Category Archives: За Природата


Естествени системи за пречистване на водни ресурси

Когато става въпрос за чиста питейна вода и то в градски условия, обикновено си представяме огромни пречиствателни станции, които с помощта на сложни химикали и различни химически процеси убиват вредните бактерии. И забравяме, че в продължение на милиони години водата се е пречиствала сама единствено благодарение на естествените процеси, които протичат в природата. Възможно ли е да се поучим от природата и да създадем условия, които позволяват протичането на същите тези процеси, така че да получаваме чиста вода брез примеси от вредни химикали? Да, и компанията John Todd Ecological design вече го прави. На близо 20 места из цял свят те са осъществили проекти, които превръщат замърсените и неизползваеми водоизточници в реки и езера с кристално чисти води, богата растителност и фауна.

Една от техните инициативи преобразува мръсен канал за отпадни води в китайския град в истински зелен оазис и място за отдих на местните жители. За целта в канала са били засадени 12 000 растения от 20 местни вида. Обособени са анаеробни и аеробни зони, в които виреят различни полезни бактерии, които разграждат замърсителите, включително и маслените петна, плуващи по повърхността на земята. Специални аератори обогатяват водата с кислород и насочват течението й през корените на растенията, където тя допълнително се филтрира. Във вече значително по-чистата вода е станало възможно да бъдат пуснати дребни риби и охлюви, които също помагат за отстраняването на замърсители. По този начин екосистемата е възстановена напълно и естествените процеси, които протичат в нея позволяват водата да се пречиства без никаква външна намеса и без необходимост от използване на вредни химикали. По продължение на канала е изградена дървена пътека, която се превръща в любимо място за разходки на местните жители.

Изграждането на подобни системи за естествено пречистване на водата е сравнимо като разходи с изграждането на пречиствателна станция. Ползите идват от това, че докато пречиствателната станция се нуждае постоянно от електричество, от химикали, от служители, които да я поддържат, естествените системи не се нуждаят от почти никаква подръжка и режийните разходи са сведени до минимум. Необходимо е единствено няколко пъти в годината да се извършва преглед на съответния водоизточник и да се проследява дали флората и фауната в него се развива нормално и дали успява да се справи с пречистването на водата.

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Михаел Суков – за опазването на естествените екосистеми

Михаел Суков (Германия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за одадеността му към опазването на естествените екосистеми и районите с изключително ценна природа за бъдещите поколения.”

Михаел Суков е роден през 1941г. и завършва биология в университета в Грейфсвалд през 1965г., а след това става научен асистент в същия университет. Той участва активно в различни инициативи за опазване на околната среда и е основател на организацията Флореншуц, която провежда конференция в Чехословакия през 1972г.

Заради подкрепата си към Пражката пролет, Суков напуска работата си в университета през 1969г., но продължава да работи по различни въпроси, свързани с опазване на околната среда, както в родината си, така и по света. Перестройката през 1989г. ракрива пред Суков нови възможности. Той е избран за заместник-министър и заедно с колегите си Канп, Фреуде и Джешке през последните месеци на ГДР създава система от шест биосферни резервата и пет национални парка. Оттогава четиримата работят усилено за опазването и разширяването на защитените територии. Усилията им са насочени най-вече в (не винаги успешната) борба срещу разрушителни проекти за индустриално развитие (примерно Балтийската крайморска магистрала, инфрструктура за масов туризъм на остров Рюген, разширяване на коритото на река Елба). През 1990г. Суков получава медал Лина-Хаенле за опазване на природата в Германия и е избран за вице-президент на организацията Naturschutzbund (NABU) Deutschland.

Следва един изключителен период, през който „Бандата на четиримата” пътува из целия бивш Съветски съюз, както и из някои други държави и съветва новите правителства относно управлението на земите и изграждането на биосферни резервати и национални паркове. В Грузия са изградени седем парка, обхващащи 1/3 от територията на страната. Една трета от територията на Монголия също е обявена за защитена зона. Четиримата участват в разработването на програми в Казахстан, Киргистан и Узбекистан, спомагат за обявяването на три обекта в Русия за Световно наследство и съдействат за основаването на природни резервати в Русия и Беларус. При всичките си проекти Суков и колегите му се стремят към активно участие на местното население и създаването на неправителствени организации, грижещи се за опазването на околната среда.

Връщайки се в университета в Грейфсвалд като професор, Суков разработва нов интегриран учебен план за преподаване на управление на земите и устойчиво развитие. На него се дължат и първите партньорства с университети от Киргистан и Казахстан. Университетът в Грейфсвалд съставя и нова амбициозна международна програма, „за да подготви еколозите, занимващи се с ландшафт, за предизвиактелствата на 21-ви век”.

Като член на експертния консултативен съвет към Държавната комисия за околната среда, Суков помага за разработването на реформа на политиките за управление на земите в Германия. Тази реформа би насърчила отговорните земеделски практики, би ограничила градските зони, би донесла икономическа и социална стабилност на селските региони и би пренасочила европейските субсидии към по природосъобразни дейности.

Суков и колегите му лобират за отговорно управление на земите и по родните си места – Мекленбург-Ворпомерн и Бранденбург. В североизточна Германия те са разработили една от най-устойчивите и съобразени с околната среда политики за управление на земите. Биосферните резервати Сприйвалд и най-вече Шорфхайде-Хорин са истински пример за развитие на биоземеделие, отговорно лесовъдство, екотуризъм, развлечения в близост до градовете и изграждане на „цъфтящи пейзажи” в бившата ГДР.

След оттеглянето си от университета през 2006г. Михаел Суков продължава да работи за опазването на околната среда чрез своята Фондация Михаел Суков. Той създава фондацията през 1999г. с парите от Наградата за цялостен житейски принос, която получава. Фондацията действа на национално и международно ниво и участва в развитието и защитата на национални паркове и биосферни резервати в страните от бившия Източен блок (Азърбайджан, Туркменистан, Узбекистан и Русия). В Германия дейността на фондацията е насочена главно към признаване и съхраняване на националните природни богатства на страната. Сред другите цели са опазване и развитие на влажните зони, насърчававане на защитата на околната среда чрез научни изследвания, образователни услуги и връзки с обществеността, както и задълбочаване на международното сътрудничество в сферата на екологията и опазването на околната среда. 

Цитат

„Задачата ни е да обмислим и планираме устойчивото управление на всички земи и морета, за да могат те да съхранят възможно най-много от световното генетично и екологично богатство и да издържат на натиска на следващия век, през който надявам се ще успеем да изградим един устойчив свят.”

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Група за действие за Биобио

Статия: Хуан Пабло Орего/ Grupo de acion pur el Biobio на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за личния му кураж, себеотрицание и упоритост в подкрепа на устойчивото развитие на Чили.”

Хуан Пабло Орего е роден през 1949г. и завършва магистратура по Природни науки през 1986г. В младежките си години е бил композитор и певец в популярна група за градски фолклор. През 1991г. помага за основаването и е избран за главен координатор на Grupo de Acción por el Biobío (Група за действие за Биобио – GABB), чиято цел е да се опита да спре строежа на шест язовирни стени по течението на река Биобио в южната част на Чили. Биобио е една от най-красивите реки в страната и значението й за запазването на екологичното равновесие е огромно. Вододелът й е и дом на коренното племе пехеуенче, което наброява около 10 000 души.  

От началото на 60-те години съществуват планове за строеж на поредица от шест взаимосвързани язовирни стени, като тези проекти са съставени без да е направена оценка на екологичното им влияние. В началото проектите са собственост на ENDESA-Чили, държавно енергийно дружество, приватизирано при неясни условия в последните дни от режима на Пиночет. В резултат на това някогашните участници в тогавашното правителство придобиват контрол върху проекта и съответно биха извлекли големи ползи от реализирането му. Чрез тази приватизация 90% от правата върху водните ресурси в Чили преминават в частни ръце. Дружеството е почти монополен доставчик на електроенергия в Чили, което му носи огромно икономическо, политическо и медийно влияние. През 1997г. чилийската компания е продадена на ENDESA-Испания заедно с правата върху водните ресурси.

