Category Archives: За Природата


Изгрева прекрасен

Изгрева прекрасен
посрещам всеки ден,
песен се разнася
на птици покрай мен.

Изгрева чудесен
поглеждам го смирен,
шепне ми къде са
талантите у мен.

Изгрев многоцветен,
от Бог благословен,
будиш, ти, поета,
Божественото в мен.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Земята е училище

Земята е училище голямо,
с вода: реки, морета и порои,
да искаш да се учиш само
от чужди грешки и от свои.

Земята е училище голямо,
със въздух и Живот, и почва,
да искаш да се учиш само,
учението днес започва.

Земята е училище голямо,
и слънцето, луната и звездите,
да искаш да се учиш само
от Бога Благ и от дедите.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Реч на Кен-Саро Вива при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Кен-Саро Вива при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Речта е прочетена от негово име от Симеон Кпотуро.

Почитаеми членове на Шведския парламент, дами и господа,

От името на Движението за оцеляване на племето Огони (MOSOP) и от мое име, бих искал да изразя огромната си благодарност към Фондацията за цялостен житейски принос за това че сме избрани за едни от носителите на наградата за 1994г. Бих искал да изразя и признателността си за рядката привилегия да говоря пред вас в този паметен момент.

Доколкото разбирам, Наградата е израз на признание за усилията на MOSOP и моя личен принос в ненасилствената борба за граждански, икономически и екологични права за племето Огони.

Оценяваме високо това признание, което идва в един критичен момент, в който всички членове на Огони са поставени меко казано под огромен натиск от страна на военните. През последните 18 месеца въоръжените сили на Нигерия обявиха война срещу бебетата, бременните жени и невъоръжените мъже от народа Огони, разрушиха няколко от нашите села, хладнокръвно убиха хиляда и осемстотин души, задържаха мнозина и ги изнудваха за пари и накараха около сто хиляди души да потърсят обежище сред непроходимите гори и  храсталаци.

Макар тази жестокост да не успя да прекърши решимостта на народа Огони, Наградата за цялостен житейски принос наново разпалва нашата вяра в справедливата ни кауза и в методите, чрез които се борим за постигането й, и които вдъхновиха много други да започнат своя битка, подобна на нашата.

Бих искал да посветя тази награда на жените от племето Огони, като израз на своето признание към безценната роля на Асоциациятата на жените Огони (FOWA), която е част от MOSOP, както и към своята майка, която макар и вече да е на седемдесет и три продължава да е един от най-дейните членове на MOSOP и извор на огромно вдъхновение за мен самия. 

Поздравявам Фондацията за цялостен житейски принос и нейния основател, Якоб фон Уекскул, за тяхната щедрост, за тяхната мъдрост и проницателност при издирването в отдалечени краища на света на достойни каузи, които без тяхна помощ биха останали неизвестни и незпризнати. Чрез своята дейност, Фондацията помага светът да се превърне в едно по-добро място за живот за всяко човешко същество.  

Народът Огони се превърна в метафора за агонията и експлоатацията на коренните жители и националните малцинства в цяла Африка. Ненасилствената им борба за права заслужава подкрепата на международната общност, защото техният успех би вдъхновил множество отчаяни и изчезващи народи в Африка да предприемат нужните действия за изграждане на мир и намаляване на броя на въоръжените конфликти в суб-сахарския регион.

Въпросите, повдигнати от борбата на народа Огони, включват международни проблеми, като правото на чиста околна среда; устойчиво развитие; политически и икономически права на различните народи, влизащи в състава на мулти-етническите държави в Африка, държави, създадени основно, за да обслужават колониалните интереси на Европа и поради това напълно пренебрегващи интересите на хората, които живеят в тях; демокрация и военни диктаторски режими в Африка; ролята на мулти-националните корпорации и влиянието им върху живота на коренните жители.

Като образован човек, това, което ме заинтересува най-много сред проблемите на племето Огони, бе как петролният гигант Shell, който откри петрол в земите на Огони през 1958г., безнакзано изнася 900 милиона барела петрол на стойност около 30 милиарда долара и безчувствено оставя на коренните жители една разрушена околна среда, в която те са принудени да живеят при ужасяващи условия в глинени колиби, без водопроводи, електричество, здравни грижи и училища.

Не по-малък интерес за мен представляваше и съюзът между Shell и управниците на Нигерия. Shell често са били обвинявани, че активно окуражават управляващите да предприемат репресивни мерки срещу беззащитните етнически малцинства в Огониленд. Чрез дискриминиращи закони и въоръжена намеса, управляващите отнеха на племето Огони правото само да ръководи своята дейност и да определя насоките на развитие на своята култура и икономика, като така ги обрекоха на бедност, робство и пълно унищожение.   

Опитът ми подсказва, че сме изправени пред една съвременна търговия с роби, която много напомня на Атлантическата търговия с роби, при която европейските търговци въоръжиха наемници в Африка и ги принудиха да унищожат собствения си народ в замяна на нематериални печалби. Както и при Атлантическата търговия с роби, международната компания жъне огромни печалби, докато наемниците – в този случай Нигерийската държава – изпадат в хаос и дългове; а тяхната обща жертва, народът Огони и много други като него, е изправена пред унищожение. Това, което прави Съвременната търговия с роби още по-ужасна, е, че тя унищожава и околната среда и така всъщност вреди на цялото човечество.

Твърдя, че всички ние носим отговорност за това и сме длъжни да сложим край на Съвременната търговия с роби. Всички разумни хора и всички западни правителства трябва не само да осъждат, но и да се борят с цялата си енергия и с всички възможни мерки, които са били предприети за прекратяването на Атлантическата търговия с роби.

Когато призовах 300 000 членове на народа Огони да се включат в мирния протест на 4.01.1993г., те тръгнаха на поход не само срещу унищожаването на околната среда, политическата дискриминация, икономическоот убийство и геноцида, но и срещу Съвременната търговия с роби. Народът Огони продължава да води тази своя борба без да прибягва до употребата на оръжия и това само по себе си е достатъчно доказателство за желанието им да оцелеят.

За да поставим край на агонията на народа Огони и да дадем на членовете му шанс за живот, призовавам всички разумни хора от западния свят да основат Международна спасителна мисия, която да помогне за опазването на околната среда и спасяването на жителите на Огониленд от робство, геноцид и пълно унищожение. Това би било едно добро човешко дело и би послужило като предупреждение към всички международни корпорации и техните въоръжени съюзници из третия свят, че в 21-ви век никой няма да толерира потъпкването на човешките права и природата в името на печалбата. Това ще бъде и една стъпка в подкрепа на демокрацията, противопоставяща се на процъфтяващите военни, диктаторски режими, които продължават да петнят африканското общество и да унижават неговите членове. 

Тая надежда, че основавайки Движението за оцеляване на племето Огони, предоставяйки на народа методите, чрез които да се изправят пред своето минало и ненасилствено да се противопоставят на своите мъчители , и окуражавайки хората да вярват в способността си да възродят умиращата си общност, съм поставил началото на един процес, който по мирен път ще освободи много народи в Африка и в крайна сметка ще доведе до поличтически и икономически реформи и социално развитие.

Несправедливостта, от която страдаме аз и останалите членове на народа Огони, насилието, арестите, задържането, дори и самата смърт, са нищожна цена, която трябва да платим в името на мечтата си да сложим край на кошмара на милиони хора, погълнати от бурите на бедността в морето на обезчовечаването.

Бих искал да благодаря на семейството си за огромната подкрепа, която ми оказват, и на всички членове на народа Огони за непоколебимата им отдаденост на каузата за собственото им развитие. Благодаря и на всички, които помагат на нашата борба. Бих искал специално да спомена Body Shop International Plc, Организацията на нациите и народите без представителство, Световният съвет на църквите, всички независими медии в Нигерия, Грийнпийс, Католическата църква в Нигерия, Организацията за граждански свободи, Амнести Интернешънъл, PEN, Хюман Райтс Уоч (Африка), Парламентарната група за човешки права към Парламента на Великобритания, и Human Rights Caucus към Американския конгрес.

Благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че разпали надежда в сърцата на отчаяните членове на Огони. Обещавам ви, че аз, MOSOP и народът на Огони ще отговорим на очакванията на Фондацията, като продължим ненасилствената борба за своите права и правата на всички нигерийски граждани.

Благодаря ви, че ме излушахте и нека Бог ви благослови.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Движение за оцеляване на племето Огони

Статия: Кен Саро-Вива/ Движение за оцеляване на племето Огони (Нигерия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за огромния им кураж, проявен в ненасилствената борба за гражданските, икономическите и екологичните права на народа им.”

Кен Саро Вива (1941-1995) беше член на племето на Огоните, което наброява 500 000 жители и заема малка и гъстонаселена територия на име Огониленд в югоизточната част на Нигерия. Учил е в Университета в Ибадан и през 1973г. започва да пише книги и статии, както и да продуцира телевизионни предавания. Автор е на общо 27 книги, а през 1994г. получава Наградата Фонлон-Николс за творческо писане.

Огониленд е осигурила на Нигерия петрол на стойност 30 милиарда долара, чрез джойнт-венчър компания, в която държавата е мажоритарен собственик, а Shell е най-големият частен собственик на дялове (30%). Производството на петрол води до сериозно замърсяване на Огониленд. Движението за оцеляване на племето Огони (MOSOP) е създадено през 1990г. с цел да предприеме действия за отстраняване на последствията от замърсяването. Движениите служи като координатор за множество църковни, студентски и професионални организации, както и организации, борещи се за правата на жените и младежите.

MOSOP формулира две основни искания: едното е отправено към правителството, а другото – към Shell. Първото от тези искания е вписано в Декларацията за правата на членовете на Огони, изготвена от MOSOP през 1990. В нея се изразява решимостта на жителите на Огониленд да защитават политическите, икономическите и екологичните си права.

Що се отнася до Shell, Саро-Вива иска от компанията да заобиколи правителствените решения, като предприеме незабавна екологична оценка на нанесените щети и започне да работи в съответствие с най-добрите практики в сферата на добива на петрол.

Вместо това, през 1994г. Shell решава да прекрати дейността си в Огониленд.

През януари 1993г., 300 000 членове на Огони провеждат мирна демострация, с която отбелязват началото на обявената от ООН година на коренните племена. Нигерийското правителство обаче отговаря на мирната демонстрация с жестоко насилие. През продължилата над четири години окупация 1000 души са убити, а много други изгубват домовете си, превърнати са в бежанци или са вкарани в затвора без да им бъде осигурена защита или съдебен процес.

През 1993г. Саро-Вива е арестуван на няколко пъти, в следствие на което е обявен от Амнести интернешънъл за политически затворник. През същата година той става президент на MOSOP. През май 1994г. Саро-Вива е арестуван отново под претекст, че е насърчил няколко младежи да убият четирима политици, представители на народа Огони. Проведеният съдебен процес е осъден като несправедлив от международни наблюдатели, а премиерът на Великобритания го нарича „съдебно убийство”. След произнесената осъдителна присъда, Кен Саро-Вива и осем негови колеги са екзекутирани на 10.11.1995г.  

След правителствените промени в Нигерия през 1998г., MOSOP вече може да действа открито, а властите и петролните компании признават пълната липса на развитие в района край делтата на Нигер. Нанесените от добива на петрол екологични щети, обаче, си остават отбягвана тема: към средата на 1999г. все още липсват конкретни правителсвени действия, а MOSOP продължава да изисква от Shell провеждане на екологична оценка на Огониленд и премахване на последиците от замърсяването.

През 2004г., след бавната реакция от страна на правителството и Shell в отговор на водената в продължение на десетилетие ненасилствена борба на народа Огони,  група младежи от етноса иджау, намиращи се в подобно положение, насилствено завземат петролните платформи и прекъсват добива на нефт. Това води до брутална правителствена намеса и тежка военна кампания по делтата на Нигер. Правителството, обаче, е принудено да започне открита дискусия относно екологичните права на населението и разпределението на природните ресурси – двете основни точки в исканията на MOSOP.

MOSOP все още се нуждае от местна и международна подкрепа в борбата с „нечестивия съюз между политическата класа и международните петролни компании”, както го наричат самите те.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Билки лековити

В планината, по полето,
билки раснат лековити,
дават здраве, със което
да живеем в дни честити.

Бял равнец, жиловлек, лайка,
у дома да има всеки,
знам от баба и от майка –
с тях са болестите леки.

Знаем всички от родата,
че билките са Божи дар,
и им знаем имената,
и за какво е всяка цяр.

Мента, мащерка, звъника,
мои билчици любими!
А на тази как се вика?
Ако знаеш ти, кажи ми!

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

По-ефективни сгради в помощ на борбата срещу климатичните промени

Статия: „Ричард Чери от СЕС - как по-ефективните сгради могат да помогнат в борбата срещу климатичните промени“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Организацията на Ричард Чери Community Environmental Center (CEC) работи едновременно върху проблеми свързани с промята на климата и с ниските доходи, като се фокусира върху строителния сектор. Използвайки прости методи, като „weatherization”*,  CEC оказва значително влияние както върху икономиката, така и върху околната среда. Организацията помага на Ню Йорк да намали въглеродните си емисии, използвайки многофакторен подход – консултиране, свързано със строителството на „зелени” сгради, обучителни програми за „зелени” работни места, образователни услуги и магазин, в който се продават излишни строителни материали. Чери разговаря с Доузър за прехода от адвокат на Уолстрийт към новатор в сферата на околната среда и за превръщането на СЕС в организация за борба с последствията от климатичните промени.

Dowser: Семействата със средни и ниски доходи се нуждаят от подкрепа в различни области – от образованието до здравеопазването. Защо решихте да се насочите към по-различна сфера?
Чери: Интересът ми към околната среда непрекъснато нарастваше, не беше голям, но се повишаваше. Една от програмите ни в Urban Coalition [предишната организация на Чери] беше свързана с „weatherization“. Един от по-младите ни служители постоянно ме окуражаваше да гледам на тази програма, като на мост, свързващ теми, като околна среда, общност и градско планиране.

Помислих по сериозно над въпроса и осъзнах, че в Ню Йорк има нужда от организация, която да се фокусира върху проблеми, свързани с околната среда. Използвахме тази програма като основа на своята дейност, като поставихме най-голям акцент върху природата и начина, по който тя влияе върху хората с ниски доходи.

Много съм доволен, че подходихме точно по този начин. Да, трябваше да вземем някои трудни решения относно това дали да помагаме на хората за решаването и на други проблеми, свързани с бедността, но именно в тази сфера бе силната ми страна – знаех много за строителството и точно в това вложих цялата си енергия.

Дълго време сте били адвокат. Какво ви накара да смените професията си?
Работех в голяма правна кантора на Уолстрийт и Urban Coalition се свърза с нас, защото се нуждаеше от някои правни съвети. Заинтересувах се от това, с което се занимават и те ми предложиха работа. Реших да напусна правната сфера за година или две и да видя какво е да работиш за неправителствена организация, а след това така и не се върнах обратно. Уж щеше да е временно, но после стана за постоянно, защото установих, че ме е грижа повече за това да помагам на хората, отколкото за „голямата сделка”, при която единствената роля на адвоката е да изготви договора.

Организацията ви се разви от програма за „weatherization“ до всеобхватна компания, предлагаща консултантски услуги, програми за обучение, възстановяване на строителни материали. Представяхте ли си, че нещата ще се развият по този начин. Или това се оказа едно успешно начинание, което не е било планирано?
Човек трябва да работи в сферата, от която се интересува, но и да е готов за неочаквани обрати на съдбата, които понякога те отклоняват от пътя, научават те на нещо ново и ти разкриват един нов свят. Това е вярно както за СЕС, така и за живота като цяло.

Не, не знаехме точно с какво се захващаме. Но търсехме нови възможности, които ни осигуриха нужното финансиране и ни позволиха да открием начин да намалим разходите за подслон на семействата с ниски доходи и да помогнем на околната среда.

Защо СЕС се фокусира все повече върху климатичните промени?
Гледал съм филма „Неудобната истина” и осъзнах, че това, което правим, за да намалим емисиите е много важно, не само що се отнася до сметките за ток на хората, но и най-вече за околната среда.

За всеки дом, който променяме, намаляваме емисиите на парниковите газове, с около тон на година. Това наистина допринася за справяне с климатичните промени.

В Ню Йорк около 70% от емисиите на парникови газове идват от сградите. Онова, което можем да направим, е да повишим енергийната ефективност. Стремежът ни е да намалим емисиите по всеки възможен начин. Няма нищо по-важно от това да съхраним земята, на която живеем.

Актът за реинвестиции и възстановяване на Америка, приет от администрацията на Обама през 2009г. отделя $5 милиарда за „weatherization“. През юли СЕС и няколко други агенции в Ню Йорк получиха $12.9 милиона от щатския бюджет, за да реновират жилищен комплекс с 2700 апартамента. Какво мислите за държавното финансиране, което получавате? Достатъчно ли е то за обема работа, който вършите?
При някои програми средствата, които получаваме за всяка от сградите, са адекватни, а при други – не. Но наистина се нуждаем от много повече пари, защото има ужасно много работа, която трябва да бъде свършена.

Изключително много съм загрижен за финансирането ни. Макар че имаме пари за всеки апартамент и всяка къща, която реконструираме, просто нямаме достатъчно, за да можем да вършим работата с необходимата скорост, за да се справим с кризата, пред която сме изправени.

Преди години президентът обяви война на бедността. Но всъщност се нуждаем от финансиране за войната срещу парниковите газове, а не от финансиране за реални войни.

Как се развиват усилията за намаляване на емисиите в САЩ в сравнение със случващото се в останалите държави по света?
Преди около година имах възможност да посетя Лондон, за да видя какво правят те за повишаване на енергийната ефективност. Те също са обявили война на климатичните промени, в това няма съмнение. Знаят, че това е много важно и правят всичко по силите си.

Подхождат към дадена сграда не само физически, но и социално – анализират не само постройката, но и хората, които я обитават, техния начин на живот. Това е един от уроците, които научих там и се надявам да го предам и на своята страна. В процентно отношение те отделят много повече средства за борба с климатичните промени, отколкото ние.

Какъв съвет бихте дали на хората в други градове, които желаят да последват примера ви?
В началото винаги са нужни средства. За мой късмет, аз имах договор с правителството за повишаване на енергийната ефективност на семейства с ниски доходи. И така основах компанията си. Виждал съм как някои по-малки общности започват да набират средства чрез продажбата на дребни сладки, докато не успеят да си осигурят някакъв друг източник на финансиране. Виждал съм как успяват. Затова бих окуражил всеки, които има време, решителност и възможност известно време да живее без доходи, наистина да опита. Без значение дали сте млади или сте работили дълги години, спестили сте пари и сега сте на 60 и искате да направите нещо наистина полезно за обществото.

Бих искал именно тези хора да навлязат в сектора и да допринесат за развитието му не само с финансовите си ресурси, но и с познанията си.

Друго, което бих искал да споделя, е, че човек трябва да открие своя ниша, от която може да стартира, а не да бъде грандоман и да иска всичко наведнъж. Започнете от някаква основа, където знаете, че сте добри и се разраствайте постепенно.

*wеatherisation (или weatherproofing) – набор от мерки за защитаване на сградите от влиянието на външни фактори, като слънчева светлина, силни дъждове, бури и вятър; реконструиране на сградата с цел намаление на потреблението на електричество и повишаване на енергийната ефективност (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Bee Urban

Навярно повечето от вас са чували за необяснимото изчезване на пчелите през последните години и все по-застрашително намаляващия им брой. Вероятно също така си мислите „аз живея в града, нищо не мога да направя, за да помогна.” Но грешите. Защото както казват „когато има желание, има и начин”. И две млади момичета от Швеция не само са намерили начин, но и са превърнали своето начинание в успешен бизнес. Каролина Лисло и Жозефина Одсберг са загрижени за природата биолози, запалени на тема пчели. Дълго време се занимават с отглеждането им през свободното си време, но осъзнават, че за да имат възможност да продължат и в бъдеще, трябва да превърнат хобито си в професия. Така се ражда Bee Urban. Идеята им е „малко” необичайна – те предлагат на различни компании да поставят върху покривите на офисите им кошери с пчели. Bee Urban поема изцяло грижата за пчелите, а компаниите осигуряват нужното финансиране и накрая си прибират вкусния мед, опакован в малки бурканчета и брандиран с логото на съответната фирма.

Началото е трудно, а странната идея е посрещана с недоверие и скептицизъм – кой би поставил кошер с пчели върху офиса си? И при това да си плаща за него? Пробивът идва, когато модната компания H&M се съгласява да постави няколко кошера върху покрива на офиса си, а широката популярност на марката допринася за това идеята да бъде възприета и от други компании. Днес из цял Стокхолм са поставени общо 19 кошера на Bee Urban, като клиентите им са доста разнообразни – адвокатска кантора, архитектурна фирма, местна църква, неправителствена организация, културен център, панаир и държавно училище. Всеки кошер е уникален – боядисан във фирмените цветове на съответния клиент и носещ неговото лого. Bee Urban насърчава служителните на всяка компания да участват в поставянето и грижите за пчелните кошери, като разбира се осигурява предварително обучение, инструктаж и защитно облекло. Медът, който „осиновителите” на кошерите получават от тях, обикновено се опакова в малки, красиви бурканчета, които са нестандартен корпоративен подарък за клиенти, доставчици и партньори. Подаръкът се превръща и в символ на грижата на компанията за околната среда и може да бъде част от политиката й по корпоративна социална отговорност.

Освен кошерите, които инсталира по покривите на Стокхолм, Bee Urban се занимава и с образователна и изследователска дейност. Компанията участва в заснемането на документален филм за пчелите, води уроци в училища и детски градини, присъства със свой щанд на изложения, свързани с отглеждането на пчели. Bee Urban редовно дава мостри от своите пчели и произвеждания от тях мед за провеждането на изследвания, свръзани със здравето на пчелите и причините за необяснимото им изчезване. Въпреки загрижеността на обществото, тестовете на меда показват, че дори и да е добит от кошер, разположен в един от кварталите на Стокхолм с най-мръсен въздух, в него няма никакви опасни за човешкото здраве вещества или тежки метали.

Другата основна причина, поради която някои хора изпитват недоверие към отглеждането на пчели в градски условия, е рискът от ужилване. Лисло и Одсберг, обаче, казват, че този риск е много нисък, а любопитното е, че Одсберг дори е алергична към ужилването им, но това не я е спряло и не е попречило на любовта й към тях. На двете основателки често им се налага да обясняват разликата между пчели и оси, защото повечето хора ги бъркат. Докато пчелите са привлечени единствено от цветята и могат да ви ужилят само, ако се опитате да им вземете меда или неволно стъпите близо до тях, осите често се навъртат край ресторанти и кафенета на открито, привлечени от храната и особено от месото и сладките напитки. Собственичките на  Bee Urban с усмивка разказват как веднъж рой пчели, накацали по прозорците на сградата, където бил поставен кошерът им, предизвикал вниманието на медиите, които веднага отразили „паниката”, настъпила в града. В същото време хората спокойно се разхождали наоколо и дори правели снимки на пчелите, които след това показвали на приятелите си. „Инцидентът” всъщност се оказал от полза за Bee Urban, защото предизвикал широк дебат и повишил информираността на обществото относно проблема с изчезването на пчелите и възможностите за отглеждането им в градски условия.

Към дейността на Bee Urban проявяват интерес и от други градове в Швеция, а желанието на двете момичета е Стокхолм да достигне поне нивото на Париж (където се отглеждат 400 кошера с печели) и идеята им да се разпространи и да намери поддръжници из цяла Европа.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Когато дърветата умират, хората се разболяват

Открай време е известно, че зеленината и досегът с природата оказват положително влияние върху физическото и психическо здраве на хората, а през последните години това започва да се доказва и с научни експерименти и изследвания.

Първото подобно изследване е проведено още през 1984г. от Роджър Улрих. Той изследва пациенти, които се възстановяват от операция, като част от тях са настанени в болнични стаи, гледащи към зелен вътрешен двор, а друга част имат гледка към сива тухлена стена. Изследването показва, че пациентите, които имат възможност да се наслаждават на красотата на природата, се възстановяват много по-бързо и се нуждаят от по-малко обезболяващи.

Друго изследване, проведено в САЩ през 2011-2012г. дава възможност за изясняване на тясната взаимовръзка, която съществува между наличието на дървета и човешкото здраве. През 2002г. от Азия в страната е привнесено насекомо, което постепенно заразява и убива ясеновите гори. За по-малко от десет години заразата обхваща щатите Мичиган, Охайо и Минесота и унищожава 100 милиона ясенови дървета. Здравните власти установяват, че няколко години след началото на тази природна катастрофа (приблизително колкото е необходимо на едно заразено дърво да загине), в засегнатите територии нарастват случаите на респираторни и сърдечни заболявания. Колкото повече се задълбочава проблема и колкото повече са засегнатите дървета, толкова повече се влошава и здравето на хората. Според приблизителни изчисления показват, че между 2002 и 2007г. загиването на тези 100 милиона ясенови дървета е довело до заболяването и смъртта на над 20 000 души. Според изследователите това може да се дължи на няколко фактора – по-замърсен въздух поради по-малкия брой дървета; по-ниска физическа активност сред хората, защото част от градските паркове също са засегнати (или дори напълно унищожени) и вече не са така привлекателни; със загиването на горите изчезва и положителното психологическо влияние, което те са оказвали на хората, като например намаляване на стреса.

Фактът, че природата може да действа като буфер срещу стреса, е доказан при проучване, проведено през 2000-2002г. в Холандия. При него е изследван начинът, по който различни негативни събития, като развод, безработица, загуба на роднина или близък приятел, се отразяват върху физическото и умствено здраве на хората. За целта са взети предвид количеството зеленина (в процентно отношение) в радиус от 3км. от жилището на участника, броят здравословни оплаквания и лична оценка на психическото и физическо здраве. Изследването показва, че ако в радиус от 3км. има голям парк, богат на зеленина, оплакванията значително намаляват, а хората преценяват собственото си здравословно състояние като добро. Според учените това се дължи на факта, че природата има свойството да ни откъсва от негативните мисли, които ни сполитат след преживяно тежко събитие. Наблюдавайки я, изпадаме в съзерцание и можем по-спокойно да обмислим положението, в което се намираме.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Облъчване с електро-магнитното поле на земята

В последните година над 90% от производството на семена за земеделието е в ръцете на десетина мултинационални корпорации. Това води до бързото изчезване на ценни стари сортове. Може би си мислите, че доматите на баба Ви на село са хубави, органични и т.н., но е много вероятно да не са, защото са произлезли от некачествени семена. Изглежда сме загубили веднъж завинаги много ценни растения и животни …

Но не … оказва се, че Земята си знае работата! Учените са открили, че облъчвайки произволни семена на растения, например житни, с електро-магнитното поле на Земята, то те „си спомнят“ своята първоначална и естествена форма и се развиват според първоначално зададените от природата в тях модели. Така от ГМО или хибрид получаваме първичен сорт. Любопитното е, че това се наблюдава не само при растения, но дори и при риби. Още по-важно е, че така възстановените сортове и видове могат да дават потомство, което от своя страна също се размножава и е здраво. Така много лесно можем да възвърнем отдавна изчезнали растителни и животински видове.

Тези нови открития потвърждават по прекрасен начин твърденията на физиците за холографската структура на вселената, според които всичко се съдържа и в най-малкото и винаги.

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Високо-производително органично земеделие

Posted in За Природата | Коментарите са изключени