Category Archives: За Разума


Вратите (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Врати. Затваряме ги и ги заключваме. Мислим си, че така пазим нещо ценно, но всъщност се опитваме да защитаваме едни ненужни вещи с една лесно преодолима преграда. Най-ценното не може да бъде поставено в стая, заключено зад врата или откраднато, ако някой разбие вратата.

Врати. Крием зад тях това, което другите не трябва да видят. Това, което не трябва да знаят за нас и което изпитваме огромна нужда да им кажем. Вратите ни изолират от околния свят. Зад тях се чувстваме сигурни и защитени от другите, но именно зад тях ставаме най-самотни и уязвими.

Забранени врати, като в приказките. Само че за разлика от приказките, където забранените врати привличат неудържимо и героят неизменно ги отваря, ние често приемаме забраните наложени от друг. Вярваме, че зад затворената врата се крие чудовище, само защото някой не е казал, че е така. И никога не я отваряме, за да открием съкровищата зад нея.

Има врати, които ни е страх дори да приближим, какво остава пък да ги отворим. Страх ни е какво ще открием зад тях – дракон или принцеса; или просто стаята ще се окаже празна. Страх ни е, че зад вратата може да няма нищо или че ако влезем в стаята, няма да можем никога да излезем от нея. Колебаем се и чакаме да съберем смелост да протегнем ръка към бравата. Но понякога от дългото чакане златните съкровища вътре губят блясъка си, а принцесите се превръщат във вещици.

Има врати, които се оказват заключени. Можем да се ядосваме и да опитаме да разбием вратата, но дори и да успеем, това, което намерим вътре няма да ни хареса. Заради хилядите дървени трески, забили се в него при опитите ни да влезем насила. Затова е по-добре просто да потърсим ключ за затворената врата. Ключ не се купува. Може само да се спечели – с време, с усилия, с работа, с желание и постоянство. Винаги получаваме ключа за дадена стая, едва когато сме готови да влезем в нея.

Има врати, които не можем и не искаме да затворим. Оставяме ги открехнати с надежда някой друг да влезе през тях. И понякога той наистина влиза. Друг път обаче затръшва оставената от нас врата и ние забравяме, че ключът за нея всъщност още е в нас. Забравяме, че можем да си отворим и да излезем; стоим вътре и се налага някой да влезе през прозореца и да ни измъкне.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Пътища (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Казват, че животът е път. Но пътища има много и различни.

Понякога е широка магистрала през равнината. Права и сякаш безкрайна, постепенно стесняваща се в една малка точка, слята в хоризонта – там, където е нашата цел. Многобройните платна позволяват развиването на високи скорости, пейзажът наоколо се размазва и съсредоточени в своята цел не забелязваме нищо около нас. А колкото повече се приближаваме към целта, толкова повече тя се отдалечава от нас и понякога остава завинаги скрита в недостижимия хоризонт.

Дори и магистралите обаче понякога минават през тунели. А тунелите са тъмни и страшни, особено когато са много дълги и ни се струва, че не виждаме светлината в края им. В такива моменти е важно да не забравяме, че имаме фарове, че винаги има нещо вътре в нас, което може да ни даде светлина и да ни позволи да продължим напред.

Магистралите минават и по мостове, издигнати десетки метри над огромни пропасти. Но свикнали с високите скорости, хич не ни се иска да намалим. Имаме цел, до която трябва да стигнем и колкото по-бързо, толкова по-добре, ако може дори сега, веднага. А точно сега трябва да внимаваме най-много. Понякога дори една съвсем малка грешка, дребно недоглеждане или отклонение на вниманието за секунда е способно да ни запрати на дъното на най-дълбоката пропаст.

Случва се пътят ни да минава през планината с безброй завои наляво, надясно, пак наляво и пак на дясно. Всички завои си приличат, дърветата наоколо са еднакви и ни се струва, че вече много пъти сме минавали от тук. Завоите сякаш никога няма да имат край, но ние упорито продължаваме да вярваме, че ни остава още малко, че – ето, след следващия може би се крие нашата цел.

Понякога завоите ни водят нагоре и стигайки върха за секунда ни разкриват през една малка пролука сред клоните и листата, една спираща дъха гледка. След това неминуемо следва спускане надолу. По инерция, с непрекъснато нарастваща скорост. А на нас така ни се иска да останем още малко там горе, където е така хубаво. Но не можем и единственото, което ни остава е да разчитаме на спирачките и бързите си реакции, за да не излетим от някой завой. Важно е да стигне долу живи и здрави, за да започнем поредното изкачване, което може би ще ни разкрие още по-красиви неща.

Започваме да оценяваме дори и еднолентовите планински пътища, едва когато се озовем на горска пътека. Неравна е и често ни се налага да си проправяме път сред най-различни препятствия, като тръни и гъсто преплетени клони. Катерим камъни, спускаме се в долчинки, прескачаме малки поточета. На места пътеката е едва забележима, лесно е да се изгубим. Тогава можем доста да се лутаме сред дърветата, в гората бързо се губи представа за време, пространство, цели. Важно е да не се паникьосваме и да продължим да вървим, следвайки собствената си звезда, търсейки и създавайки своя собствена пътека. Защото именно тя накрая ще ни отведе до вълшебни места, за които дори не сме и мечтали.

Казват, че на най-важните кръстовища в живота ни няма пътни знаци. Решението накъде да тръгнем зависи само от нас. Няма пътни карти, нито GPS, който да ни отведе до зададена крайна цел. Можем да питаме другите за пътя, но няма как да сме сигурни, че те го знаят. Можем да караме след някого, но е много вероятно той да пътува за другаде и да стигнем не там, където желаем.

По пътищата на живота също си има правила за движение. Има граници, които не трябва да преминаваме, също както непрекъснатата линия между две платна. Има забранени улици и места, забранени за паркиране, въпреки че понякога имаме огромна нужда да спрем тъкмо там само за 5мин. Има знаци стоп и червени светофари, които ни дават малко време за размисъл, за да станем наистина готови да продължим напред. Има улици без изход, които обаче трябва да извървим, за да научим някакъв важен урок, който ще ни върне на правилния път.Има еднопосочни улици, където обратните завои са забранени или направо невъзможни, защото миналото не може да се върне или поправи. Има моменти, в които ни се струва, че всичко и всички са срещу нас, сякаш без да искаме сме навлезли в насрещното. Или моменти, в които сякаш непрекъснато се въртим на едно място, като че ли попаднали в едно кошмарно кръгово, от което няма излизане.

В живота, както и на пътя е важно да уважаваме хората около нас, за да стигнем в крайна сметка всички до своята цел, живи и здрави. Без непозволени изпреварвания, с помощта на връзки, познати и роднини. Без отнемане на предимство, чрез подкупи и лъжи. Без преминаване на жълто в сивата икономика. Без превишена скорост на скъпи коли, купени със скрити доходи. Без засичане по завоите, защото всеки има право да следва собствения си път.

По пътя спътниците често се променят. От някоя пресечка току изниква някой и ни маха да го качим на стоп, а дали ще спрем да го вземем или не, зависи само от нас. Някои остават за кратко, други могат да се возят с нас с години. Не си тръгват, докато не решим да ги изгоним от колата или докато не стигнат до място, където пътят им се отделя от нашия и трябва да продължат нататък сами. Понякога спътниците ни дават ценни инструкции за правилната посока, помагат ни да се приближим до целта или ни предупреждават за опасни завои по пътя. Друг път заради тях се губим, поемайки по погрешно разклонение. Но спътниците винаги са необходими. За да има кой да ни смени за малко зад волана, когато имаме нужда. За да има кой да ни държи будни, когато се изморим. За да има с кого да пеем малко фалшиво усилената до дупка любима песен.

И накрая, но може би едно от най-важните неща – всеки трябва да бъде водач, а не пасивен пътник, който само чака друг да го отведе там, за където е тръгнал.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Безплатно Образование с Coursera

В ОМ все по-често говорим за образованието и колко важно е то да бъде достъпно за всички. От друга страна е също толкова важно знанията да бъдат предложени по-най подходящия начин така че да мотивират учащия с удоволствие да се занимава с това. За да се получи този желан ефект трябва да се иползват всички съременни визуални и комуникационни технологии и процесът да е придружен с много практични упражнения. Така учащият има възможността още от начало да се сблъска с реалните проблеми и да изгради подход към търсене на решения. Това позволява и много по добро разбиране на изучавания материал както и трайното му запомняне. Към постигане на това се стреми Дафни Колер, която е професор по Информатика в университета в Станфорд, чрез създаването на онлайн платформата Coursera за безплатни университетски курсове във всички дисциплини. Основната цел на фирмата, създала платформата, е да предложи безплатно качествено образование за всички по света за разлика от традиционното платено обучение в университетите. В момента платформата предлага 121 курса от 16 от най-добрите университети в света. Още по-интересни са педагогическите принципи, върху които е изградена платформата, така че обучението да бъде максимално ефективно. Според последни проучвания онлайн обучението е точно толкова ефективно колкото и традиционното преподаване лице в лице. Писането на домашни и решаването на тестове не трябва да се прави заради оценки, а за да се поддържа мотивацията на студента, както и да се подобри усвояването на материала чрез използване на интерактивни средства. Домашните трябва да са кратки и да целят по-добро разбиране на основните знания, а не да отблъскват учащия като му показват колко труден е материалът. Оценяването на домашните става бързо и допринася за разбирането на допуснати грешки. Използват се различни принципи за даване на отговори – от взаимно оценяване между учащи до използване на статистически системи, които да преценят правилният отговор на основата на максимален брой еднакви отговори. Не на последно място се стимулира практическото прилагане на знанията във вид на виртуални лабораторни упражнения или чрез формиране на групи от учащи, които да се събират заедно и да обсъждат задачи от домашните. Към всеки курс има форуми в които може да се обсъждат различни теми от курса, а дори има и групи разделени по език или географска област. Аз се регистирах за курсa за Въведение в Финансите  и с изненада видях, че има секция на български където се обсъждат домашните и facebook група към нея. Ето и видеото, от което разбрах за платформата:

TedTalk на Дафни Колер по същата тема:

Posted in За Обществото, За Разума | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Достатъчно добър (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Не е необходимо да си перфектен. Не е нужно да си най-добър във всичко. Дори не е нужно да си сред най-добрите.

Не е необходимо да вършиш всяко нещо идеално през цялото време. Няма нужда да си винаги усмихнат, ведър и спокоен, с перфектна прическа или хубави дрехи. И не всичко покрай теб трябва да е винаги в изряден порядък. От време на време можеш да си позволиш за кратко да си слаб, да си изморен, да си тъжен или леко нервен. Но само малко и за кратко. Можеш да отложиш някоя задачка; да оставиш 1-2 неизмити чинии, пернати на дивана дрехи или неоправено легло. Просто малко така да зарежеш всичко и да забравиш всички досадни задължения. За един час, или за една вечер. Да презаредиш батериите, защото всеки има нужда от това понякога.

И след като не е необходимо да си перфектен, то това не е нужно и на хората около теб. Понякога се стараят, но просто не им се получава. Няма нужда да са идеални и да вършат всичко както трябва, да не изпускат дори и един детайл, който понякога дори не е чак толкова важен. Благодари им за това, че все пак се стараят, за това, че са достатъчно добри. И нека сме по-търпеливи към околните, защото със сигурност и ние понякога изпитваме тяхното търпение със своите действия, думи или настроения.

Не е необходимо да бъдеш перфектен, само достатъчно добър. А всеки е достатъчно добър.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Заедност (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Понякога човек има нужда да е сам. Но…

Залезът е по-красив, когато някой държи ръката ти и няма нужда от думи. Прасковите са по-ароматни, когато подаваш половинката на друг. Вечерята е по-приятна, когато не говориш с телевизора, а разказваш на човека до теб как е минал денят ти. Утрините са по-усмихнати, когато някой ти казва „добро утро”. Яденето е по-вкусно, когато го приготвяш не само за себе си. Торбите са по-леки, когато двама хванат по една дръжка. Настинките минават по-бързо, когато има кой да ти приготви чай. Ставаш по-лесно след като си паднал, когато има кой да ти подаде ръка. Разходките са по-приятни, когато са с някой до теб. Откриването на нови места е по-интересно, когато има с кого да се изгубиш, за да намериш после отново правилния път. Усмивките са по-истински, когато има на кого да ги подариш.

За една прегръдка са нужни двама. За една целувка – също.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Съединение (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

„Съединението прави силата“. Но само по себе си съединението не е достатъчно, или поне е нужно нещо повече то физическо съединение. Като например…

Разбиране. Необходимо е всяка една от страните да се стреми да разбира другата. Да разбира нейната същност, нужди и желания, начин на мислене, мотиви, реакции. Да може да се постави на нейно място и да помни, че винаги съществува още една гледна точка и тя не е непременно по-добра или по-лоша, а просто по-различна.

Приемане. Всяка страна трябва да приема другата, такава, каквато е, без да се стреми да я направи същата, като себе си. Да я приема с всичките й незначителни дефекти и необясними странности и да бъде толерантна към тяхната проява. Има някои черти във всяка от страните, които не могат да бъдат логично обяснени и които понякога малко дразнят; но те просто са си такива и не трябва да бъдат променяни, защото това ще означава да промениш самата същност на нещата, а тогава те вече няма да са себе си.

Обща цел. Ако всяка от двете страни иска най-доброто за себе си, най-вероятно ще се получи конфликт и няма да излезе нищо. Затова целта трябва да е обща, да е най-доброто за единството, което представляват двете страни, макар и да не е идеална за всяка една от тях по отделно.

Съединението не означава непременно уеднаквяване на обединените страни и превръщането им в едно цяло. То може да бъде постигнато и чрез запазване на индивидуалните им особености, но в условия на взаимно уважение, разбиране, приемане и използване на силните черти на всеки за постигане на най-доброто за цялото.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Безкомпромисно (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта.

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с „достатъчно добро“ трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е „достатъчно добър“ с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Благодарност (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Не знам кога последно си изпитвал чувство на благодарност. Не към определен човек, а просто така… заради всичко, което имаш. Благодарност за това, че си жив и дишаш.

Благодарност за това, че можеш да видиш прекрасните цветове на пролетта, да чуеш дъждовните капки, да усетиш свежия полъх на вятъра, да докоснеш с ръка лицето на човек, на който държиш.
Благодарност за всичко, което ти е поднесла съдбата – и хубавото, и не чак дотам хубавото – защото без него нямаше да си това, което си. Благодарност за всичко, което си имал възможност да постигнеш – сам, благодарение на собствените си усилия и мъничка доза късмет.

Благодарност за всичко около теб – хората (и близките и непознатите, усмихнатите и намръщените), пространствата (красивите и не чак толкова красиви; в своята необятност и в най-дребния детайл на стръкчето трева и гънката на пердето), времето (с внезапната си променливост и склонност да изтича бързо и да оставя следи от спомени).

Благодарност за това, че си тук и сега без да ти трябва нищо повече.

Трудно уловимо чувство, много крехко и кратко. Като нещата, които имаме, но не ценим достатъчно, а е нужен само един миг да ги изгубим. Благодари за тях и бъди щастлив.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Преображението и шестицата

Свали аудио.

За триединството на седмицата в 3*7*37=777 е писано много. Днес ще заменим тройката с шестица, за да открием свойството на шестицата да се преобразува и да се преобразява. Та на колко ли е равно 6*7*67 ? На 2814. Число, което още на пръв поглед изглежда обещаващо. Какво са 28 и 14 ? Четири календарни седмици и две календарни седмици. Тези числа имат връзка с Луната – 28 дни е времето от пълнолуние до пълнолуние, а 14 дни е времето от пълнолуние до новолуние. От нумерологична гледна точка 2814 дава отново 6 (2+8+1+4=15, 1+5=6). Сборът на 28 и 14 е 42, а 2814 се дели точно на 42. Какво се крие в 42 ? В 42 е ключът към загадката на шестицата. 2814=42*67, а така също 2814=402*7. Връзката между 42 и 402 е начало на любпопитна зависимост.

        42=6*7
      402=6*67
    4002=6*667
  40002=6*6667
400002=6*66667

Всеки ще забележи, че с добавяне на всяка нова шестица, в произведението се появява по една нула. Колкото нови шестици, толкова нови нули, и така до безкрай. В този пример шестицата се преобразува в нули. 4 и 2 остават непокътнати като стожери отпред и отзад, а помежду им изникват все повече нули, преобразувани шестици. Това не е единствен случай. Да разгледаме това свойство при свещеното в будизма число 108 (на него ще се спрем в отделна статия).

        108=6*18
      1008=6*168
    10008=6*1668
  100008=6*16668
1000008=6*166668

Тук примерът е още по съвършен – и от двете страни на равенството отпред и отзад неизменните стожери са 1 и 8. А между тях с всяка новопоявила се шестица от едната страна, се появява и нова нула от другата страна. Колкото общо шестици от едната страна, толкова нули от другата. 1 и 8 остават константи, всичко друго са шестици и преобразувани в нули шестици. Красота! Човек се изпълва с благодарност към величието на Твореца и творението, когато открие такова математическо откровение.

А шестицата умее и да се запазва в произведението, но тук и трябва съчетанието със седмиците. Бог сътворил всичко за шест дни, а на седмия си починал. Човекът бил сътворен на шестия ден като връхна точка в библейското сътворение. Но да видим как шестиците се съхраняват в съчетание със седмици, така както творението е съхранено и до днес.

        7*7=49
      7*67=469
    7*667=4669
  7*6667=46669
7*66667=466669

И обратното – дори седмицата може да се преобразува в шестица.

        6*2=12
      6*27=162
    6*277=1662
  6*2777=16662
6*27777=166662

Шестицата е благодатно за уможение число, за да покажем какви способности още притежава, ще извикаме на помощ отново числото 108:

        6*18=108
      66*18=1188
    666*18=11988
  6666*18=119988
66666*18=1199988

По подобен начин шестицата умее и сама да си прокара пътя, така както реката си го проправя – ето един красив пример:

          37*6=222
        37*66=2442
      37*666=24642
    37*6666=246642
  37*66666=2466642
37*666666=24666642

Такива примери, под формата на пирамиди, има много. Както видяхме способностите на шестицата да се преобразува и преобразява са разнообразни. Затова аз говоря за преображение на шестицата. Знаете ли, че празникът Преображение е именно на шесто число. Най-много празници в годината има именно на шесто число:

6 януари – Богоявление (Йордановден)
6 май – Гергьовден
6 август – Преображение
6 септември – Съединение
6 декември – Никулден

Ако погледнете в православния календар, ще видите, че църковните празници, свързани конкретно с нашия Господ Иисус Христос са именно шест:

Рождение-Сретение-Богоявление-Преображение-Възкресение-Възнесение

Давам ги в хронологичен ред, така както са се случили преди ок. 2 хилядолетия. Зад всяко от горните слова се крие едно велико стъпало в развитието на всеки един човек. А забелязахте ли, че всичките слова завършват на думата НИЕ. Така е и при четирите празника, свързани с Пресветата Богородица – Майка Мария:

Рождение-Въведение-Благовещение-Успение

Така е и в словата на СътвореНИЕ и ЕдинеНИЕ

НИЕ, НИЕ, НИЕ ….

 

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Помощта (Животът е приказка)

Това е част от книгата на Роси Стоянова „Животът е приказка„.

Обичам да помагам на хората. С дума, казана на място. С правилно зададен въпрос. С това, че просто съм до тях и търпеливо слушам. С домашните в училище, с копие на лекциите от университета, с писане на курсови работи „в екип”. С подсказване на изпити, с 10лв на заем. Дори блогът ми възникна с идеята да помогна на хората да се усмихват малко повече.

Някои хора се възползват от помощта. Изискват все повече без дори едно „благодаря”. Отне ми много време докато го разбера, а после малко болеше. Сега обикновено успявам да разпозная такива хора по-навреме.
Въпреки тях не се отказах да продължавам да помагам. Има и такива, които го оценяват. Някои мълчаливо, други с едно искрено „благодаря”, трети – като са до теб, когато ти имаш нужда от помощ. Приятно е да чуеш „благодаря”, не отричам, но удовлетворението идва просто от това, че си помогнал.

Винаги обаче ми е била трудна обратната позиция – да получавам помощ. Трудно ми е понякога да помоля за съвсем дребни неща, а колкото по-големи са – толкова по-зле. Отказвала съм помощ, за да докажа на другите и на себе си, че мога да се справя сама. Всъщност може би най-трудното е да признаеш пред себе си , че имаш нужда от помощ.

По-късно разбрах, че макар и да има неща, с които трябва да се справиш сам, няма нищо лошо в това да получиш малко помощ в труден момент, особено ако тя идва от някой искрено загрижен за теб. Отказвайки нечия помощ, ти му пречиш, отнемаш му възможността да направи нещо добро. А приемайки помощта му с благодарност, му позволяваш да извърши едно добро дело, да се почувства ценен и удовлетворен. Така, както се чувстваш ти, помагайки на другите.

Помагай без да очакваш нищо в замяна. И приемай чуждата помощ с благодарност.

Posted in За Разума | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени