Category Archives: За Природата


Един фотограф, едно море, една снимка всяка сутрин

При хубаво време карам колело почти всеки ден по крайбрежната алея на Морската градина на Варна. Видът на морето и усещанията край него зареждат невероятно! Хората имаме какво да подобрим на брега, но природата винаги е съвършена.

Клишираната красота на морския пейзаж омръзва само на изображение или на филм, никога на живо. Великолепието на залязващото над пристанището огнено слънце или на изгряващата пълна лятна луна от другата страна компенсира всички други неуредици на деня, успокоява душата и връща въодушевлението от живота.

По разбираеми причини, през късната есен и зимата не излизам да карам и всичко това много ми липсва. Само че има един варненец, който не се плаши от студа, леда и винаги силния вятър по брега – името му е Емил Йовев. Представя себе си като бивш моряк, снимал брега от морето, а сега морето от брега ;) А в по-далечното минало – състезател по колоездене.

Та той всяка сутрин се разхожда по алеята и снима морето. След това качва снимката на изгрева в социалната мрежа и пожелава „Добро утро” на приятелите си. Всяка сутрин. Една снимка.

Неусетно това се превръща в ритуал и всички чакаме от коя част на алеята ще е днешната снимка, дали вали, оловен ли е цвета на морето или слънчицето все пак се подава иззад някой облак. Виждат ли се ясно пръските на вълните, разбиващи се в буните, или какво са правели тази сутрин любимите зимни гости на Варна – лебедите.

Ето какво ни разказва самият той:
„От години съм на алеята рано сутрин. Обикновено съм с колелото, но в дните, когато е невъзможно да се кара, излизам пеша. С „Канончето“ се сдобих преди 4-5 години и от тогава ми е неразделно другарче. В началото качвах епизодично снимки във Фейсбук. Не знам как възникна идеята за „Добро утро“. Започнах да пускам снимки с поздрава, след това спрях. Тогава приятели от чужбина ми се обадиха и ми казаха, че харесват идеята и ще се радват, ако продължа да качвам снимки. С времето налучках формата и така “ :) Добро утро :) “ стана като запазена марка. „Аудиторията“ ми се разшири и разбрах, че това е нещо като мисия – да споделяш мига с приятели… “

Снимките на Емил са сурово красиви, едновременно от познати на варненци места и буни, но и непознати в зимните условия, дори заплашителни. Често, като видя поредната, си казвам „Еха, колко ли е било студено по време на изгрева?”, „Ооо, какви огромни вълни!” или „Добре, и днешната е много красива” и се захващам с обичайната си работа за деня. Хубаво е човек да има такъв ориентир, който да чака с нетърпение и който да му дава сили и въодушевление.

А днешният изгрев отново е прекрасен! :) Добро утро :) !

 

Posted in За Духа и Душата, За Ежедневието, За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Как горите промениха един малък град в Перу

Статия: „Парите наистина растат по дърветета в едно малко градче в Перу“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Андите, най-голямата планинска верига в света, са дом за 32% от населението на Перу. Голяма част от жителите на Андите попадат сред най-бедните общности в страната и ежедневната борба за развитие на земеделие и животновъдство при изключително тежки условия принуждава много от тях да изоставят родните си местна и да заминат за големите градове (които рядко успяват да им предложат мечтаната работа поради големия приток на хора към тях), или да загубят надежда за развитие и по-добър живот.

Докато седях в едно такси на път към малкото фермерско градче Граня Порсон, наблюдавах как пейзажът се сменя от сухи, тревисти, студени равнини към красиви борови гори. Забелязох, обаче, че дърветата растат в перфектни прави линии. И по-късно научих, че са засадени наръка – всичките 13 милиона дървета. Лесовъдството е спасило този някога беден район, като е създало работни места и нови източници на поминък.

Проблем: Бедността в Андите, поради ограничените природни ресурси.

Хората в този регион са сред най-бедните в цяло Перу и единственият им източник на поминък е отглеждането на животни. Липсват горива. Ниските температури са неподходящи за земеделие. Няма пътища, които да ги свързват с градовете. Питейната вода недостига. Работни места се намират трудно.

Решението: Залесяване и превръщане на лесовъдството в източник на работни места и приходи.

„Засаждането на дървета на подходящи места може да донесе приходи, особено когато това става с помощта на общностни кооперации”, се казва в глава трета на „По-добро лесовъдство, по-малко бедност” (публикувана през 2006г. от ФАО).

През 50-те години правителството на Перу започва да насърчава създаването на кооперативи, ферми и предприятия, притежавани и ръководени от членовете им, които си поделят печалбите. Кооперативът The Workers Agrarian Cooperative Atahualpa Jerusalem (известен накратко по името на града Граня Порсон) е създаден на около 45 минути от Каямарка. Ръководителят му, Дон Алехандро Куиспе Чилон смятал, че засаждането на дървета може да измъкне хората от бедността. В началото обаче местните не вярват в неговата визия. Всъщност някои дори го смятат за луд. Това било район, известен с обширните си тревисти поля. Никой не искал да чака 20 години докато дърветата пораснат.

„Хората ме питаха „и какво, ще ни храниш с дървета, така ли?””, казва Чилон. „Няма да ядем дърветата, отговарях им, но ще ядем благодарение на тях.”

През 70те години той започва да реализира идеята си. Засажда 1000 хектара с дървета и това привлича вниманието на белгийски инвеститори, интересуващи се от развитие на лесовъдство в Перу. Белгийската корпорация е впечатлена от това, което жителите на Граня Порсон са постигнали и решават да инвестират в техния район. Защо? Привлечени са от хората: трудолюбива местна общност, която се стреми да изгради едно по-добро бъдеще. Белгия им осигурява обучение и ресурси, като същевременно инвестира в проучвания, които да определят кои дървета биха оцелели на суровия климат в Андите, като в крайна сметка се спира на бора.

„Местните засаждаха дърветата с мисълта, че ако искат в бъдеще да разполагат с програма с положително икономическо и социално влияние, трябва да започнат от нулата и да изградят една добре организирана и подредена система”, споделя Шарл Картон, белгийски лесовъд, който работи в Перу от началото на програмата.

„Дърветата се засаждат в редици и ако почвата е добра след 20 години те вече могат да се използват. Кооперътивът спазва строгото правило да засажда по две нови дървета на всяко отсечено”, казва Чилон.

Резултатът: Създаване на нови работни места и източник на приходи за жителите на Граня Порсон.

Проектът не минава без проблеми и провали, но като цяло животът на жителите на Граня Порсон се подобрява и хора от съседни области изявяват желание да се присъединят към кооператива, заради по-спокойния и добър живот там.

„Жилищата и дърветата напълно промениха живота на хората”, казва Картон. „Те вече имат дърва за готвене, могат да си преваряват водата, имат осветление вечер и могат да бъдат пълноценно семейство – нещо, което не беше възможно преди.”

Докато преди хората са живели в къщи от кал и слама, днес те вече могат да си изградят по-стабилни домове. Прокарани са пътища и новите бизнеси, като магазини за сувенири, производство на млечни продукти и дори хостел, носят приходи на региона.

„Като медицинска сестра забелязваме подобрение в здравословното състояние на хората”, споделя Мануел Яуиспе Чилион, един от членовете на кооператива, който следи развитието на програмата от самото й начало. „Имаме дори семейно планиране, докато преди хората имаха по 8, 10 и дори 12 деца, днес вече имато по едно или две. Имаме и чиста питейна вода, което преди липсваше.”

Бяха изградени и училища, а преди хората не мислеха, че им е нужно училище или образование, защото се страхуваха, че образованието ще накара децата да напуснат родните си места, за да си потърсят по-добра работа, обяснява ми Чилон, който сам се е научил да чете докато е пасял овце като малък. Разказва ми как е ровел в боклука, търсейки стари вестници, за да има от къде да се научи да чете.

Може ли моделът да заработи на други места?

„Да, разбира се”, отговаря Чилон, когато му задавам този въпрос. „Единственото нещо, което бих казъл и което повтарям на всички, които идват тук от други области, е, че трябва да си честен. Целта трябва да е да донесеш ползи на цялата общност, а не само на себе си или на определена група хора.”

Има възможност за създаване на общности и ресурси, като тези. Но условията в Граня Порсон правят случая рядък и изключителен. Това място е кооператив на хора, които желаят да работят заедно за общото благо и да си поделят ползите и печалбата. Те са изключително работливи и честни и се опитват да изградят едно по-добро бъдеще.

„Напредваме”, казва Картон, когато го питам какво мисли за развитието на проекта. „Не всичко е завършен и изобщо не е перфектно, но желанието за работа го има. Проблеми не липсват, но вървим напред заедно и изпълнени с надежда. Смятам, че това е подходящо решение.”

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Отношението ни към Земята

Да купувам или да продавам земя? Това не е ли все едно да си мисля дали да продам майка си? Робството е вече забранено, но със Земята правим каквото си искаме …

Гандалф Липински за списание Оя – мисли различно, живей различно.

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Нова земя в главата

Тази статия за списанието Оя – мисли различно, живей различно – на Улрике Майснер ни съобщава за методите и опита на Holistic Management, Keyline Design и Zeri в животновъдството. Ето най-важните изводи накратко:

- най-добре много животни на малка територия за малко време и след това дълга пауза за пасището
- за възстановяването на растенията е важно те да не бъдат опасани до корен, а само дополовина. Това може да се регулира чрез избора на порода. Освен това е хубаво да се пускат животните да пасат малко преди цъфтежа на тревата Тогава тя е с най-дълбоки и разклонени корени и най-добри възможности за възстановяване
- такъв вид паша е по-добра за тревата и съответно земята, отколкото просто изоставянето й
- хълмчетата трябва винаги да са покрити с гора. Най-добре да се съчетава винаги гора с пасище
- земята трябва да се обработва и променя възможно най-малко и само толкова, колкото е необходимо
- събирането на сеното и карането му до животните зимата не е най-доброто, което може да се направи. По-добре е да бъде струпано на различни места и животните сами да се придвижват до него. Още по-добре е отделни пасища да не бъдат косени и животните да се пускат да ядат от естественото сено зимно време
- сади се само това, за което има добри условия да никне, расте и дава плод. Всичко друго е разточение
- работи за нещата, които искаш, вместо да се бориш срещу нещата, които не искаш

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Семената – източник на живот и свобода

Статия: „Вандана Шива за борбата срещу ГМО: спасяването на семената е политически акт“ на Сара ван Джелдър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Специалист по физика и философия, Вандана Шива е известна с активистката си дейност срещу ГМО, глобализацията и патентоването на семена и традиционни храни. Тя е съ-основател на Навданя, организация, която насърчава събирането на семена и органичните земеделски практики и която днес има над 70 000 членове земеделци.

Сара ван Джелдър: Семената са важна част от вашата дейност. Бихте ли казали накратко какво представлява едно семе в своята същност?

Вандана Шива: Семето съдържа в себе си цялата еволюция на земята, цялата човешка история и потенциала за бъдещо развитие. Семето въплъщава културата, защото културата го е оформила чрез внимателен подбор – жените са избирали най-добрите семена, създавали са разнообразни сортове. И така от едно стръкче трева можеш да получиш 200 000 зрънца ориз.

Това е обединение на човешката и природната интелигентност. То е най-истинският израз на живота. На моя език то означава „онова, от което животът произлиза сам, сега и завинаги”.

Каква е стойността на едно семе?

То е безценно. На семето не може да бъде поставена цена и именно затова превръщането му в стока е недопустимо. Всяка култура, с която съм се срещала, вярва, че разрушаването на семената е голям грях. Някои общности дори гладуват, вместо да посегнат към зърното, предназначено за посев.

Преобладаваща част от хората смятат, че човек е отделен от природата и тази гледна точка води до ужасни резултати. Как може да бъде преодоляно това разделение и как семената могат да бъдат част от този процес?

Без значение какъв е конкретният въпрос, всеки екологичен проблем произлиза от тази илюзия, че сме откъснати от природата. Вярвам, че преодоляването на това разделение трябва да дойде на много по-дълбоко ниво от настоящия интерес към екологията. Трябва да си върнем усещането, че сме част от мрежата на живота, част от самата вселена.

Някои хора го постигат чрез медитация и йога, но много повече са онези, които просто засаждат няколко семена и си правят своя градина. Засаждайки семе, вие ставате част от цикъла и способността на живота да се обновява. Непрестанно чуваме едно и също при работата си с деца, засаждайки градини на надеждата със семенца свобода. Когато ги попиташ „какво научихте?” винаги започват да говорят за чудото на живота – как едно малко семенце се разпуква и се превръща в растение, което дава изобилие от плодове и от тях можеш да си вземеш нови семена.

Едно семе, засято в почвата, ни превръща в едно цяло със Земята. То ни кара да осъзнаем, че ние сме Земята. Че това наше тяло е „panchabhuta— петте елемента, които изграждат вселената и телата ни. Простите действия като засаждане на семе, събиране на семена, отглеждане на растение и прибиране на реколта ни връщат паметта – неумиращата памет за нашето единство със Земята и вселената.

Няма нищо, което ме прави по-щастлива от дейността ни за защита на разнообразието и свободното споделяне на семена. Всеки израз на различие е и израз на свобода, всеки израз на монокултура е израз на принуда.

Можете ли да обясните по-подробно? Каква е връзката между свободата и биоразнообразието?

Животът е самоорганизиращ се. Самоорганизиращите се системи еволюират в посока разнообразие. Вие не сте същите като мен, защото всеки от нас се е развил свободно. Способността на живота да се самоорганизира се проявява чрез разнообразието. Разнообразие на култури, разнообразие на хора, разнообразие на семена.

Еднаквостта се конструира отвън. Тя е принудителна. Т.е. една ферма, произвеждаща само соя от Roundup Ready всъщност е като военно поле. На него се води химическа война – разпръсква се пестицидът Roundup, който убива всяка зеленина, убива микроорганизмите в почвата, убива разнообразието, но също така убива и потенциала на растението да се развива и само да се справя с болестите.

Монокултурите могат да съществуват само посредством външен контрол. Еднаквостта, външният контрол и концентрацията вървя винаги заедно.

Как можем ние, обикновените хора да сме достатъчно силни, за да се противопоставим на гиганти като Монсанто и други подобни?

Тук става въпрос за самия живот, така че източникът на нашата сила е единството ни с живота. Тъкмо затова събирането и опазването на семената е толкова важен политически акт в наше време. Това е свързано и със самоорганизирането – организиране на събиране на семена, на общностна градина, обмен на семена, всичко, което е необходимо за опазване и обновяване на семената. Но днес индустрията се стреми към пълен контрол. Тя иска да не остане и един фермер, който сам си набавя семена. Тя не иска и едно семе, което да си порастне само.

Нещата като че ли са се влошили от последния ни разговор. Как успявате да поддържате духа си така висок?

От една страна е вярно, че концентрацията на власт е по-голяма от преди. Но според мен усещането за липса на легитимност на тази власт също е много по-силно. Ако вземете предвид броя на движенията и протестите, които се случват сега, както и броят на хората, които изграждат алтернативи – ще видите, че той е наистина огромен.

Това, което ми дава радост и енергия да продължа напред е съхранението на семена, насърчаването на мирно земеделие, работата с фермерите и все по-често с хора, които не са земеделци. В момента във фермата имаме 55 младежи – някои са банкери, други разработват софтуер, имаме дори трима продуценти.

Без значение къде по света се намират, хората осъзнават, че храната е важна. Че храната започва от семето. И всички искат да се научат. Виждам как се развиват тези процеси и колко бързо земеделието се превръща в начин да се справим с насилието – скоро срещнах младеж, който работи с бивши затворници и ги учи на земеделие. Ето това е добра работа! Той е създал своя фирма и всички са собственици и управители – как да не се изпълни човек с енергия?

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Невен

Ти си слънчевото цвете,
ти прекрасен си, невен,
радост даваш на людете,
здраве даваш ми на мен.

Ти си билка лековита,
и от Бог благословен,
ще те гледам до насита,
мой приятелю, невен.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Лайка

Лайката е биле знатно,
и на цяровете – цар,
сякаш слънце малко, златно,
по полята – Божи дар.

Лайката е биле ценно,
здраве дава ми на мен,
щом я пия, непременно,
аз ще бъда изцелен.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Ханс Херен и Фондация Биовижън

Статия: Ханс Херен/ Фондация Биовижън (Швейцария) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за опита и новаторската му дейност в насърчаването на безопасно, сигурно и устойчиво производство на храни по света.”

Швейцарският агроном и ентомолог д-р Ханс Херен е един от водещите световни експерти в сферата на биологичния контрол върху вредителите и устойчивото земеделие. Когато нов вредител поразява културите от маниока в Адрика, той разработва и прилага успешна програма за биологичен контрол, която според някои източници е спасила живота на милиони хора. Херен е и съпредседател на Международната оценка на земеделските познания, наука и технологии за развитие (IAASTD), приета от 59 държави. Днес Херен помага на фермери в Африка да се преодолеят глада, бедността и болестите, чрез екологично устойчиво земеделие с помощта на швейцарската фондация Биовижън. Със своята теоретична и практическа дейност Херен е доказал, че земеделието, основано на екологични принципи може да изхрани един свят с нарастващо население и променящи се нужди.

Кариера

Ханс Херен е роден на 30.11.1947г. Като дете той става свидетел на негативното влияние, което хербецидите и пестицидите оказват върху културите във фермата на баща му в Швейцария. Херен завършва ентомология в Швейцарския държавен технологичен институт в Цюрих (ETH Zürich), а през 1977г. получава докторска степен по биологичен контрол върху вредителите, след което провежда дву-годишна следдипломна квалификация в Университета на Калифорния, Бъркли.

Между 1979 и 1994 Херен работи в Международния институт за тропическо земеделие (IITA) в Нигерия, първо като директор на Програмата за биологичен контрол, а след 1992г. като директор на Отдела за управление на растителното здраве. През тези години Херен работи по програми за биологичен контрол на вредителите върху маниоката и мангото, както и на програми за интегриран контрол на вредителите върху царевицата и боба. Той основава и Центъра за биологичен контрол в Африка в Котону, Бенин.

Между 1994 и 2005 Херен е Генерален директор на Международния център за физиология и екология на насекомите. Под негово ръководство центърът разработва четиристранна парадигма (обединяване на човешкото, животинското растителното и природното здраве в единна рамка на изследване и развитие), метод за борба с вредители и плевели, заплашващи поминъка на дребни фермери, отглеждащи царевица в Африка. Между 1994 и 2005г. Херен е и главен редактор на международното списание „Наука за насекомите и нейното приложение”. Херен е и член на Американската академия на науките (NAS) и Световната академия на науките (TWAS).

Спасяване на милиони човешки животи с най-голямата програма за биологичен контрол на вредителите

Маниоката е внесена в Африка от Южна Америка през 16ти век и в последствие започва да се отглежда в близо 40 африкански държави. До 70те години на миналия век културата има много малко вредители и се превръща в една от основните храни на континента, като съставлява голям процент от хранителния режим на около 200 милиона африканци. През 70те години обаче на континента инцидентно е внесен вредител от типа лъжещитоносни въшки, който засяга маниоката, разпространява се бързо из цяла Африка и заплашва поминъка на милиони хора. Използването на пестициди, въведено от правителствата на някои от засегнатите държави, се оказва неуспешно. Разпространението на употребата на пестициди из целия континент би имало трагични последствия както за хората, така и за околната среда без в същото време да решава проблема с вредителите.

Херен е нает от Международния институт по тропическо земеделие (IITA) в Нигерия да разработи алтернативен подход. За целта той създава Биологична програма за контрол, обхващаща Африка, изгражда международна коалиция и получава финансиране за организиране на борба срещу вредителя върху маниоката с природни средства. С помощта на тази световна мрежа в Парагвай е идентифициран естественият враг на вредителя – вид паразитна оса. След допълнителни изследвания Херен започва да отглежда осата, първоначално при карантинни условия, за да провери безопасността и ефикасността на метода. След като са получени научни доказателства, че осата няма да се превърне в проблем за африканската земеделска система, той започва една от най-големите подобни кампании в човешката история. Между 1982 и 1993г. с помощта на специално оборудван за целта нисколетящ самолет и незаемен персонал в 24 страни в Африка, отглеждащи маниока, са пуснати на свобода 1.6 милиона оси.

Прогрмата пресъздава природния баланс между вредителя и естествения му враг, като по този начин гарантира устойчиво и дългосрочно решение на проблема. По оценки на World Food Prize тази програма е спасила живота на 20 милиона души. Според носителя на Наградата за цялостен житейски принос за 1993г., Вандана Шива, „няма друга програма, която да е оказала толкова голямо влияние върху храните и продоволствената сигурност за толкова кратко време и по толкова ефективен, социално и екологично устойчив начин.”

Съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD)

През 2004г. Херен става съ-председател на Международната оценка за земеделски познания, наука и технологии за развитие (IAASTD). Подобно на IPCC в сферата на климата, IAASTD е междуправителствена програма съфинансирана от ФАО, ПРООН, Програмата за околна среда към ООН, ЮНЕСКО, Световната банка и СЗО. Тя оценява значимостта, качеството и ефективността на знанията, науката и технологиите в сферата на земеделието по отношение на възможностите за развитие и изпълнение на целите за устойчивост, за намаляване на глада и бедността, подобряване на храненето, здравето и поминъка в селските райони и насърчаване на социалната и екологична устойчивост. Резултатите са приети от 400 учени и 59 правителства по време на пленарни заседания в Йоханесбург през 2008г. и публикувани през 2009г в серия от доклади „Земеделие на кръстопът”.

Докладите акцентират върху необходимостта от повишаване на производителността и по-справедливо разпределение на земеделската продукция и препоръчват органичното земеделие и екологичните земеделски практики да се превърнат в основна посока за развитие на сектора, която би гарантирала дългосрочното опазване на почвите и многофункционалното земеделие. Според доклада спешно се налага изграждането на нова парадигма, а „обичайният бизнес” вече не е опция, защото настоящите земеделски системи, основани на експлоатация на невъзобновяеми природни ресурси, заплашват световното производство на храни в среден и дългосрочен план. Докладът акцентира и върху необходимостта от участие на земеделците и особено на жените в изследователския процес.

До момента обаче „развитите” страни не са показали желание да приложат на практика резултатите от доклада, което според Херен се дължи на критиките, които докладът отправя към либерализирането на земеделското производство и съмненията относно способността на генното инженерство да се справи с проблемите на глада и бедността. Херен твърди, че „проблемът се състои в монопола на няколко корпорации и едри земеделци, които се противопоставят на единствените разумни решния”.

Въпреки че секретариатът на IAASTD вече е разпуснат, Херен и създадената от него фондация Биовижън, заедно с алианс от над 140 международни НПО, работят за прилагането на резултатите от доклада. Целта на Херен е ФАО с подкрепата на Комисията за Световна продоволствена сигурност  (CSF) да получи мандат за прилагане на предложенията на IAASTD. Той лобира за създаването на постоянен орган, който редовно да оценява земеделските познания, науки и технологии за развитие с цел изграждане на силен алианс на политическо ниво, който да насърчава устойчивото земеделие.

Фондация Биовижън

През 1998г. Херен основава Фондация Биовижън за екологично развитие с мисия борба с глада и бедността и разпространение на екологични методи за устойчиво подобряване на условията на живот в Африка. Днес Биовижън работи по близо 30 проекта в източна Африка (Кения, Етиопия, Танзания, Уганда) и Швейцария. Бюджетът на фондацията възлиза на седем милиона швейцарски франка и се набира с помощта на над 35 000 дарители: индивиди, фондации, швейцарски държавни органи и бизнес организации.

В източна Африка Биовижън работи за повишаване на поминъка на дребните фермери на базата на научни познания и методи за екологично земеделие. Същността на тези проекти е Програмата за комуникация с фермерите, която се занимава с разпространението на информация. Тя използва различни канали, като земеделски вестник (достигащ до 240 000 фермери), радиопредаване (с до четири милиона слушатели седмично), интернет платформа (www.infonet-biovision.org с над 30 000 посещения на месец) и SMS-услуги за ефективно разпространение на екологичните методи сред фермерите в източна Африка.

Освен това Биовижън се занимава и с лобиране за промяна на политиките и повишаване на осведомеността сред потребителите и широката общественост. Тези проекти защитават цялостната промяна на парадигмата на международните земеделски политики, чрез внедряване на доклада на IAASTD и информиране на швейцарските потребители за екологичните и социални ефекти на техните модели на потребление.

Други роли

От 2005г. Херен е президент на Millennium Institute във Вашингтон, който помага на вземащите решения да разберат взаимовръзката между икономическите, социалните и екологичните фактори и въпросите на мира и сигурността. Институтът предлага набор от инструменти и консултантски услуги за правителствата и частния сектор, които помагат за дългосрочното, холистично  планиране, при отчитане на настоящите екологични, социални и икономически ограничения.

Херен е носител на множество награди, включително World Food Prize (1995), One World Award from Rapunzel (2010) и Tyler Prize for Environmental Achievement от Университета на Южна Калифорния (2003).

Херен има швейцарско гражданство, но живее във Вашингтон, Рим и Калифорния, където отглежда собствени лозя, спазвайки принципите на органичното земеделие.

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Посей

Семена събрах от габър
в близката гора прекрасна,
засадих ги в опит храбър,
че дървета да пораснат.

Семената на цветята,
тук от нашата градина,
засадих ги край нивята,
да ни радват догодина.

Посей, читателю, и ти,
на Истината семето,
прави Добро и работи,
сега е тъкмо времето.

Посей, читателю, и ти,
на бъдещето семето,
посей, че времето лети,
а днес дошло е времето.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , | Коментарите са изключени

Изгрева прекрасен

Изгрева прекрасен
посрещам всеки ден,
песен се разнася
на птици покрай мен.

Изгрева чудесен
поглеждам го смирен,
шепне ми къде са
талантите у мен.

Изгрев многоцветен,
от Бог благословен,
будиш, ти, поета,
Божественото в мен.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени