Category Archives: За Природата


Ферма на покрива

Статия: „Brooklyn Grange – покривна ферма в Ню Йорк“ на Сара Кук

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова 

Една от най-големите ферми в Ню Йорк се намира шест етажа над пешеходните алеи в Куинс. Тя разполага с около 500 000 кг почва, дълга е един акър и от нея се разкрива прекрасна гледка към Манхатън. Фермата, разположена въдху покрива на една сграда, е първата от поредица подобни ферми, които основателите на Brooklyn Grange смятат да изградят. Те си представят къдраво зеле и домати, растящи за удоволствие на местноядните* току над главата на минувачите. Организацията вече навлиза във втората си година и има стремеж да разшири дейността си и да окуражи и други хора по света да последват примера й. Наскоро разговаряхме с Бен Фланър, водещият земеделец в  Brooklyn Grange, за това как работи една покривна ферма и какви надежди храни той за развитието на градското земеделие.

Dowser: Как успяхте да стартирате проекта си?
Фланър: Вложихме много усилия в създаването на фермата. Първо трябваше да наберем достатъчно средства, което постигнахме чрез капиталови инвестиции, заеми и страницата  Kickstarter. Необходимо беше подробно планиране, водене на преговори, проучване на цените. В началото трябваше да видим откъде ще е най-изгодно да закупим почва, какви посеви да изберем, откъде да се сдобием със семена, как да осигурим напояване и т.н.

С какви пречки се сблъскахте?
Основното предизвикателство бе да намерим подходящ покрив. Нуждаехме се от точния наемодател, който да приеме идеята ни и да притежава достатъчно голям и здрав покрив, който да издържи тежестта на фермата. Откриването на правилната комбинация ни отне известно време, но в крайна сметка се натъкнахме на Acumen Capital Partners и успяхме да развием с тях добри партньорски взаимоотношения. Из града има още стотици покриви, подходящи за изграждане на ферма върху тях и затова сега стремежът ни е да докажем, че проектът работи, за да привлечем и други собственици към идеята си.

Какво е най-важното, което трябва да знаят хората, които искат да последват примера ви?
Създаването и поддържането на градска ферма, която носи печалба, изисква усилен физически труд. Да отглеждате плодове и зеленчуци, означава да посветите на градината цялото си лято. Заедно с другия фермер, Роб, прекарахме почти всеки ден от това лято във фермата, грижейки се за посевите, прибирайки реколтата и продавайки част от нея.

Получаваме огромна подкрепа от местната общност и това е и ще продължава да бъде изключително важна част от проекта. Но в края на краищата всеки проект за развитие на земеделие си е сериозно начинание. Баба ми често казва „растенията искат да растат”. Ние правим всичко по силите си, за да създадем естествена, балансирана, органична среда, в която те могат да правят точно това.

Защо ферма на покрива? Защо просто не я направите някъде извън града?
Имахме желание да направим града, в който живеем, малко по-зелен, по-здравословен и по-вкусен. Искахме да създадем място, където хората могат да идват и да си купуват пресни зеленчуци и в същото време реално да виждат фермата, в която са отгледани те. Изграждането на ферма на покрива на някоя сграда ни се струва напълно логично, защото това пространство така и така не се използва. Освен това обичам както земеделието, така и Ню Йорк, а тази ферма обединявам и двете неща в едно.

Какви са бъдещите ви планове?
Бихме искали подобни ферми да изникнат из целия град. Предвиждаме скоро да създадем отдел, който ще работи с идеална цел и ще е посветен на обучението. Целта ни е студентите и младежите да идват при нас и да учат от първа ръка как да си отгледат зеленчуци и какви са ползите и чудесата на органичното земеделие. Тази зима ще работим и по няколко консултантски проекта, като в същото време ще търсим и възможности за разширение на дейността си.

Кои според вас са най-иновативните проекти за градско земеделие в САЩ?
Съществуват много вдъхновяващи проекти. Например Уил Алън, който спечели MacArthur Genius Grant за своя проект Growing Power в Милуоки. Идеи, като Windowfarms на Рита Райли, също окуражават хората сами да си отглеждат зеленчуци, макар и в по-малък мащаб. Всеки проект, който насърчава хората да отглеждат собствената си храна, е прекрасен. Съществуват и множество идеи в различен етап на развитие за създаване на хидропонни градини по покривите на сградите. Ще ми е интересно да видя как ще се развият тези проекти. Аквапониката е много хубава идея – едновременно отглеждане на риби и растения в една циклична система, в която отпадъкът на един е храна за друг.

Кои други организации работят по подобни проекти?
Хотел Феърмонт във Ванкувър, Uncommon Ground в Чикаго, Eagle Street Farm, която основах и ръководих миналата година. Водих си подробна статистика за продажбите и растежа на растенията, за да определя от каква площ ще се нуждаем, за да може фермата да се самоиздържа. Преди две години посетих Uncommon Ground в Чикаго и това истински ме вдъхнови. Има интерес към развитие на идеята в по-голям мащаб, но засега не са предприети конкретни стъпки за това. Sky High Harvest в Минеаполис е един от тези проекти, който в момента набира средства, за да стартира – пожелавам им успех!

*местноядни (на англ.ез. locavores) – нов термин, който описва хора, които се стремят да се хранят само с местна храна, която не е пропътувала дълги разстояния, за да стигне до пазара; изразът е използван за първи път през 2005г. (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Теволде Берхан – опазване на природата и защита на човешките права в Етиопия

Статия: Теволде Берхан Ебре Егзиабер (Етиопия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителната му работа за опазване на биоразнообразието и защита на правата на фермерите и общностите над природните ресурси.”

Теволде Берхан е роден през 1940г. През 1963г. завършва Университета в Адис Абеба, а през 1969 г. – доктурантура към Университета в Уелс.

Връща се отново в Университета в Адис Абеба и от 1974 до 1978 е декан на Научния факултет. В периода 1978-83г. е пазител на Националния хербарий, 1983-91г. е Ректор на Университета Асвара, а 1991-94г. – Директор на Етиопския секретариат за консервационни стратегии (Ethiopian Conservation Strategy Secretariat). От тогава до сега той е Изпълнителен директор на органа занимаващ се със защита на околната среда в Етиопия, който на практика играе ролята на Министерство на околната среда.

През 90-те години Теволде посвещава голяма част от времето си на преговори с различни форуми, свързани с биоразнообразието, особено Конвенцията за биологическо разнообразие (Convention on Biological Diversity – CBD) и Организацията за прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization – FAO). По това време той изгражда стабилна група от добре подготвени преговарящи от Африка, които започват да поемат ръководството в G77[1] и Китайската група. Африка заявява своята обединена, силна и прогресивна позиция по въпроси като забраната на патенти върху живи организми и признаване на правата на общностите. Това заздравява позицията на G77 и Китай по време на преговори.

Теволде успява да осигури препоръки от Организацията за африканско единство (Organisation of African Unity – OAU), които окуражават африканските държави да развият и приложат общностни права, обща позиция по Свързаните с търговията аспекти на интелектуалните права и ясна позиция срещу патентоването на живи организми. Теволде ръководи и изготвянето на примерен закон за общностните права от страна на  OAU. Днес този закон се използва за обща основа във всички африкански държави.

През 1999г. по време на преговорите за биобезопасност в Картагена, Колумбия Теволде е говорител от името на голяма част от страните от G77, наречени „групата на единомислещите”. Тези преговори стигат до задънена улица, но през януари 2000г. в Монреал все пак се достига споразумение. Лидерската роля на Теволде в „групата на единомислещите” се оказва ключова за постигането на този успех – защита на биосигурността и биоразнообразието и уважение на традиционните и общностни права в развиващите се страни.

През 2004г. Теволде Берхан получава почетна степен Доктор Хонорис Кауза в областта на науките от университета Адис Абеба като признание за водещата му роля в развитието на ботаниката в Етиопия и в опазването на биоразнообразието по цял свят. През 2006г. той получава наградата „Шампиони на Земята”, връчвана от Програмата за околна среда на ООН на изключителни водачи в сферата на екологията.

Цитат

„Аз съм местен, общностен, свързан с природата. И смятам, че целият свят е една общност. Постигнахме напредък в утвърждаването на правата на местните общности в световен мащаб. И ще продължаваме да работим в тази насока.”

Теволде Берхан


[1] G77 – Групата на 77-те; коалиция на развиващите се държави, които заедно защитават общите си икономически интереси, изказвайки единна позиция по време на различни преговори; днес коалицията е значително по-широка и включва 132 държави. (бел.пр.)

Posted in За Природата | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Леонардо Боф при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Леонардо Боф при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, скъпи гости и приятели,

Наградата за цялостен житейски принос се връчва не просто на даден човек, а на една кауза. Коя е каузата, която вълнува цяло поколение християни в Третия свят и в която се оказвам и аз, като бразилски теолог в периферията на големите градски мисловни центрове през последните 30 години? Това е каузата на осъдените на Земята, каквито днес се явяват по-голяма част от човечеството.

В края на 60-те едно цяло поколение християни и теолози се запита и все още продължава да се чуди как можем да говорим за любовта и милостта на Бог на милионите, които гладуват и им е отнето всичко човешко? Само описвайки един жив и освобождаващ Бог, спътник на бедните и отхвърлените, можем без цинизъм искрено да кажем: Той наистина е добър и милостив Бог. Думите от Изход са валидни за нашето поколение: „Разбрах за потисничеството на моя народ, чух скръбните им викове, познах тяхното страдание. Дойдох, за да ги освободя… Сега вървете, защото аз ви освобождавам” (Ex 3, 7-10). Тези думи са отправени към всеки един от нас, към всяка църква, към всяко съзнание, което е поне малко етично и човечно.

През 70-те потиснатите бяха финансово бедните, и за да им бъдат осигурени минимални условия на работа и живот, се зароди един процес на социално и политическо освобождание в светлината на вярата.

През 80-те, потиснатите бяха индианците и чернокожите. Те бяха окуражавани да се превърнат в движещата сила на собственото си освобождение.

През 90-те акцентът беше върху потисничеството над жените, които в продължение на хилядолетия са били жертва на една патриархална система, която ги изключваше от обществото. Те се опитват да бъдат действащи лица в историята, също както и мъжете. Различни, но и допълващи ги.

Всички тези хора наддават вик за живот и свобода. Отделни части от църквите са били реорганизирани, за да отговорят на молбите на потиснатите. Постигнали са това, чрез местните църковни общности (само в моята страна те са над 1000), чрез безбройните центрове за защита нa човешките права, чрез домовете на енорийските свещеници, осигуряващи подслон, здравни грижи, образование и сигурност, чрез освобождаващите четения на библията от самите бедни хора.

В резултат на тези практики се е зародила теологията на освобождението. Това е теологията на всяка църква приела насериозно проблемите на бедните и отхвърлените. И поради това тя съществува не само в Латинска Америка, но и в Африка и Азия, дори и сред групите за защита правата на жените и за опазване на околната среда в развитите страни.

Теологията на освобождението успешно се опитва да покаже, че еврейската християнска вяра може да бъде част от социалното мобилизиране, водещо до повече справедливост, по-голямо участие и повече достойнство за несправедливо унижаваните. Един християнин може да бъде истински либертарианец. Ние сме наследници на този, който заради това, че е говорел и е помагал за освобождаването на хората, е бил преследван, хвърлен в затвора, измъчван и разпънат на кръст. Неговото възкръсване е бунт срещу установения ред на този свят, който легитимира предразсъдаците, оправдава привилегиите и прави обикновения живот, основан на справедливост, грижа и състрадание, невъзможен.

Не само бедните викат от болка, но и водата, животните, горите, почвата, т.е. Земята, като един огромен жив организъм, наречен Гея. Те викат, защото са подложени на постоянни атаки. Викат, защото тяхната незаивисмост и вродена ценност остават непризнати. Викат, защото са заплашени от унищожение. Всеки ден около десет вида живи организми изчезват в резултат на нарастващата агресивност на хората и развитието на индустрията.

Същата логика стои в основата на класовото разделение, подчинява цели народи, злоупотребява с екосистемите и омаломощава планетата Земя. Земята, с всичките си бедни синове и дъщери, се нуждае от освобождение. Всички живеем в подчинение на парадигмата на една цивилизация, която ни е изхвърлила от общността на живота, която е свързана с насилие над Природата и която ни кара да губим почитта си към светостта и величието на Вселената. Забравили сме, че сме само едно звено в непрекъснатата верига на живота и че носим поделена отговорност за общата съдба на човечеството и Земята.

От тези рабирания се роди екологичната теология. Според тази теология социалната несправедливост се превръща в несправедливост спрямо околната среда, защото влияе върху хората и обществото, които са неразделна част от Природата. Екологична теология, която се грижи само за околната среда, не е достатъчна. Нуждаем се от социална екология, която отново може да научи хората как да живеят и да ги свърже в едни отношения на взаимно сътрудничество с Природата.

Причинили сме твърде много промени във и срещу природата. Променили сме физическите и химическите основи на Земята. Сега трябва спешно да променим и начина си на мислене. Ако желаем да спасим биосферата и да гарантираме едно добро бъдеще за всеки от нас, се нуждаем от умствена и духовна екология. Твърде сме арогантни, твърде много се стремим към власт, към подчиняване и унищожение на другите. Технологиите, които донесоха толкова много ползи на човешкия род, сложиха и началото на самоунищожението. Съществуващите днес оръжия са в състояние да разрушат цялата биосфера и да направят живота на планетата невъзможен. Само от нас зависи да изградим принципа на споделената отговорност и грижа за всичко, което съществува на тази Земя и за всяко живо същество.

Този път нямаме Ноев ковчег, който ще спаси някои, оставяйки другите да загинат. Този път трябва да се спасим заедно.

Трябва да възродим и другите ценности, които носим дълбоко в себе си: солидарност, състрадание, грижа, съпричастност и любов. Подобни ценности и вътрешни сили могат да поставят основата на една нова парадигма на цивилизацията. Цивилизация на обединеното човечество в един общ дом, планетата Земя.

Да живееш с такива ценности, означава да си истински човечен и духовен. И тази духовност не е в монопола на религиите или църквите, а в най-дълбоките кътчета на човешката душа. Чрез тази духовност можем да осъзнаем, че всички неща във Вселената не просто съществуват заедно, но и са взаимосвързани. Едно нещо води към друго и към всичко останало, изграждайки нерушимото единство на Вселената. Тази тайна връзка е първоизточникът на всичко живо. Това е, което всички религии наричат Бог.

Като теолог на освобождението през последните 30 години усилията ми са насочени към осмисляне на живота и предаване на следното послание: Земята и човечеството са част от една реалност. Всъщност ние, хората, сме самата земя, която чувства, мисли, обича и почита. Имаме общ произход и обща съдба. Призвани сме да бъдем не Дяволът на Земята, а нейният добър Ангел. Стигнахме до кръстопът, на който трябва да изберем бъдещето, което желаем. Нашата мисия е да празнуваме величието на Творението и да го свържем отново с Ядоро, от което се е родило и където ще достигне, с грижа, светлина, радост, почит и любов.

Благодаря ви за Наградата за цялостен житейски принос, която утвърди тази перспектива, защото я намери за полезна за бъдещето на бедните, на човечеството и на Земята.

Благодаря ви много.

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Леонардо Боф – теология на освобождението

Статия: Леонардо Боф (Бразилия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за вдъхновяващите му прозрения и практическата му дейност, помагащи на хората да осъзнаят взаимовръзката между човешката духовност, социалната справедливост и опазването на околната среда.”

Леонардо Боф е роден в Бразилия през 1938г., завършва докторантура в Мюнхен, Германия през 1970г. и през следващите 20 години е професор по теология в Йезуитския Институт за философия и теология в Петрополис. От 1993г. той е професор в Държавния университет в Рио де Женейро, където е почетен лектор по Етика, Философия на религията и Екология. Боф е и член на международната инициатива Харта на Земята.

Боф е един от основателите на теологията на освобождението. През 1985г. е отхвърлен от Ватикана заради критиката, която отправя към католическата църква в книгата си „Църква, харизма и власт”. През 1992г. след като получава второ нареждане за мълчание, напуска Ордена на Францисканците, на който е член, заявявайки, че „бъдещето на човечеството и Земята” са по-важни от бъдещето на институционализираната църква. Въпреки това той продължава да действа като свещеник в бедни общности, които сега намират усещане за социална справедливост в т.нар. „comunidades de base” или „Основни християнски общности”. В Бразилия има над 100 000 подобни християнски групи, които се опитват да обединят учението на Христос със социалните си послания. Боф вярва, че това са местата, където теологията на освобождението реално се преживява, където политическите измерения на освобождаващата вяра придобиват значение и където хората разбират, че бедността не е естествено състояние. Тези „communidades de base” продължават да раждат лидери, които представляват бедните в синдикатите, политическите партии и общностните организации. Боф работи в тясно сътрудничество с Бразилското движение на безимотните (MST), което е носител на Наградата за цялостен житейски принос за 1991г.

Скорошната дейност на Боф се опитва да обедини екологията с теологията на освобождението. Книгата му „Плачът на Земята, плачът на бедните” е синтез между дълбоки размисли за екологията и радикална социална критика. Една от главите е посветена на св. Франциск от Асизи, като парадигма на „новия завет на сърцето с всички неща”, което е отговорът на Боф към двустранният проблем на бедността и екологичната катастрофа. През 2009г. излиза и „Тао на освобождението. Изследване на екологията на трансформацията” с Марк Хатауей. Боф е автор на над 70 книги.

Цитат

„Солидарност, състрадание, грижа, съпричастност и обич. Подобни ценности могат да поставят основата на една нова парадигма на цивилизацията. Цивилизация на обединеното човечество в един общ дом, планетата Земя… Нашата мисия е да празнуваме величието на Творението и да го свържем отново с Ядоро, от което се е родило и където ще достигне с грижа, светлина, радост, почит и любов.”

Леонардо Боф

Posted in За Обществото, За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

За автора (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Гюнтер Паули (1956) е дипломиран икономист, основал девет компании, от които две фалират. Никога не е бил наемен служител, винаги работи самостоятелно. Вдъхновен от Аурелио Печеи, основател на Римския клуб, той се опитва да осъществи промените, които желае да види в света около нас. Заедно с Фритьоф Капра, Паули е съавтор на първата книга, представена в Интернет чрез широколентов видеоклип на 6.04.1995г. На 5.12.1995г. организира първата световна конференция, предавана по интернет, свързвайки Нелсън Мандела (от дома му в Претория), Шимон Перес (от офиса му в Йерусалим), Джими Картър (от хотел в Атланта) и група Нобелови лауреати с председател Ели Уизъл (намиращи се в Хирошима).

Пътува често между различни континенти, общувайки с лекота с хора от всякакви култури. Говори свободно седем езика и е живял в Швеция, Франция, Япония, Колумбия, САЩ и Белгия, което го прави гражданин на света или по-скоро съвременен номад. След като се оттегля от бизнеса си през 1994г., посвещава цялата си енергия на разработването и приложението на пилотни проекти, които доказват, че един нов икономически модел е не само възможен, но е и естествено развитие на обществото, което ще позволи чрез иновация и творчество да намерим пътя към едно по-добро бъдеще.

Прекарал е десет години в разработването на нови учебни методи, изпробвани сред над 300 000 деца и 8000 учители, голяма част от които в Бразилия, Колумбия, Египет, Япония, Германия и Южна Африка. Баснята му „Най-здравото дърво” е преведена на над 100 езика. Гост-лектор е в Politecnico di Torino и мечтае за създаването на една нова учебна система. Женен е за Катерина Бах и има трима сина – Карл-Олаф, Лоренц-Фредерик и Филип-Емануел.

Автор е на десетки книги, сред които поредица от басни, които запознават децата още от ранна възраст с емоционалната интелигентност и с различни научни принципи.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Вторият човек, който бих искал да спомена, е Адемир Алфеу Федеричи, наричан Дема. През последните години Амазония бе завзета от нов вид конквистадори. Това са хората, които масово заграбват земи, които не са техни, а публична собственост. Те използват паравоенни организации, за да защитават интересите си. Използват политическото и финансовото си влияние, за да завладеят огромни площи. Семействата на дребните фермери се оказват под прицела на тези т.нар. земевладелци. Дема бе една от техните жертви. Адемир Алфеу Федеричи се противопостави на тези земевладелци. Като общностен водач той винаги защитаваше правата на дребните фермери и се бореше за едно по-добро бъдеще за мъжете и жените, живеещи в селата.

На 23.08.2011г. Дема написа писмо, с което изразяваше своята подкрепа за разследванията на Държавната полиция срещу грабителите на земя. Два дни по-късно той бе брутално застрелян в дома си в Алтамира. Всичко това се разиграло пред очите на съпругата му Мария де Пенха и последните му думи били „Мария, грижи се за децата ни!”. След това починал. И до ден днешен разследването на убийството му не е приключило. Дема бе убит, защото се бореше срещу хидро-енергийния проект Бело Монте.

Проектът Бело Монте изглежда неприкосновен и недосегаем, и му се придава вид на истинско историческо събитие. Човешките същества, семействата и общностите изглежда вече не са участници в изграждането на собственото си бъдеще. Вместо да бъдат изслушани, те са накарани да замълчат още преди планирането и разработването на проекта в столицата Бразилия. При съставянето на проекта никой не е взел предвид законните права на населението на Ксингу. Всички, които се противопоставят на проекта, незабавно биват обявявани за „врагове на прогреса” и „противници на развитието”.

Имайки предвид размера на Амазонските гори (малко повече от половината от територията на цяла Бразилия), е удивително, че основният проблем е свързан с притежанието на земя. По-голяма част от останалите проблеми всъщност се коренят в този основен конфликт:

- Насилието е свързано с концентрирането на собствеността на земята в ръцете на няколко крупни собственици и с безнаказаността на престъпниците. Те убиват и нищо не се случва! Ако бъдат арестувани, само след няколко часа ги пускат! Ако бъдат осъдени, още на следващия ден се разхождат свободно по улиците.

- Има липса на обществени политики, които окуражават съхранението на Амазония, този гигантски биом. Амазонските гори са уникални, а биоразнообразието е изключително! В целия свят няма никое друго място, което да може да бъде сравнето с този регион, с това чудо на Божественото творение. Бразилия е отговорна за по-голяма част от този биом, наречен Амазония.

- Друг огромен проблем е трафикът на хора. Млади хора, мъже и жени, биват подлъгани от обещания за по-добър живот и по-високо заплащане. Те стават жертва на международната мрежа за проституция! Мечтаят за по-добър живот, за едно красиво бъдеще. Но са принудени да живеят в ада на робството и насилието.

Детската проституция в Амазония често се организира от хора от висшите слоеве на обществото. Това са политици, бизнесмени и търговци. Те примамват, дават лъжливи обещания, използват и злоупотребяват с хората и нищо не им се случва. Защото те говорят на езика на корупцията.

Тази награда ми се връчва, защото съм посветил живота си на защита на коренните жители, техните човешки права и достойство. За мен защитата на тези хора, оцелели след векове на масови убийства, е една специална мисия. През 80-те години смятахме за наша основна цел правата на коренните жители да бъдат вписани в конституцията на страната. Беше важно да окуражим развитието на лидери и водачи сред самото местно население, да им помогнем да поемат своето бъдеще в ръцете си и да напишат сами своята история. Започнахме да изграждаме един съюз между коренното население и гражданските организации.

Използвам днешната възможност, за да отправя призив към международната общност да обърне внимание на болката, отчаянието и несигурността на племето Гуарани-Кайова в Южно Мато Гросо. Коренните жители са принудени да живеят в ограничени територии, младите хора не виждат бъдеще за себе си и самоубийствата сред тях непрекъснато нарастват. Официалните власти се отнасят със собствениците на фабрики, които използват съвременни форми на робски труд, като с герои. Силно съм разтревожен от престъпленията, които се извършват срещу членовете на Гуарани-Кайова. Настоящото правителство се прави, че не забелязва този жесток геноцид, който се извършва пред очите им. Но ние не трябва да затваряме очите си за тези престъпления!

Уважаеми членове на журито! С благодарност приемам тази награда от името на всички мъже и жени, които бяха редом до мен в тази борба. Бих искал да благодаря на всички, които ме подкрепяха през последните години и на тези, които ме номинираха за Наградата за цялостен житейски принос. Бих искал да изразя дълбоката си благодарност и към Фондацията за цялостен житейски принос. За мен е чест да получа тази награда в момент, в който борбата ни за коренните жители, техните човешки права и достойнство придобива нови измерения и все по-голяма важност, поради новите проекти за развитие, заплашващи Амазония. Тези унищожителни за природата проекти ще имат огромен разрушителен ефект за всички нас, които сме се събрали тук в Стокхолм тази вечер, както и за всички хора на Земята.

За мен е чест да приема Наградата за цялостен житейски принос, като международно признание и израз на подкрепа за нашата мисия. Обещавам ви да продължа да се боря за нея докато Бог ми дарява живот.

Благодаря ви много!

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Епилог (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

И това е само началото

Когато пиеш бутилка вода на ден в продължение на 25 години…

Търсенето на взаимовръзки едва сега започва. Векове на постепенна тясна специализация, довели през последните години до разработване на бизнес планове за най-малките възможни пазарни ниши, ни пречат да видим прекрасната мрежа от взаимовръзки, която се разкрива пред нас. Ако успеем да разгадаем тази мрежа, ще имаме силата да изградим едно ново бъдеще. Мрежата на живота влияе на всеки и всичко по един положителен начин. Влияе върху храненето ни, върху живота ни, върху образованието ни. Усилията, които полагаме в търсене на взаимовръзките, не са загуба на време, нито път правят живота ни по-труден. Те го обогатяват и могат да го направят по-добър отколкото някога сме мечтали. Време е да видим цялото и да открием взаимовръзките. Преди да затворим тази книга, нека разгледаме един последен пример за това какво се случва, когато си представим и осъществим на практика една система с множество взаимовръзки, за които и аз, и вие доскоро не сме и подозирали.

Нека последваме една верига от събития, произтичащи от решението да пием по бутилка вода на ден. Важно е да пием вода. Хидратирането на тялото с (алкална) вода е един от най-важните навици, които всеки трябва да притежава. Въпросът е каква вода да си купим? Дали няма да попаднем просто на филтрирана чешмяна вода, на която е поставен етикет на известна марка? Или водата е дошла от чист водоизточник на някой далечен остров или висока планина? А може и да е произведена от морска вода, чрез обратна осмоза?

Ако сте купили водата си от кафенето Хуан Валдез в Ню Йорк или Лос Анжелис, които представляват Колумбийската федерация на производителите на кафе, значи водата ви идва от проекта Лас Гавиотас във Вичада. Ако си спомняте това е саваната, която Паоло Лугари постепенно превръща в тропическа гора.

Да предположим, че решението ви да си купите вода не е еднократно. Можем с основание да твърдим, че ще пиете вода… до края на живота си. Ето какво се случва: ако всеки ден си купувате по бутилка вода само за 25 години ще сте платили на Гавиотас достатъчно средства за превръщането на още 8 хектара савана в тропически гори (1100 долара на хектар). Да, ако пиете вода от този източник, вие помагате за възстановяването на тропическите гори! Знаехте ли, че вашата покупателна сила може да сътвори подобна магия?

25 години x 1 долар на ден = 9125 долара

При разходи от 1100 долара на хектар = 8.3 хектара

В Гавиотас никога не садят монокултури. Винаги засаждат комбинация от разнообразни местни видове като:

(1) Карибски бор от чиято смола се произвеждат осем биохимикала. Фабрика се занимава с това вече над десет години.

(2) Ястрофа (лат. Jatropha curcas) – храст, който расте върху суха почва и произвежда растителни масла. Тези масла могат да заменят употребата на дизел, като в същото време няма конкуренция с производството на храни, както е при биогоривото от царевица. Храстите вече дават първите си семена.

(3) Кашу – характерно за региона растение, известно заради вкусните си ядки. При наличието на хранителни вещества в почвата и защита от други дървесни видове, кашуто е диворастящо и не се нуждае от допълнителни грижи.

(4) Гума – местно растение, за което има огромно търсене далеч надхвърлящо предлагането. Ще се нужни около 10 години, за да започне да произвежда латекса, от който се нуждае индустрията.

(5) Какао – основа за производство на шоколад; също местен вид, който процъфтява в региона.

Засаждането, отглеждането, прибирането на реколтата от тези култури и последващата й обработка носят приходи на местната общност. Въз основа на опита, натрупан от засадените 8000 хектара, знаем, че биоразнообразието бързо се възстановява. В началото в региона се срещат само 17 вида растения, а днес те са над 200. Можете ли да си представите, че пиейки вода от този източник, вие възстановявате биоразнообразието?

Засаждането на растенията, прибирането и обработката на реколтата водят до създаването на 4 постоянни работни места за всеки хектар. Извинете, че съм толкова настоятелен, но знаете ли, че пиейки вода от този източник, вие създавате две работни места? Кой каза, че един обикновен човек не може да направи нищо, за да разреши предизвикателствата, пред които е изправен света? Ако 10 милиона американци предпочетат чистата питейна вода, те ще създадат 2 милиона работни места без да има нужда от никакви субсидии, такси и по-високи цени.
Възстановената гора носи по-голямо количество дъждове, което осигурява повече питейна вода. Т.е. колкото повече вода пиете, толкова повече вода създавате. Това е силата на взаимовръзките, от които е изградена мрежата на живота. Нека го повторя още веднъж – колкото повече вода пиете, толкова повече питейна вода се създава! Знаем, че в една система цялото е повече от сбора на отделните части. И това е само началото. В добавка можем да кажем, че всеки хектар ще абсорбира 18 тона въглерод от атмосферата всяка години в продължение на поне 25 години. Това количество реално неутрализира емисиите въглерод, генерирани от 15 американци.

Т.е. пиейки вода от този източник, вие не само неутрализирате собствените си емисии и емисиите, генерирани при транспорта на водата, но и въглеродните емисии на още 14 души. Май вече започва да звучи твърде хубаво, за да е истина! Да, ако вземете просто една отделна бутилка вода, която не е нищо друго освен H2O в пластмасова опаковка, няма да откриете нищо подобно. Но когато видите цялата система и всички взаимовръзки в нея, нещата стават все по-хубави с всяка следваща стъпка.

18 тона неутрализиран въглероден диоксид на година на хектар е равно на 144 тона за 8 хектара. В продължение на 25 години това ни дава 3600 тона CO2. Ако всеки тон CO2 бъде изтъргуван на пазара за въглеродни емисии за 25 години това ще донесе допълнителни приходи от 10 800 долара, което на практика удвоява приходите от продажбата на вода. Това прави проекта още по-изгоден от икономическа гледна точка. На практика така се изгражда социален капитал и едно по-добро бъдеще за цяло поколение, живеещо в регион, затънал в бедност.
Когато – благодарение на това, че ще пиете по бутилка вода на ден в продължение на поне 25 години – в Гавиотас бъдат засадени по 1100 дървета на хектар, ще е нужно гората да се разреди, за да продължи екосистемата да се развива по естествен път. Около 500 дървета ще трябва да бъдат отстранени между шестата и десетата година от засаждането им. Това ни дава еднократен добив от 200 тона дървесина или 25 тона от хектар. Тази дървесина покрива доживотните ви нужди от мебели и хартия. Остатъкът от дървесината може да се използва за производството на етанол, който е идеален заместител на бензина. Остатъците от целулоза пък се изгарят в пещ, като топлината се използва за генериране на пара, а тя – за устойчиво производство на електроенергия. Източникът на гориво е възобновяем, устойчив и не се конкурира с производството на храни, като всичко това е възможно благодарение на факта, че пиете вода от този водоизточник.

При разработването на система, в която всичко е взаимосвързано, възникват парични потоци, които осигуряват социален капитал и мир. Може да ви се струва преувеличено, но е вярно. Защо? Защото, когато хората имат вода, храна, подслон, работа, здравеопазване и образование, просто няма причини за възникването на вражди между тях. Освен това всеки втори жител на Гавиотас свири на някакъв музикален инструмент, а когато хората пеят и танцуват, сред тях няма място за оръжия и насилие.

Можете да достигнете до същите изводи и ако започнете анализа си от някоя друга точка. Да кажем, че се тревожите за въглеродния си отпечатък и искате да неутрализирате прекомерната си употреба на твърди горива, която допринася за климатичните промени. Можете да решите да си купите въглеродни кредити, които са по около три долара на тон или средно по 250 долара на година. Ако правите това в продължение на 25 години ще сте дали 6250 долара за възстановяване на биоразнообразието и тропическите гори, създаването на работни места, осигуряването на питейна вода и всички останали хубави неща, които вече разгледахме.

Можете ли да си представите през следващите няколко десетилетия цялото ни производство и потребление да изостави този модел на основен бизнес и да започне да открива и създава взаимовръзки, така както Вселената и майката Земя правят вече милиарди години? Тогава епохата на недоимък ще остане в миналото и ще живеем в хармония с всички други живи същества на тази планета.

Може би всичко това ви звучи като една мечта, но най-доброто, което можем да постигнем в живота си, са именно мечтите.

Тази нова икономика ще възникне благодарение на връзките, които откриваме и използваме за благото на цялото човечество… т.е. на всеки един от нас.

www.gaviotasoffsetts.org

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Мрежите са отворени и еволюират (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Мрежите са отворени и еволюират от хаос и безредие към по-висока ефективност и ред.

Бизнесът действа в условия на непрекъснати промени, които не могат да се предвидят или предскажат. Следователно той трябва да остане отворена система, усещаща промените и способна сама да създава нови тенденции. Производствената система трябва на всяка цена да избягва затварянето на веригата. Ако бизнесът се стреми към затворена система, транспортните разходи нарастват (защото нищо не се обработва на място) и онова, което не е необходимо за производството на крайния продукт, просто се озовава на боклука. Важно е производствените системи да бъдат гъвкави, подобно на паяка. Спомнете си, че каквото и да яде той, винаги успява да изпреде същата висококачествена нишка, която прави паяжината му толкова здрава.

Една система остава гъвкава ако разполага с достатъчно източници на обратна връзка, които й позволяват да идентифицира нови възможности за генериране на допълнителни приходи. Можем да кажем, че суровините представляват хаоса, защото не могат да бъдат използвани пряко за задоволяване на нуждите от вода, храна, подслон, здравеопазване и енергия. Непродадените продукти в склада и боклуците, които се озовават в депата или се изгарят също могат да бъдат възприети, като признак за хаос. С времето производството и потреблението ще помогнат за постигането на по-високо ниво на порядък. Това означава, че при същото или дори по-ниско ниво на входящи ресурси, с малко допълнителна енергия и с минимални отпадъци, получаваме по-висока добавена стойност. Потенциалното развитие и подобрение на практика няма граници. Всичко зависи от въображанието и творческите способности на смелите хора, които желаят да се занимават с предприемачество и не се страхуват да поемат отговорност.

Това означава, че Вторият закон на термодинамиката, според който всичко еволюира от хаос към порядък в една затворена система, може да бъде адаптиран и към отворена такава, осигурявайки възможности, които днес дори не можем да си представим. В първата глава описахме как земята е еволюирала от прости към сложни форми на живот, от хаос към порядък, благодарение на преобразуването на огромния поток енергия в мрежа от взаимовръзки. Тази непрекъснато еволюираща мрежа обогатява живота ни и ни позволява да удовлетворяваме основните си нужди от материя и енергия. Човешкото разбиране за природните системи предполага, че земята може да продължи да еволюира. Успокояващо е, че последните икономически теории съответстват на най-ранните ни познания за способността на природата да създава от нежива материя и ограничен брой живи клетки едно безкрайно богатство от живи организми. Това означава, че икономическите аксиоми на третото хилядолетие са в хармония със законите на физиката, биологията и химията, потвърдили валидността си в продължение на милиони години.

Настоящата икономическа система, която се основава на централизирано управление и развитие на едно основно бизнес направление, не е лоша, но не е и достатъчно добра. В тази система има много място за развитие, предприемачество и иновации. Настоящата икономика има потенциал да отговори на нуждите на хората при условие, че продължаваме да откриваме нови и нови взаимовръзки между продуктите и процесите. Това всъщност е и основната цел на икономиката – да произвежда повече от едно и също количество входящи ресурси. Следователно ако икономистите сериозно се захванат с повишаването на производителността чрез създаване на повече добавена стойност от по-малко невъзобновяеми и повече възобновяеми ресурси, ще бъде създаден един модел на производство и потребление, който подобрява живота на Земята. За съжаление повечето от настоящите бизнес практики изобщо не насърчават живота и е крайно време да променим това. Вярвам, че съществува начин за развитие на устойчиви бизнес практики.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ервин Кройтлер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 6.12.2010г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, почитаеми членове на Парламента, скъпи носители на Наградата за цялостен житейски принос, ваши превъзходителства, скъпи приятели,

В този специален и изключителен момент, мислите и чувствата ми прекосяват Атлантическия океан. Напускам Стокхолм и се отправям към южното полукълбо, към величествените амазонски гори. Плувам срещу течението на пълноводна река, за да достигна един от нейните притоци – Ксингу. В продължение на 45 години аз живях и пътувах с хората, населяващи този регион. Те са местни племена, живели по тези земи хиляди години. Те са деца на реката и домовете им са надвиснали над нея по крейречния бряг. Те изкарват прехраната си чрез риболов и дребно земеделие. Това са хиляди семейства, емигрирали през последните десетилетия от цяла Бразилия в търсене на по-добри условия за живот.

Това са хората, на които посветих живота си. Хората, които обичам и познавам. И хората, които също ме обичат. Причината е проста: преди 45 години, през 1965, когато дойдох в Бразилия, навлязох в Амазония и достигнах до Ксингу, те разбраха, че не съм при тях, за да търся богатства и лична изгода. Бях дошъл, за да служа на тези дъщери и синове на Бога. Това са жени и мъже, с които споделям един общ път. Заедно защитаваме тяхното достойнство, човешките им права и общата ни природа, общият ни дом на майката Земя. Казваме еко-логия, а на гръцки „οἶκος” означава „дом”! Тези хора знаят много добре, че няма да оцелеят, ако Амазонските гори продължат да бъдат изсичани и унищожавани. Знаят и че планетата Земя ще пострада необратимо от това жестоко отношение към природата. Ще настъпи истински апокалипсис. 

Факт е, че всички, които застават срещу безскрупулното унищожение на природата, срещу онези, които изобщо не уважават човешките същества, срещу търсещите незабавна печалба и срещу амбициите на политиците и предприемачите, излагат живота си на огромен риск. Злословието, клеветите, смъртните заплахи са само част от средствата, които някои хора използват, за да сплашат тези, които надигат глас срещу посегателствата над човешкото достойнство, и да ги накарат да замълчат.

Това е една от причините, поради които на 29.06.2006г. властите, грижещи се за обществената сигурност, решиха да ме поставят под закрилата на Военната полиция на окръг Пара. Властите смятат себе си за отговорни за „физическата сигурност на епископа на Ксингу”. От този ден насам аз съм непрекъснато заобиколен от въоръжена полиция, дори и когато се прибирам в дома си в Ксингу. Тази вечер, за щастие, полицаите имат почивен ден.

Приемам Наградата за цялостен житейски принос от името на всички, които стоят до мен в борбата, която водя от името на коренните жители, Амазония и човешките права. Приемам я и от името на десетките хора проляли кръвта си и жертвали живота си в борбата срещу системното унищожение на Амазонските гори. Бих искал да спомена двама от загиналите, с които съм работил рамо до рамо.

Американката, сестра Дороти Мае Станг, живя 23 години край Трансамазонската магистрала и бе убита там през 2005г. Много добре си спомням първата си среща с нея през 1982г. Тя ми каза „искам да работя сред най-бедните измежду бедните.” Тя не беше първият човек, от когото чувам подобни думи и аз се опитах да й дам някаква идея за реалността и живота в Ксингу. За мое удивление, тя не ме попита нищо друго и наистина заживя сред тези хора. От време на време тя се връщаше в Алтамира, за да се свърже с представители на администрацията и да изиска от тях спазване на правата на фермерите или да разобличи нарушенията и заплахите от страна на едрите земевладелци.

Не мина дълго време и заплахите започнаха. Самообявилите се за „собственици” на земята сипеха непрекъснато клевети по нейн адрес. Нейният така труден и изтощителен живот продължи до онази съдбовна събота, 12.02.2005г., когато в 7:30 сутринта тя бе простреляна. Убийството е било планирано до най-малките подробности. Мъжете, отговорни за смъртта й, не са тези, които по-късно бяха осъдени и днес още са в затвора. Погребах сестра Дороти на 15.02.2005г. Никога през живота си не съм изпитвал толкова силни чувства. Дори и днес не мога да опиша какво точно изпитвах в онзи момент.

Следва продължение…

Posted in За Природата | Tagged , , , | Коментарите са изключени

Културата на управление като имунна система (Дзен и изкуството на синьото)

Дзен и изкуството на синьото е книга от Проф. Гюнтер Паули.

Културата на управление наподобява имунната система.

Управлението на една продуктова линия и едно основно бизнес направление е прозрачно и предвидимо. Потоците информация в компанията се обработват по начин, наподобяващ дейността на мозъка и нервната система. Управлението на мрежа от постоянно променящи се взаимовръзки действа по по-различен начин. То наподобява имунната система и поставя край на централните щабове във вида им, в който ги познаваме днес. Напоследък е модерно да се намалява размерът на компаниите. Голяма част от средното ниво на управление се премахва чрез аутсорсинг с цел възстановяване на конкурентноспосбността на фирмата. Новата икономика на мрежите ще изисква по-добра самоорганизация. Всички участници ще носят отговорност, няма да се нуждаят от заповеди, за да действат, ще споделят информация с всички в реално време и ще могат да обработват всякакви данни паралелно. По подобен начин работи и имунната ни система.

Posted in За Природата | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени