имат. Могат да ти забият нож в гърба. Или да бъдат стиснати във знак на вярност и съгласие.

Ръцете могат да са сплетени в молитва. Или протегнати за помощ. Но могат и да са опора. Могат да прегръщат. Да изтрият сълзи. И да сътворят усмивка. Могат да посрещат с отворени обятия. Или да ти помахат тайно за довиждане.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

На живо (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Излез от акаунта си във Фейсбук. Затвори страницата с пощата си. Изключи мобилния си телефон. Спри радиото. Изгаси телевизора. Премахни всички онези неща, които те разсейват и отвличат вниманието ти. Така, сега вече си готов за разговор. Само ти и човекът, с когото разговаряш. Нищо друго не е важно поне през следващите минути.

Няма значение за какво ще говорите. За някакви ежедневни истории; нещо, което днес ви е направило впечатлени, а утре вече няма да помните. Или за нещо, което отдавна сте искали да си кажете, но никога не ви е оставало време, винаги е имало нещо по-важно, все не е идвал правилният момент. Е, по-правилен от това няма да стане. Или за нещо, което таите в себе си и не знаете как да го споделите; нещо, което ви тревожи; или нещо, което ви вдъхновява, но не сте сигурни дали ще звучи така вдъхновяващо и за другите.
И слушайте. Без да прекъсвате. Дори и да не сте съгласни, дори и да има какво да допълните. Без да поставяте оценки. Дори и дадена идея да ви се струва нереална, погрешна, наивна. Слушайте не само думите. Вслушайте се в тона на гласа, в движенията, в погледа. За да разчетете това, което остава скрито и недоизказано. Тъгата, радостта, нуждата от една окуражаваща дума, молбата за помощ.

Съвременните средства за комуникация могат да ти помогнат да поддържаш контакт с някой, намиращ се на другия край на света, но и да те отдалечат и разделят от най-близките ти хора. Не им позволявайте да го направят. Разговаряйте и слушайте!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Няколко цитата от Жул Рено за писателската дейност


Истинският автор на една книга е нейният издател.

Това е и причината, поради която е хубаво всеки сам да издаде книгата си. Съвременните медии го позволяват. Помощта от страна на ОМ също.

Критикът е ботаник, а човекът на изкуството – градинар.

А се казва, че именно градинарството, земеделието, са най-благородните професии. Това не е случайно. Дори ако погледнем образуването на думите и можем ясно да го видим – градинар идва от Градя, а земеделие от Земя и Дело. А дело, дейност, действие идва от Деи, Бог. Тоест земеделието е единението между Бащата Бог и Майката Земя. Това е най-висшият акт на единение на Детето, Човекът, с неговите родители – Духовният Баща и физическата Майка.

Това съвпада и с обясненията на Шмеман, един от големите православни свещеници на нашето време, в книгите си и особено в „За живота на света“. Според него Човек е гладно същество. Гладно за Бога. Но ние знаем, че е гладно и за храната, идваща от Земята. Можем да обобщим, че е гладно същество за Един-Е-Ние. Човек има, като единствено същество на Земята, свободата и задължението да Твори. А да се твори означава да се дават имена на нещата, да се наименова, да се Благославя (пояснение на думата: Благ е само един Бог, тоест Благото е най-голямото добро, Съвършеното добро, което може да се направи. А Словото е самото Творение, самият процес на Творение. Не случайно „В началото беше Словото и всичко, що стана, стана чрез Словото и нищо без него не стана“). Човек е получил Благословията от Бог, това е неговата Свобода. И трябва тази Благословия да я даде на всичко на Земята, това е неговата отговорност, в това отношение Човек е Земеделец. Човек Благославя всичко на Майката Земята и връща отбратно Благословията на Бащата Бог. Това Взаимодействие и чисто Творчество е самото действие, самото Създаване, самото Сътворение и Развитие (пояснение на думата: разВитието се случава по спирала, затова и Вия, затова и ДНК-то вие).

Излишно е да казваме, че критикът е един теоретик, който сам не може да СъзДаде, но за сметка на това много обича да си разсее безплодното семе навсякъде. Всъщност цялата ни обществена система се основава сега върху даването на оценка на труда на други. Затова и положението не е задоволителни. Усилията трябва да се впрегнат в създаване, а не в оценяване на резултатите. Има кой да оценява – Бащата Бог.

Човек влага хвалбите си, така както парите си, за да получи в бъдеще дивиденти.

Колко е вярно това и колко е грешно така да се действа! Справедливостта и отговорното поведение изискват да се хвали винаги, когато е заслужено, без задни мисли.

Стилът е да забравим всички стилове.

Или казано по друг начин – да бъдем себе си и автентични.

Никога да не пишем с дълги изречения. Хората просто предполагат, какво се казва в тях, а не ги четат

Яснотата е учтивостта на твореца.

Тези, които искат да бъдат прочетени отново, никога няма да бъдат прочетени.

Отново автентичността и да не забравяме никога, че колкото пишем за другите, толкова повече пишем и за себе си. Стремежите трябва да са винаги по вътрешен, а не по външен подтиг.

Всяко оригинално сравнение или напасване на писъка на времето е банално. Най-добре да няма такива.

Можем да кажем само, че качеството, това, което идва от дълбочината на душата, е вечно и независимо от времето и пространството. Така както и душата ни е независима от тях и се ориентира според вечността и цялостта. Но самото проявление на вечността и цялостта е винаги тук и сега, в мига и в нищото.

Да мислим означава да търсим просеки в гората.

Колко често се намираме с мислите си в тъмната гора. И колко рядко се сещаме да погледнем нагоре към Господа, към Светлината на Слънцето. И колко е прекрасно чувството на озарение и въздигане. Важно е да добавим, че най-вече със сърцето си можем да мислим и живеем пълноценно.

Малкият Човек ме интересува повече от човещината в Обществото.

Търсейки човещината в хората, ние търсим уеднаквяване и закономерности, създаваме структури, отнемаме живота. Хора сме, когато се отнасяме добре към всеки един Човек и възхваляваме всяка една малка постъпка. Постъпка идва от по стъпките. Трябва да внимаваме с тази дума и да си избираме добре стъпките, по които ходим. Най-добре е да следваме шепота на вдъхновевеното от Бога сърце и собствения си път.

И можем да завършим с универсалната мисъл за пътя и щастието по него:

Щастието е в търсенето му.

Всъщност, може да се каже че се отнасят и въобще за творческата дейност. Цитатите идва от дневника му, Журнал, който той води цели 23 години. Обявен е за една от стоте най-добри книги на 20 век от Льо Монд. Силно френско пристрастно, разбира се, което обаче не означава, че произведението не си заслужава. По-безпристрастна класация на големите книги на всички времена идва от Норвегия.

Журналът, както и някои други произведения от френски автори, можете да прочетете в оригинал от тук.

Ако се интересувате от цитати, то можете да погледнете ВикиЦитат, но имайте предвид, че всеки си има собствената истина и сляпото следване на авторитети често не води до желаното положително развитие. Световните религии, които често са основани на положителна основа, носят още по-често негативни последствия за обществото именно заради това.

Снимката е взета от Википедия.

Posted in За Разума | Tagged , , | Коментарите са изключени

Бягство (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Понякога човек има нужда да избяга просто ей така за час или два, или за ден. Да избяга от грижите и проблемите, от еднообразието на ежедневието, от сивотата на града, от до болка познатите гледки, хора, приказки. Малко презареждане на батериите. Няколко часа, в които да не мислиш за нищо. Или пък да мислиш за всичко, за което не ти остава време да мислиш в забързаните делници.

Малко да помечтаеш. Колкото да се увериш, че не си забравил как се прави и че един ден наистина ще превърнеш мечтите си в реалност. Малко да забравиш. Че когато се върнеш те очакват задължения, колкото да събереш сили да се справиш с тях. Малко да се отпуснеш. Колкото да освободиш душата си, очите си и сърцето си, за да можеш отново да видиш и усетиш истински ценните неща. Дори и онези, които понякога малко те дразнят, но без които всъщност не можеш, защото животът ти би бил празен. Малко да помълчиш. Колкото отново да започнеш да чуваш вътрешния си глас и да изслушваш хората около теб, когато имат нужда да говорят.

Всеки има нужда от подобно местенце за бягство. Не е нужно да е далечен град, просто някое тихо и красиво място, където се чувствате добре и което има способността да ви успокоява. Използвайте го от време на време, за да не изгуби магията си и да може винаги да ви дава енергията, от която се нуждаете понякога за презареждане.

Posted in За Разума | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Положително вземане на решения

Почти винаги демократични решения се вземат като се гласува „за“ или „против“. Това обаче много често не е достатъчно, за да повдигне едно истинско обсъждане, да вземе предвид гледните точки на всички и да изчисти евентуални съмнения и неясноти. Добър пример за това как „за“ или „против“ не води до решение, е дейността на ЕС, за която често е необходим консенсус на всичките 27 държави-членки.

Ето един по-положителен, шест степенен модел:
1. Предложението съвпада с моето мнение и напълно го подкрепям;
2. Имам малки съмнения, но подкрепям решението;
3. Оставям решението на другите, но го подкрепям и действам за изпълнението му
4. Имам големи съмнения за правотата на решението и съветвам другите да променят мнението си, но въпреки това приемам гласуването и действам за изпълнението му.
5. Не съм съгласен с решението и не мога да участвам в изпълнението му, но не желая да го блокирам и не преча.
6. Предложението дълбоко противоречи на разбиранията ми и затова налагам вето.

Възможности 1 и 2 се считат за „да“, 3-5 за „въздържание“ и 6 за „не“.

Posted in За Обществото, За Разума | Tagged , | Коментарите са изключени

Паралелни реалности (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Всеки живее в своя си реалност, изградена от собствените му идеи и представи за света. А те от своя страна зависят от средата, в която живее, нещата, които му се случват и не на последно място информацията, която получава.

Всички живеем долу-горе в една и съща среда. Същите разбити тротоари, същите дупки по улиците, същите сиви сгради с олющени фасади. Разбира се, има и изключения, някои хора се возят в луксозни коли, вместо в градски транспорт, и се прибират в просторно и добре обзаведено жилище, а не в стар панелен апартамент. Но дори и хората, които живеят в съвсем една и съща среда, могат да я интерпретират по различен начин. В един запустял двор, някои ще забележат разрушената ограда, а други – цъфналите полски цветя. Въпрос на гледна точка, към една и съща реалност.

С преживяванията е малко по-различно и доста по-разнообразно. Няма два човешки живота, които да се повтарят, всеки преживява различни неща по различен начин. Но и тук настройката на човек има голямо влияние. Има хора, които въпреки всички трудности и проблеми, които им се скупчват на главата, си остават все така усмихнати и оптимисти. А има и други, които макар да имат много, не умеят да го ценят и все нещо не им достига, за да са щастливи.

И накрая информацията. Ако гледаш телевизия и четеш новини, много вероятно е да останеш с усещането, че живеем в един ужасен свят, който на всичкото отгоре всеки момент ще се разпадне напълно. И макар да е вярно, че светът далеч не е идеален и лоши неща се случват, също така е вярно, че медиите представят само едната страна на медала. От другата страна, тази, която винаги остава скрита, има едни прекрасни хора, които тихо и последователно всеки ден сътворяват своите малки чудеса и правят света около себе си малко по-добър. Техният свят не е измислен или невидим. Напротив! В интернет е пълно с информация за тези хора и прекрасните им инициативи, необходимо е само да положиш малко усилия, за да я откриеш, защото за съжаление медиите (почти) никога не ти дават достъп до този различен свят. Свят, в който макар и да има трудности и проблеми, има също така и много надежда и сбъдващи се мечти. При това изобилие и свобода на информацията би било прекрасно повече хора да научат за съществуването на тази паралелна реалност. Тя би им показала, че по света няма само лоши неща и че щом други успяват, значи биха могли да успеят и те.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Цифрите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Живеем в свят, изграден от цифри и числа. Цифрите управляват времето ни, отмерват отлитащите секунди, минути, часове. Сменят дните в календара, откъсват листите с месеците му, а когато падне и последният, пак цифри преброени наобратно, извикват новата година. Цифрите в будилника ни будят сутрин, казват ни кога е време за обяд, и накрая вечер ни приспиват.

Цифрите управляват и парите ни. Съставят заплати, изваждат сметки – ток, вода, парно и т.н. Пресмятат печалби и загуби, търсят счетоводни баланси. Цифрите диктуват стоките, които ще си купим от магазина и дали изобщо ще си вземем нещо. От тях зависи и лятната ваканция, а и размерът на подаръците за рождени дни и Коледа.

С цифри мерим разстояния, творим статистика. Превърнали сме всичко в математика. Дори компютрите не може да ги има без нули и единици.

И с вечното си притеснение за цифрите, за време, за пари, за разстояния, сме забравили, че сме просто хора. Че цифрите не са най-важното. Часът няма значение, когато просто трябва да помогнеш на приятел. И когато сте заедно и на теб ти е приятно, не те е грижа, че секундите летят. И нулите в заплатата не ти купуват щастие, а само вещи, нетрайни при това. Размерът на печалбата отстъпва мъничко на заден план пред безопасността на производството и грижа за околната среда.

А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така се нуждаем.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени