Category Archives: За Природата


Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Приятели на Земята – Саравак, Малайзия

Статия: Приятели на Земята – Саравак, Малайзия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за борбата им за спасяване на тропическите гори на Саравак.”

От 1986 офисът в Саравак на Сахабат Алам Малайзия (Sahabat Alam Malaysia – SAM – Приятели на Земята, Малайзия) помага на местните жители на Саравак в отчаяната им борба срещу изсичането на горите в провинцията. През 1983г. изсичането на горите продължава със скорост 75 акра на час, а Саравак е източник на 39% от дървесината, която Малайзия изнася (50% от общия износ на дървесина по света). Изсичането на горите систематично унищожава културата и поминъка на местните жители, включително народите Келабит, Каян и Пенан.

В продължение на много години Офисът на SAM в Саравак се ръководи от Харисън Нгау, член на племето Каян, и помага на местните общности да се справят с проблемите, предизвикани от обезлесяването: замърсяване, почвена ерозия, намаляване на плодородието, унищожаване на горските ресурси. Но през 1987г., когато вижда, че писмата и петициите до правителството, за чието изготвяне Нгау е помогнал, не дават резултат, племето Панан започва да блокира пътищата и лагерите на дървосекачите, като по този начин до голяма степен спира изсичането.

През юни 1987 SAM Саравак изпраща делегация от местни водачи в Куала Лумпур за преговори с правителството. Макар че преговорите не дават резултат, пътуването и блокадите привличат обществено внимание както в Малайзия, така и по света. По-късно същата година Нгау и десетки коренни жители са арестувани, а блокадите са премахнати пт полицията. Няколко месе по-късно обаче започва тяхното възстановяване и този път блокадите засягат основно дейността на компанията, собственост на тогавашния министър на околната среда и туризма. Нгау напуска SAM през 1996.

SAM Саравак получава пълната подкрепа на централния офис на SAM в Пенанг. SAM е основана през 1978 от С. Мохамед Идрис, бизнесмен, който е създател и на влиятелната Потребителска асоциация на Пенанг (1969), Мрежа за околна среда на жителите на Азия и Тихия океан (APPEN-1983) и информационна агенция Мрежа на третия свят (1984).  Други проблеми, върху които работи SAM, включват изчерпване на ресурсите, загуба на местни сортове семена, прекомерна употреба на пестициди и замърсяване на почвите. Организацията редовно публикува новини и информация. SAM е създател и на концепцията за издаване на доклади за състоянието на околната среда, като първият подобен доклад за състоянието на околната среда в Малайзия е публикуван през 1983г.

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Колко ли звездици греят

Колко ли звездици греят,
щом дошла е нощ навън,
колко птици чудно пеят,
щом са станали от сън?
Бог създаде ги безброй
и за всички мисли Той,
и за всички тях милее,
и във всички Той живее.

Колко ли пчели събират
от цветята вкусен мед,
колко мравки се не спират,
за да чистят те навред?
Бог създаде ги безброй
и за всички мисли Той,
и за всички тях милее,
и във всички Той живее.

Колко ли дечица сеят
по Земята любовта,
колко хора ли копнеят
за доброто по света?
Бог създаде ни безброй
и за всички мисли Той,
и за всички нас милее,
и във всички Той живее.

Вдъхновено от немската детска песен „Weißt du wieviel Sternlein stehen“

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 1.12.2014

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Аз и Сю сме много щастливи да бъдем сред вас днес и изключително благодарни за тази награда. Приемам я от името на цялото движение за борба с климатичните промени и най вече от името на моите колеги от 350.org, работещи в 188 страни по света и опитващи се да ограничат щетите, които глобалното затопляне нанася на нашата планета. Толкова съм благодарен, не само на Фондацията за цялостен житейски принос, но и на останалите носители на наградата за начина, по който тяхната дейност допринася за развитието на човешките права и човешкия потенциал. Като американец, позволете ми да изкажа специални благодарности на г-н Сноудън, чиято смелост помогна на всички нас да разберем по-добре силите, действащи в страната ми.

Срещаме се днес, в края на най-горещата година от много векове насам. През 2014г. бяха регистрирани най-високите температури, достигани някога в северния Тих океан. Това е и годината, през която с огромно съжаление осъзнахме, че топенето на ледената обвивка на западна Антарктика вече е необратимо. Преди 25г., когато написах първата книга за тази криза с климата, все още не можехме да предвидим размера на тези щети. Учените са консервативни и случващото се надминава многократно прогнозите им. Всеки океан, включително и този под прозорците ни, днес е с 30% по-киселинен отколкото преди едно поколение. Всеки континент е засегнат от суша и наводнения в невиждани мащаби. Всеки научен съвет се опитва да ни убеди все по-отчаяно в необходимостта от незабавни действия. Сред документите за тази церемония ще намерите и скорошна публикация на Американската асоциация за развитие на науката, която отново излага тревожните, но напълно достоверни факти за климатичните промени.

И въпреки това не виждаме почти никакви действия. След една година световните лидери ще се срещнат още веднъж в Париж, за да се опитат да постигнат споразумение – това ще е просто повторение на срещата, която се проведе преди пет години в Копенхаген и завърши с пълен провал. И до днес компаниите, добиващи въглища и нефт си остават достатъчно силни, за да блокират важни действия в повечето държави, включително в САЩ, които са най-големият източник на въглерод на вече прегряващата ни планета.

Ние в движението за борба с климатичните промени отдавна сме осъзнали, че потока от пари, извиращи от търговията с горива и служещи за купуване на политици и разпространение на невярна информация, може да бъде спрян само ако използваме една друга валута – валутата на обществените движения. Страстта, духа, творчеството. Понякога цената, която трябва да платим включва и човешки животи или години, прекарани в затвора. Но на фона на лошата прогноза за времето има и добри новини: по света се надига едно ново движение. В края на септември 400 000 души изпълниха улиците, за да поискат от ООН да предприеме действия спрямо климатичните промени. Това е най-голямата демострация в САЩ през последните години и тя бе подкрепена от протестиращи в 2600 други градове по света. Първият наистина глобален проблем на човечеството получава в отговор първото наистина глобално гражданско движение.

И то започва да дава резултати. Вечерта след демострацията наследниците на Рокфелер обявиха, че изтеглят инвестициите си в компании, добиващи или търгуващи с горива. Правейки това, те се присъединиха към институции като Станфордския университет и църквата в Швеция (надяваме се, че скоро сред тях ще бъдат и град Стокхолм, както и много други в тази „зелена” държава. Точно както и преди 30 години, когато на дневен ред беше въпроса с апартейда в Южна Африка, така и днес хората по света се обединяват и оттеглят средствата си от компании, които просто отказват да променят практиките си. Тези компании – Exxon, Shell, Chevron, Gazprom, China Coal, BP, и всички останали – притежават общо много повече въглерод, отколкото може да бъде изгорен безопасно според учените. И въпреки това тези компании убеждават банките и други заинтересовани страни, че ще добият тези въглища, петрол и газ и ще го използват. Ако изпълнят тези свои планове, не е тайна как ще приключи всичко: със загиването на планетата ни.

Трябва да се борим срещу това, мирно, но твърдо. Трябва да изграждаме зелени градове. Подобно на много други хора и аз посетих зеленият квартал на Стокхолм – Hammarby Sjostad. Той е модел на това как ще изглежда бъдещето – привлекателно и екологично. Но колкото и да е красива тази идея, не можем да правим стъпка напред и друга – назад. В този град например продължава развитието на планове за строеж на магистрала, Forbifart Stockholm; запитайте се дали това е наследството, което трябва да оставите на планетата след няколко десетилетия, или може би общественият транспорт и споделените пътувания, към които се стреми Хелзинки, са една по-добра алтернатива.

Задайте си и други болезнени въпроси относно извличането на максимални печалби от настоящата ситуация: ако Ватенфал, например, продаде дела си в немските лигнитни мини, няма съмнение, че въглищата ще бъдат добити и използвани. А нима наистина отговорното поведение в случая – особено за една страна, забогатяла отчасти благодарение на твърдите си горива – не е да направи една малка икономическа жертва, като остави въглищата заровени в земята, където не могат да нанесат щети? Нима това е чак толкова по-различно от онова, което поискахме от бразилците що се отнася до амазонските гори?

Градовете и властите в Швеция наистина трябва да последват примера на църквата в страната и да оттеглят инвестициите си от компании, занимаващи се с добив на горива: просто трябва да победим силите, които желаят да предотвратят предприемането на действия срещу климатичните промени, само за да могат да трупат печалби още едно-две десетилетия. Няма как да избегнеш тази борба: ако инвестираш в компании, добиващи горива, значи печелиш от унищожаването на земята. Това е определението за мръсни пари. Тези, които инвестират в компании, добиващи горива все едно се обзалагат, че светът няма да направи нищо, за да се бори с климатичните промени. Подобен облог е неморален.

А също така и неразумен, защото гражданското общество наистина действа. Спомням си как по-рано тази есен нашите колеги от 350.org от застрашените острови в Тихия океан поеха със своите традиционни канута към най-голямото пристанище за търговия с въглища в света, Нюкясъл, Австралия, и използваха лодките си, за да блокират движението на огромни кораби. Мотото им беше „Ние не потъваме, ние се борим”. Спомням си и как животновъди и коренни жители на Америка образуваха безпрецедентно обединение на каубои и индианци, за да блокират тръбопровода Кейстоун, който трябва да транспортира петрол от катранените пясъци на Канада. Стояхме редом до активисти от Андите, губещи ледниците, от които получават питейна вода, бяхме и заедно с активисти от Бангладеш, свидетели на покачването на морското равнище в бенгалския залив. Поучихме се от африкански лидери като Дезмонд Туту, който наскоро нарече климатичните промени „най-голямото предизвикателство пред човешките права в наше време”, и от лидерите на племето Сами, чиито традиционен начин на живот бива унищожаван от безумните студове, обхванали страната им. Борим се заедно с жителите на Делхи, Пекин и други задушени от смог градове по света, защото знаем, че техните деца умират заради същите тези горива, които заплашват живота на цялата планета.

Глобалното затопляне е изпитание за всички нас – най-голямото изпитание на нашия живот. То е проверка и на тезата, че големият мозък на хората е нещо полезно. Очевидно същият този мозък може да ни донесе сериозни проблеми, но може би все пак той е свързан и с едно голямо сърце, което ще успее да ни измъкне от проблемите. Не мога да ви обещая, че ще спечелим тази борба. Чакахме твърде дълго, за да се включим в нея и нещата никак не изглеждат розови. Но мога да ви обещая, че всяко кътче на света ще се включи в тази борба и ще даде всичко от себе си. Благодаря ви много за тази награда, която ще помогне още повече хора да научат за нашата борба.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

С Витоша всеки ден

С Витоша пред очите,
тъй започва всеки ден,
огрята от лъчите,
тя въздига се пред мен.

С Витоша във сърцето,
тъй протича всеки ден,
тя туй е, от което
аз съм вечно вдъхновен.

С Витоша над главата,
тъй завършва всеки ден,
поглеждам планината
и оставам възхитен.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Дунавът голям

Дунавът голям
спокойно си тече,
видиш ли го сам
и теб ще привлече.

Ще те привлече
със свойта красота,
Дунавът тече
и слави го света.

Славя го и аз,
красив е той и тих,
пиша в този час
за него чуден стих.

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени

Есен е

Есен е, тихи дъждове
мият плодородна почва,
на чудно вкусни плодове
днес беритбата започва.

Есен е, шарени листа
летят и сипят се навред
и в цялата си красота
менят се цветове подред.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Бирсел Лемке – част 2

Реч на Бирсел Лемке при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Огромните екологични щети, нанасяни от златодобивните компании с техните гигантски хвостохранилища с цианид, бяха демонстрирани от инцидентите в Британска Гвияна през 1995г. или в Бая Маре, Румъния през февруари тази година, при които стените на хвостохранилищата поддадоха и стотици хиляди кубични метри отровен цианид се вляха в реките, унищожавайки всички форми на живот в тях. Не случайно World watch Institute във Вашингтон посочи добива на злато за един от най-големите замърсители.

След сравнително кратък период на експлоатация (в повечето случаи 6 – 8 години) златодобивните компании изоставят мините, оставяйки след себе си лунен пейзаж и купища тежки метали и пълни с цианид езера. Никой изобщо и не помисля за възстановяване или рекултивиране на мините. „Това няма възвръщаемост на инвестициите”, казват компаниите. И твърде често местната общност плаща за нанесените екологични щети. Не е трудно да се досети човек, че тези щети струват много повече от икономическите ползи от добива на злато. Чували ли сте някога за страна, забогатяла от добив на злато? Със сигурност не, дори и да се опитват да ви пробутват подобни истории.

Когато в началото на 90-те години международни компании обявиха, че смятат да превърнат Турция в един от най-големите производители на злато и да изградят невероятните 560 златни мини, 72 от които по крайбрежието на Егейско море, между Троя и Пергамон, ние се противопоставихме на тези планове. Беше немислимо как един регион, като митологичните планини Ида, регион, наричан Маслинената ривиера и Брега на светлината, регион, пазещ историите на Омир и Аристотел, един богат на история и заслужаващ защита регион, със своите термални извори, маслинови дървета и развит туризъм, може да бъде оставен на милостта на добивните компании.

Движението за съпротива от залива в Ердемит превърна в свой девиз израза „Маслините са нашето злато”. В Пергамон пък приеха за свое мото надписа на входа на древната болница в Асклепион – „Смъртта няма да влиза тук”. И просто казахме HAYIR! (не!) на проектите, знаейки, че борбата срещу златото няма да е лесна.

Но бе създадено едно национално движение, което се противопостави на добива на злато с остроумие и чувство за хумор, с висок дух и оригинални идеи, използвайки митологията и древната анадолска култура. Това движение бе подкрепяно от местните хора и от кметовете, независимо от политическа им принадлежност, от учените, от международни НПО, от политиците, от турските и чуждестранните медии, от съдебната система.

Нека ви дам няколко примера: един кмет искаше да застрахова общината срещу непосредствените заплахи от добива на злато чрез цианид. Застрахователната компания отказа да сключи застраховка, твърдейки, че щети със сигурност ще има и затова тя няма как да предложи покритие.

В следствие на това няколко от „13те кмета от залива Едремит” поискаха убежище в Германия за своите 300 000 жители, въз основа на факта, че проектите за добив на злато на европейските компании ще унищожат естествения поминък на местните хора. Тази кампания бе посрещната с положителни отзиви от пресата и почти веднага превърна проблема в международен.

Освен това през май 1993г. организирахме символична среща между гръцки и турски кораб в открито море. На борда на корабите имаше деца, жители и кемтове на гръцкия остров Лесбос, на залива Едремит и на Пергамон. Така искахме да покажем, че добива на злато не е проблем само на Турция и да представим един жест на приятелство и солидарност между двата народа.

Жителите на Пергамон излизаха на демонстрациите голи, носейки транспарант с надпис „Преди EUROGOLD да свали и последната риза от гърба ни, ние ще се съблечем сами”. Жените винаги стояха начело на демонстрациите и отказваха да бъдат с мъжете си, докато те не изхвърлят златодобивните компании от областта. Местните хора окупираха мините и организираха там масов пикник. Масови демонстрации имаше и на поста над Босфора в Истанбул както и в сградата на първия турски парламент в Анкара. „Това е истинският парламент”, скандираха хората. „Истинският ни водач е Мустафа Кемал Ататюрк.”

Наскоро жителите на селото изминаха пеша 300км. от Пергамон през залива Едремит до военните гробища на Дарданелите. Хората се заклеха пред стотици хиляди паднали турски и австралийски войници, че ще направят всичко по силите си да не позволят на австралийските златодобивни компании да посеят омраза между народите на Турция и Австралия.

Първоначалният вик на протестиращите – HAYIR (не) – се превърна в народно природозащитно и демократично движение и в символ на гражданското неподчинение. И когато Турския върховен съд в Анкара отсъди в наша полза и забрани добива на злато чрез цианид, позовавайки се на член 56 от конституцията на страната, „право на живот в здравословна околна среда”, това бе огромен успех за движението: ние постигнахме забрана на една остаряла, неустойчива и увреждаща околната среда технология преди тя да успее да нанесе някакви щети.

За мен е много важно да отбележа, че между всички членове на движението се установиха силни приятелски връзки, както на национално така и на международно ниво. И така нашата съпротива е също и триумф на приятелството и любовта към родината и нейната култура над плановете на една индустрия, разполагаща с милиарди долари. Индустрия, която бихме искали да убедим, че е по-добре да се отглеждат маслини, вместо да се извлича злато.

За съжаление златодобивните компании все още не спазват решението на Върховния съд. Те не са оттеглили своите планове и дори възнамеряват да получат разрешителни с помощта на няколко неправдоподобни експертни становища. В този контекст си спомням, че Западните държави искат от Турция да защитава човешките права и да спазва закона. Но как ще стане това, ако компаниите, идващи от същите тези държави, не спазват нашите съдебни решения, които имат за цел именно да защитят човешките права?

Планира се дори добив на злато от областта Олимпиада, Гърция, родното място на Аристотел. Хората там също се борят срещу златните мини. Едни от най-хубавите поздравления, които получих за тази награда, дойдоха именно от там, от приятелката ми Елени. Думите и гласяха само „Изглежда в Егейския регион все пак наистина има богове.” Това ми напомни за историята на цар Мидас, който живял точно край Егейско море, и поискал от боговете да му дадат силата да превръща всичко, до което се докосне в злато. Така хлябът му и дори собствената му дъщеря били превърнати в злато.

Дами и господа, както казах и в началото, аз съм дете на Турция. Част от мен произлиза от Егейския бряг, а друга от планината Арарат в източна Турция. Затова се обръщам към всичките ни бъдещи приятели… Турция е красива страна със 7000-годишна история, огромен открит музей и люлка на западната, а това означава и на вашата култура. Затова ви моля да я защитавате.

Уважаеми проф. Корте, често сте ми казвали, че съм бунтовник и бяхте прав. Освен това моминското ми име е Алтън, което означава „злато”. Какво друго може да очаквате от един бунтовник, който освен всичко друго и носи името „злато”, освен…

HAYIR на добива на злато чрез цианид в Турция,  HAYIR на добива на злато чрез цианид в Гърция и HAYIR на добива на злато чрез цианид по цял свят.

Tack för att Ni lyssnade[1] – Hosçakalın[2]


[1] Tack för att Ni lyssnade (шведски език) – благодаря ви за вниманието (бел.пр.)

[2] Hosçakalın (турски език) – довиждане (бел.пр.)

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Реч на Бирсел Лемке – част 1

Реч на Бирсел Лемке при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2000

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

God kväll[1]  -  Merhaba[2]!

Уважаема г-жо Говорител, г-н фон Уекскул, делегати на Фондацията за цялостен житейски принос, скъпи гости и приятели,

За мен е голяма чест и удоволствие да говоря пред вас днес. От все сърце благодаря на журито на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че обърна внимание на един наистина важен проблем, какъвто е добивът на злато чрез употреба на цианид.

За мен е чест да приема тази награда от името на нашето движение, което не би било възможно без подкрепата на моите приятели.

Затова бих искала да благодаря на уважавания професор Фрийдхелм Корте, който е тук днес, а също и на професорите Исмаил Думан, Сефки Филиз, Юмит Ердем, Пол Мюлер и Михаел Суков. Искам да плагодаря сърдечно и на Мюшереф Хекимоглу, един от водещите турски журналисти, както и на останалите смели журналисти от Турция и от цял свят, и особено на г-н Халил Гюлбеяз от немската телевизия TV NDR. Благодаря и на своите приятели Петра Соерланд от FIAN Germany, президентът на Mineral Policy Center във Вашингтон, Стийв Д’Еспозито и на своя скъп приятел Али Юртагюл, който е член на Европейския парламент и също е с нас днес. Бих искала да благодаря и на дългогодишната си приятелка Хало Сайболд, бивш член на немския парламент, за нейната подкрепа, и на Краин Хагеман, бивш член на парламента в Хесен, както и на смелите кметове на региони по крайбрежието на Егейско море, сред които Гюре Камил Сака, бивш кемт на Гомеч, Сефик Бирдар и особено на бившия кмет на Бергама (в миналото наричан Пергамон), Сефа Таскин; също и на кмета на Кючюкдере Ахмет Динч, както и на говорителя на жителите на Пергамон, Октай Конияр, който също е тук днес. Благодаря и на всички верни приятели, които са с мен тук – адвокатите Волфганг фон Нощиц и Сених Озай, който напълно заслужава иемто „защитник на народа”, с което е известен в Турция. Бих искала да изразя уважението и благодарността си към съдиите от Върховния съд в Анкара и съдиите в Измир, както и към страната, която ми е дала образованието, вдъхновените и силата да се боря срещу отровата на Пандора.

Разбира се благодаря и на приемната си майка, Урсула Лохмар, на своя тъст Манфред Лемке, на своя приятел Феза Лохнер, на петте си деца, внук и внучка, както и на своя съпруг, които непрестанно пътуваха и бяха с мен през годините на борба, въпреки че търпението им многократно бе поставяно на изпитание, а жертвите, които правиха бяха многобройни.

Бих искала да благодаря и на всичките си приятели, които в знак на подкрепа към моята кауза спряха да носят златни бижута.

Защото кой знае истинската история зад този блестящ и предполагаемо ценен елемент? Мислите си, че се провеждат проучвания, за да се открият златоносни наноси и после те се промиват, за да се отдели златото или нещо подобно, нали?

Това поне е широкоразпространеното мнение. Но то е погрешно. Златото се извлича посредством тоново силно отровен цианид.

Късове самородно злато вече не съществуват или поне не могат да бъдат открити. Съществуват само миниатюрни златни прашинки на множество места. Може би дори и в почвата, върху която е изграден този Парламент. Подобни честици злато са достатъчни за съвременната индустрия. От един тон почва тя извлича между един и четири грама злато, използвайки много прост процес – по-точно химически процес – натриев цианид.

Производството на злато погрешно се класифицира като минодобив. Но ако трябва да сме по-точни, тези компании са част от химическата промишленост. Оттам идва и използваният от нея израз „частици на милион” („parts per million“ – ppm), или грамове на тон, което означава, че тази индустрия борави с количества, толкова малки, че са невидими за човешкото око. Както вече споменахме те са навсякъде. Достъпът до тях обаче е е възможен само там, където това е разрешено от местната политика. Например в САЩ, където златодобивните компании още в миналото са получили изключителни права върху огромни територии само за няколко долара. Или в страните от третия свят, където природата и човешките права не се уважават особено. Там добивните компании представят обемни планове за развитие и продават бъдещите печалби на правителствата.

След като бъдат получени разрешителните, започва и разрушението. Хората са изселвани, гробищата се местят, горите се изсичат, цели планини се изравняват със земята, огромни количества ценни водни ресурси се унищожават, гигантски дупки загрозяват пейзажа и се превръщат в хвостохранилища с площ от няколко акра. И всичко това за изработката на едно бижу. А в същото време банковите сейфове по света са пълни със злато. В домовете ни също се намират стари златни бижута. И двата типа злато може да бъде използвано повторно и превръщано в друго бижу или предмет и така безкрайно много пъти.


[1] God kväll (шведски език) – добър вечер (бел.пр.)

[2] Merhaba (турски език) – здравейте (бел.пр.)

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Реч на М.В. Хилдебранд и П.Л. Танимука

Реч на М.В. Хилдебранд и П.Л. Танимука при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1999

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо Говорите, представители на Шведския парламент, членове на Фондацията за цялостен житейски принос, дами и господа,

За нас е голяма чест да бъдем тук в Шведския парламент, за да получим тази награда от името на мечтателите, който се стремят да изградят истинско уважение към културното и биологическо разнообразие на планетата.

Америка е единственият континент, който никога не е бил де-колонизиран. Креолите са отблъснали европейците, но коренните жители все още се борят за признаване на правото им на собствена културна идентичност, правата върху земите на мредците им и правото да живеят в съответствие със своите знания, критерии и мечти. Тези народи са развили култури, които са в хармония с горските екосистеми, от които са част. Те са разбрали, че природата е нещо по-голямо от тях и затова я потчитат и пазят.

Днес консуматорското ни общество изисква извличането на все повече материали от природата и това ни води на прага на унищожаването на животоподдържащите системи на планетата, каквито са тропическите гори. От тези гори днес е останала съвсем малка част. Затова се обръщаме към хората, които ги познават и могат да ни помогнат да ги опазим от силите, генерирани от собствената ни култура. Имаме ли обаче право да мислим по този начин? Имаме ли право да се обръщаме за помощ към коренните жители, ако не сме готови да признаем изцяло правата им? Можем ли да говорим за устойчиво бъдеще на планетата без да приемаме всички култури, които са били отричани в името на развитието?

През последното десетилетие стремежът на COAMA е да подкрепи коренните жители от Амазония в борбата им да си възвърнат онова, което по право е тяхно. Ние подкрепяме усилията им за пълно признаване на тяхната идентичност и заедно с тях търсим алтернативни начини за опазване на тропическите годи. Това означава, че признаваме, че нямаме готови отговори на проблемите. Трябва заедно да намерим нови пътища, основаващи се на принципите на коренните жители и адаптиращи „западния начин” към местните условия. Това е един бавен процес на осмисляне и намиране на нови форми на комуникация и изразяване на идеи за за алтернативни на конвенционалното развитие подходи.

Въз основа на тяхното уважение към разнообразието като същност на живота, коренните жители търсят съмишленици, които биха изслушали и подкрепили техните инициативи, вместо да налагат готови решения или да се отнасят към тях с пренебрежение. Междукултурните подходи не представляват просто комбиниране на различни елементи, а уважение на различията и съвместно търсене на подходящи насоки на развитие.

Това е мечта, която се превръща в реалност в амазонските джунгли на Колумбия. Това е един пример за култури, които знаят да живеят в хармония с природата, от който всички ние можем да почерпим вдъхновение. COAMA се стреми да покаже, че на тази планета могат едновременно да съществуват различни култури, вместо всичко да бъде свеждано до материалистичен, утилитарен процес на развитие.

Бъдещето на планетата зависи от уважението към всички гледни точки по света. Виждаме, че Западът е изключение; именно там наскоро се отклонихме от живота в хармония с природата и за кратко време се изправихме на ръба на пропастта. Говорим за признаване на другите, но всъщност първо трябва да признаем, че ние сме онези, които трябва да се променят.

Призоваваме всички жители на Синята планета да се опитат да разберат и да чуят онези, които са различни от нас. Това означава, че доминиращият Запад трябва да се ограничи и да спре да се налага над други култури; това означава да признаем правата и нуждите на другите култури, при техните условия, така че те да продължат да бъдат един по-различен израз на човечността. Това означава възможност за изграждане на съюзи между различните култури с цел намиране на обратния път към забравените екологични закони, които ръководят живота на планетата. Това е приносът, който коренните култури могат да предложат на свръх-потребяващата световна култура, стига тя да има достатъчно разум, за да се промени.

От наша гледна точка, стойността на COAMA произлиза от усилията ни да изградим един истински междукултурен диалог, който предлага алтернативи на опазването на околната среда, основаващи се на нови форми на образование, производство, използване на природните ресурси и управление на териториите. Моят колега от амазонските гори в Колумбия ще ви представи тези идеи.

*************

Името ми е Паскуал Летуама Танимука и съм президент на Асоциацията на коренните водачи на Мирити-Парана Амазонас” или АCIMA. За мен е чест да говоря на родния си език, защото ми е по-лесно да изразявам мислите си на него.

Когато говорим за „управление на територии, населявани от коренни жители”, имаме предвид здравеопазване, образование, околна среда и администрация. Светът на коренните жители не може да бъде разделен на части, както и територията не може да бъде управлявана на порции; в мислите на местните хора всичко е едно цяло. Тъкмо това се опитваме да укрепим: така че знанията ни за грижите за света, т.е. знанията, които ни дава природата, да не бъдат изгубени; и тази мъдрост да продължи да направлява действията ни.

Не само дърветата се нуждаят от грижи. Всичко си има духовен пазител: животните, рибите, реките, водата. Нашите старейшини управляват всичко това със своите шамански заклинания, т.е. с духовните си познания. Тъкмо това наручаме „управление на територията” и то се осъществява посредством изцеление, песнопения, танци и други ритуали. Тъкмо в това се изразява управлението на света, така че всичко, което съществува и всичко, което правим на нашата земя да не причинява щети.

Съществуват норми, които трябва да уважаваме и специални места, които имат духовни водачи и когато пренебрегнем тези норми или нарушим този ред, действията ни причиняват не-удобства[1]. Знанията идват от начина ни на учене; едно дете трябва да се научи да уважава много различни неща, както места така и различни животни или различни типове храни, защото всички те могат да носят болести. Ако нямахме традиционни лечители, бихме прекарали целия си живот в болест (dis-ease), защото няма да има кой да извършва ритуалите и чрез песните да прогонва болестите. До днес ние сме живели по един здравословен начин, практикувайки и опазвайки тези познания.

Традиционните водачи използват знанията на коренните жители, за да управляват нашите територии и да опазят горите. Това изисква дълбока взаимовръзка с пазителите на животните, дърветата, реките и околната среда.

Вече сме преставяли пред Колумбийското правителство плановете си за териториално управление, насочени към опазване на горите и културата ни и към заздравяване на взаимоотношенията ни с властите на базата на взаимно уважение и разбирателство. Стремим се към признание на традиционните начини на управление на нашия свят; участие в разработването на програми за здравеопазване и образование; откриване на един по-умел начин за изразяване както на Западната, така и на местните култури. Когато говорим за управление на територии, понякога разделяме темата на отделни аспекти, така че хората на запад да успеят да разберат какво имаме предвид, но всъщност става въпрос за едно неразделно цяло.

Стремим се да управляваме нашите територии въз основа на знанията на нашите предци. Не е работа на националните закони да ни казват как да го правим, защото природният ред вече е изграден. В горите ние разчистваме малки територии, за да отглеждаме „chagras“ (горски градини), а след това позволяваме на гората да си възвърне тези земи и на тях отново да се заселят животни. Това е един непрестанен процес на изцеление, който поддържа естествения ред. Така мислим и укрепваме управлението на териториите.

Що се отнася до здравеопазването, ние изразяваме традиционната и Западната медицина по начин, който позволява знанията на предците ни да продължат да живеят в следващите поколения. Искаме знанията ни да бъдат уважавани така, както ние уважаваме знанията на западните общества. Смятаме, че тези две гледни точки са допълващи се.

Същото важи и за образованието, което е крайъгълният камък на нашата култура. Добре е да имаш достъп до националното образование и всяка етническа група или общност да може да открие своя начин да почерпи от знанията на запада. Но и традиционното ни образование е изключително важно. Точно това обсъждам с баща си, Рафаел.

Получаваме тази награда благодарение на дейността си и усилията, които сме положили за съхранение на нашата култура, която е от огромно значение за опазването на околната среда. Ние сме част от COAMA, защото COAMA е обединение на коренните жители на Амазония. COAMA не диктува нашите действия. Ние самите търсим подкрепа без да се налагаме; подкрепа, която би съхранила и укрепила нашите познания, защото именно от тях произтичат всички действия. COAMA подкрепя приложението на дейностите, които самите коренни цители предлагат и това се случва на база на собствените ни идеи и решимост. Всичко, което правим се основава на взаимовръзки, разбирателство и взаимно уважение между местните хора и COAMA.

Тази подкрепа ни позволява да укрепим всичко, изброено по-горе и да се опитаме да изградим една териториална автономност, присъща на всяка етническа група. Това имаме предвид под управление на териториите.


[1] Dis-ease (англ.ез.) – игра на думи: “disease” – болест; „dis” – представка за отрицание; „ease” – лекота, спокойствие (бел.пр.)

Posted in За Природата | Коментарите са изключени