GABB се сблъсква с две основни задачи: изграждането на силна коалиция, водеща местни, национални и международни кампании за спиране на строежа, и съвместна работа с племето пехуенче за защита на правото им да останат да живеят в земите на предците си. В много отношения кампанията се оказва изключително успешна и позволява на GABB да превърне тайните планове за строеж на язовирна стена в център на разгорещен обществен дебат. Организацията осъжда недемократичния и несутойчив модел за развитие на Чили, наложен чрез сила по време на 17-годишния брутален диктаторски режим на Пиночет. Орего критикува конституционната, правната и институционалната система, въведена в Чили от Пиночет, която според него „продължава ентусиазирано да се управлява без никакви съществени промени от последвалите три „демократични” и т.нар. социалистически правителства”. Орего нарича тази система „положение, при което демокрацията е поставен в условия на шахмат, а корпорациите се сдобиват с власт за сметка на обикновените хора.”

Въпреки успешните кампании на GABB, правителството в съюз с ENDESA се оказва почти непобедим противник. Първата язовирна стена, Пангуе, е построена и открита през 1997г., а втората, Ралко – през 2004г. И двете изостават от планирания график заради кампанията на GABB. Все пак само две от планираните шест язовирни стени са построени, което спасява голяма част от водосборния басейн и самата река от унищожение. Кампанията успява да привлече общественото внимание към въпроси, които никой до момента не е поставял: енергийна политика, околна среда, права на коренното население, енергийния монопол на ENDESA и неолибералните планове за развитие. Кампанията води и до много по-добри условия за преместеното племе пехуенче, отколкото биха получили те в противен случай. GABB допринася и за значителна промяна на политиката на Международната финансова корпорация по отношение на подобни проекти. Точно преди посещението на инспектори от Световната банка GABB и 400 жители на Чили подават жалба, която според представители и на двете институции води до сериозно преразглеждане на оперативните им директиви и процедури.

В Чили Биобио се е превърнала в символ на борбите за социална справедливост и опазване на околната среда, които все още продължават. Според властите и анализаторите историята на хидроенергийното развитие в Чили си има „преди” и „след” кампанията Биобио… за добро.

Цитат

„Ако съберете на едно място всички проблеми, които оказват влияние върху ситуацията с Биобио, като енергийна политика, монополът на ENDESA, гражданската активност и несъвършенството на демокрацията в Чили, ще придобиете представа, защо нашата кауза е толкова важна и мнозина я смятат за емблематична.”

Posted in За Природата | Tagged , , , , | Коментарите са изключени

Представяне на Синята икономика от проф. Паули

За нас е огромна радост да ви съобщим за предстоящото посещение на проф. Гюнтер Паули в България на 13.05.2013. Във връзка с посещението му ще бъдат организирани няколко срещи, а проф. Паули ще представи своята книга „Синята икономика” в Бета Хаус от 19ч. Повече информация за събитието и за записване за участие в него можете да намерите на страницата му, както и във Фейсбук.

 Проф. Гюнтер Паули предлага решения, които от една страна са екологосъобразни, а от друга икономически изгодни и полезни за обществото. Разликата е там, че тези решения се основават на знания и традиционни практики на местно ниво, базирани на елементарни физични процеси в екосистемите.

Синята икономика се простира отвъд „зеленото“, като се вдъхновява от поуките от природата , от многобройните ползи, които ни предоставят екосистемите, изобилие, работни места, щастие и равенство между хората, Идеята е плод на работата на проф. Гюнтер Паули, който в книгата си „Синята икономика: 10 години – 100 новости – 100 милиона работни места“ обръща внимание на проблемите свързани с околната среда по един съвсем нов начин. Основната цел пред синята икономика – един нов бизнес модел, който ще поведе обществото от живеещо в недостиг, към живеещо в изобилие, просто ако се научим да използваме „това, което имаме“.

Бихме искали да благодарим на Фондация Тайм и Кредо Бонум за това, че поеха ангажимента да организират подобно събитие и за възможността да участваме в него.

Още една хубава новина е излизането на втората книга на проф. Паули, преведена на български език – „Дзен и изкуството на синьото”. В нея по увлекателен начин и с много примери е описано как можем да се научим да мислим системно, т.е. да откриваме взаимовръзки, които досега не сме забелязвали и съответно да намираме едно общо решение на проблеми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Книгата е изпълнена и с изключително интересни размисли за начина ни на хранене и за образованието, като не само се посочват проблемите, но и се предлагат възможни решения. 

Повече информация за начините за закупуването и можете да намерите тук.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Група за органично земеделие

Статия: Група за органично земеделие, Куба на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показват, че органичното земеделие е ключът към продоволствената сигурност и устойчивата околна среда.”

Групата за органично земеделие (Grupo de Agricultura Orgánica – GAO) е основана през 1993г. като Кубинска асоциация за органично земеделие (Asociación Cubana de Agricultura Orgánica – ACAO) в момент, в който държавата е била изправена пред сериозна продоволствена криза, заради революцията. След разпадането на Съветския съюз и загубата на икономическа помощ страната е заплашена от глад и правителството търси алтернативни методи за увеличаване на производителността на фермите. Използваните в миналото химикали са почти изчерпани, средства за закупуването на нови няма и затова тези алтернативи трябвало да бъдат органични. Повечето хора вярвали, че тези мерки ще бъдат само временни и нещата ще се върнат към „нормалния” си ход, когато вносът на торове и пестициди бъде възстановен. Основната цел на АСАО обаче била, както да покаже, че органичното земеделие дава по-добри резултати от стандартното (изискващо повече капиталови и материални вложения) по всички важни показатели, така и да убеди политиците, учените и фермерите, че не трябва да се връщат обратно към конвенционалните методи.  

В рамките на четири години АСАО набира членове от целия земеделски сектор – от фермери до изследователи, професори и представители на властта. Освен главния си офис в Хавана днес АСАО има местни представителства в повечето провинции, а всеки член на организацията е активен и на собственото си работно място. Основната им цел е да образоват хората относно органичното земеделие и да ги убедят, че настоящите методи трябва да доведат до пълна и постоянна трансформация на земеделието в Куба.

Като част от проекта на Програмата за развитие на ООН „Агроекологичен фар”, АСАО създава набор от ферми, които служат за пример на други земеделци, политици и т.н. и им показват какво е възможно да се случи, ако използват изцяло органични методи. Из цялата страна са организирани десетки семинари, издава се списание с комбинация от специализирани и достъпни за широката публика статии, в Аграрния университет в Хавана е създадена специалност Агроекология, по която учат над 500 студенти. Изградена е мрежа от 10 административни центъра. АСАО са провели и три международни конференции по органично земеделие. С помощта на множество чуждестранни делегации е създадена и магистърска степен по Устойчиво развитие в университета в Хавана. Според оценката на проека Фар той е успял да покаже, че органичното производство дава същите или дори по-високи добиви в сравнение с конвенционалното земеделие; то носи също така и други икономически ползи и повишава плодородието на почвата. Дейността на АСАО е важна, защото те успяват да докажат, че органичното земеделие е икономически изгодно и да го легитимират пред съответните власти, Организацията осигурява на фермерите подходящи технологии, образование, проучвания и спомага за признаване на алтернативния модел на земеделие от страна на институциите.

През 1999г. АСАО са признати официално от Кубинското правителство и се преименуват в Група за органично земеделие в рамките на Кубинската асоциация на лесовъдите и земеделските специалисти  (Cuban Association of Agricultural and Forest Technicians -ACTAF). Тази промяна дава на организацията по-голяма свобода на  действие и влияние над Кубинското правителство. GAO публикува книгата „Трансформиране на кубинския пейзаж: Развитие на устойчивото земеделие”.

Цитат

„Използването на органични методи трябва да се възприеме като постоянна промяна в Кубинското земеделие.”

Мария дел Кармен Перез

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

COAMA – опазване на Амазонските гори с помощта на местните жители

Статия: Консолидация на Амазонския регион, СОАМА, Колумбия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че показаха, че коренните жители могат да осигурят поминъка си, да запазят културата си и да съхранят тропическите гори.”

Между 1986-1990 колумбийското правителство признава 20 милиона хектара тропически гори в Амазонската джунгла за „територия на коренните племена” – ресгуардос. Това решение е безпрецедентна стъпка към признаване на правата на коренните жители и тяхната роля в опазването на тропическите гори. Постижението се дължи на натиска, оказван от метните племена и решителната подкрепа на много колумбийци, сред които и Мартин фон Хилдербранд, ръководител на Indigenous Affairs по онова време.

През 1990г. ЕС отпуска средства за изграждане на мрежа от полеви служители, които да работят с местните общности за развитието им и спазването на правото им да продължат да управляват тропическата екосистемата според своите културни традиции и обичаи. Постепенно тази инициатива се разраства и се създава програмата COAMA, която Мартин фон Хилдебранд в момента координира. Тя включва няколко колумбийски неправителствени организации – Гайа Амазонас, Фондация Етнолано, Фондация Еридгайе, Хилеа, Фондация Екология-социал, ФундаМинга, CECOIN и лондонската фондация Гайа. Чрез междукултурен анализ екипът на СОАМА (който се разширява и достига около 50 души) установява отношения на взаимно уважение и взаимодействие с местните общности, които проявяват интерес към подобно сътрудничество. Това им позволява да вземат заедно информрани решения, от които зависи посоката им на развитие. Създадени са микропроекти в сферата на здравето, образованието, културата, възстановяването на околната среда и производството на различни продукти. По този начин коренните жители си възвръщат контрола върху собствения си поминък.

Членовете на COAMA запазват сътрудничеството си и през 90-те години, като проявяват уважение към индивидуалните особености на всяка една организация. Заедно НПО оказват подкрепа на около 250 местни общности от 22 различни културни групи. COAMA създава условия за развитие на един съюз, основан на взаимно уважение между коренните жители и западните специалисти. Така исторически обусловената експлоатация се трансформира и превръща в едно съвместно творческо търсене на възможни решения на настоящите проблеми. Въз основа на дейността и ценностите на местните племена, СОАМА насърчава един алтернативен подход към опазването на тропическите годи, който включва утвърждаване на правата на коренните жители и развитието на истинско междукултурно сътрудничество.

Международна оценка, проведена през 1996г. установява, че проектите на СОАМА „оказват огромно влияние върху местните общности, които имат силна взаимовръзка и доверие към работещите с тях експерти.” Бившият колумбийски президент, Алфонсо Лопес, нарича СОАМА „лъч светлина” и „нашият принос… към създаването на един свят на сътрудничество и солидарност; и нашата борба да спасим човечеството от опустошенията на цивилизацията”.

Цитат

„Междукултурните подходи не просто обединяват различните елементи, но и са форма на уважение на различията и съвместно търсене на подходящи пътища на развитие.”

Мартин фон Хилдебранд

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Depave – да върнем зелените площи в градовете

Ако живеете в голям (а дори и малък) град, няма как да не ви направи впечатление, че изцяло сме откъснати от досега си с почвата. Всичко е асфалтирано – улиците, тротоарите, големите паркинги, алеите в парковете, детските площадки, дворовете на детските градини и училищата. Затова и не е учудващо, че някъде по света вече се е зародило движението „depave”*, което се бори за премахването на асфалтовите настилки и връщане на почвата и зеленината навсякъде, където това е възможно. Ползите от една подобна промяна са многобройни:

-          Почвата попива дъждовната вода, което помага за повишаване на нивото на подпочвените води. Асфалтът е непропусклив и вместо водата да се върне обратно в природата, тя се стича в канализацията, носейки със себе си замърсявания, отмити от улиците, като прах, бензин, масло, антифриз, тежки метали и др. Намаляването на асфалтираните площи, означава, че по-малко дъждовна вода ще попада в канализацията, а това от своя страна ще намали натовареността на пречиствателните станции, а оттам ще спадне и количеството изразходвана от тях електроенергия. Повече водопропусклива почва и по-малко асфалт, означава и по-нисък риск от локални наводнения при силни бури.

-          Тревата и растенията, покриващи почвата, помагат за повишаване на влажността на въздуха и за намаляване на температурата му през летните месеци. По-ниските температури означават по-приятна околна среда, но и спад на електричеството, използвано за климатизация през лятото. Обратно, асфалтът се нагрява и допринася за задълбочаването на т.нар. „ефект на тропическия остров”, при който климатиците изхвърлят навън горещ въздух и около тях се създава зона, в която температурата на въздуха постоянно нараства, а от там и разходите за охлаждане.

-          Освен че понижават температурата, тревните площи помагат и за пречистване на въздуха и намаляване на замърсяването с прахови частици. За целта вместо паркингите да се асфалтират, те могат да се изградят от кухи бетонни кутийки, в които расте трева. Друга, макар и не толкова добра алтернатива (но все пак за предпочитане пред асфалта) е насипването с чакъл, който поне позволява дъждовната вода да се просмуква през него и да достига до почвата.

-          Зелените тревни площи ни помагат да се чувстваме по-свързани с природата и са по-красиви са от скучно сивия асфалт. Досегът с природата, който е толкова рядко срещан в градовете, въздейства успокояващо, кара ни да се чувстваме по-добре. Зелените площи могат да са място за почивка, игра и социални контакти с други хора, живеещи в квартала. Съвместната грижа за тях помага и за заздравяване на връзките в общността и повишаване на социалния капитал.

Движението „depave” стартира в Портланд, Орегон през 2007г. и оттогава досега е превърнало близо 9500кв.м. асфалт в зелени площи, цветни или дори зеленчукови градини. По техни оценки това е намалило количеството на дъждовните води, вливащи се в канализацията с 8.5 милиона литра. През изминалите шест години в инициативите на сдружението са участвали около 1500 доброволци, а проектите са били насочени главно към премахване на асфалтовата настилка в дворовете на детски градини и училища, превръщане на изоставени паркинги в обществени градини за градско земеделие, намаляване на площта на използваеми, но ненатоварени паркинги. Повече за инициативите на сдружението, което си поставя за цел съжителството на хора и природа в градовете, можете да научите от интернет страницата на Depave – http://depave.org/.

 *depave – буквално означава премахване на пътната настилка.

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Природата

Чапла бяла прелетя
над главите ни съвсем,
ще ни каже нещо тя,
но дали ще разберем?

Знаци постоянно нам
Природата ни дава,
да ги следва трябва, знам,
и мъдрата държава.

За мен, за вас, за всички
Природата се грижи,
за бръмбарчета, птички,
за всичко, що се движи.

И мъдрата държава
Природата да пази,
и всеки да съзнава
задачата си, тази!

Posted in За Природата | Tagged , , | Коментарите са изключени

Институт за земята

Статия: Уес Джаксън / Институт за земята (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за отдадеността му за развитието на високо продуктивно и същевременно еколкогично и устойчиво земеделие.”

Институтът за земята (The Land Institute – TLI) е частна, неправителствена организация, основана в Канзас през 1976г. Уес Джаксън, специалист по генетика и агрономия, е неин съосновател. Той изоставя научната си кариера и се посвещава на изграждането на система за естествено земеделие въз основа на трайни насаждения.

Още в началото Джаксън поставя на себе си и на Института 50-годишен срок, в който да докажат, че съществува алтернатива на унищожителните земеделски практики. Алтернативата за региона, в който работи, се състои в комбинация от трайни насаждения от зърнени култури, получени въз основа на едногодишни такива, и култивиране на диви многогодишни растения. Най-големите ползи биха били екологична стабилност и добив на зърно може би близък до този на едногодишните култури. Екологичните цели ще бъдат постигнати чрез прекратяване употребата на вредни химикали и смекчаване на огромния проблем с ерозията на почвата, защото вече няма да е необходима оран всяка година.

През 80-те години дългосрочните изследователски и образователни програми на Института постепенно започват да придобиват облик; провеждат се и полеви опити. Към средата на 90-те, в края на второто десетилетие от стартирането на програмата, Джаксън успява да даде положителен отговор на основните въпроси, които изследва. Част от резултатите са публикувани в рецензирани научни списания. Джаксън акцентира върху това, че резултатите, които е получил са валидни не само за американските прерии. „Демонстрирайки основните принципи, вместо само практическите приложения, ние показваме, че подходът на „естествените системи” може да бъде приложен навсякъде по света при положение, че бъдат проведени достатъчно проучвания за разработка на растителни видове и комбинации от такива, които са подходящи за съответната околна среда. Вярваме, че може да съществува земеделие, което е устойчиво, икономически изгодно, отговорно към околната среда и социално справедливо.”

През 90-те години, Уес Джаксън получава наградите Pew Conservation Scholar Award и Macarthur Fellowship (1992). След първите 10 години от създаването на института е издадена книгата „Фермерство по подобие на природата: екологичен подход към земеделието”.  Списанието Лайф включва Джаксън в списък с 18 души, които според него ще останат в историята като „най-важните американци на 20-ти век”. В края на същото десетилетие, вдъхновени от неговия пример, все повече изследователи в различни университети и институти, започват да правят проучвания върху трайните насаждения.

В бъдеще Джаксън се надява да създаде Център за природно земеделие. Съставен е екип от съветници, които вярват, че дейността му заслужава сериозно финансиране. През 1998г. Нюзуик описва Института за земята като „духовен дом за все по-голям брой фермери, учени и изследователи на прериите, които постепенно преосмислят значението на земеделието.” Статията завършва: „първите култивирани житни растения полагат основата на цивилизация, просъществувала 10 000 години. Ако Джаксън успее да убеди света да преразгледа начина, по който работи земеделието, може би ще успеем да спечелим за човечеството още едно-две хилядолетия.”

Цитат

„Земеделието, към което се стремим, ще действа като екосистема: материалите ще се рециклират и то ще разчита единствено на слънчевата светлина.”

Уес Джаксън

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

„По-добре да отглеждаш маслини, отколкото да извличаш злато“

Статия: Бирсел Лемке (Турция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за дългогодишната й борба за защита на страната от разрушенията, причинени от използването на цианид при добива на злато.”

Бирсел Лемке е родена през 1950г. и учи политически науки в Университета в Анкара, а по-късно и в САЩ. Живее и работи в Германия в периода 1975-85г. преди да се върне отново в Турция. От 1987 до 1990г. е член на Управителния съвет на Зелената партия в Турция. През 1990г. основава гражданската инициатива HAYIR срещу проекти за добив на злато.

Конкретната причина за създаването на инициативата е предложението на компаниите TUPRAG и EUROGOLD да стартират два пилотни проекта за добив на злато в залива Едремит и в Пергамон. Целта им е тези два проекта да послужат за основа за изграждането на още 62 мини за добив на злато от Троя до Пергамон в егейската част на Турция, както и на още 560 проекта в цялата страна. Предложената технология за извличане на злато включва използването на цианид, който е причина за многобройни екологични и човешки катастрофи из цял свят. Последният такъв случай е в Румъния през януари 2000г., когато 99 100 м3 отпадъци от минодобива, замърсени с цианид и тежки метали, се изливат в приток на Дунав, убивайки всички форми на речен живот на 400км. надолу по течението на реката. Лемке е решена да защити родината си – земеделското богатство и природната й красота – от тази варварска технология, която Фрийделм Корте, професор по екологична химия в Мюнхенския университет, определя като „разрушителна и неприемлива” от научна гледна точка.

Лемке започва да убеждава фермерите в местността, където трябва да започне първия проект, да му се противопоставят. След това убеждава и 13 кмета да се обявят срещу добива на злато. Заедно с тях тя отива в Германия (немската банка Дрезднер трябвало да финансира златните мини) и им показва биосферния резерват на река Рейн, като алтернативен начин за развитие на техните общини. Те печелят подкрепа от парламента на Хесе и банката се оттегля от проекта. HAYIR получава подкрепата и на Европейския парламент и превръща въпроса с използването на цианид при добива на злато в основен екологичен проблем в Турция.

През 1994 г. HAYIR завежда дело срещу турското Министерство на околната среда и EUROGOLD. Три години по-късно Върховният съд на Турция отсъжда в полза на Лемке и забранява употребата на цианид при добив на злато в страната. Ясно е, че Лемке не е постигнала този успех сама, но тя получава признание, като основният човек, стоящ зад тази кампания и мотивиращ останалите. Нейният дом е официалното седалище на гражданската инициатива, а доходите й са основният източник на финансиране.  

EUROGOLD не приема присъдата на турския Върховен съд. Компанията убеждава турското правителство да проведе повторна оценка на риска за околната среда и да даде проекта на международен арбитраж. Много от противниците на добива на злато се страхуват, че той ще се влияе единствено от корпоративните интереси и ще пренебрегне силното обществено мнение по въпроса. 

Цитат

„Разглеждам нашата съпротива като триумф на приятелството и любовта към родината и културата, които са по-силни от плановете на милиардната индустрия, която бихме искали да убедим, че е по-добре да отглеждаш маслини, отколкото да извличаш злато.”

Брисел Лемке

Posted in За Природата | Tagged , | Коментарите са изключени